Терминологичен Речник
блѧдь
блѧдь
-
ж
1. гносеол.
Брътвеж, кощунствена неистина
(
Ø, предп. μῦθος, ὁ
)
. Така говорят например онези, които приемат топлото и студеното за начала на всичко съществуващо:
ов топлотѫ стѹдень наѧла рекошѧ вьсемѹ сѫщѹ, же огнемь ꙁемлеѭ рѣдостѭ ѧстотоѭ проꙁъвашѧ; накꙑ мъногꙑ блѧд нарцашѧ акꙑ басн баѭще рѫжьнꙑѩ
ЙЕ Шест
8d 20 – 27
Неизбежно в това изпадат и онези, които с немощта на своя разсъдък измерват неизречимата Божия мисъл и сила:
(μυθικὴ πλάσμα): да ѹмлькнѫтъ ѹбо ꙁаградѧтъ с ѹста, же то кощюньнꙑѩ блѧд бесѣдѹѭтъ, не домꙑслѧще себе своѭ немощѭ т прмѣрѣѭще сво хѹдост недовѣдмѫѭ онѫ божѭ мꙑсль неꙁглаголемѫѭ слѫ съпроста ловѣьскомь гласомь
ЙЕ Шест
29a 5 – 18
До подобно безумие (μανία) достигат заменящите откровението с общи разсъждения. Те обаче не могат да бъдат опровергани с помощта на същите тези разсъждения:
отъ тѣхъ ѹмꙑшлѣ ѹмꙑшлѣмь нѣмь раꙁдрѣшт хъ блѧд могѫщемь, то аб тѹ ѹмꙑшлѣѭще рекѫтъ: о боꙁѣ стъ слово, а тꙑ ловѣьскꙑ нꙑ ѹмꙑшлѣѩ прводш! т корен ꙁъломъ отъ обьщхъ прведѫтъ ѹмꙑшлѣ; раꙁдрѣшен ꙁъломъ не хотѧтъ отъ тѣхъжде прмат ѹмꙑшлѣ
ЙЕ Шест
192a 5 – 21
Неблагочестието на подобни хора превръща празното им говорене
φλυαρία
ЙЕ Шест
248a 2
в сквернословие
(τὰ βδελυκτά): блѧд скарѧдꙗ
ЙЕ Шест
183b 21 – 24
Син.
беꙁмѣсть,
беꙁѹмь
Сем. гн.
стна,
раꙁѹмъ,
баснь,
скарѧдь
2. ерес.
Заблуждение, ерес, празнословие
(
λήρημα, ατος τό, φλυαρία ἡ, μανία ἡ
)
:
кѹпьно же д͠ша плъть сътворена, не овѹ пьрьвое, ѡвѹ же послѣже по ергеньсцѣ блꙗд
ЙЕ Бог
174b 3 – 6
н он сего флософ помꙑшлѣшѧ, нъ небесьнааго ꙁвѣꙁдьнааго въꙁдѹшьнааго стьства, съграмадшѧ мъногꙑ блѧд рѣьм велкꙑмь пошбенмь
ЙЕ Шест
50d 2 – 11
тъгда же мꙑ пае порѫгамъ сѧ хꙑтрꙑмъ тѣмъ хъ блѧдьмъ
ЙЕ Шест
63с 28 – 63d 4
нъ тѣхъ блѧд скарѧдꙗ манхе отъ схъ бесѣдъ ꙁнама сѫтъ; да тѣхъ тако отдѣмъ блѧд, да дѫтъ съ нм на погꙑбѣль
ЙЕ Шест
183b 21 – 28
да же такꙑ блѧд басн проповѣдаѭтъ, то тѣхъ въпрашамъ рекѫще: како мѣнте дѹшѧ прѣжде сѫщѧ тѣлесъ?
ЙЕ Шест
219а 5 – 12
Син.
баснь
Сем. гн.
стна,
флософꙗ,
ѹень