беꙁмꙑсльно -аго ср субст психол. Неразумна способност ( ἄλογον, τό ) – една от двете способности, които съставляват душата: раꙁдѣлꙗють же сꙗ слꙑ д͠шьнꙑꙗ въ мꙑсльно  беꙁмꙑсльно ЙЕ Бог 183a На свой ред се състои от две части (ѧст, μέρη): неслушаща, т.е. неподчиняваща се на разума: непослѹшающї словесе, рекъше не препраеть сꙗ мꙑслї: ἀνήκοον καὶ μὴ πειθόμενον λόγῳ ЙЕ Бог 183a и слушаща, т.е. подчиняваща се на разума: послѹшва есть  препрающ сꙗ словесе: τὸ δὲ κατήκοον καὶ ἐπιπειθὲς λόγῳ ЙЕ Бог 184a 3 sq Първата се подразделя на три – тя бива: [1.] жизнена /животворяща/ (жвотьное: τὸ ζωτικόν), която се нарича също пулсираща: тьпаемо: τὸ σφυγμικόν ЙЕ Бог 183b [2.] семенна /раждаща/ сѣменьно, рекъше родьное: τὸ σπερματικὸν ἤγουν γεννητικόν ЙЕ Бог 183b [3.] растителна (τὸ φυτικόν, т.е. хранителна τὸ θρεπτικόν): садовьное, же птѣꙗе ЙЕ Бог 183b 6 – 8, която се нарича също формираща телата: же… ꙁждеть плъть: τὸ καὶ διαπλάσσον τὰ σώματα ЙЕ Бог 184a 1 Втората част на неразумната способност, която слуша разума, на свой ред се състои от желание желане: ἐπιθυμία ЙЕ Бог 184a и гняв гнѣвъ: θυμός ЙЕ Бог 184a 6 Последните (желанието и гневът) се обозначават общо като стремеж: хотѣнь (ὄρεξις) ЙЕ Бог 181a Син. бесловесьно Сем. гн. дѹша, ѧсть, сла, мꙑсльно, жвотьно, тъпамо, сѣменьно, родьно, садовьно, птѣѩ, же ꙁждетъ плъть, желань, гнѣвъ, хотѣнь