Терминологичен Речник
бѣлость  
бѣлость - ж физ. Белота ( Ø ) , качество на телата, възприемано със зрението. Наред с другите качества не съществува само по себе си, нито е без тяло, като например сладостта, горчивината или топлината, студенината, чернотата, мекотата или твърдостта или други подобни. Затова се казва, че и светлината не може да съществува от само себе си:  мꙑ бо, мь же вдмъ каьства не о себѣ сѫща н бес тѣлесъ състоѩща сѧ, ꙗкоже се сладость  горесть л топлотѫ л стѹдень л бѣлость л рьность, мѧкъкость же л жестость,  но, же такожде, то того цѣща реемъ, немощьно стъ  свѣтѹ о себѣ мѣт сво съставъ ЙЕ Шест 112а 6 – 21 Сем. гн. каьство, дѹша, ѧсть, сла, ѹвьство, прѩть, вдъ, ꙁракъ, слѹхъ, обон҄ꙗне, въкѹсъ, осѧꙁань, сладость, гор҄есть, топлота, стѹдень, рьность, мѧкъкость, жестость