Терминологичен Речник
благоꙁвол҄ень  
благоꙁвол҄ень -ꙗ ср 1. христ., сотир. Благоволение, добра воля ( εὐδοκία, ἡ ) . Спасителната мисия на Бог Син е по благоволението на Бог Отец и със съдействието (συνεργία) на Духа Свети: бл͠гоꙁволенемь б͠ѹ  оцю, едноадꙑ с͠нъ  слово бж͠  б͠ъ сꙑ въ ꙗдрѣхъ б͠у  оцѹ, же едносѹщьнъ о͠цю  ст͠ѹꙋмѹ д͠хѹ, прежевѣьнꙑ, беꙁнаальнъ, же въ наатъкъ бꙗаше  ѿ б͠а  о͠ца сꙑ  б͠ъ сꙑ же въ обраꙁъ бж͠ сꙑ преклонь сп͠са сънде, се сть непоѹбоженꙗ емѹ вꙑсость непоѹбоженѣ поѹбожмъ съндеть къ свомъ рабомъ съшьствїе неꙁглаголемо же  постжмо. се бо ꙗвлꙗеть съходъ ЙЕ Бог 225а8 – 226а3  тако прꙗ с͠на бж͠ꙗ о͠ю ѹпостасьнѹю слу, „н ѿ похотѣнꙗ плътьнааго, н ѿ похота мѹжю“, еже есть съвъкѹпъ  сѣмꙗ, нъ о͠а бл͠гоꙁволенѧ  дѣства ст͠го д͠ха ЙЕ Бог 285b 4 – 9 Сем. гн. богъ-отьць, сꙑнъ, дѹхъ, съпасъ 2. мариол. Благоволение ( εὐδοκία, ἡ ) . Зачеването на Сина Божи от Дева Мария чрез благоволението на Отца и съдействието на Светия Дух: прꙗ с͠на бж͠ꙗ ... о͠а бл͠гоꙁволенѧ  дѣства ст͠го д͠ха ЙЕ Бог 285 b 5 – 9 Син. благовол҄ень, вол҄ꙗ Сем. гн. промꙑслъ 3. креац., икон. Добро дело, благодеяние ( Ø ) . В седмия ден Бог не извършва нови добри дела и го оставя като ден за спомен и прослава на извършеното в сътворяването, подготвящ за делата на Новия Завет: да сего рад  послѣдьн дьнь, же по вьсѣхъ стъ, въ ньже благодѣꙗнꙗ ндного нѣстъ сътворено, л творьцю вьсѣхъ л ѩже мь сѫтъ творенꙑ твар послѹжвъ ьсть  славѫ отъдастъ, да гда новааго ꙁавѣта годъ прходѧ прѣмѣнтъ несъврьшенаꙗ вьс ꙁаконоположенꙗ на съврьшенаꙗ  ѹньшаꙗ прѣложтъ ЙЕ Шест 235b 12 – 27 Сем. гн. богъ, седмꙑ дьнь, памѧть, ꙁавѣтъ