Терминологичен Речник
бръвь
бръвь
-
ж
анат.
Вежда
(
ὀφρύς, ῦοϛ, ἡ
)
– продълговата ивица от фини косми, разположена над очната кухина:
на коньц же елѹ по прѣждю бръв сѫтъ двоьнꙑ
ЙЕ Шест
227d 3
Сем. гн.
ловѣкъ,
стьство,
лце,
око