Терминологичен Речник
бѣлость
бѣлость
-
ж
физ.
Белота
(
Ø
)
, качество на телата, възприемано със зрението. Наред с другите качества не съществува само по себе си, нито е без тяло, като например сладостта, горчивината или топлината, студенината, чернотата, мекотата или твърдостта или други подобни. Затова се казва, че и светлината не може да съществува от само себе си:
мꙑ бо, мь же вдмъ каьства не о себѣ сѫща н бес тѣлесъ състоѩща сѧ, ꙗкоже се сладость горесть л топлотѫ л стѹдень л бѣлость л рьность, мѧкъкость же л жестость, но, же такожде, то того цѣща реемъ, немощьно стъ свѣтѹ о себѣ мѣт сво съставъ
ЙЕ Шест
112а 6 – 21
Сем. гн.
каьство,
дѹша,
ѧсть,
сла,
ѹвьство,
прѩть,
вдъ,
ꙁракъ,
слѹхъ,
обон҄ꙗне,
въкѹсъ,
осѧꙁань,
сладость,
гор҄есть,
топлота,
стѹдень,
рьность,
мѧкъкость,
жестость