Речникът на терминологичните словоупотреби в съчиненията на Йоан Екзарх е съставен по проект „Модерна палеославистика и медиевистика (BG05М2OP001-2-009-0005)”. За дейностите по него са привлечени основно млади учени, постдокторанти и докторанти. Такава е основната задача на проекта – да стимулира тяхното развитие, като ги привлече към екипна изследователска работа.

Речникът е терминологичен – той проследява специфичните значения на думите в 23 предметни области, определя семантичните гнезда, в които те се формират, и посочва синонимните и дублетните форми.

Пред съставителите е поставена задачата да не извличат готови формулировки от съвременните терминологични речници, а да подложат на аналитичен прочит съчиненията на Йоан Екзарх и да представят по един максимално автентичен за времето и автора начин наличните в тях понятия, метафори и символи, отнасящи се към различни области на знанието. Самите предметни области са обособени въз основа на тяхното деление в съчинението „Извор на знанието“ от св. Йоан Дамаскин, важни части от което Й. Екзарх превежда на български език. В съответствие с това деление е и разпределението на задачите:

Проф. И. Христов, който е и ръководител на групата, изучава терминологията за богопознанието (богоп.), за предвечното битие на Бога, отнасяща се към областите, обозначени като: триад. и енерг., а също така философските термини – лог., онтол., гносеол., както и термините от другите области на знанието, които според разбиранията от това време се отнасят към сферата на „теорията“: физ., аритм., геом., харм., ангел., психол., антроп. Последните две области се разработват в сътрудничество с проф. М. Димитрова, която проследява конкретно терминологичните словоупотреби в „Шестоднева“. Към задачите на проф. И. Христов се отнасят и общите термини на сътворението (креац.).

Изследователската задача на пост-докторант А. Атанасов е в областите на божественото (христ., пневм., мариол., демон., еклес., мистер., есхат., библ.) и на човешкото „домостроителство“ (аскет., агиол., ет., ист.).

Д-р К. Кирилов изучава термините в областта на биологията и медицината (биол., мед.).

Терминологичните словоупотреби в останалите области на знанието са доверени на по-млади изследователи, както следва:

Янис Каминис – сотириология (сотир.);

Димитър Драгнев – граматика, риторика (грам., ритор.);

Силвия Маринова –  естетика (естет.);

Ангел Петков – астрономия,  геология,  метеорология (астрон., геол., метеор.);

Мариета Дейнова – ботаника, зоология, етология, агрономство (ботан., зоол., етол., агрон.);

Явор Иванов  – география (геогр.).