Жанр:Канон
Автор:Климент Охридски
Дата на ръкописа:нормализиран текст
Дата на превода:
Дата на преписа:13 в.
Правопис:Старобългарски
Име на ръкописа:Български празничен миней
Хранилище на ръкописа:НБКМ
Сигнатура на ръкописа:НБКМ № 113
Страници:използва се изданието Климент Охридски. Слова и служби. С., 2008, 473-481
doc_iddoc_58
Положене рꙁѣ поѣсѹ прѣс͞тꙑѧ б͞цѧ
Пѣснь .а͞.
Раꙁврьꙁ ѹстьнѣ м свѣтодавьца помолѧщ прѣстаѣ в͞лдце• оꙁар м д͞шѫ тѣло• ѧꙁꙑкъ ѹѣсн твое прѣстаѣ прѣставлене въспѣваѭщаего÷
Нб͞се вътораего в͞лдка тѧ сътворлъ• въ твое прѣстаѣ рѣво въсел сѧ на н͞бса къ себѣ прѣстав тѧ• мров тобоѭ ꙁбавлене подаѧ÷
Гетъсман весел сѧ н͞бс себе подобѧщ• жвоносьное прѣстое н͞бо премлѧщ• же отъврьꙁе двьр породьнꙑѧ на н͞бса въꙁде къ беꙁнаѧльнѹемѹ с͞нов÷
Двьр н͞бсьскꙑѧ рождьствомь с отъврьꙁъш• двьр породьнꙑѧ пакꙑ мѧ прм съблаꙁнꙑ вьсѧ грѣхꙑ потрѣбльш• рꙁѣ поѣсѹ ьстьно поклонт сѧ÷
Пѣснь .г͞.
Веселѭтъ сѧ н͞бса вьсѣ тварь съ ꙁемлеѭ• ѹжасьно юдмъ сѧ• въ гробѣ нꙑнѣ прнкъше не обрѣтъше тѣлесе• нъ рꙁѣ поѣсѹ достоно поклонмъ сѧ÷
Нб͞сьскаѣ воньства тьмьна въꙁдраста подвгнѣте на поклонене дьньсь рꙁѣ поѣсѹ ьстьно• еѭже окрлѧщ мѧ протвьнаего м съвѧж÷
Тебе славѧтъ херѹвм• наѧла власт вьсѧ• ѣко въ тебѣ в͞лдка бесѣменьно плъть прмъ• тобоѭ обнавлѣетъ рода ꙁемльна• прѣстаѣ в͞лдце÷
Съ Гаврломь т госпожде похвально въпемъ дьньсь: Радѹ сѧ граде д͞шевьнꙑ• въ немьже пожтъ Х͞ъ не остав тебе на ꙁемл• нъ на н͞бсьское жте прѣстаѣ ѹстро тѧ÷
Пѣснь .д͞.
юдо бѣ ꙁьрѣт н͞бсе д͞шевьна• прѣставлене ꙁ гроба къ непрстѫпьнѹемѹ жвоносьнѹемѹ тѣлѹ• м͞т прѣвѣьнаего въ бесконььнѫ жꙁнь прѣстѫпаѭщ÷
ꙁрьц ѹбо нꙑнѣ ле с͞тꙑхъ събраемъ на облацѣхъ• юдес ѹдвль• отъ коньць въселенѫѭ на прѣставлене текѫще м͞тре г͞нѧ въ свѣтъ прѣстѫпаѭщѧ÷
Веселтъ сѧ дьньсь н͞бо ꙁемлѣ освѣщаема свѣтьло• прѣставлене премлѭщ м͞тр г͞н• ѣже остав с͞тꙑнѭ рꙁѫ поѣсъ ꙁемльнꙑмъ÷
Тѧ прсно д͞вѫѭ стньнѫ б͞цѫ славмъ вьс• ѣже обраꙁова сѧ б͞говдьцѹ Мосѣю неопально прѣстаѣ кѫпна огню прмѣшьш сѧ÷
Пѣснь .е͞.
Прм прѣстаѣ госпожде мольбьнѫѭ похвалѫ подаждь рабомъ с ощенѣ грѣхъ• Тѧ бо мѫще на помощь ꙁемльн• рꙁѣ т поѣсѹ покланѣемъ сѧ÷
Невъꙁдѣланаѣ нва класа рождьш жвотьнаего• къ жвотѹ прѣстав сѧ рꙁѫ поѣсъ оставльш на с͞тꙑнѭ ꙁемьнꙑмъ• еѭже окрл нꙑ отъ вражѣ нападанѣ÷
Облааѧ н͞бса облакꙑ плътѭ себе въ тебѣ облѣе• отъ о͞ца прѣвѣьна рождьство нетьлѣньно мꙑ• нетьлѣньна тѧ облака сътворь спрьва въꙁнесе въ н͞бсьскѫѭ обтѣль÷
Пѣснь .ѕ͞.
саѣ жьꙁла тѧ вдѣвъ проꙁѧбъша с корене есѣова прѣстаѣ• ꙁ негоже цвѣтъ бес тьлѧ процвьте мра сего обнов÷
Обраꙁьно тебе пророц прорьташѧ раꙁльно менѹѭще прѣстаѣ госпожде• Въ двьр н͞бсьскꙑѧ• еѭже проде• слово въплъщь сѧ въꙁнесе÷
Въꙁдвгн мѧ страстьм ꙁълѣ одрьжма• помолѧщ бесѣменьнаего с͞на б͞га• вьсѧ ͞лвкꙑ прѣстаѣ тобоѭ обнавлѣѭща÷
Прм нашѧ мольбꙑ ѹмаленꙑѧ отъпѹст нашѧ бещсльнꙑѧ съблаꙁнꙑ госпожде• побѣдѫ на врагꙑ подаваѭщ рабомъ с• тѧ хвалѧщмъ÷
Пѣснь .ꙁ͞.
Раꙁдрѣш мѧ стаѣ съвѧꙁанѣ страстьм• раꙁдрѣштелѣ порождьш плътѭ• же прѣстое тѣло прѣстав въ вѣьнѫѭ жꙁнь÷
Трапеꙁо д͞ховьнаѣ жвоносьна хлѣба понесъш въ рѣвѣ рождьш г͞а прѣстаѣ плътѭ• же прѣс͞тѫѭ т плъть прѣстав въ н͞бсьскаѣ села÷
Страшьно двѧтъ сѧ н͞бсьскꙑѧ слꙑ ꙁ гроба плътѭ въꙁносѧще тѧ въспрь• поѭще прѣстаѣ вл͞дце: Еѧже рꙁѣ поѣсѹ кланѣемъ сѧ÷
Въ славѣ прѣдъстоѧщ неꙁдреенѣ• прѧстьнкꙑ сътвор поѭщѧѧ т вѣрьно с͞тое прѣставлене грѣховьнꙑ мракъ ражденѫщ÷
Пѣснь .͞.
Къто ꙁдрещ можетъ танꙑ твоѧ похвалт• же въ тѧ въсел сѧ д͞во прѣстаѣ• егоже хвалѧтъ херѹвм слꙑ бесплътьнꙑѧ• Тобоѭ же свободѫ прѧсомъ отъ грѣховьнаего га• Тѣмьже въпемъ т благословенаѣ: Съпас д͞шѧ нашѧ÷
Лц бесплътьнꙑѧ трепетьно въ прѣставлене твое прѣстаѣ съ а͞гнлꙑ страшьно двѧще сѧ• словесе б͞жѣ бо рождьшѫѭ плътѭ бе сѣмене• д͞шѫ твоѭ премлѭщю• бес тьлѧ тѣло твое съблюдъшю• Тѣмьже радъ въпѭ: Благословте÷
ѣковъ тѧ древле лѣствцѫ провдѣ с͞тѫѭ• еѭже слово о͞е плъть с тебе прѧтъ• раскꙑѧ двьр отъврьꙁъ ꙁ гроба же пакꙑ на н͞бо къ себѣ въꙁводтъ• Тѣмьже въпемъ: Благословенаѣ мол сѧ съпаст сѧ намъ÷
Маре м͞т беꙁнаѧльнаего б͞га• рода ꙁемльна помна• Мольбам с отъ грѣхъ остѧщ прѧстьнкꙑ жꙁн вѣьнѣ сътвор• да бес прѣстан въспоемъ радостьномь гласомь: Благословте÷
Пѣснь .ѳ͞.
Естьствомь прѣвѣьнꙑ б͞гъ ꙁ о͞ца беꙁнаѧльно рождьство мꙑ ꙁ д͞вꙑ• пакꙑ плъть прѧлъ ес• хотѧ въ прьвѫѭ жꙁнь въꙁвратт нꙑ• Тѣмь радостьномь гласомь хвалмъ тѧ прѣрадованаѣ÷
Не отъврьꙃ насъ отъ твоего лца прѣстаѣ б͞це• нъ окрл мѧ рꙁоѭ ьстьноѭ• ѭже остав ꙁемльнꙑмъ на с͞тьбѫ• Тѣмь радостьно госпожде въпемъ: Радѹ сѧ обрадованаѣ г͞ь съ тобоѭ÷
Тьмѫ грѣховьнѫѭ отъжен м͞т б͞жѣ ꙁбавѧщ мѧ отъ грѣхъ мраенѣ• Тѧ бо еднѫ помощьнцѫ мамъ крьстѣне• Д͞во прѣрадованаѣ ꙁбав нꙑ отъ напаст нашхъ÷