Терминологичен Речник
бесъблаꙁньство  
бесъблаꙁньство ср икон. ( Ø ) Божият промисъл и воля не дават на земята да наруши Неговата заповед и да загуби устойчивост: нъ тъѭ божѭ  вьсемощьноѭ мꙑслѭ  хотѣнмь, мь же бꙑстъ сътворена, подаѩ  прсно бесъблаꙁньство, ꙗкоже съдрьжѧ ѭ вьсѫдѹ  не даѩ  постѫпт нкаможе съпроста, нъ съхранѣѩ вьсѣьскꙑ непрѣклоньнѫ т нкаможе съ пръвааго ѹтврьжденꙗ божꙗ повелѣнꙗ не състѫпѧщѫ ЙЕ Шест 57d 12 – 58а2 Сем. гн. богъ, хотѣнь, повелѣнь, бесъблаꙁньство