Терминологичен Речник
браꙁда  
браꙁда -ꙑ ж есхат. Бразда ( αὖλαξ, ακος ἡ ) като метафора за гроб, където се заравя семето подобно на мъртвото тяло, което ще възкръсне по желание на Бог: вждь ѹбо ꙗко  въ гроблꙗхъ, въ браꙁдахъ сѣмена посꙑпана! кто смъ коренꙗ вълож, стьбло  лстве  класꙑ  тънкꙑѧ лѹспꙑ? не же л всѣхъ твортель?... сце ѹбо вѣру  мъртвꙑхъ бꙑт въстанью бж͠твьнꙑмь хотѣнемь ЙЕ Бог 356b 9 – 357a 9 Син. гробъ Сем. гн. въскрьсень, бесъмрьть, жть, мрьтвꙑ, сѣмѧ