Терминологичен Речник
блаженьство  
блаженьство -а ср 1. богоп. Блаженство ( ἀγαθότης, ητος, ἡ ) – една от положителните характеристики на Бога като негов източник и като източник на всяка правда, като разумна светлина и непристъпна сила: стоьнка блаженьству  правьдѣ, свѣтъ раꙁумьнъ, непрїстѹпьну слѹ, нкоеюже мѣрою ꙁнаема ЙЕ Бог 48b 1 – 3 2. креац., икон. Блаженство ( ἀγαθότης, ητος, ἡ ) . Битиен дар на Бога, който в своята любов не иска неговото блаженство да остане несподелено и го влага в света при сътворяването му. Нещо повече, чрез своите домостроителни действия той постоянно поддържа оценностеното битие на творението. Разумните твари имат в допълнение разум, който им помага сами да направят своя избор и да се устремят към истинското блаженство: бл͠жнꙑ  всебл͠жнꙑ  пребл͠жнꙑ б͠ъ  всь сь сꙑ благꙑн преплънꙑмь б͠гатьствъмь не ра едному бꙑт бл͠женьству, рекъше своему естьству, нкꙑмьже не премлемѹ: сего рад створ раꙁѹмьнꙑѧ  неб͠снꙑѧ его слꙑ, таже вдмаго  ѹемаго мра, таже ѿ раꙁѹмьнааго  ѹемааго л͠вка сътвор. все ѹбо еже мь сътворено, премлють его бл͠жнъство по бꙑтью. сь бо сть всѣмъ бꙑтье, небонъ всемь сѹть, сѹть сущьства, не тъкмо ꙗко с ѿ небꙑтьꙗ въ бꙑтье ѧ прведе, нъ мьже  сего дѣство твореное мь съблюдеть  съдрьжть, ꙁлха же жвотꙑ.  по бꙑтью бо  по жтью обьщьствѹють премлюще ѿ блаженьства. а славьнаꙗ  ѧкоже то пред г͠лахомъ, нъ  по помꙑслу,  с пае е прблжьна суть къ немѹ аще  всѣхъ превꙑшьнь беспрклада ЙЕ Бог 259b 1 – 260b 7 3. мистер. Блаженство ( μακαριότης, ητος, ἡ ) . Както причастието с вяра служи за опрощаване на греховете и за вечен живот, така и смъртта на Господ стана за вярващите вечен живот и безсмъртие за вкусване на вечно блаженство: ꙗкоже  г͠нѧ съмьрть вѣрующмъ бꙑ(с) жꙁнъ  бестьлѣн въ прꙗть вѣьнуѹмѹ бл͠женъствѹ ЙЕ Бог 271b 1 – 4 4. мистер., ет. Блаженство ( μακαριότης, ητος, ἡ ) загубено заради греха и отново придобивано чрез вярата и кръщението: вѣра бо с͠нотворене вѣсть цѣ  тварьмъ сущемъ д͠хъмь  въ прьвое въꙁведеть блаженьство ЙЕ Бог 243b 4 – 7 Син. благꙑн҄, добро, доброта Сем. гн. богъ, сѹсъ хрьстосъ, съмрьть, бесъмрьть, жть, крьщень, вѣра, пакꙑрождьство