богъ -а м триад. Бог ( θεός, ὁ ) – първа и блажена природа, за която единствено самата тя има знание, освен ако не се открие на някого: по пьрвѣмь же  блж͠нѣмь естьствѣ не ѹвѣдѣ нктоже нколже б͠а раꙁвѣ емѹже тъ самъ ꙗв, не ѿ л͠къ тъкъмо, нъ  отъ тѣхъ самѣхъ аньгелъ ЙЕ Бог 15a Йоан Екзарх използва природа и същност при Бога като синоними. Това е характерно за Отците и го намираме специално отбелязано в Симеоновия сборник (228а,15–23). Също в духа на православното Предание Йоан Екзарх разграничава същността (природата) от външните й прояви – това, което е „около нея“ (же о сѫщьствѣ/естьствѣ – τὰ περὶ τὴν φύσιν/οὐσίαν). Същността е неизразима и непостижима, докато проявите ѝ са познаваеми: лкоже гл͠емъ пр б͠ꙁѣ ѡ немь, не стьство нъ о естьствѣ ꙗвлѧеть ЙЕ Бог 35a се ѹбо вѣдѹще  смь на бж͠ьствьно сѹщьс͠т(о) ведом, не то самое сущьство постꙁаемꙑ нъ же сть ѡ сѹщьствѣ ЙЕ Бог 91a 1 – 5 Именно благодарение на тези прояви е възможно да се говори за Бога и той да бъде характеризиран с множество характеристики: [I.] Положителни (катафатични). [1.] Същност сама по себе си: самосѫщьство (αὐτοουσία) ЙЕ Бог 50a 4 sq [2.] Триединен. Бог е Светата Троица, той е троичен. Говорейки за него, имаме предвид Отца, единородния Му Син, Господа наш Иисус Христос, и пресветия Му Дух, единия Бог наш: б͠а же рекъ, ꙗвѣ ꙗко оц͠ꙗ гл͠ю  едноадаго мꙋ с͠на г͠а нашего їс͠хса  дх͠а мѹ прес͠тго едного б͠а нашего ЙЕ Бог 15a 6 – b 3 Бог е един в три лица – една същност в три ипостаси: еднъ есть б͠ъ рекъше сѹщьство едно. ї... въ трьхъ ѹпостасьхъ поꙁнаваеть сѧ  есть: о͠цю, рекѹ,  сн͠ѹ  ст͠ому дх͠у ЙЕ Бог 19b 5 – 20a 1 Затова, когато говорим за Отец, Син, Дух Свети, не изпадаме в троебожие, нито в модализъм, подобно на Савелий: ꙁане н тр б͠ъ гл͠емъ оц͠а  сꙑна  с͠тго дх͠а: едного же б͠а пае с͠тую тр͠цю, въ едно вньство сн͠ю  дх͠ѹ въꙁносмома, не сълагаем н съмажм по савелевѹ съвъкѹпѹ ЙЕ Бог 81a 4 – b 3 Различието им е единствено в ипостасните свойства (роденост, нероденост, изхождане): оц͠ь  сꙑнъ  ст͠ꙑ дх͠ъ всꙗьскꙑ дно сѹть раꙁвѣ нерожьствѣ  рожьства сходꙗ ЙЕ Бог 20a 1 – 4 всѣмъ дно сють оц͠ь  сн͠ъ  ст͠ꙑ дх͠ъ раꙁвѣ нерожьства  рожьства  схода. мꙑслью же раꙁлѹмо ЙЕ Бог 79b 7 – 80a 2 Както е според Халкидонското вероопределение, те са неслято съединени и неразлъчно разделени: бе-съмѣса едненꙑ  беꙁъ раꙁхода раꙁлѹаемꙑ (ἀσυγχύτως ἡνωμέναις καὶ ἀδιαστάτως διαιρουμέναις) ЙЕ Бог 51a Бог е един днъ б͠ъ /εἷς θεός/ ЙЕ Бог 47b – по същност: едно сѹщьство (μία οὐσία) ЙЕ Бог 50b Т.е. по единосъщие (διὰ δὲ τοῦ ὁμοουσίου): а мьже дно сѹщьство ЙЕ Бог 76a 1 sq Тъждественост на същността тождьство сѹщьства ЙЕ Бог 78b – по Божественост: едно бж͠т(с)тво (μία θεότης) ЙЕ Бог 50b – по даденост на ипостасите една в друга (διὰ δὲ τοῦ… ἐν ἀλλήλαις εἶναι τὰς ὑποστάσεις): самы в себѣ сѹть ѹпостас ЙЕ Бог 76a 1 sq – по благост (τῆς ἀγαθότητος ταυτότητα): блажьства тождьство ЙЕ Бог 79a 3 – по сила: една мощь (μία δύναμις) ЙЕ Бог 50b една сла ЙЕ Бог 79a 6 sq. тождьство хъ… слѣ (ταυτότης… τῆς δυνάμεως) ЙЕ Бог 76a 2 sq – по воля: едно хотѣн (μία θέλησις) ЙЕ Бог 50b тождьство хъ хотѣнью (ταυτότης τοῦ θελήματος) ЙЕ Бог 76a 2 sq – по единодушния замисъл, решение (τῆς γνώμης σύμπνοια): нравѹ днод͠шьств(о) ЙЕ Бог 79a 1 sq – по енергия (действие): едно дѣство (μία ἐνέργεια) ЙЕ Бог 50b 6, 79a 7 – b 1 тождьство хъ… дѣствѹ (ταυτότητος… τῆς ἐνεργείας) ЙЕ Бог 76a 2 sq. тождьство... дѣтельства ЙЕ Бог 78b 7 – 79a 1 – по движение (ταυτότης… τῆς κινήσεως): тождьство хъ… поступѹ ЙЕ Бог 76a 2 – 4 едно  тожде шьств ЙЕ Бог 79b 3 – по начало: днъ наатъкъ (μία ἀρχή) ЙЕ Бог 48a – по власт: една власть (μία ἐξουσία) ЙЕ Бог 50b тождьство хъ… власт (ταυτότης… τῆς ἐξουσίας) ЙЕ Бог 76a 2 – 4 – по господство: едно гд͠ьство (μία κυριότης) ЙЕ Бог 50b – по царство: едно ц͠р(с)тво въ трьхъ съврьшенѣхъ ѹпостасьхъ ꙁнаемо же  покланꙗемо еднѣмь поклонъмь, вѣруемо же  служмо всею словесьною тварью (μία βασιλεία ἐν τρισὶ τελείαις ὑποστάσεσι γνωριζομένη τε καὶ προσκυνουμένη μιᾷ προσκυνήσει πιστευομένη τε καὶ λατρευομένη ὑπὸ πάσης λογικῆς κτίσεως) ЙЕ Бог 51a [3.] Прост простъ /ἁπλοῦς/ ЙЕ Бог 19a Несъставността, простотата е характерна за природата на Бога, в който вярваме: Вѣрѹемъ ѹбо въ днъ б͠ъ... проста ЙЕ Бог 48a 5 Той е такъв по природа: стьствъмь (φύσει) бо сы беꙁ вреда  бꙁъ стока; ѧкоже сы простъ (ἁπλοῦς)  несъложенъ (ἀσύνθετος) ЙЕ Бог 56a 4 – 6 Простотата на Бога се проявява в неговата единна проста енергия (едно просто дѣство), блага и извършваща всичко във всичко. Аналогия със слънчевия лъч, който всичко съгрява и във всяко отделно нещо действа според естественото му свойство и способността му да възприема, получило такава сила от сътворилия го Бог: а стово слово ѹть, ꙗко просто сѹще бж͠ьство  едно просто мꙑ дѣство, блажено вс всѣмъ дѣствуѧ, ꙗкоже  сл͠ньнаꙗ луа, ꙗже вьсе грѣеть  вь комьждо по естьствьномѹ подобьствѹ  прмѹщюю слѹ дѣтельствѹеть ѿ народотворььнаго б͠а тако прмъ дѣство ЙЕ Бог 91b [4.] Предвечен и вечен.  – вечен и вечно съществуващ: вѣьнъ  прсно сꙑ (αἰώνιός τε καὶ ἀίδιος) ЙЕ Бог 19a Единствен Бог е вечно съществуващ, а още по правилно – превъзхождащ вечността, защото творецът на времената не е зависим от времето, а е свръх него: тъью же днъ б͠ъ прсноса, пае  ммо прсно – бꙑтьꙗ. не бо есть подъ лѣтъмь, нъ надъ лѣтъмь творець бо есть лѣтомъ ЙЕ Бог 107a 1 – 5. Бог се нарича не само вечен, но и предвечен, защото е сътворил и самата вечност. Единствен бивайки безначален, Той е творец на всичко – както на вековете, така и на всичко съществуващо ꙗкоже сꙗ гл͠ть б͠ъ вѣьнꙑ, нъ  преждевѣьнꙑ.  того бо вѣка тъ сть сътворлъ. еднъ бо беꙁ наатъка са б͠ъ, всемѹ твортель тъ есть,  вѣкомъ  всемѹ сущуму ЙЕ Бог 101a 6 – b 3 вѣьна (αἰώνιος) ЙЕ Бог 48a 3 sq – Вечно съществуващ и свръх-вечно битие (ммо прсно-бꙑтьꙗ): тъью же днъ б͠ъ прсноса, пае  ммо прсно-бꙑтьꙗ. не бо есть подъ лѣтъмь, нъ надъ лѣтъмь творець бо есть лѣтомъ ЙЕ Бог 107а1 – 5. [5.] Благост, Благ: – благост сама по себе си: самоблажьство (αὐτοαγαθότης) ЙЕ Бог 50a Бог се характеризира и просто като благ: благъ (ἀγαθός) ЙЕ Бог 19a7 Бивайки благ, свободен от каквато да било завист и зло, Той е източник на всяко добро: добродавьць б͠ъ сы всемꙋ добру давьць есть, не ꙁавст н ꙁъл нкоеже повньнъ сы ЙЕ Бог 16b 3 – 6 Именно защото Бог е благ и преблаг, той не се задоволява със самосъзерцание, а споделя своята благост, като създава света: понеже ѹбо ꙁдрꙗдьнꙑ  преб͠лг͠ꙑ б͠ъ не довольнъ бꙑ свомь вѣдомь нъ пребольшею б(л)г͠отою б͠лгоꙁвол бꙑт етера ꙗже ѡб͠лгодѣствъва  премлюща бл͠жньства мѹ, ѿ небꙑтьꙗ въ бꙑть преведе  сътвор все вдмо  невдмо ЙЕ Бог 103a 6 – b 4 Бог е единствен източник на благодатта и я дарява на природата на сътвореното, за да стане причина за доброто в света. Без неговата помощ и съдействие никой не може да желае или извършва добро: бл͠годать отъ б͠а дасть сꙗ въ естьствѣ  сь естъ всемѹ добрѹ наало  вна. да бес го поспѣха л помощ немощьно есть добрꙋ хотѣт л сътворт намъ ЙЕ Бог 212b 4 – 213а1 Бог предварително желае всички да бъдат спасени и да вземат участие в Неговото царство. Защото не за наказание ни е създал, но като благ, за участие в Неговата благост. Грешните обаче желае да накаже, тъй като е справедлив трѣбѣ же есть вѣдѣт, ѧко б͠ъ прьвцею хощеть всѣмъ сп͠ст сꙗ  ц͠р(с)тво его полѹт. не бо насъ на мукѹ сътвор, нъ на прꙗть бл͠гост его, ꙗкоже добръ сꙑ; а съгрѣшающаѧ хощеть мѹт, ꙗкоже сꙑ правьдвъ ЙЕ Бог 212b 4 – 213a 1 Затова възникването е от Него, а гибелта се дължи на нашата порочност: а про б͠жствьныѧ мысл строство быть бо всѣхъ ѿ б͠а а тьлꙗ нашхъ дѣльма ꙁъл сътꙗ сѧ на мѹене л полъжьне ЙЕ Бог 203b 4 – 9 [6.] Сила. – непристъпна и непознаваема, измерима единствено чрез нейната воля: непрїстѹпьну слѹ, нкоеюже мѣрою ꙁнаема, нъ тъью же свомъ хотѣньмь ꙁмѣрма (ἀπρόσιτον δύναμιν οὐδενὶ μέτρῳ γνωριζομένην, μόνῳ δὲ τῷ οἰκείῳ βουλήματι μετρουμένην) ЙЕ Бог 48b – промисляща всичко: всемѹ промꙑсльна (πάντων προνοητικήν) ЙЕ Бог 49a