Терминологичен Речник
баснь
баснь
-
ж
1. гносеол.
Небивалица, измислица, неистина
(
Ø, предп. μῦθος, ὁ
)
:
свомь по стнѣ беꙁѹмьствомь акꙑ баснь сънъ повѣдаѭще мьнѣахѫ
ЙЕ Шест
8c 21 – 25
2. апол.
Басня, измислица
(
Ø
)
:
нъ жвотьнааго крѫга отьнѫдь нѣстъ, же то сѫтъ сам съставл астроложьскꙑм басньм
ЙЕ Шест
139d 21 – 27
да же такꙑ блѧд басн проповѣдаѭтъ, то тѣхъ въпрашамъ рекѫще: како мѣнте дѹшѧ прѣжде сѫщѧ тѣлесъ?
ЙЕ Шест
219а 5 – 12
Син.
блѧдь
Сем. гн.
вѣра,
стна,
ѹень,
сънъ