Терминологичен Речник
благꙑн҄
благꙑн҄
-ѩ
ж
креац.
Благост
(
Ø
)
– наред със силата и волята на Бога е основа за акта на творението. Това не признават онези, според които светът е съвечен на Твореца и е сякаш негова телесна сянка, също така неотделима от Него, както слънчевият лъч от слънцето:
нъ не хотѣвъшю богѹ благꙑнеѭ слоѭ нъ акꙑ стѣнь тѣлесьнꙑ беꙁнаѧльнааго мѹ стьства прпрѧжено рѣсъ волѭ го акꙑ отъ слъньца лѹѧ
ЙЕ Шест
8c 9 – 17
Син.
блаженьство,
доброта
Сем. гн.
богъ,
стьство,
сла,
хотѣнь,
добро