Терминологичен Речник
бꙑть  
бꙑть -ꙗ ср I. триад. [Ипостасно] битие (ὕπαρξις, εως, ἡ), т.е. определеността на ипостасите, която се свежда до техните ипостасни свойства: въ днѣхъ своствѣхъ отььствѹ же  сн͠ьству  сходѹ по внѣ же  вновьнꙋ  съврьшеню  ѹпостас еже есть бꙑтю обраꙁъ раꙁльство раꙁѹмѣваемъ ЙЕ Бог 80а3 – b 1 При Отца, Сина и Духа Свети такива лични свойства са непричинено-причинено, неродено-родено и изходило. Те нямат отношение към същността, а отличават съществуването на ипостасите:  невньно  вньное  нерожьствьно  рожьствьное  сходьное. с же сѹть не сѹщьству ꙗвлень, нъ самѣмь в себе съдрьжꙗнь  бꙑтью обраꙁъ ЙЕ Бог 90b 5 – 91a 1 Така неродеността определя ипостасното битие на Отца, без да го различава от Сина по същност и достойнство: гоже радьма ꙁане елкоже мать о͠ць то сего сть раꙁвѣ нерожьства мьже нѣсть ꙁнат сѹщьствѹ раꙁльства н сана, нъ ѡбраꙁъ бꙑтью ЙЕ Бог 63а5 – b 3 II. христ. 1. Битие (εἶναι, τό) на въплътеното Слово Божие: нъ юже ѿ с͠тꙑѧ д͠вꙑ прꙗтъ мꙑслвѹ  раꙁумвѹ одшенѣ плът  въ немь бꙑте доходѹющї съвъкѹпль сꙗ ѹпостасю ЙЕ Бог 231а 3 – 7 2. Битието (εἶναι, τό), с което Христос като Слово Божие и като Спасител удостоява хората: тѣбѣ б͠лгодать, же бꙑтье дасть  добрѣ бꙑт давъшѹ ЙЕ Бог 238а 7 – 238b 7 3. Битие (γένεσις, εως, ἡ). – зачеване на Словото Божие: нъ отъ ст͠ааго д͠ха  прьваго адамѹ бꙑтью ЙЕ Бог 227а 1 – 2 Син. сътвор҄ень, родьство, рождьство Сем. гн. тварь, плъть, сѹсъ хрьстосъ, сꙑнъ ловѣьскꙑ III. библ. Битие ( γένεσις, εως, ἡ ) – название на първата книга от Моисеевото Петокнижие: пꙗт ꙁаконьнꙑмъ, бꙑтье, сходъ, с(л)ѹжтельскꙑ, смена, вторꙑ ꙁаконъ ЙЕ Бог 311b 1 – 4 Син. кън҄гꙑ родьства Сем. гн. пентатеѵхъ, псань, ветъхꙑ ꙁавѣтъ IV. онтол. 1. Вечно битие (ἀεὶ εἶναι, τό) – характеристика на Божието битие, което единствено е нетварно, но е и повече от вечно, понеже Бог е творец на времето: тъью же днъ б͠ъ прсноса, пае  ммо прсно-бꙑтьꙗ. не бо есть подъ лѣтъмь, нъ надъ лѣтъмь творець бо есть лѣтомъ ЙЕ Бог 107а1 2. Битие на нещата (εἶναι, τό). Свежда се до тяхната смислова определеност (същност). Ето защо Бог, който съдържа в себе си пълнотата на смисъла и е бездна на същността, обхваща в себе си цялото битие: все бо в себѣ обꙗтъ мать быт ꙗко  пѹну сѹщьства бо бес коньца  беꙁъ ѹстава ЙЕ Бог 88а3 – 5 V. гносеол. Битиеto като основа за речта и мисълта ( εἶναι, τό ) . Затова нещата, чието битие е противоположно, имат противоположни формулировки на съществуването им по определен начин емѹже сть быте сѹпротвьно того  како быт слово супротвьно рекъше своства ЙЕ Бог 26а5 – 8 VI. креац. Възникване, сътворяване ( γένεσις, εως, ἡ ) . Обозначава производното битие на света: хытрьць всего того... же есть сътворлъ вьсе то  въ бытье ꙁвелъ ЙЕ Бог 29b 3 – 5 Напротив, онези, които (подобно на Аристотел) допускат вечност на света, смятат, че битието му е самодостатъчно (самобитно): ов бо прсносѫще съ беꙁнаѧльнꙑмь стьствомь божмь бꙑвъше сповѣдаахѫ, не просто по самобꙑтю прмъше бꙑт, нъ отъ того, же вьсемѹ творьць  вна, рекъше отъ бога ЙЕ Шест 8b 28 – 8c 8 Бог обаче е източник както на битието, така и на благобитието: же  быт дасть  добрѣ быт дарьствовавъ ЙЕ Бог 222а 7 – 8 Това понятие обозначава също първоначалната поява на човека, сътворен от Бога. Това го отличава от последващото раждане на хората (γέννησις), което предпазва от гибел човешкия род, наказан на смъртност заради грехопадението: прьвое бо ꙁдане бꙑтье сꙗ гл͠еть, а не рожьство. бꙑть бо есть еже ѿ б͠а прьвое сътворене, рожьство же ѿ сѹда съмьрт престѹпа рад самѣмъ отъ себѣ прѣмѣн ЙЕ Бог 217а1 – 6 Срв.  прьваго адамѹ бытью ЙЕ Бог 227а 1 Причина за човешкото битие е творческата сила на Бога: ЙЕ Бог. 204а 5 sq. Бог не е причина за злото, затова на него дължим възникването, а гибелта е резултат от нашата свободна воля, която може да се изврати в злотворие: бꙑть бо всѣхъ ѿ б͠а, а тьлꙗ нашхъ дѣльма ꙁъл сътꙗ сѧ на мѹене л полъжьне ЙЕ Бог 203b 4 – 9 VII. икон. Благобитие (вж. добрѣ быт VIII. физ. Възникване ( γένεσις, εως, ἡ ) . Причина за него е Творецът, а не звездите: а мы  г͠лемъ не ты ꙁвѣꙁды вновьны суть сомѹ бывающмъ н бытю бѹдѹщмъ н тьлѣнью тьлѣющмъ нъ ꙁнаменьꙗ пае ЙЕ Бог 26а5 – 8 Неговите творчески слова са природа на сътвореното и затова възникването е по природа, също като растежа, загиването и самите животни и растения: а естьства бꙑт, растеньне, тьлꙗ, садове, жвот ЙЕ Бог 195а 3 – 4 Всичко тварно заради производното си битие подлежи на загиване: все ѹбо бꙑтьемь тьльн(о) есть ЙЕ Бог 128а2 IX. антроп. Възникване на човека ( γένεσις, εως, ἡ ) . Причина за него чрез своята творческа сила е Бог, който е причина също за пребиваването му в този свят чрез своята сдържаща сила, а чрез промислителната си сила – и за неговото направляване и спасение:  быть бо наше твортельныꙗ емѹ слы есть  пребыване съдрьжꙗщаꙗ емѹ слы  правленꙗ  сп͠съ промысльныꙗ емѹ слы ЙЕ Бог 204а6 – b 1. Сем. гн. сѫщьство, стьство, прлѹа, своство, съшьствь, сла, дѣство, мѧ, стна, слово, съкаꙁань, ѹвѣдѣнь, ѹкаꙁань, ьто стъ, же стъ о естьствѣ, же стъ о сѫщьствѣ, бестьлѣнь, прсносѫщь, ꙁьдань, мръ, сътвор҄ень, тьлѣнь, тьлѣньно