Слово 1

1а

Словеса и͗ꙁбранна ѿ многьіⷯ и͗

бжествньіи͗хъ писанїи, по стомꙋ

є͗уⷢлїꙋ. проьтае͗ма на въсѣкѫ неⷣлѧ

по въсѧ постьі велїкьіѧ, на поꙋ͗енї-

е хрїстои͗менитьіⷯ людїи.

неⷣ є͗же ѻ͑ мьітари и͗ фарисеи блⷭви ѿе

Еже ѡ мьітари и͗ о фарисеи приⷮа и͗ ви-

на̀. ꙗ͗ко поꙋ͗енїє нѣкое. и поⷣвиженїе. ꙋ͗-

мьішлено бьіⷭ стьімьі ѻ͑цьі. и͗ ꙋ͗инено пѣ-

ти сѧ и проитати сѧ въ сѝѫ неⷣлѧ. ꙗ͗ко да на-

правлѣе͗м сѧ и͗ ꙋ͗готовлѣем сѧ на дхо́вньіѫ поⷣви-

гьі поⷭта. сего раⷣ, и͗ провъзглаⷭнаа сїа неⷣлѣ

нарицае͗т сѧ по гръьскомꙋ ѧ͗зьікꙋ, провъзвⷺ-

щаѫ͗ще и͗ проповѣдаѫ͗ще, є͗же посемь малое

приходѧщее. покаанїа постное врѣмѧ. ꙗ͗ко

же аще нѣкѫѧ стрⷭть въ дшахъ и͑мѧще, ѡ͗истим

си́ѫ. и͗ тако готови бьівше. къ спⷭньіи͗мъ поⷣ-

вигомъ поста. и͗ въздръжанїа, пои͗демь къ пѫ-

тю спсенїаѫ. пръвое єⷭ, раскаанїе и͗ въ възвра-

щенїе и͗ смѣренїєе. къ добродѣтѣли же

поврѣжⷣенїє велико бьіваеⷮ. гордьі-

1б

но и тьщеславїе и прѣвъзношенїе. Сего ради и͗

гь нашь ѵ͗с хс биа мѫдроⷭ и͗ си́ла. и͗же всⷯѣ срⷣца

и͗спьітаѫ и͗ и͗стѧѕаѫ и͗ полезнаа и͗ спⷭнаа ꙋ͗-

страѫ дшамъ нашимъ. сиѫ прⷮиѧ, е͗же ѻ͗

фарисеи, и͗ мьітари, ꙗ͗вѣ намь прⷣѣлагае͗тъ

прѣмѫдро и͗ полезно, ѡ͗блиаѫ лкьі ꙋ͗пова-

ѫ͗щиⷯ на сѧ. и͗ ѡ͗сѫжⷣаѫⷮ, ꙋ͗ниижаваѫ͗ть

прѣгрѣшаѫщиⷯ• запрѣщае͑т бо сїцеѫ вино-

ѫ вьісокоꙋ͗мньі́иⷯ противленїє. и͗ ꙋ͗ить наⷭ

кьіимъ ѡ͗бразомь поⷣбае͗ть творити къ бꙋ

мленїа и͗ млтвьі. да не како ѿ ниⷯ же мни-

м сѧ полѕѫ и͗мѣти. Сими пае раздра-

жає͑мъ ба на сѧ. и͗ прогнѣвае͗мъ незло-

биваго и͗ длъготръпѣливаго и͗ съдѣ-

телѣ въ сѣмъ благіⷨ. и͗ ѿ сиѫ виньі мли-

тъвнаа доброта и͗ похвалное и͗ спⷭное дѣ-

лѡ, безполезно и͗ безмъздно ѡ͗брѧщет сѧ наⷨ.

па́е же вьісѡкоꙋ͗мїа, и͗ гръдьінѧ, нито же

дрѹгое врѣднѣишее єⷭ• ни же прѣвъ-

зношенїа и͗ тъщеславїа, лютѣи͗шее єⷭ•

и͗бо ѿ а͗ггль пръвааго. гръдьінѣ съ нбсе ни-

звръже. и͗ въ мѣсто денницѫ, дїа́вола

звати є͗го створи. и͗ прѣдѣда нашеⷢ а͗-

дама. гръдьінѣ. и͗ сластолюбїе. и͗ꙁ раꙗ ѿ

пръвѫ славоѫ и͗зри́нѫ. гръдьінѣ всѣмъ

зльімъ ѥⷭ ви́на. и͗ въсѣкомꙋ поспѣшенї-

2а

ꙋ дховномꙋ ѿсѣенїе бьіваеть. по всѫдꙷ

бо є͗же мнѣти сѧ бьіваⷮ, поврѣжⷣае͗ть.

ꙋ͗добъ себе прѣлъщае͗т и͗же нито же нⷭѣ.

и͗ мнит сѧ въ себѣ нѣто єⷭ, и͗ многьіѫ

лкьі погꙋби мнѣнїе͗мь. и͗бо сѝмь не-

дѫгомь болѧще лци. ѿ ста́влѣе͑ми ѿ ба

бьіваѫ̀ть. и͗ по́мощи е͗го лишаѫ͑т сѧ.

и въ безⷭтньіѫ стрⷭти въпадаѫⷮ. всѣко

блгое богатьство доброⷣтѣлное и͗ дѣа́нїа до́-

браа. гръдьінѣ растаеⷮ и͗ растлѣваеⷮ и͗ по-

гꙋблѣеⷮ. не тъкмо бо на злое порѣваеⷮ,

нѫ и самьімь доброⷣтѣлемь приплѣтаѫ͗

сѧ. многьіѫ врѣдьі ходатаи͗ствꙋе͗тъ

наⷨ. и͗ болѣзни бо и͗ трꙋдьі тръпѣти, понѫ-

жⷣаеⷮ лкьі. мъзⷣѫ же ни мала и͗мѣти тво-

рить• а͗ще ꙋ͗бо постит сѧ гръдѣливьіи. и͗ли

млтвѫ твориⷮ и͗ли млⷭтьінѧ. и͗ли а͗ще цѣ-

ломѫдръствꙋеть и͗ на стрⷭти подвиѕает сѧ.

и͗ли аще въсѣкьіѫ добродѣтѣли твориⷮ. въ-

сꙋе трꙋжⷣае͗т сѧ. и͗ посмѣшень бьівае͑ть, по-

неⷤ мръзъкь єⷭ бꙋ. неⷭть ꙋ͗бо реⷱ прⷣѣ го-

сподеⷨ, въсѣкь вьісокосрвⷣьіи. тьщеславї-

е͗мь. бодоми мноѕи, и͗ народи и͗ гради велиѕи

раздрꙋшишⷭѫ. и͗ въсѣ тьщеславїемъ. горѣ

и͗ долꙋ творѧт сѧ. и͗ въсѧ вещи цркⷪвньіѫ

и͗ црⷭкьіѫ, смѫщаѫ͑т сѧ и͗ разливаѫ͗т сѧ•

2б

и͗ ѡни ꙋбо, иже ѿ мира сего и͗зьідошѫ. и͗ ръне-

ъско и͗ а͗гглⷭкое житие възлюбꙿше. и͗ пꙋстьі-

нскьіи прѣбьітокъ лобьіꙁаѫще. и͗ въсѣкоє

мирское мътанїє прѣзрѣвше. богаⷮство

же и͗ славѫ. и͗ пищѫ. и͗ проаа въсѣ, ктомꙋ же

и͗ тѣлеснаго лютаго възвиженїа ꙋ͗дръжа-

вше. мноѕи же ѿ сиⷯ, трⷭтїѫ тъщеславно-

ѫ ꙋ͗дръжани бьівше. всѣ погꙋбишѫ и͗ лишишⷭѫ.

и͗ кꙋпно съ порабощеньіми стрⷭтми. и͗ мльвами

житеи͗скьіми поⷣклоненьіⷨ, ѿ бжⷭтвъньіѫ слⷶ-

вьі ѿ падошѫ съ ними. ꙗ͗ко же бо слнце въсѣм

и͗зобилно сиаеⷮ, тако и͗ тъщеславїе въсѣкомꙋ

нананїꙋ блгомꙋ приплѣтае͑т сѧ• ѡ͗ немь

же рекѫ. постѧщомꙋ еѧ тьщеславлѣѫ сѧ.

и͗ раꙁдрѣшаѫ ꙗ͗сти да покарѣѫ сѧ, ꙗ͗ко мѫдръ па-

кьі тьщеслалѣ сѧ. и͗ свѣтльіми ѡ͗дежⷣами ѡ͗дѣа-

ннꙋ ми, побѣжⷣаѫ͗ сѧ тъщеславїє͗мь сѝмъ.

и͗ дрѧхлаа и͗змѣнѣѫ͑щꙋми сѧ, пакьі тьщесла-

влѣѫ͗ сѧ. глѧщꙋ ми, тъщеславлѧ сѧ. и͗ млъ-

ѧщꙋми, пакьі тъщеславлѣѫ͗ сѧ. ꙗ͗ко а͗ще по-

мещещи твоерожнѫѫ сїѧ стрⷭть. правое стрѣ-

цало е͗ѫ обрѣтае͗т сѧ. е͗лико ꙋ͗бо зло єⷭ,

тьщеславїе и͗ прѣвъзношенїє. толико добрⷪ

є͗сть раскаанїе. и͗ смѣренїе. и͗ ꙗ͗же гръдьінѣ

растаае͑ть и͗ тьщеславїє. сїа ꙋ͗добь,

смѣренїе събираеⷮ. гръдьінѣ ꙋ͗бо, въ про-

л. 3а

пасть низводиⷮ лка. смѣренїе же ѡ пдежа

възводиⷮ е͗го. гь ꙋ͗бо гръдьімъ противит сѧ

реⷱ, смѣреньім же даєⷮ блгодⷮѣ. ꙗко же ꙋ͗бо

се и͗стинно ѥⷭ. самаа словеса є͗ѵⷢкⷭа, сказаѫ͗те

ѻ͑ сиⷯ тако глѧща. лка два вънидоста-

въ цркⷪвь помолити сѧ. є͗динь ꙋ͗бо фари

сеи. а͗ дрꙋгьіи мьітарь. Въ приⷮѧ и͗ ѡ͗бразь

лкмъ, ѡ͑праѵдаѫ͗щимь себе, и͗ ꙋ͗ниижа-

ѫ͗щиⷯ съгрѣшаѫ͗щимъ, прѣдложи фарисеа

гь. мьітарѣ же положи, въ приⷮѧ съгрѣша-

ѫ͗щимъ лкмь. и͗ съкрꙋшеномь срцⷣемь млтвьі

и͗ и͗сповѣданїа творѧщиⷨ. даже наꙋ͗ить въсⷯѣ,

гръдьінѧ ѡ͗мразити сѧ. смѣренїе же любиті.

и͗ и͗справлѣє͗ть ꙗ͗вѣ хсь приⷮѧ сиѫ. ꙗ͗ко правда

ꙋ͗бо и͗ добродѣтѣль. дивна и͗ славна е͗сть.

и͗ близꙋ га лка поставлѣе͗ть. е͗гда же гръ-

дьінѧ прѣи͑меть и͗ въ прѣи͑споднѧⷾ бездни въ-

мѣтаеⷮ. се ꙋ͗бо постраⷣ фарисеи. и͗ сїѫ раⷣ

виньі ѡ͗сѫжⷣенъ бьіⷭ. и͗ въ конено погꙋбленїє

въпаде. вижⷣъ, ꙗ͗ко неправда и͗ грⷯѣ. мръскⷶа

и͗ ненавистнаа сѫⷮ. и͗ пае въсѣкоѫ злобьі тѧ-

готнаа. и͗ ꙋ͗далѣѫ͑ть лка ѿ ба. смѣренїе же

съ покаанїемь и͗ и͗сповѣданїе͑мъ ѡ͗правдаєⷮ

є͗го. и͗ на спсенїе приводиⷮ. и͗ близꙋ га поста-

влѣє͑ть, се ѡ͗брѣте мьітарь. и͗ ѿ сеѫ͑ ви-

ньі ѡ͗ правда сѧ и͗ спсенїе полꙋи. Фарисеи же

3б

ставь. къ себѣ молѣаше си́це, бже блгодарѧ тѧ,

ꙗ͗ко нѣсмъ ꙗ͗ко же проі́и лци. хьіщници. не-

праведни. прѣлюбодѣи, ꙗ͗ко и͗ мьітаръ съ. На-

ѧло гръдьіни. досажⷣенїе видит сѧ, и͗ ꙋ͗бо,

ꙋ͗ниижаваѫ проиⷯ. нито же и͗мѣѫ сиⷯ. нѫ

ѡ͗сѣхъ ꙋ͗бо нищиⷯ и͗маⷮ. и͗нѣх же злороⷣньіⷯ. дрꙋ-

зѣх же нищꙋ неꙋмѣѫ͗щие и͗ простⷯѣ мнищⷹ.

и͗ и͗нѣх же неправеднⷯѣ и͗ грѣшнⷯѣ. ꙋ͗нииженїе-

м бо сѝмъ влѣемъ бьіває͗ть. и͗ себе мниⷮ тъкмⷪ

прѣмѫдра. и͗ разꙋмна. блгороⷣна и͗ богата̀.

сѝлна. и͗ праведна. и͗ пае въ сѣхъ лкь лꙋша

и͗ бьівае͑ть ꙋ͗нииженїе, наѧтокъ гръдьіни.

гръдьінѣ же злое сѣмѧ ꙋ͗ниижеⷩꙋ. сеⷢ ⷪ раⷣ

великьіи днь гнь мъ́сть и͗маⷮ сътворити. на

всѣкьіи́мь досадителемъ и͗ гръдѣливьіⷨ. и͗бо

съроⷣнїи грѣси, е͗диноѡ͗бразно мѫими бьіваѫⷮ.

показа бо фарисеи ѡ͗бразѡмъ своиⷨ стоанїеⷨ,

прѣвъзношенїе свое. и͗ гръдьінѧ же и͗мааше.

и͗ словеса е͗го и͗з наѧла, поⷣбне и͗мѣахѫ лка

блгоразꙋмна. глааше бо, блгодарѧ тѧ бже.

и͗ по сем же е͗лика и͗зрее. въсѣцѣми прѣвъ-

зношенми. и͗ гръдьінеѫ и͗спльнена бѣхѫ.

не реⷱ ꙗ͗ко тьі створил мѧ е͗си ꙋ͑бо ги. и͗ твое͑-

ѧ помощи ѫсвобажⷣаѫ сѧ. ѿ въсѣкьіѫ непра-

вдьі и͗ похьіщенїа. и͗ проииⷯ злъ. нѫ въсѣ

и͗справле́нїа, своеѧ си́лоѫ мнѣше и͗справиⷧ еⷭ.

4а

Въсѣкъ ꙋбо лкь извѣщеніє да има. ꙗко кро-

мѣ помощи бжиѫ не можеⷮ и͗справиті никое

же добро. кромѣ ꙋ͗бо меⷩ глеть хс, не мо-

жете створитї нито же. и͗ прⷪркь пакьі глеть,

а͗ще не гь съꙃижⷣеть домꙋ, въсꙋе трꙋдишⷭѫ

ѕизжⷣѫщеи. и͗ апⷭлъ не хотѧщаго ни

же текѫщаго нѫ помловⷩанаго гмⷣь. и͗

пакьі, не а͗з же. но́ блгⷣть бжна сѫщаа

съ мноѫ. и͗ пакьі, бъ деѣиствꙋѫи ѻ͑ насъ.

и͗ е͗же хощеⷮ дѣи͑ствовати. а͗ще бо и͗ самовⷧа-

стньіми и͗зволенми поътани бьіхоⷨ. ѡ͗ба-

е же, кромѣ вьішнѧѫ помощи. ни е͗дино же

блго дѣло въ пѫти житїа сего, створиті мо-

жеⷨ. вѣмъ бо реⷱ, ꙗ͗ко нⷭѣ лка въ пѫти е͗гⷪ.

ни же и͗деⷮ мѫжъ и͗справити шествїа своа.

тѣм же ꙋ͗бѡ, да не мнимъ ꙗ͗ко сами тъкмⷪ,

и͗справлѣє͗мъ поⷣвижньіѫ побѣдьі. наше

ꙋ͗бо ѥⷭ е͗же въсхотѣти. и͗ тъщати сѧ на лу-

шее. бие же ѥⷭ, на дѣлѡ и͗звѣсті блгое

въжⷣелѣнїе. и͗ ꙋ͗сръдие. а͗ е͗же не по е͗-

стъствꙋ, могѫщꙋ и͗мѣти. нѫ ѿ блгⷣти

прие͑млѧщꙋ, и͗ глѧщꙋ ꙗ͗ко могѫ и͗мѣти.

се гръдьінѣ и хваленїе е͗сть, то ꙋ͗бо и͗маши

реⷱ, е͗же не приѫ͑лъ е͗си. а͗ще ли же и͗ при-

ѫ͑лъ е͗си, пото хвалиши сѧ ꙗ͗ко не приє͑мь.

Постѧ сѧ дващи въ сѫⷠтѣ, десѧтое даѫ

4б

ѿ всѣ елика имамъ. Понеже бо ѡ͗сѫди фа-

рисеи, проиⷯ лкь и͗ мьітарѣ. ꙗ͗ко прѣлюбодѣи

сѫⷮ и хьіщници. тои ꙋ͗бо протівѫ стрⷭти прѣлюбо-

дѣанїа, пощенїе гръдьінѧ измѣни. понеже

ѿ питанїа раждае͗т сѧ блⷣѫ. насьіщенїе бо,

ѿць ѥⷭ досажденїе. и͗ блⷣѫ въ множество

брашень. фрисеи же тѣлѡ постомъ ꙋ͗давлⷺ-

ѫ и͗ и͗ставаѫ, много ѿстоа́ти, ѿ таковьіⷯ стра-

стеи хвалѣаше сѧ. пощаахѫ бо сѧ фарисее

два дни въ неⷣли. въ пнⷣелнїкъ. и͗ в ⷦе. къ

сим же глааше фарисеи, ꙗ͗ко хьіщници сѫⷮ и͗

неправедни, а͗з же десѧⷮствꙋѫ въсѣ е͗лика

и͗мамъ. толико бо хвалѣше сѧ. съпротивиті

сѧ хьіщенїꙋ и͗ неправдѣ, е͗лико же и͗ своа

и͗мѣнїа дрꙋгьімъ раздааше. и͗бо жидове. ѿ

всⷯѣ и͗мѣнїи своиⷯ даахѫ десѧтокъ, и͗ пакьі дрꙋ-

гьіи десѧтокь. и͗ по семъ покьі третїи, си-

м же трїе͗мъ десѧⷮкомъ слагає͗мѣмъ. ꙗ͗влѣ-

е͗т сѧ ꙗ͗ко третіѧ ѧⷭ даахѫ и͗мѣнїа свое͗го.

ктомꙋ же и͗ наинанїа. и͗ пръворожⷣеннаа.

и͗ дрꙋгаа многа даахѫ. си́рѣь ꙗ͗же ѻ͑

грѣсѣхъ. и͗ ѡ͗ищенїехъ. и͗ ѻ͑ празницѣхъ,

и͗ ѡ͗ставленїа дльгомъ. и͗ рабѡмъ такожⷣе.

и͗ зае͗мникѡмъ, не и͗мѧщимъ лихвѫ. сиа

въсѣ слагае͑ма и͗ съьтае͗ма. полъ и͗манїа

свое͗го даахѫ, а͗ще ли же лкь. и͗же и полъ

5а

иманїа свое͗го даѫ, прѣвъзносѧщо сѧ и͗ тьще-

славѧщꙋ сѧ въ нито же емꙋ̀ въмѣнѣе͗т сѧ.

колми пае, и͗же ни десѧатое ѿ и͗мѣнїа свое͗го

даѫ. прѣвъзнашаѫ͗щꙋ же сѧ и͗ тъщеславѧ-

щꙋ. емꙋ доⷭи͗нъ бѫдеⷮ. ктомꙋ же и͗ сто-

мꙋ е͗ѵⷢлїꙋ глѧщꙋ. а͗ще неи͗зоби-

лна бѫдеⷮ праѵ̈да ваша пае книжникь и͗ фа-

рисеи. не и͗мате вънити въ црⷭтво небⷭное.

Мьітарь же и͗здалее стоѫ. не хотѣше ни

ѻ͗и свои на нбо възѧти. нѫ̀ биаше пръси

своѫ глѧ. бже млⷭтивъ бѫди мнѣ грѣшно-

мꙋ. амѝнъ глѧ вамъ. съниде сеи ѡ͗пра-

ѵ̈дань въ домъ свои. нежели ѡ͗нъ поне-

же въсⷦѣ възнашаѫи себе смѣрит сѧ. смѣрѣѫ-

и же себе възнесет сѧ. МолѧщꙊ же

мьітарю, и͗ дѣланїа и͗мѧщꙋ блга. ни же сиа̀

можааше и͗зьтати ꙗ͗ко же фарисеи.

нѫ биаше въ пръси. и͗ срⷣце ꙋꙗ͗звѣше. и мно-

гьімъ съкрꙋшенїе͑мъ и͗ ꙋ͗мленїе͗мъ глааше.

ги млⷭтивъ бѫди мнѣ грѣшномꙋ. сего раⷣ

и͗ млⷭтива ѡ͗брѣте милостїваго и͗ блгопослꙋ-

шнаго ба. Въсѣмъ ꙋ͗бо грѣхомъ, ѡ͗ищенїє бьі-

вае͗ть смѣреномѫдрїе. гръдьінѣ же, по-

гꙋблѣе͗ть въсѣкьіѫ добродѣтѣли. понеже

бо въсѣкомꙋ грѣхꙋ и͗ злобѣ. болша еⷭ и͗ тѧга-

и͗шаа гръдьінѣ, болшее еⷭ е͗же съгрѣша-

5б

ѫщомо ѡбращати сѧ и͗ смѣрѣти сѧ. нежели

добродѣтѣли творѧтим и͗ прѣвъзнашаѫщи-

х сѧ. мьітар бо ѿ грѣха и͗збави сѧ прїе͗мъ

фарисеѡво ѡ͗сѫжⷣенї. кротостиѫ и͗ тръпѣ-

нїе͗мъ. фарисеи же ѿ славьі въ пропасть бе-

сьстїа въпаде, ѡ͗правдавь себе, и͗ ѡ͗сѫдивъ

мьітарь и͗ проїиⷯ людїи. Мьітар бо ѿ поно-

снаго житїа и͗ грѣха. на блаженѫѧ възьі-

де жизнь и͗ инь. фарисеи же, бжтⷭвъна-

го приближенїа ꙋ͗дали сѧ. и͗ ѡ͗тъщети сѧ

блгаго. мьітар же възнеⷭ се смѣренїє͑мъ.

фарисеи же смѣриⷭ, велианїе͑мъ и͗ прѣвъ-

зношенїе͑мъ. ѻ͑ двоиⷯ вещеⷯ и͗стѧѕае͑м сѧ

въси лци, е͗же зазираті свои͗мъ прѣгрѣше-

нїемъ, и͗ е͗же ѡ͗ставлѣти дрꙋгьіи́мъ прѣгрѣ-

шенїа. и͗же бо своа прѣгрѣшенїа ꙁриⷮ. ѡ͗ста-

витель млⷭтивь бьівае͑тъ ѡ͗ грѣсѣхъ дрꙋгьіиⷯ,

ѡ͗сѫжⷣѫа и дрꙋгьіхъ себе ѡ͗сѫжⷣаеть. и͗ мѫ-

камь повинеи сѧ твориⷮ. а͗ще и͗ многьіѫ добро

дѣли имаⷮ. тако бо велїи еⷭ е͗же не ѡ͗сѫ-

жⷣати дрꙋгьіⷯ, нѫ̀ тъкмо себе братїе.

мьі же своа прѣгрѣшенїа ѡ͗ставлъше, дрꙋ-

гьіиⷯ пае ѡ͗сѫждаеⷨ. и͗ и͗ньіⷯ и͗стѧѕае͑мъ,

не вѣдѧще, ꙗ͗ко а͗ще пае въсⷯѣ праведнѣиши

бѫдемъ, дрꙋгьіѫ же ѡ͗сѫжⷣае͗мъ, пови-

нни ѡ͗сѫжⷣенїꙋ бьівае͗мъ, и͗ такожⷣе мѫцѣ

6а

и ѻсѫнженіꙋ доⷭинь бьіваем им же сѫдѡ реⷱ сѫ-

дите таковьіи͗мъ ѡ͗сѫжⷣениⷶ бѫдете. блѫ-

дѧи ꙋ͗бо заповѣдь прастѫпае͑ть. и͗ ѡ͗сѫжⷣа

ѫи блѫждѧщагѡ заповѣдь прѣстѫпае͗тъ.

кꙋпнобо ꙗ͗вѣ ѡ͗бои заповⷣѣ бжⷭтвнѫѫ прѣ-

стѫпаѫⷮ. и͗ блѫдѧи и͗ ѡ͗сѫжⷣаи. ѡ͗баⷤе

прѣложи́мъ и͗ е͗же ѡ͗дрꙋгьіⷯ ѡ͗сѫжⷣенїе и͗ и͗-

стѧѕанїе многое. и͗ ѡ͗ себѣ пае пеалꙋим

братїе. и͗ а́ще ꙋзримъ нѣкьіѫ съгрѣшаѫ͑-

щѫѧ. не ѡ͗сѫжⷣа и͗м, нѫ̀ своа съгрѣшенї-

а пае, прⷣѣ ѻ͗има нашима прⷣѣлагаи͗мъ, и͗

горшаа своа да мнимъ, нежели дрꙋгьіⷯ.

и͗бо съгрѣшаѫ͗щїи, въ аⷭ самого прѣгрѣше-

нїа въи͗стінѫ покаⷶшѧⷭ. мьі же въсегда прѣ-

бьіваѫ͑ще бес покаа̀нїа ѡ͑сѫжⷣаемь, дрꙋгьі

и͗ и͗стѧѕꙋемь. лотъ ѡ͗нъ въ содѡмѣхъ

прѣбьіваѫ никого же ѡ͗сѫди того ради ѡ͗-

правдасѧ, и͗ ѿ ѡ͗гнѣ ꙋ͗бѣже и͗ въсего пагꙋ-

бнаго гнѣва. и͗м же содѡмлѣно ѡ͗сѫжⷣени

бьішѫ. смѣривше сѧ ꙋ͗бо и͗ мьі, себе тъкмⷪ

ѡ͗сѫжⷣаи͗мъ. себе постьіжⷣаи͗мъ. даже

неѡ͗сѫжⷣени ѡ͗брѧщем сѧ въ днь сѫда ѡ͑-

ного нелицемѣрнаⷶго•. възлюбимъ смѣре-

номѫдрїе, ѿ сего бо мьітарь ѡ͗правдї сѧ.

и͗ брѣмѧ грѣхѡ̀въ ѿло́жи. възненави-

диⷨ прѣвъзношенїе, понеⷤ фарисеи, ѿ се-

6б

го изложенъ бь. и͗ добра дѣла ꙗ͗же и͗мѣше

погꙋби. фарисеи ꙋ͗бо, ꙗ͗ко недобръ, добро

дѣло съдѣлавь ѡ͗сѫди сѧ. мьітар же ꙗ͗ко же

добръ, недобраа дѣла ѿринѫвъ ѡ͗правда

сѧ. призрѣ ꙋ͗бо гь на въздьіханїе мьіта-

рево, и͗ на съкрꙋшенїе срⷣца е͗го и͗ биє͑нїе пръ-

семъ. и прїемъ блгьмі ꙋмленїа е͗го. съ а͗велѡⷨ

кꙋпно ѡ͗правда ѥ̀го. жрътвьі же и͗ до-

брѡдѣтѣли. и͗ и͗справленїа фарисеѡ͑ва.

ꙗ͗ко же веⷧхвалнаго и͗ гръдѣиⷡ ⷶ ѡ͗мрази и͗ ѿ-

ринѫ. и͗ ꙗ͗ко дрꙋгаго братоꙋ͑бии͑цѫ каи͗-

на ѡ͗сѫдии. ѿ сиѫ виньі познаи͑мь братїе, и͗

наꙋ͗им сѧ. и͗ велїа дѣла аще дѣлаимъ, да

не прѣвъзнашаем сѧ сиⷯ ради. и͗ а͗ще блаѕи

бѫдемъ. и͗ праведни, и͗ кротци, и͗ млⷭтиви.

тогда пае дльжни е͗смьі боати сѧ и͗ смѣрѣ-

ти сѧ. а͗ не вьісокоꙋ͗мие и͗ тъщеславїе и͗мѣ-

ти. да некако трꙋдьі нашѫ и͗ болѣзни, по-

гꙋбимъ. е͗гда ꙋ͗бо, си въсѣ сътворите

глеть гь. ръцѣте ꙗ͗ко непотрѣбни раби

е͗смьі. е͗же дльжни бѣхѡⷨ сътворити

сътворихѡмъ. нꙋжⷣен бо и͗ неѿложень

длъгь нашъ ѥⷭ. приноси работанїе, бꙋ

въсⷯѣ. сирⷱѣ, смѣренїе. тръпѣнїе.

повинованїе. послꙋшанїе. блгоразꙋмї-

е. блгодаренїе. славити же и͗ велиа-

7а

ти. и͗ кланѣти сѧ воли е͗го прѣстѣи. и͗ не скръбѣ-

ти ѡ͗ досажⷣениⷯ, и͗ ѡ͗ ꙋ͗ниижении, приходѧ-

щїиⷯ намъ ѿ дрꙋгьіиⷯ. и͗ не скръбѣти ѡ͗ непра-

вдаⷯ и͗ напастеⷯ. нѫ пае радовати сѧ е͗гда понⷶ-

шаѫ͗ть намъ. понеже бо ѿ сиⷯ, многьіѫ полѕьі

приѡ͗брѣтае͗мъ. Наꙋ͗им сѧ и͗ разꙋмѣи͗мъ

братїе, е͗лиⷦ ⷶ е͗сть. си́ла смѣренїа. и͗ крѣпость и͗

помощь ѿ сеѧ и͗ колиⷦ ⷪ еⷭ ѿ прѣвъзношенїа ѻ͗-

сѫжⷣенїе и͗ лишенїе и͗ погꙋбленїе. и͗ понеⷤ

ꙋ͗бо, велико єⷭ покаанїе. и͗ и͗сповѣданїе, и͗ съ-

крꙋшенїе срⷣца и͗ слъзьі. и͗ ѿ глѫбинъ възⷣьі-

ханїа и͗ ꙋ͗миленїе. сего раⷣї млⷭѧ вамъ бра-

тїе. и͗сповѣдаи͑те сѧ бѹ и͗ прѣгрѣшенїа

своа ѿкрьіваи͑те е͗мꙋ. а͗ще ꙋ͗бо прѣла-

гае͑мъ съвⷭѣ нашѫ прѣдь бмъ. и͗ показое͑мъ е͗мⷹ

ꙗ͗звьі дшь нашиⷯ, и͗ дрꙋгьіиⷯ не ѡ͗сѫжⷣае͗мъ. ни

же звѣрим сѧ ѿ ѻ͗сѫжⷣенїе ближнїиⷯ. ни же

скръбимь поношенїа ради и͗ клеветанїа. и͗

напастеⷯ. и͗ ѻ͗бидьі иⷯ. млⷭтивь бѫдеⷮ намъ лко-

любецъ гь. и͗ млⷭть е͗го и͗ блгосръдїа напоиⷮ

цѣлбами. и͗ помажеⷮ и͗ и͗сцѣлиⷮ наⷭ. Покажиⷨ

грѣхьі нашѫ, не понашаѫ͑щꙋ. Ни зазираѫ͗щꙋ

влⷣцѣ нашемꙋ, нѫ ѡ͗бае млꙋѫ͗щꙋ и͗ и͗цⷧѣѫ͑щⷹ.

а͗ще ꙋ͗бо мьі ꙋ͗млъимъ, ѡ͗нъ въсѣ таи͗ннаа

срⷣца съвѣстъ. покажимъ прѣгрѣшенїа

наша братїе, и͗ и͗сповѣдаи͗м сѧ прⷣѣ гмъ,

7б

да полоимъ ѡ него млⷭть. ѡложимъ зде прѣ-

грѣшенїа наша. да тⷭи бьімше и͗ готови,

тамо шедше приѫ͑ти бѫдемъ прѣдь сѫдїе͗мъ.

въ црⷭтвїе͑ е͗го бесконеное и͗ блженое. и͗ на-

слѣдимъ бѫдѫщаⷶ ѡ͗на блгаа и͗ нетлѣннаа

жилища. и͗ неѡ͗скѫⷣнѫѫ пищѫ и͗ наслажⷣе-

нїе, и͗х же и͗ да полꙋимъ кꙋпиѡ въси ѻ͗ хѣ

ѵ͗сѣ ги нашемъ. ѥ͗мꙋ же сла-

ва и͗ дръжава въ вѣкьі вѣкѡ̀мъ, а͗мин.⁘

Слово 2

поꙋенїє в неⷣ блѫⷣнааго сна. е͗ѵⷢлїе. ѿ лꙋⷦ. слоⷡ. в•

Блгъ ꙋбо еⷭ бъ къ въсѣмъ, и͗ лколюбиⷡ, и дль-

готръпѣливъ. и͗зрѧдно же своѫ блгостьі-

нѧ, на съгрѣшаѫ͗щиⷯ показꙋеть. на праве-

дньіⷯ ꙋ͗бо, възде ꙗ͗влѣе͗т сѧ ꙗ͗ко тѧжъкъ.

грѣшньіим же скоро помощникь ѥⷭ и͗ млⷭти-

въ. и͗ подвиѕаеⷮ сиⷯ блгьіими ѿвѣтьі. живѫ

а͗зъ глеть гь, и͗ не хощѫ съмрть грѣшномꙋ.

дондеже ѡ͗братит сѧ, и͗ живꙋ бьіти. и͗ па-

кьі глеть. е͗да па́де и͗ не въстае͗т ли,

и͗ли ѿвращаѫ͗ сѧ не ѡ͗братит сѧ. и͗ пакьі,

ѡ͗брати́те сѧ къ мнѣ глеть гь, и͗ ѡ͗бра́щѫ сѧ

къ вамъ. къ праведникѡм же си́це глеть

гь, а͗ще сътвориⷮ лкь въсѣкѫ правдѫ

и͗ въсѣкѫ и͗стинѫ, и͗ ѡ͗братив сѧ сътворить

грⷯѣ. не въспомѣнѫ ктомꙋ правдѫ е͗го,

нѫ въ грѣсѣ свое͑мъ ꙋ͗мреⷮ. ѡ͗пасно бо и͗стѧ-

8а

ѕанїе и͗маⷮ гь къ стмъ. къ грѣшнаѫ͗щиⷨ же,

милованїе и͗ блгосръдїе и͗ млⷭтьінѧ. тъ бо са-

мъ вⷭѣ. ꙗ͗ко а͗ще ꙋ͗страшиⷮ съгрѣшаѫ͗щаго. въ

ѿаанїе порѣвае͗ть е͗го. праведнааго же

а͗ще ꙋ͗блажиⷮ, раслаблѣе͗ть е͗го къ добродѣтѣ-

лемь. сего ради ꙋ͗бо, грѣшнааго млꙋетъ.

праведномꙋ же прѣтиⷮ. страшенъ ꙋ͗бо реⷱ ѥⷭ

бъ, на всⷯѣ ѻ͗ крⷭть е́го сѫщиⷯ. кто ꙋ͗бо сѫⷮ ѻ͑ крⷭть

е͗го, ꙗ͗вѣ ꙗ͗ко въси стїи приближаѫ͑щеи͑ сѧ е͗мꙋ

добрьіи́ми дѣльі. Проее же въсⷯѣ съгрѣша-

ѫ͗щиⷯ, присно и͗щеⷮ гь. враеванїа и͗ цѣлбьі грѣ-

хѡⷨ. покаанїе дароваль ѥⷭ и͗мъ, и͗ поꙋ͗аѫ ѻ͗

покаани и͗ ѡ͗ ѻ͗браще́ни, николи же прѣста-

еⷮ. нѫ словесьі и͗ приⷮами. и͗ гада́нми, поⷣвиѕа-

еⷮ наⷭ на покаанїе. сего раⷣ, и͗ прⷣѣлежѫщѫѧ

приⷮѧ сїѫ прⷣѣлагаеть наⷨ. и͗ е͗сть ꙋ͗бо вина ѻ͗

сиⷯ си́цева. Реⷱ гь приⷮѧ сиѫ, лкъ нѣкто і͗-

мѣше сна два. и͗ реⷱ ю͗нѣи ѻ͗цꙋ свое͗мꙋ, да-

жⷣь ми ꙋ͗ронѫѫ ѧⷭ ѿ и͗мѣнїа. и͗ раздѣлиⷨ

и͗мѣнїе. Сїа ꙋ͗бо приⷮа, ꙗ͗влѣе͗ть и͗ пока-

зꙋе͗ть си́лѫ покаанїа грѣшньіи͑мъ. и вели-

їе лколюбиа бжиа. и͗ симъ призьіваеⷮ

въсⷯѣ сѫщиⷯ въ грѣсⷯѣ. лка ꙋ͗бо нарицаеⷮ

и͗ глеть. лколюбца ба и͗ ѻ͗ца. Сньі же, два

ина лкь. праведньіиⷯ и͗ грѣшньіⷯ. пра-

ѵда ꙋ͗бо, древнее ѥⷭ и͗мѣнїе льскаго

8б

естьства, скора и старѣиши снъ на-

рицае͗т сѧ праведньіи. ꙗ͗ко и͗мѣщꙋ правдѫ,

и͗скони ꙋ͗бо бѣше правда, и͗ сїааше свѣтло

и͗ е͗стъство льское, съвръшенїꙋ и͗мѣ-

аще лѣпотѫ праѵ̈дьі. ѿ пръвааго и͗ наѧлна-

а͗го създанїа. видѣ ꙋ͗бо реⷱ бъ въсѣ е͗лика

сътвори. и͗ се добрѡ ѕѣло, послѣдно рожⷣе-

н но зло бьіⷭ по прѣстѫплени грⷯѣ. сего ради

ю͗нѣишїи нарицаѐт сѧ гѣшньіи, понеже

бо и͗ разꙋмъ и͗маⷮ непостоаненъ, и͗ раслабеⷩ

и͗ некрѣпокъ. Реⷱ же меншїи снъ ѿцꙋ,

дажⷣь ми ꙋ͗рѡнѫѧ ѧⷭ и͗манїа. и͗ раздѣли ра-

вно и͗мъ. сѝрⷱѣ самовластно ѿпꙋсти иⷯ.

ꙗ͗ко лколюбець. и͗ ѧдолюбивъ. Двоа бо да́-

де бь лкомъ въсѣмъ разꙋмъ и͗ самовла́-

стїе. да́де и͗мъ нбо. слнце. лꙋнѫ. ѕвѣ-

здьі. землѧ. и͗ въсѣ ꙗ͗же на неи. равно ѡ̀бѣ-

ма да́де, не и͗мѧⷮ бо лишенїа нито же въ

мирѣ семъ, ѿ праведньіиⷯ грѣшнїи, по-

неже бъ равно сна́еⷮ слнце на въсⷯѣ. на

блгьіиⷯ и͗ на лѫкавьіⷯ тако жⷣе и͗ ѻ͗дъжⷣи-

ть. и͗ въсѣ блгаа, равно дае͗ть и͗мъ. Ю͗-

нѣи͗шїи снъ. видѣ нбо, и͗ ба нареⷱ бьіти.

вїдѣ плодьі земньіѫ, и͗ не приѧ͗ть сі̀хъ ꙗ͗кⷪ

же поⷣбааше. въ законѣ бжие͗мъ, не въ-

схотѣ ходити. и͗ на правеⷣньіѫ и͗ стьіѫ

9а

и͗ прⷪркьі его, лѫкаваа мьішлѣа͗ше. приѫⷮ слце

въ наслажⷣение свое, неьстивьіи и͗ грѣшньіи.

и͗ дароⷡ ⷶннои твари въ слꙋжбѫ е͗мꙋ. ꙗ͗ко бꙋ по-

клониⷭ. поьте дарьі, а͗ даровавшаго не по-

зна. поклони сѧ твари, а͗ не тво́рцꙋ. ста-

рѣии же снь и͗ праведньіи. въ славѫ гнѧ

сїа въсѣ приѧⷮ вїдѣ нбо. и͗ ѿ добротьі тво-

ре́нїа, позна ѕиждителѣ. ꙋ͗зрѧ реⷱ нбса

дѣлѡ прѣстъ твоих. лꙋнѫ и͗ ѕвѣзⷣьі. ꙗ͗же тьі ѡ͗снⷪ-

ва. ꙋ͗зрѣ ꙋ͗бо мира въсего. и͗ блгодари, и͗ про-

сла́ви ꙋ͗красившааго га. хвалиⷮ ꙋ͗бо и͗ ꙋ͗ди-

влѣе͑т сѧ твари праведньіи и͗ тво́рца вели-

аеⷮ, и͗ кланѣе͗т сѧ е͗мꙋ. неправедньіи же и͗ грⷺ-

шньіи злѣ ꙋ͗зрѣ, и͗ злѣ разꙋ́мѣ. и͗ злѣ кло-

ни сѧ. Въси бо лци, и͗мѣѫть разꙋмѣнїе.

и͗ с нимъ кꙋпно самовластїе. ходѧⷮ ꙋ͗бо самⷪ-

властно, ꙗ͗ко же къжⷣо хо́щеⷮ. никоⷢ же

понꙋжⷣаетъ бъ, и͗ли добрѣ жити, и͗ли злѣ.

нѫ на и͗зволени коегожⷣо лежиⷮ и͗ли злое и͗ли

доброе. поⷣбает же всѣкомꙋ лкꙋ добрѣ,

и͗ блгоꙋ͗годно жити. зане, разꙋⷨ. и͗ самовластїе

и͗маⷮ. хвалиⷨ ꙋ͗бо блгьіи͗мъ и͗зволенїе͗мъ

сѫщиⷯ блѕѣхъ. а͗ не ѿ нѣкьіѫ нѫжⷣѫ. прихо-

дѧщиⷯ на се. и͗ пае же всѣмъ, хрїстїа͗нѡⷨ

непоⷣбно еⷭ ниже дано еⷭ. нꙋждеѫ и͗спра-

влѣти грѣховнаа прѣтьіканїа. не ꙋ͗бо нꙋ-

9б

жⷣеѫ ѡстоѫщи сѧ зла, вѣнаваеⷮ гь. нѫ и͗зво-

ленїе͑мь свои͗мъ блгаа творѧщиⷯ. ни е͗же по

е͗стъствꙋ потрѣбно еⷭ. нѫ е͗же по и͗зволе-

нїꙋ похвално еⷭ и͗ спⷭно. то ꙋ͗бо сътво-

ри ю͗нѣи͗шїи снь, въземъ богатство, злѣ

живѣше, и͗ злѣ хождааше. и͗ по многьіⷯ днеⷯ,

събра̀ всѣ, и͗ ѡ͗ти́де въ странѫ далнѧѫ. и͗

тамо растои и͗манїе свое. живьі блѫⷣно.

ѡ͗брѣтаѫ͗щꙋ сѧ лкꙋ близъ ба. нито же тво-

риⷮ погꙋбленїꙋ достои͗но. сего раⷣ и͗ прⷪркъ

двⷣъ глетъ. прѣдзрⷯѣ га прѣдъ мноѫ вьі-

нѫ. ꙗ͗ко ѡ͗деснѫѧ мене еⷭ. да сѧ не поⷣвижⷾ.

ꙋ͗далѣѫ͗щеи жⷭе ѿ ба. въсѣ злаа и͗ сквръ-

ннаа и͗ горшаа дѣлаѫⷮ и͗ стражⷣѫтъ.

ꙗ͗ко же пакьі глетъ двⷣъ. се ꙋ͗далѣѫще и͗

же себе ѿ тебе. погьібаѫⷮ. Растоившꙋ

же͑ е͗мꙋ всѣ. бьіⷭ гладъ крѣпокъ въ стрѣнѣ

ѡ͗нои. и͗ наѧⷮ лишати сѧ. Погꙋбивъ всѣ

блгаа. ꙗ͗же и͗мѣше ѿ ба. и͗ въ ѡ͗скѫдѣ-

ни въсѣкомь бьіⷭ лци же грѣхꙋ работа-

ѫ͗щїи, а͗лканїемъ и͗стаѫⷮ. и͗ лишаѫ͗т сѧ и͗

гладъ и͗мѣтъ. не гладъ хлѣба и͗ водьі, нѫ

глаⷣ ꙋ͗сльішати слово бжїе, и͗деже бо стра-

хъ и͗ закоⷩ бжїи нѣсть, тꙋ гладъ велїи,

наѧло бо спсенїа нашего, страⷯ бжїи еⷭ,

работаѫ͑щеи бо гви, питаѫ͗т сѧ ѿ бжестъ-

10а

вньіиⷯ слове́сь е͗го. корень блгьіимъ сѫщїимъ въ наⷭ,

бжїи законъ ѥⷭ. ни же бо законъ бжїи кромѣ

страха. ни же страхъ кромѣ закона. законь ꙋ͗бо,

ѻ͗ прѣданньіиⷯ, слꙋгѫ и͗маⷮ страха. страх же, ѻ͗

прѣданньіⷯ, сѫдїѫ и͗маⷮ закона. И͗де же милостьі-

нѣ. и͗ любовь и͗ правда не и͗стѣкаеⷮ. тамо гладъ ве-

лїи и͗деже цѣломѫдрїа пшеница, и͗ истотьі

не възлѣае͗т сѧ. тамо глаⷣ велїи. и͗деже и͗зоби́-

лїе дѣлѡⷨ лѫкавьім ѥⷭ, тамо ѻ͗скѫдѣнїе и͗

скѫпоⷭ добродѣтѣлемъ и͗ блгьіи͗мъ дѣлѡⷨ. и͗бо, не

боѫ͗и͗сѧ га. и͗ далее сѫщꙋ ѿ него а͗леⷮ и͗ гладꙋе-

тъ и͗ ли͗шае͗тсѧ• боѫи же сѧ га. и͗ жи-

вьіи по заповѣдеⷯ е͗го, и͗маⷮ славѫ и͗ богатство

въ домꙋ свое͗мъ. и͗ растааетъ пае, и͗ даеⷮ

нищїи́мъ. и͗ праѵ̈да е͗го прѣбьіваеⷮ въ вѣкьі.

Страⷯ гнь, и͗стониⷦ живота. твориⷮ же ꙋ͗кланⷺ-

тисѧ. ѿ сѣти съмртньіѫ. Конец же словꙋ.

ѡ͗ си,ⷯ въсѣⷯ слъши. ба боисѧ, и͗ заповѣди е͗го съ-

блюдаи, понеже. се ѥⷭ весь лкь, съгрѣши-

вшомꙋ лкꙋ, не а͗бїе е͗мꙋ въходиⷮ гладъ.

нѫ е͗гда замꙋдить въ грѣсѣ. и͗ и͗знꙋриⷮ въ себе бⷺ-

ство свое бгое, и͗ добродѣтѣлное. Добро ꙋбо

еⷭ не съгрѣшити лкꙋ, нѫ понеже немо-

щно ѥⷭ ѥⷭстъство наше. и͗ нераденїе͗-

мъ и͗ лѣностїѫ, побѣжⷣає͗м сѧ. врагомъ прѣ-

пинае͗ми. а͗бїе пакьі да възвращае͗м сѧ

10б

на покаанїе. да не гла постигнеть наⷭ, и͗ ꙋ͗мориⷮ

дшь нашиⷯ. второ бо плаванїе еⷭ по съгрѣшени.

покаанїе и͗ и͗сповѣданїе и͗ ѡ́бращенїе къ бꙋ.

и͗ми же и͗ спсае́м сѧ. Сего раⷣ поⷣбаеⷮ. блгоꙋ͗го-

дно подвиѕати сѧ. ѿ горшїиⷯ дѣлъ, на болшаа.

понеже бо, нⷭѣ се коненое, ѡ͗сквръненїе.

е͗же прѣложити сѧ на злое, нѫ а͗ще кто

прѣбѫдеⷮ въ семъ, погꙋбленїе и͗ ѻ͗сѫжде-

нїе и͗маⷮ, е͗же бо, нимало съгрѣшити, би-

е еⷭ, и́ли мѫжа бжтⷭвна. а͗ е͗же съгрѣ-

шаѫ͑щаго прѣложити на неповинно житі-

е, мѫдра бо мѫжа дѣло еⷭ, свѣдѣѫ͗щаго ко-

ненѫѫ полѕѫ. И͗ шеⷣ прилѣпи сѧ е͗дино-

мꙋ ѿ гражⷣанъ страньі ѡ͗но́ѫ. и͗ посла е͗го

на село свое пасти свинїѫ. и͗ желааше на-

плъниті рѣво свое. ѿ рожеѵь иⷯ же ꙗ͗дѣахⷾ

свинїѧ. и͗ никто же дааше е͗мꙋ.

лкь и͗же навьіклъ ѥⷭ житеискьіѫ сласті,

не прѣстаеⷮ присно ꙋ͗спѣвати на горшаа.

нѫ на въсѣкь днь и͗щеⷮ. като насладиⷮ пльⷮ

своѫ,. и͗ и͗стпльниⷮ похоⷮ е͗ѫ̀. Сего раⷣ при-

лѣплѣе͗т сѧ неⷭтьімъ бѣсѡмъ, дси же лѫ-

кави сѫⷮ. и͗нъ ѥⷭ дⷯꙋ блѫда. дрꙋгьіи же

ѡ͗бьꙗ͗денїа. и͗н же сре́бролюбїа. дрꙋ-

гьіи͗ же тъщеславїа. и͗ни же и͗ньіхъ

стрⷭтехъ. и͗ си въси на погꙋбленїе лкꙋ

11а

спѣѫтъ поⷣвиѕати сѧ единого же ѿ

гражⷣанъ глеть. наѧлника бѣсѡⷨ, ꙗ͗ко

же бо кто прилѣплѣе͗т сѧ ги и͗ е͗диⷩ дхъ бьівⷶ-

еть, ꙗ͗ко же глеть а͗пⷭлъ, прилѣплѣѫи͗

же сѧ гви и͗ е͗динъ дхъ еⷭ та-

ко бо и͗ прилѣплѣѫ͑ сѧ сатанѣ, поⷣбень е͗мⷹ

н͗ра̀вьі бьівае͑тъ. Посла же е͗го на села

своа пасти свиниѧ. Села глетъ, разли-

ньіѫ нравьі грѣха. свинїѧ же, при-

страстньіѫ помьісльі, и͗ въси ꙋ͗бо е͗ли-

ци тимѣнми. и͗ бесъстньіми стрⷭтми ꙋ͗сла-

жⷣаѫ͗т сѧ и͗ веселѧт сѧ. свиниѧ нарицаѫ͗т сѧ.

Желаеⷨ же ѡ͗кааньі лкь насьітиті сѧ.

и͗ насладит сѧ грѣхѡⷨ. и͗ никто же дае͗т е͗мꙋ.

сладостем бо. не можеⷮ приѧти насьіще-

нїе. ни же сладостми и͗сплънити сѧ,

навьікшїиⷯ въсиⷯ. сладоⷭ бо грѣха не прѣбьі-

вае͗ть. ни же тръпиⷮ нѫ кꙋпно бьіваеⷮ.

и͗ погьібаеⷮ рожцемъ ꙋ͗бо прилагае͗т сѧ и͗ поⷣ-

бит сѧ грѣⷯ, ꙗ͗ко сладоⷭ и͗мѧщи, и͗ скръбь.

ꙋ͗слажⷣае͗т бо въ малѣ врѣмени, и͗ на вѣкьі

мѫиⷮ. е͗лика бо въ мирѣ семъ свѣтлаа

и͗ жеⷧ ⷶнна, многьіѫ трꙋдьі и͗ болѣзни и͗мѧⷮ•

мало же и͗ врѣменное наслажⷣенїе. нѫ

и͗ самое тѻ наше житїе. множаи͗шими

трꙋдьі съпрѧжено еⷭ. неже велиие͗мъ.

11б

не могѫщꙋ же насьітити сѧ блѫⷣномꙋ и͗ насла-

дити сѧ похотми плътскьіми мира сего. ꙋ͗-

вѣдѣ бо, и͗ наꙋ͑и сѧ ѡ͗ них же пострада. и͗

възврати сѧ. наказꙋет бо, и͗ съкрꙋшае͗ть и͗

смѣрѣе͗тъ съгрѣшаѫ͗щаго. ѿстѫпленїе

е͗го и͗ злоба е͗го ѡ͗блиае͗ть ѥ͗го. и͗ ѻ͗сѫжⷣа-

ѥ͗ть е͗го. Въ себѣ же въшеⷣ реⷱ. колици на-

е͗мници ѿца мое͗го и͗зобилствꙋѫтъ хлѣба.

а͗з же гладемъ помираѫ. въставъ ꙋ͗бо и͗ и͗-

дѫ къ ꙋ͗цꙋ мое͗мꙋ. и́ рекѫ е͗мꙋ. ѿе съ-

грѣшиⷯ на нбо и͗ прѣⷣ тобоѫ. и͗ нѣсмъ доⷭи͗нъ нарещи

сѧ снъ твои. сътвори́ мѧ ꙗ͗ко е͗диного ѿ

нае͗мниⷦ своиⷯ• и͗ въставъ прїи͗де къ ѿцꙋ

свое͗мꙋ. Е͗гда ꙋ͗бо съгрѣшае͗мъ. кромⷺ

себе ѡ͗брѣтае͗м сѧ. вънѣ ѿ своиⷯ помьіслъ бьі-

вае͗мъ, и без͗ ꙋ͗ма е͗смьі. е͗гда же съвръша-

е͗мъ заповѣди бжиѫ. и͗ праваа творимъ.

въ себе ѡ͗бращае͗м сѧ тогда. въ себе ꙋ͗бо при-

шеⷣ блѫдньіи възвращае͗т сѧ по глѧщомⷹ.

ѡ͗брати сѧ дше моа въ покои твои. покои͗ бо

и͗ живоⷮ дши еⷭ, спⷭенїе. Трїе ꙋ͗бо ини сѫⷮ спаⷭ-

ѫ͗щим сѧ. работанїе. и͗ и͗нои͗мство. и͗ снъство.

и͗бо рабъ, страха раⷣ и͗ раненїа, блгое твориⷮ.

ꙗ͗ко же глетъ двдъ, пригвозⷣи ѿ страха тво-

е͗го плъти моѫ, ѿ сѫдобъ бо твоиⷯ неꙋбоа-

х сѧ. нае͗мник же приѧтїа раⷣ мъзⷣьі.

12а

добраа, и͗ ꙋ͗го́днаа бꙋ, творити. приклониⷯ ꙋ͗бо срⷣце

мое, бжⷭтвньіи двдъ глеть. створити ѡ͗праѵ̈-

даніа твоа, въ вѣкьі за възⷣанїе, снъ же, лю-

бови ради е͗же къ бꙋ и͗ ѻⷮцꙋ. заповѣди е͗го дѣла-

еⷮ. ꙗ͗ко же двⷣъ свⷣѣтелствꙋе͗тъ глѧ. коль

възлюбиⷯ законъ твои ги, веⷭ днь поꙋ͗енїе, мое

еⷭ. и͗ пакьі, въздⷯѣ рѫцѣ мои къ заповѣди твоѫ.

и͗х же възлюбиⷯ. и͗ глꙋмлѣах сѧ въ правданиⷯ

твоиⷯ. и͗ пакьі дивна свⷣѣнїа твоа. сего раⷣ

възьіска иⷯ дша моа. е͗гда ꙋ͗бо, въ инꙋ сна ѡ͗-

брѣтае͗т сѧ кто грѣховнаа помьішленїа ѿ-

ганѣѫ͗т сѧ. и͗ зриⷮ въ себѣ и͗ньіѫ дховньіѫ дарьі

прие͗мати. и͗ тѣлꙋ бжⷭтвномꙋ и͗ кръви приѧ-

щати сѧ. Тогда поⷣбаетъ ѥ͗мꙋ ѡ͗каанньіѫ

и͗ ꙋ͗миленьіѫ гльі сїа гла къ себѣ. коли нае͗-

мници ѡ͗ца мое͗го, и͗зобилствꙋѫть хлѣба, а͗-

з же гладомъ погьібаѫ. нѫ въставъ ѿ паде-

жа грѣховнаго. и͗ и͗дѫ къ ѡ͗цꙋ мое͗мⷹ, и͗ рекѫ

ѥ͗мꙋ, ѡ͗е съгрѣшиⷯ на нбо и͗ прⷣѣ тобоѫ.

и͗ нѣсмъ доⷭи͗нъ нарещи сѧ снъ твои. сътвори

мѧ ꙗ͗ко е͗диного ѿ нає͗мниⷦ твоиⷯ. И͗же бо реⷱ,

много прогнѣвалъ е͗смъ твоѫ блгостьінѧ.

и͗ богатство благьіиⷯ твоиⷯ растоиⷯ. и͗ се велико

еⷭ е͗же приѧстити сѧ съ нае͗мникьі твоими,

нае͗мници бо нарицаѫ͗т сѧ ѡ͗глашени. сирѣь,

поꙋ͗ае͗ми на кръщенїе. и͗же и͗ е͗ще не посⷮиго-

12б

шѫ снове бьіти. стьім же кръщенїе͗мъ сньство

прїе͗млѧⷮ. и͗ не и͗мѣ въ дшевньіѫ сладоⷭ тъ-

кмо. нѫ и на пїтанїе. се бо еⷭ е͗же глеть

и͗зъѡ͗билие и͗на бо сѫⷮ словеса каѫ͗щаго сѧ.

и͗ и͗на бжⷭтвнаго дарованїа приходѧи͗ бо

на покаанїе, не и͗щеⷮ црⷭтво небⷭное. не мниⷮ се-

бе доⷭи͗на жизни вѣнѣи. нѫ е͗дино мленїе и͗-

маⷮ. ꙋ͗бѣжати гее́нньі. и мѫкьі вѣньіѫ. и͗ тъи͗

бо самъ, малаа ѣе͗тъ, бог же е͗мꙋ и͗зъѡ͗би-

лно богатⷭво дарꙋетъ. е͗ще же ѥ͗мꙋ да-

лее сѫщꙋ, видѣ ѿцъ е͗го и͗ ꙋ͗млⷭрди сѧ. и͗ теⷦ

падена вьіѫ е͗го и͗ ѡ͗ блобьіза е͗го. ѡ͗ле юⷣ,

въспомѣнѫ тъкмо блѫдньіи снъ покаанїе. ѿ-

ць же а͗бїе прострѣ лколюбїе. свое. не пожⷣа ꙋ͗бо гльі

и͗сповѣданїа е͗го, нѫ прїѫⷮ прошенїе. по словеси

глѧщомⷹ, прѣжⷣе призвавши мѧ рекѫ, се а͗зъ.

видѣ сна и͗здалее грѧдѫща, и͗ срѣте е͗го. прѣ-

дварѣе͗ть незлобивьіи лколюбецъ. не брѣже

бо сна доѝти до него, нѫ прⷣѣваривъ ѡ͗бьѧⷮ цѣло-

вааше ѥ͗го. показаѫ въсеконеное проще-

нїе, и͗ млⷭрдїе свое. ꙋ͗сръдїе и͗ ѡ͗брѣщаанїе грѣ-

шнааго зриⷮ гь, и͗ ѿ въсеѫ дшѫ покаанїе, и͗ съкрꙋ-

шенїе ѥ͗го, и͗ прїе͗млеⷮ е͗го, и͗ млꙋеть и͗ тееⷮ

къ немꙋ. и͗ на вьіѫ е͗го нападаеⷮ, и͗ цѣловаеⷮ е͗гⷪ.

сего раⷣ прїи͗де въ миръ да грѣшникьі спсетъ,

ꙗ͗ко же и͗ сего блѫднаго. Реⷱ же ѿць къ рабоⷨ

13а

свои͗мъ. и͗знесѣте ѻ͗дежⷣѫ пръвѫѫ, и͗ ѻ͗дѣи-

ше и. и͗ дади́те ѥ͗мꙋ пръстенъ на рѫкѫ е͗го, и͗

сапогьі на ногꙋ его. и͗ приведѣте телца ꙋ͗пита́ннⷶ

и͗ ꙋ͗бите. и͗ ꙗ͗дше възвеселим сѧ. ꙗ͗ко снъ мои съи

мрꙿтвъ бѣ и͗ ѡ͗живе, и͗ погьібши бѣ и͗ ѻ͗брѣте

сѧ. Раби сѫⷮ а͗ггли. нѫ а͗рхирее и͗ е͗рее раби сѫⷮ.

и͗ словомъ поꙋ͗енїа, ѡ͗бращаѫⷮ на покаанїе, ѡ͗-

дѣваѫ͗тъ ѡ͗дежⷣеѫ добродѣтѣли. и пръстенъ да-

ѫⷮ на рѫкьіиⷯ пеаⷮ христїꙗ͗нства.

знаменїе же пръстенѣ еⷭ, пеаⷮ стго дха. вѣ-

рьі бо раⷣ и͗ дѣла спаⷭе͗т сѧ лкъ. сапогьі же даѫ͗тъ

на ногьі, да съхранит сѧ ѿ скорпїѫ, и͗ бѣса съмртіа-

го. и͗ готовъ бѫдеⷮ на блгодѣанїе. се бо еⷭ

хрїстїа́ньство, е͗же ближнѣго полѕевати.

Ꙁъмїи бо, древле побѣжⷣенъ бьіⷭ, и͗ вражⷣѫ и͗маⷮ

на съгрѣшаѫ͗щиⷯ. по бжⷭтвномꙋ глꙋ, тъи

главѫ твоѫ да зриⷮ, тьі же пѧтѫ е͗го зриши,

ѡ͗брѣте бо приⷮѧ дїа́волъ, вражⷣевати, и͗ по-

неже да не и͗злѣе͗тъ ꙗ͗дъ свои, на свобожⷣъши-

х сѧ ѿ грѣха. сего раⷣ и͗ сапогъ прие͗млеⷮ ѡ͗-

бращаѫ͑и сѧ, на съхраненїе себѣ. ꙗ͗ко да мо-

жеⷮ стѫпати на зъмиа и͗ скорпїа, и͗ на въ-

сѧ си́лѫ вражиѫ. и͗ блговѣствовати миръ

и͗ блгостьінѧ по глѧщомꙋ, ꙗ͗ко

красньі ногьі блговѣствꙋѫщимъ миръ,

блговѣствꙋѫщимъ блгаа. Сим и въсѣми

13б

ꙋ͗крашенꙋ бьівшꙋ лкꙋ. приѧщае͗т сѧ и͗ телца ꙋпи-

таннаго. и͗ ѡ͗сщае͗т сѧ приѧщенїемъ вст-

го тѣла, и͗ кръве га нашего і͗у҃ хⷭа. телецъ же ꙋ͗пи-

таньіи, и͗ закалае͗мьіи, и͗ ꙗ͗домьіи хс ѥⷭ.

не и͗скꙋшень ѥⷭ и͗гомъ закона грѣховнаго.

ꙋ͗питан же, понеже на сиѫ таи͗нѫ ѿлѫен

бьіⷭ и͗скони мира. и͗ хлѣбъ е͗го же раздраблѣе͗-

мъ. видѣнїе͗мъ ꙋ͗бо, ѿ пшеницѫ съставлѣ-

е͗т сѧ. по разꙋмꙋ же плъⷮ ѥⷭ. и͗ тъи ѥⷭ самъ тъ-

лецъ ꙋ͗питанньіи• въсѣкьі бо ѡ͗бращаѫи сѧ

ѿ грѣха, и͗споⷣблѣѫ͑ сѧ стьіи͗мъ и͗ страшньі-

и͗мъ таи͗намъ, вина веⷭлїꙋ бьівае͗тъ. ѡ͗цꙋ

и͗ бꙋ, и͗ рабомъ е͗го. а͗ггломъ и͗ сщеннїкѡм.

ꙗ͗ко ѿ мрътвьіиⷯ ѡ͗жившїи, и͗ погьібшїи ѡ͗-

брѣте сѧ. Бѣше снъ е͗го старѣи͗шї на селⷺ

добродѣтѣлеⷯ, и͗ ꙗ͗вѣ далаѫ͗щꙋ ихъ въ се-

бѣ и͗ грѧдѫщꙋ. приближи сѧ домꙋ, и͗ ꙋ͗сльі-

ша съглашенїа и͗ ликьі, въ домꙋ бжїе͗мъ,

глаⷭ истъ празнꙋѫщиⷯ ѥⷭ. и͗ призвавъ е͗ди-

ного ѿ работникъ. въпрашааше то сѫⷮ сїа,

а͗ггломъ ѿкрьіваѫ͗т сѧ праведньімъ бже-

стъвньіѫ таи͗ньі. работници же сѫⷮ бжїи

а͗ггли. ѡ͗ни же реⷱ, ꙗ͗ко брать твои прїи͗де

и͗ закла ѿць твои телца ꙋ͗питаннаго. поне-

же здрава е͗го приѫ͗тъ. прогнѣва же сѧ, и͗

не хотѣше вънити. ѿцъ же и͗зшеⷣ, молѣше и.

14а

ꙗ͗ко ѧдолюбецъ и͗ прѣмѫдръ. възвративша-

го сѧ прие͗млеⷮ, и͗ прѣбьівшаго ꙋ͗тѣшаеⷮ. ѡ͗н же

ѿвѣщавь реⷱ ѡ͗цꙋ. се ꙋ͗же толико

лⷮѣ работаѫ͗ти. и͗ николи же заповѣди твоѫ прѣ-

зрⷯѣ, и͗ мнѣ же николи же даль е͗си козлища,

даже съ дрꙋгьі свои͗ми възвеселѧ сѧ. нѣцїи͗

бо глѧтъ козлища, бьіти малѫѫ сладоⷭ. дрꙋꙁӥ

же хотѣнїа своа разꙋмѣваѫⷮ. глет же пра-

ведньіи, ꙗ͗ко мнѣ не даде малѫ сладоⷭ, даже

волѣми свои͗ми възвесел ѧⷭ. е͗гда же снъ

твои. съ поꙗ͗дьіи и͗мѣнїе твое съ блѫдньіми

прїи͗де, закла е͗мꙋ телца ꙋ͗пита́ннаго. и͗-

мѣнїе глеть биѫ блгⷣти. блѫⷣницѧ же сла-

столюбїе ѡ͗н же реⷱ ѥ͗мꙋ, ѧдо, тьі въсе-

гда съ мноѫ е͗си. и͗ въсѣ твоа сѫⷮ. присно

заповѣди моѫ съвръшаѫ. и въсѣ моа наслѣ-

жⷣае͗ши, таковїи бо снове наслѣжⷣаѫⷮ црⷭтво

ба и͗ ѡца. не пеци же сѧ проее, нито же не-

праведно и͗маши. възвеселитї же сѧ и͗ възрⷶ-

довати сѧ поⷣбааше. понеже браⷮ твои съи.

мрътвъ бѣ и͗ ѡ͗живе. и͗ погьібши бѣ и͗ ѡ͗брѣ-

те сѧ. Показаѫ хс, ꙗ͗ко доⷭи͗но ѥⷭ веселиті

сѧ. и͗ радовати сѧ ѻ͑ покаани грѣшньіⷯ, кто

бо видѣвъ мртва ѡ͗живша, не веселит сѧ.

кто же ѻ͗брѣтъ погьібшее не раⷣуе͗т сѧ, ве-

лїе и͗ прѣславно еⷭ влⷣкѫ нашего лколюбїе,

14б

и͗ никто же доволивъ бѫдеⷮ на блгодаренїе ѥ͗гⷪ.

не тъкмо бо прие͗млеⷮ ѿходѧщиⷯ и͗ оу͗далѣщиⷯ

сѧ ѿ него, нѫ пае възвращаѫ͗щиⷯ сѧ великьі-

ми дарьі поътае͗тъ и͗ веселит сѧ. и͗ блгⷣтемⷺ

споⷣблѣе͗тъ иⷯ. и͗ не тъкмо не понашае͗ть,

но и ѿвѣтьі наⷭ раⷣ твориⷮ. Понеже бо

мноѕи ѿ праведньі и͗ работаѫщиⷯ бꙋ, мнⷪ-

жицеѫ ръптаѫⷮ ѻ͗ спⷭени грѣшньіⷯ. ръптаа-

хѫ бо и͗ фарисее тогда на га, исти сѫще, и͗ ѻ͗-

правдаѫще себе. понеже прие͗млѣше

блѫдницѧ и͗ мьітарѧ. нѫ и двⷣъ ꙋ͗бо. ръпта-

ѫ͗щиⷯ ꙗ͗влѣє͗тъ глѧ сице, доколѣ грѣшни-

ци хвалѧт сѧ. и͗ а͗ввакꙋ̀мъ, то еⷭ, ꙗ͗ко

пѫⷮ грѣшньіиⷯ ꙋ͗спѣваетъ, и͗ і͗е͗ремїа гле-

ть, посадиль е͑с иⷯ. и͗ ѻ͑коренишѧⷭ. и͗ и͗лї-

а, прогнѣвати сѧ на прѣстѫпшииⷯ подви-

гаашеⷭ. ꙗ͗ко же пишет сѧ. и͗ дрꙋги мно-

ѕи просѧⷮ ѿ ба прогнѣванїе на съгрѣшаѫ͗-

щиⷯ и͗ ѡ͗бидѧщиⷯ. глет же приⷮеѧ сеѧ

гь ѡ͗правдаѫщиⷨ себе, и͗ ꙋ͗ниижаѫщиⷨ

съгрѣшаѫ͑щиⷯ. бѫди ꙋ͗бо ꙗ͗ко вьі, праве-

дни е͗сте, по снꙋ ѡ͗номꙋ, и͗ ꙋ͗годнии е͗сте

ѿцꙋ, млѧ же сѧ вамъ праведньімъ и͗

ⷭтьімъ. не ръптати ѻ͗ спсени грѣшньіⷯ. нѫ

пае радовати сѧ и͗ веселити сѧ съ ними,

понеже бо и͗ а͗ггли раⷣуѫт сѧ ѻ͗ покаани и͗

15а

спⷭени грѣшньіⷯ. Тако ꙋ͗бо ѥⷭ съмотренїе приⷮ-

и сеи ръптаѫщиⷯ ради и͗ много и͗стѧѕаѫщиⷯ.

и͗ и͗спьітаѫ͗щиⷯ, ѻ͑ прощени грѣшньіиⷯ. и͗

милосръдїе͗мъ бие͗мъ. и͗ еже ѻ͗ ниⷯ ꙋ͗стро-

е͗нїе и͗ съхожⷣенїе. ꙗ͗ко не погꙋбити спⷭе-

нїе иⷯ. сего раⷣ братїе, а͗ще праведни бѫ-

демъ. грѣшньіⷯ да не ѿвратим сѧ. ниже

прїемлѧщꙋ богꙋ иⷯ, мьі да не ръпщемъ.

ни же ѻ͗ сѫⷣбаⷯ бииⷯ злобим сѧ. нѫ прїе͗млѣмъ.

и͗ покланѣи͗м сѧ и͗ блгодариⷨ ба,

ѡ͗ и͗справлѣѫ͗щиⷯ сѧ и͗ спаⷭѫ͗щиⷯ сѧ, мнѧщиⷯ сѧ

грѣшньіⷯ. то ꙋ͗бо вѣси ле. а͗ще ѥ͗го же

тьі мниши грѣшна. ѡ͗нь покаал сѧ еⷭ. и͗ се-

го раⷣ кротко, и͗ млⷭтвно призираеⷮ бъ на́ нь.

Сїа вѣдѧще братїе, николи же да ѡ͗а-

е͗м сѧ. Ни же ꙋ͗пованїе свое забѫдемъ, въ

злобахъ живѫще. понеже бо, въздѣла-

нїе͗мъ земньіⷨ масти садовъ прѣлагаетъ.

по добродѣтѣли же и͗ ꙋ͗строе͗нїе дши,

можеⷮ ѿ всⷯѣ недѫгъ и͗ грⷯѣ ꙋ͗дръжати. и͗ къ спⷭе-

нїꙋ наⷭ привести. сего раⷣ не ѿаим сѧ. ꙗ͗кⷪ

же бо невъзможно еⷭ ꙋ͗мершомꙋ въстати

и͗ ходиті. та́ко жⷣе и͗ ѿаѫ͗щомꙋ сѧ спⷭти сѧ не-

възможно еⷭ. и͗ ꙗ͗ко же неправедно еⷭ же-

гомомꙋ недѫгомъ себе заклати и͗ погꙋ-

бити. тако жⷣе не поⷣбно еⷭ и͗ недоⷭи͗но, немлⷭти-

15б

вно заклати себе ножемъ ѿаанїа. нѫ пока-

анїе покаѩати. пае и͗ славословїе и͗ ꙋ͗ми-

ленїе. се ꙋ͗бо блго еⷭ въ и͗стинѫ и͗ спно.

тако бо, кротко и͗ млⷭтивно любо въжⷣелѣнньі-

и ѿць прие͗млеⷮ наⷭ. и͗ припадаеⷮ и͗ ѡⷠе͗меⷮ. и͗ ѡ͗-

дежⷣеѫ пръвьіѫ, бестрастїа ѡ͗дѣваеⷮ, и͗ ѡ͗-

брѫенїа дха стго дарꙋютъ и͗ црⷭтвꙋ не-

бⷭномꙋ спобиⷮ. ѻ͗ хѣ ї͗сѣ ги нашемъ. е͗-

мꙋ же слаⷡ и͗ дръжаⷡ въ вѣкьі вѣкѡⷨ а͗минъ.

Слово 3

⁘ поꙋенїе в неⷣ мⷭѧ пꙋⷭ• е͗ѵⷢ ѿ маⷴ• слоⷡ. г҃.

Страшенъ е͗сть днь ѡ͗нъ. втораго прише-

ствїа хва. и͗ грѧдѫщаго сѫда братї-

е моа. и͗ трепетно намъ сѫдище ѡ͗но̀

ꙗ͗влѣе͗т сѧ, и͗ и͗спьітанїе страшнѣи͗ше-

е. е͗гда прѣстоли поставѧт сѧ,

и͗ книгьі разгънѫт сѧ, и͗ сѫдїа нелице-

мѣренъ сѧдеⷮ. тъмами бесислъньі-

ми а͗ггльі слꙋжимомꙋ. тѻ́гда трѫ-

бьі възгласѧⷮ велми, а͗ггⷭкьіми дъхнове-

нми. тогда небса по погьібнѫⷮ. и͗ съста-

вленїа всѣ, ражⷣижема растаѫ͗т сѧ.

и͗ бѫдеⷮ нбо ново, и͗ землѣ нова. и͗ земнⷶ-

а въсѣ ѡ͗бновѧт сѧ. тогда ѡ͗снованїа

въсѣ земнаа въстрепещⷮѫ. и͗ мртви ѿ

гроба въстаѫтъ, и͗ възрастомъ е͗ди-

нѣмь въси бѫдѫⷮ. и͗ всѣкое е͗стъство

16а

льское. наго и͗ ꙋ͗миленно, нелицемѣрномⷹ сѫ-

дїи прⷣѣстанеⷮ. и͗ а͗ггли ѻ͑крⷭть прѣстола

е͗го страшнаго, съ страхомъ и трепетоⷨ

стоѫще. пламенни видѣнми. ѝ страшни,

и͗ си́лни. ѡ͗гнъ мѫⷱнїа ѡ͗блистаѫще.

в͗гнъно глѧще, ѡ͗гнъ дьіхаѫще. прѣд си-

ми же всѣ дѣла наша познана бѫдѫⷮ. и͗ та-

и͗наⷶ въсѣ ѿкрьіѫ͗т сѧ. и͗ всѣ тваръ нбⷭнаа

и͗ земна и͗змѣнена бѫдеⷮ. и͗ е͗лико же въ-

сѣмъ намъ, тако познавати дрꙋгъ дрꙋ-

гꙋ прѣгрѣшенїа, ꙗ͗ко же къжⷣо своиⷯ, книгѫ

съвѣсти проитаѫ͑ще. ѡ͑бае же кто мо-

жеⷮ сътръпѣти, страшнѫѫ ѡ͗нѫ и͗ праве-

днѫѫ ꙗ͗рѡⷭ. сѫдїѫ нелицемѣрнаго. и-

сплънь сѫщꙋ гнѣвомъ и͗ ꙗ͗рѡстїѫ. и͗сплⷩъ

плаемъ. и͗ въздьіханїе͗мъ. и͗ гласомъ го-

рестїѫ, и͗ трепетомъ и͗ стархомъ. и͗ кⷪ-

лѣбанїе͗мъ и͗ тръганїе͗мъ. Тогда всѣ

тварь колѣбима бѫдеⷮ. глаⷭ бо дне гнⷭѣгⷪ

реⷱ, горъкъ и͗ жестокъ. днь гнѣва еⷭ днь

ѡ͗нъ, днь скръби и͗ нꙋжⷣѫ, днь безгодїа

и͗ погьібѣли. днь мрака и͗ тъмьі, днь

трѫбьі званїа. и͗ ѡ͗скръбѧт сѧ лци

и͗ и͗зьідѫⷮ ꙗ͗ко слѣпи,

понеже гви съгрѣшишѫ. и͗ ѡ͗гнемъ е͗го

поꙗ͗дена бѫдеⷮ всѣ землѣ, зане сконанїе

16б

и͗ потъщанїе створи гь въздръжателъ,

на всⷯѣ живѫщиⷯ на земли. то сътворимъ,

и͗же многьімъ грѣхомъ пови́нни сѫще.

како ꙋ͗бѣжимъ лютьіѫ мѫкьі братїе.

тъмьі кромѣшньіѫ и͗ скрежета зѫбна-

го, и͗ ѫзьі нерѣшимьіѫ. ревїа неꙋ͗сьі-

паѫ͑щаго. и͗ ѡ͗гнѣ негасимаго, скръби. и͗

тѣснотьі, горести. и͗ болѣзни. и͗ възⷣьіха-

нїа. тамо ѩ͗зьіци пръжеми, тамо те-

мницѧ и͗ мѫкьі вѣньіѫ. въсѣ не праща-

ема тамо и͗ немлⷭтивна. то сътво́рим

тогда, е͗гда влѣкоми бѫдемъ въ гее͗нскьі-

ѫ мѫкьі. ѡ͗гн͗ь͗ иⷯ неꙋ͗гашеⷮ, и͗ ръвь иⷯ

не скоавае͗т сѧ. нⷭѣ бо покаанїа тамо и͗ и͗-

сповѣданїа. ꙋ͗бои͗м сѧ ꙋ͗бо братїа моа. ꙋ͗-

же и͗ въсплаим сѧ, сльішѫще таковаа

и͗ и͗справимъ себе. въсплаи́м сѧ прѣжⷣе

аса ѡ͗ного маловрѣме́нно, да не тогда

вѣно плаемъ. ѝ рьідае͑мъ, и͗бо доⷭи͗наа

ѡ͗гню и͗ мракꙋ съдѣлахомъ и͗ дѣлае͗мъ.

мимо ходиⷮ ꙋ͗бо житїе наше, и͗ посѣенїе

съмртное приближае͗т сѧ. и͗ страшньі-

и сѫⷣ ѡ͗нъ и͗ въздаанїе жеⷣть наⷭ, сѫдїа ѥⷭ

праведеⷩ, и͗ и͗стиненъ е͗динъ бъ. не свⷣѣте-

лѧ трѣбꙋе͗тъ, ни ѡ͗блиникьі, ни показанїа,

и͗ сѫдиⷮ въсѣмъ, сѫщии͗мъ ѿ а͗дама до ско-

17а

нанїа. е͗ллиномъ жидовомъ. е͗ре-

тикомъ. и͗ сѫшиⷨ въ православнѣи вѣрѣ,

и͗ съгрѣшаѫщиⷨ. въсⷯѣ бо въскрѣсиⷮ. и͗ събе-

реⷮ гъ въ днь ѡ͗нъ страшньіи. ѝ таи͗наа сиⷯ,

прⷣѣ всѣми ѿкрьіе͑ть, дѣла словеса. на-

вѣтьі, лѫкавствїа. и͗ ѻ͑ всѣхъ слово и͗мⷶ

мьі въздати, и͗ мѫкьі приѫти. нⷭѣ съкръве-

но, е͗же не ꙗ͗вленно бѫде тогда ни ꙋ͗-

тае͗мое, е͗же не познано бѫдеⷮ. ѡ͗бли-

иⷮ ꙋ͗бо и͗ прѣдставиⷮ прⷣѣ лицемъ въсѧ грѣхьі

нашѫ гь. то ꙋ͗бо сътворимъ е͗гда сѫди-

ще ѡ͗но ꙗ͗влеⷩно бѫдеⷮ, и͗ мьі прⷣѣстои͗мъ

трепетни, рѣка же ѡ͗гньна, и͗ виньі не-

ѿреⷱнньіѫ, и͗ ѡ͗сѫжⷣенїа неѿвѣтнаа.

то сътворимъ братїе, е͗гда никто же бѫ-

деⷮ прⷣѣстоѫщїи, ни помагаѫщїи. ни ѿць

ни мми. ни снъ, ни дъщи, ни внꙋѧта. въ-

сѣ́кьі бо тогда нѫжⷣѫ и͗маⷮ, ѻ͑ дрꙋгьім же

пещи сѧ не можеⷮ. браⷮ не можеⷮ помощи

тамо. ни сестра ни дрꙋⷢ. ни ѫ͗жика. ни

ближни. ни мѫдръ. ни вѣтїа. ни знаеми.

ни и͗мѣнїе злата, ни же и͗но то льское.

нѫ си въсѣ непостоанⷩа бѫдѫⷮ. съдръжимⷶ

стра́хоⷨ и͗ боазнїѫ ѡ͗сѫжⷣенна. е͗диⷩ же

сѫдѧи͗ сѧ прѣдьстанеⷮ съ страхомъ и͗ трепе-

томъ многьімъ. и͗ли богаⷮ ѥⷭ, и͗ли ни́щъ.

17б

и͗ли малъ ѥⷭ, и͗ли великьі. и͗ли наѧлникъ.

и͗ли поⷣ наѧлномъ. и͗ли мѫжъ ѥⷭ, и͗ли женⷶ.

и͗ли старъ и͗ли ю͑нъ. и͗ли славенъ и͗ли неславеⷩ.

и͗ли самъ тъи и͗ же ѡ͗дѣанїе црⷭкое носѧ,

е͗динѫ помощь ѿ дѣла и͗мѣѫ тъкмо. и͗ли

прѣданїе ѡ͗сѫжⷣенїю. бг богѡмъ гь въ-

згла, и͗ призва землѧ ѿ въстока слнца до

запада. ѿ сїѡ̀на лѣпота красотьі е͗го.

бъ ꙗ͗вѣ прїидеⷮ, бъ нашъ и͗ не прѣмлъиⷮ.

ѡ͗гн͗ь прѣд нимъ възгорит сѧ, и͗ ѡ͗крⷭть

ѥ͗го бꙋрѣ ѕѣлна. ѡ͗блакъ и͗ мракъ ѻ͗-

крⷭть его, правда и͗ сѫⷣ и͗справленїе прѣсто-

ла е͗го. ѡ͗гнь прⷣѣ нимъ и́деⷮ, и͗ попалиⷮ о͗крⷭъ

врагьі е͗го. ꙗ͗ко прїи͗де сѫдити земли, сѫ-

дити въселенѣ и въ правдѫ. Словеса

и͗стѧѕати и͗маⷮ праведньіи сѫдїа. ѻ͗ дѣлⷯѣ

е͗же къждо наⷭ съдѣла. и͗ праведньіи͗хъ

и͗ блгьіиⷯ ѻ͑деснѫѫ поставиⷮ, и͗ ꙗ͗ко блго-

словенⷯѣ ѿцꙋ, въ наслажⷣенїе ꙋ͗готован-

нааго иⷨ црⷭтвїа призовеⷮ, и͗ вѣно веселиті

сѧ въведеⷮ. лѫкавьіих же и͗ грѣшньіиⷯ по-

ставиⷮ ѿшꙋѫ, и͗ ꙗ͗ко ѿпроклѧтьіⷯ ѿвра́ті-

т сѧ, и͗ въ ѡ͗гн͗ь͗ ѡ͗нъ неꙋ͗гасае͑мьіи, и͗ ꙋ͗-

готованньіи бѣсомъ ѿпꙋстиⷮ, и͗ ѡ͗сѫдиⷮ

вѣно мѫити сѧ и͗мъ. ѡ͗бае и͗ е͗ѵ̈а-

нгелское слоⷡ ꙋ͗сльішиⷨ, ꙗко же бгогла́сньіи

18а

маѳе́и днⷭе вѣщаетъ.

Реⷱ гь, е͗гда прїи͗де снъ льскьіи въ славѣ сво-

Еи. и͗ вси а͗ггли е͗го с нимъ. тогда сѧдеⷮ на прѣ-

столѣ славьі е͗го. и͗ съберѫт сѧ прѣд нимъ въ-

си ѫ͗зьіци, и ѿлѫиⷮ иⷯ дрꙋгъ ѿ дрꙋга. ꙗ͗-

ко же пастьіръ ѿлѫае͗тъ ѡ͗вцѧ ѿ

козлищъ. и͗ поставиⷮ ѡ͗вцѧ ѡ͗деснѫѧ себе.

козлищѧ же ѿшꙋѫ. Въ страⷯ и͗ и͗справле-

нїе сльішѫщиⷨ, повѣдаеⷮ хс бъ нашъ. страшнⷶ-

го пришествїа своего дѣло. пръвое бо при-

шествїе хво братїе, е͗гда съниде на зе-

млѧ. спⷭти наⷭ. въ нищетѣ и͗ въ поношени

многьіимъ бьіⷭ. и въ хꙋлѣ и͗ бесъсти се-

го раⷣ глетъ, е͗гда прїи͗деⷮ въ славѣ свое͗и.

въ пришествїе бо второе,

съ славоѫ и͗ силоѫ прїидеⷮ. и͗ а͗ггломъ слꙋжѫ-

щимъ е͗мꙋ. съ страхомъ и͗ трепетомъ прѣ-

дьстоѫще е͗мꙋ. ѡ͗ного бо дне прⷪркъ данї-

и͗лъ показꙋѫ глааше. вїдⷯѣ, дондеже

прѣстоли поставишⷭѫ, и͗ ветхьіи днь-

ми сѣде. рѣка ѡ͗гн͗ьꙿнаа теѣше прⷣѣ ним.

тьісѧща тъмьі прⷣѣстоахѫ е͗мꙋ, и͗ тъ́мьі

тъмами слꙋжахѫ ѥ͗мꙋ. сѫдїи сѣде и͗

книгьі разгѫнѫшⷭѫ, е͗гда ꙋ͗бо си въсѣ

бѫдѫⷮ, кто сътръпиⷮ, кто дръзнѫти и͗маⷮ,

а͗ще бо данїи͗лъ̀ прⷪркъ ꙋ͗боа сѧ и͗ трепетеⷩ бьіⷭ.

18б

то сътвориⷨ мьі грѣшнїи и͗ смѣренїи, на сїа

дѣла прїходѧще. прѣжⷣе бо ѿлѫаеⷮ бъ грѣ-

шньіѫ стьіхъ. и͗ поставлѣетъ стьіѫ ѻ͗де-

снѫѧ себе. и͗збавлѣѫ иⷯ и͗ свобажⷣаѫ иⷯ ѿ стра-

ха и͗ поⷣвига. и͗ тогда възгласиⷮ къ нимъ,

приⷣте блⷭвенїи ѡ͗ца мое͗го, наслѣдꙋи͗те ꙋ͗-

готованное вамъ црⷭтвїе и͗знаѧла мира.

нинѣ ꙋ͗бо, размѣшени сѫⷮ въси праведнїи и͗ грⷺ-

шнїи. тогдаⷤ ѡ͗пасно ѿлѫени бѫдѫⷮ. и͗

ѡ͗вцѧ ꙋ͗бо нарицаеⷮ стьіхъ, кротѣсті раⷣ иⷯ, и͗ ті-

хости и͗ смѣренїа. понеже бо, и́ плодьі

принашаѫⷮ наⷨ стїи, ꙗ͗ко же и͗ ѻ͗вцѧ, и͗

влънѫ подаѫⷮ, сирⷱѣ покровъ бже-

стъвъньіи и͗ дховѐнъ, и͗ млѣкѡмъ на-

паѫⷮ сирⷱѣ, пищѫ поⷣбиѫ подаѫⷮ и͗ поле-

знѫ, и͗ спаснѫ дшамъ нашиⷨ. Козлищⷽ

же нарицаеⷮ грѣшньіѫ. ꙗ͗ко по стръмни-

наⷯ ходѧщиⷨ, и͗ пропастеⷯ безаконїа. и͗ бе-

зи́ни сѫⷮ и͗ безплоⷣни грѣшнїи, ꙗ͗ко же ко-

злище, ѡ͗баеже ѡ͗вцѧ и͗ козлище по

е͗стъствꙋ и͗мѧⷮ. ꙗ͗же и͗мѧⷮ праведнї

же и͗ грѣшнїи, по и͗зволенїꙋ. сего раⷣ,

праведнїи поьтаеми бьіваѫⷮ, грѣшнї-

и же мѫими. и͗ раздѣлѣеⷮ иⷯ гь, не трѣ-

бꙋѫ свѣдѣтелѣ. нѫ самъ еⷭ и͗ свѣдѣ-

телѣ и͗ сѫдїа. Тогда реⷱть црь сѫщї-

19а

имъ ѻ͗деснѫ е͗го, приⷣте блⷭвенїи

ѻ͗ца мое͗го. наслѣдꙋите ꙋ͗готовано-

е вамъ црⷭтво ѿ наѧла мирꙋ. въза́-

лкаⷯ ꙋ͗бо, и͗ дасте ми ꙗ͗сти, възжѫдаⷯ,

напоѝсте мѧ, странень бⷯѣ и͗ въведо-

т мѧ. нагъ и͗ ѡ͗дѣсте мѧ. немощеⷩ,

и͗ въ темници и͗ прїи͗досте къ мнѣ. тогⷣа

ѿвѣщаѫⷮ е͗мꙋ праведнїи глѧще,

ги когда тѧ видѣхомъ а͗лѧща. и͗ нⷶ-

кръмихѡⷨ, и͗ли жⷣѫ на и͗ напои͗хомъ, ко-

гда ли тѧ видѣхомъ странна и͗ въведо-

хѡⷨ, и͗ли нага ѝ ѡ͑дѣа͗хомъ когда ли

тѧ видѣхомъ немощна и͗ въ темни-

ци и͗ прии͗дохоⷨ к тебѣ. и͗ ѿвѣщав црь

ре́еⷮ и͗мъ. е͗лика ство́ристе е͗диномⷹ

ѿ сиⷯ братїи моиⷯ меншїиⷯ, мнѣ ство́ри-

сте• ѡ͗ле гласа блгагосльішанїе.

ѡ͗ле ъсти неи͗зреенньіѫ и͗ повѣстньіѫ.

блⷭвенїи ѿца мое͗го реⷱ, похвалнїи, и͗

и͗збраннїи, и͗ доⷭи͗ни ꙋ͗готованноѡ͗мꙋ

црⷭтвїꙋ ѿ и͗скони мира. прѣжⷣе бо лко-

мъ бьіти, ꙋ͗готовашⷭѫ праведньіимъ

блгаа. бѫдѫщаа вѣдѧщѫ боу. хрї-

стїа́нѡм же тъкмо глетъ гь, къ ни-

м же и͗ е͗ѵⷢлїа е͗го заповѣди прѣданьі

бьішѫ. къ невѣрньімъ тогда, ни е͗-

19б

дино е͗го слово бѫдеⷮ. понеже бо кꙋпно

въси самоѡ͗сѫжⷣени бѫⷣтъ. сего раⷣ глеть

не въскрⷭнѫтъ неьстивїи на сѫⷣ, сѝрⷱѣ

не въскрⷭнѫтъ сѫдити сѧ, нѫ мѫиті

сѧ. Глет же и͗ и͗нде, ꙗ͗ко е͗гда ꙗ͗вит сѧ

знаменїе сна льскаго на нбсеⷯ. тогда̀

въсплаѧⷮ въсѣ пле́менна земнаа,

е͗динѫ съвѣсть и͗мѧще на ѻ͗сѫжⷣенїе.

нинѣ же, къ хрїстїа́нѡмъ ѥⷭ слово ꙗ͗ко

же рѣхѡⷨ. и͗ ѡ͗ е͗диномъ лколюби глеть.

и͗ е͗диньіⷯ сиⷯ праведнои ѧсти споⷣблѣеⷮ.

грѣшньіѫ͑ же мѫиⷮ, не ꙗ͗ко хотѧщꙋ

проаа ѡ͗ставиті неи͗стѧѕанна.

сѝрѣь, праведньіⷯ ꙋ͗бо и͗справленїа. грⷺ-

шньіих же прѣгрѣшенїа. въсѣмъ ꙋ͗бо

и͗стѧѕаеⷮ въсѣ, и͗ дѣла и͗ словеса, и͗ помьі-

шленїа. ꙗ͗ко же саⷨ гь свои͗мъ ꙋ͗єникоⷨ

реⷱ, и͗ на мⷩогьіиⷯ мѣстѣⷯ ѿ стаго писанїа

познавае͗мъ. ѡ͗ добрьіиⷯ ꙋ͗бо дѣлѣхъ, есті

поⷣбаетъ, ѡ͗ грѣсѣх же мѫенїа. нинѣ

же ѻ͑ ѐдинѣмъ ꙋ͗бо лколюбїю глеть,

ꙗ͗вити хотѧщꙋ. ꙗ͗ко се тъкмо ѝщеⷮ,

и͗ сѐ прѣжⷣе въсѣхъ и͗стѧѕаеⷮ ꙗ͗ко нꙋ-

жⷣнѣе сѫще хрїстїанѡмъ. И͗ поне́же

ꙋ͗бо, всѣмъ хрїаномъ прилина ѥⷭ любовъ.

ѻ͑ сем бо познаѫтъ въси, ꙗ͗ко мои ꙋ͗еници

20а

сїе, а͗ще любите дрꙋⷢ дрꙋга,

любви же крѣпоⷭ, нищелюбїе, и͗ ѡ͗ ближнⷯї

млⷭрдїе и͗ милованїе. ни е͗динѣм бо иⷨ,

бꙋ ꙋ͗годити възможно есть, ꙗ͗ко же

млⷭтьінеѫ, не е͗динѣм бо иⷨ лколюбїе

гнⷭе и͗змѣнѣе͗т сѧ, ꙗ͗ко же лколюбїе͗мъ.

проее же, сказаеⷮ и͗зрѧⷣно, ѻ͗ нꙋжⷣньіхъ хрї-

стїа́нскьіⷯ и͗справленїи, ꙋ͗страшаѫ сїце

и͗ направлѣѫ наⷭ лкъ сѫщїиⷯ, лколюбивѣмъ

бьіти трѣбꙋѫщимъ наⷨ ѿ самого того прⷶ-

веднаго сѫдїѫ, лколюбїе тогда. праведна

бо мъзда еⷭ. немлⷭтивньіⷨ немилованїе,

млⷭтивьім бо помилованїе. ѝбо милꙋѫщꙋ

бꙋ. въздаваеⷮ въ мѣсто малаго и͗спра-

вленїа, велїа въздаанїа, то еⷭ противѫ црь-

ствїꙋ доⷭино. ꙗ͗вѣ ꙋ͗бо еⷭ. ꙗ͗ко ѡ͗ мо-

гѫщиⷯ и͗стѧѕаеть гь лколюбїе. не могѫ-

щїим же. доволно еⷭ тъкмо, хотѣнїе срⷣца

миловати. разлинъѫ ѧсти лколюбїа,

заповѣдаеⷮ влⷣка. ꙗ͗ко а͗ще възможно еⷭ всѣ

да и͗справимъ, а͗ще ли же ни, по нѣвъзмо-

жнаа потъщим сѧ и͗справити. не прѣжⷣе

ꙋ͗бо поътаетъ и͗ли мѫиⷮ гꙗ нашъ и͗ бъ, а͗-

ще ли прѣжⷣе не сѫдиⷮ, лколюбець ꙋ͗бо еⷭ и͗

дльготръпѣливъ, и͗ нⷭѣ на сѐ такожⷣе ꙋ͗и-

ти. мѫити съгрѣшаѫ͑щиⷯ, прѣжⷣе и͗стѧѕанїа,

20б

тако ꙋ͗бо безъ ѿвѣта бѫдѫⷮ, и͗же сѫдо-

мъ ѡ͗сѫжⷣени бѫдѫⷮ ѝ мѫими. Блⷭвенѣ-

хъ нарицаеⷮ стьіхъ, ꙗ͗ко ѿцꙋ приѫ͑тньі

сѫщиⷯ, и͗ наслѣдникьі црⷭтвїꙋ твориⷮ

иⷯ. и͗ приѧстникьі славѣ свое͗и ꙗ͗ко сньі

своѫ. не реⷱ бо, прїимѣте, нѫ наслѣдїте,

ꙗ͗ко же нѣкое ѿьство длъжное богⷶ-

тство. брат братїѧ же меншїѧ нариⷰ ⷶетъ,

и͗ли своиⷯ ꙋ͗еникъ. и͗ли кꙋпно въсⷯѣ ни-

шиⷯ. въсѣкъ же нищъ православенъ, и͗

блгоьстивь. браⷮ есть гнь посѐмъ.

понеⷤ и͗ хс въ нищетѣ и͗ ꙋ͗божⷭтвѣ живѣ-

ше. Ꙁри͑те ꙋ͗бо братїе и͗ съматрѣи͗те

бжиѫ праѵ̈дѫ. и͗ ꙋ͗диви́те сѧ мⷧ ⷭрдїꙋ е͗-

го и͗ съхожⷣенїꙋ. како проповⷣѣе͗тъ

стхъ, и͗ любиⷮ и͗ прїе͗млеⷮ иⷯ. види́те ѡ͗-

нⷯѣ блгоразꙋмїе. и͗ ꙋ͗вѣди́те како, смѣ-

ренїа раⷣ и͗ кротости, ѿмѣтаѫт сѧ,

е͗лика ѡ͗ ниⷯ свⷣѣтелствоваше, и͗ пропо-

повѣдааше влⷣка. гь же е͗лика на ни-

щиⷯ творима бьіваѫⷮ, на себе въсприе͗-

е͗млеⷮ ꙗ͗ко жрътвѫ принашае͑мѫѧ

е͗мꙋ. Тогда реⷱть сѫщїимъ ѿшꙋѫ,

и͗дѣте ѿ меⷩ проклѧтїи въ ѡ͗гн͗ь͗ вѣньі,

ꙋ͗готованньіи дїаволꙋ и͗ агглѡмъ

е͗го. въза́лкаⷯ и͗ не дасте ми ꙗ͗сти.

21а

въжѫда и не напоисте мѧ. страненъ бⷯѣ,

и не въведосте мѧ. нагъ и͗ не ѡѩ͗дѣасте

мѧ. немощен и͗ въ темници. ѝ не по-

сѣтисте мѧ. тогда ѿвѣщаѫ͗тъ и͗ ѡ͗ни

глѧще, ги когда тѧ видѣхомъ а́лѧща.

и͗ли жѫда, и͗ли странна и͗ли нага и͗ли

немощна, и͗лї въ темници, и͗ еⷩ послꙋжихомъ

тебѣ, тогда ѿвѣщае͗тъ и͗мъ глѧ,

а͗мѝнъ глѧ вамъ. понеже не сътвори-

сте е͗диномꙋ ѿ сиⷯ меншїихъ, ни мнѣ

не сътвористе, и͗ пои͗дѫⷮ си въ мѫкѫ вѣ-

нѫѫ. праведни же въ црⷭтво вѣное.

Горе всѣмъ грѣшньіимъ, и͗ пае же немло-

стивьімъ. правеⷣньіи ꙋ͗бо и͗ млⷭтивьіи,

наслѣдникъ еⷭ црⷭтвїꙋ. понеже бо любовъ

и͗спавилъ еⷭ, връхъ добродѣтѣлемъ.

любви бо ѧⷭ ѥⷭ млⷭтивьімъ, немлⷭтивьі-

и͗ же и͗ неправедньіи, въ ѡ͗гн͗ь посилаеⷨ

бьівае͗тъ. понеже ненависть стѧжалъ

ѥⷭ, връⷯ и͗ коренъ злобамъ всѣмъ. и͗ съпро-

тивное любви, ѧⷭ бо ненавидⷩѣѣиꙋ еⷭ,

немлⷭтивство. и͗ млⷭтивьіи бо, млⷭти-

вномꙋ и͗ колюбивꙋ бꙋ ꙋ͗поⷣби сѧ. не-

млⷭтивьіи͗ же, немлⷭтивномꙋ и͗ лконена-

вистномꙋ дїꙗ͗волꙋ ꙋ͗поⷣби сѧ. сего раⷣ

сѫщиⷯ ѿшꙋѫ въ ѡ͗гнь поⷭилае͗тъ гь, е͗же

21б

ꙋ͗готова дїа́волꙋ и͗ а͗ггломъ е͗го, поне-

же бо немлⷭтиви сѫⷮ бѣсове, и͗ люто прил-

жѫⷮ, и͗ вражебно къ намъ. того раⷣ Ꙋгото-

ва сѧ и͗мъ ѡ͗гнь вѣньіи. тоѫ жⷣе бо мѫ-

коѫ ѡ͗сѫжⷣаѫ͗т сѧ и͗ грѣшнїи, ꙗ͗ко та-

ково жⷣе хотѣнїе и͗мѧще, и͗ и͗зволенїе,

понеже бо и͗ ѿ своиⷯ дѣлъ проклѧти бьішⷾ,

не ꙋ͗бо ꙋ͗готова гь лкѡмъ ѡ͗гнь, ни

же мѫкьі ство́ри наⷭ раⷣ, нѫ дїа́вола раⷣ.

мьі же сами себе творимъ пови́нньіⷯ,

мѫкамъ. ꙋ͗бои͗м сѧ ѿнѫⷣ разꙋмѣ-

вше братїе, ꙗ͗ко сѫщїи ѿшꙋѫ. ни ꙗ͗кⷪ

блѫдници ни ꙗ͗ко похьі-

щници. ни же ꙗ͗ко и͗но то съгрѣши-

вше ѡ͗сѫжⷣени бьівше. нѫ понеже не

помловашѫ просѧщїиⷯ, и͗ трѣбꙋѫщиⷯ

помощь. въсѣкьіи бо и͗мѣѫ и многа и͗

не милꙋѫ, похьіщникъ ѥ͗сть, и͗ ли-

хои͗мецъ, а͗ще и͗ никого же ѡ͗биди-

лъ ѥⷭ. ꙗ͗вѣ ꙋ͗бо, е͗лика и͗маѫтъ богати

и͗зъѡ͑билнаа лише потрѣбьі, вѣдѣ по-

хьітишѫ сїа ѿ трѣбꙋѫщїиⷯ, и͗ не даѫщиⷯ

ѡ͗ нѣмъ. а͗ще бо въ ѡ͗бещъ, положили

бьішѫ, и͗зъѡ͗билнаа богатїи. не би-

шѫ нищїи. въ нꙋжⷣи бьіли. николи

же, нѫ понеже затворишѫ сїа,

22а

и посвѡишѫ себе богатїи. того раⷣ въ

нꙋжⷣи сѫтъ нищїи. сєго раⷣ ꙗ͗вѣ, по-

хьіщници сѫⷮ не млⷭтиви. толицⷯѣ ѡ͗-

бидѧщеи, е͗лицⷯѣ можахѫ промьі-

шлѣти, и͗ не даашѫ имъ. а͗ще ли же толи-

ко ѡ͗сѫжⷣаѫ͗т сѧ, не помиловавше ѿ

своиⷯ и͗мѣнїи, колми пае ѡ͗сѫжⷣени

множае бѫдѫ, похьіщаѫ͗щеи тꙋжⷣаа,

и͗ ѿ слъзъ и͗ кръвїи нищїи богатѧще сѧ.

и͗ проїи ꙋ͗бо, е͗лици дрꙋгьіимъ грѣхомъ,

и͗ сластолюбїе͗мъ. и͗ неⷭтьіимъ грѣ-

хомъ работае͑те, не льстите сѧ. по-

неже бо въсѣкъ блѫдникъ и͗ли неⷭтъ,

и͗ли лихоимецъ• ꙗ͗ко же бжⷭтвъ-

ньіи а͗плⷭъ глетъ, не и͗маѫⷮ ѧсти въ

црⷭтвї небⷭнѣмъ. сего раⷣ сии и͗-

дѫтъ въ мѫкѫ вѣнѫѫ. праведнии

же въ вѣньіи живоⷮ. Ꙗ͗ко же стїи,

непрѣстанꙿно вѣнѫѫ радоⷭ и͗ неи͗зреⷱ-

ннѫ и͗мѧⷮ. тако жⷣе бо и͗ грѣшнїи и͗ не-

праведнїи, вѣнѫѫ и͗ непрѣстаннѫѫ

мѫкѫ и͗мѧⷮ. сего раⷣ братїе, прⷣѣ-

варимъ и͗сповѣданїемъ лице сѫдїѫ.

слъзами. и͗ въздьіханїемъ и͗ млⷭтьі-

неѫ, и͗ щедротами ѻ͑ нищи,ⷯ хꙋ ꙋ͗годиⷨ.

накръмимъ а͗лѧщїиⷯ, да ѿ влⷣньіѫ тра-

22б

пезьі напитае͗м сѧ. напои͗мъ жѫдньіѫ, и

да на водѣ поⷦинѣ въдворим сѧ поити.

странньіиⷯ и͗ бес крова сѫщїиⷯ, въ домьі своѫ

въведѣмъ. нагьіѧ ѡ͗дѣи͗мъ, да въ покро-

въ бжⷭтвнѫѫ и͗ небеснѫѫ въселим сѧ.

и͗ въ раи͗скои пищи наладим сѧ въ вѣкьі.

недѫжньіѫ посѣтимъ, ꙗ͗ко да носѧ и

льскьіѫ немощи гь посѣтиⷮ немощи

нашѫ и͗ и͗сцѣлиⷮ. въ темници сѫщїиⷯ и͗-

дѣмъ, да и͗збавим сѧ бѫⷣщѫѧ ѡ͗ноѧ те-

мницѧ и͗ мѫкьі. въсѧ сна бдимъ бра-

тїе крѣпци. и͗ богати, трѣбꙋѫщимъ тѣ-

лесньіѫ потрѣбьі, е͗лико възможно

ѥⷭ, послꙋжимъ потрѣбнаа и͗мъ.

а͗лѧщим же дшеѫ, и͗ жѫжⷣѫщиⷨ. и͗ стра-

нствꙋѫщимъ, и͗ нагьіиⷨ. и͗ болѧщїимъ, и͗

сѫщимъ въ темницаⷯ, дховного даиⷨ

потрѣбнаа. а͗рхїерее и͗ сщенници и͗ дхо-

внїи ꙋ͗ителїе. насладимъ много ра-

злино, дѣлаѫ̀ще поⷣбнаа. ꙗ͗ко стра́-

ньі и͗ и́нашꙋ ихъ и͗збавим сѧ, и͗ стра-

шнаго и͗ трепетнаго сѫда ѡ͗ного ꙋ͗бѣ-

жимъ. полагаѫщаго въ ѡ͗гн͗ь негаси-

мьіи грѣшньіѫ. и͗ съ стьіми и͗ праведньі-

ми, ѝ и͗збра́нньіми сѫщими ѻ͗деснѫѫ

ѿца приьтени бѫдемъ. и͗ блженомⷹ

23а

слаⷣкомꙋ гласꙋ ѡ͗номꙋ споⷣбим сѧ, съзьі-

дѫ͑щомꙋ блⷭвеньіⷯ ѿца, въ небⷭное и͗ блго

слвеное црⷭтвїе безконеное и͗ блженое.

е͗мꙋ же бѫди въсѣмъ намъ споⷣбити сѧ.

блгодѣтиѫ и͗ лколюбїемъ, га нашего і͗ѵ҃ ха,

е͗мꙋ же слава въ бесконеньіѫ вѣкьі, а͗миⷩ.

Слово 4

⁘ поꙋ͗енїе в неⷣ сьірнѫѧ. е͗ѵⷢ, ѿ маⷴ. слоⷡ д҃.

Се оу͗бо етвородесѧтного поста позори-

ще, ѿвръзае͗т сѧ намъ братїе, се

ꙋ͗же, къ вратомъ поста постигохомъ,

и͗ дховньіи подвиⷢ прⷣѣлежиⷮ. нинѣ ꙋ͗бо на-

ше спсенїє приближи сѧ, нежели е͗гда

питахом сѧ и͗ наслажⷣахом сѧ, и͗ ѡ͗бъꙗ͗-

хом сѧ. сего раⷣ раⷣуе͗м сѧ въси и͗ веселим сѧ,

свѣтⷹ спⷭенїа нашего пристѫпившꙋ. и ра-

достїѫ и͗ блгодшьствомъ весело, вънидѣмъ

въ пръвьіѫ притворьі въздръжанїа. се ꙋ͗-

же ꙋ͗бѣгохомъ лютое и͗ злое бꙋреванїе млъ-

вьі. и͗ достигохомъ въ блгое пристанище

и͗ безмльвное. въ тихое и͗ нескръбное,

и͗ въ и͗стинѫ спⷭное. ꙋ͗бѣжахомъ, ѡ͗бла-

кьі ненасьіщенїа, и͗ бꙋрѧ и͗ потопленїе бе-

змѣрїа. ꙋ͗бѣжахомъ, миръскаа съмѫще-

нїа. невъздръжанїа нꙋжньіиⷯ вѣтръ,

и͗ ѿрѣшихом сѧ плътскьіиⷯ сластеи, и͗ земна-

23б

го поененїа и͗ млъвьі, и͗ ѿ тъмьі невѣд-

а свободихом сѧ. и͗ на ве́снѫ дшеполезнаго

въздръжанїа постигохѡⷨ. сего ради свь-

тльіи и͗ красньіи днь сьі̀и. любезно и͗ весе-

ло въспрїимѣмъ. и͗ мранаа, и͗ темнаа.

дшеврѣднаго дѣла ѿложи́мъ. котораа же

сѫⷮ дѣла сѝа. блⷣѫ нестота. стрⷭть,

въжⷣелѣнїе злое. лихои͗манїе, и͗ проаа.

и͗ ѡ͗блѣцѣм сѧ въ ѡ͗рѫжїе, свѣта. А͗ще ꙋ͗-

бо въсхощемъ, възможно ѥⷭ намъ ѿложи-

ти и͗ съвлѣщи, дѣла мранаа и͗ грѣховнаа, ꙗ͗-

ко же ризѫ. ѡ͑блѣщи же сѧ въ ризѫ свѣ-

та и͗ истотьі и͗ стнѧ. ꙗ͗же сѫⷮ, ѡ͗рѫжїа

дши, ꙗ͗ко въ дни блгоѡ͗бразно ходи́мъ.

бесьстїꙋ оу͗бо, и͗ злоѡ͗бразнꙋ, вина еⷭ

грⷯѣ. ьсти же и͗ блгоѡ͗бразїꙋ, ходати

еⷭ добродⷮѣлъ. да не ѡ͑бъꙗ͗денїꙋ и͗ пїа́нствꙋ

раⷣуем сѧ. да не постелѣмъ сквръньімъ ра-

ботае͗мъ, и͗ клеветами и͗ ненавистїѫ

и͗стае͑мъ. ѡ͑бъꙗ͗денїе ꙋ͗бо еⷭ, ꙗ͗же рѫга-

нїемъ и͗ пиа͗нствомъ пѣнїа, ѿ них же въ

неⷭтотьі въсѣкьіѫ, и͗ скврънаⷶ дѣла въпаⷣ-

е͗мъ. нѫ ѡ͗блѣцѣм сѧ въ га нашего

і͗ѵ҃ ха, ѡ͗блѣкьіи бо сѧ въ хⷭа въсѣкьіѫ добро-

тѣтѣли имаⷮ. понеже бо, ѡ͑истително еⷭ,

въсѣкьіми тѣлесньіми и͗ дшевньіми стрⷭтми,

24а

хво ꙗ͗вленїе. и поⷣвижно на дховнаа дѣла.

и промьішленїа ѡ͗ плъти не творимъ, на

въжⷣелѣнїе и͗ похоти непоⷣбньіѫ. е͗же

промьішлѣти ѡ͗ плъти нꙋ͗жднаа, невъ-

збра́ннимо еⷭ и͗ безгрѣшно. а͗ е͗же на въ-

жⷣелѣнїа непоⷣбнаа ѝ скврънаа ѻ͑ пльти

промьішлѣти, непоⷣбно и͗ грѣшно. Молѧ

же сѧ вамъ. ѡ͑ нꙋжⷣньіхъ потрѣбъ промьі-

шлѣти тѣлꙋ. а͗ не на сквръньі и͗ похотни плъ-

тскьіѫ промьішлѣти• немощнаго же дше-

ѧ, и͗ли вѣроѫ, прие͗млѣмъ. и͗ съгрѣшаѫ͗щимъ

братїамъ ꙗ͗же къ намъ. прѣгрѣшенїа и͗

длъгьі ѡ͑ставлѣи͗м. а͗ще ѡ͗ставлѣе͗м ло-

вѣкомъ прѣгрѣшенїа и͗хъ, ѡ͗ставиⷮ и͗ нам

прѣгрѣшенїа наша ѿць нашъ нбⷭньіи.

прощенїе͗м бо грѣхомъ нашимъ, прощенї-

е е͗же къ братїи нашимъ ѡ͑брѣтае͑мъ.

и͗ млⷭть гнⷭѣ, въ помиловани, и͗ млⷭтьіни е͗же

на ближнѣгѡ, а͗ще ли же не ѡ͑ставимъ,

ѡ͗ставленїе приѫ͑ти не и͗мамьі и͗ е͗ѫ же

мѣроѫ мѣримъ, ѿмѣрит сѧ намъ. сїа

бо намъ, и͗ блгогласньіи е͗ѵⷢлистъ маⷮѳеи

вѣщавае͑тъ днⷭе.

Реⷱ гь, а͗ще ѡ͗ставлѣете лко съгрѣшенїа иⷯ,

ѡ͗ставиⷮ и͗ вамъ ѿць вашъ небсньіи прѣгрѣ-

шенїа ваша. а͗ще ли же не ѡ͑ставлѣете

24б

лкомъ съгрѣшенїа иⷯ, ни ѿць вашъ ѿставиⷮ

прⷺгрѣшенїа ваша. лкѡмъ присно желаѫ спⷭенїе

лколюбивьіи гь. и͗ николи же хощеⷮ съмръ-

ти грѣшника, нѫ възвращенїе е͗го на

въсѣкъ днь и͗щѫ, и͗ молѧ на покаанїе.

многоразлиньіѫ пѫти на покаанїе и͗ спсе-

нїе показаль ѥⷭ. и͗ ꙋ͗добѣ ходити по сиⷯ да-

лъ ѥⷭ намъ. каковаа ꙋ͗бо тѧгота еⷭ смѣре-

номѫдрїе. которое врѣжⷣенїе еⷭ, е͗же срⷣце

съкрꙋшити, и͗ дшѫ смѣрити, и͗ себѣ ꙋ͑нии-

жити, и͗ е͗же и͗справити кротоⷭ, и͗стѧ-

жати тръпѣнїе и͗ блгодшьство, и͗ е͗же

никоⷢ же ѡ͑сѫжⷣати. и͗ли словомъ и͗стѧѕа-

ти, и͗ братиѧ своѧ мловати, противѫ сі͗лѣ.

а͗ще ꙋ͗бо тъкмо хощемъ, многьіѫ пѫти и͗-

мамьі ведѫщѫ на спⷭенїе. е͗динъ пѫⷮ ѥⷭ на

спⷭенїе ведѫи, е͗же ѡ͑ съгрѣшаѫ͑щиⷯ намъ не

въспоминанїе. е͗лика множицеѫ наⷨ

братїа наша и͗ ближнїи согрѣшаѫⷮ. ѻ͑ не-

въспомина́ни злꙋ.̀ блгьіи и͗ незлобивьіи гь

законъ положилъ ѥⷭ и͗ заповѣдалъ ѥⷭ

намъ. ꙗ͗ко ѡ͑ставленїа, прѣгрѣшенїиⷯ

братїи нашиⷯ и͗же къ намъ съгрѣшаѫ͗щиⷯ.

ѡ͗ставлѣти да и͗ намъ ѡ͗ставлена бѫ-

дѫⷮ съгрѣшенїа наша, ꙗ͗же съгрѣшае͗-

мъ е͗мꙋ на всѣкъ днь и͗ аⷭ. Възде бра-

25а

толюбие на всⷯѣ, заповѣдае͗тъ гь. въжⷣелѣ-

нїе, любве сеѫ хотѧ въсадити въ срⷣца наша

гь. въ зде ꙋ͗итъ наⷭ и͗ молитъ въсѣкомъ нра́-

вомъ не въспоминати злаго, ни же доса-

жⷣати ни крамолити сѧ. понеже бо, кореⷩ

блгьіи͗мъ въсѣмъ, любовъ ѥⷭ. въсѣ же врѣ-

ждаѫща и͗ погꙋблѣѫща любовъ. ѿсѣца-

еⷮ и͗ ѿганѣе͗тъ, ꙗ͗вѣ бо ꙗ͗ко любити съ-

противно еⷭ и͗ поврѣдно злопоминанїꙋ. гь

незлобїꙋ насъ ꙋ͗итъ, и͗ сїе прѣдаеⷮ намъ.

и͗ е͗же а͗ще мьі пращае͑мъ братїамъ нашим,

и͗ ближнимъ съгрѣшенїа. пращати намъ гь

съгрѣшені͗а наша ѡ͗бѣщае͗т сѧ. нито же и͗-

но тако мръзиⷮ бꙋ, ꙗ͗ко же ненавиⷭ, и́-

же къ ближнимъ безльство и͗ немлⷭрдїе.

и͗ ꙗ͗ко же мьі сѫдимъ братїамъ нашиⷨ, та-

ко сѫдити и͗ батъ и͗ намъ бъ ѿцъ нбⷭьіи.

и́ а͗ще ѡ͗ставимъ ближнимъ съгрѣшенїа.

и͗ мьі по таковомꙋ жде дарꙋ ѿ ба споⷣбити

сѧ и͗мамьі. И͗ мьі ꙋ͗бо трѣбꙋѫ͑ще сами ѡ͗ста-

вленїа, ѡ͗ставлѣти длъжни еⷭс мьі. мьі

же братїамъ и͗ дрꙋго́мъ ѡ͑ставлѣе͗мъ, бъ

же рабомъ ѡ͗ставлѣе͑тъ мьі ꙋ͗бо, пови́-

нни е͑смьі тьісѫщамъ зламъ. бъ же безгрⷺ-

шенъ ѥⷭ. сего ради простимъ прѣгрѣ-

шенїа братїи нашиⷯ, и ѿвръзѣмъ въ-

25б

сѣкѫ злобѫ и͗ лѫкавство ѿ себе. и ходи досто-

и͗но званїемъ, и͗м же нарекохом сѧ по име-

ни хвⷭꙋ. не ръцѣмъ ꙗ͗ко многа простихомъ

братїамъ, ѡ͗нѝ же пакьі съгрѣшишѫ намъ.

се ꙋ͗бо и͗ мьі ꙋ͗сльішати и͗мамьі ѿ влⷣкѫ, по-

неже и мьі просно съгрѣшае͗мъ. не ръцѣмъ,

ꙗ͗ко велїа съгрѣшишѫ намъ ближни, и͗ мно-

га зла братїа показашѫ намъ. ꙗ͗рѫще

и͗ ѡ͗биⷣще наⷭ, и͗ не можемъ простити и͗мъ,

елика бо ѡ͗ставимъ братїамъ свои͗мъ,

толика и͗ болшаа ѡ͗савиⷮ намъ незлобивьі-

и гь. понеже бо, и͗ множаи͑ша и͗ тѧшаи͗-

шаа сѫⷮ наша прѣгрѣшенїа. а͗ще ѡ͗ставихоⷨ,

ѡ͗ставиⷮ намъ. и͗ а͗ще простимъ, простиⷮ.

а͗ще ли же ꙋ͗дръжимъ злопоминанїе на бра-

тїѧ своѧ, ꙋ͗дръжиⷮ и͗ бъ на наⷭ. а͗ще прогнⷺ-

вае͗м сѧ, прѣгнѣвае͗т сѧ на наⷭ, ꙗ͗ко же

мѣримъ. ѿмѣрит сѧ намъ. Оу͗сльішимъ

прⷪрка захариѫ глѧща. злобѫ къжⷣо бра-

тꙋ своемꙋ, да не въспоминаетъ въ срⷣци

свое͗мъ, и͗ къжⷣо злопоминанїе на ближнⷺ-

го своего, да не и͗матъ въ ꙋ͗мѣ свое͑мъ,

въсѣкъ ꙋбо злопомнителъ, безаконикъ ѥⷭ.

и͗ съкрьіваѫи вражⷣѫ, съставлѣе͑тъ лъсть.

Ꙍ͗ въсѣкои непраѵ̈дѣ, не въсптоминани злꙋ͑

ближнемꙋ свое͗мꙋ. нѫ а͗ще еⷭ врагъ твои,

26а

накръми е͗го. и͗ ѿпꙋсти неправдѫ

ближнемꙋ свое͗мꙋ. и͗ тогда молѧщꙋ тиⷭ,

грѣси твои раздрѣшаѫ͑т сѧ, и͗ пакьі

глеть, лкꙋ съблюдае͗тъ гнѣвъ. и͗ ѿ га и͗-

щеⷮ и͗сцѣленїе. самъ плътъ съи съблюда-

етъ враждѫ, да кто ѡ͗цѣститъ грѣхьі е͑го.

въспомѣни ѡ͗ ле послѣднѣа своа, и͗ прѣ-

стани ѿ вражⷣеванїа, ѿстани сѧ ѿ

крамольі, и͗ ꙋ͗малиши грѣхьі, страⷯ бо гнь

ненавидиⷮ злобьі, и͗ досадьі и͗ гръдьінѧ, и͗

пѫти лѫкавьіⷯ. не ръци и͗м же ѿбразомъ

бьіⷭ къ мнѣ, бѫдѫ и͗ а͗зъ къ немꙋ, нѫ потръ-

пи га да поможеⷮ тебѣ, въ пѫтеⷯ ꙋ͗бо

праведньіⷯ, живоⷮ, пѫтїе же злопомꙿни-

телъ, съмртъ. ꙗ͗ко же и͗ бжⷭтвньіи а͗пⷭлъ

глетъ, ѿложше въсѣкѫ скврънⷩѫ злобьі,

кротостїѫ прїи͗мѣте. слова мое͑го, мо-

гѫщее спⷭти дшѧ вашѫ. ѝ не бѫдѣте дѣ-

ти разꙋмомъ, нѫ злобѫ младенствꙋи͗-

те. Бѣжимъ оу͑бо братїе злѫѫ стрⷭть

злопоминанїа да не ꙋ͗далитъ наⷭ ѿ бжїа

дръзновенїа. не смѣе͑т бо никто же

дръзнѫти къ боу, и͗мѣѫи недѫгъ съ зло-

поминанїа. и͑ прѣдьстати боу истотѫ мо-

литвоѫ. възбранѣє͑т сѧ самого га глѧ-

щаго. а͗ще принесеи даръ свои въ црковь,

26б

и͗ тамо въспомѣнеши. ꙗ͗ко и͗маⷮ браⷮ твои на-

тѧ то, ѡ̀ставѝ даръ твои тамо прѣдь цркве, и͗ и͗-

ди прѣжде и͗ съмири сѧ братꙋ свое́мꙋ.

и͗ тогда пришеⷣ принесеши даръ свои.

Е͗гда же постите сѧ, не бѫдѣте ꙗ͗ко же

лицемѣрїи, ꙋ͑ньіли. и͗змѣнѣѫ͗т бо лица

своа, ꙗ͗ко да ꙗ͗влѣѫ͑т сѧ людемъ постѧщⷭе,

а͗мѝнъ глѧ вамъ, ꙗ͗ко погꙋблѣѫ͗тъ мъзⷣѫ своѫ.

Наꙋ͗ивъ наⷭ гь, съгрѣшаѫщимъ намъ ѡ͑ста-

влѣти прѣгрѣшенїа. и͗ стрⷭть тъщесла-

вїа, ꙗ͗ко скврънѫ дшевнѫ ѿмьівати, по-

велѣвае́тъ. порѫаѫ͗щꙋ. ꙗ͗ко не тъ-

кмо ꙗ͗влѣвати сѧ и͗ дръзати постѧщи-

м сѧ намъ. нѫ пае тъщати сѧ,

ꙋ͑таи͑ти сѧ въсⷯѣ. мноѕи бо лци,

добродѣли нѣкьіѫ сътворишѫ, и͗ нито

же ѿ ниⷯ полꙅевашⷭѧ. не ꙗ͗ко доброда-

тѣлїе не могѫⷮ полꙁевати. нѫ понеже

не тво́римъ сїа ꙗ͗ко же поⷣбае͑тъ.

не добро ꙋ͗бо еⷭ доброе, е͗гда не добрѣ бьіва-

е͗ть. и͗ пакьі праведнѫѧ, правдѫ гонѝ.

сирⷱѣ, млⷭтьінѣ, добра еⷭ, нѫ е͗гда кто,

млⷭтьінѧ твориⷮ трѫбитъ и͗ ꙗ͗влѣе͗тъ,

нито же ѿ млⷭтьінѧ полꙋи. и͗ млтва,

велїе ѡ͑рѫжїє е͗стъ, дръжѫщимъ сїѫ.

нѫ е͑гда прѣвъзнашае͗т сѧ кто, и͗ велерѣиⷮ

27а

ꙗко же фарисеи ѡ͗нъ, молитвѫ погꙋблѣеⷮ.

таково жде дѣло еⷭ и͗ поⷭ, по поⷣбиꙋ дръжѫ-

щимъ е͗го, и͗ творѧщимъ, велїѫ полѕо хо-

датаи еⷭ• а͗ и͗х же лицемѣрїе͗мъ и͗ лъ́же-

ѧ постѧщимъ, нито же полꙅꙋе͗тъ.

Е͗гда ꙋ͗бо реⷱ постите сѧ, не бѫдѣте ꙗ͗-

ко же лицемѣри ꙋ͗ньі́ли. и͗змѣнѣѫ͑т бо ли-

ца своа. ꙗ͗ко да ꙗ͗влѣѫ͑т сѧ лкомъ постѧ-

ще сѧ а͗минъ глѧвамъ, ꙗ͗ко погꙋ-

блѣѫтъ мъзⷣѫ своѫ. Бѣхѫ бо въ жидо-

воⷯ такови, лкоꙋ͑годници. и͗ли хвальі раⷣ

льскьіѫ постѧще сѧ, блѣдⷯѣ себе по-

добѣхѫ ꙗ͗влѣати. и͗ лица своа и͗змѣнѣа͗-

хѫ, ꙋ͑ньіла. и͗ и͗сплънь сꙋмнѣнїа показа-

ѫ́ще. лицемѣренъ ꙋ͗бо ѥⷭ, и͗же дрꙋгьі ѡ͑бра-

зъ въ мѣсто дрꙋгаго показꙋе͗тъ. сѝрⷱѣ,

а͗ще кто нищъ ѥⷭ, и͗ кнѧжско лице на сѧ

показꙋе͗тъ. таковїи ꙋ͗бо сѫⷮ, и͗ и͗же тъ-

щеславїа раⷣ постѧщеи сѧ. и͗ли не постѧ-

ще сѧ, ꙗ͗ко постници творѧт сѧ. да-

же бо и͗ мьі таковаа не постражⷣемъ. по-

велѣваетъ гь, да не льскьіѫ раⷣ славьі,

пощенїе възлюбимъ. нѫ полѕьі ради

ни е͗же ѿ сего. Поⷭ ѥⷭ тъкмо до поздѣ ꙗ͗сті,

нѫ и͗ еже мало ꙗ͗сти. не же въ вторьі-

и днь ꙗ͗сти, ѥⷭ въздръжанїе. нѫ е͗же не

27б

ꙗ͗сти много разлинаа брашна. Пощенїе

ѥⷭ, трапеза. е͑дино видномъ брашнѡмъ съ-

ставлена. Пощенїе бесловесно ѥⷭ, е͗же

врѣмѧ ꙋ͑реⷱнное жⷣати. не въздръжно къ

тра́пезѣ ꙋ͗стръмити сѧ. и͗ тѣло кꙋпно и͗ ꙋ͗-

мъ къ прѣдлежѫщїимъ сластно приле-͗

жати. Пощенїе и͗стинное не тъ-

кмо и͗стаати тѣло. нѫ и ѧⷭ ѧ͗же трѣбова-

хомъ ꙗ͗сти, давати нищимъ. даже при-

е͗млѧще пищѫ ѿ наⷭ. и͗ насьіщаѫ͗ще сѧ,

молѧⷮ ѻ͗ наⷭ, и͗ приѫ͑тно къ бꙋ пощенїе

наше бѫдеⷮ. Постѧщꙋ ти сѧ реⷱ, раздрⷶ-

блѣи а͗лѧщимъ хлѣбъ свои. и͗ прⷪркъ і͗ѡѝлъ

глетъ, ѡ͑стите поⷭ. проповѣдаи͗те ꙋ͗го-

жⷣенїе. и͗ възъпите. горе горе ꙗ͗кⷪ

близъ днь гнь. и͗ пакьі ѡ͗братите сѧ къ

мнѣ ѿ всего срⷣца вашего. пощенїе͗мъ и͗

плаемъ и͑ рьіданїе͑мъ, и͗ растъгнѣте

срⷣца ваша, а͗ не ризьі вашѧ. и͗ ѡ͑братите

сѧ къ гꙋ бꙋ нашемꙋ. ꙗ͗ко млⷭтивъ и͗ ще-

дръ ѥⷭ. длъготръпѣливъ и͗ многомлⷭтивъ.

и͗ раскае͗т сѧ ѡ͑ злобаⷯ нашиⷯ. и͗ прⷪркъ двдъ.

а͗з же е͗гда ѡ͗ни стѫжаахѫ ми, ѡ͗блаа-

ах сѧ въ врѣтище, и͗ смѣрѣахъ потомъ

дшѫ моѫ. колѣнѣ моа и͗земногостѣ ѡ͗

поста. и͗ плътъ моа и͗змѣни сѧ е͗леа ради.

28а

И нашъ блгьіи влⷣка хс, хощѫ дѣломꙋ наꙋ͑и-

ти наⷭ, прѣжⷣе постити сѧ. ѻ͑ бѣснꙋѫ͗щиⷨ гла-

аше. съи роⷣ, ниим же можетъ и͗зьіти,

тъкмо млитвоѫ и͗ постомъ. и͗ стїи е͑го

ꙋ͑еници и͗ а͗плⷭи, трꙋдомъ и͗ пощенїемъ

и͗ млтвами, тѣлеса своа поработишѫ,

и͗ знаменїа велїа и юдеса сътворишѫ.

ктомꙋ же и͑ бговидецъ мои͗си етьіри-

десѧ днїи постив сѧ. законъ приѫтъ,

и͗ прⷪркъ и͗лїа, толико постив сѧ дне въ

нбса заклюи. трїе же ѡ͗тро́ци. пощенїєⷨ пещꙿ

ꙋ͗гасишѫ ѡ͗гньꙿнѫ, и͗ безаконнаго мѫⷱ-

телѣ побѣ̀дишѫ. прⷪрица же а͗нна, мо-

литвоѫ и͗ постомъ самꙋи͗ла заѧⷮ, и͗ поно-

ше́нїе безѧдїа раздрѣши. Пощенїе и͗з на-

ѧла въ раи прѣдано бьіⷭ. пръвѫѧ заповѣдъ приѫ͗лъ

е͗сть а͗дамъ. ѻ͑ дрѣва, е͗же въдъти зло и͑ до-

бро, не ꙗ͗сти. а͗ еже рещи не ꙗ͗сти ѿ не-

го, постꙋ и͗ въздръжанїꙋ е͗сть

ꙋ͗законенїе. аще би е͗вга ꙋ͗дръжала

сѧ ѿ дрѣва, не бихомъ сего пощенїа трѣбов-

ли. мьі, нѫ понеже не постихом сѧ ѿ-

падохомъ и͗з ра́ꙗ. Пости́м сѧ проее. да-

же пакьі въ раи възвра́тим сѧ. ѡ͗браз бо жи́-

тїа раи͗скаго, пощенїе еⷭ. не бѣше бо въ

ра́и ви́на, ни же заколенїа животньімъ,

28б

ни мѧсоꙗ͗денїа. по по́топѹ ꙋ͗бо ви́но бьі

и͗ по потопѣ, ꙗ͗стїꙗ всѣ ꙗ͗ко зелїе злака пов-

лѣно бьіⷭ. е͗гда же позна сѧ съвръшенї-

е, тогда прошено бьіⷭ наслажⷣенїе.

Тебѣ же постѧщꙋ сѧ, помажѝ главѫ свⷪ-

ѫ и͗ лице свое ꙋ͗мьіи. ꙗ͗ко да не ꙗ͗виши сѧ

лкѡмъ постⷭѧ, нѫ ѡ͗цꙋ свое͑мꙋ въ та-

и͑нѣ. и͗ ѿцъ твои зрѧи въ таи͗нѣ, въздае͗-

тъ тебѣ ꙗ͗вѣ. Древнїи лци, радоⷭ знаме-

нїе и͗мѣахѫ, мазати сѧ масломъ по ба́ни.

и͗ мьі ꙋ͗бо, тако раⷣоуѫ͗ще сѧ ꙗ͗влѣе͗м сѧ. ѡ̀мьі-

хом бо сѧ и́ ѡ͑истихом сѧ и͗менемъ га на-

шего і͗ѵ҃ ха, и͗ дхомъ ба нашего. ѿ прѣдѣ-

днѣго бо грѣха, стьімъ кръщенїемъ свобо-

дихом сѧ. е͗леи же познавае͗т сѧ млⷭтьі-

нѣ. глава же наша хс, ѥ͗го же поⷣбае͑тъ

мазати млⷭтьінеѫ. и͗ лице наше, е͗же сѫⷮ

ювства, ѡ͑мьівати слъзами. пощенїе

же не тъкмо ꙋ͑дръжанїемъ. брашⷩе поⷣбаеⷮ

творити, нѫ и ѿ всѣкѫѫ стрⷭть ѿшаанїе.

глет бо гь и͗саїемъ прⷪркомъ. не сиѝ поⷭ и͗-

ꙁыбраⷯ. нѫ раздрѣшати всѣко свѧзанїе не-

правдьі. раздрѣшаи стръпетнаа, жи-

теи͗скьіⷯ съвъкꙋпленїи. ѿпꙋщаи и͗скꙋше-

ньіѫ ставленїемъ. и͗ всѣко съписанїе не-

праведно растръѕаи. раздраблѣи а͗лѧ-

29а

щимь хлѣбъ свои, и͗ нищиⷯ бескровньіѫ̀ въведи

въ домъ свои. а͗ще видиши нага ѡ̀дѣи е͗гⷪ,

и͗ ѿ своиⷯ сѣменеи не прѣзираи. тогда и͗зьідеⷮ

рано свѣтъ твои. и͗ и͗сцѣленїа твоа скоро про-

ѕѧбнѫⷮ. и͗ прѣдъи͗деⷮ правда твоа прѣд тобоѫ,

и͗ слава биа покрьіе͑т тѧ. А͗ще ꙋ͗бо лице сво-

е слъзами ꙋ͑мьівае͗ши, и͗ дшѫ своѫ ѡ͗ища-

еши ѿ грⷯѣ. и͗ млⷭтьінеѫ ꙋ͑тѣшае͑ши. нищꙹѫ,

и͗ сиⷯ раⷣ главѫ помазае͗ши. сирⷱѣ ха. тогда прⷣѣ-

и͗деⷮ ꙗ͗ко свѣтъ правда твоа, и͗ слава биа съ-

храниⷮ тѧ. Три крѣпости и͗маⷮ дша. ꙗ͗роⷭ

въжⷣелѣнїе. и͗ слово. противѫ ꙋ͗бо силъ

дшевньіⷯ, и͗ заповѣди далъ ѥⷭ намъ бъ. ми-

лостьінѣ ꙋ͑бо, ꙗ͗ростнѫѫ ѧⷭ дши ꙋ͑краша-

е͗тъ. пощенїе же, въжⷣелѣнїе ꙋ͑вѧдае͑тъ,

млтва же ꙋ͗мъ ѡ͗ищае͗тъ. и͗ на зрѣнїе и͗-

стинное оу͗страетъ зрѣти. Не събираи-

те себѣ скровища на земли, и͗де же ръвъ и͗

тлѣ погꙋблѣе͑тъ. и͗ и͑де же татїе поⷣкопа-

ваѫтъ и͗ крадѫⷮ. събираи͗те же себѣ скрови-

ще на небсехъ. и͗де же ни ръвъ ни тлѣ погꙋ-

блѣе͗тъ. ни же татіе поткопаваѫⷮ ни͗ кра-

дѫⷮ. Е͗гда недѫгъ тъщеславїа ѿгна

гь нашъ и͗ бъ, ѻ͑ нестѧжани ꙋит наⷭ проее.

понеже бо лци тъщеславїа раⷣ трꙋдѧт сѧ.

и͗ подвигаѫ͗т сѧ и͗мѣти многаа. Сре́бро-

29б

любиа же недѫгъ, люⷮ еⷭ и͗ пагꙋбенъ. и͗ не-

възможно ѥⷭ жити по бꙃѣ, ѡⷠѧ͗томꙋ и͗ма-

ние͗мъ. златолюбецъ, тъщит сѧ събира-

ти влагалище на земли. нестѧжате-

лньіи͗ же, на нбⷭехъ събираеⷮ вѣнѫѫ жизнъ

и͗ ꙗ͗ко же бьівае͗тъ рѣворабо́тньімъ рѣ-

во бъ. тако жⷣе и͗ злато, бъ бьіваетъ надѣѫ͗-

щим сѧ на́ нъ. ръв же. въ костеⷯ любобога-

тньіⷯ и͗ любостѧжателньіиⷯ бьіваетъ,

поꙗ͗даѫ иⷯ попеенїемъ и͗ бдѣнїемъ. се-

ѫ стрⷭтиѫ болѧⷮ невѣрнїи, и͗ не и͗мѧщїи

на ба ꙋ͗пованїе. пае же и͗ сластолюб-

ци, и͗ блѫⷣници. не и͗мѧⷮ на ба ꙋ͗пованїе, нѫ

на множъстов богатства свое͗го надѣ-

ѫ͑т сѧ и͗ сластострⷭтїемъ ѿ правого пѫ-

ти съвративше сѧ, по стръмнинаⷨ и͗ про-

пастемъ ꙋ͗стръмишⷭѫ. Пишеⷮ бо сѧ, ꙗ͗-

ко любѧи злато не ѡ͗правдит сѧ, и͗ пае

сребролюбїа. нито же и͗но безаконнѣи-

ше. блженъ ꙋ͗бо лкъ, и͗же ѡ͑брѣсте сѧ не-

пороенъ. и͗ въ слѣдъ злата не пои͗де.

и͗ бжⷭтвньіи а͗пⷭлъ глетъ, злато ваше и͗

сре́бро ваше поръждавѣе͗тъ. и͗ ръжⷣа и͗хъ,

на свⷣѣтелство бѫдеⷮ. поꙗ͗стъ плъти ва-

шѫ ꙗ͗ко ѡ͗гнь, и͗ пакьі ѡ͗ле нинѣ бо-

гатїи, въсплаѧще и͗ млъвѧще ѻ͑ стра-

30а

дани вашемъ грѧдѫщее на ваⷭ. И͗ прⷪркъ

а͗ввакꙋмъ, горе множѫщꙋ себѣ, не сѫ-

щаа. лихо събираѫ͑и, събирае͗тъ ꙁло̀ домⷹ

свое͗мꙋ. И͗ двдъ прркъ, се лкъ и͗же не

поло́жи ба помо́щника себѣ, нѫ ꙋ͗пова на

множъство богатⷭва свое͑го и͗ ꙋ͗крѣпи

сѧ ѡ͑ сꙋе͗ти свое͗мъ. и͗ їѡ̀въ, а͗ще събира-

е͗тъ грѣшньіи. ꙗ͗ко землѧ сребро, равно же

калꙋ злато, сѝ въсѣ праведнии възмѫтъ.

и͗ ꙋ͗поваѫ на свое непороное житіе гла-

аше, а͗ще нарекоⷯ златомъ крѣпость моѫ.

а͗ще ли же и͗ възвеселих сѧ многꙋми богать-

ствꙋ бьівшꙋ, и͗ не ꙋ͑поваⷯ на ба мое͑го. лꙋ͗-

е мало праведномꙋ, пае богатства грѣ-

шньіиⷯ многа. Свⷣѣтелъствꙋе͗т же

ми и͗ бжⷭтвньіи павелъ, ꙗ͗ко коренъ всѣ-

мъ зльімъ. сре́бролюбїе и͗ неꙋ͗милени сѫⷮ

таковїи, и͗ безмилостивни. Сего раⷣ

гь ꙋ͗итъ глѧ, не събираи͑те себѣ скровища

на земи и͗де же ръвь и͗ тлѣ погоублѣе͗-

тъ. и͗ и͗де же татїе прокопаваѫⷮ и͗ крадѫⷮ.

Ꙗ͗влѣѫ и͗ показаѫ ѿ сего, скровища неполе-

зное. ꙗ͗ко ръвъ и͗ тлѣ погꙋблѣе͗тъ бра-

шна и͗ ризьі, татїе же и͗ ръжⷣа злато и͗ сре-

бро. та же да реⷱтъ кто ꙗ͗ко не въси крадѫⷮ.

сего раⷣ глетъ, а͗ще и͗ нито же ѿ сиⷯ бѫдеⷮ.

30б

ѡ͗бае ѿ ле, се тъкмо е͑же прилежати

ѡ͗ попеени богатство, и͗ млъвиті присно

житеи͗скьіⷯ, като нѣсть ѡ͑каанно и͑ неполе-

зно, и͗ вѣньімъ мѫкамъ пови́нно. Въсе

ꙋ͑бо, и͗ тꙋнѐ тъщае͗м сѧ, и͗ли трꙋдим сѧ въси

лвци. ѻ͑ земньіⷯ и͗ миходѧщиⷯ вещеⷯ. разꙋ-

мѣимъ ꙋ͗бо, ꙗ͗ко е͗стъство врѣменнеⷨ и͗ ста-

вае͗т сѧ погьібае͗тъ. и͑ млъвоѫ и͗ съмѫще-

нїемъ, въсе льское житїе и͗сплънъ. конѐ-

цъ и͗мѣѫ съмрть. И͗де же сѫⷮ скрови-

ща ваша. тамо сѫⷮ и͗ срⷣца ваша. Не тъкмо бо

на дава́нїе и͗ миръ и͗ любовъ, и͗ съвъкꙋпленїе,

подвиѕаеⷮ наⷭ гь. нѫ и͗ всѣ земнаа прѣзира-

ти ꙋ͗итъ, и͗ небⷭнаа гонити. сѣѫи͗ бо въ плъ-

ти, събираетъ на земли. сего раⷣ и͗ погьіба-

е͑тъ. сѣѫи͗ же въ дꙋсѣ, носиⷮ ѡ͗бразъ небⷭньіиⷯ,

и͗ житїе тамо и͗мѣѫи. на нбсехъ събирае͑тъ скрⷪ-

вище, и͗ вѣно веселит сѧ. нѫ понеже на-

ꙋ̀ихомъ сѧ братїе ѿ влⷣкѫ нашего ха. ѡ͗ста-

влѣти прѣгрѣшенїа братїи нашиⷯ. и поще-

нїа не творити, на ꙗ͗вленїе лкомъ. нѫ

на ꙋ͑гожⷣенїе бꙋ въсѣ твориті, и͗ не събирати

на земли нѫ на нбсехъ. сего раⷣ потъщим сѧ.

да не до слꙋха тъкмо съставимъ заповъда-

е͑маа, нѫ и въ срⷣцихъ нашиⷯ напиши́мъ.

31а

е͗лика а͗ще наⷭ ѡ͗бидишѫ, въсѣ ѿнѣми

простимъ. въспоминаѫ͗ще наша прѣгрѣше-

нїа, и͗ е͗же ѡ͑ сеи заповѣди мъздѫ въспоми-

наѫ͗ще. и͗ не похвальі ради льскьіѫ по-

щенїе твори́мъ, нѫ е͗же ꙋ͗годити бви.

ни же на земли скровища събираи͗мъ. нѫ

на нбсехъ. ꙗ͗ко да нетлѣннаа блгаа на-

слѣдимъ. ѻ͑ хѣ і͗с҃ ги нашемъ. е͗мꙋ

же поⷣбае͗тъ слаⷡ и́ дръжава. е́сть и͗ по-

кланѣнїе. въ вѣкьі вѣкѡмъ

Слово 5

⁘ поꙋ͗енїе в неⷣ пръвѫѧ стьіиⷯ поⷭ. слоⷡ е҃.

етвородесѧтньіи поⷭ братїе, ꙗ͗ко лѣ-

ствица нѣкаа прⷣѣлежиⷮ намъ. ꙗ͗ко сте-

пени и͗мѧщи, сѫщее неⷣлїе въ немъ. и͗ си-

ми на вьісотѫ добродѣтѣлее и приводї-

т сѧ, и͗ повелѣвае͑т сѧ намъ въсходити.

пае же, ꙋ͑пова́нїа рⷣ прⷣѣлежѫщаго

блженства и͗ красотьі, доⷭи͗ньімъ, по-

двигнѣм сѧ кꙋпно с ними полꙋити

проаа бо на пръвьіи степенъ споⷣблъшеⷭ

възьіти бжиѫ блгодѣтїѧ, да не тъкмⷪ

на семъ станемъ молѧ сѧ вамъ. нѫ и на

вто́рьіи степенъ, възьіти ꙋ͑сръдно

у͗готови́м сѧ не тъкмо въ пръвѫⷽ неⷣ-

лѧ, въздръжанїе съблюдѣмъ. въ проее

31б

же неⷣлїе лѣностно прилежимъ. ꙗ͗ко

же всѣ и͗справлъше, разлѣним сѧ

и͗ възлежимъ, нѫ такожⷣе равно, и͗ въ прⷪ-

ее неⷣлїе мѫжскьі подвигнѣм сⷽ.

и͗ множаи͗шее пае, ѡ͑пасновенїа житіа

покажи́мъ. е͗лико бо въ прⷣѣнѣа и͗демъ,

толико ꙋ͗бо пае, прилагати присно мимо-

шеⷣшомꙋ врѣмени поⷣвигнѣм сѧ. заднѣа

забьіваѫ͑ще, прѣд ниим же прилагаѫ͗ще.

тако бо възможно бѫдеⷮ намъ, малꙋ

помалꙋ на съвръшенаа възьіти. и͗ прѣ-

жⷣе съгрѣшенїа ѿмьіти и͗ ѡ͑ⷭтити, и

приложенїе добродѣтѣлемъ приѫ͗ти.

и͗ спⷭенїꙋ споⷣбити сѧ. Понеже бо, право-

славїа днь. сего свѣтльіи празниⷦ и͗ ꙗ͗-

сное тръжъство съзва наⷭ, и͗ любовїѫ

събрахом сѧ. въ съи днь, и͗ зде и͗ по въсѫ-

дꙋ православньіиⷯ сътицати сѧ съборищⷶ

млтвами и͗ молбами веселѧще сѧ кꙋпнѻ.

и͗ ѱалмьі и͗ пѣсньіми радоуѫ͗ще сѧ. блго-

дарньіѫ пѣсни бꙋ възнашаѫ̀ще. Се ꙋ͗бо

и͗ а͗зъ днеⷭ, многьімъ ꙋ͗сръдїе͗мъ. и͗ теплоѫ

и͗ горѧщоѫ любовїѫ, ꙗ͗ко же длъжни

е͗смьі ѡ͗ празницѣ семъ. мала нѣкаа сло-

веса, къ ваше к любви въспомѣнѫ, на ꙋ͗тѣ-

шенїе и полѕѫ дшамъ вашимъ, ꙗ͗ко же

32а

ꙋ͗поваѫ и͗ млⷭѧ бьіти. а͗ще и͗ смѫтими сѧ

срⷣце. и͗ ѡ͗ скръби мѧ бьівшаа напастъ. ѿ на-

шеⷣшииⷯ врагъ, бжїе͑мъ попꙋщенїе͑мъ грⷯѣ мо-

иⷯ ради. нѫ ꙋ͗тѣшае͗тъ гь плаѧщиⷯ сѧ, ꙗ͗-

ко же вѣстъ, правда е͗го и͗ сѫⷣ и͗ млⷭтьінѣ.

Въ сиѫ ꙋ͗бо неⷣлѧ, пръвѫѧ поⷭта. хва цркⷪвъ,

празновати прѣѧ͗ла е͗стъ православие.

сѝрⷱѣ, ꙋ͗крѣпленїе, ъстньіиⷯ и͗конъ и͗ стьі-

хъ. сътвореⷩ празниⷦ съи, михаи͗ломъ

цремъ, и͗ мтерїѫ е͑го блаженоѫ Ѳеѡⷣ ⷪроѫ

царицеѫ. и͗ стьіи͗мъ меѳодїе͑мъ патрї-

а͗рхомъ кстантина граⷣ. бьівъ же сѝ-

це. Попꙋщенїемъ бжїе͑мъ лъвови и͗ са-

врꙋ ски́птра црⷭкаа. ꙋ͑дръжавшꙋ, и͗коноꙋбо-

ренїа наѧтъ ꙗ͗влѣти сѧ е͗ресъ. ѡ͗номꙋ

же злѣ живоⷮ сконавшꙋ. тогожⷣе пакьі

снъ, кѡⷩстантїнъ копро́нимъ, наѧлствꙋ,

и͗ е͗реси прѣѫ͗тни къ бьіⷭ. и͗ ѡ͗номꙋ же сквръ-

ннѣ сконавшоу̀ сѧ. е͗же ѿ ха́зарьі снъ е͑-

го, црⷭтво прѣѫ͗тъ. и͗ сего же житїе скона-

вшꙋ сѧ. е͗рина и͗ кѡнстантїнъ црⷭтвїꙋ

наслѣдници бьішѫ. сиѝ же, тарасїемъ

патрїа́рхомъ наставлѣе͗ми сѫще, сеⷣмьі-

и съборъ събрашѫ. и͗ црковъ пакьі стьіѫ

и͗ко́ньі прїе͗млеⷮ, и͗ свое ꙋ͗крашенїе нала-

гаетъ. Сѝм же ѿ житїа сего прѣста-

32б

влъшим сѧ. и͗ по сиⷯ никифо́р црⷭтвїе прѣе-

млеⷮ. потом же ставра́кїе снъ е͗го,

по сем же михаи͗лъ рагкаве́и. сиже въ-

си, стьіѫ и͗ко́ньі поътаахѫ. По михаилⷹ

же рагкавеꙋ. ѕвѣринои͗менитьі, и лъ́въ

а͗рме́иинъ црⷭтво прѣе͑млеⷮ. и͗ съи вто́рое и͗ко́-

нобо́рство въздвиѕаетъ, и͗ пакьі безъ ꙋ͗-

краше́нїа бжиꙗ црковъ ꙗвлѣшⷭе. се-

го же црⷭтво прѣе͗млеⷮ. михаѝлъ ѿ мѡре́ѫ.

ѿ сего же пакьі. ѳеѻ́филъ снъ е͗го и͗-

же на и͗ко́ньі стьіѫ гнѣвъ и͗мѣѫ, пае прої-

иⷯ множае, горко же сконавшꙋ сѧ ѳе-

ѻ́филꙋ и͗ нꙋжⷣно. ѡ͗ного же, жена, бла-

женаа црца ѳеѡⷣ ⷪра. и͗ снъ е͗ѧ блговѣ-

рньіи михаи͗лъ. црⷭтвїꙋ наслѣдници біваѫⷮ•

и͗ двери дръзновенїа, прѣславньімъ ѿвръ-

заѫтъ. ѿнѫдꙋ же и͗ съшеⷣше сѧ тогда въси,

православїа наставници архїере́е же

и͗ сщенници и͗ рънци свѣтло и͗ ꙗ͗вѣ, правосла-

вїе проповѣдашѫ. и͗ бжиа црковъ. въ своѫ

лѣпотѫ ѡ͗блѣⷭе. того бо раⷣ. днь, съи празнⷹ-

ѫ͗ще днеⷭ. православньім бо ѡ͑нѣмъ цремъ.

и͗ блговѣрньімъ и͗ бжⷭтвньіи͗мъ ѡ͗цемъ на-

шимъ, подвигшии͗мъ сѧ ѡ͗ блгоьстї, и͗ пра-

вославнои и͗ здравои вѣрѣ. и͗ ѡ͗ стьіхъ

и͗ко́нъ ꙋ͗крѣпленїе же и͗ поклоненїе,

33а

и͗ е͗же наⷭ раⷣ велїе се таи͗нство бжиа͗го ꙋстрое͗-

нїа, ꙗ͗сно ꙋ͗крѣпишѫ и͗ проповѣдашѫ. блгⷪ-

даренїе. и͗ вѣнѫѫ памѧⷮ принашае͗мъ ѡ͗ ниⷯ.

неьстивьіих же и͗ зловѣрньіⷯ. и͗ хꙋлникъ стьі-

и͗мъ и͗ко́намъ. ктомꙋ же и͗ въсⷯѣ е͗ретикъ

проклинанїꙋ прѣдае͗мъ и͗ а͗наѳемѣ. Хранѧ-

ще же и͗ съблюдаѫще, древнее прѣданїе, съ-

борньіѫ цркве, и͗ послѣдѫ͗ще прѣданїе͗-

мъ пръвьіи͗мъ прѣдѣлѡмъ и͗ зако́номъ.

стьіиⷯ и͗ бгоносньіиⷯ ѿць и͗ оу͗ителъ нашиⷯ.

и͗ люблѧще и͗ прие͑млѧще сеⷣмое исло стьі-

иⷯ и͗ въселенскьіиⷯ съборъ. тѣм же, и͗ бьівшѧѫ ѡ͑со-

бньіѫ събо́рьі иⷯ, по мѣстоⷯ, стьімъ дхомъ съ-

ставленьіѫ. и͗х же бо ѡ͗ни, проклѧтїꙋ

прѣдашѫ. проклинаѐмъ и мьі, и͗х же па-

кьі ѿлѫишѫ, и͗ли и͗звръгошѫ, тако жⷣе и͗ мьі

и͗мамь и͗хъ. тако жде пакьі. и͗х же приѧ͗шⷾ

и͗ поьтошѫ, поьтае͗мъ и͗ мьі. прокли-

наѫ͗ще и͗ а͗наѳемати сꙋѫще и͗ ѿрѣва-

ѫ͗ще въсѧ е͗ресникьі, и͗ хрїстїанѡⷨхꙋлни-

кьі. и͗х же и͗ стохꙋлникьі нарекошѫ. хрї-

стиꙗ͗ньі же нарицае͗мъ и͗ глемъ и͗ и͗мамьі,

православньіⷯ, покарѣѫ͗щиⷯ сѧ и͗ послѣдꙋѫ͗щиⷯ,

по прѣданїꙋ стьіѫ и͗ съборньіѫ цркве, ꙗ͗-

ко же, и͗ стьіи и͗ въселенскьіи съборъ сеⷣмьіи

и͗же и͗ бжиѫ блгⷣтїѧ, въ никеи͗скои митро́по-

33б

ли вто́рое на и͗конобо́рищи събра́ сѧ, е͗ли-

ка свои͑ми прави́лами и͗зложишѫ и͗ наꙋ͗ишⷽ,

послѣдꙋѫ͗ще прѣданїꙋ въселенскьіѫ цркве.

съдръжиⷮ же прѣданїе стаго сего и͗ въселе-

нскаго събора, съ проими же и͗ сиꙗ͗ тако глѧ-

ща. Съ въсѣкьімъ ꙋ͗бо ѡ͗пасенїемъ и͗зьі́скⷶ-

вше и͗ и͗спьітавше. ѝ съмотре ꙋ и͗стинно-

мꙋ послѣдовавше. нито ѿе͗млемъ,

и͗ нито же прилагае͗мъ. нѫ въсѣ прѣданїа

съборньіѫ цркве неврѣдна съблюдаѫ͗ще, и͗ по-

слѣдꙋѫще, ше́стьімъ въселенскьімъ стьі-

мъ съборомъ, въсѣ црковнаа прѣданїа, писа-

наа и͗ ꙋ͗закѻненаа непрѣложно съхранѣ-

ѫ͗ще, ѿ них же е͗дино еⷭ. и͗ стьіхъ и͗конъ, въ

спасае͗мое въѡбраженїе. е͗же ꙋ͗бо,

е͗ѵⷢлскомꙋ проповѣданїꙋ, послѣдно съвѣщⷶ-

е͗т сѧ на ꙋ͗вѣрене, и͗стиннаго хва въ ле-

нїа, а͗ не ꙗ͗ко по мътанїꙋ мнѣти сѧ.

и͗ на поⷣбное и͗звѣщенїе намъ

потрѣбно бьіⷡше, ꙗ͗же бо дрꙋгъ съ дрꙋгьіⷨ

познавае͗ма. без сꙋмнѣнїа, и͗ дрꙋгъ съ дрꙋ-

гьімъ и͗мѣѫ͗тъ съвѣщанїа. Сѝмъ ꙋ͗бо та-

ко сѫщимъ, ꙗ͗коⷤ црⷭкьімъ пѫтемъ шествꙋ-

ѫ͗ще. бгогласньімъ ꙋенїемъ, стьіиⷯ ѿць на-

шихъ послѣдꙋѫще, и͗ прѣданїꙋ въселенскьі-

ѫ цркве, въ сїѫ бо въселшꙋ сѧ стомꙋ дхꙋ,

34а

ѡ͑пасно познавае͗мъ. повелѣвае͗мъ же,

и͗звѣщенїе͗мъ въсѣкьімъ, и͗спьітанїемъ.

близꙋ порѧдⷩо, знаменїа ьстнаго и͗ животво-

рѧщаго крⷭта. полагати стьіѫ и͗коньі,

е͗же нарътанїе͗мъ и͗ писменьі. и͗ дрꙋгьі-

ми вещми ꙋ͗крашенїе и͗мѧще. въ стьі-

хъ бжиахъ цркваⷯ писати сѧ, и͗ на сщен-

ньіиⷯ съсѫдⷯѣ и͗ ризаⷯ. на стѣнах же и͗ дъскаⷯ,

въ домѣх же и͗ пѫтеⷯ, га нашего и͗ ба и͗ спⷭа

і͗ѵ҃ ха и͗конѫ писати. и͗ прⷭтьіѫ и͗ прѣстьі-

ѫ влⷣцѫ нашѫ бцѫ, ьстньі и͗х же а͗глъ

и͗ всⷯѣ стьіхъ, и͗ прѣпоⷣбньіиⷯ мѫжъ. е͗лико

бо на ѧсто и͗ко́ннаа въѡ͑браженїа възира-

ѫ͗т сѧ. толико бо. и͗ зрѧщїи сѝхъ и͑коньі,

на въспоминанїе ѡ͗нⷯѣ пръвьіиⷯ ѡ͗бразъ ꙋ-

трѣзвѣѫ͗т сѧ. на възлюбленїе, и͗ покланѣ-

нїе. и͗ ъстноє цѣлованїе иⷯ. и͗ по вѣрѣ наше-

и, и͗стинное поклоненїе, е͗же томꙋ е͑-

диномꙋ бжⷭтвномꙋ е͗стъстⷡꙋ поⷣбатъ,

нѫ и͗м же нꙿравомъ ѡ͑бразꙋ ъстнаго и͗ жи-

вотворѧщаго крⷭта. и͗ стомꙋ і͗е͗ѵⷢлїꙋ. и͗

стьімъ танамъ. каденїа и͗ свѣщїе прино́-

симъ, поьсти сѝмъ творѧще. ꙗ͗ко же

и͗ древнимъ блговѣрно ѡ͑бьіно бѣше,

поетенїе бо и͗ко́намъ, на пръвьіи ѡ͗ра-

зъ ѡ͗нъ въсходиⷮ. покланѣѫ и͗же сѧ и͗конѣ,

34б

покланѣе͗т сѧ ѡ͗номⷹ, е͗го же ѡ͗бразъ написа

сѧ. Се же ꙗ͗вле́нно еⷭ, и͗ прѣжⷣе на бьівш-

мъ и͗ познано и͗ вѣдомо и͗ проповѣдано.

ꙗ͗ко по иконаⷯ, и͗ и͗конами поътае͗т сѧ и͗

покланѣе͗т сѧ и͗стина. ꙗ͗ко же и͗ въ стьіи͗-

мъ шестьіи͗мъ съборѣ въселеленскьіи͗мъ.

писано есть сице глѧ. нѣкьіиⷯ ьстньі-

и͗хъ и͗конаⷯ писанїи. а͗гнецъ пръстомъ прѣ-

стьімъ показа͗емъ пишет сѧ, и͗же въмѣ-

сто ѡ͗браза блгⷣти ꙗ͗влѣе͗т сѧ намъ. и͗сті-

ннаго а͗гꙿнъца, ха ба нашего. закономъ прѣжⷣе пока-

заѫ. сего раⷣ древньіѫ ѡ͗бразьі ини. ꙗ͗ко

и͗стинѣ знаменїа и͗ пронарътанїа. црⷦви

прѣдана цѣлованїемъ. блгⷣть и͗ и͗стинѫ

поьтае͗мъ, ꙗ͗ко съвръшенїе законоу

сиѫ прие͗мше. ꙗ͗ко же бо съвръшено єⷭ,

а͗ще и͗ шаротворенми прⷣѣ зракьі въсѣхъ

ѡ͗бразъ въземѧщаго грѣхьі мира, а͗гнъ-

ца ха ба нашеⷢ ⷪ, по льскомꙋ ѡ͗бразꙋ на-

писꙋе͗т сѧ, тако жⷣе, и͗ ѿ нинѣшнего дне

въ мѣсто ветхаго а͗гньца, написовати сѧ

повелѣвае͗мъ. даже по семъ, смѣренї-

а вьісотьі, биаго слова разꙋмѣваѫ͗ще.

и͗ на въспоминанїе плътскаго пожитїа

стрⷭти же ѥ͗го и͗ спⷭньіѫ съмръти, наставлⷺ-

е͗ми. и͗ е͗же ѿ сего бьівшее мирꙋ и͗зба-

35а

вленїе. Тако ꙋ͗бо крѣпит сѧ и͗ ꙋ͗твръжⷣает сѧ стьіиⷯ

ѿцъ нашиⷯ ꙋ͗енїе. е͗же еⷭ прѣданїе събо-

рньіѫ стьіѫ цркве, ꙗ͗же ѿ конѐцъ въ концⷽ

прие͗мши е͗ѵⷢлїе. тако бо, глааше ѻ͑ хѣ

павлꙋ, и͗ въ семꙋ бжⷭтвномꙋ а͗пⷭлкомꙋ ли-

кꙋ, и͗ дховно истьіни послѣдꙋѫ͗ще. съ-

дръжаѫще прѣданїа, ꙗ͗же прѣѫ͗хомъ. та-

ко бо побѣдньіѫ пѣсни цркви прⷪроьскьі въ-

спѣваѫ͗тъ. раⷣуи́ сѧ ѕѣлѡ дъщи͗ і͗ерⷭлмова,

весели сѧ и͗ красꙋи͗ сѧ ѿ въсего срⷣца свое͗го.

ѿѫ͗тъ ꙋ͗бо гь неправдьі ѿ тебе съпроти-

влѣѫ͗щих сѧ тебѣ. и͗зба́ви сѧ ѿ рѫкъ

твои͗хъ въцрит сѧ гь посрⷣѣ тебе. не ꙋ͗-

зриши злаⷶ ктомꙋ, и͗ миръ на тебѣ до вѣ-

ка врѣмене. Смѣѫщїих же проее,

и͗нако мѫдръствовати, и͗ли ꙋ͗ити, и͗ли

по мръзскьїхъ е͗ресникъ, цркⷪвнаа

прѣданїа прѣзирати, новаа нѣкаа разꙋмѣ-

вати, и͗ли ѿложити нѣкое ѿ ина црко-

внаго, и͗ли е͗ѵⷢлїе. и͗ли знаменїе крⷭта,

и͗ли въсписанїа и͑конъ стьіиⷯ, и͗ли мощи стьі-

и͗хъ мѫенїкъ. и͗ли разꙋмѣвати стръпті-

во, и͗ коварно. е͗же развратити то ѿ

ѡ͗бьіньіиⷯ прѣданїи въселенскьіѫ цркве.

ктомꙋ же и͗ е͗ще, а͗ще ꙗ͗ко ѡ͗бщїихъ и͗мѣ-

ти, сщенньіѫ съсѫдьі. и͗ли естньіѫ мона-

35б

стьірѧ. а͗ще и͗ е͗пⷭкопи сѫⷮ, и͑ли клирици,

и͗змѣтати повелѣвае͑мъ. а͗ще ли же ръ-

ници сѫⷮ. и͗ли бѣлци, ѿ приѧщенїа да ѿлѫ-

аѫ͗т сѧ стьіи съборъ сїа прѣдалъ ѥⷭ.

въси ꙋ͑бо тако вѣрꙋемъ, въси тако мѫ-

дръствꙋе͗мъ. въси тако похвалше за-

писа̀хомъ, сїа вѣра естъ стьіиⷯ а͗пⷭлъ,

сїа вѣра еⷭ стьіиⷯ ѿцъ, таковаа вѣра еⷭ

православньіиⷯ всѣхъ. сїа вѣра въселенⷾ-

ѧ ꙋ͑крѣпи. вѣрꙋѫще въ е͗диного ба, въ тро-

и͗ци пѣвае͑маго, ъстньіѫ и͗коньі цѣлꙋ-

е͗мъ. е͗лици же тако не мѫдръствꙋ-

ѫ͑тъ, прѡклѧти да бѹдꙋть. елици тако не

мꙋдрствѹют, далеⷱ ѿ цркве стьіѫ да ѿженѫт сѧ.

Мьі ꙋ͗бо ꙋ͗добренїе семꙋ законоположе-

нїꙋ црковномꙋ послѣдꙋемъ, мьі запо-

вѣданїа стьіхъ ѿцъ послѣдꙋѐмъ. мьі,

прилагаѫ͗щїиⷯ то, и͗ли ѿе͗млѧщиⷯ ѿ цръ-

кве, проклинае͗мъ. мьі, въводїмое

новозаконенї. хрїстїа́нохꙋлникъ е͗-

ретикъ, проклинае͗мъ. мьі, стьіи͑мъ и͑-

ко́намъ покланѣѐм сѧ. мьі, не мѫ-

дръствꙋѫщиⷯ тако, проклѧтїꙋ и͗ а́-

наѳемѣ прѣдавае͗мъ. Сїа и͗ та-

коваа, сѫⷮ стьіиⷯ ѿцъ нашиⷯ и͗ ꙋ͗ителъ,

ѻ͑ пра́вославнои вѣрѣ поⷣвиѕанїа. сиⷯ трꙋ-

дьі и͗ болѣзни приѫтъ лколюбецъ бъ,

36а

пае вьського плоприношенїа. блж-

ни ꙋ͗бо и͗ тръблажени сѫⷮ въси, е͗лици не-

сꙋме́нномъ срⷣцемъ съхранѣѫ͗тъ, ꙗ͗же ѡ͗-

нѣми ꙋ͗крѣплена. и͗ прѣдана бьішѫ бже-

ствнаа прѣданїа и͗ ꙋ͗енїа. Блжни ꙋ͗бо

сѫт, и͗же ѡ͗нѣми ѡ͗сѫжⷣеннаа и͗ ꙋ͗нииже-

наа ѿвращаѫ͗ще сѧ хꙋлнаа прѣ-

данїа, и͗ разꙋмѣнїа. блжни ꙋ͗бо сѫⷮ, и͗же

съ вѣрѡѫ правоѫ. житїе право показꙋѫ͗ще.

и͗ прѣбьітїе блго. и͗ добродⷮѣлно и͗мѧще,

дѣла блгаа не и͗мѧщимъ. е͗дина вѣра спа-

сти наⷭ братїе не можеⷮ. сего раⷣ мо-

лѧ сѧ въ врѣмѧ се въздръжанїа, пола-

гаа и͗ вѣрѫ и͗мѣти потъщим сѧ. спно

бо еⷭ прⷣѣлежѫщее врѣмѧ поста. не тъ-

кмо а͗рїѐреѡ͗мъ. и͗ сщенникѡмъ, и͗ и͗-

но́кѡмъ. нѫ и цремъ и͗ кнѧѕемъ. и͗ во-

и͗номъ, и͗ простьімъ, народомъ въсѣмъ. ма-

льім же и͗ великьімъ, мѫжемъ и͗ женамꙿ.

въсѣкомꙋ же родꙋ, и͗ въсѣкомꙋ възрастꙋ.

не ꙋ͗дръжанна бо еⷭ блгⷣть, въсѣкомꙋ хо-

тѧщⷪ ⷨꙋ блгое. прѣмѫдромꙋ же и͗ про-

стомꙋ, богатомꙋ и͗ нищомꙋ.

Постъ ꙋ͗бо братїе, ѡ͗бновлєнїе еⷭ дши.

житїꙋ цѣломѫдрїе. пощенїе хра-

ниⷮ младенцѧ. цѣломѫдритъ ю͗нньіѫ.

36б

ьстнⷯѣ твориⷮ старьіѫ. съвъкꙋпленїе

браномꙋ еⷭ съхраненїе. сверѣпствꙋѫ͗-

щимъ еⷭ ѡ͗бꙋзданїе. дѣвъствꙋ е͗стъ

питателъ. женамъ ꙋ͑крашенїе блголѣ-

пное. Пощенїе, и͗ ѡ͗ищенїе и͗ ѡ͗сще-

нїе ѥⷭ дшамъ. Е͗лико бо вънѣшнїи на-

шъ лкъ и͗знемагае͗тъ. толико, вънѧтръ-

нїи ѡ͗бнавлѣе͗т сѧ. таково ꙋ͗бо еⷭ блгоро-

ство поста, ꙗ͗ ⷦ ⷪ жилища наⷭ бꙋ творити.

нѫ понеже ꙋ͗бо, не тъкмо ѿ брашенъ пості-

ти сѧ повелѣно е͗сть, нѫ въсⷯѣ зльіⷯ ѿша-

а͗нїе. Ѿложиⷨ проее молѧⷭ въсѣмъ братїе,

лѣноⷭ и͗ нераденїе, ꙋ͗ньінїе, завиⷭ. ре-

вностъ. злонꙿравїе. самоꙋ͗годїе.

самохотѣнїе. ѡ͗станѣм сѧ лихои͗манї-

а, похьіщенїа, непраѵ̈дьі, клевета-

нїа. лъжѫ, клѧтвопрѣстѫпленїа.

пїа́нства. ꙋ͗бии͗ства. татбьі. ѡ͗бъꙗ͗-

денїа, блѫ͗дъ, и͗ въсѣкьіѫ неⷭтотьі.

бъдим же и͗ подвиѕаи͗м сѧ на вꙿсеврѣмеⷩ-

ньіѫ пѣсни, бѫдѣмъ, бъдри на пѣсносло-

вїе и͗ ътенїе. покланѣѫ͑ще колѣнѣ,

по прѣданїꙋ, и͗ ꙋ͗енїоу, стьіихъ и͗ бгоно-

сньіихъ ѿцъ. дрꙋгъ дрꙋгоу тѧготьі

носѧще. понеже ѡ͗въ есть немощенъ,

ѡ͗вже крѣпокъ. не ревнꙋи͗мъ лѫкаствꙋ-

37а

ѫщимꙋ, ни же завидимь творѧщимь

безаконїе. и͗ съхнѫт бо въскорѣ ꙗ͗ко трѣ-

ва, и͗ ꙗ͗ко зелїе злака ѿпадѫⷮ и͗ повѣнѫть.

Възревнꙋи͗мъ боѫ͑щим сѧ га. възави-

димъ, ходѧщимъ по законꙋ биꙋ,

и͗ съвръшаѫщимъ стьіѫ е͑го заповѣди.

а͗рхїе͑ре́е, и͗ сщенници, ѡ͑блѣцѣм сѧ свѣтло-

ѫ си́лоѫ млⷭѧ. и͗ ꙋ͗їеⷮлноѫ и͗ разꙋмное. блго-

лѣпїе въспрїи͗мѣмъ. дѣлѡмъ и͗

словомъ, и͗ всѣми н͗равьі на всѣкѫ до-

бродѣтѣлъ, подвиѕаѫще и͗ възводѧще

люди гнѧ. къ намъ ꙋ͗бо глетъ хс вьі

е͗сте сⷮвѣ мирꙋ, вьі е͗сте солъ земли,

да а͗ще солъ въсмръдит сѧ, имъ ѡ͗солит сѧ.

ни въ то же потрѣбна е͗стъ ктомꙋ. тъ-

кмо и͗звръщи сѧ вънъ, и͗ попїрати сѧ лкьі.

А͗рхїереѡмъ ꙋ͗бо, поⷣбаеⷮ ѡ͗бѡженомъ бьіти,

и͗ божестъвнѣмъ мѫжемъ. и͗ въсѣкьімꙿ

хѫдожъствомъ, и͗ разоумомъ и͗сплъне-

номъ. поⷣбае͗тъ реⷱ е͗пиⷭкопꙋ, без виньі бьі-

ти, ꙗ͗ко биꙋ строи͗телю. страннолюбиꙋ

блголюбѝвꙋ цѣломѫдръноу. праведнⷹ,

прпⷣбнꙋ. въздръжнꙋ• и͗мѣѫ͗щꙋ поꙋ͑-

енїе͑мъ вѣрно слово, ꙗ͗ко да крѣпокъ

бѫдеⷮ ꙋ͑тѣшати ꙋ͑енїе͑мъ здравьімъ.

и͗ прѣкословѧщїихъ ѡ̀блиати, жѫтва

37б

бо реⷱ многа, дѣлателїе же мали. помо-

лите сѧ госпоⷣнꙋ жѫтвьі, и͗звести дѣ-

лателѧ на жѫтвѫ своѫ. Жѫтвѫ глеть,

спсенїе льское. дѣлателѧ же ꙋ͗ите-

лѧ нарицаеⷮ, ꙗ͗ко многоу трꙋдꙋ длъжнⷺ-

мь сѫщемъ творити людеⷯ. дѣлателѧ

таковьꙇѫ хощеⷮ хъ гъ, право и͗справлѣѫ͑-

щиⷯ слово и͗стинꙿное. непостьіднⷯѣ

не пороиⷯѣ. дѣлателѧ вѣрньіѫ, свѣти-

лникьі въселенѣи. дѣлаѫ͑щиⷯ не брашно

гьіблемое, нѫ прѣбьіваѫщее въ живоⷮ

вѣньіи. дѣлателѧ хощеⷮ бъ съпоспѣ-

шаѫ͗щиⷯ е͗ѵⷢлїꙋ е͗го. дѣлаѫ͑щиⷯ спсенї-

е льское. не хощет бо съмрти грѣшни-

ка, дондеже възвратити сѧ и͗ живꙋ бьі-

ти. Сего раⷣ къ е͗зекїи́лꙋ глааше. сне

льскьіи, стражѫ поставих тѧ домꙋ

і͗сраи͗ле́вꙋ, и͗ ꙋ͗сльішиши ѿ мене слово,

и͗ запрѣтиши и͗мъ. вънегда глати ми, бе-

зако́нꙿноѫ съмрътїѫ ꙋ͑мрѫⷮ, тьі же не за-

прѣти и͗мъ. кръвъ иⷯ, ѿ рѫкьі твое͑ѧ възьіщⷾ.

засвѣдѣтельствова и͗мъ. и͗ не ѿврати-

шⷭѧ ѿ безаконїа свое͗го. въ грѣсѣ свое͗-

мъ ꙋ͗мрѫтъ, тьі же дшѫ своѫ и͗збавиши.

и͗ вънегда ѿвратити сѧ, праведномꙋ ѿ пра-

вдьі свое͗ѧ, и͗ сътворити прѣгрѣшенїе. та-

38а

ко же въ грѣсѣ своемъ погьібне, и͑ не въспо-

мѣнѫт сѧ правдьі е͑го и͑х же сътво́ри. и͗ кръ-

въ е͗го ѿ рѫкьі твое͗ѧ и͗стѧѕаѫ, понеже

не запрѣти е͗мꙋ• тьі же а͗ще запрѣтиши, пра-

ведномꙋ не съгрѣшати, животомъ живꙿ

бѫдеⷮ. и͗ тьі дшѫ своѫ и͗збавиши. и͗ пакьі

глетъ, не възьіскашѫ пастьірїе ѡ͑вцѧ

моѧ, и͗ не ꙋ͗пасошѫ иⷯ. и͗ възьіщѫ ѡ͗вцѧ

моѧ, ѿ рѫкьі иⷯ, праведнаго ꙋ͗бо пастьі-

рѣ дѣло еⷭ, е͗же положити дшѫ своѫ ѻ͑

людеⷯ. ꙗ͗ко е͗гда прїи͗деⷮ гь, възраⷣуе͗т сѧ

ѡ͑ немъ, и͗ ѻ͑ѡцаⷯ възвеселит сѧ, възраⷣу-

е͗т сѧ ꙋ͑бо, а͗ще въсѣ здрава ѡ͗брѧщѫ-

т сѧ. и͗ не ѿпадша нѣкаа ѿ ниⷯ. а͗ще ли

же ѿбрѧщеⷮ, ѻ͗вецъ нѣкьіѫ ѿпа́дшѫ,

го́ре пастьіремъ ѡ͗ нѣмъ бѫдеⷮ. а͗ще

ли же и͗ ти сами пастьірие, нераденїе́мъ

ѿпадше ѡ͑брѧщѫт сѧ, ꙗ͗ко же ѡ͗каанⷩьіи

а͗зъ. то ѿвѣщати и͗мѧтъ влⷣцѣ стада,

ꙗ͗ко ѿ ѻ͑вецъ ѿпадошѫ, неи͗звѣрени сѫ-

дѫⷮ и͗ неприѫ͗тни. невѣрна бо е͗сть вещъ

пастьірю ѿ ѻ͗вецъ постраⷣти то, пае же

и͗ мѫⷱни бѫдѫⷮ, лъжнаго раⷣ непщеванї-

а иⷯ. и͗ томлени бѫдѫⷮ въ вѣкьі. Сщенници

ꙋ͗бо блаѕи длъжни сѫтъ бьіти• млⷭръди,

братолюбиви, нищелюбни, странно-

38б

любиви, блгосръди къ всѣмъ и͗ млⷭтиви.

ѡ͗бращаѫ͗ще заблѫжⷣъшѫѧ, посѣщаѫще

немощньіѫ. не прѣзираѫ͗ще вдовьіѫ,

и͗ сиротьі и͗ нищѧѧ. добро мьіслѧще въсе-

гда прⷣѣ бгомъ и͗ лкьі. ꙋ͗кланѣѫ͑ще сѧ ѿ

въсѣкого гнѣва, и͗ лицемериа. ѿ сѫда не-

праведна, ѿ сребролюбїа. не прие͗млѧ скⷪ-

ро сꙋе͗тнаго сльішанїа. ни же на сѫдѣ

жестоцѣмъ бьіти. вѣдѧще, ꙗ͗ко повин-

ни е͗смьі грѣхꙋ. а͗ще ꙋ͑бо молим сѧ бꙋ да

ѡ͗ставлѣе͗тъ намъ, длъжни е͗смьі и͗ мьі

ѡ͗ставлѣти. прѣдъ ѡ͑има га ба наше-

го е͗смьі, прѣжⷣе бо ѡ͑ себѣ длъжни сѫтъ

сщенници ꙋ͗молити ба, потом же ѻ͑ людеⷯ,

по заповѣди гни глѧщои. ѡ͗исти прѣ-

жⷣе вънѧтрънее стъклѣници, потом же въ-

нѣшнее. като ꙋ͗бо можеⷮ кто, ꙋ͗молиті ба,

ѡ͗ дрꙋгьімъ, а͗ще не прѣжⷣе помлит сѧ ѻ͑ се-

бѣ. принесѝ реⷱ жрътвѫ своѫ, и͗ ꙋ͗моли ѻ͑ се-

бѣ и͗ ѡ͗ домꙋ свое͑мъ. и͗ сътвори дарьі ѡ͗ лю-

деⷯ, и͗ ꙋ͗молиши ѡ͗ниⷯ. ѿнѫдꙋ же ꙋ͗бо, призьі-

вае͗ми ѿ ба. принашати дарьі и͗ жрътвьі

ѻ͑ людеⷯ. прѣжⷣе своѫ дшѫ и͗ тѣло длъжни

е͗смьі. ѡ͗истити ѿ въсего ветхаго лка.

потом же дръзнѫти, и͗ ѻ͑ ѡ͗нⷯѣ молитвьі

бꙋ принашати. Е͗лици же кромѣ

39а

ина сщеннаго есте, въси длъжни е͗-

сте братїе въсѣкьімъ дѣломъ, ꙗ͗же ѿ ба бꙋ при-

нашати ѿ трꙋдовъ своиⷯ и͗ ѿ крѣпости, е͗ѧ

же самъ бъ подае͗тъ вамъ. и͗ ѿ них же про-

мьішлѣѫ͗ще пеет сѧ ѻ͑ наⷭ. Поътаи͗те га

ѿ своиⷯ праведньіиⷯ стѧжанїи, и͗ ѿ наѧ-

токъ плоⷣ твоиⷯ праведньіиⷯ принашаи е͗мꙋ.

не ꙗ͗ви́ сѧ реⷱ празденъ, прѣдъ мноѫ, наѧ-

ткьі животньіⷯ твоиⷯ, вънесеши въ домъ

га ба твое͗го, и͑ непрѣслꙋшаи е͗го. поне-

же и͗мѧ твое на немъ, наѧтокъ бо̀

гꙋмна и͗ тоила не лишиши, дарьі на-

ѧⷮка, принесѣ теб гви. и͗ принесеши жръ-

твѫ, пръвѫѫ плоⷣ своиⷯ. и͗ и͗лїа їе͗реи

ѻ͑ грѣсѣхъ своиⷯ ѡ͗ставити е͗мꙋ. и͗ при-

несошѫ реⷱ кнѧѕи дарьі своѧ противѫ

жрътъвникꙋ, и͗ въси люⷣе дадѧⷮ наѧ-

токь водѧщомꙋ. и͗ даѫ͗щомꙋ вьішнемꙋ, по-

данїѹ е͗го, и͗ седморицеѫ подаⷭ тебѣ.

блгьіи͗мъ ѡ͑комъ прославѝ ба, и͗ не ꙋ͗ма-

лиⷮ наѧтокъ рѫкъ твоиⷯ. въ всѣкомъ

даанїе͗мъ ꙋ͗тишѝ лице свое, поне-

же приношенїе праведнаго, ꙋ͑мащаеⷮ

жрътвъникъ. И͗ стьіи двдъ глетъ, въ-

нидѫ въ домъ твои, съ въсе съжагае͑мьі-

ми, въздамъ тебѣ молитвьі моѧ,

39б

ꙗ͗же завощашѫ ости мои. въсесъжиганіа,

мождана, възнесѫ тебѣ съ кадиломъ и͗ ѡ͗-

вньі, възнесѫ ти вольі съ козльі. и͗ пакьі

принесѣте гви снове бжии, принесѣ-

те гви сньі ѡ͗внѧ. възмѣте жрътвьі и͗

вънидѣте въ дворьі е͗го. помолите сѧ

и͑ въздадите гꙋ бѹ нашемꙋ, въси ѻ͑ крⷭть

е͗го принесѫⷮ дарьі. сирѣь, въси прибл-

жаѫ͗щеи сѧ е͗мꙋ, дѣльі блгьіми. Въси ꙋ͗-

бо братїе моа. длъжни е͗смьі наѧткьі, и͗

десѧткьі принашати бѹ. не ѡ͗брѣтае͗-

т бо сѧ никто же, нищѣи͗ши, пае вдови-

цѫ ѡ͑нѫ. принесшѫѧ двѣцѧтѣ, ꙗ͗же

и͗ мⷩожае пае въсⷯѣ приѫ͗та бьіⷭ. и͗зрѧⷣно

же пае рънци. длъжни сѫⷮ принашати

бꙋ наѧⷮкьі, и͗ десѧткьі. не тъиѫ ѿ ви-

димьіиⷯ сѝхъ, сирѣь, ѿ них же ити дрꙋ-

гьіми промьішлѣе͗ми сѫⷮ, и͗ ѿ рѫкодѣлїа

иⷯ. нѫ пае, и͗ дховньіѫ жрътвьі прина-

шати. ѡ͗ них же пае раⷣуе͗т сѧ бъ. а͗ще

ꙋ͗бо реⷱ неи͗зобилна бѫдетъ праѵ̈да ваша,

пае фарисеи и͗ книжникъ, не и͗мате въ-

нити въ црⷭтво небⷭное. Молѧ же сѧ бра-

тїе моа и͗ноци. доⷭи͑но ходи́те, по и͗но-

ъскомꙋ ѡ͗бѣшанїꙋ. и͗ по и͗мени, и͗-

м же нарекосте сѧ. и͗ ризѫ спⷭенїа въ-

40а

сприе͗мше, нескрⷪъниѫ и͗ истѫ, съблюстиѫ

потъщите сѧ. съхранѣѫ͗ще ѡ͗бѣщанїа,

ꙗ͗же прѣдъ глемъ прⷣѣ а͗гльі стьіми е͗го,

написана ꙋ͗бо бьішѫ ѡ͗бѣщанїа наша. ꙗ͗-

ко а͗ще и͗ дѣла наша и͗стинна, послѣѫⷣ ⷹтъ сло-

весемъ ѡ͑нѣмъ. вѣнцьі нетлѣнньіми вѣн-

ани бѫдемъ. и съ хомъ наслѣдници бѫдемꙿ

црⷭтвїꙋ небⷭномꙋ• а͗ще ли же лъжни ꙗ͗-

вим сѧ, мѫими бѫдемъ, ꙗ͗ко лицемѣри͑ и͗

лъжи, и͗ ꙗ͗ко же маловрѣменꙿнаа, пае бе-

съмртньіⷯ поътше. Е͗лици въ брацѣ сѫ-

ще, нетлѣнноѫ ризоѫ ѡ͑блѣени и͗ браноѫ

ѡ͑дежⷣеѫ ѡ͗дѣани, да не ѡ͑сквръните сѐѫ, не-

истотами прѣгрѣшенїа. мѫжїе и͗ же-

ньі, съхрани́те постелѧ несквръннѫ. да

и бракъ ъстенъ съблюдет сѧ, и͗ исти въздѐ

безъ зазора бѫдете. и͗ бескврънни. въсѣ

же блгаа е͗лика можете творити, твори́те.

никоⷢ же ꙋ͗ниижи́те.

никомꙋ же ꙋкради́те, никого же не слъжите.

ни ѿ коже прѣвъзно-

си́те сѧ. никого же възненавидите. събора

црковнаго не ѿлѫаи͗те сѧ, трѣбꙋѫщимъ ми-

лꙋи͗те. тꙋждьіѫ ѧсти не въжделѣи͗те, до-

вли́те сѧ мѫжїе свои͗ми женами, исто

ѫлюбовнѧ. тако жⷣе и͗ женьі, довли́те сѧ сво-

и͗ми мѫжии, съ страхомъ и͗ правоѫ вѣроѫ и͗

повинꙋи͗те сѧ и͗мъ ѡ͑ въсемъ, Се ꙋ͗бо еⷭ блго

40б

ꙋгодно бꙋ, и аще тако творите, недалее бѫ-

дете црⷭтва небⷭнаго. Кнѧѕи и͗ властелїе ми-

лованїе, и͗ застѫпленїе, и͗ праѡ̈дѫ, показꙋи͗те

на нищїиⷯ людеⷯ. сѝхъ застѫпленїе прие͗-

млѧще. и͗ ꙋ͗крѣпленїе ниⷯ, и͗ про-

мьішленїе прие͗мше ѿ бгодарова́нна-

го црѣ, и͗ съблюденїе и͗мѣи͗те ѻ͑законне-

ньіⷯ, бгоразꙋмно ꙋ͗страѫ͗ще и͗ ѿ срⷣца

подаѫ͑ще любовъ. бгоданномꙋ црю на-

шемꙋ, въздаѫ͗ще е͑мꙋ длъжное по-

коренїе, и͗ послꙋшанїе и͗ блгодаренїе,

работаѫ͗ще ѥ͗мꙋ, по свое͗и воли е͗го, и͗ по

повелѣни е͗го, е͗же ѻ͑ людеⷯ, ѡ͗бщьіѫ по-

лѕьі, ꙗ͗ко гви работаѫ͗ще, а͗ не лкомъ.

и͗ промьішлѣи͗те, ѡ͑ бгохранимѣмъ грѣдѣ

семъ, проиⷯ градоⷡ, пеалꙋи͗те сѧ и͗ ѻ͑ ѡ͑бщїимъ на-

родъ, пеалꙋи͗те сѧ ѡ͑ странаⷯ и͗ селѣхъ,

гнѣго раⷣ страха. въсѣкьі и͗мъ съѡ͗ще-

нїемъ, и͗ миромъ, и͗ любовиѫ, и͗ съвѣщанї-

е͗мъ понеже бо мноѕи сѫⷮ, борѧщїи, и͗

съпротивлѣѫ͗щеиꙿ сѧ, и͗ ѡ͗бнадѧкеи наⷭ.

Молѧ же сѧ вамъ, не разлѣнѣите сѧ ни

ꙋньіваи͗те. понеже сѫдъ жестокъ

бьівае͗тъ, на великьіиⷯ. меншїи ꙋ͗-

бо простенъ бѫдеⷮ. и͗ доⷭинъ помилованї-

ꙋ е͗сть. сїлнїи же, крѣпко и͗стѧ-

41а

ѕани бѫдѫⷮ. ни же съмнит сѧ лица, всⷯѣ

влⷣка. ни же срамлѣе͗т сѧ велииа. понеже

малого и͗ великаго, тъи сътвориль ѥⷭ, и͗ ѡ͗

всѣхъ е͗динае промьішлѣетъ крѣпкьіиⷯ

и͗ силньіиⷯ, крѣпко и͗стѧѕанїе жⷣетъ. и͗ и͗-

стѧѕае͗тъ дѣла наша гь, и͗ съвѣтьі и͗зьіскаеⷮ,

ꙗ͗ко работници сѫще црⷭтвїꙋ е͗го, не съхра-

нихомъ ꙁакона. ни же сѫдихомъ по правдѣ,

ни же поволи е͗го ходихомъ. и͗ скоро и͗ стра-

шно прїи͗деⷮ на наⷭ• Вои͗ни ѡ͗пасно, и͗ безꙿ-

лѣностно работаи͗те. никого же ѡ͗би-

дѧще, ни же ѡ͗блъгаѫ͗ще. нѫ довлѧще

сѧ црⷭкьіми дарьі. ѿ них же притѧжанїе

и͗маи́те. и͗ промьішленїе ваше, и͗ ѿ трꙋ-͗

дъ вашиⷯ и͗стѧжанїа живѣте. Хотѧщеи͗

же праведно сѫдити. прѣжⷣе ꙋ͗бо длъжн

сѫⷮ просити ѿ ба мѫдроⷭ и͗ разꙋмъ. ѿвръ-

заи реⷱ словесемъ бие͗мъ, ꙋ͗ста своа, и͗ сѫⷣї ѻ͑

въсⷯѣ здраво, и͗ пакьі сїлнии властеле вї-

на да не ꙋ͗пиваѫ͗т сѧ, да не забѫдѫⷮ прѣмѫ-

дроⷭ, и͗ пра́во сѫдити ꙋ͗ богьімъ не възмогѫⷮ.

и͗ е͗гда кто раздрѣшити хощеⷮ вещъ съпле-

теннѫѧ, възьіщате прѣжⷣе въ себѣ, то еⷭ ꙋ͗-

годно бꙋ. и͗ ѡ͗брѧщете раздрѣшенїе поле-

зно ѡ͗ немъ. не сътворите реⷱ неправдьі на

сѫдѣ. и͗ не приложит сѧ множьство нароⷣ.

41б

оклонити сѫда, не приемли ли́ца сїлнаагⷪ,

и͗ не развратиши сѫⷣнищааго, правдоѫ сѫ-

диши ближнемꙋ свое͗мꙋ. И͗ сѫдїе твои, сѫⷣ

праведенъ сѫдѧⷮ, и͗ не познаѫтъ лица

сїлнаго, и͗ не прїи͗мѫⷮ мъзⷣьі. праведно прⷶ-

вдѫ поженѣте. и͗ сътвори́те сѫⷣ и͗ правдѫ,

и͗ и͗збави́те ѡ͗бидимаго, ѿ рѫкъ ѡ͗бидѧщаго.

и͗ а͗ще кто, ѡ͗правдꙋетъ неправеднаго, не-

праведенъ сѫⷣ, мръзокъ ѥⷭ прѣ гмъ. и͗скаѫ

иже га ѡ͗брѧщеⷮ разꙋмъ съ праѵ̈доѫ. и͗

срⷣце мѫжа, да мьіслитъ праведнаа, да ѿ

ба и͗справленьі бѫдѫⷮ стопьі е͗го. праве-

денъ вⷭѣ сѫдити ꙋ͗богьімъ. неьстивьіи

же, не ꙋ͗мьіслиⷮ разꙋмѣти, мѫжъ мѫ-

дръ и͗справлѣѫ ходитъ, и͗ наѧло пѫти блⷶ-

гомꙋ, творити правдьі. Да не мните ꙋ͗-

бо братїе, ꙗ͗ко е͗динѣмъ тъкмо ѡ͗ нѣмъ, ѡ͗-

бщьіѫ сѫдьі сѫдѧще, поⷣбаетъ и͗мѣти. пра-

веднаго сѫда зако́нъ, нѫ всѣмъ равно жи-

вотворѧщїи дхъ повелѣвае͗тъ имѣти за-

повѣдъ си́ѫ. Накажи́те сѧ ꙋ͗бо реⷱ, въси сѫ-

дѧщеи земли. работаи͗те гви съ страхоⷨ,

и͗ радꙋите сѧ е͗мꙋ съ трепетомъ. прїи͗-

мѣте наказанїе, да не когда прогнѣвае͗-

т сѧ гь, и͗ погьібнете ѿ пѫти праведна-

го. блжени хранѧщеи сѫⷣ, и͗ творѧщеи

42а

праѵ̈дѫ на всѣко врѣмѧ. и пакьі, а͗ще ꙋ͗бо

въ истинѫ правдѫ глете, право сѫдите сно-

ве льстїи. въсѣ ꙋ͗бо е͗лика сѫⷮ праведна.

та сѫⷮ любима бꙋ и͗ ꙋ͗годна. ꙗ͗ко правъ сѫⷮ лю-

битъ гь. тако и͗ правьіѫ мѣрьі, праведенъ сьі̀и

пеалꙋе͗т сѧ ѻ͑ правьімъ. и͗ ѡ͗ равноꙋ͗ставлен-

но и͗ равномѣрно порѫаетъ гь, непоⷣбно ꙋ͗-

бо еⷭ. и͗ пае въсѣкьіѫ неправдьі прѣгорше, двѣ

мѣрѣ и͗мѣти, велико и͗ мало. и͗ ближнїиⷯ ли-

шити, и͗ съкрꙋшати лѫкавно, горе ꙋ͗бо реⷱ,

грѣшномꙋ желаѫ͗щомꙋ днь гнь, ѡ͗н же еⷭ

тъма. сътворити малѫ вѣрѫ, и͗ кꙋплѧ не-

праведнѫ. не ѡ͗правдит сѧ кꙋплеѫ безако-

ньіи, и͗ въ врѣмени, мѣрила, лъсти. лъживи

снове льсти въ мѣрилⷯѣ неправдиви, ти

ѿ сꙋе͗тїа въ кꙋпѣ. не ꙋ͗поваи͗те на неправдьі,

и͗ на въсхьіщенїє не желаи͗те. богатⷭво а͗-

ще тееⷮ, не прилагаи͗те срца. мѣрьі и͗ кꙋплѧ,

и͗ мѣрила права да бѫдѫⷮ вамъ. не прѣстѫпа-

и͗те прѣдала, и͗х же положишѫ ѻ͑ци наши.

Сѫⷣ дѣлаи͗те, и͗ правдѫ и͗щате, ꙗ͗ко да покрьіе͗-

те сѧ въ днь гнѣва гнѣ. сѫⷣ и͗ правдѫ сътво-

ри́те. мѣрило право и͗ мѣрѫ правѫ, и͗ мѣра

права бѫдетъ вамъ. понеже мѣрила лѫ-

кава, мръзка сѫⷮ прѣдь гмъ. кꙋплѣ же права

приѫ͗тна еⷭ ѥ͗мꙋ. И͗стѧѕаѫ͗ще и людскьі

42б

творите. ниже въхощите ѡбидити, или

ѡ͗ти́мати братїи своиⷯ то, неправедници

бо реⷱ и͗ хьіщници, црⷭтвїа биа не наслѣдѧть.

Нароитьіи гра,ⷣ промьішлѣи͗те, и͗ ѻ͑ и͗спра-

влении, и͗ инꙋ, прибьітака вашего житїа,

блгодарѧще га, наставлѣѫ͗ще и͗ и͗ньіⷯ на пра-

вое и͗ доброе теенїе, блгоїнїа и͗ блголѣпїа.

смѣрени дрꙋгъ съ дрꙋгомъ, и͗ любовїѫ. съвъкꙋ-

плени ѡ͗бщїи люⷣе, повиннованїе и͗ послꙋ-

шанїе, къ наѧлникѡмъ и͗мѣи͗те. и͗ къ

ѡ͗брѣтаѫ͗щих сѧ властемъ, поставленньі

иⷯ ѿ бгодарова́нньіиⷯ нашихъ црехъ, ѡ͗ни

бо и͗ни бо и͗мѧтъ ѡ͗ наⷭ попеенїе и͗ промьішленїе, и͗ ѻ͑

нашемъ ꙋ͗твръжⷣени, и͗ и͗справле́ни, слово

длъжнии сѫⷮ бꙋ въздати. И͗ къ дховньім же

властемъ и͗ наѧлѡмъ, послꙋшанїе и͗ пови-

нованїе показаи͗те. ти бо бдѧⷮ ѡ͗ дшахъ

вашиⷯ, ꙗ͗ко слово въздати хотѧще, ꙗ͗ко

да радостїѫ се творѧтъ, а͗ не въздьіхаѫ͗ще.

Братїе, млⷭтьінѧ и͗ лколюбїе стѧжи́те.

и͗ къ нищимъ, и͗зѡ͗би́лно и͗ богатно даванїе.

нищїи, блгодаренїе, и͗ блгоразꙋмно тръпѣ-

нїе принашаи͗те, и͗ вѣрѫ несꙋменнⷪѫ бꙋ.

тъи бо е͗сть, ꙋ͗ божѫи, и͗ богатѧи и͗ смѣрѧ-

н, и͗ възносѧн. и͗ въздвиѕаѫ͗ща ѿ землѧ н.

43а

ꙋ͗бо братїе, вьсѣ исправити потъщите сѧ.

бьіваи͑те дрꙋгъ къ дрꙋгꙋ блаѕи, млⷭрди. блгⷪ-

нꙿра́ви, кротци, и͗сплънени млⷭти, и͗ плодьі

блгьіми. смѣрим сѧ прⷣѣ гмъ братїе, и͗ ѡ͗-

братим сѧ ѿ въсего срⷣца нашего, въскли-

кнѣмъ, къ могѫщомꙋ спⷭти наⷭ гꙋ. съ молба-

ми прилежньіми, и͗ топльіми слъзами.

даже ѿвратиⷮ е͗же на наⷭ ꙋ͗готова́нньіи гнѣ-

въ свои, и͗ не ꙗ͑ростїѫ своеѧ ѡ͗блииⷮ наⷭ. нѫ

призриⷮ млⷭтивньімъ ѻ͗комъ, на наслѣдїе свое,

и͗ свободиⷮ наⷭ ѿ врагь нашиⷯ томленїа и͗ плѣ-

на и͗ скръби. и͗ наставиⷮ срⷣца наша на послꙋша-

нїе бжⷭтвньіиⷯ е͗го таи͗нъ и͗ повелѣнїе. ꙋ͗-

бмѣжимъ ѿ всѣкьіѫ злобьі, и͗ непраѵ̈дьі, и͗ грⷯѣ,

дѣломъ и͗ словомъ, и͗ помьішленїемъ, дѣе͗ма-

а въ наⷭ. иѡ͗брѧщем сѧ прⷣѣ гмъ, блгоꙋ͗годно

живѫще. и͗ нинѣ ꙋ͗бо споⷣбим сѧ мирно и͗ бе-

зь зазора постигнѫти, госпоⷣнии и͗ великьі-

и днь въскрⷭнїа хва, въ бѫдѫщом же вѣцѣ

на въскрсени мртвьіхъ, полꙋити црⷭтво нбе-

сное. блⷣтїѫ и͗стиннаго ба и͗ спса нашего

і͗ѵ҃ ха, с ним же ѡ͗цꙋ кꙋпно же и͗ сто-

мꙋ дхꙋ слава и͗ дръжава, естъ и͗ по-

кланѣнїе. нинѣ и͗ присно и͗ въ вѣ-

кьі вѣкѡмъ. А͗ми́нъ

Слово 6

43б

Поꙋ͗енїе в неⷣ. в҃ стьіиⷯ поⷭ. е͗ѵⷢ. ѿ марⷦ. сло.ⷡ ѕ҃.

Стаго етвородневнаго поста врѣмѧ бра-

тїе, къ всемꙋ врѣменю въсего лѣта съ-

лагае͗мъ, поⷣбно е͗сть пристанищꙋ нѣкое͗-

мꙋ небꙋрнꙋ, безвлъннꙋ, и͗ тихꙋ. къ немꙋ же

прибѣгаѫ͗ще, тишиньі дховньіѫ прїе͗млеⷨ.

ꙗ͗ко же бо море дрꙋгое, тако е͗стъ житїе на-

ше. и͗ въси лци ѡ͗брѣтае͑м сѧ ꙗ͗ко въ кора-

бли нѣкое͑мъ въшеⷣше, сирѣь въ тѣле се-

мъ тлѣнꙿнѣмъ, и͗ плавае͗мъ мьіслъно, не до-

врѣмени и͗ лѣта ꙋ͗ронаа. ꙗ͗ко же плаваѫ͗-

щимъ въ мѡ́ри ювестъвнѣмъ. ѡ ни ꙋ͗бо

ѡ͗вогда плаваѫ͗тъ, е͗гда врѣмѧ и͗мѧⷮ, безмлъ-

вно и͗ тихо. ѡ͗вогда же стоѫⷮ вънѧтръ при-

станища, и͗ е͗гда бꙋрѧ видѧⷮ, и͗ съмѫщенїе.

и͗ нахожⷣенїа вѣтръ и͗маѫ͗тъ млъвьі. Мьі

же присно плавае͑мъ въ нощи и͗ въ дни, и͗

въ бꙋрени и͗ млъваⷯ. и͗ потоплени. въ зимньіиⷯ

влънаⷯ е͗смьі вьінѫ. и͗ въ пѫинѣ мноѕѣ стра-

шно плаваѐмъ, и͗ бѣднои, и͗ злонапастно,

и͗ не тъкмо злонапастно, нѫ и ѕѣлѣ длъ-

гостно. толико еⷭ ꙋ͗бо мо́рѣ сего жи-

теи͗скаго длъжна, е͗лика еⷭ длъгота врѣмене

житїа нашего въсего. и͗ е͗ликьі влъньі

и͗ бꙋренїа, и͗ напасти приходѧⷮ намъ,

44а

ѿ бѣсовъ блѫдньіи дꙋховъ. к томꙋ же и͗ ѿ

лкъ ненавидѧщїиⷯ и͗ борѧщииⷯ наⷭ. е͗лико

же, невъзможно еⷭ и͗зьіскати, и͗ рещи. таи́-

но бо, и͗ ѣ͗вѣ не прѣстаѫтъ смѫщаѫ͗ще наⷭ,

и͗ млъвѧще кꙋпно и͗ разарѣѫще. Сего раⷣ,

многьімъ молитвамъ потрѣба е͗сть братїе,

многьімъ слъзамъ, многꙋ ѹ͗миленїꙋ и͗ съ-

крꙋшенїꙋ срца, и͗ и͗сповѣданїꙋ ѡ͗ них же

съгрѣшихомъ. ꙗ͗ко да възможемъ дшъ на-

шиⷯ спⷭти ѿ бꙋрѧ и͗ потопленїа, и͗ ѿ влъньі

житїа сего сꙋе͗тнаго. и͗ къ тихомꙋ при-

станищꙋ и͗ безмлъвномꙋ, и͗ спⷭномꙋ пости-

гнѫти. нѫ понеже ꙋ͗бо, въсѣ ꙋ͗страѫи, и͗

промьішлѣѫи, прѣмѫдростиѫ бъ нашъ.

настоѫ͗щее врѣмѧ поста, ꙗ͗ко же пристани-

ще нѣкоее, далъ ѥⷭ намъ. да потъщим сѧ сѝ-

мъ, мирно и͗ безмлъвно проее, врѣмѧ жи-

вота нашего прѣи͗ти, на бѫⷣщѫѧ радоⷭ пости-

гнѫти. и͗ блженьіѫ жизни наслажⷣе-

нїе, въ наслѣсдїе не ѿе͗мно прїи͗ти. и͗де-

же свⷮѣ бжии. и͗ слава, и͗деже жилища и͗

покои праведньіиⷯ, и͗ ѿ зльіиⷯ житїа сего ꙋ͗-

тѣшенїе, ꙋ͗сльішимъ проее, и͗ е͗ѵⷢлъска-

а словеса. и͗х же бгогласньіи ма́рко днеⷭ вѣ-

щае͗тъ. Въ врѣмѧ ѡ͑но въниде і͗с҃,

въ капе́рнаꙋ́мъ. и͗ сльішано бьіⷭ, ꙗ͗ко въ домⷹ еⷭ,

44б

и͗ а͗бїе събрашѫ сѧ мноѕи, ꙗ͗ко ктомꙋ не въ-

мѣщати сѧ ни къ вра́томъ, и͗ глааше имъ

слово. и͗ прїи͗дошѫ къ немꙋ, раслабленꙿна

носѧще, носима етьірми, и͗ не могѫщи-

мъ пристѫпити ѿ народа. ѿкрьівше домъ

и͗деже бѣ, и͗ раскопавше, и͗ спꙋстишѫ ѡ͗дръ-

на нем же раслабленньіи лежаше, видѣв же

і͗с҃, вѣрѫ иⷯ, реⷱ раслабленномꙋ, ѧдо ѡ͗ста-

влѣѫ̀т сѧ тебѣ грѣси твои. Многа и͗ велїа

зла приводиⷮ грⷯѣ, и͗ дшѫ погꙋблѣе͗тъ ѕѣло.

множицеѫ͗ же, ꙋ͗множшꙋ сѧ грѣхꙋвъ и͗зъѡ͗-

билно. и͗ тѣлꙋ касае͗т сѧ злоба е͗го. поне-

же бо множицеѫ, дши злѣ сѫщи. без ювствї-

а мноѕи бьівае͗мъ, тѣлꙋ же недѫгꙋѫ͗щⷹ,

въсѣкьімъ нра́вомъ промьішлѣе͗мъ ꙋ͗крѣ-

пити е. и͗ ѿ скръблѧщаго недѫга, тъщи-

м сѧ свобожⷣенїе даровати е͗мꙋ.

Сего раⷣ ѻ͑ нашемъ спсени многоразлино

промьішлѣѫ гь, и͗ тѣлꙋ попꙋщае͗тъ въ не-

дѫгьі падати. ꙗ͗звити сѧ е͗мꙋ ꙋ͗страа-

е͗тъ, ѡ͗ них же прѣгрѣшае͗тъ. и͗ съблажнѣ-

е͗т сѧ дша, ꙗ͗ко раньі раⷣ и͗ недѫга тѣлесна-

го, дши своⷠ ⷪдити сѧ и͗ спаснѣ бьіти. и͗ е͗ли-

ко ꙋ͗бо вънѣшнїи нашъ лкь и͗знемагаеⷮ,

толико внѧтрънїи ѡ͗бнавлѣе͗т сѧ.

По и͗сцѣлени ꙗ͗ко же тъщѫ петровѫ и͗сцѣ-

45а

лить по исцѣлени бѣснꙋѫщих сѧ многьіми

и͗ разлиньіми недѫгьі мѫимѣмъ, но и͗-

сцѣлени прокаженаго. Ꙗ͗вленном же

бьівшимъ юдесемъ, не хотѣ́аше ꙗ͗вѣ въ-

нити въ градъ нѣкьіи хс, нѫ вънѣ, и͗ по-

ꙋстьіⷯ мѣстохъ хожⷣааше, ꙗ͗ко же бо и͗ та-

мо ѿ въсⷯѣ странъ къ немꙋ прихожⷣаахѫ,

и͗сцѣленїе просѧще, и͗ прие͗млѧше.

͗И въниде пакьі по днехъ въ капернаꙋ̀мъ.

И͗ ни тамо же по пѫтеⷯ хожⷣааше, славѫ мнⷪ-

гьіⷯ ѿвращаѫ͗ сѧ. и͗ наⷭ наказꙋѫ, нито же

на ꙗ͗вленїе творити. нѫ въшеⷣшꙋ въ доⷨ

нѣкьіи, сльішанїе е͗го, въсѫдꙋ ѡ͗бхожⷣаа-

ше. ни же бо бѣ възможно, великьіи свѣт

ꙋ͗мнаго слнца праѵ̈дьі, въ малꙋ домꙋ таи͗-

ти сѧ крьіе͗мꙋ, сего раⷣ сльішано бьіⷭ, ꙗ͗ко въ

домꙋ еⷭ, и͗ а͗бїе събрашⷭѧ пакьі, е͗лико же

к томꙋ не въмѣщати сѧ ни къ вратомъ, и͗

глааше и͗мъ слово спⷭнааго проповѣданїа,

слово е͗ѵⷢлїа мира и͗ блгостьіни, не многꙋ

же врѣмени посрѣдѣ бьівшꙋ, ꙗ͗со же ꙋ͗стрⷪе͗нї-

е͗мъ слово дѣльі ꙋкрѣплѣѫщꙋ. Прїи͗дошѫ

къ немꙋ раслабленна несѫще етьірми но-

сима. Капернаꙋ̀м же, градъ хвъ нарицаа-

ше сѧ. ви́ѳлеѐмъ ꙋ͗бо, приведе е͗го,

назареⷮ же въспита. капернаꙋ͗м же, и͗ма-

45б

аше е͗го въ немъ прѣбьіваѫ͗ща вьінѫ. Разли-

ньіѫ раслабленнⷯѣ, и͗сцѣливъ гь ꙗ͗влѣе͗т сѧ.

нѫ ѡ ͗семъ раслабленѣмъ е͗ѵⷢлистъ марко гле-

тъ, ѻ͑ дрꙋгьім же, і͗ѡанъ бгословъ,

ѡ͗нъ ѹ͗бо въ кѫпѣли, и͗ притвори соломѡ͑ни,

и͗сцѣленїе приѫⷮ. и͗ лка не і͗мамъ глааше,

ꙗ͗ко е͗гда възмѫтит сѧ вода, въ връжет мѧ

въ кѫпѣлъ, съи͗ же етьірми носимъ бѣше,

ѡ͗нъ ꙋ͗бо въ і͗ꙋде́и бѣше. съи же въ каперна-

ꙋ͗мѣ, и͗ѡ͗въ ꙋ͗бо. л҃• лѣтъ и͗ ѡ͗съⷨ сълежаа-

ше. и͗ глааше ѥ͗мꙋ гь се здравъ е͗си, кто-

мꙋ не съгрѣшаи. ѡ͗вомꙋ же ѧдо ѡ͗ставлѣѫ-

т сѧ тебѣ грѣси твои. въ кѫпѣли раслаблеⷩнагⷪ

сѫща, въ сѫботѫ и͗цѣли гь. сего же въ дрꙋ-

гьіи днь, и͗ сего ради фарисе́е, ръптивїи и͗ не-

разꙋмнїи, ꙋ͗млъкошѧ, ѻ͑ ѡ͗нѣм же сѫботно-

е и͗сцѣленїе прⷣѣложишѫ. и͗ прѣжⷣе тѣло ѡ͗но-

го ꙋ͗крѣпившꙋ, тогда глааше се здравъ бьіⷭ,

ктомꙋ не съгрѣшаи, здѐ же не тако. нѫ прѣжⷣе

дшѫ е͗го и͗сцѣливъ рее. ѧдо ѡ͗ставлѣѫ͗-

т сѧ тебѣ грѣси твои, и͗ потомъ раслабленїе

тѣла ꙋ͗крѣпи ꙗ͗вѣ бо, ꙗ͗ко и͗ ѡ͗боа раслабленнⷶа,

ѿ грѣха раслабленїе и͗ немощъ и͗мѣахѫ, а͗ не ѿ

злорастворенїа тѣлеснаго, и͗ ѿ наѧла же

вѣка, ѿ грѣха, недѫгъ въ тѣло ка́и͗ново въниде,

по братоꙋ͗бие͗нїꙋ͗ бо, расла́би сѧ тѣло ѡ͗ного,

46а

еже бо трепетати, иное раслабленїе. понеже

злѣ и͗мѣти сїлѫ тѣла ка́инъ, ѿѧта бьіⷭ крѣпоⷭ е͗-

го, и͗ꙋ͗дѡмъ не и͗мѧщїимъ ѿ ꙋ͗крѣпленїа ꙋ͗твръ-

жⷣенїе, стенанїе и͗мѣше присно, и͗ трепета-

нїе тѣла. ꙗ͗ко колѣбати сѧ е͗мꙋ и͗ трепетати,

ꙗ͗ко же ни хлѣба могѫщꙋ ѹ͗добъ принести къ ꙋ͗-

стомъ, ни же пиво тако жⷣе, рѫкоѫ лѫка-

воѫ приносити, по непоⷣбноⷨ ⷹ дѣлꙋ. ни же прої-

имъ тѣлесньіⷨ потрѣбамъ ѡ͑ставлѣе͗мꙋ слꙋжити.

Не тъкмо же бѫⷣщїимъ сѫдѣ събираетъ гь ѻ͑

грѣсⷯѣ въздати. нѫ и͗ ꙗ͗звитъ разлино, ѥ͗-

ще живѫщимъ въ тѣлеси. и͗ прѣжде великаꙿ-

аго и͗ свѣтлааго дне, въ иже сѫдити и͗маⷮ въсⷨѣ.

Мьі же вѣрѣ раслабленнаго, ꙋ͗диви́м сѧ. и͗ како

хс. и͗сцѣли е͗го, ꙋ͗вѣди́мъ, видѣв же вѣрѫ е͗го,

реⷱ раслабленномꙋ, ѧдо, ѡ͗ставлѣѫ͗т сѧ те-

бѣ грѣси твои, и͗ вѣра ꙋ͗бо носѧщїихъ, и͗ повѣси-

вшиⷯ раслабленнаго, велїа бѣше, раслабле-

наго же, ко́ль пае бьівае͗т же ꙋ͗бо, ꙗ͗ко и͗ дрꙋ-

гьі дрꙋгааго вѣрьі, и͗сцѣленїе прие͗мати, е͗-

же бо и͗ наханане́и бьіⷭ. вѣровавши бо е͗и, дъ-

щеръ е͗ѫ и͗сцѣлѣ, такожⷣе и͗ сътникꙋ вѣровавшⷹ,

ѻ͑троковица е͗го въстае͗тъ. зде же ѻ͑ семъ,

не и͗мамьі тако рещи, нѫ и раслабленньіи, не-

сꙋме́нꙿно вѣрова, недѫжнꙋ е͗мꙋ сѫщꙋ, тръ-

пѣше ѻ͑бѣшенꙋ бьіти, и͗ висѣти. таже и͗зпꙋ-

46б

щенꙋ, и͗деже сѣдѣше хс, тѧшⷦо бо еⷭ тръпѣти

недѫжномꙋ, прѣнесꙋ бьіти мѣста на мѣсто,

и͗ неꙋ͗добь и͗мѣѫ͗тъ ѿ домъ своиⷯ и͗сходити, и͗ по

пѫтеⷯ и͗ ꙋ͗лицаⷯ, мимо ходити носимꙋ, и͗ ꙗ͗влѣти се-

бе. Мноѕи бо въсхотѣшѫ, въ недѫгоⷯ ꙋ͗мрѣт,

нежели недѫгьі своѫ ѿкьіти. сеи же разсла-

бленньіи, не тако нѫ тръжищꙋ мимо ходиⷮ.

и͗ проаа ꙗ͗же рѣхоⷨ тръпиⷮ, и͗ жⷣеть, вѣрьі ради

е͗же къ хꙋ. не ѿ сего бо тъкмо познавае͗т сѧ

вѣра е͗го, нѫ и ѿ словесъ гнехъ. понеже бо но-

шаахѫ е͗го, гла е͗мꙋ хс, ѧдо, ѡ͗ставлѣѫ͗т сѧ

тебѣ грѣси твои. сльішав же сїа не стѫжи-

си, не ѡ͗скръби сѧ. не реⷱ къ блгомꙋ враю, то

е͗сть се ги, а͗зъ прїи͗доⷯ и͗сцѣлѣти ѿ разсла-

бленїа тѣлеснаго, тьі же и͗но цѣлиши грѣ-

хьі ѡ͗ставлѣе͗ши невидимьіѫ. таковое ꙋ͗-

бо, ни же помьісли, ни же реⷱ. нѫ жⷣааше а-

каѫще длъготръпѣнїе͗мъ, и͗ вѣрꙋѫ͗ще блга-

а͗го враа, млⷭтивное и͗сцѣленїе. и͗ и͗справленїе.

хс же глааше е͗мꙋ, дръзаи ѧдо, ѡ͗ставлѣѫ͗-

т сѧ тебѣ грѣси твои. Прѣмѫдръ сьіи, и͗ блго-

хѫдоженъ гь. зависть и͗ ревноⷭ фарисеи͗скѫѫ,

ꙗ͗вленїе͗мъ юдесъ, ѡ͗бли́и и͗ посра́ми, ѡ͗бьі-

аи͗ бо и͗мѧⷮ враеве, не наинати прѣжⷣе на не-

дѫгьі цѣлити, нѫ виньі недѫгомъ ѿсѣцати

и͗ ꙋ͗дръжати, ꙗ͗ко же множицеѫ бьівае͗ть,

47а

зло размѣшеное жлънѫ, и͗ не́ житомъ смⷾ-

щаѫщим сѧ ѡ͗есемъ. ѡ͗ставлъшꙋ же врⷶ-

ю, недѫжнаа ѡ͗еса и͗сцѣлити. главѫ прѣ-

жⷣе промьішлѣе͗тъ и͗ ꙋ͗страе͗тъ. ѿнѫдꙋ же

е͗сть коренъ и͗ и͗стоникъ недѫга. тако и͗ гь,

и͗стоника зльіимъ, задръжае͗ть прѣжⷣе.

и͗стоник бо и͗ коренъ и͗мти всѣмъ зльіи͗мъ,

грⷯѣ еⷭ. си бо, тѣлеса наша разслаблѣе͗тъ,

си недѫгьі приносиⷮ, си, погꙋбленїе дшамꙿ

и͗ тѣлѣмъ ходатаи е͗стъ. сего раⷣї, ѡ͗блиа-

ѫ ѡ͗блиае͗тъ помалꙋ, съгрѣшаѫ͗щиⷯ наⷭ гь,

и͗ ѡ͗ них же съгрѣшае͗мъ, въспоминаетъ нам

наказꙋѫ и͗ поꙋ͗аѫ. ꙗ͗ко да и͗збавлъше сѧ ѿ

грѣха, ѡ͑бра́тим сѧ и͗ вѣрꙋе͗мъ е͗мꙋ, млⷭть

же гнѣ на всѣкои плъти, ѡ͗блиаѫ͗щꙋ и͗ поꙋ͗-

аѫщꙋ, ꙗ͗ко пастьірю паствинѫ своѫ. сего

раⷣ глеть гь, дръзаи ѧдо ѡ͑ставлѣѫ͗т сѧ те-

бѣ грѣси твои. Въси бо недѫѕи пае, ѿ грⷯѣ

слꙋаѫ͗т сѧ бьівати. нѣцїи же и͗ ѿ нераденї-

е͗мъ и͗ пиа͗нствомъ, и͗ ѿ празнованїа, и͗ всѧ

и͗скꙋсньіѫ напасти, грⷯѣ ради бьіваѫ͗тъ.

ѡ͗вѣмъ ꙋ͗бо, ѡ͗ прѣжⷣе бьівшїиⷯ грⷯѣ погꙋбле-

нїа бьіваѫтъ, ѡ͗вѣм же ѡ͗дѣанїемъ ни-

нѣшнииⷯ грⷯѣх. хотѧщїиⷯ бьіти, кромѣ слꙋ-

аѫ͗щих сѧ по и͗скꙋшенїꙋ, ꙗ͗ко же і͗ѡ́вꙋ, ѡ͗

сѝхъ ꙋ͗бо, и͗мѣѫ и разꙋмъ, бжествньіиⷯ сѫдобъ,

47б

блгодарить тръпить. приходѧщѫѧ е͗мꙋ

напасти сѝхъ ради, никого же дрꙋгаго по-

ви́нна творѧщѹ, нѫ тъкмо грⷯѣ своиⷯ• бе-

зꙋмньіи же, не разꙋмѣвае͗тъ, бжие прѣмⷾ-

дрое промьішленїе съгрѣшаѫ͗щꙋ и͗ нака-

за емꙋ, нѫ и͗ли ба, и͗ли лкьі ѿ своиⷯ злъ по-

виннѣхъ. твориⷮ, ꙗ͗ко злопитателньіѫ сто-

махѻⷨ, полѕевае͗тъ горкьіи пельінъ, тако

бо и͗ злонравьімъ, зло страдати полѕевае͗тъ,

ѡ͗нѣхъ ꙋ͗бо, здравѣхъ творѧⷮ вреванїа, сѝ-

х же покаати сѧ творѧⷮ, и͗ въ болѣзнеⷯ ꙋ͗бо

неволньіⷯ, млⷭть биа, дивно съкрьівае͗т сѧ,

тръпѧщаго на покаанїе привлаѧще, и͗ и͗-

збавлѣѫ͗тъ ѿ вѣньіѫ мѫкьі. Бѣхѫ

же нѣцїи ѿ фарисеи тамо сѣдѧще, и͗ про-

мьішлѣѫ͗ще въ срⷣцихъ своиⷯ, то съи та-

ко глетъ хꙋльі. кто можеⷮ ѡ͑ставлѣти

грѣхьі. нѫ тъкмо, е͗динъ бъ. Грѣхом бо

хꙋленїа, ѡ͗блъгати е͗го хотѣхѫ. послѣ-

днимъ ѡ͗сѫжⷣенїемъ ѡ͗сѫжⷣаѫ͗щє е͗гѻ,

глѧщаго бо хꙋлⷾ на ба, ꙋ͗мирати повелѣва-

е͗тъ мѡѵ̈сеи͗скьі закѡнъ, гь же нашъ

і͗с҃ хс, а͗бїе приводиⷮ посрѣдѣ. помьішленїа

иⷯ, и͗ глеть и͗мъ, въскѫѫ въспоминае͗те

лѫкаваа въ срⷣцихъ своиⷯ. то бо е͗стъ

ꙋ͗добнѣи͗шее рещи, ѡ͗ставлѣѫт сѧ те-

48а

бѣ грѣси, и͗ли рещи въстанѝ и͗ ходи́. Ба себе ꙗ͗-

влѣе͗тъ, ꙋ͗вѣнⷣїе͗мъ помьішленїа. е͗ди-

номꙋ бꙋ естъ, тъкмо еже невѣдомаа вѣ-

дѣти, а͗зъ ꙋ͗бо реⷱ гъ, и͗спьітаѫ срⷣца и͗ ѧ͗тробьі,

и͗ двⷣъ глеть, създавьі е͗динъ срⷣца наша, и͗

дрꙋгьіи прⷪркъ глетъ тьꙇ вѣси срⷣца е͗диⷩ,

и͗ лкъ реⷱ, зритъ на лице, бъ же въ срⷣца,

ѡ͗блиает же иⷯ и͗ глетъ. Вьі ꙋ͗бо фарисе́-

е, мните мѧ хꙋлника, ꙗ͗ко ѡ͗бѣщаѫ͗ща

сѧ грѣхьі ѡ͗ставлѣти, мните же вьі, ꙗ͗ко

къ семꙋ прибѣгаѫ а͗зъ, ꙗ͗ко неѡ͗блиенꙋ

ми бьіти, а͗зъ же и͗ тѣлесньіи͗мъ и͗сцѣле-

нїемъ. ꙋ͗вѣрѧ и͗ дшевноє здравїе, крѣпко

покажѫ, и͗ грѣхѡвъ ѡ͑ставленї. ѡ͗ба-

е же ꙗ͗ко влⷭа и͗маⷮ снъ ль на земли ѡ͗ста-

влѣти грѣхьі. тогда гла къ разслабленномꙋ,

въставъ, възми ѡ͗дръ свои и͗ и͗ди въ домъ сво-

и и͗ въставъ и͗де въ домъ свои. ѡ͗ле по-

велѣнїа сїла, въи͗стинѫ бо глаⷭ сїльі, глаⷭ

бжїи ꙗ͗ко же глеть стьіи двⷣъ, се даⷭ

глаⷭ свои, глаⷭ сїльі своѫ. сеи͗ нинѣ реⷱ хс.

разслабленномꙋ, въстани, и͗ а͗бїе, пове-

лѣнїе дѣло бьіⷭ, кꙋпно бо прие͗мшꙋ слово си-

лѫ, въстае͗тъ ходити разслабленньіи.

глетъ и͗ намъ хс, разслабленньіимъ дшеѫ,

въстанѣте и͗ ходи́те. сѝрⷱѣ, недоволно-

48б

е вамъ, исправити сѧ тькмо ѡ падежи.

нѫ и пристѫпити добродѣтѣлньімъ ꙋ͗спѣа-

нїемъ, дховное съвръшаѫ͗ще теенїе.

Видѣвше же народи, ꙋ͗дивишⷭѧ и͗ просла-

вишѫ ба, давшаго таковѫѫ влаⷭ лкомъ.

Даже бо не мнѣти и͗маѫⷮ, ꙗ͗ко мътанїе еⷭ,

ктомꙋ же и люⷣе да видѧⷮ и͗ ꙋ͗дивѧт сѧ.

повѣлѣ разслабленномꙋ ѡ͗дръ понести,

ꙗ͗ко лка бо тъкмо мнѣхѫ е͗го, болша въсⷯѣ

и͗ велїа. Мьі же братїе, бьівшаа на ра-

зслабленнѣмъ разꙋмѣваше, ꙗ͗ко е͗ли-

ци многа съгрѣшаѫ̀ще, и͗ не приѐмлѧще

мѫкьі въ жити семъ. пае боати сѧ и͗ тре-

петати длъжни е͗смьі, ꙗ͗ко множѫ-

т сѧ намъ томленїа мѫкьі, не мѫⷱнїа

ради здешнааго. и͗ длъготръпѣнїа раⷣ биаго.

блго ͗Ꙋбо еⷭ братїа моа, наказати сѧ ни-

нѣ, и͗ ѡ͗ищеннѣмъ бьіти въ жити сѐмъ.

а͗ не ѡ͗нои мѫцѣ прѣданомъ бьіти, е͗гда

сѫда врѣмѧ бѫдеⷮ, а͗ не ѡ͗ищенїа, ни

же бо еⷭ зло̀, е͗же мѫити сѧ зде, нѫ е͗же

бьіти доⷭи͗нѣмъ, мѫкамъ ѡ͗нѣмъ. Се-

го раⷣ молѧ сѧ вамъ братїе, не ръптаи͗мъ

ни ѡ͑ ъсом же, сълꙋаѫ͗щим сѧ намъ. при-

скръбньіми и͗ тѧжкьіми, ни же стѫ-

жаи͗мси на ба, нѫ блгодарестъвно всѣ

49а

тръпимъ, и͗ послѣдѹимъ всѣкьімъ благо-

разꙋмие͗мъ. ѻ͑ находѧщїиⷯ намъ ѿ ба.

тъи бо вѣстъ, ꙗ͗ко на полѕѫ въсѣ ꙋ͗страеⷮ,

и͗ на и͗справленїе наше. скръбнаа и͗ же-

стокаа, попꙋщае͗тъ бьівати намъ. По-

неже бо подаѫ͗щꙋ бѹ намъ, блгаа даанїа

и͗ дарьі. даже къ немꙋ присно зримъ, и͗

блгодаримъ и͗ славимъ, и͗ велиаи͗мъ

и͗мѧ стое е͗го. мьі же нерадиво и͗ лѣно-

стно прилежимъ, блгодарити и͗ и͗сповѣ-

дати сѧ е͗мꙋ, и͗ не ю́вствꙋе͗мъ, блгаа е͗-

го даанїа, и͗ дарьі безислъньіѫ, и͗х же прие-

млемъ. нѫ прѣзирае͗мъ бжⷭтвънаа хотⷺ-

нїа и͗ повелѣнїа е͗го. и͗ прѣвъзнашаем сѧ

и͗ велиае͗м сѧ и͗ по воли срцꙋ нашемꙋ ходиⷨ.

и͗ съгрѣшаѫще прⷣѣ нимъ. бестꙋдно и͗ безсра-

мно, прѣгоравае͗мъ, и͗ прогнѣвае͗мъ ба.

Сего ради подавае͗тъ ра́ньі и͗ ꙗ͗звьі, се-

го раⷣ и͗скꙋшае͗тъ наⷭ напастми разлинꙹ-

ми, и͗ плѣненми, и͗ бѣдами и͗ скръбни, ꙗ͗-

ко да прїи͗мемъ ювъство, и͗ прибѣгае͗мъ къ

немꙋ. и͗ ꙋ͗повае͗мъ на спсенїе ѥ͗го, и͗ на

сїлѫ и͗ множъство. блгости и͗ промьішле-

нїа е͗го, и͗ възьіщемъ присно црⷭтво е͗-

го и͗ пра́вдѫ, и͗ вѣрѫ и͗мамьі, ꙗ͗ко дарова-

ти и͗матъ намъ и͗зъѡ͗би́лно вѣсѣ блгаа и͗

49б

спсна, не тъкмо дароваѫще въ блъго

и͗ лколюⷠецъ. нѫ и мѫⷱще. Тако жⷣе блгъ ѥⷭ,

и͗ мѫкьі его блгаа дарованїа, и͗ великьі-

ѫ блгⷣти и͗ ъсти сѫⷮ. понеже бо и͗ вра,

не тъкмо, е͗гда въ ѡ͗во́щникьі и͗ приградьі

красньі, и͗зводиⷮ недѫжньіⷯ. ни же е͗гда

въ ба́нѧ и͗ кѫплѣли водньіѫ, приводиⷮ сиⷯ,

тогда еⷭ блгъ и добръ. нѫ е͗гда и͗ гладнѣ-

мъ повелѣвае͗тъ и͗мъ бьівати, е͗гда и͗ рѣ-

жеⷮ, е͗гда и͗ горкаа напаа́нїа даетъ, и͗

тогда враъ ѥⷭ и͗скꙋшенъ. и͗ свое лколю-

бїе показꙋе͗тъ пае. Бъ же ѥ͗стъство-

мъ блгъ сьіи и͗ блгьіи͗мъ всѣмъ подателъ ѥⷭ,

и͗ ѡ͗бьіно е͗мꙋ е͗сть и͗ свое, е͗же промьі-

шлѣти ѻ͑ своиⷯ твареⷯ. толико ꙋ͗бо видѣ-

вше на разслабленнѣмъ блгодарованїе. по-

тъщим сѧ и͗ мьі притещи къ немꙊ ꙋ͗сръдїе-

мъ, и͗ те́плоѫ вѣроѫ. и͗ просѝмъ грѣхѡⷨ

раздрѣшенїе, и͗ находѧщиⷨ намъ скръбемꙿ,

и͗ напастемъ свобожⷣенїе и͗ ѡ͗ставленїе.

и͗ сльішати ѿ ха, ѡ͗ставлѣѫ͗т сѧ вамъ грѣ-

си ваши, и͗ вѣра ваша спсетъ ваⷭ. ꙋ͗мо-

лимъ е͗го, ꙋ͗крѣпити, и͗ исцѣлити дшѧ и͗ тѣ-

леса наша разслабленнаа. и ювства на-

ша и͗справити, и͗ на добродѣтѣлнаа дѣ-

анїа подвигнѫти. и͗ къ заповедемъ

50а

е͗ѵⷢлъскааго житїа, и͗ теенїа, ꙋ͗твръди-

ти и͗ ꙋ͗крѣпити стопьі нашѫ. не тъкмо ꙋ͗-

бо поⷣбае͗тъ намъ въстати ѿ грѣха, и͗ли ра-

зꙋмѣти тъкмо, ꙗ͗ко съгрѣшае͗мъ, нѫ и͗

ѡ͗дръ възѧти, сѝрⷱѣ, тѣло поⷣвигнѫти

на дѣла блгаа и͗ добродѣтѣлнаа, тогда

ꙋ͗бо, ѝ помьішленїа наша вїдѣвше и͗ разꙋ-

мѣвше дховнѣ, е͗же наⷭ ради многаа и͗

разлинаа юⷣса, ѕижⷣителѣ и͗ влⷣкьі на-

шего и͗ възрѣнїе таковое постигше,

прославѧⷮ ба, творѧщаго таковаа ю-

деса ꙗ͗ко томꙋ поⷣбае͗тъ слава

и͗ дръжава въ безконеньіѫ вѣкьі, а͗миⷩ.

Слово 7

Поꙋ͗енїє в неⷣ г҃ поста, на поклоненїе

естнаго и͗ животворѧщаго крⷭта. слоⷡ з҃.

Проѡ͗бразꙋѫ, и͗ прⷣѣписꙋѫ блаженьіим мѡ-

ѵ̈си, животворѧщаго и͗ бжⷭтвнаго

крⷭта. жезломъ ръмное море прѣсѣ-

е. и͗ жидѡвьі немокръно и͗ неⷭкръбно

прѣведе. ꙗ͗ко стѣна бо ѡ͑боѧ͗дꙋ ста-

шѫ водьі, и͗ по прѣхожⷣени жидѡ̀въ,

жезломъ пакьі мо́ре, въ прѣжⷣнее съвꙋкꙋ-

пленїе съста́ви, и͗ гръда́го, и͗ прѣвъзѧта-

го фараѡ͗на, съ всѣмъ вои͗нствомъ, морско-

ѫ пѫиноѫ покрьі, и͗ по пꙋстьіни жезломꙿ,

горкьіѫ водьі мерскьіѫ ꙋ͗слади. и͗ ѿ сꙋха

50б

камене, водѫ прѣславно истои. и жѫдѫ-

щїи нароⷣ, напои и͗ насьі́ти. Къ сим же юде-

семъ, и͗ е͗гѵ̈пта моѵ̈сѝ, жезломъ мѫиⷮ, и͗

водѫ въ кръвъ прѣло́жи, и͗ многаа и͗ велика-

а юⷣса ѡ͗на съдѣла, а͗ще ли же жезлъ ѡ͗нъ, ѡ͗-

бразъ тъкмо и͗ сѣнъ крⷭта нарътаѫ. тако-

вьімъ и͗ толикьімъ юⷣсемъ бьіⷭ дѣлателъ.

то ꙋ͗бо еⷭ, е͗же не и͗маⷮ съдѣати и͗ створити.

тъи самъ ъстньіи. и͗ бжⷭтвньіи и͗ животво-

рѧщїи крⷭть, незнаменно бо нинѣ, и͗ нега-

таанно проѡ͗бражае͗мъ, и͗ пронарътае͗мꙿ

ѥⷭ, самое видѣнїе же видимъ, и͗ нами поклⷶ-

нѣе͗мъ и͗ поитае͗мъ, самъ тъи животво-

рѧщїи крⷭть, мьіслънаго фараѡ͑на и͗ съпоста-

та нашего дїа́вола, и͗ злонаѧлнаго врага,

многоислъньімъ ранамъ прѣдаⷭ. и͗ видимьіⷯ

и͗ невидимьіⷯ бѣсъ плъкьі, погꙋбитъ и͗ потопитъ,

движѫщих сѧ на наⷭ, и͗ борѧщїихъ и͗ смѫщао͗-

щїиⷯ наⷭ, тъи самъ ⷭтньіи, и͗ животворѧщїи

крⷭтъ, стрⷭтехъ мѡре немокръно и͗ без напа-

сти, мимо и͗ти намъ ꙋ͗строи͗тъ, и͗ житїе

наше се, ꙋ͗добъ ꙋ͗кротити и͗ ꙋ͗тѣшити, и͗

проее живота нашего, мирно съвръшити

споⷣбитъ. Тъи бо животворѧщїи крⷭтъ,

горесть и͗ болѣзнъ напастеⷯ и͗ бѣдъ нашиⷯ

и͗ ѧстьіѧ находьі и͗ скръби, и͗ и͗скꙋшенїа сълꙋаѫ͗щаа

51а

сѧ намъ, ѡ мьіслъньіи ювестьвньі и враг, на

блгое въскорѣ прѣложиⷮ, и͗ дховное ꙋ͗слажⷣенїе,

и͗ ꙋ͗милиⷮ и͗ ꙋ͗тѣшиⷮ дшъ нашиⷯ, ѿнападаѫ͗щиⷯ ꙋ͗-

ньінїе͗мъ и͗ скръбемъ. тъи самъ животво-

рѧщїи крⷭтъ, водѫ и͗стоиⷮ намъ ѿ камене

и͗стиннаго хⷭа ба нашего, и͗ пламенъ и͗скꙋ-

шенїа погасиⷮ, и͗ пае ме́да и͗ масла ꙋ͗сладиⷮ

и͗ ꙋ͗тѣшиⷮ дшѧ нашѧ и͗ тѣлеса, и͗ жѫжⷣѫ нашⷾ

ꙋ͗ставиⷮ, ꙗ͗ко ктомꙋ же не жѫдати. пїѫ

и͗ бо ѿ него, не и͗маⷮ въжѫжⷣати въ вѣкьі, нѫ

рѣкьі потекѫⷮ ѿ рѣва е͗го, водьі живьіѧ. ꙗ͗-

ко же тъи самъ реⷱ, сама и͗стина хс бъ нашъ.

Сего бо бжестъвнаго и͗ животворѧщаго

крⷭта братїе, стїи и͗ бжⷭтвнїи ѡ͗ци наши и͗ ꙋ͗-

ителїе, хранителѣ и͗ застѫпника и͗маше.

и͗ стѣнѫ и͗ ꙋ͗твръжⷣенїе непостьідное, вѣрньі-

и͗мъ вѣдѧще, въ срⷣѣнѧѫ неⷣлѧ, постньіиⷯ днеи,

прѣдлагати е͗го повелѣшѫ и͗ вѣрньімъ по-

кланѣти сѧ е͗мꙋ, и͗ поитати и͗ цѣловати за-

вѣщашѫ. даже бо, дховнаа дѣла е͗лика и͗-

справлена бьішѫ, ѿ подвижникъ въздръжа-

нїа. съблюдае͗тъ и͗ съхранѣе͑тъ крѣпка и͗ не-

поколѣбима, хотѧщаа же пакьі и͗справлѣе͗-

ма бьівати, ꙋ͗страати и͗ помагати. и͗ съста-

влѣти неѡ͗борима и͗ крѣпка. Сего раⷣ мьі,

гнѣго крⷭта съпоспѣшителѣ призьіваѫще,

51б

прѣлежѫщїи подвигъ поста, прѣи͗ти и͗ скона-

ти потъщим сѧ. въсѣкьіѫ стрⷭти и͗ поⷣвиѕа-

нїа плътскаа распинаѫ͗ще и͗ ꙋ͗мръщвѣѫ͗-

ще, и͗ по заповѣдехъ и͗ повелѣниⷯ госпоⷣнѣхъ

послѣдовати потъщим сѧ. ꙋ͗сръдїе͗мъ мнⷪ-

гьімъ, и͗ те́пльімъ и͗зволенїемъ, ꙗ͗ко

же и͗ бгогласнаго ма́рка. е͗ѵⷢлское поꙋ͗е-

нїе днеⷭ намъ прѣдлагаетъ сице гла.

Реⷱ гьі, во и͗мъ ꙋ͗е́никѡмъ. и͗же хощетъ по-

мнѣ и͗ти, да ѿреет сѧ себе, и͗ да възмеⷮ крⷭтъ

свои. и͗ въ длⷣѣ мене да и͗деⷮ. и͗же аще хощеⷮ

дшѫ своѫ спⷭти, погꙋбитъ ѫ. и͗же а͗ще по-

гꙋбитъ дшѫ своѫ, мене раⷣ и͗ е͗ѵⷢлїа, тъи

спсетъ ѫ. каа полѕа лкꙋ, а͗ще приѡ͗брѧ-

щеⷮ миръ весь, дшѫ же своѫ погꙋбиⷮ, и͗ли

то даⷭ лкъ и͗змѣнѫ ѻ͑ дши свое͗и. Връхо-

вньіи͗ же а͗пⷭлѡмъ пе́тръ, ꙋ͗сльіша га глѧ-

ща. ꙗ͗ко поⷣбае͗тъ снꙋ лю мноⷢ постраⷣти,

и͗ прѣзрѣнꙋ бьіти ѿ старецъ и͗ а͗рхїереи

и͗ книжниⷦ, и͗ ꙋ͗бие͗нꙋ бьіти, и͗ третїи днъ

въскрⷭнѫти. ꙗ͗ко же въздаде теплѣи͗шꙋ сѫ-

щꙋ петрꙋ, пае дрꙋгьіиⷯ ꙋ͗еникъ. и͗ зде та-

ковьі жде ꙗ͗влѣе͗т сѧ. И͗ глааше хꙋ, млⷭти

въ себѣ бѫди ги, не бьіти тебѣ се. хс же

реⷱ е͗мꙋ, и͗ди за мѧ сатана, съблазна ми е͗-

си. ꙗ͗ко не мѫдръствꙋе͗ши биа нѫ ль-

52а

скаа. Сих же ра призьіваетъ хс, петра, и͗ на

послꙋшанїе всѣмъ. ктомꙋ пае въсⷯѣ прости-

рае͗т сѧ и͗ глетъ, тьі ꙋ͗бо ѡ͗ петре, запрѣ-

щае͗ши и͗ възбранѣе͗ши, и͗ зазирае͗ши ми. ꙗ͗-

ко крⷭтъ хощѫ, и͗ прие͗млѧ съмртъ поноснѫⷾ.

а͗зъ же глѧ тебѣ, ꙗ͗ко ни тьі ни же дрꙋгьіи

кто спсет сѧ. а͗ще не Ꙋмреⷮ ѻ͑ добрѣи и͗ ѻ͑ и͗-

стинꙿнѣи правдѣ, е͗же бо ꙋ͗мрѣти намъ

праѵ̈дьі раⷣ, приѧстникьі наⷭ сътвориⷮ, и͗ на-

слѣдникьі црⷭтвїꙋ небⷭномꙋ покажеⷮ. не

реⷱ бо хс, ꙗ͗ко и͗ли хощете и͗ли не хощете,

сътворити сїа и͗ постраⷣти, глѧ вамъ и͗ по-

нꙋждаѫ послѣдовати мнѣ. нѫ и͗же хо-

щеⷮ, и͗ и͗зволенїе͑мъ грѧдетъ, тъи да и͗деⷮ

послⷣѣ мене. Не томлѧ реⷱ, ни же понꙋжⷣа-

ѫ, нѫ въѣсѣкого ѡ͗ставлѣѫ властелѣ и͗зво-

ленїꙋ свое͗мꙋ, на блгаа бо призьіва лкьі

приити. на црⷭтво нбⷭное и͗ бесконеное, и͗ на

присньіи покои. и͗же ꙋ͗бо хощеⷮ, и͗ли мѫжъ,

и͗ли жена̀, и͗ли нищъ, и͗ли бога́тъ. и͗ли на-

ѧлникъ, и͗ли послѣдникъ. сѝмъ добрьіⷨ

пѫтемъ да грѧдеⷮ. и͗ послѣдꙋе͗тъ

мнѣ. а͗ще ли же кто не хощеⷮ ни же доⷭи͗нъ

е͗стъ, послѣдовати ми. безънѫждно тво-

риⷮ гне не хотѧщимъ въ слѣдъ е͗го и͗ти,

понеже бо понꙋжⷣаѫ͗и, ѿвращае͗тъ множи-

52б

цеѫ и͗х же понꙋжⷣае͗тъ, ѡ͑ставлѣѫи͗ же сльі-

шѫщїиⷯ, на и͗зволенїе, пае бо, привлаиⷮ сѝхъ

ꙋ͗добъ. сего раⷣ, и͗же а͗ще хощеⷮ реⷱ, велїа бо сѫⷮ

блгаа, ꙗ͗же подае͗тъ намъ влⷣка. и͗ таковаа,

е͗лико же и͗ понꙋждати сѧ намъ хотѣнїе͗мъ

свои́мъ, и тещи волеѫ, и͗ не възвращати сѧ. ни же

бо а͗ще би кто злата давалъ многа и͗ и͗зъѡ͗би́-

лна, не би нꙋжⷣеѫ звалъ, а͗ще ли же, на

ѡ͗на мимоходѧщаа и͗ тлѣннаа, не нꙋжеⷣѫ,

призьівае͗ми. нѫ пае скръбꙿми, колми па-

е на нбⷭнаа блгаа, на бесъмрътнаа и͗ вѣнаа.

тъщати сѧ длъжни е͗смьі, и͗зволенїе͗мъ при-

ходити, а͗ще ꙋ͗бо самое то, дѣла е͗стъ-

ство, не ꙋ͗вѣрѣе͗тъ наⷭ притицати, на и͗стинꙿнⷶ-

а и͗ блгаа и͗ небеснаа, ни же приѫ͗ти е͗смьі доⷭ-

ини. а͗ще ли же прїи͗мемъ нꙋжⷣеѫ и͗ по силѣ,

не крѣпко съхранити и͑мамьі сїа. сего раⷣ

непонꙋжⷣаетъ хс, нѫ и͗же хощеⷮ по немъ и͗-

ти, сего призьіваеⷮ и͗ сего прїемлеⷮ. а͗ще

хощете реⷱ, и͗ послꙋшае͗те мене, блгаа земи

снѣсте. Прѣжⷣе бо еⷭ въсхотѣти, и͗ потомъ

послꙋша́ти. а͗ще ли же не въсхощемъ, ни

послꙋшати можемъ. въсѣ бо добродѣтѣлнаа,

и͗ злаа, на и͗зволени нашемъ сѫⷮ. е͗же бо послѣ-

довати е͗сть, сирⷱѣ, вѣровати зовѫщомꙋ

наⷭ гѹ і͗ѡ҃ хꙋ. а͗ е͗же по мнѣ и͗ти и͗щеⷮ, заповѣ-

53а

де ѥго дъланїе и съблюденїе, се ꙋбо еⷭ и͗сти-

нное, е͗же послѣдовати хꙋ. ꙗ͗ко не тъкмо

вѣровати ѥ͗мꙋ, нѫ и͗ страⷣти е͗го раⷣ, и͗ ѡ͗ дрꙋгьіⷯ

добродѣтѣлеⷯ подвиѕати сѧ, свое житїе

положилъ ѥ,ⷭ спсъ нашъ ѡ͗бразъ и͗ написанїе

житїа добраго. хотѧщимъ послꙋшати

е͗го, сего раⷣ и͗ глааше, а͗ще кто мнѣ слꙋ-

жиⷮ, по мнѣ да и͑деⷮ послѣдованїе глетъ, ѡ͑па-

сное житїе свое, е͗же въ плъти, противѫ

силѣ поⷣбити сѧ е͗мꙋ, да ѿпеⷱт сѧ себе, и͗ да възмеⷮ

крⷭтъ свои, и͗ въслѣдъ мене да и͗детъ. Три сѫ-

тъ, ꙗ͗же глетъ, е͗же ѿрещи сѧ себе, и͗ е͗-

же възѧти крⷭтъ свои и͗ е͗же послѣдовати

єеже себе ѿврѣщи сѧ еⷭ, е͗же безмлⷭтивомъ

себе напастемъ прѣдавати, и͗ нито же ѡ͗-

бщее и͗мѣти съ собоѫ, нѫ ꙗ͗ко же и͗номꙋ стра-

жⷣѫщꙋ, тако мнѣти сѧ. ꙗ͗ко же бо, а͗ще кто

ѿвръжт сѧ дрꙋга а͗ще бїема ꙋ͗зриⷮ е͗го.

а͗ще затѧѕае͗ма. и͗ли на съмрть ведома, не

помагае͗тъ е͗мꙋ ни же прⷣѣстоитъ. ни же бо-

лиⷮ ѡ͗ немъ. тако хощеⷮ и͗ наⷭ бъ. а͗ще ра́рим сѧ,

и͗ли съжиѕае͗м сѧ, и͗ли ꙋ͗мирае͗мъ, не ꙋ͗кланѣ-

ти сѧ, ни же миловати себе. нѫ ꙗ͗ко же

неи͗мѧщи нито же, ѡ͗бщее дши съ тѣломъ,

тако и͗мати. и͗ прѣдавати сѧ на напастеⷯ

и͗ бѣдаⷯ, и͗ проїи͗мъ мѫкамъ. ѻ͑ и͗сповѣдани

53б

хвѣ, и͗ ѻ͑ праѵ̈дани и͗ и͗стинѣ. ѿврѣщи сѧ себе

еⷭ, забъвенїе въсѣмъ мимошеⷣшимъ, ѡ͗ста-

вленїе свое͗го хотѣнїа. ꙋ͗мръщвенїе ꙋдъ на-

шиⷯ земньіиⷯ. и͗ е͗же въжⷣелѣ́нꙿно и͗ гото́во при-

лежати на въсѣкьіѫ напасти, и͗ смрти ха раⷣ.

Ѿрицае͗т сѧ кто, е͑гда въ жити свое͗мъ прѣ-

жⷣе злѣ пожиⷮ доⷭи͗ньіⷨ покаанїемъ и͗ ѡ͗бра-

щенїемъ ѡ͗братит сѧ, и͗справит сѧ, си-

рѣь, е͗же блѫдѧщїи, ѿрицати себе не блѫди-

ти ктомꙋ, нѫ цѣломѫдръствовати. и͗ прѣ-

жⷣе неправеденъ сьі̀и, ѿрицаетъ себе ѿ непрⷶ-

ѵ̈дьі, и͗ творити правдѫ. кꙋпно же рещи,

ꙗ͗ко въсѣкого грѣха ѡ͗шаа́нїе. ѿреⷱнїе еⷭ свое,

въслѣдъ ха ведѫщее. ꙗ͗ко да не мнѣти и͗ма-

мьі, ꙗ͗ко до ранъ. и͗ до дѻсажⷣенїа, и͗ до

ꙋ͗нїиженїа, ѿриати сѧ себе повелѣвае-

тъ хс, нѫ приложилъ ѥⷭ. ꙗ͗ко и͗ възѧти крⷭтъ

свои, ꙗ͗влѣѫ, до колика ѿрицати сѧ себе

длъжни е͗смьі. ꙗ͗ко до съмръти, и͗ съмръти

поноше́ннѣ, и͗ не тъкмо же, пищѫ и͗ славѫ

прѣзирати ха раⷣ. нѫ и͗ до кръви съпротивлѣти

сѧ, и͗ въсѣ тръпѣти крѣпко, и͗ ѡ͑ семъ пае ра-

довати сѧ. Е͗же бо възѧти крⷭтъ ѥⷭ,

е͗же непристрастно прилежати къ житїꙋ

семꙋ и͗ ѡ͗расѫжⷣени съмръти, тако

жⷣе бьіти. ꙗ͗ко не надѣати сѧ на се, нѫ

54а

мрътво бьіти на грѣⷯ. жиⷡ бꙋ же хꙋ. се же бьі-

ти можеⷮ, єегда кто ꙋ͗странит сѧ вънѣшниї-

хъ вещеⷯ. сѝрⷱѣ, стѧжанїа, богатства,

славьі сꙋе͗тньіѫ ѿ всѣкого неполезнаго прї-

страстїа ꙗ͑ко же и͗ стии а͗по́столи наꙋ͗ишѫ,

и͗ сътво́ришѫ, и͗ показашѫ намъ пѫтъ спсе-

нїа. ѡ͗ставлъше бо всѣ, послѣдовашѫ хꙋ͗. не

тъкмо а͗пⷭли, нѫ и͗ мⷱници, и͗ прѣпоⷣбни и͗ пра-

ведни, мѫжъ и͗ женъ лици. на тьісѫща зла

прѣдашⷭѫ и͗ распѧшⷭѧ ха раⷣ. ддрꙋга бо съмртъ

не бѣ поно́сна и͗ безъстна, ꙗ͗ко же распѧтї,

поножен бо, и͑ безьстенъ мнѣше сѧ крⷭтъ тоⷣ.

Не реⷱ же хс, въ̀зѧти крⷭтъ тако. нѫ крⷭтъ сво-

и глетъ, сѝрⷱѣ, длъжнѫѫ съмртъ, е͗ѫ

же длъженъ ѥⷭ къжⷣо, на всѣкъ днь съвръша-

ти, по бжⷭтвномꙋ а͗пⷭлѹ глѧщомꙋ. на всѣ-

къ днь ꙋ͗мирати, носити крⷭтъ наⷭ хощеⷮ гь,

сѝрⷱѣ присно трѣзвити сѧ ꙋ͗момъ, и͑ на вьісо-

таⷯ добродѣлеⷯ стоати, е͗же еⷭ, не сънити съ

крⷭта. и͑ въздръжати сѧ намъ ѿ стрⷭти, до-

нде же ѿтъмнемъ ꙋ͗ма нашего ѿ

грѣха и͑ пристрастїа. и͑ въстанемъ проее

непобѣдими. не за крⷭтъ, всѣкомꙋ грѣхꙋ раздрꙋ-

шенїе еⷭ. Распънѝмъ ꙋ͗же себе братїе ѿ ми-

рскьіиⷯ вещеи, не прикаⷭти сѧ и͗мъ, ни пригважⷣа-

ти сѧ. понеже бо а͗ще и͗ распѧтїе не прѣдлежиⷮ,

54б

сѝрⷱѣ, ꙋ͗нииженнаа съмртъ, нѫ стрⷭтемъ ꙋ͗-

мръщвенїе прѣдлежиⷮ, и͗ ненавидимаго вра-

га и͗ съпостата, съставлѣе͗маа бра́нь, е͗го же и͗

побѣдити поⷣбае͗тъ въсѣмъ вѣрꙋѫ͗щимъ въ ха•

ꙗ͗ко же възможно бѫдеⷮ всѣкомꙋ глати, мнѣ

миръ разпѧт сѧ и͗ а͗зъ мирꙋ. ꙗ͗влѣе͗т же глемⷪ-

е сице. ꙗ͗ко бо мнѣ миръ разпѧт сѧ. сѝрⷱѣ,

свобожⷣенїе ѿ дѣанїа грѣховнаго. ͗а е͗же,

а͗зъ мирꙋ, ꙗ͗влѣе͗тъ мьіслъное безстрастїе.

мира бо нарицаетъ, мирскаа въжⷣелѣнїа,

живѫ и͗ же дховнѣ, распинае͗тъ въжⷣелѣнїа

въсѣ и͗ ꙋ͗мръщвѣеⷮтъ ꙗ. и͗ тъще́тнаа пока-

зꙋеⷮ. не могѫщаа побѣдити е͗го, и͗ надѣа͗-

нїе грѣхꙋ ве́сти, нѫ и͗ тъи ꙋ͗мрътвил сѧ еⷭ

въжⷣелѣнїа мира, сѝрⷱѣ, не въспоходити

на въжⷣелѣнїе иⷯ. понеже бо бьіваетъ и стра-

жⷣѫщꙋ комꙋ, не послѣдовати хѹ, ꙗ͗ко же и͗

злодѣи͑ци многаа стражⷣѫтъ зла, и͗ гробьі

прокопаваѫ͗щи, и͗ ѡ͗бавници, и͗ ꙋ͗бии͗цѧ и͗ та-

тїе, и͗ разбои͗ници тако ꙋ͗бо никто же да мни-

тъ, ꙗ͗ко доволна сѫⷮ въсѣкаа страⷣнїа на спа-

сенїе, приложлъ ѥⷭ гь, и͗ е͗же по мнѣ и͗ти,

показꙋѫ ꙗ͗ко того ради е͗диного поⷣбае͗тъ

тръпѣти тъкмо и͗ храбростъ показати въ

напастеⷯ нѫ и цѣломѫдрїе, и͗ кротоⷭ

и͗мѣти, и͗ всѣкьіѫ заповѣди творити.

55а

се бо ꙗ͗влѣе͗тъ, е͗же послѣдовати ми, е͗же

подвиѕати сѧ на въсѣкьіѫ добродѣли. ѿри-

цае͗т бо сѧ кто себе, и͗же и͗мѣнїа своа расто́и

е͗лика и͗мѣше, и͗м же гостподи́нъ и͗ влⷣка бѣ-

ше, и͗ прътскьіѫ мѫдростъ въсѣкьіѫ ѿре-

к сѧ, та же крⷭтъ въземъ. и͗ весь тамо бьіваⷾ,

ни же мала на мирскьіѫ ве́щи ѡ͗бращаѫ сѧ.

послѣдꙋе͗т же хꙋ, и͗же бо до́брааго раⷣ е͗стъ-

ства сїа творѧи, а͗ не славьі ради, и͗ли дрꙋ-

гаго, льскааго нѣкои непщеванїа. съи бо пои͗-

стинѣ послѣдꙋ͗етъ хꙋ, ѿ того же житїꙋ,

и͗ тъи послѣдꙋѫ. По стопаⷯ же хвѣхъ шествї-

е и͗ послѣдованїе, послѣдꙋ͗ѫщомꙋ вѣнцѧ хо-

датаитъ. и͗змѣнꙋѫще же на деснаа и͗ли

на лѣваа ѡ͗бращаѫ͑ сѧ, а͗ще и͗ послѣдовати

мнит сѧ, нѫ неи͗стинꙿно и͗ непоⷣбно въ-

сꙋе трꙋжⷣае͗т сѧ, и͑же бо аще хощеⷮ дшѫ сво-

ѫ спⷭти погꙋбитъ ѫ, и͗ и͗же аще погꙋбиⷮ

дшѫ своѫ мене раⷣ и͗ е͗ѵⷢлїа, спсетьі ѫ. Слаⷣко

бо еⷭ житїе се, не всѣмъ лкѡмъ. нѫ при-

гвожⷣъшїи͗м сѧ и͗ привѧзаньімъ къ насто-

ѫ͗щимъ, възводѧ же насъ на свобожⷣенїе

гь, глааше сїа провъзвѣщаѫ гоненїа

ꙗ͗же хощаахѫ приѫти. по всⷯѣ градовъ и͗

странахъ вѣровавшимъ на́мь. и͗же бо

а͗ще дшѫ своѫ погꙋбитъ, се бо ꙗ͗влѣе͗тъ

55б

ꙗ͗ко а͗ще погꙋбитѫ въ вѣнаа и͗ бѫⷣщаа,

сирѣъ, мѫкамъ вѣньімъ послеⷮ ѫ. погⷹ-

бленїе дши еⷭ, не ꙗ͗ко погꙋбити и͗ ктомꙋ

не бьіти, нѫ мѫⷱти сѧ непрѣстанно при-

сно мѫенїе, щѫдѧ и͗же дшѫ своѫ сѝмꙿ

ѡ͗бразомъ погꙋбитъ ѫ немилꙋѫ же

дшѫ своѫ спасетъ ѫ. и͗ ѡ͗ семъ нѣкто прⷺ-

мѫдръ глааше, а͗ще накажеши сна свое͗-

го жезломъ не и͗маⷮ ꙋ͗мрѣти. дшѫ же

е͗го ѿ съмрти и͗зба́виши. и͗ пакьі ꙋ͗гла-

жⷣаѫи сна свое͗го сирѣь милꙋѫи. ѡ͗бѧ-

жеⷮ ра́ньі е͗г, се бо и͗ на вои͗нстваⷯ бьі-

вае͗тъ. а͗ще вое͗водѣ милꙋѫ͗ще вои͗ньі

вънѧтр присно лежати повелѣвае͗тъ,

и͗ вънѧтръниⷯ кꙋпно съ ними погꙋблѣе͗ть.

Даже бо и͗ ѡ͗ наⷭ тако бѫдеⷮ наприснѫѧ съ-

мрътъ, готовѣмъ бьіти ꙋ͗иⷮ наⷭ гь. и͗же

бо любови раⷣ и͗ въжⷣелѣннїа, маловрѣменна-

аго житїа, е͗же ха раⷣ съмрти и͗ бѣдьі дшѫ

своѫ ѿвращаѫ. и͗ спⷭти ѫ̀ хотѧ любое раⷣ

мирскаго житїа, ꙋ͗добъ можеⷮ погꙋбити

ѫ, погꙋбленїе͗мъ ѡ͗нѣмъ, е͗же еⷭ неꙋ͗га-

симьіи ѡ͗гнь. ѝ ръвьне ꙋ͗сьіпанньіи, и͑ тъ-

ма кромѣшнаа спⷭенїе бо нарицае͗тъ гь

любленїе житїа, и͗ е͗же ѿ бѣдьі ꙋ͗кла-

нѣти сѧ и͗ бѣжати. прѣдаѫи͗ же бѣдамъ

56а

и͗ съмртиѫ дшѫ̀ своѫ ха ради, и͗ и͗стиньі ради

и͗ правдьі. и͗ таковьі и͗мъ ѡ͗бразомъ и͗ добрьі-

и͗мъ въ и͗стинѫ погѫбленїемъ, тъи бо въ

и͗стинѫ спсае͗ть ѧ, наставлѣѫ є͑ѫ на до-

брѣи͑шее житїе. погꙋбленїе бо дши гле-

тъ е͗же ха раⷣ дши ѿ тѣла разлѫити сѧ,

въ тѣлѣ сѫщи, и͗ съвръшати заповѣди е͗го,

и͗ сѝхъ раⷣ съмртньіѫ ѩ͗зьі прѣзираѫ. съ-

и не погꙋблѣе͗тъ дшѫ своѫ нѫ пае спсае͗-

тъ ѫ. Прѣзираѫꙗ͗ же, ха раⷣ и͗сповѣданїа, и͗

заповѣди е͗го, и͗ спⷭти дшѫ своѫ хощеⷮ, кро-

мѣ бѣдьі и͗ смрти, погꙋбленїе вѣное хо-

датаиⷮ. Нѫ понеже разлино и͗ много-

ѡ͗бразно, мноѕи множицеѫ дшь своиⷯ

погꙋблѣтъ. и͗ли разбои͗нствѹѫще, и͗ли

ꙋ͗биваѫ͗ще, и͗ли крадⷶще, и͗ли гробьі про-

коповаѫ͗ще. и͗ли и͗ на непоⷣбнаа творѧ-

ще, прилагае͗тъ глѧ• е͗же мене ради͑

и͗ е͗ѵⷢлїа. не погꙋблѣѫ͑ же дшѫ своѫ ха

ради и͗ е͗ѵⷢлїа, не спсетъ ѫ. блженъ ꙋ͗бо

въ и͗стинѫ и͗же ха ради и͗ е͗ѵⷢлїа дшѫ сво-

ѫ погꙋблѣѫи, тъи бо въи͗стинѫ спсае͗т ѫ.

Блженъ ꙋ͗бо и͗же всѣмъ настоѫщимъ ꙋ͗-

мирае͗тъ. ювестъвньімъ ѿложенїемꙿ,

по ювъстваⷯ дѣанїе͗мъ, мьіслъньіхъ ра-

ди и͗ бѫⷣщииⷯ, тѣлесна съмртъ похва́лна

56б

и еже въсѣмъ настоѫщимъ, волное ѿвраще-

нїе, и͗м же бжиѫ блгⷣтиѫ жизнь вѣнѫ въ-

сприѫ͗ти можемъ. подателѣ въсѣмъ сѫ-

щимъ, недомьіслъно въсприи́мемъ га ба.

Ка́а полѕаа лкꙋ а͗ще весъ миръ приѡ͗брѧщеⷮ,

дшѫ же своѫ погꙋбитъ, и͗ли то даⷭ лкъ

и͗змѣнѫ за дшѫ своѫ. Непоⷣбно дши спсенї-

е горшаго погꙋбленїа. е͗гда ꙋ͗бо кто

на слаⷣкаа вѣка сего възираеⷮ, ѿреⷱт сѧ стра-

дати ха ради любовиѫ славньіиⷯ мира се-

го. а͗ще и͗ бога́тство и͗маⷮ и͗ли славѫ

и͗ли и͗манїе злата, и͗ли и͗ на нѣкаа тако-

ваа. каа полѕа ѥⷭ е͗мꙋ, сѝхъ раⷣ дшѫ своѫ по-

гꙋбившѹ, мимо ходиⷮ ꙋ͗бо слава и͗ сладоⷭ

мира сего. ꙗ͗ко и͗ сѣнъ, и͗ богатство неправе-

дно, не могѫⷮ бо скровища безаконньіи͗мъ

правда же ѿ съмръти и͗збавлѣеⷮ лка.

Сего раⷣди хотѧщїи͗мъ по праѵ̈дѣ жити,

тѣлеснаа лихои͗манїа, и͗ е͗же мѫдръство-

вати мирскаа, погꙋбленїꙋ ходатае бьіва-

ѫтъ. мѫдроⷭ бо плътскаа вражⷣа е͗стъ

на ба, и͗ мѫдръствꙋѫи мирскаа врагъ

би и бьівае͗тъ. лихои͗манїе бо єⷭ въи͗стинⷾ,

е͗же ѡ͑ мирскьіⷯ вещеⷯ мѫдръствовати.

сего раⷣ глеть гь, каа полѕа лкꙋ, а͗ще весь

миръ приѡ͗брѧщеⷮ, дшѫ же своѫ погꙋбитъ.

57а

не гли ꙋ͗бо ле ꙗ͗ко дшѫ своѫ спⷭлъ е͗си, толи-

кьіѫ бѣдьі ꙋ͗бѣжавъ, а͗ще бо съ дшеѫ въселе-

нѫѧ всѧ приѡ͑брѧщени, каа ти полѕа ѿ сиⷯ

бѫдеⷮ дши погьібши, е͑и же весъ миръ доⷭ-

инъ нⷭѣ. ꙗ͗ко же аще рабомъ питаѫ͗щиⷨ сѧ

и͗ богатѣѫ͗щиⷨ, господи́нъ иⷯ въ кониньіиⷯ

злъ прѣбьівае͗ть. никаа же полѕа е͗мꙋ еⷭ

госпоⷣствꙋѫ͗щꙋ, тако жⷣе а͗ще и͗ рѣво пи-

тае͗т сѧ и͗ тѣло бꙋи͗тъ, дшѫ же бѫⷣщее по-

гꙋбленїе жⷣетъ. ни е͗динаа полѕа, ни спасе-

нїе бьівае͗тъ. Е͗да̀ на златѣ еⷭ и͗змѣ-

нити спⷭенїе, а͗ще би тако, приѡ͑брѣти-

и мира, дшѫ же погꙋбивъ, дал би злата в

пламени горѧщꙋ, и͗ и͗збавил сѧ би и͗ свободѫ ѿ мѫкьі.

нѫ нѣсть таковьі и͗змѣньі на дши дати,

нѫ вѣнаа и͑ безконенаа мѫка. И а͗ще

бо кто црь въсеи въселенѣи бѫдеⷮ. и͗ всѣми и͗-

мѣнми земньіми ѡ͗бладаетъ, не можеⷮ

и͗скꙋпити дшѫ своѫ, а͗ще и͗ въсѣ и͗манїа въсѧ

въселеньіѫ даⷭ. ни же мирскаа пїта́нїа, и͗

краснаа ѡ͗дѣанїа, малъ покои и͗ ꙋ͗тѣше-

нїе дши могѫⷮ сътворити, е͗гда вѣно мѫи-

ма бѫдетъ. въ настоѫ͗щїи же вѣкъ, да-

вае͗тъ лкъ покаанїе, и͗сповѣданїе, слъ-

зьі въздьіханїа, млⷭтьінѧ, и͗ дрꙋгьіѫ

пѫти спсенїа. лѫ́кавьіи же врагъ

57б

дшъ наш и͗ дїаволъ, присно прѣлъщаеть

наⷭ житеи͗скьіми сластми, ꙋ͗крадаѫ мальі-

ми вещми глѧ, мнѣ днеⷭ дажⷣъ бѹ же ꙋ͗-

прѣе, мнѣ дажⷣъ настоѫ͗щее, гꙋ же хотѣ-

щее бьіти. даже такомꙋ дѧщимъ намъ

къ покаанїꙋ, и͗ ѡ͗слабленїꙋ. пришед и съ-

мрти вънезаапѫ въсхьітиⷮ наⷭ не и͗справле-

нѣхъ. не бѫдѫщꙋ и͗збавлѣщꙋ ни спсаѫ͗-

щꙋ, лкъ ꙋ͗бо не и͗маⷮ то дати и͗змѣнѫ

на дши свое͗и. бъ же спсенїа нашего раⷣ

даⷭ намъ и͗змѣненїе, ⷭтнѫѫ кръвъ сна свое͗-

го е͗динороⷣнааго. сего раⷣ молѧⷭ вамъ,

братїе, проаа ѡ͑ставлъше ѻ͑ дши въсѣко-

е тъщанїе и͗мѣмъ, пае бо въсⷯѣ сѫщиⷯ въ

наⷭ, дша болшаа еⷭ. ͗Иже бо аще постьіди-

т сѧ мене реⷱ и͗ моиⷯ словесъ, въ родѣ семъ прѣ-

любодѣи͗стъвньіⷨ и͗ грѣшньіи͗мъ. и͗ снъ ль

постьідит сѧ е͗го, е͗гда прїи͗деⷮ въ славѣ ѡ͗-

ца свое͗го съ а͗ггльі стьіми. Не тъкмо бо

помьішленїе͗мъ вѣровати длъжни е͗смьі,

нѫ и ꙋ͗стьі и͗сповѣдати, тако жⷣе и͗ и͗стѧ-

ѕае͗ми е͗смьі. понеже бо сꙋгꙋбъ еⷭ лкъ,

сꙋгꙋбо естъ и͗ ѡ͗сщенїе. ѡ͗сщае͗т бо сѧ

дша вѣроѫ, ѡ͗сщае͗т же сѧ и͗ тѣло и͗сповѣ-

данїемъ. ꙗ͗ко же и͗ а͗пⷭлъ глетъ, срце ꙋ͗бо

вѣрꙋет сѧ въ правдѫ. ꙋ͗ста же и͗сповѣда-

58а

ѫтъ въ спⷭенїе, постьіжⷣаѫ͗и͗ же сѧ и͗ сра-

млѣѫ сѧ въ распѧтаго ха вѣрꙋе͗тъ, и͗ слове-

са е͗го е͗ѵⷢлскаа. сего и͗ гь ꙋ͗срамлѣе͗т сѧ, и͗

доⷭи͗нам раба себѣ сътвориⷮ, е͗гда прїи͗деⷮ вторьіимꙿ

пришествїемъ свои͗мъ силѫ и͗ славоѫ

многоѫ, съ слꙋженми а͗гглскьіми.

͗Амѝнъ глѧ вамъ, ꙗ͗ко сѫⷮ нѣцїи ѿ зде стоѫ-

щиⷯ и͗же не и͗мѧтъ въкꙋсити съмрти, донꙿ-

деже ꙋ͗зрѧⷮ црⷭтво бие пришеⷣшее сїлоѫ.

Пе́тра и͗ ї͗кѡва и͗ і͗ѡа́нна, глеть, не и͗мѧⷮ ꙋ͗-

мрѣти реⷱ, дондеже покажѫ имъ прѣѡ͑бра-

женїе͑мъ. каковоѫ славоѫ хощѫ прїи͗ти

на вто́рое пришествїе. прѣѡ͗браженїе

бо хво, провъзвѣщанїе бѣше, второмꙋ при-

шствїꙋ е͗го. ꙗ͗ко же бо тогда просна сѧ

лице спⷭа нашего и͗ ба ꙗ͗ко и͗ слнце, ризьі же

е͗го бѣшѫ бѣльі ꙗ͗ко свѣтъ. тѣм же ѡ͑бразо-

мъ прїи͗деⷮ съ нбсе ꙗ͗ко млънїа си͗лоѫ и͗ сла-

воѫ многоѫ сѫдити въселенѣи, и͗ ꙗ͗ко же

ѡ͗брѣтошⷭѧ съ ним, пе́тръ. и͗ і͗а́кѡвъ и͗ і͗ѡ-

а́нъ на горѣ стои. тако ѡ͗брѧщѫт сѧ съ нимꙿ

стїи въси, и͗ праведници, и͗ въси и͗збра́нннїи,

прїе͗млѧще бгоꙗ͗вленїа е͗го,

Сїа ꙋ͗бо вѣдѧще братїе, ѿрецѣм сѧ и͗ мьі

себе га ради, нито же и͗но па-

е е͗го мнѧще, ни богатства ни пищⷾ

58б

ни славѫ. ни тѣлесньіѫ власти, ни то само-

е наше житие, нѫ и͗ се пае прѣзримъ, и͗ въ-

слѣдꙋи͗мъ хѹ влⷣцѣ нашемꙋ, кръстъ ѥ͗го

на рамо въземше, и͗ плътскаа похожⷣенїа

и͗ мѫдрованїа ꙋ͗мрътвимъ, съмрти е͗го поⷣ-

бѧще сѧ. ꙗ͗ко да възможемъ и͗ мьі по бо-

жⷭтвномꙋ а͗пⷭлꙋ рещи, живемъ ꙋ͗бо не кто-

мꙋ мьі, живет же въ наⷭ хс. и͗ не бѫди на-

мъ тъкмо хвалити сѧ, ѻ͑ крⷭтѣ гни, въсѣ по-

велѣнїа е͗го ꙋ͗сръдно сконаи͗мъ, и͗мамьі

бо и͗ мьі гонителѧ горкьіѫ, не видимьі-

ѧ и͗ виⷣмьіѧ врагьі и͗ съпостатьі, смѫщаѫ͗-

щиⷯ наⷭ на въсѣкъ днъ и͗ скръбѧщиⷯ, и͗ млъвѧщиⷯ,

и͗ заповѣди и͗ повелѣнїа гнѣ възбранѣѫ͗ще

творити не ꙋ͗мѧким сѧ ꙋ͗же молѧⷭ,

ни же раслаби́м сѧ, ни подадим сѧ боренї-

ꙋ и͗хъ. нѫ крѣпкоѫ, и͗ храброѫ мѫдростиѫ

съпротиви́м сѧ, и͗ ѡ͗плъим сѧ на ниⷯ. да-

же и͗ бесконенааго блженства полꙋиⷨ,

ѻ͑ хѣ і͗сѣ ги нашеⷨ. ѥ͗мⷹ же слаⷡ и͗дръжаⷡ въ вѣкьі вⷺ.


Слово 8

Поꙋ͗енїе въ д҃ неⷣ стьіиⷯ поⷭ. е͗ѵⷢлїе. ѿ марⷦ.

Прѣполовлъше братїе пѫинѫ въздръжа-

нїа, и͗ на проее и͗дѫще потъщим сѧ млⷭѧ.

даже постигнемъ въ пристанище спⷭенї-

а нашего, добродѣтѣлньіми и͗ бжестъ-

59а

вньіми дѣльі, и поⷣвигьі нашими, въсѣко бо

лкꙋ наинаѫ͗щꙋ, и͗ слово и͗ дѣло. и͗з наѧ-

ла бо и͗ скръби и͗маⷮ и͗ стѫженїа, на конѐць

же поⷣвига радоⷭ и͗ веселїе, и͗ блгодꙋшьство

приходиⷮ е͗мꙋ. Дѣлател бо, сѣе͗тъ трꙋ-

домъ и͗ подвигомъ и͗ слъзами, жънет же

веселїе͗мъ и͗ радостїѫ многоѫ, по глѧщо-

мⷹ сѣѫ͗ще слъзами веселїемъ жънѫⷮ.

вои͗нъ ꙋ͗бо и͗деⷮ на бранъ боѫ͗ сѧ и͗ съмнѣѫ сѧ,

възвращае͗т же сѧ радостїѫ, побѣдивше

и͗ свобождъше сѧ ѿ бра́ни. кꙋпец же

дае͗тъ въсѣ и͗мѣнїа своа на кꙋплѧ е͗-

же твориⷮ, множицеѫ͑ же и͗ зае͗млеⷮ сѧ,

и͗ ѿходиⷮ въ мѣста далнѣа. прѣзираѫ ѿь-

ство, и͗ ѡ͑ставлѣе͗тъ и͗же нѫ и͗ дѣти и͗ доⷨ,

и͗ въсѣ е͗лика и͑матъ. и͗ борит сѧ бѣдами,

и͗ потопле́нми и͗ тѣснотами и͗ скръбми,

и͗ е͗гда ꙋ͗късниⷮ и͗ добрѫѧ кꙋплѧ сътвориⷮ,

и͗ добьітїе͗мъ възвратит сѧ. ктомꙋ не въ-

споминае͗тъ прѣднѣа страⷣнїа, нѫ раⷣу-

е͗т сѧ и͗ ꙋ͗слажⷣае͗т сѧ. по-

кои прие͗млѧщꙋ съ всѣми, свои͑ми пита-

е͗т сѧ и͗ без пеали прѣбьівае͗тъ, веселѧ сѧ

и͗ блгодарѧ ба. сего раⷣ и͗ мьі на конецъ въ-

здръжанїа възираѫ͗ще, ктомꙋ бо не въспо-

минати прѣднѧѫ подвигьі, нѫ раⷣуе͗м сѧ

59б

и͗ веселим сѧ ѻ͑ настоѫ͗щиⷯ. и͗ славимъ и͗ ве-

лиае͗мъ лколюбца, и͗ млⷭтиваго ба и͗ влⷣ

нашего і͗у҃ ха. бѫди же и͗ въ проее блгьі-

ми поⷣвигьі и͗ дѣльі, и͗ ꙋ͗спѣвати наⷨ,

бжие͗мъ лколюбїе͗мъ и͗ блгⷣтиѫ, и͗ свѣтльі-

и днь стаго въскрⷭнїа хва споⷣбим сѧ видѣти,

дховное веселѧще сѧ и͗ блгодарѧще е͗го.

ꙋ͗сльіши́м же и͗ е͗ѵⷢлⷭкое слово. ꙗ͗ко же и͗

бгоглаⷭньіи ма́рко глеть и͗ вѣщаеⷮ днеⷭ.

Въ врѣмѧ ѡⷩ, прїи͗де нѣкто ѿ народа къ і͗сꙋ.

и͗ реⷱ ꙋ͗ителю приведоⷯ сна мое͗го к те-

бѣ, и͗мѧща дꙋⷯ нѣмъ. и́ и͑деже а͗ще е͗го по-

стигнеⷮ, повръѕае͑тъ е͑го и͗ пѣньі тѣщиⷮ, и͗

скрежещетъ зѫбьі свои͗ми, и͗ ѡ͗цѣ пѣнѣвеⷮ,

и͗ рⷯѣ ꙋ͗еникомъ твоимъ. да и͗зжⷣенѫтъ е͗го

и͗ невъзмогошѫ. Въсѣка ꙋ͗бо дша ла, въ

скръбньіѫ и͗ неи͗сцѣлньіѫ стрⷭти въпадаша,

съмнит сѧ и͗ съпрѧтае͗т сѧ, и͗ страхомъ и͗

трепетомъ и͗ ꙋ͗жасомъ и͗сплънена е͗стъ.

а͗ще ли же и͗ ѿць ѥⷭ зрѧи таковаа лютаа,

ѧдꙋ присносѫщномꙋ стра́жⷣаѫщꙋ,

и͗ нїкого же и͗мѣѫ помагаѫ͑щꙋ, и͗ ꙋ͗тѣше-

нїе подати е͗мꙋ, множае пае болить.

внѧтръ и͗ срⷣцемъ ꙋ͗ꙗзвѣе͗т сѧ. Таково-

ѫ болѣзниѫ и͗ скръбиѫ дръжимъ бѣше

и͗ лкъ ѡ͗нъ, зрѧщи ѧдо свое лѫкавьіиⷨ

60а

бѣхомъ мѫима, и͗ неисцѣлно стражѫ,

сего ради приходиⷮ къ хꙋ, и͗ лютіи недѫгъ ѻ͑тро-

ща и͗сповѣдае͗тъ, и͗ вѣщае͗тъ подробнⷹ

ѕлаѧ, ѿ них же стражⷣааше, и͗ сказаетъ

стрⷭть. даже къ млⷭти, и͗ блгосръдїꙋ, блгааго

враѣ привлѣеⷮ. глааше бо ꙗ͗ко лѹ́нь-

ствꙋе͗т сѧ ѡ͗трокъ, и͗ злѣ стражⷣетъ, и͗ и͗де

же а͗ще е͗го постигнетъ. повръѕаетъ и͗, пѣньі

тѣщиⷮ, и͗ скрежещеⷮ зѫбьі свои͗ми, и͗ ѡ͗-

цѣпѣнѣвае͗тъ, и͗ въсе зло съкрꙋшенїе тръ-

питъ. Нⷭѣ ꙋ͗бо приⷮа страⷣнїа ѿ лꙋньі, нѫ

лѫкавьіи бѣсъ наказанїа и͗ и͗змѣненїа лꙋ́ньі

съматрѣе͗ть, и͗ стражⷣѫщаго напаⷣе͗тъ.

даже хꙋлѫ принашае͗тъ на ба створшаго

лꙋ́нѫ̀. ѡ͗нъ ꙋ͗бо лкъ пришеⷣшїи къ хꙋ

тако и͗мѣаше, и͗ не вѣдѧ глааше ꙗ͗ко ѿ лꙋньі

стражⷣетъ. и͗ ꙋ͗еникьі пови́нньі творѣше

и͗ ꙋ͗ниижавааше, ꙗ͗ко не могѫщимъ и͗сцѣ-

лити стрⷭть бѣснꙋѫщаго сѧ ѡ͗троѧ е͗гⷪ,

гь же показꙋѫ е͗мꙋ ꙗ͗ко невѣрствїа раⷣ е͗го,

възбранѣхѫ сѧ и͗ поврѣжⷣахѫ сѧ ꙋ͗е-

ници. прѣд всѣми понашае͗тъ е͗мꙋ, и͗

исто ѡ͗блиає͗тъ е͗го глѧ. ꙗ͗ко невѣре-

нъ сьі̀и, тьі, ви́на бьіль е͗си, не и͗сцѣлити сѧ

снꙋ твое͗мꙋ, много сѫще съмнѣнїе. и͗ не-

вѣрьствїе твое, прѣꙋ͗делѣ ꙋ͗ениⷦ мои͗хꙿ

60б

ꙋ͗мрснѫѧ сїлѫ. не къ ѡ͗номꙋ же тъ-

кмо сего глетъ, нѫ ѡ͗бщее всѣмъ твориⷮ слоⷡ,

ꙗ͗ко всⷯѣ жидовъ ꙋ͗ниижае͗тъ невѣрствїе-

мъ. нꙋжⷣа ꙋ͗бо бѣше тогда многьімъ

прⷣѣстоѫ͗щимъ съблазнити сѧ, и͗ зазрѣти ꙋ͗-

еникомъ ꙗ͗ко не и͗сцѣлшимъ бѣснꙋѫ͗-

щаго сѧ, и͗ подобнаа не смьіслити ѡ͗ хѣ. сего

раⷣ ѡ͗бещь въсⷯѣ ѡ͗блиае͗тъ и͗ понашаетъ

глѧ. ѡ͗ роде невѣрьньіи и͗ развращеннꙹ-

и, доколи съ вами бѫдѫ, доколи тръпѧ ваⷭ.

приведѣте и къ мнѣ, и͗ приведошѫ е͗го къ не-

мꙋ, и͗ видⷡѣ а͗бїе дꙋⷯ смѫтии. и͗ паде на зе-

мѧ и͗ валѣшеⷭѧ пѣньі тѣщѧ, и͗ въпраша

ѻ͗ца е͗го колико врѣмѧ еⷭ, ꙗ͗ко же се бьіⷭ

е͗мꙋ. ѡ͗н же реⷱ ѿ дѣтинства. и͗ мно-

жицеѫ е͗го и͗ въ ѡ͑гнꙿъ въвръже, и͗ въ водѫ

да погꙋбитъи• нѫ є͗же множеши помоѕи

намъ, ꙋ͗млосръдив сѧ ѻ͑ наⷭ. і͗с҃ же реⷱ е͗мꙋ

е͗же а͗ще множеши вѣровати, въсѣ възмо-

жна сѫтъ вѣрꙋѫ͗щомꙋ, и͗ а͗бїе възъпи ѿць

дѣтища съ слъзами глѧ, вѣрꙋѫ ги помо-

ѕи е͗мꙋ невѣрнꙋ. Развращенньі роⷣ реⷱ

гь, въ мѣсто стръптивьіи, и͗ не разꙋ-

мѣѫ͗ще правое, и͗ пра́вдѫ. и͗ по глалꙋ же

е͗же глааше хс, ѡ͗ роде невѣрньіи и͗ ра-

звращеньіи. доколѣ с вами бѫдѫ, и͗ докⷪ-

61а

лѣ тръпѧ ва. ꙗ͗влѣе͗тъ ꙗко въжⷣелѣнна

бѣше е͗мꙋ съмрътъ, и͗ ѿ мира сего ѡ͗шествїе.

мо̀жает же си, и͗ и͗щетъ крⷭньіѫ̀ стрⷭти,

несѫщїимъ неи͗сцѣлнѣмъ невѣрїа раⷣ.

тѫжаѫ͗щꙋ си ръптанїа ихъ и͗ ꙋ͗нииже-

нїа. сего ради глетъ, доколѣ с вами бѫⷣ.

сирⷱѣ, ѡ͗злобих сѧ. и͗ стѫжихси, съ вами

невѣрньімъ сѫщемъ. доколѣ живѫ

съ вами зльіми и͗ хꙋлньіми. и͗бо ръптаѫ͗ще

и͗ понашаѫ͗ще и͗ зазираѫ͗ще ꙋ͗еникомꙿ

е͗го. и͗ глѧще ꙗ͗ко не могѫтъ, съпроти-

вно лѫкавьіиⷯ дꙋ,ⷯ дѣи͗ства съпротиви

сѧ, е͗же силоѫ хвоѫ и͗ блгⷣтїѫ е͗го,

власть прїемши и͗зго́нити иⷯ и͗ и͗сцѣлѣ-

вати въсѣкъ недѫгъ на силѫ хвѫ пае,

и͗ на блгⷣть е͗го хꙋлѧтъ, сего раⷣ и͗ стѫ-

жае͗т си хс ѡ͑блъгае͑мѣмъ стьі-

мъ а͗пⷭлѡмъ, и͗ ꙋ͗еникомъ, понеже сще-

ниьскѫѧ проповѣдъ, слово приѫ͗шѫ апⷭли

и͗ ꙋ͗ителїе, и͗ свѣтъ и͗стиннаго бгора-

зꙋмїа сиа́ахѫ възⷣе, вѣрꙋѫ͗щимъ пра-

во. и͗ послѣдꙋѫ͗щимъ добрѣ и͗ послꙋшаѫ͗щи-

ми ꙋ͗енїа и͗хъ. даже и͗знаѧла не прѣ-

зрѣни бѫдѫⷮ. сего ради стѫжае͗т си хс

ѻ͑ ꙋ͗еникъ, не до сего же ꙋ͗бо стае͗тъ.

нѫ ѡ͑ставлѣе͗тъ ѥ͗ще и͗ длъготръпиⷮ,

61б

милостивъ сьі̀и и͗ щедръ бъ. и͗ и͗сцѣленїе

прилагае͗тъ, не на ꙗ͗вленїе же, ни л-

ꙋ͗годїа раⷣ и͗сцѣлѣе͗тъ стражⷣѫщаго. нѫ

смѣреномѫдрїемъ многьімъ се твориⷮ.

къ вѣрѣ бо пришеⷣшаⷶго ѻ͗ца ѻ͑троищꙋ

прилагаетъ цѣлбѫ, а͗ не свое͗ѧ силоѫ,

сего раⷣ глааше. а͗ще можеши вѣровати,

въсѣ възможна сѫⷮ вѣрꙋѫщомꙋ, и͗ ѡ͗нъ съ

слъзами възъпи, вѣрꙋѫ ги помоѕи мое͗мⷹ

невѣрїꙋ. сирⷱѣ, недостатокъ моѫ вѣрьі.

свое͗ѧ силоѫ и͗ блгⷣтїѫ и͗сплънѝ блгьіи ги.

Видѣв же ꙗ͗ко сътицае͑т сѧ многъ,

запрѣти дꙋхꙋ неистомꙋ. глѧ е͗мꙋ

дꙋше нѣмьіи и͗ глꙋхьіи. а͗з ти заповѣда-

ѫ и͗зъи͗ди и͗з него, и͗ ктомꙋ не вънидеши

вънь, и͗ възьпившꙋ и͗ многꙋ смѫщшꙋ сѧ

и͗зьіде и͗з него, и͗ бьіⷭ ꙗ͗ко мрътвъ. ꙗ͗ко

же многьімъ глати, ꙗ͗ко ꙋ͗мрѣтъ. і͗с҃

же ѥ͗мъ е͗го за рѫкѫ въздвиже е͗го и͗

въста. Повелѣвае͗тъ гь привести

къ немꙋ бѣснꙋѫщаго сѧ, ꙗ͗ко да ꙗ͗вленнⷶ

бѫдетъ сила е͑го въсѣмъ. да не ꙗ͗вит сѧ

и͗ тъи немощенъ, мнѧщимъ е͗го немо-

щна ꙗ͗ко же и͗ ꙋ͗еникомъ е͗го, и͗ не мо-

гѫща и͗сцѣлити стрⷭтъ. сътицаѫ͗ща-

же сѧ народа видѣвъ, и͗ сбирае͗ма, запрѣ-

62а

щаѫ влⷣно гь, и͗ ꙋ͗ителъ, а͗ не ꙋ͗ени-

к. а͗зъ бъ заповѣдаѫ͗ ти сїлоѫ своеѫ

многоѫ, неьстивьіи дше и͗ нѣмьіи и͗

глꙋхьіи, и͗зьіти и͗з лка, повелѣ же кто-

мꙋ не вънити въ́нь. понеже бо и͗ на второ-

е приложение, ꙋ͗добъ и͗мѣше въпасти.

и͗же вѣроѫ не ѡ͗гражⷣенъ ни ꙋкрѣплень.

прѣжⷣе бо смѫти е͗го люто дꙋхъ, и͗ тако

неꙋ͗добъ и͗зшествїе творѣше. ꙗ͗ко же

и͗ ѕѣло познати страждѫщомꙋ, ꙗ͗ко и͗

мртва мнѣти е͗го. ни бо възможе

съмрти прѣдати е͗го, лѫкавьіи дꙋхъ.

сѫщꙋ та́мо животѹ хѹ. бжⷭтвноѫ блгⷪ-

дѣтїѫ е͗го възбранѣе͗мъ бьівааше. ꙋ͗-

дръжа е͗го за рѫкѫ и͗ въздвижен и. блго-

лѣпнѫѫ и͗ велїѫ сїлѫ показаѫ. Нѣ-

цїи глѧтъ лꙋнствованїе, стрⷭть е͗стъ,

ѿ съгнившиѧ͑ сѧ мокротьі, съставлѣе͗-

ма. понеже ꙋ͗бо лꙋна̀, е͗гда и͗сплънь свⷺ-

томъ бѫдеⷮ. е͑стьство и͗мать, свѣтоⷨ

и͗сходѧщимъ ѿ неѫ, смѫщати тѣ-

лесньіѫ мокротьі. смѫщаѫ͗т же сѧ то-

гда, и͗ съгнившаа сѧ растворенїа. и͗ ѿ

сего проее пара люта̀ и͗ зла въсходѧщи,

62б

колѣбае͗ть мо́зга, и͗ разврашае͗ть лка.

и͗ понеже тако страждѫть ѿ лꙋньі̀, гле-

т сѧ лꙋ͗нствованїе. сїа глѧще нѣцїи

блговѣрно ꙋ͗бо, нѫ неи͗стинꙿно бжие бо по-

велѣнїе, не ѡ͗ставлѣти наⷭ прие͗мати си.

не реⷱ, ꙋ͗бо ꙗ͗ко хощѫ да и͗сцѣлиши сѧ. нѫ дꙋ-

ше нѣмьіи и͗ глꙋхьіи, а͗з ти повелѣвамъ,

и͗зьіди и͗з него и͗ ктомꙋ не въниди въ́нъ.

дꙋха же нареⷱїе, бѣсъ ꙗ͗вѣ бѣше смѫ-

щаѫ и. а͗ще недѫг би слꙋае͗мое, не би

реклъ гь а͗з ти повелѣвамъ. сие бо сло-

во къ всѣкомꙋ ѡ͗бразꙋ и͗ лицꙋ глет сѧ вѣдѣ,

недѫг же нⷭѣ лице и͗ повелѣнїемъ,

повелѣвае͗маго прⷣѣставлѣе͗тъ.

к томꙋ же и͗ е͗же рещи е͗мꙋ. и͗зьідѝ и͗ кто-

мꙋ не въниди вънь. е͗ще ꙗ͗снѣи͗ше по-

казꙋетъ намъ, ꙗ͗ко не бѣше недѫгь та-

ко, нѫ бѣсовско менїе. Понеже бо не-

дѫгь бьівае͑ть, и͗ пакьі прѣходиⷮ. и͗звънⷽ-

тръ бо и͗мать притѧ, а͗ не ѿ вънѣшнииⷯ въ-

ходиⷮ. и͗ е͗же ѿ съгнитїа зльіⷯ растворе-

ниⷯ, слꙋаѫ͗щїи сѧ недѫгъ. прѣстае͗ть ꙋ͗-

бо, нѫ не и͗сходиⷮ, нⷭѣ бо пристоѫщее

нѣкое дѣло недѫгь, ꙗ͗ко ѿ вънѣ въходи-

ти, и͗ пакьі и͗сходити. нѫ ѡ͗скѫдѣнїе ѥⷭ

е͗стестъвнаго сѫщьства. и͗ здравїа.

63а

Тако бо и͗ всѣкъ лкь братїе, и͗же не гле-

тъ и послꙋшае͗ть бжⷭтвнаⷶ словеса, бѣ-

сомъ лѫкавьімъ съдръжиⷨ ѥⷭ, и͗ въмѣ-

тае͗тъ е͗го бѣсъ, и͗ногда ꙋбо въ ѡ͗гнь ꙗ͗ро-

сти, и͗ въжделѣнїа, и͗ногда же въ водѫ

съмѫщенїа. и͗ бꙋреванїа проїиⷯ стрⷭтеи.

И͗ въшедшꙋ е͗мꙋ въ домъ, ꙋ͗еници е͗го

въпрашахѫ и ѡ͗собъ глѧще, ꙗ͗ко то

мьі не възмогохомъ и͗згнатии. и͗ реⷱ

и͗мъ сѝи роⷣ. ниимъ и͗зьіти можетъ

тъкмо млитвоѫ и͗ пощенїе͗мъ. Поⷣ-

бае͗т бо и͗ страждѫщомꙋ постити сѧ,

и͗ хотѧщомꙋ цѣлитїи, ѡ͗бѣма еⷭ потрѣ-

ба. пае же стражⷣѫщаго пощенїе,

и͗щетъ слово, не тъкмо постити сѧ,

нѫ и͗ млти сѧ. тако бо съвръшенаа

молитва съвръшае͗т сѧ, а͗ще и͗ поще-

нїе и͗маⷮ съпрѧжено. не тѧ-

готит бо сѧ ни же разслаблѣе͗т сѧ по-

стаи͗ сѧ ѿ брашенньіѫ парьі, е͗гда

млтвѫ дѣе͗тъ. нѫ легъкъ ѥⷭ, и͗ не-

тѧжъкъ, и͗ къ нбсемъ възнашае͗мꙿ.

молитва ꙋ͗бо ѕѣло страшна еⷭ

бѣсѡ̀мъ. сїѫ же ꙋ͗крѣплѣвае͗тъ и͗

посилꙋе͗тъ пощенїе, не насьіщенї-

е бо разслаблѣе͗тъ тѣлеснѫѫ крѣпоⷭ,

63б

ни же бьіваѫ͗щїѫ парьі ѿ сего ѡставлѣ-

е͗тъ смѫщати мозга, и͗ млъвити ꙋ͗-

ма. и͗ тѣлꙋ ж епроее блго крѣпѧщꙋ

сѧꙋ ꙋ͗мꙋ же безмлъвно. съпоспѣшь-

ствꙋѫ͗щꙋ, пае ѡ͗гнѣ ѕѣлнѣиша,

и͗ страшнаи͗ша вѣдѣ, молитва въсходитъ.

Сего раⷣ поⷣбае͗тъ съпрѧженѣмъ бьіти

присно. сѝмъ двои͗мъ добродѣтѣлемъ.

питаѫ͗щꙋ же. и͗ работаѫ͗щꙋ рѣвꙋ, ѿ тако-

вааго неи͗стовства бѣсовскааго и͗збьіти,

неꙋдобно е͗сть и͗ невъзможно. молѧ-

и͗ сѧ и͗ постѧ сѧ, не трѣбꙋетъ многа, не

трѣбꙋѫ͗и же многа, не можетъ бьіти

и͗мѣниїим любитель, млⷭтьінѣ постомъ раство-

рена, ѿ смрти лка и͗збавлѣе͗тъ. ѡ͗скръ-

блѣѫ͗щꙋ же сѧ рѣвꙋ, смѣрит сѧ срⷣце.

бѹаѫщꙋ же тѣлꙋ, сверѣпствꙋѫтъ

помішленїа• въздръжанїа свои͗ство,

здравїе и͗ крѣпоⷭ. ѿ невъздръжанїа же,

болѣзнь и͗ недѫгъ приближаѫ сѧ съмр-

ти. И͗ и͗зшеⷣшимъ ѿтѫдꙋ, мимоха-

жⷣаахѫ по галилеи, и͗ не хощаахѫ никто

же ꙋ͗вѣдѣти ꙋ͗аше бо і͗с҃ ꙋ͗ени-

кьі своѫ и͗ глааше и͗мъ, ꙗ͗ко снь ль

прѣдае͗т сѧ въ рѫкьі льскьіѫ

64а

и͗ ꙋ͗биѫть и. и͗ ꙋ͗бие́нꙋ бьівшꙋ, въ тре-

тїи днь въскръснеⷮ. Въздѐ бо въ юдотво-

ениⷯ гь, и͗ ѡ͗ мѫкаⷯ своиⷯ, словомъ ꙗ͗влѣе͗-

т сѧ ѹ͗ѧ ꙋ͗еникьі, ꙗ͗ко да не ꙗ͗ви-

т сѧ и͗мъ ѿ немощи пострада. по га-

лилеи же хожⷣааше, понеже бо ѻ͑ мѫ-

каⷯ е͗го сльішахѫ ꙋ͗еници, ни же видѣти

ї ерⷭлима хотѣхѫ. пае же и͗ съпрѧта-

аше иⷯ, и͗ ѿлѫааше ѿ дрꙋгьіⷯ. ѡ͗нⷯѣ бо

хотѣаше вѣдѣти хотѧщаа бьіти е͗мꙋ.

ꙗ͗ко не смѫщати сѧ и͗мъ въ врѣмѧ стрⷭти

е͗го. и͗ мьіслити тако въ себѣ и͗ глати,

ꙗ͗ко толикъ сьі̀и въ славѣ. и͗же мрътвьі-

ѫ въстави властїѫ бголѣпноѫ, и͗же мѡ-

ре дхомъ запрѣщаѫ, и͗же словомъ съкрꙋ-

шаѫ сатанѫ. како нинѣ ѧ͗тъ бьіⷭ и͗ въ гѹ-

бителньіѫ въпаде сѣти. Прѣжде ꙋбо

глетъ гь хотѧщаа е͗мꙋ бьітиꙋ и͗звѣ-

щаѫ всѣ ѹ͗еникомъ ꙗ͗вѣ, даже е͗-

гда прїидетъ врѣмѧ стрⷭти, не и͗мѧⷮ ре-

щи, ꙗ͗ко е͗динъ ѿ многьіⷯ не ꙋ͗вѣдѣ. ꙗ͗ко въ

рѫкьі врагъ въпасти хощеⷮ. нѫ вѣдѧ-

щимъ ꙋ͗строе͗нїе разꙋмѣѫтъ. ꙗ͗ко ни-

кьім же нꙋдимъ ѥⷭ, нѫ самоволно на мѫкьі

пришлецъ е͗стъ. то ꙋ͗бо бѣше възбра-

нѣѫ͗ще, проповѣдаѫщаго, провъзвѣ-

64б

стившаго ꙗ͗вѣ хотѧща бьіти. не ѡб-

гнѫти, ни ѿрещи сѧ не пострадати. нѫ ꙗ͗-

ко да поⷣнбⷭнаа спсетъ, себе прѣдаде съмр-

ти гь. съшеⷣ наⷭ ради млⷭрдїа бесислъ-

наго. ꙗ͗ко же и͗ ниде ꙋ͗ѧ глетъ гь, никто

же възимае͗тъ дшѫ ѿ мене, нѫ а͗зъ по-

лагаѫ ѿ себе. власть и͗мамъ положи

ѫ, и͗ власть и͗мамъ въсприѫтї ѫ пакьі.

рекшꙋ же ꙋ͗еникомъ скръбнаа, ꙗ͗ко ꙋ͗би-

ти е͗го и͗маѫ͗тъ. и͗ видѣвъ иⷯ скръбѧщиⷯ,

приведе пакьі радостнаа, ꙗ͗ко въ третїи днь

въскрⷭнетъ, и͗ не прѣбѫдетъ много

врѣмене въ смрти. и͗ ꙋ͗ѧ наⷭ ѿ сего и͗ ꙋ͗-

тѣшаѫ, ꙗ͗ко вьінѫ послѣдꙋѫтъ скръ-

бньімъ радостнаа, и͗ не тꙋнѐ сѣто-

вати намъ ѻ͑ скръбньіиⷯ, нѫ жⷣати и͗

блгодꙋшнаа и͗ радостнаа. е͗гда

же ѿ ненадѣемьіихъ напастеⷯ ѡ͗бьі-

ѡаеми бьівае͗мъ, тогда надѣе͗м сѧ и͗

блгаа пае и͗ пакьі е͗гда дѣла наша

ꙋ͗спѣвае͗ма бьіваѫ͗тъ. Потъщимꙿ

сѧ ꙋбо братїе, постомъ и͗ молитвоѫ, ꙗ͗-

ко же и͗ гь повелѣ ꙗ͗же ѿ бѣсовскьіиⷯ и͗скꙋ-

шенїихъ, смѫщаѫщїѫ стрⷭти наⷭ, далее

где ѿ себе ѿганѣи͗мъ. постѧи͗ бо сѧ ле-

гъкъ ѥⷭ, и͗ въсперенъ, и͗ трѣзвенїе͗мъ

65а

млтвѫ дѣе͗тъ. сꙋгꙋба крила и͗матъ,

и͗ пае вѣтра самого, легаи͗ша крила сїа,

ѻ͑ сих бо крилъ и͗ божествньіи двⷣъ моли-

т сѧ дати сѧ е͗мꙋ егда глетъ, кто да-

сти ми крилѣ голѫбинѣ, и͗ полещѫ и͗ поиѫ;

а͗ще бо сиа крила не и͗матъ кто, не можеⷮ

ѿ земньіиⷯ вещеи възнести сѧ, и͗ на бе-

страстньіи покои постигнѫти. сего

раⷣ и͗ апⷭли присно постихѫ сѧ и͗ молитвѫ

дѣахѫ. Тако и͗ мьі въздръжанїе,

и͗ молитвѫ възлюбимъ, и͗ въ скръбеⷯ

не ѿпадаи͗мъ, нѫ надѣи͗м сѧ блгаа па-

е. ѡ͗ сладкьіи͗х же и͗ красньіиⷯ не прѣвъ-

знашаи͗м сѧ, нѫ присно надѣи͗м сѧ прѣ-

ложене, даже ѿсѫдꙋ цѣломѫдрънї

и͗ разꙋмни и͗ кротци и͗ смѣрени бѫдемъ,

и͗ въсѣкѫ добродѣтѣль и͗справити възмо-

жемъ. бѫдѫщїиⷯ и͗ благьіⷯ полꙋимъ.

ѻ͑ хѣ і͗сѣ ги нашемъ, е͗мꙋ же поⷣбае͗-

тъ въсѣка слава ьстъ и͗ покланѣнїе,

ѡ͗цѹ и͗ снѹ и͗ стомꙋ дхꙋ. ниⷩ и͗ приⷭно и͗ вꙿ вѣк

Слово 9

Поꙋ͗енїе въ пѧтѫ неⷣ поⷭ. е͗ѵⷢ. ѿ марⷦ.

Мимои͗де ꙋ͗же зима, пролѣтие же въ-

ниде. и͗ зрѝмъ тваръ въсѧ злако-

носѧщѫ, е͗и же сѫтъ сади цвѣ-

тоно́сни, землѧ ꙁлакъ проѕѧбаѫщⷾ,

65б

птицѧ въспѣваѫщѫ. и͗ проаа въсѣ ѡ͗би-

влѣе͗ма, ѡ͗ сиⷯ раⷣуим сѧ и͗ веселим сѧ, и͗

славимъ и͗ велиаи͗мъ и͗ ꙋ͗дивлѣе͗м сѧ

прѣдоброѡ͗мꙋ хьітръцꙋ бꙋ. прѣлагаѫ͗-

щомꙋ и͗ прѣтварѣѫщомꙋ тваръ въсѧ

на ѡ͗бновленїе, нѫ ꙗ͗ко же зримъ

видимаа въсѣ ѡ͗бнавлѣема, и͗ мьі до-

нде же врѣмѧ и͗мамьі, на́ше житїе ѡ͗-

бнови́мъ, и͗ ѡ͗ стим сѧ молѧ вьі. и͗ въ себѣ

приидѣмъ, и͗ нови въмѣсто ветхьіиⷯ бьіва-

имъ, ѡ͗ себѣ сматрѣѫще, е͗же ѡ твари приⷮ-

ѧ. ѡ͗бновленїе͗ бо твари, винѫ и͗матъ.

врѣмѧ зимное. а͗ще бо не би прѣжⷣе приѫ͗-

ла тварь, дъжⷣевьі и͗ зимьі, и͗ вѣтрьі, не

би на ѡ͗бновленїе пришла. а͗ще бо прѣ-

жⷣе не напои͗ла сѧ би землѣ. множицеѫ

ѿ нисходѧщїи съ небсе дъжⷣъ, не би трѣ-

бньіѫ ѿрасли родила, и͗ проѕѧбла, въ-

лъщеннаа въ нѧ сѣмена. и͗ въздѣлала

много сꙋгꙋбньіѫ плодьі, прие͗мши ѿ ба

блⷭвенїе. ѡ͗бновленїе же дши винѫ и͗-

матъ, мьіслъньіѫ зимьі и͗скꙋшенїа и͗ на-

пасти. а͗ще ꙋ͗бо прѣжде дша не ꙋ͗бѣли-

т сѧ. и͗ не ꙋ͗снѣжит сѧ. скръбими и͗ тѣснота-

ми. и͗ напастми и͗ бѣдами въсѣкьіми,

не възмощи и͗матъ процъвсти, и͗ пⷧодьі

66а

добродѣтѣли принести, и͗ на ѡ͗бновле-

нїе прїити дховньіѫ красотьі. Сего раⷣ

молⷭѧ всѣкаа и͗скꙋшенїа тръпѣти. въ-

сѣкьіѫ скръби понесѣмъ въ-

сѣкьіѫ тѣснотьі, а͗лѧще и͗ жѫжⷣѫще,

въсѣкьіми нꙿравьі сътѣснѣѫще сѧ, проее

врѣмѧ поста прѣи͗демъ, даже ѿ ба блⷭве-

нїе прїимемъ, и͗ плодьі дховньіѫ принесеⷨ,

любовь, миръ, длъготръпѣнїе, блго-

стьінѧ, кротость, милованїе, млⷭтьі-

нѧ, въздръжанїе, праѵ̈дѫ. странно-

прїе͗мьство. ѿ них же блго ꙋ͗годимъ га

нашего і͗у҃ ха, питаѫщаго въсѧ тварь бо-

гатно. блженъ ꙋ͗бо лкь питаѫи ха

дѣльі блгьіми и͗ потъща́нми, ꙗ͗ко ѿ то-

го напитае͗т сѧ вѣньіиⷯ блгъ. блже-

нъ ꙋ͗бо страннопрїе͗мⷧѧи ха, съблюденї-

е͗мъ стьіхъ е͗го заповѣдеи. ꙗ͗ко ѿ тогⷪ

приѧ͗тъ бѫдетъ въ црⷭтви нбснѣмъ. Не-

закъснѝмъ ꙋ͗же братїе молѧⷭ, ниже ра-

злѣнїм сѧ. врѣмѧ бо въздръжанїа ѿхо-

дитъ, година прѣходиⷮ покаанїа, по-

зорище ꙋ͗бо и͗спьітꙋет сѧ спⷭенїа, ꙋ͗же пⷪ-

лезньіи подвигъ расьіпꙋе͗т сѧ. вѣнце-

мъ податель и͗ жениⷯ приближае͗т сѧ хс,

близъ ꙋ͗же ѥⷭ пасха братїе. ликъ бла-

66б

гьіиⷯ приближае͗т сѧ, въздаанїе вѣ-

нцемъ прⷣѣлагае͗т сѧ проее же и͗мъ въ-

спрънѣмъ и͗ потъщим сѧ, даже не ѡ͗брѧ-

щеть наⷭ жениⷯ спѧщїиⷯ, и͗ ꙋ͗ньіваѫщиⷯ,

и͗ затворѧт сѧ двери и͗ прѣбѫдемъ невѣнꙿ

ани. ꙋ͗сльішимъ га и͗ ба нашего, како

ѡ͗ стрⷭтехъ своиⷯ глетъ свои͗мъ ꙋ͗енїко-

мъ и͗ а͗пⷭлѡмъ. и͗ сказае͗тъ и͗мъ и͗ поꙋ͗аеⷮ

творити поⷣбнаа. и͗ ѡ͗нѣми намъ, тако-

жⷣе повелѣвае͗тъ и͗ прѣдаеⷮ. Поѫ͗тъ ꙋ͗бо

двое͗надесѧт ихъ, ꙗ͗ко же глеть е͗ѵⷢлистъ

марк. наѧⷮ глати и͗мъ, хотѧщаа бьіти

е͗мꙋ. ꙗ͗ко се ꙋ͗же въсходимъ въ і͗ерꙋса-

лимъ, и͗ снъ льскьіи прѣданъ бѫдеⷮ

а͗рхїе͗реⷪмъ и͗ книжникомъ. и͗ ѡ͗сѫдѧⷮ е͗го

съмрътїѫ. и͗ прѣдадѧⷮ е͗го ѩ͗зьікомъ и͗

порѫгаѫт сѧ е͗мꙋ, и͗ ранѧть и и͗ заплюѫⷮ.

и͗ ꙋ͗биѫ͗тъ и. и͗ въ третїи днь въскрⷭнеть.

Провъзвѣщае͗тъ ꙋ͗еникѡмъ хс, хотѧщⷶ-

а бьіти е͗мꙋ, даже ѹ͗кротиⷮ и͗ ꙋ͗крѣпить

срⷣца иⷯ, да не смѫтѧт сѧ въ врѣмѧ страд-

нїа е͗го. да прѣжⷣе ꙋ͗сльішавше и͗ ꙋ͗вѣдѣ-

вше, ꙋ͗добъ понесѫтъ слꙋившаа сѧ.

и͗ скръбнаа въсѣ тръпѧⷮ крѣпко, а͗ не напра-

сньімъ, и незаꙗ͗пньіимъ сльішанїе͗мъ

67а

вещи ꙋ͗дивѧт сѧ и͗ ꙋ͗боѫт сѧ. нѫ ꙋвѣдѧтъ

ѡ͗пасно ꙗ͗ко волеѫ стражⷣетъ гь. проꙋ͗-

вѣдѣв же хотѧщаа бьіти, и͗ повѣщаѫ ꙋ͗-

еникомъ. и͗ страⷣнїе могѫщꙋ ѹ͗бѣжа-

ти и͗ не бѣжиⷮ, ꙗ͗вѣ ꙋ͗бо ѥⷭ ꙗ͗ко волеѫ прѣ-

дае͗тъ себе на стрⷭть гь. и͗ провъзвѣщае͗-

ть хотѣщаа бьіти да е͗гда слꙋѧт сѧ,

не съблазнит сѧ никто же, ѡ͗соб же при-

е͗млетъ ꙋ͗еникьі, и͗ съ тѣми е͗динѣми гле-

ть. и͗ ꙗ͗ко сѫщимъ своимъ, таинѫ ѿкрьіваеⷮ

и͗ ꙗ͗влѣе͗тъ таи́на бо бѣше страⷣнїе

и͗ приснѣи͗шимъ поⷣбааше ѿкрьіти сѧ,

сего раⷣ прие͗млеⷮ въсⷯѣ на пѫтъ хотѧ-

щꙋ ѿлѫити, ѿ проааго народа ꙋ͗еникъ

своиⷯ, и͗ показати и͗мъ, и͗ и͗звѣстити та-

инѫ, показати же и͗ прⷣѣварѣнїемъ, и͗

прѣшествїемъ прⷣѣ всѣми и͗дѫщꙋ

пѫтемъ, ꙗ͗ко волеѧ хотѧщꙋ прїи-

ти на стрⷭть, и͗ неѿбѣгаѫ͗щꙋ, ꙗ͗ко

же ѡ͗ спсени въсего мира ꙋ͗мрѣтъ ꙋ͗ни-

иженоѫ съмртїѫ, ѡ͗бае а͗ще и͗ сѣто-

ва́ннаа. и͗ скръбнаа прⷣѣ глеть и͗ и͗звѣща-

ваетъ ꙋ͗еникмъ. нѫ ꙋ͗бо ѡ͑ въсⷯѣ ѡ͗-

нⷯѣ скръбньіиⷯ е͗дино ꙋ͗тѣшенїе дае͗тъ

и͗мъ, е͗же въ третїи днь въскрⷭнѫти.

И͗ и͗дошѫ при немъ і͗а͗кѡвъ, и͗ і͗ѡа́нъ снове

67б

зеведе́ѡ͗ви, глѧще ꙋ͗ителю хощемъ

е͗же а͗ще просимъ тебѣ, сътво́риши

намъ. ѡ͗н же реⷱ и͗мъ. то хощете

сътвориⷮ вамъ. ѡ͗нѝ же рѣщѫ е͗мꙋ,

дажⷣъ намъ ꙗ͗ко е͗динъ ѡ͗деснѫѧ тебе,

дрꙋгьіи же ѿшꙋѫ тебе сѧдемъ въ славѣ

твоеи. і͗с҃ же реⷱ и͗мъ, не вѣдѣта то

просита, можете ли и͗спити ашѫ ѫ͗-

же а͗зъ пиѫ, и͗ крщенїемъ е͗же а͗зъ

кръщаѫ̀ сѧ крⷭтити сѧ. ѡ͗ни же рѣшѫ е͗-

мꙋ можем. Мнѣхѫ бо ꙋ͗еници, ꙗ͗ко

се е͗же въсходиⷮ въ і͗ерⷭлимъ, црⷭтвїа

ради въсходиⷮ, въцрити сѧ ювестъвньі-

имъ црⷭтвїе͗мъ, и͗ по црⷭтвїꙋ тогда

прѣданъ бѫдеⷮ, и͗ ѡ͗сѫжⷣенъ, и͗ прѣтръ-

пиⷮ въсѣ е͗лика глаⷶше и͗мъ постраⷣти,

таковаа помьішлѣѫще ꙋ͗еници, їа́кѡвꙿ,

и͗ їѡа́нъ, десное и͗ шꙋе сѣдалище просѧ-

тъ. сего ради и͗ гь понашае͗тъ и͗ запрѣща-

е͗тъ, и͗ ꙋ͗ниижае͗тъ и͗мъ, ꙗ͗ко безꙋмно

нѣкое дѣло просѧщимъ, не вѣсте ꙋбо рее

то просите, вьі ꙋ͗бо мните ѡ͗ ꙋ͗ени-

ци ꙗ͗ко ювестъвно еⷭ црⷭтвїе мое. сего

ради и͗ ювестъвнаа сѣдалища про́сите,

68а

нⷭѣ же, нѫ сѝ въсѣ е͗лика рⷯѣ вамъ, пае ꙋ͗ма

и͗ слова льскаго сѫⷮ. и͗ е͗же сѣсти ѡ͗деснѫ-

ѧ мене и͗ ѿшꙋѫ, велико е͗сть. и͗ а͗гглскьі-

ѫ иньі прѣвъсходѧще, вьі ѹ͗бо на славьі

мирꙿскьіѫ и͗ приврѣменньіѫ зрите, а͗з же

на скръби и͗ бѣдьі и͗ съмрти васъ призьіва-

ѫ, таже славѣ вѣнои приѧстникьі вьі съ-

творѧ. ашѫ же и͗ крщенїе крⷭть нари-

цаетъ, ашѫ ꙋ͗бо ꙗ͗ко сънъ а͗бїе приносѧ-

ще, и͗ ꙗ͗ко слаⷣко сиѫ̀ прие͗мшѹ хꙋ, жѫжⷣѫ

ради нашего спсенїа. крщенїе же ꙗ͗ко ѡ͗-

ищенїе дѣѫ͗щꙋ, и͗ ѿмьіванїе нашиⷯ грѣ-

ховъ, ꙋ͗еници же не вѣдѧще то глѧтъ,

ѡ͗бѣщаѫ͗т сѧ ашѫ и͗спити, и͗ крщенї-

е͗мъ крⷭтити сѧ, мнѧщимъ ꙗ͗ко ѻ͑ аши

ювестъвнѣмъ глетъ, и͗ ѡ͑ крщени и͗мꙿ

же кръщаахѫ сѧ жидове. прѣжⷣе ꙗ͗денїа

мьіѫще сѧ. і͗с҃ же реⷱ и͗мъ, ашѫ ꙋ͗бо е͗а

же пїѫ а͗зъ, и͗спити и͗мате, и͗ крщенїе-

мъ и͗м же крщаѫ сѧ крⷭтити сѧ, а͗ е͗же сѣсти

ѡ͗деснѫѧ мене, и͗ ѿшꙋѫ, нⷭѣ мое да́нїе, нѫ

и͗м же ꙋ͗готованно бьіⷭ. ашѫ ꙋ͗бо и͗ крще-

нїе приѫти и͗мате ѡ͗ ѹ͗еници, и͗ ѹ͗-

мрѣти имате съмрътїѧ и͗стиньі раⷣ,

а͗ е͗же сѣсти ѡ͗деснѫѧ мене и͗ ѿшꙋѫ

нⷭѣ мое данїе. въ словеси сѐмъ двѣ нѣ-

68б

кои вещи ꙗ͗влѣѫ͗т сѧ, е͗дино ꙋбо а͗ще

ꙋ͗готова́нно бьіⷭ. и͗ прѣдано ѿ ба дрꙋгьіи͗м

нѣкьіи͗мъ, е͗же сѣсти ѡ͗деснѫѧ и͗ ѿшꙋѫ

ха. дрꙋго же, а͗ще самъ тъи въсѣхъ

влⷣка и͗ гь, не можеⷮ сѣда́лище се да́ти пра-

сѧщимъ, ꙋ͗еникомъ ѥ͗го глем же

ꙗ͗ко никто же сѣсти и͗маⷮ. ѡ͗деснѫѧ и͗ли ѿшⷹ-

ѫ, нѫ а͗ще и͗ въ писани сльішимъ, възде ѡ͑

сѣдалищи. не поⷣбае͗тъ сѣдалище разꙋмѣ-

ти, нѫ поьтенїе велико и͗ прѣвъсходѧще,

а͗ е͗же глеть ꙗ͗ко нⷭѣ мое данїе, сицевое

разꙋмѣнїе и͗матъ. нⷭѣ мое се, праведнаа-

го сѫдїѫ, е͗же дати вама, даромъ ьсть сїѫ.

а͗ще бо дарованїемъ дамъ таковѫѧ ьсть,

нѣсмъ праведенъ. подвиѕаѫ͗щим сѧ, и͗ и͗-

справлъшимъ въсѣкьіѫ добродѣтѣли,

ѡ͗ нѣмъ ꙋ͗готова сѧ ьсть сїа. Ꙗ͗ко же

бо а͗ще би и͗ црь праведенъ сѣлъ на позори-

щи нѣкое͗мъ. и͗ прѣд нимъ борили сѧ би-

хѫ нѣцїи, е͗же побѣдити и͗ приѫ͗ти вѣ-

нцѧ ѿ него, та же да бишѫ пришли къ

немꙋ любими е͗мꙋ, и͗ рекли е͗мꙋ дажⷣъ

намъ вѣнцѧ сиѧ, реклъ би вѣдѣ црь, ꙗ͗-

ко нⷭѣ мое данїе се, нѫ и͗же подвигне-

т сѧ и͗ побѣдиⷮ, ѡ͗номꙋ ѹ͗готованъ ѥⷭ

вѣнецъ, тако и зде глетъ, вьі ꙋ͗бо͗

69а

ѡ͗ бзеведе́ѡ͗ви ѡ͗тро́ци, свⷣѣтельствова-

ти мене раⷣ, и͗ ѻ͑ правдѣ ꙋ͗мрѣти и͗мате,

а͗ще ли же кто ѡ͗брѧщет сѧ по мѫкаⷯ, и͗ про-

ѧѫ добродѣтѣли и͗мѣѫ пае всъ. ѡ͗нъ прⷺ-

жⷣе приѫ͗ти и͗матъ поъстъ. И͗ сльіша-

вше десѧтїи, наѧшѫ стѫжити си ѻ͑ і͗а͗-

кѡвѣ и͗ і͗ѡа́ннѣ, і͗с҃ же призвавъ иⷯ реⷱ и͗мъ,

вѣсте ли ꙗ͗ко мнѧщеи сѧ владати наⷣ ѩ͗-

зьікьі, ѡ͑ни господꙋѫ͗тъ наⷣ ними, и͗ велицїи

иⷯ ѡ͗бладаѫтъ и͗ми. не тако жⷣе бѫдеⷮ въ

ваⷭ, нѫ и͗же а͗ще хощетъ бьіти пръвьіи, да бѫ-

деⷮ всѣмъ рабъ. и͗бо снъ ль не прїи͗де да

послꙋжѫⷮ е͗мꙋ, нѫ да послꙋжиⷮ. и͗ даⷭ дшѫ

своѫ ѡ͗ и͗збавленїе многьіⷯ. Понеже ль-

ско разꙋмѣние и͗маахѫ ꙋ͗еници,

и͗ завистїѫ ꙋ͗дръжаеми бьівахѫ. сего

ради и͗ стѫжаѫ͗т си на ѡ͑боиⷯ. понеже видѣ-

шѫ иⷯ, приѫ тⷯѣ бьівшиⷯ ѿ га. и͗ прѣжⷣе ꙋ͗бо

стѫжаахѫ си ꙋ͗еници, зрѧще їѡанна

и͗ і͗а́кѡва поитае͗мⷯѣ, ѡ͑бае тръпѣхѫ

се, нѫ понеже ꙋ͗бо зⷣе сами ѡ͑ни поьтанї-

е просишѫ, сего ради множае стѫжаѫ͗-

т си проїи ꙋ͗ениⷰ и͗ а͗пⷭли, и͗ не тръпѧтъ

толико ꙋ͗бо ѡ͗ нⷯѣ дръзновенїе. ѡ͑бае же

тогда, тако бѣшѫ нескврънни ꙋ͗еници.

на послѣдок же не видимⷯѣ, и͗ пръвѣнства

69б

дрꙋⷢ дрꙋга даѫ͗ще, ѡ͗бае хс, и͗сцѣлѣе͗тъ

и͗хъ и͗ ꙋ͗тѣшаетъ, прѣжⷣе ꙋ͗кротивъ и͗ ꙋ͗тѣ-

шивъ иⷯ, пристѫпленїе͗мъ и͗м же къ немⷹ

близъ пристѫпишѫ, се бо ꙗ͗влѣе͗тъ

еже глетъ призвавъ и͗хъ.

потом же и͗ съмирѣваетъ, показꙋѫ и͗мъ,

е͗же похьіщати ьсти и͗ пръвѣнства же-

лати, ѩ͗зьіъско дѣло еⷭ, ѩ͗зьіьсти бо

наѧлници ѡ͑ни, властїѫ и͗ томленї-

е͗мъ приходѧⷮ. мои же ꙋ͗еници не тако,

нѫ хотѧи въ ваⷭ великьіи бьіти, да сѧ ꙋ͗сꙋ-

жиⷮ всѣмъ. понеже бо и͗ се, великьіѫ и͗ крѣ-

пкьіѫ дшѫ ѥⷭ, дѣло е͗же въсⷯѣ тръпѣти, и͗

всѣмъ работати. и͗ приⷮа близꙋ глѧ.

И͗бо и͗ снъ ль не прїи͗де да послꙋжѫтъ

е͗мꙋ, нѫ да послꙋжиⷮ. А͗ще ли же кто

не тъкмо послꙋжитъ, нѫ ꙋ͗мретъ, ѡ͑

слꙋжимомъ то есть, пае сего болше

и͗ дивнѣи͗ше, и͗ли прѣвьішꙿше и͗ славнѣи͗ше.

ѡ͗бае слꙋженїе се, и͗ съхожⷣенїе прѣсто-

ла. вьісота и͗ слава бьіⷭ въсѣмъ нбⷭньіим

и͗ земньіⷨ, прѣжⷣе бо бьіти лкь снъ бжїи

и͗ слово, а͗ггльі познаваше сѧ.

ѿнели же лкъ бьіⷭ наⷭ ради, и͗ распѧт сѧ плѫ-

тїѫ, не тъкмо славѫ ѡ͗нѫ на небесеⷯ и͗м,

нѫ и͗ дрꙋгѫ приѫтъ, и͗ по въсеи въ-

70а

селенои въцри сѧ, ꙗ͗ко же бо хс не прѣзрѣ

съмнити и͗ смѣрити сѧ до рабїе͗го ѡ͗браза.

и͗ наⷭ ради себе дати до съмръти, съмрти

же крⷭтнои, хс бо съниде въ прѣи͗споднѣ-

ишїѫ страньі землѧ, и͗ възьіде прѣвьіше

нбсь въсⷯѣ, и͗ нито же поврѣди е͗го съ-

хожⷣенїе на възнесенїе, и͗ мьі ꙋ͗боа͗ще

смѣрим сѧ, възнесем сѧ и͗ спсем сѧ, се-

го ради съдѣла таковаа хс, даже покажеⷮ

намъ пѫтъ възнесенїа и͗стиннаго смѣ-

ренїа. инъ и͗ написанїе тъи самъ, всѣмꙿ

бьіⷭ на спⷭенїе, да и͗сплъниⷮ въсѣ. плътъ-

скьіимъ влⷣъствїемъ своимъ и͗ дѣанї-

е͗мъ, бжⷭтвомъ ꙋ͗бо и͗ прѣжⷣе и͗сплънѣ-

а͗ше, ꙗ͗ко же въздесѫщꙋ и͗ въсѣ и͗сплъ-

нѣѫщꙋ. Тъи бо дарова лкомъ. ѡ͗ вьі-

мъ апⷭлѡмъ бьіти, ѡ͗вьім же прⷪркомꙿ.

ѡ͗вьім же е͗ѵⷢлистомъ. ѡ͗вьім же па-

стьіремъ и͗ ꙋ͗ителемъ бьіти, на и͗спра-

вленїе вѣрньіимъ на дѣло слꙋжбьі,

на създанїе тѣла цркве е͗го, тако же

ꙋ͗бо промьіслившꙋ ѻ͑ наⷭ хꙋ, и нас ради не ѿ-

рекшꙋ сѧ даже и͗ до прѣи͗споднииⷯ стра-

ньі земньіиⷯ сънити, и͗ не тако бо просто

далъ ѥⷭ намъ, раздѣленїа даро̀въ. нѫ

70б

прѣмѫдро и͗ полезно сътворилъ ѥⷭ въсѣ,

велелѣпїꙋ славьі, и͗ по млⷭти и͗ мило-

ванїꙋ блгⷣти е͗го. И͗ въсѣкъ ꙋ͗бо братїе

прие͗мьі даръ, да и͗справлѣе͗тъ проиⷯ,

всѣкьіи да слꙋжиⷮ, въсѣкьіи да работа-

етъ и͗ тщитсѧ ѡ͑ създа́ни тѣлесе цркве

хвьі• и͗ къждо на съвръшенїе вѣрньі-

иⷯ да творитъ. Съблюдаи͗м же въси

ѡ͗пасно, прие͗мшїи дарьі, даже и͗ дрꙋ-

гьіѫ съзидае͗мъ, не ꙋ͗бо завидѣти

болшїимъ, себе расьіпаимъ, и͗ дрꙋгьіѫ

поринемъ на погꙋбленїе, и͗бо ꙗ͗влѣѫ͗-

щеи съ блазньі и͗ непоⷣбнаа творѧще.

приⷮи прѣдлежѫтъ, хотѧщїимъ съ-

грѣшати, а͗ще ли же и͗ дрꙋгьі приѫ͗лъ

ѥⷭ се, ѡ͗бае же и͗ трꙋⷣ е͗го болшїи еⷭ

и͗ болѣзнь и͗ страⷯ, и͗ слꙋжба, и͗ вина̀

ѡ͗ сиⷯ, и͗ мѫка болша, како ꙋ͗бо нⷭѣ сата-

ни на стрⷭть, е͗же завидѣти и͗справлѣ-

ѫ͗щаго, и съзидаѫщаго тѣло хво, бго-

съпротивнаго, и͗ тꙋжⷣаго цркве е͗го еⷭ

дѣло се. Въсѣмъ ꙋ͗бо прие͗мшимъ дарьі,

и͗ блгⷣти ѿ ба, трꙋдити сѧ и͗мъ поⷣбае͗тъ,

и͗ съзидати, и͗ слꙋжити, и͗ работати.

и͗ немного и͗спьітовати, и͗ и͗стѧѕати

и͗ завидѣти бьіваѫ͗щиⷯ дарѡ̀въ ѿ ба.

71а

нѫ повиновати сѧ и͗ трепетати, и͗ боа̀-

ти сѧ е͗го ѿ стьіѫ заповѣди. и͗ съѩ͗зьі лю-

бве съблюдати и͗ хранити нераздрѣшимо, и͗ неврѣдимⷪ.

любовъ бо ѥⷭ бъ и͗ и͗мѧщїи и͗стинѫ ѡ͑

любви, всѣ ꙋ͗множимъ того раⷣ само-

го и͗стиннаго ха ба нашего, и͗же еⷭ гла-

ва въсⷨѣ влⷣкамъ и͗ господемъ. Понеже

ꙋ͗бо си въсѣ ꙋ͗вѣдѣхомъ, прѣжⷣе въсⷯѣ

дрꙋгьіиⷯ добродѣтѣлъ, потъщим сѧ

стѧжати смѣренїе, въсѣкъ ꙋ͗бо реⷱ

смѣрѧѝ сѧ, възнесет сѧ. възнашаѫи͗

же себе смѣрит сѧ• смѣреномѫдръ-

ствꙋѫщиⷯ възнашае͗тъ гь съ славоѫ.

и͗ а͗ще кто е͗стъ въ наⷭ пае проииⷯ болшїи

да не велемѫдръствꙋетъ, да не прѣвъ-

знашае͗т сѧ на хꙋдѣишиⷯ, да не разгръ-

дѣвае͗т сѧ на проїиⷯ братеи, братїа бо

е͗смьі въси, ѿ е͗диного и͗ самого ѿца и͗ ба,

и͗ пае е͗лици ѿ мтре е͗диньіѫ и͗ стьіѫ

кѫпѣли самьіѫ порожⷣъшїи сѧ. и͗ едина-

го ꙋ͗ителѣ и͗мѧше, и͗ е͗динѫ вѣрѫ•

и͗ е͗динокрщенїе, и͗ е͗диного га іу҃ ха.

а͗ще бо и͗ дрꙋгъ ѿ дрꙋга добродѣтѣлїѫ прѣ-

вьішꙿши е͗стъ. Никто же ꙋ͗бо ѿ постѧ-

щїи͗х сѧ, и͗ прѣдꙿлежѫщїиⷯ подвигъ до-

брѣ подвигшѫих сѧ, лѣнивьіѫ да не ꙋ͗ни-

71б

ижиⷮ. вѣдѣ ѹ͗бо аще ѿ днеⷭ въспръ-

нѫⷮ, прѣжⷣе подвигшїим сѧ ꙋ͗равнѧт сѧ,

и͗ли пае и͗ множаише мимотекѫтъ,

силенъ ѥⷭ ѹ͗бо бъ, прѣѹ͗крѣпити иⷯ, а͗ще

тъкмо въсхощѫⷮ. смѣрѝмъ ꙋ͗бо себе

молѧⷭ вамъ братїе, даже възнесем сѧ.

смѣренїе ѹ͗бо дверъ ѥⷭ небⷭнаго црⷭтвїа,

и͗ блженъ лкъ и͗мѣѫи вьісоко житїе,

смѣренѫѫ же мѫдроⷭ. неистъ ꙋ͗бо

прѣдъ гмъ въсѣкъ вьісокосръденьіи,

и͗ гь гръдьіимъ противит сѧ. смѣреньі-

и͗м же дае͗тъ блⷣтъ. Не ходѝмъ ѹ͗бо

проее съпроти́вно, ни же на сѧ съвѣ-

щаим сѧ и͗ прѣвъзнашаим сѧ и͗ гръди́-

м сѧ, таково е͗стъ безꙋмїе, и͗ гръдоⷭ.

не тъкмо не прилагае͗тъ намъ ни е-

диное блго, нѫ ꙗ͗же и͗мамьі, растаеⷮ

и͗ погѹблѣе͗тъ. смѣреномѫдрїе же

не тъкмо ꙋ͗бо ѿ сѫщиⷯ блгъ и͗ потрѣбньіⷯ,

нито же погꙋблѣе͗тъ, нѫ и не сѫщаа

блга прилагае͗тъ. ѿ сѝхъ ѹ͗бо възре-

внѹимъ и͗ възьішамъ, даже и͗ до на-

стоѫ͗щаго житїа наслади́м сѧ. и͗ бѫⷣ-

щѫ славѫ полѹимъ, блгⷣтїѫ и͗ лко-

любїемъ га нашего і͗у҃ ха, е͗мꙋ же

слава и͗ дръжава. ниⷩ и͗ приⷭ и въ вѣкьі

вѣкѡⷨ

Слово 10
Поꙋ͗енїе в сѫботѫ стаго и͗ праведна-

го лазара. е͗ѵⷢлїе. ѿ і͗ѡанⷩа. Слоⷡ і҃.

Гѹ нашемꙋ і͗у҃ хѹ. по земли ше́ствїе

творѧщꙋ, спⷭенїа раⷣ рода нашего тогⷣа

и праведньіи лазаръ, любовїѫ съвъкѹ-

пи сѧ е͗мꙋ и͗ въ присвое͗нїе прѣложи сѧ

не тъкмо же тъи, нѫ и͗ ѡ͑бѣ сестрѣ е͗го,

ма́рѳа и͗ марїа. ꙋ͗же бо и͗ спⷭнои стрⷭти при-

ближаѫ͗щи сѧ, и͗ понеже ꙋ͗бо поⷣбааше

стаго въскрⷭнїа таи͗на, ꙗ͗вѣ и͗ ѡ͗па́сно

ꙋ͗вѣрити сѧ и͗ и͗звѣстити, бѣше

ꙋ͗бо тогда гь ѡ͑б о́нь полъ і̀о͗рданѣ шествї-

а творѧщѹ. прѣжⷣе и͗а͗и́рова ѡ͗трока

и͗ вдовиаго ѿ мрътвьіⷯ въскрѣсившѹ.

любимьіи же лазаръ, таѧжкьіимъ недѧ-

гомъ ꙋ͗дръжанъ бьівъ ꙋ͗мрѣтъ, і͗сѹ

же и͗ не сѫщꙋ тамо, ѡ͗бае ꙗ͗ко провѣ-

децъ бъ гла ꙋ͗еникѡⷨ. Лазаръ дрꙋгъ

нашъ ꙋ͗спе, и͗ мало пакьі ꙋ͗млъкшꙋ гла

лазаръ ꙋ͗мрⷮѣ. Приходит же хс въ вїѳа-

нїѫ, і͗орда́нѣ ѡ͗ставлъшꙋ. ѿ марїѫ же

и͗ ма́рѳьі ꙋ͗вѣдѣнꙋ бьівшꙋ, ѿстоит же

ѿ і͗ерⷭлима виѳанїа, еі стадїи. и͗же

сѫⷮ пъприща двѣ и͗ полъ. И͗ срѣтошѫ е͗-

го сестрѣ лазаревѣ глѧщи, ги а͗ще би

72б

зде бьілъ, не би братъ наю ꙋмръ, нѫ и͗ ниⷩ

а͗ще хощеши въставши е͗го. Въпра-

шаетъ хс народьі, где положистеи и͗, а͗-

бїе вси привождахѫ и на гробъ ї възѧтⷹ

бьівшꙋ каменю. Ма́рѳа реⷱ е͗мꙋ, ги ꙋ͗же

смръдиⷮ, етвородневен бо еⷭ. Таже по-

молив сѧ хѹ, и͗ слъзьі наⷣлежѫщаго и͗спꙋ-

стивъ гласомъ велїемъ възъпи, ла́за-

ре грѧди бъ́нъ. и͗ а͗бїе и͗зьіде ѹ͗мершї-

и и͗ раздрѣшенꙋ бьівшꙋ, и͗де въ домъ сво-

и. Се дивное юдо, на зависть подви-

же люди жидовꙿскьіѫ, и͗ на ха смѫщаѫ͗-

т сѧ и͗ не и͗стовꙿствꙋѫтъ. хс же ѡ͗тиде

въ пѹстьінѧ, наказꙋѫ наⷭ давати

мѣсто гнѣвѹ, а͗рхїерее же завистиѫ

движими, и͗ лазара ꙋ͗бити помьіслишѫ,

понеже мноѕи е͗го зрѧще хѹ прила-

гаахѫ сѧ, ѡ͗н же съвѣтьі иⷯ ꙋ͗вѣдѣвъ,

въ ѡ͗стровъ ки́пръскьіи ѡ͗тиде, и͗ тамо

прѣбьіваѫщꙋ. а͗пⷭльі и͗ ꙋ͗еникьі хвѣми

напослѣдоⷦ ͗брѣте сѧ. и͗ а͗рхїере́и

ки́те́нскаго града съставленъ бьіⷭ, до-

брѣ же и͗ бгоꙋ͗годнѣ пожившꙋ, по три-

десѧтиⷯ лⷮѣ ѡ͗живленїа е͗го, пакьі ꙋ͗ми-

рае͗тъ. и͗ тамо погребенѹ бьівшꙋ,

юдеса многа стое тѣло е͗го сътво́ри.

73а

Глѧт бо ꙗ͗ко по ѡживлени его, нито

же ꙗ͗дѣше без нѣкое͗го ꙋ͗слажⷣанїа.

и͗ ꙗ͗ко риза е͗го прⷭтаа мти гнѣ, свои͗-

ма рѫкаⷨ ство́рши дарова е͗мꙋ, сего

же стое и͗ ьстное тѣлѣ, прѣмѫдръ лъвъ

црь, нѣкьіимъ ꙗ͗вленїем бжⷭтвъ-

ньімъ ѿнѫдѹ прѣнесе, въ прѣестньі-

мъ и͗ стьімъ храмѣ е͗го, сего же ѡ͗нъ съ-

здавъ и͗мѧ стаго. ъстньімъ и͗ мⷩогоѡ͑-

билньімъ положенїе͗мъ, е͗же и͗ нинѣ

и͗ еще прѣбьівае͗тъ, неи͗зреенно-

е нѣкое блгоѫ͗ханїе и͗мѣѫ, и͗ и͗сцѣленїа

дшамъ и͗ тѣлеⷭмъ нашимъ подаѫщꙋ,

ѡ͗ семъ великьіи͗ми и͗ прѣее͗стестъвньі-

ми юдесьі, і͗ еѵⷢлистъ і͗ѡа́нъ тъкмⷪ

пишеⷮ, ꙗ͗ко проими е͗ѵⷢлистьі ѡ͗ста-

влено бьівше, зане живꙋ сѫщꙋ и͗ видимⷹ

е͗ще лазарꙋ. Глемо же еⷭ, ꙗ͗ко юде-

си раⷣ сего тъкмо, и͗ проее е͗ѵⷢлїе, и͗спи-

са бгословъ і͗ѡа́нъ, и͗ понеже нито

же о͑ безнаѧлньімъ рожⷣъствѣ хвѣ ре-

кошѫ проїи е͗ѵⷢлисти, се бо бѣше и͗-

скомо ꙋвърити сѧ, ꙗ͗ко снъ бжии, и͗ бъ

бѣше хс. и͗ ꙗ͗ко въскрсе и͗ ꙗ͗ко въ-

скрⷭенїе ѥⷭ мрътвьімъ, е͗же бо па-

е и͗ лазаремъ вѣрꙋе͗т сѧ, нито

73б

же бо лазаръ ѿ а͗дскьіиⷯ не повѣда, и͗ли ꙗ͗ко

не ѡ͗ставленъ бьіⷭ до конца видѣти тамо,

и͗ли видѣвше млъанїꙋ прѣдати сїа,

повелѣно бьіⷭ е͗мꙋ, и͗ сего раⷣ нинѣ въ-

сѣкъ лкъ ꙋмираѫи, ла́заръ нарицае͗т сѧ,

и͗ погрибалнаа ѡ͗дежⷣа, тако жде лазаро

са́нїе нарицае͗т сѧ. и͗ ꙗ͗влѣѫ͗щꙋ словѹ,

на въспоминанїе пръваго лазара приходиⷮ.

а͗ще бо и͗ ѹ͗мрⷮѣ, нѫ послѣдноѫ трѫбѫ въ-

скрѣшꙿшꙋ пакьі ѡ͗живеⷮ, живьіи и͗

вѣрꙋѫи въ мене, не и͗матъ ѹ͗мрѣти въ

вѣкьі. и͗ пакьі вѣрꙋѫ͗и въ мѧ а͗ще и͗ ꙋ͗-

мреⷮ живъ бѫдеⷮ, и͗ и͗нде глетъ, а͗ще

кто слово мое съблюдетъ, съмрти не и͗-

маⷮ видѣти въ вѣкьі. Слово ꙋ͗бо гне

прие͗млѧⷮ въ слꙋⷯ, и͗ бѣсове и͗ лци лѫкави.

нѫ нⷭѣ послꙋшанїемъ празньімъ, спсе-

нїе ѿ слова. ни же бо е͗же ꙋ͗вѣдѣти

тъкмо, тъи ѥⷭ животъ, нѫ е͗же съ-

блюсти и͗ сътворити сльішимое, бла-

жени ꙋ͗бо реⷱ сльішѫщеи слово бие и͗ хра-

нѧщеие. Сего ради и͗ праведньіи ла-

заръ въ вѣкьі живъ бѫдетъ. ꙗ͗ко съ-

хранившꙋ и͗ съблюдшꙋ заповѣди и͗ по-

велѣнїа хва. праведнїи ꙋ͗бо въ вѣкьі

живѫтъ, и͗ ѡ͗ ги мъзда иⷯ, и͗ промьішле-

74а

нїе иⷯ вьішнѣгⷶо, съмрт же глетъ гь

не видѣти въ вѣкьі, и͗стинньіи и͗ ѡ͗па́сньіи

хранителъ словеⷭ е͗го и повелѣнїиⷯ, не

глет же ꙗ͗ко не ꙋ͗мреⷮ тѣлесно, нѫ е͗же

съмртъ, не мнѣти ꙗ͗ко съмръть, ꙗ͗ко

же и͗ гь, нито же бо е͗мꙋ съмртно, ꙗ͗ко

же бьівае͗тъ, нѫ и не сѫщаа въздвиѕаеⷮ

въ бьітїе, и͗ растлѣнꙿное ꙋ͗добъ ѡ͗живлѣ-

е͗тъ, и͗ смрть реⷱ гь не ꙋ͗зрѣти, стьіи͗мъ

въ бѫⷣщїимъ вѣцѣ, и͗же бо въ и͗стинѫ

вѣкъ ѥⷭ, конецъ не имѣѫ, не ꙗ͗ко ꙋ͗мира-

ѫ͗щїимъ нѣкьіи͗мъ по въскрⷭени. раздрѣ-

ши сѧ ꙋ͗бо всⷯѣ съмрть съмртїѫ хвоѫ,

съмртъ ꙋ͗бо нарицаетъ, е͗же въ вѣкьі

мѫити сѧ, и͗ грѣшньіимъ ꙋ͗готовле-

нꙿное томленїе и͗ ѡ͑злобленїе, сего

раⷣ реⷱ съмрть не видѣти въ вѣцѣ ѡ͑номъ,

и͗же слово е͗го стое съблюдошѫ. понеже

бо съмрть и стиннаа, внѧтръ срⷣца, съкръ-

вена еⷭ, и͗ внѧтрънїи лкъ ꙋ͗мръщвенъ

е͗стъ, съмрть бо еⷭ зла, и͗ въи͗стинѫ съ-

мрть, ꙗ͗же ѿ грѣха ражⷣаемаа. И͗же

ꙋ͗бо прѣи͗де ѿ смрти въ животъ по таи͗-

нствꙋ, тъи ꙋ͗бо въ вѣкьі живеть и͗ не ꙋ͗-

мираетъ, и͗ сеѫ съмртїѫ реⷱ гь не ꙋ͗ми-

рати, вѣрꙋѫщимъ въ́ нъ, живьіи ꙋ͗бо реⷱ

74б

и͗ вѣрꙋѫи въ мѧ, не и͗маⷮ ꙋ͗мрѣти въ вѣкьі.

ѡ͗бае а͗ще тѣлеса праведньіиⷯ расьіпꙋѫ-

т сѧ приврѣме́нно, нѫ пакьі въстанⷾть

въ славѣ ѡ͗сщенна ꙋ͗бо сѫⷮ, сънъ ꙋ͗бо и͗

ꙋ͗спенїе глетъ съмртъ блгѫѫ, а͗ще бо

би бесъмрътенъ бьілъ лкъ и͗ плътїѫ не-

тлѣненъ. вїдѧще прѣславное се дѣ-

ло въ мирѣ сѫще лци. ꙗ͗ко нетлѣнна

сѫтъ тѣлеса хрїстїа͗нꙿскаа, по нꙋжⷣи

ꙋ͗бо а͗ неволеѫ приходили бишѫ на блгое

лци. нѫ да ꙗ͗вит сѧ самовластїе, е͗же

и͗скони даде бъ лкꙋ, сего раⷣ по ꙋ͗строе͗-

нїꙋ, вещи вѣсъ ꙋ͗страѫ͗т сѫ, и͗ бьівае͗тъ

расьіпанїе тѣлесемъ. даже по воли лкꙋ

бѫдетъ, прѣложити сѧ и͗ли на доброе и͗ли

на злое ни же съвръшенъ на зло, и͗ глѫ-

бокъ на грⷯѣ, творѧ и себе съсѫдъ дїаволꙋ,

и͗ весь ѡ͗блаⷣе͗мъ бьівае͗ть ѿ него. нꙋжⷣе-

ѫ нѣкоеѫ привѧзꙋемъ, нѫ и͗матъ свобо-

жⷣенїе свое, а͗ще тъкмо въсхощеⷮ бьіти

съсѫдъ и͗збранненъ живота, ни же и͗сплꙿ-

нени бжⷭтвомъ, и͗ ꙋ͗пое͗ни, и͗ привѧзани дхомꙿ

стьімъ нꙋжⷣеѫ нѣкое͗ѧ дръжиⷨ сѫтъ

нѫ, и͗маѫтъ самовластїе, ѡ͗братити сѧ

и͗мъ, и͗ творити е͗же хощѫтъ въ вѣцѣ

семъ. Ꙗ͗ко же црⷭтвїе тъмьі и͗ грѣха,

75а

съкрьівае͗т сѧ въ дши до дне въскрⷭнїа,

е͗гда и͗ самаа тѣлеса грѣшньіихъ, помра-

енїемъ покрьівена бѫⷣтъ, и͗м же ѿни-

нѣ съкръвено еⷭ въ дши, тако жⷣе и͗ цтⷭвї-

е свѣта, и͗ небсньіи ѡ͗бразъ гь нашь і͗с҃ хс.

таи͗но нинѣ дшѫ, просвѣщае͗тъ, и͗ црⷭтвꙋ-

е͗тъ въ дшахъ праведньіⷯї. съкръвен же еⷭ

ѿ о͗їю льскьіиⷯ, бъ и͗ спсъ нашъ. е͗динѣ-

ми же ѡ͗има дшевньіма вїдимъ и͗-

стинно. до дне въскрсенїа, е͗гда и͗ самаа

тѣлеса стьіиⷯ покрьіена бѫⷣтъ, славоѫ бже-

ствꙿноѫ. и͗ и͗стинньіимъ свѣтомъ, сѫщиⷨ

въ лцѣ. ѿнинѣ въ дши е͗го таино, ꙗ͗ко и͗

самаа тѣлеса кꙋпно црⷭтвꙋѫтъ съ дшами

и͗же ѿнинѣ прие͗млеⷮ црⷭтвїе хво, и͗ поива-

ѫ͗щи, и͗ просвѣщае͗мьіи бжⷭтвньіимъ про-

свѣщенїемъ. Е͗лико бо кто себе, братїе

ѡ͗бновиⷮ вѣроѫ своеѧ, и͗ подвигомъ и͗ трꙋ-

домъ, дхѹ стомꙋ. и͗ славѣ нбⷭнои приѧстни-

къ бѫдетъ. и͗ ꙗ͗ко же дѣльі блгьіми ꙋ͗кра-

сиⷮ дшѫ здѐ, толико въ днь ѡ͗нъ споⷣбити

сѧ и͗матъ, и͗ дѣло е͗го съпрославити сѧ и͗ съ-

просвѣтити сѧ, е͗же бо нинѣ съкрьілъ еⷭ,

вънѧтръ. се и͗сходить тогда и͗звънꙋ.

и͗ ꙗ͗ко же зимѣ сѫщи, и͗маѫ͑тъ дрѣвеса

75б

плоⷣ съкръвенъ внѧтръ. того самого пло-

да въ врѣмѧ жѫтвьі, вънѣ ꙗ͗влѣѫ͗тъ,

тако и͗ дшѫ, ꙗ͗ко вьіѫ плодьі поⷣвигошⷭѫ

стѧжати зде, таковьіѫ показати и͗-

мѧⷮ, и͗ вънѣ тѣлесе тогда. въ стьіхъ ѹ͗-

бо, бговидньіи и͗ дховньіи, и͗ нбⷭньіи ѡ͗бразъ.

и͗же ѿнинѣ вънѧтръ въѡ͗брази сѧ, и тѣ-

ло тогда, бговидно, и͗ свѣтовидно и͗ не-

бе́сно, и͗з вънѹ ство́рити и͗матъ, не-

доⷭи͗ньіх же и͗ грѣшньіиⷯ. темньіи мирскⷶ-

аго дꙋха покровъ дшѫ покрьівъ дѣанїи

раⷣ страстньіиⷯ, и͗ лѫкавьіиⷯ дѣлъ, безлѣпо-

тно е͗ѧ сътворше въ вѣцѣ семъ, и͗ тѣ-

ло мрано и͗ безъѡ͗бразно, и͗ стꙋдомъ и͗-

сплънено въ днь ѡ͗нъ, покажеⷮ. Ꙗ͗ко

же и͗ а͗дамъ постраⷣ, прѣстѫплъ запо-

вⷣѣ биѫ глѧщои. вън же днь а͗ще снѣсте,

съмртїѫ ꙋ͗мрете, и͗ се прѣжⷣе бьіⷭ на дши

прѣѡ͑ца мьіслънѣи и͗ бестрастнѣи

ѣвства е͗ѫ̀, ѿ раздѣленїа биа. н͗бнⷭаго и͗

дховнаго наслажⷣенїа, ꙋ͗гасившимъ, и͗ ꙋ͗-

мрътвившимъ, и͗ тъмоѫ покрьіе͗но-

мъ бьівшимъ, ювствамъ. потом же

напослѣдокъ, тѣлесна съмрть. по прѣ-

шествїꙋ девѧтиⷯсътъ и͗ тридесѧⷮ лⷮѣ бьіⷭ.

76а

таже пакьі Ꙋмлⷭръдившꙋ сѧ бѹ, ѻ͑ ль-

скомъ е͗стъствѣ, и͗ въплътившѹ сѧ.

крⷭть и͗ смрть прѣтръпѣ, спсенїа на-

шего раⷣ, и͗ въскрⷭшѹ и͗з мрътвьіⷯ, блго-

и͗зволенїемъ неи͗зреенньіѫ раⷣ блгостьі-

нѧ, вѣрѹѫщѣи дши и͗стинно и͗ дѣла-

ѫщои стьіѫ е͗го заповѣди, въ плъти сѫщи

е͗и ѥ͗ще, приводитъ ѫ въ неи͗зреенньі-

ѫ таи͗ньі. и͗ нбⷭнааго просвѣщенїа приѫтїе,

и͗ свобажⷣае͗тъ е͗ѫ, ѿ помраенїа покрова

страстеⷯ, приѧщенїемъ стаго дха,

и͗ мьіслънаа ювства е͗ѧ просвѣщае͗тъ

бжⷭтвъньіимъ свѣтомъ. блгⷣтїѫ ѡ͗ӥ-

щаѫ сеѫ и͗ ꙋ͗крашаѫ. и͗ съ симъ на въскръ-

сенїе прїидетъ и͗ тѣло,

въ бесъмртнѫѧ и͗ нетлѣннѫѫ сла-

вѫ ѡ͗нѫ, и͗ блженѫѧ жизнь ѡ͑бновиⷮ, то-

гда ѹ͗бо свѣтомъ нбⷭньіимъ и͗ красотоѫ

и͗ тѣло ѡ͑дѣваше сѧ, вѣньіиⷯ блгь съ дше-

ѫ кꙋпно наслажⷣае͗т сѧ. Разѹмѣи͗мъ

ꙋ͗бо братїе, како длъженъ ѥⷭ коижⷣо наⷭ

подвигнѫти сѧ и͗ трꙋдити сѧ и͗ болѣти,

и͗ потъщати сѧ въ мальімъ врѣмени семꙿ,

свѣтлоѫ и͗ истоѫ вѣроѫ, и͗ дѣанїемъ

стьіиⷯ гнихъ заповѣдехъ, небⷭное скро-

вище ѿ зде стѧжати. таже сего ради

76б

ѿ страстньіѫ злобьі и͗ грѣха, въсѣкое не-

ьстное и͗збавленїе прїи͗мемъ, и͗ въсѣ-

хъ заповѣдеⷯ съвръшеное дѣланїе, ꙋ͗добъ и͗спра-

вимъ. и͗ мранаа покрова дшъ нашихъ,

ѿкръвенїе прїи͗мемъ, и͗ тако въ бѫⷣщиⷨ

въскрⷭенїа дни, тѣлеса наша кꙋпно

прославлѣѫт сѧ, съ прославлъшими

сѧ дшами ѿ нинѣ. просвѣщенїемъ

и͗ приѧщенїемъ стаго дха, и͗ нбⷭньі-

ми ꙋ͗крашенми ꙋ͗красивше сѧ, съ хмъ

кѹпно црⷭтвѹе͗мъ. дшеѫ и͗ тѣломъ

ѻ͑ хѣ і͗сѣ ги нашемъ. е͗мꙋ же слава, дрⷤъва въ бесконеньіѫ вѣкьі а͗ми́нъ

Слово 11
Поꙋ͗енїе, в неⷣлѧ цвѣтнѫѧ. слоⷡ

аі. еже ѿ їѡа́нна е͗ѵⷢлїа. блⷭви ѻ͗е.

Днеⷭ ѹ͗бо намъ, еѵⷢльскьіи͗ и͗стоникъ, и͗-

стакает сѧ и͗стоникъ. водьі и͗зѡ͗би-

лньіѫ, и͗ и͗стоникъ неѡ͑скѫжⷣенъ. е͗ли-

ко бо и͗сръпае͗т сѧ, толико пае прѣ-

и͗зливае͗т бистриньі, и͗ и͗зѡ͗билствѹ-

е͗тъ и͗зливаѫ сѧ, и͗ неконае͗мъ присно

прѣбьівае͗тъ. придѣте ꙋ͗бо жѫжⷣѫ-

щеи, придѣте на спсьньіѫ бистриньі. и͗

поръпаи͗те, и͗ пивше възвеселите сѧ.

и͗стѹжⷣаѫщѫѧ жѫждѫ вашѫ ꙋ͗толите.

77а

пиѫи бо ѿ сиⷯ бжⷭтвньіиⷯ водъ и͗ ꙋ͗ениⷯ дхо-

вньіиⷯ. не и͗матъ въжѫдати сѧ въ вѣкьі. и͗

ис рѣва е͗го потекѫⷮ водьі живьіѫ, ꙗ͗ко

же само и͗стиньіи хс рѐклъ е͗стъ.

Въ ꙋ͗трѣи реⷱ, нароⷣ многъ пришеⷣши на пра-

здникъ, сльішавше ꙗ͗ко грѧдеⷮ і͗с҃ въ і͗е-

рⷭлимъ приѫшѫ вѣтїа финиковьі, и͗ и͗-

зьідошѫ на срѣтенїе е͗го, и͗ въпиахѫ

ѡ͗са͗нꙿна блⷭвенъ грѧдьіи и͗менемъ гнемъ

црь і͗сраи́левъ. Множицеѫ бо и͗ и͗ногда

прїи͗де гь въ і͗ерⷭлимъ. нѫ николи же то-

ликоѫ славоѫ не прїиде ꙗ͗ко же нинѣ прї-

и͗де, прѣжⷣе приходѧ, многажⷣи крьіаше

сѧ, завистїѫ ради а͗рхїе͗реискьіѫ, и͗ фа-

рисеи и͗ книжникъ. нинѣ же понеже врѣ-

мѧ стра̀сти е͗го приспѣ, е͗же самъ себѣ ꙋ͗-

рои, краснѣи͗ше приходитъ и͗ ꙗ͗снѣише

даже а͗ще въсхощѫтъ. а͗рхїереие, и͗ ста-

рци люⷣстїи. разѹмѣѫтъ славѫ е͗го, и͗ по-

знаѫтъ ѿ съвръшаѫщиⷯ сѧ на немъ прⷪрь-

ства, ꙗ͗ко и͗стиненъ бъ ѥⷭ, и͗ вѣрꙋѫтъ и͗

поклонѧт сѧ е͗мꙋ. а͗ще ли же не въсхо-

щѫтъ разꙋмѣти, на болшее ѡ͗сѫжⷣенїе,

бѫдетъ и͗мъ. понеже ни толикьіⷯ вели-

кьіиⷯ юдесь не вѣровашѫ, завистници

неразꙋмни, ни же покоришѫⷭ е͗мѹ,

77б

въсѣ бо прѣмѫдро и͗ дивно ѹ͗страѫ͗т сѧ, спсо-

мъ нашимъ и͗ влⷣкоѫ, нисходѧщꙋ намъ,

млⷭрдїа раⷣ безислънаго. Видите же и͗

разꙋмѣи͗те братїе послѣдованїе бже-

стъвньіѫ страсти хвьі. въскрѣси бо ла-

зара гь, до пае въсⷯѣ юдесь болшее, напослѣ-

докъ се съхрани показати. ѿ сего бо ю-

десе, мноѕи сътицаахѫ сѧ и͗ вѣровахѫ.

вѣрѹѫщим же многьімъ, заповѣда-

нїе і͗ѹ͗деи͗ское множае разграаше

сѧ, ѿ сего же навѣтъ, и͗ крⷭть и͗ съмръ-

тъ готовѣше сѧ и͗мъ. сльішавшо

убо реⷱ народѹ, ꙗ͗ко і͗с҃ грѧдетъ. срѣто-

шѫ е͗го съ славоѫ, лазарева ради юде-

се вѣдѣ. и͗ли ꙗ͗ко лкѹѹ даѫще тако ьсть,

не ꙋ͗бо ктомꙋ ꙗ͗ко прⷪрка и͗мѣахѫ е͗го

нѫ велика и͗ пае въсⷯѣ болша. которагⷪ

ꙋ͗бо прⷪрка ѻ͗ци иⷯ тако поьтошѫ когда.

ѿнѫдѹ же и͗ глаахѫ, ѡ͗са͗нна̀ блго-

словенъ грѧдьіи въ и͗мѧ гне. ѡ͗са͗нна̀

же, ꙗ͗ко пⷭѣ е͗мꙋ принашаѫтъ,

въ мѣсто ꙋ͗бо, спси нинѣ се глѧще, кто-

мѹ ѹ͗бо реено е͗сть, ги бе спⷭи наⷭ, е͗ди-

ного ба еⷭ спⷭти, и͗ на того е͗диного спсе-

нїе, писанїе възлагае͗тъ. блⷭвенъ

грѧдьіи въ и͗мѧ гне, приходиⷮ глет сѧ гь,

78а

ꙗ͗ко ае͗мъ ѿ жидодовъ прїити. тако бо

и͗ прⷣта їѡа́ннъ глетъ тьі е͗си приходѧ-

и, въ мѣсто рещи, прїити въ и͗мѧ гне.

сѝрⷱѣ блⷭвенъ грѧдьіи ѿ ба, блⷭвенъ по-

сланьіи ѿ ба. ма́рко же е͗ѵⷢлистъ при-

ложилъ ѥⷭ, блⷭвено грѧдѫщее црⷭтвїе

въ и͗мѧ гне, ѡ͗ца нашего двⷣа, мнѣшѫ

ꙋ͗бо ѧда жидовьскаа, ꙗ͗ко въздвиже сѧ

низвръженьіи прѣстолъ црⷭтва двдва.

ѿнѫдꙋ же и͗ раⷣуѫще сѧ глаахѫ блⷭвено црь-

ствїе ѻ͗ца нашего двда, въ и͗мѧ гне.

бгослов же і͗ѡа́ннъ глеть, блⷭвенъ грѧ-

дьіи въ и͗мѧ гне, црь і͗сраи́левъ, въ мѣ-

сто е͗же рещи. въ славѣ гни, иномꙿ

црⷭкьімъ ѡ͗са͗нна̀ снѹ двдвꙋ. ꙗ͗ко съи

еⷭ, ѡ͗бѣщавьіи сѧ двдꙋ грѧдьіи ꙗ͗ко

съвьіше пришеⷣшꙋ, ꙗ͗ко бъ сьіи е͗стъ-

ствомъ. и͗ снъ сьі̀и ѿца и͗ бьіⷭ лкь, прї-

иде и͗менемъ гнимъ призьівае͗мъ

блⷭвенъ нарицае͗т сѧ, сирѣь славосло-

вимъ, миръ на нбсеⷯ и͗ слава въ вьішниⷯ,

црь сьіи вьішнимъ. и͗ нижнимъ. и͗мене-

мъ гнемъ прїиде. въсеи твари гь сьі̀и.

и͗ ꙋ͗мири земнаа, низложивъ дхьі лѫ-

кавьіѫ. и͗ самого сатанѫ, и͗ семꙋ бьівшⷹ.

слава въ вьішниⷯ ꙗ͗ко лѣпо глет сѧ, блⷭве-

78б

нъ грѧдьіи, а͗ не водимьіи, е͗же бо вожⷣе-

нꙋ бьіти, ра́бско еⷭ. а͗ е͗же грѧдьіи, вла-

стелско еⷭ, не и͗менемъ раба, нѫ и͗мене-

мъ гнимъ пришелъ ѥⷭ хс. и͗ е͗же бъ еⷭ и͗сти-

ненъ и͗ нⷭѣ съпротивенъ бѹ. въ и͗мѧ ѡ͗-

ца пришель ѥⷭ гь, ꙗ͗ко же и самъ реклъ ѥⷭ.

ꙗ͗ко а͗зъ прїи͗доⷯ въ и͗мѧ ѡ͗ца мое͗го, и͗н же

прїидетъ и͗менемъ своимъ. црѣ же

и͗ слава нарицаахѫ ха. срѣтаѫщеи е͗го

и͗ покланѣѫ͗щеи сѧ е͗мꙋ. ювестъвно

црⷭтвовати наⷣ ними мнѧще сѧ. аа-

хѫ бо настати нѣкое͗го црѣ болша.

и͗ по льскомꙋ е͗стъствꙋ, помощииⷨ,

хотѧща. ѿ дръжавьі ри́млѣнскьіѫ.

свобожⷣенїе дарѡвати и͗мъ. ѡ͗брѣ-

т же і͗с҃ жрѣбѧ ѡ̀слее, сѣде на нь. ꙗ͗-

ко же еⷭ писано. не бои сѧ дъщи сїѡ́-

нѣ. се ѹ͗бо црь твои грѧдеⷮ тебѣ сѣ-

дѧ на жрѣбѧти ѡ͗сли. сїа же не ра-

зꙋмѣшѫ ꙋ͗еници е͗го прѣжⷣе. нѫ е͗-

гда прослави сѧ і͗с҃, тогда въспомѣнѫ-

шѫ. ꙗ͗ко сиа бѣшѫ ѡ͗ немъ писана, и͗ та-

ко створишѫ е͗мꙋ. Сѣде на жрѣбѧ-

ти гь, по прⷪрьствꙋ захарїинꙋ. рекшꙋ

не бои сѧ дъщи сїѡ̀н. се црь твои

грѧдеⷮ ти сѣдѧ на жрѣбѧти ѡ͗сли.

понеже бо ꙗ͗ко множае, и͗же въ і͗ерⷭлмѣ црⷭтвовашѫ.

79а

неправедни бѣхѫ, и͗ лихоимци. глаше прⷪрк,

не бои сѧ сїѡ́не, и͗бо прⷪрьствꙋе͗мьі-

и тебѣ. мноѫ црь, не таковьіи е͗стъ

нѫ кротокъ и͗ смѣреномѫдръ, и͗ не еди-

но же гръдѣливо показꙋѫ. се ѹ͗бо ꙗ͗вѣ, ꙗ͗ко же

прїиде на жрѣбѧти ѡ͗сли сѣдѧ, не и͗мѣ-

ѫ съ собоѫ вои́ньства. въниде гь, нѫ на

жрѣбѧти ѡ͗сли сѣдѧ. не слѹгьі и͗мѣ-

ѫ, ни ѡ͗рѫжникьі, ни побива̀ѧ, нѫ

многоѫ кротостїѫ и͗ смѣренїемъ въ-

ходиⷮ, иньі и͗ прѣдѣльі поставлѣѫ наⷨ.

и͗ правила, и͗ е͗же не искати намъ и͗-

злишнаа, ни е͗же пае потрѣбьі и͗ е͗-

же смѣреномѫдрїе и͗мѣти и͗ не при-

ражати и͗ крамолити сѧ. Бѣше же

и͗ знаменїе, хотѧщꙋ въсѣ сти гѹ на

жрѣбѧ ѡ͗слее, нб исто бо е͗сть въ за-

конѣ ѡ͗слеє животно, знаменїе же

еⷭ, неⷭтааго народа ѫ͗зьікъ. на нем же

сѣдѣ бжїе слово і͗с҃. покарѣѫ. непокори-

вьіѫ. и͗ безьстньіѫ ꙗ͗ко ѡ͗сльі, сирѣь

новьіѫ сїѫ люди, и͗ възводиⷮ сиⷯ на и͗сти-

нньіи і͗ерⷭлимъ. поⷣрѫника. и͗ пови́н-

ника себе сътворивъ. и͗бо вѣровавшииⷯ

ѿ ѩ͗зьікъ възведе на небса гь. Фини-

ци же знаменовахѫ, е͗же побѣдителѣ

79б

съмрти бьіти га, въскрѣсившꙋ лазара.

фїникъ ѹ͗бо въ бра́неⷯ, побѣдителемъ

дааше сѧ. знаменоваше же. ꙗ͗ко и͗ зе-

мнаа сѫща бьіти прославлѣе͗ма. съвьіше

съшеⷣша, е͗диньіи ꙋ͗бо фїникъ пае въ-

сⷯѣ проии дрѣвь, възвьішає͗т сѧ на нбса

ꙗ͗ко рещи, вьісоко же растеть, вѣтїе

и͗мѣѫ на връхꙋ бѣло, въ вѣтїи́ же, по-

срⷣѣда же до връха, коравъ еⷭ и͗ правъ. и͗

злолазенъ, ѿвѣтви и͗ сѫковьі и͗мѣѫ,

тако бо и͗ на разꙋмъ хвъ и͗дѫщїи, стръ-

петенъ ѡ͗брѣсти и͗мѧтъ пѫтъ. и͗ тѧ-

жъкъ, трѹдомъ ходѧще по добродѣ-

тѣлеⷯ, на вьісотѫ же сѝмъ въсходѧ-

ще, и͗ е͗лико еⷭ лкомъ възможно.

полꙋити и͗мѧⷮ прѣсвѣтлаго, бгословїа свѣ-

та, и͗ ѿкръвенїе, гь же наⷭ ради съ небесъ

съшⷣе, и͗же въ тъмѣ е͗стъство наше про-

ѕѧбъ. гора бьівае͗тъ дрѣвїемъ ѹ͗коре-

нѣваѫщиⷨ сѧ на немъ вѣроѫ и͗ множѫ-

щим сѧ. въ домѹ биемъ посажⷣени бьі-

вше въ цркви. и͗ въ дворⷯѣ бииⷯ процъфтѫ-

тъ, сѝрⷱѣ, въ вѣньіихъ жилищъ,

въ ниⷯ же блгьіиⷯ ꙋ͗пованїиⷯ процъфтанїе,

и͗ ꙗ͗вле́нни въ бѫⷣщїиⷯ врѣменъ бѫдѫⷮ.

ꙋ͗поⷣблѣе͗т же сѧ хѹ, и͗ всѣкьіи праведниⷦ.

80а

сего раⷣ реено бьіⷭ праведникъ ꙗ͗ко фї-

никъ процъвтеть. сирѣь ꙗ͗ко же и͗ хс

и͗ и͗стинньіи праведникъ. ꙗ͗ко же бо фї-

никъ, неꙋ͗добно краденъ бьівае͗ть татми

плоⷣ его зане вьіше полагаѫи, а͗ не при

земли. тако бо и͗ стїи, на нбсехъ скрови-

ща и͗мѧⷮ, и͗деже татїе не поⷣкопаваѫтъ

ни же крадѫⷮ. сїа бо не разꙋмѣшѫ ꙋ͗е-

ници е͗го прѣжⷣе, нѫ е͗гда прослави сѧ

і͗с҃, славѫ же глетъ, е͗же по стрⷭти, и͗ ра-

зпѧтїꙋ възнесенїе. тогда ѹ͗вѣдѣ-

шѫ а͗плⷭли пришествїемъ дха стаго и͗ блго-

дѣтїѫ. Свⷣѣтелствовашѫ же наро-

ди сѫщїи съ нимъ, е͗гда лазара въсзгласи

ѿ гроба, и͗ въста́ви е͗го ѿ мрътвьіⷯ. се-

го раⷣ и͗ срѣте е͗го нароⷣ. понеже сльіша-

шѫ створшаго сїе юдѡ. Свⷣѣтелї-

е и͗ проповѣдници. бѣшѧ на́роди хвьіи͗мꙿ

сїламъ. и͗же видѣшѫ на лазарѣ юⷣ.

сего раⷣ и͗ срѣтошѫ е͗го, съ славоѫ варова-

вшїи, и͗ блгословїе и͗мащи ѡ͗ немъ. а͗-

ще ꙋ͗бо не бишѫ вѣровали, не бишѫ сѧ та-

ко въскорѣ прѣложили. не тъкмо вѣро-

вавшїи. срѣтошѫ ха. нѫ и͗ и͗ни мноѕи.

И͗ мьі ѹ͗бо братїе, вѣрѹѫще и велиаѫще

ха и͗ прославлѣѫ͗ще и͗стиннаго ба нашегⷪ

80б

срѧщамъ и͗ поклоним сѧ е͗мꙋ и͗ вѣтвїа

добродѣли принесѣмъ е͗мꙋ. постелѣ-

мъ ризъ нашиⷯ, сирⷱѣ плъти нашѫ. ри-

зьі бо и͗ покрови сѫⷮ дшамъ тѣлеса наша.

ѿнѫⷣ же и͗ покори́мъ сїа дхѹ, ветхаго

лка съвлъкше, и͗же бо доⷭи͗ни сѫⷮ пѣти

і͗у҃ хѹ влⷣцѣ и͗ бꙋ, посилаѫтъ себе и͗ по-

карѣѫтъ, даже възшеⷣ вьіше иⷯ гь ѡ͗-

ститъ и͗хъ. ꙗ͗ко к томꙋ не въстати

пльть на дхъ, нѫ възможно и͗мѣти гла-

ти къждомꙋ повинѫх сѧ гви и͗ по-

молих сѧ е͗мꙋ. постели́мъ наставле-

нїе житїа нашего, ѿсѣкаѫще ѿ дрѣ-

въ вѣтїа. сирⷱѣ, стьіхъ житїа поⷣблѧ-

ще сѧ, ктомꙋ же, и͗ прѣдварѣѫщаа, и͗ по-

слѣдꙋѫщаа дѣла наша, въ славѫ хвѫ, и͗-

стиннаго ба нашего да сѫⷮ. нѣцїи бо въ

пръвьіимъ жити, добро наѧло пока-

зашѫ, послⷣѣнее же житїе иⷯ не тако

съвръши сѧ. ни же въ славѫ биѫ. съ-

връшае͗мъ, ни же поьтаѫще приходѧща-

го і͗у҃ ха. ꙗ͗ко на всѣкъ днь ае͗ма втора-

аго и͗ страшнаго пришествїа. поⷣбае͗тꙿ

бо въсѣкомꙋ христїанинꙋ вѣрꙋѫкщомѹ

въ ба, присно жⷣати ко́нинѫ, и͗ присно-

81а

грѧдѫщаго га съ славоѫ, и͗ слꙋженми а͗-

гглскьіми. разѹмѣвати и͗ готовити

сѧ, прїидет бо вѣдѣ грѧдѫщїи. прїидеⷮ

бо и͗ не замꙋдитъ. и͗ къжⷣомꙋ наⷭ, възда-

ти и͗матъ по дѣломъ е͗го. сего ради

ꙋ͗готовⷶи͗мъ дѣла наша на и͗схожⷣенїе.

понеже тогда и͗матъ прїити гь, е͗гда

мьі не вѣмьі. Въспрънѣмъ братїе и͗

потъщим сѧ, страхомъ сѫдїѫ и͗ влⷣкьі

ꙋ͗цѣломѫдрим сѧ, и не до конца прѣбѫ-

демъ неи͗справлени. а͗ще ли же ѡ͑ бѫⷣ-

щїиⷯ ѡ͗слѣпѣѫще и͗ не видѧще прѣзрѣ-

нїе͗мъ, и͗ лѣностно и͗ нерадиво, врѣмѧ

живота нашего проважⷣаемъ. понѣ

настоѫщаа ꙋ͗срами́ сѧ и͗ постьіди́м сѧ.

и͗ ꙋ͗нииженїа здешнѣа и͗ поношенїа ѿ-

врати́м сѧ. и͗ порамленїа люⷣскаа ꙋ͗-

бѣжѝмъ. а͗ще ли же ѡ͗на и͗ сиа прѣзира-

е͗мъ, и͗ зде ꙋ͗бо порѫгани и͗мамьі бьіти.

тамо же плакати сѧ и͗ рьідати сѧ непрѣ-

станно въ бесконеньіѫ вѣкьі. съблю-

даите ꙋ͗бо и͗ вънимаи͗те млⷭѧ вамъ. да

нетогда прїи͗деⷮ вамъ раскаанї. е͗гда

тъкмо е͗диное ѿаанїе ѡ͗станетъ.

не широкьіимъ и͗ пространꙿньіимъ пѫ-

темъ поидѣмъ, ведѫщїи на съмртъ.

81б

пространство бо здешнее, и͗ безпеѣлї-

е, и͗ нераденїе, и͗ безболѣзꙿньное житїе.

тамо приносиⷮ, мѫенїе и͗ томленїе и͗ ѡ͗-

сѫжⷣенїе, здешнее же злобленїе, и͗

тѣлесное житїе, и͗ скръби и͗ болѣзни. и͗

похотемъ лишанїе, и͗ въсѣ ꙗ͗же ба раⷣ

скръбнаа, ꙋ͗миленїе и͗ слъзьі. и͗ прѣгрѣшенї-

мъ и͗сповѣданїе. бѫⷣщее ѡ͗но̀ и͗ блженое

наслажⷣенїе блгьіиⷯ, готовлѣе͗тъ прїѫ-

тїе, ѥ͗мꙋ же споⷣбим сѧ, и͗ полꙋимъ

въси, добрѣ зде поживше и͗ блгоꙋ͗го-

димъ хѹ, и͗стинномꙋ бѹ и͗ спсꙋ наше-

мꙋ. ꙗ͗ко томꙋ поⷣбае͗тъ слава,

въ вѣкьі вѣкѡ̀мъ а͗ми́нъ

Слово 13
Поꙋ͗енїе. в понеⷣ. празньіѫ неⷣ. слоⷡ. гі.

Разлѣненїе наше поⷣвиѕаѫ, сщенньіи

и͗ бжⷭтвньіи а͗пⷭлъ глетъ братїе, раⷣу-

ите сѧ въсегда ѻ͑ ги, и͗ пакьі рекѫ раⷣуите сѧ.

кротоⷭ ваша познана бѫди всѣмъ ло-

вѣкомъ гь близъ. нито же пецѣте сѧ.

нѫ ѡ͗ всемъ млтвоѫ и͗ мленїемъ, съ блго-

даренїемъ, прошенїа ваша бьівати къ бѹ,

и͗ пакьі глеть въсегда раⷣуи͗те сѧ и͗ непрѣста-

но млите сѧ, и͗ ѡ͗ въсемъ блгодари́те. въ

трїех бо сиⷯ дѣлⷯѣ братїе, сирⷱѣє е͗же въсе-

гда радовати сѧ намъ. и͗ е͗же млитвѫ тво-

рити непрѣстанно, и͗ еⷤ ѡ͗ всемъ блгода-

рити, спсенїе наше бьіваетъ. праѵдѣ

своиство бьіваетъ. е͗же въсегда радова-

ти сѧ. ѡ͗ котороиждо правдѣ еⷭ радованї-

е. ꙋ͗твръжⷣенїе, и͗ и͗справленїе, и͗ съвръ-

шенїе. Правдѫ ꙋ͗бо глемъ, въсѣкьіѫ

добродⷮѣли кꙋпно. и͗ е͗гда дѣлаетъ до-

88б

бродⷮѣли дша, праѵдѫ съвръшаетъ.

съвръшаѫщи же праѵ̈дѫ, въпаⷣетъ вѣдѣ

понѫжди, въ гоненїа и͗ бѣдьі и͗ напасти.

и͗ раⷣуе͗т сѧ пае, и ѹ͗слажⷣает сѧ и͗ весе-

лит сѧ, надежди ради спсенїа, и͗ е͗же

правдьі ради блженства. и͗ ѿ ба приемлеⷮ

ꙋ͗тѣшенїе, блжени бо реⷱ и͗згна́ни пра-

вдьі раⷣ, ꙗ͗ко тⷯѣ еⷭ црⷭтво небⷭное. не тако

бо тъкмо просто глетъ а͗пⷭлъ радовати

сѧ намъ нѫ ѻ͑ ги радовати сѧ. а͗ще бо и͗

го́нимъ бьіваетъ которьіи же лкъ, аще и͗ ѡ͗-

бѣшаемъ бьіваеⷮ. и͗ а͗ще стръгаемъ бьі-

ваетъ, а͗ще би́емъ, а͗ще въсѣ лютаа

стражⷣетъ и͗же е͗стъ ѻ͑ ги, въсегда раⷣуе-

т сѧ. възвращахѫ бо сѧ раⷣуѫще сѧ ѿ сѫди-

ща а͗пⷭли, понеже споⷣбихѫ сѧ ѡ͗ и͗мени гни

погнани бьіти. А͗ е͗же непрѣста́нно мо-

лит сѧ, не дае͗тъ мѣста дїаволꙋ на сѧ,

кто ꙗ͗ко прѣлъщати наⷭ и͗ съблажнѣти,

въжⷣелѣнньіми плътьскьіми, е͗же работа-

ти грѣхꙋ. сего раⷣ въпадати въ и͗скꙋшенї-

а и͗ напасти и͗ скръби и͗ горести бъдите бо

глетъ гь, да не вънидете въ напасть.

и͗ а͗пⷭлъ глеть, бъ нⷭѣ и͗скꙋсителъ злѹ,

не и͗скѹшает бо никого же, къждо бо и͗-

скꙋшае͗т сѧ. ѿ своего въжⷣелѣнїа влѣкоⷨ

89а

и͗ прѣлъщае͗мъ, е͗гда млтвѫ дѣе͗мъ бра-

тїе, бьдѣти поⷣбае͗тъ и͗ трѣзвити сѧ.

бдѧще же и͗ млѧще сѧ, ꙋ͗бѣгаемъ, и͗ побѣ-

жⷣае͗мъ напасти. а͗ е͗же блгодарити въсегда.

ꙗ͗вленїе еⷭ исто е͗же къ бѹ любве. е͗гда

любиⷮ кто, тогда и͗ блгодариⷮ, любит же

и͗ блгодаритъ ба дша, е͗гда свободит сѧ

ѿ стрⷭти. и͗ прѣвьішꙿша бѫетъ житеискьі-

иⷯ пеали и͗ млъвъ. тогда ꙋ͗бо зритъ ⷭтѣ,

и͗ тогда блгодаритъ ѡ͑ въсемъ. и͗ ѡ͑ въсѣхъ

скръбньіиⷯ радꙋе͗т сѧ слꙋаѫщих сѧ е͗и.

и͗ многѫ и͗ великѫ полѕѫ прие͗млѧщи ѿ

скръби и͗ напасти. И͗же бо ба раⷣ страждеⷮ

и͗ и͗скꙋшае͗мъ бьівае͗тъ, а͗ не грѣха ради сво-

е͗го, раⷣует сѧ пае радостїѫ, и͗ не радитъ

ѡ͗ скръбеⷯ и͗ напастеⷯ. прие͗млѧще ѿ ба весе-

лїе и͗ сладоⷭ бжⷭтвнѫ и͗ дховнѫ, ꙗ͗ко дръзнове-

нїе и͗мѣѫщи съвѣсти е͗го. а͗ще бо реⷱ срⷣце

наше не назираетъ намъ, дръзновенїе

и͗мамьі къ бꙋ, и͗ е͗же а͗ще просимъ прие-

млемъ ѿ него. понеже заповѣди е͗го съ-

блюдае͗мъ. Сего раⷣ братїе, въспънѣ-

мъ и͗ потъщим сѧ въ молитвахъ и͗ молба-

хъ. и͗ съ блгодаренїемъ въсѣ прошенїа на-

ша да бѫдѫтъ къ бѹ не малодꙋшьствꙋ-

имъ молⷭѧ, ни же разслаблѣи͗м сѧ ꙋ͗ньінїе͗мъ.

89б

нѫ многьіимъ длъготръпѣнїемъ въсѣ тво-

ри́мъ, съ страхомъ и͗ блгоговѣнїемъ. ра-

ботаѫще бѹ ꙗ͗ко вѣрни и͗ добри строите-

лїе е͗говьі блгⷣти. даже радꙋем сѧ присно,

по бжⷭтвномꙋ а͗пⷭлѹ. и͗ крѣпим сѧ и͗ мѫжа-

им сѧ на дѣло спсенїа и͗ помощи дшамъ на-

шимъ, празнꙋѫще же, съи великьіи пра-

зниⷦ. и͗ красньіи, и͗ ꙗ͗сньіи днь въскреⷭнїа. и͗ ло-

бзаѫще дрꙋгь дрꙋга, и͗ ѡ͗бьімаѫще, раздрѣ-

шимъ вражⷣи сѫщаа въ наⷭ, злопоминанїа.

Простимъ въсѣ въскреⷭнїемъ, ръцѣмъ

ненавидѧщїимъ наⷭ, ꙗ͗ко братїа наше е͗-

стѐ, и͗ сиⷯ ѡ͗бьімѣмъ. хс бо миръ нашъ, и͗же

земнаа, и͗ небⷭнаа съмирилъ ѥⷭ. миръ пода-

ль есть намъ, миръ ѡ͗ставилъ есть наⷨ,

мира бо своего реⷱ ѡ͗ставлѣѫ вамъ, миръ мо-

и даѫ вамъ. и͗ ѡ͗ семъ познаѫтъ въси ꙗ͗ко

мои е͗сте ѹ͗еници, а͗ще любовь и͗мате

дрꙋгъ съ дрꙋгомъ. не тъкмо бо своимъ ꙋ͗-

еникѡмъ и͗ апⷭлѡмъ, любовь и͗ миръ прѣ-

далъ ѥⷭ гь, нѫ и наⷭ ѡ͗нами любви и͗ мира сньі

сътворилъ ѥⷭ. Сїѫ̀ бо любовь и͗ миръ бра-

тїе, ꙗ͗ко порѫенїе нѣкое и͗стѧѕае͗тъ ѿ

наⷭ бъ. и͗ сего раⷣ длъжни е͗смьі мирно жи-

ти. и͗ съгласно. и͗ дховно празновати,

и͗ дховно ходити. прпоⷣбїемъ, правдоѫ,

90а

любовїѫ. съвъкꙋпленїемъ, кротости-

ѫ, смѣреномѫдрїемъ, дльготръпѣ-

нїємъ. блгостьінеѫ. дхомъ стьімъ.

ꙗ͗ко не празно и͗ тъщно, ꙋ͗строенїе га нашего

і͗с҃ ха. на самⷯѣ наⷭ показꙋемъ, длъжни е͗-

смьі, и͗ ѻ͑ мирѣ въсемъ молити сѧ и͗ скръбѣти,

и͗ млтвьі и͗ мленїа принашати бѹ, се бо

заповѣдае͗тъ и͗ завѣщаетъ, сщенꙿньіи

и͗ бжⷭттвньіи а͗пⷭлъ. творити намъ мо-

литвьі и͗ мленїа, и͗ блгодаренїа ѡ͗ всⷯѣ лцѣ-

хъ. ѡ͗ црехъ, и͗ велмѫжехъ. ꙗ͗ко тихо и͗

безмлъвно житїе живемъ, въсѣ блговѣ-

рїе͗мъ и͗ ъстїѫ. тако творѧще и͗ тако

живѫще, празнꙋемъ бѹ ⷭтьіѫ празникьі,

и͗ блгоприѫтньі. Не можемъ ꙋ͗бо празновати

съдръжими сѫще стрⷭтми. како бо можетъ дѣ-
лати и͗мѣѫи рѣвѣ свое ба, и͗ ѡ͗бьꙗ͗денїꙋ

и͗ пиа́нствꙋ работаѫи, како можетъ

празновати. и͗же сластолюбїи плъⷮскьіми,

и͗ въжделѣнми распалѣе͗мъ. како може-

тъ празновати, и͗же завистїѫ и͗ злобами

и͗ ревностїѫ растварѣемъ. како можетъ

празновати, и͗же сребролюбїемъ, и͗ лихо-

и͗мꙁаниемъ, и неправдоѫ и͗ похьіщенїемъ

погрѫжаемъ, како можетъ празнова-

ти, и͗же тъщеславїемъ и͗ гръдьінеѫ и͗ прѣ-

90б

възношенїемъ порабощаваемъ, како

может празновати, и͗же проими зльі

страстꙿми, сквръньіми и͗ непоⷣбньіми.

ѡ͗калѣе͗мъ и͗ съдръжаемъ. Ꙗ͗ко же бо

невъзможно е͗сть, ѡ͗гнинимъ недѫгоⷨ

съдръжимомꙋ покоити сѧ. и͗ стражⷣѫ-

щомꙋ потопленми добрѣ плавати, и͗ мръ-

твомꙋ невъзможно ходити. тако жⷣе

и͗ помрааѫ͗щꙋ сѧ стрⷭти, невъзможно еⷭ

просвѣщати сѧ и͗ дѣлаѫщомꙋ грѣхьі,

прѣбьівати дховно невъзможно естъ.

нⷭѣ бо житие наше братїе ниьсо же,

и͗м же нареⷱнї бьіхомъ по и͗мени хвѣ, е͗ли-

ци въ наѧлствахъ дховньіихъ сѫще.

и͗ е͗лици въ црквахъ слꙋжѫщеи, ръници,

сщенꙿници. дїа́кони и͗ пѣвци. и͗ про-

їи и͗ и͗ни въси нⷭѣ и͗но ни едино. нѫ

ꙋ͗готованїе. и͗ промьішленїе празника.

празниⷦ ꙋ͗бо глѧ, е͗же къ стьімъ црквамꙿ

прилежанїе. ѻ͑ пѣснеⷯ и͗ бдѣнеⷯ, подвиѕа-

нїе и͗ радоⷭ, и͗ е͗же на слꙋженїа въсѣ. пра-

во и͗ ⷭто и͗ нелъстно и͗зволенїе и͗ подви-

ѕанїе нелѣностно, и͗ е͗же къ трѣ-

бꙋѫщимъ по млованїе и͗ млⷭбтьінѣ. и͗ къ въ-

сѣмъ любовь ⷭта и͗ нелицемѣрна. е͗же

на проътанїе бжⷭтвньіиⷯ писанїи поꙋ͗-

91а

енїе присное, е͗же на молитвьі и͗ мо-

лбьі потъщанїе, и͗ промьішленїе. мо-

литвьі бо и͗ моленїа, съвъкꙋплѣтъ наⷭ

бѹ. Сїе ꙋ͗бо еⷭ въи͗стинѫ доброе и͗ по-

хвалное и͗ спⷭное житїе. и͗ прѣбьіванїе.

и͗ стаа и͗ блжнаа жизнь. и͗ бгоꙋгоднаа,

си еⷭ въжⷣелѣннаа и͗ ьстнаа пасха. си

е͗сть вѣнаа и͗ немимоходѧщаа пасха.

ѿнѫдѹ же ѿбѣже болѣзнь и͗ скръбь и͗ въ-

здьіханїе, сиєⷭ пасха, е͗ѫ же ради бьіⷭ

радость и͗ веселїе, и͗ вѣное блгодꙋшьствїе,

си еⷭ пасха, въ неи же блженьства хва

и͗сплънена трапеза вѣньіиⷯ блгъ, сиеⷭ

пасха, въ неи же богосъбранньіи ликъ тръ-

жъствꙋѫщиⷯ. и͗ присносѫщнааго свѣта-

зрѣнїе. сиеⷭ пасха, въ нѧ же пиемъ пи-

во новое, ѡ͗ нем же реⷱ хс, не пити и͗ма-

мъ ѿселѣ ѿ плода винограда сего, до-

нде же пиѫ се, ново съ вами. въ црⷭтви ѻ͗ца

моего. ѡ͗бае же не ѻ͑ а͗пⷭлѣхъ тъ-

кмо се реклъ ѥⷭ хс, нѫ и͗ ѡ͗ наⷭ въсⷯѣ тако гле-

ть. тъи бо пакьі реⷱ, не ѡ сиⷯ же тъко мо-

ли еⷭ ѡ͗ въсⷯѣ вѣрꙋѫщихъ въ мѧ, словесъ ра-

ди сиⷯ. тако бо празденство празнꙋим,

даже непрѣстанно млѧще сѧ и͗ блгода-

рѧще ба, да въсегда раⷣуе͗м сѧ. дховно

91б

по заповѣди стьіхъ хри́стовѣхъ. и͗ симъ съ-

връшителїе подвижни бьівше. пости-

гнемъ и͗стиннѫѫ нбⷭнѫѫ и͗ вѣнѫѫ па-

схѫ, и͗ приносѫщнѫѫ жизнь ѡ͗нѫ, и͗ на-

слажⷣенїе. тъи бо хс еⷭ спсенїе наше и͗

въскрⷭенїе. не тъкмо бо настоѫщаа

вѣка сего, блгопотрѣбно ꙋ͗готоваетъ и͗

подаⷭ прилежно работаѫщимъ емꙋ,

нѫ и͗ ѡ͗бѣтованѫѫ ѡ͗нѫ и͗ блженѫѧ

жизнь и͗ нбⷭнѫѧ пасхѫ подаеть намъ,

е͗ѧ же споⷣбити сѧ полꙋити намъ, съ бе-

знаѧлньіимъ е͗мꙋ ѿцмь, и͗ съ прѣ-

стьімъ и͗ блгьіимъ животворѧщїиⷨ е͗го дхомъ. нинѣ и͗

присно и͗ въ вѣкьі вѣко̀мъ, а͗минъ