Терминологичен Речник
благодавьць
благодавьць
-а
м
богоп.
Благодетел, добротворец
(
εὐεργέτης, ου, ὁ
)
– характеристика на Бога, получавана от съзерцание на Неговите добри дела, например величието и красотата на творението, образци за които са ни достъпни във всички области на зримата твар и по всяко време:
богъ же господь... даждь вꙑ раꙁѹмъ въ вьсе сво стнѣ, да отъ вдмꙑхъ невдмаа раꙁѹмѣте отъ вельства добротꙑ ꙁьдан лѣпѫѭ славѫ о творьц нашемь добрѣ поносте. да ꙁемлеѭ въꙁдѹхомь небесемь водоѭ дьнемь нощѭ вьсѣмь вдмꙑмь помьнмъ свого творьца благодавьца
ЙЕ Шест
71а23 – b 15
Сем. гн.
богъ,
творьць,
боговѣдѣнь,
вельство,
доброта