Терминологичен Речник
бесплъть  
бесплъть -ꙗ ср антроп. Безплътие, неподвластност на плътта ( Ø ) – една от характеристиките на човешкото естество, която го прави образ Божи, наред със самовластието, разума и мисълта: тѣмь бо бесплътмь  властѭ  раꙁѹмомь  мꙑслѭ мѣнмъ сѫща по обраꙁѹ божю ловѣка ЙЕ Шест 212c 7 Сем. гн. богъ, ловѣкъ, стьство, обраꙁъ, подобь, самовласть, власть, раꙁѹмъ, мꙑсль