Терминологичен Речник
бестьлѣнь  
бестьлѣнь -ꙗ ср 1. креац., сотир. Нетленност, неподвластност на смъртта ( ἀφθαρσία, ἡ ) . Такъв е сътворен първият човек и ще бъде възстановен в нетление чрез спасителната мисия на Христа: въ обьщьство свое съставвъ л͠вка, „въ бестьлѣнье сего сътвор“ т свомь ѡбьщенемь въꙁведе  въ бестьлю ЙЕ Бог 233a 8 – b 2 Син. бестьл҄ꙗ Сем. гн. стьство, обраꙁъ, обьщьство, обьщен 2. сотир. Нетление ( ἀφθαρσία, ἡ ) . Въплътеното Слово изпълнява делата на Отца и обновява плътта за нетление, а нещата, които е съвладяла, мори, погубвайки смъртта, дошла заради греха, и извършвайки чрез себе си всяка друга благодат, която се отнася към човешкото естество: сконѣєтъ дѣла ѡ͠ѣ. понавлѣѫ же плъть на бестлѣніє. а ꙗже грѣхомъ быⷭ съдолѣла см͠рть. тѫ же ѹмарѣѫ.  грⷯѣ погблѣѫ.  накѫ въсѣкѫ блгⷣть творѧ собоѫ. ꙗже пр єствⷭѣ л͠в єⷭ ЙЕ Пр 241а 1 – 6 Син. бестьл҄ꙗ Сем. гн. стьство, благодать, тьлѣнь, плъть, грѣхъ, съмрьть 3. есхат. Нетленност на тялото ( ἀφθαρσία, ἡ ) . Възкръсвайки, нашето тяло ще премине от тление в нетление: „...наше жтье на нб͠сьхъ сть, ѿнѹдѹже  сп͠сітелѧ ждемъ х͠а ͠їса, же преѡбраꙁть тѣло съмѣренѧ нашего, ꙗкоже бꙑте емѹ съобраꙁьнѹ къ плът славꙑ сего“. не въ нъ обраꙁъ претворт рекꙑ отд; отъ тьлѣнѧ же пае въ бестьлѣню премѣнъ ЙЕ Бог 355а 5 – 355b 4 Син. бестьл҄ꙗ Сем. гн. въскрьсень, тѣло, съмрьть, тьл҄ꙗ 4. амарт. Безсмъртие на човека ( ἀφθαρσία, ἡ ) , загубено от него като наказание за греха: мьже бо нꙑ на бстьлѣнье сътв(о)р б͠ъ, престѹпвъша же с͠псьное мѹ повелѣн тьлею съмьртьною осѹд, да не бе-съмьрт бѹдеть ꙁло ЙЕ Бог 241а 8 – 241b 3 Син. бестьл҄ꙗ Сем. гн. грѣхъ, ꙁъло