Терминологичен Речник
вдовьно  
вдовьно -аго ср субст психол. Съзерцателна [теоретична] част на душата ( θεωρητικόν, τό ) . Една от двете способности на разумната душа наред с практическата (вж. дѹша). Нарича се също ум (νοῦς) и премъдрост (σοφία):  ꙁовѹть вдовьнааго ѹмъ…  премѹдрость ЙЕ Бог 201a 8 – 201b 3 Тя дава разумно знание за съществуващите неща: вдовьно по ѹмѹ ꙗкоже сѹть сѹщьства (θεωρητικὸν μὲν τὸ κατανοοῦν, ὡς ἔχει τὰ ὄντα) ЙЕ Бог 201a 4 sq Син. ѹмъ, прѣмѫдрость Сем. гн. сѫщьство, стьство, ѧсть, сла, мꙑсльно, беꙁмꙑсльно, раꙁѹмъ, мꙑсль