Терминологичен Речник
бол҄ьше  
бол҄ьше -аго ср субст 1. психол. Ръководно начало ( ἡγεμονικόν, τό ) , т.е. разумът. То осъществява познанието и обработва данните от сетивния опит. До него, посредством нервите и главния мозък, се довеждат възприятията, формирани от вкусовото усещане, органи на което са езикът (най-вече краят му) и небцето: ѫда же мѹ ꙗꙁꙑкъ, сего пае коньць,  лалока. въ нꙗже ꙁмождене прходꙗть жлꙑ плоскꙑ, сповѣдають къ большоѡмѹ бꙑвъше ѹтье  прꙗтье ЙЕ Бог 190b 2 – 7 Сем. гн. ѹмъ, раꙁѹмъ, мꙑсль, слово, ѹть, прѩть 2. христ. По-доброто ( κρείττων, ονος ὁ ) , т.е. божественото общение, с което сме били удостоени след сътворението, но от което се лишаваме по своя вина: а мьже подасть нꙑ отъ большааго, т не съблюдохомъ, прметь хѹжде наше, реку естьство ЙЕ Бог 234а 2 – 5 Син. обьщьство Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ, въплъщень