Терминологичен Речник
бꙑвань  
бꙑвань -ꙗ ср физ. Възникване ( γένεσις, εως, ἡ ) . Физически процес, присъщ на нещата в света. Те нямат вечно битие, а възникват и загиват. Причината за това не е само в тяхната съставност, както смятат древните философи. Тя се корени в тварното им естество, което не е самобитно, а производно, сътворено от Бога. Фактор за възникването и противостоящото му унищожение е силата на топлината: съмотр же тꙑ вьсего стьства, т ѹꙁьрш топлотьнѫѭ слѫ въ бꙑван  тьлѣн вьсѣмъ съдолѣѭщѫ ЙЕ Шест 66b 16 – 22 Сем. гн. бестьлѣнь, прсносѫщь, бꙑть, ꙁьдань, мръ, сътвор҄ень, тьлѣнь, тьлѣньно