Терминологичен Речник
блѧдь  
блѧдь - ж 1. гносеол. Брътвеж, кощунствена неистина ( Ø, предп. μῦθος, ὁ ) . Така говорят например онези, които приемат топлото и студеното за начала на всичко съществуващо: ов топлотѫ  стѹдень наѧла рекошѧ вьсемѹ сѫщѹ, же огнемь  ꙁемлеѭ  рѣдостѭ  ѧстотоѭ проꙁъвашѧ;  накꙑ мъногꙑ блѧд нарцашѧ акꙑ басн баѭще рѫжьнꙑѩ ЙЕ Шест 8d 20 – 27 Неизбежно в това изпадат и онези, които с немощта на своя разсъдък измерват неизречимата Божия мисъл и сила: (μυθικὴ πλάσμα): да ѹмлькнѫтъ ѹбо  ꙁаградѧтъ с ѹста, же то кощюньнꙑѩ блѧд бесѣдѹѭтъ, не домꙑслѧще себе своѭ немощѭ т прмѣрѣѭще сво хѹдост недовѣдмѫѭ онѫ божѭ мꙑсль  неꙁглаголемѫѭ слѫ съпроста ловѣьскомь гласомь ЙЕ Шест 29a 5 – 18 До подобно безумие (μανία) достигат заменящите откровението с общи разсъждения. Те обаче не могат да бъдат опровергани с помощта на същите тези разсъждения: отъ тѣхъ ѹмꙑшлѣ ѹмꙑшлѣмь нѣмь раꙁдрѣшт хъ блѧд могѫщемь, то аб тѹ ѹмꙑшлѣѭще рекѫтъ: о боꙁѣ стъ слово, а тꙑ ловѣьскꙑ нꙑ ѹмꙑшлѣѩ прводш! т корен ꙁъломъ отъ обьщхъ прведѫтъ ѹмꙑшлѣ; раꙁдрѣшен ꙁъломъ не хотѧтъ отъ тѣхъжде прмат ѹмꙑшлѣ ЙЕ Шест 192a 5 – 21 Неблагочестието на подобни хора превръща празното им говорене φλυαρία ЙЕ Шест 248a 2 в сквернословие (τὰ βδελυκτά): блѧд  скарѧдꙗ ЙЕ Шест 183b 21 – 24 Син. беꙁмѣсть, беꙁѹмь Сем. гн. стна, раꙁѹмъ, баснь, скарѧдь 2. ерес. Заблуждение, ерес, празнословие ( λήρημα, ατος τό, φλυαρία ἡ, μανία ἡ ) : кѹпьно же д͠ша  плъть сътворена, не овѹ пьрьвое, ѡвѹ же послѣже по ергеньсцѣ блꙗд ЙЕ Бог 174b 3 – 6 н он сего флософ помꙑшлѣшѧ, нъ небесьнааго  ꙁвѣꙁдьнааго  въꙁдѹшьнааго стьства,  съграмадшѧ мъногꙑ блѧд рѣьм велкꙑмь пошбенмь ЙЕ Шест 50d 2 – 11 тъгда же мꙑ пае порѫгамъ сѧ хꙑтрꙑмъ тѣмъ хъ блѧдьмъ ЙЕ Шест 63с 28 – 63d 4 нъ тѣхъ блѧд  скарѧдꙗ манхе  отъ схъ бесѣдъ ꙁнама сѫтъ; да тѣхъ тако отдѣмъ блѧд, да дѫтъ съ нм на погꙑбѣль ЙЕ Шест 183b 21 – 28 да же такꙑ блѧд  басн проповѣдаѭтъ, то тѣхъ въпрашамъ рекѫще: како мѣнте дѹшѧ прѣжде сѫщѧ тѣлесъ? ЙЕ Шест 219а 5 – 12 Син. баснь Сем. гн. стна, флософꙗ, ѹень