Терминологичен Речник
бꙑваѭще  
бꙑваѭще -ꙗ ср субст 1. онтол. Ставащото, случващото се, биващото ( γινόμενον, τό ) . Това понятие обозначава всичко, което става във времето. Под него попадат например процесите на възникване и унищожение, както и метеорологичните явления, имащи значението на знамения: а мꙑ  г͠лемъ: не тꙑ ꙁвѣꙁдꙑ вновьнꙑ суть (с)омѹ бꙑвающмъ, н бꙑтю бѹдѹщмъ н тьлѣнью тьлѣющмъ, нъ ꙁнаменьꙗ пае дъждемъ  въꙁдухомъ прѣмѣнъ ЙЕ Бог 141b 4 – 142a 2 Тук се отнасят също събитията в човешкия живот, едни от които са ни подвластни, а други не са: Бꙑвающаꙗ ѡва сѹть въ насъ, ѡва же не въ насъ ЙЕ Бог 198а3 sq 2. креац. Възникналото, сътвореното ( γινόμενον, τό ) . То е партикуларно, разделено в пространството и времето. За да преодолее неговата партикуларност и да може то да се интегрира в природните цялостности (например в организмите), Бог влага в него чрез творческите си слова определен смисъл, някакво предназначение, за да може то да осъществи неговия замисъл: да же стньнꙑ раꙁѹмъ бꙑваѭщхъ положвъ, ꙗже по ѧстьмъ бꙑваѭтъ наконьаваѭща съвръшен хꙑтрꙑм свом съмꙑсльм прошьдъ прѩ ЙЕ Шест 70c 20 – d 1 Ето защо всяко възникнало нещо има определена функция в творението: кожьдо бо бꙑваѭщхъ сво дѣло въ твар се съконьаватъ ЙЕ Шест 101d 7 – 11 Тази функция е заложена в самата му природа, понеже природата не е нищо друго, освен самото творческо слово на Бога: нъ бож слово стьство стъ бꙑваѭщюѹмѹ вьсемѹ ЙЕ Шест 183b 2 – 4 3. физ. Възникналото, ставащото ( γινόμενον, τό ) . Всичко, което възниква във времето и подлежи на количествено изменение (на процесите на увеличение и намаление): такожде  бꙑваѭщхъ стьство стъ, л растꙑ вьсѣко, л въспѧть грѧдꙑ  ѹсꙑхаѩ; а же бо прсно днако стоꙗт, то того не матъ ЙЕ Шест 17c 18 – 25 Син. бꙑвъше Сем. гн. бестьлѣнь, прсносѫщь, бꙑть, ꙁьдань, мръ, сътвор҄ень, тьлѣнь, тьлѣньно