Терминологичен Речник
бръвь  
бръвь - ж анат. Вежда ( ὀφρύς, ῦοϛ, ἡ ) – продълговата ивица от фини косми, разположена над очната кухина: на коньц же елѹ по прѣждю бръв сѫтъ двоьнꙑ ЙЕ Шест 227d 3 Сем. гн. ловѣкъ, стьство, лце, око