Терминологичен Речник
бестьлѣнь
бестьлѣнь
-ꙗ
ср
1. креац., сотир.
Нетленност, неподвластност на смъртта
(
ἀφθαρσία, ἡ
)
. Такъв е сътворен първият човек и ще бъде възстановен в нетление чрез спасителната мисия на Христа:
въ обьщьство свое съставвъ л͠вка, „въ бестьлѣнье сего сътвор“ т свомь ѡбьщенемь въꙁведе въ бестьлю
ЙЕ Бог
233a 8 – b 2
Син.
бестьл҄ꙗ
Сем. гн.
стьство,
обраꙁъ,
обьщьство,
обьщен
2. сотир.
Нетление
(
ἀφθαρσία, ἡ
)
. Въплътеното Слово изпълнява делата на Отца и обновява плътта за нетление, а нещата, които е съвладяла, мори, погубвайки смъртта, дошла заради греха, и извършвайки чрез себе си всяка друга благодат, която се отнася към човешкото естество:
сконѣєтъ дѣла ѡ͠ѣ. понавлѣѫ же плъть на бестлѣніє. а ꙗже грѣхомъ быⷭ съдолѣла см͠рть. тѫ же ѹмарѣѫ. грⷯѣ погблѣѫ. накѫ въсѣкѫ блгⷣть творѧ собоѫ. ꙗже пр єствⷭѣ л͠в єⷭ
ЙЕ Пр
241а 1 – 6
Син.
бестьл҄ꙗ
Сем. гн.
стьство,
благодать,
тьлѣнь,
плъть,
грѣхъ,
съмрьть
3. есхат.
Нетленност на тялото
(
ἀφθαρσία, ἡ
)
. Възкръсвайки, нашето тяло ще премине от тление в нетление:
„...наше жтье на нб͠сьхъ сть, ѿнѹдѹже сп͠сітелѧ ждемъ х͠а ͠їса, же преѡбраꙁть тѣло съмѣренѧ нашего, ꙗкоже бꙑте емѹ съобраꙁьнѹ къ плът славꙑ сего“. не въ нъ обраꙁъ претворт рекꙑ отд; отъ тьлѣнѧ же пае въ бестьлѣню премѣнъ
ЙЕ Бог
355а 5 – 355b 4
Син.
бестьл҄ꙗ
Сем. гн.
въскрьсень,
тѣло,
съмрьть,
тьл҄ꙗ
4. амарт.
Безсмъртие на човека
(
ἀφθαρσία, ἡ
)
, загубено от него като наказание за греха:
мьже бо нꙑ на бстьлѣнье сътв(о)р б͠ъ, престѹпвъша же с͠псьное мѹ повелѣн тьлею съмьртьною осѹд, да не бе-съмьрт бѹдеть ꙁло
ЙЕ Бог
241а 8 – 241b 3
Син.
бестьл҄ꙗ
Сем. гн.
грѣхъ,
ꙁъло