Терминологичен Речник
благодать  
благодать - ж I. сотир. Благодат (χάρις, ιτος, ἡ). Активност на въплътеното Слово, което изпълнява делата на Отца и обновява плътта на нетление, а нещата, които е съвладяла, мори, погубвайки смъртта, дошла заради греха, и извършвайки чрез себе си всяка друга благодат, която се отнася към човешкото естество: сконѣєтъ дѣла ѡ͠ѣ. понавлѣѫ же плъть на бестлѣніє. а ꙗже грѣхомъ быⷭ съдолѣла см͠рть. тѫ же ѹмарѣѫ.  грⷯѣ погблѣѫ.  накѫ въсѣкѫ блгⷣть творѧ собоѫ. ꙗже пр єствⷭѣ л͠в єⷭ ЙЕ Пр 241а 1 – 6 Сем. гн. стьство, тьлѣнь, бестьл҄ꙗ, плъть, грѣхъ, съмрьть II. богоп. 1. Непознаваема за човешкия ум творческа и промислителна активност на Бога (Ø): немощьно бо стъ ловѣ мꙑсл по стнѣ раꙁѹмѣт божьствьнꙑѩ благодат  мꙑсл  прѣмѫдрост  слꙑ, ѭже  ѩже рад  въ неже вьсе бꙑстъ ЙЕ Шест 36а7 – 16 2. Божи дар, Благодат (χάρις, ιτος, ἡ); 3. Източник за знанието на светците: стньнꙑ же раꙁѹмъ  съкаꙁан го богѹ дномѹ тъѭ, мьже  владꙑка вѣд вьсе. да тъ по стнѣ вьсе вѣстъ; того же благодатѭ  божьствьн мѫж по стнѣ раꙁѹмѣваѭтъ ЙЕ Шест 235d 10 – 20 4. Източник за нашето богопознание: да  твоꙗ благодать нꙑнѣ, владꙑко беспркладьнꙑ, [да] объсꙗтъ мьгльнꙑ нашь ѹмъ, да понѣ хѹдѣ раꙁѹмѣмъ юдьнаа дѣла божꙗ  акꙑ сквоꙁѣ ꙁрьцало доꙁьрѧще ЙЕ Шест 35b 26 – a 7 Сем. гн. богъ, раꙁѹмъ, раꙁѹмѣнь, мꙑсль, вѣдь, прѣмѫдрость, сла III. гносеол. 1. Свърхестествен дар, благодат (χάρις, ιτος, ἡ), определящ различен аспект в разглеждането на безтелесното и незримото, разграничаван от този на природата (същността). Например безтелесността при Бог е по природа, а при ангелите, демоните и душите – по благодат и в сравнение с грубата материя: бесплътьна же  невдм беꙁъобраꙁьна нъ дъво раꙁѹмѣвамъ: ово сѹщьствомъ, а дрѹгое благодатьемь, да ова естьствъмь сѹща, а дрѹгаꙗ протвѹ вещьнѹѹмѹ дебельствѹ. пр боꙁѣ же ѹбо стьствъмь  ан͠глѣхъ  бѣсъхъ  дш͠ахъ бл͠годатью, т ѧкоже протвѹ вещьнѹѹмѹ дебельствѹ гл͠ть сѧ ЙЕ Бог 178a 4 – b 1 2. Източник на истинското знание, превъзхождащ онова, което е насочено към природата: же бо съ вꙑсост не прѩшѧ благодатьнааго дара  прѣмѫдрост, ꙗкоже отъ неѩ раꙁѹмѣт юдьнꙑ тъ стро  танꙑ – ꙗкоже то велкꙑ моѵс внꙑ  раꙁѹмꙑ божѩ твар велкꙑѩ – нъ въдашѧ сѧ на стьства пꙑтат  слѣдт, тае въ бесменьнꙑѩ лъжѧ въпадошѧ ндноѩ стнꙑ не достгъше же бо съ вꙑсост не прѩшѧ благодатьнааго дара  прѣмѫдрост, ꙗкоже отъ неѩ раꙁѹмѣт юдьнꙑ тъ стро  танꙑ – ꙗкоже то велкꙑ моѵс внꙑ  раꙁѹмꙑ божѩ твар велкꙑѩ – нъ въдашѧ сѧ на стьства пꙑтат  слѣдт, тае въ бесменьнꙑѩ лъжѧ въпадошѧ ндноѩ стнꙑ не достгъше ЙЕ Шест 56b 25 – c 14 Сем. гн. стьство, сѫщьство, вна, раꙁѹмъ, тварь, вещь, дебельство IV. креац . 1. Благодат, творческа благост на Бога (Ø), за паметуване на която Творецът учредява седмия ден: нꙑнѣ же въ шест дьнъ тварь вьсѫ сѫщѫ нарѣковавъ  седмꙑ на памѧть благодат отълѫлъ ЙЕ Шест 237c 1 – 7 2. Светлината като благодеяние на Бога при творението (χάρις, ιτος, ἡ): творьць богъ ꙁрекъ, да бѫдетъ свѣтъ, напраснмь твар благодать тѫ въдастъ ЙЕ Шест 32b 20 – 24 3. Свръхестествен дар на Бога, източник на безсмъртната човешка душа: гда на лце въꙁдѹнѫ адамѹ, тъгда же бꙑстъ дѹша божьствьнааго въдѹновенꙗ благодатѭ ЙЕ Шест 220а28 – b 5 Сем. гн. богъ, седмꙑ дьнь, памѧть, дѹша V. ет. 1. Благодат, противопоставена на закона и духовно възраждаща: не ще подъ ꙁаконъмь нъ подъ бл͠годатю ЙЕ Бог 327b 3 – 5 2. Благодарност, дължима от творението на Твореца: тѣбѣ б͠лгодать, же бꙑтье дасть  добрѣ бꙑт давъшѹ ЙЕ Бог 238а 7– 238b 1 Син. радость, даръ, благость, даровань, благодѣꙗнь Сем. гн. дѣство, богъ, съпасень VI. сотир. Благодат ( χάρις, ιτος ἡ ) като противопоставена на закона, т.е. освобождаваща от властта на греха: не ще подъ ꙁаконъмь нъ подъ бл͠годатю ЙЕ Бог 327b 3 – 5 Сем. гн. добро, ѹтврьждень VII. еклес. Благодат (χάρις, χάριτος ἡ). Тези, които вярват в Христос, не са подвластни на закона, а на благодатта, т.е. удостоени са да бъдат синове Божии: ꙗкоже ще нѣсмь раб нъ сн͠ове, неще подъ ꙁаконъмь нъ подъ бл͠годатю ЙЕ Бог 327b 2 – 5 Син. даръ Сем. гн. ꙁаконъ, рабъ, сꙑнове божь