Терминологичен Речник
афродть  
афродть - ж астрон. Венера ( ἀφροδίτη, ἡ ) – една от седемте планети: седмь бо планїть рѣша: слъньце, лѹню, дю, ермю, ареа, афродт  крона ЙЕ Бог 123b 2 – 5 Подобно на другите е закрепена неподвижно за една от седемте концентрични небесни сфери („пояси“): седмь же поꙗсъ мѣнꙗть нб͠с, другъ дрѹга вꙑнш. гл͠ть же   тънъка естьства ꙗко  дꙑмьна, т на коемь же поꙗсѣ днъ ѿ планть ЙЕ Бог 123a 7 – b 2 В този ред на вписаните сфери – носители на планетите, Венера е петата поред: быт же на всѣ(х) поѧсѣ(х) нб(с)ныхъ еднъ ѿ се(д)м плантъ… а на пѧнто(м) афродтъ ЙЕ Бог 132b* 19 – 25 Син. ꙁаходьн҄ꙗꙗ Сем. гн. астрономꙗ, небо, поꙗсъ (пласа), крѫгъ, ꙁвѣꙁда, плантъ, кронъ, ꙁеѵсъ, аре, слъньце, афродть, ермꙗ/ермсъ, лѹна