Терминологичен Речник
благодать
благодать
-
ж
I. сотир. Благодат (χάρις, ιτος, ἡ). Активност на въплътеното Слово, което изпълнява делата на Отца и обновява плътта на нетление, а нещата, които е съвладяла, мори, погубвайки смъртта, дошла заради греха, и извършвайки чрез себе си всяка друга благодат, която се отнася към човешкото естество:
сконѣєтъ дѣла ѡ͠ѣ. понавлѣѫ же плъть на бестлѣніє. а ꙗже грѣхомъ быⷭ съдолѣла см͠рть. тѫ же ѹмарѣѫ. грⷯѣ погблѣѫ. накѫ въсѣкѫ блгⷣть творѧ собоѫ. ꙗже пр єствⷭѣ л͠в єⷭ
ЙЕ Пр
241а 1 – 6
Сем. гн.
стьство,
тьлѣнь,
бестьл҄ꙗ,
плъть,
грѣхъ,
съмрьть
II. богоп.
1. Непознаваема за човешкия ум творческа и промислителна активност на Бога (Ø):
немощьно бо стъ ловѣ мꙑсл по стнѣ раꙁѹмѣт божьствьнꙑѩ благодат мꙑсл прѣмѫдрост слꙑ, ѭже ѩже рад въ неже вьсе бꙑстъ
ЙЕ Шест
36а7 – 16
2. Божи дар, Благодат (χάρις, ιτος, ἡ);
3. Източник за знанието на светците:
стньнꙑ же раꙁѹмъ съкаꙁан го богѹ дномѹ тъѭ, мьже владꙑка вѣд вьсе. да тъ по стнѣ вьсе вѣстъ; того же благодатѭ божьствьн мѫж по стнѣ раꙁѹмѣваѭтъ
ЙЕ Шест
235d 10 – 20
4. Източник за нашето богопознание:
да твоꙗ благодать нꙑнѣ, владꙑко беспркладьнꙑ, [да] объсꙗтъ мьгльнꙑ нашь ѹмъ, да понѣ хѹдѣ раꙁѹмѣмъ юдьнаа дѣла божꙗ акꙑ сквоꙁѣ ꙁрьцало доꙁьрѧще
ЙЕ Шест
35b 26 – a 7
Сем. гн.
богъ,
раꙁѹмъ,
раꙁѹмѣнь,
мꙑсль,
вѣдь,
прѣмѫдрость,
сла
III. гносеол.
1. Свърхестествен дар, благодат (χάρις, ιτος, ἡ), определящ различен аспект в разглеждането на безтелесното и незримото, разграничаван от този на природата (същността). Например безтелесността при Бог е по природа, а при ангелите, демоните и душите – по благодат и в сравнение с грубата материя:
бесплътьна же невдм беꙁъобраꙁьна нъ дъво раꙁѹмѣвамъ: ово сѹщьствомъ, а дрѹгое благодатьемь, да ова естьствъмь сѹща, а дрѹгаꙗ протвѹ вещьнѹѹмѹ дебельствѹ. пр боꙁѣ же ѹбо стьствъмь ан͠глѣхъ бѣсъхъ дш͠ахъ бл͠годатью, т ѧкоже протвѹ вещьнѹѹмѹ дебельствѹ гл͠ть сѧ
ЙЕ Бог
178a 4 – b 1
2. Източник на истинското знание, превъзхождащ онова, което е насочено към природата:
же бо съ вꙑсост не прѩшѧ благодатьнааго дара прѣмѫдрост, ꙗкоже отъ неѩ раꙁѹмѣт юдьнꙑ тъ стро танꙑ – ꙗкоже то велкꙑ моѵс внꙑ раꙁѹмꙑ божѩ твар велкꙑѩ – нъ въдашѧ сѧ на стьства пꙑтат слѣдт, тае въ бесменьнꙑѩ лъжѧ въпадошѧ ндноѩ стнꙑ не достгъше же бо съ вꙑсост не прѩшѧ благодатьнааго дара прѣмѫдрост, ꙗкоже отъ неѩ раꙁѹмѣт юдьнꙑ тъ стро танꙑ – ꙗкоже то велкꙑ моѵс внꙑ раꙁѹмꙑ божѩ твар велкꙑѩ – нъ въдашѧ сѧ на стьства пꙑтат слѣдт, тае въ бесменьнꙑѩ лъжѧ въпадошѧ ндноѩ стнꙑ не достгъше
ЙЕ Шест
56b 25 – c 14
Сем. гн.
стьство,
сѫщьство,
вна,
раꙁѹмъ,
тварь,
вещь,
дебельство
IV.
креац
.
1. Благодат, творческа благост на Бога (Ø), за паметуване на която Творецът учредява седмия ден:
нꙑнѣ же въ шест дьнъ тварь вьсѫ сѫщѫ нарѣковавъ седмꙑ на памѧть благодат отълѫлъ
ЙЕ Шест
237c 1 – 7
2. Светлината като благодеяние на Бога при творението (χάρις, ιτος, ἡ):
творьць богъ ꙁрекъ, да бѫдетъ свѣтъ, напраснмь твар благодать тѫ въдастъ
ЙЕ Шест
32b 20 – 24
3. Свръхестествен дар на Бога, източник на безсмъртната човешка душа:
гда на лце въꙁдѹнѫ адамѹ, тъгда же бꙑстъ дѹша божьствьнааго въдѹновенꙗ благодатѭ
ЙЕ Шест
220а28 – b 5
Сем. гн.
богъ,
седмꙑ дьнь,
памѧть,
дѹша
V. ет.
1. Благодат, противопоставена на закона и духовно възраждаща:
не ще подъ ꙁаконъмь нъ подъ бл͠годатю
ЙЕ Бог
327b 3 – 5
2. Благодарност, дължима от творението на Твореца:
тѣбѣ б͠лгодать, же бꙑтье дасть добрѣ бꙑт давъшѹ
ЙЕ Бог
238а 7– 238b 1
Син.
радость,
даръ,
благость,
даровань,
благодѣꙗнь
Сем. гн.
дѣство,
богъ,
съпасень
VI. сотир. Благодат
(
χάρις, ιτος ἡ
)
като противопоставена на закона, т.е. освобождаваща от властта на греха:
не ще подъ ꙁаконъмь нъ подъ бл͠годатю
ЙЕ Бог
327b 3 – 5
Сем. гн.
добро,
ѹтврьждень
VII. еклес. Благодат (χάρις, χάριτος ἡ). Тези, които вярват в Христос, не са подвластни на закона, а на благодатта, т.е. удостоени са да бъдат синове Божии:
ꙗкоже ще нѣсмь раб нъ сн͠ове, неще подъ ꙁаконъмь нъ подъ бл͠годатю
ЙЕ Бог
327b 2 – 5
Син.
даръ
Сем. гн.
ꙁаконъ,
рабъ,
сꙑнове божь