Терминологичен Речник
бесъблаꙁньство
бесъблаꙁньство
-а
ср
икон.
(
Ø
)
Божият промисъл и воля не дават на земята да наруши Неговата заповед и да загуби устойчивост:
нъ тъѭ божѭ вьсемощьноѭ мꙑслѭ хотѣнмь, мь же бꙑстъ сътворена, подаѩ прсно бесъблаꙁньство, ꙗкоже съдрьжѧ ѭ вьсѫдѹ не даѩ постѫпт нкаможе съпроста, нъ съхранѣѩ вьсѣьскꙑ непрѣклоньнѫ т нкаможе съ пръвааго ѹтврьжденꙗ божꙗ повелѣнꙗ не състѫпѧщѫ
ЙЕ Шест
57d 12 – 58а2
Сем. гн.
богъ,
хотѣнь,
повелѣнь,
бесъблаꙁньство