Жанр:Учително евангелие
Автор:неизвестен
Дата на ръкописа:ХІV век
Дата на превода:
Дата на преписа:
Правопис:Среднобългарски / Търновски
Име на ръкописа:Зограф
Хранилище на ръкописа:Солун
Сигнатура на ръкописа:134
Страници:182 (1а-91б)
doc_iddoc_56
Слово 1
1а
Словеса и͗ꙁбранна ѿ многьіⷯ и͗
бжествньіи͗хъ писанїи, по стомꙋ
є͗уⷢлїꙋ. проьтае͗ма на въсѣкѫ неⷣлѧ
по въсѧ постьі велїкьіѧ, на поꙋ͗енї-
е хрїстои͗менитьіⷯ людїи.
неⷣ є͗же ѻ͑ мьітари и͗ фарисеи блⷭви ѿе
Еже ѡ мьітари и͗ о фарисеи приⷮа и͗ ви-
на̀. ꙗ͗ко поꙋ͗енїє нѣкое. и поⷣвиженїе. ꙋ͗-
мьішлено бьіⷭ стьімьі ѻ͑цьі. и͗ ꙋ͗инено пѣ-
ти сѧ и проитати сѧ въ сѝѫ неⷣлѧ. ꙗ͗ко да на-
правлѣе͗м сѧ и͗ ꙋ͗готовлѣем сѧ на дхо́вньіѫ поⷣви-
гьі поⷭта. сего раⷣ, и͗ провъзглаⷭнаа сїа неⷣлѣ
нарицае͗т сѧ по гръьскомꙋ ѧ͗зьікꙋ, провъзвⷺ-
щаѫ͗ще и͗ проповѣдаѫ͗ще, є͗же посемь малое
приходѧщее. покаанїа постное врѣмѧ. ꙗ͗ко
же аще нѣкѫѧ стрⷭть въ дшахъ и͑мѧще, ѡ͗истим
си́ѫ. и͗ тако готови бьівше. къ спⷭньіи͗мъ поⷣ-
вигомъ поста. и͗ въздръжанїа, пои͗демь къ пѫ-
тю спсенїаѫ. пръвое єⷭ, раскаанїе и͗ въ възвра-
щенїе и͗ смѣренїєе. къ добродѣтѣли же
поврѣжⷣенїє велико бьіваеⷮ. гордьі-
1б
но и тьщеславїе и прѣвъзношенїе. Сего ради и͗
гь нашь ѵ͗с хс биа мѫдроⷭ и͗ си́ла. и͗же всⷯѣ срⷣца
и͗спьітаѫ и͗ и͗стѧѕаѫ и͗ полезнаа и͗ спⷭнаа ꙋ͗-
страѫ дшамъ нашимъ. сиѫ прⷮиѧ, е͗же ѻ͗
фарисеи, и͗ мьітари, ꙗ͗вѣ намь прⷣѣлагае͗тъ
прѣмѫдро и͗ полезно, ѡ͗блиаѫ лкьі ꙋ͗пова-
ѫ͗щиⷯ на сѧ. и͗ ѡ͗сѫжⷣаѫⷮ, ꙋ͗ниижаваѫ͗ть
прѣгрѣшаѫщиⷯ• запрѣщае͑т бо сїцеѫ вино-
ѫ вьісокоꙋ͗мньі́иⷯ противленїє. и͗ ꙋ͗ить наⷭ
кьіимъ ѡ͗бразомь поⷣбае͗ть творити къ бꙋ
мленїа и͗ млтвьі. да не како ѿ ниⷯ же мни-
м сѧ полѕѫ и͗мѣти. Сими пае раздра-
жає͑мъ ба на сѧ. и͗ прогнѣвае͗мъ незло-
биваго и͗ длъготръпѣливаго и͗ съдѣ-
телѣ въ сѣмъ благіⷨ. и͗ ѿ сиѫ виньі мли-
тъвнаа доброта и͗ похвалное и͗ спⷭное дѣ-
лѡ, безполезно и͗ безмъздно ѡ͗брѧщет сѧ наⷨ.
па́е же вьісѡкоꙋ͗мїа, и͗ гръдьінѧ, нито же
дрѹгое врѣднѣишее єⷭ• ни же прѣвъ-
зношенїа и͗ тъщеславїа, лютѣи͗шее єⷭ•
и͗бо ѿ а͗ггль пръвааго. гръдьінѣ съ нбсе ни-
звръже. и͗ въ мѣсто денницѫ, дїа́вола
звати є͗го створи. и͗ прѣдѣда нашеⷢ а͗-
дама. гръдьінѣ. и͗ сластолюбїе. и͗ꙁ раꙗ ѿ
пръвѫ славоѫ и͗зри́нѫ. гръдьінѣ всѣмъ
зльімъ ѥⷭ ви́на. и͗ въсѣкомꙋ поспѣшенї-
2а
ꙋ дховномꙋ ѿсѣенїе бьіваеть. по всѫдꙷ
бо є͗же мнѣти сѧ бьіваⷮ, поврѣжⷣае͗ть.
ꙋ͗добъ себе прѣлъщае͗т и͗же нито же нⷭѣ.
и͗ мнит сѧ въ себѣ нѣто єⷭ, и͗ многьіѫ
лкьі погꙋби мнѣнїе͗мь. и͗бо сѝмь не-
дѫгомь болѧще лци. ѿ ста́влѣе͑ми ѿ ба
бьіваѫ̀ть. и͗ по́мощи е͗го лишаѫ͑т сѧ.
и въ безⷭтньіѫ стрⷭти въпадаѫⷮ. всѣко
блгое богатьство доброⷣтѣлное и͗ дѣа́нїа до́-
браа. гръдьінѣ растаеⷮ и͗ растлѣваеⷮ и͗ по-
гꙋблѣеⷮ. не тъкмо бо на злое порѣваеⷮ,
нѫ и самьімь доброⷣтѣлемь приплѣтаѫ͗
сѧ. многьіѫ врѣдьі ходатаи͗ствꙋе͗тъ
наⷨ. и͗ болѣзни бо и͗ трꙋдьі тръпѣти, понѫ-
жⷣаеⷮ лкьі. мъзⷣѫ же ни мала и͗мѣти тво-
рить• а͗ще ꙋ͗бо постит сѧ гръдѣливьіи. и͗ли
млтвѫ твориⷮ и͗ли млⷭтьінѧ. и͗ли а͗ще цѣ-
ломѫдръствꙋеть и͗ на стрⷭти подвиѕает сѧ.
и͗ли аще въсѣкьіѫ добродѣтѣли твориⷮ. въ-
сꙋе трꙋжⷣае͗т сѧ. и͗ посмѣшень бьівае͑ть, по-
неⷤ мръзъкь єⷭ бꙋ. неⷭть ꙋ͗бо реⷱ прⷣѣ го-
сподеⷨ, въсѣкь вьісокосрвⷣьіи. тьщеславї-
е͗мь. бодоми мноѕи, и͗ народи и͗ гради велиѕи
раздрꙋшишⷭѫ. и͗ въсѣ тьщеславїемъ. горѣ
и͗ долꙋ творѧт сѧ. и͗ въсѧ вещи цркⷪвньіѫ
и͗ црⷭкьіѫ, смѫщаѫ͑т сѧ и͗ разливаѫ͗т сѧ•
2б
и͗ ѡни ꙋбо, иже ѿ мира сего и͗зьідошѫ. и͗ ръне-
ъско и͗ а͗гглⷭкое житие възлюбꙿше. и͗ пꙋстьі-
нскьіи прѣбьітокъ лобьіꙁаѫще. и͗ въсѣкоє
мирское мътанїє прѣзрѣвше. богаⷮство
же и͗ славѫ. и͗ пищѫ. и͗ проаа въсѣ, ктомꙋ же
и͗ тѣлеснаго лютаго възвиженїа ꙋ͗дръжа-
вше. мноѕи же ѿ сиⷯ, трⷭтїѫ тъщеславно-
ѫ ꙋ͗дръжани бьівше. всѣ погꙋбишѫ и͗ лишишⷭѫ.
и͗ кꙋпно съ порабощеньіми стрⷭтми. и͗ мльвами
житеи͗скьіми поⷣклоненьіⷨ, ѿ бжⷭтвъньіѫ слⷶ-
вьі ѿ падошѫ съ ними. ꙗ͗ко же бо слнце въсѣм
и͗зобилно сиаеⷮ, тако и͗ тъщеславїе въсѣкомꙋ
нананїꙋ блгомꙋ приплѣтае͑т сѧ• ѡ͗ немь
же рекѫ. постѧщомꙋ еѧ тьщеславлѣѫ сѧ.
и͗ раꙁдрѣшаѫ ꙗ͗сти да покарѣѫ сѧ, ꙗ͗ко мѫдръ па-
кьі тьщеслалѣ сѧ. и͗ свѣтльіми ѡ͗дежⷣами ѡ͗дѣа-
ннꙋ ми, побѣжⷣаѫ͗ сѧ тъщеславїє͗мь сѝмъ.
и͗ дрѧхлаа и͗змѣнѣѫ͑щꙋми сѧ, пакьі тьщесла-
влѣѫ͗ сѧ. глѧщꙋ ми, тъщеславлѧ сѧ. и͗ млъ-
ѧщꙋми, пакьі тъщеславлѣѫ͗ сѧ. ꙗ͗ко а͗ще по-
мещещи твоерожнѫѫ сїѧ стрⷭть. правое стрѣ-
цало е͗ѫ обрѣтае͗т сѧ. е͗лико ꙋ͗бо зло єⷭ,
тьщеславїе и͗ прѣвъзношенїє. толико добрⷪ
є͗сть раскаанїе. и͗ смѣренїе. и͗ ꙗ͗же гръдьінѣ
растаае͑ть и͗ тьщеславїє. сїа ꙋ͗добь,
смѣренїе събираеⷮ. гръдьінѣ ꙋ͗бо, въ про-
л. 3а
пасть низводиⷮ лка. смѣренїе же ѡ пдежа
възводиⷮ е͗го. гь ꙋ͗бо гръдьімъ противит сѧ
реⷱ, смѣреньім же даєⷮ блгодⷮѣ. ꙗко же ꙋ͗бо
се и͗стинно ѥⷭ. самаа словеса є͗ѵⷢкⷭа, сказаѫ͗те
ѻ͑ сиⷯ тако глѧща. лка два вънидоста-
въ цркⷪвь помолити сѧ. є͗динь ꙋ͗бо фари
сеи. а͗ дрꙋгьіи мьітарь. Въ приⷮѧ и͗ ѡ͗бразь
лкмъ, ѡ͑праѵдаѫ͗щимь себе, и͗ ꙋ͗ниижа-
ѫ͗щиⷯ съгрѣшаѫ͗щимъ, прѣдложи фарисеа
гь. мьітарѣ же положи, въ приⷮѧ съгрѣша-
ѫ͗щимъ лкмь. и͗ съкрꙋшеномь срцⷣемь млтвьі
и͗ и͗сповѣданїа творѧщиⷨ. даже наꙋ͗ить въсⷯѣ,
гръдьінѧ ѡ͗мразити сѧ. смѣренїе же любиті.
и͗ и͗справлѣє͗ть ꙗ͗вѣ хсь приⷮѧ сиѫ. ꙗ͗ко правда
ꙋ͗бо и͗ добродѣтѣль. дивна и͗ славна е͗сть.
и͗ близꙋ га лка поставлѣе͗ть. е͗гда же гръ-
дьінѧ прѣи͑меть и͗ въ прѣи͑споднѧⷾ бездни въ-
мѣтаеⷮ. се ꙋ͗бо постраⷣ фарисеи. и͗ сїѫ раⷣ
виньі ѡ͗сѫжⷣенъ бьіⷭ. и͗ въ конено погꙋбленїє
въпаде. вижⷣъ, ꙗ͗ко неправда и͗ грⷯѣ. мръскⷶа
и͗ ненавистнаа сѫⷮ. и͗ пае въсѣкоѫ злобьі тѧ-
готнаа. и͗ ꙋ͗далѣѫ͑ть лка ѿ ба. смѣренїе же
съ покаанїемь и͗ и͗сповѣданїе͑мъ ѡ͗правдаєⷮ
є͗го. и͗ на спсенїе приводиⷮ. и͗ близꙋ га поста-
влѣє͑ть, се ѡ͗брѣте мьітарь. и͗ ѿ сеѫ͑ ви-
ньі ѡ͗ правда сѧ и͗ спсенїе полꙋи. Фарисеи же
3б
ставь. къ себѣ молѣаше си́це, бже блгодарѧ тѧ,
ꙗ͗ко нѣсмъ ꙗ͗ко же проі́и лци. хьіщници. не-
праведни. прѣлюбодѣи, ꙗ͗ко и͗ мьітаръ съ. На-
ѧло гръдьіни. досажⷣенїе видит сѧ, и͗ ꙋ͗бо,
ꙋ͗ниижаваѫ проиⷯ. нито же и͗мѣѫ сиⷯ. нѫ
ѡ͗сѣхъ ꙋ͗бо нищиⷯ и͗маⷮ. и͗нѣх же злороⷣньіⷯ. дрꙋ-
зѣх же нищꙋ неꙋмѣѫ͗щие и͗ простⷯѣ мнищⷹ.
и͗ и͗нѣх же неправеднⷯѣ и͗ грѣшнⷯѣ. ꙋ͗нииженїе-
м бо сѝмъ влѣемъ бьіває͗ть. и͗ себе мниⷮ тъкмⷪ
прѣмѫдра. и͗ разꙋмна. блгороⷣна и͗ богата̀.
сѝлна. и͗ праведна. и͗ пае въ сѣхъ лкь лꙋша
и͗ бьівае͑ть ꙋ͗нииженїе, наѧтокъ гръдьіни.
гръдьінѣ же злое сѣмѧ ꙋ͗ниижеⷩꙋ. сеⷢ ⷪ раⷣ
великьіи днь гнь мъ́сть и͗маⷮ сътворити. на
всѣкьіи́мь досадителемъ и͗ гръдѣливьіⷨ. и͗бо
съроⷣнїи грѣси, е͗диноѡ͗бразно мѫими бьіваѫⷮ.
показа бо фарисеи ѡ͗бразѡмъ своиⷨ стоанїеⷨ,
прѣвъзношенїе свое. и͗ гръдьінѧ же и͗мааше.
и͗ словеса е͗го и͗з наѧла, поⷣбне и͗мѣахѫ лка
блгоразꙋмна. глааше бо, блгодарѧ тѧ бже.
и͗ по сем же е͗лика и͗зрее. въсѣцѣми прѣвъ-
зношенми. и͗ гръдьінеѫ и͗спльнена бѣхѫ.
не реⷱ ꙗ͗ко тьі створил мѧ е͗си ꙋ͑бо ги. и͗ твое͑-
ѧ помощи ѫсвобажⷣаѫ сѧ. ѿ въсѣкьіѫ непра-
вдьі и͗ похьіщенїа. и͗ проииⷯ злъ. нѫ въсѣ
и͗справле́нїа, своеѧ си́лоѫ мнѣше и͗справиⷧ еⷭ.
4а
Въсѣкъ ꙋбо лкь извѣщеніє да има. ꙗко кро-
мѣ помощи бжиѫ не можеⷮ и͗справиті никое
же добро. кромѣ ꙋ͗бо меⷩ глеть хс, не мо-
жете створитї нито же. и͗ прⷪркь пакьі глеть,
а͗ще не гь съꙃижⷣеть домꙋ, въсꙋе трꙋдишⷭѫ
ѕизжⷣѫщеи. и͗ апⷭлъ не хотѧщаго ни
же текѫщаго нѫ помловⷩанаго гмⷣь. и͗
пакьі, не а͗з же. но́ блгⷣть бжна сѫщаа
съ мноѫ. и͗ пакьі, бъ деѣиствꙋѫи ѻ͑ насъ.
и͗ е͗же хощеⷮ дѣи͑ствовати. а͗ще бо и͗ самовⷧа-
стньіми и͗зволенми поътани бьіхоⷨ. ѡ͗ба-
е же, кромѣ вьішнѧѫ помощи. ни е͗дино же
блго дѣло въ пѫти житїа сего, створиті мо-
жеⷨ. вѣмъ бо реⷱ, ꙗ͗ко нⷭѣ лка въ пѫти е͗гⷪ.
ни же и͗деⷮ мѫжъ и͗справити шествїа своа.
тѣм же ꙋ͗бѡ, да не мнимъ ꙗ͗ко сами тъкмⷪ,
и͗справлѣє͗мъ поⷣвижньіѫ побѣдьі. наше
ꙋ͗бо ѥⷭ е͗же въсхотѣти. и͗ тъщати сѧ на лу-
шее. бие же ѥⷭ, на дѣлѡ и͗звѣсті блгое
въжⷣелѣнїе. и͗ ꙋ͗сръдие. а͗ е͗же не по е͗-
стъствꙋ, могѫщꙋ и͗мѣти. нѫ ѿ блгⷣти
прие͑млѧщꙋ, и͗ глѧщꙋ ꙗ͗ко могѫ и͗мѣти.
се гръдьінѣ и хваленїе е͗сть, то ꙋ͗бо и͗маши
реⷱ, е͗же не приѫ͑лъ е͗си. а͗ще ли же и͗ при-
ѫ͑лъ е͗си, пото хвалиши сѧ ꙗ͗ко не приє͑мь.
Постѧ сѧ дващи въ сѫⷠтѣ, десѧтое даѫ
4б
ѿ всѣ елика имамъ. Понеже бо ѡ͗сѫди фа-
рисеи, проиⷯ лкь и͗ мьітарѣ. ꙗ͗ко прѣлюбодѣи
сѫⷮ и хьіщници. тои ꙋ͗бо протівѫ стрⷭти прѣлюбо-
дѣанїа, пощенїе гръдьінѧ измѣни. понеже
ѿ питанїа раждае͗т сѧ блⷣѫ. насьіщенїе бо,
ѿць ѥⷭ досажденїе. и͗ блⷣѫ въ множество
брашень. фрисеи же тѣлѡ постомъ ꙋ͗давлⷺ-
ѫ и͗ и͗ставаѫ, много ѿстоа́ти, ѿ таковьіⷯ стра-
стеи хвалѣаше сѧ. пощаахѫ бо сѧ фарисее
два дни въ неⷣли. въ пнⷣелнїкъ. и͗ в ⷦе. къ
сим же глааше фарисеи, ꙗ͗ко хьіщници сѫⷮ и͗
неправедни, а͗з же десѧⷮствꙋѫ въсѣ е͗лика
и͗мамъ. толико бо хвалѣше сѧ. съпротивиті
сѧ хьіщенїꙋ и͗ неправдѣ, е͗лико же и͗ своа
и͗мѣнїа дрꙋгьімъ раздааше. и͗бо жидове. ѿ
всⷯѣ и͗мѣнїи своиⷯ даахѫ десѧтокъ, и͗ пакьі дрꙋ-
гьіи десѧтокь. и͗ по семъ покьі третїи, си-
м же трїе͗мъ десѧⷮкомъ слагає͗мѣмъ. ꙗ͗влѣ-
е͗т сѧ ꙗ͗ко третіѧ ѧⷭ даахѫ и͗мѣнїа свое͗го.
ктомꙋ же и͗ наинанїа. и͗ пръворожⷣеннаа.
и͗ дрꙋгаа многа даахѫ. си́рѣь ꙗ͗же ѻ͑
грѣсѣхъ. и͗ ѡ͗ищенїехъ. и͗ ѻ͑ празницѣхъ,
и͗ ѡ͗ставленїа дльгомъ. и͗ рабѡмъ такожⷣе.
и͗ зае͗мникѡмъ, не и͗мѧщимъ лихвѫ. сиа
въсѣ слагае͑ма и͗ съьтае͗ма. полъ и͗манїа
свое͗го даахѫ, а͗ще ли же лкь. и͗же и полъ
5а
иманїа свое͗го даѫ, прѣвъзносѧщо сѧ и͗ тьще-
славѧщꙋ сѧ въ нито же емꙋ̀ въмѣнѣе͗т сѧ.
колми пае, и͗же ни десѧатое ѿ и͗мѣнїа свое͗го
даѫ. прѣвъзнашаѫ͗щꙋ же сѧ и͗ тъщеславѧ-
щꙋ. емꙋ доⷭи͗нъ бѫдеⷮ. ктомꙋ же и͗ сто-
мꙋ е͗ѵⷢлїꙋ глѧщꙋ. а͗ще неи͗зоби-
лна бѫдеⷮ праѵ̈да ваша пае книжникь и͗ фа-
рисеи. не и͗мате вънити въ црⷭтво небⷭное.
Мьітарь же и͗здалее стоѫ. не хотѣше ни
ѻ͗и свои на нбо възѧти. нѫ̀ биаше пръси
своѫ глѧ. бже млⷭтивъ бѫди мнѣ грѣшно-
мꙋ. амѝнъ глѧ вамъ. съниде сеи ѡ͗пра-
ѵ̈дань въ домъ свои. нежели ѡ͗нъ поне-
же въсⷦѣ възнашаѫи себе смѣрит сѧ. смѣрѣѫ-
и же себе възнесет сѧ. МолѧщꙊ же
мьітарю, и͗ дѣланїа и͗мѧщꙋ блга. ни же сиа̀
можааше и͗зьтати ꙗ͗ко же фарисеи.
нѫ биаше въ пръси. и͗ срⷣце ꙋꙗ͗звѣше. и мно-
гьімъ съкрꙋшенїе͑мъ и͗ ꙋ͗мленїе͗мъ глааше.
ги млⷭтивъ бѫди мнѣ грѣшномꙋ. сего раⷣ
и͗ млⷭтива ѡ͗брѣте милостїваго и͗ блгопослꙋ-
шнаго ба. Въсѣмъ ꙋ͗бо грѣхомъ, ѡ͗ищенїє бьі-
вае͗ть смѣреномѫдрїе. гръдьінѣ же, по-
гꙋблѣе͗ть въсѣкьіѫ добродѣтѣли. понеже
бо въсѣкомꙋ грѣхꙋ и͗ злобѣ. болша еⷭ и͗ тѧга-
и͗шаа гръдьінѣ, болшее еⷭ е͗же съгрѣша-
5б
ѫщомо ѡбращати сѧ и͗ смѣрѣти сѧ. нежели
добродѣтѣли творѧтим и͗ прѣвъзнашаѫщи-
х сѧ. мьітар бо ѿ грѣха и͗збави сѧ прїе͗мъ
фарисеѡво ѡ͗сѫжⷣенї. кротостиѫ и͗ тръпѣ-
нїе͗мъ. фарисеи же ѿ славьі въ пропасть бе-
сьстїа въпаде, ѡ͗правдавь себе, и͗ ѡ͗сѫдивъ
мьітарь и͗ проїиⷯ людїи. Мьітар бо ѿ поно-
снаго житїа и͗ грѣха. на блаженѫѧ възьі-
де жизнь и͗ инь. фарисеи же, бжтⷭвъна-
го приближенїа ꙋ͗дали сѧ. и͗ ѡ͗тъщети сѧ
блгаго. мьітар же възнеⷭ се смѣренїє͑мъ.
фарисеи же смѣриⷭ, велианїе͑мъ и͗ прѣвъ-
зношенїе͑мъ. ѻ͑ двоиⷯ вещеⷯ и͗стѧѕае͑м сѧ
въси лци, е͗же зазираті свои͗мъ прѣгрѣше-
нїемъ, и͗ е͗же ѡ͗ставлѣти дрꙋгьіи́мъ прѣгрѣ-
шенїа. и͗же бо своа прѣгрѣшенїа ꙁриⷮ. ѡ͗ста-
витель млⷭтивь бьівае͑тъ ѡ͗ грѣсѣхъ дрꙋгьіиⷯ,
ѡ͗сѫжⷣѫа и дрꙋгьіхъ себе ѡ͗сѫжⷣаеть. и͗ мѫ-
камь повинеи сѧ твориⷮ. а͗ще и͗ многьіѫ добро
дѣли имаⷮ. тако бо велїи еⷭ е͗же не ѡ͗сѫ-
жⷣати дрꙋгьіⷯ, нѫ̀ тъкмо себе братїе.
мьі же своа прѣгрѣшенїа ѡ͗ставлъше, дрꙋ-
гьіиⷯ пае ѡ͗сѫждаеⷨ. и͗ и͗ньіⷯ и͗стѧѕае͑мъ,
не вѣдѧще, ꙗ͗ко а͗ще пае въсⷯѣ праведнѣиши
бѫдемъ, дрꙋгьіѫ же ѡ͗сѫжⷣае͗мъ, пови-
нни ѡ͗сѫжⷣенїꙋ бьівае͗мъ, и͗ такожⷣе мѫцѣ
6а
и ѻсѫнженіꙋ доⷭинь бьіваем им же сѫдѡ реⷱ сѫ-
дите таковьіи͗мъ ѡ͗сѫжⷣениⷶ бѫдете. блѫ-
дѧи ꙋ͗бо заповѣдь прастѫпае͑ть. и͗ ѡ͗сѫжⷣа
ѫи блѫждѧщагѡ заповѣдь прѣстѫпае͗тъ.
кꙋпнобо ꙗ͗вѣ ѡ͗бои заповⷣѣ бжⷭтвнѫѫ прѣ-
стѫпаѫⷮ. и͗ блѫдѧи и͗ ѡ͗сѫжⷣаи. ѡ͗баⷤе
прѣложи́мъ и͗ е͗же ѡ͗дрꙋгьіⷯ ѡ͗сѫжⷣенїе и͗ и͗-
стѧѕанїе многое. и͗ ѡ͗ себѣ пае пеалꙋим
братїе. и͗ а́ще ꙋзримъ нѣкьіѫ съгрѣшаѫ͑-
щѫѧ. не ѡ͗сѫжⷣа и͗м, нѫ̀ своа съгрѣшенї-
а пае, прⷣѣ ѻ͗има нашима прⷣѣлагаи͗мъ, и͗
горшаа своа да мнимъ, нежели дрꙋгьіⷯ.
и͗бо съгрѣшаѫ͗щїи, въ аⷭ самого прѣгрѣше-
нїа въи͗стінѫ покаⷶшѧⷭ. мьі же въсегда прѣ-
бьіваѫ͑ще бес покаа̀нїа ѡ͑сѫжⷣаемь, дрꙋгьі
и͗ и͗стѧѕꙋемь. лотъ ѡ͗нъ въ содѡмѣхъ
прѣбьіваѫ никого же ѡ͗сѫди того ради ѡ͗-
правдасѧ, и͗ ѿ ѡ͗гнѣ ꙋ͗бѣже и͗ въсего пагꙋ-
бнаго гнѣва. и͗м же содѡмлѣно ѡ͗сѫжⷣени
бьішѫ. смѣривше сѧ ꙋ͗бо и͗ мьі, себе тъкмⷪ
ѡ͗сѫжⷣаи͗мъ. себе постьіжⷣаи͗мъ. даже
неѡ͗сѫжⷣени ѡ͗брѧщем сѧ въ днь сѫда ѡ͑-
ного нелицемѣрнаⷶго•. възлюбимъ смѣре-
номѫдрїе, ѿ сего бо мьітарь ѡ͗правдї сѧ.
и͗ брѣмѧ грѣхѡ̀въ ѿло́жи. възненави-
диⷨ прѣвъзношенїе, понеⷤ фарисеи, ѿ се-
6б
го изложенъ бь. и͗ добра дѣла ꙗ͗же и͗мѣше
погꙋби. фарисеи ꙋ͗бо, ꙗ͗ко недобръ, добро
дѣло съдѣлавь ѡ͗сѫди сѧ. мьітар же ꙗ͗ко же
добръ, недобраа дѣла ѿринѫвъ ѡ͗правда
сѧ. призрѣ ꙋ͗бо гь на въздьіханїе мьіта-
рево, и͗ на съкрꙋшенїе срⷣца е͗го и͗ биє͑нїе пръ-
семъ. и прїемъ блгьмі ꙋмленїа е͗го. съ а͗велѡⷨ
кꙋпно ѡ͗правда ѥ̀го. жрътвьі же и͗ до-
брѡдѣтѣли. и͗ и͗справленїа фарисеѡ͑ва.
ꙗ͗ко же веⷧхвалнаго и͗ гръдѣиⷡ ⷶ ѡ͗мрази и͗ ѿ-
ринѫ. и͗ ꙗ͗ко дрꙋгаго братоꙋ͑бии͑цѫ каи͗-
на ѡ͗сѫдии. ѿ сиѫ виньі познаи͑мь братїе, и͗
наꙋ͗им сѧ. и͗ велїа дѣла аще дѣлаимъ, да
не прѣвъзнашаем сѧ сиⷯ ради. и͗ а͗ще блаѕи
бѫдемъ. и͗ праведни, и͗ кротци, и͗ млⷭтиви.
тогда пае дльжни е͗смьі боати сѧ и͗ смѣрѣ-
ти сѧ. а͗ не вьісокоꙋ͗мие и͗ тъщеславїе и͗мѣ-
ти. да некако трꙋдьі нашѫ и͗ болѣзни, по-
гꙋбимъ. е͗гда ꙋ͗бо, си въсѣ сътворите
глеть гь. ръцѣте ꙗ͗ко непотрѣбни раби
е͗смьі. е͗же дльжни бѣхѡⷨ сътворити
сътворихѡмъ. нꙋжⷣен бо и͗ неѿложень
длъгь нашъ ѥⷭ. приноси работанїе, бꙋ
въсⷯѣ. сирⷱѣ, смѣренїе. тръпѣнїе.
повинованїе. послꙋшанїе. блгоразꙋмї-
е. блгодаренїе. славити же и͗ велиа-
7а
ти. и͗ кланѣти сѧ воли е͗го прѣстѣи. и͗ не скръбѣ-
ти ѡ͗ досажⷣениⷯ, и͗ ѡ͗ ꙋ͗ниижении, приходѧ-
щїиⷯ намъ ѿ дрꙋгьіиⷯ. и͗ не скръбѣти ѡ͗ непра-
вдаⷯ и͗ напастеⷯ. нѫ пае радовати сѧ е͗гда понⷶ-
шаѫ͗ть намъ. понеже бо ѿ сиⷯ, многьіѫ полѕьі
приѡ͗брѣтае͗мъ. Наꙋ͗им сѧ и͗ разꙋмѣи͗мъ
братїе, е͗лиⷦ ⷶ е͗сть. си́ла смѣренїа. и͗ крѣпость и͗
помощь ѿ сеѧ и͗ колиⷦ ⷪ еⷭ ѿ прѣвъзношенїа ѻ͗-
сѫжⷣенїе и͗ лишенїе и͗ погꙋбленїе. и͗ понеⷤ
ꙋ͗бо, велико єⷭ покаанїе. и͗ и͗сповѣданїе, и͗ съ-
крꙋшенїе срⷣца и͗ слъзьі. и͗ ѿ глѫбинъ възⷣьі-
ханїа и͗ ꙋ͗миленїе. сего раⷣї млⷭѧ вамъ бра-
тїе. и͗сповѣдаи͑те сѧ бѹ и͗ прѣгрѣшенїа
своа ѿкрьіваи͑те е͗мꙋ. а͗ще ꙋ͗бо прѣла-
гае͑мъ съвⷭѣ нашѫ прѣдь бмъ. и͗ показое͑мъ е͗мⷹ
ꙗ͗звьі дшь нашиⷯ, и͗ дрꙋгьіиⷯ не ѡ͗сѫжⷣае͗мъ. ни
же звѣрим сѧ ѿ ѻ͗сѫжⷣенїе ближнїиⷯ. ни же
скръбимь поношенїа ради и͗ клеветанїа. и͗
напастеⷯ. и͗ ѻ͗бидьі иⷯ. млⷭтивь бѫдеⷮ намъ лко-
любецъ гь. и͗ млⷭть е͗го и͗ блгосръдїа напоиⷮ
цѣлбами. и͗ помажеⷮ и͗ и͗сцѣлиⷮ наⷭ. Покажиⷨ
грѣхьі нашѫ, не понашаѫ͑щꙋ. Ни зазираѫ͗щꙋ
влⷣцѣ нашемꙋ, нѫ ѡ͗бае млꙋѫ͗щꙋ и͗ и͗цⷧѣѫ͑щⷹ.
а͗ще ꙋ͗бо мьі ꙋ͗млъимъ, ѡ͗нъ въсѣ таи͗ннаа
срⷣца съвѣстъ. покажимъ прѣгрѣшенїа
наша братїе, и͗ и͗сповѣдаи͗м сѧ прⷣѣ гмъ,
7б
да полоимъ ѡ него млⷭть. ѡложимъ зде прѣ-
грѣшенїа наша. да тⷭи бьімше и͗ готови,
тамо шедше приѫ͑ти бѫдемъ прѣдь сѫдїе͗мъ.
въ црⷭтвїе͑ е͗го бесконеное и͗ блженое. и͗ на-
слѣдимъ бѫдѫщаⷶ ѡ͗на блгаа и͗ нетлѣннаа
жилища. и͗ неѡ͗скѫⷣнѫѫ пищѫ и͗ наслажⷣе-
нїе, и͗х же и͗ да полꙋимъ кꙋпиѡ въси ѻ͗ хѣ
ѵ͗сѣ ги нашемъ. ѥ͗мꙋ же сла-
ва и͗ дръжава въ вѣкьі вѣкѡ̀мъ, а͗мин.⁘
Слово 2
поꙋенїє в неⷣ блѫⷣнааго сна. е͗ѵⷢлїе. ѿ лꙋⷦ. слоⷡ. в•
Блгъ ꙋбо еⷭ бъ къ въсѣмъ, и͗ лколюбиⷡ, и дль-
готръпѣливъ. и͗зрѧдно же своѫ блгостьі-
нѧ, на съгрѣшаѫ͗щиⷯ показꙋеть. на праве-
дньіⷯ ꙋ͗бо, възде ꙗ͗влѣе͗т сѧ ꙗ͗ко тѧжъкъ.
грѣшньіим же скоро помощникь ѥⷭ и͗ млⷭти-
въ. и͗ подвиѕаеⷮ сиⷯ блгьіими ѿвѣтьі. живѫ
а͗зъ глеть гь, и͗ не хощѫ съмрть грѣшномꙋ.
дондеже ѡ͗братит сѧ, и͗ живꙋ бьіти. и͗ па-
кьі глеть. е͗да па́де и͗ не въстае͗т ли,
и͗ли ѿвращаѫ͗ сѧ не ѡ͗братит сѧ. и͗ пакьі,
ѡ͗брати́те сѧ къ мнѣ глеть гь, и͗ ѡ͗бра́щѫ сѧ
къ вамъ. къ праведникѡм же си́це глеть
гь, а͗ще сътвориⷮ лкь въсѣкѫ правдѫ
и͗ въсѣкѫ и͗стинѫ, и͗ ѡ͗братив сѧ сътворить
грⷯѣ. не въспомѣнѫ ктомꙋ правдѫ е͗го,
нѫ въ грѣсѣ свое͑мъ ꙋ͗мреⷮ. ѡ͗пасно бо и͗стѧ-
8а
ѕанїе и͗маⷮ гь къ стмъ. къ грѣшнаѫ͗щиⷨ же,
милованїе и͗ блгосръдїе и͗ млⷭтьінѧ. тъ бо са-
мъ вⷭѣ. ꙗ͗ко а͗ще ꙋ͗страшиⷮ съгрѣшаѫ͗щаго. въ
ѿаанїе порѣвае͗ть е͗го. праведнааго же
а͗ще ꙋ͗блажиⷮ, раслаблѣе͗ть е͗го къ добродѣтѣ-
лемь. сего ради ꙋ͗бо, грѣшнааго млꙋетъ.
праведномꙋ же прѣтиⷮ. страшенъ ꙋ͗бо реⷱ ѥⷭ
бъ, на всⷯѣ ѻ͗ крⷭть е́го сѫщиⷯ. кто ꙋ͗бо сѫⷮ ѻ͑ крⷭть
е͗го, ꙗ͗вѣ ꙗ͗ко въси стїи приближаѫ͑щеи͑ сѧ е͗мꙋ
добрьіи́ми дѣльі. Проее же въсⷯѣ съгрѣша-
ѫ͗щиⷯ, присно и͗щеⷮ гь. враеванїа и͗ цѣлбьі грѣ-
хѡⷨ. покаанїе дароваль ѥⷭ и͗мъ, и͗ поꙋ͗аѫ ѻ͗
покаани и͗ ѡ͗ ѻ͗браще́ни, николи же прѣста-
еⷮ. нѫ словесьі и͗ приⷮами. и͗ гада́нми, поⷣвиѕа-
еⷮ наⷭ на покаанїе. сего раⷣ, и͗ прⷣѣлежѫщѫѧ
приⷮѧ сїѫ прⷣѣлагаеть наⷨ. и͗ е͗сть ꙋ͗бо вина ѻ͗
сиⷯ си́цева. Реⷱ гь приⷮѧ сиѫ, лкъ нѣкто і͗-
мѣше сна два. и͗ реⷱ ю͗нѣи ѻ͗цꙋ свое͗мꙋ, да-
жⷣь ми ꙋ͗ронѫѫ ѧⷭ ѿ и͗мѣнїа. и͗ раздѣлиⷨ
и͗мѣнїе. Сїа ꙋ͗бо приⷮа, ꙗ͗влѣе͗ть и͗ пока-
зꙋе͗ть си́лѫ покаанїа грѣшньіи͑мъ. и вели-
їе лколюбиа бжиа. и͗ симъ призьіваеⷮ
въсⷯѣ сѫщиⷯ въ грѣсⷯѣ. лка ꙋ͗бо нарицаеⷮ
и͗ глеть. лколюбца ба и͗ ѻ͗ца. Сньі же, два
ина лкь. праведньіиⷯ и͗ грѣшньіⷯ. пра-
ѵда ꙋ͗бо, древнее ѥⷭ и͗мѣнїе льскаго
8б
естьства, скора и старѣиши снъ на-
рицае͗т сѧ праведньіи. ꙗ͗ко и͗мѣщꙋ правдѫ,
и͗скони ꙋ͗бо бѣше правда, и͗ сїааше свѣтло
и͗ е͗стъство льское, съвръшенїꙋ и͗мѣ-
аще лѣпотѫ праѵ̈дьі. ѿ пръвааго и͗ наѧлна-
а͗го създанїа. видѣ ꙋ͗бо реⷱ бъ въсѣ е͗лика
сътвори. и͗ се добрѡ ѕѣло, послѣдно рожⷣе-
н но зло бьіⷭ по прѣстѫплени грⷯѣ. сего ради
ю͗нѣишїи нарицаѐт сѧ гѣшньіи, понеже
бо и͗ разꙋмъ и͗маⷮ непостоаненъ, и͗ раслабеⷩ
и͗ некрѣпокъ. Реⷱ же меншїи снъ ѿцꙋ,
дажⷣь ми ꙋ͗рѡнѫѧ ѧⷭ и͗манїа. и͗ раздѣли ра-
вно и͗мъ. сѝрⷱѣ самовластно ѿпꙋсти иⷯ.
ꙗ͗ко лколюбець. и͗ ѧдолюбивъ. Двоа бо да́-
де бь лкомъ въсѣмъ разꙋмъ и͗ самовла́-
стїе. да́де и͗мъ нбо. слнце. лꙋнѫ. ѕвѣ-
здьі. землѧ. и͗ въсѣ ꙗ͗же на неи. равно ѡ̀бѣ-
ма да́де, не и͗мѧⷮ бо лишенїа нито же въ
мирѣ семъ, ѿ праведньіиⷯ грѣшнїи, по-
неже бъ равно сна́еⷮ слнце на въсⷯѣ. на
блгьіиⷯ и͗ на лѫкавьіⷯ тако жⷣе и͗ ѻ͗дъжⷣи-
ть. и͗ въсѣ блгаа, равно дае͗ть и͗мъ. Ю͗-
нѣи͗шїи снъ. видѣ нбо, и͗ ба нареⷱ бьіти.
вїдѣ плодьі земньіѫ, и͗ не приѧ͗ть сі̀хъ ꙗ͗кⷪ
же поⷣбааше. въ законѣ бжие͗мъ, не въ-
схотѣ ходити. и͗ на правеⷣньіѫ и͗ стьіѫ
9а
и͗ прⷪркьі его, лѫкаваа мьішлѣа͗ше. приѫⷮ слце
въ наслажⷣение свое, неьстивьіи и͗ грѣшньіи.
и͗ дароⷡ ⷶннои твари въ слꙋжбѫ е͗мꙋ. ꙗ͗ко бꙋ по-
клониⷭ. поьте дарьі, а͗ даровавшаго не по-
зна. поклони сѧ твари, а͗ не тво́рцꙋ. ста-
рѣии же снь и͗ праведньіи. въ славѫ гнѧ
сїа въсѣ приѧⷮ вїдѣ нбо. и͗ ѿ добротьі тво-
ре́нїа, позна ѕиждителѣ. ꙋ͗зрѧ реⷱ нбса
дѣлѡ прѣстъ твоих. лꙋнѫ и͗ ѕвѣзⷣьі. ꙗ͗же тьі ѡ͗снⷪ-
ва. ꙋ͗зрѣ ꙋ͗бо мира въсего. и͗ блгодари, и͗ про-
сла́ви ꙋ͗красившааго га. хвалиⷮ ꙋ͗бо и͗ ꙋ͗ди-
влѣе͑т сѧ твари праведньіи и͗ тво́рца вели-
аеⷮ, и͗ кланѣе͗т сѧ е͗мꙋ. неправедньіи же и͗ грⷺ-
шньіи злѣ ꙋ͗зрѣ, и͗ злѣ разꙋ́мѣ. и͗ злѣ кло-
ни сѧ. Въси бо лци, и͗мѣѫть разꙋмѣнїе.
и͗ с нимъ кꙋпно самовластїе. ходѧⷮ ꙋ͗бо самⷪ-
властно, ꙗ͗ко же къжⷣо хо́щеⷮ. никоⷢ же
понꙋжⷣаетъ бъ, и͗ли добрѣ жити, и͗ли злѣ.
нѫ на и͗зволени коегожⷣо лежиⷮ и͗ли злое и͗ли
доброе. поⷣбает же всѣкомꙋ лкꙋ добрѣ,
и͗ блгоꙋ͗годно жити. зане, разꙋⷨ. и͗ самовластїе
и͗маⷮ. хвалиⷨ ꙋ͗бо блгьіи͗мъ и͗зволенїе͗мъ
сѫщиⷯ блѕѣхъ. а͗ не ѿ нѣкьіѫ нѫжⷣѫ. прихо-
дѧщиⷯ на се. и͗ пае же всѣмъ, хрїстїа͗нѡⷨ
непоⷣбно еⷭ ниже дано еⷭ. нꙋждеѫ и͗спра-
влѣти грѣховнаа прѣтьіканїа. не ꙋ͗бо нꙋ-
9б
жⷣеѫ ѡстоѫщи сѧ зла, вѣнаваеⷮ гь. нѫ и͗зво-
ленїе͑мь свои͗мъ блгаа творѧщиⷯ. ни е͗же по
е͗стъствꙋ потрѣбно еⷭ. нѫ е͗же по и͗зволе-
нїꙋ похвално еⷭ и͗ спⷭно. то ꙋ͗бо сътво-
ри ю͗нѣи͗шїи снь, въземъ богатство, злѣ
живѣше, и͗ злѣ хождааше. и͗ по многьіⷯ днеⷯ,
събра̀ всѣ, и͗ ѡ͗ти́де въ странѫ далнѧѫ. и͗
тамо растои и͗манїе свое. живьі блѫⷣно.
ѡ͗брѣтаѫ͗щꙋ сѧ лкꙋ близъ ба. нито же тво-
риⷮ погꙋбленїꙋ достои͗но. сего раⷣ и͗ прⷪркъ
двⷣъ глетъ. прѣдзрⷯѣ га прѣдъ мноѫ вьі-
нѫ. ꙗ͗ко ѡ͗деснѫѧ мене еⷭ. да сѧ не поⷣвижⷾ.
ꙋ͗далѣѫ͗щеи жⷭе ѿ ба. въсѣ злаа и͗ сквръ-
ннаа и͗ горшаа дѣлаѫⷮ и͗ стражⷣѫтъ.
ꙗ͗ко же пакьі глетъ двⷣъ. се ꙋ͗далѣѫще и͗
же себе ѿ тебе. погьібаѫⷮ. Растоившꙋ
же͑ е͗мꙋ всѣ. бьіⷭ гладъ крѣпокъ въ стрѣнѣ
ѡ͗нои. и͗ наѧⷮ лишати сѧ. Погꙋбивъ всѣ
блгаа. ꙗ͗же и͗мѣше ѿ ба. и͗ въ ѡ͗скѫдѣ-
ни въсѣкомь бьіⷭ лци же грѣхꙋ работа-
ѫ͗щїи, а͗лканїемъ и͗стаѫⷮ. и͗ лишаѫ͗т сѧ и͗
гладъ и͗мѣтъ. не гладъ хлѣба и͗ водьі, нѫ
глаⷣ ꙋ͗сльішати слово бжїе, и͗деже бо стра-
хъ и͗ закоⷩ бжїи нѣсть, тꙋ гладъ велїи,
наѧло бо спсенїа нашего, страⷯ бжїи еⷭ,
работаѫ͑щеи бо гви, питаѫ͗т сѧ ѿ бжестъ-
10а
вньіиⷯ слове́сь е͗го. корень блгьіимъ сѫщїимъ въ наⷭ,
бжїи законъ ѥⷭ. ни же бо законъ бжїи кромѣ
страха. ни же страхъ кромѣ закона. законь ꙋ͗бо,
ѻ͗ прѣданньіиⷯ, слꙋгѫ и͗маⷮ страха. страх же, ѻ͗
прѣданньіⷯ, сѫдїѫ и͗маⷮ закона. И͗де же милостьі-
нѣ. и͗ любовь и͗ правда не и͗стѣкаеⷮ. тамо гладъ ве-
лїи и͗деже цѣломѫдрїа пшеница, и͗ истотьі
не възлѣае͗т сѧ. тамо глаⷣ велїи. и͗деже и͗зоби́-
лїе дѣлѡⷨ лѫкавьім ѥⷭ, тамо ѻ͗скѫдѣнїе и͗
скѫпоⷭ добродѣтѣлемъ и͗ блгьіи͗мъ дѣлѡⷨ. и͗бо, не
боѫ͗и͗сѧ га. и͗ далее сѫщꙋ ѿ него а͗леⷮ и͗ гладꙋе-
тъ и͗ ли͗шае͗тсѧ• боѫи же сѧ га. и͗ жи-
вьіи по заповѣдеⷯ е͗го, и͗маⷮ славѫ и͗ богатство
въ домꙋ свое͗мъ. и͗ растааетъ пае, и͗ даеⷮ
нищїи́мъ. и͗ праѵ̈да е͗го прѣбьіваеⷮ въ вѣкьі.
Страⷯ гнь, и͗стониⷦ живота. твориⷮ же ꙋ͗кланⷺ-
тисѧ. ѿ сѣти съмртньіѫ. Конец же словꙋ.
ѡ͗ си,ⷯ въсѣⷯ слъши. ба боисѧ, и͗ заповѣди е͗го съ-
блюдаи, понеже. се ѥⷭ весь лкь, съгрѣши-
вшомꙋ лкꙋ, не а͗бїе е͗мꙋ въходиⷮ гладъ.
нѫ е͗гда замꙋдить въ грѣсѣ. и͗ и͗знꙋриⷮ въ себе бⷺ-
ство свое бгое, и͗ добродѣтѣлное. Добро ꙋбо
еⷭ не съгрѣшити лкꙋ, нѫ понеже немо-
щно ѥⷭ ѥⷭстъство наше. и͗ нераденїе͗-
мъ и͗ лѣностїѫ, побѣжⷣає͗м сѧ. врагомъ прѣ-
пинае͗ми. а͗бїе пакьі да възвращае͗м сѧ
10б
на покаанїе. да не гла постигнеть наⷭ, и͗ ꙋ͗мориⷮ
дшь нашиⷯ. второ бо плаванїе еⷭ по съгрѣшени.
покаанїе и͗ и͗сповѣданїе и͗ ѡ́бращенїе къ бꙋ.
и͗ми же и͗ спсае́м сѧ. Сего раⷣ поⷣбаеⷮ. блгоꙋ͗го-
дно подвиѕати сѧ. ѿ горшїиⷯ дѣлъ, на болшаа.
понеже бо, нⷭѣ се коненое, ѡ͗сквръненїе.
е͗же прѣложити сѧ на злое, нѫ а͗ще кто
прѣбѫдеⷮ въ семъ, погꙋбленїе и͗ ѻ͗сѫжде-
нїе и͗маⷮ, е͗же бо, нимало съгрѣшити, би-
е еⷭ, и́ли мѫжа бжтⷭвна. а͗ е͗же съгрѣ-
шаѫ͑щаго прѣложити на неповинно житі-
е, мѫдра бо мѫжа дѣло еⷭ, свѣдѣѫ͗щаго ко-
ненѫѫ полѕѫ. И͗ шеⷣ прилѣпи сѧ е͗дино-
мꙋ ѿ гражⷣанъ страньі ѡ͗но́ѫ. и͗ посла е͗го
на село свое пасти свинїѫ. и͗ желааше на-
плъниті рѣво свое. ѿ рожеѵь иⷯ же ꙗ͗дѣахⷾ
свинїѧ. и͗ никто же дааше е͗мꙋ.
лкь и͗же навьіклъ ѥⷭ житеискьіѫ сласті,
не прѣстаеⷮ присно ꙋ͗спѣвати на горшаа.
нѫ на въсѣкь днь и͗щеⷮ. като насладиⷮ пльⷮ
своѫ,. и͗ и͗стпльниⷮ похоⷮ е͗ѫ̀. Сего раⷣ при-
лѣплѣе͗т сѧ неⷭтьімъ бѣсѡмъ, дси же лѫ-
кави сѫⷮ. и͗нъ ѥⷭ дⷯꙋ блѫда. дрꙋгьіи же
ѡ͗бьꙗ͗денїа. и͗н же сре́бролюбїа. дрꙋ-
гьіи͗ же тъщеславїа. и͗ни же и͗ньіхъ
стрⷭтехъ. и͗ си въси на погꙋбленїе лкꙋ
11а
спѣѫтъ поⷣвиѕати сѧ единого же ѿ
гражⷣанъ глеть. наѧлника бѣсѡⷨ, ꙗ͗ко
же бо кто прилѣплѣе͗т сѧ ги и͗ е͗диⷩ дхъ бьівⷶ-
еть, ꙗ͗ко же глеть а͗пⷭлъ, прилѣплѣѫи͗
же сѧ гви и͗ е͗динъ дхъ еⷭ та-
ко бо и͗ прилѣплѣѫ͑ сѧ сатанѣ, поⷣбень е͗мⷹ
н͗ра̀вьі бьівае͑тъ. Посла же е͗го на села
своа пасти свиниѧ. Села глетъ, разли-
ньіѫ нравьі грѣха. свинїѧ же, при-
страстньіѫ помьісльі, и͗ въси ꙋ͗бо е͗ли-
ци тимѣнми. и͗ бесъстньіми стрⷭтми ꙋ͗сла-
жⷣаѫ͗т сѧ и͗ веселѧт сѧ. свиниѧ нарицаѫ͗т сѧ.
Желаеⷨ же ѡ͗кааньі лкь насьітиті сѧ.
и͗ насладит сѧ грѣхѡⷨ. и͗ никто же дае͗т е͗мꙋ.
сладостем бо. не можеⷮ приѧти насьіще-
нїе. ни же сладостми и͗сплънити сѧ,
навьікшїиⷯ въсиⷯ. сладоⷭ бо грѣха не прѣбьі-
вае͗ть. ни же тръпиⷮ нѫ кꙋпно бьіваеⷮ.
и͗ погьібаеⷮ рожцемъ ꙋ͗бо прилагае͗т сѧ и͗ поⷣ-
бит сѧ грѣⷯ, ꙗ͗ко сладоⷭ и͗мѧщи, и͗ скръбь.
ꙋ͗слажⷣае͗т бо въ малѣ врѣмени, и͗ на вѣкьі
мѫиⷮ. е͗лика бо въ мирѣ семъ свѣтлаа
и͗ жеⷧ ⷶнна, многьіѫ трꙋдьі и͗ болѣзни и͗мѧⷮ•
мало же и͗ врѣменное наслажⷣенїе. нѫ
и͗ самое тѻ наше житїе. множаи͗шими
трꙋдьі съпрѧжено еⷭ. неже велиие͗мъ.
11б
не могѫщꙋ же насьітити сѧ блѫⷣномꙋ и͗ насла-
дити сѧ похотми плътскьіми мира сего. ꙋ͗-
вѣдѣ бо, и͗ наꙋ͑и сѧ ѡ͗ них же пострада. и͗
възврати сѧ. наказꙋет бо, и͗ съкрꙋшае͗ть и͗
смѣрѣе͗тъ съгрѣшаѫ͗щаго. ѿстѫпленїе
е͗го и͗ злоба е͗го ѡ͗блиае͗ть ѥ͗го. и͗ ѻ͗сѫжⷣа-
ѥ͗ть е͗го. Въ себѣ же въшеⷣ реⷱ. колици на-
е͗мници ѿца мое͗го и͗зобилствꙋѫтъ хлѣба.
а͗з же гладемъ помираѫ. въставъ ꙋ͗бо и͗ и͗-
дѫ къ ꙋ͗цꙋ мое͗мꙋ. и́ рекѫ е͗мꙋ. ѿе съ-
грѣшиⷯ на нбо и͗ прѣⷣ тобоѫ. и͗ нѣсмъ доⷭи͗нъ нарещи
сѧ снъ твои. сътвори́ мѧ ꙗ͗ко е͗диного ѿ
нае͗мниⷦ своиⷯ• и͗ въставъ прїи͗де къ ѿцꙋ
свое͗мꙋ. Е͗гда ꙋ͗бо съгрѣшае͗мъ. кромⷺ
себе ѡ͗брѣтае͗м сѧ. вънѣ ѿ своиⷯ помьіслъ бьі-
вае͗мъ, и без͗ ꙋ͗ма е͗смьі. е͗гда же съвръша-
е͗мъ заповѣди бжиѫ. и͗ праваа творимъ.
въ себе ѡ͗бращае͗м сѧ тогда. въ себе ꙋ͗бо при-
шеⷣ блѫдньіи възвращае͗т сѧ по глѧщомⷹ.
ѡ͗брати сѧ дше моа въ покои твои. покои͗ бо
и͗ живоⷮ дши еⷭ, спⷭенїе. Трїе ꙋ͗бо ини сѫⷮ спаⷭ-
ѫ͗щим сѧ. работанїе. и͗ и͗нои͗мство. и͗ снъство.
и͗бо рабъ, страха раⷣ и͗ раненїа, блгое твориⷮ.
ꙗ͗ко же глетъ двдъ, пригвозⷣи ѿ страха тво-
е͗го плъти моѫ, ѿ сѫдобъ бо твоиⷯ неꙋбоа-
х сѧ. нае͗мник же приѧтїа раⷣ мъзⷣьі.
12а
добраа, и͗ ꙋ͗го́днаа бꙋ, творити. приклониⷯ ꙋ͗бо срⷣце
мое, бжⷭтвньіи двдъ глеть. створити ѡ͗праѵ̈-
даніа твоа, въ вѣкьі за възⷣанїе, снъ же, лю-
бови ради е͗же къ бꙋ и͗ ѻⷮцꙋ. заповѣди е͗го дѣла-
еⷮ. ꙗ͗ко же двⷣъ свⷣѣтелствꙋе͗тъ глѧ. коль
възлюбиⷯ законъ твои ги, веⷭ днь поꙋ͗енїе, мое
еⷭ. и͗ пакьі, въздⷯѣ рѫцѣ мои къ заповѣди твоѫ.
и͗х же възлюбиⷯ. и͗ глꙋмлѣах сѧ въ правданиⷯ
твоиⷯ. и͗ пакьі дивна свⷣѣнїа твоа. сего раⷣ
възьіска иⷯ дша моа. е͗гда ꙋ͗бо, въ инꙋ сна ѡ͗-
брѣтае͗т сѧ кто грѣховнаа помьішленїа ѿ-
ганѣѫ͗т сѧ. и͗ зриⷮ въ себѣ и͗ньіѫ дховньіѫ дарьі
прие͗мати. и͗ тѣлꙋ бжⷭтвномꙋ и͗ кръви приѧ-
щати сѧ. Тогда поⷣбаетъ ѥ͗мꙋ ѡ͗каанньіѫ
и͗ ꙋ͗миленьіѫ гльі сїа гла къ себѣ. коли нае͗-
мници ѡ͗ца мое͗го, и͗зобилствꙋѫть хлѣба, а͗-
з же гладомъ погьібаѫ. нѫ въставъ ѿ паде-
жа грѣховнаго. и͗ и͗дѫ къ ѡ͗цꙋ мое͗мⷹ, и͗ рекѫ
ѥ͗мꙋ, ѡ͗е съгрѣшиⷯ на нбо и͗ прⷣѣ тобоѫ.
и͗ нѣсмъ доⷭи͗нъ нарещи сѧ снъ твои. сътвори
мѧ ꙗ͗ко е͗диного ѿ нає͗мниⷦ твоиⷯ. И͗же бо реⷱ,
много прогнѣвалъ е͗смъ твоѫ блгостьінѧ.
и͗ богатство благьіиⷯ твоиⷯ растоиⷯ. и͗ се велико
еⷭ е͗же приѧстити сѧ съ нае͗мникьі твоими,
нае͗мници бо нарицаѫ͗т сѧ ѡ͗глашени. сирѣь,
поꙋ͗ае͗ми на кръщенїе. и͗же и͗ е͗ще не посⷮиго-
12б
шѫ снове бьіти. стьім же кръщенїе͗мъ сньство
прїе͗млѧⷮ. и͗ не и͗мѣ въ дшевньіѫ сладоⷭ тъ-
кмо. нѫ и на пїтанїе. се бо еⷭ е͗же глеть
и͗зъѡ͗билие и͗на бо сѫⷮ словеса каѫ͗щаго сѧ.
и͗ и͗на бжⷭтвнаго дарованїа приходѧи͗ бо
на покаанїе, не и͗щеⷮ црⷭтво небⷭное. не мниⷮ се-
бе доⷭи͗на жизни вѣнѣи. нѫ е͗дино мленїе и͗-
маⷮ. ꙋ͗бѣжати гее́нньі. и мѫкьі вѣньіѫ. и͗ тъи͗
бо самъ, малаа ѣе͗тъ, бог же е͗мꙋ и͗зъѡ͗би-
лно богатⷭво дарꙋетъ. е͗ще же ѥ͗мꙋ да-
лее сѫщꙋ, видѣ ѿцъ е͗го и͗ ꙋ͗млⷭрди сѧ. и͗ теⷦ
падена вьіѫ е͗го и͗ ѡ͗ блобьіза е͗го. ѡ͗ле юⷣ,
въспомѣнѫ тъкмо блѫдньіи снъ покаанїе. ѿ-
ць же а͗бїе прострѣ лколюбїе. свое. не пожⷣа ꙋ͗бо гльі
и͗сповѣданїа е͗го, нѫ прїѫⷮ прошенїе. по словеси
глѧщомⷹ, прѣжⷣе призвавши мѧ рекѫ, се а͗зъ.
видѣ сна и͗здалее грѧдѫща, и͗ срѣте е͗го. прѣ-
дварѣе͗ть незлобивьіи лколюбецъ. не брѣже
бо сна доѝти до него, нѫ прⷣѣваривъ ѡ͗бьѧⷮ цѣло-
вааше ѥ͗го. показаѫ въсеконеное проще-
нїе, и͗ млⷭрдїе свое. ꙋ͗сръдїе и͗ ѡ͗брѣщаанїе грѣ-
шнааго зриⷮ гь, и͗ ѿ въсеѫ дшѫ покаанїе, и͗ съкрꙋ-
шенїе ѥ͗го, и͗ прїе͗млеⷮ е͗го, и͗ млꙋеть и͗ тееⷮ
къ немꙋ. и͗ на вьіѫ е͗го нападаеⷮ, и͗ цѣловаеⷮ е͗гⷪ.
сего раⷣ прїи͗де въ миръ да грѣшникьі спсетъ,
ꙗ͗ко же и͗ сего блѫднаго. Реⷱ же ѿць къ рабоⷨ
13а
свои͗мъ. и͗знесѣте ѻ͗дежⷣѫ пръвѫѫ, и͗ ѻ͗дѣи-
ше и. и͗ дади́те ѥ͗мꙋ пръстенъ на рѫкѫ е͗го, и͗
сапогьі на ногꙋ его. и͗ приведѣте телца ꙋ͗пита́ннⷶ
и͗ ꙋ͗бите. и͗ ꙗ͗дше възвеселим сѧ. ꙗ͗ко снъ мои съи
мрꙿтвъ бѣ и͗ ѡ͗живе, и͗ погьібши бѣ и͗ ѻ͗брѣте
сѧ. Раби сѫⷮ а͗ггли. нѫ а͗рхирее и͗ е͗рее раби сѫⷮ.
и͗ словомъ поꙋ͗енїа, ѡ͗бращаѫⷮ на покаанїе, ѡ͗-
дѣваѫ͗тъ ѡ͗дежⷣеѫ добродѣтѣли. и пръстенъ да-
ѫⷮ на рѫкьіиⷯ пеаⷮ христїꙗ͗нства.
знаменїе же пръстенѣ еⷭ, пеаⷮ стго дха. вѣ-
рьі бо раⷣ и͗ дѣла спаⷭе͗т сѧ лкъ. сапогьі же даѫ͗тъ
на ногьі, да съхранит сѧ ѿ скорпїѫ, и͗ бѣса съмртіа-
го. и͗ готовъ бѫдеⷮ на блгодѣанїе. се бо еⷭ
хрїстїа́ньство, е͗же ближнѣго полѕевати.
Ꙁъмїи бо, древле побѣжⷣенъ бьіⷭ, и͗ вражⷣѫ и͗маⷮ
на съгрѣшаѫ͗щиⷯ. по бжⷭтвномꙋ глꙋ, тъи
главѫ твоѫ да зриⷮ, тьі же пѧтѫ е͗го зриши,
ѡ͗брѣте бо приⷮѧ дїа́волъ, вражⷣевати, и͗ по-
неже да не и͗злѣе͗тъ ꙗ͗дъ свои, на свобожⷣъши-
х сѧ ѿ грѣха. сего раⷣ и͗ сапогъ прие͗млеⷮ ѡ͗-
бращаѫ͑и сѧ, на съхраненїе себѣ. ꙗ͗ко да мо-
жеⷮ стѫпати на зъмиа и͗ скорпїа, и͗ на въ-
сѧ си́лѫ вражиѫ. и͗ блговѣствовати миръ
и͗ блгостьінѧ по глѧщомꙋ, ꙗ͗ко
красньі ногьі блговѣствꙋѫщимъ миръ,
блговѣствꙋѫщимъ блгаа. Сим и въсѣми
13б
ꙋ͗крашенꙋ бьівшꙋ лкꙋ. приѧщае͗т сѧ и͗ телца ꙋпи-
таннаго. и͗ ѡ͗сщае͗т сѧ приѧщенїемъ вст-
го тѣла, и͗ кръве га нашего і͗у҃ хⷭа. телецъ же ꙋ͗пи-
таньіи, и͗ закалае͗мьіи, и͗ ꙗ͗домьіи хс ѥⷭ.
не и͗скꙋшень ѥⷭ и͗гомъ закона грѣховнаго.
ꙋ͗питан же, понеже на сиѫ таи͗нѫ ѿлѫен
бьіⷭ и͗скони мира. и͗ хлѣбъ е͗го же раздраблѣе͗-
мъ. видѣнїе͗мъ ꙋ͗бо, ѿ пшеницѫ съставлѣ-
е͗т сѧ. по разꙋмꙋ же плъⷮ ѥⷭ. и͗ тъи ѥⷭ самъ тъ-
лецъ ꙋ͗питанньіи• въсѣкьі бо ѡ͗бращаѫи сѧ
ѿ грѣха, и͗споⷣблѣѫ͑ сѧ стьіи͗мъ и͗ страшньі-
и͗мъ таи͗намъ, вина веⷭлїꙋ бьівае͗тъ. ѡ͗цꙋ
и͗ бꙋ, и͗ рабомъ е͗го. а͗ггломъ и͗ сщеннїкѡм.
ꙗ͗ко ѿ мрътвьіиⷯ ѡ͗жившїи, и͗ погьібшїи ѡ͗-
брѣте сѧ. Бѣше снъ е͗го старѣи͗шї на селⷺ
добродѣтѣлеⷯ, и͗ ꙗ͗вѣ далаѫ͗щꙋ ихъ въ се-
бѣ и͗ грѧдѫщꙋ. приближи сѧ домꙋ, и͗ ꙋ͗сльі-
ша съглашенїа и͗ ликьі, въ домꙋ бжїе͗мъ,
глаⷭ истъ празнꙋѫщиⷯ ѥⷭ. и͗ призвавъ е͗ди-
ного ѿ работникъ. въпрашааше то сѫⷮ сїа,
а͗ггломъ ѿкрьіваѫ͗т сѧ праведньімъ бже-
стъвньіѫ таи͗ньі. работници же сѫⷮ бжїи
а͗ггли. ѡ͗ни же реⷱ, ꙗ͗ко брать твои прїи͗де
и͗ закла ѿць твои телца ꙋ͗питаннаго. поне-
же здрава е͗го приѫ͗тъ. прогнѣва же сѧ, и͗
не хотѣше вънити. ѿцъ же и͗зшеⷣ, молѣше и.
14а
ꙗ͗ко ѧдолюбецъ и͗ прѣмѫдръ. възвративша-
го сѧ прие͗млеⷮ, и͗ прѣбьівшаго ꙋ͗тѣшаеⷮ. ѡ͗н же
ѿвѣщавь реⷱ ѡ͗цꙋ. се ꙋ͗же толико
лⷮѣ работаѫ͗ти. и͗ николи же заповѣди твоѫ прѣ-
зрⷯѣ, и͗ мнѣ же николи же даль е͗си козлища,
даже съ дрꙋгьі свои͗ми възвеселѧ сѧ. нѣцїи͗
бо глѧтъ козлища, бьіти малѫѫ сладоⷭ. дрꙋꙁӥ
же хотѣнїа своа разꙋмѣваѫⷮ. глет же пра-
ведньіи, ꙗ͗ко мнѣ не даде малѫ сладоⷭ, даже
волѣми свои͗ми възвесел ѧⷭ. е͗гда же снъ
твои. съ поꙗ͗дьіи и͗мѣнїе твое съ блѫдньіми
прїи͗де, закла е͗мꙋ телца ꙋ͗пита́ннаго. и͗-
мѣнїе глеть биѫ блгⷣти. блѫⷣницѧ же сла-
столюбїе ѡ͗н же реⷱ ѥ͗мꙋ, ѧдо, тьі въсе-
гда съ мноѫ е͗си. и͗ въсѣ твоа сѫⷮ. присно
заповѣди моѫ съвръшаѫ. и въсѣ моа наслѣ-
жⷣае͗ши, таковїи бо снове наслѣжⷣаѫⷮ црⷭтво
ба и͗ ѡца. не пеци же сѧ проее, нито же не-
праведно и͗маши. възвеселитї же сѧ и͗ възрⷶ-
довати сѧ поⷣбааше. понеже браⷮ твои съи.
мрътвъ бѣ и͗ ѡ͗живе. и͗ погьібши бѣ и͗ ѡ͗брѣ-
те сѧ. Показаѫ хс, ꙗ͗ко доⷭи͗но ѥⷭ веселиті
сѧ. и͗ радовати сѧ ѻ͑ покаани грѣшньіⷯ, кто
бо видѣвъ мртва ѡ͗живша, не веселит сѧ.
кто же ѻ͗брѣтъ погьібшее не раⷣуе͗т сѧ, ве-
лїе и͗ прѣславно еⷭ влⷣкѫ нашего лколюбїе,
14б
и͗ никто же доволивъ бѫдеⷮ на блгодаренїе ѥ͗гⷪ.
не тъкмо бо прие͗млеⷮ ѿходѧщиⷯ и͗ оу͗далѣщиⷯ
сѧ ѿ него, нѫ пае възвращаѫ͗щиⷯ сѧ великьі-
ми дарьі поътае͗тъ и͗ веселит сѧ. и͗ блгⷣтемⷺ
споⷣблѣе͗тъ иⷯ. и͗ не тъкмо не понашае͗ть,
но и ѿвѣтьі наⷭ раⷣ твориⷮ. Понеже бо
мноѕи ѿ праведньі и͗ работаѫщиⷯ бꙋ, мнⷪ-
жицеѫ ръптаѫⷮ ѻ͗ спⷭени грѣшньіⷯ. ръптаа-
хѫ бо и͗ фарисее тогда на га, исти сѫще, и͗ ѻ͗-
правдаѫще себе. понеже прие͗млѣше
блѫдницѧ и͗ мьітарѧ. нѫ и двⷣъ ꙋ͗бо. ръпта-
ѫ͗щиⷯ ꙗ͗влѣє͗тъ глѧ сице, доколѣ грѣшни-
ци хвалѧт сѧ. и͗ а͗ввакꙋ̀мъ, то еⷭ, ꙗ͗ко
пѫⷮ грѣшньіиⷯ ꙋ͗спѣваетъ, и͗ і͗е͗ремїа гле-
ть, посадиль е͑с иⷯ. и͗ ѻ͑коренишѧⷭ. и͗ и͗лї-
а, прогнѣвати сѧ на прѣстѫпшииⷯ подви-
гаашеⷭ. ꙗ͗ко же пишет сѧ. и͗ дрꙋги мно-
ѕи просѧⷮ ѿ ба прогнѣванїе на съгрѣшаѫ͗-
щиⷯ и͗ ѡ͗бидѧщиⷯ. глет же приⷮеѧ сеѧ
гь ѡ͗правдаѫщиⷨ себе, и͗ ꙋ͗ниижаѫщиⷨ
съгрѣшаѫ͑щиⷯ. бѫди ꙋ͗бо ꙗ͗ко вьі, праве-
дни е͗сте, по снꙋ ѡ͗номꙋ, и͗ ꙋ͗годнии е͗сте
ѿцꙋ, млѧ же сѧ вамъ праведньімъ и͗
ⷭтьімъ. не ръптати ѻ͗ спсени грѣшньіⷯ. нѫ
пае радовати сѧ и͗ веселити сѧ съ ними,
понеже бо и͗ а͗ггли раⷣуѫт сѧ ѻ͗ покаани и͗
15а
спⷭени грѣшньіⷯ. Тако ꙋ͗бо ѥⷭ съмотренїе приⷮ-
и сеи ръптаѫщиⷯ ради и͗ много и͗стѧѕаѫщиⷯ.
и͗ и͗спьітаѫ͗щиⷯ, ѻ͑ прощени грѣшньіиⷯ. и͗
милосръдїе͗мъ бие͗мъ. и͗ еже ѻ͗ ниⷯ ꙋ͗стро-
е͗нїе и͗ съхожⷣенїе. ꙗ͗ко не погꙋбити спⷭе-
нїе иⷯ. сего раⷣ братїе, а͗ще праведни бѫ-
демъ. грѣшньіⷯ да не ѿвратим сѧ. ниже
прїемлѧщꙋ богꙋ иⷯ, мьі да не ръпщемъ.
ни же ѻ͗ сѫⷣбаⷯ бииⷯ злобим сѧ. нѫ прїе͗млѣмъ.
и͗ покланѣи͗м сѧ и͗ блгодариⷨ ба,
ѡ͗ и͗справлѣѫ͗щиⷯ сѧ и͗ спаⷭѫ͗щиⷯ сѧ, мнѧщиⷯ сѧ
грѣшньіⷯ. то ꙋ͗бо вѣси ле. а͗ще ѥ͗го же
тьі мниши грѣшна. ѡ͗нь покаал сѧ еⷭ. и͗ се-
го раⷣ кротко, и͗ млⷭтвно призираеⷮ бъ на́ нь.
Сїа вѣдѧще братїе, николи же да ѡ͗а-
е͗м сѧ. Ни же ꙋ͗пованїе свое забѫдемъ, въ
злобахъ живѫще. понеже бо, въздѣла-
нїе͗мъ земньіⷨ масти садовъ прѣлагаетъ.
по добродѣтѣли же и͗ ꙋ͗строе͗нїе дши,
можеⷮ ѿ всⷯѣ недѫгъ и͗ грⷯѣ ꙋ͗дръжати. и͗ къ спⷭе-
нїꙋ наⷭ привести. сего раⷣ не ѿаим сѧ. ꙗ͗кⷪ
же бо невъзможно еⷭ ꙋ͗мершомꙋ въстати
и͗ ходиті. та́ко жⷣе и͗ ѿаѫ͗щомꙋ сѧ спⷭти сѧ не-
възможно еⷭ. и͗ ꙗ͗ко же неправедно еⷭ же-
гомомꙋ недѫгомъ себе заклати и͗ погꙋ-
бити. тако жⷣе не поⷣбно еⷭ и͗ недоⷭи͗но, немлⷭти-
15б
вно заклати себе ножемъ ѿаанїа. нѫ пока-
анїе покаѩати. пае и͗ славословїе и͗ ꙋ͗ми-
ленїе. се ꙋ͗бо блго еⷭ въ и͗стинѫ и͗ спно.
тако бо, кротко и͗ млⷭтивно любо въжⷣелѣнньі-
и ѿць прие͗млеⷮ наⷭ. и͗ припадаеⷮ и͗ ѡⷠе͗меⷮ. и͗ ѡ͗-
дежⷣеѫ пръвьіѫ, бестрастїа ѡ͗дѣваеⷮ, и͗ ѡ͗-
брѫенїа дха стго дарꙋютъ и͗ црⷭтвꙋ не-
бⷭномꙋ спобиⷮ. ѻ͗ хѣ ї͗сѣ ги нашемъ. е͗-
мꙋ же слаⷡ и͗ дръжаⷡ въ вѣкьі вѣкѡⷨ а͗минъ.
Слово 3
⁘ поꙋенїе в неⷣ мⷭѧ пꙋⷭ• е͗ѵⷢ ѿ маⷴ• слоⷡ. г҃.
Страшенъ е͗сть днь ѡ͗нъ. втораго прише-
ствїа хва. и͗ грѧдѫщаго сѫда братї-
е моа. и͗ трепетно намъ сѫдище ѡ͗но̀
ꙗ͗влѣе͗т сѧ, и͗ и͗спьітанїе страшнѣи͗ше-
е. е͗гда прѣстоли поставѧт сѧ,
и͗ книгьі разгънѫт сѧ, и͗ сѫдїа нелице-
мѣренъ сѧдеⷮ. тъмами бесислъньі-
ми а͗ггльі слꙋжимомꙋ. тѻ́гда трѫ-
бьі възгласѧⷮ велми, а͗ггⷭкьіми дъхнове-
нми. тогда небса по погьібнѫⷮ. и͗ съста-
вленїа всѣ, ражⷣижема растаѫ͗т сѧ.
и͗ бѫдеⷮ нбо ново, и͗ землѣ нова. и͗ земнⷶ-
а въсѣ ѡ͗бновѧт сѧ. тогда ѡ͗снованїа
въсѣ земнаа въстрепещⷮѫ. и͗ мртви ѿ
гроба въстаѫтъ, и͗ възрастомъ е͗ди-
нѣмь въси бѫдѫⷮ. и͗ всѣкое е͗стъство
16а
льское. наго и͗ ꙋ͗миленно, нелицемѣрномⷹ сѫ-
дїи прⷣѣстанеⷮ. и͗ а͗ггли ѻ͑крⷭть прѣстола
е͗го страшнаго, съ страхомъ и трепетоⷨ
стоѫще. пламенни видѣнми. ѝ страшни,
и͗ си́лни. ѡ͗гнъ мѫⷱнїа ѡ͗блистаѫще.
в͗гнъно глѧще, ѡ͗гнъ дьіхаѫще. прѣд си-
ми же всѣ дѣла наша познана бѫдѫⷮ. и͗ та-
и͗наⷶ въсѣ ѿкрьіѫ͗т сѧ. и͗ всѣ тваръ нбⷭнаа
и͗ земна и͗змѣнена бѫдеⷮ. и͗ е͗лико же въ-
сѣмъ намъ, тако познавати дрꙋгъ дрꙋ-
гꙋ прѣгрѣшенїа, ꙗ͗ко же къжⷣо своиⷯ, книгѫ
съвѣсти проитаѫ͑ще. ѡ͑бае же кто мо-
жеⷮ сътръпѣти, страшнѫѫ ѡ͗нѫ и͗ праве-
днѫѫ ꙗ͗рѡⷭ. сѫдїѫ нелицемѣрнаго. и-
сплънь сѫщꙋ гнѣвомъ и͗ ꙗ͗рѡстїѫ. и͗сплⷩъ
плаемъ. и͗ въздьіханїе͗мъ. и͗ гласомъ го-
рестїѫ, и͗ трепетомъ и͗ стархомъ. и͗ кⷪ-
лѣбанїе͗мъ и͗ тръганїе͗мъ. Тогда всѣ
тварь колѣбима бѫдеⷮ. глаⷭ бо дне гнⷭѣгⷪ
реⷱ, горъкъ и͗ жестокъ. днь гнѣва еⷭ днь
ѡ͗нъ, днь скръби и͗ нꙋжⷣѫ, днь безгодїа
и͗ погьібѣли. днь мрака и͗ тъмьі, днь
трѫбьі званїа. и͗ ѡ͗скръбѧт сѧ лци
и͗ и͗зьідѫⷮ ꙗ͗ко слѣпи,
понеже гви съгрѣшишѫ. и͗ ѡ͗гнемъ е͗го
поꙗ͗дена бѫдеⷮ всѣ землѣ, зане сконанїе
16б
и͗ потъщанїе створи гь въздръжателъ,
на всⷯѣ живѫщиⷯ на земли. то сътворимъ,
и͗же многьімъ грѣхомъ пови́нни сѫще.
како ꙋ͗бѣжимъ лютьіѫ мѫкьі братїе.
тъмьі кромѣшньіѫ и͗ скрежета зѫбна-
го, и͗ ѫзьі нерѣшимьіѫ. ревїа неꙋ͗сьі-
паѫ͑щаго. и͗ ѡ͗гнѣ негасимаго, скръби. и͗
тѣснотьі, горести. и͗ болѣзни. и͗ възⷣьіха-
нїа. тамо ѩ͗зьіци пръжеми, тамо те-
мницѧ и͗ мѫкьі вѣньіѫ. въсѣ не праща-
ема тамо и͗ немлⷭтивна. то сътво́рим
тогда, е͗гда влѣкоми бѫдемъ въ гее͗нскьі-
ѫ мѫкьі. ѡ͗гн͗ь͗ иⷯ неꙋ͗гашеⷮ, и͗ ръвь иⷯ
не скоавае͗т сѧ. нⷭѣ бо покаанїа тамо и͗ и͗-
сповѣданїа. ꙋ͗бои͗м сѧ ꙋ͗бо братїа моа. ꙋ͗-
же и͗ въсплаим сѧ, сльішѫще таковаа
и͗ и͗справимъ себе. въсплаи́м сѧ прѣжⷣе
аса ѡ͗ного маловрѣме́нно, да не тогда
вѣно плаемъ. ѝ рьідае͑мъ, и͗бо доⷭи͗наа
ѡ͗гню и͗ мракꙋ съдѣлахомъ и͗ дѣлае͗мъ.
мимо ходиⷮ ꙋ͗бо житїе наше, и͗ посѣенїе
съмртное приближае͗т сѧ. и͗ страшньі-
и сѫⷣ ѡ͗нъ и͗ въздаанїе жеⷣть наⷭ, сѫдїа ѥⷭ
праведеⷩ, и͗ и͗стиненъ е͗динъ бъ. не свⷣѣте-
лѧ трѣбꙋе͗тъ, ни ѡ͗блиникьі, ни показанїа,
и͗ сѫдиⷮ въсѣмъ, сѫщии͗мъ ѿ а͗дама до ско-
17а
нанїа. е͗ллиномъ жидовомъ. е͗ре-
тикомъ. и͗ сѫшиⷨ въ православнѣи вѣрѣ,
и͗ съгрѣшаѫщиⷨ. въсⷯѣ бо въскрѣсиⷮ. и͗ събе-
реⷮ гъ въ днь ѡ͗нъ страшньіи. ѝ таи͗наа сиⷯ,
прⷣѣ всѣми ѿкрьіе͑ть, дѣла словеса. на-
вѣтьі, лѫкавствїа. и͗ ѻ͑ всѣхъ слово и͗мⷶ
мьі въздати, и͗ мѫкьі приѫти. нⷭѣ съкръве-
но, е͗же не ꙗ͗вленно бѫде тогда ни ꙋ͗-
тае͗мое, е͗же не познано бѫдеⷮ. ѡ͗бли-
иⷮ ꙋ͗бо и͗ прѣдставиⷮ прⷣѣ лицемъ въсѧ грѣхьі
нашѫ гь. то ꙋ͗бо сътворимъ е͗гда сѫди-
ще ѡ͗но ꙗ͗влеⷩно бѫдеⷮ, и͗ мьі прⷣѣстои͗мъ
трепетни, рѣка же ѡ͗гньна, и͗ виньі не-
ѿреⷱнньіѫ, и͗ ѡ͗сѫжⷣенїа неѿвѣтнаа.
то сътворимъ братїе, е͗гда никто же бѫ-
деⷮ прⷣѣстоѫщїи, ни помагаѫщїи. ни ѿць
ни мми. ни снъ, ни дъщи, ни внꙋѧта. въ-
сѣ́кьі бо тогда нѫжⷣѫ и͗маⷮ, ѻ͑ дрꙋгьім же
пещи сѧ не можеⷮ. браⷮ не можеⷮ помощи
тамо. ни сестра ни дрꙋⷢ. ни ѫ͗жика. ни
ближни. ни мѫдръ. ни вѣтїа. ни знаеми.
ни и͗мѣнїе злата, ни же и͗но то льское.
нѫ си въсѣ непостоанⷩа бѫдѫⷮ. съдръжимⷶ
стра́хоⷨ и͗ боазнїѫ ѡ͗сѫжⷣенна. е͗диⷩ же
сѫдѧи͗ сѧ прѣдьстанеⷮ съ страхомъ и͗ трепе-
томъ многьімъ. и͗ли богаⷮ ѥⷭ, и͗ли ни́щъ.
17б
и͗ли малъ ѥⷭ, и͗ли великьі. и͗ли наѧлникъ.
и͗ли поⷣ наѧлномъ. и͗ли мѫжъ ѥⷭ, и͗ли женⷶ.
и͗ли старъ и͗ли ю͑нъ. и͗ли славенъ и͗ли неславеⷩ.
и͗ли самъ тъи и͗ же ѡ͗дѣанїе црⷭкое носѧ,
е͗динѫ помощь ѿ дѣла и͗мѣѫ тъкмо. и͗ли
прѣданїе ѡ͗сѫжⷣенїю. бг богѡмъ гь въ-
згла, и͗ призва землѧ ѿ въстока слнца до
запада. ѿ сїѡ̀на лѣпота красотьі е͗го.
бъ ꙗ͗вѣ прїидеⷮ, бъ нашъ и͗ не прѣмлъиⷮ.
ѡ͗гн͗ь прѣд нимъ възгорит сѧ, и͗ ѡ͗крⷭть
ѥ͗го бꙋрѣ ѕѣлна. ѡ͗блакъ и͗ мракъ ѻ͗-
крⷭть его, правда и͗ сѫⷣ и͗справленїе прѣсто-
ла е͗го. ѡ͗гнь прⷣѣ нимъ и́деⷮ, и͗ попалиⷮ о͗крⷭъ
врагьі е͗го. ꙗ͗ко прїи͗де сѫдити земли, сѫ-
дити въселенѣ и въ правдѫ. Словеса
и͗стѧѕати и͗маⷮ праведньіи сѫдїа. ѻ͗ дѣлⷯѣ
е͗же къждо наⷭ съдѣла. и͗ праведньіи͗хъ
и͗ блгьіиⷯ ѻ͑деснѫѫ поставиⷮ, и͗ ꙗ͗ко блго-
словенⷯѣ ѿцꙋ, въ наслажⷣенїе ꙋ͗готован-
нааго иⷨ црⷭтвїа призовеⷮ, и͗ вѣно веселиті
сѧ въведеⷮ. лѫкавьіих же и͗ грѣшньіиⷯ по-
ставиⷮ ѿшꙋѫ, и͗ ꙗ͗ко ѿпроклѧтьіⷯ ѿвра́ті-
т сѧ, и͗ въ ѡ͗гн͗ь͗ ѡ͗нъ неꙋ͗гасае͑мьіи, и͗ ꙋ͗-
готованньіи бѣсомъ ѿпꙋстиⷮ, и͗ ѡ͗сѫдиⷮ
вѣно мѫити сѧ и͗мъ. ѡ͗бае и͗ е͗ѵ̈а-
нгелское слоⷡ ꙋ͗сльішиⷨ, ꙗко же бгогла́сньіи
18а
маѳе́и днⷭе вѣщаетъ.
Реⷱ гь, е͗гда прїи͗де снъ льскьіи въ славѣ сво-
Еи. и͗ вси а͗ггли е͗го с нимъ. тогда сѧдеⷮ на прѣ-
столѣ славьі е͗го. и͗ съберѫт сѧ прѣд нимъ въ-
си ѫ͗зьіци, и ѿлѫиⷮ иⷯ дрꙋгъ ѿ дрꙋга. ꙗ͗-
ко же пастьіръ ѿлѫае͗тъ ѡ͗вцѧ ѿ
козлищъ. и͗ поставиⷮ ѡ͗вцѧ ѡ͗деснѫѧ себе.
козлищѧ же ѿшꙋѫ. Въ страⷯ и͗ и͗справле-
нїе сльішѫщиⷨ, повѣдаеⷮ хс бъ нашъ. страшнⷶ-
го пришествїа своего дѣло. пръвое бо при-
шествїе хво братїе, е͗гда съниде на зе-
млѧ. спⷭти наⷭ. въ нищетѣ и͗ въ поношени
многьіимъ бьіⷭ. и въ хꙋлѣ и͗ бесъсти се-
го раⷣ глетъ, е͗гда прїи͗деⷮ въ славѣ свое͗и.
въ пришествїе бо второе,
съ славоѫ и͗ силоѫ прїидеⷮ. и͗ а͗ггломъ слꙋжѫ-
щимъ е͗мꙋ. съ страхомъ и͗ трепетомъ прѣ-
дьстоѫще е͗мꙋ. ѡ͗ного бо дне прⷪркъ данї-
и͗лъ показꙋѫ глааше. вїдⷯѣ, дондеже
прѣстоли поставишⷭѫ, и͗ ветхьіи днь-
ми сѣде. рѣка ѡ͗гн͗ьꙿнаа теѣше прⷣѣ ним.
тьісѧща тъмьі прⷣѣстоахѫ е͗мꙋ, и͗ тъ́мьі
тъмами слꙋжахѫ ѥ͗мꙋ. сѫдїи сѣде и͗
книгьі разгѫнѫшⷭѫ, е͗гда ꙋ͗бо си въсѣ
бѫдѫⷮ, кто сътръпиⷮ, кто дръзнѫти и͗маⷮ,
а͗ще бо данїи͗лъ̀ прⷪркъ ꙋ͗боа сѧ и͗ трепетеⷩ бьіⷭ.
18б
то сътвориⷨ мьі грѣшнїи и͗ смѣренїи, на сїа
дѣла прїходѧще. прѣжⷣе бо ѿлѫаеⷮ бъ грѣ-
шньіѫ стьіхъ. и͗ поставлѣетъ стьіѫ ѻ͗де-
снѫѧ себе. и͗збавлѣѫ иⷯ и͗ свобажⷣаѫ иⷯ ѿ стра-
ха и͗ поⷣвига. и͗ тогда възгласиⷮ къ нимъ,
приⷣте блⷭвенїи ѡ͗ца мое͗го, наслѣдꙋи͗те ꙋ͗-
готованное вамъ црⷭтвїе и͗знаѧла мира.
нинѣ ꙋ͗бо, размѣшени сѫⷮ въси праведнїи и͗ грⷺ-
шнїи. тогдаⷤ ѡ͗пасно ѿлѫени бѫдѫⷮ. и͗
ѡ͗вцѧ ꙋ͗бо нарицаеⷮ стьіхъ, кротѣсті раⷣ иⷯ, и͗ ті-
хости и͗ смѣренїа. понеже бо, и́ плодьі
принашаѫⷮ наⷨ стїи, ꙗ͗ко же и͗ ѻ͗вцѧ, и͗
влънѫ подаѫⷮ, сирⷱѣ покровъ бже-
стъвъньіи и͗ дховѐнъ, и͗ млѣкѡмъ на-
паѫⷮ сирⷱѣ, пищѫ поⷣбиѫ подаѫⷮ и͗ поле-
знѫ, и͗ спаснѫ дшамъ нашиⷨ. Козлищⷽ
же нарицаеⷮ грѣшньіѫ. ꙗ͗ко по стръмни-
наⷯ ходѧщиⷨ, и͗ пропастеⷯ безаконїа. и͗ бе-
зи́ни сѫⷮ и͗ безплоⷣни грѣшнїи, ꙗ͗ко же ко-
злище, ѡ͗баеже ѡ͗вцѧ и͗ козлище по
е͗стъствꙋ и͗мѧⷮ. ꙗ͗же и͗мѧⷮ праведнї
же и͗ грѣшнїи, по и͗зволенїꙋ. сего раⷣ,
праведнїи поьтаеми бьіваѫⷮ, грѣшнї-
и же мѫими. и͗ раздѣлѣеⷮ иⷯ гь, не трѣ-
бꙋѫ свѣдѣтелѣ. нѫ самъ еⷭ и͗ свѣдѣ-
телѣ и͗ сѫдїа. Тогда реⷱть црь сѫщї-
19а
имъ ѻ͗деснѫ е͗го, приⷣте блⷭвенїи
ѻ͗ца мое͗го. наслѣдꙋите ꙋ͗готовано-
е вамъ црⷭтво ѿ наѧла мирꙋ. въза́-
лкаⷯ ꙋ͗бо, и͗ дасте ми ꙗ͗сти, възжѫдаⷯ,
напоѝсте мѧ, странень бⷯѣ и͗ въведо-
т мѧ. нагъ и͗ ѡ͗дѣсте мѧ. немощеⷩ,
и͗ въ темници и͗ прїи͗досте къ мнѣ. тогⷣа
ѿвѣщаѫⷮ е͗мꙋ праведнїи глѧще,
ги когда тѧ видѣхомъ а͗лѧща. и͗ нⷶ-
кръмихѡⷨ, и͗ли жⷣѫ на и͗ напои͗хомъ, ко-
гда ли тѧ видѣхомъ странна и͗ въведо-
хѡⷨ, и͗ли нага ѝ ѡ͑дѣа͗хомъ когда ли
тѧ видѣхомъ немощна и͗ въ темни-
ци и͗ прии͗дохоⷨ к тебѣ. и͗ ѿвѣщав црь
ре́еⷮ и͗мъ. е͗лика ство́ристе е͗диномⷹ
ѿ сиⷯ братїи моиⷯ меншїиⷯ, мнѣ ство́ри-
сте• ѡ͗ле гласа блгагосльішанїе.
ѡ͗ле ъсти неи͗зреенньіѫ и͗ повѣстньіѫ.
блⷭвенїи ѿца мое͗го реⷱ, похвалнїи, и͗
и͗збраннїи, и͗ доⷭи͗ни ꙋ͗готованноѡ͗мꙋ
црⷭтвїꙋ ѿ и͗скони мира. прѣжⷣе бо лко-
мъ бьіти, ꙋ͗готовашⷭѫ праведньіимъ
блгаа. бѫдѫщаа вѣдѧщѫ боу. хрї-
стїа́нѡм же тъкмо глетъ гь, къ ни-
м же и͗ е͗ѵⷢлїа е͗го заповѣди прѣданьі
бьішѫ. къ невѣрньімъ тогда, ни е͗-
19б
дино е͗го слово бѫдеⷮ. понеже бо кꙋпно
въси самоѡ͗сѫжⷣени бѫⷣтъ. сего раⷣ глеть
не въскрⷭнѫтъ неьстивїи на сѫⷣ, сѝрⷱѣ
не въскрⷭнѫтъ сѫдити сѧ, нѫ мѫиті
сѧ. Глет же и͗ и͗нде, ꙗ͗ко е͗гда ꙗ͗вит сѧ
знаменїе сна льскаго на нбсеⷯ. тогда̀
въсплаѧⷮ въсѣ пле́менна земнаа,
е͗динѫ съвѣсть и͗мѧще на ѻ͗сѫжⷣенїе.
нинѣ же, къ хрїстїа́нѡмъ ѥⷭ слово ꙗ͗ко
же рѣхѡⷨ. и͗ ѡ͗ е͗диномъ лколюби глеть.
и͗ е͗диньіⷯ сиⷯ праведнои ѧсти споⷣблѣеⷮ.
грѣшньіѫ͑ же мѫиⷮ, не ꙗ͗ко хотѧщꙋ
проаа ѡ͗ставиті неи͗стѧѕанна.
сѝрѣь, праведньіⷯ ꙋ͗бо и͗справленїа. грⷺ-
шньіих же прѣгрѣшенїа. въсѣмъ ꙋ͗бо
и͗стѧѕаеⷮ въсѣ, и͗ дѣла и͗ словеса, и͗ помьі-
шленїа. ꙗ͗ко же саⷨ гь свои͗мъ ꙋ͗єникоⷨ
реⷱ, и͗ на мⷩогьіиⷯ мѣстѣⷯ ѿ стаго писанїа
познавае͗мъ. ѡ͗ добрьіиⷯ ꙋ͗бо дѣлѣхъ, есті
поⷣбаетъ, ѡ͗ грѣсѣх же мѫенїа. нинѣ
же ѻ͑ ѐдинѣмъ ꙋ͗бо лколюбїю глеть,
ꙗ͗вити хотѧщꙋ. ꙗ͗ко се тъкмо ѝщеⷮ,
и͗ сѐ прѣжⷣе въсѣхъ и͗стѧѕаеⷮ ꙗ͗ко нꙋ-
жⷣнѣе сѫще хрїстїанѡмъ. И͗ поне́же
ꙋ͗бо, всѣмъ хрїаномъ прилина ѥⷭ любовъ.
ѻ͑ сем бо познаѫтъ въси, ꙗ͗ко мои ꙋ͗еници
20а
сїе, а͗ще любите дрꙋⷢ дрꙋга,
любви же крѣпоⷭ, нищелюбїе, и͗ ѡ͗ ближнⷯї
млⷭрдїе и͗ милованїе. ни е͗динѣм бо иⷨ,
бꙋ ꙋ͗годити възможно есть, ꙗ͗ко же
млⷭтьінеѫ, не е͗динѣм бо иⷨ лколюбїе
гнⷭе и͗змѣнѣе͗т сѧ, ꙗ͗ко же лколюбїе͗мъ.
проее же, сказаеⷮ и͗зрѧⷣно, ѻ͗ нꙋжⷣньіхъ хрї-
стїа́нскьіⷯ и͗справленїи, ꙋ͗страшаѫ сїце
и͗ направлѣѫ наⷭ лкъ сѫщїиⷯ, лколюбивѣмъ
бьіти трѣбꙋѫщимъ наⷨ ѿ самого того прⷶ-
веднаго сѫдїѫ, лколюбїе тогда. праведна
бо мъзда еⷭ. немлⷭтивньіⷨ немилованїе,
млⷭтивьім бо помилованїе. ѝбо милꙋѫщꙋ
бꙋ. въздаваеⷮ въ мѣсто малаго и͗спра-
вленїа, велїа въздаанїа, то еⷭ противѫ црь-
ствїꙋ доⷭино. ꙗ͗вѣ ꙋ͗бо еⷭ. ꙗ͗ко ѡ͗ мо-
гѫщиⷯ и͗стѧѕаеть гь лколюбїе. не могѫ-
щїим же. доволно еⷭ тъкмо, хотѣнїе срⷣца
миловати. разлинъѫ ѧсти лколюбїа,
заповѣдаеⷮ влⷣка. ꙗ͗ко а͗ще възможно еⷭ всѣ
да и͗справимъ, а͗ще ли же ни, по нѣвъзмо-
жнаа потъщим сѧ и͗справити. не прѣжⷣе
ꙋ͗бо поътаетъ и͗ли мѫиⷮ гꙗ нашъ и͗ бъ, а͗-
ще ли прѣжⷣе не сѫдиⷮ, лколюбець ꙋ͗бо еⷭ и͗
дльготръпѣливъ, и͗ нⷭѣ на сѐ такожⷣе ꙋ͗и-
ти. мѫити съгрѣшаѫ͑щиⷯ, прѣжⷣе и͗стѧѕанїа,
20б
тако ꙋ͗бо безъ ѿвѣта бѫдѫⷮ, и͗же сѫдо-
мъ ѡ͗сѫжⷣени бѫдѫⷮ ѝ мѫими. Блⷭвенѣ-
хъ нарицаеⷮ стьіхъ, ꙗ͗ко ѿцꙋ приѫ͑тньі
сѫщиⷯ, и͗ наслѣдникьі црⷭтвїꙋ твориⷮ
иⷯ. и͗ приѧстникьі славѣ свое͗и ꙗ͗ко сньі
своѫ. не реⷱ бо, прїимѣте, нѫ наслѣдїте,
ꙗ͗ко же нѣкое ѿьство длъжное богⷶ-
тство. брат братїѧ же меншїѧ нариⷰ ⷶетъ,
и͗ли своиⷯ ꙋ͗еникъ. и͗ли кꙋпно въсⷯѣ ни-
шиⷯ. въсѣкъ же нищъ православенъ, и͗
блгоьстивь. браⷮ есть гнь посѐмъ.
понеⷤ и͗ хс въ нищетѣ и͗ ꙋ͗божⷭтвѣ живѣ-
ше. Ꙁри͑те ꙋ͗бо братїе и͗ съматрѣи͗те
бжиѫ праѵ̈дѫ. и͗ ꙋ͗диви́те сѧ мⷧ ⷭрдїꙋ е͗-
го и͗ съхожⷣенїꙋ. како проповⷣѣе͗тъ
стхъ, и͗ любиⷮ и͗ прїе͗млеⷮ иⷯ. види́те ѡ͗-
нⷯѣ блгоразꙋмїе. и͗ ꙋ͗вѣди́те како, смѣ-
ренїа раⷣ и͗ кротости, ѿмѣтаѫт сѧ,
е͗лика ѡ͗ ниⷯ свⷣѣтелствоваше, и͗ пропо-
повѣдааше влⷣка. гь же е͗лика на ни-
щиⷯ творима бьіваѫⷮ, на себе въсприе͗-
е͗млеⷮ ꙗ͗ко жрътвѫ принашае͑мѫѧ
е͗мꙋ. Тогда реⷱть сѫщїимъ ѿшꙋѫ,
и͗дѣте ѿ меⷩ проклѧтїи въ ѡ͗гн͗ь͗ вѣньі,
ꙋ͗готованньіи дїаволꙋ и͗ агглѡмъ
е͗го. въза́лкаⷯ и͗ не дасте ми ꙗ͗сти.
21а
въжѫда и не напоисте мѧ. страненъ бⷯѣ,
и не въведосте мѧ. нагъ и͗ не ѡѩ͗дѣасте
мѧ. немощен и͗ въ темници. ѝ не по-
сѣтисте мѧ. тогда ѿвѣщаѫ͗тъ и͗ ѡ͗ни
глѧще, ги когда тѧ видѣхомъ а́лѧща.
и͗ли жѫда, и͗ли странна и͗ли нага и͗ли
немощна, и͗лї въ темници, и͗ еⷩ послꙋжихомъ
тебѣ, тогда ѿвѣщае͗тъ и͗мъ глѧ,
а͗мѝнъ глѧ вамъ. понеже не сътвори-
сте е͗диномꙋ ѿ сиⷯ меншїихъ, ни мнѣ
не сътвористе, и͗ пои͗дѫⷮ си въ мѫкѫ вѣ-
нѫѫ. праведни же въ црⷭтво вѣное.
Горе всѣмъ грѣшньіимъ, и͗ пае же немло-
стивьімъ. правеⷣньіи ꙋ͗бо и͗ млⷭтивьіи,
наслѣдникъ еⷭ црⷭтвїꙋ. понеже бо любовъ
и͗спавилъ еⷭ, връхъ добродѣтѣлемъ.
любви бо ѧⷭ ѥⷭ млⷭтивьімъ, немлⷭтивьі-
и͗ же и͗ неправедньіи, въ ѡ͗гн͗ь посилаеⷨ
бьівае͗тъ. понеже ненависть стѧжалъ
ѥⷭ, връⷯ и͗ коренъ злобамъ всѣмъ. и͗ съпро-
тивное любви, ѧⷭ бо ненавидⷩѣѣиꙋ еⷭ,
немлⷭтивство. и͗ млⷭтивьіи бо, млⷭти-
вномꙋ и͗ колюбивꙋ бꙋ ꙋ͗поⷣби сѧ. не-
млⷭтивьіи͗ же, немлⷭтивномꙋ и͗ лконена-
вистномꙋ дїꙗ͗волꙋ ꙋ͗поⷣби сѧ. сего раⷣ
сѫщиⷯ ѿшꙋѫ въ ѡ͗гнь поⷭилае͗тъ гь, е͗же
21б
ꙋ͗готова дїа́волꙋ и͗ а͗ггломъ е͗го, поне-
же бо немлⷭтиви сѫⷮ бѣсове, и͗ люто прил-
жѫⷮ, и͗ вражебно къ намъ. того раⷣ Ꙋгото-
ва сѧ и͗мъ ѡ͗гнь вѣньіи. тоѫ жⷣе бо мѫ-
коѫ ѡ͗сѫжⷣаѫ͗т сѧ и͗ грѣшнїи, ꙗ͗ко та-
ково жⷣе хотѣнїе и͗мѧще, и͗ и͗зволенїе,
понеже бо и͗ ѿ своиⷯ дѣлъ проклѧти бьішⷾ,
не ꙋ͗бо ꙋ͗готова гь лкѡмъ ѡ͗гнь, ни
же мѫкьі ство́ри наⷭ раⷣ, нѫ дїа́вола раⷣ.
мьі же сами себе творимъ пови́нньіⷯ,
мѫкамъ. ꙋ͗бои͗м сѧ ѿнѫⷣ разꙋмѣ-
вше братїе, ꙗ͗ко сѫщїи ѿшꙋѫ. ни ꙗ͗кⷪ
блѫдници ни ꙗ͗ко похьі-
щници. ни же ꙗ͗ко и͗но то съгрѣши-
вше ѡ͗сѫжⷣени бьівше. нѫ понеже не
помловашѫ просѧщїиⷯ, и͗ трѣбꙋѫщиⷯ
помощь. въсѣкьіи бо и͗мѣѫ и многа и͗
не милꙋѫ, похьіщникъ ѥ͗сть, и͗ ли-
хои͗мецъ, а͗ще и͗ никого же ѡ͗биди-
лъ ѥⷭ. ꙗ͗вѣ ꙋ͗бо, е͗лика и͗маѫтъ богати
и͗зъѡ͑билнаа лише потрѣбьі, вѣдѣ по-
хьітишѫ сїа ѿ трѣбꙋѫщїиⷯ, и͗ не даѫщиⷯ
ѡ͗ нѣмъ. а͗ще бо въ ѡ͗бещъ, положили
бьішѫ, и͗зъѡ͗билнаа богатїи. не би-
шѫ нищїи. въ нꙋжⷣи бьіли. николи
же, нѫ понеже затворишѫ сїа,
22а
и посвѡишѫ себе богатїи. того раⷣ въ
нꙋжⷣи сѫтъ нищїи. сєго раⷣ ꙗ͗вѣ, по-
хьіщници сѫⷮ не млⷭтиви. толицⷯѣ ѡ͗-
бидѧщеи, е͗лицⷯѣ можахѫ промьі-
шлѣти, и͗ не даашѫ имъ. а͗ще ли же толи-
ко ѡ͗сѫжⷣаѫ͗т сѧ, не помиловавше ѿ
своиⷯ и͗мѣнїи, колми пае ѡ͗сѫжⷣени
множае бѫдѫ, похьіщаѫ͗щеи тꙋжⷣаа,
и͗ ѿ слъзъ и͗ кръвїи нищїи богатѧще сѧ.
и͗ проїи ꙋ͗бо, е͗лици дрꙋгьіимъ грѣхомъ,
и͗ сластолюбїе͗мъ. и͗ неⷭтьіимъ грѣ-
хомъ работае͑те, не льстите сѧ. по-
неже бо въсѣкъ блѫдникъ и͗ли неⷭтъ,
и͗ли лихоимецъ• ꙗ͗ко же бжⷭтвъ-
ньіи а͗плⷭъ глетъ, не и͗маѫⷮ ѧсти въ
црⷭтвї небⷭнѣмъ. сего раⷣ сии и͗-
дѫтъ въ мѫкѫ вѣнѫѫ. праведнии
же въ вѣньіи живоⷮ. Ꙗ͗ко же стїи,
непрѣстанꙿно вѣнѫѫ радоⷭ и͗ неи͗зреⷱ-
ннѫ и͗мѧⷮ. тако жⷣе бо и͗ грѣшнїи и͗ не-
праведнїи, вѣнѫѫ и͗ непрѣстаннѫѫ
мѫкѫ и͗мѧⷮ. сего раⷣ братїе, прⷣѣ-
варимъ и͗сповѣданїемъ лице сѫдїѫ.
слъзами. и͗ въздьіханїемъ и͗ млⷭтьі-
неѫ, и͗ щедротами ѻ͑ нищи,ⷯ хꙋ ꙋ͗годиⷨ.
накръмимъ а͗лѧщїиⷯ, да ѿ влⷣньіѫ тра-
22б
пезьі напитае͗м сѧ. напои͗мъ жѫдньіѫ, и
да на водѣ поⷦинѣ въдворим сѧ поити.
странньіиⷯ и͗ бес крова сѫщїиⷯ, въ домьі своѫ
въведѣмъ. нагьіѧ ѡ͗дѣи͗мъ, да въ покро-
въ бжⷭтвнѫѫ и͗ небеснѫѫ въселим сѧ.
и͗ въ раи͗скои пищи наладим сѧ въ вѣкьі.
недѫжньіѫ посѣтимъ, ꙗ͗ко да носѧ и
льскьіѫ немощи гь посѣтиⷮ немощи
нашѫ и͗ и͗сцѣлиⷮ. въ темници сѫщїиⷯ и͗-
дѣмъ, да и͗збавим сѧ бѫⷣщѫѧ ѡ͗ноѧ те-
мницѧ и͗ мѫкьі. въсѧ сна бдимъ бра-
тїе крѣпци. и͗ богати, трѣбꙋѫщимъ тѣ-
лесньіѫ потрѣбьі, е͗лико възможно
ѥⷭ, послꙋжимъ потрѣбнаа и͗мъ.
а͗лѧщим же дшеѫ, и͗ жѫжⷣѫщиⷨ. и͗ стра-
нствꙋѫщимъ, и͗ нагьіиⷨ. и͗ болѧщїимъ, и͗
сѫщимъ въ темницаⷯ, дховного даиⷨ
потрѣбнаа. а͗рхїерее и͗ сщенници и͗ дхо-
внїи ꙋ͗ителїе. насладимъ много ра-
злино, дѣлаѫ̀ще поⷣбнаа. ꙗ͗ко стра́-
ньі и͗ и́нашꙋ ихъ и͗збавим сѧ, и͗ стра-
шнаго и͗ трепетнаго сѫда ѡ͗ного ꙋ͗бѣ-
жимъ. полагаѫщаго въ ѡ͗гн͗ь негаси-
мьіи грѣшньіѫ. и͗ съ стьіми и͗ праведньі-
ми, ѝ и͗збра́нньіми сѫщими ѻ͗деснѫѫ
ѿца приьтени бѫдемъ. и͗ блженомⷹ
23а
слаⷣкомꙋ гласꙋ ѡ͗номꙋ споⷣбим сѧ, съзьі-
дѫ͑щомꙋ блⷭвеньіⷯ ѿца, въ небⷭное и͗ блго
слвеное црⷭтвїе безконеное и͗ блженое.
е͗мꙋ же бѫди въсѣмъ намъ споⷣбити сѧ.
блгодѣтиѫ и͗ лколюбїемъ, га нашего і͗ѵ҃ ха,
е͗мꙋ же слава въ бесконеньіѫ вѣкьі, а͗миⷩ.
Слово 4
⁘ поꙋ͗енїе в неⷣ сьірнѫѧ. е͗ѵⷢ, ѿ маⷴ. слоⷡ д҃.
Се оу͗бо етвородесѧтного поста позори-
ще, ѿвръзае͗т сѧ намъ братїе, се
ꙋ͗же, къ вратомъ поста постигохомъ,
и͗ дховньіи подвиⷢ прⷣѣлежиⷮ. нинѣ ꙋ͗бо на-
ше спсенїє приближи сѧ, нежели е͗гда
питахом сѧ и͗ наслажⷣахом сѧ, и͗ ѡ͗бъꙗ͗-
хом сѧ. сего раⷣ раⷣуе͗м сѧ въси и͗ веселим сѧ,
свѣтⷹ спⷭенїа нашего пристѫпившꙋ. и ра-
достїѫ и͗ блгодшьствомъ весело, вънидѣмъ
въ пръвьіѫ притворьі въздръжанїа. се ꙋ͗-
же ꙋ͗бѣгохомъ лютое и͗ злое бꙋреванїе млъ-
вьі. и͗ достигохомъ въ блгое пристанище
и͗ безмльвное. въ тихое и͗ нескръбное,
и͗ въ и͗стинѫ спⷭное. ꙋ͗бѣжахомъ, ѡ͗бла-
кьі ненасьіщенїа, и͗ бꙋрѧ и͗ потопленїе бе-
змѣрїа. ꙋ͗бѣжахомъ, миръскаа съмѫще-
нїа. невъздръжанїа нꙋжньіиⷯ вѣтръ,
и͗ ѿрѣшихом сѧ плътскьіиⷯ сластеи, и͗ земна-
23б
го поененїа и͗ млъвьі, и͗ ѿ тъмьі невѣд-
а свободихом сѧ. и͗ на ве́снѫ дшеполезнаго
въздръжанїа постигохѡⷨ. сего ради свь-
тльіи и͗ красньіи днь сьі̀и. любезно и͗ весе-
ло въспрїимѣмъ. и͗ мранаа, и͗ темнаа.
дшеврѣднаго дѣла ѿложи́мъ. котораа же
сѫⷮ дѣла сѝа. блⷣѫ нестота. стрⷭть,
въжⷣелѣнїе злое. лихои͗манїе, и͗ проаа.
и͗ ѡ͗блѣцѣм сѧ въ ѡ͗рѫжїе, свѣта. А͗ще ꙋ͗-
бо въсхощемъ, възможно ѥⷭ намъ ѿложи-
ти и͗ съвлѣщи, дѣла мранаа и͗ грѣховнаа, ꙗ͗-
ко же ризѫ. ѡ͑блѣщи же сѧ въ ризѫ свѣ-
та и͗ истотьі и͗ стнѧ. ꙗ͗же сѫⷮ, ѡ͗рѫжїа
дши, ꙗ͗ко въ дни блгоѡ͗бразно ходи́мъ.
бесьстїꙋ оу͗бо, и͗ злоѡ͗бразнꙋ, вина еⷭ
грⷯѣ. ьсти же и͗ блгоѡ͗бразїꙋ, ходати
еⷭ добродⷮѣлъ. да не ѡ͑бъꙗ͗денїꙋ и͗ пїа́нствꙋ
раⷣуем сѧ. да не постелѣмъ сквръньімъ ра-
ботае͗мъ, и͗ клеветами и͗ ненавистїѫ
и͗стае͑мъ. ѡ͑бъꙗ͗денїе ꙋ͗бо еⷭ, ꙗ͗же рѫга-
нїемъ и͗ пиа͗нствомъ пѣнїа, ѿ них же въ
неⷭтотьі въсѣкьіѫ, и͗ скврънаⷶ дѣла въпаⷣ-
е͗мъ. нѫ ѡ͗блѣцѣм сѧ въ га нашего
і͗ѵ҃ ха, ѡ͗блѣкьіи бо сѧ въ хⷭа въсѣкьіѫ добро-
тѣтѣли имаⷮ. понеже бо, ѡ͑истително еⷭ,
въсѣкьіми тѣлесньіми и͗ дшевньіми стрⷭтми,
24а
хво ꙗ͗вленїе. и поⷣвижно на дховнаа дѣла.
и промьішленїа ѡ͗ плъти не творимъ, на
въжⷣелѣнїе и͗ похоти непоⷣбньіѫ. е͗же
промьішлѣти ѡ͗ плъти нꙋ͗жднаа, невъ-
збра́ннимо еⷭ и͗ безгрѣшно. а͗ е͗же на въ-
жⷣелѣнїа непоⷣбнаа ѝ скврънаа ѻ͑ пльти
промьішлѣти, непоⷣбно и͗ грѣшно. Молѧ
же сѧ вамъ. ѡ͑ нꙋжⷣньіхъ потрѣбъ промьі-
шлѣти тѣлꙋ. а͗ не на сквръньі и͗ похотни плъ-
тскьіѫ промьішлѣти• немощнаго же дше-
ѧ, и͗ли вѣроѫ, прие͗млѣмъ. и͗ съгрѣшаѫ͗щимъ
братїамъ ꙗ͗же къ намъ. прѣгрѣшенїа и͗
длъгьі ѡ͑ставлѣи͗м. а͗ще ѡ͗ставлѣе͗м ло-
вѣкомъ прѣгрѣшенїа и͗хъ, ѡ͗ставиⷮ и͗ нам
прѣгрѣшенїа наша ѿць нашъ нбⷭньіи.
прощенїе͗м бо грѣхомъ нашимъ, прощенї-
е е͗же къ братїи нашимъ ѡ͑брѣтае͑мъ.
и͗ млⷭть гнⷭѣ, въ помиловани, и͗ млⷭтьіни е͗же
на ближнѣгѡ, а͗ще ли же не ѡ͑ставимъ,
ѡ͗ставленїе приѫ͑ти не и͗мамьі и͗ е͗ѫ же
мѣроѫ мѣримъ, ѿмѣрит сѧ намъ. сїа
бо намъ, и͗ блгогласньіи е͗ѵⷢлистъ маⷮѳеи
вѣщавае͑тъ днⷭе.
Реⷱ гь, а͗ще ѡ͗ставлѣете лко съгрѣшенїа иⷯ,
ѡ͗ставиⷮ и͗ вамъ ѿць вашъ небсньіи прѣгрѣ-
шенїа ваша. а͗ще ли же не ѡ͑ставлѣете
24б
лкомъ съгрѣшенїа иⷯ, ни ѿць вашъ ѿставиⷮ
прⷺгрѣшенїа ваша. лкѡмъ присно желаѫ спⷭенїе
лколюбивьіи гь. и͗ николи же хощеⷮ съмръ-
ти грѣшника, нѫ възвращенїе е͗го на
въсѣкъ днь и͗щѫ, и͗ молѧ на покаанїе.
многоразлиньіѫ пѫти на покаанїе и͗ спсе-
нїе показаль ѥⷭ. и͗ ꙋ͗добѣ ходити по сиⷯ да-
лъ ѥⷭ намъ. каковаа ꙋ͗бо тѧгота еⷭ смѣре-
номѫдрїе. которое врѣжⷣенїе еⷭ, е͗же срⷣце
съкрꙋшити, и͗ дшѫ смѣрити, и͗ себѣ ꙋ͑нии-
жити, и͗ е͗же и͗справити кротоⷭ, и͗стѧ-
жати тръпѣнїе и͗ блгодшьство, и͗ е͗же
никоⷢ же ѡ͑сѫжⷣати. и͗ли словомъ и͗стѧѕа-
ти, и͗ братиѧ своѧ мловати, противѫ сі͗лѣ.
а͗ще ꙋ͗бо тъкмо хощемъ, многьіѫ пѫти и͗-
мамьі ведѫщѫ на спⷭенїе. е͗динъ пѫⷮ ѥⷭ на
спⷭенїе ведѫи, е͗же ѡ͑ съгрѣшаѫ͑щиⷯ намъ не
въспоминанїе. е͗лика множицеѫ наⷨ
братїа наша и͗ ближнїи согрѣшаѫⷮ. ѻ͑ не-
въспомина́ни злꙋ.̀ блгьіи и͗ незлобивьіи гь
законъ положилъ ѥⷭ и͗ заповѣдалъ ѥⷭ
намъ. ꙗ͗ко ѡ͑ставленїа, прѣгрѣшенїиⷯ
братїи нашиⷯ и͗же къ намъ съгрѣшаѫ͗щиⷯ.
ѡ͗ставлѣти да и͗ намъ ѡ͗ставлена бѫ-
дѫⷮ съгрѣшенїа наша, ꙗ͗же съгрѣшае͗-
мъ е͗мꙋ на всѣкъ днь и͗ аⷭ. Възде бра-
25а
толюбие на всⷯѣ, заповѣдае͗тъ гь. въжⷣелѣ-
нїе, любве сеѫ хотѧ въсадити въ срⷣца наша
гь. въ зде ꙋ͗итъ наⷭ и͗ молитъ въсѣкомъ нра́-
вомъ не въспоминати злаго, ни же доса-
жⷣати ни крамолити сѧ. понеже бо, кореⷩ
блгьіи͗мъ въсѣмъ, любовъ ѥⷭ. въсѣ же врѣ-
ждаѫща и͗ погꙋблѣѫща любовъ. ѿсѣца-
еⷮ и͗ ѿганѣе͗тъ, ꙗ͗вѣ бо ꙗ͗ко любити съ-
противно еⷭ и͗ поврѣдно злопоминанїꙋ. гь
незлобїꙋ насъ ꙋ͗итъ, и͗ сїе прѣдаеⷮ намъ.
и͗ е͗же а͗ще мьі пращае͑мъ братїамъ нашим,
и͗ ближнимъ съгрѣшенїа. пращати намъ гь
съгрѣшені͗а наша ѡ͗бѣщае͗т сѧ. нито же и͗-
но тако мръзиⷮ бꙋ, ꙗ͗ко же ненавиⷭ, и́-
же къ ближнимъ безльство и͗ немлⷭрдїе.
и͗ ꙗ͗ко же мьі сѫдимъ братїамъ нашиⷨ, та-
ко сѫдити и͗ батъ и͗ намъ бъ ѿцъ нбⷭьіи.
и́ а͗ще ѡ͗ставимъ ближнимъ съгрѣшенїа.
и͗ мьі по таковомꙋ жде дарꙋ ѿ ба споⷣбити
сѧ и͗мамьі. И͗ мьі ꙋ͗бо трѣбꙋѫ͑ще сами ѡ͗ста-
вленїа, ѡ͗ставлѣти длъжни еⷭс мьі. мьі
же братїамъ и͗ дрꙋго́мъ ѡ͑ставлѣе͗мъ, бъ
же рабомъ ѡ͗ставлѣе͑тъ мьі ꙋ͗бо, пови́-
нни е͑смьі тьісѫщамъ зламъ. бъ же безгрⷺ-
шенъ ѥⷭ. сего ради простимъ прѣгрѣ-
шенїа братїи нашиⷯ, и ѿвръзѣмъ въ-
25б
сѣкѫ злобѫ и͗ лѫкавство ѿ себе. и ходи досто-
и͗но званїемъ, и͗м же нарекохом сѧ по име-
ни хвⷭꙋ. не ръцѣмъ ꙗ͗ко многа простихомъ
братїамъ, ѡ͗нѝ же пакьі съгрѣшишѫ намъ.
се ꙋ͗бо и͗ мьі ꙋ͗сльішати и͗мамьі ѿ влⷣкѫ, по-
неже и мьі просно съгрѣшае͗мъ. не ръцѣмъ,
ꙗ͗ко велїа съгрѣшишѫ намъ ближни, и͗ мно-
га зла братїа показашѫ намъ. ꙗ͗рѫще
и͗ ѡ͗биⷣще наⷭ, и͗ не можемъ простити и͗мъ,
елика бо ѡ͗ставимъ братїамъ свои͗мъ,
толика и͗ болшаа ѡ͗савиⷮ намъ незлобивьі-
и гь. понеже бо, и͗ множаи͑ша и͗ тѧшаи͗-
шаа сѫⷮ наша прѣгрѣшенїа. а͗ще ѡ͗ставихоⷨ,
ѡ͗ставиⷮ намъ. и͗ а͗ще простимъ, простиⷮ.
а͗ще ли же ꙋ͗дръжимъ злопоминанїе на бра-
тїѧ своѧ, ꙋ͗дръжиⷮ и͗ бъ на наⷭ. а͗ще прогнⷺ-
вае͗м сѧ, прѣгнѣвае͗т сѧ на наⷭ, ꙗ͗ко же
мѣримъ. ѿмѣрит сѧ намъ. Оу͗сльішимъ
прⷪрка захариѫ глѧща. злобѫ къжⷣо бра-
тꙋ своемꙋ, да не въспоминаетъ въ срⷣци
свое͗мъ, и͗ къжⷣо злопоминанїе на ближнⷺ-
го своего, да не и͗матъ въ ꙋ͗мѣ свое͑мъ,
въсѣкъ ꙋбо злопомнителъ, безаконикъ ѥⷭ.
и͗ съкрьіваѫи вражⷣѫ, съставлѣе͑тъ лъсть.
Ꙍ͗ въсѣкои непраѵ̈дѣ, не въсптоминани злꙋ͑
ближнемꙋ свое͗мꙋ. нѫ а͗ще еⷭ врагъ твои,
26а
накръми е͗го. и͗ ѿпꙋсти неправдѫ
ближнемꙋ свое͗мꙋ. и͗ тогда молѧщꙋ тиⷭ,
грѣси твои раздрѣшаѫ͑т сѧ, и͗ пакьі
глеть, лкꙋ съблюдае͗тъ гнѣвъ. и͗ ѿ га и͗-
щеⷮ и͗сцѣленїе. самъ плътъ съи съблюда-
етъ враждѫ, да кто ѡ͗цѣститъ грѣхьі е͑го.
въспомѣни ѡ͗ ле послѣднѣа своа, и͗ прѣ-
стани ѿ вражⷣеванїа, ѿстани сѧ ѿ
крамольі, и͗ ꙋ͗малиши грѣхьі, страⷯ бо гнь
ненавидиⷮ злобьі, и͗ досадьі и͗ гръдьінѧ, и͗
пѫти лѫкавьіⷯ. не ръци и͗м же ѿбразомъ
бьіⷭ къ мнѣ, бѫдѫ и͗ а͗зъ къ немꙋ, нѫ потръ-
пи га да поможеⷮ тебѣ, въ пѫтеⷯ ꙋ͗бо
праведньіⷯ, живоⷮ, пѫтїе же злопомꙿни-
телъ, съмртъ. ꙗ͗ко же и͗ бжⷭтвньіи а͗пⷭлъ
глетъ, ѿложше въсѣкѫ скврънⷩѫ злобьі,
кротостїѫ прїи͗мѣте. слова мое͑го, мо-
гѫщее спⷭти дшѧ вашѫ. ѝ не бѫдѣте дѣ-
ти разꙋмомъ, нѫ злобѫ младенствꙋи͗-
те. Бѣжимъ оу͑бо братїе злѫѫ стрⷭть
злопоминанїа да не ꙋ͗далитъ наⷭ ѿ бжїа
дръзновенїа. не смѣе͑т бо никто же
дръзнѫти къ боу, и͗мѣѫи недѫгъ съ зло-
поминанїа. и͑ прѣдьстати боу истотѫ мо-
литвоѫ. възбранѣє͑т сѧ самого га глѧ-
щаго. а͗ще принесеи даръ свои въ црковь,
26б
и͗ тамо въспомѣнеши. ꙗ͗ко и͗маⷮ браⷮ твои на-
тѧ то, ѡ̀ставѝ даръ твои тамо прѣдь цркве, и͗ и͗-
ди прѣжде и͗ съмири сѧ братꙋ свое́мꙋ.
и͗ тогда пришеⷣ принесеши даръ свои.
Е͗гда же постите сѧ, не бѫдѣте ꙗ͗ко же
лицемѣрїи, ꙋ͑ньіли. и͗змѣнѣѫ͗т бо лица
своа, ꙗ͗ко да ꙗ͗влѣѫ͑т сѧ людемъ постѧщⷭе,
а͗мѝнъ глѧ вамъ, ꙗ͗ко погꙋблѣѫ͗тъ мъзⷣѫ своѫ.
Наꙋ͗ивъ наⷭ гь, съгрѣшаѫщимъ намъ ѡ͑ста-
влѣти прѣгрѣшенїа. и͗ стрⷭть тъщесла-
вїа, ꙗ͗ко скврънѫ дшевнѫ ѿмьівати, по-
велѣвае́тъ. порѫаѫ͗щꙋ. ꙗ͗ко не тъ-
кмо ꙗ͗влѣвати сѧ и͗ дръзати постѧщи-
м сѧ намъ. нѫ пае тъщати сѧ,
ꙋ͑таи͑ти сѧ въсⷯѣ. мноѕи бо лци,
добродѣли нѣкьіѫ сътворишѫ, и͗ нито
же ѿ ниⷯ полꙅевашⷭѧ. не ꙗ͗ко доброда-
тѣлїе не могѫⷮ полꙁевати. нѫ понеже
не тво́римъ сїа ꙗ͗ко же поⷣбае͑тъ.
не добро ꙋ͗бо еⷭ доброе, е͗гда не добрѣ бьіва-
е͗ть. и͗ пакьі праведнѫѧ, правдѫ гонѝ.
сирⷱѣ, млⷭтьінѣ, добра еⷭ, нѫ е͗гда кто,
млⷭтьінѧ твориⷮ трѫбитъ и͗ ꙗ͗влѣе͗тъ,
нито же ѿ млⷭтьінѧ полꙋи. и͗ млтва,
велїе ѡ͑рѫжїє е͗стъ, дръжѫщимъ сїѫ.
нѫ е͑гда прѣвъзнашае͗т сѧ кто, и͗ велерѣиⷮ
27а
ꙗко же фарисеи ѡ͗нъ, молитвѫ погꙋблѣеⷮ.
таково жде дѣло еⷭ и͗ поⷭ, по поⷣбиꙋ дръжѫ-
щимъ е͗го, и͗ творѧщимъ, велїѫ полѕо хо-
датаи еⷭ• а͗ и͗х же лицемѣрїе͗мъ и͗ лъ́же-
ѧ постѧщимъ, нито же полꙅꙋе͗тъ.
Е͗гда ꙋ͗бо реⷱ постите сѧ, не бѫдѣте ꙗ͗-
ко же лицемѣри ꙋ͗ньі́ли. и͗змѣнѣѫ͑т бо ли-
ца своа. ꙗ͗ко да ꙗ͗влѣѫ͑т сѧ лкомъ постѧ-
ще сѧ а͗минъ глѧвамъ, ꙗ͗ко погꙋ-
блѣѫтъ мъзⷣѫ своѫ. Бѣхѫ бо въ жидо-
воⷯ такови, лкоꙋ͑годници. и͗ли хвальі раⷣ
льскьіѫ постѧще сѧ, блѣдⷯѣ себе по-
добѣхѫ ꙗ͗влѣати. и͗ лица своа и͗змѣнѣа͗-
хѫ, ꙋ͑ньіла. и͗ и͗сплънь сꙋмнѣнїа показа-
ѫ́ще. лицемѣренъ ꙋ͗бо ѥⷭ, и͗же дрꙋгьі ѡ͑бра-
зъ въ мѣсто дрꙋгаго показꙋе͗тъ. сѝрⷱѣ,
а͗ще кто нищъ ѥⷭ, и͗ кнѧжско лице на сѧ
показꙋе͗тъ. таковїи ꙋ͗бо сѫⷮ, и͗ и͗же тъ-
щеславїа раⷣ постѧщеи сѧ. и͗ли не постѧ-
ще сѧ, ꙗ͗ко постници творѧт сѧ. да-
же бо и͗ мьі таковаа не постражⷣемъ. по-
велѣваетъ гь, да не льскьіѫ раⷣ славьі,
пощенїе възлюбимъ. нѫ полѕьі ради
ни е͗же ѿ сего. Поⷭ ѥⷭ тъкмо до поздѣ ꙗ͗сті,
нѫ и͗ еже мало ꙗ͗сти. не же въ вторьі-
и днь ꙗ͗сти, ѥⷭ въздръжанїе. нѫ е͗же не
27б
ꙗ͗сти много разлинаа брашна. Пощенїе
ѥⷭ, трапеза. е͑дино видномъ брашнѡмъ съ-
ставлена. Пощенїе бесловесно ѥⷭ, е͗же
врѣмѧ ꙋ͑реⷱнное жⷣати. не въздръжно къ
тра́пезѣ ꙋ͗стръмити сѧ. и͗ тѣло кꙋпно и͗ ꙋ͗-
мъ къ прѣдлежѫщїимъ сластно приле-͗
жати. Пощенїе и͗стинное не тъ-
кмо и͗стаати тѣло. нѫ и ѧⷭ ѧ͗же трѣбова-
хомъ ꙗ͗сти, давати нищимъ. даже при-
е͗млѧще пищѫ ѿ наⷭ. и͗ насьіщаѫ͗ще сѧ,
молѧⷮ ѻ͗ наⷭ, и͗ приѫ͑тно къ бꙋ пощенїе
наше бѫдеⷮ. Постѧщꙋ ти сѧ реⷱ, раздрⷶ-
блѣи а͗лѧщимъ хлѣбъ свои. и͗ прⷪркъ і͗ѡѝлъ
глетъ, ѡ͑стите поⷭ. проповѣдаи͗те ꙋ͗го-
жⷣенїе. и͗ възъпите. горе горе ꙗ͗кⷪ
близъ днь гнь. и͗ пакьі ѡ͗братите сѧ къ
мнѣ ѿ всего срⷣца вашего. пощенїе͗мъ и͗
плаемъ и͑ рьіданїе͑мъ, и͗ растъгнѣте
срⷣца ваша, а͗ не ризьі вашѧ. и͗ ѡ͑братите
сѧ къ гꙋ бꙋ нашемꙋ. ꙗ͗ко млⷭтивъ и͗ ще-
дръ ѥⷭ. длъготръпѣливъ и͗ многомлⷭтивъ.
и͗ раскае͗т сѧ ѡ͑ злобаⷯ нашиⷯ. и͗ прⷪркъ двдъ.
а͗з же е͗гда ѡ͗ни стѫжаахѫ ми, ѡ͗блаа-
ах сѧ въ врѣтище, и͗ смѣрѣахъ потомъ
дшѫ моѫ. колѣнѣ моа и͗земногостѣ ѡ͗
поста. и͗ плътъ моа и͗змѣни сѧ е͗леа ради.
28а
И нашъ блгьіи влⷣка хс, хощѫ дѣломꙋ наꙋ͑и-
ти наⷭ, прѣжⷣе постити сѧ. ѻ͑ бѣснꙋѫ͗щиⷨ гла-
аше. съи роⷣ, ниим же можетъ и͗зьіти,
тъкмо млитвоѫ и͗ постомъ. и͗ стїи е͑го
ꙋ͑еници и͗ а͗плⷭи, трꙋдомъ и͗ пощенїемъ
и͗ млтвами, тѣлеса своа поработишѫ,
и͗ знаменїа велїа и юдеса сътворишѫ.
ктомꙋ же и͑ бговидецъ мои͗си етьіри-
десѧ днїи постив сѧ. законъ приѫтъ,
и͗ прⷪркъ и͗лїа, толико постив сѧ дне въ
нбса заклюи. трїе же ѡ͗тро́ци. пощенїєⷨ пещꙿ
ꙋ͗гасишѫ ѡ͗гньꙿнѫ, и͗ безаконнаго мѫⷱ-
телѣ побѣ̀дишѫ. прⷪрица же а͗нна, мо-
литвоѫ и͗ постомъ самꙋи͗ла заѧⷮ, и͗ поно-
ше́нїе безѧдїа раздрѣши. Пощенїе и͗з на-
ѧла въ раи прѣдано бьіⷭ. пръвѫѧ заповѣдъ приѫ͗лъ
е͗сть а͗дамъ. ѻ͑ дрѣва, е͗же въдъти зло и͑ до-
бро, не ꙗ͗сти. а͗ еже рещи не ꙗ͗сти ѿ не-
го, постꙋ и͗ въздръжанїꙋ е͗сть
ꙋ͗законенїе. аще би е͗вга ꙋ͗дръжала
сѧ ѿ дрѣва, не бихомъ сего пощенїа трѣбов-
ли. мьі, нѫ понеже не постихом сѧ ѿ-
падохомъ и͗з ра́ꙗ. Пости́м сѧ проее. да-
же пакьі въ раи възвра́тим сѧ. ѡ͗браз бо жи́-
тїа раи͗скаго, пощенїе еⷭ. не бѣше бо въ
ра́и ви́на, ни же заколенїа животньімъ,
28б
ни мѧсоꙗ͗денїа. по по́топѹ ꙋ͗бо ви́но бьі
и͗ по потопѣ, ꙗ͗стїꙗ всѣ ꙗ͗ко зелїе злака пов-
лѣно бьіⷭ. е͗гда же позна сѧ съвръшенї-
е, тогда прошено бьіⷭ наслажⷣенїе.
Тебѣ же постѧщꙋ сѧ, помажѝ главѫ свⷪ-
ѫ и͗ лице свое ꙋ͗мьіи. ꙗ͗ко да не ꙗ͗виши сѧ
лкѡмъ постⷭѧ, нѫ ѡ͗цꙋ свое͑мꙋ въ та-
и͑нѣ. и͗ ѿцъ твои зрѧи въ таи͗нѣ, въздае͗-
тъ тебѣ ꙗ͗вѣ. Древнїи лци, радоⷭ знаме-
нїе и͗мѣахѫ, мазати сѧ масломъ по ба́ни.
и͗ мьі ꙋ͗бо, тако раⷣоуѫ͗ще сѧ ꙗ͗влѣе͗м сѧ. ѡ̀мьі-
хом бо сѧ и́ ѡ͑истихом сѧ и͗менемъ га на-
шего і͗ѵ҃ ха, и͗ дхомъ ба нашего. ѿ прѣдѣ-
днѣго бо грѣха, стьімъ кръщенїемъ свобо-
дихом сѧ. е͗леи же познавае͗т сѧ млⷭтьі-
нѣ. глава же наша хс, ѥ͗го же поⷣбае͑тъ
мазати млⷭтьінеѫ. и͗ лице наше, е͗же сѫⷮ
ювства, ѡ͑мьівати слъзами. пощенїе
же не тъкмо ꙋ͑дръжанїемъ. брашⷩе поⷣбаеⷮ
творити, нѫ и ѿ всѣкѫѫ стрⷭть ѿшаанїе.
глет бо гь и͗саїемъ прⷪркомъ. не сиѝ поⷭ и͗-
ꙁыбраⷯ. нѫ раздрѣшати всѣко свѧзанїе не-
правдьі. раздрѣшаи стръпетнаа, жи-
теи͗скьіⷯ съвъкꙋпленїи. ѿпꙋщаи и͗скꙋше-
ньіѫ ставленїемъ. и͗ всѣко съписанїе не-
праведно растръѕаи. раздраблѣи а͗лѧ-
29а
щимь хлѣбъ свои, и͗ нищиⷯ бескровньіѫ̀ въведи
въ домъ свои. а͗ще видиши нага ѡ̀дѣи е͗гⷪ,
и͗ ѿ своиⷯ сѣменеи не прѣзираи. тогда и͗зьідеⷮ
рано свѣтъ твои. и͗ и͗сцѣленїа твоа скоро про-
ѕѧбнѫⷮ. и͗ прѣдъи͗деⷮ правда твоа прѣд тобоѫ,
и͗ слава биа покрьіе͑т тѧ. А͗ще ꙋ͗бо лице сво-
е слъзами ꙋ͑мьівае͗ши, и͗ дшѫ своѫ ѡ͗ища-
еши ѿ грⷯѣ. и͗ млⷭтьінеѫ ꙋ͑тѣшае͑ши. нищꙹѫ,
и͗ сиⷯ раⷣ главѫ помазае͗ши. сирⷱѣ ха. тогда прⷣѣ-
и͗деⷮ ꙗ͗ко свѣтъ правда твоа, и͗ слава биа съ-
храниⷮ тѧ. Три крѣпости и͗маⷮ дша. ꙗ͗роⷭ
въжⷣелѣнїе. и͗ слово. противѫ ꙋ͗бо силъ
дшевньіⷯ, и͗ заповѣди далъ ѥⷭ намъ бъ. ми-
лостьінѣ ꙋ͑бо, ꙗ͗ростнѫѫ ѧⷭ дши ꙋ͑краша-
е͗тъ. пощенїе же, въжⷣелѣнїе ꙋ͑вѧдае͑тъ,
млтва же ꙋ͗мъ ѡ͗ищае͗тъ. и͗ на зрѣнїе и͗-
стинное оу͗страетъ зрѣти. Не събираи-
те себѣ скровища на земли, и͗де же ръвъ и͗
тлѣ погꙋблѣе͑тъ. и͗ и͑де же татїе поⷣкопа-
ваѫтъ и͗ крадѫⷮ. събираи͗те же себѣ скрови-
ще на небсехъ. и͗де же ни ръвъ ни тлѣ погꙋ-
блѣе͗тъ. ни же татіе поткопаваѫⷮ ни͗ кра-
дѫⷮ. Е͗гда недѫгъ тъщеславїа ѿгна
гь нашъ и͗ бъ, ѻ͑ нестѧжани ꙋит наⷭ проее.
понеже бо лци тъщеславїа раⷣ трꙋдѧт сѧ.
и͗ подвигаѫ͗т сѧ и͗мѣти многаа. Сре́бро-
29б
любиа же недѫгъ, люⷮ еⷭ и͗ пагꙋбенъ. и͗ не-
възможно ѥⷭ жити по бꙃѣ, ѡⷠѧ͗томꙋ и͗ма-
ние͗мъ. златолюбецъ, тъщит сѧ събира-
ти влагалище на земли. нестѧжате-
лньіи͗ же, на нбⷭехъ събираеⷮ вѣнѫѫ жизнъ
и͗ ꙗ͗ко же бьівае͗тъ рѣворабо́тньімъ рѣ-
во бъ. тако жⷣе и͗ злато, бъ бьіваетъ надѣѫ͗-
щим сѧ на́ нъ. ръв же. въ костеⷯ любобога-
тньіⷯ и͗ любостѧжателньіиⷯ бьіваетъ,
поꙗ͗даѫ иⷯ попеенїемъ и͗ бдѣнїемъ. се-
ѫ стрⷭтиѫ болѧⷮ невѣрнїи, и͗ не и͗мѧщїи
на ба ꙋ͗пованїе. пае же и͗ сластолюб-
ци, и͗ блѫⷣници. не и͗мѧⷮ на ба ꙋ͗пованїе, нѫ
на множъстов богатства свое͗го надѣ-
ѫ͑т сѧ и͗ сластострⷭтїемъ ѿ правого пѫ-
ти съвративше сѧ, по стръмнинаⷨ и͗ про-
пастемъ ꙋ͗стръмишⷭѫ. Пишеⷮ бо сѧ, ꙗ͗-
ко любѧи злато не ѡ͗правдит сѧ, и͗ пае
сребролюбїа. нито же и͗но безаконнѣи-
ше. блженъ ꙋ͗бо лкъ, и͗же ѡ͑брѣсте сѧ не-
пороенъ. и͗ въ слѣдъ злата не пои͗де.
и͗ бжⷭтвньіи а͗пⷭлъ глетъ, злато ваше и͗
сре́бро ваше поръждавѣе͗тъ. и͗ ръжⷣа и͗хъ,
на свⷣѣтелство бѫдеⷮ. поꙗ͗стъ плъти ва-
шѫ ꙗ͗ко ѡ͗гнь, и͗ пакьі ѡ͗ле нинѣ бо-
гатїи, въсплаѧще и͗ млъвѧще ѻ͑ стра-
30а
дани вашемъ грѧдѫщее на ваⷭ. И͗ прⷪркъ
а͗ввакꙋмъ, горе множѫщꙋ себѣ, не сѫ-
щаа. лихо събираѫ͑и, събирае͗тъ ꙁло̀ домⷹ
свое͗мꙋ. И͗ двдъ прркъ, се лкъ и͗же не
поло́жи ба помо́щника себѣ, нѫ ꙋ͗пова на
множъство богатⷭва свое͑го и͗ ꙋ͗крѣпи
сѧ ѡ͑ сꙋе͗ти свое͗мъ. и͗ їѡ̀въ, а͗ще събира-
е͗тъ грѣшньіи. ꙗ͗ко землѧ сребро, равно же
калꙋ злато, сѝ въсѣ праведнии възмѫтъ.
и͗ ꙋ͗поваѫ на свое непороное житіе гла-
аше, а͗ще нарекоⷯ златомъ крѣпость моѫ.
а͗ще ли же и͗ възвеселих сѧ многꙋми богать-
ствꙋ бьівшꙋ, и͗ не ꙋ͑поваⷯ на ба мое͑го. лꙋ͗-
е мало праведномꙋ, пае богатства грѣ-
шньіиⷯ многа. Свⷣѣтелъствꙋе͗т же
ми и͗ бжⷭтвньіи павелъ, ꙗ͗ко коренъ всѣ-
мъ зльімъ. сре́бролюбїе и͗ неꙋ͗милени сѫⷮ
таковїи, и͗ безмилостивни. Сего раⷣ
гь ꙋ͗итъ глѧ, не събираи͑те себѣ скровища
на земи и͗де же ръвь и͗ тлѣ погоублѣе͗-
тъ. и͗ и͗де же татїе прокопаваѫⷮ и͗ крадѫⷮ.
Ꙗ͗влѣѫ и͗ показаѫ ѿ сего, скровища неполе-
зное. ꙗ͗ко ръвъ и͗ тлѣ погꙋблѣе͗тъ бра-
шна и͗ ризьі, татїе же и͗ ръжⷣа злато и͗ сре-
бро. та же да реⷱтъ кто ꙗ͗ко не въси крадѫⷮ.
сего раⷣ глетъ, а͗ще и͗ нито же ѿ сиⷯ бѫдеⷮ.
30б
ѡ͗бае ѿ ле, се тъкмо е͑же прилежати
ѡ͗ попеени богатство, и͗ млъвиті присно
житеи͗скьіⷯ, като нѣсть ѡ͑каанно и͑ неполе-
зно, и͗ вѣньімъ мѫкамъ пови́нно. Въсе
ꙋ͑бо, и͗ тꙋнѐ тъщае͗м сѧ, и͗ли трꙋдим сѧ въси
лвци. ѻ͑ земньіⷯ и͗ миходѧщиⷯ вещеⷯ. разꙋ-
мѣимъ ꙋ͗бо, ꙗ͗ко е͗стъство врѣменнеⷨ и͗ ста-
вае͗т сѧ погьібае͗тъ. и͑ млъвоѫ и͗ съмѫще-
нїемъ, въсе льское житїе и͗сплънъ. конѐ-
цъ и͗мѣѫ съмрть. И͗де же сѫⷮ скрови-
ща ваша. тамо сѫⷮ и͗ срⷣца ваша. Не тъкмо бо
на дава́нїе и͗ миръ и͗ любовъ, и͗ съвъкꙋпленїе,
подвиѕаеⷮ наⷭ гь. нѫ и͗ всѣ земнаа прѣзира-
ти ꙋ͗итъ, и͗ небⷭнаа гонити. сѣѫи͗ бо въ плъ-
ти, събираетъ на земли. сего раⷣ и͗ погьіба-
е͑тъ. сѣѫи͗ же въ дꙋсѣ, носиⷮ ѡ͗бразъ небⷭньіиⷯ,
и͗ житїе тамо и͗мѣѫи. на нбсехъ събирае͑тъ скрⷪ-
вище, и͗ вѣно веселит сѧ. нѫ понеже на-
ꙋ̀ихомъ сѧ братїе ѿ влⷣкѫ нашего ха. ѡ͗ста-
влѣти прѣгрѣшенїа братїи нашиⷯ. и поще-
нїа не творити, на ꙗ͗вленїе лкомъ. нѫ
на ꙋ͑гожⷣенїе бꙋ въсѣ твориті, и͗ не събирати
на земли нѫ на нбсехъ. сего раⷣ потъщим сѧ.
да не до слꙋха тъкмо съставимъ заповъда-
е͑маа, нѫ и въ срⷣцихъ нашиⷯ напиши́мъ.
31а
е͗лика а͗ще наⷭ ѡ͗бидишѫ, въсѣ ѿнѣми
простимъ. въспоминаѫ͗ще наша прѣгрѣше-
нїа, и͗ е͗же ѡ͑ сеи заповѣди мъздѫ въспоми-
наѫ͗ще. и͗ не похвальі ради льскьіѫ по-
щенїе твори́мъ, нѫ е͗же ꙋ͗годити бви.
ни же на земли скровища събираи͗мъ. нѫ
на нбсехъ. ꙗ͗ко да нетлѣннаа блгаа на-
слѣдимъ. ѻ͑ хѣ і͗с҃ ги нашемъ. е͗мꙋ
же поⷣбае͗тъ слаⷡ и́ дръжава. е́сть и͗ по-
кланѣнїе. въ вѣкьі вѣкѡмъ
Слово 5
⁘ поꙋ͗енїе в неⷣ пръвѫѧ стьіиⷯ поⷭ. слоⷡ е҃.
етвородесѧтньіи поⷭ братїе, ꙗ͗ко лѣ-
ствица нѣкаа прⷣѣлежиⷮ намъ. ꙗ͗ко сте-
пени и͗мѧщи, сѫщее неⷣлїе въ немъ. и͗ си-
ми на вьісотѫ добродѣтѣлее и приводї-
т сѧ, и͗ повелѣвае͑т сѧ намъ въсходити.
пае же, ꙋ͑пова́нїа рⷣ прⷣѣлежѫщаго
блженства и͗ красотьі, доⷭи͗ньімъ, по-
двигнѣм сѧ кꙋпно с ними полꙋити
проаа бо на пръвьіи степенъ споⷣблъшеⷭ
възьіти бжиѫ блгодѣтїѧ, да не тъкмⷪ
на семъ станемъ молѧ сѧ вамъ. нѫ и на
вто́рьіи степенъ, възьіти ꙋ͑сръдно
у͗готови́м сѧ не тъкмо въ пръвѫⷽ неⷣ-
лѧ, въздръжанїе съблюдѣмъ. въ проее
31б
же неⷣлїе лѣностно прилежимъ. ꙗ͗ко
же всѣ и͗справлъше, разлѣним сѧ
и͗ възлежимъ, нѫ такожⷣе равно, и͗ въ прⷪ-
ее неⷣлїе мѫжскьі подвигнѣм сⷽ.
и͗ множаи͗шее пае, ѡ͑пасновенїа житіа
покажи́мъ. е͗лико бо въ прⷣѣнѣа и͗демъ,
толико ꙋ͗бо пае, прилагати присно мимо-
шеⷣшомꙋ врѣмени поⷣвигнѣм сѧ. заднѣа
забьіваѫ͑ще, прѣд ниим же прилагаѫ͗ще.
тако бо възможно бѫдеⷮ намъ, малꙋ
помалꙋ на съвръшенаа възьіти. и͗ прѣ-
жⷣе съгрѣшенїа ѿмьіти и͗ ѡ͑ⷭтити, и
приложенїе добродѣтѣлемъ приѫ͗ти.
и͗ спⷭенїꙋ споⷣбити сѧ. Понеже бо, право-
славїа днь. сего свѣтльіи празниⷦ и͗ ꙗ͗-
сное тръжъство съзва наⷭ, и͗ любовїѫ
събрахом сѧ. въ съи днь, и͗ зде и͗ по въсѫ-
дꙋ православньіиⷯ сътицати сѧ съборищⷶ
млтвами и͗ молбами веселѧще сѧ кꙋпнѻ.
и͗ ѱалмьі и͗ пѣсньіми радоуѫ͗ще сѧ. блго-
дарньіѫ пѣсни бꙋ възнашаѫ̀ще. Се ꙋ͗бо
и͗ а͗зъ днеⷭ, многьімъ ꙋ͗сръдїе͗мъ. и͗ теплоѫ
и͗ горѧщоѫ любовїѫ, ꙗ͗ко же длъжни
е͗смьі ѡ͗ празницѣ семъ. мала нѣкаа сло-
веса, къ ваше к любви въспомѣнѫ, на ꙋ͗тѣ-
шенїе и полѕѫ дшамъ вашимъ, ꙗ͗ко же
32а
ꙋ͗поваѫ и͗ млⷭѧ бьіти. а͗ще и͗ смѫтими сѧ
срⷣце. и͗ ѡ͗ скръби мѧ бьівшаа напастъ. ѿ на-
шеⷣшииⷯ врагъ, бжїе͑мъ попꙋщенїе͑мъ грⷯѣ мо-
иⷯ ради. нѫ ꙋ͗тѣшае͗тъ гь плаѧщиⷯ сѧ, ꙗ͗-
ко же вѣстъ, правда е͗го и͗ сѫⷣ и͗ млⷭтьінѣ.
Въ сиѫ ꙋ͗бо неⷣлѧ, пръвѫѧ поⷭта. хва цркⷪвъ,
празновати прѣѧ͗ла е͗стъ православие.
сѝрⷱѣ, ꙋ͗крѣпленїе, ъстньіиⷯ и͗конъ и͗ стьі-
хъ. сътвореⷩ празниⷦ съи, михаи͗ломъ
цремъ, и͗ мтерїѫ е͑го блаженоѫ Ѳеѡⷣ ⷪроѫ
царицеѫ. и͗ стьіи͗мъ меѳодїе͑мъ патрї-
а͗рхомъ кстантина граⷣ. бьівъ же сѝ-
це. Попꙋщенїемъ бжїе͑мъ лъвови и͗ са-
врꙋ ски́птра црⷭкаа. ꙋ͑дръжавшꙋ, и͗коноꙋбо-
ренїа наѧтъ ꙗ͗влѣти сѧ е͗ресъ. ѡ͗номꙋ
же злѣ живоⷮ сконавшꙋ. тогожⷣе пакьі
снъ, кѡⷩстантїнъ копро́нимъ, наѧлствꙋ,
и͗ е͗реси прѣѫ͗тни къ бьіⷭ. и͗ ѡ͗номꙋ же сквръ-
ннѣ сконавшоу̀ сѧ. е͗же ѿ ха́зарьі снъ е͑-
го, црⷭтво прѣѫ͗тъ. и͗ сего же житїе скона-
вшꙋ сѧ. е͗рина и͗ кѡнстантїнъ црⷭтвїꙋ
наслѣдници бьішѫ. сиѝ же, тарасїемъ
патрїа́рхомъ наставлѣе͗ми сѫще, сеⷣмьі-
и съборъ събрашѫ. и͗ црковъ пакьі стьіѫ
и͗ко́ньі прїе͗млеⷮ, и͗ свое ꙋ͗крашенїе нала-
гаетъ. Сѝм же ѿ житїа сего прѣста-
32б
влъшим сѧ. и͗ по сиⷯ никифо́р црⷭтвїе прѣе-
млеⷮ. потом же ставра́кїе снъ е͗го,
по сем же михаи͗лъ рагкаве́и. сиже въ-
си, стьіѫ и͗ко́ньі поътаахѫ. По михаилⷹ
же рагкавеꙋ. ѕвѣринои͗менитьі, и лъ́въ
а͗рме́иинъ црⷭтво прѣе͑млеⷮ. и͗ съи вто́рое и͗ко́-
нобо́рство въздвиѕаетъ, и͗ пакьі безъ ꙋ͗-
краше́нїа бжиꙗ црковъ ꙗвлѣшⷭе. се-
го же црⷭтво прѣе͗млеⷮ. михаѝлъ ѿ мѡре́ѫ.
ѿ сего же пакьі. ѳеѻ́филъ снъ е͗го и͗-
же на и͗ко́ньі стьіѫ гнѣвъ и͗мѣѫ, пае прої-
иⷯ множае, горко же сконавшꙋ сѧ ѳе-
ѻ́филꙋ и͗ нꙋжⷣно. ѡ͗ного же, жена, бла-
женаа црца ѳеѡⷣ ⷪра. и͗ снъ е͗ѧ блговѣ-
рньіи михаи͗лъ. црⷭтвїꙋ наслѣдници біваѫⷮ•
и͗ двери дръзновенїа, прѣславньімъ ѿвръ-
заѫтъ. ѿнѫдꙋ же и͗ съшеⷣше сѧ тогда въси,
православїа наставници архїере́е же
и͗ сщенници и͗ рънци свѣтло и͗ ꙗ͗вѣ, правосла-
вїе проповѣдашѫ. и͗ бжиа црковъ. въ своѫ
лѣпотѫ ѡ͗блѣⷭе. того бо раⷣ. днь, съи празнⷹ-
ѫ͗ще днеⷭ. православньім бо ѡ͑нѣмъ цремъ.
и͗ блговѣрньімъ и͗ бжⷭтвньіи͗мъ ѡ͗цемъ на-
шимъ, подвигшии͗мъ сѧ ѡ͗ блгоьстї, и͗ пра-
вославнои и͗ здравои вѣрѣ. и͗ ѡ͗ стьіхъ
и͗ко́нъ ꙋ͗крѣпленїе же и͗ поклоненїе,
33а
и͗ е͗же наⷭ раⷣ велїе се таи͗нство бжиа͗го ꙋстрое͗-
нїа, ꙗ͗сно ꙋ͗крѣпишѫ и͗ проповѣдашѫ. блгⷪ-
даренїе. и͗ вѣнѫѫ памѧⷮ принашае͗мъ ѡ͗ ниⷯ.
неьстивьіих же и͗ зловѣрньіⷯ. и͗ хꙋлникъ стьі-
и͗мъ и͗ко́намъ. ктомꙋ же и͗ въсⷯѣ е͗ретикъ
проклинанїꙋ прѣдае͗мъ и͗ а͗наѳемѣ. Хранѧ-
ще же и͗ съблюдаѫще, древнее прѣданїе, съ-
борньіѫ цркве, и͗ послѣдѫ͗ще прѣданїе͗-
мъ пръвьіи͗мъ прѣдѣлѡмъ и͗ зако́номъ.
стьіиⷯ и͗ бгоносньіиⷯ ѿць и͗ оу͗ителъ нашиⷯ.
и͗ люблѧще и͗ прие͑млѧще сеⷣмое исло стьі-
иⷯ и͗ въселенскьіиⷯ съборъ. тѣм же, и͗ бьівшѧѫ ѡ͑со-
бньіѫ събо́рьі иⷯ, по мѣстоⷯ, стьімъ дхомъ съ-
ставленьіѫ. и͗х же бо ѡ͗ни, проклѧтїꙋ
прѣдашѫ. проклинаѐмъ и мьі, и͗х же па-
кьі ѿлѫишѫ, и͗ли и͗звръгошѫ, тако жⷣе и͗ мьі
и͗мамь и͗хъ. тако жде пакьі. и͗х же приѧ͗шⷾ
и͗ поьтошѫ, поьтае͗мъ и͗ мьі. прокли-
наѫ͗ще и͗ а͗наѳемати сꙋѫще и͗ ѿрѣва-
ѫ͗ще въсѧ е͗ресникьі, и͗ хрїстїанѡⷨхꙋлни-
кьі. и͗х же и͗ стохꙋлникьі нарекошѫ. хрї-
стиꙗ͗ньі же нарицае͗мъ и͗ глемъ и͗ и͗мамьі,
православньіⷯ, покарѣѫ͗щиⷯ сѧ и͗ послѣдꙋѫ͗щиⷯ,
по прѣданїꙋ стьіѫ и͗ съборньіѫ цркве, ꙗ͗-
ко же, и͗ стьіи и͗ въселенскьіи съборъ сеⷣмьіи
и͗же и͗ бжиѫ блгⷣтїѧ, въ никеи͗скои митро́по-
33б
ли вто́рое на и͗конобо́рищи събра́ сѧ, е͗ли-
ка свои͑ми прави́лами и͗зложишѫ и͗ наꙋ͗ишⷽ,
послѣдꙋѫ͗ще прѣданїꙋ въселенскьіѫ цркве.
съдръжиⷮ же прѣданїе стаго сего и͗ въселе-
нскаго събора, съ проими же и͗ сиꙗ͗ тако глѧ-
ща. Съ въсѣкьімъ ꙋ͗бо ѡ͗пасенїемъ и͗зьі́скⷶ-
вше и͗ и͗спьітавше. ѝ съмотре ꙋ и͗стинно-
мꙋ послѣдовавше. нито ѿе͗млемъ,
и͗ нито же прилагае͗мъ. нѫ въсѣ прѣданїа
съборньіѫ цркве неврѣдна съблюдаѫ͗ще, и͗ по-
слѣдꙋѫще, ше́стьімъ въселенскьімъ стьі-
мъ съборомъ, въсѣ црковнаа прѣданїа, писа-
наа и͗ ꙋ͗закѻненаа непрѣложно съхранѣ-
ѫ͗ще, ѿ них же е͗дино еⷭ. и͗ стьіхъ и͗конъ, въ
спасае͗мое въѡбраженїе. е͗же ꙋ͗бо,
е͗ѵⷢлскомꙋ проповѣданїꙋ, послѣдно съвѣщⷶ-
е͗т сѧ на ꙋ͗вѣрене, и͗стиннаго хва въ ле-
нїа, а͗ не ꙗ͗ко по мътанїꙋ мнѣти сѧ.
и͗ на поⷣбное и͗звѣщенїе намъ
потрѣбно бьіⷡше, ꙗ͗же бо дрꙋгъ съ дрꙋгьіⷨ
познавае͗ма. без сꙋмнѣнїа, и͗ дрꙋгъ съ дрꙋ-
гьімъ и͗мѣѫ͗тъ съвѣщанїа. Сѝмъ ꙋ͗бо та-
ко сѫщимъ, ꙗ͗коⷤ црⷭкьімъ пѫтемъ шествꙋ-
ѫ͗ще. бгогласньімъ ꙋенїемъ, стьіиⷯ ѿць на-
шихъ послѣдꙋѫще, и͗ прѣданїꙋ въселенскьі-
ѫ цркве, въ сїѫ бо въселшꙋ сѧ стомꙋ дхꙋ,
34а
ѡ͑пасно познавае͗мъ. повелѣвае͗мъ же,
и͗звѣщенїе͗мъ въсѣкьімъ, и͗спьітанїемъ.
близꙋ порѧдⷩо, знаменїа ьстнаго и͗ животво-
рѧщаго крⷭта. полагати стьіѫ и͗коньі,
е͗же нарътанїе͗мъ и͗ писменьі. и͗ дрꙋгьі-
ми вещми ꙋ͗крашенїе и͗мѧще. въ стьі-
хъ бжиахъ цркваⷯ писати сѧ, и͗ на сщен-
ньіиⷯ съсѫдⷯѣ и͗ ризаⷯ. на стѣнах же и͗ дъскаⷯ,
въ домѣх же и͗ пѫтеⷯ, га нашего и͗ ба и͗ спⷭа
і͗ѵ҃ ха и͗конѫ писати. и͗ прⷭтьіѫ и͗ прѣстьі-
ѫ влⷣцѫ нашѫ бцѫ, ьстньі и͗х же а͗глъ
и͗ всⷯѣ стьіхъ, и͗ прѣпоⷣбньіиⷯ мѫжъ. е͗лико
бо на ѧсто и͗ко́ннаа въѡ͑браженїа възира-
ѫ͗т сѧ. толико бо. и͗ зрѧщїи сѝхъ и͑коньі,
на въспоминанїе ѡ͗нⷯѣ пръвьіиⷯ ѡ͗бразъ ꙋ-
трѣзвѣѫ͗т сѧ. на възлюбленїе, и͗ покланѣ-
нїе. и͗ ъстноє цѣлованїе иⷯ. и͗ по вѣрѣ наше-
и, и͗стинное поклоненїе, е͗же томꙋ е͑-
диномꙋ бжⷭтвномꙋ е͗стъстⷡꙋ поⷣбатъ,
нѫ и͗м же нꙿравомъ ѡ͑бразꙋ ъстнаго и͗ жи-
вотворѧщаго крⷭта. и͗ стомꙋ і͗е͗ѵⷢлїꙋ. и͗
стьімъ танамъ. каденїа и͗ свѣщїе прино́-
симъ, поьсти сѝмъ творѧще. ꙗ͗ко же
и͗ древнимъ блговѣрно ѡ͑бьіно бѣше,
поетенїе бо и͗ко́намъ, на пръвьіи ѡ͗ра-
зъ ѡ͗нъ въсходиⷮ. покланѣѫ и͗же сѧ и͗конѣ,
34б
покланѣе͗т сѧ ѡ͗номⷹ, е͗го же ѡ͗бразъ написа
сѧ. Се же ꙗ͗вле́нно еⷭ, и͗ прѣжⷣе на бьівш-
мъ и͗ познано и͗ вѣдомо и͗ проповѣдано.
ꙗ͗ко по иконаⷯ, и͗ и͗конами поътае͗т сѧ и͗
покланѣе͗т сѧ и͗стина. ꙗ͗ко же и͗ въ стьіи͗-
мъ шестьіи͗мъ съборѣ въселеленскьіи͗мъ.
писано есть сице глѧ. нѣкьіиⷯ ьстньі-
и͗хъ и͗конаⷯ писанїи. а͗гнецъ пръстомъ прѣ-
стьімъ показа͗емъ пишет сѧ, и͗же въмѣ-
сто ѡ͗браза блгⷣти ꙗ͗влѣе͗т сѧ намъ. и͗сті-
ннаго а͗гꙿнъца, ха ба нашего. закономъ прѣжⷣе пока-
заѫ. сего раⷣ древньіѫ ѡ͗бразьі ини. ꙗ͗ко
и͗стинѣ знаменїа и͗ пронарътанїа. црⷦви
прѣдана цѣлованїемъ. блгⷣть и͗ и͗стинѫ
поьтае͗мъ, ꙗ͗ко съвръшенїе законоу
сиѫ прие͗мше. ꙗ͗ко же бо съвръшено єⷭ,
а͗ще и͗ шаротворенми прⷣѣ зракьі въсѣхъ
ѡ͗бразъ въземѧщаго грѣхьі мира, а͗гнъ-
ца ха ба нашеⷢ ⷪ, по льскомꙋ ѡ͗бразꙋ на-
писꙋе͗т сѧ, тако жⷣе, и͗ ѿ нинѣшнего дне
въ мѣсто ветхаго а͗гньца, написовати сѧ
повелѣвае͗мъ. даже по семъ, смѣренї-
а вьісотьі, биаго слова разꙋмѣваѫ͗ще.
и͗ на въспоминанїе плътскаго пожитїа
стрⷭти же ѥ͗го и͗ спⷭньіѫ съмръти, наставлⷺ-
е͗ми. и͗ е͗же ѿ сего бьівшее мирꙋ и͗зба-
35а
вленїе. Тако ꙋ͗бо крѣпит сѧ и͗ ꙋ͗твръжⷣает сѧ стьіиⷯ
ѿцъ нашиⷯ ꙋ͗енїе. е͗же еⷭ прѣданїе събо-
рньіѫ стьіѫ цркве, ꙗ͗же ѿ конѐцъ въ концⷽ
прие͗мши е͗ѵⷢлїе. тако бо, глааше ѻ͑ хѣ
павлꙋ, и͗ въ семꙋ бжⷭтвномꙋ а͗пⷭлкомꙋ ли-
кꙋ, и͗ дховно истьіни послѣдꙋѫ͗ще. съ-
дръжаѫще прѣданїа, ꙗ͗же прѣѫ͗хомъ. та-
ко бо побѣдньіѫ пѣсни цркви прⷪроьскьі въ-
спѣваѫ͗тъ. раⷣуи́ сѧ ѕѣлѡ дъщи͗ і͗ерⷭлмова,
весели сѧ и͗ красꙋи͗ сѧ ѿ въсего срⷣца свое͗го.
ѿѫ͗тъ ꙋ͗бо гь неправдьі ѿ тебе съпроти-
влѣѫ͗щих сѧ тебѣ. и͗зба́ви сѧ ѿ рѫкъ
твои͗хъ въцрит сѧ гь посрⷣѣ тебе. не ꙋ͗-
зриши злаⷶ ктомꙋ, и͗ миръ на тебѣ до вѣ-
ка врѣмене. Смѣѫщїих же проее,
и͗нако мѫдръствовати, и͗ли ꙋ͗ити, и͗ли
по мръзскьїхъ е͗ресникъ, цркⷪвнаа
прѣданїа прѣзирати, новаа нѣкаа разꙋмѣ-
вати, и͗ли ѿложити нѣкое ѿ ина црко-
внаго, и͗ли е͗ѵⷢлїе. и͗ли знаменїе крⷭта,
и͗ли въсписанїа и͑конъ стьіиⷯ, и͗ли мощи стьі-
и͗хъ мѫенїкъ. и͗ли разꙋмѣвати стръпті-
во, и͗ коварно. е͗же развратити то ѿ
ѡ͗бьіньіиⷯ прѣданїи въселенскьіѫ цркве.
ктомꙋ же и͗ е͗ще, а͗ще ꙗ͗ко ѡ͗бщїихъ и͗мѣ-
ти, сщенньіѫ съсѫдьі. и͗ли естньіѫ мона-
35б
стьірѧ. а͗ще и͗ е͗пⷭкопи сѫⷮ, и͑ли клирици,
и͗змѣтати повелѣвае͑мъ. а͗ще ли же ръ-
ници сѫⷮ. и͗ли бѣлци, ѿ приѧщенїа да ѿлѫ-
аѫ͗т сѧ стьіи съборъ сїа прѣдалъ ѥⷭ.
въси ꙋ͑бо тако вѣрꙋемъ, въси тако мѫ-
дръствꙋе͗мъ. въси тако похвалше за-
писа̀хомъ, сїа вѣра естъ стьіиⷯ а͗пⷭлъ,
сїа вѣра еⷭ стьіиⷯ ѿцъ, таковаа вѣра еⷭ
православньіиⷯ всѣхъ. сїа вѣра въселенⷾ-
ѧ ꙋ͑крѣпи. вѣрꙋѫще въ е͗диного ба, въ тро-
и͗ци пѣвае͑маго, ъстньіѫ и͗коньі цѣлꙋ-
е͗мъ. е͗лици же тако не мѫдръствꙋ-
ѫ͑тъ, прѡклѧти да бѹдꙋть. елици тако не
мꙋдрствѹют, далеⷱ ѿ цркве стьіѫ да ѿженѫт сѧ.
Мьі ꙋ͗бо ꙋ͗добренїе семꙋ законоположе-
нїꙋ црковномꙋ послѣдꙋемъ, мьі запо-
вѣданїа стьіхъ ѿцъ послѣдꙋѐмъ. мьі,
прилагаѫ͗щїиⷯ то, и͗ли ѿе͗млѧщиⷯ ѿ цръ-
кве, проклинае͗мъ. мьі, въводїмое
новозаконенї. хрїстїа́нохꙋлникъ е͗-
ретикъ, проклинае͗мъ. мьі, стьіи͑мъ и͑-
ко́намъ покланѣѐм сѧ. мьі, не мѫ-
дръствꙋѫщиⷯ тако, проклѧтїꙋ и͗ а́-
наѳемѣ прѣдавае͗мъ. Сїа и͗ та-
коваа, сѫⷮ стьіиⷯ ѿцъ нашиⷯ и͗ ꙋ͗ителъ,
ѻ͑ пра́вославнои вѣрѣ поⷣвиѕанїа. сиⷯ трꙋ-
дьі и͗ болѣзни приѫтъ лколюбецъ бъ,
36а
пае вьського плоприношенїа. блж-
ни ꙋ͗бо и͗ тръблажени сѫⷮ въси, е͗лици не-
сꙋме́нномъ срⷣцемъ съхранѣѫ͗тъ, ꙗ͗же ѡ͗-
нѣми ꙋ͗крѣплена. и͗ прѣдана бьішѫ бже-
ствнаа прѣданїа и͗ ꙋ͗енїа. Блжни ꙋ͗бо
сѫт, и͗же ѡ͗нѣми ѡ͗сѫжⷣеннаа и͗ ꙋ͗нииже-
наа ѿвращаѫ͗ще сѧ хꙋлнаа прѣ-
данїа, и͗ разꙋмѣнїа. блжни ꙋ͗бо сѫⷮ, и͗же
съ вѣрѡѫ правоѫ. житїе право показꙋѫ͗ще.
и͗ прѣбьітїе блго. и͗ добродⷮѣлно и͗мѧще,
дѣла блгаа не и͗мѧщимъ. е͗дина вѣра спа-
сти наⷭ братїе не можеⷮ. сего раⷣ мо-
лѧ сѧ въ врѣмѧ се въздръжанїа, пола-
гаа и͗ вѣрѫ и͗мѣти потъщим сѧ. спно
бо еⷭ прⷣѣлежѫщее врѣмѧ поста. не тъ-
кмо а͗рїѐреѡ͗мъ. и͗ сщенникѡмъ, и͗ и͗-
но́кѡмъ. нѫ и цремъ и͗ кнѧѕемъ. и͗ во-
и͗номъ, и͗ простьімъ, народомъ въсѣмъ. ма-
льім же и͗ великьімъ, мѫжемъ и͗ женамꙿ.
въсѣкомꙋ же родꙋ, и͗ въсѣкомꙋ възрастꙋ.
не ꙋ͗дръжанна бо еⷭ блгⷣть, въсѣкомꙋ хо-
тѧщⷪ ⷨꙋ блгое. прѣмѫдромꙋ же и͗ про-
стомꙋ, богатомꙋ и͗ нищомꙋ.
Постъ ꙋ͗бо братїе, ѡ͗бновлєнїе еⷭ дши.
житїꙋ цѣломѫдрїе. пощенїе хра-
ниⷮ младенцѧ. цѣломѫдритъ ю͗нньіѫ.
36б
ьстнⷯѣ твориⷮ старьіѫ. съвъкꙋпленїе
браномꙋ еⷭ съхраненїе. сверѣпствꙋѫ͗-
щимъ еⷭ ѡ͗бꙋзданїе. дѣвъствꙋ е͗стъ
питателъ. женамъ ꙋ͑крашенїе блголѣ-
пное. Пощенїе, и͗ ѡ͗ищенїе и͗ ѡ͗сще-
нїе ѥⷭ дшамъ. Е͗лико бо вънѣшнїи на-
шъ лкъ и͗знемагае͗тъ. толико, вънѧтръ-
нїи ѡ͗бнавлѣе͗т сѧ. таково ꙋ͗бо еⷭ блгоро-
ство поста, ꙗ͗ ⷦ ⷪ жилища наⷭ бꙋ творити.
нѫ понеже ꙋ͗бо, не тъкмо ѿ брашенъ пості-
ти сѧ повелѣно е͗сть, нѫ въсⷯѣ зльіⷯ ѿша-
а͗нїе. Ѿложиⷨ проее молѧⷭ въсѣмъ братїе,
лѣноⷭ и͗ нераденїе, ꙋ͗ньінїе, завиⷭ. ре-
вностъ. злонꙿравїе. самоꙋ͗годїе.
самохотѣнїе. ѡ͗станѣм сѧ лихои͗манї-
а, похьіщенїа, непраѵ̈дьі, клевета-
нїа. лъжѫ, клѧтвопрѣстѫпленїа.
пїа́нства. ꙋ͗бии͗ства. татбьі. ѡ͗бъꙗ͗-
денїа, блѫ͗дъ, и͗ въсѣкьіѫ неⷭтотьі.
бъдим же и͗ подвиѕаи͗м сѧ на вꙿсеврѣмеⷩ-
ньіѫ пѣсни, бѫдѣмъ, бъдри на пѣсносло-
вїе и͗ ътенїе. покланѣѫ͑ще колѣнѣ,
по прѣданїꙋ, и͗ ꙋ͗енїоу, стьіихъ и͗ бгоно-
сньіихъ ѿцъ. дрꙋгъ дрꙋгоу тѧготьі
носѧще. понеже ѡ͗въ есть немощенъ,
ѡ͗вже крѣпокъ. не ревнꙋи͗мъ лѫкаствꙋ-
37а
ѫщимꙋ, ни же завидимь творѧщимь
безаконїе. и͗ съхнѫт бо въскорѣ ꙗ͗ко трѣ-
ва, и͗ ꙗ͗ко зелїе злака ѿпадѫⷮ и͗ повѣнѫть.
Възревнꙋи͗мъ боѫ͑щим сѧ га. възави-
димъ, ходѧщимъ по законꙋ биꙋ,
и͗ съвръшаѫщимъ стьіѫ е͑го заповѣди.
а͗рхїе͑ре́е, и͗ сщенници, ѡ͑блѣцѣм сѧ свѣтло-
ѫ си́лоѫ млⷭѧ. и͗ ꙋ͗їеⷮлноѫ и͗ разꙋмное. блго-
лѣпїе въспрїи͗мѣмъ. дѣлѡмъ и͗
словомъ, и͗ всѣми н͗равьі на всѣкѫ до-
бродѣтѣлъ, подвиѕаѫще и͗ възводѧще
люди гнѧ. къ намъ ꙋ͗бо глетъ хс вьі
е͗сте сⷮвѣ мирꙋ, вьі е͗сте солъ земли,
да а͗ще солъ въсмръдит сѧ, имъ ѡ͗солит сѧ.
ни въ то же потрѣбна е͗стъ ктомꙋ. тъ-
кмо и͗звръщи сѧ вънъ, и͗ попїрати сѧ лкьі.
А͗рхїереѡмъ ꙋ͗бо, поⷣбаеⷮ ѡ͗бѡженомъ бьіти,
и͗ божестъвнѣмъ мѫжемъ. и͗ въсѣкьімꙿ
хѫдожъствомъ, и͗ разоумомъ и͗сплъне-
номъ. поⷣбае͗тъ реⷱ е͗пиⷭкопꙋ, без виньі бьі-
ти, ꙗ͗ко биꙋ строи͗телю. страннолюбиꙋ
блголюбѝвꙋ цѣломѫдръноу. праведнⷹ,
прпⷣбнꙋ. въздръжнꙋ• и͗мѣѫ͗щꙋ поꙋ͑-
енїе͑мъ вѣрно слово, ꙗ͗ко да крѣпокъ
бѫдеⷮ ꙋ͑тѣшати ꙋ͑енїе͑мъ здравьімъ.
и͗ прѣкословѧщїихъ ѡ̀блиати, жѫтва
37б
бо реⷱ многа, дѣлателїе же мали. помо-
лите сѧ госпоⷣнꙋ жѫтвьі, и͗звести дѣ-
лателѧ на жѫтвѫ своѫ. Жѫтвѫ глеть,
спсенїе льское. дѣлателѧ же ꙋ͗ите-
лѧ нарицаеⷮ, ꙗ͗ко многоу трꙋдꙋ длъжнⷺ-
мь сѫщемъ творити людеⷯ. дѣлателѧ
таковьꙇѫ хощеⷮ хъ гъ, право и͗справлѣѫ͑-
щиⷯ слово и͗стинꙿное. непостьіднⷯѣ
не пороиⷯѣ. дѣлателѧ вѣрньіѫ, свѣти-
лникьі въселенѣи. дѣлаѫ͑щиⷯ не брашно
гьіблемое, нѫ прѣбьіваѫщее въ живоⷮ
вѣньіи. дѣлателѧ хощеⷮ бъ съпоспѣ-
шаѫ͗щиⷯ е͗ѵⷢлїꙋ е͗го. дѣлаѫ͑щиⷯ спсенї-
е льское. не хощет бо съмрти грѣшни-
ка, дондеже възвратити сѧ и͗ живꙋ бьі-
ти. Сего раⷣ къ е͗зекїи́лꙋ глааше. сне
льскьіи, стражѫ поставих тѧ домꙋ
і͗сраи͗ле́вꙋ, и͗ ꙋ͗сльішиши ѿ мене слово,
и͗ запрѣтиши и͗мъ. вънегда глати ми, бе-
зако́нꙿноѫ съмрътїѫ ꙋ͑мрѫⷮ, тьі же не за-
прѣти и͗мъ. кръвъ иⷯ, ѿ рѫкьі твое͑ѧ възьіщⷾ.
засвѣдѣтельствова и͗мъ. и͗ не ѿврати-
шⷭѧ ѿ безаконїа свое͗го. въ грѣсѣ свое͗-
мъ ꙋ͗мрѫтъ, тьі же дшѫ своѫ и͗збавиши.
и͗ вънегда ѿвратити сѧ, праведномꙋ ѿ пра-
вдьі свое͗ѧ, и͗ сътворити прѣгрѣшенїе. та-
38а
ко же въ грѣсѣ своемъ погьібне, и͑ не въспо-
мѣнѫт сѧ правдьі е͑го и͑х же сътво́ри. и͗ кръ-
въ е͗го ѿ рѫкьі твое͗ѧ и͗стѧѕаѫ, понеже
не запрѣти е͗мꙋ• тьі же а͗ще запрѣтиши, пра-
ведномꙋ не съгрѣшати, животомъ живꙿ
бѫдеⷮ. и͗ тьі дшѫ своѫ и͗збавиши. и͗ пакьі
глетъ, не възьіскашѫ пастьірїе ѡ͑вцѧ
моѧ, и͗ не ꙋ͗пасошѫ иⷯ. и͗ възьіщѫ ѡ͗вцѧ
моѧ, ѿ рѫкьі иⷯ, праведнаго ꙋ͗бо пастьі-
рѣ дѣло еⷭ, е͗же положити дшѫ своѫ ѻ͑
людеⷯ. ꙗ͗ко е͗гда прїи͗деⷮ гь, възраⷣуе͗т сѧ
ѡ͑ немъ, и͗ ѻ͑ѡцаⷯ възвеселит сѧ, възраⷣу-
е͗т сѧ ꙋ͑бо, а͗ще въсѣ здрава ѡ͗брѧщѫ-
т сѧ. и͗ не ѿпадша нѣкаа ѿ ниⷯ. а͗ще ли
же ѿбрѧщеⷮ, ѻ͗вецъ нѣкьіѫ ѿпа́дшѫ,
го́ре пастьіремъ ѡ͗ нѣмъ бѫдеⷮ. а͗ще
ли же и͗ ти сами пастьірие, нераденїе́мъ
ѿпадше ѡ͑брѧщѫт сѧ, ꙗ͗ко же ѡ͗каанⷩьіи
а͗зъ. то ѿвѣщати и͗мѧтъ влⷣцѣ стада,
ꙗ͗ко ѿ ѻ͑вецъ ѿпадошѫ, неи͗звѣрени сѫ-
дѫⷮ и͗ неприѫ͗тни. невѣрна бо е͗сть вещъ
пастьірю ѿ ѻ͗вецъ постраⷣти то, пае же
и͗ мѫⷱни бѫдѫⷮ, лъжнаго раⷣ непщеванї-
а иⷯ. и͗ томлени бѫдѫⷮ въ вѣкьі. Сщенници
ꙋ͗бо блаѕи длъжни сѫтъ бьіти• млⷭръди,
братолюбиви, нищелюбни, странно-
38б
любиви, блгосръди къ всѣмъ и͗ млⷭтиви.
ѡ͗бращаѫ͗ще заблѫжⷣъшѫѧ, посѣщаѫще
немощньіѫ. не прѣзираѫ͗ще вдовьіѫ,
и͗ сиротьі и͗ нищѧѧ. добро мьіслѧще въсе-
гда прⷣѣ бгомъ и͗ лкьі. ꙋ͗кланѣѫ͑ще сѧ ѿ
въсѣкого гнѣва, и͗ лицемериа. ѿ сѫда не-
праведна, ѿ сребролюбїа. не прие͗млѧ скⷪ-
ро сꙋе͗тнаго сльішанїа. ни же на сѫдѣ
жестоцѣмъ бьіти. вѣдѧще, ꙗ͗ко повин-
ни е͗смьі грѣхꙋ. а͗ще ꙋ͑бо молим сѧ бꙋ да
ѡ͗ставлѣе͗тъ намъ, длъжни е͗смьі и͗ мьі
ѡ͗ставлѣти. прѣдъ ѡ͑има га ба наше-
го е͗смьі, прѣжⷣе бо ѡ͑ себѣ длъжни сѫтъ
сщенници ꙋ͗молити ба, потом же ѻ͑ людеⷯ,
по заповѣди гни глѧщои. ѡ͗исти прѣ-
жⷣе вънѧтрънее стъклѣници, потом же въ-
нѣшнее. като ꙋ͗бо можеⷮ кто, ꙋ͗молиті ба,
ѡ͗ дрꙋгьімъ, а͗ще не прѣжⷣе помлит сѧ ѻ͑ се-
бѣ. принесѝ реⷱ жрътвѫ своѫ, и͗ ꙋ͗моли ѻ͑ се-
бѣ и͗ ѡ͗ домꙋ свое͑мъ. и͗ сътвори дарьі ѡ͗ лю-
деⷯ, и͗ ꙋ͗молиши ѡ͗ниⷯ. ѿнѫдꙋ же ꙋ͗бо, призьі-
вае͗ми ѿ ба. принашати дарьі и͗ жрътвьі
ѻ͑ людеⷯ. прѣжⷣе своѫ дшѫ и͗ тѣло длъжни
е͗смьі. ѡ͗истити ѿ въсего ветхаго лка.
потом же дръзнѫти, и͗ ѻ͑ ѡ͗нⷯѣ молитвьі
бꙋ принашати. Е͗лици же кромѣ
39а
ина сщеннаго есте, въси длъжни е͗-
сте братїе въсѣкьімъ дѣломъ, ꙗ͗же ѿ ба бꙋ при-
нашати ѿ трꙋдовъ своиⷯ и͗ ѿ крѣпости, е͗ѧ
же самъ бъ подае͗тъ вамъ. и͗ ѿ них же про-
мьішлѣѫ͗ще пеет сѧ ѻ͑ наⷭ. Поътаи͗те га
ѿ своиⷯ праведньіиⷯ стѧжанїи, и͗ ѿ наѧ-
токъ плоⷣ твоиⷯ праведньіиⷯ принашаи е͗мꙋ.
не ꙗ͗ви́ сѧ реⷱ празденъ, прѣдъ мноѫ, наѧ-
ткьі животньіⷯ твоиⷯ, вънесеши въ домъ
га ба твое͗го, и͑ непрѣслꙋшаи е͗го. поне-
же и͗мѧ твое на немъ, наѧтокъ бо̀
гꙋмна и͗ тоила не лишиши, дарьі на-
ѧⷮка, принесѣ теб гви. и͗ принесеши жръ-
твѫ, пръвѫѫ плоⷣ своиⷯ. и͗ и͗лїа їе͗реи
ѻ͑ грѣсѣхъ своиⷯ ѡ͗ставити е͗мꙋ. и͗ при-
несошѫ реⷱ кнѧѕи дарьі своѧ противѫ
жрътъвникꙋ, и͗ въси люⷣе дадѧⷮ наѧ-
токь водѧщомꙋ. и͗ даѫ͗щомꙋ вьішнемꙋ, по-
данїѹ е͗го, и͗ седморицеѫ подаⷭ тебѣ.
блгьіи͗мъ ѡ͑комъ прославѝ ба, и͗ не ꙋ͗ма-
лиⷮ наѧтокъ рѫкъ твоиⷯ. въ всѣкомъ
даанїе͗мъ ꙋ͗тишѝ лице свое, поне-
же приношенїе праведнаго, ꙋ͑мащаеⷮ
жрътвъникъ. И͗ стьіи двдъ глетъ, въ-
нидѫ въ домъ твои, съ въсе съжагае͑мьі-
ми, въздамъ тебѣ молитвьі моѧ,
39б
ꙗ͗же завощашѫ ости мои. въсесъжиганіа,
мождана, възнесѫ тебѣ съ кадиломъ и͗ ѡ͗-
вньі, възнесѫ ти вольі съ козльі. и͗ пакьі
принесѣте гви снове бжии, принесѣ-
те гви сньі ѡ͗внѧ. възмѣте жрътвьі и͗
вънидѣте въ дворьі е͗го. помолите сѧ
и͑ въздадите гꙋ бѹ нашемꙋ, въси ѻ͑ крⷭть
е͗го принесѫⷮ дарьі. сирѣь, въси прибл-
жаѫ͗щеи сѧ е͗мꙋ, дѣльі блгьіми. Въси ꙋ͗-
бо братїе моа. длъжни е͗смьі наѧткьі, и͗
десѧткьі принашати бѹ. не ѡ͗брѣтае͗-
т бо сѧ никто же, нищѣи͗ши, пае вдови-
цѫ ѡ͑нѫ. принесшѫѧ двѣцѧтѣ, ꙗ͗же
и͗ мⷩожае пае въсⷯѣ приѫ͗та бьіⷭ. и͗зрѧⷣно
же пае рънци. длъжни сѫⷮ принашати
бꙋ наѧⷮкьі, и͗ десѧткьі. не тъиѫ ѿ ви-
димьіиⷯ сѝхъ, сирѣь, ѿ них же ити дрꙋ-
гьіми промьішлѣе͗ми сѫⷮ, и͗ ѿ рѫкодѣлїа
иⷯ. нѫ пае, и͗ дховньіѫ жрътвьі прина-
шати. ѡ͗ них же пае раⷣуе͗т сѧ бъ. а͗ще
ꙋ͗бо реⷱ неи͗зобилна бѫдетъ праѵ̈да ваша,
пае фарисеи и͗ книжникъ, не и͗мате въ-
нити въ црⷭтво небⷭное. Молѧ же сѧ бра-
тїе моа и͗ноци. доⷭи͑но ходи́те, по и͗но-
ъскомꙋ ѡ͗бѣшанїꙋ. и͗ по и͗мени, и͗-
м же нарекосте сѧ. и͗ ризѫ спⷭенїа въ-
40а
сприе͗мше, нескрⷪъниѫ и͗ истѫ, съблюстиѫ
потъщите сѧ. съхранѣѫ͗ще ѡ͗бѣщанїа,
ꙗ͗же прѣдъ глемъ прⷣѣ а͗гльі стьіми е͗го,
написана ꙋ͗бо бьішѫ ѡ͗бѣщанїа наша. ꙗ͗-
ко а͗ще и͗ дѣла наша и͗стинна, послѣѫⷣ ⷹтъ сло-
весемъ ѡ͑нѣмъ. вѣнцьі нетлѣнньіми вѣн-
ани бѫдемъ. и съ хомъ наслѣдници бѫдемꙿ
црⷭтвїꙋ небⷭномꙋ• а͗ще ли же лъжни ꙗ͗-
вим сѧ, мѫими бѫдемъ, ꙗ͗ко лицемѣри͑ и͗
лъжи, и͗ ꙗ͗ко же маловрѣменꙿнаа, пае бе-
съмртньіⷯ поътше. Е͗лици въ брацѣ сѫ-
ще, нетлѣнноѫ ризоѫ ѡ͑блѣени и͗ браноѫ
ѡ͑дежⷣеѫ ѡ͗дѣани, да не ѡ͑сквръните сѐѫ, не-
истотами прѣгрѣшенїа. мѫжїе и͗ же-
ньі, съхрани́те постелѧ несквръннѫ. да
и бракъ ъстенъ съблюдет сѧ, и͗ исти въздѐ
безъ зазора бѫдете. и͗ бескврънни. въсѣ
же блгаа е͗лика можете творити, твори́те.
никоⷢ же ꙋ͗ниижи́те.
никомꙋ же ꙋкради́те, никого же не слъжите.
ни ѿ коже прѣвъзно-
си́те сѧ. никого же възненавидите. събора
црковнаго не ѿлѫаи͗те сѧ, трѣбꙋѫщимъ ми-
лꙋи͗те. тꙋждьіѫ ѧсти не въжделѣи͗те, до-
вли́те сѧ мѫжїе свои͗ми женами, исто
ѫлюбовнѧ. тако жⷣе и͗ женьі, довли́те сѧ сво-
и͗ми мѫжии, съ страхомъ и͗ правоѫ вѣроѫ и͗
повинꙋи͗те сѧ и͗мъ ѡ͑ въсемъ, Се ꙋ͗бо еⷭ блго
40б
ꙋгодно бꙋ, и аще тако творите, недалее бѫ-
дете црⷭтва небⷭнаго. Кнѧѕи и͗ властелїе ми-
лованїе, и͗ застѫпленїе, и͗ праѡ̈дѫ, показꙋи͗те
на нищїиⷯ людеⷯ. сѝхъ застѫпленїе прие͗-
млѧще. и͗ ꙋ͗крѣпленїе ниⷯ, и͗ про-
мьішленїе прие͗мше ѿ бгодарова́нна-
го црѣ, и͗ съблюденїе и͗мѣи͗те ѻ͑законне-
ньіⷯ, бгоразꙋмно ꙋ͗страѫ͗ще и͗ ѿ срⷣца
подаѫ͑ще любовъ. бгоданномꙋ црю на-
шемꙋ, въздаѫ͗ще е͑мꙋ длъжное по-
коренїе, и͗ послꙋшанїе и͗ блгодаренїе,
работаѫ͗ще ѥ͗мꙋ, по свое͗и воли е͗го, и͗ по
повелѣни е͗го, е͗же ѻ͑ людеⷯ, ѡ͗бщьіѫ по-
лѕьі, ꙗ͗ко гви работаѫ͗ще, а͗ не лкомъ.
и͗ промьішлѣи͗те, ѡ͑ бгохранимѣмъ грѣдѣ
семъ, проиⷯ градоⷡ, пеалꙋи͗те сѧ и͗ ѻ͑ ѡ͑бщїимъ на-
родъ, пеалꙋи͗те сѧ ѡ͑ странаⷯ и͗ селѣхъ,
гнѣго раⷣ страха. въсѣкьі и͗мъ съѡ͗ще-
нїемъ, и͗ миромъ, и͗ любовиѫ, и͗ съвѣщанї-
е͗мъ понеже бо мноѕи сѫⷮ, борѧщїи, и͗
съпротивлѣѫ͗щеиꙿ сѧ, и͗ ѡ͗бнадѧкеи наⷭ.
Молѧ же сѧ вамъ, не разлѣнѣите сѧ ни
ꙋньіваи͗те. понеже сѫдъ жестокъ
бьівае͗тъ, на великьіиⷯ. меншїи ꙋ͗-
бо простенъ бѫдеⷮ. и͗ доⷭинъ помилованї-
ꙋ е͗сть. сїлнїи же, крѣпко и͗стѧ-
41а
ѕани бѫдѫⷮ. ни же съмнит сѧ лица, всⷯѣ
влⷣка. ни же срамлѣе͗т сѧ велииа. понеже
малого и͗ великаго, тъи сътвориль ѥⷭ, и͗ ѡ͗
всѣхъ е͗динае промьішлѣетъ крѣпкьіиⷯ
и͗ силньіиⷯ, крѣпко и͗стѧѕанїе жⷣетъ. и͗ и͗-
стѧѕае͗тъ дѣла наша гь, и͗ съвѣтьі и͗зьіскаеⷮ,
ꙗ͗ко работници сѫще црⷭтвїꙋ е͗го, не съхра-
нихомъ ꙁакона. ни же сѫдихомъ по правдѣ,
ни же поволи е͗го ходихомъ. и͗ скоро и͗ стра-
шно прїи͗деⷮ на наⷭ• Вои͗ни ѡ͗пасно, и͗ безꙿ-
лѣностно работаи͗те. никого же ѡ͗би-
дѧще, ни же ѡ͗блъгаѫ͗ще. нѫ довлѧще
сѧ црⷭкьіми дарьі. ѿ них же притѧжанїе
и͗маи́те. и͗ промьішленїе ваше, и͗ ѿ трꙋ-͗
дъ вашиⷯ и͗стѧжанїа живѣте. Хотѧщеи͗
же праведно сѫдити. прѣжⷣе ꙋ͗бо длъжн
сѫⷮ просити ѿ ба мѫдроⷭ и͗ разꙋмъ. ѿвръ-
заи реⷱ словесемъ бие͗мъ, ꙋ͗ста своа, и͗ сѫⷣї ѻ͑
въсⷯѣ здраво, и͗ пакьі сїлнии властеле вї-
на да не ꙋ͗пиваѫ͗т сѧ, да не забѫдѫⷮ прѣмѫ-
дроⷭ, и͗ пра́во сѫдити ꙋ͗ богьімъ не възмогѫⷮ.
и͗ е͗гда кто раздрѣшити хощеⷮ вещъ съпле-
теннѫѧ, възьіщате прѣжⷣе въ себѣ, то еⷭ ꙋ͗-
годно бꙋ. и͗ ѡ͗брѧщете раздрѣшенїе поле-
зно ѡ͗ немъ. не сътворите реⷱ неправдьі на
сѫдѣ. и͗ не приложит сѧ множьство нароⷣ.
41б
оклонити сѫда, не приемли ли́ца сїлнаагⷪ,
и͗ не развратиши сѫⷣнищааго, правдоѫ сѫ-
диши ближнемꙋ свое͗мꙋ. И͗ сѫдїе твои, сѫⷣ
праведенъ сѫдѧⷮ, и͗ не познаѫтъ лица
сїлнаго, и͗ не прїи͗мѫⷮ мъзⷣьі. праведно прⷶ-
вдѫ поженѣте. и͗ сътвори́те сѫⷣ и͗ правдѫ,
и͗ и͗збави́те ѡ͗бидимаго, ѿ рѫкъ ѡ͗бидѧщаго.
и͗ а͗ще кто, ѡ͗правдꙋетъ неправеднаго, не-
праведенъ сѫⷣ, мръзокъ ѥⷭ прѣ гмъ. и͗скаѫ
иже га ѡ͗брѧщеⷮ разꙋмъ съ праѵ̈доѫ. и͗
срⷣце мѫжа, да мьіслитъ праведнаа, да ѿ
ба и͗справленьі бѫдѫⷮ стопьі е͗го. праве-
денъ вⷭѣ сѫдити ꙋ͗богьімъ. неьстивьіи
же, не ꙋ͗мьіслиⷮ разꙋмѣти, мѫжъ мѫ-
дръ и͗справлѣѫ ходитъ, и͗ наѧло пѫти блⷶ-
гомꙋ, творити правдьі. Да не мните ꙋ͗-
бо братїе, ꙗ͗ко е͗динѣмъ тъкмо ѡ͗ нѣмъ, ѡ͗-
бщьіѫ сѫдьі сѫдѧще, поⷣбаетъ и͗мѣти. пра-
веднаго сѫда зако́нъ, нѫ всѣмъ равно жи-
вотворѧщїи дхъ повелѣвае͗тъ имѣти за-
повѣдъ си́ѫ. Накажи́те сѧ ꙋ͗бо реⷱ, въси сѫ-
дѧщеи земли. работаи͗те гви съ страхоⷨ,
и͗ радꙋите сѧ е͗мꙋ съ трепетомъ. прїи͗-
мѣте наказанїе, да не когда прогнѣвае͗-
т сѧ гь, и͗ погьібнете ѿ пѫти праведна-
го. блжени хранѧщеи сѫⷣ, и͗ творѧщеи
42а
праѵ̈дѫ на всѣко врѣмѧ. и пакьі, а͗ще ꙋ͗бо
въ истинѫ правдѫ глете, право сѫдите сно-
ве льстїи. въсѣ ꙋ͗бо е͗лика сѫⷮ праведна.
та сѫⷮ любима бꙋ и͗ ꙋ͗годна. ꙗ͗ко правъ сѫⷮ лю-
битъ гь. тако и͗ правьіѫ мѣрьі, праведенъ сьі̀и
пеалꙋе͗т сѧ ѻ͑ правьімъ. и͗ ѡ͗ равноꙋ͗ставлен-
но и͗ равномѣрно порѫаетъ гь, непоⷣбно ꙋ͗-
бо еⷭ. и͗ пае въсѣкьіѫ неправдьі прѣгорше, двѣ
мѣрѣ и͗мѣти, велико и͗ мало. и͗ ближнїиⷯ ли-
шити, и͗ съкрꙋшати лѫкавно, горе ꙋ͗бо реⷱ,
грѣшномꙋ желаѫ͗щомꙋ днь гнь, ѡ͗н же еⷭ
тъма. сътворити малѫ вѣрѫ, и͗ кꙋплѧ не-
праведнѫ. не ѡ͗правдит сѧ кꙋплеѫ безако-
ньіи, и͗ въ врѣмени, мѣрила, лъсти. лъживи
снове льсти въ мѣрилⷯѣ неправдиви, ти
ѿ сꙋе͗тїа въ кꙋпѣ. не ꙋ͗поваи͗те на неправдьі,
и͗ на въсхьіщенїє не желаи͗те. богатⷭво а͗-
ще тееⷮ, не прилагаи͗те срца. мѣрьі и͗ кꙋплѧ,
и͗ мѣрила права да бѫдѫⷮ вамъ. не прѣстѫпа-
и͗те прѣдала, и͗х же положишѫ ѻ͑ци наши.
Сѫⷣ дѣлаи͗те, и͗ правдѫ и͗щате, ꙗ͗ко да покрьіе͗-
те сѧ въ днь гнѣва гнѣ. сѫⷣ и͗ правдѫ сътво-
ри́те. мѣрило право и͗ мѣрѫ правѫ, и͗ мѣра
права бѫдетъ вамъ. понеже мѣрила лѫ-
кава, мръзка сѫⷮ прѣдь гмъ. кꙋплѣ же права
приѫ͗тна еⷭ ѥ͗мꙋ. И͗стѧѕаѫ͗ще и людскьі
42б
творите. ниже въхощите ѡбидити, или
ѡ͗ти́мати братїи своиⷯ то, неправедници
бо реⷱ и͗ хьіщници, црⷭтвїа биа не наслѣдѧть.
Нароитьіи гра,ⷣ промьішлѣи͗те, и͗ ѻ͑ и͗спра-
влении, и͗ инꙋ, прибьітака вашего житїа,
блгодарѧще га, наставлѣѫ͗ще и͗ и͗ньіⷯ на пра-
вое и͗ доброе теенїе, блгоїнїа и͗ блголѣпїа.
смѣрени дрꙋгъ съ дрꙋгомъ, и͗ любовїѫ. съвъкꙋ-
плени ѡ͗бщїи люⷣе, повиннованїе и͗ послꙋ-
шанїе, къ наѧлникѡмъ и͗мѣи͗те. и͗ къ
ѡ͗брѣтаѫ͗щих сѧ властемъ, поставленньі
иⷯ ѿ бгодарова́нньіиⷯ нашихъ црехъ, ѡ͗ни
бо и͗ни бо и͗мѧтъ ѡ͗ наⷭ попеенїе и͗ промьішленїе, и͗ ѻ͑
нашемъ ꙋ͗твръжⷣени, и͗ и͗справле́ни, слово
длъжнии сѫⷮ бꙋ въздати. И͗ къ дховньім же
властемъ и͗ наѧлѡмъ, послꙋшанїе и͗ пови-
нованїе показаи͗те. ти бо бдѧⷮ ѡ͗ дшахъ
вашиⷯ, ꙗ͗ко слово въздати хотѧще, ꙗ͗ко
да радостїѫ се творѧтъ, а͗ не въздьіхаѫ͗ще.
Братїе, млⷭтьінѧ и͗ лколюбїе стѧжи́те.
и͗ къ нищимъ, и͗зѡ͗би́лно и͗ богатно даванїе.
нищїи, блгодаренїе, и͗ блгоразꙋмно тръпѣ-
нїе принашаи͗те, и͗ вѣрѫ несꙋменнⷪѫ бꙋ.
тъи бо е͗сть, ꙋ͗ божѫи, и͗ богатѧи и͗ смѣрѧ-
н, и͗ възносѧн. и͗ въздвиѕаѫ͗ща ѿ землѧ н.
43а
ꙋ͗бо братїе, вьсѣ исправити потъщите сѧ.
бьіваи͑те дрꙋгъ къ дрꙋгꙋ блаѕи, млⷭрди. блгⷪ-
нꙿра́ви, кротци, и͗сплънени млⷭти, и͗ плодьі
блгьіми. смѣрим сѧ прⷣѣ гмъ братїе, и͗ ѡ͗-
братим сѧ ѿ въсего срⷣца нашего, въскли-
кнѣмъ, къ могѫщомꙋ спⷭти наⷭ гꙋ. съ молба-
ми прилежньіми, и͗ топльіми слъзами.
даже ѿвратиⷮ е͗же на наⷭ ꙋ͗готова́нньіи гнѣ-
въ свои, и͗ не ꙗ͑ростїѫ своеѧ ѡ͗блииⷮ наⷭ. нѫ
призриⷮ млⷭтивньімъ ѻ͗комъ, на наслѣдїе свое,
и͗ свободиⷮ наⷭ ѿ врагь нашиⷯ томленїа и͗ плѣ-
на и͗ скръби. и͗ наставиⷮ срⷣца наша на послꙋша-
нїе бжⷭтвньіиⷯ е͗го таи͗нъ и͗ повелѣнїе. ꙋ͗-
бмѣжимъ ѿ всѣкьіѫ злобьі, и͗ непраѵ̈дьі, и͗ грⷯѣ,
дѣломъ и͗ словомъ, и͗ помьішленїемъ, дѣе͗ма-
а въ наⷭ. иѡ͗брѧщем сѧ прⷣѣ гмъ, блгоꙋ͗годно
живѫще. и͗ нинѣ ꙋ͗бо споⷣбим сѧ мирно и͗ бе-
зь зазора постигнѫти, госпоⷣнии и͗ великьі-
и днь въскрⷭнїа хва, въ бѫдѫщом же вѣцѣ
на въскрсени мртвьіхъ, полꙋити црⷭтво нбе-
сное. блⷣтїѫ и͗стиннаго ба и͗ спса нашего
і͗ѵ҃ ха, с ним же ѡ͗цꙋ кꙋпно же и͗ сто-
мꙋ дхꙋ слава и͗ дръжава, естъ и͗ по-
кланѣнїе. нинѣ и͗ присно и͗ въ вѣ-
кьі вѣкѡмъ. А͗ми́нъ
Слово 6
43б
Поꙋ͗енїе в неⷣ. в҃ стьіиⷯ поⷭ. е͗ѵⷢ. ѿ марⷦ. сло.ⷡ ѕ҃.
Стаго етвородневнаго поста врѣмѧ бра-
тїе, къ всемꙋ врѣменю въсего лѣта съ-
лагае͗мъ, поⷣбно е͗сть пристанищꙋ нѣкое͗-
мꙋ небꙋрнꙋ, безвлъннꙋ, и͗ тихꙋ. къ немꙋ же
прибѣгаѫ͗ще, тишиньі дховньіѫ прїе͗млеⷨ.
ꙗ͗ко же бо море дрꙋгое, тако е͗стъ житїе на-
ше. и͗ въси лци ѡ͗брѣтае͑м сѧ ꙗ͗ко въ кора-
бли нѣкое͑мъ въшеⷣше, сирѣь въ тѣле се-
мъ тлѣнꙿнѣмъ, и͗ плавае͗мъ мьіслъно, не до-
врѣмени и͗ лѣта ꙋ͗ронаа. ꙗ͗ко же плаваѫ͗-
щимъ въ мѡ́ри ювестъвнѣмъ. ѡ ни ꙋ͗бо
ѡ͗вогда плаваѫ͗тъ, е͗гда врѣмѧ и͗мѧⷮ, безмлъ-
вно и͗ тихо. ѡ͗вогда же стоѫⷮ вънѧтръ при-
станища, и͗ е͗гда бꙋрѧ видѧⷮ, и͗ съмѫщенїе.
и͗ нахожⷣенїа вѣтръ и͗маѫ͗тъ млъвьі. Мьі
же присно плавае͑мъ въ нощи и͗ въ дни, и͗
въ бꙋрени и͗ млъваⷯ. и͗ потоплени. въ зимньіиⷯ
влънаⷯ е͗смьі вьінѫ. и͗ въ пѫинѣ мноѕѣ стра-
шно плаваѐмъ, и͗ бѣднои, и͗ злонапастно,
и͗ не тъкмо злонапастно, нѫ и ѕѣлѣ длъ-
гостно. толико еⷭ ꙋ͗бо мо́рѣ сего жи-
теи͗скаго длъжна, е͗лика еⷭ длъгота врѣмене
житїа нашего въсего. и͗ е͗ликьі влъньі
и͗ бꙋренїа, и͗ напасти приходѧⷮ намъ,
44а
ѿ бѣсовъ блѫдньіи дꙋховъ. к томꙋ же и͗ ѿ
лкъ ненавидѧщїиⷯ и͗ борѧщииⷯ наⷭ. е͗лико
же, невъзможно еⷭ и͗зьіскати, и͗ рещи. таи́-
но бо, и͗ ѣ͗вѣ не прѣстаѫтъ смѫщаѫ͗ще наⷭ,
и͗ млъвѧще кꙋпно и͗ разарѣѫще. Сего раⷣ,
многьімъ молитвамъ потрѣба е͗сть братїе,
многьімъ слъзамъ, многꙋ ѹ͗миленїꙋ и͗ съ-
крꙋшенїꙋ срца, и͗ и͗сповѣданїꙋ ѡ͗ них же
съгрѣшихомъ. ꙗ͗ко да възможемъ дшъ на-
шиⷯ спⷭти ѿ бꙋрѧ и͗ потопленїа, и͗ ѿ влъньі
житїа сего сꙋе͗тнаго. и͗ къ тихомꙋ при-
станищꙋ и͗ безмлъвномꙋ, и͗ спⷭномꙋ пости-
гнѫти. нѫ понеже ꙋ͗бо, въсѣ ꙋ͗страѫи, и͗
промьішлѣѫи, прѣмѫдростиѫ бъ нашъ.
настоѫ͗щее врѣмѧ поста, ꙗ͗ко же пристани-
ще нѣкоее, далъ ѥⷭ намъ. да потъщим сѧ сѝ-
мъ, мирно и͗ безмлъвно проее, врѣмѧ жи-
вота нашего прѣи͗ти, на бѫⷣщѫѧ радоⷭ пости-
гнѫти. и͗ блженьіѫ жизни наслажⷣе-
нїе, въ наслѣсдїе не ѿе͗мно прїи͗ти. и͗де-
же свⷮѣ бжии. и͗ слава, и͗деже жилища и͗
покои праведньіиⷯ, и͗ ѿ зльіиⷯ житїа сего ꙋ͗-
тѣшенїе, ꙋ͗сльішимъ проее, и͗ е͗ѵⷢлъска-
а словеса. и͗х же бгогласньіи ма́рко днеⷭ вѣ-
щае͗тъ. Въ врѣмѧ ѡ͑но въниде і͗с҃,
въ капе́рнаꙋ́мъ. и͗ сльішано бьіⷭ, ꙗ͗ко въ домⷹ еⷭ,
44б
и͗ а͗бїе събрашѫ сѧ мноѕи, ꙗ͗ко ктомꙋ не въ-
мѣщати сѧ ни къ вра́томъ, и͗ глааше имъ
слово. и͗ прїи͗дошѫ къ немꙋ, раслабленꙿна
носѧще, носима етьірми, и͗ не могѫщи-
мъ пристѫпити ѿ народа. ѿкрьівше домъ
и͗деже бѣ, и͗ раскопавше, и͗ спꙋстишѫ ѡ͗дръ-
на нем же раслабленньіи лежаше, видѣв же
і͗с҃, вѣрѫ иⷯ, реⷱ раслабленномꙋ, ѧдо ѡ͗ста-
влѣѫ̀т сѧ тебѣ грѣси твои. Многа и͗ велїа
зла приводиⷮ грⷯѣ, и͗ дшѫ погꙋблѣе͗тъ ѕѣло.
множицеѫ͗ же, ꙋ͗множшꙋ сѧ грѣхꙋвъ и͗зъѡ͗-
билно. и͗ тѣлꙋ касае͗т сѧ злоба е͗го. поне-
же бо множицеѫ, дши злѣ сѫщи. без ювствї-
а мноѕи бьівае͗мъ, тѣлꙋ же недѫгꙋѫ͗щⷹ,
въсѣкьімъ нра́вомъ промьішлѣе͗мъ ꙋ͗крѣ-
пити е. и͗ ѿ скръблѧщаго недѫга, тъщи-
м сѧ свобожⷣенїе даровати е͗мꙋ.
Сего раⷣ ѻ͑ нашемъ спсени многоразлино
промьішлѣѫ гь, и͗ тѣлꙋ попꙋщае͗тъ въ не-
дѫгьі падати. ꙗ͗звити сѧ е͗мꙋ ꙋ͗страа-
е͗тъ, ѡ͗ них же прѣгрѣшае͗тъ. и͗ съблажнѣ-
е͗т сѧ дша, ꙗ͗ко раньі раⷣ и͗ недѫга тѣлесна-
го, дши своⷠ ⷪдити сѧ и͗ спаснѣ бьіти. и͗ е͗ли-
ко ꙋ͗бо вънѣшнїи нашъ лкь и͗знемагаеⷮ,
толико внѧтрънїи ѡ͗бнавлѣе͗т сѧ.
По и͗сцѣлени ꙗ͗ко же тъщѫ петровѫ и͗сцѣ-
45а
лить по исцѣлени бѣснꙋѫщих сѧ многьіми
и͗ разлиньіми недѫгьі мѫимѣмъ, но и͗-
сцѣлени прокаженаго. Ꙗ͗вленном же
бьівшимъ юдесемъ, не хотѣ́аше ꙗ͗вѣ въ-
нити въ градъ нѣкьіи хс, нѫ вънѣ, и͗ по-
ꙋстьіⷯ мѣстохъ хожⷣааше, ꙗ͗ко же бо и͗ та-
мо ѿ въсⷯѣ странъ къ немꙋ прихожⷣаахѫ,
и͗сцѣленїе просѧще, и͗ прие͗млѧше.
͗И въниде пакьі по днехъ въ капернаꙋ̀мъ.
И͗ ни тамо же по пѫтеⷯ хожⷣааше, славѫ мнⷪ-
гьіⷯ ѿвращаѫ͗ сѧ. и͗ наⷭ наказꙋѫ, нито же
на ꙗ͗вленїе творити. нѫ въшеⷣшꙋ въ доⷨ
нѣкьіи, сльішанїе е͗го, въсѫдꙋ ѡ͗бхожⷣаа-
ше. ни же бо бѣ възможно, великьіи свѣт
ꙋ͗мнаго слнца праѵ̈дьі, въ малꙋ домꙋ таи͗-
ти сѧ крьіе͗мꙋ, сего раⷣ сльішано бьіⷭ, ꙗ͗ко въ
домꙋ еⷭ, и͗ а͗бїе събрашⷭѧ пакьі, е͗лико же
к томꙋ не въмѣщати сѧ ни къ вратомъ, и͗
глааше и͗мъ слово спⷭнааго проповѣданїа,
слово е͗ѵⷢлїа мира и͗ блгостьіни, не многꙋ
же врѣмени посрѣдѣ бьівшꙋ, ꙗ͗со же ꙋ͗стрⷪе͗нї-
е͗мъ слово дѣльі ꙋкрѣплѣѫщꙋ. Прїи͗дошѫ
къ немꙋ раслабленна несѫще етьірми но-
сима. Капернаꙋ̀м же, градъ хвъ нарицаа-
ше сѧ. ви́ѳлеѐмъ ꙋ͗бо, приведе е͗го,
назареⷮ же въспита. капернаꙋ͗м же, и͗ма-
45б
аше е͗го въ немъ прѣбьіваѫ͗ща вьінѫ. Разли-
ньіѫ раслабленнⷯѣ, и͗сцѣливъ гь ꙗ͗влѣе͗т сѧ.
нѫ ѡ ͗семъ раслабленѣмъ е͗ѵⷢлистъ марко гле-
тъ, ѻ͑ дрꙋгьім же, і͗ѡанъ бгословъ,
ѡ͗нъ ѹ͗бо въ кѫпѣли, и͗ притвори соломѡ͑ни,
и͗сцѣленїе приѫⷮ. и͗ лка не і͗мамъ глааше,
ꙗ͗ко е͗гда възмѫтит сѧ вода, въ връжет мѧ
въ кѫпѣлъ, съи͗ же етьірми носимъ бѣше,
ѡ͗нъ ꙋ͗бо въ і͗ꙋде́и бѣше. съи же въ каперна-
ꙋ͗мѣ, и͗ѡ͗въ ꙋ͗бо. л҃• лѣтъ и͗ ѡ͗съⷨ сълежаа-
ше. и͗ глааше ѥ͗мꙋ гь се здравъ е͗си, кто-
мꙋ не съгрѣшаи. ѡ͗вомꙋ же ѧдо ѡ͗ставлѣѫ-
т сѧ тебѣ грѣси твои. въ кѫпѣли раслаблеⷩнагⷪ
сѫща, въ сѫботѫ и͗цѣли гь. сего же въ дрꙋ-
гьіи днь, и͗ сего ради фарисе́е, ръптивїи и͗ не-
разꙋмнїи, ꙋ͗млъкошѧ, ѻ͑ ѡ͗нѣм же сѫботно-
е и͗сцѣленїе прⷣѣложишѫ. и͗ прѣжⷣе тѣло ѡ͗но-
го ꙋ͗крѣпившꙋ, тогда глааше се здравъ бьіⷭ,
ктомꙋ не съгрѣшаи, здѐ же не тако. нѫ прѣжⷣе
дшѫ е͗го и͗сцѣливъ рее. ѧдо ѡ͗ставлѣѫ͗-
т сѧ тебѣ грѣси твои, и͗ потомъ раслабленїе
тѣла ꙋ͗крѣпи ꙗ͗вѣ бо, ꙗ͗ко и͗ ѡ͗боа раслабленнⷶа,
ѿ грѣха раслабленїе и͗ немощъ и͗мѣахѫ, а͗ не ѿ
злорастворенїа тѣлеснаго, и͗ ѿ наѧла же
вѣка, ѿ грѣха, недѫгъ въ тѣло ка́и͗ново въниде,
по братоꙋ͗бие͗нїꙋ͗ бо, расла́би сѧ тѣло ѡ͗ного,
46а
еже бо трепетати, иное раслабленїе. понеже
злѣ и͗мѣти сїлѫ тѣла ка́инъ, ѿѧта бьіⷭ крѣпоⷭ е͗-
го, и͗ꙋ͗дѡмъ не и͗мѧщїимъ ѿ ꙋ͗крѣпленїа ꙋ͗твръ-
жⷣенїе, стенанїе и͗мѣше присно, и͗ трепета-
нїе тѣла. ꙗ͗ко колѣбати сѧ е͗мꙋ и͗ трепетати,
ꙗ͗ко же ни хлѣба могѫщꙋ ѹ͗добъ принести къ ꙋ͗-
стомъ, ни же пиво тако жⷣе, рѫкоѫ лѫка-
воѫ приносити, по непоⷣбноⷨ ⷹ дѣлꙋ. ни же прої-
имъ тѣлесньіⷨ потрѣбамъ ѡ͑ставлѣе͗мꙋ слꙋжити.
Не тъкмо же бѫⷣщїимъ сѫдѣ събираетъ гь ѻ͑
грѣсⷯѣ въздати. нѫ и͗ ꙗ͗звитъ разлино, ѥ͗-
ще живѫщимъ въ тѣлеси. и͗ прѣжде великаꙿ-
аго и͗ свѣтлааго дне, въ иже сѫдити и͗маⷮ въсⷨѣ.
Мьі же вѣрѣ раслабленнаго, ꙋ͗диви́м сѧ. и͗ како
хс. и͗сцѣли е͗го, ꙋ͗вѣди́мъ, видѣв же вѣрѫ е͗го,
реⷱ раслабленномꙋ, ѧдо, ѡ͗ставлѣѫ͗т сѧ те-
бѣ грѣси твои, и͗ вѣра ꙋ͗бо носѧщїихъ, и͗ повѣси-
вшиⷯ раслабленнаго, велїа бѣше, раслабле-
наго же, ко́ль пае бьівае͗т же ꙋ͗бо, ꙗ͗ко и͗ дрꙋ-
гьі дрꙋгааго вѣрьі, и͗сцѣленїе прие͗мати, е͗-
же бо и͗ наханане́и бьіⷭ. вѣровавши бо е͗и, дъ-
щеръ е͗ѫ и͗сцѣлѣ, такожⷣе и͗ сътникꙋ вѣровавшⷹ,
ѻ͑троковица е͗го въстае͗тъ. зде же ѻ͑ семъ,
не и͗мамьі тако рещи, нѫ и раслабленньіи, не-
сꙋме́нꙿно вѣрова, недѫжнꙋ е͗мꙋ сѫщꙋ, тръ-
пѣше ѻ͑бѣшенꙋ бьіти, и͗ висѣти. таже и͗зпꙋ-
46б
щенꙋ, и͗деже сѣдѣше хс, тѧшⷦо бо еⷭ тръпѣти
недѫжномꙋ, прѣнесꙋ бьіти мѣста на мѣсто,
и͗ неꙋ͗добь и͗мѣѫ͗тъ ѿ домъ своиⷯ и͗сходити, и͗ по
пѫтеⷯ и͗ ꙋ͗лицаⷯ, мимо ходити носимꙋ, и͗ ꙗ͗влѣти се-
бе. Мноѕи бо въсхотѣшѫ, въ недѫгоⷯ ꙋ͗мрѣт,
нежели недѫгьі своѫ ѿкьіти. сеи же разсла-
бленньіи, не тако нѫ тръжищꙋ мимо ходиⷮ.
и͗ проаа ꙗ͗же рѣхоⷨ тръпиⷮ, и͗ жⷣеть, вѣрьі ради
е͗же къ хꙋ. не ѿ сего бо тъкмо познавае͗т сѧ
вѣра е͗го, нѫ и ѿ словесъ гнехъ. понеже бо но-
шаахѫ е͗го, гла е͗мꙋ хс, ѧдо, ѡ͗ставлѣѫ͗т сѧ
тебѣ грѣси твои. сльішав же сїа не стѫжи-
си, не ѡ͗скръби сѧ. не реⷱ къ блгомꙋ враю, то
е͗сть се ги, а͗зъ прїи͗доⷯ и͗сцѣлѣти ѿ разсла-
бленїа тѣлеснаго, тьі же и͗но цѣлиши грѣ-
хьі ѡ͗ставлѣе͗ши невидимьіѫ. таковое ꙋ͗-
бо, ни же помьісли, ни же реⷱ. нѫ жⷣааше а-
каѫще длъготръпѣнїе͗мъ, и͗ вѣрꙋѫ͗ще блга-
а͗го враа, млⷭтивное и͗сцѣленїе. и͗ и͗справленїе.
хс же глааше е͗мꙋ, дръзаи ѧдо, ѡ͗ставлѣѫ͗-
т сѧ тебѣ грѣси твои. Прѣмѫдръ сьіи, и͗ блго-
хѫдоженъ гь. зависть и͗ ревноⷭ фарисеи͗скѫѫ,
ꙗ͗вленїе͗мъ юдесъ, ѡ͗бли́и и͗ посра́ми, ѡ͗бьі-
аи͗ бо и͗мѧⷮ враеве, не наинати прѣжⷣе на не-
дѫгьі цѣлити, нѫ виньі недѫгомъ ѿсѣцати
и͗ ꙋ͗дръжати, ꙗ͗ко же множицеѫ бьівае͗ть,
47а
зло размѣшеное жлънѫ, и͗ не́ житомъ смⷾ-
щаѫщим сѧ ѡ͗есемъ. ѡ͗ставлъшꙋ же врⷶ-
ю, недѫжнаа ѡ͗еса и͗сцѣлити. главѫ прѣ-
жⷣе промьішлѣе͗тъ и͗ ꙋ͗страе͗тъ. ѿнѫдꙋ же
е͗сть коренъ и͗ и͗стоникъ недѫга. тако и͗ гь,
и͗стоника зльіимъ, задръжае͗ть прѣжⷣе.
и͗стоник бо и͗ коренъ и͗мти всѣмъ зльіи͗мъ,
грⷯѣ еⷭ. си бо, тѣлеса наша разслаблѣе͗тъ,
си недѫгьі приносиⷮ, си, погꙋбленїе дшамꙿ
и͗ тѣлѣмъ ходатаи е͗стъ. сего раⷣї, ѡ͗блиа-
ѫ ѡ͗блиае͗тъ помалꙋ, съгрѣшаѫ͗щиⷯ наⷭ гь,
и͗ ѡ͗ них же съгрѣшае͗мъ, въспоминаетъ нам
наказꙋѫ и͗ поꙋ͗аѫ. ꙗ͗ко да и͗збавлъше сѧ ѿ
грѣха, ѡ͑бра́тим сѧ и͗ вѣрꙋе͗мъ е͗мꙋ, млⷭть
же гнѣ на всѣкои плъти, ѡ͗блиаѫ͗щꙋ и͗ поꙋ͗-
аѫщꙋ, ꙗ͗ко пастьірю паствинѫ своѫ. сего
раⷣ глеть гь, дръзаи ѧдо ѡ͑ставлѣѫ͗т сѧ те-
бѣ грѣси твои. Въси бо недѫѕи пае, ѿ грⷯѣ
слꙋаѫ͗т сѧ бьівати. нѣцїи же и͗ ѿ нераденї-
е͗мъ и͗ пиа͗нствомъ, и͗ ѿ празнованїа, и͗ всѧ
и͗скꙋсньіѫ напасти, грⷯѣ ради бьіваѫ͗тъ.
ѡ͗вѣмъ ꙋ͗бо, ѡ͗ прѣжⷣе бьівшїиⷯ грⷯѣ погꙋбле-
нїа бьіваѫтъ, ѡ͗вѣм же ѡ͗дѣанїемъ ни-
нѣшнииⷯ грⷯѣх. хотѧщїиⷯ бьіти, кромѣ слꙋ-
аѫ͗щих сѧ по и͗скꙋшенїꙋ, ꙗ͗ко же і͗ѡ́вꙋ, ѡ͗
сѝхъ ꙋ͗бо, и͗мѣѫ и разꙋмъ, бжествньіиⷯ сѫдобъ,
47б
блгодарить тръпить. приходѧщѫѧ е͗мꙋ
напасти сѝхъ ради, никого же дрꙋгаго по-
ви́нна творѧщѹ, нѫ тъкмо грⷯѣ своиⷯ• бе-
зꙋмньіи же, не разꙋмѣвае͗тъ, бжие прѣмⷾ-
дрое промьішленїе съгрѣшаѫ͗щꙋ и͗ нака-
за емꙋ, нѫ и͗ли ба, и͗ли лкьі ѿ своиⷯ злъ по-
виннѣхъ. твориⷮ, ꙗ͗ко злопитателньіѫ сто-
махѻⷨ, полѕевае͗тъ горкьіи пельінъ, тако
бо и͗ злонравьімъ, зло страдати полѕевае͗тъ,
ѡ͗нѣхъ ꙋ͗бо, здравѣхъ творѧⷮ вреванїа, сѝ-
х же покаати сѧ творѧⷮ, и͗ въ болѣзнеⷯ ꙋ͗бо
неволньіⷯ, млⷭть биа, дивно съкрьівае͗т сѧ,
тръпѧщаго на покаанїе привлаѧще, и͗ и͗-
збавлѣѫ͗тъ ѿ вѣньіѫ мѫкьі. Бѣхѫ
же нѣцїи ѿ фарисеи тамо сѣдѧще, и͗ про-
мьішлѣѫ͗ще въ срⷣцихъ своиⷯ, то съи та-
ко глетъ хꙋльі. кто можеⷮ ѡ͑ставлѣти
грѣхьі. нѫ тъкмо, е͗динъ бъ. Грѣхом бо
хꙋленїа, ѡ͗блъгати е͗го хотѣхѫ. послѣ-
днимъ ѡ͗сѫжⷣенїемъ ѡ͗сѫжⷣаѫ͗щє е͗гѻ,
глѧщаго бо хꙋлⷾ на ба, ꙋ͗мирати повелѣва-
е͗тъ мѡѵ̈сеи͗скьі закѡнъ, гь же нашъ
і͗с҃ хс, а͗бїе приводиⷮ посрѣдѣ. помьішленїа
иⷯ, и͗ глеть и͗мъ, въскѫѫ въспоминае͗те
лѫкаваа въ срⷣцихъ своиⷯ. то бо е͗стъ
ꙋ͗добнѣи͗шее рещи, ѡ͗ставлѣѫт сѧ те-
48а
бѣ грѣси, и͗ли рещи въстанѝ и͗ ходи́. Ба себе ꙗ͗-
влѣе͗тъ, ꙋ͗вѣнⷣїе͗мъ помьішленїа. е͗ди-
номꙋ бꙋ естъ, тъкмо еже невѣдомаа вѣ-
дѣти, а͗зъ ꙋ͗бо реⷱ гъ, и͗спьітаѫ срⷣца и͗ ѧ͗тробьі,
и͗ двⷣъ глеть, създавьі е͗динъ срⷣца наша, и͗
дрꙋгьіи прⷪркъ глетъ тьꙇ вѣси срⷣца е͗диⷩ,
и͗ лкъ реⷱ, зритъ на лице, бъ же въ срⷣца,
ѡ͗блиает же иⷯ и͗ глетъ. Вьі ꙋ͗бо фарисе́-
е, мните мѧ хꙋлника, ꙗ͗ко ѡ͗бѣщаѫ͗ща
сѧ грѣхьі ѡ͗ставлѣти, мните же вьі, ꙗ͗ко
къ семꙋ прибѣгаѫ а͗зъ, ꙗ͗ко неѡ͗блиенꙋ
ми бьіти, а͗зъ же и͗ тѣлесньіи͗мъ и͗сцѣле-
нїемъ. ꙋ͗вѣрѧ и͗ дшевноє здравїе, крѣпко
покажѫ, и͗ грѣхѡвъ ѡ͑ставленї. ѡ͗ба-
е же ꙗ͗ко влⷭа и͗маⷮ снъ ль на земли ѡ͗ста-
влѣти грѣхьі. тогда гла къ разслабленномꙋ,
въставъ, възми ѡ͗дръ свои и͗ и͗ди въ домъ сво-
и и͗ въставъ и͗де въ домъ свои. ѡ͗ле по-
велѣнїа сїла, въи͗стинѫ бо глаⷭ сїльі, глаⷭ
бжїи ꙗ͗ко же глеть стьіи двⷣъ, се даⷭ
глаⷭ свои, глаⷭ сїльі своѫ. сеи͗ нинѣ реⷱ хс.
разслабленномꙋ, въстани, и͗ а͗бїе, пове-
лѣнїе дѣло бьіⷭ, кꙋпно бо прие͗мшꙋ слово си-
лѫ, въстае͗тъ ходити разслабленньіи.
глетъ и͗ намъ хс, разслабленньіимъ дшеѫ,
въстанѣте и͗ ходи́те. сѝрⷱѣ, недоволно-
48б
е вамъ, исправити сѧ тькмо ѡ падежи.
нѫ и пристѫпити добродѣтѣлньімъ ꙋ͗спѣа-
нїемъ, дховное съвръшаѫ͗ще теенїе.
Видѣвше же народи, ꙋ͗дивишⷭѧ и͗ просла-
вишѫ ба, давшаго таковѫѫ влаⷭ лкомъ.
Даже бо не мнѣти и͗маѫⷮ, ꙗ͗ко мътанїе еⷭ,
ктомꙋ же и люⷣе да видѧⷮ и͗ ꙋ͗дивѧт сѧ.
повѣлѣ разслабленномꙋ ѡ͗дръ понести,
ꙗ͗ко лка бо тъкмо мнѣхѫ е͗го, болша въсⷯѣ
и͗ велїа. Мьі же братїе, бьівшаа на ра-
зслабленнѣмъ разꙋмѣваше, ꙗ͗ко е͗ли-
ци многа съгрѣшаѫ̀ще, и͗ не приѐмлѧще
мѫкьі въ жити семъ. пае боати сѧ и͗ тре-
петати длъжни е͗смьі, ꙗ͗ко множѫ-
т сѧ намъ томленїа мѫкьі, не мѫⷱнїа
ради здешнааго. и͗ длъготръпѣнїа раⷣ биаго.
блго ͗Ꙋбо еⷭ братїа моа, наказати сѧ ни-
нѣ, и͗ ѡ͗ищеннѣмъ бьіти въ жити сѐмъ.
а͗ не ѡ͗нои мѫцѣ прѣданомъ бьіти, е͗гда
сѫда врѣмѧ бѫдеⷮ, а͗ не ѡ͗ищенїа, ни
же бо еⷭ зло̀, е͗же мѫити сѧ зде, нѫ е͗же
бьіти доⷭи͗нѣмъ, мѫкамъ ѡ͗нѣмъ. Се-
го раⷣ молѧ сѧ вамъ братїе, не ръптаи͗мъ
ни ѡ͑ ъсом же, сълꙋаѫ͗щим сѧ намъ. при-
скръбньіми и͗ тѧжкьіми, ни же стѫ-
жаи͗мси на ба, нѫ блгодарестъвно всѣ
49а
тръпимъ, и͗ послѣдѹимъ всѣкьімъ благо-
разꙋмие͗мъ. ѻ͑ находѧщїиⷯ намъ ѿ ба.
тъи бо вѣстъ, ꙗ͗ко на полѕѫ въсѣ ꙋ͗страеⷮ,
и͗ на и͗справленїе наше. скръбнаа и͗ же-
стокаа, попꙋщае͗тъ бьівати намъ. По-
неже бо подаѫ͗щꙋ бѹ намъ, блгаа даанїа
и͗ дарьі. даже къ немꙋ присно зримъ, и͗
блгодаримъ и͗ славимъ, и͗ велиаи͗мъ
и͗мѧ стое е͗го. мьі же нерадиво и͗ лѣно-
стно прилежимъ, блгодарити и͗ и͗сповѣ-
дати сѧ е͗мꙋ, и͗ не ю́вствꙋе͗мъ, блгаа е͗-
го даанїа, и͗ дарьі безислъньіѫ, и͗х же прие-
млемъ. нѫ прѣзирае͗мъ бжⷭтвънаа хотⷺ-
нїа и͗ повелѣнїа е͗го. и͗ прѣвъзнашаем сѧ
и͗ велиае͗м сѧ и͗ по воли срцꙋ нашемꙋ ходиⷨ.
и͗ съгрѣшаѫще прⷣѣ нимъ. бестꙋдно и͗ безсра-
мно, прѣгоравае͗мъ, и͗ прогнѣвае͗мъ ба.
Сего ради подавае͗тъ ра́ньі и͗ ꙗ͗звьі, се-
го раⷣ и͗скꙋшае͗тъ наⷭ напастми разлинꙹ-
ми, и͗ плѣненми, и͗ бѣдами и͗ скръбни, ꙗ͗-
ко да прїи͗мемъ ювъство, и͗ прибѣгае͗мъ къ
немꙋ. и͗ ꙋ͗повае͗мъ на спсенїе ѥ͗го, и͗ на
сїлѫ и͗ множъство. блгости и͗ промьішле-
нїа е͗го, и͗ възьіщемъ присно црⷭтво е͗-
го и͗ пра́вдѫ, и͗ вѣрѫ и͗мамьі, ꙗ͗ко дарова-
ти и͗матъ намъ и͗зъѡ͗би́лно вѣсѣ блгаа и͗
49б
спсна, не тъкмо дароваѫще въ блъго
и͗ лколюⷠецъ. нѫ и мѫⷱще. Тако жⷣе блгъ ѥⷭ,
и͗ мѫкьі его блгаа дарованїа, и͗ великьі-
ѫ блгⷣти и͗ ъсти сѫⷮ. понеже бо и͗ вра,
не тъкмо, е͗гда въ ѡ͗во́щникьі и͗ приградьі
красньі, и͗зводиⷮ недѫжньіⷯ. ни же е͗гда
въ ба́нѧ и͗ кѫплѣли водньіѫ, приводиⷮ сиⷯ,
тогда еⷭ блгъ и добръ. нѫ е͗гда и͗ гладнѣ-
мъ повелѣвае͗тъ и͗мъ бьівати, е͗гда и͗ рѣ-
жеⷮ, е͗гда и͗ горкаа напаа́нїа даетъ, и͗
тогда враъ ѥⷭ и͗скꙋшенъ. и͗ свое лколю-
бїе показꙋе͗тъ пае. Бъ же ѥ͗стъство-
мъ блгъ сьіи и͗ блгьіи͗мъ всѣмъ подателъ ѥⷭ,
и͗ ѡ͗бьіно е͗мꙋ е͗сть и͗ свое, е͗же промьі-
шлѣти ѻ͑ своиⷯ твареⷯ. толико ꙋ͗бо видѣ-
вше на разслабленнѣмъ блгодарованїе. по-
тъщим сѧ и͗ мьі притещи къ немꙊ ꙋ͗сръдїе-
мъ, и͗ те́плоѫ вѣроѫ. и͗ просѝмъ грѣхѡⷨ
раздрѣшенїе, и͗ находѧщиⷨ намъ скръбемꙿ,
и͗ напастемъ свобожⷣенїе и͗ ѡ͗ставленїе.
и͗ сльішати ѿ ха, ѡ͗ставлѣѫ͗т сѧ вамъ грѣ-
си ваши, и͗ вѣра ваша спсетъ ваⷭ. ꙋ͗мо-
лимъ е͗го, ꙋ͗крѣпити, и͗ исцѣлити дшѧ и͗ тѣ-
леса наша разслабленнаа. и ювства на-
ша и͗справити, и͗ на добродѣтѣлнаа дѣ-
анїа подвигнѫти. и͗ къ заповедемъ
50а
е͗ѵⷢлъскааго житїа, и͗ теенїа, ꙋ͗твръди-
ти и͗ ꙋ͗крѣпити стопьі нашѫ. не тъкмо ꙋ͗-
бо поⷣбае͗тъ намъ въстати ѿ грѣха, и͗ли ра-
зꙋмѣти тъкмо, ꙗ͗ко съгрѣшае͗мъ, нѫ и͗
ѡ͗дръ възѧти, сѝрⷱѣ, тѣло поⷣвигнѫти
на дѣла блгаа и͗ добродѣтѣлнаа, тогда
ꙋ͗бо, ѝ помьішленїа наша вїдѣвше и͗ разꙋ-
мѣвше дховнѣ, е͗же наⷭ ради многаа и͗
разлинаа юⷣса, ѕижⷣителѣ и͗ влⷣкьі на-
шего и͗ възрѣнїе таковое постигше,
прославѧⷮ ба, творѧщаго таковаа ю-
деса ꙗ͗ко томꙋ поⷣбае͗тъ слава
и͗ дръжава въ безконеньіѫ вѣкьі, а͗миⷩ.
Слово 7
Поꙋ͗енїє в неⷣ г҃ поста, на поклоненїе
естнаго и͗ животворѧщаго крⷭта. слоⷡ з҃.
Проѡ͗бразꙋѫ, и͗ прⷣѣписꙋѫ блаженьіим мѡ-
ѵ̈си, животворѧщаго и͗ бжⷭтвнаго
крⷭта. жезломъ ръмное море прѣсѣ-
е. и͗ жидѡвьі немокръно и͗ неⷭкръбно
прѣведе. ꙗ͗ко стѣна бо ѡ͑боѧ͗дꙋ ста-
шѫ водьі, и͗ по прѣхожⷣени жидѡ̀въ,
жезломъ пакьі мо́ре, въ прѣжⷣнее съвꙋкꙋ-
пленїе съста́ви, и͗ гръда́го, и͗ прѣвъзѧта-
го фараѡ͗на, съ всѣмъ вои͗нствомъ, морско-
ѫ пѫиноѫ покрьі, и͗ по пꙋстьіни жезломꙿ,
горкьіѫ водьі мерскьіѫ ꙋ͗слади. и͗ ѿ сꙋха
50б
камене, водѫ прѣславно истои. и жѫдѫ-
щїи нароⷣ, напои и͗ насьі́ти. Къ сим же юде-
семъ, и͗ е͗гѵ̈пта моѵ̈сѝ, жезломъ мѫиⷮ, и͗
водѫ въ кръвъ прѣло́жи, и͗ многаа и͗ велика-
а юⷣса ѡ͗на съдѣла, а͗ще ли же жезлъ ѡ͗нъ, ѡ͗-
бразъ тъкмо и͗ сѣнъ крⷭта нарътаѫ. тако-
вьімъ и͗ толикьімъ юⷣсемъ бьіⷭ дѣлателъ.
то ꙋ͗бо еⷭ, е͗же не и͗маⷮ съдѣати и͗ створити.
тъи самъ ъстньіи. и͗ бжⷭтвньіи и͗ животво-
рѧщїи крⷭть, незнаменно бо нинѣ, и͗ нега-
таанно проѡ͗бражае͗мъ, и͗ пронарътае͗мꙿ
ѥⷭ, самое видѣнїе же видимъ, и͗ нами поклⷶ-
нѣе͗мъ и͗ поитае͗мъ, самъ тъи животво-
рѧщїи крⷭть, мьіслънаго фараѡ͑на и͗ съпоста-
та нашего дїа́вола, и͗ злонаѧлнаго врага,
многоислъньімъ ранамъ прѣдаⷭ. и͗ видимьіⷯ
и͗ невидимьіⷯ бѣсъ плъкьі, погꙋбитъ и͗ потопитъ,
движѫщих сѧ на наⷭ, и͗ борѧщїихъ и͗ смѫщао͗-
щїиⷯ наⷭ, тъи самъ ⷭтньіи, и͗ животворѧщїи
крⷭтъ, стрⷭтехъ мѡре немокръно и͗ без напа-
сти, мимо и͗ти намъ ꙋ͗строи͗тъ, и͗ житїе
наше се, ꙋ͗добъ ꙋ͗кротити и͗ ꙋ͗тѣшити, и͗
проее живота нашего, мирно съвръшити
споⷣбитъ. Тъи бо животворѧщїи крⷭтъ,
горесть и͗ болѣзнъ напастеⷯ и͗ бѣдъ нашиⷯ
и͗ ѧстьіѧ находьі и͗ скръби, и͗ и͗скꙋшенїа сълꙋаѫ͗щаа
51а
сѧ намъ, ѡ мьіслъньіи ювестьвньі и враг, на
блгое въскорѣ прѣложиⷮ, и͗ дховное ꙋ͗слажⷣенїе,
и͗ ꙋ͗милиⷮ и͗ ꙋ͗тѣшиⷮ дшъ нашиⷯ, ѿнападаѫ͗щиⷯ ꙋ͗-
ньінїе͗мъ и͗ скръбемъ. тъи самъ животво-
рѧщїи крⷭтъ, водѫ и͗стоиⷮ намъ ѿ камене
и͗стиннаго хⷭа ба нашего, и͗ пламенъ и͗скꙋ-
шенїа погасиⷮ, и͗ пае ме́да и͗ масла ꙋ͗сладиⷮ
и͗ ꙋ͗тѣшиⷮ дшѧ нашѧ и͗ тѣлеса, и͗ жѫжⷣѫ нашⷾ
ꙋ͗ставиⷮ, ꙗ͗ко ктомꙋ же не жѫдати. пїѫ
и͗ бо ѿ него, не и͗маⷮ въжѫжⷣати въ вѣкьі, нѫ
рѣкьі потекѫⷮ ѿ рѣва е͗го, водьі живьіѧ. ꙗ͗-
ко же тъи самъ реⷱ, сама и͗стина хс бъ нашъ.
Сего бо бжестъвнаго и͗ животворѧщаго
крⷭта братїе, стїи и͗ бжⷭтвнїи ѡ͗ци наши и͗ ꙋ͗-
ителїе, хранителѣ и͗ застѫпника и͗маше.
и͗ стѣнѫ и͗ ꙋ͗твръжⷣенїе непостьідное, вѣрньі-
и͗мъ вѣдѧще, въ срⷣѣнѧѫ неⷣлѧ, постньіиⷯ днеи,
прѣдлагати е͗го повелѣшѫ и͗ вѣрньімъ по-
кланѣти сѧ е͗мꙋ, и͗ поитати и͗ цѣловати за-
вѣщашѫ. даже бо, дховнаа дѣла е͗лика и͗-
справлена бьішѫ, ѿ подвижникъ въздръжа-
нїа. съблюдае͗тъ и͗ съхранѣе͑тъ крѣпка и͗ не-
поколѣбима, хотѧщаа же пакьі и͗справлѣе͗-
ма бьівати, ꙋ͗страати и͗ помагати. и͗ съста-
влѣти неѡ͗борима и͗ крѣпка. Сего раⷣ мьі,
гнѣго крⷭта съпоспѣшителѣ призьіваѫще,
51б
прѣлежѫщїи подвигъ поста, прѣи͗ти и͗ скона-
ти потъщим сѧ. въсѣкьіѫ стрⷭти и͗ поⷣвиѕа-
нїа плътскаа распинаѫ͗ще и͗ ꙋ͗мръщвѣѫ͗-
ще, и͗ по заповѣдехъ и͗ повелѣниⷯ госпоⷣнѣхъ
послѣдовати потъщим сѧ. ꙋ͗сръдїе͗мъ мнⷪ-
гьімъ, и͗ те́пльімъ и͗зволенїемъ, ꙗ͗ко
же и͗ бгогласнаго ма́рка. е͗ѵⷢлское поꙋ͗е-
нїе днеⷭ намъ прѣдлагаетъ сице гла.
Реⷱ гьі, во и͗мъ ꙋ͗е́никѡмъ. и͗же хощетъ по-
мнѣ и͗ти, да ѿреет сѧ себе, и͗ да възмеⷮ крⷭтъ
свои. и͗ въ длⷣѣ мене да и͗деⷮ. и͗же аще хощеⷮ
дшѫ своѫ спⷭти, погꙋбитъ ѫ. и͗же а͗ще по-
гꙋбитъ дшѫ своѫ, мене раⷣ и͗ е͗ѵⷢлїа, тъи
спсетъ ѫ. каа полѕа лкꙋ, а͗ще приѡ͗брѧ-
щеⷮ миръ весь, дшѫ же своѫ погꙋбиⷮ, и͗ли
то даⷭ лкъ и͗змѣнѫ ѻ͑ дши свое͗и. Връхо-
вньіи͗ же а͗пⷭлѡмъ пе́тръ, ꙋ͗сльіша га глѧ-
ща. ꙗ͗ко поⷣбае͗тъ снꙋ лю мноⷢ постраⷣти,
и͗ прѣзрѣнꙋ бьіти ѿ старецъ и͗ а͗рхїереи
и͗ книжниⷦ, и͗ ꙋ͗бие͗нꙋ бьіти, и͗ третїи днъ
въскрⷭнѫти. ꙗ͗ко же въздаде теплѣи͗шꙋ сѫ-
щꙋ петрꙋ, пае дрꙋгьіиⷯ ꙋ͗еникъ. и͗ зде та-
ковьі жде ꙗ͗влѣе͗т сѧ. И͗ глааше хꙋ, млⷭти
въ себѣ бѫди ги, не бьіти тебѣ се. хс же
реⷱ е͗мꙋ, и͗ди за мѧ сатана, съблазна ми е͗-
си. ꙗ͗ко не мѫдръствꙋе͗ши биа нѫ ль-
52а
скаа. Сих же ра призьіваетъ хс, петра, и͗ на
послꙋшанїе всѣмъ. ктомꙋ пае въсⷯѣ прости-
рае͗т сѧ и͗ глетъ, тьі ꙋ͗бо ѡ͗ петре, запрѣ-
щае͗ши и͗ възбранѣе͗ши, и͗ зазирае͗ши ми. ꙗ͗-
ко крⷭтъ хощѫ, и͗ прие͗млѧ съмртъ поноснѫⷾ.
а͗зъ же глѧ тебѣ, ꙗ͗ко ни тьі ни же дрꙋгьіи
кто спсет сѧ. а͗ще не Ꙋмреⷮ ѻ͑ добрѣи и͗ ѻ͑ и͗-
стинꙿнѣи правдѣ, е͗же бо ꙋ͗мрѣти намъ
праѵ̈дьі раⷣ, приѧстникьі наⷭ сътвориⷮ, и͗ на-
слѣдникьі црⷭтвїꙋ небⷭномꙋ покажеⷮ. не
реⷱ бо хс, ꙗ͗ко и͗ли хощете и͗ли не хощете,
сътворити сїа и͗ постраⷣти, глѧ вамъ и͗ по-
нꙋждаѫ послѣдовати мнѣ. нѫ и͗же хо-
щеⷮ, и͗ и͗зволенїе͑мъ грѧдетъ, тъи да и͗деⷮ
послⷣѣ мене. Не томлѧ реⷱ, ни же понꙋжⷣа-
ѫ, нѫ въѣсѣкого ѡ͗ставлѣѫ властелѣ и͗зво-
ленїꙋ свое͗мꙋ, на блгаа бо призьіва лкьі
приити. на црⷭтво нбⷭное и͗ бесконеное, и͗ на
присньіи покои. и͗же ꙋ͗бо хощеⷮ, и͗ли мѫжъ,
и͗ли жена̀, и͗ли нищъ, и͗ли бога́тъ. и͗ли на-
ѧлникъ, и͗ли послѣдникъ. сѝмъ добрьіⷨ
пѫтемъ да грѧдеⷮ. и͗ послѣдꙋе͗тъ
мнѣ. а͗ще ли же кто не хощеⷮ ни же доⷭи͗нъ
е͗стъ, послѣдовати ми. безънѫждно тво-
риⷮ гне не хотѧщимъ въ слѣдъ е͗го и͗ти,
понеже бо понꙋжⷣаѫ͗и, ѿвращае͗тъ множи-
52б
цеѫ и͗х же понꙋжⷣае͗тъ, ѡ͑ставлѣѫи͗ же сльі-
шѫщїиⷯ, на и͗зволенїе, пае бо, привлаиⷮ сѝхъ
ꙋ͗добъ. сего раⷣ, и͗же а͗ще хощеⷮ реⷱ, велїа бо сѫⷮ
блгаа, ꙗ͗же подае͗тъ намъ влⷣка. и͗ таковаа,
е͗лико же и͗ понꙋждати сѧ намъ хотѣнїе͗мъ
свои́мъ, и тещи волеѫ, и͗ не възвращати сѧ. ни же
бо а͗ще би кто злата давалъ многа и͗ и͗зъѡ͗би́-
лна, не би нꙋжⷣеѫ звалъ, а͗ще ли же, на
ѡ͗на мимоходѧщаа и͗ тлѣннаа, не нꙋжеⷣѫ,
призьівае͗ми. нѫ пае скръбꙿми, колми па-
е на нбⷭнаа блгаа, на бесъмрътнаа и͗ вѣнаа.
тъщати сѧ длъжни е͗смьі, и͗зволенїе͗мъ при-
ходити, а͗ще ꙋ͗бо самое то, дѣла е͗стъ-
ство, не ꙋ͗вѣрѣе͗тъ наⷭ притицати, на и͗стинꙿнⷶ-
а и͗ блгаа и͗ небеснаа, ни же приѫ͗ти е͗смьі доⷭ-
ини. а͗ще ли же прїи͗мемъ нꙋжⷣеѫ и͗ по силѣ,
не крѣпко съхранити и͑мамьі сїа. сего раⷣ
непонꙋжⷣаетъ хс, нѫ и͗же хощеⷮ по немъ и͗-
ти, сего призьіваеⷮ и͗ сего прїемлеⷮ. а͗ще
хощете реⷱ, и͗ послꙋшае͗те мене, блгаа земи
снѣсте. Прѣжⷣе бо еⷭ въсхотѣти, и͗ потомъ
послꙋша́ти. а͗ще ли же не въсхощемъ, ни
послꙋшати можемъ. въсѣ бо добродѣтѣлнаа,
и͗ злаа, на и͗зволени нашемъ сѫⷮ. е͗же бо послѣ-
довати е͗сть, сирⷱѣ, вѣровати зовѫщомꙋ
наⷭ гѹ і͗ѡ҃ хꙋ. а͗ е͗же по мнѣ и͗ти и͗щеⷮ, заповѣ-
53а
де ѥго дъланїе и съблюденїе, се ꙋбо еⷭ и͗сти-
нное, е͗же послѣдовати хꙋ. ꙗ͗ко не тъкмо
вѣровати ѥ͗мꙋ, нѫ и͗ страⷣти е͗го раⷣ, и͗ ѡ͗ дрꙋгьіⷯ
добродѣтѣлеⷯ подвиѕати сѧ, свое житїе
положилъ ѥ,ⷭ спсъ нашъ ѡ͗бразъ и͗ написанїе
житїа добраго. хотѧщимъ послꙋшати
е͗го, сего раⷣ и͗ глааше, а͗ще кто мнѣ слꙋ-
жиⷮ, по мнѣ да и͑деⷮ послѣдованїе глетъ, ѡ͑па-
сное житїе свое, е͗же въ плъти, противѫ
силѣ поⷣбити сѧ е͗мꙋ, да ѿпеⷱт сѧ себе, и͗ да възмеⷮ
крⷭтъ свои, и͗ въслѣдъ мене да и͗детъ. Три сѫ-
тъ, ꙗ͗же глетъ, е͗же ѿрещи сѧ себе, и͗ е͗-
же възѧти крⷭтъ свои и͗ е͗же послѣдовати
єеже себе ѿврѣщи сѧ еⷭ, е͗же безмлⷭтивомъ
себе напастемъ прѣдавати, и͗ нито же ѡ͗-
бщее и͗мѣти съ собоѫ, нѫ ꙗ͗ко же и͗номꙋ стра-
жⷣѫщꙋ, тако мнѣти сѧ. ꙗ͗ко же бо, а͗ще кто
ѿвръжт сѧ дрꙋга а͗ще бїема ꙋ͗зриⷮ е͗го.
а͗ще затѧѕае͗ма. и͗ли на съмрть ведома, не
помагае͗тъ е͗мꙋ ни же прⷣѣстоитъ. ни же бо-
лиⷮ ѡ͗ немъ. тако хощеⷮ и͗ наⷭ бъ. а͗ще ра́рим сѧ,
и͗ли съжиѕае͗м сѧ, и͗ли ꙋ͗мирае͗мъ, не ꙋ͗кланѣ-
ти сѧ, ни же миловати себе. нѫ ꙗ͗ко же
неи͗мѧщи нито же, ѡ͗бщее дши съ тѣломъ,
тако и͗мати. и͗ прѣдавати сѧ на напастеⷯ
и͗ бѣдаⷯ, и͗ проїи͗мъ мѫкамъ. ѻ͑ и͗сповѣдани
53б
хвѣ, и͗ ѻ͑ праѵ̈дани и͗ и͗стинѣ. ѿврѣщи сѧ себе
еⷭ, забъвенїе въсѣмъ мимошеⷣшимъ, ѡ͗ста-
вленїе свое͗го хотѣнїа. ꙋ͗мръщвенїе ꙋдъ на-
шиⷯ земньіиⷯ. и͗ е͗же въжⷣелѣ́нꙿно и͗ гото́во при-
лежати на въсѣкьіѫ напасти, и͗ смрти ха раⷣ.
Ѿрицае͗т сѧ кто, е͑гда въ жити свое͗мъ прѣ-
жⷣе злѣ пожиⷮ доⷭи͗ньіⷨ покаанїемъ и͗ ѡ͗бра-
щенїемъ ѡ͗братит сѧ, и͗справит сѧ, си-
рѣь, е͗же блѫдѧщїи, ѿрицати себе не блѫди-
ти ктомꙋ, нѫ цѣломѫдръствовати. и͗ прѣ-
жⷣе неправеденъ сьі̀и, ѿрицаетъ себе ѿ непрⷶ-
ѵ̈дьі, и͗ творити правдѫ. кꙋпно же рещи,
ꙗ͗ко въсѣкого грѣха ѡ͗шаа́нїе. ѿреⷱнїе еⷭ свое,
въслѣдъ ха ведѫщее. ꙗ͗ко да не мнѣти и͗ма-
мьі, ꙗ͗ко до ранъ. и͗ до дѻсажⷣенїа, и͗ до
ꙋ͗нїиженїа, ѿриати сѧ себе повелѣвае-
тъ хс, нѫ приложилъ ѥⷭ. ꙗ͗ко и͗ възѧти крⷭтъ
свои, ꙗ͗влѣѫ, до колика ѿрицати сѧ себе
длъжни е͗смьі. ꙗ͗ко до съмръти, и͗ съмръти
поноше́ннѣ, и͗ не тъкмо же, пищѫ и͗ славѫ
прѣзирати ха раⷣ. нѫ и͗ до кръви съпротивлѣти
сѧ, и͗ въсѣ тръпѣти крѣпко, и͗ ѡ͑ семъ пае ра-
довати сѧ. Е͗же бо възѧти крⷭтъ ѥⷭ,
е͗же непристрастно прилежати къ житїꙋ
семꙋ и͗ ѡ͗расѫжⷣени съмръти, тако
жⷣе бьіти. ꙗ͗ко не надѣати сѧ на се, нѫ
54а
мрътво бьіти на грѣⷯ. жиⷡ бꙋ же хꙋ. се же бьі-
ти можеⷮ, єегда кто ꙋ͗странит сѧ вънѣшниї-
хъ вещеⷯ. сѝрⷱѣ, стѧжанїа, богатства,
славьі сꙋе͗тньіѫ ѿ всѣкого неполезнаго прї-
страстїа ꙗ͑ко же и͗ стии а͗по́столи наꙋ͗ишѫ,
и͗ сътво́ришѫ, и͗ показашѫ намъ пѫтъ спсе-
нїа. ѡ͗ставлъше бо всѣ, послѣдовашѫ хꙋ͗. не
тъкмо а͗пⷭли, нѫ и͗ мⷱници, и͗ прѣпоⷣбни и͗ пра-
ведни, мѫжъ и͗ женъ лици. на тьісѫща зла
прѣдашⷭѫ и͗ распѧшⷭѧ ха раⷣ. ддрꙋга бо съмртъ
не бѣ поно́сна и͗ безъстна, ꙗ͗ко же распѧтї,
поножен бо, и͑ безьстенъ мнѣше сѧ крⷭтъ тоⷣ.
Не реⷱ же хс, въ̀зѧти крⷭтъ тако. нѫ крⷭтъ сво-
и глетъ, сѝрⷱѣ, длъжнѫѫ съмртъ, е͗ѫ
же длъженъ ѥⷭ къжⷣо, на всѣкъ днь съвръша-
ти, по бжⷭтвномꙋ а͗пⷭлѹ глѧщомꙋ. на всѣ-
къ днь ꙋ͗мирати, носити крⷭтъ наⷭ хощеⷮ гь,
сѝрⷱѣ присно трѣзвити сѧ ꙋ͗момъ, и͑ на вьісо-
таⷯ добродѣлеⷯ стоати, е͗же еⷭ, не сънити съ
крⷭта. и͑ въздръжати сѧ намъ ѿ стрⷭти, до-
нде же ѿтъмнемъ ꙋ͗ма нашего ѿ
грѣха и͑ пристрастїа. и͑ въстанемъ проее
непобѣдими. не за крⷭтъ, всѣкомꙋ грѣхꙋ раздрꙋ-
шенїе еⷭ. Распънѝмъ ꙋ͗же себе братїе ѿ ми-
рскьіиⷯ вещеи, не прикаⷭти сѧ и͗мъ, ни пригважⷣа-
ти сѧ. понеже бо а͗ще и͗ распѧтїе не прѣдлежиⷮ,
54б
сѝрⷱѣ, ꙋ͗нииженнаа съмртъ, нѫ стрⷭтемъ ꙋ͗-
мръщвенїе прѣдлежиⷮ, и͗ ненавидимаго вра-
га и͗ съпостата, съставлѣе͗маа бра́нь, е͗го же и͗
побѣдити поⷣбае͗тъ въсѣмъ вѣрꙋѫ͗щимъ въ ха•
ꙗ͗ко же възможно бѫдеⷮ всѣкомꙋ глати, мнѣ
миръ разпѧт сѧ и͗ а͗зъ мирꙋ. ꙗ͗влѣе͗т же глемⷪ-
е сице. ꙗ͗ко бо мнѣ миръ разпѧт сѧ. сѝрⷱѣ,
свобожⷣенїе ѿ дѣанїа грѣховнаго. ͗а е͗же,
а͗зъ мирꙋ, ꙗ͗влѣе͗тъ мьіслъное безстрастїе.
мира бо нарицаетъ, мирскаа въжⷣелѣнїа,
живѫ и͗ же дховнѣ, распинае͗тъ въжⷣелѣнїа
въсѣ и͗ ꙋ͗мръщвѣеⷮтъ ꙗ. и͗ тъще́тнаа пока-
зꙋеⷮ. не могѫщаа побѣдити е͗го, и͗ надѣа͗-
нїе грѣхꙋ ве́сти, нѫ и͗ тъи ꙋ͗мрътвил сѧ еⷭ
въжⷣелѣнїа мира, сѝрⷱѣ, не въспоходити
на въжⷣелѣнїе иⷯ. понеже бо бьіваетъ и стра-
жⷣѫщꙋ комꙋ, не послѣдовати хѹ, ꙗ͗ко же и͗
злодѣи͑ци многаа стражⷣѫтъ зла, и͗ гробьі
прокопаваѫ͗щи, и͗ ѡ͗бавници, и͗ ꙋ͗бии͗цѧ и͗ та-
тїе, и͗ разбои͗ници тако ꙋ͗бо никто же да мни-
тъ, ꙗ͗ко доволна сѫⷮ въсѣкаа страⷣнїа на спа-
сенїе, приложлъ ѥⷭ гь, и͗ е͗же по мнѣ и͗ти,
показꙋѫ ꙗ͗ко того ради е͗диного поⷣбае͗тъ
тръпѣти тъкмо и͗ храбростъ показати въ
напастеⷯ нѫ и цѣломѫдрїе, и͗ кротоⷭ
и͗мѣти, и͗ всѣкьіѫ заповѣди творити.
55а
се бо ꙗ͗влѣе͗тъ, е͗же послѣдовати ми, е͗же
подвиѕати сѧ на въсѣкьіѫ добродѣли. ѿри-
цае͗т бо сѧ кто себе, и͗же и͗мѣнїа своа расто́и
е͗лика и͗мѣше, и͗м же гостподи́нъ и͗ влⷣка бѣ-
ше, и͗ прътскьіѫ мѫдростъ въсѣкьіѫ ѿре-
к сѧ, та же крⷭтъ въземъ. и͗ весь тамо бьіваⷾ,
ни же мала на мирскьіѫ ве́щи ѡ͗бращаѫ сѧ.
послѣдꙋе͗т же хꙋ, и͗же бо до́брааго раⷣ е͗стъ-
ства сїа творѧи, а͗ не славьі ради, и͗ли дрꙋ-
гаго, льскааго нѣкои непщеванїа. съи бо пои͗-
стинѣ послѣдꙋ͗етъ хꙋ, ѿ того же житїꙋ,
и͗ тъи послѣдꙋѫ. По стопаⷯ же хвѣхъ шествї-
е и͗ послѣдованїе, послѣдꙋ͗ѫщомꙋ вѣнцѧ хо-
датаитъ. и͗змѣнꙋѫще же на деснаа и͗ли
на лѣваа ѡ͗бращаѫ͑ сѧ, а͗ще и͗ послѣдовати
мнит сѧ, нѫ неи͗стинꙿно и͗ непоⷣбно въ-
сꙋе трꙋжⷣае͗т сѧ, и͑же бо аще хощеⷮ дшѫ сво-
ѫ спⷭти погꙋбитъ ѫ, и͗ и͗же аще погꙋбиⷮ
дшѫ своѫ мене раⷣ и͗ е͗ѵⷢлїа, спсетьі ѫ. Слаⷣко
бо еⷭ житїе се, не всѣмъ лкѡмъ. нѫ при-
гвожⷣъшїи͗м сѧ и͗ привѧзаньімъ къ насто-
ѫ͗щимъ, възводѧ же насъ на свобожⷣенїе
гь, глааше сїа провъзвѣщаѫ гоненїа
ꙗ͗же хощаахѫ приѫти. по всⷯѣ градовъ и͗
странахъ вѣровавшимъ на́мь. и͗же бо
а͗ще дшѫ своѫ погꙋбитъ, се бо ꙗ͗влѣе͗тъ
55б
ꙗ͗ко а͗ще погꙋбитѫ въ вѣнаа и͗ бѫⷣщаа,
сирѣъ, мѫкамъ вѣньімъ послеⷮ ѫ. погⷹ-
бленїе дши еⷭ, не ꙗ͗ко погꙋбити и͗ ктомꙋ
не бьіти, нѫ мѫⷱти сѧ непрѣстанно при-
сно мѫенїе, щѫдѧ и͗же дшѫ своѫ сѝмꙿ
ѡ͗бразомъ погꙋбитъ ѫ немилꙋѫ же
дшѫ своѫ спасетъ ѫ. и͗ ѡ͗ семъ нѣкто прⷺ-
мѫдръ глааше, а͗ще накажеши сна свое͗-
го жезломъ не и͗маⷮ ꙋ͗мрѣти. дшѫ же
е͗го ѿ съмрти и͗зба́виши. и͗ пакьі ꙋ͗гла-
жⷣаѫи сна свое͗го сирѣь милꙋѫи. ѡ͗бѧ-
жеⷮ ра́ньі е͗г, се бо и͗ на вои͗нстваⷯ бьі-
вае͗тъ. а͗ще вое͗водѣ милꙋѫ͗ще вои͗ньі
вънѧтр присно лежати повелѣвае͗тъ,
и͗ вънѧтръниⷯ кꙋпно съ ними погꙋблѣе͗ть.
Даже бо и͗ ѡ͗ наⷭ тако бѫдеⷮ наприснѫѧ съ-
мрътъ, готовѣмъ бьіти ꙋ͗иⷮ наⷭ гь. и͗же
бо любови раⷣ и͗ въжⷣелѣннїа, маловрѣменна-
аго житїа, е͗же ха раⷣ съмрти и͗ бѣдьі дшѫ
своѫ ѿвращаѫ. и͗ спⷭти ѫ̀ хотѧ любое раⷣ
мирскаго житїа, ꙋ͗добъ можеⷮ погꙋбити
ѫ, погꙋбленїе͗мъ ѡ͗нѣмъ, е͗же еⷭ неꙋ͗га-
симьіи ѡ͗гнь. ѝ ръвьне ꙋ͗сьіпанньіи, и͑ тъ-
ма кромѣшнаа спⷭенїе бо нарицае͗тъ гь
любленїе житїа, и͗ е͗же ѿ бѣдьі ꙋ͗кла-
нѣти сѧ и͗ бѣжати. прѣдаѫи͗ же бѣдамъ
56а
и͗ съмртиѫ дшѫ̀ своѫ ха ради, и͗ и͗стиньі ради
и͗ правдьі. и͗ таковьі и͗мъ ѡ͗бразомъ и͗ добрьі-
и͗мъ въ и͗стинѫ погѫбленїемъ, тъи бо въ
и͗стинѫ спсае͗ть ѧ, наставлѣѫ є͑ѫ на до-
брѣи͑шее житїе. погꙋбленїе бо дши гле-
тъ е͗же ха раⷣ дши ѿ тѣла разлѫити сѧ,
въ тѣлѣ сѫщи, и͗ съвръшати заповѣди е͗го,
и͗ сѝхъ раⷣ съмртньіѫ ѩ͗зьі прѣзираѫ. съ-
и не погꙋблѣе͗тъ дшѫ своѫ нѫ пае спсае͗-
тъ ѫ. Прѣзираѫꙗ͗ же, ха раⷣ и͗сповѣданїа, и͗
заповѣди е͗го, и͗ спⷭти дшѫ своѫ хощеⷮ, кро-
мѣ бѣдьі и͗ смрти, погꙋбленїе вѣное хо-
датаиⷮ. Нѫ понеже разлино и͗ много-
ѡ͗бразно, мноѕи множицеѫ дшь своиⷯ
погꙋблѣтъ. и͗ли разбои͗нствѹѫще, и͗ли
ꙋ͗биваѫ͗ще, и͗ли крадⷶще, и͗ли гробьі про-
коповаѫ͗ще. и͗ли и͗ на непоⷣбнаа творѧ-
ще, прилагае͗тъ глѧ• е͗же мене ради͑
и͗ е͗ѵⷢлїа. не погꙋблѣѫ͑ же дшѫ своѫ ха
ради и͗ е͗ѵⷢлїа, не спсетъ ѫ. блженъ ꙋ͗бо
въ и͗стинѫ и͗же ха ради и͗ е͗ѵⷢлїа дшѫ сво-
ѫ погꙋблѣѫи, тъи бо въи͗стинѫ спсае͗т ѫ.
Блженъ ꙋ͗бо и͗же всѣмъ настоѫщимъ ꙋ͗-
мирае͗тъ. ювестъвньімъ ѿложенїемꙿ,
по ювъстваⷯ дѣанїе͗мъ, мьіслъньіхъ ра-
ди и͗ бѫⷣщииⷯ, тѣлесна съмртъ похва́лна
56б
и еже въсѣмъ настоѫщимъ, волное ѿвраще-
нїе, и͗м же бжиѫ блгⷣтиѫ жизнь вѣнѫ въ-
сприѫ͗ти можемъ. подателѣ въсѣмъ сѫ-
щимъ, недомьіслъно въсприи́мемъ га ба.
Ка́а полѕаа лкꙋ а͗ще весъ миръ приѡ͗брѧщеⷮ,
дшѫ же своѫ погꙋбитъ, и͗ли то даⷭ лкъ
и͗змѣнѫ за дшѫ своѫ. Непоⷣбно дши спсенї-
е горшаго погꙋбленїа. е͗гда ꙋ͗бо кто
на слаⷣкаа вѣка сего възираеⷮ, ѿреⷱт сѧ стра-
дати ха ради любовиѫ славньіиⷯ мира се-
го. а͗ще и͗ бога́тство и͗маⷮ и͗ли славѫ
и͗ли и͗манїе злата, и͗ли и͗ на нѣкаа тако-
ваа. каа полѕа ѥⷭ е͗мꙋ, сѝхъ раⷣ дшѫ своѫ по-
гꙋбившѹ, мимо ходиⷮ ꙋ͗бо слава и͗ сладоⷭ
мира сего. ꙗ͗ко и͗ сѣнъ, и͗ богатство неправе-
дно, не могѫⷮ бо скровища безаконньіи͗мъ
правда же ѿ съмръти и͗збавлѣеⷮ лка.
Сего раⷣди хотѧщїи͗мъ по праѵ̈дѣ жити,
тѣлеснаа лихои͗манїа, и͗ е͗же мѫдръство-
вати мирскаа, погꙋбленїꙋ ходатае бьіва-
ѫтъ. мѫдроⷭ бо плътскаа вражⷣа е͗стъ
на ба, и͗ мѫдръствꙋѫи мирскаа врагъ
би и бьівае͗тъ. лихои͗манїе бо єⷭ въи͗стинⷾ,
е͗же ѡ͑ мирскьіⷯ вещеⷯ мѫдръствовати.
сего раⷣ глеть гь, каа полѕа лкꙋ, а͗ще весь
миръ приѡ͗брѧщеⷮ, дшѫ же своѫ погꙋбитъ.
57а
не гли ꙋ͗бо ле ꙗ͗ко дшѫ своѫ спⷭлъ е͗си, толи-
кьіѫ бѣдьі ꙋ͗бѣжавъ, а͗ще бо съ дшеѫ въселе-
нѫѧ всѧ приѡ͑брѧщени, каа ти полѕа ѿ сиⷯ
бѫдеⷮ дши погьібши, е͑и же весъ миръ доⷭ-
инъ нⷭѣ. ꙗ͗ко же аще рабомъ питаѫ͗щиⷨ сѧ
и͗ богатѣѫ͗щиⷨ, господи́нъ иⷯ въ кониньіиⷯ
злъ прѣбьівае͗ть. никаа же полѕа е͗мꙋ еⷭ
госпоⷣствꙋѫ͗щꙋ, тако жⷣе а͗ще и͗ рѣво пи-
тае͗т сѧ и͗ тѣло бꙋи͗тъ, дшѫ же бѫⷣщее по-
гꙋбленїе жⷣетъ. ни е͗динаа полѕа, ни спасе-
нїе бьівае͗тъ. Е͗да̀ на златѣ еⷭ и͗змѣ-
нити спⷭенїе, а͗ще би тако, приѡ͑брѣти-
и мира, дшѫ же погꙋбивъ, дал би злата в
пламени горѧщꙋ, и͗ и͗збавил сѧ би и͗ свободѫ ѿ мѫкьі.
нѫ нѣсть таковьі и͗змѣньі на дши дати,
нѫ вѣнаа и͑ безконенаа мѫка. И а͗ще
бо кто црь въсеи въселенѣи бѫдеⷮ. и͗ всѣми и͗-
мѣнми земньіми ѡ͗бладаетъ, не можеⷮ
и͗скꙋпити дшѫ своѫ, а͗ще и͗ въсѣ и͗манїа въсѧ
въселеньіѫ даⷭ. ни же мирскаа пїта́нїа, и͗
краснаа ѡ͗дѣанїа, малъ покои и͗ ꙋ͗тѣше-
нїе дши могѫⷮ сътворити, е͗гда вѣно мѫи-
ма бѫдетъ. въ настоѫ͗щїи же вѣкъ, да-
вае͗тъ лкъ покаанїе, и͗сповѣданїе, слъ-
зьі въздьіханїа, млⷭтьінѧ, и͗ дрꙋгьіѫ
пѫти спсенїа. лѫ́кавьіи же врагъ
57б
дшъ наш и͗ дїаволъ, присно прѣлъщаеть
наⷭ житеи͗скьіми сластми, ꙋ͗крадаѫ мальі-
ми вещми глѧ, мнѣ днеⷭ дажⷣъ бѹ же ꙋ͗-
прѣе, мнѣ дажⷣъ настоѫ͗щее, гꙋ же хотѣ-
щее бьіти. даже такомꙋ дѧщимъ намъ
къ покаанїꙋ, и͗ ѡ͗слабленїꙋ. пришед и съ-
мрти вънезаапѫ въсхьітиⷮ наⷭ не и͗справле-
нѣхъ. не бѫдѫщꙋ и͗збавлѣщꙋ ни спсаѫ͗-
щꙋ, лкъ ꙋ͗бо не и͗маⷮ то дати и͗змѣнѫ
на дши свое͗и. бъ же спсенїа нашего раⷣ
даⷭ намъ и͗змѣненїе, ⷭтнѫѫ кръвъ сна свое͗-
го е͗динороⷣнааго. сего раⷣ молѧⷭ вамъ,
братїе, проаа ѡ͑ставлъше ѻ͑ дши въсѣко-
е тъщанїе и͗мѣмъ, пае бо въсⷯѣ сѫщиⷯ въ
наⷭ, дша болшаа еⷭ. ͗Иже бо аще постьіди-
т сѧ мене реⷱ и͗ моиⷯ словесъ, въ родѣ семъ прѣ-
любодѣи͗стъвньіⷨ и͗ грѣшньіи͗мъ. и͗ снъ ль
постьідит сѧ е͗го, е͗гда прїи͗деⷮ въ славѣ ѡ͗-
ца свое͗го съ а͗ггльі стьіми. Не тъкмо бо
помьішленїе͗мъ вѣровати длъжни е͗смьі,
нѫ и ꙋ͗стьі и͗сповѣдати, тако жⷣе и͗ и͗стѧ-
ѕае͗ми е͗смьі. понеже бо сꙋгꙋбъ еⷭ лкъ,
сꙋгꙋбо естъ и͗ ѡ͗сщенїе. ѡ͗сщае͗т бо сѧ
дша вѣроѫ, ѡ͗сщае͗т же сѧ и͗ тѣло и͗сповѣ-
данїемъ. ꙗ͗ко же и͗ а͗пⷭлъ глетъ, срце ꙋ͗бо
вѣрꙋет сѧ въ правдѫ. ꙋ͗ста же и͗сповѣда-
58а
ѫтъ въ спⷭенїе, постьіжⷣаѫ͗и͗ же сѧ и͗ сра-
млѣѫ сѧ въ распѧтаго ха вѣрꙋе͗тъ, и͗ слове-
са е͗го е͗ѵⷢлскаа. сего и͗ гь ꙋ͗срамлѣе͗т сѧ, и͗
доⷭи͗нам раба себѣ сътвориⷮ, е͗гда прїи͗деⷮ вторьіимꙿ
пришествїемъ свои͗мъ силѫ и͗ славоѫ
многоѫ, съ слꙋженми а͗гглскьіми.
͗Амѝнъ глѧ вамъ, ꙗ͗ко сѫⷮ нѣцїи ѿ зде стоѫ-
щиⷯ и͗же не и͗мѧтъ въкꙋсити съмрти, донꙿ-
деже ꙋ͗зрѧⷮ црⷭтво бие пришеⷣшее сїлоѫ.
Пе́тра и͗ ї͗кѡва и͗ і͗ѡа́нна, глеть, не и͗мѧⷮ ꙋ͗-
мрѣти реⷱ, дондеже покажѫ имъ прѣѡ͑бра-
женїе͑мъ. каковоѫ славоѫ хощѫ прїи͗ти
на вто́рое пришествїе. прѣѡ͗браженїе
бо хво, провъзвѣщанїе бѣше, второмꙋ при-
шствїꙋ е͗го. ꙗ͗ко же бо тогда просна сѧ
лице спⷭа нашего и͗ ба ꙗ͗ко и͗ слнце, ризьі же
е͗го бѣшѫ бѣльі ꙗ͗ко свѣтъ. тѣм же ѡ͑бразо-
мъ прїи͗деⷮ съ нбсе ꙗ͗ко млънїа си͗лоѫ и͗ сла-
воѫ многоѫ сѫдити въселенѣи, и͗ ꙗ͗ко же
ѡ͗брѣтошⷭѧ съ ним, пе́тръ. и͗ і͗а́кѡвъ и͗ і͗ѡ-
а́нъ на горѣ стои. тако ѡ͗брѧщѫт сѧ съ нимꙿ
стїи въси, и͗ праведници, и͗ въси и͗збра́нннїи,
прїе͗млѧще бгоꙗ͗вленїа е͗го,
Сїа ꙋ͗бо вѣдѧще братїе, ѿрецѣм сѧ и͗ мьі
себе га ради, нито же и͗но па-
е е͗го мнѧще, ни богатства ни пищⷾ
58б
ни славѫ. ни тѣлесньіѫ власти, ни то само-
е наше житие, нѫ и͗ се пае прѣзримъ, и͗ въ-
слѣдꙋи͗мъ хѹ влⷣцѣ нашемꙋ, кръстъ ѥ͗го
на рамо въземше, и͗ плътскаа похожⷣенїа
и͗ мѫдрованїа ꙋ͗мрътвимъ, съмрти е͗го поⷣ-
бѧще сѧ. ꙗ͗ко да възможемъ и͗ мьі по бо-
жⷭтвномꙋ а͗пⷭлꙋ рещи, живемъ ꙋ͗бо не кто-
мꙋ мьі, живет же въ наⷭ хс. и͗ не бѫди на-
мъ тъкмо хвалити сѧ, ѻ͑ крⷭтѣ гни, въсѣ по-
велѣнїа е͗го ꙋ͗сръдно сконаи͗мъ, и͗мамьі
бо и͗ мьі гонителѧ горкьіѫ, не видимьі-
ѧ и͗ виⷣмьіѧ врагьі и͗ съпостатьі, смѫщаѫ͗-
щиⷯ наⷭ на въсѣкъ днъ и͗ скръбѧщиⷯ, и͗ млъвѧщиⷯ,
и͗ заповѣди и͗ повелѣнїа гнѣ възбранѣѫ͗ще
творити не ꙋ͗мѧким сѧ ꙋ͗же молѧⷭ,
ни же раслаби́м сѧ, ни подадим сѧ боренї-
ꙋ и͗хъ. нѫ крѣпкоѫ, и͗ храброѫ мѫдростиѫ
съпротиви́м сѧ, и͗ ѡ͗плъим сѧ на ниⷯ. да-
же и͗ бесконенааго блженства полꙋиⷨ,
ѻ͑ хѣ і͗сѣ ги нашеⷨ. ѥ͗мⷹ же слаⷡ и͗дръжаⷡ въ вѣкьі вⷺ.
Слово 8
Поꙋ͗енїе въ д҃ неⷣ стьіиⷯ поⷭ. е͗ѵⷢлїе. ѿ марⷦ.
Прѣполовлъше братїе пѫинѫ въздръжа-
нїа, и͗ на проее и͗дѫще потъщим сѧ млⷭѧ.
даже постигнемъ въ пристанище спⷭенї-
а нашего, добродѣтѣлньіми и͗ бжестъ-
59а
вньіми дѣльі, и поⷣвигьі нашими, въсѣко бо
лкꙋ наинаѫ͗щꙋ, и͗ слово и͗ дѣло. и͗з наѧ-
ла бо и͗ скръби и͗маⷮ и͗ стѫженїа, на конѐць
же поⷣвига радоⷭ и͗ веселїе, и͗ блгодꙋшьство
приходиⷮ е͗мꙋ. Дѣлател бо, сѣе͗тъ трꙋ-
домъ и͗ подвигомъ и͗ слъзами, жънет же
веселїе͗мъ и͗ радостїѫ многоѫ, по глѧщо-
мⷹ сѣѫ͗ще слъзами веселїемъ жънѫⷮ.
вои͗нъ ꙋ͗бо и͗деⷮ на бранъ боѫ͗ сѧ и͗ съмнѣѫ сѧ,
възвращае͗т же сѧ радостїѫ, побѣдивше
и͗ свобождъше сѧ ѿ бра́ни. кꙋпец же
дае͗тъ въсѣ и͗мѣнїа своа на кꙋплѧ е͗-
же твориⷮ, множицеѫ͑ же и͗ зае͗млеⷮ сѧ,
и͗ ѿходиⷮ въ мѣста далнѣа. прѣзираѫ ѿь-
ство, и͗ ѡ͑ставлѣе͗тъ и͗же нѫ и͗ дѣти и͗ доⷨ,
и͗ въсѣ е͗лика и͑матъ. и͗ борит сѧ бѣдами,
и͗ потопле́нми и͗ тѣснотами и͗ скръбми,
и͗ е͗гда ꙋ͗късниⷮ и͗ добрѫѧ кꙋплѧ сътвориⷮ,
и͗ добьітїе͗мъ възвратит сѧ. ктомꙋ не въ-
споминае͗тъ прѣднѣа страⷣнїа, нѫ раⷣу-
е͗т сѧ и͗ ꙋ͗слажⷣае͗т сѧ. по-
кои прие͗млѧщꙋ съ всѣми, свои͑ми пита-
е͗т сѧ и͗ без пеали прѣбьівае͗тъ, веселѧ сѧ
и͗ блгодарѧ ба. сего раⷣ и͗ мьі на конецъ въ-
здръжанїа възираѫ͗ще, ктомꙋ бо не въспо-
минати прѣднѧѫ подвигьі, нѫ раⷣуе͗м сѧ
59б
и͗ веселим сѧ ѻ͑ настоѫ͗щиⷯ. и͗ славимъ и͗ ве-
лиае͗мъ лколюбца, и͗ млⷭтиваго ба и͗ влⷣ
нашего і͗у҃ ха. бѫди же и͗ въ проее блгьі-
ми поⷣвигьі и͗ дѣльі, и͗ ꙋ͗спѣвати наⷨ,
бжие͗мъ лколюбїе͗мъ и͗ блгⷣтиѫ, и͗ свѣтльі-
и днь стаго въскрⷭнїа хва споⷣбим сѧ видѣти,
дховное веселѧще сѧ и͗ блгодарѧще е͗го.
ꙋ͗сльіши́м же и͗ е͗ѵⷢлⷭкое слово. ꙗ͗ко же и͗
бгоглаⷭньіи ма́рко глеть и͗ вѣщаеⷮ днеⷭ.
Въ врѣмѧ ѡⷩ, прїи͗де нѣкто ѿ народа къ і͗сꙋ.
и͗ реⷱ ꙋ͗ителю приведоⷯ сна мое͗го к те-
бѣ, и͗мѧща дꙋⷯ нѣмъ. и́ и͑деже а͗ще е͗го по-
стигнеⷮ, повръѕае͑тъ е͑го и͗ пѣньі тѣщиⷮ, и͗
скрежещетъ зѫбьі свои͗ми, и͗ ѡ͗цѣ пѣнѣвеⷮ,
и͗ рⷯѣ ꙋ͗еникомъ твоимъ. да и͗зжⷣенѫтъ е͗го
и͗ невъзмогошѫ. Въсѣка ꙋ͗бо дша ла, въ
скръбньіѫ и͗ неи͗сцѣлньіѫ стрⷭти въпадаша,
съмнит сѧ и͗ съпрѧтае͗т сѧ, и͗ страхомъ и͗
трепетомъ и͗ ꙋ͗жасомъ и͗сплънена е͗стъ.
а͗ще ли же и͗ ѿць ѥⷭ зрѧи таковаа лютаа,
ѧдꙋ присносѫщномꙋ стра́жⷣаѫщꙋ,
и͗ нїкого же и͗мѣѫ помагаѫ͑щꙋ, и͗ ꙋ͗тѣше-
нїе подати е͗мꙋ, множае пае болить.
внѧтръ и͗ срⷣцемъ ꙋ͗ꙗзвѣе͗т сѧ. Таково-
ѫ болѣзниѫ и͗ скръбиѫ дръжимъ бѣше
и͗ лкъ ѡ͗нъ, зрѧщи ѧдо свое лѫкавьіиⷨ
60а
бѣхомъ мѫима, и͗ неисцѣлно стражѫ,
сего ради приходиⷮ къ хꙋ, и͗ лютіи недѫгъ ѻ͑тро-
ща и͗сповѣдае͗тъ, и͗ вѣщае͗тъ подробнⷹ
ѕлаѧ, ѿ них же стражⷣааше, и͗ сказаетъ
стрⷭть. даже къ млⷭти, и͗ блгосръдїꙋ, блгааго
враѣ привлѣеⷮ. глааше бо ꙗ͗ко лѹ́нь-
ствꙋе͗т сѧ ѡ͗трокъ, и͗ злѣ стражⷣетъ, и͗ и͗де
же а͗ще е͗го постигнетъ. повръѕаетъ и͗, пѣньі
тѣщиⷮ, и͗ скрежещеⷮ зѫбьі свои͗ми, и͗ ѡ͗-
цѣпѣнѣвае͗тъ, и͗ въсе зло съкрꙋшенїе тръ-
питъ. Нⷭѣ ꙋ͗бо приⷮа страⷣнїа ѿ лꙋньі, нѫ
лѫкавьіи бѣсъ наказанїа и͗ и͗змѣненїа лꙋ́ньі
съматрѣе͗ть, и͗ стражⷣѫщаго напаⷣе͗тъ.
даже хꙋлѫ принашае͗тъ на ба створшаго
лꙋ́нѫ̀. ѡ͗нъ ꙋ͗бо лкъ пришеⷣшїи къ хꙋ
тако и͗мѣаше, и͗ не вѣдѧ глааше ꙗ͗ко ѿ лꙋньі
стражⷣетъ. и͗ ꙋ͗еникьі пови́нньі творѣше
и͗ ꙋ͗ниижавааше, ꙗ͗ко не могѫщимъ и͗сцѣ-
лити стрⷭть бѣснꙋѫщаго сѧ ѡ͗троѧ е͗гⷪ,
гь же показꙋѫ е͗мꙋ ꙗ͗ко невѣрствїа раⷣ е͗го,
възбранѣхѫ сѧ и͗ поврѣжⷣахѫ сѧ ꙋ͗е-
ници. прѣд всѣми понашае͗тъ е͗мꙋ, и͗
исто ѡ͗блиає͗тъ е͗го глѧ. ꙗ͗ко невѣре-
нъ сьі̀и, тьі, ви́на бьіль е͗си, не и͗сцѣлити сѧ
снꙋ твое͗мꙋ, много сѫще съмнѣнїе. и͗ не-
вѣрьствїе твое, прѣꙋ͗делѣ ꙋ͗ениⷦ мои͗хꙿ
60б
ꙋ͗мрснѫѧ сїлѫ. не къ ѡ͗номꙋ же тъ-
кмо сего глетъ, нѫ ѡ͗бщее всѣмъ твориⷮ слоⷡ,
ꙗ͗ко всⷯѣ жидовъ ꙋ͗ниижае͗тъ невѣрствїе-
мъ. нꙋжⷣа ꙋ͗бо бѣше тогда многьімъ
прⷣѣстоѫ͗щимъ съблазнити сѧ, и͗ зазрѣти ꙋ͗-
еникомъ ꙗ͗ко не и͗сцѣлшимъ бѣснꙋѫ͗-
щаго сѧ, и͗ подобнаа не смьіслити ѡ͗ хѣ. сего
раⷣ ѡ͗бещь въсⷯѣ ѡ͗блиае͗тъ и͗ понашаетъ
глѧ. ѡ͗ роде невѣрьньіи и͗ развращеннꙹ-
и, доколи съ вами бѫдѫ, доколи тръпѧ ваⷭ.
приведѣте и къ мнѣ, и͗ приведошѫ е͗го къ не-
мꙋ, и͗ видⷡѣ а͗бїе дꙋⷯ смѫтии. и͗ паде на зе-
мѧ и͗ валѣшеⷭѧ пѣньі тѣщѧ, и͗ въпраша
ѻ͗ца е͗го колико врѣмѧ еⷭ, ꙗ͗ко же се бьіⷭ
е͗мꙋ. ѡ͗н же реⷱ ѿ дѣтинства. и͗ мно-
жицеѫ е͗го и͗ въ ѡ͑гнꙿъ въвръже, и͗ въ водѫ
да погꙋбитъи• нѫ є͗же множеши помоѕи
намъ, ꙋ͗млосръдив сѧ ѻ͑ наⷭ. і͗с҃ же реⷱ е͗мꙋ
е͗же а͗ще множеши вѣровати, въсѣ възмо-
жна сѫтъ вѣрꙋѫ͗щомꙋ, и͗ а͗бїе възъпи ѿць
дѣтища съ слъзами глѧ, вѣрꙋѫ ги помо-
ѕи е͗мꙋ невѣрнꙋ. Развращенньі роⷣ реⷱ
гь, въ мѣсто стръптивьіи, и͗ не разꙋ-
мѣѫ͗ще правое, и͗ пра́вдѫ. и͗ по глалꙋ же
е͗же глааше хс, ѡ͗ роде невѣрньіи и͗ ра-
звращеньіи. доколѣ с вами бѫдѫ, и͗ докⷪ-
61а
лѣ тръпѧ ва. ꙗ͗влѣе͗тъ ꙗко въжⷣелѣнна
бѣше е͗мꙋ съмрътъ, и͗ ѿ мира сего ѡ͗шествїе.
мо̀жает же си, и͗ и͗щетъ крⷭньіѫ̀ стрⷭти,
несѫщїимъ неи͗сцѣлнѣмъ невѣрїа раⷣ.
тѫжаѫ͗щꙋ си ръптанїа ихъ и͗ ꙋ͗нииже-
нїа. сего ради глетъ, доколѣ с вами бѫⷣ.
сирⷱѣ, ѡ͗злобих сѧ. и͗ стѫжихси, съ вами
невѣрньімъ сѫщемъ. доколѣ живѫ
съ вами зльіми и͗ хꙋлньіми. и͗бо ръптаѫ͗ще
и͗ понашаѫ͗ще и͗ зазираѫ͗ще ꙋ͗еникомꙿ
е͗го. и͗ глѧще ꙗ͗ко не могѫтъ, съпроти-
вно лѫкавьіиⷯ дꙋ,ⷯ дѣи͗ства съпротиви
сѧ, е͗же силоѫ хвоѫ и͗ блгⷣтїѫ е͗го,
власть прїемши и͗зго́нити иⷯ и͗ и͗сцѣлѣ-
вати въсѣкъ недѫгъ на силѫ хвѫ пае,
и͗ на блгⷣть е͗го хꙋлѧтъ, сего раⷣ и͗ стѫ-
жае͗т си хс ѡ͑блъгае͑мѣмъ стьі-
мъ а͗пⷭлѡмъ, и͗ ꙋ͗еникомъ, понеже сще-
ниьскѫѧ проповѣдъ, слово приѫ͗шѫ апⷭли
и͗ ꙋ͗ителїе, и͗ свѣтъ и͗стиннаго бгора-
зꙋмїа сиа́ахѫ възⷣе, вѣрꙋѫ͗щимъ пра-
во. и͗ послѣдꙋѫ͗щимъ добрѣ и͗ послꙋшаѫ͗щи-
ми ꙋ͗енїа и͗хъ. даже и͗знаѧла не прѣ-
зрѣни бѫдѫⷮ. сего ради стѫжае͗т си хс
ѻ͑ ꙋ͗еникъ, не до сего же ꙋ͗бо стае͗тъ.
нѫ ѡ͑ставлѣе͗тъ ѥ͗ще и͗ длъготръпиⷮ,
61б
милостивъ сьі̀и и͗ щедръ бъ. и͗ и͗сцѣленїе
прилагае͗тъ, не на ꙗ͗вленїе же, ни л-
ꙋ͗годїа раⷣ и͗сцѣлѣе͗тъ стражⷣѫщаго. нѫ
смѣреномѫдрїемъ многьімъ се твориⷮ.
къ вѣрѣ бо пришеⷣшаⷶго ѻ͗ца ѻ͑троищꙋ
прилагаетъ цѣлбѫ, а͗ не свое͗ѧ силоѫ,
сего раⷣ глааше. а͗ще можеши вѣровати,
въсѣ възможна сѫⷮ вѣрꙋѫщомꙋ, и͗ ѡ͗нъ съ
слъзами възъпи, вѣрꙋѫ ги помоѕи мое͗мⷹ
невѣрїꙋ. сирⷱѣ, недостатокъ моѫ вѣрьі.
свое͗ѧ силоѫ и͗ блгⷣтїѫ и͗сплънѝ блгьіи ги.
Видѣв же ꙗ͗ко сътицае͑т сѧ многъ,
запрѣти дꙋхꙋ неистомꙋ. глѧ е͗мꙋ
дꙋше нѣмьіи и͗ глꙋхьіи. а͗з ти заповѣда-
ѫ и͗зъи͗ди и͗з него, и͗ ктомꙋ не вънидеши
вънь, и͗ възьпившꙋ и͗ многꙋ смѫщшꙋ сѧ
и͗зьіде и͗з него, и͗ бьіⷭ ꙗ͗ко мрътвъ. ꙗ͗ко
же многьімъ глати, ꙗ͗ко ꙋ͗мрѣтъ. і͗с҃
же ѥ͗мъ е͗го за рѫкѫ въздвиже е͗го и͗
въста. Повелѣвае͗тъ гь привести
къ немꙋ бѣснꙋѫщаго сѧ, ꙗ͗ко да ꙗ͗вленнⷶ
бѫдетъ сила е͑го въсѣмъ. да не ꙗ͗вит сѧ
и͗ тъи немощенъ, мнѧщимъ е͗го немо-
щна ꙗ͗ко же и͗ ꙋ͗еникомъ е͗го, и͗ не мо-
гѫща и͗сцѣлити стрⷭтъ. сътицаѫ͗ща-
же сѧ народа видѣвъ, и͗ сбирае͗ма, запрѣ-
62а
щаѫ влⷣно гь, и͗ ꙋ͗ителъ, а͗ не ꙋ͗ени-
к. а͗зъ бъ заповѣдаѫ͗ ти сїлоѫ своеѫ
многоѫ, неьстивьіи дше и͗ нѣмьіи и͗
глꙋхьіи, и͗зьіти и͗з лка, повелѣ же кто-
мꙋ не вънити въ́нь. понеже бо и͗ на второ-
е приложение, ꙋ͗добъ и͗мѣше въпасти.
и͗же вѣроѫ не ѡ͗гражⷣенъ ни ꙋкрѣплень.
прѣжⷣе бо смѫти е͗го люто дꙋхъ, и͗ тако
неꙋ͗добъ и͗зшествїе творѣше. ꙗ͗ко же
и͗ ѕѣло познати страждѫщомꙋ, ꙗ͗ко и͗
мртва мнѣти е͗го. ни бо възможе
съмрти прѣдати е͗го, лѫкавьіи дꙋхъ.
сѫщꙋ та́мо животѹ хѹ. бжⷭтвноѫ блгⷪ-
дѣтїѫ е͗го възбранѣе͗мъ бьівааше. ꙋ͗-
дръжа е͗го за рѫкѫ и͗ въздвижен и. блго-
лѣпнѫѫ и͗ велїѫ сїлѫ показаѫ. Нѣ-
цїи глѧтъ лꙋнствованїе, стрⷭть е͗стъ,
ѿ съгнившиѧ͑ сѧ мокротьі, съставлѣе͗-
ма. понеже ꙋ͗бо лꙋна̀, е͗гда и͗сплънь свⷺ-
томъ бѫдеⷮ. е͑стьство и͗мать, свѣтоⷨ
и͗сходѧщимъ ѿ неѫ, смѫщати тѣ-
лесньіѫ мокротьі. смѫщаѫ͗т же сѧ то-
гда, и͗ съгнившаа сѧ растворенїа. и͗ ѿ
сего проее пара люта̀ и͗ зла въсходѧщи,
62б
колѣбае͗ть мо́зга, и͗ разврашае͗ть лка.
и͗ понеже тако страждѫть ѿ лꙋньі̀, гле-
т сѧ лꙋ͗нствованїе. сїа глѧще нѣцїи
блговѣрно ꙋ͗бо, нѫ неи͗стинꙿно бжие бо по-
велѣнїе, не ѡ͗ставлѣти наⷭ прие͗мати си.
не реⷱ, ꙋ͗бо ꙗ͗ко хощѫ да и͗сцѣлиши сѧ. нѫ дꙋ-
ше нѣмьіи и͗ глꙋхьіи, а͗з ти повелѣвамъ,
и͗зьіди и͗з него и͗ ктомꙋ не въниди въ́нъ.
дꙋха же нареⷱїе, бѣсъ ꙗ͗вѣ бѣше смѫ-
щаѫ и. а͗ще недѫг би слꙋае͗мое, не би
реклъ гь а͗з ти повелѣвамъ. сие бо сло-
во къ всѣкомꙋ ѡ͗бразꙋ и͗ лицꙋ глет сѧ вѣдѣ,
недѫг же нⷭѣ лице и͗ повелѣнїемъ,
повелѣвае͗маго прⷣѣставлѣе͗тъ.
к томꙋ же и͗ е͗же рещи е͗мꙋ. и͗зьідѝ и͗ кто-
мꙋ не въниди вънь. е͗ще ꙗ͗снѣи͗ше по-
казꙋетъ намъ, ꙗ͗ко не бѣше недѫгь та-
ко, нѫ бѣсовско менїе. Понеже бо не-
дѫгь бьівае͑ть, и͗ пакьі прѣходиⷮ. и͗звънⷽ-
тръ бо и͗мать притѧ, а͗ не ѿ вънѣшнииⷯ въ-
ходиⷮ. и͗ е͗же ѿ съгнитїа зльіⷯ растворе-
ниⷯ, слꙋаѫ͗щїи сѧ недѫгъ. прѣстае͗ть ꙋ͗-
бо, нѫ не и͗сходиⷮ, нⷭѣ бо пристоѫщее
нѣкое дѣло недѫгь, ꙗ͗ко ѿ вънѣ въходи-
ти, и͗ пакьі и͗сходити. нѫ ѡ͗скѫдѣнїе ѥⷭ
е͗стестъвнаго сѫщьства. и͗ здравїа.
63а
Тако бо и͗ всѣкъ лкь братїе, и͗же не гле-
тъ и послꙋшае͗ть бжⷭтвнаⷶ словеса, бѣ-
сомъ лѫкавьімъ съдръжиⷨ ѥⷭ, и͗ въмѣ-
тае͗тъ е͗го бѣсъ, и͗ногда ꙋбо въ ѡ͗гнь ꙗ͗ро-
сти, и͗ въжделѣнїа, и͗ногда же въ водѫ
съмѫщенїа. и͗ бꙋреванїа проїиⷯ стрⷭтеи.
И͗ въшедшꙋ е͗мꙋ въ домъ, ꙋ͗еници е͗го
въпрашахѫ и ѡ͗собъ глѧще, ꙗ͗ко то
мьі не възмогохомъ и͗згнатии. и͗ реⷱ
и͗мъ сѝи роⷣ. ниимъ и͗зьіти можетъ
тъкмо млитвоѫ и͗ пощенїе͗мъ. Поⷣ-
бае͗т бо и͗ страждѫщомꙋ постити сѧ,
и͗ хотѧщомꙋ цѣлитїи, ѡ͗бѣма еⷭ потрѣ-
ба. пае же стражⷣѫщаго пощенїе,
и͗щетъ слово, не тъкмо постити сѧ,
нѫ и͗ млти сѧ. тако бо съвръшенаа
молитва съвръшае͗т сѧ, а͗ще и͗ поще-
нїе и͗маⷮ съпрѧжено. не тѧ-
готит бо сѧ ни же разслаблѣе͗т сѧ по-
стаи͗ сѧ ѿ брашенньіѫ парьі, е͗гда
млтвѫ дѣе͗тъ. нѫ легъкъ ѥⷭ, и͗ не-
тѧжъкъ, и͗ къ нбсемъ възнашае͗мꙿ.
молитва ꙋ͗бо ѕѣло страшна еⷭ
бѣсѡ̀мъ. сїѫ же ꙋ͗крѣплѣвае͗тъ и͗
посилꙋе͗тъ пощенїе, не насьіщенї-
е бо разслаблѣе͗тъ тѣлеснѫѫ крѣпоⷭ,
63б
ни же бьіваѫ͗щїѫ парьі ѿ сего ѡставлѣ-
е͗тъ смѫщати мозга, и͗ млъвити ꙋ͗-
ма. и͗ тѣлꙋ ж епроее блго крѣпѧщꙋ
сѧꙋ ꙋ͗мꙋ же безмлъвно. съпоспѣшь-
ствꙋѫ͗щꙋ, пае ѡ͗гнѣ ѕѣлнѣиша,
и͗ страшнаи͗ша вѣдѣ, молитва въсходитъ.
Сего раⷣ поⷣбае͗тъ съпрѧженѣмъ бьіти
присно. сѝмъ двои͗мъ добродѣтѣлемъ.
питаѫ͗щꙋ же. и͗ работаѫ͗щꙋ рѣвꙋ, ѿ тако-
вааго неи͗стовства бѣсовскааго и͗збьіти,
неꙋдобно е͗сть и͗ невъзможно. молѧ-
и͗ сѧ и͗ постѧ сѧ, не трѣбꙋетъ многа, не
трѣбꙋѫ͗и же многа, не можетъ бьіти
и͗мѣниїим любитель, млⷭтьінѣ постомъ раство-
рена, ѿ смрти лка и͗збавлѣе͗тъ. ѡ͗скръ-
блѣѫ͗щꙋ же сѧ рѣвꙋ, смѣрит сѧ срⷣце.
бѹаѫщꙋ же тѣлꙋ, сверѣпствꙋѫтъ
помішленїа• въздръжанїа свои͗ство,
здравїе и͗ крѣпоⷭ. ѿ невъздръжанїа же,
болѣзнь и͗ недѫгъ приближаѫ сѧ съмр-
ти. И͗ и͗зшеⷣшимъ ѿтѫдꙋ, мимоха-
жⷣаахѫ по галилеи, и͗ не хощаахѫ никто
же ꙋ͗вѣдѣти ꙋ͗аше бо і͗с҃ ꙋ͗ени-
кьі своѫ и͗ глааше и͗мъ, ꙗ͗ко снь ль
прѣдае͗т сѧ въ рѫкьі льскьіѫ
64а
и͗ ꙋ͗биѫть и. и͗ ꙋ͗бие́нꙋ бьівшꙋ, въ тре-
тїи днь въскръснеⷮ. Въздѐ бо въ юдотво-
ениⷯ гь, и͗ ѡ͗ мѫкаⷯ своиⷯ, словомъ ꙗ͗влѣе͗-
т сѧ ѹ͗ѧ ꙋ͗еникьі, ꙗ͗ко да не ꙗ͗ви-
т сѧ и͗мъ ѿ немощи пострада. по га-
лилеи же хожⷣааше, понеже бо ѻ͑ мѫ-
каⷯ е͗го сльішахѫ ꙋ͗еници, ни же видѣти
ї ерⷭлима хотѣхѫ. пае же и͗ съпрѧта-
аше иⷯ, и͗ ѿлѫааше ѿ дрꙋгьіⷯ. ѡ͗нⷯѣ бо
хотѣаше вѣдѣти хотѧщаа бьіти е͗мꙋ.
ꙗ͗ко не смѫщати сѧ и͗мъ въ врѣмѧ стрⷭти
е͗го. и͗ мьіслити тако въ себѣ и͗ глати,
ꙗ͗ко толикъ сьі̀и въ славѣ. и͗же мрътвьі-
ѫ въстави властїѫ бголѣпноѫ, и͗же мѡ-
ре дхомъ запрѣщаѫ, и͗же словомъ съкрꙋ-
шаѫ сатанѫ. како нинѣ ѧ͗тъ бьіⷭ и͗ въ гѹ-
бителньіѫ въпаде сѣти. Прѣжде ꙋбо
глетъ гь хотѧщаа е͗мꙋ бьітиꙋ и͗звѣ-
щаѫ всѣ ѹ͗еникомъ ꙗ͗вѣ, даже е͗-
гда прїидетъ врѣмѧ стрⷭти, не и͗мѧⷮ ре-
щи, ꙗ͗ко е͗динъ ѿ многьіⷯ не ꙋ͗вѣдѣ. ꙗ͗ко въ
рѫкьі врагъ въпасти хощеⷮ. нѫ вѣдѧ-
щимъ ꙋ͗строе͗нїе разꙋмѣѫтъ. ꙗ͗ко ни-
кьім же нꙋдимъ ѥⷭ, нѫ самоволно на мѫкьі
пришлецъ е͗стъ. то ꙋ͗бо бѣше възбра-
нѣѫ͗ще, проповѣдаѫщаго, провъзвѣ-
64б
стившаго ꙗ͗вѣ хотѧща бьіти. не ѡб-
гнѫти, ни ѿрещи сѧ не пострадати. нѫ ꙗ͗-
ко да поⷣнбⷭнаа спсетъ, себе прѣдаде съмр-
ти гь. съшеⷣ наⷭ ради млⷭрдїа бесислъ-
наго. ꙗ͗ко же и͗ ниде ꙋ͗ѧ глетъ гь, никто
же възимае͗тъ дшѫ ѿ мене, нѫ а͗зъ по-
лагаѫ ѿ себе. власть и͗мамъ положи
ѫ, и͗ власть и͗мамъ въсприѫтї ѫ пакьі.
рекшꙋ же ꙋ͗еникомъ скръбнаа, ꙗ͗ко ꙋ͗би-
ти е͗го и͗маѫ͗тъ. и͗ видѣвъ иⷯ скръбѧщиⷯ,
приведе пакьі радостнаа, ꙗ͗ко въ третїи днь
въскрⷭнетъ, и͗ не прѣбѫдетъ много
врѣмене въ смрти. и͗ ꙋ͗ѧ наⷭ ѿ сего и͗ ꙋ͗-
тѣшаѫ, ꙗ͗ко вьінѫ послѣдꙋѫтъ скръ-
бньімъ радостнаа, и͗ не тꙋнѐ сѣто-
вати намъ ѻ͑ скръбньіиⷯ, нѫ жⷣати и͗
блгодꙋшнаа и͗ радостнаа. е͗гда
же ѿ ненадѣемьіихъ напастеⷯ ѡ͗бьі-
ѡаеми бьівае͗мъ, тогда надѣе͗м сѧ и͗
блгаа пае и͗ пакьі е͗гда дѣла наша
ꙋ͗спѣвае͗ма бьіваѫ͗тъ. Потъщимꙿ
сѧ ꙋбо братїе, постомъ и͗ молитвоѫ, ꙗ͗-
ко же и͗ гь повелѣ ꙗ͗же ѿ бѣсовскьіиⷯ и͗скꙋ-
шенїихъ, смѫщаѫщїѫ стрⷭти наⷭ, далее
где ѿ себе ѿганѣи͗мъ. постѧи͗ бо сѧ ле-
гъкъ ѥⷭ, и͗ въсперенъ, и͗ трѣзвенїе͗мъ
65а
млтвѫ дѣе͗тъ. сꙋгꙋба крила и͗матъ,
и͗ пае вѣтра самого, легаи͗ша крила сїа,
ѻ͑ сих бо крилъ и͗ божествньіи двⷣъ моли-
т сѧ дати сѧ е͗мꙋ егда глетъ, кто да-
сти ми крилѣ голѫбинѣ, и͗ полещѫ и͗ поиѫ;
а͗ще бо сиа крила не и͗матъ кто, не можеⷮ
ѿ земньіиⷯ вещеи възнести сѧ, и͗ на бе-
страстньіи покои постигнѫти. сего
раⷣ и͗ апⷭли присно постихѫ сѧ и͗ молитвѫ
дѣахѫ. Тако и͗ мьі въздръжанїе,
и͗ молитвѫ възлюбимъ, и͗ въ скръбеⷯ
не ѿпадаи͗мъ, нѫ надѣи͗м сѧ блгаа па-
е. ѡ͗ сладкьіи͗х же и͗ красньіиⷯ не прѣвъ-
знашаи͗м сѧ, нѫ присно надѣи͗м сѧ прѣ-
ложене, даже ѿсѫдꙋ цѣломѫдрънї
и͗ разꙋмни и͗ кротци и͗ смѣрени бѫдемъ,
и͗ въсѣкѫ добродѣтѣль и͗справити възмо-
жемъ. бѫдѫщїиⷯ и͗ благьіⷯ полꙋимъ.
ѻ͑ хѣ і͗сѣ ги нашемъ, е͗мꙋ же поⷣбае͗-
тъ въсѣка слава ьстъ и͗ покланѣнїе,
ѡ͗цѹ и͗ снѹ и͗ стомꙋ дхꙋ. ниⷩ и͗ приⷭно и͗ вꙿ вѣк
Слово 9
Поꙋ͗енїе въ пѧтѫ неⷣ поⷭ. е͗ѵⷢ. ѿ марⷦ.
Мимои͗де ꙋ͗же зима, пролѣтие же въ-
ниде. и͗ зрѝмъ тваръ въсѧ злако-
носѧщѫ, е͗и же сѫтъ сади цвѣ-
тоно́сни, землѧ ꙁлакъ проѕѧбаѫщⷾ,
65б
птицѧ въспѣваѫщѫ. и͗ проаа въсѣ ѡ͗би-
влѣе͗ма, ѡ͗ сиⷯ раⷣуим сѧ и͗ веселим сѧ, и͗
славимъ и͗ велиаи͗мъ и͗ ꙋ͗дивлѣе͗м сѧ
прѣдоброѡ͗мꙋ хьітръцꙋ бꙋ. прѣлагаѫ͗-
щомꙋ и͗ прѣтварѣѫщомꙋ тваръ въсѧ
на ѡ͗бновленїе, нѫ ꙗ͗ко же зримъ
видимаа въсѣ ѡ͗бнавлѣема, и͗ мьі до-
нде же врѣмѧ и͗мамьі, на́ше житїе ѡ͗-
бнови́мъ, и͗ ѡ͗ стим сѧ молѧ вьі. и͗ въ себѣ
приидѣмъ, и͗ нови въмѣсто ветхьіиⷯ бьіва-
имъ, ѡ͗ себѣ сматрѣѫще, е͗же ѡ твари приⷮ-
ѧ. ѡ͗бновленїе͗ бо твари, винѫ и͗матъ.
врѣмѧ зимное. а͗ще бо не би прѣжⷣе приѫ͗-
ла тварь, дъжⷣевьі и͗ зимьі, и͗ вѣтрьі, не
би на ѡ͗бновленїе пришла. а͗ще бо прѣ-
жⷣе не напои͗ла сѧ би землѣ. множицеѫ
ѿ нисходѧщїи съ небсе дъжⷣъ, не би трѣ-
бньіѫ ѿрасли родила, и͗ проѕѧбла, въ-
лъщеннаа въ нѧ сѣмена. и͗ въздѣлала
много сꙋгꙋбньіѫ плодьі, прие͗мши ѿ ба
блⷭвенїе. ѡ͗бновленїе же дши винѫ и͗-
матъ, мьіслъньіѫ зимьі и͗скꙋшенїа и͗ на-
пасти. а͗ще ꙋ͗бо прѣжде дша не ꙋ͗бѣли-
т сѧ. и͗ не ꙋ͗снѣжит сѧ. скръбими и͗ тѣснота-
ми. и͗ напастми и͗ бѣдами въсѣкьіми,
не възмощи и͗матъ процъвсти, и͗ пⷧодьі
66а
добродѣтѣли принести, и͗ на ѡ͗бновле-
нїе прїити дховньіѫ красотьі. Сего раⷣ
молⷭѧ всѣкаа и͗скꙋшенїа тръпѣти. въ-
сѣкьіѫ скръби понесѣмъ въ-
сѣкьіѫ тѣснотьі, а͗лѧще и͗ жѫжⷣѫще,
въсѣкьіми нꙿравьі сътѣснѣѫще сѧ, проее
врѣмѧ поста прѣи͗демъ, даже ѿ ба блⷭве-
нїе прїимемъ, и͗ плодьі дховньіѫ принесеⷨ,
любовь, миръ, длъготръпѣнїе, блго-
стьінѧ, кротость, милованїе, млⷭтьі-
нѧ, въздръжанїе, праѵ̈дѫ. странно-
прїе͗мьство. ѿ них же блго ꙋ͗годимъ га
нашего і͗у҃ ха, питаѫщаго въсѧ тварь бо-
гатно. блженъ ꙋ͗бо лкь питаѫи ха
дѣльі блгьіми и͗ потъща́нми, ꙗ͗ко ѿ то-
го напитае͗т сѧ вѣньіиⷯ блгъ. блже-
нъ ꙋ͗бо страннопрїе͗мⷧѧи ха, съблюденї-
е͗мъ стьіхъ е͗го заповѣдеи. ꙗ͗ко ѿ тогⷪ
приѧ͗тъ бѫдетъ въ црⷭтви нбснѣмъ. Не-
закъснѝмъ ꙋ͗же братїе молѧⷭ, ниже ра-
злѣнїм сѧ. врѣмѧ бо въздръжанїа ѿхо-
дитъ, година прѣходиⷮ покаанїа, по-
зорище ꙋ͗бо и͗спьітꙋет сѧ спⷭенїа, ꙋ͗же пⷪ-
лезньіи подвигъ расьіпꙋе͗т сѧ. вѣнце-
мъ податель и͗ жениⷯ приближае͗т сѧ хс,
близъ ꙋ͗же ѥⷭ пасха братїе. ликъ бла-
66б
гьіиⷯ приближае͗т сѧ, въздаанїе вѣ-
нцемъ прⷣѣлагае͗т сѧ проее же и͗мъ въ-
спрънѣмъ и͗ потъщим сѧ, даже не ѡ͗брѧ-
щеть наⷭ жениⷯ спѧщїиⷯ, и͗ ꙋ͗ньіваѫщиⷯ,
и͗ затворѧт сѧ двери и͗ прѣбѫдемъ невѣнꙿ
ани. ꙋ͗сльішимъ га и͗ ба нашего, како
ѡ͗ стрⷭтехъ своиⷯ глетъ свои͗мъ ꙋ͗енїко-
мъ и͗ а͗пⷭлѡмъ. и͗ сказае͗тъ и͗мъ и͗ поꙋ͗аеⷮ
творити поⷣбнаа. и͗ ѡ͗нѣми намъ, тако-
жⷣе повелѣвае͗тъ и͗ прѣдаеⷮ. Поѫ͗тъ ꙋ͗бо
двое͗надесѧт ихъ, ꙗ͗ко же глеть е͗ѵⷢлистъ
марк. наѧⷮ глати и͗мъ, хотѧщаа бьіти
е͗мꙋ. ꙗ͗ко се ꙋ͗же въсходимъ въ і͗ерꙋса-
лимъ, и͗ снъ льскьіи прѣданъ бѫдеⷮ
а͗рхїе͗реⷪмъ и͗ книжникомъ. и͗ ѡ͗сѫдѧⷮ е͗го
съмрътїѫ. и͗ прѣдадѧⷮ е͗го ѩ͗зьікомъ и͗
порѫгаѫт сѧ е͗мꙋ, и͗ ранѧть и и͗ заплюѫⷮ.
и͗ ꙋ͗биѫ͗тъ и. и͗ въ третїи днь въскрⷭнеть.
Провъзвѣщае͗тъ ꙋ͗еникѡмъ хс, хотѧщⷶ-
а бьіти е͗мꙋ, даже ѹ͗кротиⷮ и͗ ꙋ͗крѣпить
срⷣца иⷯ, да не смѫтѧт сѧ въ врѣмѧ страд-
нїа е͗го. да прѣжⷣе ꙋ͗сльішавше и͗ ꙋ͗вѣдѣ-
вше, ꙋ͗добъ понесѫтъ слꙋившаа сѧ.
и͗ скръбнаа въсѣ тръпѧⷮ крѣпко, а͗ не напра-
сньімъ, и незаꙗ͗пньіимъ сльішанїе͗мъ
67а
вещи ꙋ͗дивѧт сѧ и͗ ꙋ͗боѫт сѧ. нѫ ꙋвѣдѧтъ
ѡ͗пасно ꙗ͗ко волеѫ стражⷣетъ гь. проꙋ͗-
вѣдѣв же хотѧщаа бьіти, и͗ повѣщаѫ ꙋ͗-
еникомъ. и͗ страⷣнїе могѫщꙋ ѹ͗бѣжа-
ти и͗ не бѣжиⷮ, ꙗ͗вѣ ꙋ͗бо ѥⷭ ꙗ͗ко волеѫ прѣ-
дае͗тъ себе на стрⷭть гь. и͗ провъзвѣщае͗-
ть хотѣщаа бьіти да е͗гда слꙋѧт сѧ,
не съблазнит сѧ никто же, ѡ͗соб же при-
е͗млетъ ꙋ͗еникьі, и͗ съ тѣми е͗динѣми гле-
ть. и͗ ꙗ͗ко сѫщимъ своимъ, таинѫ ѿкрьіваеⷮ
и͗ ꙗ͗влѣе͗тъ таи́на бо бѣше страⷣнїе
и͗ приснѣи͗шимъ поⷣбааше ѿкрьіти сѧ,
сего раⷣ прие͗млеⷮ въсⷯѣ на пѫтъ хотѧ-
щꙋ ѿлѫити, ѿ проааго народа ꙋ͗еникъ
своиⷯ, и͗ показати и͗мъ, и͗ и͗звѣстити та-
инѫ, показати же и͗ прⷣѣварѣнїемъ, и͗
прѣшествїемъ прⷣѣ всѣми и͗дѫщꙋ
пѫтемъ, ꙗ͗ко волеѧ хотѧщꙋ прїи-
ти на стрⷭть, и͗ неѿбѣгаѫ͗щꙋ, ꙗ͗ко
же ѡ͗ спсени въсего мира ꙋ͗мрѣтъ ꙋ͗ни-
иженоѫ съмртїѫ, ѡ͗бае а͗ще и͗ сѣто-
ва́ннаа. и͗ скръбнаа прⷣѣ глеть и͗ и͗звѣща-
ваетъ ꙋ͗еникмъ. нѫ ꙋ͗бо ѡ͑ въсⷯѣ ѡ͗-
нⷯѣ скръбньіиⷯ е͗дино ꙋ͗тѣшенїе дае͗тъ
и͗мъ, е͗же въ третїи днь въскрⷭнѫти.
И͗ и͗дошѫ при немъ і͗а͗кѡвъ, и͗ і͗ѡа́нъ снове
67б
зеведе́ѡ͗ви, глѧще ꙋ͗ителю хощемъ
е͗же а͗ще просимъ тебѣ, сътво́риши
намъ. ѡ͗н же реⷱ и͗мъ. то хощете
сътвориⷮ вамъ. ѡ͗нѝ же рѣщѫ е͗мꙋ,
дажⷣъ намъ ꙗ͗ко е͗динъ ѡ͗деснѫѧ тебе,
дрꙋгьіи же ѿшꙋѫ тебе сѧдемъ въ славѣ
твоеи. і͗с҃ же реⷱ и͗мъ, не вѣдѣта то
просита, можете ли и͗спити ашѫ ѫ͗-
же а͗зъ пиѫ, и͗ крщенїемъ е͗же а͗зъ
кръщаѫ̀ сѧ крⷭтити сѧ. ѡ͗ни же рѣшѫ е͗-
мꙋ можем. Мнѣхѫ бо ꙋ͗еници, ꙗ͗ко
се е͗же въсходиⷮ въ і͗ерⷭлимъ, црⷭтвїа
ради въсходиⷮ, въцрити сѧ ювестъвньі-
имъ црⷭтвїе͗мъ, и͗ по црⷭтвїꙋ тогда
прѣданъ бѫдеⷮ, и͗ ѡ͗сѫжⷣенъ, и͗ прѣтръ-
пиⷮ въсѣ е͗лика глаⷶше и͗мъ постраⷣти,
таковаа помьішлѣѫще ꙋ͗еници, їа́кѡвꙿ,
и͗ їѡа́нъ, десное и͗ шꙋе сѣдалище просѧ-
тъ. сего ради и͗ гь понашае͗тъ и͗ запрѣща-
е͗тъ, и͗ ꙋ͗ниижае͗тъ и͗мъ, ꙗ͗ко безꙋмно
нѣкое дѣло просѧщимъ, не вѣсте ꙋбо рее
то просите, вьі ꙋ͗бо мните ѡ͗ ꙋ͗ени-
ци ꙗ͗ко ювестъвно еⷭ црⷭтвїе мое. сего
ради и͗ ювестъвнаа сѣдалища про́сите,
68а
нⷭѣ же, нѫ сѝ въсѣ е͗лика рⷯѣ вамъ, пае ꙋ͗ма
и͗ слова льскаго сѫⷮ. и͗ е͗же сѣсти ѡ͗деснѫ-
ѧ мене и͗ ѿшꙋѫ, велико е͗сть. и͗ а͗гглскьі-
ѫ иньі прѣвъсходѧще, вьі ѹ͗бо на славьі
мирꙿскьіѫ и͗ приврѣменньіѫ зрите, а͗з же
на скръби и͗ бѣдьі и͗ съмрти васъ призьіва-
ѫ, таже славѣ вѣнои приѧстникьі вьі съ-
творѧ. ашѫ же и͗ крщенїе крⷭть нари-
цаетъ, ашѫ ꙋ͗бо ꙗ͗ко сънъ а͗бїе приносѧ-
ще, и͗ ꙗ͗ко слаⷣко сиѫ̀ прие͗мшѹ хꙋ, жѫжⷣѫ
ради нашего спсенїа. крщенїе же ꙗ͗ко ѡ͗-
ищенїе дѣѫ͗щꙋ, и͗ ѿмьіванїе нашиⷯ грѣ-
ховъ, ꙋ͗еници же не вѣдѧще то глѧтъ,
ѡ͗бѣщаѫ͗т сѧ ашѫ и͗спити, и͗ крщенї-
е͗мъ крⷭтити сѧ, мнѧщимъ ꙗ͗ко ѻ͑ аши
ювестъвнѣмъ глетъ, и͗ ѡ͑ крщени и͗мꙿ
же кръщаахѫ сѧ жидове. прѣжⷣе ꙗ͗денїа
мьіѫще сѧ. і͗с҃ же реⷱ и͗мъ, ашѫ ꙋ͗бо е͗а
же пїѫ а͗зъ, и͗спити и͗мате, и͗ крщенїе-
мъ и͗м же крщаѫ сѧ крⷭтити сѧ, а͗ е͗же сѣсти
ѡ͗деснѫѧ мене, и͗ ѿшꙋѫ, нⷭѣ мое да́нїе, нѫ
и͗м же ꙋ͗готованно бьіⷭ. ашѫ ꙋ͗бо и͗ крще-
нїе приѫти и͗мате ѡ͗ ѹ͗еници, и͗ ѹ͗-
мрѣти имате съмрътїѧ и͗стиньі раⷣ,
а͗ е͗же сѣсти ѡ͗деснѫѧ мене и͗ ѿшꙋѫ
нⷭѣ мое данїе. въ словеси сѐмъ двѣ нѣ-
68б
кои вещи ꙗ͗влѣѫ͗т сѧ, е͗дино ꙋбо а͗ще
ꙋ͗готова́нно бьіⷭ. и͗ прѣдано ѿ ба дрꙋгьіи͗м
нѣкьіи͗мъ, е͗же сѣсти ѡ͗деснѫѧ и͗ ѿшꙋѫ
ха. дрꙋго же, а͗ще самъ тъи въсѣхъ
влⷣка и͗ гь, не можеⷮ сѣда́лище се да́ти пра-
сѧщимъ, ꙋ͗еникомъ ѥ͗го глем же
ꙗ͗ко никто же сѣсти и͗маⷮ. ѡ͗деснѫѧ и͗ли ѿшⷹ-
ѫ, нѫ а͗ще и͗ въ писани сльішимъ, възде ѡ͑
сѣдалищи. не поⷣбае͗тъ сѣдалище разꙋмѣ-
ти, нѫ поьтенїе велико и͗ прѣвъсходѧще,
а͗ е͗же глеть ꙗ͗ко нⷭѣ мое данїе, сицевое
разꙋмѣнїе и͗матъ. нⷭѣ мое се, праведнаа-
го сѫдїѫ, е͗же дати вама, даромъ ьсть сїѫ.
а͗ще бо дарованїемъ дамъ таковѫѧ ьсть,
нѣсмъ праведенъ. подвиѕаѫ͗щим сѧ, и͗ и͗-
справлъшимъ въсѣкьіѫ добродѣтѣли,
ѡ͗ нѣмъ ꙋ͗готова сѧ ьсть сїа. Ꙗ͗ко же
бо а͗ще би и͗ црь праведенъ сѣлъ на позори-
щи нѣкое͗мъ. и͗ прѣд нимъ борили сѧ би-
хѫ нѣцїи, е͗же побѣдити и͗ приѫ͗ти вѣ-
нцѧ ѿ него, та же да бишѫ пришли къ
немꙋ любими е͗мꙋ, и͗ рекли е͗мꙋ дажⷣъ
намъ вѣнцѧ сиѧ, реклъ би вѣдѣ црь, ꙗ͗-
ко нⷭѣ мое данїе се, нѫ и͗же подвигне-
т сѧ и͗ побѣдиⷮ, ѡ͗номꙋ ѹ͗готованъ ѥⷭ
вѣнецъ, тако и зде глетъ, вьі ꙋ͗бо͗
69а
ѡ͗ бзеведе́ѡ͗ви ѡ͗тро́ци, свⷣѣтельствова-
ти мене раⷣ, и͗ ѻ͑ правдѣ ꙋ͗мрѣти и͗мате,
а͗ще ли же кто ѡ͗брѧщет сѧ по мѫкаⷯ, и͗ про-
ѧѫ добродѣтѣли и͗мѣѫ пае всъ. ѡ͗нъ прⷺ-
жⷣе приѫ͗ти и͗матъ поъстъ. И͗ сльіша-
вше десѧтїи, наѧшѫ стѫжити си ѻ͑ і͗а͗-
кѡвѣ и͗ і͗ѡа́ннѣ, і͗с҃ же призвавъ иⷯ реⷱ и͗мъ,
вѣсте ли ꙗ͗ко мнѧщеи сѧ владати наⷣ ѩ͗-
зьікьі, ѡ͑ни господꙋѫ͗тъ наⷣ ними, и͗ велицїи
иⷯ ѡ͗бладаѫтъ и͗ми. не тако жⷣе бѫдеⷮ въ
ваⷭ, нѫ и͗же а͗ще хощетъ бьіти пръвьіи, да бѫ-
деⷮ всѣмъ рабъ. и͗бо снъ ль не прїи͗де да
послꙋжѫⷮ е͗мꙋ, нѫ да послꙋжиⷮ. и͗ даⷭ дшѫ
своѫ ѡ͗ и͗збавленїе многьіⷯ. Понеже ль-
ско разꙋмѣние и͗маахѫ ꙋ͗еници,
и͗ завистїѫ ꙋ͗дръжаеми бьівахѫ. сего
ради и͗ стѫжаѫ͗т си на ѡ͑боиⷯ. понеже видѣ-
шѫ иⷯ, приѫ тⷯѣ бьівшиⷯ ѿ га. и͗ прѣжⷣе ꙋ͗бо
стѫжаахѫ си ꙋ͗еници, зрѧще їѡанна
и͗ і͗а́кѡва поитае͗мⷯѣ, ѡ͑бае тръпѣхѫ
се, нѫ понеже ꙋ͗бо зⷣе сами ѡ͑ни поьтанї-
е просишѫ, сего ради множае стѫжаѫ͗-
т си проїи ꙋ͗ениⷰ и͗ а͗пⷭли, и͗ не тръпѧтъ
толико ꙋ͗бо ѡ͗ нⷯѣ дръзновенїе. ѡ͑бае же
тогда, тако бѣшѫ нескврънни ꙋ͗еници.
на послѣдок же не видимⷯѣ, и͗ пръвѣнства
69б
дрꙋⷢ дрꙋга даѫ͗ще, ѡ͗бае хс, и͗сцѣлѣе͗тъ
и͗хъ и͗ ꙋ͗тѣшаетъ, прѣжⷣе ꙋ͗кротивъ и͗ ꙋ͗тѣ-
шивъ иⷯ, пристѫпленїе͗мъ и͗м же къ немⷹ
близъ пристѫпишѫ, се бо ꙗ͗влѣе͗тъ
еже глетъ призвавъ и͗хъ.
потом же и͗ съмирѣваетъ, показꙋѫ и͗мъ,
е͗же похьіщати ьсти и͗ пръвѣнства же-
лати, ѩ͗зьіъско дѣло еⷭ, ѩ͗зьіьсти бо
наѧлници ѡ͑ни, властїѫ и͗ томленї-
е͗мъ приходѧⷮ. мои же ꙋ͗еници не тако,
нѫ хотѧи въ ваⷭ великьіи бьіти, да сѧ ꙋ͗сꙋ-
жиⷮ всѣмъ. понеже бо и͗ се, великьіѫ и͗ крѣ-
пкьіѫ дшѫ ѥⷭ, дѣло е͗же въсⷯѣ тръпѣти, и͗
всѣмъ работати. и͗ приⷮа близꙋ глѧ.
И͗бо и͗ снъ ль не прїи͗де да послꙋжѫтъ
е͗мꙋ, нѫ да послꙋжиⷮ. А͗ще ли же кто
не тъкмо послꙋжитъ, нѫ ꙋ͗мретъ, ѡ͑
слꙋжимомъ то есть, пае сего болше
и͗ дивнѣи͗ше, и͗ли прѣвьішꙿше и͗ славнѣи͗ше.
ѡ͗бае слꙋженїе се, и͗ съхожⷣенїе прѣсто-
ла. вьісота и͗ слава бьіⷭ въсѣмъ нбⷭньіим
и͗ земньіⷨ, прѣжⷣе бо бьіти лкь снъ бжїи
и͗ слово, а͗ггльі познаваше сѧ.
ѿнели же лкъ бьіⷭ наⷭ ради, и͗ распѧт сѧ плѫ-
тїѫ, не тъкмо славѫ ѡ͗нѫ на небесеⷯ и͗м,
нѫ и͗ дрꙋгѫ приѫтъ, и͗ по въсеи въ-
70а
селенои въцри сѧ, ꙗ͗ко же бо хс не прѣзрѣ
съмнити и͗ смѣрити сѧ до рабїе͗го ѡ͗браза.
и͗ наⷭ ради себе дати до съмръти, съмрти
же крⷭтнои, хс бо съниде въ прѣи͗споднѣ-
ишїѫ страньі землѧ, и͗ възьіде прѣвьіше
нбсь въсⷯѣ, и͗ нито же поврѣди е͗го съ-
хожⷣенїе на възнесенїе, и͗ мьі ꙋ͗боа͗ще
смѣрим сѧ, възнесем сѧ и͗ спсем сѧ, се-
го ради съдѣла таковаа хс, даже покажеⷮ
намъ пѫтъ възнесенїа и͗стиннаго смѣ-
ренїа. инъ и͗ написанїе тъи самъ, всѣмꙿ
бьіⷭ на спⷭенїе, да и͗сплъниⷮ въсѣ. плътъ-
скьіимъ влⷣъствїемъ своимъ и͗ дѣанї-
е͗мъ, бжⷭтвомъ ꙋ͗бо и͗ прѣжⷣе и͗сплънѣ-
а͗ше, ꙗ͗ко же въздесѫщꙋ и͗ въсѣ и͗сплъ-
нѣѫщꙋ. Тъи бо дарова лкомъ. ѡ͗ вьі-
мъ апⷭлѡмъ бьіти, ѡ͗вьім же прⷪркомꙿ.
ѡ͗вьім же е͗ѵⷢлистомъ. ѡ͗вьім же па-
стьіремъ и͗ ꙋ͗ителемъ бьіти, на и͗спра-
вленїе вѣрньіимъ на дѣло слꙋжбьі,
на създанїе тѣла цркве е͗го, тако же
ꙋ͗бо промьіслившꙋ ѻ͑ наⷭ хꙋ, и нас ради не ѿ-
рекшꙋ сѧ даже и͗ до прѣи͗споднииⷯ стра-
ньі земньіиⷯ сънити, и͗ не тако бо просто
далъ ѥⷭ намъ, раздѣленїа даро̀въ. нѫ
70б
прѣмѫдро и͗ полезно сътворилъ ѥⷭ въсѣ,
велелѣпїꙋ славьі, и͗ по млⷭти и͗ мило-
ванїꙋ блгⷣти е͗го. И͗ въсѣкъ ꙋ͗бо братїе
прие͗мьі даръ, да и͗справлѣе͗тъ проиⷯ,
всѣкьіи да слꙋжиⷮ, въсѣкьіи да работа-
етъ и͗ тщитсѧ ѡ͑ създа́ни тѣлесе цркве
хвьі• и͗ къждо на съвръшенїе вѣрньі-
иⷯ да творитъ. Съблюдаи͗м же въси
ѡ͗пасно, прие͗мшїи дарьі, даже и͗ дрꙋ-
гьіѫ съзидае͗мъ, не ꙋ͗бо завидѣти
болшїимъ, себе расьіпаимъ, и͗ дрꙋгьіѫ
поринемъ на погꙋбленїе, и͗бо ꙗ͗влѣѫ͗-
щеи съ блазньі и͗ непоⷣбнаа творѧще.
приⷮи прѣдлежѫтъ, хотѧщїимъ съ-
грѣшати, а͗ще ли же и͗ дрꙋгьі приѫ͗лъ
ѥⷭ се, ѡ͗бае же и͗ трꙋⷣ е͗го болшїи еⷭ
и͗ болѣзнь и͗ страⷯ, и͗ слꙋжба, и͗ вина̀
ѡ͗ сиⷯ, и͗ мѫка болша, како ꙋ͗бо нⷭѣ сата-
ни на стрⷭть, е͗же завидѣти и͗справлѣ-
ѫ͗щаго, и съзидаѫщаго тѣло хво, бго-
съпротивнаго, и͗ тꙋжⷣаго цркве е͗го еⷭ
дѣло се. Въсѣмъ ꙋ͗бо прие͗мшимъ дарьі,
и͗ блгⷣти ѿ ба, трꙋдити сѧ и͗мъ поⷣбае͗тъ,
и͗ съзидати, и͗ слꙋжити, и͗ работати.
и͗ немного и͗спьітовати, и͗ и͗стѧѕати
и͗ завидѣти бьіваѫ͗щиⷯ дарѡ̀въ ѿ ба.
71а
нѫ повиновати сѧ и͗ трепетати, и͗ боа̀-
ти сѧ е͗го ѿ стьіѫ заповѣди. и͗ съѩ͗зьі лю-
бве съблюдати и͗ хранити нераздрѣшимо, и͗ неврѣдимⷪ.
любовъ бо ѥⷭ бъ и͗ и͗мѧщїи и͗стинѫ ѡ͑
любви, всѣ ꙋ͗множимъ того раⷣ само-
го и͗стиннаго ха ба нашего, и͗же еⷭ гла-
ва въсⷨѣ влⷣкамъ и͗ господемъ. Понеже
ꙋ͗бо си въсѣ ꙋ͗вѣдѣхомъ, прѣжⷣе въсⷯѣ
дрꙋгьіиⷯ добродѣтѣлъ, потъщим сѧ
стѧжати смѣренїе, въсѣкъ ꙋ͗бо реⷱ
смѣрѧѝ сѧ, възнесет сѧ. възнашаѫи͗
же себе смѣрит сѧ• смѣреномѫдръ-
ствꙋѫщиⷯ възнашае͗тъ гь съ славоѫ.
и͗ а͗ще кто е͗стъ въ наⷭ пае проииⷯ болшїи
да не велемѫдръствꙋетъ, да не прѣвъ-
знашае͗т сѧ на хꙋдѣишиⷯ, да не разгръ-
дѣвае͗т сѧ на проїиⷯ братеи, братїа бо
е͗смьі въси, ѿ е͗диного и͗ самого ѿца и͗ ба,
и͗ пае е͗лици ѿ мтре е͗диньіѫ и͗ стьіѫ
кѫпѣли самьіѫ порожⷣъшїи сѧ. и͗ едина-
го ꙋ͗ителѣ и͗мѧше, и͗ е͗динѫ вѣрѫ•
и͗ е͗динокрщенїе, и͗ е͗диного га іу҃ ха.
а͗ще бо и͗ дрꙋгъ ѿ дрꙋга добродѣтѣлїѫ прѣ-
вьішꙿши е͗стъ. Никто же ꙋ͗бо ѿ постѧ-
щїи͗х сѧ, и͗ прѣдꙿлежѫщїиⷯ подвигъ до-
брѣ подвигшѫих сѧ, лѣнивьіѫ да не ꙋ͗ни-
71б
ижиⷮ. вѣдѣ ѹ͗бо аще ѿ днеⷭ въспръ-
нѫⷮ, прѣжⷣе подвигшїим сѧ ꙋ͗равнѧт сѧ,
и͗ли пае и͗ множаише мимотекѫтъ,
силенъ ѥⷭ ѹ͗бо бъ, прѣѹ͗крѣпити иⷯ, а͗ще
тъкмо въсхощѫⷮ. смѣрѝмъ ꙋ͗бо себе
молѧⷭ вамъ братїе, даже възнесем сѧ.
смѣренїе ѹ͗бо дверъ ѥⷭ небⷭнаго црⷭтвїа,
и͗ блженъ лкъ и͗мѣѫи вьісоко житїе,
смѣренѫѫ же мѫдроⷭ. неистъ ꙋ͗бо
прѣдъ гмъ въсѣкъ вьісокосръденьіи,
и͗ гь гръдьіимъ противит сѧ. смѣреньі-
и͗м же дае͗тъ блⷣтъ. Не ходѝмъ ѹ͗бо
проее съпроти́вно, ни же на сѧ съвѣ-
щаим сѧ и͗ прѣвъзнашаим сѧ и͗ гръди́-
м сѧ, таково е͗стъ безꙋмїе, и͗ гръдоⷭ.
не тъкмо не прилагае͗тъ намъ ни е-
диное блго, нѫ ꙗ͗же и͗мамьі, растаеⷮ
и͗ погѹблѣе͗тъ. смѣреномѫдрїе же
не тъкмо ꙋ͗бо ѿ сѫщиⷯ блгъ и͗ потрѣбньіⷯ,
нито же погꙋблѣе͗тъ, нѫ и не сѫщаа
блга прилагае͗тъ. ѿ сѝхъ ѹ͗бо възре-
внѹимъ и͗ възьішамъ, даже и͗ до на-
стоѫ͗щаго житїа наслади́м сѧ. и͗ бѫⷣ-
щѫ славѫ полѹимъ, блгⷣтїѫ и͗ лко-
любїемъ га нашего і͗у҃ ха, е͗мꙋ же
слава и͗ дръжава. ниⷩ и͗ приⷭ и въ вѣкьі
вѣкѡⷨ
Слово 10
Поꙋ͗енїе в сѫботѫ стаго и͗ праведна-
го лазара. е͗ѵⷢлїе. ѿ і͗ѡанⷩа. Слоⷡ і҃.
Гѹ нашемꙋ і͗у҃ хѹ. по земли ше́ствїе
творѧщꙋ, спⷭенїа раⷣ рода нашего тогⷣа
и праведньіи лазаръ, любовїѫ съвъкѹ-
пи сѧ е͗мꙋ и͗ въ присвое͗нїе прѣложи сѧ
не тъкмо же тъи, нѫ и͗ ѡ͑бѣ сестрѣ е͗го,
ма́рѳа и͗ марїа. ꙋ͗же бо и͗ спⷭнои стрⷭти при-
ближаѫ͗щи сѧ, и͗ понеже ꙋ͗бо поⷣбааше
стаго въскрⷭнїа таи͗на, ꙗ͗вѣ и͗ ѡ͗па́сно
ꙋ͗вѣрити сѧ и͗ и͗звѣстити, бѣше
ꙋ͗бо тогда гь ѡ͑б о́нь полъ і̀о͗рданѣ шествї-
а творѧщѹ. прѣжⷣе и͗а͗и́рова ѡ͗трока
и͗ вдовиаго ѿ мрътвьіⷯ въскрѣсившѹ.
любимьіи же лазаръ, таѧжкьіимъ недѧ-
гомъ ꙋ͗дръжанъ бьівъ ꙋ͗мрѣтъ, і͗сѹ
же и͗ не сѫщꙋ тамо, ѡ͗бае ꙗ͗ко провѣ-
децъ бъ гла ꙋ͗еникѡⷨ. Лазаръ дрꙋгъ
нашъ ꙋ͗спе, и͗ мало пакьі ꙋ͗млъкшꙋ гла
лазаръ ꙋ͗мрⷮѣ. Приходит же хс въ вїѳа-
нїѫ, і͗орда́нѣ ѡ͗ставлъшꙋ. ѿ марїѫ же
и͗ ма́рѳьі ꙋ͗вѣдѣнꙋ бьівшꙋ, ѿстоит же
ѿ і͗ерⷭлима виѳанїа, еі стадїи. и͗же
сѫⷮ пъприща двѣ и͗ полъ. И͗ срѣтошѫ е͗-
го сестрѣ лазаревѣ глѧщи, ги а͗ще би
72б
зде бьілъ, не би братъ наю ꙋмръ, нѫ и͗ ниⷩ
а͗ще хощеши въставши е͗го. Въпра-
шаетъ хс народьі, где положистеи и͗, а͗-
бїе вси привождахѫ и на гробъ ї възѧтⷹ
бьівшꙋ каменю. Ма́рѳа реⷱ е͗мꙋ, ги ꙋ͗же
смръдиⷮ, етвородневен бо еⷭ. Таже по-
молив сѧ хѹ, и͗ слъзьі наⷣлежѫщаго и͗спꙋ-
стивъ гласомъ велїемъ възъпи, ла́за-
ре грѧди бъ́нъ. и͗ а͗бїе и͗зьіде ѹ͗мершї-
и и͗ раздрѣшенꙋ бьівшꙋ, и͗де въ домъ сво-
и. Се дивное юдо, на зависть подви-
же люди жидовꙿскьіѫ, и͗ на ха смѫщаѫ͗-
т сѧ и͗ не и͗стовꙿствꙋѫтъ. хс же ѡ͗тиде
въ пѹстьінѧ, наказꙋѫ наⷭ давати
мѣсто гнѣвѹ, а͗рхїерее же завистиѫ
движими, и͗ лазара ꙋ͗бити помьіслишѫ,
понеже мноѕи е͗го зрѧще хѹ прила-
гаахѫ сѧ, ѡ͗н же съвѣтьі иⷯ ꙋ͗вѣдѣвъ,
въ ѡ͗стровъ ки́пръскьіи ѡ͗тиде, и͗ тамо
прѣбьіваѫщꙋ. а͗пⷭльі и͗ ꙋ͗еникьі хвѣми
напослѣдоⷦ ͗брѣте сѧ. и͗ а͗рхїере́и
ки́те́нскаго града съставленъ бьіⷭ, до-
брѣ же и͗ бгоꙋ͗годнѣ пожившꙋ, по три-
десѧтиⷯ лⷮѣ ѡ͗живленїа е͗го, пакьі ꙋ͗ми-
рае͗тъ. и͗ тамо погребенѹ бьівшꙋ,
юдеса многа стое тѣло е͗го сътво́ри.
73а
Глѧт бо ꙗ͗ко по ѡживлени его, нито
же ꙗ͗дѣше без нѣкое͗го ꙋ͗слажⷣанїа.
и͗ ꙗ͗ко риза е͗го прⷭтаа мти гнѣ, свои͗-
ма рѫкаⷨ ство́рши дарова е͗мꙋ, сего
же стое и͗ ьстное тѣлѣ, прѣмѫдръ лъвъ
црь, нѣкьіимъ ꙗ͗вленїем бжⷭтвъ-
ньімъ ѿнѫдѹ прѣнесе, въ прѣестньі-
мъ и͗ стьімъ храмѣ е͗го, сего же ѡ͗нъ съ-
здавъ и͗мѧ стаго. ъстньімъ и͗ мⷩогоѡ͑-
билньімъ положенїе͗мъ, е͗же и͗ нинѣ
и͗ еще прѣбьівае͗тъ, неи͗зреенно-
е нѣкое блгоѫ͗ханїе и͗мѣѫ, и͗ и͗сцѣленїа
дшамъ и͗ тѣлеⷭмъ нашимъ подаѫщꙋ,
ѡ͗ семъ великьіи͗ми и͗ прѣее͗стестъвньі-
ми юдесьі, і͗ еѵⷢлистъ і͗ѡа́нъ тъкмⷪ
пишеⷮ, ꙗ͗ко проими е͗ѵⷢлистьі ѡ͗ста-
влено бьівше, зане живꙋ сѫщꙋ и͗ видимⷹ
е͗ще лазарꙋ. Глемо же еⷭ, ꙗ͗ко юде-
си раⷣ сего тъкмо, и͗ проее е͗ѵⷢлїе, и͗спи-
са бгословъ і͗ѡа́нъ, и͗ понеже нито
же о͑ безнаѧлньімъ рожⷣъствѣ хвѣ ре-
кошѫ проїи е͗ѵⷢлисти, се бо бѣше и͗-
скомо ꙋвърити сѧ, ꙗ͗ко снъ бжии, и͗ бъ
бѣше хс. и͗ ꙗ͗ко въскрсе и͗ ꙗ͗ко въ-
скрⷭенїе ѥⷭ мрътвьімъ, е͗же бо па-
е и͗ лазаремъ вѣрꙋе͗т сѧ, нито
73б
же бо лазаръ ѿ а͗дскьіиⷯ не повѣда, и͗ли ꙗ͗ко
не ѡ͗ставленъ бьіⷭ до конца видѣти тамо,
и͗ли видѣвше млъанїꙋ прѣдати сїа,
повелѣно бьіⷭ е͗мꙋ, и͗ сего раⷣ нинѣ въ-
сѣкъ лкъ ꙋмираѫи, ла́заръ нарицае͗т сѧ,
и͗ погрибалнаа ѡ͗дежⷣа, тако жде лазаро
са́нїе нарицае͗т сѧ. и͗ ꙗ͗влѣѫ͗щꙋ словѹ,
на въспоминанїе пръваго лазара приходиⷮ.
а͗ще бо и͗ ѹ͗мрⷮѣ, нѫ послѣдноѫ трѫбѫ въ-
скрѣшꙿшꙋ пакьі ѡ͗живеⷮ, живьіи и͗
вѣрꙋѫи въ мене, не и͗матъ ѹ͗мрѣти въ
вѣкьі. и͗ пакьі вѣрꙋѫ͗и въ мѧ а͗ще и͗ ꙋ͗-
мреⷮ живъ бѫдеⷮ, и͗ и͗нде глетъ, а͗ще
кто слово мое съблюдетъ, съмрти не и͗-
маⷮ видѣти въ вѣкьі. Слово ꙋ͗бо гне
прие͗млѧⷮ въ слꙋⷯ, и͗ бѣсове и͗ лци лѫкави.
нѫ нⷭѣ послꙋшанїемъ празньімъ, спсе-
нїе ѿ слова. ни же бо е͗же ꙋ͗вѣдѣти
тъкмо, тъи ѥⷭ животъ, нѫ е͗же съ-
блюсти и͗ сътворити сльішимое, бла-
жени ꙋ͗бо реⷱ сльішѫщеи слово бие и͗ хра-
нѧщеие. Сего ради и͗ праведньіи ла-
заръ въ вѣкьі живъ бѫдетъ. ꙗ͗ко съ-
хранившꙋ и͗ съблюдшꙋ заповѣди и͗ по-
велѣнїа хва. праведнїи ꙋ͗бо въ вѣкьі
живѫтъ, и͗ ѡ͗ ги мъзда иⷯ, и͗ промьішле-
74а
нїе иⷯ вьішнѣгⷶо, съмрт же глетъ гь
не видѣти въ вѣкьі, и͗стинньіи и͗ ѡ͗па́сньіи
хранителъ словеⷭ е͗го и повелѣнїиⷯ, не
глет же ꙗ͗ко не ꙋ͗мреⷮ тѣлесно, нѫ е͗же
съмртъ, не мнѣти ꙗ͗ко съмръть, ꙗ͗ко
же и͗ гь, нито же бо е͗мꙋ съмртно, ꙗ͗ко
же бьівае͗тъ, нѫ и не сѫщаа въздвиѕаеⷮ
въ бьітїе, и͗ растлѣнꙿное ꙋ͗добъ ѡ͗живлѣ-
е͗тъ, и͗ смрть реⷱ гь не ꙋ͗зрѣти, стьіи͗мъ
въ бѫⷣщїимъ вѣцѣ, и͗же бо въ и͗стинѫ
вѣкъ ѥⷭ, конецъ не имѣѫ, не ꙗ͗ко ꙋ͗мира-
ѫ͗щїимъ нѣкьіи͗мъ по въскрⷭени. раздрѣ-
ши сѧ ꙋ͗бо всⷯѣ съмрть съмртїѫ хвоѫ,
съмртъ ꙋ͗бо нарицаетъ, е͗же въ вѣкьі
мѫити сѧ, и͗ грѣшньіимъ ꙋ͗готовле-
нꙿное томленїе и͗ ѡ͑злобленїе, сего
раⷣ реⷱ съмрть не видѣти въ вѣцѣ ѡ͑номъ,
и͗же слово е͗го стое съблюдошѫ. понеже
бо съмрть и стиннаа, внѧтръ срⷣца, съкръ-
вена еⷭ, и͗ внѧтрънїи лкъ ꙋ͗мръщвенъ
е͗стъ, съмрть бо еⷭ зла, и͗ въи͗стинѫ съ-
мрть, ꙗ͗же ѿ грѣха ражⷣаемаа. И͗же
ꙋ͗бо прѣи͗де ѿ смрти въ животъ по таи͗-
нствꙋ, тъи ꙋ͗бо въ вѣкьі живеть и͗ не ꙋ͗-
мираетъ, и͗ сеѫ съмртїѫ реⷱ гь не ꙋ͗ми-
рати, вѣрꙋѫщимъ въ́ нъ, живьіи ꙋ͗бо реⷱ
74б
и͗ вѣрꙋѫи въ мѧ, не и͗маⷮ ꙋ͗мрѣти въ вѣкьі.
ѡ͗бае а͗ще тѣлеса праведньіиⷯ расьіпꙋѫ-
т сѧ приврѣме́нно, нѫ пакьі въстанⷾть
въ славѣ ѡ͗сщенна ꙋ͗бо сѫⷮ, сънъ ꙋ͗бо и͗
ꙋ͗спенїе глетъ съмртъ блгѫѫ, а͗ще бо
би бесъмрътенъ бьілъ лкъ и͗ плътїѫ не-
тлѣненъ. вїдѧще прѣславное се дѣ-
ло въ мирѣ сѫще лци. ꙗ͗ко нетлѣнна
сѫтъ тѣлеса хрїстїа͗нꙿскаа, по нꙋжⷣи
ꙋ͗бо а͗ неволеѫ приходили бишѫ на блгое
лци. нѫ да ꙗ͗вит сѧ самовластїе, е͗же
и͗скони даде бъ лкꙋ, сего раⷣ по ꙋ͗строе͗-
нїꙋ, вещи вѣсъ ꙋ͗страѫ͗т сѫ, и͗ бьівае͗тъ
расьіпанїе тѣлесемъ. даже по воли лкꙋ
бѫдетъ, прѣложити сѧ и͗ли на доброе и͗ли
на злое ни же съвръшенъ на зло, и͗ глѫ-
бокъ на грⷯѣ, творѧ и себе съсѫдъ дїаволꙋ,
и͗ весь ѡ͗блаⷣе͗мъ бьівае͗ть ѿ него. нꙋжⷣе-
ѫ нѣкоеѫ привѧзꙋемъ, нѫ и͗матъ свобо-
жⷣенїе свое, а͗ще тъкмо въсхощеⷮ бьіти
съсѫдъ и͗збранненъ живота, ни же и͗сплꙿ-
нени бжⷭтвомъ, и͗ ꙋ͗пое͗ни, и͗ привѧзани дхомꙿ
стьімъ нꙋжⷣеѫ нѣкое͗ѧ дръжиⷨ сѫтъ
нѫ, и͗маѫтъ самовластїе, ѡ͗братити сѧ
и͗мъ, и͗ творити е͗же хощѫтъ въ вѣцѣ
семъ. Ꙗ͗ко же црⷭтвїе тъмьі и͗ грѣха,
75а
съкрьівае͗т сѧ въ дши до дне въскрⷭнїа,
е͗гда и͗ самаа тѣлеса грѣшньіихъ, помра-
енїемъ покрьівена бѫⷣтъ, и͗м же ѿни-
нѣ съкръвено еⷭ въ дши, тако жⷣе и͗ цтⷭвї-
е свѣта, и͗ небсньіи ѡ͗бразъ гь нашь і͗с҃ хс.
таи͗но нинѣ дшѫ, просвѣщае͗тъ, и͗ црⷭтвꙋ-
е͗тъ въ дшахъ праведньіⷯї. съкръвен же еⷭ
ѿ о͗їю льскьіиⷯ, бъ и͗ спсъ нашъ. е͗динѣ-
ми же ѡ͗има дшевньіма вїдимъ и͗-
стинно. до дне въскрсенїа, е͗гда и͗ самаа
тѣлеса стьіиⷯ покрьіена бѫⷣтъ, славоѫ бже-
ствꙿноѫ. и͗ и͗стинньіимъ свѣтомъ, сѫщиⷨ
въ лцѣ. ѿнинѣ въ дши е͗го таино, ꙗ͗ко и͗
самаа тѣлеса кꙋпно црⷭтвꙋѫтъ съ дшами
и͗же ѿнинѣ прие͗млеⷮ црⷭтвїе хво, и͗ поива-
ѫ͗щи, и͗ просвѣщае͗мьіи бжⷭтвньіимъ про-
свѣщенїемъ. Е͗лико бо кто себе, братїе
ѡ͗бновиⷮ вѣроѫ своеѧ, и͗ подвигомъ и͗ трꙋ-
домъ, дхѹ стомꙋ. и͗ славѣ нбⷭнои приѧстни-
къ бѫдетъ. и͗ ꙗ͗ко же дѣльі блгьіми ꙋ͗кра-
сиⷮ дшѫ здѐ, толико въ днь ѡ͗нъ споⷣбити
сѧ и͗матъ, и͗ дѣло е͗го съпрославити сѧ и͗ съ-
просвѣтити сѧ, е͗же бо нинѣ съкрьілъ еⷭ,
вънѧтръ. се и͗сходить тогда и͗звънꙋ.
и͗ ꙗ͗ко же зимѣ сѫщи, и͗маѫ͑тъ дрѣвеса
75б
плоⷣ съкръвенъ внѧтръ. того самого пло-
да въ врѣмѧ жѫтвьі, вънѣ ꙗ͗влѣѫ͗тъ,
тако и͗ дшѫ, ꙗ͗ко вьіѫ плодьі поⷣвигошⷭѫ
стѧжати зде, таковьіѫ показати и͗-
мѧⷮ, и͗ вънѣ тѣлесе тогда. въ стьіхъ ѹ͗-
бо, бговидньіи и͗ дховньіи, и͗ нбⷭньіи ѡ͗бразъ.
и͗же ѿнинѣ вънѧтръ въѡ͗брази сѧ, и тѣ-
ло тогда, бговидно, и͗ свѣтовидно и͗ не-
бе́сно, и͗з вънѹ ство́рити и͗матъ, не-
доⷭи͗ньіх же и͗ грѣшньіиⷯ. темньіи мирскⷶ-
аго дꙋха покровъ дшѫ покрьівъ дѣанїи
раⷣ страстньіиⷯ, и͗ лѫкавьіиⷯ дѣлъ, безлѣпо-
тно е͗ѧ сътворше въ вѣцѣ семъ, и͗ тѣ-
ло мрано и͗ безъѡ͗бразно, и͗ стꙋдомъ и͗-
сплънено въ днь ѡ͗нъ, покажеⷮ. Ꙗ͗ко
же и͗ а͗дамъ постраⷣ, прѣстѫплъ запо-
вⷣѣ биѫ глѧщои. вън же днь а͗ще снѣсте,
съмртїѫ ꙋ͗мрете, и͗ се прѣжⷣе бьіⷭ на дши
прѣѡ͑ца мьіслънѣи и͗ бестрастнѣи
ѣвства е͗ѫ̀, ѿ раздѣленїа биа. н͗бнⷭаго и͗
дховнаго наслажⷣенїа, ꙋ͗гасившимъ, и͗ ꙋ͗-
мрътвившимъ, и͗ тъмоѫ покрьіе͗но-
мъ бьівшимъ, ювствамъ. потом же
напослѣдокъ, тѣлесна съмрть. по прѣ-
шествїꙋ девѧтиⷯсътъ и͗ тридесѧⷮ лⷮѣ бьіⷭ.
76а
таже пакьі Ꙋмлⷭръдившꙋ сѧ бѹ, ѻ͑ ль-
скомъ е͗стъствѣ, и͗ въплътившѹ сѧ.
крⷭть и͗ смрть прѣтръпѣ, спсенїа на-
шего раⷣ, и͗ въскрⷭшѹ и͗з мрътвьіⷯ, блго-
и͗зволенїемъ неи͗зреенньіѫ раⷣ блгостьі-
нѧ, вѣрѹѫщѣи дши и͗стинно и͗ дѣла-
ѫщои стьіѫ е͗го заповѣди, въ плъти сѫщи
е͗и ѥ͗ще, приводитъ ѫ въ неи͗зреенньі-
ѫ таи͗ньі. и͗ нбⷭнааго просвѣщенїа приѫтїе,
и͗ свобажⷣае͗тъ е͗ѫ, ѿ помраенїа покрова
страстеⷯ, приѧщенїемъ стаго дха,
и͗ мьіслънаа ювства е͗ѧ просвѣщае͗тъ
бжⷭтвъньіимъ свѣтомъ. блгⷣтїѫ ѡ͗ӥ-
щаѫ сеѫ и͗ ꙋ͗крашаѫ. и͗ съ симъ на въскръ-
сенїе прїидетъ и͗ тѣло,
въ бесъмртнѫѧ и͗ нетлѣннѫѫ сла-
вѫ ѡ͗нѫ, и͗ блженѫѧ жизнь ѡ͑бновиⷮ, то-
гда ѹ͗бо свѣтомъ нбⷭньіимъ и͗ красотоѫ
и͗ тѣло ѡ͑дѣваше сѧ, вѣньіиⷯ блгь съ дше-
ѫ кꙋпно наслажⷣае͗т сѧ. Разѹмѣи͗мъ
ꙋ͗бо братїе, како длъженъ ѥⷭ коижⷣо наⷭ
подвигнѫти сѧ и͗ трꙋдити сѧ и͗ болѣти,
и͗ потъщати сѧ въ мальімъ врѣмени семꙿ,
свѣтлоѫ и͗ истоѫ вѣроѫ, и͗ дѣанїемъ
стьіиⷯ гнихъ заповѣдехъ, небⷭное скро-
вище ѿ зде стѧжати. таже сего ради
76б
ѿ страстньіѫ злобьі и͗ грѣха, въсѣкое не-
ьстное и͗збавленїе прїи͗мемъ, и͗ въсѣ-
хъ заповѣдеⷯ съвръшеное дѣланїе, ꙋ͗добъ и͗спра-
вимъ. и͗ мранаа покрова дшъ нашихъ,
ѿкръвенїе прїи͗мемъ, и͗ тако въ бѫⷣщиⷨ
въскрⷭенїа дни, тѣлеса наша кꙋпно
прославлѣѫт сѧ, съ прославлъшими
сѧ дшами ѿ нинѣ. просвѣщенїемъ
и͗ приѧщенїемъ стаго дха, и͗ нбⷭньі-
ми ꙋ͗крашенми ꙋ͗красивше сѧ, съ хмъ
кѹпно црⷭтвѹе͗мъ. дшеѫ и͗ тѣломъ
ѻ͑ хѣ і͗сѣ ги нашемъ. е͗мꙋ же слава, дрⷤъва въ бесконеньіѫ вѣкьі а͗ми́нъ
Слово 11
Поꙋ͗енїе, в неⷣлѧ цвѣтнѫѧ. слоⷡ
аі. еже ѿ їѡа́нна е͗ѵⷢлїа. блⷭви ѻ͗е.
Днеⷭ ѹ͗бо намъ, еѵⷢльскьіи͗ и͗стоникъ, и͗-
стакает сѧ и͗стоникъ. водьі и͗зѡ͗би-
лньіѫ, и͗ и͗стоникъ неѡ͑скѫжⷣенъ. е͗ли-
ко бо и͗сръпае͗т сѧ, толико пае прѣ-
и͗зливае͗т бистриньі, и͗ и͗зѡ͗билствѹ-
е͗тъ и͗зливаѫ сѧ, и͗ неконае͗мъ присно
прѣбьівае͗тъ. придѣте ꙋ͗бо жѫжⷣѫ-
щеи, придѣте на спсьньіѫ бистриньі. и͗
поръпаи͗те, и͗ пивше възвеселите сѧ.
и͗стѹжⷣаѫщѫѧ жѫждѫ вашѫ ꙋ͗толите.
77а
пиѫи бо ѿ сиⷯ бжⷭтвньіиⷯ водъ и͗ ꙋ͗ениⷯ дхо-
вньіиⷯ. не и͗матъ въжѫдати сѧ въ вѣкьі. и͗
ис рѣва е͗го потекѫⷮ водьі живьіѫ, ꙗ͗ко
же само и͗стиньіи хс рѐклъ е͗стъ.
Въ ꙋ͗трѣи реⷱ, нароⷣ многъ пришеⷣши на пра-
здникъ, сльішавше ꙗ͗ко грѧдеⷮ і͗с҃ въ і͗е-
рⷭлимъ приѫшѫ вѣтїа финиковьі, и͗ и͗-
зьідошѫ на срѣтенїе е͗го, и͗ въпиахѫ
ѡ͗са͗нꙿна блⷭвенъ грѧдьіи и͗менемъ гнемъ
црь і͗сраи́левъ. Множицеѫ бо и͗ и͗ногда
прїи͗де гь въ і͗ерⷭлимъ. нѫ николи же то-
ликоѫ славоѫ не прїиде ꙗ͗ко же нинѣ прї-
и͗де, прѣжⷣе приходѧ, многажⷣи крьіаше
сѧ, завистїѫ ради а͗рхїе͗реискьіѫ, и͗ фа-
рисеи и͗ книжникъ. нинѣ же понеже врѣ-
мѧ стра̀сти е͗го приспѣ, е͗же самъ себѣ ꙋ͗-
рои, краснѣи͗ше приходитъ и͗ ꙗ͗снѣише
даже а͗ще въсхощѫтъ. а͗рхїереие, и͗ ста-
рци люⷣстїи. разѹмѣѫтъ славѫ е͗го, и͗ по-
знаѫтъ ѿ съвръшаѫщиⷯ сѧ на немъ прⷪрь-
ства, ꙗ͗ко и͗стиненъ бъ ѥⷭ, и͗ вѣрꙋѫтъ и͗
поклонѧт сѧ е͗мꙋ. а͗ще ли же не въсхо-
щѫтъ разꙋмѣти, на болшее ѡ͗сѫжⷣенїе,
бѫдетъ и͗мъ. понеже ни толикьіⷯ вели-
кьіиⷯ юдесь не вѣровашѫ, завистници
неразꙋмни, ни же покоришѫⷭ е͗мѹ,
77б
въсѣ бо прѣмѫдро и͗ дивно ѹ͗страѫ͗т сѧ, спсо-
мъ нашимъ и͗ влⷣкоѫ, нисходѧщꙋ намъ,
млⷭрдїа раⷣ безислънаго. Видите же и͗
разꙋмѣи͗те братїе послѣдованїе бже-
стъвньіѫ страсти хвьі. въскрѣси бо ла-
зара гь, до пае въсⷯѣ юдесь болшее, напослѣ-
докъ се съхрани показати. ѿ сего бо ю-
десе, мноѕи сътицаахѫ сѧ и͗ вѣровахѫ.
вѣрѹѫщим же многьімъ, заповѣда-
нїе і͗ѹ͗деи͗ское множае разграаше
сѧ, ѿ сего же навѣтъ, и͗ крⷭть и͗ съмръ-
тъ готовѣше сѧ и͗мъ. сльішавшо
убо реⷱ народѹ, ꙗ͗ко і͗с҃ грѧдетъ. срѣто-
шѫ е͗го съ славоѫ, лазарева ради юде-
се вѣдѣ. и͗ли ꙗ͗ко лкѹѹ даѫще тако ьсть,
не ꙋ͗бо ктомꙋ ꙗ͗ко прⷪрка и͗мѣахѫ е͗го
нѫ велика и͗ пае въсⷯѣ болша. которагⷪ
ꙋ͗бо прⷪрка ѻ͗ци иⷯ тако поьтошѫ когда.
ѿнѫдѹ же и͗ глаахѫ, ѡ͗са͗нна̀ блго-
словенъ грѧдьіи въ и͗мѧ гне. ѡ͗са͗нна̀
же, ꙗ͗ко пⷭѣ е͗мꙋ принашаѫтъ,
въ мѣсто ꙋ͗бо, спси нинѣ се глѧще, кто-
мѹ ѹ͗бо реено е͗сть, ги бе спⷭи наⷭ, е͗ди-
ного ба еⷭ спⷭти, и͗ на того е͗диного спсе-
нїе, писанїе възлагае͗тъ. блⷭвенъ
грѧдьіи въ и͗мѧ гне, приходиⷮ глет сѧ гь,
78а
ꙗ͗ко ае͗мъ ѿ жидодовъ прїити. тако бо
и͗ прⷣта їѡа́ннъ глетъ тьі е͗си приходѧ-
и, въ мѣсто рещи, прїити въ и͗мѧ гне.
сѝрⷱѣ блⷭвенъ грѧдьіи ѿ ба, блⷭвенъ по-
сланьіи ѿ ба. ма́рко же е͗ѵⷢлистъ при-
ложилъ ѥⷭ, блⷭвено грѧдѫщее црⷭтвїе
въ и͗мѧ гне, ѡ͗ца нашего двⷣа, мнѣшѫ
ꙋ͗бо ѧда жидовьскаа, ꙗ͗ко въздвиже сѧ
низвръженьіи прѣстолъ црⷭтва двдва.
ѿнѫдꙋ же и͗ раⷣуѫще сѧ глаахѫ блⷭвено црь-
ствїе ѻ͗ца нашего двда, въ и͗мѧ гне.
бгослов же і͗ѡа́ннъ глеть, блⷭвенъ грѧ-
дьіи въ и͗мѧ гне, црь і͗сраи́левъ, въ мѣ-
сто е͗же рещи. въ славѣ гни, иномꙿ
црⷭкьімъ ѡ͗са͗нна̀ снѹ двдвꙋ. ꙗ͗ко съи
еⷭ, ѡ͗бѣщавьіи сѧ двдꙋ грѧдьіи ꙗ͗ко
съвьіше пришеⷣшꙋ, ꙗ͗ко бъ сьіи е͗стъ-
ствомъ. и͗ снъ сьі̀и ѿца и͗ бьіⷭ лкь, прї-
иде и͗менемъ гнимъ призьівае͗мъ
блⷭвенъ нарицае͗т сѧ, сирѣь славосло-
вимъ, миръ на нбсеⷯ и͗ слава въ вьішниⷯ,
црь сьіи вьішнимъ. и͗ нижнимъ. и͗мене-
мъ гнемъ прїиде. въсеи твари гь сьі̀и.
и͗ ꙋ͗мири земнаа, низложивъ дхьі лѫ-
кавьіѫ. и͗ самого сатанѫ, и͗ семꙋ бьівшⷹ.
слава въ вьішниⷯ ꙗ͗ко лѣпо глет сѧ, блⷭве-
78б
нъ грѧдьіи, а͗ не водимьіи, е͗же бо вожⷣе-
нꙋ бьіти, ра́бско еⷭ. а͗ е͗же грѧдьіи, вла-
стелско еⷭ, не и͗менемъ раба, нѫ и͗мене-
мъ гнимъ пришелъ ѥⷭ хс. и͗ е͗же бъ еⷭ и͗сти-
ненъ и͗ нⷭѣ съпротивенъ бѹ. въ и͗мѧ ѡ͗-
ца пришель ѥⷭ гь, ꙗ͗ко же и самъ реклъ ѥⷭ.
ꙗ͗ко а͗зъ прїи͗доⷯ въ и͗мѧ ѡ͗ца мое͗го, и͗н же
прїидетъ и͗менемъ своимъ. црѣ же
и͗ слава нарицаахѫ ха. срѣтаѫщеи е͗го
и͗ покланѣѫ͗щеи сѧ е͗мꙋ. ювестъвно
црⷭтвовати наⷣ ними мнѧще сѧ. аа-
хѫ бо настати нѣкое͗го црѣ болша.
и͗ по льскомꙋ е͗стъствꙋ, помощииⷨ,
хотѧща. ѿ дръжавьі ри́млѣнскьіѫ.
свобожⷣенїе дарѡвати и͗мъ. ѡ͗брѣ-
т же і͗с҃ жрѣбѧ ѡ̀слее, сѣде на нь. ꙗ͗-
ко же еⷭ писано. не бои сѧ дъщи сїѡ́-
нѣ. се ѹ͗бо црь твои грѧдеⷮ тебѣ сѣ-
дѧ на жрѣбѧти ѡ͗сли. сїа же не ра-
зꙋмѣшѫ ꙋ͗еници е͗го прѣжⷣе. нѫ е͗-
гда прослави сѧ і͗с҃, тогда въспомѣнѫ-
шѫ. ꙗ͗ко сиа бѣшѫ ѡ͗ немъ писана, и͗ та-
ко створишѫ е͗мꙋ. Сѣде на жрѣбѧ-
ти гь, по прⷪрьствꙋ захарїинꙋ. рекшꙋ
не бои сѧ дъщи сїѡ̀н. се црь твои
грѧдеⷮ ти сѣдѧ на жрѣбѧти ѡ͗сли.
понеже бо ꙗ͗ко множае, и͗же въ і͗ерⷭлмѣ црⷭтвовашѫ.
79а
неправедни бѣхѫ, и͗ лихоимци. глаше прⷪрк,
не бои сѧ сїѡ́не, и͗бо прⷪрьствꙋе͗мьі-
и тебѣ. мноѫ црь, не таковьіи е͗стъ
нѫ кротокъ и͗ смѣреномѫдръ, и͗ не еди-
но же гръдѣливо показꙋѫ. се ѹ͗бо ꙗ͗вѣ, ꙗ͗ко же
прїиде на жрѣбѧти ѡ͗сли сѣдѧ, не и͗мѣ-
ѫ съ собоѫ вои́ньства. въниде гь, нѫ на
жрѣбѧти ѡ͗сли сѣдѧ. не слѹгьі и͗мѣ-
ѫ, ни ѡ͗рѫжникьі, ни побива̀ѧ, нѫ
многоѫ кротостїѫ и͗ смѣренїемъ въ-
ходиⷮ, иньі и͗ прѣдѣльі поставлѣѫ наⷨ.
и͗ правила, и͗ е͗же не искати намъ и͗-
злишнаа, ни е͗же пае потрѣбьі и͗ е͗-
же смѣреномѫдрїе и͗мѣти и͗ не при-
ражати и͗ крамолити сѧ. Бѣше же
и͗ знаменїе, хотѧщꙋ въсѣ сти гѹ на
жрѣбѧ ѡ͗слее, нб исто бо е͗сть въ за-
конѣ ѡ͗слеє животно, знаменїе же
еⷭ, неⷭтааго народа ѫ͗зьікъ. на нем же
сѣдѣ бжїе слово і͗с҃. покарѣѫ. непокори-
вьіѫ. и͗ безьстньіѫ ꙗ͗ко ѡ͗сльі, сирѣь
новьіѫ сїѫ люди, и͗ възводиⷮ сиⷯ на и͗сти-
нньіи і͗ерⷭлимъ. поⷣрѫника. и͗ пови́н-
ника себе сътворивъ. и͗бо вѣровавшииⷯ
ѿ ѩ͗зьікъ възведе на небса гь. Фини-
ци же знаменовахѫ, е͗же побѣдителѣ
79б
съмрти бьіти га, въскрѣсившꙋ лазара.
фїникъ ѹ͗бо въ бра́неⷯ, побѣдителемъ
дааше сѧ. знаменоваше же. ꙗ͗ко и͗ зе-
мнаа сѫща бьіти прославлѣе͗ма. съвьіше
съшеⷣша, е͗диньіи ꙋ͗бо фїникъ пае въ-
сⷯѣ проии дрѣвь, възвьішає͗т сѧ на нбса
ꙗ͗ко рещи, вьісоко же растеть, вѣтїе
и͗мѣѫ на връхꙋ бѣло, въ вѣтїи́ же, по-
срⷣѣда же до връха, коравъ еⷭ и͗ правъ. и͗
злолазенъ, ѿвѣтви и͗ сѫковьі и͗мѣѫ,
тако бо и͗ на разꙋмъ хвъ и͗дѫщїи, стръ-
петенъ ѡ͗брѣсти и͗мѧтъ пѫтъ. и͗ тѧ-
жъкъ, трѹдомъ ходѧще по добродѣ-
тѣлеⷯ, на вьісотѫ же сѝмъ въсходѧ-
ще, и͗ е͗лико еⷭ лкомъ възможно.
полꙋити и͗мѧⷮ прѣсвѣтлаго, бгословїа свѣ-
та, и͗ ѿкръвенїе, гь же наⷭ ради съ небесъ
съшⷣе, и͗же въ тъмѣ е͗стъство наше про-
ѕѧбъ. гора бьівае͗тъ дрѣвїемъ ѹ͗коре-
нѣваѫщиⷨ сѧ на немъ вѣроѫ и͗ множѫ-
щим сѧ. въ домѹ биемъ посажⷣени бьі-
вше въ цркви. и͗ въ дворⷯѣ бииⷯ процъфтѫ-
тъ, сѝрⷱѣ, въ вѣньіихъ жилищъ,
въ ниⷯ же блгьіиⷯ ꙋ͗пованїиⷯ процъфтанїе,
и͗ ꙗ͗вле́нни въ бѫⷣщїиⷯ врѣменъ бѫдѫⷮ.
ꙋ͗поⷣблѣе͗т же сѧ хѹ, и͗ всѣкьіи праведниⷦ.
80а
сего раⷣ реено бьіⷭ праведникъ ꙗ͗ко фї-
никъ процъвтеть. сирѣь ꙗ͗ко же и͗ хс
и͗ и͗стинньіи праведникъ. ꙗ͗ко же бо фї-
никъ, неꙋ͗добно краденъ бьівае͗ть татми
плоⷣ его зане вьіше полагаѫи, а͗ не при
земли. тако бо и͗ стїи, на нбсехъ скрови-
ща и͗мѧⷮ, и͗деже татїе не поⷣкопаваѫтъ
ни же крадѫⷮ. сїа бо не разꙋмѣшѫ ꙋ͗е-
ници е͗го прѣжⷣе, нѫ е͗гда прослави сѧ
і͗с҃, славѫ же глетъ, е͗же по стрⷭти, и͗ ра-
зпѧтїꙋ възнесенїе. тогда ѹ͗вѣдѣ-
шѫ а͗плⷭли пришествїемъ дха стаго и͗ блго-
дѣтїѫ. Свⷣѣтелствовашѫ же наро-
ди сѫщїи съ нимъ, е͗гда лазара въсзгласи
ѿ гроба, и͗ въста́ви е͗го ѿ мрътвьіⷯ. се-
го раⷣ и͗ срѣте е͗го нароⷣ. понеже сльіша-
шѫ створшаго сїе юдѡ. Свⷣѣтелї-
е и͗ проповѣдници. бѣшѧ на́роди хвьіи͗мꙿ
сїламъ. и͗же видѣшѫ на лазарѣ юⷣ.
сего раⷣ и͗ срѣтошѫ е͗го, съ славоѫ варова-
вшїи, и͗ блгословїе и͗мащи ѡ͗ немъ. а͗-
ще ꙋ͗бо не бишѫ вѣровали, не бишѫ сѧ та-
ко въскорѣ прѣложили. не тъкмо вѣро-
вавшїи. срѣтошѫ ха. нѫ и͗ и͗ни мноѕи.
И͗ мьі ѹ͗бо братїе, вѣрѹѫще и велиаѫще
ха и͗ прославлѣѫ͗ще и͗стиннаго ба нашегⷪ
80б
срѧщамъ и͗ поклоним сѧ е͗мꙋ и͗ вѣтвїа
добродѣли принесѣмъ е͗мꙋ. постелѣ-
мъ ризъ нашиⷯ, сирⷱѣ плъти нашѫ. ри-
зьі бо и͗ покрови сѫⷮ дшамъ тѣлеса наша.
ѿнѫⷣ же и͗ покори́мъ сїа дхѹ, ветхаго
лка съвлъкше, и͗же бо доⷭи͗ни сѫⷮ пѣти
і͗у҃ хѹ влⷣцѣ и͗ бꙋ, посилаѫтъ себе и͗ по-
карѣѫтъ, даже възшеⷣ вьіше иⷯ гь ѡ͗-
ститъ и͗хъ. ꙗ͗ко к томꙋ не въстати
пльть на дхъ, нѫ възможно и͗мѣти гла-
ти къждомꙋ повинѫх сѧ гви и͗ по-
молих сѧ е͗мꙋ. постели́мъ наставле-
нїе житїа нашего, ѿсѣкаѫще ѿ дрѣ-
въ вѣтїа. сирⷱѣ, стьіхъ житїа поⷣблѧ-
ще сѧ, ктомꙋ же, и͗ прѣдварѣѫщаа, и͗ по-
слѣдꙋѫщаа дѣла наша, въ славѫ хвѫ, и͗-
стиннаго ба нашего да сѫⷮ. нѣцїи бо въ
пръвьіимъ жити, добро наѧло пока-
зашѫ, послⷣѣнее же житїе иⷯ не тако
съвръши сѧ. ни же въ славѫ биѫ. съ-
връшае͗мъ, ни же поьтаѫще приходѧща-
го і͗у҃ ха. ꙗ͗ко на всѣкъ днь ае͗ма втора-
аго и͗ страшнаго пришествїа. поⷣбае͗тꙿ
бо въсѣкомꙋ христїанинꙋ вѣрꙋѫкщомѹ
въ ба, присно жⷣати ко́нинѫ, и͗ присно-
81а
грѧдѫщаго га съ славоѫ, и͗ слꙋженми а͗-
гглскьіми. разѹмѣвати и͗ готовити
сѧ, прїидет бо вѣдѣ грѧдѫщїи. прїидеⷮ
бо и͗ не замꙋдитъ. и͗ къжⷣомꙋ наⷭ, възда-
ти и͗матъ по дѣломъ е͗го. сего ради
ꙋ͗готовⷶи͗мъ дѣла наша на и͗схожⷣенїе.
понеже тогда и͗матъ прїити гь, е͗гда
мьі не вѣмьі. Въспрънѣмъ братїе и͗
потъщим сѧ, страхомъ сѫдїѫ и͗ влⷣкьі
ꙋ͗цѣломѫдрим сѧ, и не до конца прѣбѫ-
демъ неи͗справлени. а͗ще ли же ѡ͑ бѫⷣ-
щїиⷯ ѡ͗слѣпѣѫще и͗ не видѧще прѣзрѣ-
нїе͗мъ, и͗ лѣностно и͗ нерадиво, врѣмѧ
живота нашего проважⷣаемъ. понѣ
настоѫщаа ꙋ͗срами́ сѧ и͗ постьіди́м сѧ.
и͗ ꙋ͗нииженїа здешнѣа и͗ поношенїа ѿ-
врати́м сѧ. и͗ порамленїа люⷣскаа ꙋ͗-
бѣжѝмъ. а͗ще ли же ѡ͗на и͗ сиа прѣзира-
е͗мъ, и͗ зде ꙋ͗бо порѫгани и͗мамьі бьіти.
тамо же плакати сѧ и͗ рьідати сѧ непрѣ-
станно въ бесконеньіѫ вѣкьі. съблю-
даите ꙋ͗бо и͗ вънимаи͗те млⷭѧ вамъ. да
нетогда прїи͗деⷮ вамъ раскаанї. е͗гда
тъкмо е͗диное ѿаанїе ѡ͗станетъ.
не широкьіимъ и͗ пространꙿньіимъ пѫ-
темъ поидѣмъ, ведѫщїи на съмртъ.
81б
пространство бо здешнее, и͗ безпеѣлї-
е, и͗ нераденїе, и͗ безболѣзꙿньное житїе.
тамо приносиⷮ, мѫенїе и͗ томленїе и͗ ѡ͗-
сѫжⷣенїе, здешнее же злобленїе, и͗
тѣлесное житїе, и͗ скръби и͗ болѣзни. и͗
похотемъ лишанїе, и͗ въсѣ ꙗ͗же ба раⷣ
скръбнаа, ꙋ͗миленїе и͗ слъзьі. и͗ прѣгрѣшенї-
мъ и͗сповѣданїе. бѫⷣщее ѡ͗но̀ и͗ блженое
наслажⷣенїе блгьіиⷯ, готовлѣе͗тъ прїѫ-
тїе, ѥ͗мꙋ же споⷣбим сѧ, и͗ полꙋимъ
въси, добрѣ зде поживше и͗ блгоꙋ͗го-
димъ хѹ, и͗стинномꙋ бѹ и͗ спсꙋ наше-
мꙋ. ꙗ͗ко томꙋ поⷣбае͗тъ слава,
въ вѣкьі вѣкѡ̀мъ а͗ми́нъ
Слово 13
Поꙋ͗енїе. в понеⷣ. празньіѫ неⷣ. слоⷡ. гі.
Разлѣненїе наше поⷣвиѕаѫ, сщенньіи
и͗ бжⷭтвньіи а͗пⷭлъ глетъ братїе, раⷣу-
ите сѧ въсегда ѻ͑ ги, и͗ пакьі рекѫ раⷣуите сѧ.
кротоⷭ ваша познана бѫди всѣмъ ло-
вѣкомъ гь близъ. нито же пецѣте сѧ.
нѫ ѡ͗ всемъ млтвоѫ и͗ мленїемъ, съ блго-
даренїемъ, прошенїа ваша бьівати къ бѹ,
и͗ пакьі глеть въсегда раⷣуи͗те сѧ и͗ непрѣста-
но млите сѧ, и͗ ѡ͗ въсемъ блгодари́те. въ
трїех бо сиⷯ дѣлⷯѣ братїе, сирⷱѣє е͗же въсе-
гда радовати сѧ намъ. и͗ е͗же млитвѫ тво-
рити непрѣстанно, и͗ еⷤ ѡ͗ всемъ блгода-
рити, спсенїе наше бьіваетъ. праѵдѣ
своиство бьіваетъ. е͗же въсегда радова-
ти сѧ. ѡ͗ котороиждо правдѣ еⷭ радованї-
е. ꙋ͗твръжⷣенїе, и͗ и͗справленїе, и͗ съвръ-
шенїе. Правдѫ ꙋ͗бо глемъ, въсѣкьіѫ
добродⷮѣли кꙋпно. и͗ е͗гда дѣлаетъ до-
88б
бродⷮѣли дша, праѵдѫ съвръшаетъ.
съвръшаѫщи же праѵ̈дѫ, въпаⷣетъ вѣдѣ
понѫжди, въ гоненїа и͗ бѣдьі и͗ напасти.
и͗ раⷣуе͗т сѧ пае, и ѹ͗слажⷣает сѧ и͗ весе-
лит сѧ, надежди ради спсенїа, и͗ е͗же
правдьі ради блженства. и͗ ѿ ба приемлеⷮ
ꙋ͗тѣшенїе, блжени бо реⷱ и͗згна́ни пра-
вдьі раⷣ, ꙗ͗ко тⷯѣ еⷭ црⷭтво небⷭное. не тако
бо тъкмо просто глетъ а͗пⷭлъ радовати
сѧ намъ нѫ ѻ͑ ги радовати сѧ. а͗ще бо и͗
го́нимъ бьіваетъ которьіи же лкъ, аще и͗ ѡ͗-
бѣшаемъ бьіваеⷮ. и͗ а͗ще стръгаемъ бьі-
ваетъ, а͗ще би́емъ, а͗ще въсѣ лютаа
стражⷣетъ и͗же е͗стъ ѻ͑ ги, въсегда раⷣуе-
т сѧ. възвращахѫ бо сѧ раⷣуѫще сѧ ѿ сѫди-
ща а͗пⷭли, понеже споⷣбихѫ сѧ ѡ͗ и͗мени гни
погнани бьіти. А͗ е͗же непрѣста́нно мо-
лит сѧ, не дае͗тъ мѣста дїаволꙋ на сѧ,
кто ꙗ͗ко прѣлъщати наⷭ и͗ съблажнѣти,
въжⷣелѣнньіми плътьскьіми, е͗же работа-
ти грѣхꙋ. сего раⷣ въпадати въ и͗скꙋшенї-
а и͗ напасти и͗ скръби и͗ горести бъдите бо
глетъ гь, да не вънидете въ напасть.
и͗ а͗пⷭлъ глеть, бъ нⷭѣ и͗скꙋсителъ злѹ,
не и͗скѹшает бо никого же, къждо бо и͗-
скꙋшае͗т сѧ. ѿ своего въжⷣелѣнїа влѣкоⷨ
89а
и͗ прѣлъщае͗мъ, е͗гда млтвѫ дѣе͗мъ бра-
тїе, бьдѣти поⷣбае͗тъ и͗ трѣзвити сѧ.
бдѧще же и͗ млѧще сѧ, ꙋ͗бѣгаемъ, и͗ побѣ-
жⷣае͗мъ напасти. а͗ е͗же блгодарити въсегда.
ꙗ͗вленїе еⷭ исто е͗же къ бѹ любве. е͗гда
любиⷮ кто, тогда и͗ блгодариⷮ, любит же
и͗ блгодаритъ ба дша, е͗гда свободит сѧ
ѿ стрⷭти. и͗ прѣвьішꙿша бѫетъ житеискьі-
иⷯ пеали и͗ млъвъ. тогда ꙋ͗бо зритъ ⷭтѣ,
и͗ тогда блгодаритъ ѡ͑ въсемъ. и͗ ѡ͑ въсѣхъ
скръбньіиⷯ радꙋе͗т сѧ слꙋаѫщих сѧ е͗и.
и͗ многѫ и͗ великѫ полѕѫ прие͗млѧщи ѿ
скръби и͗ напасти. И͗же бо ба раⷣ страждеⷮ
и͗ и͗скꙋшае͗мъ бьівае͗тъ, а͗ не грѣха ради сво-
е͗го, раⷣует сѧ пае радостїѫ, и͗ не радитъ
ѡ͗ скръбеⷯ и͗ напастеⷯ. прие͗млѧще ѿ ба весе-
лїе и͗ сладоⷭ бжⷭтвнѫ и͗ дховнѫ, ꙗ͗ко дръзнове-
нїе и͗мѣѫщи съвѣсти е͗го. а͗ще бо реⷱ срⷣце
наше не назираетъ намъ, дръзновенїе
и͗мамьі къ бꙋ, и͗ е͗же а͗ще просимъ прие-
млемъ ѿ него. понеже заповѣди е͗го съ-
блюдае͗мъ. Сего раⷣ братїе, въспънѣ-
мъ и͗ потъщим сѧ въ молитвахъ и͗ молба-
хъ. и͗ съ блгодаренїемъ въсѣ прошенїа на-
ша да бѫдѫтъ къ бѹ не малодꙋшьствꙋ-
имъ молⷭѧ, ни же разслаблѣи͗м сѧ ꙋ͗ньінїе͗мъ.
89б
нѫ многьіимъ длъготръпѣнїемъ въсѣ тво-
ри́мъ, съ страхомъ и͗ блгоговѣнїемъ. ра-
ботаѫще бѹ ꙗ͗ко вѣрни и͗ добри строите-
лїе е͗говьі блгⷣти. даже радꙋем сѧ присно,
по бжⷭтвномꙋ а͗пⷭлѹ. и͗ крѣпим сѧ и͗ мѫжа-
им сѧ на дѣло спсенїа и͗ помощи дшамъ на-
шимъ, празнꙋѫще же, съи великьіи пра-
зниⷦ. и͗ красньіи, и͗ ꙗ͗сньіи днь въскреⷭнїа. и͗ ло-
бзаѫще дрꙋгь дрꙋга, и͗ ѡ͗бьімаѫще, раздрѣ-
шимъ вражⷣи сѫщаа въ наⷭ, злопоминанїа.
Простимъ въсѣ въскреⷭнїемъ, ръцѣмъ
ненавидѧщїимъ наⷭ, ꙗ͗ко братїа наше е͗-
стѐ, и͗ сиⷯ ѡ͗бьімѣмъ. хс бо миръ нашъ, и͗же
земнаа, и͗ небⷭнаа съмирилъ ѥⷭ. миръ пода-
ль есть намъ, миръ ѡ͗ставилъ есть наⷨ,
мира бо своего реⷱ ѡ͗ставлѣѫ вамъ, миръ мо-
и даѫ вамъ. и͗ ѡ͗ семъ познаѫтъ въси ꙗ͗ко
мои е͗сте ѹ͗еници, а͗ще любовь и͗мате
дрꙋгъ съ дрꙋгомъ. не тъкмо бо своимъ ꙋ͗-
еникѡмъ и͗ апⷭлѡмъ, любовь и͗ миръ прѣ-
далъ ѥⷭ гь, нѫ и наⷭ ѡ͗нами любви и͗ мира сньі
сътворилъ ѥⷭ. Сїѫ̀ бо любовь и͗ миръ бра-
тїе, ꙗ͗ко порѫенїе нѣкое и͗стѧѕае͗тъ ѿ
наⷭ бъ. и͗ сего раⷣ длъжни е͗смьі мирно жи-
ти. и͗ съгласно. и͗ дховно празновати,
и͗ дховно ходити. прпоⷣбїемъ, правдоѫ,
90а
любовїѫ. съвъкꙋпленїемъ, кротости-
ѫ, смѣреномѫдрїемъ, дльготръпѣ-
нїємъ. блгостьінеѫ. дхомъ стьімъ.
ꙗ͗ко не празно и͗ тъщно, ꙋ͗строенїе га нашего
і͗с҃ ха. на самⷯѣ наⷭ показꙋемъ, длъжни е͗-
смьі, и͗ ѻ͑ мирѣ въсемъ молити сѧ и͗ скръбѣти,
и͗ млтвьі и͗ мленїа принашати бѹ, се бо
заповѣдае͗тъ и͗ завѣщаетъ, сщенꙿньіи
и͗ бжⷭттвньіи а͗пⷭлъ. творити намъ мо-
литвьі и͗ мленїа, и͗ блгодаренїа ѡ͗ всⷯѣ лцѣ-
хъ. ѡ͗ црехъ, и͗ велмѫжехъ. ꙗ͗ко тихо и͗
безмлъвно житїе живемъ, въсѣ блговѣ-
рїе͗мъ и͗ ъстїѫ. тако творѧще и͗ тако
живѫще, празнꙋемъ бѹ ⷭтьіѫ празникьі,
и͗ блгоприѫтньі. Не можемъ ꙋ͗бо празновати
съдръжими сѫще стрⷭтми. како бо можетъ дѣ-
лати и͗мѣѫи рѣвѣ свое ба, и͗ ѡ͗бьꙗ͗денїꙋ
и͗ пиа́нствꙋ работаѫи, како можетъ
празновати. и͗же сластолюбїи плъⷮскьіми,
и͗ въжделѣнми распалѣе͗мъ. како може-
тъ празновати, и͗же завистїѫ и͗ злобами
и͗ ревностїѫ растварѣемъ. како можетъ
празновати, и͗же сребролюбїемъ, и͗ лихо-
и͗мꙁаниемъ, и неправдоѫ и͗ похьіщенїемъ
погрѫжаемъ, како можетъ празнова-
ти, и͗же тъщеславїемъ и͗ гръдьінеѫ и͗ прѣ-
90б
възношенїемъ порабощаваемъ, како
может празновати, и͗же проими зльі
страстꙿми, сквръньіми и͗ непоⷣбньіми.
ѡ͗калѣе͗мъ и͗ съдръжаемъ. Ꙗ͗ко же бо
невъзможно е͗сть, ѡ͗гнинимъ недѫгоⷨ
съдръжимомꙋ покоити сѧ. и͗ стражⷣѫ-
щомꙋ потопленми добрѣ плавати, и͗ мръ-
твомꙋ невъзможно ходити. тако жⷣе
и͗ помрааѫ͗щꙋ сѧ стрⷭти, невъзможно еⷭ
просвѣщати сѧ и͗ дѣлаѫщомꙋ грѣхьі,
прѣбьівати дховно невъзможно естъ.
нⷭѣ бо житие наше братїе ниьсо же,
и͗м же нареⷱнї бьіхомъ по и͗мени хвѣ, е͗ли-
ци въ наѧлствахъ дховньіихъ сѫще.
и͗ е͗лици въ црквахъ слꙋжѫщеи, ръници,
сщенꙿници. дїа́кони и͗ пѣвци. и͗ про-
їи и͗ и͗ни въси нⷭѣ и͗но ни едино. нѫ
ꙋ͗готованїе. и͗ промьішленїе празника.
празниⷦ ꙋ͗бо глѧ, е͗же къ стьімъ црквамꙿ
прилежанїе. ѻ͑ пѣснеⷯ и͗ бдѣнеⷯ, подвиѕа-
нїе и͗ радоⷭ, и͗ е͗же на слꙋженїа въсѣ. пра-
во и͗ ⷭто и͗ нелъстно и͗зволенїе и͗ подви-
ѕанїе нелѣностно, и͗ е͗же къ трѣ-
бꙋѫщимъ по млованїе и͗ млⷭбтьінѣ. и͗ къ въ-
сѣмъ любовь ⷭта и͗ нелицемѣрна. е͗же
на проътанїе бжⷭтвньіиⷯ писанїи поꙋ͗-
91а
енїе присное, е͗же на молитвьі и͗ мо-
лбьі потъщанїе, и͗ промьішленїе. мо-
литвьі бо и͗ моленїа, съвъкꙋплѣтъ наⷭ
бѹ. Сїе ꙋ͗бо еⷭ въи͗стинѫ доброе и͗ по-
хвалное и͗ спⷭное житїе. и͗ прѣбьіванїе.
и͗ стаа и͗ блжнаа жизнь. и͗ бгоꙋгоднаа,
си еⷭ въжⷣелѣннаа и͗ ьстнаа пасха. си
е͗сть вѣнаа и͗ немимоходѧщаа пасха.
ѿнѫдѹ же ѿбѣже болѣзнь и͗ скръбь и͗ въ-
здьіханїе, сиєⷭ пасха, е͗ѫ же ради бьіⷭ
радость и͗ веселїе, и͗ вѣное блгодꙋшьствїе,
си еⷭ пасха, въ неи же блженьства хва
и͗сплънена трапеза вѣньіиⷯ блгъ, сиеⷭ
пасха, въ неи же богосъбранньіи ликъ тръ-
жъствꙋѫщиⷯ. и͗ присносѫщнааго свѣта-
зрѣнїе. сиеⷭ пасха, въ нѧ же пиемъ пи-
во новое, ѡ͗ нем же реⷱ хс, не пити и͗ма-
мъ ѿселѣ ѿ плода винограда сего, до-
нде же пиѫ се, ново съ вами. въ црⷭтви ѻ͗ца
моего. ѡ͗бае же не ѻ͑ а͗пⷭлѣхъ тъ-
кмо се реклъ ѥⷭ хс, нѫ и͗ ѡ͗ наⷭ въсⷯѣ тако гле-
ть. тъи бо пакьі реⷱ, не ѡ сиⷯ же тъко мо-
ли еⷭ ѡ͗ въсⷯѣ вѣрꙋѫщихъ въ мѧ, словесъ ра-
ди сиⷯ. тако бо празденство празнꙋим,
даже непрѣстанно млѧще сѧ и͗ блгода-
рѧще ба, да въсегда раⷣуе͗м сѧ. дховно
91б
по заповѣди стьіхъ хри́стовѣхъ. и͗ симъ съ-
връшителїе подвижни бьівше. пости-
гнемъ и͗стиннѫѫ нбⷭнѫѫ и͗ вѣнѫѫ па-
схѫ, и͗ приносѫщнѫѫ жизнь ѡ͗нѫ, и͗ на-
слажⷣенїе. тъи бо хс еⷭ спсенїе наше и͗
въскрⷭенїе. не тъкмо бо настоѫщаа
вѣка сего, блгопотрѣбно ꙋ͗готоваетъ и͗
подаⷭ прилежно работаѫщимъ емꙋ,
нѫ и͗ ѡ͗бѣтованѫѫ ѡ͗нѫ и͗ блженѫѧ
жизнь и͗ нбⷭнѫѧ пасхѫ подаеть намъ,
е͗ѧ же споⷣбити сѧ полꙋити намъ, съ бе-
знаѧлньіимъ е͗мꙋ ѿцмь, и͗ съ прѣ-
стьімъ и͗ блгьіимъ животворѧщїиⷨ е͗го дхомъ. нинѣ и͗
присно и͗ въ вѣкьі вѣко̀мъ, а͗минъ