Терминологичен Речник
благодѣꙗнь
благодѣꙗнь
-ꙗ
ср
есхат.
Добро дело, благодеяние
(
ἀγαθά, τά
)
. След възкресението тези, които са правили добро, ще заживеят вечен живот заедно с ангелите и Христос:
а же сѹть благодѣанѧ сътворл въсꙗють акꙑ сл͠нце съ ан͠ьглꙑ въ жꙁнь вѣьнѹю, съ г͠мь нашмь іс͠хомь
ЙЕ Бог
358а 4 – 7
Син.
доброта
Сем. гн.
въскрьсень,
правосѫдьство,
промꙑслъ,
бесъмрьть