Терминологичен Речник
апостолъ  
апостолъ -а м 1. богоп. Апостол, Божи пратеник ( ἀπόστολος, ὁ ) , който с благодатта на св. Дух повежда към Неговото признаване и почитане (θεογνωσία, ἡ): Гн͠ же ѹенц  а͠(п)л  ст͠го дх͠а прѣмѹдрость премъше  того слою  даръмь велка ѹдеса творꙗще велкою ометью на свѣтъ ѹвѣдѣнью б͠а ѿ глѹбнꙑ невѣдѣнꙗ ѹлавлꙗюще ꙁвааахѹ ЙЕ Бог 24a 6 – b 5 2. христ. Апостол ( ἀπόστολος, ὁ ) – непосредствен последовател на Христос: ꙁавѣтъ новъ полож с͠тꙑїмъ свомъ ѹенкомъ  апостоломъ  тѣм всѣм вѣрѹющїм къ немѹ. ЙЕ Бог 264а 9 – 264b 3 Апостолите са свидетели за Христовото възкресение, наред с ангелите:  аще не б плътѣнъ былъ. то аплⷭ  аг͠гл кого вдѣшѫ въск͠рсша.  на нбсⷭа въсходѧща. нѫ съ г͠ъ брате двѣ естⷭва мы.  въ едно ѹпостас съвръшєнъ єⷭ б͠ъ,  съвръшенъ л͠вкъ ЙЕ Пр 247б 4–7 3. библ. Апостол ( ἀπόστολος, ὁ ) – автор на библейско съчинение: ꙗкоже ст͠ꙑ рее ап͠лъ ЙЕ Бог 227b 8 4. агиол. Апостол ( ἀπόστολος, ὁ ) – светец и мъченик: пр͠дтѹ оана ѧко пр(о)рока  к͠р(с)тлꙗ, ап͠ла же  м͠нка ЙЕ Бог 297b 1 – 3 апост(л)ꙑ ѧко братю г͠ню  самовдьцꙗ  работьнкꙑ сего страсть мъ ЙЕ Бог 297b 6 – 9 „прьвое а͠п(о)лꙑ, въторое пр͠ркꙑ, трете пастѹхꙑ  ѹтелꙗ“ ЙЕ Бог 298а 1 – 3 Син. повѣдьнкъ Сем. гн. сѹсъ хрьстосъ, господь, ѹенкъ, вѣра, ѹвѣдѣнь, дѣство, любы, псань, слово, ѹдо