Терминологичен Речник
вельство  
вельство -а ср I. богоп. 1. Величие (μεγαλεῖον, τό). Както самото творение, така и неговото постоянно поддържане и управление явява величието на Божията природа:  с же всꙗ тварь  строенье е  правлен ѧвлѧеть вельство естьства б͠ꙗ ЙЕ Бог 15b 7 – 16a 2 2. Големина (μέγεθος, εος, τό). Величината на небето ни насочва към силата на Твореца, а неговата красота – към изкусността Му: жвѹщꙗꙗ въ градѣ.  „нб͠са повѣдають славу б͠жю“; не гласъ слѹхома ѹвьствьнꙑма слꙑшмъ оставлꙗюще, нъ ѿ свого вельства творью слѹ намъ ꙗвлꙗють. хъже добротѹ расмотрѧще творьца ꙗкоже хꙑтрокоꙁньца наставмъ ЙЕ Бог 129b 8 – 130a 7 Сем. гн. стьство, сла, смѧ, тварь II. физ., психол. Величина, сила (μέγεθος, εος, τό). 1. Едно от качествата на звуците и шумовете, наред с височината, низкостта, гладкостта и дрезгавината, разпознавани от слуха (второто измежду петте сетивни възприятия): в͠ ѹвьство сть слѹхъ, гла(с)мъ  тъпътъмь сꙑ ѹтельно. раꙁѹмѣть же хъ тьность  тꙗжесть, гладость  мальство  вельство ЙЕ Бог 189a 6 – 10 2. Количествена характеристика на предмета, възприемана чрез зрението, което наред с цвета възприема също оцветеното тяло, неговата големина, очертания, мястото, където се намира, отстоянието между [нас и него], броя му, движението и покоя, неговата гладкост и грапавост, равност и неравност, острота и тъпота, а също състава му – дали е водообразен или земеобразен, т.е. влажен или сух: съвѣсть же  съ мастью  помаꙁан тѣло  вельство его  обраꙁъ  мѣсто. деже есть,  ѿстѹпъ посредьне  смꙗ, пошьствье же  стоꙗне въсрашьно  голо  гладъко  негладъко  остро  тѹпо  съставлене, аще л водьно сть л ꙁемльно, рекъше мокротьно л сухо ЙЕ Бог 188b 5 – 189a 5 Сем. гн. твортво, дѹша, ѹвьство, прѩть, слѹхъ, тьность, тѧжьсть, гладость, мальство, пркосъ, посѧꙁань, осѧꙁань, вдъ, обраꙁъ, масть, тѣло, обраꙁъ, мѣсто, отъстѫпъ, смѧ, пошьствь, стоꙗнь, въсрашьно, голо, гладъко, остро, негладъко, тѫпо, съставл҄ень III. анат. Големина (_) – едно от качествата на очите, средните по големина са най-добри: нъ  пр вельствѣ дрѹꙁѣ дрѹгѹю больш сте; да же не ве лцѣ сте ꙁѣло, н пакꙑ малѣ, нъ срѣдьн, то тѣ мѣнѧтъ ѹньш сѫщ ЙЕ Шест 228а 25 – 228b 5 Сем. гн. око, лце