Терминологичен Речник
бѣсъ  
бѣсъ -а м I. ангел. Бяс, демон (δαίμων, ονος, ὁ). Паднал ангел. Начело с Дявола част от ангелските сили по своя воля избират злото и отпадат от доброто, в което продължават да пребивават останалите ангели: дьꙗволъ же добротворьць бывъ своею же властью ꙁьл ѡбрѣтьнкъ бывъ же съ нмь сѹть отъстѹпьныꙗ слы еже суть бѣсове а про нове аньгельст въ бл͠гост прѣбыша ЙЕ Бог 203а1 – 7 II. демон. Демон (δαίμων, ονος, ὁ). 1. мн. Зли сили (δαίμονες, οἱ), прогонвани с помощта на светиите: мьртва бо плъть како ѹда творт можеть? како см бѣсове сꙗ отъпѹжꙗють ЙЕ Бог 295а 11 – 295b 3 2. демон. Първоначалният съблазнител, подбудил към греха: Смь ѹбо прлогъмь спьрьва ꙁълаго бѣса прельствъшааго сꙗ л͠вка ЙЕ Бог 221а 13 – 221b 3 III. есхат. мн. Зли сили (δαίμονες, οἱ). Подчинените на Дявола зли сили ще бъдат предадени по време на страшния съд Христов на вечен огън:  предасть сꙗ дьꙗволъ  бѣсове го  ловѣкъ его рекъше антхрьстъ,  неьств  грѣшьн въ огнь вѣьнꙑ ЙЕ Бог 357b 9 – 358а 2 Син. дꙗволъ, сотона, ꙁъло Сем. гн. съблаꙁнь, свѧтьць