Терминологичен Речник
адъ
адъ
-а
м
сотир.
Ад, преизподня
(
ᾅδης, ου, ὁ
)
. Място, където ще бъдат подложени на вечно страдание грешниците, за разлика от рая, където праведниците ще пребивават във вечно блаженство. Спасението на последните става възможно чрез чудната сила на Кръста Господен, който упразнява смъртта, отпуска греха на праотеца, побеждава ада и ни дава възкресение:
нъ всѣхъ ѹдьнѣ есть ьстьнꙑ его крьстъ. не нѣмь бо нмьже ѹпраꙁн сꙗ съмьрть прао͠ць грѣхъ раꙁдрѣш сꙗ, адъ поплененъ, въстанѧ намъ дасть сꙗ
ЙЕ Бог
251a 2 – 7
За Страшния съд Спасителят извежда от него отвеки мъртвите:
съшⷣе въ адъ спръва мр͠твыѫ ꙁвⷣе
ЙЕ Пр
245а 6 sq
Единствен Бог има власт над живите и мъртвите, над небето и ада:
съ бо єднъ владетъ жвым мр͠твым. нб͠семъ, адомъ
ЙЕ Пр
243б 3 sq
Сем. гн.
распѧть,
крьщень,
съпасень,
сѹсъ хрьстосъ,
крьстъ,
свѧтꙑ дѹхъ,
благодать,
ра,
антхрьстъ,
грѣхъ,
беꙁаконь