Терминологичен Речник
весна  
весна -ꙑ ж астрон. Пролет ( ἔαρ, ἔαρος, τό ) . Годишен сезон. Настава, когато слънцето преминава през т.нар. съзвездие Овен. Това създава равноденствие и като мъдър работник то разделя и изравнява времетраенето на деня и на нощта: гда же ѹбо ꙁовомааго овьна слъньце продетъ, то тъгда въводтъ весньнааго года съвратъ равьнодьн творѧ, т ꙗкꙑ хꙑтрꙑ дѣлатель дѣлѧ равьнтъ дьн  нощ крѫговьнааго раꙁмѣренꙗ обношенꙗ  шьствꙗ ЙЕ Шест 121a 24 – b 9 Пролетта приключва, когато слънцето премине през съзвездията Близнак и Телец: сквоꙁѣ вьсь же ѳаръ  ддума сътворвъ сво шьств съконьатъ вьсеѩ веснꙑ годъ ЙЕ Шест 121b 10 – 15 Подобно на есента се характеризира с равноденствие, дължащо се на престоя на Слънцето в съзвездие Овен (есенното равноденствие се дължи на съзвездие Везни), когато дните и нощите имат по равен брой часове. През тези два сезона състоянието на въздуха е едно и също, като те се различават единствено по разпределението на студа и на топлината. Еднаквостта на кръговото разстояние прави обиколката на слънцето под земята и над земята и в двата случая еднаква и не позволява нито на едно от двете времена да е по-продължително: же бо ста жвота равьнодьньнааго съврата ..., мѣнѭ же крꙗ  ꙁга, ꙗже дьн  нощ дата равьнꙑ асꙑ. обою же годѹ сею обрѣтатъ сѧ равьно ѹстрон въꙁдѹшьно, мѣнѭ же сеньнѣаго года  весньнааго, т нмь же себе раꙁмѣнѣта раꙁвѣ стѹденꙑмь  топлотьнꙑмь прѣдѣленмь. а равьньство крѫговьнааго растѫпленꙗ слънььно ошьств подъ ꙁемлеѭ  надъ ꙁемлеѭ днако обо твортъ, не дадꙑ н годомъ дрѹгъ дрѹга боле мат ЙЕ Шест 122а 16 – b 16 Син. весньн҄е ѹстронь Сем. гн. астрономꙗ, небо, слъньце, поꙗсъ, крѫгъ, ꙁод, жвотъ, овьнъ, юньць (ѳаръ), блꙁнььнкъ (ддѵмъ), ꙗрьмъ (ꙁѵгъ)