Терминологичен Речник
бесьсть/бещьсть
бесьсть/бещьсть
-ꙗ
ср
1. богоп.
Неблагочестивост в говоренето за Бога
(
ἀσέβεια, ἡ
)
, например когато Божествените имена се изказват за Неговата същност и така тя се оказва не проста, а съставна:
да аще ѹбо нетворено то беꙁнаально бесплътьно бесъмьрьтно вѣьно благо народотворьно тако но сѹщьствьнаꙗ раꙁлꙗ рѣхомъ о бꙁ͠ѣ, отъ толка съложмо не просто бѹдеть нъ съложьно, же сетьное бещьстье есть
ЙЕ Бог
86b 6 – 87a 5
Сем. гн.
стьство,
сѫщьство,
сѫщьствь,
мѧ,
простость,
сълагаемо,
съложено
2. сотир.
Безчестие, позор
(
_
)
– характеризира смъртта на кръста. Христос завежда апостолите на планината Тавор, за да им покаже царството си преди смъртта, силата си преди разпятието, славата си преди укорението и честта си преди безчестието:
сего радъма ѫ въꙁведе. да покажетъ мъ цртⷭво своє прѣжⷣе съм͠рт. слѫ своѫ прѣжⷣе распѧта. славѫ своѫ. прѣжде ѹкоренꙗ. ⷭь своѫ, прѣжде бесꙿьстꙗ
ЙЕ Пр
242а 8 – b 2
3. есхат.
Безчестие
(
ἀτιμία, ἡ
)
. При възкресението това, което е посято в безчестие, ще възкръсне в слава:
сѣеть сꙗ въ бещьсте, въстать въ славѣ
ЙЕ Бог
354а 9 – 354b 1
Син.
осрамъ
Сем. гн.
въскрьсень,
тѣло,
съмрьть,
слава