Терминологичен Речник
весньн҄е ѹстронь  
весньн҄е ѹстронь синт. астрон. Пролетен сезон ( ἔαρ, ἔαρος, τό ) . През него се слага край на замрялото и бездейно състояние на земята и чрез своите лъчи слънцето сякаш влага в нея животворна душа и тя отново действа според природата си – опложда се и ражда всичко, каквото е приела от твореца като своя природа: доньдеже крѫговьнꙑмь объхожденмь весньнааго ѹстронꙗ додетъ т пакꙑ акꙑ жвотворвѫ дѹшѫ въложтъ отъ слънььнꙑхъ лѹь  дастъ  по стьствѹ свомѹ пакꙑ дѣствоват  плодт сѧ  раждат вьсе, же стъ прѩла отъ творьца стьствомь ЙЕ Шест 121d 28 – 122а 15 Син. весна Сем. гн. астрономꙗ, небо, слъньце, поꙗсъ, крѫгъ, ꙁод, жвотъ, овьнъ, юньць (ѳаръ), блꙁнььнкъ (ддѵмъ), ꙗрьмъ (ꙁѵгъ)