Терминологичен Речник
богословествь  
богословествь -ꙗ ср богоп. Богословие в собствения смисъл ( θεολογία, ἡ ) . Богословието бива два вида – богословие в собствения смисъл на думата (θεολογία) и икономия (οἰκονομία). Първото се занимава с предвечното Божие битие, а второто – с Божието попечителство над света и човека. И двете не могат да се издигнат до неизречимото в Бога и за тях нито всичко е познаваемо, нито всичко е непознаваемо: Ѥже мꙑслїть о б͠ꙁѣ г͠лт то л слꙑшат, то требѣ емѹ есть въ стнѹ вдѣт, ꙗкоже н вьсе сть гл͠ано  о бг͠ословест  о ͠лвкостроствѣ  н есть пакы все невѣдомо н все вѣдомо ЙЕ Бог 17b 7 – 18a 4 Син. богословень, богословесьно, богословесь, богословь, богословл҄ень Сем. гн. боговѣдѣнь, въскѫтамо, въслѣдьствѹмо, вѣдѣнь, вѣра, даръ, дѣство, мѧ, стна, любы, псань, слово, съкаꙁань, сѫщьство, ѹвѣдѣнь, ѹкаꙁань, фѵсологꙗ, ловѣкостроство, ьто стъ, же стъ о естьствѣ, же стъ о сѫщьствѣ, стьство