Текстов корпус
Душанова кодификация (ЗКЮ и ДЗ) , Софийски препис
Заглавие на латински:Codex Duscani
Жанр:Юридически
Автор:Компилативен труд
Дата на ръкописа:ХІV век
Дата на превода:
Дата на преписа:ХVІІ век
Правопис:Ресавски
Име на ръкописа:Судаць
Хранилище на ръкописа:София, НБ "Кирил и Методи"
Сигнатура на ръкописа:293(63)
Страници:246 (1а-123б)
doc_iddoc_3

ЗАКОН НА КОНСТАНТИН ЮСТИНИАН (ЗКЮ)*

Сїа книга гл͠ема сꙋдаць Бл͠готⷭиваго и хриⷭтолюбиваго Самодьржавꙿнаго, Великаго цр͠а Косⷩтаⷩтина, иѹстїꙗна греаскаго Сь ст͠еишиⷨ гн͠омь ѡц͠емь патрїаⷬхомь | григорїемь, сь Кнеꙁꙑ и сь велⷨожии сь болꙗрꙑ, бл͠го. аⷭтивагѡ цаⷬства его Вь коⷩстантинополи. Ꙁаконъ и ѹставь поставленни цр͠ьствїꙗ, какѡ подобаеть строити цр͠ьстꙿвѡ.

а͠: Аще тако сꙋдитꙿ се, то ц͠рь не посꙋⷤдаеть, аще ли тимь ѡсꙋдитꙿсе, то | беꙁгрѣхь сꙋдїа пребиваеть. Ащели сꙋдїꙗ мито приемьлеть, или ведꙋще сьнеправꙿдою сꙋдить, таи꙼ сꙋді ̏а да лишитꙿсе преⷭтола, и да васадитꙿсе вь тамꙿницꙋ три лѣта, и потоⷨ инь сво̏ дапримить, ꙁаживота наедине гл͠е б͠же б͠гь сꙋдь праведань б͠жїи꙼ | сꙋдь есть 

в͠: Така повѣлеваеть црⷭтво мое, аще бꙋдеть л͠вкь вⷬьстомь к͠е лѣть, и ꙁапишеть комꙋ некою вещь, волею своею, и потоⷨ раⷭкаетꙿсе, да вьꙁвратиⷮ. Таи꙼ срамотꙋ да прїи꙼мить, а ѿ того нища да не имать, нь да пребваеть ꙗкоже | есть ѹписанⷩно

:г͠: Аще кто деѡ свои꙼ ꙁапишеть комꙋ и припишеть на когаи аще бꙋдеть вь томь писани ꙁаписано и ѡномꙋ дїꙗкꙋ кои е писаѡ, то да се не вѣрꙋеⷮ:

д͠ Аще кто ꙁапишеть прикїю, а поⷭле не иꙁдеть, ѿ ѡина именїа да платиⷮ, подобаеть | прикѷю ꙋꙁимати са цѣномь и са сведобомь.

е͠: Ащеа жена ꙁапишеть сн͠ꙋ или кћери, такѡ да пребиваеть, ако ли мꙋжь, то да не бꙋдеⷮ, а тꙿкѡ споⷤимить женꙋ томꙋ етвⷬьта еⷭть 

ѕ͠: Аще л͠вкь ѹмреть и ѡстанеⷮ жена беꙁедьна, имее етвⷬьтꙋ есть тькмо ѿ дела | мꙋжева, ако ли се не ꙋда тькмо свое, и ѿ мꙋжа три ꙁлатнїе пⷬьстен:

Ꙁакѡнь и ѹставь црⷭки повеленїе цр͠евѡ. ::

:͠ꙁ: Аще кто враⷤдꙋ ꙁавⷬьжеть на саборꙋ, или вь градѣ, или вь селѣ, и люди крамолетꙿсе и метꙋтꙿсе, да платить, р͠: пеⷬперь, и аще ꙋбїиⷭтьво |  бꙋдеть вьсꙋ тꙋ кривицꙋ да подлежиⷮ крамолꙋ сьтворши: 

:и͠: Аще кто крадеть ꙁаградїе, или ѡвощїе, да биетꙿсе и да плати, в͠ї: перꙿпе ⷬ, аще се енⷣощи сьтворить, аще ли два или трищь, м͠: перꙿперь. 

:ѳ͠: Аще кто вь дни мимоходещи вьнидеть вь | винограⷣ, или ѡвощїꙗ мимоходеще̏ пꙋтемь, и ѹбереть гроꙁдїꙗ или ѡвощїꙗ ꙋ марамꙋ, или понесеть ꙋ рꙋци, тои꙼ не сꙋдитꙿсе, аще ли ва кошь береть, да га биють, и да платиⷮ :в͠ї: перꙿперь. Аще ли ѹнощи береть да поꙁобьлеть, и да платиⷮ, к͠: перꙿперь, и да га бїють: | Аще ли береть да уинить вино, да платиⷮь що бꙋдеть ѡбраѡ, м͠: пеⷬпеⷬ, и да га бїють: - - -

:ї͠: Аще ли кто ѹбереть тꙋждаго жита рꙋкомъ рꙋковеⷣ, да га бїють а ино нищо. Ако ли жнеть сьрпомь да платиⷮ трое и да га бїють. Аще лї е вельми ѹбогь и сьтворить то глада ради, да | платить то енⷣꙋщь що рекꙋть дꙋшевьници, и да га бїють, нь невельми, и да ѿ тога преⷭтанеⷮ•

а͠ї: Акѡ се ткѡ при с кимъ, и има писанїе ꙁа некꙋю вещь, тере га крїе, а поⷭле га ꙗвить, то да неприемꙿлетꙿсе нивьтоже ако истинꙿно еⷭть, ако ли бꙋдеть погꙋбиль и рееть имамь книгꙋ ꙁаписанꙿнꙋю | него самь иꙁгꙋбиль, даⷭ .е͠. свеⷣтелеи꙼ доⷭтовѣрниⷯ, и тако да мꙋ се вѣрꙋеть, ако ли и мноꙁи свѣⷣтели свѣдокꙋюⷮ а неⷭть сведитеⷧстꙿвѡ енⷣакѡ да се не вѣрꙋеть: 

:в͠ї: Аще кто кого потворить блꙋдомь, или татьбою, или коею ꙁлою вещїю, и бꙋдеть повинаⷩ, и дасть мито некоемꙋ | да га ѡправда, а поⷭле се наће ере е кривь, кою би каꙁань понⷣеѡ ѡнаи꙼ криви да поⷣнесе ѡнаи꙼ кои га е ѡправꙿдаѡ•

 о проⷣ 

г͠ї: Ако тко продасть или нивꙋ или село или винограⷣ, или ино то, и паке се раскае да не прода, ако бꙋде имаѡ ѿ цени половинꙋ да поⷡратить ценꙋ, ако ли ꙋꙁьметь | и мало веће ѿ половице, да не вратить вьⷭпеⷮ:•

д͠ї: Аще мꙋⷤ продаⷭть и ѿ жени же именїꙗ, а жена ѹмⷧьить боещи се мꙋжа, а поⷭле вьꙁищеть да ваꙁвратить еи꙼ вьсе, и та кꙋплꙗ да расиплеть се: -

е͠ї Аще кто хощеть продати ꙋ селꙋ кою вещь нивⷣижимꙋю, домь или бащинꙋ, да не продаⷭть | надвоⷬнемꙋ лв͠кꙋ, нь тога села селꙗнинꙋ, ако ли тко кꙋпи наⷣворни, та кꙋплꙗ, ни втоже есть такмꙋ да примить данꙿное, аще ли тко хощеть продати домь, или нивꙋ, или винограⷣ, или млень, ако не ѡблииⷮ блиⷤнимь пⷬьвее, и продаⷭть та̏но надвоⷬнемꙋ ловекꙋ, достоить блиⷤникоⷨ | и до десетаго лѣта противити се емꙋ и проданꙿное вьꙁети, а ценꙋ вьꙁвратити, ако л пьрꙿвее ѡблиить сꙋседоⷨ и блиⷤнимь, а ѡни не вьⷭхотеⷮ кꙋпити, да продаⷭть надвоⷬнемꙋ лв͠кꙋ комꙋ хощеть и посиⷯ да ни сꙋ волꙿни селꙗни ѿкꙋпити•

:ѕ͠ї: Аще тко кꙋпиⷮ кою вещь ѿ лв͠ка млада кои | есть поⷣ ѿиномь влаⷭтїю, или поⷣ стареишимь, и хотеть то вьꙁвратити, да вьꙁвратеть емꙋ сїꙗ:

ꙁ͠ї: Аще кто дасть виноградь, или ино то дрꙋгомꙋ, направити и ако та̏ не сьвьршить како се е ѡбещаⷧ направити, да есть волꙗнь гоⷭподаⷬ ѹꙁети свое беꙁ реи, ако е ѡнаи꙼ и много ѡ томь | трꙋдїѡсе: Аще кто ꙋꙁме винограⷣ наполе па не га навреме не ѡбреже, ни ѡкопа ни ѡпраши, да се лишить вьсего трꙋда, ако ли ѡнаи꙼ кои е ѹꙁелъ винограⷣ раⷭкаетꙿсе преⷤде времена работи и порꙋиⷮ гоⷭподарꙋ, ни саⷨ ꙗки направити, нь преⷾде времена при̏ми винограⷣ, нѣⷭть повинаⷩ и аще не радить | гоⷭподиⷩ винограⷣ, аще ли ꙁашаль есть некамо гоⷭподинь винограда, а таи꙼ раскаꙗвꙿсе ѡставить, егда прїи꙼деть гоⷭподиⷩ винограда, двоинꙋ плода да платиⷮ исполꙿниⷦ:

:ѡ ꙁеⷨли:

:и͠ї: Аще кто преѡреть тꙋⷤдꙋю нивꙋ, аще ю͗͠ поновиⷮ да га е лихь и семени, аще бꙋдеть посеаль. 

:ѳ͠ї: Аще дв͠а ꙁемлидела|телꙗ ꙁговоре се меⷤдꙋ собомь да ꙁаменеть ниви ако имꙋть два или три свеⷣтелꙗ да пребиваеть тако ѹговорь непоколебиⷨ: -

:к͠: Аще два делателꙗ ꙁдрꙋжетꙿсе вь време посеанїа, и ѹсхотееть, единь потомь ѡставити, аще бꙋдеть сеꙗнꙿно да се не раꙁделить, аще не имать с кимь се ѡбрати | да га несть волꙗнь ѡсьтавити• 

ѡ виⷩ:

ка͠: Аще кто имать ѡ ниви или ѡ виноградꙋ прꙋ, и придеть с неꙁнани делавꙿшаго и самоволꙿно поⷤнеть, аще и негова ꙁемꙿлꙗ бꙋдеть да се лишить, аще не бꙋдеть двоинꙋ да платить:

ѡ сеⷧ:

:к͠в: Аще два села имаюⷮ прꙋ ѡ предели или ѡ нивахь | да смотриⷮ сꙋдїꙗ и старци много лѣтни ѡ томь, и да се даⷭть и правданїе, аще ли бꙋдеть ѿ многаго времени, да есть тако непоколебимо:

Ѻ ниⷡ:

:к͠г: Аще делатеⷧ раꙁделиⷮ снопи десетанⷩое, да се ѡжденеть ꙗко тать ѿ вьсакаго плода нивꙿнагѡ:

:к͠д: Аще делатеⷬ ѹꙁме нивꙋ наполи, и | навреме е не поновить нь посееⷮ ꙋ лединꙋ, да се лишить и семена: -

:к͠е: Аще л͠кь ꙋꙁметь лединꙋ да е направи и направивꙿши да е дⷬьжи :г͠: године, потоⷨ да ѡставить•  ⁘  ⁘

:кѕ͠: Аще кто посееть тꙋћꙋ беꙁ ѹпроса їа есть да се лишить и семена и ѡранꙗ⁘ 

о ꙁалоⷢ: | (това заглавие на параграф стои на последния /12/ ред на лист 24а, а текстът на параграфа е на лист 7а – там, където започва грешката. Сега продължава прекъснатият текст)

к͠ꙁ: Аще кто ꙁаложить любо каковꙋ вещь, и рееть прїими ꙁалоⷢ, и поⷭтавиⷨ рокь, и ако не прїи꙼деть да га ека три рока а потоⷨ да не има искати, ни сꙋдїꙗ да мꙋ не можеть помощи: -

:к͠и: Аще кто ꙁалогь погꙋбить, да га платить а дьлгь да вьꙁметь, аще ли га ѡгнь вьнеꙁапꙋ | сьжежеть, или раꙁбои꙼ници вьⷭхитить, подобаеть иꙁьнаћи небреженїе приемьшѡмꙋ, аще есть свое сьхраниⷧ а ѡно погꙋбиль кривь есть•

:к͠ѳ: Аще кто то ѹкредеть ѿ цр͠кве, [илї вь нощї Рав (Андреев, 1972 – Приложение:11) ]или вь дн͠е, да мꙋ се ѡи иꙁьвадеть цре надворꙋ ѹкрадеть цр͠ковно да платить трое и да се | бїеть и проженеть ѿ мѣсто того:

ѡ кꙋⷫ:

:л͠: Аще кто кꙋпить кꙋю вещь посили или ꙁло ꙋценить, или книги ѡбрещꙋть се ꙋ него ѡ то̏ вещи писане беꙁ сꙋдещаго таки вещи тꙋ да погꙋбить, и данꙿное да вьꙁмеⷮ•-

:л͠а: Аще сьборꙿны биⷬїꙗ ꙁа дьлꙿгь сьборꙿни продаⷭть вещь дьльжника, сїи реⷱь | ꙁа комꙋнь, тогда нитко не можеть ѿкꙋпити ни искати таи꙼ иа е била, аще бꙋдеть по повꙗленїю гоⷭподара, тако да пребиваеть, аще ли не бꙋдеть по повеленїю гоⷭпоскомꙋ то вьꙁвращаетꙿсе: 

О коⷫ:

:л͠в: Аще кто продаⷭть вещь недвижимꙋ, и не вьпросить млаћꙋ | братїю еже продати, ниⷡтоже та кꙋплꙗ, нетаїю та нь и дѣца сиⷯ вьꙁмꙋть сицева вещь недвижима до к͠е лѣть вьꙁвратитꙿсе можеть, ꙁле ѹценѥнꙿно или по силїемь кꙋпꙿлено:

ѡ сиⷬ:

:л͠г: И еще реше бл͠готⷭиви цр͠ие, аще ꙁаи꙼деть сирота ѹ тꙋждꙋю ꙁемлю и паки прїи꙼деть до м͠: | лѣть да вьꙁметь свое бащинꙋ ѡставленꙋ на аманеть или ѹ ꙁалогꙋ, тои꙼ до .р͠. леть да доⷭтигнеть свое, и ꙁле ꙁамениви вьꙁвращаеть до к͠е: лѣть:

Приставникь не можеⷮ кꙋпити сиротинꙿскꙋ вещь ни продати, нь промисаⷧникь да продаⷭть промисльникь есть доⷩдеже | вьꙁрастеть сирота, да некако ꙁле продастꙿсе и пак л͠ке подобаеть иꙁбирати дш͠евне и кои се бое гдⷭа бг͠а:

О роⷠ:

:л͠д: Аще кто кꙋпить роба аще есть богать, да даⷭт ценꙋ данꙿнїю да себе, аще ли есть ѹбогь да работаетꙿти .г͠. лѣта кꙋпивьшомꙋ, и потомь да бꙋдеⷮ свободань. |

Рее бл͠гоⷭтиви цр͠ь•

:л͠е: Аще кто вьꙁметь ѿ ѡгнꙗ що гоⷣ: горещꙋ домꙋ, или ѿ плена ѡставьшее, аще и повъⷬжена бꙋдꙋть, то да вьꙁвратитꙿсе, аще ли що гоⷣ ѿ тога ськрїе, или вьꙁеть а поⷭле иꙁиꙗће ѡ немь, етворицею вьꙁꙿдати ѡсꙋⷤдаетꙿсе ꙗкоже и тать:

Ѻ краⷣ: |

:л͠ѕ: Аще кто що ꙋкрадеⷮ и ꙋвеⷭть се ѡ немь, да ваꙁдасть етꙿворицею. Аще ли не ꙋвеⷭть нитꙿко, и таи꙼ таⷮ самь раⷭкаетꙿсе и своехотꙿно принесеть вьꙁетое и рееть проⷭти ми сьгрѣшиⷯ, прїи꙼ми свое та̏но, да, да прїи꙼миⷮ и не ѡблииⷮ его, аще ли ѡблииⷮ таи꙼ да поⷭтраⷾдаеть ѡблииви꙼ его•

ѡ ꙁеⷨ |

:л͠ꙁ: Преставлеи꙼ мећꙋ и вьꙁемлеи꙼ тꙋⷤдꙋю ꙁемлю двоиномь да ваꙁвратиⷮ:

Рее бл͠гоⷭтиви цр͠ь: О блꙋⷣ:

:л͠и: Аще кто сь мꙋжаскимь поломь блꙋдь сьтворитъ, да се ѡгнемь ѻбое сажежеть, раꙁве ваньше ѿ в͠ї: лѣть. Подобїю вьꙁраⷭта:

Се же ѡ сꙋде црⷭкомь:

:л͠ѳ: Ꙗко цр͠вь сꙋдь нитꙿко не можеть посꙋдити, | тькмо самь цр͠ь свое сꙋⷤденїе можеть посꙋдити: Такоⷤде и патрїарховь сꙋдь нитꙿко не можеть посꙋдити, тькмо ѻнь свое сꙋжденїе посꙋⷤдаеⷮ: 

м͠: Рее бл͠гоⷭтиви цр͠ь ꙗко не подобаеть сꙋдити сꙋдїꙗмь граⷣскимъ и мирьскимь л͠вкомь, ни епⷭкопа, ни калꙋгера, ни попа, ни ꙁборник сꙋдїа да имь | не сꙋдить, нь сꙋдить цр͠ковнїе слꙋжꙑтеле прѥⷣ цр͠ковꙿними людми, преⷣ епⷭкопи, преⷣ игꙋмени, такова правда подобна есть ꙁаконꙋ цр͠ковꙿномꙋ: 

Тако рее ꙁаконь црⷭки

:м͠а: Правда посꙋⷤдаетьꙿсе до .м͠. лѣть, мито сꙋдїꙗ да не имать вьꙁети, ниже неиꙁвѣстꙿно сꙋⷾдено | подобаеть посꙋⷾдовати по еддꙋщь и по дващь:

Ѻ свеⷣ

м͠в: Свѣдителемь подобаеть бити дш͠евнымь и мꙋдримь и боещимь се бога, а иже лаⷤни сꙋтъ свеⷣтелїе, канетьсе и потомь ѡсꙋждаютꙿсе вь тамꙿницꙋ:

Подобаеть свеⷣтелѣ преⷤде свеⷣтеⷧства цр͠ковꙿникомь въводити ихь вь црковь. | и испитати и ꙁаклети вь цр͠кви, единомꙋ свеⷣтелю нѣсть приетно свеⷣтеⷧстꙿво, ни на единомꙋ сꙋдꙋ. Аще лы влаⷭтелинь есть, верꙿно есть: Ако е ѡ ꙁаимꙋ свеⷣтелꙿстꙿво до ї͠: мѣрь довлеють два свеⷣтелꙗ, више того, г͠: и вѣрꙋетꙿсе: - И аще не сꙋ свеⷣтели вь црькви ськлѣтꙿвою испита|ни то не вѣрꙋеть се, и попь ако не би га испитаѡ истеꙁаѡ, кои е сщ͠енꙿникь меⷭтꙋ томꙋ, да се ѿлꙋить :г͠: лѣта летꙋргїе и да живеть ѹманаⷭтирꙋ: 

Свеⷣтель нѣсть вѣрань ако е мани ѿ к͠е лѣть, аще ли сь многими, и ѿ .к͠: лѣть свеⷣтель приетꙿнь, приатель и сьроⷣникь беꙁь велика испитанїꙗ нѣсьть вѣрань, а женꙿско | свеⷣтеⷧство да не приемлетсе: 

Аще сь ꙁаклетїемь цр͠ковꙿнимь свеⷣтеⷧствꙋеть, а потомꙿ се иꙁнаће лажа, такови каꙁнемь предадꙋтꙿсе, и таковимь да имь се нищо не вѣрꙋеⷮ:

Подобаетъ вьписани вьⷦниꙁе три свеⷣтелꙗ вьписати: 

Свеⷣтеⷧство слишанꙿно да се не вѣрꙋеть.

: о даⷬ:

:м͠г: Аще дарꙋеть кою вещь или лꙋдь или неимꙋⷳ :к͠е: лѣть, то нитоже есть:

Аще | (sic) Тук се възстановява реда на обърканите текстове

о еⷨство:

м͠д: Аще кто емаць ꙁапишетꙿсе ꙁа кои дꙋгь, аще дьлꙿжникь ꙁаидеть, или ꙋмреть а не платить, емаць да поⷣлежить вьсе: -

м͠е: Аще кто ꙁаставить или виногра,ⷣ или вьрꙿтограⷣ плоды проценивꙿши приитаютсе. Аще ли и множаише бꙋдеть плода, да ваꙁвратитꙿсе давьшомꙋ ꙁалогъ и тиꙁиⷨ | бащина да свободитꙿсе: -

:м͠ѕ: Иже нꙋⷤдею гонимнꙋ прибегнеть в цр͠ковни двори или вь поповꙿски никтоже да нестъ волꙗⷩ пристꙋпити кь немꙋ или рꙋкꙋ вьꙁложити наⷩ, ни сами слꙋга цр͠евь, аще ли его кто вьсхитить таи꙼ да биетꙿсе палицами и да поⷣлежить вьсꙋ винꙋ бежащаго, гонещи да ⷡ|ꙁгласить сщ͠еника тое цр͠кви и да кажеть винꙋ бежащаго, и потомъ сщ͠еникь да прїи꙼мить его кь себе радостїю:

:м͠ꙁ: О огнь

Аще кто стрънище ниви своее ꙁажежеть и прїидеть ѡгнь и пожежеть тꙋⷤдее вещи, то иꙁвеⷭтно да иꙁискꙋетꙿсе подобаеть бо сꙋдїꙗⷨ истеꙁати аще по небреженїю бꙋдеть | или не браниль вьжегьши ѡгнь да не прїи꙼деть тои꙼ ѡсꙋⷤдаетꙿсе: Аще ли браниль вьсею крѣпостїю да не прїидеⷮь и напаⷣнеть ветарь и ѡгнь преи꙼деть и пожежеть то комꙋ, да се вьжегши не ѡсꙋⷤдаеть: 

Аще ли ѡгнь ѹтаивꙿши се и вьстанеть вь нощи и то комꙋ пожежеть да платиⷮ два дела пожеженїꙗ: |

:м͠и: Аще комꙋ домь ꙁапалитꙿсе, и ѿ тꙋдꙋ исходиⷮ ѡгнь и пожежеть їю веⷳ любо домь, таи꙼ нитоже повинань есть, и нитоже ѡсꙋⷤдаемь пьⷬвее въжегьшаго се:  

:м͠ѳ: Иже храмина или жито на гꙋмнꙋ ꙁажегьшаго се таи꙼ ѡгнемь да сажежетꙿсе:  

Ꙁакⷪ͠

:н͠: Аще ꙁа некꙋю винꙋ, | л͠вкь вь б͠га кльнетꙿсе, да нитоже поⷭтраⷤдеть, подобаеть вѣровати велико бо есть бжⷭтво: 

Аще кльнетꙿсе, богомь, или вьнидеть вь цр͠ковь и вьложить рꙋцѣ на еѵⷢлїе и ꙁакльнетꙿсе да мꙋ се вѣрꙋеⷮ

Аще ли обрещетꙿсе да се тко криво ꙁаклеѡ, да мꙋ се еꙁиⷦ ѿрежеть и свеⷣтели его да примꙋть каꙁаⷩ: |

:н͠а: Иже льⷤно сведоише подобаеть каꙁнити и не прїимати га никаⷣ ни на каковь сьвѣть:

ѡ црⷦ

н͠в Аще кто вьꙁметь ѿ цр͠кве свещꙋ, или ѹлꙗ или сасꙋⷣ или риꙁꙋ, или ино то, и пронаћетꙿ се ѡ немь, камениемь да побꙑень бꙋдеⷮ ѹ народа, ꙗко тать б͠жїи꙼, того единого крадеть и вьсеⷯ хриⷭтїꙗни ѹкраде сь цр͠ковїю: - |

Аще ли иꙁвань цр͠кве то вьꙁметꙿсе да платить троиномь и да васадитьсе вь тамꙿницꙋ . в͠ї: дн͠и, аще ли ѹбожаⷭтва ради то вьꙁметь, тьїю то едино да платиⷮ 

н͠г Ꙍ сажиⷤденїю дома

Аще имають сꙋседыи имꙋщеи꙼ блиꙁь дом и хощеть единь ѿ нихь доⷨ градити иꙁнова да не ꙁастꙋпи: |ⷮ проꙁораць своемꙋ сꙋседꙋ ꙁрещи на море, или на поле, или ꙋ винограде любо на кою странꙋ, раꙁма ако бꙋде среи тога сꙋседа, аще сꙋть два дома подобаеть быти мећꙋ нима :ѕ͠: лакꙿты:  

н͠д Аще ли есть мећꙋ храми .и͠. лакꙿт, то можеⷮ градити невьꙁꙿбранꙿно, и ꙁренїе ꙁастꙋпити, ако блиꙁꙋ | есть и бꙋдеть ꙁавещаль сь сꙋседоⷨ, то пребываеть:

Аще есть мощно коемꙋ сꙋседꙋ вьꙁдвигнꙋты храⷨ на висотꙋ, да не стꙋжаеⷮ сꙋседꙋ капꙿлꙗми сь стрехе ни пролитїемь гноꙗ на проꙁорьце :

н͠е: Аще есть древо сꙋседьнее блиꙁꙋ храма проⷮтїе ⷨ горе, или грани стꙋжають храмꙋ таи꙼ да понꙋдитꙿсе | ѿсещи ихь, ꙁаконь бо повелеваеть поⷣсещи и древо то:

Иже вь висоаиши храмѣ живꙋть вьꙁбранꙗють се пещь градити блиꙁꙋ да не диⷨ стꙋжаеть имь, и се могꙋть вьꙁбранити 

Аще стена твоꙗ на ⷯрамь мои꙼ приклониса се есть, то понꙋⷤдаю те исправити ю͠  |

:н͠ѕ: Никтоже можеть гно̏ блиꙁꙋ тꙋⷤде меће ставити, раꙁве аще имее таковꙋ работꙋ•

Иже беꙁ повеленїꙗ граⷣскаго и сꙋдие стеⷭнить ꙋли́цꙋ граⷣскꙋ градеще̏ доми, аще бꙋдеⷮ сьградиⷧ да раꙁоритꙿ се, и да дасть широтꙋ градꙋ:

Ꙁаконь цр͠ьскы•  

ОУлица градꙋ шеⷭнадесеⷮь ногꙋ да даⷭть се проⷭтоⷬь раꙁминꙋтїꙗ  |

нꙁ: Ѻ наслеⷣстꙿвовани исьходещеи꙼ любо мꙋжаⷭк поⷧ любо женꙿскы бꙋдеть преⷣпоитаюⷮсе ѿ вьходещиⷯ и сꙋщи ѿ страны:

н͠и ѻ роⷣꙋ

Аще дедъ ꙋмреть при сине и ванꙋци, ѿ иного еда вьнꙋци поⷣходеть своего ѿца и вь кꙋпе сь сн͠омъ еже естъ сь своиⷨ стрицемь или ꙋицемь наслеⷣствꙋють до дедова | приетїꙗ, приемꙿлють еже хотеꙗше м͠ти и ѿц͠ь ихь, или мꙋжаⷭк поль бꙋдеть, или женьск, любо самовластꙿно сꙋть:

Ꙁаконь ниⷭходещимь не бꙋдꙋщимь, приꙁиваютꙿсе преⷣпоиваеми (sic) ѿ иже ѿ вьходещиⷯ, приблиⷤнеишиⷨ степеноⷨ преⷣпоитаютꙿсе: акⷤде и ѿ сꙋщи ѿ страни, аще ли же тогоⷤде | степене сꙋть вьси вь кꙋпе приꙁиваеми сꙋть вь наследїе вьходещимь бꙋдꙋщиⷨ ꙋмьрьшомꙋ и братїꙗⷨ приснимь, и детеⷨ братїе, по единое стране преⷣ ꙋмьрꙿша вьси предаютꙿсе вь того наследїе любо ѿ страни вьсѣхь кромѣ ѿ иже мꙋжаⷭкы поль любо женьскы бꙋдеть братїе деть поⷣходетъ | своего ѿц͠а лице, и приемлеть егоже хотеꙗше приемати ѿц͠ь егѡ: 

:н͠ѳ: Аще кто ꙋмреть при брате ѿ раꙁлиниⷯ родитеⷧ сꙋще при с͠новѣхь брата вькꙋпѣ, полъ ѿинаго и вькꙋпе мꙗтеⷬнꙗго, егда братїꙗ преⷣпоитаютꙿсе ѿ брата вь иного наследїе 

Ꙁаконь црⷭкы:  Мати  |

:Ѯ: Мати наⷭледꙋеть вь кꙋпѣ сь своими еди, ѹмьршиⷯ ѡное еⷣ ѿ ниⷯже братїе единого брата есть приемьлють:

Ꙁаконь црⷭкы 

:Ѯа: Братꙋ небꙋдꙋщꙋ или братинꙋ едꙋ, прои иже ѿ стране сьродьници приꙁиваютꙿсе ко̏ бꙋдꙋть блиⷤни тьи꙼ наследѹють, ако лы | мноꙁи ѡбрещꙋть се ѿ того степене тако вьси наследꙋють: -

:Ѯ͠в: Ꙁаконь цр͠ьскы,

Иже ѿ раꙁлиниⷯ естественимь или сꙋпрꙋⷤници, или инимь приемьникомь его

Таемьниищни, сїи꙼реⷱ копилиищни ѿрокь быви присни, единомꙋ ѿц͠ꙋ своемꙋ бваеть | приⷭни, нектомꙋже и ниⷭходещими или въⷭходещими, или ѿ стране сьроⷣникомь ѿ͠евимь, ниже ѿ нихь кромѣ ꙁавѣта

:Ѯг: Аще ѿ͠ць прикѵю даⷭть своеи꙼ кћери, и съгласить данꙿнеи꙼ еи꙼ прикѷ да не имее ести ѿ егова наслѣдовати нераꙁаньствꙋеть сьгласїе сїе | невьꙁбранꙗемꙿсе наⷭледовати беꙁꙁавещани томꙋ ꙋмирающомꙋ дьщи и прикѵю поⷣвластнимь ѡставить тое братїамь сьваносещимь иже преⷤде брака дарь ꙗкоже и прикѵю подобаеть саваносити беꙁꙁавещанїꙗ ꙋмирающомꙋ иже сїи꙼ давьшомꙋ, любо ма͠ти | есть, любо ѿц͠ь, или кто ѿ вьсходещиⷯ или по ѿц͠ꙋ или по мт͠ери:

:Ѯд: Вьнегда ꙋмреть мꙋⷤ или жена беꙁꙁавещанїꙗ и ни единогоже ѿ вьходещиⷯ или исходещиⷯ, или ѿ иже ѿ страни ꙁаконꙿнаго, или естеⷭтвꙋвинꙿнаго вьꙁимають приемьника, тогда мꙋⷤ вь жеское да приꙁиваетꙿсе | сьвьрьшенꙿно наследїе и жена такоⷤде да приемꙿлеть мꙋжа:

Аще мꙋжь сьгласить сь женою ꙋмирающои꙼ тои꙼ да ꙁапишеть то ѿ прикѵе, и аще таи꙼но ꙁапишеⷮ то ниꙿто есть: -

:Ѯе: Множае подобаеть бти прикѵе ѿ поⷣлога. Мꙋжевиже беꙁеⷣнꙋ | ꙋмьрꙿшꙋ аще не бꙋдеть сьгласїе сьвьсприемꙿлеть жена прикѵю и поⷣлогь и множае ниьтоже, аще ли же ю͠ смⷬьть ѿригꙿнеть прикїю да приемꙿлють ѡное наслеⷣници, мꙋⷤже своего поⷣлога да не лишиⷮ се:

:Ѯ͠ѕ: Раꙁсꙋⷤденїꙗ Ст͠еи꙼шого Патрїаⷬха киⷬ аѳанасїа, и сꙋщаго подꙿ ниⷨ ст͠аго | бвꙿшаго повеленїемь Блг͠отⷭиваго цр͠а аньдроника греескаго ва коⷩстаⷩтинопоⷧ, палеѡлога• :

Повеленїемь рее иже беꙁедꙿниⷯ ѡбꙋдовевꙿшиⷯ мꙋжиже и жени не вьⷭхищенїемь подимати именїꙗ, ниже ѿ иже нароⷣнаго, рекьше цариника, ниже | власть имꙋщиⷯ, да то вьꙁмꙋть, нь едина есть именїꙗ влⷣстꙿво ихь вьсприимить, на ⷮри ести то именїе да раꙁделитꙿсе, едина еⷭть сїи реь третїа да паметь творитꙿсе ꙋмьⷬшомꙋ, третїю владиаⷭтꙿво ихь вьспримиⷮь, третїю жива страна вьспрїи꙼меть | Аще ѿ тога рода никꙿто ѡбрещетꙿсе, то даⷭтьсе ꙁа дш͠ꙋ тогꙿда половина, а ꙋ комꙋнь граⷣск и ꙋ манаⷭтире даⷭть се: Аще ли таи꙼ граⷣ /с/ комꙋна не имать, то да се дасть цр͠иникꙋ цр͠евꙋ:

:Ѯ/вместо шестдесет и седем ꙁ

Аще ѡбꙋдовить л͠вкь и ѡстанеть едо того, и ꙁапишеть мт͠и едꙋ | прикїю, а ⷫ ⷪтомь ꙋмреть то едо, любо мꙋⷤск поⷧ бꙋдеть, любо женьск, таа ѡевьⷭка вьса бꙋдꙋть дѣтиꙗ, а ѡстають и ꙋи꙼ева дѣтетꙋ:  

:Ѯи: Сꙋдь и ꙁаконь поⷭтавꙿлени, колико ꙁаль дѣтиниⷯ можеть дете лишиꙩти именїꙗ ѿина, ꙁахотещее рещи сьгрешенїꙗ, | аще таа дѣла сьтвориⷮ, вьсего лишаетꙿсе своего ѿца именїа::

:а: Аще на свое родителе рꙋкꙋ двигнеть еже бити ихь:  :͞

:в: Аще тешкꙋ и нелѣпотꙿнꙋ досадꙋ нанесь наложить имь:  :

:г: Аще сьгрешенїꙗ иⷯ ѡбьлиить комꙋ гоⷣ или сꙋдїꙗⷨ:

:д: Аще ѡставить пра|вославꙿнꙋю вѣрꙋ, и ꙋклонитꙿсе кь еретикомь,

:е͠: Аще вьлꙿхованїемъ или некоимь ѡтровоⷨ, покꙋситꙿсе свое родителе ѡꙁлобити:  :

:ѕ͠:Аще съ своею маћехою, или съ ѡиною посаⷣницею сьмѣситꙿсе: -

:ꙁ͠:Аще вь недꙋꙁе слежещимь родителемь его и саи꙼ ѡставить и не вьсхощетъ | посѣщати ихь, ꙗкоже подобаеть:  :  :

:и͠:Аще не хотеть бти испорꙋꙿници родителеⷨ, дьлꙿжникомь поꙁивающимь:

:ѳ͠:Аще наи꙼дѣтꙿсе кто ѿдѣтеи꙼ вьꙁбранивь родителемь ꙁавещанїꙗ написати тѣмꙿже: - Аще посиⷯ сьдѣꙗти вьꙁꙿмогꙋть власть теⷨ да бꙋдеть, а таковаго ѿ детеи꙼ | да нитоже бꙋдеть:

ї͠: Аще ѡставеть своеї родителе вь старостъ ихь, и ѿбегꙿнеть ѿ ниⷯ:

а͠ї Аще беꙁ воле родитеⷧъ женꙋ себе въꙁъметь:

:в͠ї: Аще кто ѿ родитеⷧ жестокъ бꙋдетъ, и дети его не вьⷭхотеть его тьⷬпѣти и побегꙿнꙋть свободитисе ѿ гнева его, или вьⷭхотеⷮ повиновати се | волꙗнь есть ѿц͠ъ иꙁметати иⷯ ѿ именїꙗ своего,

Аще лы вь недꙋꙁѣ емꙋ сьдрьжимꙋ тꙋⷤдъ помиловавь послꙋжитъ емꙋ до смьрꙿти его и пиⷭмѣни наслѣдꙿниⷦ бываеть, дѣти же приꙁивае и не вьсхощꙋть прїи꙼ти кь немꙋ, и писмени кь неистовꙿствꙋ бивꙿшомꙋ прилеⷤно | раꙁсꙋдивьши, вьса его вавьсприметь сьхраниви̏ его до сьмꙿрьти, аще дѣти ѿбегьши егѡ, нитоже егово да не имꙋть наслѣдити-

Аще комꙋ прилꙋитꙿсе плененꙋ быти и не вьсхотетъ дѣти его небреженїемь своимъ свободити егѡ, подобаеть емꙋ небреженїе | написати, и ѿ вьсего своегѡ именїа иꙁринꙋти тѣхь, аще ли емꙋ прилꙋитьсе ꙋмрѣти вь плене тоⷨ небреженїемь дѣтеи꙼ тѣхь, не пращаеть имь имѣти достоꙗнїе его нь въꙁити вьсе и дати ст͠имь цр͠вамь и калꙋгеромь, и ꙁад͠шꙋ ѹмьршаго вь плене. Аще ли | бꙋдеть л͠вкь преⷤде плененїꙗ ꙁаписаⷧ едомь достоꙗнїе и потомь плѣнень бꙋдетъ, то писанїе раꙁараемь и ѿкꙋпимъ его аще ли въсхощетъ тои꙼ самь, дѣти же ꙁа свое небреженїе да приемꙿлю каꙁань. Аще л сꙋ малолѣтꙿни те имꙋтъ ѡсамь надесетъ лѣть: |

Аще некои꙼ родителїи꙼ ѿ бл͠говѣрьнїи꙼хь слишеть свое едо вь некꙋю ереⷭ ѡбращающе се таковаго да иꙁринꙋть ѿ всего наслѣдїꙗ своего. Аще лы пакꙑ вьꙁвратитꙿсе вь православꙿнꙋю вѣрꙋ тако наслѣдꙋеть ѿина:

Ѿ вьсѣхь сїиⷯ ꙁаповѣдеи꙼ единою аще дѣте ѡскрꙿбить родителꙗ | своего, по ꙋставꙋ и повеленїю бл͠гоⷭтивⷯ ц͠реи꙼ да лишитꙿ се вьсего именїа своиⷯ родителеи꙼. Пакы имамо повеⷧ ⷷнїе, не добро есть родителемь иꙁꙿмѣтати свое дѣти ѿ наслѣдїꙗ своего, аще не бꙋдꙋтъ съгрѣшили ꙗкоже преⷤде написа се:

Ѯ͠ѳ Ѻ иꙁьгнани |

Родитель именїꙗ своего, аще сїа сьтвореть своимь едомь то иꙁгонетꙿсе ѿ именїа своего  :

а͠: Аще родителїе предадꙋть едо свое на ꙋбїенїе, кромѣ иже вь невѣрꙿстьво вьходещеи꙼:

:в͠: Аще ѡтравꙿленїемь или ѡбаꙗнїемь, или иниⷨ коимь ѡбраꙁоⷨ сн͠а накаꙁати | наветовавьше:  :

:г͠: Аще ѿ͠ць сь своею снахою или сь посаⷣницею сн͠а своего смѣситꙿсе такоⷤде и вьꙁбраненїе ꙁавѣта, нь ѹбо и ѡ истовꙿстве пленени и ѡ ꙁло синово/и/ и вꙿса ꙁде сьблюдають се:

О:͠ Ꙁакон͠ црⷭскіи

Иже вь коемь любо граде крадещеи꙼ ꙋбо сꙋще, аще бꙋдꙋть ꙋбоꙁы | и то единою ѡбрешꙋтꙿсе крадꙋще да биени бꙋдꙋть, богати же да вратить двое:

Аще ли :вⷳ: ꙋкрадꙋть да иⷤденꙋтсе ѿ мѣста того, аще ли трищи видѣни бꙋдꙋть сіе смѣвьшеи꙼ сьтворити да имь се рꙋки ѿсекꙋть:

Иже неприлино ꙋꙁето сіи꙼ реь кꙋплено | или то оть ꙋкраденаго и поⷭле се иꙁьнаћеть, то да се вьꙁметь, а цена кꙋпивьшомꙋ да не вьꙁвратитꙿсе, аще ли бꙋдать кꙋпиль с облиенїемь, а не ꙁнаеть ѡ немь откꙋдь есть то, то да мꙋ се половиц, цене вьꙁвратить, а половицꙋ да шетꙋеть:

Оа͠: Ащꙋ кто иꙗ вещь | ѡбрещеть погꙋбленꙿнꙋ и весть иꙗ е и потаить ономꙋ ищꙋщꙋ, такови подобень есть татꙋ, аще ли погꙋблено егда обрещћть облиить їе бꙋдеть да вьꙁдасть дарь ономꙋ кои꙼ е нашао.

Аще кто отметь оть тата или оть плена половицꙋ | себе да ваꙁьметь ꙁане положиль есть свои꙼ животь ꙁа то.

Аще кто крадеть вь воисци своеи꙼, аще крадꙋть орꙋжіꙗ, да биени бꙋдꙋть, аще ли ино то, да имь се рꙋки отсекꙋть.

Од͠: А тати и гꙋсари на мѣстѣ идеже сьгрѣшише, тꙋ да мꙋеть се, | да и дрꙋꙁы видевьше ѹбоеть се.

Ое͠: Се же ѡ секꙋщихь лоꙁіꙗ или древа плодовита: Аще кто сееть лоꙁіꙗ или маслини или ино коѥ овощіе, да бꙋдꙋть мꙋени подобно раꙁбоиникомь.

Оѕ͠ Ꙁаконь цр͠ски

Аще кто гроби крадеть, аще ꙋбо | сь орꙋжіемь пріидеть, сьмьрьтію да ѹмреть, а пьрьвее да мꙋитꙿсе. Аще беꙁ орꙋжіꙗ вь тамницꙋ да вьвьрьгꙋть се или копають рꙋди.

Иже мьртвіе вь гробѣхь сьвлаить, да мꙋ се рꙋке отсекꙋт.

И не подобаеть мощи или кости ꙋмьрьшомꙋ прометати, нь вь вре|ме положеніꙗ приносити довьлееть, и не подобаеть погрѣбати идеже сꙋть кости м͠ниьские.

Никтоже ѿ гробовь да приностить кромѣ цр͠ва повеленіꙗ вь таи꙼но мѣсто да приносить.

Иже ѿ гроба кою вещь вьꙁметь подобень есть татꙋ цр͠ковномꙋ. |

Аще кто вьꙁеметь ѿ гроба или камень или древо или любѡ кою вещь к͠: литаⷬ ꙁлата да дасть вь цр͠инꙋ.

Оꙁ͠: Ꙁаконь цр͠ски

Аще некто поⷭланиⷦ царьскы или сꙋдіинь пріидеть на негоего л͠вка негое вини ради и ѡбрещеть того л͠ка вь цр͠кви мл͠твꙋ | твореща, таи꙼ поⷭланикь, аще и цр͠евь есть, да не стꙋжить л͠вкꙋ доньдеже сконаеть молитвꙋ ниже вь цр͠кв или вь монаⷭтире, или вь цр͠ковьномь домѣ, или дворѣ, или вьртоградѣ, да никтоже ни на кого тꙋ рꙋцѣ въꙁложить до г͠: дн͠и, ꙁа не Хрⷭтось свободи стⷮꙋю | цр͠ковь и свободьна есть пае вьсагаго двора и ьрьтога цр͠скаго вьсе то есть цр͠ковьно или монаⷭтирско, или дꙋбрава, или нива тько би тамо побегаль и тько би его тамо похитиль сьмьⷬтїю да ꙋмреть, аще ли таи꙼ поⷭланикъ смꙋтитъ | цр͠ковь вь тамьницꙋ да вьрьжеть се ꙁа г͠: лѣта. Аще ли свꙋтеть ст͠ꙋю литꙋргію, лютою смьртію да ꙋмреть.

Ои͠: Аще кто нарꙋгаетꙿсе слѣпꙋ или немꙋ, или каⷭнꙋтꙋ ногамь или рꙋками, или инимь коиⷨ, каꙁнованїе да прїимить. не подобаеть | таковимь рꙋгати се.

Ꙁакон͠ црⷭски̏

ѡ женаⷯ

Жена аще ѡблажана бꙋдеть мꙋжꙋ да не васадить ю вь тамьницꙋ или блꙋдомь да ю ѡꙁлословить, или инимь коиⷨ беꙁастіемь, да не таковихь ради винь лишени бꙋдꙋть раꙁꙋма. Аще велїе бꙋдеть | сьгрѣшенїе ѡ немьже обългана есть, да се предасть вь монаⷭтиръ женьск, доньдеже ꙋвесть се о неи꙼.

п͠: Аще ѡсꙋдить кого цр͠ь или кнеꙁъ или инь сꙋдіꙗ на сьмьрть, да ꙁатоить се м͠: дн͠и доньдеже поаетꙿсе и потомь да де (sic) – вер. [се] приестиⷮ таи꙼нь Хв͠ихь. |

па͠: Ꙁаконь црс͠кии꙼

Аще сьгрѣшить отьць, синь да не истеꙁꙋеть се; аще ли сьгрѣшить сн͠ь, оть;ць да не истеꙁꙋетꙿсе, ни брать ꙁа брата, нь вьсакь л͠вкь ꙁа своꙗ дѣла да поⷭтраждеть и да даⷭть ѿвѣть.

пв͠: Ꙁаконь цр͠ск

ѡ дьⷬжимиⷯ вꙿ таⷨницаⷩ

Подобаеть епⷭкопа |ⷨ и ? имꙋть сію ꙁаповѣдь ѿ Бг͠а, иже сꙋть вь ꙋꙁахь свеꙁани, или вь тамьницахь ꙁатворенꙿни, епиⷭкопи и игꙋмени, калꙋгери и попови да ихь посѣщꙋють вь вьсакꙋ средꙋ и петакь, любо свободьни, да мꙋлеть (sic) и да ꙋеть епиⷭкопи и сщ͠енници вьси кнеꙁи | и сꙋдїе да твореть ꙋꙁникомь вьса по правьдѣ и по ꙁаконꙋ иꙩ по христїꙗнствꙋ, аще ли кнеꙁ и сꙋдіе не покараютꙿсе сщ͠енникомь поповомъ и вьсѣмъ дх͠овниⷨ, да вьꙁвеⷭститꙿсе ѡ томь царю.

Епиⷭкопіи꙼ дьльжни сꙋть ꙋити кнеꙁе до м͠:̄ дни аще вини ѿ ниⷯ не ꙗветꙿсе | тако да свободни бꙋдеⷮ:

Подобаетъ влаⷭтеломь вь вꙿсакꙋ неделю посѣщати сꙋщее вь ꙋꙁаⷯ и повелевати цр͠а нашего. Стражаⷨ и страⷤникомь тамьниьнымь да ѡ нихь милосⷬьдьно ѡ пищи промыьлꙗють

пг͠: И сїю ꙁаповеⷣ има́ми ѿ вꙿсѣхь стареи꙼шꙋю, | юже ꙁаповеда намь Гь͠ Бг͠ь нашь и ст͠и꙼ апостоли и богоносно отьци наши и вьси ст͠и и вьса православьнаћ каѳолиаска ст͠а црьковь наша встоьнаꙗ мати вьсемь црьквамь, вь вьсакомь градѣ и варошахь и селѣхь идеже сꙋтъ цьⷬкве тамо и ꙋилища градити сїи꙼ реь школѥ | да ѹетꙿсе православьнаꙗ дѣца ст͠омꙋ писанїю и ꙁаконꙋ бж͠їемꙋ ꙗкоже есть дѣло добро и бгоꙋгоⷣно ст͠е црькви вьꙁⷣвиꙁати, тако и се бл͠гоꙋгодьно есть дѣло прьⷣ бг͠омь и еловѣкомь дш͠и и тѣлꙋ польꙁно и не проⷭто тькмо градити, нь градити великоже и ѹкрашати | ихь вь великиⷯ варошаⷯ високеже и палатаⷨ подобьне, аще не бꙋдꙋть красиле се шьколе и црькве нижше бꙋдꙋть, ꙁане цьрьковь оть ꙋенихь красꙋеть се. Таковы ѡбиаи имать ст͠аа вьстоьнаꙗ мати цьрьквамь цьрьковь наша каѳолиаскаꙗ Красити и ꙁидати ꙋилища | рекꙿше школе високе же и лепе, а потомъ вь градовехь и вь варошахь цр͠и и кнеꙁы и вьси болꙗри да преставьлꙗють, философе и ꙋене даскале иже бꙋдꙋть дѣти ꙋити вьсакои книжнои꙼ и ст͠ои꙼ премꙋⷣрости, а дидаскаломь и ꙋителеⷨ ѡ маꙁди ихь да имь | мьꙁди цр͠ь вьꙁдаеть вь вьсако лѣто маꙁде сьвьршеньнꙋ и дарь да имꙋть противꙋ коегоⷤдо ихь прилежанїе ихь подобно есть, на тако дѣло цр͠емь и кнеꙁемь и самомꙋ патрїархꙋ и митрополитомь села и рꙋде под школе давати да се крьметь и воꙁрастають. | и даⷭкали да имають дѣти ꙋити ѿ вьсего срⷣца своего и да промшлꙗють ѡ нихь и милость покаꙁовати имь и дарьк давати имь ѡвогда крьстикь давати имь ѡвогда иконицꙋ малꙋю ꙗко да дѣти веселимь [сердцемь – Флорински (без обяснение за разночетене)] прибегають кꙿнимь ꙋитисе и вьсако дѣте | да повꙋдеть кь ꙋенію, егдаже идꙋть вь црькомь вь ась молт͠в пьрьвее да имають дѣца събрати се вьса къ ꙋителю вь ꙋилище и тако вьси редомь по два и два да идꙋть вь цр͠ковь и ꙋитель ихь сь ними, ꙗко пастиⷬ сь стадоⷨ своимь. | аще ꙋенїꙗ не бꙋдеть то то есть польꙁа цр͠ствамь вьсак лв͠к иже не ꙋмреть (sic) итати ста͠го писанїꙗ подобань есть скотоⷨ. Ꙍ вьсемь томь цр͠ь сь патрїархомь и сь митрополити и сь кнеꙁ и сь епⷭкопи да ѡ тоⷨ имають попеенїе ѿ вьсего пьрвее идеже сть | цр͠кви и сщ͠еници и люди тамо и школа да биваеть. Аще о тоⷨ цр͠їе и кнеꙁы с патрїаⷬхомь не промшлꙗють и не пекꙋть се, то они вьсемꙋ бꙋдꙋть вина, и преⷣ Бго͠мь бꙋдꙋть ѡтвѣть давати ѡ томъ. По великыхь градовихь и по варошахь идеже сꙋть монастири, тꙋ калꙋгери | да ꙋеть дѣцꙋ котори сꙋ ꙋени вьсакои̏ мⷣростию по сѣли же и прости и бельци да ꙋеть. Вьсаки ѿць и мати и сьроⷣници свое дѣти да посилають на ꙋенїе ѿ ꙁ͠: лѣть, нь и градови и вароши и вьсь сьборь да имать давати мьꙁдꙋ дидаⷭкаломь такоⷤде и ис комꙋновь | да ихь посѣщають:

Сїа доꙁде: Сеже старе̏шее ѿ маньшихь ѹꙁаконꙿно положи се:

пд͠: Егда имаⷮ брань быти сїи реь вои꙼ска вьсакы кнеꙁь и воевода и боларинь да прїи꙼деть сь ⷭвоимь вои꙼скомь кь цр͠ю своемꙋ где любо бꙋдеть, и вьсакь болꙗринъ или влаⷭтелиⷩ иже не | прїи꙼деть сь своим͠ воискомъ на брань кь цр͠ю, да лишитꙿсе люто живота и именїꙗ его вьса да бꙋдꙋть цр͠ева. Аще би било цр͠во повѣленїе и ѡнь би не брегаль того да лишитꙿсе своего живота:

пе͠: И иже ѡбрѣщетꙿсе кнеꙁь или воевода, или болꙗринь, или влаⷭтелинь | цр͠ꙋ и ꙁемли невѣрань или иꙁⷣаваць, или непокорань, или да не поитꙋе своего цара, лютою сьмьртїю да ꙋмретъ, и вьсего своего да лишитꙿсе и вьса именїа его и достоꙗнїе да бꙋдꙋть цр͠ю, едомь же ихь аще ѡ нихь самь цр͠ь помилꙋеть ихь и дарꙋеть имь мало то: такоⷤде же и ини вьси | иꙁдавьници и царю невѣрьнїи꙼ и ꙁемꙿли своеи꙼ тиꙁымь ѡбраꙁоⷨ да ѡсꙋдетꙿсе и воемь наелници и воини такоⷤде по своемꙋ невѣрьстꙿвею да лишитꙿсе живота.

Дꙋховниже аще вь коеⷨ невѣрꙿствїю или продаи꙼ствꙋ, или вь коеи꙼ любо ереси ѡбрещꙋтсе ходеще, аще патгрїархи, аще | митрополити, аще епⷭкопїи꙼, аще игꙋмени, аще л протопопи, и любо кои сщ͠енꙿници, да се по лишени вьсего своего посилають вь лютгїе рꙋди и ꙁатоенїꙗ, вьса же именїꙗ ихь да бꙋдꙋть цр͠ю

и воини да ꙋетꙿсе вьсакои꙼ вои꙼ньскои꙼ хитгрости и мꙋдроⷭти | и крѣпости и наи꙼пае твьⷬдо и непоколѣбимо да хранить ст͠ꙋю православꙿнꙋю вѣрꙋ нашꙋ, и да не ѡставꙿлꙗють ниⷦгода свое мл͠тв, нь да вьсегда носеть при сдеби ст͠ые книгы, да ихь итають, да не ꙁабивають страхь бж͠ые книг, да ихь итають, да не ꙁабивають страхь бж͠їи꙼ и свое капитане и воеводе | и воемь наелницы да поитаюⷮ и да ихꙿ се боетъ вьсегда, своего же цр͠а до Бога на ꙁемли прьваго да имають и кнеꙁи и воеводе вьсегда да носетъ сь собою цр͠кви платꙿнѣнїе подобнїе скѵнїи꙼ и калꙋгере и сщ꙼енице вьсегда да имають сь собою, да бꙋдеть | Гдⷭ͠ь Бг͠ь с нами.

И еще ѡбретоⷯ сь насилїемь женищимьсе

Пѕ͠: Вьсхитивьшеи꙼ жени насилїемь или ѡбрꙋенна, или вьдовица, или дв͠ца, любо властѣлка есть, любо раба, аще и свою ѡбрꙋницꙋ похитиⷮ аще ѹбо са ѡрꙋжїемь прїи꙼деть похощенїа сьтворить, такови маемь | да прїимꙋть см͠рть, сасавѣтꙋющеи томꙋ, или сь ними пришедьши, тїи꙼ бїени бꙋдꙋть твьⷬдо и да имь се ѡбрежꙋть коси сь влⷭами. Егда прїидꙋть таковое похищенїе сьтворити и домашьни поимꙋть ѡрꙋжїꙗ, тиже бꙋдꙋть готови на ꙋбиство и бꙋдеть крьвопролитїе | велїе, таковое дѣло горꙿше бꙋдеть. Аще лы беꙁ ѡрꙋжїа прїи꙼дꙋть похищенїе сътворити, вьсхитивꙿшомꙋ дв͠цꙋ рꙋко да ѿсеетꙿсе, а иже сь нимь сьвѣтꙋющимь или пришⷣшимь да имь се ѡбрежꙋть носови и да бꙋдеть бїени и иꙁгнани ѿ мѣста того, любо хотещиⷨ женамь, любо нехотещиⷨ. |

Аще кто оть пришьдшихь ѹ похищенїе дв͠ца вьꙁвестить, таи꙼ да свободань бꙋдеть

пꙁ͠: Иже иꙁ домꙋ иꙁдавьши дв͠цꙋ или вьдовицꙋ та́ - о [ту же – Флорински (75)] каꙁаⷩ да прїи꙼мꙋть ꙗкоже и више реенни насилници.

Доꙁде: Приеше конаць раꙁлинаꙗ раꙁсꙋжденїꙗ и ꙁаконъ и ꙋставь бл͠гоⷭтивхь | цр͠еи꙼ грьастиⷯ вь коньстантинополи.

Симь вьсѣмь доꙁде конаць

ЗАКОН НА СТЕФАН ДУШАН (ДЗ)

ѠГЛАВЛЕНЇЕ цр͠а Стефана

О хриⷭⷭтіꙗнствꙋ а͠

О женидбахь в͠

О повиновани сщнкоⷨ г͠

За ересь латинскꙋ д͠

О поⷭтавлени протопопа е͠

О попови латиⷩски ꙅ͠

О еретизѣхь з͠͠

О арьхиереꙗ и с͠щеницⷯ и͠

О д͠͠ховнои вещи ѳ͠

О митрополити и епиⷭкꙋ ⷫи ꙇ͠͠

О попоⷡски бащина а͠ї

О записаи бащине в͠͠ї

Сеже о влаⷭтели г͠ї

О властели црⷭіеви д͠ї

О беⷥчаⷭтꙇю влаⷭтеⷧскоⷨ е͠ї

О беⷥчаⷭтꙇю с͠щеничаⷭкоⷨ ѕ͠ї

О жениⷣⷣба властеⷧски посиⷧие з͠ї

О плененꙇю и͠ї

Се же о неверствꙇю ѳ͠ї

О влаⷭтелⷭкой чаⷭти к͠

Егда прꙇидет влаⷭтелиⷩ с во̏ске к͠а

О пиⷥми влаⷭтелⷭкой к͠в

Кто ꙋмрет а имать село к͠г

Законь црⷭки к͠е

О посаⷣнице и о бащинице к͠ѕ

Ѹстаⷡ по вьсе̏ земли к͠з

О раⷥделени братꙇе к͠и

О саборѣ себеровѣ к͠ѳ

О сиротахь л͠

О селехь л͠а

О потрени жита л͠в

Що се речкаю села л͠г

Ѡ митрополити и епиⷭкꙋпи л͠д

О игꙋмени л͠е

О архиерею л͠ѕ

О людехь ц͠рковни л͠з

жегꙋщи телеса мⷬьтви л͠и

О продающиⷯ хрⷭтꙇꙗнина л͠ѳ

О людехь цр͠ковни м͠

О цр͠ковни досада м͠а, м͠в

О хранени вь цⷬкви ꙋбоге м͠г

О васакой провици м͠д

О земли сеѡской м͠е

Законь ц͠рьски за планине м͠ѕ

О сведочба земли м͠з

За непочтенꙋ речь м͠и

О ꙋбиⷭтве законь ц͠рьски м͠ѳ

О биени с͠щеника н͠

Биви влаⷭтелиⷩ себра н͠а

О ꙋбиени ѡ͠͠ца и м͠трь н͠в

О емьстве н͠г

Кто зоветь на сꙋдь н͠д

Ѡ залогахъ н͠е

О познани н͠ѕ

О провождени чл͠вка тꙋ ⷤ н͠з

О ѡскꙋбени брадꙋ н͠и

О пожега ѡцꙋ н͠ѳ

О насилꙇю ѯ͠

О книга ц͠рьски ѯ͠а

О данькꙋ ѯ͠в

О сꙋдꙇꙗ ѯ͠г

О сꙋжни ѯ͠д

О людеⷯ власⷭтельⷭки ѯ͠е

О нашади ц͠рьско ѯ͠ѕ

О тьⷬговьци ѯ͠з

О пришальци ѯ͠и

О граⷣски землꙗ ѯ͠ѳ

О бориви правоⷭлаⷡнꙋ цркоⷡ о͠

О кꙋповани Пленено о͠а

О покрисарꙋ цⷭркомъ о͠в

О бащина о͠г

О книга ц͠рьски о͠д

О посаⷣнице цⷭркомь о͠е

Законь црⷭки о влаⷭтелеⷯ о͠ѕ

О побегальцꙋ о͠з

О татꙋ о͠и

О сꙋдꙇꙗ о͠ѳ

О посланице п͠

О кꙋпце п͠а

О дальни пꙋтнице п͠в

О записани сꙋдь п͠д

О вѣрни посланице п͠е

О пꙇꙗница п͠ѕ

О кꙋюньџиꙗ п͠з

О блꙋдꙋ скотомъ п͠и

Са еретизи ꙗдꙋщи п͠ѳ

Са орꙋжꙇеⷨ прꙇ̏деть на село ч͠

О продани сꙋдꙇꙗ за доⷧгь ч͠а

О женаⷯ плачевни ч͠в

О дьльгꙋ сиротаⷯ ч͠г

Са бравичетꙋ на ц͠ра ч͠д

О войни и о закаⷭненꙇю ч͠е

О девицахь ч͠ѕ

О блꙋ ⷣ жене мꙋжате ч͠з

Блг͠оⷭтваго и хр͠столюбиваго маћедонискаго цр͠а Стефана срьбьскаго, бл͠гарскаго, ѹгарꙿскаго, даⷧматꙿскаго, арбанаскаго, ѹгровлахїи꙼скаго и инимь | многимь прѣделомь и ꙁемлꙗмъ самодьⷬжца сꙋщаго, млⷭтїю вшнаго Бг͠а Їис͠а Хриⷭта: 

Ꙁаконь и ѹставь поⷭтавленꙿныи̏ вь лѣто ѕ͠ѡн͠ꙁ иньдикьтїѡⷩ :к: вь праꙁдникь вьꙁнесенїа Гд͠а нашего Їис͠а Ха͠. Мцⷭа маїꙗ ка͠: дн͠ь

Сїи꙼ же ѹставь и ꙁакоⷩ поставлени првⷣнимь | и ⷭтнмь съборомь нашего смѣренїа сь преѡсщ͠енꙿнмь господиноⷨ ѡц͠емь нашимь патрїархомь їѡаникїемь и вьсеми дх͠овн̏ими строители црк͠овꙿними, малими и великими, сь митрополити и сь епⷭкопи и мною смѣренꙿнмь цр͠емь Стефаноⷨ, сь кнеꙁы и сь вьсеми властели | црⷭтва нашего малими и великими, ꙋстави и ꙁакони потвьⷬждени бише тогда

а͠:       Наи꙼ пьрꙿвее ꙁа хриⷭтїꙗнꙿство, како подобаеть промышꙿлꙗти ѡ хриⷭтїанꙿствꙋ и ѡ ст͠ихь цр͠кваⷯ и ѡ монастири и ѡ сщ͠енꙿници.

в͠:       Влаⷭтѣли и ини людїи да се не жене не благвить|ши (sic) се ꙋ своего архиереа или ѡц͠а дх͠овнаго, поставꙿленꙿнаго ѿ архиереа. И ни едина сваⷣба да се не ꙋинить беꙁ венꙿанїа и беꙁ ꙁакликаніа, (sic) аще ли се ꙋинить беꙁ блⷭгловенꙗ и беꙁ ꙋпрошенꙗ цр͠кве, такови да се раꙁлꙋить, и да се вьсадить вь тамꙿницꙋ доньдеже глобꙋ дасть: |

г͠:       Вьсаки л͠вкь да има повинованїе и послꙋшанїе ѡбще кь вьсѣмь сщенꙿникоⷨ и кь своемꙋ ѡц͠ꙋ дх͠овꙿномꙋ,         аще ли се кто ѡбрещеть сьгрѣшивь цр͠кви или сщ͠енꙿникомь, или престꙋпить то любо ѿ иновѣраць, волею и хотѣнїемь, да се покорить и исправи цр͠кви ст͠ои꙼, ако ли сїе прѣслꙋшаеть | и ꙋдⷬьжитьсе ѿ цр͠кве и невьсхощеть покорити се и исправити се и да се глобить.

И сще͠нꙿници да не проклинꙗють хриⷭтїꙗнь ꙁа сьгрѣшенїꙗ ихъ, нь дх͠овꙿно да приꙁивають иⷯ тихо и кротꙿко да ихь поꙋеть :вⷲ: или :гⷲ: аще ли тако не послꙋае͗ть, да ѿлꙋетꙿсе ѿ цр͠квѣ: |

:д͠:      Ꙁа е҄ресь ратинꙿскꙋю:

иже ѿвращають православнїе хриⷭтїꙗне вь латинꙿстꙿво, патрїархе и митрополите, сь епиⷭкопи, сь повѣленїемь црⷭкимь да имають ихь ꙋити ꙋенїемь и ст͠ꙑⷨ писанїемь и да ихь пакꙑ въꙁвратить кь правоⷭлавꙿнѣи꙼ нашеи꙼ вѣри. истинꙿномꙋ хриⷭтїань|ствꙋ. Аще кто непокоритꙿсе и не вьꙁвратити се вь православїе, каꙁань да прїи꙼меть како се пишеть ꙋ ꙁаконꙋ ст͠и꙼ ѿц͠ и ц͠рь б͠гоⷭтиви вьсакꙋю ересь да имать иꙁгонити ѿ своиⷯ предѣль и кои се не хотеть ѡбратити, да имь се вьꙁмеⷮ вьсе именїе и да се подаⷭть | ѡнимь кои се покареть праволⷭавꙿнѣи꙼ вѣрꙑ и иновѣрꙿске попове еретиаске, кои ѿвращають люди ѿ православьїа, да се вьсхитеть и да се посилають вь лютїе рꙋди и ꙁатоенїа, а цр͠кве еретиаске да се ѡсщ͠ають и да се дадꙋть православꙿнь сщ͠енꙿникоⷨ и да ꙋеть | паки ꙁаблꙋдивꙿшее ѡбращати се кь истинꙿнеи꙼ нащеи꙼ вѣри.

:е͠:      и да поставеть цр͠кви велика протопопе по вьсѣхь градѣхь и мѣстѣхь и сѣлехь, да вьꙁвратеⷮ хриⷭтїане ѿ ереси латин̇скїе где гоⷣ кого ѿвратили бꙋдꙋть и да имь дадꙋть ꙁаповедь дхо͠внꙋю и да ихь ꙋеть | вь вьсакꙋю неделю вь цр͠кви и да се ѡбратеⷮ вьсаки хриⷭтїꙗнинь вь православꙿны истинꙿны̏ ꙁаконь ꙁаповѣданꙿни꙼ ѿ апⷭль и ѿ ст͠ ⷯ ѿц͠ь 

:͠ѕ:      И попь латинꙿскии ако се наће ѿвративь хритⷭїанина вь вѣрꙋ латинꙿскꙋю, да се каꙁнить по ꙁаконꙋ сты͠хь ѿць͠:

Ако се наће  [ полꙋвераць да ꙋꙁме христїанкꙋ ] ако е крадомь | да се има покртⷭити ꙋ хритⷭїꙗнꙿстꙿво, ако ли се не покрⷭти, да мꙋ се ꙋꙁме и жена и дѣца, и вьⷭ домь и ѡнь да се ꙁатоиⷮ:

:ꙃ͠:      И ако се ѡбрещеть кто еретигь, а живеть сь хритⷭїани, да се по ѡбраꙁꙋ пожеже и потомь да се проженеть, и тко га имать потаити, и таи꙼ да имать | тьпⷬѣти таковꙋ каꙁаⷩ:

:и͠:      Архиереи꙼ да потⷭавеⷮ сще͠нꙿнике ꙋенїе по вьсехь нꙋрїахь, по градовихь и по сѣлеⷯ, исповеⷣници кои люде исповедають, пьрꙿвее да прїи꙼мꙋть блгⷭвенїе ѿ ст͠го Патрїарꙿха властъ д͠ховнꙋю веꙁати и раꙁꙿдрешати ло͠вкомь сьгрѣшенїа | и подобаеть да ихь слꙋшаеть вьсакꙑ л͠вкь по ꙁаконꙋ цр͠ковꙿномꙋ, а ѡни кои ни сꙋ поставлени ѿ архие҄реа, на сьвѣсть дхо͠вꙿнꙋю, тиꙁꙑмь не подобае҄ть на то дьрꙿꙁати, не вьсаки бо томꙋ есть искꙋсань, нь тѣмь иже добрѣ раꙁꙋмѣють ст͠аа писанїꙗ, и имають | вьсакꙋ добродѣтеⷧ вь себѣ:

:ѳ͠:     Ꙍ дх͠овномь сꙋдѣ

Дх͠овнои꙼ вѣщи да не сꙋдеть белꙿци. Аще ли се тꙿко наћеть ѿ белаць сꙋдиви дх͠овнои꙼ вещи, да платить т͠: пеⷬпорь, тькмо цр͠ква да сꙋдить ѡ грѣсехъ и ѡ вьсакомь дѣлꙋ цр͠ковꙿномꙋ.

:ї͠:      Ꙍ митрополити и еп͠кпи

Епⷭипи и митрополити | и игꙋмени да се по митꙋ не поⷭтавлꙗють, аще ли кто поⷭтавить митрополита или епⷭкопа, или игꙋмена по митꙋ, да есть проклеть и анатемаѳисань, нь всѣм сьборомь да се поⷭтавлꙗють и каⷤдо да се сꙋдеть преⷣ своими цр͠квами и аще бꙋдꙋть ловѣц̏ | ѿ двою цр͠квꙑ кои се прꙋть, да се сꙋдеть ѿ ѡбоихь цр͠кви и села що сꙋ цр͠ковни да не ходеть ꙋ дрꙋге цр͠кве, нь своеи꙼ цр͠кви да слꙋжеть, дрꙋгимь же црквамь да не ходеть ни на сено, ни на ѡране, ни на винограде, ни на единꙋ работꙋ, ни на малꙋ | ни на великꙋ, ѿ вꙿсѣхь бо работь свободи ихь црⷭтво мое, тькмо да работають цьⷬкви. Тко ли се наи꙼де иꙁгнаⷡ подлоⷤникꙑ цр͠ковнїе на кого работꙋ и проꙋе ѡ томь црⷭтво мое, томꙋ болꙗринꙋ да се всѣхь вьꙁметь доⷭтоꙗнїе елико имать, и да се накажеть ꙗкоже црⷭкꙑ и цр͠ковни | вни (sic)  преслꙋшникь : 

:а͠ї:     Преꙁвитероⷨ ꙋставь и ꙁаконь црⷭкꙑ:

Попови кои сꙋ бащиници да имають свою бащинꙋ и ꙁемꙿлю, и да сꙋ свободꙿни, а ѡни попови кои не имаю бащинꙋ и кои сꙋ ꙋ цр͠ковнои꙼ бащинаⷯ, да имь се дадꙋ г͠: ниве ꙁаконите и да иде цр͠кви доходакь | по ꙁаконꙋ и бащинꙋ цр͠ковнꙋ нитꙿко да не може ни кꙋпити, ни продати кромѣ ꙁамене блиꙁь цр͠кве: попь вьсакꙑ ѡ своего гоⷭподара никамо да не ѡходи, ако ли га гопⷭодарь не може хранити по ꙁаконꙋ да дои꙼дꙋ кь своемꙋ архиерею и архиереи꙼ да рееⷮ томꙋ гнⷭꙋ да  ⷯрани ⷮ| попа по ꙁаконꙋ, и ако тои꙼ гопⷭодинь не хощеть полⷭꙋшати да есть тьи꙼ попь свободань како мꙋ есть хотѣнїе, ако лї е попь бащиникь да га нѣсть волꙗнь ѿгнати, нь тькмо е̏сть свободань:

И вьси рꙋсоволи и ꙁаписанїꙗ що е комꙋ ѡставило црⷭтво мое, и що комꙋ ꙋинимо ꙋинило | тѣ бащине и ꙁаписанїа да сꙋ твⷬьда каконо и проиⷯ пьвⷬыⷯ правоⷭлавниⷯ цр͠еи꙼ вольнїи꙼ нима или подь црк͠ве дати или ꙁа дш͠ꙋ, или продати любо комꙋ, црⷭкымь писанїемь вьсегꙿда да вѣрꙋетꙿсе:

Се же ѡ властелѣⷯ

Кои властелинь имать дв͠цꙋ (sic) апакъ не имаⷧ бꙋдеть едь и ꙋмреть | по неговои꙼ сьмръти бащина пꙋста где се ѡбрещеть ѿ негова рода до третїꙗго братꙋеда таи꙼ да има неговꙋ бащинꙋ, а влаⷭтеⷧске бащине да сꙋ свободне ѿ вьсѣхь данакь црⷭтва нашего раꙁꙿма да дадꙋть десетинꙋ и вои꙼скꙋ да воюють сь мꙿною по ꙁаконꙋ | и да нѣсть свѣтꙿлꙑи꙼ гоⷭподинь цр͠ь ни краль ни цр͠ица ни прои гоⷭподаⷬ никомꙋ бащинꙋ слободань силомь ꙋꙁети, тькмо аще волꙗ бꙋдеⷭтомꙋ самомꙋ :

Властели и ини людїе кои имають цр͠кви ꙋ своиⷯ бащинаⷯ, да ихь свѣтꙿли цр͠ь и патрїаⷬхь не подгоне ни поⷣлажꙋ | под великꙋ цр͠квꙋ, нь да е̏стъ волꙗнь бащиниⷦ теи꙼ цр͠кве поⷭтавити и да дьⷬжи своего калꙋгера да га доведе кь аⷬхиерею да га блⷭавить и да мꙋ дасть власть дх͠овнꙋю   

И влаⷭтелинь кои се наће поⷣложиꙩви свою црь͠квꙋ под великꙋ црк͠вꙋ да ѡнь томь | црк͠вомь нїе волꙗнь:

И посаⷣници що сꙋ по бащинаⷯ, да сꙋ ꙋ бащинꙋ венꙋ, нь посаⷣникꙋ прикѵа да се не даⷭть никогда:

Люде кое имаю влаⷭтели по бащинаⷯ да имь сꙋ ꙋ бащинꙋ тькмо що ће проⷭтити гоⷭподарⷬ или мꙋⷤ или сн͠ь то да есть свобоⷣно, а ино нищо: 

Кадꙿ се преⷭта|ви ко̏ добаръ властелинь ѡ͗рꙋжїа его да бꙋдꙋть цр͠ю, а свите и́ бесерїе и ꙁлато и срѣбро и каменїе и ꙁлатни поꙗси и ино именїе сн͠овомь его, аще ли не имать сн͠а, а имать кћерь да есть волꙿна вьсѣмь тиемь дащита или продати, или ѿдати комꙋ хощеть | свобоⷣна есть: 

:еї͠:     Аще кои властелиⷩ ѡбеꙁаⷭтить и ѡсрамотить властелина да платить ,р͠, пеⷬперь и властелиићь ако ѡбеꙁастить властелина да платить ,р͠, пеⷬпеⷬ и да се биеть. и ако и властелин или влаⷭтелиићь ѡпсꙋе себра, да платиⷮ пеⷬперь и ако себерь | ѡбеꙁаⷭтитъ влаⷭтелина или влаⷭтелиића, да платить р͠ перпеⷬ и да се ѡсмꙋдитъ:

:ѕї͠:     Аще кто ѡбеꙁастиⷮ архиереа или калꙋгера, или попа, да платиⷮ ,р͠. пеⷬперь, и да лежить ꙋ тамꙿници .м͠. дн͠и ꙗко рꙋгатель б͠жїи꙼: 

:ꙃ͠і:     Аще кои꙼ властелиⷩ ꙋꙁьме женꙋ посилиемь | да мꙋ се ѡбе две рꙋке ѿсекꙋть, и нось ѡбрежеⷮ, аще ли жена блꙋⷣ сьтворить сьсвоимь л͠вкомь, да имь се ѡбема нось и ꙋши ѡбрежꙋⷮ:  :

:иї͠:     Властели коиꙗ вои꙼ска ѿкꙋде мине и пленить ꙁемꙿлю, тере пре̏де ѡпеть преꙁ ниⷯ ꙁемꙿлю, тꙑꙁе властеле вьсе то да плате, преко ихь | бо преи꙼де дъⷬжавꙋ:

:ѳї͠:    Сеже ѡ невѣрствїю

Ꙁа невѣрꙋ ꙁа вьсїю прошенїе братꙋ ꙁа брата, и ѿц͠ь ꙁа сн͠а, родимь ꙁа родима, кто сꙋть ѿделени ѿ ѡного ꙋ своиⷯ доми кои нѣсть сьгрѣшиⷧ, таи꙼ да не има платити нища, раꙁма ѡнеꙁи кои сꙋ сьгрѣшили, тогова | кꙋћа да платить:

:к͠:      Властелиⷩ да е не поꙁваⷩ на ѡбедꙋ или на вѣери, раꙁꙿма да се поꙁꙑва преⷤде сь приⷭтавомь и не прїи꙼де на ѡбедь, да е кривь:

:к͠а:    Кадь прїи꙼де влаⷭтелинь с вои꙼ске дома или любо кои꙼ вои꙼никь, да га не има нитꙿко поꙁꙿвати на сꙋⷣ, докле поине .г͠. | неделе, потоⷨ да иде на сꙋдь: Властелїи꙼ великꙑи꙼ да се не поꙁꙑваю с книгомь сꙋдїномь, апроїи꙼ и сь пеатоⷨ:

:к͠в:    Коѝ властелиⷩ на преселꙿници пиꙁмомь комꙋ кое ꙁло ѹинить ꙁемꙿли пленомь, или доми поⷤжеть, или любо кое ꙁло ѹинить, таковомꙋ да се | ꙋꙁме дрьжава, а ина не даⷭть:

:к͠г:    Аще кто ꙋмреть а има енⷣо сѣло ꙋ жꙋпи или мећꙋ жꙋпами, то се ꙁло ꙋинить ѹ томꙋ сѣлꙋ, вьсꙋ тꙋ ꙁлобꙋ да плати ѡколина: 

:к͠д:    Аще сꙋ посаⷣници да се сꙋде преⷣ своимь сꙋдїѡмь, сїи꙼реь преⷣ своими гоⷭподари ꙁаⷭващо | сващо (sic)  и ꙁа свое дьлꙿгове и ꙁа цр͠кве да идꙋть преⷣ сꙋдїю и ꙁа кривьдꙋ и ꙁа правꙿдꙋ, и ꙁа краⷣбꙋ, и ꙁа гꙋсаре, и ꙁа преꙋꙁимь люⷣскы: 

:к͠е:     Ꙁаконь црⷭвь: Да се не посилаеть посланиⷦ сꙋдїи꙼нь на женꙋ ни да се поꙁива жена кадь мꙋжа нїе е дома, нь да дасть глаⷭ мꙋжꙋ ꙋ толико | да неⷭть кривь мꙋжь: 

:к͠ѕ:    Ꙍ посаⷣници и ѡ бащиници по сѣлехь.

Посадꙿници и бащиници кои сѣдеть ѹ единомь сѣлꙋ вьсакы данакь кои꙼ доходить, да плаћаю ꙁаедно, како ꙁемꙿлю дьрꙿже и данакь тако нека плаћаю:  :

:к͠ꙃ:    Меропхомь (На ръкописа се вижда ясно, че думата меропхомь е поправена – върху о е изтеглена черта и е станало я, върху п са повдигнати две успоредни, за да стане н, а х е зачертано. Ясно е, че поради неразбирането на семантиката на лексемата, авторът се е опитал да я “поправи” ) ꙋстав и ꙁаконь повьсеи꙼ ꙁемꙿли |

ОУ не ⷣели да работають дв͠а дни своемꙋ соⷭподарꙋ, и да мꙋ даю ꙋ години пеⷬперꙋ цр͠евꙋ, и да мꙋ коси .а͠. дань сѣно, и да мꙋ работа ꙋ виноградꙋ .а͠. дн͠ь, а тко неима винограⷣ, ино то да мꙋ работаеⷮ .а͠. дн͠ь:

:к͠и:    Аще ѡбрещꙋтъ вь единомь домꙋ или братенꙿци или ѿц͠ь | ѿ сн͠овь ѿделень, или инь кто хлѣбомь ѿделень и именїемъ, ако бꙋде на единомь ѡгнищи, редоⷨ ѡнако како и ѡни кои сꙋ само ꙋ своиⷯ домѣхь и вьсе да плаћать господарꙋ:

:к͠ѳ:    Ѻ сьборе себрове

Сьбора себрова да неⷭть, тко ли се ѡбре|щеть ѹ саборꙋ себровꙋ, да мꙋ се ѹши ѡбрежꙋть, и да се ѡсмꙋди:

:л͠:      Сирота коꙗ се нїе ꙗка прети, или да ⷭтави парꙿца ꙁа себе кои би се преѡ ꙁа себѣ, 

:л͠а:     Ѻ пашаⷯ сельнихь

Коꙗ сꙋ сѣла блиꙁꙋ сь сѣли, да пасꙋ кꙋде едино сѣло тꙋде и дрꙋго, раꙁꙿма ꙁабель ꙁаконꙿни | и ливаде да не пасе нитꙿко, жꙋпа жꙋпе да не пасꙋ:

:л͠в:    Ѻ потрицахь.

Аще кто попасеⷮ жито или потреть винограⷣ или ливадꙋ, аще то нехотенїемь сътворить, да платиⷮ що рекꙋт дш͠евꙿници, кои цене, ако ли навалице да платить попашꙋ гⷤ: и н͠ . перперь | а иꙁванимь жꙋпамь р͠ перꙿперь: Потакь меⷤдꙋ сели н͠ пеⷬперь и те ѡсꙋдине цр͠ю половина, а градѹ иее или селꙋ половина:

:л͠г:    Ꙁакоⷩ ѡ мећаⷯ сеѡⷭки

Що се реькаю сѣла мећꙋ собоⷨ, да ищꙋ сꙋдомь ѿ преⷭвѣтꙿлаго цара, кадꙿсе е ꙋтвьⷬдило и ꙋписанꙿно, ако тꙿко дасть | писанїе цр͠во и рееть. Даль ми есть цр͠ь да бꙋдеть тако. 

:л͠д:

Митрополити ї епⷭкпи да се по митꙋ не поⷭтавꙿлꙗю, ако ли се наћеть кои꙼ любо по митꙋ ставлеⷩ да иꙁвⷬьгꙋтꙿсе ѡба ѿ сана сїи꙼реь ѿ престола. и кои꙼ е поⷭтавꙿлень, и тꙿко га е поⷭтавїѡ: |

:л͠е:

Игꙋмени да се не иꙁꙿметають ѿ преⷭтола беꙁ велике кривице: иїгꙋмени по монаⷭтирѣⷯ да се иꙁбирають и да иⷯ ставлꙗють вьси̏ съборꙿно калꙋгери и л͠вꙿци мꙋдри и блаꙁꙑ, кои ће стрⷪити домь бж͠їи꙼ да живꙋть вь своиⷯ кеⷧїа договарающи се | ѡ вьсемь сь старꙿци монаⷭтира того, и наⷣ ти сꙋщоⷨ домовъ да е строитеⷧ, а ѹ монастирꙋ по н͠: калꙋгера: 

И предаде црⷭтво мое їгꙋменомь цр͠кви да ѡбладають ими и дьⷬжеть коне, волове, ѡвце, и вьсеми то есть имь прилиꙿно и како ꙋспишꙋ ст͠ꙑ̏ рꙋсовоⷧ | ст͠ьиⷯ ктиторь, и да поⷭтаветь по цр͠кваⷯ ꙋсьтавь кѵновꙑски, а калꙋгера ѹ монаⷭтирꙋ како е ко̏ монастирь:

:л͠ѕ:

И архиереи бельце да не посилають поповиⷯ, нь да посилають калꙋгера само дрꙋгова поповиⷯ ꙁа исправе дх͠овꙿне и дх͠вникь цр͠ковꙿни да вьꙁметь ѿ поповь | що есть ѿ бащине:

:лꙁ: Ꙁаконь цр͠скꙑⷯ ѡ людеⷯ цр͠ковниⷯ и ѡ калꙋгериⷯ:

Калꙋгери кои се поⷭтриꙁаю, а живꙋ по своиⷯ кꙋћаⷯ, да се иⷤденꙋ и да живꙋ по монастири:  И калꙋгери, кои сꙋ  ⷭе постригли бащиници ѿ техь цр͠кве, да не живꙋть ѹ тои цр͠кви, нь да идꙋть ꙋ инь монаⷭтирь | и да имꙿ се дава храна: Калꙋгерь кои꙼ свьⷬже расе да се вьметнеⷮь вь тамꙿница, доньдеже се ѡбратить ѡпеть вь послꙋшанїе, и да се педепьса, и калꙋгери да не живꙋ ѡколо монаⷭтира, раꙁꙿма пꙋстиници, аще бг͠а кто любить и вьселитꙿсе вь пꙋтиню (sic): |

:л͠и: Ѻ еретиꙁеⷯ жегꙋщиⷯ тѣлеса мрьтвꙑⷯ: 

Сꙋть такови еретици иже иꙁимають иꙁ гробовь мр͠тва тѣлеса и потомь ихь сьжигають, идеже сїе ѡбрещеть се то мѣсто или село да платить тꙋ ꙁлобꙋ и да предаⷭть сꙋдиамь творещее таковое ꙁлое дѣло, и аще | попь на то прїидеть, да лишень бꙋдеть сщ͠енстꙿва и ꙁатоенїе да тьⷬпить до свое сьмꙿрьти вь рꙋдахь: 

:л͠ѳ:

Аще кто продаⷭть хриⷭтїанина вь иновѣрьⷭтво, да мꙋ се ѿсееть рꙋка и еꙁꙑкь да мꙋ се ꙋрежеть:

:м: Ѻ людеⷯ цр͠ковнꙑⷯ

Людїе властѣлꙿци кои седеть по црк͠овниⷯ сѣлеⷯ и по бащинаⷯ | да походить вьсакь кь своемꙋ господарꙋ

:м͠а:

Црк͠вамь да не инетꙿсе досаде ни ѿ кога, раꙁма кадь има доћи тамо цр͠ь та да да (sic) тⷭно его приемьлють:

И ако се наи꙼де кои꙼ властелинь црк͠овни ꙋꙁамьши мито да мꙋ вꙿсе именїе вьꙁметь: 

:м͠в:

Црк͠вами да ѡбладаеть | ть (sic) тꙿкьмо самь единь ст͠лꙑ цр͠ь и ст͠ꙑ̏ гⷭподинь ѿць патрїаⷬхь и логофеть цр͠вь, а инь нитꙿко. Цр͠квꙑ̏ вьсе що се ѡбретають поⷣ нашиⷨ цр͠ствоⷨ ѡсвободи ихь цр͠ство мое ѿ васеⷯ работъ, ѿ мали и великꙑⷯ да сꙋ свободне: Цр͠кви црⷭкꙑе да не поⷣлегають поⷣ цр͠квꙑ великїе |

:м͠г:

И по вьсѣхь цр͠квахь да се хранеть ꙋбогиⷯ тако есть ꙋписано ѿ пьрвꙑⷯ ктитоⷬ, ѡ тоⷨ да промишꙿлꙗють митрополити ї еписк͠пи ѡни да савакꙋплꙗють маломощꙿнїе кь црк͠ваⷨ да ихь кьрметь

Людїе цр͠ковꙿни кои дьржеть села цр͠ковна и цр͠ковꙿне ꙁемꙿле | а прогонали сꙋ посаⷣнике цр͠ковне ѡниꙁь, кои сꙋ прогнали црк͠овне люде, да се свежꙋ и да имь се ꙋꙁꙿме ихь посаⷣнике, да ꙋꙁметь цр͠ква докле скꙋпе посаⷣнике, кое сꙋ раꙁгнали:

:м͠д:

Цр͠ковꙿни людїи ѡ вьсако꙼ правици, да се сꙋде преⷣ своими митрополити, ї епⷭкпи ї игꙋмени, | и ако сꙋ ѡба  ⷣва лв͠ка кои се прꙋть. [от текст лг] ї естъ гоⷭподинь како е дьⷬжаⷧ мои꙼ дрꙋгь преће мене и ако дадеть писанїе цр͠ско, да бꙋдеⷮ тако:

:м͠е:

Ꙁемꙿле сеѡске що се поставꙿлꙗють сѣла ѡба кои ищꙋ да дадꙋ сведоке, едни половинꙋ, а дрꙋги половинꙋ по ꙁаконꙋ, кꙋде рекꙋть | свѣдоци тогова ѥсть.

:м͠ѕ: Ꙁаконь црⷭкꙑ ꙁа планиⷩ ⷷ

Планине, що сꙋ по ꙁеⷨли нашего црⷭтва, планине црⷭке да сꙋ цр͠ю, а цр͠ковно цр͠квамь, а влаⷭтелске властелиноⷨ: 

:м͠ꙁ: Ѻ ꙁемлꙗⷯ

Ꙁа каквꙋ ꙁемꙿлю где се иꙁнесꙋ двое цр͠еве книге и посведое се ꙁа еднꙋ ꙁемꙿлю, тако да бꙋдеть: |

:м͠и: Ꙁа непощенꙋ реь

Аще кто рееть ꙁлꙋ и беꙁꙿасꙿнꙋ реь, ако е влаⷭтелинь да платить :р: пеⷬперь, аще ли бꙋдеть себарь да платить :вї: пеⷬперь и да се бїеть:

:м͠ѳ: Ꙁаконь ѡ ꙋбїистве:

Аще кто кого ꙋбꙿеть нехотенїемь метнꙋтїемь каменїꙗ или дрѣва | или ѡрꙋжїꙗ, неведещи ꙋдарить, да платить т: перꙿпеⷬ, ако ли бедꙋть пришьль хотенїеⷨ, да мꙋ се ѡбе рꙋке ѿсекꙋть [от ] и где бꙋде ꙋбистꙿво, кои бꙋде бои ꙁапоеѡ, да платить ѡсꙋдьбинꙋ кривинꙋ:: 

:н:

Аще бїеть властелиⷩ себра ꙋ градꙋ, или ꙋ жꙋпи, аще на см͠рꙿть ꙋмреть | себерь, да платить влаⷭтелиⷩ а: пеⷬперь, ако ли бꙿеть себарь влаⷭтелина да мꙋ се рꙋке ѿсекꙋть и да платить т: пеⷬперь:

:н͠а:

Аще кто ꙋдарить или ꙋбїеть архиереа или калꙋгера, или попа пьрꙿвее да мꙋ рꙋке ѿсекꙋть, а потомь да се повѣсить: |

:н͠в:

Аще кто ꙋбїеть своего ѡц͠а или мт͠рь или брата или свое едо, таи꙼ ꙋбїица да се сьжежеть вьсь на ѡгин:

:н͠г:    Ѻ емьстве:

Када се ꙋспрꙋ кои ѿ влаⷭтелинь, тко се що ꙋспри да два емьца даде.

:н͠д:

Аще кто поꙁоветь кривьца преⷣ сꙋдїе, поꙁвань и не проидеть | на сꙋдь, нь седить дома, ѡни кои есть поꙁвань, ако прїиде на роⷦ преⷣ сꙋдїе, стои се по правꙿди, таи꙼ да есть прость ѿ тога дꙋга, аще би и повинань бꙑль, ꙁащо поꙁвави дома седить кромѣ аще болѣꙁнь сьдьржить его:

:н͠е:     Ѻ ꙁалогаⷯ

Ꙁалоге кꙋде се находе, да се | да се (sic) ѿкꙋпꙋють.

:н͠ѕ: Ꙍ поꙁнанꙑ

Ако тко що свое где или ꙋ кога поꙁна ѹкраденꙿно, ако би било где на полю и не бꙋде ꙗки поꙁвати тога л͠вѣка преⷣ сꙋдїе, да идеть ш нимь до села и да га ꙁарꙋить сѣлꙋ, а ако га | сѣло не дасть, предь сꙋдїе, що покажеть сꙋдь, то да платить то село

:н͠ꙁ:    Ꙍ провоⷤдени тꙋⷤдаго ловѣка

Тко кога проводи л͠вѣка тꙋⷤдаго, а ꙋ тꙋждꙋ ꙁемьлю да га предае самомь седмꙑмь.

:н͠и:    Ꙍ скѹбежѹ

Тко ѡскꙋбе брадꙋ л͠кꙋ | лкꙋ (sic)  властелинꙋ или иномꙋ добромꙋ л͠кꙋ, да мꙋ се рꙋка ѿсееть, ако ли се ѡскꙋбꙋть два себьра да платить в͠і пеⷬперь свакꙑ

:н͠ѳ:    Ꙍ пожегальцꙋ

Тко се наће пожегаѡць да ѹпали или кꙋћꙋ, или гꙋмꙿно или сѣно по пиꙁьмꙑ, | да се ѡгнемь сьжеже таи꙼ пожегалаць [от тук да вмъкна статията специално за този текст] ако ли га не дасть сѣло, да платить що би онь платїѡ кои꙼ е то пожегаѡ. Аще ли иꙁвань сѣла тко пожеже, то да платить околина или да дасть ꙋ рꙋке пожегальца

:Ѯ:     Ꙍ насилїю

Наси|лїа да нѣстъ никомꙋ ни ва едно дꙋговане ѹ царевои꙼ ꙁемꙿли ако ли се комꙋ ꙋини насилїе или с коньми на кого наꙗхавьши скоримь еꙁдомь, тко би то ꙋиниѡ они кони вьси да се ꙋꙁмꙋ, половина царю, а половина ономꙋ на кога сꙋ наꙗ|хали, а ти насильници да примꙋть каꙁань како ꙋспише ꙋ ꙁаконꙋ светꙑхь отьць

:Ѯа:    Ꙍ книгаⷯ црⷭкꙑⷯ

Книге царьске, кое се находе, и кои се иꙁносеть предь сѹдїе, да имають сꙋдїе сматрити, а кои пресꙋждꙋе прьви ꙋставь царьскꙑ, що е ꙁаписаль свѣтли царь ко|мꙋ, оне книге, коє повьтораеть ꙋставь прьви, да ихь ꙋꙁмꙋ сꙋїе и принесꙋ предь царь и ꙋ книꙁꙑ ако се обрещеть коꙗ реь приписана или помрьена да та иста книга ни ꙁащо не прїиметьсе и тко бꙋде то приписоваль тѹ истѹ книгꙋ вьсь сꙋдь иꙁгꙋбиⷧ биваеⷮ: |

Аще кто самоволꙗнь и силань и беꙁобраꙁань обеꙁастить посланика господьскаго, да платить р: перперь. Аще ли ꙋдарить его таи꙼ насильникь вьсего своего да лишить се.

:Ѯв:    Ꙍ данькꙋ [ Флорински няма заглавие ]

 Посадникꙋ сꙋдїинꙋ подобаеть емꙋ ѿ ꙁемле г перперь | ѿ сѣла г перперь, оть вьсего по г перьпере, оть млина г перперь, оть жꙋпе г перпера, оть конꙗ а перперь, оть кобиле ѕ динари, оть говедата д: динара, оть брава в динара.

:Ѯг:    Ѻ сꙋдїахь

Сꙋдїе ко̏ идѹ по ц͠ревои ꙁемꙿли, | и по своеи области да нѣсть волѣнь ꙋꙁети оброка силомь, ни ино що годь раꙁьма поклона що мꙋ тько поклони оть своего хотѣнїа, ако ли се тко наће сꙋдїю обеꙁастивь, ако бꙋде властелинь да мꙋ се вьꙁьметь вьсе достоꙗнїе и да мꙋ се вьсе растоить. | Ако ли кое мѣсто или сѣло, да се попленить, нь да мꙋ се вьꙁде велика поасть инити.

:Ѯд:   Ꙍ сѹⷤнихь

Кои сꙋжань сїи реь робь иꙁбегнеть иꙁь робьства с имь, и прїидеть на дворь царевь или кь царевꙋ л͠вкꙋ, или цр͠ковꙿномѹ или | властельскомѹ, таи꙼ да есть слободань, аще есть ѿбегал оть ꙋбога ловѣка комꙋ есть ꙋтекаль то да есть: Кои се сꙋжань дрьжить ꙋ дворꙋ црковꙿномꙋ, тере ꙋтее ꙋ царевꙋ полатꙋ да есть свободань:

:Ѯе:    Ꙍ людехь властельскꙑⷯ

Людїе кои се владаю | (sic) ис тꙋће ꙁемле ѹ царевѹ ꙁемлю, и тко бꙋде ѿ (не се чете) ѿ (sic) емьства, ониꙁи емьци кои сꙋ по томꙋ ловѣкꙋ нища да не плаћаю, и тко е иега л͠вка приель ис тѹће ꙁемꙿле, а ѡнь е побегаⷧ ѿ своего гоⷭподара, такови да нѣсть приетань, нь да по|вратитꙿсе, Аще ли ѹбегꙿнеть ѿ кое нꙋⷤде или оть сꙋжданства ѿ инїе ꙁемꙿле кь нашемꙋ царьствꙋ тако да нѣсть дати натрагь, аще и много та ꙁемьлꙗ постраⷤдеть:

:Ѯѕ:

Аще кто наће блиꙁꙋ ꙁемле цр͠еве да не вьꙁметь, аще рееть: вьꙁвратиⷨ. Аще | аще (sic) кто поꙁнать [така е при Фл. ] , аще о томь ц͠рю не вьꙁвѣстить, да есть ꙗко тать и гꙋсарь, да платить вьсе, аще ли наиде ꙋ тꙋћои ꙁемли на воисци, да има носити предь своего капетана и преⷣ воеводѹ:

:Ѯꙁ:    Ꙍ тьрговьцаⷯ

Трьговьци кои ходе | по ц͠ревои ꙁемꙿли, да нѣсть волꙗнь ни влаⷭтилинь ни инь ко̏ л͠кь ꙁабавити имь ни посилицꙑ ꙁадобити кꙋплю и новꙿце силомь наметьнꙋти тько ли се наће кои силꙋ имь сьтвориль, или то раꙁꙿграбиль да платит ф: перꙿперь: | Трьговьцемь е данꙿно и мале и велике кꙋпьле беꙁь ꙁабаве по царевои꙼ ꙁемли да продаю како мꙋ трьгь да носить и где мꙋ есть волꙗ кꙋповати тꙋ да кꙋпить, а где мꙋ е волꙗ продавати, тꙋ да продаеть

Цариникь цр͠вь да нѣсть волꙗⷩ | ꙁабавити или ꙁадрьжати трьговьца, да мꙋ кою кꙋплю продасть ꙋ бесценѥ вольно да проходи свакꙑ по трьговихь и вольно да трьгꙋе сь своимь кꙋпломь. Аще властелинь ꙁадрьжить трьговꙿца да платить т перꙿперь

:Ѯи:  Ꙍ пришьⷧцѣⷯ: |

Аще прїиде вь граⷣ или вь село пришьлꙿцехь, що има сь собомь да предаⷭть гоⷭтникѹ, или малко, или велико що годь има, и гоⷭтникь да сьхранить емꙋ пакь ѡнаи꙼ пришьⷧць каⷣ хоће да мѹ вьсе гоⷭтꙿникь предасть, ако мѹ бѹде що погинꙋло, да платить емѹ вꙿсе | гоⷭтникь

:Ѯѳ:

Граⷣска ꙁемꙿлꙗ що е ѡколо града, що се наће ꙋ гꙋсїи или ѹ краде, то вьсе да платить та околина

:о:

Цр͠ковь правоⷭлавꙿнѹ тько обори на вои꙼сци да се ѹбїе или ѡбесить на вои꙼сци и сваде да нѣсть, ако ли се сваде два и бїю|ть се дрꙋги нитꙿко ѿ воинь да имь не поможеть, ако ли тко поможеть, да мѹ се рꙋкꙑ ѿсекѹть:

:о͠а:     Що тко кѹпи ѿ пꙿлѣна ис тѹће ꙁемꙿле и що бꙋде пленѥно по цр͠евои꙼ ꙁемли да есть волꙗнь кѹпити ѿ тога плѣна и ѡни ис тѹће ꙁемꙿле, ако ли тꙿко | потворить говорећи: ѡно е мое, да га ѡправеть л͠цꙑ сь писанїемь по ꙁаконѹ, а ѡни нища да не имаеть, а кѹпивꙑи꙼ да га имать како свое:

:о͠в:     Ꙍ поклисари кои идѹть кь царю

Поклисарь кои идеть ис тꙋће ꙁемле кь цр͠ю, или кь своемѹ гоⷭподинѹ где | годь приходить ѹ ие годе мѣсто или сѣлѡ да мѹ се ини поаⷭть, и да мѹ се дае свега доста да ѡбѣдѹе и да веера, пакъ да иде напредь ѹ ина сѣла

:о͠г:     Ꙍ бащинаⷯ

Свѣтꙿли цр͠ь що комѹ ꙁапише бащинѹ и ꙁапише ѹ бащинѹ да дасть логофетѹ а: перпеⷬ, ꙁа рꙋсовоⷧ | а дїакѹ ꙁа писанїе ѕ: перꙿперь:

:о͠д:    Ꙍ книгаⷯ царевихь по ꙁемꙿли

Цр͠ева книга вьсака да се нигде не прѣслꙋшаеть, где гоⷣ приходи или кь сьвѣтꙿлои꙼ цр͠ици, или кь кралю, или кь влаⷭтелинѹ великимь и малимь и вьсакомѹ л͠кѹ нитꙿко да не прѣслѹшаеть книге цр͠еве. ако ли | бѹде такова книга що не може ѡниꙁꙑⷯ воли да дасть вь таи꙼ аⷭ:

:о͠е:     Ꙍ посаⷣници по цр͠ево̏ ꙁемꙿли:

Посадꙿникомь ѹставь по цр͠евои꙼ ꙁемꙿли да нѣсть волѣнь ни единь гоⷭподаⷬ прѣко ѹстава нища ѹинити, раꙁꙿма що е цр͠ь ѹиниль и ꙁаписаль да мѹ работаеть ѹ неⷣли .в. | дни, ако ли мѹ ща ꙋинить прекѡ ѹстава црⷭкога, повелеваеть ст͠ꙑ̏ црь, да есть вьсаки дѣлатеⷧ волꙗⷩ сь своимь гоⷭподаромь, или сь влаⷭтелиномь, или сь цр͠квомь да се прить кадꙿ мѹ е коꙗ неправꙿда, да га нѣсть волꙗнь нитꙿко ꙁадрьжати ѿ сѹда цр͠ева раꙁма да мѹ сꙋдеть | сѹдїе по правди, и акѡ преприть дѣлатель гоⷭподара да га ѹемꙿить сѹдїꙗ, тако да платить гоⷭподаⷬ вьсе дѣлателю на рокь и потомь да нѣсть волꙗнь кое ꙁло емѹ ѹинити:

Ꙁаконь цр͠скꙑ: Повѣленїе цр͠еви,

нитко нииега л͠кь да не прїими ни цр͠ква ни влаⷭтели,ⷩ | ниие беꙁ цр͠ева сѹда, тако да бѹдеть твⷬьдо црⷭко повѣленїе

:о͠ѕ:     Ꙁаконь црⷭкꙑ ѡ влаⷭтелѣⷯ

Що е комѹ даль свѣтꙿли цр͠ь, комѹ ꙁемꙿлю и градове, ако се наће ѿ нꙑⷯ кои гоⷣ ѹ коемѹ продаи꙼ствѹ и ѹ комѹ (sic) невѣрꙿстꙿвїю, и сьтворить мало що сꙋпротивь цр͠а, ако ли пленїѡ ꙁемꙿлю | какꙿвѹ или сѣла, или имѣнїе преко ѹкагѡ (sic) [да направя справка с др. царьскаго] повѣленїа , що е ꙋꙁаконѥно на сьбориⷯ да мѹ сє ѹꙁме дрьжава, и да то вьсе самь наплатить, а самь живота да лишитꙿсе, или да се ꙁатоиⷮ:

Где се ѡбрещеть гѹсаⷬ преꙁ дрьжавꙋ краишꙿника, и пленить где що, и ѡпетꙿсе вратить сь | плѣномь, то вьсе да платить, и краини сьмо сеⷣморомь:

:оꙁ:

Ако се наћеть влаⷭтелиⷩ, или инь л͠кь побегалаць, а дрѹгꙑ тко любо цр͠евь те ѹстане ѡколина, или жѹпа на нѥговѹ жꙋпѹ и на нѥговь домь, и на нѥгово достоꙗнїе, тко то сьтворить, да бꙋдетъ | ть̏ (sic) ꙗкоже и инꙑ цареви невѣрници:

:о͠и:     Ꙁаконь и ѹставъ цр͠вь ꙁа гꙋсаре,

Повелеваеть бл͠гоаⷭтиви цр͠ь по вьсѣⷯ ꙁемꙿлꙗⷯ и по градовиⷯ и по жꙋпаⷯ и краинаⷯ сꙋсар и таати да се не наидꙋть ни ѹ иемь [ Фл. градѣ любо где се ꙋвьстить гꙋдарь или таать и где се еꙋ]  да сꙋ доходили ꙋ кое мѣⷭто | или ꙋ кое сѣло, то̏ мѣсто или сѣло да се попленить, [ БАНУ – 97 прѣдѣлꙋ. И где се ѹватить сꙋсарь или таатъ и где се ꙋе] и да се расꙿсипа. а гꙋсари и таати да се ѡбешають стрьмоглавь. И гоⷭпоⷣрь сѣла того да се доведе кь цр͠вꙋ сꙋдꙋ свеꙁаⷩ и да платить вьсе то̏ що е ꙋиниль таать ꙋ (sic) гѹсарь:

Такожⷣе и кнеꙁꙑ и стареи꙼шине и кои се ѡбретаюⷮ влаⷣавꙿци ꙁемꙿли тако | да биваеть истеꙁанїе, аще се наћеть ѹ ниⷯ таковое дѣло.

Ако сꙋ каꙁали влаⷭтельци гоⷭподаремь. а гоⷭподари да прїимꙋть каꙁнь, како и таатꙑ

И ако тко поище сꙋдоⷨ таата или гꙋсара, а не бꙋдеⷮ ѡблиенїа. да имь биваеть ѡправданїе желеꙁо що е положиль свѣтꙿли цр͠ь да га ѿ огнꙗ. [тук да попълня чрез разночетене глагола – извади, вземе или друг] |  и да га поⷭтавить на ст͠ꙋю трапеꙁꙋ.

(:о͠ѳ:)   Ѻ сꙋдїаⷯ

Сѹдїе кое е поставиль свѣтли ц͠рь по ꙁемли сꙋдити ако комꙋ пишꙋ книгꙋ ꙁа що. или ꙁа гꙋсара или ꙁа таати, или ꙁа що годе ꙁа кое годь ѡправьданїе сꙋдꙿско те тꙿко прѣслꙋша книгꙋ сꙋдїе цр͠ева, или цр͠ква или влаⷭтелинь. такови лв͠ци да ѡсꙋжⷣаютсе| ꙗко прѣслꙋшници цр͠ви:

Повелеваеть свѣтли ц͠рь своиⷨ повеленїе ⷨ ѿ сада да еⷭ ⷮ напреⷣ ѡправьданїе и ꙁалоⷢ, и ꙁа мало и ꙁа велико дѣло, да сꙋ .кд. влаⷭтелина и ꙁа помане ві а ꙁа малеⷯно ѕ. и ти исти влаⷭтели да идꙋⷮ прьве ꙋ цр͠квꙋ. и сщ͠еникꙋ сꙋщꙋ вь одежди да иⷯ ꙁакꙋнеть, и каде се ꙁакꙋнꙋ що̏ годь сꙋдеть ѡпревеⷮь| да еⷭть веровано

Таковь ѥⷭ ⷮ ѹставь црⷭкꙑ великиⷨ властѣлоⷨ веће власти, а сꙋдїе помане, а иниⷨ л͠комь противꙋ ихь, а себеромь дрꙋжина даⷭнѣть (sic) ѹ влаⷭтелеⷯ нареⷱнь.

п        ѡ посланицѣ.

Посланици цр͠ви или сꙋⷣіини да не ходеть никамо беꙁь книге цр͠ве. раꙁма кь домомь иⷯ кьдь ихь посилаеть| камо сꙋдїе да имь пишꙋть книге, да не имають ино инити раꙁма що имꙿ се пишеть ꙋ книгаⷯ:

па      ѻ кꙋпꙿцѣⷯ:

Кѹпьци кои ходеть нощїю ако и не прїимить влаⷭтелиⷨ, или гⷭподрь сѣла того да ѡбьлѣгꙋ ѹ сѣлꙋ по ꙁаконꙋ цр͠вꙋ како ѥⷭ ⷮ ѹ ꙁаконици. Аще що иꙁгꙋбить таи пꙋтникь госпоⷣрь | сѣла того вьсе да мꙋ наплатиⷮ, ꙁащо иⷯ ни сꙋ приватили вь доми.

пв:     Ѻ дальниⷯ пꙋтꙿници и ѡ кꙋпꙿци.

Ако се где слꙋиⷮ комꙋ или пꙋⷮникꙋ или трьговьцꙋ. или калꙋгерꙋ или попꙋ. темꙋ ꙋꙁме гꙋсарь или таать що гоⷣ или какова гоⷣ находа, да идꙋⷮ сїи кь цр͠ꙋ да имь платить що имь бꙋде погинꙋло, а цр͠ь да ище | владавꙿце те̏ ꙁемле где е то̏ погинꙋло, а влаⷣвꙿци да ищꙋ страже и гꙋсаре:

пг:

И вьсаⷣ пꙋтꙿниⷦ и трьговаⷰ да иде кь поглавароⷨ стражанꙿскиⷨ, и що има и носиⷮ и да га проводе, и да га предаⷭ ⷮ стража стражи, ако ли се ꙁгоди тере що̏ иꙁгꙋбе да имь се наћꙋ верьни л͠ци. и що̏ рекꙋ дꙋшоⷨ да сꙋ погꙋбили, то̏ да иⷨ се платиⷮ:|

На сꙋдови кои се сꙋдеть и паⷬци кои се прїиꙁива свакꙑ ꙁа  вⷭою потребꙋ и ѡни параць [от др. препис да добавя изпуснатото да не смее. Ако не намеря по БАНУ ] ине реи говорити потворене на ѡнога паⷬца:

пд:

Вьсаⷦ сꙋдїа кои що̏ сꙋдиⷮ да ꙋписꙋе сꙋдове и да̏ дⷬжи ѹ себе едꙿне, а дрꙋге да даⷭ ⷮ ѡномꙋ кои се бꙋдеть ѡправиль на сꙋдѣ:

(пе)      Сꙋдїе да посилають посланике вѣрьне.

и парьци кои исходеть | на сꙋдь царевь, и кою реь бꙋⷣтъ говорили наи꙼пре. теꙁꙑⷨ  реꙿма да се верꙋеть, и ис теꙁи реи да се инить сꙋдь, а ин послеⷣни нища:

пѕ:     Ѻ пиꙗницаⷯ

Пианице кои се скитаюⷮ и напаⷣнꙋ где на кога, или кои кога посее, или ѻкрьвави а не до сꙿмрьти, таковомꙋ пианици да се ѡко иꙁвади. и рꙋка да мꙋ се ѿсее. | ако ли кога пиань ꙁдереⷮ или комꙋ папꙋе скине. или скине комꙋ капꙋ, или що и ꙋꙁꙿмеⷮ, любо ѡрꙋжїа или що̏ или кою срамотꙋ ѹиниⷮ, а ако ꙋдарить рꙋкоⷨ а не ѡкрьвави када се истреꙁꙿвить ѿ вина да се ꙋватить и да га бїюⷮ щапи сꙋгꙋбими сто пꙋтаⷶ, и да га дрьже ꙋ тамꙿници ві: дн͠и, и кадꙿ га иꙁваде ѡпеⷮ | да га бїють, и да платить .м. перꙿпеⷬ:

пꙁ:

Ако се ѡбрешеть ꙁлатаⷬ ꙋ градꙋ, или где да кꙋе новьце таино, да се та̏ ꙁлатарь сжеже и то мѣсто да платить глобꙋ колико рее црⷭкꙑ сꙋдь, ако ли бꙋде ꙋ сѣлꙋ, да се то̏ сѣло поплени, и раⷭпѣть, а ꙁлатаⷬ да се сьжеже:

пи:     Ꙁаконь црⷭкꙑ

Ре ⷱ правеⷣни сꙋдь, и ст͠ꙑ̏ сьбори | иже блꙋⷣ сьтвориⷮ сь скотоⷨ, срамꙿни ꙋдь да мꙋ се ѿсееⷮ. ꙗкоже реенⷩо биⷭ ⷮ на ст͠ꙑ̏ сьбореⷯ. и потоⷨ сьжещи ѡгнеⷨ ѡбое и л͠ка и скота с ниⷨ.

пѳ:

Сь еретиги ꙗдꙋщиⷨ и пиющиⷨ покаꙗнїе давати ꙗкоже пишеⷮ Ст͠аа вьстоꙿнаа каѳолиьска аплⷭьска цр͠ковь, а сꙋщиⷨ ꙋ робьствꙋ и поклисареⷨ своꙗ ꙗденїꙗ ꙗсти сь иновѣрьними | нѣⷭ ⷮ канона и пити такожⷣе:

:      

Иже сь ѡрꙋжїемь прїидеть на село или на и̏ доⷨ маеⷨ сьмрьть да прїимиⷮ,

аще  врьжетꙿсе каменїеⷨ на доⷨ и сьтрѣть керамидꙋ любо ли какоⷡ. кровь бꙋдеть аще метꙿнетꙿ се единою да платиⷮ, р. перꙿпеⷬ, аще бꙋдеⷮ хотенїеⷨ се сьтвориⷧ, аще ли нехотенїеⷨ то не сꙋдитꙿсе, аще ли метꙿнꙋтїемь | в.ⷳ или г.ⷳ то̏ да платить т, перꙿпеⷬ:

Аще ли ѡбїеть врата и вьнидеть вьнꙋтаⷬ, и домь комꙋ раⷭхитиⷮ да мꙋ се рꙋке ѿсекꙋть, и да платить вражⷣꙋ сьтворенꙋ аще ли сꙋдїинь бꙋдеть посланикь да не сьтворить тако:

(а)      Ꙁакоⷩ црⷭкꙑ

Аще продаⷭть що̏ сꙋдїа ꙁа дꙿльгь кꙋмꙋнꙿскꙑ или їи годь, и подаⷭтсе вь граде | вь граде (sic) или на ꙁборѣхь сь ѡблиенїемь иже се продаеть, та̏ сꙋдїꙗ и поⷭланиⷦ да не можеⷮ кꙋпити ꙁане ѡни ценеⷮ, и продаюⷮ, како можеть единь и кꙋповати и ценити:

(в)

Вьꙁбранꙗеть ꙁакоⷩ да не дрьꙁнеть л͠кь поети женꙋ плаевꙿнꙋ, Скоро по сьмрьти мꙋже ѥе̏ и таа̏ жена аще дрьꙁꙿнеть ꙁа иного мꙋ|жа вь време плаевно ꙗко ни томꙋ мꙋжꙋ вьꙁимающꙋ ю͠. поⷣбаеть вѣрꙋ имети вь таковеи꙼ жени, понѥже не поⷤде време нѣкое по см͠рти мѹжа ѡного, ⷭтꙑ ради прьвагѡ:

:г:    ꙁакоⷩ црⷭкꙑ:

Да не нападнеть дьⷧжникь на женѹ или на сироте плане, аще и црⷭкꙑ дьлꙿгь есть, | или сьборꙿни, преⷤде е͠і: дни, доньдеже ѹтолитꙿ се време плаꙿно, аще ли тꙿко сїе преслѹшаеть и стѹжить плаѹщимь, такови да се лишить данꙿнаго ѹстава ꙗко преⷭтѹпꙿникъ:

:д:

Иже етѹ сьбираеи꙼ на цр͠а маемь да ѹмреть, иже ѡбрещеⷮ вь харꙿтїи꙼ ꙁапеатлеⷩно | бледословїе писанꙿно на цр͠а, и то не хоте̏ сьжещи нь проитаеи꙼, да поⷣлежить винꙋ писавьшагѡ: 

:е:

Аще воиⷩ на црⷭкомь ꙁаписанꙿнꙑ ꙁакаснить на воиⷭцꙑ, сто лѣть жена да имать екати его, аще ни писанїе пр̏мить ѿ кого, да се не ѹда доньдеже истинꙿномь | живь есть, егда же истинꙿно кажꙋть еи꙼ ѹмрꙿль есть, и еще да екаеть еⷣно лѣто пакь да се ѹдаⷭть:

Аще жена не сьвьⷬшить реенꙿное вь писанꙿни и посагꙿнеть ꙁа иного мѹжа, а ѡ мѹжи своемь ниесого еще раꙁꙋмѣла есть, аще ю пои꙼меть вои꙼никь да бѹдеть исте|ꙁанїе, ѡвꙿвꙑ ꙗко блѹⷣникь, ѡнаже ꙗко блѹⷣница, и аще таи꙼ вои꙼никь прїи꙼деть волꙗⷩ есть вьꙁвратити женѹ свою кь себѣ,

и аще ѹробꙿство ѹпаⷣнеть, тако подобаеть ждати мѹжа своегѡ, аще ли жена посагꙿнет ꙁа иного мѹжа, мѹжь е͗е͗ е͗гда свободить се | ѿ робꙿстꙿва и прїи꙼деть волꙗнь есть вьꙁвратити свою женѹ вьспеть, неко̏  ꙁаконь рее нꙋⷤдно есть женꙑ е. лѣть екати мѹжа ѿ пленѥнїа, аще ѡ нѥмь не ⷭлꙑшить ниесого ѡ животѣ егѡ, такова да посагꙿнетъ:

:ѕ:    ꙁаконь црⷭкꙑ ѡ девицаⷯ:

Аще кто раⷭтлитъ | дв͠цꙋ повелеваеть ꙁаконь ст͠ꙑе вьстоꙿнїе цр͠кве аще посили сьтворить сь нею, или коимь ѡблащенїемь, да ѹрежꙋть емꙋ нось, и да дасть дв͠ци третїю есть именїꙗ своего:

Аще ли бꙋдѣть сь иꙁволен­їемь ѡное неведꙋщиⷨ родитѣлеⷨ е͗е"̏ егдаже ѹвѣдеть родитѣлїе ѥе ѡ томъ дѣлꙋ | аще хощеть ꙋꙁети ю͠ себѣ вь женꙋ и сьпрїистають и родители томꙋ, да биваеть брагь (sic) :

Аще ли сь единого лица родителїе не престають томꙋ аще богать растливи дв͠цꙋ литрꙋ ꙁлата да даⷭть ѥъі аще ли еⷭ ⷮ нищь половина да даⷭть еи꙼, аще ли ꙋбогь вельми, биваеть носоⷨ ѡстриꙁаемь и да ꙁатоитꙿсе |

Иже прѣⷤде тринадесетаго лѣта раⷭтливи. Аще родителие не хощꙋть раꙁдрешити таковое ѡбрꙋенꙿе. да ѡжидаеть брака врѣме. Аще ли же расленїа ради хощеть раꙁдрешити сїиреⷱ распꙋⷭтити. питанїа таковое дѣло требꙋеть. да раꙁдрешаетꙿ се ѡбрꙋенїе и растливи третїю асть ѿ именїа | своего да дастъ дв͠ци:

ꙁ      Ꙁаконь црⷭкꙑ.

Аще л͠кь блꙋдь сьтворить сь женою оꙗ имать мꙋжа своего и то бꙋдеть сь хотенꙿемь те жене, аще ли бꙋдеть и тои л͠кь ѡженень, да платить р перꙿпеⷬ, ꙁащо срамотꙋ и нѣверьство сьтвори дрꙋгꙋ своемꙋ, та̏ жена да прꙿимѣть каꙁань, и да се | мꙋить ꙗко блꙋдница. Аще ли л͠кь не бꙋдѣть ѡженень, и тои сьтворить сь хотенїемь жене тое, да платить ,л, пеⷬперь а тѹ вьсꙋ винꙋ да поⷣлежить та̏ жена тако бо ѥⷭ ⷮ  ꙗко и проее блꙋдьнице, то̏ мꙋжь да ю не прїимить во доⷨ свои: Аще ли бꙋдеть вьдовица, и сатворить | сь хотенїемь ѻбоега да подлѣжить вражꙿдꙋ аще ли л͠кь сьтворить насилиемь да платить ,т. перꙿперь и да га бїють:  :