Терминологичен Речник
благо  
благо -аго ср субст есхат., ет. [Нравствено] добро ( ἀγαθόν, τό ) . Тези, които са вършили добро, в съдния ден ще възкръснат за живот: „слꙑшꙗть“ бо, рее, „же въ жюплщхъ гла(с) с͠на б͠жꙗ,  ꙁдѹть сътворьше благаѧ на въскрѣшне жвота, а же прокꙋдꙑ дѣꙗвъше на въстане сѹжденю“ ЙЕ Бог 358а 4 – 7 Син. доброта Сем. гн. въскрьсень, правосѫдьство, промꙑслъ, бесъмрьть, жвотъ