Терминологичен Речник
божьство  
божьство -а ср I. триад. Божество (θεότης, ἡ). 1. Синоним на Божествената същност, която e в три ипостаси (или по-точно се съставлява от тях), като Синът и Духът безвременно са от първата причина – Бог Отец: егда же къ тѣмъ въ нхъже есть б͠ж(с)тво, аще л сть скрьнꙗѧ рещ, же есть бж͠ьство  еже ѡтъ прьвꙑꙗ внꙑ беꙁ лѣта отъ тѹдѹ сѹще  едновластьнъ  беꙁъ отъпѹста се сть ѹпостасьмъ тр  покланꙗем ЙЕ Бог 83a 3 – b 3 Характеризира се като просто и несъставно: б͠жьство просто сть  несъложьно ЙЕ Бог 86b 3 sq Божията същност има една проста енергия, неразчленима подобно на слънчевия лъч: а стово слово ѹть, ꙗко просто сѹще бж͠ьство  едно просто мꙑ дѣство, блажено вс всѣмъ дѣствуѧ, ꙗкоже  сл͠ньнаꙗ луа, ꙗже вьсе грѣеть  вь комьждо по естьствьномѹ подобьствѹ  прмѹщюю слѹ дѣтельствѹеть ѿ народотворььнаго б͠а тако прмъ дѣство ЙЕ Бог 91b 4 – 92a 5 Божествеността (същността) е дадена неделимо в разделните (ипостаси), както светлината на три слънца, които се съдържат едно в друго: недѣльно бо въ дѣльнѣхъ аще сть лѣпо съкратꙗще рещ божьство т ѧкоже въ сълн͠цхъ трьхъ дрьжмомъ дрѹгъ дрѹга  нерастѹпьномъ сѹщемъ еднѣмь свѣтьломь растворомь же  съвъкѹпленьмь ЙЕ Бог 82a 3 – 82b 2 2. Синоним на Светата Троица. Имената на съставляващите я ипостаси не идват от отцовството и синовството при нас, а обратното:  се же вѣдомо да бѹдеть, ꙗко не ѡтъ насъ сть пренесно къ бл͠жноомѹ б͠жствѹ отььства  с͠новьства  сходма нъ въспѧтьнѣ ѡтъ тѹдѹ нъ сꙗ преда ЙЕ Бог 65b 5 – 66a 2 Те притежават тъждественo движение и воля: гда ѹбо къ бж͠ьству въꙁьрмъ  къ пьрвѣ внѣ  къ дновластьствю  къ едно  тоже бж͠ьства да та рекѹ, шьствь же  хотѣне  сѹщьства же  слꙑ  дѣства  гсподьствѹ тожьство въ насъ прѣмѣтаꙗ сѧ ЙЕ Бог 82b 2 – 83a 2 Син. богъ, троца Сем. гн. стьство II. богоп. Божество (θεῖον, τό). 1. Синоним на непознаваемия Бог: нєслѣдмо б͠жьство ЙЕ Бог 14b 4–5 Божеството е неизречимо и непостижимо: не ͠ꙁ(г)лано б͠жьство  невѣдомо ЙЕ Бог 14b 8 – 15a 1 То е непознаваемо (безпределно, неопределено /ἄπειρον/) и непостижимо. Едно в него е „познаваемо“ – Неговите непознаваемост и непостижимост: недовѣдому бо божьство  недостжмо т то дно му достїжмо недовѣдѣне  недостжьство ЙЕ Бог 34b 7 – 35a 3 2. Синоним на допускащия частично познание за себе си Бог. Това познание може да е телесно в символи, но има и по-висока мисъл за Него, понеже Божеството е просто безо̀бразно: лко ѹбо ѡ боꙁѣ плътьск гл͠еть сꙗ, пркладомь есть гл͠ано, мать же нъ вышьн раꙁѹмъ. просто бо сть б͠жьство  беꙁъ ѡбраꙁа ЙЕ Бог 94a 1 – 5 На човека, поради неговата телесност, е по-присъщо първото. Той прилага към висшите и невеществени енергии на Божеството подобия, образи и символи: л͠вкомъ сѹщемъ намъ  въ дебелѹю сю плъть ѡблаеномъ ст͠аꙗ  вꙑсокаѧ  бесплътьнаꙗ бж͠ьству дѣтельства раꙁѹмѣт л гл͠ат немощьно намъ, аще не обраꙁꙑ л пртъам л прповѣдан л пркладꙑ, же сѹть въ насъ ЙЕ Бог 93a 7 – 94а1 Син. богъ Сем. гн. сѫщьство, стьство, ѹпостась, отьць, сꙑнъ, дѹхъ, вѣра, вѣдѣнь, сла, даръ, дѣство, мѧ, стна, псань, слово, съкаꙁань, ѹвѣдѣнь, ѹкаꙁань, ьто стъ, же стъ о естьствѣ, же стъ о сѫщьствѣ III. сотир. Божество ( θεῖον, τό ) – божествена природа. Христос завежда апостолите на планината Тавор, за да им покаже славата на своето Божество, скривана в човечеството. Лицето му е като слънце и ризите му бели като светлина. Две слънца виждат учениците на планината – едното обикновено, а другото необикновено: тѫ ѹбо славѫ бжтⷭва своего тамѫ. въ ловѣьствѣ покаꙁа аплⷭомъ въшⷣє на горѫ. быⷭ бо лце ємѹ, ꙗко  сл͠це.  рꙁы ємѹ бѣлы. ꙗко  свѣтъ. двѣ сл͠ц ѹенц на горѣ вдѣахѫ. едно ѡбыное. а дрѹгое неѡбыноє ЙЕ Пр 242b 5 – 243а 2 Господ ... има две естества в една ипостас, Той е съвършен Бог и съвършен човек... и като твори чудеса със силата на своята Божественост и приема страданията със своето човечество, показва, че има и двете в себе си: нѫ съ г͠ъ брате двѣ естⷭва мы.  въ едно ѹпостас съвръшєнъ єⷭ б͠ъ,  съвръшенъ л͠вкъ... бжтвⷭомъ слы юдеса творѧ. а лвⷭтвомъ стрⷭт прємъ. ѡбоє въ себѣ ꙗвлѣетъ сѫще ЙЕ Пр 247а 7 – б 3 Сем. гн. слава, свѣтъ IV. онтол. Божество (θεῖον, τό) – синоним на трансцендентния Бог-Творец, който поради своята трансцендентност не се обгръща от нищо и единствен няма очертания (ἀπερίγραπτόν ἐστι): едно же б͠жство необъдрьжмо сть все сплънꙗѧ  все ѡбъдрьжꙗ  вьсꙗ обьставꙗ ꙗкоже надъ всѣм сы  все сътворвъ ЙЕ Бог 120a 4 – 7 Единствено То е истински нематериално и невеществено: едно по стнѣ беꙁвьщьствьно божтво есть  бесплътьно ЙЕ Бог 105b 4 – 5 Също То единствено няма начало и край: едно же бж͠ство беꙁ наатъка стьствъмь  бес коньца ЙЕ Бог 128a 5 – 7 Пак То единствено не подлежи на въздействие: едно бо есть б͠жтво непрмьно ЙЕ Бог 112a 2 – 3 Син. богъ Сем. гн. сѫщьство, стьство, ѹпостась, отьць, сꙑнъ, дѹхъ, вѣдѣнь, вѣра, сла, даръ, дѣство V. христ. Божество (θεότης, ητος, ἡ). 1. Божественост, божествена същност: не преложвъ божьствьнааго своего естьства въ плътьно сѹщьство; н пакꙑ сѹщьства свого плътьнаго въ естьство свого б͠ж(с)тва ЙЕ Бог 231а 8 – 231b 4 понеже  мꙑ обьщьствумъ мь х͠а  премлемъ его плъть  б͠ж(с)тво ЙЕ Бог 277b 9 – 278a 1 2. Бог въплътен (θεός, ὁ), относно родилия се от Дева Мария Син Божи: род сꙗ отъ сеѧ с͠нъ бж͠  б͠ъ оплъщенъ; не бг͠оносьць л͠вкъ, нъ б͠ъ въплъщенъ, не ѧкоже пр(о)ркъ дѣствъмь помажмъ, пршьствемь же всемѹ мажущуѹмѹ, ꙗкоже л͠вкѹ помаꙁающꙋѹмѹ, а б͠ѹ помажемоѡмѹ, не прелогомь естьствьнꙑмь, нъ едньствомь ѹпостасьнꙑмь ЙЕ Бог 287а 9 – 287b 7 Господ ... има две естества в една ипостас. Той е съвършен Бог и съвършен човек... и като твори чудеса със силата на своята Божественост и приема страданията със своето човечество, показва, че има и двете в себе си: нѫ съ г͠ъ брате двѣ естⷭва мы.  въ едно ѹпостас съвръшєнъ єⷭ б͠ъ,  съвръшенъ л͠вкъ... бжтвⷭомъ слы юдеса творѧ. а лвⷭтвомъ стрⷭт прємъ. ѡбоє въ себѣ ꙗвлѣетъ сѫще ЙЕ Пр 247а 7 – б 3 VI. мариол. Божеството на Словото (θεότης, ητος, ἡ), което св. Дева приема, след като била осенена от св. Дух: по прꙗт ѹбо бесѣдѣ с͠тѣ дѣвц с͠тꙑ духъ прде къ не по словес г͠ню, еже рее а͠нглъ, ощаꙗ ю  слѹ прмтельнѹ даѧ словесьнааго б͠жьства, въ кѹпѣ же  рожьствьнѹ ЙЕ Бог 228b 9 – 229a 5 VII. мистер. Божествената природа съединена с хляба в причастието (_): тако же  хлѣбъ обьщеванꙑ нь хлѣбъ простъ есть нъ еднованꙑ къ бж͠ьству ЙЕ Бог 273b 7 – 9 Син. богъ, слово божь, сѹсъ хрьстосъ Сем. гн. дѣва марꙗ, прѧсть VIII. агиол. Богове (_), относно почитането на светиите като приятели на Христос и чеда Божии: аще бо  ц͠(с)рь цр͠емъ  г͠ь господьмь  б͠ъ б͠мь творьць всемѹ  г͠ь сꙑ гл͠ть сꙗ, то не с͠т л мѹж б͠ꙁ  господье  ц(с)р? ЙЕ Бог 291b 5 – 8 б͠ꙑ же рекѹ  цесарꙗ  господ не стьствомь, нъ ꙗкоже вредꙑ  сквьрнънꙑм помꙑслꙑ ѡбладъш  господовавъш ЙЕ Бог 292а 3 – 6 IX. демон. Богове, езически божества, демони (_): б͠ъ же смѣшьнꙑ  кощѹньнꙑ щѹждꙗѧ пьсомъ поврьꙁѣмъ ЙЕ Бог 310а 3 – 5 Сем. гн. творьць, съꙁьдател҄ь, бѣсъ, капще, свѧт