Терминологичен Речник
беꙁдьнь  
беꙁдьнь -ꙗ ср креац. Водна бездна, световната вода ( ἄβυσσος, ἡ ) : беꙁдън же ꙁоветъ сѧ мъножьство водьно ЙЕ Шест 12c 1 – 4 Бог я сътворява в първия ден: сътвор же богъ небо не бꙑвъше,  ꙁемлѭ не бꙑвъшѫѭ,  беꙁдънꙗ водьнаꙗ не бꙑвъшаꙗ ЙЕ Шест 12a 16 – 20 Бог най-напред създава водната бездна, след което я дели и образува от нея „горната“ вода, разположена под твърдта (за да предпазва от изгарящата сила на огъня), моретата, реките, езерата, изворите и кладенците:  беꙁдън тогда днѫ водѫ сѫщѫ раꙁдѣл на горьнѭѭ водѫ  на морѣ  на рѣкꙑ  на стоьнкꙑ  на ꙁера  на кладѧꙁѧ ЙЕ Шест 159а3 – 10 Бездната се разглежда като област на съществуващото, в която Бог твори част от живите същества: вьсе бо же хотѣ господь, сътвор въ морхъ  въ вьсѣхъ беꙁдънахъ, ꙗкоже глаголѭтъ стаꙗ словеса ЙЕ Шест 2b 8 – 14 Син. беꙁдъна Сем. гн. богъ, сѫщьство, стьство, тварь, твор҄ень, сътвор҄ень, вода, мор҄е, рѣка, стоьнкъ, ꙁеро, кладѧꙁь, тврьдь, огнь