Терминологичен Речник
беꙁдьнь
беꙁдьнь
-ꙗ
ср
креац.
Водна бездна, световната вода
(
ἄβυσσος, ἡ
)
:
беꙁдън же ꙁоветъ сѧ мъножьство водьно
ЙЕ Шест
12c 1 – 4
Бог я сътворява в първия ден:
сътвор же богъ небо не бꙑвъше, ꙁемлѭ не бꙑвъшѫѭ, беꙁдънꙗ водьнаꙗ не бꙑвъшаꙗ
ЙЕ Шест
12a 16 – 20
Бог най-напред създава водната бездна, след което я дели и образува от нея „горната“ вода, разположена под твърдта (за да предпазва от изгарящата сила на огъня), моретата, реките, езерата, изворите и кладенците:
беꙁдън тогда днѫ водѫ сѫщѫ раꙁдѣл на горьнѭѭ водѫ на морѣ на рѣкꙑ на стоьнкꙑ на ꙁера на кладѧꙁѧ
ЙЕ Шест
159а3 – 10
Бездната се разглежда като област на съществуващото, в която Бог твори част от живите същества:
вьсе бо же хотѣ господь, сътвор въ морхъ въ вьсѣхъ беꙁдънахъ, ꙗкоже глаголѭтъ стаꙗ словеса
ЙЕ Шест
2b 8 – 14
Син.
беꙁдъна
Сем. гн.
богъ,
сѫщьство,
стьство,
тварь,
твор҄ень,
сътвор҄ень,
вода,
мор҄е,
рѣка,
стоьнкъ,
ꙁеро,
кладѧꙁь,
тврьдь,
огнь