Терминологичен Речник
антхрьстъ  
антхрьстъ -а м есхат. Антихрист ( ἀντίχριστος, ὁ ) . [1.] в широк смисъл, всеки, който не изповядва, че Христос е Синът Божи, [2.] в по-тесен смисъл, този, който трябва да дойде в края на света, не заради Христос, а срещу Христос и християните: всꙗкъ бо ѹбо не повѣдаꙗ  с͠на б͠жѧ  б͠а пршьдъша плътю  сѹща б͠а съврьшена  л͠вка съврьшена съ пребꙑтемь б͠а, сѹпостатъ есть х͠ѹ. обае свообраꙁьнѣ  собьнѣ антхрьстъ гл͠ть сѧ, же въ коньць вѣка прдꙑ ЙЕ Бог 337b 2 – 338a 1 не бо намъ нъ ждомъ прдеть, не по х͠ѣ, нъ на х͠а  же х͠в сѹть, ꙁане  антх͠(с)ъ ЙЕ Бог 339b 7 – 340a 1 Син. сѫпостатъ, льстьць Сем. гн. хрьстосъ, крьстꙗнъ, ждовнъ, беꙁвѣрьство