Терминологичен Речник
бестьл҄ꙗ
бестьл҄ꙗ
-ѧ
ж
креац., сотир.
Нетленност, неподвластност на смъртта
(
ἀφθαρσία, ἡ
)
. Такъв е сътворен първият човек и ще бъде възстановен в нетление чрез спасителната мисия на Христа:
въ обьщьство свое съставвъ л͠вка, „въ бестьлѣнье сего сътвор“ т свомь ѡбьщенемь въꙁведе въ бестьлю
ЙЕ Бог
233a 8 – b 2
Син.
бестьлѣнь
Сем. гн.
стьство,
мѧ,
обраꙁъ,
обьщьство,
обьщень