Терминологичен Речник
богословл҄ень  
богословл҄ень -ꙗ ср богоп. Богословие ( θεολογεῖν, τό ) . Самото Божие слово ни насърчава да изучаваме с вяра онова в Бога, което е достъпно за човека: да есомѹ нꙑ ѹтъ пьсан? не не вьсего л пꙑтат о боꙁѣ, нъ ово мльанмь проповѣдоват, ово вѣроѭ славт  богословленмь ЙЕ Шест 44b 28 – c 8 Син. богословень, богословесьно, богословесь, богословествь, богословь Сем. гн. боговѣдѣнь, въскѫтамо, въслѣдьствѹмо, вѣдѣнь, вѣра, даръ, дѣство, мѧ, стна, любы, псань, слово, съкаꙁань, сѫщьство, ѹвѣдѣнь, ѹкаꙁань, фѵсологꙗ, ловѣкостроство, ьто стъ, же стъ о естьствѣ, же стъ о сѫщьствѣ, стьство