Терминологичен Речник
благость
благость
-
ж
1. триад.
Благост
(
Ø
)
, аспект на Божието съвършенство, недопускащо в него различия, които да разделят Божествената същност (както не я делят и различията на ипостасите):
б͠жтво съврьшено есть беꙁъ скѹдьства по б͠лгост по премѹдрост по слѣ, бꙁ наатъка, бес коньцѧ, прсно сꙑ неопсано, , съпроста рещ, всѧьско съврьшено
ЙЕ Бог
37b 1 – 6
Благостта (ἀγαθότης, ητος, ἡ), началото на движението, както и същността, силата, волята, енергията, властта, са общи за трите ипостаси:
еднъ стокъ шьствю, едно бо сѹщьство, дна б͠лгость, дна сла едно хотѣнь, дно дѣство, една власть една тажде, не тр подобьнꙑ къ себѣ, нъ едно тожде шьств тр ѹпостас
ЙЕ Бог
79a 4 – b 4
2. христ.
Благост
(
ἀγαθόν, τό
)
като белег на божествената природа на Христос:
т бо ѧко обраꙁ суть б͠ж(с)твьнѹмѹ естьству: беспеальнѹ беꙁвьрьтьное беꙁлобьно, нъ бл͠гостьно премѹдрьно правьдьно еже вьсеѧ ꙁъл свободьно
ЙЕ Бог
233а 3 – 8
3. ангел.
Доброто
(
ἀγαθόν, τό
)
, в което пребивават ангелските чинове, които (за разлика от дявола и бесовете) не отстъпват от него:
ꙗв дьꙗволъ же добротворьць бꙑвъ своею же властью ꙁьл ѡбрѣтьнкъ бꙑвъ же съ нмь сѹть отъстѹпьнꙑꙗ слꙑ, еже суть бѣсове, а про нове аньгельст въ бл͠гост прѣбꙑша
ЙЕ Бог
203a 1 – 7
4. икон.
Благата
(
ἀγαθά, τά
)
, чийто източник, както и на човешкия живот, и на всичко положително и спасително в него, е Бог, който не е причина за никакво зло:
а прое вьсе къ б͠у въꙁложт. бꙑть бо наше твортельнꙑꙗ емѹ слꙑ есть пребꙑване съдрьжꙗщаꙗ емѹ слꙑ правленꙗ сп͠съ промꙑсльнꙑꙗ емѹ слꙑ бл͠гꙑхъ вѣьно прꙗте бл͠гост его сънабъдꙗщхъ по естьству; егоже рад съꙁдан
ЙЕ Бог
204a 5 – b 4
5. креац., икон.
Благост
(
ἀγαθόν, τό
)
– проява на Божията любов. Бог създава човека, за да може да я приеме и да ѝ се наслади:
б͠ъ прьвцею хощеть всѣмъ сп͠ст сꙗ ц͠р(с)тво его полѹт. не бо насъ на мукѹ сътвор, нъ на прꙗть бл͠гост его, ꙗкоже добръ сꙑ
ЙЕ Бог
212b 4 – 9
Син.
добро,
доброта
Сем. гн.
обраꙁъ,
богъ,
сꙑнъ,
стьство