Жанр:Miscellanea
Автор:св. Климент Охридски
Дата на ръкописа:ХІІІ в.
Дата на превода:
Дата на преписа:ХІІІ в.
Правопис:Старобългарски
Име на ръкописа:Севастиянов сборник
Хранилище на ръкописа:Руска държавна библиотека
Сигнатура на ръкописа:РГБ, ф. 270, Севастиянов № 1467
Страници:...
doc_iddoc_57
Похвала с͞тѹемѹ Кѵрилѹ ѹчителю словѣньскѹ ѧꙁꙑкѹ сътворена Клименътомь епископомь
Се въсѣ намъ х͞олюбьц свѣтоꙁарьнаѣ памѧть прѣблаженаего о͞ца нашего Кѵрла• новаего апостола ѹтелѣ вьсѣмъ странамъ• же благовѣрьствемь красотоѭ въсѣ на ꙁемл ѣко слъньце• трьѵпостасьнаего б͞жьства ꙁарѣм вьсего мра просвѣщаѧ•
Прѣмѫдрость б͞жѣ съꙁьда въ срьдьц его храмъ себѣ на ѧꙁꙑцѣ его ѣкоже на херѹвмѣ повааше д͞хъ с͞тꙑ прсно• раꙁдѣлѣѧ дарꙑ по слѹ вѣрѣ• ѣкоже рее Павьлъ апостолъ: Едномѹ же комѹжьдо насъ благодѣть по мѣрѣ дарованѣ Х͞ва (Ефес 4:7)• же бо мѧ рее г͞ь любтъ• то аꙁъ въꙁлюблѭ его• ѣвлѣѧ сѧ емѹ самъ обтѣль с въ немь сътворѭ• бѫдетъ м въ с͞на• аꙁъ бѫдѫ емѹ въ о͞ца (по Йоан 14:21, 23; Евр 1:5)• Того же о͞ьства скꙑ прѣблаженꙑ сь о͞ць ѹтель нашь• остав жтѣ сего вьсѭ красотѫ• домъ богатьство• о͞ца м͞тре• братрѭ сестрꙑ•
ꙁ млада же бꙑстъ стотоѭ ѣко а͞нглъ• ѹкланѣѧ сѧ ѹбѣгаѧ отъ жтскꙑхъ сласт• прѣбꙑваѧ прсно въ псалъмѣхъ пѣнхъ въ поѹен д͞ховьнѣ (по Ефес 5:19)• еднъ пѫть гонѧ• мьже въꙁт на н͞бса• Тѣмьже ꙁлѣ сѧ въ ѹстѣхъ его б͞жѣ благодѣть• ѣкоже рее прѣмѫдрꙑ Соломонъ: Въ ѹстьнахъ прѣмѫдро вѧжетъ ювьстве• ꙁаконъ же млость на ѧꙁꙑцѣ ностъ (Прит 3:16а)• мьже съвѧꙁа ꙁълохѹльнаѣ ѹста ереткомъ•
Ерес бо въставъш пр Теофлѣ коноборьц• мъногаѣ лѣта прѣбꙑстъ коньнаѣ с͞тꙑн гонма обарѣема• Пр благовѣрьнѣемь же ц͞р Мхалѣ правовѣрьн съборъ сътворьше• пѹстшѧ его на ереткꙑ тꙑ• вьсѭ ꙁълобѫ хъ попал д͞ховьнѫѭ слоѭ• деже бо аще слꙑшааше каковѫ хѹлѫ о б͞жьствьнѣемь обраꙁѣ• то ѣко крлатъ прѣлѣтааше вьсѧ странꙑ• ѣснꙑм пртъам съблаꙁнꙑ вьсѧ раꙁарѣѧ наѹаѧ правовѣрю•
Павьла останъкꙑ напльнѣѧ (по Рим 11:51)• прѣлѣтаѧ ѣко орьлъ на вьсѧ странꙑ отъ въстока до ꙁапада отъ сѣвера до юга• въ коꙁарѣхъ же сарацнѣхъ о с͞тѣ вѣрѣ въ съборѣхъ обрѣтаѧ сѧ• Трьсвѣтьлам ꙁарѣм ѣко слъньце сѣѧ• вьсѣкѫ блѧдь хъ раꙁарѣѧ•
Въ Фѹльсцѣ же ѧꙁꙑцѣ беꙁбожьнѫѭ льсть раꙁорь• трьбеꙁнаѧльнꙑ свѣтъ въсѣ• Словѣньскѹ ѧꙁꙑкѹ въ нераꙁѹм въ мрацѣ грѣховьнѣемь сѫщю• млостѭ ͞лвколюбемь г͞а нашего ͞са Х͞а ѣвленъ бꙑстъ пастꙑрь ѹтель• ꙁаьте ѹста влькомъ трьѧꙁꙑьнꙑмъ ереткомъ• ꙁъѣснѣѧ пророьскꙑ ѧꙁꙑка гѫгънва (по Ис 32:4) псменꙑ направлѣѧ вьсѧ на пѫть съпасенѣ•
Въ Рмѣ же ꙁвол г͞ь б͞гъ прѣьстьнѹемѹ тѣлѹ его пот• Егоже трѹдъ хождене потаѭще подобьнꙑ похвалꙑ нѣстъ комь прложт• Аще бо послѣжде въсѣ вьсѧ прѣспѣ• ѣкоже дьньнца послѣжде въсходѧщ свѣтьлостѭ своеѭ вьсь лкъ ꙃвѣꙁдьнꙑ облстаетъ• слъньам ꙁарѣм свѣта проѣвлѣѭщ• Тако сь прѣблаженꙑ о͞ць ѹтель ѧꙁꙑка нашего пае слъньца троьнꙑм ꙁарѣм сѣѧ• просвѣт бессльна народа въ тьмѣ же лежѧща невѣдѣнѣ•
Кое же мѣсто ѹта сѧ• егоже не ос͞т стопам свом• Каѣ же л хꙑтрость ѹта сѧ отъ блаженꙑѧ его д͞шѧ• Вьсѣмъ бо ѧꙁꙑкомъ съкръвенꙑѧ танꙑ въ ꙁвѣстьнꙑхъ словесьнꙑхъ раꙁѹмьно сповѣдѹѧ съкаꙁа овомѹ псменꙑ• овомѹ ѹенемь• ꙁлѣ сѧ б͞жѣ благодѣть въ ѹстьнахъ его сего рад благослов б͞гъ въ вѣкꙑ•
Тѣмьже каѣ ѹста сповѣдѧтъ сладость тѫ ѹенѣ его• Которꙑ л ѧꙁꙑкъ постгнетъ ꙁдрещ подвгꙑ трѹдꙑ добротѫ жтѣ его•
Та бо ѹста свѣтьлѣшаѣ свѣта ѣв г͞ь омраенꙑѧ льстѭ грѣховьноѭ просвѣщаѭща•
Того ѧꙁꙑкъ сладостьнꙑѧ жвотьнꙑѧ г͞лꙑ сто•
Тѣ прѣьстьнѣ ѹстьнѣ прѣмѫдростѭ процвьтете•
Того же прѣьстьн прьст д͞ховьнꙑѧ оръганꙑ основашѧ ꙁлатоꙁарьнꙑ псменꙑ ѹкрасшѧ•
Тѣм б͞гогласьнꙑ ѹстꙑ напошѧ сѧ жѧждѫще раꙁѹма б͞жѣ•
Тѣм насладшѧ сѧ мъноꙃ жвотьнꙑѧ пщѧ•
Тѣм же обогат б͞гъ мъногꙑ ѧꙁꙑкꙑ б͞гораꙁѹмемь• пае б͞готъканꙑмь вѣньцемь ѹвѧꙁе мъногоплодьнаего ѧꙁꙑка словѣньска• Томѹ тꙑ апостолъ посъланъ бꙑстъ•
Отъ тѣхъ ѹбо ѹстъ стее стоьнкъ жвотворьнꙑхъ словесъ• напаѣѧ съхъшѫѭ сѹхотѫ нашѫ тѣм съвѧꙁа сѧ мъногохѹльнꙑ ѧꙁꙑкъ еретьскъ• Та бо ѹста ьстьнаѣ ѣвшѧ сѧ• ѣко еднъ отъ серафмъ б͞га прославлѣѭща• Тѣм поꙁнахомъ трьсъставьное б͞жьство еднѣмь сѫщьствомь объдрьжмо• своствꙑ же менован раꙁдѣлѣемо равьно прославлѣемо• съпрсносѫща о͞ца с͞на с͞таего д͞ха•
Тѣмьже блажѫ тво ѹстьнѣ• о блаженꙑ о͞е Кѵрле• маже мома ѹстьнама сладость д͞ховьнаѣ сто сѧ ÷
Блажѫ мъногогласьнꙑ тво ѧꙁꙑкъ• мьже моемѹ ѧꙁꙑкѹ трьбеꙁнаѧльнаего б͞жьства ꙁарѣ въсѣвъш мракъ грѣховьнꙑ отъгъна÷
Блажѫ мъногопрѣсвѣтьлое лце твое• оꙁарьшее сѧ отъ с͞таего д͞ха• мьже моемѹ лцю б͞гораꙁѹмьнꙑ свѣтъ въсѣ мъногобожьнаѣ льсть скорен сѧ÷