Терминологичен Речник
астрологꙗ  
астрологꙗ -ѩ ж астрол. Астрология ( ἀστρολογία, ἡ ) – учение за влиянието на небесните светила върху живота на човека. Пустословците, занимаващи се с нея, хранят празни надежди, защото те вземат за знаци нереални неща. Нищо в живота на хората не се знаменува от светилата и за това свидетелства пророк Исаия: „нека излязат астролозите, тълкуващи по небесата, които търсят знамения, и да кажат що ще ти се случи“ (срв. Ис. 47:13): пѹстошьнц же о астролог вьсѧ тꙑ надеждѧ сꙑпашѧ ꙁнаменѹѭще дѣлеса беꙁвѣстьнаꙗ. а ꙗко же нѣстъ льꙁѣ ꙁнаменат нкакоже о жꙁн ловѣьсцѣ ꙁвѣꙁдам, съвѣдѣтельствѹтъ саꙗ глаголѧ: да въстанѫтъ астролоꙁ небесьн  же съмотрѧтъ ꙁнамен, т да повѣдѧтъ т есомѹ бꙑт ЙЕ Шест 160c 27 – d 16 Според астролозите хороскопът, т.е. часоблюдецът, е основа на това изкуство. Чрез него те се надяват да [установят разположението на светилата към момента на раждането, като] открият останалите центрове, т.е. полюси, и местата на останалите зодиаци, които са от двете страни на тези полюси, а също и въздигащите се триъгълни и четириъгълни звезди и останалите, които имат формата на съзвездия: глаголѭтъ же, ꙗко то  хꙑтрост корень стъ ороскопъ рекъше асоблюдьць. отъ того бо прокꙑѩ кентрꙑ, рекъше строкꙑ, ꙁобрѣтаѭще сѧ мьнѧтъ астроном  дрѹгꙑхъ жвотъ мѣста, ꙗже сѫтъ обаполꙑ кентръ тѣхъ, тае  въꙁносѧщѧѩ  на троѫгъльнꙑѩ  етвероѫгъльнꙑѩ ꙁвѣꙁдꙑ  ѩже сѫтъ акꙑ т обраꙁ  прокꙑхъ събор ЙЕ Шест 134b 28 – c 20 Това обаче е невъзможно, понеже раждането е продължително и протича на множество етапи, и защото няма как един човек да съвместява наблюдението на светилата и наблюдението над него ( ЙЕ Шест 134d 9 sq. ) Сем. гн. астрономꙗ, небо, поꙗсъ, ꙁвѣꙁда, плантъ, кентръ, строка, ороскопъ, асоблюдьць