Терминологичен Речник
вдмо
вдмо
-аго
ср
субст
1. триад.
Ейдос [в смисъл на Божествена същност, природа]
(
εἶδος, εος, τό
)
. Божията същност („ейдос“) не може да се състои от ипостасите, защото това предполага сложност. Освен това сложността се получава от несъвършени ипостаси, каквито не са Божествените Лица:
все бо еже ѿ несъврьшенꙑхъ сълежѧ сꙗ съложьно всꙗко сть. съврьшенам же ѹпостасьм немощьно сть сълогѹ бꙑт. того дѣльма не гл͠емъ вдмаго ѿ ѹпостас нъ въ ѹпостасьхъ
ЙЕ Бог
74a 5 – b 4
2. онтол.
Видимото, сетивното
(
αἰσθητά, τά
)
– област на съществуващото наред с областта на невидимото (духовното творение, ангелските естества). И двете се обгръщат от небето, което задава границите на света:
н͠бо сть обѧтье вдмаго невдмаго ꙁъданꙗ. ѹтрь бо въ немь раꙁѹмьнꙑꙗ аньглкꙑѧ слꙑ все вдмое объдрьжть сꙗ обмаеть
ЙЕ Бог
119b 8 – 120a 3
Сем. гн.
невдмо,
бестьлѣнь,
прсносѫщь,
бꙑть,
ꙁьдань,
тьлѣнь,
мръ,
сътвор҄ень,
тьлѣнь,
тьлѣньно,
тѣло,
каьство