Терминологичен Речник
боговѣдѣнь
боговѣдѣнь
-ꙗ
ср
богоп., христ.
Признаване, почитане на Бога
(
θεογνωσία, ἡ
)
. Възобновяването на Божия образ и подобие в човека, при което той се освобождава от тиранията на дявола, изхожда от почитането на Господа, към което сам Той ни призовава:
т вънѣ жꙁн бꙑвъше въ съмьртьноѵю тьлю отпадохомъ, а мьже подасть нꙑ отъ большааго, т не съблюдохомъ, прметь хѹжде наше, реку естьство, да собою с в себѣ поновть же поѡбраꙁное поподобьствьное наѹвъ нꙑ добротьное жтье то собою сътворвъ намъ ѹдобь въсходьно жтемь ѡбьщмь свобод отъ тьлꙗ, наало бꙑвъ нашего въскрѣшенѧ же не требѣ скрушенꙑ ѹдъ поновть, да отъ мѹенꙗ сотонна ꙁбавть, въ б͠говѣдѣне нꙑ поꙁъвавъ ожлть накажеть трьпѣнемь съмѣренемь побѣждат мѹтелꙗ
ЙЕ Бог
233b 9 – 235a 1
Син.
богословень,
богословесьно,
богословесь,
богословествь,
богословь,
богословл҄ень
Сем. гн.
въскѫтамо,
въслѣдьствѹмо,
вѣдѣнь,
вѣра,
даръ,
дѣство,
мѧ,
стна,
любы,
псань,
слово,
съкаꙁань,
сѫщьство,
ѹвѣдѣнь,
ѹкаꙁань,
фѵсологꙗ,
ловѣкостроство,
ьто стъ,
же стъ о естьствѣ,
же стъ о сѫщьствѣ,
стьство