Терминологичен Речник
благостьно  
благостьно -аго ср субст антроп., ет. Благост ( ἀγαθόν, τό ) . Една от човешките добродетели, наред с неуклонимостта, незлобивостта, мъдростта, правдивостта и свободата от всяко зло, които са сякаш образ на Божието естество в нас. Бог твори човека по свой образ (като разумен и самовластен чрез своите добродетели) и пак чрез тях човекът се уподобява на своя творец: сътвор бо  по ѡбраꙁꙋ свомѹ раꙁумьна  самовластьна  по подобьствѹ, се же сть ꙁборꙑ добрꙑм (ἤτοι ἐν ἀρεταῖς) съврьшма, елкоже мощьно ловѣьскѹ естьствѹ. т бо ѧко  обраꙁ суть б͠ж(с)твьнѹмѹ естьству: беспеальнѹ  беꙁвьрьтьное  беꙁлобьно, нъ бл͠гостьно  премѹдрьно  правьдьно еже вьсеѧ ꙁъл свободьно ЙЕ Бог 232b 6 – 233a 8 Сем. гн. ловѣкъ, стьство, обраꙁъ, ꙁборъ добрꙑ, беспеально, беꙁврьтьно, беꙁълобьно, правьдьно, прѣмѫдрьно, же вьсеѩ ꙁъл свободьно