Терминологичен Речник
беꙁмѣсть  
беꙁмѣсть -ꙗ ср гносеол. Нелепост, нещо неуместно ( ἀτοπία, ἡ ) . Посочва се при формулирането на проблем. Получава се например, ако творческите слова „да бъде светлина“ бъдат оставени без подобаващо тълкуване и се схванат, сякаш Бог-Отец говори сам на себе си: онъ протвѫ стнѣ сѫпротвлѣаше сѧ, самомѹ къ себѣ богѹ глаголѭщю мѣнѧ. тъ бо бесѣдова, рее,  тъ сътвор: бѫд свѣтъ  бꙑстъ свѣтъ. бѣаше же  тъгда върѫь ꙁъль, ꙗ же м бѣаше глаголема,  беꙁмѣст ЙЕ Шест 247d 4 – 15 Сем. гн. стна, вѣра, съкаꙁань, беꙁѹмь, беꙁѹмьство