1а
слово іѡаⷩ архиепⷭкпа
констѧнтина града. како
адамъ соꙁъданъ бꙑⷭ. и како
дш[ѹ в]ꙁꙗ. и ѡ стратⷭи ͞гни. и ѡ
͞дши. ͞ги ͞блгви ͞ѡе.
Добри тьрпѣниꙗ плодꙑ до-
брꙑи плодъ иже трудомъ
послѣдують благꙑи
бо плодъ добрꙑи. тру-
дꙑ бо ражають добрꙑ-
и нравꙑ. трудꙑ бо ѹкраша-
ють постное ѡбѣщание.
трудꙑ исправлѧют сѧ свѣ-
тлостию ѹениꙗ воиньст-
ву. трудꙑ же стрⷭтнꙑми црⷭт-
во нбⷭное ѿверꙁаеть ͞ннѣ намъ.
се ѹбо на предлежащое вꙑ ѡ-
бѣщание повѣмъ. егда ͞бъ со-
твори вселеную. ѹкраси ͞бъ
͞нбо слнцеⷨ и мѣсѧцемъ и ꙁвѣ-
ꙁдами. и ꙁемлю такоже ѹ-
краси и рѣками истони-
ки пропоꙗса ꙗ цвѣтци и са-
ди. и море пѣскомъ ѡгради.
и всѧку лѣпоту миру поло-
жꙑи. ꙗкоже многаждꙑ глаⷯ
рекꙑи. соꙁда и створи миру
сему рукотворена влⷣⷣку со-
ꙁда же и ина подобна скотомъ.
и етвероногомѹ ꙁвѣри и
скоту. словомъ тоию по-

1б
велѣ иꙁити ѿ ꙁемлѧ. да иꙁи-
деть ꙗ ꙁемлѧ. работнаꙗ бо
тоию словомъ бꙑша всѧ
соꙁдание же ͞бие ѡбраꙁа. ру-
кою ͞биею соꙁданъ бꙑⷭ. не ꙗко-
же ͞биꙗ рука естъ и судъ но
восхотѣ влⷣку его постави
всѣмъ прежебꙑвшꙑмъ.
сего ради реⷱ писание. въꙁа
͞бъ персть ѿ ꙁемлѧ. рукою
творѧщою соꙁда ͞влка.
вꙁѧ персть а не груду ни де-
велу ꙁемлю. но дробну пе-
рсть. вижь како ти ѡ самѣ-
хъ наатокъ. кажеть нꙑ
ѡбраꙁъ воскрнⷭию. понеже
бо есть паки в персть раꙁи-
ти сѧ. но ренⷱому и в персть
͞смрти ни иꙁведе мѧ. ви-
жь како ти в самомъ на-
атцѣ. надежю кажеть
воскресению. тѣмже
рее всѧ персть ѿ ꙁемлѧ
и ту персть и сдѣ пишеть
ѡнъ силою хитреца ство-
рилъ бꙑⷭ. и сии мдртⷭию
преложꙑ сѧ. вꙁѧ персть
соꙁда ͞лвка. то же соꙁда-
въ навꙑе. слово наѹи.
дѣло же потаи. да навꙑ-
кнеши не ѡпꙑтати стро-
ꙗ ͞биꙗ же ͞ржтва мноꙁѣ-
1в
мъ пае. нѣⷭ ти повелѣно пꙑ-
тати. етвероногиꙗ бо вку-
пѣ. ͞бъ с телесꙑ душю наве-
де. ͞лвка же ꙁижа преже ѹ-
строи телеснꙑи ссудъ. ти
и тогда ͞дшю во нь вложꙑ
то ради не да ли ѡ семъ по-
кажеть. воꙁдвижение л-
вⷭко. понеже бо животна-
ꙗ и скоти раꙁидуша сѧ съ-
мертию погибнета вкупѣ
тѣло съ ͞дшею. ͞лвка же ꙁи-
жа тѣло. ѿ ꙁемлѧ вꙁемле-
ть. а ͞дшю вдꙑмаеть. смо-
три же раꙁѹмно. слово да
ти по вмѣшени ѹма пре-
ди поставлю. како ти ка-
жеть воскрнⷭие намъ. ꙁи-
жеть тѣло первие ͞мртвъ
ѡбраꙁъ. и по томъ живу
силу ͞дша приемлеть. пре-
же ꙗви сѧ ͞мртвъ тае жꙑ-
въ (sic). преже соꙁда тѣло ͞мрт-
во. на нже бѣаше сконатиⷭ.
всѧкомѹ ͞лвку. не твори-
ть же ͞дшю прити ко твари
видѣтъ. да не восхвали-
т сѧ ꙗкоже дѣлавшꙑ съ
͞бмъ. и да не видить дѣла бꙑ-
вшаго. се же и ͞ннѣ творить
͞бъ. когождо насъ ꙁижеть
во ревѣ. како же ꙁижеть

1г
никтоже не вѣсть. како
сѣем сѧ и ꙁижемь сѧ. дѣла
же ꙁданию его никтоже не
постигнеть. ѡле юⷣ тво-
рить сѧ храмъ во храми-
нѣ. ꙁижет сѧ младенець
во ревѣ. хлѣвина в хлѣви-
нѣ ꙁижет сѧ. творить ѹбо
͞лвка по ͞мртву ѡбраꙁу. та-
ко дуну ͞бъ на лице адаму ду-
хъ жꙑвꙑи. бꙑⷭ ͞лвкъ во ду[шу]
жꙑву. мноꙁи же беꙁумни-
и мнѧть. ꙗко вдомени
͞дша. ѿ существа ͞биꙗ. дасть
сѧ тѣлу ͞дша. да аще ѿ суще-
ства ͞биꙗ есть ͞дша. то не бꙑ
бо ѡвоеⷨ бꙑтьи ͞мдрѣ. а бо дру-
ꙁѣⷨ буе и нераꙁумна. ни бо дру-
ꙁѣⷨ бꙑти првⷣна ͞дша. а бо друꙁѣⷨ
же непрⷣвна. ͞бие бо существо не ра-
ꙁдѣлѧет сѧ. ни премѣнуеть. но
есть непремѣнно. аꙁъ есмь не
премѣнѧю сѧ. не ѹбоите сѧ реⷱ ѿ
ѹбивающиⷯ тѣло. ͞дша же не могущиⷯ
ѹбити. боите жеⷭ ͞ба могущаⷢ тѣло
и ͞дшю погѹбити в жеѡнѣ. да аще
͞биꙗ существа ͞дша. то самъ собѣ
судит ͞бъ. и ͞стго ͞дха сила есть. ꙗ-
коже бо спⷭъ. дуну на лице апⷭлоⷨ и реⷱ
приимите ͞дхъ ͞стꙑи. а не бꙑ саⷨ
͞дша. ни самъ въ ͞дшѣ преложиⷭ.
но ͞дшю створи. ͞ѡць бо и ͞снъ и ͞стꙑ
͞дхъ ꙁижеⷮ тварь. и да не мниши ꙗ-
ко асть же ͞ѡць приꙗ. асть же ͞снъ.
асть же ͞дхъ. но купно едина сила.
аще же кто не вѣруеть. ꙗко ͞дхъ
͞стꙑи ѡбщева твари нашеи. ка-
ко во имѧ ͞ѡца и ͞сна и ͞стго ͞дха.
2а
понавлꙗѥть сѧ тварь. нъ ѥ-
гда съꙁьдани бꙑхомъ не
трѣбѣ бꙑсть ͞дхъ. ѥгдаже
обнавлꙗѥмъ сѧ. приѥмлѥмъ
͞дхъ. нѣⷭ ли ѹбо творьць ͞бъ
͞дхъ ͞стъ. любо хотѧть враꙁи
любо не хотѧть. рее бо ͞двдъ
͞прркъ вьсѧ ѿ тебе ають ͞ги.
дати пищю имъ въ врѣмѧ да-
въшю тебе имъ съберѹть сѧ.
ѿвьрꙁъшю же тебѣ имъ рѹ-
кѹ. вьсѧьскаꙗ испълнѧть
сѧ ͞блгости. како ти бе ꙁависти
͞бжиꙗ дарꙑ съкаꙁѹѥть. и ь-
то по томь ѿвращьшю же тебе
лице. съмѧтѹть сѧ ѿимеши
͞дхъ ихъ и ищеꙁнѹть. и въ пь-
рсть свою въꙁвратѧть сѧ. по-
сълиши ͞дхъ свои и съꙁижют сѧ
нѣ ли ѹбо ꙁижитель и творь-
ць ͞дхъ ͞стъ. и раꙁѹмѣваи сло-
веса. како ти ѥгда о ͞дши наше-
и ͞глѥть. ѿимеши рее ͞дхъ и
ищеꙁнѹть. ѥгда ли о ͞дсѣ
͞стѣмь ͞глѥть посълѥши рее
͞дхъ свои и съꙁижють сѧ. аще
ли къ самои истинѣ въꙁьрѣ-
ти дьрꙁнемъ. то и ино пакꙑ
юдьно обрѧщемь. свѣть-
лость ͞стааго ͞дха. се бо вѧ-
ще вьсеꙗ твари бꙑсть и ͞нбсе
и ꙁемлѥ и морѧ. дѣло ͞стго
͞дха обрѧщеши ͞хсово ͞прстоѥ
и поклоньноѥ тѣло. ѥгоже
ради ꙁемлꙗ и миръ вьсь по-
навлꙗѥть сѧ. и вьселѥнаꙗ
всѧ ͞спсаѥть сѧ. се же дѣло ѥ-
сть ͞стго ͞дха. въ ͞блговѣще-
нии же дивьнааго ѥмѹ ро-
жьства. ͞прстаꙗ ͞два отъвѣ-
2б
ща къ ͞англѹ ͞глющи. како
бѹдеть ми се иде мѹжа
не ꙁнаю. ͞англъ рее къ нѥи
͞дхъ ͞стꙑи наидеть на тѧ.
и сила вꙑшьнꙗаго ѡсѣни-
ть тѧ. и нѣции же мьнѧть
͞дхъ ͞стꙑи нарееть сѧ ͞дхъ.
сила же вꙑшьнꙗаго ͞сна нъ
да ѹвѣси ако самого и наре-
е. и ͞дха и силѹ вꙑшьнꙗаго.
ꙗкоже бо ͞снъ сила вꙑшьнꙗа-
го нарееть сѧ. ͞дхъ бо ͞бжии
ѥсть сила. такоже и ͞дхъ
͞стꙑи сила нарееть сѧ. рее
бо апⷭломъ ͞гь прѣбѹдѣте
въ ͞иѥрслмѣ дондеже ѡблѣ-
ете сѧ силою съвꙑше. и па-
кꙑ ͞англъ ͞гнъ къ иѡсифѹ
рее. иѡсифе ͞снѹ ͞двдвъ. не
бои сѧ приꙗти мариꙗ женꙑ
твоѥꙗ. сѹщеѥ бо въ нѥи ѿ
͞дха ѥсть ͞ста. Ѥгда же сътво-
ри адама въдѹнѹ въ лице ѥ-
го ͞дхъ живъ. вънемли иꙁвѣ-
сто како ти не дасть ͞дши ада-
мовѣ прити къ творению тѣ-
ла. такоже не дасть адамѹ
видѣти женꙑ творѧ. нъ хотѧ
съꙁьдати женѹ въꙁложи на
адама сънъ. велѧ да не бѹде-
ть тѹ. ни пꙑтаѥть ͞бжиꙗ
дѣла. и въꙁложи на нь марѹ
рекъше сънъ. и ѹсъпе и иꙁѧ ре-
бро ѥдино ѥго ꙗже сътворивъ.
иꙁимаѥть ѥдино ѿ ребръ ѥго.
испълнь творѧ плъть дивь-
но слово. и съꙁьда ребро ѥже
въ женѹ како съꙁьда кости
пакꙑ ѥже въ ребро. како въ о-
ко сътвори сѧ. како въ рѹцѣ
2в
съꙁьда сѧ како въ жилꙑ про-
пѧ сѧ како въ ꙗтра прѣложи
сѧ. како въ ѹтробьнꙑꙗ ѹ-
ꙁꙑ прѣѡбраꙁи сѧ. како ли
ѹтвьрди сѧ ꙗꙁꙑкъ. како
постръгаста сѧ ѹстьнѣ.
како иꙁваꙗша сѧ ноꙁдри.
како въꙁнесоста сѧ ѹши ка-
ко процвьтоша власи. ѿкѹ-
дѹ иꙁдрастоша ногъти. ка-
ко ѡбьтицаѥть кръвь. про-
тълкѹи ͞лве своѥ сътво-
рениѥ. аще ли не вѣси. то ѹ-
мъли пꙑтаниꙗ ѡ иноадѣ-
мь. въꙁложи ͞бъ на адама
марѹ и ѹсъпе и иꙁѧ ребро
и сътвори женѹ. Вижь же прѣ-
мѹдрѹю мѹдрость ѥго.
ѿ ѥдиного ꙁижеть дъва. да
отъ дъвою ѥдиного пакꙑ съ-
творить съвъкѹплѥниѥмь.
ѥже бо ѿ женꙑ и мѹжа. ра-
жаѥть сѧ въ ѥдино тѣло ѥсТь-
ство ͞лве творить сѧ тво-
рениѥ же ͞бжиѥ ѥсть протъ-
лкѹи ми како сего съꙁьда.
сию же сътвори. не то же ѥ-
сть съꙁьдати ѿ ꙁемлꙗ ѥже
сътворити ѿ ребра. съꙁьда
адама ѿ ꙁемлꙗ. сътвори же
ѥугѹ ѿ ребра. строить каи-
на и авелꙗ. и ꙗже по нихъ.
͞глють же ѥретици. ꙗко ро-
женоѥ и сътвореноѥ нѣсть
тъьно. нъ послѹшаи сло-
весе и приими раꙁѹмъ.
Адамъ съꙁьданъ бꙑсть. а не
роди сѧ. жена сътворена бꙑ-
сть а не ѿ ꙁемлꙗ съꙁьдана
ни ѿ рѣва рожена бꙑсть.

2г
каинъ же и авелъ и иже ѿ нѥю
͞лвци. ни съꙁьдани бꙑша ни
сътворени. нъ родиша сѧ. ра-
ꙁѹмъ бо ͞лвь. многа има-
тъ раꙁлѹениѥ именъ. ино
бо ѥже съꙁьдати. ино ѥже ро-
дити сѧ. покажи ми раꙁлии-
ѥ сѹщьства. адамова къ ѥу-
ꙁѣ. и иже родиша сѧ ѿ нѥю.
нъ въꙁложи на адама сънъ
͞бъ. и тъгда ребро ѿꙗ. понѥ-
же ѹбо бѣаше ѡтъ ребра то-
го иꙁити иꙁвѣтѹ. прѣстѹ-
плѥниꙗ. мѣню же отъ ѥу-
гꙑ. ͞спсъ же хотѧ ꙗꙁвѹ и-
сцѣлити. приложи на ͞крстѣ
къ лѹщи ребро. да ѿнюдѣ
же истои стрѹпꙑ ѿтѹ-
дѣ же да процвьтеть ͞спсе-
ниѥ. иꙁиде ѿ ребра кръвь и
вода. да раꙁѹмѣи таинѹ
и поьти и вижь дивъ вели-
къ. понѥже бо адамѹ спѧ-
щю ѿꙗто бꙑсть ребро. не
бо бъдѧщю ѥмѹ тѣлъмь
ребро иꙁѧто бꙑсть. тако-
же и ͞хсъ по ѹсъпении тѣла
дасть ребро воинѹ. и вънь-
ми иꙁвѣсто. ѥгда ͞спсъ на
͞крстѣ ͞бжиѥ смотрениѥ съ-
коньаваꙗ тьрпѧше. съмо-
три же како ти въ плъти
живъ сꙑ. ꙗвлꙗѥть сѧ ͞лвь-
скомѹ ѹстроѥнию. боꙁѣ
бо страсть не прикасаѥть сѧ
͞бѹ страсть не досажаѥть
никакоже. ͞ба страсть не ѹ-
иметь. еда ли ͞дшь нашихъ
ѥсть како мьнии. нъ смотри
како ти ͞дшамъ ихъ съвѣща-
3а
ѥть ͞глѧ не ѹбоите сѧ реⷱ ѿ
ѹбивающихъ тѣло. ͞дша же
не могѹщемъ ѹбити. ка-
ко тъ страстьмъ телесьнꙑ-
мъ приастьникъ бꙑваѥ-
ть. ͞дша же не ѹмираѥть. а-
ли творивꙑи ͞дша ѹмьре-
тъ къгда. вьсѧ прѣтьрпѣ-
ваꙗ. нъ по ͞лвьскомѹ съ-
мотрению съвьршаѥть вь-
сѧ. да покажеть власть вла-
дѹщю ꙁаконьнꙑимь ѥсть-
ствъмь. и рее на ͞крстѣ ви-
сѧ ͞ое въ рѹцѣ твои прѣда-
ю ͞дхъ мои. гласъмь вещь ра-
ꙁдрѣши словъмь на теени-
ѥ ѹстрои. словъ бо рее вла-
сть имамъ положити ͞дшю
свою власть имамъ пакꙑ
въꙁѧти ю. ѥгда ѹбо прѣда
͞дхъ. по ͞лвьскомѹ обра-
ꙁѹ ѹмьршемѹ. пае же
ѹмьрьшю съмьртию съмь-
рть. воини же вѣровавъше
придоша искѹшающе. аще
ѥсть живъ. и обрѣтоша мь-
ртва по истинѣ тѣлъмь.
жива же божиѥю силою ѥго-
же ѹбиша ꙗко ͞лвка. по ра-
спѧтии же исповѣдахѹть
͞сна ͞бжиꙗ. ѥгда бо воинъ ре-
бро лѹщею прободе. и иꙁиде
кръвь и вода ѥже ѥсть мь-
ртваго юже. никъгдаже
бо ѿ мьртвьца кръвь тее-
ть. ѥгда истои кръвь та-
инѹю. тъгда ребро истоь-
никъ отъвьрꙁе ͞спсению.
ребра ради въꙁдрастивъша-
го беꙁакониꙗ. тъгда ͞гла съ-
3б
тьникъ прѣстоꙗ въ истинⷹ
͞снъ ͞бжии ѥси жива ѿвьрже
сѧ и ѹмьръша проповѣдаѥ-
ши. иꙁвѣсто же въньми ͞глѥ-
маꙗ. ꙗкоже бо на адама съ-
нъ въꙁложи ͞бъ и тъгда ребро
ѿнꙗ. такоже и ͞спсѹ ѡбьще
͞спсениѥ прѣтьрпѣвъшю
по плъти. и по ѹсъпении во-
ини кръвь видѣвъше ͞сна бо-
жиꙗ проповѣдаша и. ѥретицї
же юдѧть сѧ дивѧще тварь
͞глють ьсо ради братиꙗ лѹ-
щи противи сѧ ребро. подобаа-
ше бо въ обраꙁѣ ͞хвѣ вьсѧ ра-
ꙁдрѣшити ꙗже ѡ адамѣ. въ
вълаꙁъ породꙑ пламѧно ко-
пиѥ ѡбложи въꙁбранꙗти ѥ-
мѹ вънити въ породѹ. види-
те ѡтъ искѹшениꙗ ͞глѥмоѥ
вьсе ѡбращаѥмоѥ аще ни съ кꙑ-
имьже съраꙁить сѧ. не стави-
ть своѥго теениꙗ. елмаже
ѹбо никтоже можаше проти-
вити сѧ лѹщи ѡгньнѣи. въ
съмотрении ͞крста въ копиꙗ
мѣсто ѡбраꙁъ положи ребро
да ювьствьнꙑꙗ дѣлѧ лѹ-
ща. раꙁѹмьноѥ копиѥ обра-
ꙁивъ сѧ о ребро. прѣстанеть
ѹже ꙁапрѣщениѥ. да ѿтолѣ
ѹже ͞лкомъ ѿвьрꙁе сѧ двь-
рь породьнаꙗ. истои ѿ ре-
бра цѣльбѹ. ꙗꙁвьнѹ бꙑвъ-
шю ребромь. иꙁведе испьрва и-
с породꙑ. и на коньць того же
въведе въ ͞црство покаꙁа и па-
кꙑ помилова. иꙁгъна нъ не
погѹби и не ѿринѹ нъ вѣдѣ
ꙗко врѣмѧ слѹжению попѹ-
3в
сти. вьсѧ бо мощьна ͞бѹ ꙗ-
коже и намъ въложити ѡ-
станъкꙑ симь раꙁѹмъмь.
и послѹшающиимъ ѡтъ
асти наставити вьсеи рѣ-
и силѹ. дажь бо рее иꙁвѣ-
тъ мѹдрѹѹмѹ и мѹдрѣ-
и бѹдеть. да ͞блгодарими
молимъ ͞ба ꙗко породѹ по-
гѹбихомъ. и тьмами поро-
дꙑ по вьсеи вьселѥнѣи наса-
ди. и прѣстѹплѥниѥмь по-
родѹ погѹбивъше въ ͞црство
͞нбсноѥ приꙁъвани бꙑхомъ.
͞блгдатию ͞га нашего ͞іс ͞ха съ
нимьже ͞оцю слава. съ ͞стꙑи-
мь ͞дхъмь нꙑнѣ и присно и
въ вѣкꙑ вѣкомъ аминь <
іѡана ꙁлатоѹстааго сло-
во къ невѣрѹющиимъ ͞ба
въплъщьша сѧ и ѡ въскрьсе-
нии ͞хвѣ. ͞ги блгⷭви.
Иже въжделаѥть ͞хса видѣ-
ти. и иже си жалѹѥть и-
мьже ѥго нѣсть видѣлъ.
то се слꙑшавъ право жи-
тиѥ имѣи. да и ѹꙁьриТь
и не грѣшить ѥго. съ велико-
ю бо славою придеть къ на-
мъ на ѡблацѣхъ и юдьнѣ-
ѥ вельми видѣти и бѹдеть
съ ͞нбсе съходѧщь нъ въ тѣ-
лѣ сѹща. елма бо съ тѣлъ-
мь въꙁнесе сѧ. то колико па-
е съ тѣлъмь въста. къде
сѹть невѣрѹющии въскрь-
сению. къто сѹть повѣжь
ми не несъмꙑсльнии ли. и-
же и ѡ твари сеи не вѣрѹю-
ть. не бо хотѧть рещи ꙗко ѿ
3г
небꙑтиꙗ творить ͞бъ вьсѧ.
да по истинѣ годъ нꙑ ѥсть ре-
щи оно слово. ѹродивꙑи бо ѹ-
родьсцѣ ͞глати имѹть. не
стꙑдите ли сѧ ѿ небꙑтиꙗ
ниьсоже не велѧща твори-
ти ͞бѹ. не вѣси бо тꙑ како
ти ѿ небꙑтиꙗ все сѹщеѥ съ-
твори ͞бъ. диꙗволъ же вьсе
нарееть сѹщеѥ ѿ вещи.
да ни ѡтъкѹдѹ же не бѹ-
деть нꙑ льꙁѣ раꙁѹмѣти
͞ба. ѥстьствъмь же бо ниь-
тоже ꙁъло. по вашемѹ же и-
ꙁволению и добро и ꙁъ-
ло. ѥстьство бо все добродѣ-
иствьно ѥсть. нъ пѹтиѥ
нꙑ ꙁълии ꙁагражають ͞бго-
раꙁѹмию ѹмъ нашь. ͞ба бо
въ ͞лвкꙑ съводѧть. и въ га-
дꙑ. и въ дрѣва. елма бо наша
͞дша ѿ самого сѹщьства ѥ-
сть. то ѹже ͞бжиѥ сѹщь-
ство въ томь нарекѹть а-
ще реемъ имъ ꙗко ͞стꙑи
͞дхъ храмъ себѣ сътвори въ
дѣвѣ то рѹгають сѧ. и а-
ще реемъ въ ͞дховьнꙑи хра-
мъ въсели сѧ. то и тѹ рѹ-
гають сѧ. а сами въ вранꙑ
и въ дѧтелꙑ. въ мѹхꙑ и въ
ѹсѣница. и въ инъ вьсь гадъ
божиѥ сѹщьство въводѧть.
тоже не стꙑдѧть сѧ тѣмь
мьртво и глѹхо нѣкако ка-
пище. слѹжению иꙁъобрѣ-
тъше не посрамлꙗѥте ли
сѧ. видѧще сквьрньнꙑꙗ
ваша ьсти и вѣрꙑ. по то
ли ͞глѥте не въскрьснѹть
4а
телеса. по ьто ли тѣло се ꙁъло-
дѣльно мѣните. ѿкѹдѹ ли
вѣси ͞ба повѣжь ми. ѿкѹдѹ
ли вьсего вѣдѣниꙗ сѹщаꙗ
вѣси. ѿкѹдѹ ли ѥсть. фило-
софъ навꙑклъ филосоѳии.
ѡ великаꙗ немощь. да ͞влка
ꙁемльнꙑи вьсе творить ѥже
волѧ. а ͞бъ ꙁълꙑимъ не мѡ-
жеть волѧ творити. а и съ про-
ста аще бꙑ асти не бꙑло до-
брꙑ въ ͞лвцѣ. то не бꙑ бꙑлъ
не можеть бо на приснѣ ꙁълꙑ-
ими състоꙗти сѧ ͞лкъ. аще
не бѹдеть ни хѹда добра въ
немь. аще бо бꙑ непримѣсь-
нъ. добротѣ бꙑлъ. то давь-
но бꙑ ѹбо погꙑблъ. тако бо
ѥсть нравъ ꙁъли вьсѧкої по и-
стинѣ ѡбѹродѣша ꙁовѹще-
и сѧ мѹдри. аще да тѣло ѥсть
ꙁъло то вьсе беꙁ ѹма ѥсть ви-
димоѥ. и вода и ꙁима и ͞слнце
и въꙁдѹхъ бо тѣло ѥсть аще
и не ьрство. повѣдоваша бо ми
бесконьнꙑꙗ блѧди. нъ не приѥ-
млемъ ихъ. нъ ꙁатъкнѣмъ ꙋ-
шеса своꙗ ѿ нихъ. ѥсть бо теле-
семъ въскрьснѹти а не нѣсть
да вѣрѹимъ ѹбо. ꙗко въскрь-
снѹти нꙑ ѥсть. и дати ѿвѣтъ
сеꙗ жиꙁни да творимъ достои-
наꙗ ѥмѹ дѣла. да и вѣьнꙑ-
ихъ ͞блгъ насладимъ сѧ. ѡ ͞хѣ ͞ісѣ
͞ги нашемъ. съ нимьже ͞оцѹ кꙋ-
пьно слава ьсть дьржава. нꙑ-
не и присно и въ вѣкꙑ вѣкомъ <
іѡана ꙁлатоѹстааго слово ѡ крьще-
нии къ невѣрѹющиимъ. ѿ ѥуанге-
льскꙑихъ и ͞стꙑихъ ѹкаꙁании <
4б
Ꙗкоже бо и съ ͞хсъмь ꙗдѹще и
пиюще ѥдинѹ трѧпеꙁѹ про-
сто ниьсоже не творимъ нъ
алканиѥмь трѣꙁвимъ сѧ.
и мольбами и истотою
строимъ сѧ. аще бо санъ хощеть
къто приꙗти сеꙗ жиꙁни. то
тъщить сѧ вьсѧьскꙑ хотѧ
да бꙑ полѹилъ санъ тъ. и и-
мѣниꙗ не щадить на немь ни
трѹда своѥго погонить. ни си
сътѹжаѥть а мꙑ его ѥсмъ
достоини. иже съ толикою лѣ-
ностию и слабостию къ ͞црствꙋ
͞бжию приходимъ на крьще-
ниѥ. тоже ни прѣже въꙁѧтиꙗ
покрѣпихомъ сѧ и въꙁьмъше
ѥ слабѣ живемъ. и на пьрвꙑꙗ
бльвотинꙑ въꙁвратихомъ
сѧ. и горьши сѧ ꙁъли створиша.
и лѹьшю себѣ мѹкѹ ѹгото-
виша пае пьрвꙑихъ грѣхъ. и-
же прѣже крьщениꙗ бѣша крь-
щениѥмь же оистиша сѧ. нъ
͞ба раꙁгнѣвиша имьже ꙗ бѣ
крьщениѥмь толика ꙁъла про-
стилъ. тоже и по томь не мого-
ша своѥꙗ истотꙑ сънабъ-
дѣти. не приꙗша прѣщени-
ꙗ ѡного. имьже прѣти ͞хсъ
раслабленомѹ ͞глѧ. се цѣлъ
бꙑсть по томь не съгрѣшаи
да не горе ти ьто бѹдеть.
и ѡ жидовѣхъ рее. ꙗко бѹ-
дѹть послѣдьници ихъ го-
рьши пьрвꙑихъ. аще бо бꙑ-
хъ не пришьлъ рее и ͞глалъ и-
мъ грѣха не бꙑша имѣли
да сѹгѹби имъ и етврѣгꙋ-
би. по томь грѣхове бꙑваю-
4в
ть. понеже ьсть приимъше въ
ꙁабꙑть положихомъ ю. и ꙁъли
сѧ створихомъ. да и крьщениѥ
то ни на кѹю же нꙑ бѹдеть по-
мощь. не бо нꙑ ѡбльгъить
въ страшьнꙑи ѡнъ ͞днь. съмо-
три же и сихъ имать ли кто лю-
тꙑи грѣхъ. или ѹбивалъ и-
ли прѣлюбодѣиства люта съ-
творилъ. или инꙑ тѧжькꙑ
грѣхꙑ дѣꙗлъ. нъ простꙑню
прииметь крьщениѥмь. не
бо ѥсть никакъже грѣхъ иже
не ѿпѹстить сѧ даръмь тѣ-
мь. ѿ ͞ба бо ѥсть даръ тъ. съмо-
три бо како ти ѥсть грѣхъ си-
хъ каꙁнь больши. слꙑши бо
ьто рее павьлъ. прѣобидѣ-
въ кто ꙁаконъ мосѣѡвъ прѣ-
дъ дъвѣма или трьми послѹ-
хꙑ. беꙁ милости таковꙑ ѹ-
мьреть. како не мьните крь-
стьꙗнѹ съгрѣшающѹ горь-
ша достоинѹ бꙑти каꙁни.
иже ͞сна ͞бжиꙗ попьравъ и кръ-
вь ꙁавѣтьнѹю простѹ мьнѣ-
въ. и ͞дха ͞блгодатьна искѹси-
въ. рекѹть же нѣции многꙑ
нꙑнѧ въꙁвращаѥмъ тѣми
словесꙑ. да не приѥмлють крь-
щениꙗ. нъ мꙑ не того се дѣлѧ
͞глемъ. нъ да крьстивъше сѧ
истотѹ свою сънабъдѧть
и кротость великѹ. нъ боꙗ сѧ
͞глеши ѥда крьстивъ сѧ боль-
шю приимѹ каꙁнь. нъ аще
сѧ бꙑ боꙗлъ то и крьстивъ сѧ
бꙑ и съхранилъ сѧ. нъ бою сѧ
дѣѥши ѥда крьстивъ сѧ оскь-
вьрнѹ. а ѥже не крьстивъши

4г
сѧ ѹмрети. того не боиши ли
сѧ ͞млстивъ рееши ͞бъ. тою ѥль-
маже и вѣси ͞млстива то крⷭти
сѧ. да ти и поможеть. тꙑ же иде-
же ти бꙑ лѣпо подвиꙁати сѧ
тѹ не мѣниши ͞млсти тоꙗ.
нъ идеже хощеши тѹ же ю мѣни-
ши. сꙑи бо вьсе ͞бꙁѣ опираѥть
и по крьщении съгрѣшивъ сла-
бостию ͞лвьскою. нъ пакꙑ
ѹкрѣпить сѧ твьрдѣ. то тако-
бꙑи не грѣшить ͞млсти. а иже
иꙁвѣтъ творѧ тъию. дьни
прѣпроважаꙗ. ти тако ѹмрь-
ть беꙁ дара того. то беспокаꙗнꙋ-
ю прииметь мѹкѹ. немощь-
нии бо то сѹть. иже тацѣми
надѣжами прѣпроважають
жьꙁнь (sic) свою. ьто бо добрѣѥ то-
го и красьнѣѥ. да толикъ стра-
хъ приѥмлѥши по ьто да не про-
мѣниши болѣꙁни тоꙗ на по-
трѹжениѥ. ти бѹдеши вели-
къ и дивьнъ. коѥ ѹне боꙗти ли
сѧ или радовати. аще тѧ бꙑ къ-
то посадилъ въ храмѣ ѹтьлѣ
и гнилѣ праꙁдьна рекꙑи. блю-
ди же сѧ пасти ти сѧ хощеть сТе-
лѧ на тѧ. ꙗко гнила ѥсть. нъ
не вѣдѣ падеть ли сѧ или ни. аще
ли хощеши того иꙁбꙑти. то
мини въ онъ твьрдꙑи хра-
мъ. ти тѹ дѣлаи а не сѣди
праꙁдьнъ. то коѥ бꙑ ѹнилъ
въ ѡбоимь томь. праꙁдьнь-
ство ли съ боꙗꙁнию. или дѣ-
ло въ твьрдѣ храмѣ. храмъ
бо гнилъ присно падениѥмь
ти прѣтить. а дѣланиѥ се а
и трѹдъ ти имать. нъ бес пе-
5а
али ти ѥсть. не даждь намъ
͞хъ въ такѹ бѣдѹ въпасти.
ѥже съгрѣшати по крьщении.
и ини вѣдѹще ꙗкоже съгрѣше-
ниꙗ ихъ покаꙗниѥмь иꙁлѣ-
ать сѧ. ти не хотѧщемъ имъ
самѣмъ каꙗти сѧ. по истї-
нѣ тации лѹщьшю подъимꙋ-
ть мѹкѹ. ѥлма бо продълъ-
жаѥть сѧ ͞млсть ͞бжиꙗ. толь-
маже и мѹка растеть. то
͞глеши ͞лве пълнъ сꙑ толи-
ка ꙁъла. и ѿаꙗвъ сѧ вънеꙁа-
пь бꙑсть любленикъ ͞бжии.
и на вꙑшьшю ьсть въꙁведе-
нъ. не своими трѹдꙑ нъ ͞бжие-
мь даръмь. ти пакꙑ на пь-
рвꙑꙗ ꙁъли въꙁвращаѥши
сѧ. по истинѣ мѹкѹ приꙗ-
ти тебѣ лютѹ. тоже и тако не ѿ-
врати сѧ тебе ͞бъ нъ дасть ти
многꙑ пѹти ͞спсению. имь-
же можеши пакꙑ бꙑти лю-
блѥникъ бꙑти ͞бѹ и дрѹгъ.
тоже и тако не хощеши потрѹ-
дити сѧ. да како хощеши про-
стꙑню приꙗти отъ него. ка-
ко ли ти не посмѣють сѧ пога-
ни. да никтоже ѹмираꙗ не
приѥмли крьщениꙗ. не бо и
ѥсть годъ тогда того твори-
ти. нъ ꙁавѣтꙑ о ͞дши своѥи.
а крьстити сѧ врѣмѧ ѥсть съ-
дравѣ сѹщи ͞дши и ѹмѹ. аще
бо къто такъ сꙑ ти хощеть
строити свои домъ. то не ста-
неть ѥмѹ. аще да нѣсть съ-
дравъ ꙁавѣта творити. то како
о ͞црствѣ таковꙑи можеть ра-
ꙁѹмѣти мноꙁи бо и ѹмъ
5б
си погѹблѧють ѿ ꙗꙁѧ. тако
бо тꙑ твориши. ꙗко се бꙑ къ-
то хотѣлъ воинъмь сѧ писа-
ти. ѥгда рать расходити сѧ на-
ьнеть. нъ того ради тꙑ орѹ-
жиѥ се въꙁемлеши крьстьно-
ѥ и не да ѿбѣгнеши. нъ въꙁь-
мъ ѥ и на сѹпостата шьдъ по-
бѣдиши и. дрѹꙁии бо ͞ста дь-
ни и велика ають. тѣмьже
си ꙁѣло жалю. понеже года съ-
мотрите при крьщении. нъ
како ти скопьць онъ. поганъ
сꙑ и пѹть женꙑи и посредѣ
пѹти сꙑ. года не жьда и ѡ-
нъ сѹѹꙁьникомъ старѣи-
шина. ѥгоже паѹлъ крьсти.
а и посредѣ бѣаше съвѧꙁьнъ
тѣхъ. а тꙑ когда ожидаѥши года
мѧсопѹстьнаго. ьсо же ра-
ди ѥда тъ годъ вѧще имать
ьто. аплⷭи бо не на великъ
͞днь приꙗша дара того. нъ
въ инъ годъ. и ѥже трь тꙑсѧ-
ща. и пакꙑ пѧть тꙑсѹщь
крьстиша сѧ. и пакꙑ корни-
лии скопьць. и ини мноꙁи
года не ѡжидаша. нъ крьсти-
ша сѧ. да не жьдимъ и мꙑ
да же не ѹмьремъ. и ѡтиде-
мъ тъщи толицѣхъ ͞блгъ
тольма си жалю. ѥгда слꙑ-
шю ꙗко некрьщенъ ѥ кто ѹ-
мьрлъ. помꙑшлѧꙗ мѹкꙑ
тꙑ ꙁѣло лютꙑꙗ. и каꙁнь
тѹ негонеꙁнѹю. и како ми
досѧжеть ͞срдца болѣꙁнь. ѥ-
гда вижю дрѹгꙑꙗ. на послѣ-
дьнеѥ пришьдъша иꙁдꙑха-
ниѥ. тоже и тъгда не оисти-
5в
ша сѧ. ѥгда ли бꙑ хотѣлъ къ-
то и больнъ лежа приꙗти да-
ръ тъ крьстьнꙑи. то жена
ѥмѹ акꙑ нѣкоѥго ꙁъла цѣ-
ща. биѥть сѧ тережеть сѧ. въ-
пиѥть криить по вьсемѹ
дворѹ криь стоить. акꙑ ѥ-
диного ѡтъ ѡсѹженꙑихъ
плаеть. ꙗже ведѹть на ѹ-
сѣениѥ. и тꙑ пакꙑ болѧи
пае ѿнемагаѥть жалѧ си. аще
ли съдравъ ѥ то пае си жалить
акꙑ прѣльщенъ сꙑ. Видиши
ли како ти диꙗвълъ лѹкам
строить ꙁълаꙗ дѣла. колико
бо то ѥсть смѣхъ и рѹганиѥ.
нъ иꙁбавимъ сѧ сами рѹга-
ниꙗ того. и живѣмъ ꙗкоже
нꙑ ͞хсъ повелѣ. тѣмь бо и крь-
щениѥ дасть намъ. не да въ-
ꙁьмъше ѥ съмьртию же ѡти-
демъ. нъ да поживъше добра-
ꙗ дѣла ꙗвимъ. то нѣси ли
слꙑшалъ ꙗко плодъ ͞дховьнꙑ-
и ѥсть. любꙑ радость миръ
а тꙑ сѹпротивьникъ томꙋ
створи сѧ. небонъ жена ти сто-
ить желѣющи. ѥда сѧ бꙑ ѥи
радовати дѣти плають сѧ.
ѥгда сѧ бꙑ имъ веселити крь-
щениꙗ твоѥго ради. а тꙑ ле-
жа и бѣдꙑ пълнъ ѥсть и мѧ-
тежа. ѥгда ѥмѹ бꙑ радова-
ти сѧ. тъгда ѡнъ ѥсть пълнъ
пеали сиротьства ради дѣти-
и. и женьнѧ съвꙑаꙗ. и до-
мовьнѧго ѡпѹстѣниꙗ. да
къто ѹбо пристѹпить къ
таинамъ тѣмъ ͞прѣстꙑ-
имъ. повѣжь ми. сь ли при-
5г
стѹпить къ трѧпеꙁѣ тои прѣ-
свѣтьлѣи. коль то ѥ тѧжько бра-
тиꙗ. кто ли то сътьрпить [да]
ли аще ͞влдка ꙁемльнꙑи посъ-
леть кънигꙑ въ тьмьницю
пращаꙗ тьмьниьникꙑ. то
колика имъ бѹдеть радость
и веселиѥ. а ͞бъ посъла ͞стго дꙋ-
ха съ ͞нбсе. не тъию хѹдꙑ и-
хъ дълговъ пращаꙗ. сеꙗ жи-
ꙁни нъ и грѣховъ вьсѣхъ праща-
ꙗ. ти ѡтвьрнь жалите си и кри-
ите. да ьто та ѥ лихоть ве-
ликаꙗ. нъ молю вꙑ да ꙁъла-
ꙗ ѡставльше. въꙁвратимъ
сѧ сами и придѣте на крьще-
ниѥ вьсѣмъ ѹмъмь. да и
въ сеи жиꙁни великоѥ поспѣ-
шениѥ. ѡбавите ͞лкомъ и
тако приимете свѣтьлꙑ вѣ-
ньцѧ. ѹпъваниѥмь ꙗже да-
ждь намъ ͞хсъ полѹити.
͞блгодатию и ͞лколюбиѥмь
͞га нашего ͞іс ͞хса. ѥмѹже сла-
ва ѥдиносѹщьнѹ ͞дхѹ нꙑ <
іѡана ꙁлатоѹстааго слово. ꙗко
вьсе насъ дѣльма створи ͞бъ. и ѥ-
диноадаго ѿда насъ дѣлѧ. и по-
сади нꙑ ѡдеснѹю. ͞ги блгⷭви <
то бо не створи ͞бъ насъ дѣ-
лѧ. тьлѣньнꙑи миръ съ-
твори и нетьлѣньнаꙗ. на
прⷪркꙑ попѹсти ꙁълобꙑ
нашеꙗ дѣлѧ. и въ плѣнъ. и
въ пещь горѹщю попѹсти
въврѣщи ꙗ. и прѣмънога-
ꙗ подъꙗти имъ ꙁълаꙗ. и ѥ-
диноадаго насъ дѣлѧ ѿда-
лъ. и диꙗвола насъ дѣлѧ мꙋ-
ить. и посадилъ нꙑ ѡдеснѹ-
6а
ю. поимꙑ и поношениꙗ приꙗ-
тъ насъ дѣльма. тоже намъ
не любѧщемъ ѥго. не ѿвраща-
ѥть сѧ ѿ насъ. нъ молить нꙑ о-
твьрнь. смотри же опꙑтаниѥ-
мь словесе. како ти хощеть да
бꙑхомъ ͞млстиви бꙑли при-
сно. не рее бо просто помилѹи-
ите. нъ ѡблѣцете сѧ въ ͞млсрдї-
ѥ. да ꙗко и риꙁа присно съ ни-
мь ѥсть. такоже и ͞млстꙑни.
да ѥсть. да не бѹдѣмъ ѹбо
инѣмъ лютꙑ сѹдиꙗ. да не
сами испꙑтаѥми каꙁнь прї-
имемъ лютѹ. тѣмьже па-
е милѹимъ съгрѣшающа-
ꙗ. небонъ и много ͞бѹ съгрѣ-
шаѥмъ лѣностию. тоже не
творить намъ каꙁни ͞бъ. нъ
рокъ даѥть нꙑ покаꙗнию.
прѣтѧ кажа. симъ бо ѹбогꙑ-
имъ срѣбро дающи риꙁѹ се-
бѣ великѹ славѹ прѣди по-
сълаѥмъ. ѥꙗже нѣсть како
словъмь ѹкаꙁати. аще бо ю
къ ͞слньномѹ свѣтѹ при-
ложимъ. добротѹ бѹдѹщї-
ихъ тъгда телесъ. или къ мъ-
лниꙗмъ свѣтьлꙑимъ. то
ниьсоже тъьна тои свѣть-
лости не могѹ нарещи. тѣмь-
же толика достоини ѥсмъ ѿ-
даꙗти. не имѣниѥ тъию
нъ и телеса своꙗ. нѣсть бо ка-
ко ѡима сима телесьнꙑи-
ма видѣти. тацѣхъ ͞дховь-
нꙑихъ. нъ въꙁиди мꙑслию на
ѡно небо вꙑшьнеѥ. и на свѣ-
тъ пълнꙑ страха. и на ан-
гельскꙑꙗ пълкꙑ бещисль-
6б
нꙑꙗ. ѥгда поклонѧть сѧ ѥмꙋ
вьсѧко колѣно. ͞нбсьнꙑихъ и
ꙁемльнꙑихъ. и подъꙁемль-
нꙑихъ. повѣжь нꙑ рѣша ͞ги
ꙁнамениѥ твоѥго пришь-
ствиꙗ. ͞гь же рее къ нимъ блю-
дѣте сѧ да не прѣльстите сѧ.
мноꙁи бо придѹть въ имѧ мо-
ѥ ͞глюще аꙁъ ѥсмь ͞хсъ. нъ блю-
дѣте сѧ да никтоже васъ не прѣ-
льстить. ꙗко врѣмѧ блиꙁъ
ѥсть того. ꙗкоже мꙑ види-
мъ нꙑне оима. ꙗже и ͞гла.
нъ видиши ли колико ти ѥсть
подвижениѥ ͞влдкꙑ. о лъжемꙑ-
ихъ прⷪрцѣхъ и ѡ лъжемꙑихъ
ѹительхъ. и ѡ ѥретицѣхъ ѡ-
бнажи бо и покаꙁа съкръвено-
ѥ въ нихъ лѹкавьство. тѣмь-
же и въ пьрвѣмь въпросѣ ѹе-
нии. ꙁнамениѥ имъ пока-
ꙁа. вълкъ стадо. а антихри-
стовꙑ прѣдътеа. и ѹже въ-
сташа реениꙗ. рати и бещи-
ниꙗ. ꙗꙁꙑкъ на ꙗꙁꙑка. ͞црь-
ство на ͞црство. и кнѧꙁи на
тъьнꙑ себѣ. тъгда бо рее
съблаꙁнѧть сѧ мноꙁи. и самї
сѧ прѣдадѧть. ѹже бо вьсии
прѣдатели бꙑша. и ненави-
дѧще себе. пискѹпъ на пискꙋ-
па. попъ на попа. диꙗкъ на
диꙗка. сами на сѧ. и ьрнь-
ць на ьрньцѧ. ꙁа ѹмноже-
ниꙗ дѣлѧ беꙁаконьнаго исъ-
хнеть любꙑ многꙑихъ. тѣ-
мьже и прорее ͞двдъ ͞глѧ. про-
повѣдати сѧ имать ѥуа-
нгелиѥ. вьсемѹ мирѹ въ
послѹшаниѥ вьсѣмъ стра-
6в
намъ. и тѹ бѹде коньць. и са-
ми бо видимъ ꙗко нѣсть мѣ-
ста подъ ͞нбсьмь. се бо рее про-
рекохъ вамъ. да аще кого прѣ-
льстѧть ѿ васъ. то беꙁ милосТи
ѥсть. тѣмьже многашьдꙑ
вꙑ въспоминахъ о беꙁбожь-
нꙑхъ ѥретицѣхъ. и нꙑне
молю не съвъкѹплѧти сѧ ва-
мъ съ ними. ни въ ꙗдении
ни въ питии. ни въ дрѹжь-
бѣ. ни въ какои же вещи. прѣ-
льщаѥмꙑи бо сими. юждь
сѧ творить ͞стꙑꙗ ͞цркве и вѣрꙑ
͞стꙑꙗ. правьдивꙑи же и не-
лѹкавꙑи ѹеникъ ͞бжии.
съ дьрꙁновениѥмь въпиѥТь.
рекꙑи иже въ васъ ͞блговѣстї-
ть рѣсъ се ѥже приꙗсте. клѧ-
тъ бѹдеть. и ͞двдъ рее ͞ги не-
навидѧщаꙗ тебе въꙁнена-
видѣхъ. съвьршеномь въꙁне-
навидѣниѥмь въꙁненави-
дѣхъ ихъ. да ѹжаснете сѧ
въстрепещете любѧщии сѧ
съ ними. исправите сѧ да не
погꙑбнете съ бещьстиѥмь и-
хъ. мноꙁи бо грѹбии не ѹтвь-
ржени бꙑша. нъ раꙁвраща-
юще ͞стꙑꙗ книгꙑ. нъ тꙑ блю-
ди сѧ да сѧ не прѣльстиши. ни
съврати сѧ ни на лѣво ни на
десно. нъ ͞црскꙑимь пѹтьмь
ходи имаши бо многꙑ вѣрь-
никꙑ любимие. аще не на
ꙁемли то на ͞нбси. съ нимиже
присно бꙑти потъщи сѧ. ихъ-
же имена сѹть въ животьнꙑ-
ихъ книгахъ. да тꙑ подра-
жаи тѣхъ не ѿлѹи сѧ тѣ-
6г
хъ житиꙗ на ͞срдци си дьржи
дьнь и нощь. присно ͞стꙑꙗ кни-
гꙑ въ своѥю рѹкѹ дьржи. и
житиꙗ ихъ добраꙗ поита-
и. да ѡбрѧщеши многѹ поль-
ꙁѹ. бѹди же притѧжатель
правьдьнааго словесе. да на-
вꙑкнеши противлѧющаꙗ
сѧ облиати. и прѣстѹпаю-
щаꙗ каꙁати и ѡбращати. и
самъ не падеши сѧ. нъ въ ͞стꙑ-
ихъ книгахъ ѹкрѣпиши сѧ
нъ блюди да не ослабѣѥши сѧ и-
мъ. ѥгда бо видиши несъмꙑ-
слѧща многꙑ. то не ѹди сѧ
томѹ рѣда бо ѥ бꙑти тѣмъ
и къде ѹꙁьриши многꙑ лъже-
мꙑꙗ пророкꙑ. помѧни вла-
дꙑкѹ своѥго ͞главъша. ꙗко
въстати имѹть мноꙁи лъжи-
мии христоси. и мноꙁи лъжи-
мии пррⷪци. ѥгда бо видиши
прѣльщающа сѧ словесꙑ. по-
мѧни прⷪрка исаию ͞глюща о
лютѣ пишющиимъ лѹка-
вьство. ѥгда ли видиши ѹка-
рѧѥмꙑ. а неьстивꙑꙗ и прѣ-
ꙁоривꙑꙗ и прѣдателѧ и лю-
бодѣꙗ. иꙁбираѥмꙑ и лю-
бимꙑ. то помѧни аплⷭа гла-
голавъша ꙗко лѹкавии ло-
вѣци вълсви. прити имѹть
на горьшеѥ прѣльщающеи прѣ-
льщаѥми. ѥгда ли видиши
книгꙑ ѿмещемꙑ. мними-
ими крьстьꙗнꙑ. то помѧ-
ни ͞га глаголавъшааго. аще
миръ васъ ненавидить.
вѣдите ꙗко мене прѣже
васъ въꙁненавидѣ. ѥ-
7а
гда ли видиши многꙑ събира-
юща сѧ къ кощюньникомъ.
и къ ародѣицамъ. ѹени-
ѥмь сотонинъмь и неистꙑ-
ихъ ͞дхъ. нъ не ѹжасни сѧ ни
пади сѧ ни сѧ ѿаи. нъ просльꙁи
и помѧни аплⷭа рекъша. ꙗко
въ послѣдьнѧꙗ лѣта ѡстѹ-
пити имѹть нѣции ѿ вѣрꙑ
бѹдеть бо врѣмѧ ѥгда съдра-
ваго ѹениꙗ не имѹть прї-
ꙗти. нъ по своимъ похотьмъ
съберѹть ѹителѧ. и ѡтъ и-
стинꙑ ѿвратѧть слѹхъ и
на кощѹнꙑ прѣстѹпѧть.
ѥгда ли видиши ѡбѣдꙑ мно-
гꙑ и веерѧ. и прѣльсти въ ни-
хъ. и питиѥ много бещина
помѧни ͞глюща лютѣ вамъ
насꙑщении. ꙗко въꙁалка-
ти имате. лютѣ смѣющии-
мъ сѧ. ꙗко плакати сѧ имѹ-
ть горько. ѥгда видиши гѹ-
дѹща ͞лкꙑ и пѣсни сотони-
нꙑ нариемꙑ. помѧни да-
вꙑда ͞глюща ꙗко не ѹвѣша
ни раꙁѹмѣша въ тьмѣ да
ходѧть. и пакꙑ исаиꙗ лю-
тѣ въстаюшимъ (sic) ꙁаѹтра
и многоѥ питиѥ гонѧще
ающе веера съ гѹсльми.
и пѣсньми. и съ трѹбами
и съ свирѣльми вино пию-
ть. а дѣлъ господьнь нена-
видѧть. и дѣлъ рѹкѹ своѥ-
ю не раꙁѹмѣша. и ͞влдка
͞глеть лютѣ томѹ имьже
съблаꙁни приходѧть. нъ ь-
то рекѹть жестосьрдии и лѹ-
кавии. рекѹть. кѹю пако-
7б
сть творѧть гѹсли глѹми. и ини
съсѹди гласьнии. ѿ послѣдь-
нѧго несъмꙑсла. ѿ лѹкаваа-
го ѹмꙑшлениꙗ. родъ любо-
дѣи. си ли ͞гви ѿдаѥте. нъ ͞гь
͞прѣстꙑи. никакоже не вели-
ть сѧ глѹмити крьстьꙗнѹ.
а тꙑ ͞глеши каꙗ пакость ѥсть
отъ глѹма. лютѣ ͞глющемꙋ
сладъкомѹ горькоѥ. и пола-
гающемѹ тьмѹ свѣтъ. по-
вѣдите нꙑ неподобьнии ѿ
кꙑихъ книгъ ѹкаꙁати мо-
жете. ꙗко лѣпо ѥсть крьстьꙗ-
нѹ. творити сиꙗ обраꙁꙑ.
͞цре велиции. и власте славь-
нии. раби и свободьнии. ѹбо-
ꙁии и богатии. старии и ѹ-
нии. кто можеть ѿ васъ ѹ-
каꙁати о сихъ. ꙗко повелѣ сѧ.
крьстьꙗнѹ гѹсти или плѧ-
сати. не сѹть бо си крьстьꙗ-
ньска нъ поганьска. Въꙁвра-
тимъ же сѧ пакꙑ на пьрвоѥ
и доброѥ исповѣданиѥ. въ нь-
же и поꙁъвани бꙑхомъ и по-
рѹихомъ сѧ прѣдъ мъно-
гꙑ послѹхꙑ. рекъше прѣдъ
͞англꙑ и ͞лкꙑ и творьцьмь
вьсѣхъ. тъ бо книгꙑ порѹ-
ениꙗ нашего дьржить на
͞нбсе. и носѧ ѥ приходить ѿ-
дати комѹжьдо ꙗкоже ѥ
творилъ. когожьдо бо насъ на-
писано порѹениѥ и ѡбѣти.
и ѿ диꙗвола ѿвьржениѥ. а къ
͞хсѹ обѣщаниѥ. и дѣла бо ва-
ша и глѹми и смѣси. тѹ вь-
сѧ въписана дьржа приходи-
тъ. да како ѥмѹ хощи сълъ-
7в
гати. въ рѹкѹ бо ѥго ѥси тꙑ.
съкрꙑти ли сѧ нъ нѣсть ти мо-
щьно. вьсѧ бо нага и ѡбнаже-
на оима ѥго. тѣмьже камо
хощеши бѣжати ѿ оию ѥго.
аще на ͞нбо въꙁидеши тѹ ѥ-
сть. аще ли сънидеши въ бе-
ꙁдьнѹ тѹ ѥсть. пишеть
бо сѧ. вьсѧ ꙗже въсхотѣ ство-
ри ͞гь. на ͞нбси и на ꙁемли въ
морихъ и въ вьсѣхъ беꙁдьнꙑ-
ихъ. тъ бо съвѣсть таинꙑ сь-
рдььнꙑꙗ. да нѣсть иже и-
ꙁбавить иꙁд рѹкꙑ ѥго. тѣмь-
же и ͞влдка нашь ͞іс ͞хс рее прѣ-
ѡбидѧи мѧ. и не послѹшаꙗ
словесъ моихъ. аꙁъ не сѹжѹ
ѥмѹ. нъ сѹдить ѥмѹ слово.
ѥже ͞глахъ въ ͞днь послѣдьни-
и. и пакꙑ ͞глеть. аще не бъхъ (sic)
пришьлъ и ͞глалъ имъ грѣ-
хъ не бꙑша имѣли. нꙑне же
иꙁвѣта не имѹть ѡ грѣсѣ-
хъ своихъ. да слꙑшасте ѹже
ꙗко никтоже не имать иꙁвѣ-
та. вѣдѣ бо ꙗко къжьдо свое
брѣмѧ понести имать. и ꙗ-
же въсѣꙗвъше та пожьнють.
тѣмьже покажи сльꙁꙑ иꙁъ-
рони. въꙁведи ѡи къ ͞влдцѣ
али бъди. подвигни сѧ. нъ
съ раꙁѹмъмь раꙁлѹаꙗ.
да не вътъще тееши. и беꙁъ
ѹспѣха трѹдиши сѧ. си же
ѹбо ͞блгонравиꙗ творѧ. по-
мꙑшлѧи въ себѣ ѥда има-
ши вражьдѹ на кого. и трѹ-
ди твои въ щетѹ бѹдѹть.
нъ съхранѧюще ͞гнѧ ꙁаповѣ-
ди. глаголющаꙗ аще ѡста-
7г
вите ͞лкомъ съгрѣшениꙗ ихъ
ѡставить и вамъ ͞оць вашь грѣ-
хꙑ ваша. аще ѹбо да приходи-
ши къ ͞бѹ вьсѣмь ͞срдцьмь. съ-
храни ѥмѹ сию ꙁаповѣдь. ѡ-
стави ѥже имаши на комь
аще хощеши да ти сѧ ѡставѧ-
ть своꙗ съгрѣшениꙗ. ѡстави
тꙑ ѡномѹ. да и ͞влдка тебѣ
ѡставить. аще бо рее не оста-
вите ͞лкомъ съгрѣшении и-
хъ. то и ͞оць вашь ͞нбсьнꙑи не
оставить вамъ съгрѣшении
вашихъ. вьси же вѣмъ ꙗко не
лъжеть нелъживъ бо ѥсть ͞глѧ-
и. въ вьсѣхъ словесьхъ ѥго бѹ-
ди же готовъ аꙗ дьнь дьнь
иꙁводѧщиихъ ͞дшю твою. не-
же ͞днь сь покаи сѧ. а ѹтро ꙁа-
бѹди. ͞днь сь али. а ѹтро пи-
ꙗнъ иꙁводимъ. не ͞днь се пла-
и а ѹтро играи. не ͞днь сь бъ-
ди а ѹтро съпи. нъ отъ ͞срдца
покаи сѧ да вѣньаѥши сѧ.
не ѹбѣгаи трѹда да не лиши-
ши сѧ вѣньца. не брѣꙁи вьсѧ-
кꙑ радости мира сего и славꙑ
ѥго. и рьци съ ͞стꙑимь ͞дхъмь.
и въꙁненавидѣхъ неправьдꙋ
и ѿвьргохъ сѧ ѥꙗ. ꙁаконъ же
твои въꙁлюбихъ. и ѡтъ вьсѧ-
кого пѹти ꙁъла ѹставихъ
ноꙁѣ мои. клѧхъ сѧ и ѹста-
вихъ съхранити ꙁаповѣди
твоꙗ. тѣмьже подвигни сѧ
готовъ присно бꙑти. да ѥ-
гда придеть просѧи ͞дша тво-
ѥꙗ. то ѡбрѧщеть тѧ готова
въ покаꙗнии. и аꙁъ ти хо-
датаи бѹдѹ. и ѹпъваю ꙗ-
8а
ко не имаши ѿлѹенъ бꙑти.
͞спсающиихъ сѧ. съблюди ꙁапо-
вѣдь ͞гню ѥже ти рее. бъдите
и молите сѧ да не вънидете въ
напасть. и пакꙑ ͞глеть. бѹ-
дѣте готови ꙗко не вѣсте въ
кꙑ асъ ͞гь приходить. прихо-
дить бо въ ньже асъ не нааѥ-
те сѧ ѥго. послѹшаи бо аплⷭа
͞глюща. не прѣстающе рее мо-
лите сѧ. нъ раꙁѹмѣѥте ли
то ѥсть не прѣстающе. ре-
къше присно. въ все врѣмѧ но-
щь и дьнь. и вееръ и ꙁаѹтра. и
полѹ͞дне и въ вьсѧ асꙑ. и дѣла-
ꙗ и идꙑи. и пасꙑ и ѡрѧ. и ꙗдꙑ-
и и пиꙗ. и лежа и въстаꙗ. не ѡ-
жидаи недѣлѧ. или велика дь-
не или мѣста нароита. не въ
мѣстѣ бо ѡпишеть сѧ ͞бжство
нъ въ рѹкѹ. его коньци ꙁемлѧ
сѹть. тѣмьже и ͞прркъ ͞двдъ
не жидѧще врѣмене ни мѣста.
нъ плаа сѧ ͞глаше. въ всемь
мѣстѣ власть ѥго ͞блгослови
͞дша моꙗ ͞га. да и тꙑ любии-
е не ѡжидаи аса. ни ͞дне ни
мѣста. нъ къде любо бѹдешї
моли и. вьсѧ бо мѣста сѹть вла-
сти ͞бжиꙗ. вънѹшите си жи-
вѹщеи на ꙁемли. въкѹпь бо-
гатъ и ѹбогъ. старъ и ѹнъ.
мѹжескъ полъ и женьскъ. црⷭе
ꙁемльнии. и вьси сѹдѧщеи на
неи. послѹшаите писанааго.
ѹже бо врѣмѧ съкращено ѥсть.

8б
да имѹще женꙑ ꙗко не имѹще
бѹдѹть. нъ ѿвьрꙁѣмъ сѧ бещь-
стиꙗ. и цѣлоѹмьнѣ живѣмъ.
въ нꙑнешьнѣмь вѣцѣ. жидѹ-
ще ͞блгꙑꙗ надѣжда. и ꙗвлениѧ
славꙑ великааго ͞ба и ͞спсителѧ
нашего ͞іс ͞хса. дьржите же брати-
ѥ ꙁаповѣди. ꙗже приꙗсте бла-
женꙑихъ мѹжь прⷪркъ и аплⷭъ.
на всѧкои же страсти имѣите
тьрпѣниѥ иѡвовѡ. цѣломѹ-
дриѥ иосифово. раꙁѹмъ да-
ниловъ. любъве ͞га нашего иже
прѣда сѧ насъ дѣлѧ. покаꙗнї-
ѥ же имѣите ͞бжьствьнаго ͞оца
͞двда. тъ бо намъ покаꙗниꙗ ѡ-
браꙁъ подасть. накаꙁаꙗ нꙑ
и ͞глѧ придѣте ада и послѹша-
ите мене. и аꙁъ покажю вꙑ
ѡбраꙁъ покаꙗниꙗ. небонъ
и аꙁъ ꙁапѧхъ сѧ. нъ покаꙗ-
ниѥмь въстахъ. вѣдѣ бо вла-
дꙑьне ͞лвколюбиѥ. и вѣ-
дѣ како кающа сѧ всѧ. рѹцѣ
простираꙗ съ любъвию приѥ-
млеть ꙗ. не мощьно бо то ѥже
моѥмѹ ͞влдцѣ сълъгати. слꙑ-
шахъ бо ѥго рекъша. небо и ꙁе-
млѧ прѣити имата. а слове-
са моꙗ не имѹть прѣити. ѥ-
диною клѧхъ сѧ ͞стꙑимь мо-
имь. не бо хощю рее съмьрти
грѣшьникѹ. слꙑшахъ бо ꙗ-
ко клѧ сѧ собою ͞лколюбьць.
да того дѣлѧ и аꙁъ поꙁꙑваю
вьсѧ. да покаите сѧ ада донъ-
8в
деже врѣмѧ имамъ. подвигнѣ-
мъ сѧ даже не придеть ͞днь ͞гнь
великꙑи. нъ прѣже ѹготови-
мъ сѧ. варимъ лице ѥго испо-
вѣданиѥмь. поклонимъ сѧ
ѥмѹ. и плаимъ сѧ прѣдъ ͞гь-
мь створивъшимъ нꙑ. ꙗко
тъ ѥсть ͞бъ нашь. тъ нꙑ створї
тъ нꙑ ѹщедрить. тъ нꙑ по-
милѹѥть. и просвѣтить ли-
це своѥ на нꙑ. ꙗко ͞ѡць на а-
да. тъ бо ѥсть ͞бъ кающиихъ
сѧ и приѥмлеть нꙑ кающи-
ихъ сѧ. тъ бо вꙑ имать съблю-
сти въ вѣкꙑ вьсѧ. томѹ сла-
ва и дьржава. и вьсѧка похва-
ла и покланѧниѥ. ͞оцѹ и сꙑ-
нѹ и ͞стомѹ ͞дхѹ нꙑне и при <
іѡана ꙁлатоѹстаго слово. ѡ бла-
женѣ мѹжи. ͞ги ͞блви. <  <
Блаженъ мѹжь иже не иде
въ съвѣтъ неьстивꙑихъ.
понеже многꙑ бѣдꙑ и трꙋ-
дꙑ. и бещисменьнꙑꙗ
потꙑ. и болѣꙁни испо-
вѣдати мꙑслить. тѣмь-
же прѣже варивъ покаꙁаѥть.
какѹ имѹть приꙗти ͞блгꙑ-
ню. иже сътьрпѧть то вьсе. ре-
къше надѣждю имѹще велї-
ка добра доити. и ратаꙗ бо и
вьсѧ ꙁемльнꙑꙗ дѣлателѧ.
бес трѹда творить надѣжа
плода ѥгоже сѧ надѣѥть. нъ
обьщии ͞гь и великꙑи ѹи-
тель ͞хсъ истиньнꙑи наѹ-
8г
и. да подъѥмлюще сиꙗ трѹ-
дꙑ. мꙑслию прѣходимъ на
вѣьнѹю жиꙁнь. Блаженъ
мѹжь иже не иде на съвѣтъ
неьстивꙑихъ. кто бо ѥсть
правьдивъ имѣниꙗ дѣлма.
кто ли ѥсть цѣлъ мѹдростию
имѣниꙗ дѣлма. нъ и на по-
гꙑбѣль дрѹгоици ѿ тѣхъ
бꙑваѥть. иже не добрѣ ѥго
ѹстраꙗѥть. нъ блаженъ ѹ-
бо иже не ѡтѧтию ͞блгꙑню
прииметь. многоплодьнѹ-
ю добротѹ. нъ смотри брате
како ти не рее иже не идеть
въ съвѣтъ неьстивꙑихъ.
иже бо ѥдинако въ семь жити
сѹть. не льꙁѣ ихъ блажиТи
не бо вѣмь како бо ихъ бѹдеть
коньаниѥ. а иже коньаѥть
своѥ житиѥ бе ꙁаꙁора. то тъ
по истинѣ блаженъ ѥсть. по
то ѹбо рее блажени исти-
и. и пѹтьмь грѧдѹщии въ
ꙁаконъ ͞гнь. не шьдъшаꙗ бо
ѹже. нъ иже ѥдинае грѧдꙋ-
ть. блаженꙑ слово полага-
ѥть. нъ до коньца тѣхъ съ-
мотри тоже ꙗ блажи. наа-
тъкъ бо приꙗти ѹ добра. ѿ-
шьствиѥ ꙁъла ѥсть. ѹкло-
ни бо сѧ рее ѿ ꙁъла и сътвори
добро. аще бо бꙑ повелѣлъ съ-
вьршеноѥ дѣло творити. то
облѣнилъ сѧ бꙑ и отъпалъ.
нъ ѹдобиꙁною тѧ обѹаѥ-
9а
ть. хотѧ да сѧ и на проаꙗ ѡкѹ-
шаѥши. къ лѣствици бо подо-
бьно наше житиѥ и теениѥ.
ꙗкоже бо и на лѣствицю лѣꙁꙑ-
и. не можеть прѣди на вꙑсотѣ
стати. нъ на пьрвꙑꙗ степе-
ни подобаѥть въстѹпати.
тае иже сѹть по тѣхъ. до не-
ꙗже вꙑсотꙑ ѥсть мощьно ро-
дѹ ьловѣьскѹ въꙁити.
ꙗкоже бо и при лѣствици пь-
рвꙑи въсходъ ѥсть. ѥже въсТѹ-
пати ѿ ꙁемлѧ. тако иже по
͞бжию повелѣнию жити мꙑ-
слить. то наало ѥмѹ бѹде-
ть ѥже ѿлѹити сѧ ѿ ꙁъла.
нъ юди сѧ прѣмѹдрости
͞бжии. како ти сѧ по три мѣ-
ста дасть блюсти. ѥже не иТи
на съвѣтъ неьстивꙑихъ.
ни стати на пѹти грѣшьнꙑ-
ихъ ни сѣсти на столѣ гѹ-
бительнѣ. пьрвꙑꙗ ѹбо бла-
стꙑни (sic) ѥсть истота помꙑ-
сла нашего. небонъ корень ѥ-
сть плътьнꙑимъ. ꙗже въ
͞срдци ѥсть мꙑсль. прѣлюбо-
дѣꙗниѥ бо въ ͞срдци любосла-
стиваго. пьрвѣѥ въꙁгорить
сѧ. ти же плътьскѹю сквь-
рьнѹ створить. да тѣмъ ͞хсъ
рее вънѹтрь ѥсть въ ͞лвцѣ
ѥже сквьрнить ͞лка. блаже-
нъ же и тъ иже на пѹти грѣ-
шьнꙑихъ не ста. пѹть бо
житиꙗ се нариеть. понеже
9б
въ съконьаниѥ житиꙗ сего
приходимъ. ꙗкоже бо и въ лоди-
ꙗхъ съпѧщии. бꙑстриною и вѣ-
тръмь о себѣ носимъ. въ приста-
нища и вѣтрьнаꙗ мѣста въхо-
дѧть. сѣдѧще же въ нихъ не ю-
ють. нъ плѹтиѥ то на съкона-
ниѥ ꙗ приносить. такоже и на-
шимъ лѣтомъ мимотекѹще-
мъ. и комѹждьдо насъ на съко-
ньаниѥ грѧдѹщемъ. и не ю-
юще свою жиꙁнь съконьаваѥ-
мъ. ꙗко се съпиши а лѣта ми-
нѹють. аще ли бъдиши ти не
праꙁдьньствѹѥши мисльми.
нъ обае житиѥ се наше кона-
ваѥть. аще и не видимъ. нъ те-
ениѥмь ѹбо теемъ вьси ло-
вѣци. къждо бо насъ къ своѥ-
мѹ коньцю ближе пристѹпа-
ѥть. да сего ради вьси на пѹти
ѥсмъ. мимоходи бо ѥсмъ вси
въ житии семь. вьсе минѹѥ-
ши вьсе ꙁа тобою ѡстаѥть. ви-
диши на пѹти дѹбиѥ подъ-
цѣщено. красьнѹ сѣнь имѹ-
ще. и мѹравѹ веселѹющю сѧ.
или рѣкѹ красьнѹ стрѹꙗми и
бꙑстриною текѹщю. или исто-
ьникъ подъ дѹбиѥмь исхо-
дѧщь. или ино ьто ѥмѹже сѧ
достоить дивити. пае тѣмь
сѧ покрасивъ ͞лкъ. скоро мимо-
тееть. тае пакꙑ прилѹи-
ть сѧ камениѥ. дъбри. дрѧꙁгꙑ.
доми. стѣнꙑ. кладиѥ. тьрние.
9в
или ꙁвѣриѥ. и гади ꙗдовитии.
или ино ьто красьно. ли ꙁъло.
вьсѧ та минеши. тако ти ѥсть
житиѥ се наше. ни красьноѥ
ни люто скрьбьноѥ до коньца
прѣбꙑваѥть. пѹтьмь бо идꙋ-
ще. къде и пьрвоѥ пьрвꙑи пои-
деть. тѹ же слѣдъ створить.
тае вьси по немь дрѹгъ по
дрѹꙁѣ. такоже пѹть бꙑва-
ѥть. Смотри же брате. нѣ ли
ти тако же наше житиѥ и имѣ-
ниѥ. днⷭь ꙁемлю тꙑ бѹдеши
копалъ ли оралъ. а ѹтрѣ дрѹ-
гꙑи. и по томь инъ. видиши
ли села и клѣти на нихъ. и ви[но]-
градꙑ и ѡвощьникꙑ. коли-
ко ти ѹже именъ нъ иꙁмѣни-
ло сѧ ѥсть. оного словѧше село
и виноградъ. пакꙑ иного сло-
веть. и пакꙑ ѥ дрѹгꙑи прѣ-
ꙗ. словеть пакꙑ иного. нѣ ли
наше житиѥ акꙑ гостиньць.
акꙑ въ гостьбѹ пришьдъше.
скоро ѿсѹдѹ ѿходимъ. да
по истинѣ пѹть ѥсть. овогда
сего овогда оного приѥмлѧ. и
вьсѧ мимопроваждаꙗ. дрѹ-
га по дрѹꙁѣ идѹща. се же ѥ-
сть ѹвѣдѣниѥ добра. аще да
не съдѣлѧѥши ꙁъломѹ
помꙑслѹ. нъ ослабѣѥши.
да потомѧтꙑ пакости плъ-
тьнꙑꙗ. то ѹже живеть грѣ-
хъ. а аꙁъ ѹмрохъ ѹмъмь. ѹ-
мьрщвениѥмь грѣхꙑ. да бла-
9г
женъ ѹбо иже не мѹдить съ грѣ-
шьникꙑ. нъ ѹньшиимь помꙑ-
слъмь. въ доброьстьноѥ и исто-
ѥ житиѥ прѣсльпеть. дъва бо ѥ-
ста пѹти прѣдъ нами. ѥдинъ
широкъ и пространъ. а дрѹгꙑ-
и тѣснъ и пеальнъ. тако бо
͞глеть прѣистоѥ ͞ѥунглиѥ въ-
нидѣте рее ѹꙁъкꙑими вра-
тꙑ. небонъ широка сѹть вра-
та и пространъ пѹть. иже ве-
деть на погꙑбѣль. и мноꙁи сѹ-
ть иже ходѧть имь. и пеаль-
наꙗ врата ѹꙁъка ꙗже ведѹ-
ть въ животъ. и мало ѥсть обрѣ-
тающиихъ тъ пѹть. простра-
наго же повѣдаѥть ͞гь. понеже
слабостию и невѣрьствъмь грѧ-
дѹть мноꙁи ͞лвци. видѧть
бо въ немь питиꙗ и ꙗдениꙗ
и вьсѧкꙑ похоти плътьскꙑ-
ꙗ. скороминѹющаꙗ. ꙗже бѹ-
дѹть въ иꙁгꙑбѣль. а иже ѥ-
мѹ раꙁѹмѣѥть то по истинѣ
вельми ѹꙁъкъ ѥсть и бѣдь-
нъ. небонъ къ мѹкꙋ ведеть
бес конца сѹщою. а ѥго-
жето нариеть пеальнъ сѹ-
щь. жестоко бо сѧ ѥсть ѹкрѣ-
пивъше много ѹстрадати въ
семь малѣмь житии. да и
вельми нꙑ льгъкъ бѹдеть
и радости пълнъ вѣрѹющи-
имъ надѣжею. да тѣмь сѧ
обрѣтаѥть малоади грѧ-
дѹщаꙗ пѹтьмь тѣмь. ра-

10а
сна же вожда пѹтьма тѣма
ѥста. кꙑиждо ѥю къ собѣ съ-
вращаѥть ͞лка. нъ побесѣ-
дѹимъ да бѹдеть раꙁѹмь-
но ѥще ѡ тою пѹтью вамъ.
ꙗкоже съкаꙁають ͞стии мѹ-
жи рекѹще. имать гладъ-
кꙑи пѹть и мѧкъкꙑи во-
дьца. лъстивъ бѣсъ и лѹка-
въ. сладостию вьсѧкою бѣдѧ
иже ѥго послѹшаѥть въ и-
ꙁгꙑбѣль ведꙑи. а ѡстрꙑ-
и и лютꙑ пѹть ͞англа ͞блго-
дѣтьна. трѹдꙑ ͞блговоль-
нꙑими. ведѹть въ ͞блгоѥ
съвьршениѥ. донъдеже дѣ-
тьскъ ѥсть къждо насъ. то
въ семь житии сладости ище-
ть а ѥмѹже ѥсть прѣди бꙑ-
ти то ни хѹдѣ сѧ попеете.
къгда же мѹжьсцѣ годѣ ста-
неть. и ѹмъ сѧ ѥмѹ ѹтвь-
рдить. и тъгда видѣти на-
ьнеть. акꙑ на двоѥ сѧ дѣ-
лѧща. и асто на оба пѹти
окомь ͞дшевьнꙑимь прѣме-
ща и въꙁираꙗ. и ѥже въ обо-
ю тою иꙁбереть. да грѣшьнꙑ-
ихъ житиѥ все нѣсть сего житї-
ꙗ. и вьсе красьнаꙗ. а ͞спсающї-
ихъ сѧ пѹть. ѥликоже добро
и ͞блгодѣтьно ѡбѣщаваѥть.
толикоже трѹдьно и болѣꙁь-
ньно сѹщеѥ нꙑне даѥть. а
сладъкоѥ се житиѥ и сквьрнь-
ноѥ. не жидѹщю добра. Въ
10б
послѣдьнѧꙗ дьни. покаꙁа-
ѥть приꙗтиѥ. да тѣмь ѹбо
вьсѧкого ѹма вратъ обьхо-
дить. ти прѣмещеть мꙑсль-
ми ѥгда помꙑслить на до-
бро. то ͞блговольство сѧ име-
ть. ѥгда ли въꙁьрить на нꙑ-
нешьнеѥ. то сиꙗ сладости и-
ꙁволить. сьде видить плъть-
ноѥ въгождениѥ. а тамо на-
каꙁаниѥ и мѹениѥ люто.
сьде пиꙗньство. а тамо вели-
ю жаждѹ приѥмлѧ. сьде смѣ-
шьноѥ гроходаниѥ. а онѹдѣ сль-
ꙁꙑ многꙑ. сьде игрꙑ. а онъде
мольбꙑ. сьде свирѣли и трѹ-
бꙑ. а онде стенаниѥ и въꙁдꙑ-
ханиѥ. сьде блѹдъ а онде въꙁдь-
ржаниѥ. да не моꙁѣмъ иста-
го добра ѹправити ѹмъмь
далее бо ѥсть ѿселено насъ.
а сласти сиꙗ грѣховьнꙑꙗ въ
рѹкѹ нашею сѹть. и приѥмь-
лемъ ꙗ. да блаженъ ѥсть ѥго-
же не съблаꙁнать сласти ль-
стьнꙑꙗ на иꙁгꙑбѣль. нъ
тьрпѣниѥмь надѣжда ͞спсе-
нꙑꙗ жидеть. и въ пѹти ꙁъ-
лꙑꙗ своима ногама не стѹ-
паѥть. и на столѣ гѹбите-
ль не сѣде. ѥда сиꙗ стопꙑ мѣ-
нить ни ѹбо. нъ обꙑкъшаꙗ
сѧ въ грѣсѣхъ. велить бо сѧ не
пригвоꙁдити ѥмь. ѥгоже
нꙑ сѧ подобаѥть ꙁѣло блюсти.
небонъ иже любѧть грѣхꙑ.
10в
то пригвождають сѧ ихъ. а-
кꙑ наѹкъ си створьше. ихъ-
же ѥдъва гонеꙁнѹть подви-
ꙁавъшеи сѧ. ꙗко бо ѡбетъша-
ѥть врѣдъ ͞дшевьнꙑи. и ꙁълꙋ
памѧть мноꙁѣми годꙑ ѹ-
твьрдить сѧ въ васъ. то ѥдва
исцѣлѣѥть. а дрѹгоици оти-
нѹдь обетъшавъ не исцѣлѧ-
ѥть. да блюсти сѧ бꙑ да сѧ бꙑ-
хомъ не прикасали ꙁълѹ. а-
ще ли и то бѹдеть. то вътороѥ
по прикосновении грѣха. ѹ-
же ꙗко ѿ ꙗдовита ꙁвѣри ѹꙗ-
дени ѿскоимъ. ꙗкоже и со-
ломонъ о женѣ сквьрньнѣ рее
не пристави ѡка своѥго къ та-
ковѣи женѣ. ѿскои а не ꙁамꙋ-
ди. сѹть же и дрѹꙁии нꙑне.
иже иꙁъ ѹности въ плътьнꙑ-
ꙗ сквьрнꙑ сѹть въпадали.
и даже и до старости по наѹкꙋ
томѹ ꙁъломѹ въ грѣсѣхъ прѣ-
бꙑвають. ꙗкоже бо и въ калѣ
валѧющии сѧ. такоже и сии
въ грѣсѣхъ сквьрнѹ и стѹдъ
дѣлающе по вьсѧ дьни. да до-
бро бꙑ ѥже не помꙑшлѧти ꙁъ-
ла. аще ли невъꙁапь съблажне-
ниѥмь неприꙗꙁнинъмь прї-
ꙗлъ бѹдеши неистаꙗ сквь-
рнꙑ. то не ꙁамѹди въ грѣсѣ
томь. да не сѣдаи на столѣ гꙋ-
битель ѹбо. кто же сѹть гѹ-
бители. не иже ли пьрвоѥ сами
сѧ погѹблѧють. таже въскра-
10г
и тебе стоꙗщю. своѥ дѣло про-
стираѥть на всѧ. и хотѧть ꙗ
многꙑ створити. ꙗциже
сѹть и сами. да ѡбьщиѥмь
тѣмь ꙁълиимь покрꙑваю-
ть сѧ имъ грѣси. и тако ѹкори-
ꙁнꙑ гонеꙁнѹть. нъ ни огню
мощьно ѥсть ставити сѧ въ тре-
тиѥ въвиꙗвъшю. аще сѧ ѥмѹ
съ вѣтра лѹить. донъдеже
не пожьжеть. такоже и по грѣ-
хъ сѧ ѥдинъ ѥмъше. не мощь-
но ѥсть въ ѥдиномь сѧ томь ста-
вити. аще вьсѣхъ да не погѹби-
ть приближающиихъ сѧ къ не-
мѹ грѣховъ. нъ не таци бꙑва-
ють боꙗщии сѧ ͞ба. рее бо инъ-
де ͞дхъ ͞стꙑи. блажени вьси бо-
ꙗщии сѧ ͞ба. о вьсѣхъ сѧ рее сло-
во се. любо рабъ бѹди любо вла-
дꙑка. ли ѹбогъ ли богатъ. лю-
бо кто клосньнъ тѣлъмь. или
какъ любо бѹди. нѣсть нико-
мѹже въꙁбранено блажениѥ
то. ѥжето мѣнить. лъжею бо
се блажениѥ. ѥже се мноꙁи лю-
бѧть. не такожде ѥсть. нъ ка-
ко рекѹ. ꙗкоже се аще кто бѹ-
деть богать. то не довълѣѥ-
ть то ѥмѹ на блажениѥ. нъ
трѣбѣ ѥсть ѥще. аще и съдра-
въ бѹдеть. аще бо богать бѹ-
деть а плътию клосньнъ. то
недостижьно бѹдеть блаже-
ниѥ ѥмѹ. и ѹбогꙑихъ бо ѡ-
каꙗнѣи ѥсть. мноꙁи ѹбо бо-
11а
[гатїи сѹть. а ѧꙁью] томими
[да тацѣи ѹкрꙋха] просѧщаꙗ
[пае блажать. а сами] сѧ пае
[всѣхъ въ бѣдъх сѧ м]ьнѧть. и
[богатство велико и]мѹщеи.
[или аще ꙁдра]ва си ѥсть плъ-
[ть и богатьство] ѥсть. а славꙑ
[не] имать ни ьсти то то дрѹ-
гаꙗ бѣда ѥсть. сѹть бо дрѹ-
ꙁии. имѣниѥ много имѹще.
и съдраво тѣло. а страсть мно-
гѹ приѥмлюще ѿ старѣиши-
нъ своихъ. ѿ тѣхъ ихъже и ра-
би имъ сѹть богатѣише. да
то си вьсего творѧть ти ꙁълѣ-
ѥ. пакꙑ аще слава бѹдеть и
богатьство и съдравиѥ. и по-
мощи не бѹдеть ни ѿкѹдѹ-
же ни ꙁащищениꙗ. мноꙁѣ-
мъ на нь ꙁълѣ мꙑслѧщемъ
и ꙁавидѧщемъ. и клевещюще-
мъ. тъ пае вьсѣхъ въ бѣдахъ
бѹдеть. ꙁаꙗе житиѥ живꙑ-
и. и стѣнѧ сѧ своѥго полоша и
боꙗ сѧ и глѧдѧ. и вьсего трепе-
ща. аще ли того не бѹдеть. и
любимъ бѹдеть вьсѣми. и
строино ѥмѹ вьсѧ жиꙁнь по-
идеть. слава и есть и набъдѣ-
ниѥ. ѥже николиже не може-
ть сѧ вьсе ѥдинъ де сълѹи-
ти. нъ ѡбае словъмь положї-
мъ ѥ. тако бѹдѹще. да все-
то сѧ прилѹить. томѹ ѥ-
диномѹ мѹжю. ти да не бꙋ-
деть ѥмѹ съпонꙑ никоѥѧ-
11б
же въ томь нъ и приꙗꙁнь ѿ наро-
да всего. и сла[ва] велика. и иꙁли-
ха богатьство. и съдравиѥ плъ-
тьноѥ и набъдѣниѥ ѿ вьсѣ-
хъ. а имать же[нѹ] ꙁълонравѹ то
того ьто ѥсть горе. вьсе то акꙑ
не имꙑ имать. и ꙗкоже стра-
ждеть не имꙑи ниьтоже. то-
же състраждеть съ тацѣмь по-
дрѹжиѥмь. се ли рьцѣмъ бѹ-
ди и си строина. и добра съ мѹ-
жьмь своимь. нъ да имать
дѣти бѹѥ. и ꙁълонравꙑ то
того ьто ѥ горе. не пае ли не и-
мѹщаго ихъ въ бѣдѣ ѥсть
да. како любо въꙁьри на ͞лвь-
ско житиѥ. то ѿвьсѹдѣ види-
ши ѥ. бѣдꙑ и пакости пълно.
да ниьтоже тако нѣсть бла-
ꙁньно. ꙗкоже ͞лвьско жити-
ѥ. нъ не такъ ѥсть ижь сѧ бои-
ть. нъ вьсего того ꙁъла простъ
ѥсть. ти ꙗко въ ꙁавѣтрьнѣ
мѣстѣ сѣдить. истовѹю бла-
гꙑню и жиꙁнь приѥмлѧ. да
сего ради пррⷪкъ прѣминѹвъ
се тъию блажить. ѥгоже бла-
жениꙗ ѹбогꙑимъ намъ да-
жь ͞гь ͞бъ достоиномъ бꙑти.
на славѹ ͞оцю и ͞снѹ и ͞стомѹ
дѹхѹ нꙑне и присно и въ вѣ <
иѡана ꙁлатоѹстаго слово. ѡ вѣ-
рѣ и ѡ тъщиславѣ. ͞ги ͞блви <
Нъ ѡ любовластии и ѡ тъще-
славии. како ти вьсе раꙁвра-
щаѥть. и иꙁгѹблѧѥть.
11в
врѣдьнꙑ и слѣпꙑи имѣниѥ
по исти[нѣ] творить. ꙗкоже и во-
жа искати. нъ арѹ понѣ рꙋ-
ьнꙑихъ вождевъ
бꙑша искали. нъ сами собо-
ю пъвають при вьсемь. акꙑ
мьгла бо поклюьши и мра-
къ дьржить ͞срдца ихъ. не да-
дѧще имъ ни хѹдѣ же проꙁь-
рѣти. да какъ имамъ при-
ꙗти. ѿвѣтъ гнѣва ради гнѣ-
въ дьржаще. а страха ͞бжиꙗ
не имѹще ꙗкоже се мноꙁи
сквьрньнии творѧть. дрѹ-
ꙁии хотѧще си ѹгодиѥ гнѣ-
вѹ створити. ѹнѧть и тъ-
щетѹ многѹ подъꙗти. и
на милостꙑню не помꙑшь-
лѧють. нъ тъию да си бꙑ-
ша въгодиѥ створили. да ѥ-
мѹже насъ съдолѧѥть врѣ-
дъ тъ ꙁълꙑи. то томѹ не мо-
жеть съдолѣти ͞бжии страхъ.
мъного бо и добро творимъ.
нъ ади сѧ тъию стꙑдѧще
а ͞ба не боꙗще сѧ ни хѹдѣ же.
смотри бо ми како ти ͞лци
срама дѣлѧ имѣниꙗ своꙗ
отъдають. колико ти пода-
рии творѧть дрѹгомъ. иже
имъ ѹгодиꙗ творѧть. въ ко-
ликꙑ же грѣхꙑ въпадаю-
ть. дрѹгъ своихъ не могѹ-
ще иꙁбꙑти. да ѥлмаже стꙑ-
дѣниѥ ͞лвьско можеть. и
въ ꙁъло и въ добро въвести.
11г
то беꙁ ѹм[а ͞глемъ ꙗко не може-]
мъ добра [створити. можемъ но]
не хощем[ъ. Егда бо инꙑ ͞лвкꙑ ви-]
димъ мо[гꙋще сѧ ѹдръжати.]
а тѹ же ͞д[шю имѹща. и такожде]
тѣло и тъ же [ѡбраꙁъ. помꙑ-]
сли бо тꙑ ͞ба ͞ст[аго и нбнⷭѹю]
славѹ. приложи же славѹ тꙋ
къ сеи жиꙁни нꙑнешьнии.
да скоро расмотрь. и ѿбѣгне-
ши ѿ сеꙗ. аще ли да ꙁѣло жа-
диши славѣ. то нѣ ли ти ѹне
͞бжиꙗ славꙑ жадѣти. аще бо
тоꙗ понеши жадѣти. то ско-
ро ти си омьрꙁнеть. а тꙑ да
ѹвѣси како ти си бещьсть-
на ѥсть. а донъдеже не въꙁище-
ши ͞бжиꙗ славꙑ. то ни сеꙗ мо-
жеши добрѣ раꙁѹмѣти ко-
лма ѥсть сквьрньна. и ко-
лма хѹдѣ и рѹжьна. ꙗкоже
бо ꙁълѹ женѹ поимъ и про-
кѹдивѹ. донъдеже ю лю-
бить не можеть ѥи раꙁѹмѣ-
ти. кольма ѥсть ꙁъла и сквь-
рньна. и прокѹдива любъ-
ви ꙁастѹплѧющи ои. и не
дадѹщи раꙁѹмѣти кака
ѥсть слава та. да како нꙑ ѥ-
сть того гонеꙁнѹти. не аще
ли помꙑслиши ꙗкожѥ и мъ-
ноꙁи грѹбии имѣниꙗ своꙗ
вътъще растакаша. а ни хѹ-
да добра не приꙗша ѿ него.
и аще помꙑслиши ѹмьръ-
шаꙗ. како ти ни худꙑ сла-
12а
[вꙑ прїꙗша. и помꙑсли]
[како ти ѥлма еⷭ
[тоїю славꙑ сеѧ. а]
[истинꙑ въ неи]
͞[нѣⷭ.] не бо
[може многꙑи на]родъ въ
[правдꙋ] хвалити и славити.
[но]. иже имъ ѹгодиꙗ творѧть.
то тъ ꙗ хвалѧть и славѧть.
нъ аще хощете то раꙁѹмѣи-
те. како ти иже блѹдьница-
мъ своѥ имѣниѥ дають. и и-
же игрьцемъ дають. нъ не тѣ-
хъ рееши мѣню аꙁъ. нъ правь-
дивꙑꙗ и творити могѹща-
ꙗ добро. ꙗрѹ могли и вьси тво-
рити добро. нъ не вижѹ васъ
нꙑне. нитоже добро творѧ-
щь. кто бо нꙑне правьдьнаго
хвалить. какъ ли тъ ѥсть пра-
вьдивꙑи. аще добраꙗ дѣла тво-
рѧ славꙑ жадить. нъ аще и до-
бръ ѥсть дѣлъ. то вьси тѧжю-
ть и ѹкарѧють. аще ли ѿ ͞лкъ
жадить хвалꙑ то нѹжда ѥ-
мѹ ѥсть творити. ѥже наро-
дъ любить. нъ хотѣлъ бꙑхъ
да ѥже ͞бъ любить то то твори-
те. и ѿ того хвалꙑ въꙁиска-
ите дѣлающе ѥже ͞бѹ ѥсть го-
дѣ. а на хвалѹ ͞лвьскѹю
ни хѹдѣ же въꙁирающе нъ прї-
лежаще ͞млтвѣ и альбѣ. а мї-
лостꙑню творѧще. аще не мо-
жемъ гонеꙁнѹти ꙁъла то-
го. то ѿ того врѣда бѣжимъ
12б
[далее]. на ѥдинѹ тъию ꙁьрѧ-
[ще] ѥже ѿ ͞ба слава ѥсть. да ю прї-
имемъ ѿ обьщаго ͞влдкꙑ. и
съ добрꙑими дѣлꙑ сию жи-
ꙁнь прѣплѹвъше. обѣщанꙑ-
ꙗ благꙑнѧ приимемъ съ лю-
бѧщиими ѥго. съ ͞блгодѣтию
͞лколюбиѥмь ͞га нашего ͞іс
͞хса. съ нимьже ͞оцю кѹпьно.
съ ͞стꙑимь ͞дхъмь слава. нꙑ-
не и присно и въ вѣкꙑ вѣко <
іѡана ꙁлатоѹстааго слово. ꙗ-
ко не лѣпо ѥсть ѡ нꙑнешьнихъ
пещи сѧ. пае хотѧщиихъ бꙑ-
ти вѣьнꙑихъ <
Съгрѣшающаꙗ прѣдъ вьсѣми
ѡблиаи. да дрѹꙁии ꙁьрѧ-
ще тѣхъ страхъ имѹть. ꙗ-
коже бо ѥсть ꙁъло беꙁ грѣха
осѹждати. такоже и не обли-
ати ꙗвленꙑихъ грѣхъ. акꙑ
пѹть бо ѡнѣмъ ѥ створити.
облиати не просто рее. нъ
съ ꙗростию да инии ꙁълии
ѹбоꙗть сѧ. како бо ͞хсъ рее
иди облии прѣдъ тобою ѥди-
нѣмь. прости и пьрвѣѥ въ съ-
борѣ облиити. ѥгда бо грѣ-
хъ бѹдѹть вѣдѹще а каꙁни
не вѣдѹще. пае съблаꙁьнѧть
сѧ. велить бо вьсѣмъ страхъ
имѣти ѿ ѥпискѹпа. и вьсѣ-
мъ поставлѧѥть ѥго. небонъ
ина ѿ помꙑслъ раꙁѹмѣва-
ють сѧ и расѹжають. тѣмь-
же рее бꙑти послѹхомъ. ꙁъ-
12в
лѣ стражющиихъ да [плѹвше]
тишинꙑ. нощи же мѣню[а срѣ]-
бролюбьци. и то пристанище
ꙁасꙑпало имъ ои лихоимѣ-
ниѥ. толми бо сѧ о немь пекѹ-
ть. ꙗкоже ни нощию покоꙗ
не имѹть бъдѧще о немь. а ѿ-
нѹдѣ коѥ слово можеть съка-
ꙁати пещи несътьрпимꙑꙗ.
рѣкꙑ огньмь полѧщаꙗ. и
скрьжьтъ ꙁѹбьнꙑи. и ѹꙁꙑ
нерѣшимꙑꙗ. ьрви ꙗдови-
таго. тьмѹ вьнѣшьнюю вь-
сѧ лютаꙗ неконьаѥмаꙗ
николиже. да ѹбоимъ сѧ въ-
ꙁлюблении несꙑтааго неисТо-
вьства. такꙑ бо ꙁъли гѹбѧ-
ть наше ͞спсениѥ. не можемъ
бо имѣниꙗ любити и ͞дша.
нъ ѹвѣдимъ ꙗко имѣниѥ се
ꙁемлѧ и попелъ ѥсть. ѿходѧ-
щемъ бо намъ ѿсѹдѹ остане-
ть насъ. многашьдꙑ же и на-
мъ живомъ сѹщемъ. ѿскае-
ть ѿ насъ. небонъ и пьрвѣѥ мꙋ-
кꙑ въ многꙑ напасти и ра-
нꙑ въмещеть нꙑ. сварꙑ въ-
ꙁдвиꙁаꙗ и клѧтвꙑ и тѧжь-
бꙑ. нитоже бо тако не твори-
ть ѹбога. ни въꙁдвижеть ра-
тии ꙗкоже срѣбролюбиѥ. ѥ-
ли бо въ ѹбогꙑхъ ͞дшахъ лю-
тꙑи сь недѹгъ лѹьшю. тво-
рить нищетѹ. аще бо ѹбогъ
сꙑ срѣбролюбьць ѥсть. то не ѿ
имѣниꙗ нъ ѿ глада каꙁнь
12г
[прииметь и имѣнїꙗ бо не хощеть]
[сѧ насꙑтити николиже простран-]
[но. нъ и ѹтробѹ свою мꙋить гла-]
[домъ. и тѣло наготою и ꙁимо-]
ю жь[меть. пае свѧꙁанꙑ-]
хъ стра[жеть. сѣривъ и скверна-]
въ. и присно пла[ет сѧ и стене-]
ть. ꙗкоже вьсѣхъ сꙑ бѣд[нѣи.]
аще бо въ тьргъ вълѣꙁеть то [мъ]-
ногꙑꙗ ꙗꙁвꙑ приимъ ѿидеть.
аще ли въ поꙁорище. то такоже
не тъию богатꙑими. нъ и
блодьницами (sic) сѣдѧщиими ѥ-
гда бо ѹꙁьрить блѹдьнꙑꙗ же-
нꙑ. ꙁлатъмь ѹкрашенꙑ ͞дша
ѥмѹ ꙁьрѧщи блистаниꙗ ꙁла-
тьнааго тьлѣѥть. аще бо и мо-
рю плаваѥть. то кѹпьца и мъ-
ногоносьнꙑꙗ кораблѧ помꙑ-
шлѧꙗ. и многꙑ прибꙑтъкꙑ
и жити не бꙑ хотѣлъ ѿ тѹгꙑ
аще ли по ꙁемли ходить. то ни-
вꙑ села. виноградꙑ. банѧ.
прибꙑтъкꙑ помꙑшлѧꙗ. и
живота своѥго не въмѣнѧѥть
въ животъ. аще ли въ хлѣвинѣ
ꙁатворить сѧ. то ꙗꙁвꙑ ꙗже
приꙗлъ хотѧ того раꙁасѧꙗ
пае гѹбить си ͞дшю. ѥдиною
же тъию мнить ѹньшю си ѹ-
тѣхѹ о дьржащии ѥго ꙁъли
сьмьрть. не ѹбогꙑи же тъи-
ю нъ и богатꙑи. и вьсѧкъ въ-
падавꙑи въ недѹгъ сь под-
иметь се. тации же пае тьмь-
ниьникъ стражють. не неи-
13а
мѣниѥмь. нъ несꙑтьствъмь
иꙁволениꙗ. иже присно вѧщь-
шю хотѧть. и николиже не мо-
гѹть оставити ꙁълꙑꙗ тоꙗ
похоти. да сихъ ради вьсѣхъ
бѣгаимъ срѣбролюбиꙗ. гѹ-
бѧщаго наше ͞спсениѥ. и ͞дше-
гѹбительна. а приꙗтьна дъ-
бри огньнꙑꙗ. врага ͞црства
͞нбсьнааго. родителѧ вьсѣхъ
ꙁълии сѹща. да не брѣꙁѣмъ
имѣниꙗ маловрѣменьна-
го. да насладимъ сѧ имѣнї-
ꙗ вѣьнааго. и ͞блгꙑмь ѹго-
тованꙑихъ любѧщиимъ ѥ-
го. ихъже даровъ бѹди вьсѣ-
мъ намъ ѹлѹити. ͞блго-
дѣтию и ͞лколюбиѥмь ͞га
нашего ͞іс ͞хса. ѥмѹже слава
͞оцю кѹпьно съ ͞стꙑимъ ͞дхъ-
мь слава. нꙑне и присно <
іѡана ꙁлатоѹстааго слово ѡ кро-
тъкꙑхъ и тихꙑихъ. и ѡ гнѣ-
вливꙑихъ. ͞ги ͞блви <
Не тольма бо ͞лвци на ͞блго-
дѣꙗниꙗ ѹрищють сѧ.
ꙗкоже боꙗꙁнию въстѧ-
гнѹти сѧ. и искажют сѧ
а юдьнии и велиции. и бо-
голюбьци ѡбоѥго того не трѣ-
бѹють. ꙗкоже и павьлъ бѣ-
аше. тако бо ѥ лѣпо любити
͞хса. иже нѣсть напъ. ни кѹ-
пььства брѣжаше. нъ ѥже
ѥсть годѣ ͞бѹ то же вьсе тво-
рѧше. колико ѹбо сльꙁъ до-
13б
стоини ѥсмъ. ѥгда толицѣ-
ми дългꙑ дължьни сѹще. ни
ꙗко кърьмьници ͞црства бо-
жиꙗ не въꙁискѹѥмъ. коли-
ко нꙑ обѣщаваѥть благъ. то-
же и тако ѥго не брѣжемъ. да
ьто тоꙗ вражьдꙑ ꙁълѣѥ ѥ-
сть. а берѹщеи имѣниѥ и не-
насꙑтѧще сѧ. любо и врагꙑ.
любо и ꙁълꙑ рабꙑ. любо и сквь-
рньникꙑ обрѧщють. ти тъ-
ию да сѧ надѣють ѿ нихъ
ꙗкоже могѹть ими обрѣсТи
имѣниѥ. то вьсѧ имъ ѹгоди-
ꙗ творѧть. и вьсѣхъ пае до-
брѣишаꙗ творѧть. тъию
да бꙑша ѿ нихъ обрѣтова-
ли и приимали. имѣнию
бо надѣжда не дасть имъ
на не гнѣвати сѧ. ни ꙁъла по-
мꙑшлѧти. а ͞бъ обѣщаваѥ-
ть имъ ͞црство. нъ се ѹнѧтъ
иже оⷮ тацѣхъ ꙁълии приима-
ти сквьрнꙑ. ꙗкоже се бꙑ ͞црь
съ своимь ͞снъмь приасть-
никꙑ нꙑ хотѣлъ створити.
а мꙑ ѥ не брѣгли. нъ и въꙁъ
͞блгодѣть бꙑхомъ отвьрнь
бѣгали ѥго. а да нꙑ бꙑ при-
ꙁꙑвалъ раꙁбоиниьскꙑи
старѣишина. иже нꙑ бꙑ бещи-
смене ꙁъло творилъ. и намъ
и ͞оцемъ и дѣдомъ нашимъ
и самъ да бꙑ пълнъ вьсего ꙁъ-
ла бꙑлъ. и нашю славѹ да бꙑ
погрѹꙁилъ. ти ѥдино тъи-

13в
ю да бꙑ покаꙁалъ нꙑ мѣдь-
ницю. да тою ради да бꙑхо-
мъ сѧ ѥмѹ кланѧли и люби-
ли и беꙁ года. а ͞бъ ͞црство обѣ-
щаваѥть. тоже прѣобидѣвъ-
ше и не брѣжемъ ѥго. ѡгнь
присно горѹщии строить нꙑ
диꙗвълъ. тоже ьсть приѥ-
млеть ѿ насъ. тоже се ͞бъ ѥсть
а онъ диꙗвълъ. видимъ же бра-
тиѥ ьто сь велить творити.
ьто ли ѡнъ. аще ли и се не не
бꙑ бꙑлъ ͞бъ. и онъ диꙗвълъ
ни сь да бꙑ ͞црства обѣщалъ.
ни съ диꙗволъмь да бꙑхомъ
въ огнь осѹжаѥми бꙑли. ь-
то бо велить ͞бъ творити. не ѥ-
же ли славьномъ въ вѣкꙑ
бꙑти. а сего велѣниѥ не ѥже
ли срамленомъ бꙑти. а въ
бещисменьнꙑꙗ бѣдꙑ въ-
пасти и бестѹдьнꙑꙗ. а ѡ-
нъ ѥже льгꙑню приꙗти и до-
бро. виждь бо ьто ти рее ра-
ꙁѹмѣите ѿ мене ꙗко кро-
тъкъ ѥсмь и съмѣренъ ͞срць-
мь. и обрѧщете покои ͞дшамъ
вашимъ. а онъ велить бѹи
бѹди не кротъкъ. и напра-
снивъ и гнѣвьливъ. и не ло-
вѣкъ съ проста рещи нъ ꙁвѣ-
рь. видимъ же коѥ ѥсть трѣ-
бѣѥ. и ѹспѣшьнѣѥ и и-
стѣѥ. вѣдомо бо се ѥсть. да
любо и не ͞глѣмъ сего. нъ и по-
мꙑслимъ. ꙗко ѡно диꙗво-
13г
ле ѥсть. аще бо и трѹдꙑ подъ-
ѥмлеть. то и побѣда нꙑ бѹ-
деть больши. не иже бо ѹдо-
биꙁнѹ велить творити. то
тъ ѥсть намъ строитель. нъ
иже велить творити любо и
съ трѹдъмь бѹди. нъ на стро-
и да бѹдеть. и ͞оци бо дѣтьмъ
дрѹгоици тѧжько велѧть тво-
рити. нъ на польꙁѹ. и власте-
ле пакꙑ рабомъ. а гѹбителе
и бѹии. сѹпротивь томѹ ве-
лѧть творити ꙁълаꙗ. обае о-
но повелѣниѥ ͞бжиѥ и сласть
имать. ѿ сего бо ѥсть ꙁнати
какого бо мьниши гнѣвьлива-
аго ͞лка сѹща. какого ли тьрпѣ-
ливааго и кротъкааго. не по-
добьна ли ͞дша кротъкаго пѹ-
стꙑни. въ неиже велико млъ-
аниѥ ѥсть и тихо все. а сего
гнѣвьливаго подобьна търъ-
жищю. идеже вьсѧкъ плищь.
и стьгнѣмъ градьнꙑимъ.
идеже мъногъ плищь и мѧ-
тежь исходѧщиихъ иꙁ града
и въходѧщиихъ вельбѹдъ
и мъщатъ. и женѹщиимъ
вельми криати къ прѣдънї-
имъ да ихъ не исперѹть. и па-
кꙑ подабьна ѥсть къ ꙁлата-
ремъ и къриꙗмъ. обоюдѹ
клюканиѥ творѧщемъ. и хра-
ми ти пълни клюка и тъпъ-
та. така ти ѥсть гнѣвьли-
вааго ͞дша. а кротъкааго ꙗ-
14а
ко и вьрхъ горꙑ истъмь вѣтръ-
мь повѣваѥмъ. свѣтьлꙑ лѹа
имꙑ. и истоьникꙑ истꙑ
и цвѣтъ вьсѧкъ добровоньнъ
и красьнъ. и садовиѥ доброѡво-
щьноѥ. и рѧсами отинѹдь лѣ-
по. и гласъ подобию томѹ да
бѹдеть сласть творѧ послѹша-
ющиимъ. ти да бꙑша сѣдѣлꙑ
птица пѣснивꙑ по вьршью дѹ-
бьномѹ. славиѥ и ластовицѧ.
и щюрове. ти да бꙑша въ ѥди-
нъ гласъ своꙗ жьрла ѹстроили
поюще. или вѣтръ съ въстока
льгъко повѣваꙗ. и ображаꙗ
листвиѥмь трепетьнꙑимъ.
или сквоꙁѣ бъриѥ шюмѧ. ти да
бꙑ горꙑ тоꙗ вьрхъ тъ и цвѣтъ-
мь ѹтворенъ. багъръмь и ь-
рвленъмь. и бѣлъмь и ꙁеленъ-
мь. ти да бꙑ вѣтръ малꙑ по-
тѧжа по немѹ. ꙗко и вълнꙑ
прѣкланѧлъ. да и стоꙗи въ-
скраи ни сѧ можеть вонѧ тоꙗ
насꙑтити. ни накрасовати
цвѣтьнааго того крашениꙗ.
видѧ же то мнѣти сѧ наьне-
ть на ͞нбси стоꙗ а не на ꙁемли.
или ꙗкоже се съ вьрха горꙑ. во-
да текѹщи своимь пѹтьмь.
и ображающи сѧ о каменице.
шюмъ творить сладъкъ. ꙗко-
же и ͞лвьскамъ костьмъ ра-
слабити сѧ послѹшающемъ
сласти тоꙗ и на сънъ сѧ ои-
ма ѹстрьмити. Вѣдѣ ѹбо
14б
сладъцѣ послѹшасте повѣда-
ющю ми. нъ и любили бꙑсте
видѣти такѹ пѹстꙑню. нъ
такоꙗ пѹстꙑнѧ слаждии ѥ-
сть ͞дша и ѹмъ тьрпѣливаа-
го ͞лка и кротъкааго. сѣ да и
свѣтильникъ вꙑ не съкаꙁѹ-
ѥмъ. ни вьрховъ горꙑ тоꙗ ѹ-
крашенꙑꙗ. дѹбиѥмь и исто-
ьникꙑ и птицѧми. нъ да
такъ обраꙁъ видѣвъше раꙁѹ-
мѣѥте. колика ти сласть ѥсть
тьрпѣливааго и кротъкааго.
аще бо и постоить кто въскра-
и тиха мѹжа. то великѹ поль-
ꙁѹ прииметь и свѣтьлость ѿ
него. ѥгда бо не гнѣвьна рѣь
иꙁидеть ѿ такого ѹма. нъ ти-
ха словеса или кротъка. то по исти-
нѣ ꙁеѳѹра вѣтра подражаѥть.
такого бо мѹжа и ѹ[вѣ]ти ꙗко и
медъ сѹть беꙁ велииꙗ. подра-
жаꙗ пѣснивꙑихъ птиць. да
колма тъ ѥсть болии. и слажи-
и того вѣтра. и тѣхъ птиць. ꙗ-
коже бо и на тьржищи вънесе-
нꙑ птица сладъцѣ поють. и
гнѣвьливꙑимъ ꙗ слꙑшаще.
акꙑ блѧдь сѧ творить. тако-
же и наша ꙁаповѣди въ ѹмꙑ
лютꙑихъ въпадъша. нъ и вь-
си пораꙁѹмѣѥмъ. ꙗкоже
кротъкꙑи и тихꙑи. вельми
ѥсть болии гнѣвьливааго и
бѹꙗго. раꙁно же дѣлꙑ. сь ͞бѹ
ѥсть ѹгодьникъ. а ѡнъ ди-
14в
ꙗволѹ. ꙁьрите же како не беꙁ ѹ-
ма ͞глахъ. аще и ͞бъ не бꙑ бꙑлъ
се. а оно диꙗвълъ то и самъ ꙁъ-
лаꙗ дѣла ѹкаꙁають ѿбѣгъ-
нѹти себе. а къ добрѹ пристѹ-
пити. тихꙑи бо и себѣ ѥ сладъ-
къ. и инѣмъ на ѹспѣхъ. а гнѣ-
ливꙑи и самъ себѣ ѥ на врѣ-
дъ. и инѣмъ на пакость. ниь-
тоже бо нѣсть ꙁълѣѥ ͞лка сьрди-
та и ниьтоже горьеѥ. ѹне ѥ-
сть по истинѣ съ ꙁвѣрьми жи-
ти. неже съ тацѣмь ͞лкъмь
ꙁвѣрь бо ѥдиною къде сѧ ѹкро-
тить. тѹ же въ обꙑаи томь
присно прѣбꙑваѥть. а сего ѥлї-
шьдꙑ ѹкротиши. то пакꙑ а-
кꙑ ꙁвѣрь бѹдеть. раꙁвѣ аще се-
бе самъ въ инъ не исправить.
ꙗкоже бо дьнь тихъ и свѣтьлъ.
и дрѹгꙑи бѹрѧ и стѹдени пъ-
лнъ сꙑ. такоже ѥсть кротъка-
го и гнѣвьливаго ͞дша. аще же-
нꙑ бꙑ не бꙑло инѣмъ на врѣ-
дъ. нъ себѣ тъию. а и то вели-
ко ꙁъло ѥже иномѹ на врѣдъ
бꙑти. то ѡбае небрѣꙁѣмъ
того. нъ съмотримъ и томѹ
самомѹ. колика бѣда ѥсть о-
тъ того гнѣва. кꙑи бо мѹи-
тель можеть толма ребра съкро-
ити. и ли ражьнꙑ повира-
ти тѣло. кꙑи ли бѣсъ толма
въꙁбѣсити и истѹпити ѹма.
ꙗкоже гнѣвьливии и бѹии
творѧть. видѣхъ бо многꙑ гнѣ-
14г
въмь въ ꙗꙁѹ въпадъша. и лѹ-
щьши огнь отъ того бꙑваѥ-
ть. да ѥлмаже тѣлѹ великъ
врѣдъ бꙑваѥть. то раꙁѹмѣи
коликъ ти пае ͞дши бꙑваѥть.
нъ не рьци ꙗко не вижю ѥго. нъ
помꙑсли понеже приѥмлеть
тѣло всѧ та ѿ гнѣва. иꙁ ѹма
бо бꙑваѥть гнѣвъ. мноꙁи бо
и ои си искаꙁиша гнѣвъмь.
и въ недѹгъ въпадоша тѧжь-
къ. а иже прѣтьрпить твьрдѣ.
то тъ ѹдобь прѣпроводить жи-
ꙁнь свою. съмотри брате коль
ти нꙑ тѧжько велить твори-
ти диꙗволъ. и томѹ вьсемѹ
напьдѹ нꙑ даѥть огнь вѣь-
нꙑи. и вадьца ѥсть на вьсе ꙁъ-
ло. и врагъ ͞спсению нашемѹ.
нъ не бѹдѣмъ гнѣвьливи. да не
бѹдѣмъ бѣсомъ въ радость.
нъ поѹающе сѧ въ ͞стꙑихъ къ-
нигахъ. бѹдѣмъ же кротъци
тиси. ѹтѣшителе. милости-
ви а не ꙗри. да и сьде поживъ-
ше. и бѹдющиихъ ͞блгъ насла-
димъ сѧ. о ͞хѣ ͞ісѣ ͞ги нашемь съ
нимь же ͞оцю кѹпьно. съ ͞стꙑи-
мь ͞дхъмь слава дьржава ьсть
нꙑне и присно и въ вѣкꙑ <  <
іѡана ꙁлатоѹстаго слово. ѥже не по-
слѹшати иного ѡснованиꙗ и ѥже
не ѿаꙗти сѧ о грѣсѣхъ и ѥже аще
раба имаши добра <
Не моꙁѣмъ бо слѹшати ѥ-
реси. не бо може нитоже ино-
15а
го ѡснованиꙗ положити пае
лежащааго. нъ на томь ꙁиждѧ-
мъ вѣрѹ дьржаще сѧ ѥго. акꙑ прꙋ-
тиѥ винограда. не бѹди нито-
же межю ͞хсъмь и нами. аще бо
бѹдеть ьто межю нами то по-
гꙑбнемъ скоро. небонъ и прѹти-
ѥ ѿ съдьржаниꙗ пѹщаѥть сокъ.
ѥгда ли растѹпить сѧ то скоро па-
де. не имѣꙗ имь сѧ опрѣти. да
не моꙁѣмъ ѹбо просто съдьржа-
ти сѧ съ ͞хсъмь. нъ прилѣпимъ сѧ
твьрдо имь. аще бо ѿстѹпимъ
ѿ него то погꙑбнемъ. ѹдалѧю-
щеи бо сѧ рее ѿ тебе погꙑбнѹ-
ть. да прилѣпимъ сѧ ѥмь дѣлꙑ.
иже бо рее творить ꙁаповѣди мо-
ꙗ. тъ въ мънѣ прѣбꙑваѥть. тъ
бо ѥсть глава. а мꙑ тѣло. то мо-
жеть ли ьто раꙁно бꙑти межю
главою и тѣлъмь. самъ бо осно-
ваниѥ а мꙑ ꙁьданиѥ.
самъ виноградъ. а мꙑ
лоꙁиѥ. самъ ꙁѧть. а мꙑ невѣ-
стꙑ. самъ пастѹхъ. а мꙑ овь-
цѧ. онъ пѹть. а мꙑ ходѧщеи.
пакꙑ мꙑ ͞цркꙑ. а онъ въсели-
вꙑи сѧ. онъ пьрвѣньць. а мꙑ
братиꙗ. онъ животъ даꙗ. а мꙑ
живѹщеи. онъ свѣтъ. а мꙑ про-
свѣщаѥми. тѣмьже ѹже ма-
лоѥ се нѣсть мало нъ вьсе. ѥгда
бо мало ьто съгрѣшимъ. то не
моꙁѣмъ не небрѣщи. аще ли не-
брѣжемъ ѥго. то малъ мнимъ
скоро бꙑваѥть великъ. тако-
15б
же бо и риꙁа. аще сѧ наьнеть дъ-
рати. то небрѣгома бѹдеть то
съ проста раꙁдьреть сѧ. или аще
крова мало съпадеть съ храма.
то небрѣгъше вьсь храмъ раꙁо-
рить сѧ. да и мꙑ се помꙑшлѧ-
юще. не моꙁѣмъ небрѣщи ѡ
малꙑихъ грѣсѣхъ. да не въ
великаꙗ въпадемъ. аще бо не-
брѣщи наьнемъ. то въ глѹби-
нѹ ꙁълобꙑ въпадемъ сѧ. нъ и
падъше сѧ. то не моꙁѣмъ ѿа-
ꙗти сѧ ни сѧ облѣнити. да не
въпадемъ въ вѧщьша. не ѹдо-
бь бо ѥсть ѹже иꙁити ѿтѹ-
дѹ. нъ крѣпѧщемѹ сѧ ꙁѣло.
глѹбина бо ѥсть грѣхъ беꙁдь-
ньнаꙗ. и долѹ съводѧ оскрь-
блѣѥть. ꙗкоже и въпадъши-
мъ сѧ въ кладѧꙁь не ѹдобь
имъ самѣмъ иꙁлѣсти. нъ и-
ни имъ сѹть трѣбѣ да ꙗ и-
ꙁвлѣкѹть. такоже и въпа-
дъшии сѧ въ глѹбинѹ грѣ-
ха. нъ съпѹстимъ ѹжа къ
такꙑимъ и иꙁвлѣѣмъ ꙗ.
пае же достоить не тꙑ тъи-
ю. нъ и сами сѧ дадимъ да
въꙁидемъ. не толми ѥлма-
же сънидохомъ. нъ вельми
вꙑше аще въсхощемъ. небо-
нъ и ͞бъ помагаѥть нꙑ. не бо
хощеть съмьрти грѣшьни-
кѹ. нъ въꙁвратити сѧ и жи-
ти. да никтоже васъ не моꙁи.
ѿаꙗти сѧ. и никтоже да не
15в
страждеть страстию неьсти-
вꙑихъ. тѣхъ бо ѥсть такꙑи
грѣхъ. неьстивꙑи бо ͞лкъ
въ глѹбинѹ дошьдъ ꙁъла не
брѣжеть. тѣмьже не множь-
ство грѣхъ творить ѿаꙗни-
ѥ. нъ волѧ неьстивааго. аще
бо и вьсѧкѹ ꙁълобѹ съконьа-
ѥши. то рьци въ собѣ. ͞лколюбь-
ць ѥсть ͞бъ. и ͞спсению нашемѹ
хощеть. аще бѹдѹть рее грѣ-
си ваши ꙗко брощь. то ꙗко снѣ-
гъ ѹбѣлю ꙗ. и прѣставлю вꙑ
на инꙑ пакꙑ обꙑаꙗ. да не
моꙁѣмъ ѹбо ѿаꙗти сѧ. нѣ-
сть бо тако люто ѥже пасти сѧ
ꙗкоже падъшемъ лежати. ни
ѥсть люто ѥже ꙗꙁвѹ приꙗти.
нъ ѥже приимъше ꙗꙁвѹ. ти
не хотѣти иꙁвраевати. къ-
то бо похвалить сѧ исто имѣ-
ти ͞срдце. или кто дьрꙁнеть
истъ нарещи сѧ ѿ грѣхъ. се
же ͞глю да не створѹ васъ сла-
бѣиша. нъ да въꙁбраню не
въпадати вамъ въ ѿаꙗнї-
ѥ. нъ хощи ли ѹвѣдѣти ка-
къ ти ѥсть ͞блгъ ͞влдка нашь.
иꙁиде бо мꙑтоимьць тьма-
ми ꙁъли пълнъ. и рее ѿ вѣрꙑ
͞влдко ѡцѣсти мѧ. и съниде
оправьданъ. и прⷪркъмь рее
͞гь. грѣха ради малъмь нѣи-
мь оскрьбихъ и. и видѣхъ ꙗ-
ко пеальнъ бꙑсть. и поиде
дрѧхлъ и исцѣлихъ и. да ьто
15г
тъьно такомѹ ͞лколюбию.
да бѹдеть рее тъию ѡ грѣсе
дрѧхлъ. то ѿпѹщю грѣхъ ѥ-
го. мꙑ же и того не творимъ.
тѣмьже пае ͞ба раꙁгнѣваѥ-
мъ. иже бо и хѹдѣ ͞млстивъ
не бѹдеть. то въ правьдѹ то-
го не годѹѥмъ. и въ лютѹ-
ю нꙑ мѹкѹ въвьржеть. иꙁь-
дрѧдьнѣѥ бо небрѣжениѥ се
ѥсть. кто бо поскьрбѣ коли грѣ-
ха дѣлма. кто ли въꙁдъхнѹ
или кто по пьрсьмъ сѧ въꙁби.
кто ли попее сѧ о нихъ. аꙁъ
мьню ꙗко никтоже. нъ пла-
ють сѧ ͞лвци. дьни мъно-
гꙑ иꙁдрѧдь. ѹмирающии-
хъ дѣлѧ рабъ. и тъщетꙑ имѣ-
ниꙗ. а ͞дшю гѹбѧще въинѹ.
ни на ѹмѣ си того полагаю-
ть. да како имаши мощи ѹ-
молити ͞ба. ѥгда ни помꙑшь-
лѧѥши ако съгрѣшилъ ѥси.
ѥи рее съгрѣшихъ. то ꙗꙁꙑкъ-
мь ли ми ͞глеши. нъ рьци ѹ-
мъмь и иꙁ глѹбинꙑ въꙁдъ-
хни. да не тѹжиши вꙑинѹ.
небонъ аще бꙑхомъ тѹжи-
ли о грѣсѣхъ. то не бꙑ насъ ни-
ьтоже оскьрбило. пеали се-
и ѿгонѧщи вьсѧкѹ слабосТь.
нъ ино добро бꙑхомъ приѡ-
брѣтали. съ истовѣданиѥмь
ѥже не погрѹжати сѧ пеали-
ю житиꙗ сего. тѣмь бо бꙑхо-
мъ вѧщьшиими ѹмолили ͞ба
16а
ꙗкоже и нꙑнею гнѣваѥмъ.
и ꙗже творимъ. боле бо рьци мї .
аще имаши такого раба. мно-
го ꙁъла приѥмлюща ѿ дрѹ-
жинꙑ. ти не брѣгѹще о все-
мь томь. нъ тъию ѡ томь сѧ
пекѹща. ѥже тебѣ не раꙁгнѣ-
вати. то не довълѣѥ ли ѥмѹ
та доброта ѥдина. твои бо
гнѣвъ расꙑпа. воле же па-
кꙑ. аще не брѣщи наьнеть
нъ о клеврѣтѣхъ тъию пе-
щи наьнеть. ѥже тебѣ ѥ на
гнѣвъ. то не самъ ли мѹкѹ
въꙁдигнѣть. тако ти и ͞бъ
творить намъ. ѥгда не брѣ-
жемъ о гнѣвѣ ѥго. то пае вѧ-
щьшии гнѣвъ наносимъ на
сѧ. хощеть бо. да сами сѧ мѹ-
кꙑ грѣховьнꙑꙗ иꙁмолимъ.
того бо дѣлѧ мѹкѹ на нꙑ
пѹщаѥть. да страхъ ѥго не-
брѣжениѥ наше ѿженеть.
ѥгда ли прѣщениꙗ ѥдино-
го ѹбоимъ сѧ. то не да искѹ-
шениꙗ приꙗти. Нъ смотри
ьто ти рее къ ѥремии ͞бъ не
видиши ли ьто ти творѧть.
͞оци ихъ огнь гнѣтѧть. а ͞сно-
ве ихъ събирають дръва. и же-
нꙑ ихъ съвалѧють лои. да бо-
ꙗти сѧ братиꙗ. ѥда и ѡ насъ
тако рееть. никтоже бо не и-
щеть ͞хсова. нъ къждо своѥго
ꙁъла. ͞снове бо ихъ въ сквьрнѹ
текѹть. а ͞оци имъ въ лихо-
16б
иманиѥ. и въ граблениѥ ꙁла-
ꙗ. а женꙑ ихъ въ житиискꙑ-
ꙗ славꙑ. неже тъию въꙁбра-
нѧюща мѹжемъ. нъ и поѹ-
щающа на ꙁло. стани бо на тъ-
ргѹ. ти въпроси идѹщаꙗ. да
ти не бѹде ни ѥдиного же ͞дхо-
вьнꙑꙗ. дѣлѧ вещи текѹща.
нъ вьсѧ плътьскꙑихъ ради те-
кѹща. да доколѣ не помѧне-
мъ сѧ. доколѣ ѹбо тѧжькъ-
мь сънъмь съпимъ. то нѣсмь
ли ѥще сꙑти ꙁъла. и беꙁбожь-
нꙑихъ словесъ. довълѣѥть бо
нꙑ самоꙗ вещи искѹсъ. ѹка-
ꙁати въ настоꙗщиихъ ѹма-
лениѥ. ͞лвци бо ѹаще сѧ въ
нꙑнешьнии прѣмѹдрости. и
нитоже не вѣдѹще бѹдѹщи-
ихъ. нъ раꙁѹмѣвъше тъи-
ю сихъ вещии. мъногѹю хѹ-
дость. да тѣмь ѥꙗ осташа сѧ.
тѣмьже толикѹ добрѹ съпо-
добиша сѧ. а посредѣ валѧꙗи
сѧ. и не прѣꙁьрѧ малꙑихъ ве-
ликꙑихъ дѣлѧ. а ͞ба слꙑша-
ть покаꙁающа. и ѿкрꙑваю-
ща. и тако ѡбѣщаниꙗ вѣдѹ-
ще. по то не могоша сии ѹдь-
ржати сѧ. ꙗже покаꙁаша ѹдь-
ржаниꙗ добрии. ающе обѣ-
тъ великꙑи. коѥго бо ѡбѣта
нааꙗвъше сѧ. ти нищетꙑ до-
идоша. не ꙁане ли раꙁѹмѣ-
ша ꙁѣло. ꙗко нищета ѥсть ѹ-
ньшии ͞батьства. коѥꙗ жиꙁни
16в
надѣꙗвъше сѧ. тоже оставиша
пищю. а жестокомѹ житию
въдаша сѧ. не истоѥ ли сѹщь-
ство ѹвѣдѣвъше. и съглѧда-
въше ꙗкоже се ѹне ѥсть. и въ-
ꙁдьржаниѥ бо ͞дша на съдрави-
ѥ тѣлѹ ѥсть а не на болѣꙁнь.
да си вьсѧ ѹбо раꙁмꙑшлѧюще.
и бѹдѹщаꙗ ͞блгаꙗ асто по-
мꙑшлѧюще въ себѣ. и тако ѿ-
стѹпимъ отъ настоꙗщии-
хъ. да ѹлѹимъ бѹдѹща-
ꙗ благаꙗ. ͞блгодѣтию и ͞лко-
любиѥмь. ͞га нашего і͞съ ͞ха. ѥ-
мѹже слава въ вѣкꙑ вѣко <
іѡана ꙁлатоѹстааго слово. ѡ
дьржащиихъ гнѣвъ на вьсѧко-
го ловѣка. ͞ги ͞блгви <
Нъ понеже по сѣи ͞блгодѣти. е-
юже ѡправьдихомъ сѧ. и жи-
тиѥ трѣбѣ ѥсть. достоино по-
кажимъ дара тъщаниѥ. а-
ще имате матере добрꙑихъ
любъве. и съ многъмь тъща-
ниѥмь съхранимъ ю. любꙑ
же не проста сѹть словеса. ни
просто ͞иꙁгланиѥ. ѥже нищетꙋ
расꙑповати. болѧщиимъ по-
магати. плакати сѧ съ плаю-
щиими. и радовати сѧ съ радꙋ-
ющиими. то бо ѥсть любовьнꙑ-
и обраꙁъ. и мало сѧ мьнить
сѹщи. нъ вѧще ꙗвлѧѥть сѧ
прѣдъ ͞бгъмь. ѥже любъвь имѣ-
ти. и радовати сѧ съ радѹющи-
ими. то бо вѧще ѥсть и въꙁдь-
16г
ржаниꙗ. мноꙁи же горе творѧ-
ть прѣнемагающе. мноꙁи бо
плають сѧ съ плающиими.
нъ ѹже не радѹють сѧ съ радꙋ-
ющиими сѧ. нъ плають сѧ.
а ини радѹють сѧ. мноꙁи бо
въ бѣдѹ въпадаша. съ въпа-
дающиими въ бѣдѹ. тако и
тꙑ раꙁѹмѣвъ прѣстани ѹ-
бо отъ недѹга ꙁъла. аще бо не
ѿпѹстимъ грѣхъ братѹ. ни
онъ намъ ѿпѹстить прѣгрѣ-
шении нашихъ. по то блѣдѣѥ-
ши и трепещеши рьци ми. ьто тї
бꙑсть люто. таковии бо съ диꙗ-
вълъмь въ мѹкѹ вѣьнѹю и-
дѹть. аще славьнъ бꙑсть братъ
твои. или обильнъ то пае ти
достоитъ радовати сѧ и ͞ба сла-
вити. ꙗко ѹдъ твои великъ и
славьнъ бꙑсть. нъ тѹжиши ли
ꙁанеже ͞бъ славить сѧ. рать про-
стираѥть. нъ не на ͞бъ рее нъ
на брата. нъ того дѣлма въсхо-
дить къ ͞бѹ слава. нъ мною бꙑ-
хъ рееши хотѣлъ ͞бѹ слави-
мѹ бꙑти. нъ тꙑ радѹи сѧ.
братови ѹгажающю. слави-
ть бо сѧ и тобою ͞бъ. вьси бо рекѹ-
ть ͞блгословленъ ͞бъ имѣꙗи ра-
бꙑ кромѣ вьсѧкоꙗ ꙁависти.
веселѧщиихъ сѧ дрѹгъ о добро-
тѣ дрѹжьни. ьто ли ͞глю бра-
та. нъ аще бꙑ и ратьникъ бꙑ-
лъ ли врагъ. то и тѣмь ͞бъ сла-
вимъ ѥсть. аще бо кто иꙁдра-
17а
юѥть (sic) тѣло твоѥ отъ недѹга.
то аще ти и врагъ ѥсть. нъ ѹже
дрѹга ѥго створиши себѣ. ѹкра-
шающааго же тѣло ͞хсово. рекъ-
ше ͞цркве. то и дрѹга ѥго творѧ-
ща. врага и твориши. то ѹже ꙗ-
рѣ тъ кажеши. юже имаши къ
͞хсѹ. аще бо кто и ꙁнамениꙗ
творить дивьна. или трѹдꙑ
имать. или постъ. ли ꙁемлелѣ-
ганиѥ. ли какъ трѹдъ. и тою
добродѣтелию ͞англъ доидеть
вьсѣхъ. нъ да бѹдеть брато-
ненавидьникъ. то таковꙑи. и
блѹдьника и прѣлюбодѣꙗ.
и раꙁбоиника. и тати копаю-
щааго кѹпища. вьсѣхъ тѣхъ
оканьнѣи ѥсть. и да ми никто-
же не ꙁаꙁьрить о велиьствѣ
словеси. да вꙑ въ сласть въпро-
шю. аще бꙑ кто ѡгнь иꙁ ека-
нъ въꙁѧлъ. и бꙑ раꙁорилъ и по-
жьглъ ии домъ. и олтарь ѥ-
го бꙑ раскопалъ. то не бꙑсте
ли къжьдо васъ камениѥмь
вьргли на нь. ꙗко и на ꙁълодѣ-
ꙗ и на беꙁаконьника. не помꙑ-
шлѧѥши ли рьци ми. ꙗко на ѡ-
вьца ͞хсовꙑ въстаѥши. борѧ
сѧ съ пастѹхъмь овьць. ꙁа нѧ-
же ͞хсъ кръвь свою пролиꙗ. и
вьсе повелѣлъ намъ творити
и подъимати. не въспомина-
ѥши ли сѧ. ꙗко ͞влдка твои
славѹ тебѣ иꙁискалъ а не се-
бѣ. тꙑ же не ͞влднѧ ищеши
17б
нъ своѥꙗ. да ѥлма ѿ волѧ наше-
ꙗ ѥсть недѹгъ сь. то молитвꙑ
нꙑ трѣбѣ сѹть многꙑ. и кротъ-
ка ͞млсрдиꙗ. не любѧи бо брата
аще и въ мѹении просиꙗѥть.
то вьсе беꙁъ ѹспѣха творить. ра-
ть дьржа на вьсѧ. и на не обидѣ-
въшааго ѥго ниимьже. нъ по-
мꙑсли коликꙑ мѹкꙑ досто-
инъ бѹдеть таковꙑи. гории
ѥсть ѥлинъ. Аще бо любимъ лю-
бѧщиихъ насъ. то ниимьже
кромѣ ихъ ѥсмъ. небонъ ѥже
ꙁавидѣти горе ѥсть рати. рать-
нꙑи бо винѣ расꙑпанѣ бꙑвъ-
ши. ѥꙗже дѣльма рать бѣ. ѹ-
же и вражьдѹ расꙑпа. а иже вра-
жьдѹѥть николиже не бѹ-
деть дрѹгъ. ратьнꙑи бо ꙗвѣ
рать покаꙁаѥть. а сь прикръве-
нѹ. а онъ имать многашдꙑ
винѹ иꙁдрещи съ отъвѣтъ-
мь. а сь ниьсоже иного. раꙁвѣ
неистовьство и волю сотонинꙋ.
къ комѹ ѹбо толь сквьрньнѹ
͞дшю приложимъ. коѥи ѥхидь-
нѣ. коѥи аспидѣ. коѥмѹ ь-
рви. коѥмѹ ꙁвѣри. ни сквьрнь-
нѣѥ. ни лѹкавѣѥ ниьтоже.
таковꙑꙗ ͞дша. си бо помꙑсли
͞цркви расꙑпали. ѥреси родили.
сии братьню въорѹжиша рѹкѹ
и въ кръви правьдьнии створи-
ша въорѹжити сѧ. десници лꙋ-
кавѣи съмьртьнꙑꙗ двьри ѿ-
вьрꙁоша. тѣмьже тѹжаше ди-
17в
ꙗвълъ. хотѧ видѣти ͞сна. пьрво-
ѥ ͞оца ѹмирающа. и братъ бра-
та ѹбивающа. и беꙁгодьно и
нѹждьно. ꙁаколениѥ бꙑва-
ѥмо. видѣ ли ьто придѣла ꙁа-
висть. како несꙑтьнѹю во-
лю диꙗволю напълнила. и то-
ликѹ прѣдъстави ти врагѹ
трѧпеꙁѹ. ѥликѹже онъ хо-
тѧше. бѣгаимъ недѹга то-
го. таковꙑи бо никаможе не
ѹбѣжить огнѧ вѣьнааго.
ѹготованаго диꙗволѹ. нъ по-
мꙑслимъ како нꙑ въꙁлюби
͞хсъ. како ьстьнѹю кръвь и-
ꙁлиꙗ ꙁа нꙑ. врагомъ сѹще-
мъ. и вельми съгрѣшиимъ.
то же и тꙑ твори о братѣ своѥ-
мь. тѣмьже рее ͞гь. ꙁаповѣ-
дь новѹ даю вамъ. да люби-
те дрѹгъ дрѹга. ꙗкоже и аꙁъ
въꙁлюбихъ вꙑ. нъ ни тако
мѣра достигнеть. онъ бо ꙁа вра-
гꙑ то створилъ. а тꙑ не хоще-
ши кръви своѥꙗ въдати ꙁа бра-
та своѥго. то по ьто свою ѥ-
мѹ проливаѥши. прѣслѹша-
ꙗ ꙁаповѣди ꙗже самъ створи
не ꙁа дългъ. а тꙑ аще творишї
то дългъ коньаваѥши. ꙗко-
же и онъ прощенꙑи тьмѣ та-
лантъ. и съто цѧтъ тѧжа не
того дѣлѧ мѹимъ бꙑсть.
ꙁанеже тѧꙁалъ. нъ понеже
добра не створи ѥмѹ. небонъ
все ѥже творимъ. то дългъ съ-
17г
вьршаѥмъ. аще любъве пока-
жемъ. аще имѣниѥ раꙁдаѥ-
мъ трѣбѹющиимъ. то онъ дъ-
лгъ съвьршаваѥть. по ьто ѹ-
бо лишаѥши сѧ тѣхъ. имъже
ти велить самомѹ ͞гинѹ бꙑ-
ти. того бо ти дѣлѧ повелѣ ра-
ꙁдаꙗти иномѹ. да ѥ имаши
тꙑ самъ. донде[же] бо ѥдинъ ѥ дь-
ржиши. то ни самъ ѥго имаши
а ѥгда иномѹ подаси. тъгда
самъ въꙁѧлъ ѥси. повѣжь ми
ьто сеѥ любъве тъьно може-
ть бꙑти. самъ бо иꙁлꙗ кръвь
ꙁа врагꙑ. а мꙑ ни имѣниꙗ
же ꙁа ͞блгодателѧ. дажь бо трѣ-
бѹющемѹ рее. даже не исхꙑ-
тить ѥго нѣкто ѿ тебе. ꙗко-
же се обадителѧ. или клеветь-
ника. или тати. донъдеже бо
ѥ самъ държиши. то не твьрдо
дьржиши. аще ли ѥ рее въда-
си нищемѹ въ паꙁѹхѹ. то
аꙁъ ти ѥ съхраню ꙁѣло. и въ по-
добьно врѣмѧ съ многъмь ѡ-
бильѥмь въꙁдамь ти ѥ. не
хощю бо ѹꙗти ѥмѹ ѥго. нъ
да вѧще створѹ. и твьрже съ-
храню. да въ оно врѣмѧ да-
мь ти ѥ. ьто ѹбо бѹдеть свѣ-
рѣпѣѥ насъ. иже ни по тацѣ-
хъ обѣтѣхъ не хощемъ ѥмѹ
въ ꙁаимъ дати. того ради
пѹсти и наꙁи и нищи къ не-
мѹ ѿходимъ. тѣмьже и
лѹьшю жиꙁнь приимемъ.
18а
кѹю бо винѹ прѣдъложимъ
тъгда. ѥгда нꙑ поимꙑ тво-
рѧть тамо. кꙑи ли ѿвѣтъ. е-
со же дѣлѧ не даѥши. не вѣрѹ-
ѥши ли ꙗко пакꙑ приимеши
ѥ. съ прибꙑтъкъмь. нꙑнѧ
бо дьржа имѣниѥ. много ꙁъ-
ло подъимеши. ꙗкоже бо пьсъ
тако наскака на богатꙑꙗ ди-
ꙗвълъ. ли ꙗкоже се ѹкрѹхъ. и-
ли сковрадьникъ. отроати
пьсъ истьргнѹти хотѧ. дади-
мъ ѹбо ͞ѡцеви. и ѹꙁьрѣвъ то
диꙗволъ створено въ истинѹ
ѿидеть ѿ насъ. и съхранено вь-
се въдасть ти ѥ ͞оць. ѥгда не мо-
жеть диꙗвълъ пакости ти
сътворити. бѣдьнꙑихъ бо
ниимьже раꙁно сѹть бога-
тии. вьсѣмъ лающемъ ихъ
не ͞лкомъ тъию нъ и похоть-
мъ. и рѣвѹ неистовѧщю сѧ.
нъ блѹдьнѹю мꙑсль. и на
вьсѧко любодѣꙗниѥ. аще бо
и дающе въ ꙁаимъ. то тѣхъ
пꙑтаѥмъ. дающиихъ вѧще
въспѧть. и покоривꙑихъ пꙑ-
таѥмъ. покоривааго же ͞ба не-
брѣжемъ. ьто бо намъ рѣво
въꙁдасть. вѧщеѥ погѹблѧꙗ.
мотꙑло и тьлю. ьто же тъще-
словьѥ. ꙁависть. то же скѹпо-
сть скьрбь и пеаль. то же блѹ-
дъ огнь вѣьнꙑи. и ьрвь ꙗдо-
витꙑи. та бо сѹть богатꙑи-
хъ достоина. ьсо ради ͞бѹ не
18б
даѥши вѧще дающемѹ. не лъ-
живъ бо ѥсть ͞глѧи. просите бо реⷱ
прѣже ͞црства ͞бжиꙗ. и си вьсѧ при-
ложать сѧ вамъ. видѣ ли даро-
ваниꙗ прѣмъножьства. вели-
иство бо и красота. дара того прѣ-
въсходить. нꙑнешьнѧꙗ жиꙁь-
ни хѹдость. нѣсть бо въꙁможь-
но въ тѣлѣ тьлѣньнѣ и врѣмень-
нѣ. не ѹвѧдающаꙗ онꙑ вѣнь-
цѧ приꙗти. ни въ семь житии
мѧтежьнѣмь. и говорьнѣмь.
и многа иꙁмѣнениꙗ имѣю-
щь. недвижимꙑи и немѧтежь-
нꙑи онъ покои приꙗти. аще бо
сьде приимеши. то вьсѧ тьлѣнь-
наꙗ приимеши. аще ли оного
врѣмене дожьдеши. то нетьлѣ-
ньнаꙗ ти въꙁдасть и неистъ-
щаѥмаꙗ. аще сьде въꙁьмеши
слово бѹдеши вьꙁѧлъ. аще ли
тамо то ꙁлато истоѥ. обае и
сихъ не облихѹѥть тебе. рее
бо. вьсѧкъ любѧи ѡнꙑ вещи съ-
торицею прииметь въ нꙑнешь-
нии вѣкъ. и жиꙁнь вѣьнѹю
прииметь. нъ мꙑ вина томѹ
ѥсмъ не дающии въ ꙁаимъ. мо-
гѹщемѹ толико дати. ини
же и мало давъше толико приꙗ-
ша. ьто бо велико далъ пе-
тръ рьци ми. не мрѣжю ли
раꙁдьранѹ. и тръсть и ѹдицю.
нъ обае домъ вьсеꙗ вьселенꙑ-
ꙗ ѥмѹ ѿвьрꙁе. и ꙁемлю и мо-
ре простъре. и вьси ѥго въ своꙗ до-
18в
мꙑ въꙁꙑваахѹ. и своѥ дающе
къ ногама ихъ приношаахѹ.
а инии въ рѹкѹ вълагаахѹ.
не дьрꙁнѧахѹ бо. нъ толикѹ
и съ обилиѥмь имъ ьсть творѧ-
ахѹ. нъ рееши ми. тъ бо петръ
бѣ. да ьто ͞лве. не петрови то-
го обѣщалъ тъию. не рее бо.
тꙑ же о петре съторицею прии-
меши ѥдинъ. нъ вьсѧкъ иже о-
ставить имѣниѥ или родꙑ.
то съторицею прииметь. не вѣ-
сть бо раꙁньства лиць. нъ вещи
и исправлениꙗ. нъ дѣти сто-
ꙗть рее. и любъвию ꙗ богатꙑ
оставити. то по ьто ꙗ нища о-
ставлѧѥши. аще и вьсе имъ ѡ-
ставиши. вьсе хѹдѹ стражю
оставлѧѥши. аще ли ͞бѹ асть
съ нимъ створиши тьмами съ-
кровища оставлѧѥши. ьто
же сѧ дивиши аще о боꙁѣ та бꙑ-
вають. илиꙗ бо малою мѹко-
ю прѣкръмленъ бꙑвъ. и видѣ
женѹ пае дѣтии своихъ ьсть
ѥмѹ створьшю. гѹмьна и то-
ила въ хлѣвинѣ въдовии
постави. да помꙑсли илии-
нъ ͞влдка. колико ѡбилиѥ по-
ставить намъ. не моꙁѣмъ ѹ-
бо того ꙁьрѣти. да бога-
тꙑ оставимъ дѣти. нъ до-
бродѣтельнꙑ. аще бо наьнꙋ-
ть пъвати богатьствъмь. то
ни о емь же пещи сѧ наьнѹ-
ть. пъвающе имѣниѥмь ꙁъ-
18г
лобѹ вьсѧкѹ прикрꙑвати. аще
ли ѹбогꙑ бѹдѹть вьсе створѧ-
ть. хотѧще доброю дѣтелию мъ-
ногѹ ѹтѣхѹ нищетꙑ обрѣсТи.
не оставити имъ богатьства. да
не погѹбиши добрꙑ дѣтели.
остави имъ ͞ба дължьника. и
томѹ порѹи написаниѥ. о-
ни бо аще въꙁьмѹть имѣни-
ѥ. то въ многꙑ въпадѹть оба-
дителѧ. и въ клеветьникꙑ. а-
ще ли тꙑ варивъ. и ͞бѹ ѥ въ ꙁа-
имъ даси. тѹ бо некрадемо о-
станеть скровище. и съ многъ-
мь ѹдобьствъмь бѹдеть нꙑ
въꙁдаꙗниѥ. небонъ хвалѹ
имать и дълженъ сꙑ. давъ-
шиимъ ѥмѹ въ ꙁаимъ. въ
сласть въꙁираѥть ихъ. и имъ-
же вѧще дължьнъ ѥсть тѣхъ
пае любить. тѣмьже аще хо-
щи дрѹга и створити себѣ. то
вельми одължи ѥго. не радѹ-
ѥть бо сѧ тако юнота о невѣстѣ
своѥи. ꙗкоже ͞хсъ ꙁѣло весели-
ть сѧ многъмъ дължьнъ сꙑ.
а имъже нѣсть ниимьже дь-
лжьнъ. то тѣхъ ѹбѣгаѥть
а имъже дължьнъ ѥсть къ
тѣмъ и притѣкаѥть. сего нꙑ-
не врѣмѧ ѥсть ꙁаимованию.
аще ѹбо не даси ѥмѹ нꙑне.
не имать просити ѹ тебе по ѡ-
шьствии отъсѹдѹ. сьде але-
мъ. сьде жаждемъ. жажде-
ть же ͞спсению твоѥмѹ того
Краят на словото липсва.
19а
Оглавлението и началото на Іѡанна ꙁлатоѹстаго слово
о лъжимꙑихъ пророцѣх и о лжемꙑих уителех и
еретицѣх и о ꙁнамениіхъ отходꙗщих отъ тѣла липсват.
͞глеть. нъ ѡ гладѹ ͞дшетьлѣ-
ньнѣмь и пакостьнѣмь. гла-
дѣ вѣьнꙑꙗ мѹкꙑ ходата-
ю. сии гладъ ѥсть податиѥ. ѥ-
сть вьсего ꙁъла сего глада про-
ꙁьрѧ пррⷪкъ ͞двдъ. молѧаше ͞ба
͞глѧ. ͞бе мои не прѣмъли ѿ
мне. и ѡ подвиꙁающиихъ
сѧ прорее ͞глѧ. иꙁбави ѿ съ-
мьрти ͞дша ихъ. и прѣкърми
тꙑꙗ въ гладъ. и пакꙑ ми-
лостивꙑи и щедръ ͞гь. пищю
дасть боꙗщиимъ сѧ ѥго.
да попꙑтаимъ книгъ. да
не прѣльстимъ сѧ. и носи-
ми бѹдемъ вьсѧцѣмь ꙁъ-
лъмь вѣтръмь. ѥгоже дѣ-
лѧ ͞гь рее. неприлежащии-
мъ. прѣльщаѥте сѧ не раꙁꙋ-
мѣюще книгъ. по истинѣ
то тации прѣльщають сѧ. ѿ-
кѹдѹ бо въниде въ нѧ ͞дша-
гѹбѧи гладъ. не ѿ книжь-
наго ли непꙑтаниꙗ непра-
вааго. ѿ колика добра ли-
шихомъ сѧ. ѡставльше ͞стꙑ-
ꙗ книгꙑ. нъ испꙑтаи при-
лѣжьно. испꙑтаи съ поболѣ-
ниѥ. и твори ѥже велѧть. ѡ-
брѧщеши мъного ͞батьство.
несъвѣдомоѥ имѣниѥ. съ-
кръвеноѥ веселиѥ. и ѡбрѣтъ
вьсѧ ꙗже имаши продажь.
и кѹпи село то. рекъше добро-
ѥ вѣдѣниѥ ͞стꙑихъ книгъ.
въ нихъже съкръвенъ ѥсть
19б
͞снъ. истиньнаꙗ прѣмѹдро-
сть ͞ѡа. ѥгоже ѡбрѣтъ ͞спсе-
ши сѧ. нъ молю въꙁлюблени-
и. аще и богатъ ѥси. аще и ни-
щь. аще и рабъ. аще и свободь.
аще и мѹжьскъ полъ. аще и
женьскъ. нъ вьси пꙑтаите
книгъ. ͞стꙑꙗ бо книгꙑ съ-
кровища сѹть. да аще и то
любо приꙗти. то вьсѧ ѹдобь
подъѥмлемъ. и приимемъ
вѣньцѧ. и ѡдѣждѧ ͞нбсьна-
аго ͞црства. и несъвѣдомꙑ-
ꙗ славꙑ оноꙗ. юже бѹди
всѣмъ намъ ѹлѹити.
͞блгодѣтию и ͞лвколюбиѥ-
мь. ͞га нашего і͞с ͞хса. съ нимь-
же ͞оцю слава съ ͞стꙑимь дѹ-
хъмь. нꙑне и присно. и въ
вѣкꙑ вѣкомь. аминь <
іѡана ꙁлатѹⷭго слово. да не ꙁабꙑ-
ваимъ грѣхъ створенꙑхъ присно
мощьно бо нꙑ ѥсть. любо и тьма-
ми грѣхъ имѹще покаꙗти сѧ <
Се же ͞глю да не послѹшаимъ
тъию нъ и раꙁѹмѣваи-
мъ. онъ бо прѣже крьщени-
ꙗ. бꙑвъшаꙗ грѣхꙑ поми-
нааше. а и вьсѣмъ погꙑ-
бъшемъ. а мꙑ коѥ прииме-
мъ прощениѥ. и ѥже по крь-
щении съгрѣшающе. нъ ь-
то ͞глеши ͞лве. съгрѣшилъ
ли ѥси къ ͞бѹ. ти ꙁъбꙑва-
ѥши. то се въторꙑ грѣхъ.
створи. въторꙑи гнѣвъ.
19в
то кꙑихъ грѣхъ простꙑ не про-
сити хощеши. ихъже не помь-
ниши самъ. то како слово
можеши въꙁдати ѡ нихъ.
о нихъже и памѧтию не по-
пееши сѧ. нъ глѹмѧ сѧ въ
непоспѣшьнꙑихъ. нъ при-
деть годъ ѥгдаже не имѣтї
наьнеши простора покаꙗ-
нию. небонъ вьсѧко лѣпо
нꙑ ѥ ѹмрети. да ꙁа вели-
кааго дѣлѧ нераꙁѹмиꙗ.
дрѹгꙑихъ бесѣдовати
нꙑ ѥсть лѣпо. въстати бо
ѥсть вьсѧкомѹ ͞лкѹ. и
сѹдъ приꙗти и мѹенѹ
бꙑти. нъ обае не бѹдеть
тако. аще хощемъ сами. а
съмьрти не мꙑ ѥсмъ вла-
стеле. ни въстанию. ни сѹ-
дѹ. нъ ͞влка нашь. а ѥже при-
ꙗти сѹдъ или не приꙗти.
то мꙑ ѥсмъ сами томѹ
властеле. нꙑне же мощьно
нꙑ ѥсть. аще хощемъ. аще
ли не хощемъ. то и не мощь-
но створимъ ѥ. ꙗкоже бо
петрѹ и павьлѹ и ͞стꙑи-
мъ вьсѣмъ. нѣсть мощь-
но да сѧ бꙑша мѹили.
аще же хощемъ и мꙑ. то
таци же бѹдемъ. аще бо
бѹдемъ съгрѣшили то
мощьно нꙑ ѥсть покаꙗ-
ти сѧ. дондеже ѥсмъ сьде.
да не мѹдимъ о покаꙗни-
19г
и. старꙑи же да помꙑшлѧѥть
ꙗко мало помѹдѧ ѿходить
любо же и тьмами питаѥмъ
сѧ въ ꙁълѣ. нъ вьсѧко ѿведе-
ни бѹдемъ. каꙗ ли ѥ пища ѥ-
же въ ꙁълѣ прѣбꙑвати. нъ о-
бае противѹ ѡного слаба-
го вѣрѣ вѣщаниѥ се ѥсть. нъ
да ѹвѣси ꙗко лѣть ти ѥсть.
и въ малѣ годѣ вьсе ѡисти-
ти. ѹнꙑи же пакꙑ и тъ да
помꙑшлѧѥть невѣдомѹ-
ю съмьрть. многашьдꙑ бо
прѣже старьць ѹнии ѿходѧ-
ть. нъ распꙑтоваите къжь-
до ѡ съмьрти своѥи. троша-
щии вьсе житиѥ своѥ ꙁълѣ.
а на послѣдьниимь тъию
дꙑхании кающе сѧ. въ невѣ-
сти бо лежить отъсѹдѣ ѿхо-
жениѥ наше. да тѣмь и мѹ-
дрьць ѹить нꙑ ͞глѧ. не ожи-
даи обратити сѧ къ ͞бѹ. и не
прѣпроважаи дьнь ꙁа дьнь.
не бо вѣси ьто принесеть
ѹтрьнии дьнь. ѿ ожида-
ниꙗ бо бѣда и страхъ. а неѡ-
жиданиѥ ꙗвлѧѥть жиꙁнь
добрѹ. Държимъ сѧ ѹбо и-
ꙁволениꙗ добра. старꙑи же
вьсьгда бѹди готовъ на и-
сходъ сего житиꙗ. такоже
же и ѹнꙑи аще ѿидеши то
творѧ. то беꙁ блаꙁна отиде-
ши. аще ли и старости дои-
деши. то съ великъмь при-
20а
обрѣтениѥмь доидеши. сѹгѹ-
бь бо вѣньць приимемъ въ оно-
и жиꙁни. ѥгда ѿ ꙁъла ѿ[лѹ]имъ
сѧ. да ими сѧ по добро дѣло а не
рьци. бѹди врѣмѧ ѥгда сѧ ѥ
лѣпо ѡбратити. нъ та словеса
͞ба гнѣвають ꙁѣло. по ьто же
не понеже ли ти ѥсть онъ немѣ-
рьнꙑꙗ вѣкꙑ обѣщалъ. а тꙑ
въ маловрѣменьнѣи жиꙁни
не хощеши сѧ потрѹдити. въ
хѹдѣи сеи и въ кратъцѣи. нъ
толма ѥси слабъ и некрѣпъкъ.
да тѣмь ищеши пировъ. вее-
рь. трѧпеꙁъ. сваровъ. гнѣводь-
рданиꙗ (sic). блѹда ѹбииства.
и вьсѣхъ неприꙗꙁьнинъ дѣлъ
ꙁълꙑихъ. да доколѣ тако хѹ-
дѣ желаѥши акꙑ тъщиихъ
доколѣ ли несꙑтѹ имаши
ꙁълобьнѹю похоть. рее бо ѥ-
лишдꙑ съблюди. толишьдꙑ
же ꙁаꙁоръ имаши въ собѣ. не-
бонъ и въ помꙑслѣ ѥсть грѣ-
хъ. а къде сѧ створить тѹ же
и сѹдъ прииметь. нъ ѹпилъ
ли сѧ ѥси и створилъ блѹдъ.
ласкърдовалъ ли ѥси. граби-
лъ ли. то стани ѹже и обрати
сѧ сѹпротивь симъ. исповѣ-
жь сѧ ͞гви ͞блгомѹ. понеже те-
бе не посредѣ ꙁъла въсхꙑти.
да не ищи оного проѹставле-
ниꙗ. ти ꙁъла дѣлаи рекꙑ.
или къде бѹдѹ старъ. или
ѹмираꙗ. тъгда сѧ покаю
20б
мъноꙁи же посредѣ лихоимь-
ства въсхꙑщени бꙑша. и о-
тидоша на ꙗвленꙑи сѹдъ.
да ѹбои сѧ ѥда и тꙑ то же при-
имеши. и отидеши беꙁъ отъ-
вѣта. нъ мноꙁѣмъ ли далъ
ѥсть ͞бъ. исповѣдати сѧ въ ста-
рости послѣдьнии. да и тебѣ
ли дасть. ѥи. дасть рееши.
да по ьто ͞глеши некъли да-
сть. а не пъваѥши твьрдо. ѡ-
вогда бо то сълѹить сѧ. а мъ-
ногашьдꙑ не сълѹить сѧ.
да и старꙑи и юнꙑи подвиꙁа-
имъ сѧ на добраꙗ дѣла. ьто
же сѹть добраꙗ дѣла. добро-
любиѥ съмѣрениѥ. ͞млсрди-
ѥ кротость. раꙁдаꙗниѥ имѣ-
ниꙗ. ѹпъваниѥ вѣра бесквьрь-
ньна. си дѣла творѧ. аще бѹ-
деши ѹже наалъ. ти тако
ѡбрѧщеть сѧ съмьрть. то вь-
сь подвигъ ѹже ѥси приобрѣ-
лъ. въ невѣсти бо лежить на-
ше ѿхожениѥ ѿсѹдѹ. да тѣ-
мь велю вьсьгда вамъ гото-
вомъ бꙑти. и на рать иꙁла-
ꙁа. не хощеши си понѣ тѹ
͞дшю ѹстроити. нъ ͞глеши
некъли сѧ обращю. а жени-
ти сѧ хотѧ не ͞глеши. да по-
имѹ себѣ женѹ ѹбогѹ
ни хлѣвинꙑ ꙁиждѧ не ре-
еши. да положю ѥи коре-
ниѥ хѹдо. а о дѹши ли мꙑ-
слѧ. ти хѹждьшиими на-
20в
инаѥши. дрѹгоици же порꙋ-
аѥши сѧ иꙁвѣтъмь. ни не
иꙁвѣтъмь рееши. нъ того
͞лвколюбию. вѣдѣ и аꙁъ
͞лколюбьць ѥсть ͞бъ. нъ скоро
въсхꙑтиꙗ ти нарицахъ. иже
бо не подвижить сѧ иꙁ дѣть-
ска. то въ истинѹ таковꙑ-
и и въ старости лѣностивъ ѥ-
сть. небонъ помꙑслить и по
ѡсми десѧтъ лѣтъ. девѧти
десѧтъ просѧ. и по девѧти де-
сѧтъ съта. и по сътѣ праꙁдь-
нѣи бѹдеть. и тако жити-
ѥ своѥ исконьаѥть въ беꙁѹ-
мии. и събѹдеть сѧ о тебѣ ѥ-
же и ѡ жидовѣхъ реено ѥсть.
ꙗко ищеꙁоша въ беꙁаконии
дьниѥ ихъ. и лѣта ихъ съ тъ-
щаниѥмь. а бꙑ нꙑ тъкъмо
бꙑти срамленомъ. нъ и въ
мѹкѹ вълѣсти вѣьнѹю.
ѥгда бо ѿидемъ тамо тѧже-
сть грѣховьнѹю несѹще съ со-
бою. и на ꙁъло то самоѥ. пи-
щю донесемъ огню. и многѫ
ьрви трѧпеꙁѣ. тѣмьже
молю вꙑ и въꙁѹщаю стаТи
крѣпъцѣ. и ѹже ѡтъскои-
мъ ѿ ꙁъла. да ꙗко ꙗ любихо-
мъ. тако ѹже сѹгѹбь въ-
ꙁненавидимъ ихъ. и исто
живѣмъ. да обѣщанꙑꙗ
͞блгꙑꙗ полѹимъ. ꙗже
бѹди намъ приꙗти ͞блго-
дѣтию и ͞лколюбиѥмь ͞га
20г
нашего і͞с ͞хса. ѥмѹже слава въ
вѣкꙑ вѣкомъ. аминь <
іѡана ꙁлаⷮѹⷭаго слово въ немь-
же кажеть како подобаѥть но-
щию встаꙗти на молитвѹ вьсѧ-
комѹ крьстьꙗнѹ <
Къде сѹть ѹбо женꙑ ꙗже
вьсѹ нощь съпѧть. къде
ли мѹжи иже на дрѹгѹ-
ю странѹ не ѡбращають
сѧ. нъ лежать на одрѣхъ
ꙗко мьртви. видиши ли бъ-
дрьливꙑихъ ͞дша. стоꙗще
съ женами и съ дѣтьми. и съ
рабꙑнѧми вьси ͞ба молѧхѹ.
истѣиши ͞нбсъ пеалию бꙑ-
въше. нꙑне же аще и хѹдѹ бѣ-
дѹ видимъ то ѡбѹмьремъ
и ѿнеможемъ. не того ли
нощь ѥсть створена. да присно
съпимъ и праꙁдьнѹѥмъ. по-
смотри како ти полѹнощи
въстають рѹьнии дѣла-
тели. и ратаи и кѹпьци. да
и тꙑ въстани ꙗкоже и ͞црквь-
ници добрии. Вижь бо нижь-
нꙑꙗ инꙑ иꙁлѣꙁъ вънъ
и иꙁдрѧдьноѥ мъланиѥ
и диви сѧ како ти вьсе щѹ-
ить бес плища. ти юди
сѧ строю. истѣиши бо ѥсТь
тъгда ͞дша. и ѹмъ твои ль-
гъѣи. да тьма та. и то мъ-
ланиѥ. и щюаниѥ прии-
деть на тѧ на покаꙗниѥ. аще
ли и на ͞нбо въꙁьриши къ ꙁвѣ-
21а
ꙁдамъ. то видиши ꙗко и беꙁи-
сменьнꙑими обраꙁꙑ ѹкра-
шено небо. ти аще помꙑслишї
къде сѹть иже дьнии плищь
творѧть. смѣющеи сѧ и игра-
юще. и скающе и вьсе въ пѹсто-
шь творѧще. грабѧще прѣтѧ-
ще. беꙁисменьнꙑимъ ꙁъло-
мь. то ти нꙑне мьртвꙑихъ
не сѹть ниимьже хѹжьше
сице съпѧще. и тъгда расмотри-
въ можеши ͞лвьскѹ велиа-
нию вьсемѹ и прѣꙁорѹ. како
ти нощи пришьдъши. и сънъ ѥ-
стьство ѡбави. сънъ бо ѡбраꙁъ
ѥсть съмьртьнꙑи. обраꙁъ
же коньанию вьсеꙗ ꙁемлѧ.
аще бо иꙁникнеши ис храма
на стьгнꙑ. не слꙑшиши ни
гласа. ни иного ниьсоже. а-
ще ли иꙁникнеши въ дворъ
твои ис клѣти. то вьсѧ види-
ши акꙑ въ гробѣ лежаща. да
се ти вьсе до въѥ ѹбѹдити си
͞дшю. и ѹмъ въставити и ѹ-
крѣпити. и помꙑслити вѣ-
ка сего коньаниѥ и ошьстви-
ѥ. да се ми слово ѥсть и къ мѹ-
жемъ и къ женамъ. прѣкло-
ни си колѣнѣ. и припади къ
͞бѹ нощию. въꙁдъхни. мо-
ли ͞влдкѹ своѥго. ͞млсти про-
сѧ. пае ти прѣклонѧть слꙋ-
хъ свои въ нощьнꙑꙗ моли-
твꙑ. ѥгда ти годъ онъ тво-
риши сльꙁьнꙑ и плаьнꙑи.
21б
въспомѧни ͞двда ͞црѧ. како
ти словеса ͞глаше рекꙑи. ѹтрꙋ-
дихъ сѧ въꙁдꙑханиѥмь мои-
мь. иꙁмꙑю на вьсѧко нощь ло-
же моѥ. сльꙁами моими по-
стелю мою ѡмою. колико лю-
бо да ѥси пирꙑ творѧ и питаꙗ.
то не имаши вѧщьша оного
пировъ творити. и колико лю-
бо да ѥси богатъ. то не ѥси б[о]га-
тѣѥ того ͞двда. и пакꙑ тъ же
рее. полѹнощи въстахъ испо-
вѣдати сѧ тебѣ. тъгда бо но-
щию ни тъщаꙗ слова мѹти-
ть ѹма. како бо хощеть мѹ-
тити. вьсѣмъ съпѧщемъ и не
видѧщемъ. тъгда ꙁѣло ни лѣ-
ность притѹжаѥть. ни пролѧ-
цаниѥ прилежить ни ꙁиꙗни-
ѥ. како бо можеть то бꙑти дь-
нию. ѹмѹ вьсе то видѧщю
и помꙑшлѧющю. аще и ꙁѣло
крѣпѧщю сѧ. нъ по такомь въ-
стании и молитвѣ. и съни
сладъции ꙗвлениꙗ юдьна.
да тако створи и тꙑ мѹжю
а не тъию жена ѥдина. бѹ-
ди ꙗко и ͞цркꙑ храмъ нашь
мѹжи и женами съставле-
нъ. не мьни имьже тꙑ ѥси
ѥдинъ мѹжь. или тꙑ жена
то тѣмь въꙁбранениѥ вꙑ бꙋ-
деть. рее бо стоѥ ͞ѥуанглиѥ
идеже ѥста дъва или триѥ о
моѥмь имени събьрани тꙋ
ѥсмь посредѣ. да аще ͞хсъ ти
21в
бѹдеть. то и мъножьство а-
͞нглъ бѹдеть идеже ͞хсъ. нѹ-
жда и ͞англомъ тѹ бꙑти. и
͞архангломъ и вьсѣмъ ͞нбсь-
нꙑимъ силамъ. имьже вла-
дꙑкѹ вьсѣхъ съ собою имата.
слꙑши бо пррⷪка ͞глюща добрѣ-
и ͞бѹ ѥдинъ творѧи волю го-
сподьню. неже тьма беꙁако-
ньнꙑихъ. ниьсоже бо нѣсть
немощьнѣѥ мъногꙑихъ бе-
ꙁаконьниикъ. и нитоже
нѣсть крѣпле ѥдиного по ꙁа-
конѹ божию живѹща. аще
ли и дѣти сѹть ѹ тебе. то
въꙁбѹди или въстани. и да
бѹдеть присно храмъ вашь
акꙑ ͞цркꙑ обнощь. аще ли
ꙁѣло дѣтьскꙑ сѹть и не мо-
гѹть ѹтьрпѣти съна. то по-
нѣ до ѥдиноꙗ ͞млтвꙑ. или
до дъвою. тае покои ꙗ. оба-
е тъию нъ въстави ꙗ. тъ-
ию наѹи ꙗ тако твори-
ти и самъ сѧ. нѣсть бо ниь-
соже такого храма добрѣѥ.
иже такꙑ ͞млтвꙑ приѥмь-
лють. слꙑши бо пррⷪка ͞глю-
ща. аще тѧ поминахъ на
постели своѥи. и на ѹтрꙑ-
ихъ поѹѧхъ сѧ въ тѧ. нъ и-
ли рееши. трѹдилъ сѧ ѥсмь
дьнию многа да не могѹ.
иꙁвѣтъ то ѥсть тъию. и рѣ-
ь крива и хѹда. смотри ка-
ко ти. кѹꙁньци млатъмь
21г
коль тѧжькъмь на рамо двигъ
и ѹдарѧ ꙗ съ вꙑсости. ѡгнь и-
скрꙑ и дꙑмъ. вьсѣмь тѣлъ-
мь приѥмлѧ. нъ обае на и а-
ще нощи тѣмь прѣпроважаю-
ть трѹдъмь. да иже вѣсть о-
брѣтельно сѹще. да створи-
ть kенодохиѥ. рекъше стра-
ньнꙑимъ обитель въ своѥмꙋ
домѹ. постави тѹ ѡдръ. по-
стави трѧпеꙁѹ и свѣщю како
бо то нѣсть ꙁъло. да ѥгда вои-
ни придѹть къ вамъ. то ѿ-
лѹите имъ храмꙑ въ ни-
хъже прѣбꙑвати имъ. и по-
трѹжаѥте сѧ ѡ нихъ. и вьсе
ѹгодиѥ творите имъ. поне-
же рать ꙁа вꙑ борѹть. а стра-
ньнꙑимъ и ѹбогꙑимъ не
можете створити къде прѣ-
бꙑвати. раꙁдѣли имѣниѥ
съ ͞црквию. аще хощеши осра-
мити мъногꙑ. то то ство-
рь и лихни. добръ имѣи хра-
мъ въ ньже ͞хсъ приходить
рьци сии храмъ ͞хсъвъ ѥсть.
жилище се томѹ ѥсть ѿлѹ-
ено. аще ли хꙑꙁъ хѹдъ ѥ-
сть то не гнѹшаѥть сѧ сего
нагъ и тѹждь ͞хсъ ходить
трѣбѹꙗ одѣжда. да понѣ
томѹ даждь. ни бѹди бѹ-
и. и беꙁмилостивъ. ни се-
мь житии ꙁѣло приложи
а ͞дховьнаго не трѣбꙑ нъ
пристави ои свои. иже ти
32а
ѥ и пае вѣрьнѣи. да ти строи-
ть слѣпꙑꙗ. и хромꙑꙗ. и стра-
ньнꙑꙗ въводить. се же ͞глѧ
срамлѧю вꙑ. подобало бꙑ ва-
мъ въ ѹньшии храмъ въво-
дити ꙗ. аще ли не хощете то
понѣ и въ хѹжии. или иде вꙑ
и клюсѧта стоꙗть. понѣ тѹ
͞хса въведи. вѣдѣ же ꙗко ѹ-
жасаѥте сѧ слꙑшаще. нъ ко-
лико пае бꙑ то створити лѣ-
по намъ. тъгда того не мо-
жете вꙑ творити. да се по-
ѹаю вꙑ ͞глѧ. да бѹдеть ѹ-
мъ вашь вьсь ѡ томь. аще ли
не хощете тако. то инако съ-
творите. сѹть бо ѹбоꙁи мꙋ-
жи и женꙑ. ѿтлѹите хра-
мъ на то. да бѹдеть понѣ
стражь ѹбогꙑи. и бѹде-
ть акꙑ о градѣ стѣна. и щї-
тъ и копиѥ. и не въꙁможе-
ть пристѹпити тѹ диꙗво-
лъ. ни ино ниьсоже ꙁъло да
не моꙁѣмъ прѣобидѣти
толикꙑ добрꙑ обрѣтели.
нꙑне же раломъ и коломъ
мѣсто творите. а ͞хсѹ скꙑ-
тающю сѧ. не можемъ и
хѹда мѣста створити. ка-
ко ти авраамъ къде и самъ
прѣбꙑвааше. тѹ и странь-
нꙑꙗ въвождааше. жена бо
ѥмѹ въ рабꙑ мѣсто слѹжа-
аше страньнꙑимъ. а ти стра-
ньнии бѣахѹ акꙑ господи-
32б
ѥ въ домѹ ѥго. не вѣдѧше бо а-
враамъ ꙗко ͞хса приѥмлеть
и ангелꙑ. аще бо бꙑ вѣдѣлъ.
то вельми вѧщьшю бꙑ ьсть
створилъ. а мꙑ вѣмъ ꙗко
͞хса приѥмлемъ. тоже и толи-
ка подвиꙁаниꙗ не можемъ
створити. ѥликоже онъ творѧ-
ше мьнѧ ꙗко ͞лкꙑ простꙑ сѹ-
ща. нъ ͞глеши мноꙁи въ нихъ
льстьци сѹть. то тобѣ тѹ ь-
то ѥсть. большю бо мьꙁдѹ при-
имеши. ѥгда ͞хса ради тьрпи-
ши имъ. аще ли да по истинѣ
вѣси. ꙗко пронꙑрьливи сѹ-
ть и льстьци. то не приими и-
хъ въ храмъ свои. аще ли да
не вѣси то по ьто беꙁ ѹма ѡ-
сѹжаѥши. сего ради не велю
вꙑ въ витальница странь-
нꙑихъ дохажати. кꙑи ли
ѿвѣтъ имамъ. ѥгда и ихъ-
же не вѣмъ ꙁълъ сѹщь. то
и тѣхъ не приѥмлѣмъ. нъ
ꙁатварѧимъ вьсѣмъ двь-
ри. бѹди нашь храмъ ͞хсовъ
храмъ. и жилище. аще бо ѹ-
богомѹ створимъ. любо хꙋ-
дѹ польꙁѹ то собѣ велико
добро створимъ. не велить
ти ͞хсъ брашьна велика тво-
рити. ни тельца ѹбити нъ
да ально[уѹ]мѹ хлѣбъ на-
гомѹ ѡдѣждѹ. сѹхотѹ
страньному. да ти иꙁвѣта
не бѹдеть никоѥгоже. да
32в
аще не хощеши въ домѹ своѥмь
того створити. то тꙑ въ ͞црквь-
нѣмь храмѣ то створи. дажь
ѿ себе вънъ. да тꙑ то бѹдеши
приꙗлъ. небонъ и авраамъ. ѥ-
же ѥмѹ раби творѧахѹ. то
то ѡного дѣло бѣаше. томѹ-
жде то мьꙁда бѣаше тажде.
тако бо бѣахѹ иꙁвꙑкли до-
брѹ раби ѥго. ꙗкоже къде на
кѹю потрѣбѹ бѹдѧахѹ.
тѹ готови ѡбрѣтаахѹ сѧ.
не рѣюще ни гѹгънюще. ꙗ-
коже наши. добрѣ бо ꙗ бѣ на-
каꙁалъ. нъ ꙗмо сълаше та-
може съ радостию теаахѹ.
тако бо добрѣ сѹмьниви бѣ-
ша и крѣпъци. вьсѧ бо ꙗ стро-
ꙗше. и пеаше сѧ ими ꙗко и
собою. тъию бо не ͞глааше.
ꙗкоже иѡвъ. ꙗко вьси ѥсмъ
ѥдинако створени въ ѹтро-
бѣ да и мꙑ ѹбо пьцѣмъ сѧ
͞спсениѥмь рабъ своихъ. и
правимъ ꙗ на добро. да бѹ-
дѹть добри къ ͞бѹ. да сѧ вѣ-
дѧть како ͞ба боꙗти. и госпо-
диѥ бо ꙁа рабꙑ своꙗ дължь-
ни сѹть отъвѣтъ дати. нъ
да нꙑ бѹдѹть добраꙗ дѣ-
ла въинена. ꙗкоже вои на
рати аще бѹдѹть воини въ-
енени (sic). и добрѣ ѹпълени.
то ѹдобь ѥсть воѥводѣ на ра-
ть пристѹпити. и грѣбьци
въ корабли. ѥгда бѹдѹть
32г
ѥдинѣмъ ѹмъмь. то иже на
кърмѣ стоить. то ѹдобь ѥмѹ
ѥсть правити. токоже (sic) и тобѣ
вьсе ѹдобь бѹдеть. аще ꙗ на-
кажеши и добрѣ строиши. по-
вѣждь бо ми аще таци бѹдѹ-
ть. то имаши ли сѧ коли раꙁгъ-
нѣвати на нѧ беꙁ ѹма. или
поимꙑ имъ творити. или по-
тѧꙁати сѧ. а не ли пае постꙑ-
дѣти сѧ имаши такого раба.
аще да бѹдѹть таци юдьни.
то и помощьници ти бѹдѹть.
и поѹстѧть на добро. ѿ сего же
вьсего. вьсе бѹдеть ѥже ѥсть
годѣ ͞бѹ. и ѹкраси обетъша-
въшию грѣхꙑ ͞дшю свою. въ-
веди ю въ кръииницю. ти
прѣтои ю раꙁваривъ сльꙁа-
ми своими. и оисти ю испо-
вѣдавъ сѧ. и млатъ въꙁдъи-
гни съ вꙑсости. и ѹдари имъ.
рекъше словесꙑ. и можеши ꙁа-
ꙁирати. и въꙁгнѣти огнь дꙋ-
ховьнꙑи. се же творѧ вельми
большю хꙑтрость имаши.
не ꙁлатꙑꙗ бо съсѹдꙑ ини-
ши. нъ ꙗже ѥсть вьсѧкого ꙁла-
та ьстьнѣиши ͞дша не плъ-
тѧнъ бо съсѹдъ иниши нъ
͞дшю свобожаѥши вьсего ꙁъ-
ла мѧтежа сеꙗ жиꙁни. бѹ-
ди въ рѹкѹ твоѥю свѣтило
нъ не се горѹщеѥ. свѣтило бо
рее ногама моима ꙁаконъ
твои. раждьꙁи ͞млтвою ͞дшю
33а
си. ти ꙗко сѧ видиши до сꙑтосТи
раждьгъ ю. тъгда створивъ
ѹмѣ ꙗкоже хощеши. ими же
ми вѣрѹ. ꙗко не тольма огнь
можеть ръжю ѡистити. ꙗко-
же молитва нощьнаꙗ ръжю
грѣховъ нашихъ. ѹстꙑдимъ
сѧ аще не иного ниьсоже то
понѣ нощьнꙑхъ стражевъ. ти
бо по велѣниѥмь властель сво-
ихъ. ходѧть вьсѹ нощь трепе-
щюще ꙁимою и въпиють. блю-
дѹще и мокнѹще дрѹгоици
иꙁмьрꙁъше. тебе блюдѹще и
твоѥго имѣниꙗ. да ли тъ тво-
ѥго дѣлѧ имѣниꙗ. толикѹ
пеаль имать и трѹдъ. а тꙑ
своѥꙗ дѣлѧ ͞дша ни хѹдѣ сѧ
не пееши. нъ и аꙁъ не нѹжю
тебе въ нѧ ходити ꙗкоже и ѡ-
нъ. ни вельми криати нъ
въ своѥмь храмѣ. и на своѥмь
ложи. прѣклони колѣнѣ сво-
и и припади къ ͞бѹ поклони
сѧ и моли своѥго ͞влдкѹ. по ьⷮ
же самъ ͞хсъ охожааше въ горꙋ.
не обраꙁъ ли намъ даꙗ. тъгда
бо ѿдъхнѹть садове и ѹстꙑ-
дѧть сѧ. нощию же мѣню. тъ-
гда же и ͞дша пае. и пае сада
росѹ приметь. ѥже ѥсть дьни-
ю ͞слнце ожегло. тоже нощию ѹ-
стѹдить сѧ вьсѧкоꙗ росꙑ па-
е ѹстѹжають ͞дшю. вьсе врѣ-
дьноѥ ѡбѧщрениѥ исцѣлѣба-
ють тꙑ сльꙁꙑ. иже ли росꙑ
33б
тоꙗ нощьнꙑꙗ не приѥмлеть.
то дьнию исъшеть. нъ да бꙑ
то въ насъ не бꙑло. нъ да бꙑ-
хомъ ѹстꙑдѣвъше сѧ. ѿ ͞ба
͞млсть приꙗти. бѹди же вьсѣ-
мъ иꙁбꙑвъшемъ. ѿ брѣмене
грѣховьнааго. веселити сѧ въ
вѣьнѣи жиꙁни. ͞блгодѣтию
и ͞лколюбиѥмь ͞га нашего ͞іс
͞ха. съ нимьже ͞ѡцю кѹпьно
съ ͞стꙑимь ͞дхъмь слава. нꙑн <
іѡана ꙁлатоѹстааго слово. по-
͞еі. ѹениѥ. ͞ги ͞блгви <
Нъ да помѧнемъ и тѹ нощь.
кладѹ. и пѣсни молитвь-
нꙑꙗ твоꙗ. се же творимъ и
мꙑ. да ѿвьрꙁемъ си сами
не тьмницю нъ ͞нбо. аще бо мо-
литвꙑ творимъ. то можемъ
небо ѿврѣсти. илиꙗ ꙁатвори
͞нбо. и пакꙑ ѿвьрꙁе ͞млтвою.
ѥсть бо и на ͞нбси ѹꙁа. рее бо
ѥлико аще съвѧжете на ꙁемли
съвѧꙁанъ бѹдеть на ͞нбси.
да и мꙑ молимъ сѧ по вьсѧ
нощи. да раꙁдрѣшимъ ѹꙁꙑ
грѣховьнꙑꙗ. ͞млтвꙑ бо мо-
гѹть раꙁдрѣшити грѣхꙑ. ра-
ꙁѹмѣимъ же ѿ въдовицѧ о-
ноꙗ. иже припадааше къ сѹ-
дии ѿ дрѹга оного. иже съ
веерѧ нощи прѣбꙑваꙗ тъ-
лааше въ двири (sic). и корнилъ
да нꙑ иꙁвѣстить. къ немѹ-
же рее ͞млтвꙑ твоꙗ и мило-
стꙑнѧ въꙁъпиша къ ͞бѹ.
33в
и да нꙑ иꙁвѣстить апⷭлъ па-
вьлъ ͞глѧ. а ꙗже по истинѣ въ-
дова инака надѣжю имать
къ ͞бѹ. и прѣбꙑваѥть въ мо-
литвахъ дьнь и нощь. да аще
о въдовѣ се ͞глеть женѣ немо-
щьнѣ. то колико ѡ ͞лвцѣхъ
пае. и прѣже г͞лахъ вамъ. и
нꙑнѧ ͞глю. въстанѣмъ но-
щию. аще бо и не многꙑ мо-
литвꙑ створиши. то понѣ ѥ-
динѹ створи ѹбѹдивъ си
ѹмъ. ти то ти довълѣѥть. и-
ного бо вѧщьша не прошю. аще
не полѹнощи то понѣ къ свѣ-
тѹ створи ͞млтвѹ. не плъти
ради бо створена нощь нъ ͞дша
да не даждь ѥи праꙁдьнѣ прѣ-
проважати нощи. нъ отъмь-
сти добрѣ ͞влдцѣ своѥмѹ мо-
литвою. аще бо въ какѹ на-
пасть въпадемъ. то не вьсь-
де ли сѧ потъкнемъ молѧще
да аще къгда полѹимъ то
тъгда ѿдъхнемъ. и инꙑ
молимъ ꙁа нꙑ молити. а ѹ
͞ба не тако. нъ самомѹ ти
молѧщю сѧ. послѹшаѥть
тебе акꙑ дрѹгъ рьствꙑи.
да аще съгрѣши къ немѹ то
остани сѧ съгрѣшати. нъ по-
каи сѧ и исповѣжь. и въско-
рѣ пристѹпи молѧ сѧ о грѣсѣ-
хъ. рьци же съ болѣꙁнию съгрѣ-
шениꙗ. рьци ьрствꙑмь по-
мꙑслъмь. и вьсѣмь ѹмъ-
33г
мь. и вьси съвѹꙁи твоѥго грѣха
раꙁдрѣшать сѧ. не бо тꙑ толь-
ма жадиши простꙑнѧ своихъ
грѣхъ. ѥлмаже онъ желаѥть
оставити твоꙗ грѣхꙑ. ꙗко-
же тꙑ не жадиши самъ. то ра-
ꙁѹмѣти ѥсть. понеже не бъдї-
ши о нихъ. ни сѧ пееши ими
ни имѣниꙗ своѥго даѥши ꙁа
нѧ. вельми бо жадить наше-
го ͞спсениꙗ. и хощеть нꙑ про-
стити. тѣмьже иноадꙑи
͞снъ свои дасть ꙁа нꙑ. да съмо-
три како ти ͞бъ пае жадить
оставлениꙗ грѣхъ нашихъ.
да не лѣнимъ сѧ ни мѹдимъ.
͞лколюбьць бо ѥсть и ͞млсти-
въ и ͞блгодѣтьнъ. тъию мꙑ
ꙁаало створѧще. варимъ ли-
це ѥго исповѣданиѥмь. ми-
лосьрдъ бо ѥсть и кротъкъ. а-
ще ли тꙑ не приꙁꙑваѥши ѥго.
то ѡнъ ьто хощеть ти ство-
рити. имьже тꙑ не хощеши ре-
щи ѿ глѹбинꙑ ͞срдьнꙑꙗ про-
сти мѧ. нъ ѹстꙑ тъию. да
како и бꙑ по истинѣ приꙁва-
ти. не своѥвольствъмь ли
и истою мꙑслию. и вьсѣмь
͞срдцьмь. ꙗкоже бо и ѡ мурѣ
рекѹть ͞глюще. нѣ никако-
гоже въ немь примѣса ꙁъла.
тако же иже по истинѣ при-
ꙁꙑваѥть ѥго. то присно ѥ-
го не ѿстѹпаѥть. вьсѧкъ
͞лкъ какъ любо да ѥсть.
34а
то не ͞глеть тъию. ꙗко грѣшь-
нъ ѥсмь ꙁѣло. нъ да и подвиже-
ть сѧ самъ. то скоро простꙑню
обрѧщеть ѿ ꙁълꙑихъ тѣхъ
дѣлъ. неже ͞гли тъию нъ и по-
пьци сѧ съ боꙗꙁнию. аще бо тѧ
поболить. то и потъщиши сѧ
о томь. нъ тъию рѹгаѥши сѧ.
ѥгда бо кого болить васъ. то
не промещеть ли сѧ вьсѧьск-
ꙑ. хотѧ да бꙑ гонеꙁнѹлъ бо-
лѣꙁни тоꙗ тъию. Велико
орѹжиѥ ѥсть ͞млтва. аще бо
вꙑ рее вѣсте дарꙑ добрꙑ да-
ꙗти адомъ вашимъ. то ко-
льми пае ͞оць вашь ͞нбсьнꙑ-
и. да по ьто не хощеши присТѫ-
пити къ немѹ. а вельми лю-
бить тѧ. можеть бо пае всѣ-
хъ и хощеть. да по ьто ста-
влѧѥши сѧ. нъ пристѹпи-
мъ съ вѣрою. и приносимъ ѥ-
мѹ дарꙑ. тоже такꙑ ацѣ-
хъ же онъ трѣбѹѥть. ьто же
сѹть дарове ти. не ѥже ли ꙁъ-
лобꙑ не поминати дълго. и
беꙁ лѹкꙑ добрѹ бꙑти и кро-
тъкѹ. ͞млстивѹ и истѹ
житиѥмь. да аще и ꙁѣло грѣ-
шьнъ бѹдеши бꙑлъ. то пъ-
ваю ѹ него просиши прощени-
ꙗ грѣхъ своихъ. имѣꙗ ьто
покаꙁати ѥмѹ ѿ себе. аще
бо и правьдивъ ѥси а того не
имѣꙗ. ѥже ꙁъла на своѥмь
͞срдци не дьржати. то ни въ
34б
кѹю же ѥси. аще бо ͞лкъ ͞лкѹ
оставлѧѥть грѣхꙑ. то колма
пае ͞бъ пращаѥть. ͞млсти-
вѣи бо ѥсть бес приклада. аще
бесправьдиѥ ти творѧть. и
тꙑ гнѣвъ свои ѹдьржиши и
ꙗрость. и бѣдѹ подъимеши.
͞хсова ради повелѣниꙗ. то тѹ
абиѥ простити тѧ имать. и
се ꙗвѣ ѥсть да оистимъ дѹ-
шю свою. а не дьржимъ ꙁъла
на неи. довълѣѥть же се намъ.
на послѹшаниѥ наше. да вь-
сѣмь ѹмъмь молимъ сѧ.
и вельми прилѣпимъ имь.
да многѹ приимемъ ѿ не-
го ͞млсть. и достоини бѹде-
мъ обѣщанꙑихъ ͞блгꙑнь.
͞блгодатию и щедротами и
͞лколюбиѥмь. ͞га нашего
͞іс ͞хса ѥмѹже слава ьсть по-
кланѧниѥ. нꙑне и присно <
іѡана ꙁлатоѹстаго слово. како
подобаѥть въ ͞цркви стоꙗти
на молитвѣ. ͞ги блгвⷭи < ͞ѕі
О великъ дивъ коликъ ти ѿ-
вѣтъ творитъ. не бо вѣдѹ-
ще рее се ѹбо ѹмълкнѣ-
те. нъ како ти приѥмлеть
ихъ ѹстрьмлениѥ. и поѥ-
млющемъ имъ ѿвѣтъ тво-
рить рекꙑи. какъ бѣхъ мо-
щьнъ въꙁбранити ͞бѹ. не
можахъ ставити ꙁѣло въ-
ꙁдражаꙗ. и рамѧнѣ ͞глѧ имъ.
да тѣмь къ томѹ ѹбо ꙗвъ-
34в
ше сѧ ѹмълкоша. и славлѧахꙋ
͞ба. такоже и намъ подобаѥ-
ть славити ͞ба. видѧще аще
творить въскраинии нашь
ьто добро. да не ꙗкоже дрѹ-
ꙁии ѿ крьстивъшиихъ сѧ. нъ
самъ себе ꙁаꙁираи. пае же не
ꙁаꙁираи нъ ѹправи сѧ самъ.
небонъ и довълѣѥть ѥже ꙁа-
ꙁирати си тъию. мощьно бо
нꙑ ѥсть отѧти сѧ ꙁълѹ. пора-
женъ ли ѥси. и велико люто
приꙗлъ. и въ великѹ бѣдѹ
въпалъ. нъ въстани. въꙁве-
ди сѧ ѹкрѣпи сѧ самъ. ѥще бⷪ
на поꙁорищи стоиши. ѥще бо
треꙁнище състоить сѧ сего
свѣта. не видиши ли колико
ти ихъ ѿпадъша на немь. и
пакꙑ ѹкрѣпивъше сѧ одолѣ-
вають. тъию самохотию
сѧ не повьрꙁаи. блажиши ли
и хвалиши ѹмьршаго. поне-
же ли къде крьстивъ сѧ тѹ
скоро ѹмьре. то пае самъ сѧ
хвали и блажи. онъ бо ѹмь-
рꙑи тако прощенъ ѥсть грѣ-
хъ. нъ тꙑ аще хощеши то не тъ-
ию грѣхъ сѧ оистиши. нъ и
дѣла велика славьна твори-
ши. ѥгоже онъ въ толь скорѣ
не можеть створити. мощь-
но бо ѥсть намъ въꙁвꙑсити
сѧ дѣлꙑ добрꙑ. аще хощемъ
великꙑ бо цѣльбꙑ сѹть ка-
ꙗꙁньнꙑꙗ. да никтоже се-
34г
бе не ѿаи. тъ ѥсть по истинѣ
ѿаꙗниꙗ достоинъ. иже сѧ са-
мъ ѿаѥть. ѹже бо тъ не има-
ть ͞спсенииꙗ ни надѣжда. не ѥ-
же бо въ глѹбинѹ ꙁълъ въпа-
сти тоже ѥ ꙁъло. нъ ѥже лежа-
ти въ немь недвижющю сѧ ꙁа-
не достоить ти ѡ немь попещи
сѧ. повѣждь бо ми того ли дѣ-
лѧ ѿаѥши сѧ. и прѣобидиши
имьже пакꙑ врѣдꙑ имѣꙗ па-
лъ сѧ ѥси. нъ тꙑ не ѿаи себе.
нѣсть бо въ ͞дши такого врѣда
ѥже не можеть исцѣлѣти.
аще и къто цѣлить. въ плъти
бо то бꙑваѥть многашьдꙑ
а въ ͞дши вьсе цѣлѧѥть цѣли-
мо. тоже мꙑ плътьнꙑи врѣ-
дъ цѣлѧще вельми сѧ трѹжа-
ѥмъ. а о ͞дши лѣнимъ сѧ ꙁѣло.
Не видиши ли раꙁбоиника ка-
ко ти сѧ въ малѣ асѣ ͞спсе. не
видиши ли ͞мнкъ. како ти
въ малѣ асѣ вьсе створиша
нъ рееши. нѣсть мѹени-
ю врѣмѧ нꙑне. да трѹдомъ
ѥсть годъ. аще бꙑхомъ хотѣ-
ли. иже бо хотѧть рее ͞блговѣ-
рьнѣ жити о хсѣ ͞ісѣ. ѿгъна-
ни бѹдѹть и въꙁненавидѣ-
ни. аще не ѿ ͞лкъ. то ѿ бѣсовъ.
ѥда мало мьниши ѿгонени-
ѥ. ѥже въ покои прѣбꙑвати.
нъ пае вьсего тѧже ѥсть горе
и ѿгонениѥ. ꙗкоже бо и пово-
нь дерѹщи грѧдеть. такоже
35а
и покои раслаблѧѥть ͞дшю и ѹ-
мъ. ꙗкоже ѥсть жѧтвьнꙑи
годъ роꙁно (sic) съ ꙁимьнꙑимь.
такоже и иꙁгонениѥ и поко-
и. праꙁдьньство бо наносить
на ͞дшю вьсѧкѹ ꙁълобѹ. сла-
сти врѣдьнꙑꙗ въставлѧѥ-
ть. облееть въ орѹжиѥ вели-
аниꙗ и гнѣва. и ꙁависти
творить. и тъщюю славѹ. и
раꙁмꙑшлениꙗ ꙁълаꙗ при-
носить покои. нъ ѥгда бѹде-
ть ѿгонениѥ то. ѿ того вьсе-
го не бѹдеть нꙑ никакоꙗже
пакости. нъ страхъ пришь-
дъ акꙑ жьꙁлъмь ꙁѣло пьса
лающа. ѿраꙁить вьсѧ тꙑ врѣ-
дꙑ. не мощи дати имъ ни ско-
мълати. слꙑшахъ бо и ͞оца
своꙗ ͞глюща. нъ при насъ то
не бѹди. велить бо нꙑ ͞гь не
просити вьсѣмъ пакостии.
нъ ѥгда придѹть то твьрдо
стати противѹ имъ. да ти
͞оци ͞глаахѹ рекѹще. ꙗко бѣ-
ꙗше пьрваꙗ ѿгонениꙗ ви-
дѣти крьстьꙗномъ по исти-
нѣ. не бо ихъ никтоже имѣ-
ниꙗ брѣжаше. ни женꙑ ни дѣ-
тии. ни домѹ ни ͞оьства. нъ
вьсѣхъ ѥдина мꙑсль бѣаше.
ѥже тъию ͞дша ͞спсти свою. и
они въ гробѣхъ и въ рѣкахъ сѧ
крꙑꙗхѹ. ови въ пѹстꙑнѧ-
хъ женꙑ младотѣльнꙑ сѹ-
ща. гладъмь томѧще сѧ мь-
Приписка: книга сиꙗ глаголемаꙗ Ꙁлатострѹи
35б
рѧхѹ. помꙑсли бо ми ѹбо бѹ-
де ли коли тѣмъ женамъ на ѹ-
мъ приходило велианиѥ. или
плътьноѥ похотѣниѥ. въ рана-
хъ сѧ крꙑющамъ. и жьдѹща-
мъ рабꙑнь. коли имъ бꙑша ве-
ерѹ принесли отаи. и блюдѹ-
щамъ сѧ ѥда ꙗ облиать и и-
мѹть. бѹдѹ ли си тъгда по-
нимали ти. ѥли къде миръ
сь. нъ раꙁѹмѣи ꙗко нꙑне ѥ-
сть пае отъгонениѥ. а не тъ-
гда ꙗко и ꙁвѣрь бо лютъ обьхо-
дѧ трѣжеть насъ вьсѹдѹ. нъ
нꙑне лѹе ѥсть ѿгонениѥ.
аще и не мьнимъ ѥго сѹща
ѿгонениꙗ. тѣмь бо и лѹе
ѥсть и рать больши. понеже
мꙑ мьнимъ ѥ миръ сѹщь
и тѣмь не ѡблаимъ сѧ въ ѡ-
рѹжиѥ на рать тѹ. нъ въста-
ѥмъ противѹ ѥи. никтоже
не боить себе. никтоже не ѹ-
жасаѥть сѧ ни трепещеть. а-
ще ли не имете вѣрꙑ. то ѥли-
нъ въпрашаите иже гонѧхѹ-
ть ꙗ. тъгда бѣша крьстьꙗни
крѣпльше и истиньнѣише.
тъгда бо бѣ ихъ хѹже крьсть-
ꙗнъ. нъ ꙁѣло вѣрьно. а нꙑне
мъноꙁи крьстьꙗни нъ слаби.
да на кꙑи ѹспѣхъ множьсТво
ѥсть ꙁълъ. илиꙗ прⷪркъ ѥди-
нъ бѣаше. нъ вьсь миръ не бѣ
тъьнъ ѥмѹ. ци несъвѣдꙑ
многꙑ бѣахѹ въ мирѹ.
35в
нъ не сѹть то несъвѣдꙑ. имьже
вьсѧ съложьше ͞лкꙑ. не бѣахꙋ
противѹ ѥдиномѹ илии. рее
бо и ͞стоѥ писаниѥ. ѹнии ѥсть
ѥдинъ творѧи волю ͞бжию. не-
же тьма беꙁаконьнꙑихъ ть-
ма бо ꙁълꙑихъ. не можеть по-
стигнѹти ѥдиного правьдь-
ника николиже. се же и въ те-
леси ѥсть видѣти сѹще. ꙗко
ѹньши ѥсть нагодьнѧꙗ къ-
рмлѧ съ съдравиѥмь. неже ь-
пьрь съ ꙁълью. се бо ѥсть къръ-
млѧ. а оно ꙗꙁѧ. и въ ратьхъ се
же ѥ видѣти. ѹне бо ѥсть де-
сѧти мѹжь хꙑтръ и добль.
неже тьма невѣгласъ и сла-
бъ. сии бо храбъри не тъию
сами рать борѹть. нъ и инꙑ
поѹщають. се же и въ кобли-
хъ бꙑваѥть. ѹне бо ѥста дъ-
ва гребьца хꙑтра. неже тьма
грѹба народа. ти бо и корабль
погрѹꙁѧть. се же ͞глю не на
мъножьство сѧ гнѣваꙗ на-
рода. нъ хотѧ да вьси бꙑша крѣ-
пльши бꙑли. и искѹсьни. мь-
не же ѥсть добрꙑихъ. нъ вель-
ми вѧщьши сѹть. понеже въ
͞црство ͞бжиѥ въходѧть. ꙗкꙑ
пѣсъкъ бѣаше народа людии.
нъ ѥдинъ ꙗ мѡуси сънабъдѣ
и доведе. ѥдинъ бѣ ͞іс наугинъ.
нъ боле шести тꙑсѹщь. добле-
сть створи. да не сего дѣлѧ подви-
жемъ сѧ тъию. да мноꙁи бꙋ-
35г
демъ. нъ сего дѣлѧ крѣпо-
сть свою ꙗвимъ. ти аще сѧ ѹ-
строимъ. то тъгда вѧщьша
въꙁищемъ. хощю же тѧжько
͞иꙁглати. обае не ͞глю ѥго. мь-
ню бо въ селицѣхъ несъвѣдахъ.
не мощи сѧ наьнеть и до съта
иꙁбьрати добрꙑихъ. иже сѧ
͞спсають. колико бо ꙁъла ѥсть
въ ѹнꙑихъ. никътоже не ка-
жеть на добро своѥго дѣтища.
не кто же въ старꙑихъ добрѣ
не творить. и добрии нрави по-
гꙑбли сѹть. сего дѣлѧ и юни-
и не бꙑвають добри. слꙑши же
и се. иже многꙑ имать рабꙑ
ти сѹть ꙁъли вьси. то коли-
кѹ ти страсть подъѥмлеть.
иже бо и ѥдиного не имать. то
понѣ та сѧ ѥмѹ мьнить стра-
сть ѥдина сѹщи. имьже нѣ-
кто ѥмѹ работаꙗ. а иже ꙁъ-
лꙑ имать рабꙑ. то и самъ ѿ
нихъ погꙑбнеть. се же ͞глю да
никтоже не юдить мно-
гѹ народѹ ͞црквьнѹ. нъ да
сѧ подвижемъ. да бꙑша вьси
къ ͞бѹ добри бꙑли. и да сѧ дрꙋ-
гъ дрѹгъмь васъ пееть. не
дрѹгъмь тъию нъ и сьрдобо-
лею ни сѹсѣдъмь. аще бо въ
͞цркви на ͞млтвѣ бѹдѹ. то
вьси ници лежать смѣюще сѧ
и грохощюще. и стари несъ-
мꙑсли. и бесѣдѹюще къ се-
бѣ. и имена си кꙑдающе. нъ
36а
тꙑ аще стоиши тѹ. то въꙁдра-
ꙁи ѥгоже видиши. тако творѧ-
ща. поноси ѥмѹ ꙁѣло тѧжьцѣ.
да сѧ того ѡстанеть. въ домѹ
бо властельсцѣ тꙑꙗ рабꙑ хва-
лимъ. иже никоѥгоже съсѹда
не минѹть въ домѹ господь-
сцѣ беинѹ валѧюще сѧ. нъ съ-
прѧтають ѥ въꙁьмъше. повѣ-
ждь бо ми аще видиши въ домꙋ
срѣбрьно блюдо валѧющь сѧ въ-
нѣ. или риꙁѹ господьскѹ. ти
да нѣси приставьникъ ѥи. ти
аще и врагъ ѥси томѹ ѥмѹже
то ѥ порѹено. нъ понѣже приꙗ-
ꙁнь ѥси господинѹ своѥмѹ въ-
ꙁьмъ ѥи съпрѧщеши добрѣ. та-
коже и ͞лвци съсѹди сѹть. да
аще ꙗ видиши бещина лежаща.
то въини ꙗ. а иже сѹть ꙁълѣ-
ише. то не на ͞млтвѣ тъию сТо-
ꙗще. нъ и иѥрѣю прѣкрьщаю-
щю. и ͞блгословѧщю говоръ тво-
рѧть. ѡ гърдꙑни великаꙗ да
къгдꙑ нꙑ обратити сѧ на ͞спсе-
ниѥ. како ли въꙁможемъ ͞бѹ
сѧ съмилити. не вѣси ли ꙗко
съ ͞англꙑ стоꙗ поѥши. а стои-
ши смѣꙗ сѧ и глѹмѧ. по исти-
сти дивлю сѧ въинѹ. како ѡ-
гнь не сънидеть съ ͞нбсе. не на
тѧ тъию нъ и на инꙑ такꙑ.
достоини бо сѹть тации растрѣ-
сновению. прѣдъ лицьмь бо ͞црѧ
͞нбсьнааго стоꙗ. ти смѣѥши
сѧ. и инѣхъ говорѧщь и смѣю-
36б
щь сѧ небрѣжеши. доколѣ вꙑ мо-
жемъ поимати и ꙁаꙁирати. нъ
по истинѣ тацѣхъ подобало бꙑ
ꙗкꙑ проскѹпꙑ и ꙁълодѣꙗ и гѫ-
бителѧ иꙁгънати ис цьркъве.
коли бо ти сѧ имѹть смѣха и
блѧдениꙗ. иже въ такъ асъ и
гърдъ. и страшьнъ не въстѧгнꙋ-
ть сѧ. нъ бесѣдѹють къ собѣ сто-
ꙗще. ни ͞ба сѧ боꙗще. ни сѹщи-
ихъ въ ͞цркве стꙑдѧще. не довъ-
лѣѥть бо нꙑ та ꙁъль. иже на мо-
литвѣ стоꙗщемъ. инѹдѹ нꙑ
мꙑсль парить. нъ и смѣхъ нꙑ
ѥсть прилагати и грохотаниѥ.
то или мьниши поꙁорище сѹ-
ще и игралище. нъ таковꙑимъ
и иноꙗ неистотꙑ
нѹжда ѥсть испълненомъ бꙑ-
ти. сего дѣлма ꙁаповѣдаю ва-
мъ съдравꙑимъ. ꙗко грѣхъ
вꙑ ѥсть и ѡсѹжениѥ. и прѣ-
даю вꙑ ͞бѹ ѹже. да иже види-
ть бещиньства творѧща кого.
или глѹмѧща сѧ или бесѣдѹ-
юща. то нꙑ въ такъ годъ гърдъ
ти да не повѣсть на нь. ни ли са-
мъ въꙁбранить ѥмѹ. ѹне бо
то ѥсть ͞млтвꙑ. да ѡстави-
въ и ͞млтвѹ свою таковомѹ
въспрѣти. да и томѹ на ѹ-
спѣхъ бѹдеши. и себѣ приѡ-
брѧщеши добро. такоже тво-
рѧще мощи наьнемъ спасти
сѧ. и ͞црство ͞бжиѥ полѹити
͞блгодѣтию и ͞лколюбиѥмь
36в
͞га нашего і͞с ͞хса ѥмѹже слава ь-
сть покланѧниѥ ͞оцѹ нꙑне и пр <
іѡана ꙁлатоѹстаго слово. о црь-
͞ꙁі. къви и ͞црквьницѣхъ. ѥже ѥ лѣпо
прѣже всего въ домѹ строити <
Такꙑ ѹбо ѿходꙑ намъ бꙑ
творити. ьто ли мѣню ѿ-
ходꙑ. мноꙁи бо вьси имѹть
и мѣста и села. ти да бꙑша
банѧ имѣли въ нихъ. ти хлѣ-
винꙑ красьнꙑ и кѹпꙑ
въ нихъ добрꙑ. да ѡ томь сѧ
подвижать вельми. а въ немь-
же бꙑ ͞дшю живити. и ѡисти-
ти. то того не брѣгѹть. и
на ѹмъ си наносити. видиши
ли како ти ꙁемлю ѡищающе
тьрниѥ ископаваѥте иꙁ неꙗ
сами же тьрниꙗ пълни сѹще
не можете себе истрѣбити. не
бꙑ ли лѣпо комѹжьдо крьсть-
ꙗнѹ ͞цркве строити. и ѹите-
лѧ въвести въ ню. и истѧꙁати
ѥго ѡ ͞спсении. како имать ра-
таи или копаь ͞спсти сѧ.
видѧ тебе лѣнѧща сѧ. не мо-
жете ли ꙁнамении творити и
юдесъ. да бꙑсте на крьстьꙗ-
ньство въꙁвели ͞лкꙑ. то по-
нѣ ѥже имаши то тѣмь приво-
ди. ͞млстию и помаганиѥмь
и кротостию и ласканиѥмь.
и мноꙁѣми притъами. нъ
тържища творѧть мноꙁи и
банѧ. а ͞цркве не хощеть никъ-
тоже творити. ꙁане молю вꙑ
36г
и поѹаю. и акꙑ дара прошю
ѹ васъ. и ꙁаконъ полагаю.
да никтоже бес цьркъве не бѹ-
де. ꙁемлю имѣꙗ съ мѣсто не
моꙁи ми рещи. въскраи ми ѥ-
сть сѹсѣдѣхъ. а много сѧ ѥсТь
трѹдити о нѣи. а ѡбрѣтели
нѣсть ни хѹдꙑ же ѿ неꙗ. нъ
ѥже хощеши маломощьмъ
дати. то даждь на поѥмъ тво-
рѧщиимъ ͞цркви. велика бо
ти мьꙁда бѹдеть ѿ ͞ба. кърми
рекѹ ѹителѧ ͞црквьнааго.
кърми и диꙗкона. и работь-
никꙑ ͞црквьнꙑꙗ събери. ꙗ-
ко женѹ си приводѧ или невѣ-
стѹ. или дъщерь въдаꙗ. тако-
же ѹстрои ͞цркве. даи же ѥи
смѣино ѿ вьсего. тако бо ти
бѹдеть ͞блгословлено село то
и мѣсто. ьто бо тѹ добра не
бѹдеть въ се лѣтомь. ѥгда
твоꙗ нива ͞блгословлениѥ
приѥмлеть. ѿ ѹителѧ. тъ-
ию аще ѥси вѣрьнъ. то ни ли-
шиши мьꙁдꙑ ѿ ͞ба великъ
или хѹдо то мьниши. аще
прѣже вьсѣхъ твоѥго ѡби-
лиꙗ ͞бъ въкѹсить. аще наа-
тъкꙑ ѿ жита даѥши ͞цркви.
и ѿ вина и ѿ овоща. строинъ
ли ти бѹде ѹитель. и рата-
ѥмъ и дѣлателемъ. съми-
рѧ ꙗ и кажа ꙗ на добро и тъ
ьстьнъ бѹдеть проꙁвуте-
ръ въ твоѥмь домѹ. мъно-
37а
гꙑ бо ͞млтвꙑ наьнѹть бꙑ-
вати тебе ради. тебе дѣлма
по вьсѧ недѣлѧ бѹдѹть слꙋ-
жьбꙑ. и хвалꙑ къ ͞бѹ и славꙑ.
да ли адъ жюпища въꙁгра-
жають. славꙑ тъщаꙗ ради.
да ꙗ и послѣдьнии хвалѧть
рекѹще. ѡньсицѧ се ѥ[с]ть въ-
ꙁградилъ. а тꙑ аще ͞црквь съ-
твориши. то колика ти бѹде-
ть слава ѿ ͞лкъ. и мьꙁда отъ
͞ба. помꙑсли тꙑ до прихода
͞хва. тебѣ достоить мьꙁдѹ
приимати. понеже ѥси ство-
рилъ трѣбьникꙑ ͞бжиꙗ. по-
вѣжь ми аще бꙑ ͞црь ли кнѧ-
ꙁь любѧ тѧ. полатѹ себѣ ство-
рити повелѣлъ. да то тѹ мимо-
ходѧ лѣжеть. то не бꙑ ли ꙁѣло
сѧ потрѹдилъ. хотѧ ѥмѹ ѹ-
годиѥ створити. а нꙑне ͞црю
͞нбсьномѹ ͞цркве въꙁгражда-
ѥши. неже рьци ꙗко многоѥ трѣ-
бѣ на то да не могѹ. нъ и пло-
дъ тъ помꙑшлѧи и мьꙁдѹ.
колика ти бѹдеть ѿ ͞влдкꙑ.
дѣлають дѣлателе ꙁемлю те-
бѣ. а тꙑ имъ ͞дшю одѣлаи и-
сто. приносѧть ти плодъ ꙁем-
льнꙑꙗ. а тꙑ ꙗ въꙁнеси на
͞нбо. иже бо наало творить
добрѹ. то тъ и прокѹвинь-
нъ ѥсть. тебѣ мьꙁда иже сѧ
томь мѣстѣ крьстить. банѧ
бо и кръьмьница творите а
се коль ѥсть красьно ꙁьрѣти.
37б
проꙁвѹтера въ твои домъ въхо-
дѧща. авраамъ бѣлъ бѣ ꙗко ꙗ-
блонь. и дѣлаꙗ ꙁемльноѥ дѣ-
ло. ьто ѥ такого любле села. тѹ
больша сѧ добротꙑ творѧть.
нѣсть тѹ сквьрньнаго дѣла
видѣти. нѣсть тѹ пиꙗнь-
ства ни питаниꙗ ꙁъла. ѿгъ-
нано бо ѥсть. нѣсть тъщаꙗ сла-
вꙑ. ѹгасла бо ѥсть доброю мꙑ-
слию. многотѹ добра сиꙗѥ-
ть. имьже пронꙑрства нѣсть.
а се коль ѥсть добро вънити въ
домъ ͞бжии. и видѣти само-
мѹ сѧ створьше. вънити и па-
сти ницемѹ въ немь. въ годъ
обѣдьнии и веерьнии. и ѹтрь-
нии прѣходѧщь. и на ѥдино-
и трѧпеꙁѣ имѣти иѥрѣꙗ. и
͞блгословлениѥ ѿ него приѥ-
млющю. се ѥ стѣна велика
се ѥ твьрдь села того. се ѥ село
ѥже рее въне села. ꙗже блгⷭви
͞гь. беꙁ мѧтежа бо ѥсть и беꙁ
плища вьсего. село бо ͞цркве имꙑ
подобьно ѥсть породѣ ͞бжии
пае же вънѣшьнеѥ. нѣсть бо
тѹ мѧтежа. ни раꙁдири (sic) раꙁли-
ьнꙑ. нъ аще и сътѹжиши си
имь. то поѥмъ тѧ проꙁвуте-
ръ ѹтѣшить тѧ добрѣ. и ѹвѣ-
щаѥть. а сьде въ градѣхъ и въ
великꙑихъ селѣхъ. колико ли
бо ѹимъ. то пакꙑ тържище
въꙁмѹтить вꙑ. и плищь си-
и мѧтежьнꙑи. а вънѣ на
37в
селѣ. аще ьто ѿ проꙁвитера ѹа-
ща слꙑшиши. то вьсе въ своѥмь
͞срдци полагаѥши. и акꙑ ѹ[мъ]ноже-
но ѥсть въ твоѥмь ѹмѣ. и ина-
къ ѥси того дѣлѧ иѥрѣа. ꙁа тѣ-
ми бо стоить иѥрѣи. да ꙗ ини-
ть добрѣ. аще же не можеши вь-
сеꙗ створити. то понѣ срѣдьни-
и храмъ ꙗко и ͞цркве. а дрѹ[ꙁ]и по
тебѣ. притворить ѥи крилѣ нъ
вьсе то тꙑ словеши сътворь. и тво-
ꙗ памѧть бѹдеть. и тѣмь тꙑ
мьꙁдѹ приимеши ѿ ͞ба. тъи-
ю тꙑ наатъкъ сътвори. коре-
ниѥ ѡснѹи. и дрѹгъ дрѹга
побѣди и помоли. нъ идеже вꙑ
ѥ плѣвꙑ въсꙑпати и пьшени-
цю и вьсѧко жито. то ꙁѣло сѧ ѡ
томь подвижете творѧще. а и-
деже ѥсть събирати ͞дша и жи-
вити. то хѹдѣ рѧдить ѡ томь.
нъ ѹните и далее ити. неже-
ли дома створити ͞цркве. а коли-
ко добро ѥсть. иже иѥрѣѹ по всѧ
͞дни въходити въ ͞црквь на моли-
твѹ къ ͞бѹ. и молити ͞ба ꙁа тѧ
и ꙁа живѹщаꙗ тѹ хѹдо ли то ѥ
повѣжь ми. ѥже въ ͞стꙑихъ слꙋ-
жьбахъ присно имени твоѥмꙋ
лежати. и по вьсѧ ͞дни мольбꙑ
ꙁа тѧ къ ͞бѹ творить. колико те-
бѣ тѣмь бꙑсть на ѹспѣхъ. а-
ще ли дрѹгоици и сѹсѣди при-
ходѧще ͞ба славѧть въ тои ͞цркви
то тебѣ тѹ помощь ѥсть. и ве-
льми бо ьстьна бѹдеть проꙁвь-
37г
теръмь. слꙑши бо како ти иѥрѹ-
салимъ ьстьнѣи ѥсть пае инѣ-
хъ градъ. нѣ имьже ли ͞ба ьтѧ-
ахѹ. идеже бо ьсть ͞бжиꙗ тѹ
ꙁъла никоѥгоже нѣсть. ꙗкоже
иже не ьтеть ͞ба. то тѹ добра
никоѥгоже нѣсть. да велика
твьрдꙑни ѿ ͞ба бѹдеть томь
мѣстѣ. да не лѣните сѧ молю
вꙑ. нъ имѣ сѧ по дѣло. иже бо и-
ꙁволить ьстьноѥ ѿ недосто-
инааго. акꙑ ѹста ͞бжиꙗ бѹ-
деть. а иже толико ͞дшь ѹбѹ-
жаꙗ и ѡищаꙗ и ꙗже сѹть.
и ꙗже имѹть бꙑти до ͞хва при-
шьствиꙗ. то тъ колико има-
ть приꙗти ѿ ͞ба. стражище въ-
ꙁгражаꙗ на диꙗвола. се бо ѥ-
сть ͞цркꙑ и къжьдо прѣже да
простьреть рѹцѣ на ͞млтвѹ
къ ͞бѹ. и по томь идеть на дѣ-
ло. такоже творѧще бѹдеть ти
мощь плътьнаꙗ. и дѣло съвь-
ршено и вьсе ꙁъло свѣне тебе. а-
ще ли прибꙑтъка дѣльма. и
обрѣтели ͞цркве твориши. ѹ-
не ти ѥꙗ и не творити. аще не
мьниши ꙁастѹпающа себе.
и обрѣтели приѥмлѧ. то ѹ-
не и не трѹжаи сѧ. ьто бо сеꙗ
обрѣтели ѥсть боле ѥже на то-
ликѹ славѹ въводити ͞дшю.
лютѣ мънѣ имьже не вѣсте.
колико велико добро ѥсть. ѥже
приобрѣсти ͞дшю. слꙑши ь-
то ти къ петрови рее ͞хсъ. па-
38а
си овьца моꙗ. аще тꙑ бꙑ овьца
паслъ ͞црѧ. или коньска стада.
то боꙗ да не искрадѹть ихъ.
шьдъ бꙑ сътворилъ оградѹ и-
мъ. а и неповелѣньнъ боꙗ. и па-
стѹхꙑ и приставилъ хотѧ ѹ-
годити ͞црѹ. нꙑне же аще ць-
ркъве створиши и стада ͞хсова
събереши и пастѹхꙑ. то не
вѣси ли ꙗко велико дѣло ство-
ри. аще бо бꙑ не ꙁѣло жадалъ
и ѥдиноꙗ ͞дшѣ. то не бꙑ ли то-
лика ꙁъла гнѣва на блаꙁнѧ-
щааго въставилъ. да се вѣдѹ-
ще ѹбо имѣте сѧ ѹже по дѣло
͞дховьноѥ. имене да поꙁоветь
кꙑиждо ͞лкъ. ѥликоже мо-
жеть. да аще ͞.г. сѹть о ѥдино-
мь сѹдѣ. то иꙁъ обьщинꙑ да
вьси творѧть. аще ли ѥдинъ то
инꙑ да понѹдить и-
же въскраи ѥго живѹть. тъ-
ию подвиꙁати сѧ и ѹправи-
ти молю вꙑ. да вьсѧьскꙑ
ѹгажающе ͞бѹ. вѣьнѹю
͞блгꙑню приимемъ. ͞блгодѣ-
тию и ͞лколюбиѥмь ͞га на <
іѡана ꙁлатоѹⷭго слоⷡ. въ немь-
же ͞глть како съ вѣрою подоба-
ѥть приходити въ ͞црквь. и мо-
лити сѧ ͞гѹ ѡ грѣсѣхъ .͞иі.
Блюдѣте ѡбидьливии иже
ѡ въскрьсении не вѣрѹють.
ꙁѣло бо ꙁълѣ ͞дховьноѥ стро-
имо ѥсть. или мьнимъ
ѥ ꙗко мирьно сѹще. да па-
38б
е ѥсть ꙁълѣѥ имьже въ мно-
ꙁѣ ꙁълѣ сѹще не юѥмъ ѥго.
нъ рееши ми. ͞цркви прѣдьржї-
мъ имѣниꙗ ихъ вьсѧ. слѹжь-
бꙑ бꙑвають по вьсѧ дьни. и лю-
диѥ въсходѧть по всѧ ͞дни въ ць-
ркъвь. нъ никътоже тѣмь да
не искѹшаѥть ͞црквь. нъ како.
не аще ли добрѣ говѣѥмъ къ ͞бѹ.
аще добро ьто творѧще въ неи.
ти тако исходимъ иꙁ неꙗ въ до-
мъ свои по вьсѧ ͞дни. нꙑне же
горе приобрѣтаѥмъ ѿ слѹжь-
бꙑ. или на кꙑи ѹспѣхъ бꙑва-
ѥмъ. ѥже дъвашьдꙑ недѣлѧ
пррⷪькꙑꙗ бесѣдꙑ слꙑшите.
и ͞апльскꙑꙗ и ͞ѥванглистъ
вьсѣхъ. ͞спсенꙑꙗ ѹста вꙑ по-
итающа. ни могѹть инъ
и нравъ ѹстроити вамъ. вои-
нъ на обѹаниѥ грѧдꙑи крѣ-
плии бѹдеть. триꙁньникъ
асто исходѧ на триꙁнѹ хꙑ-
трѣи бѹдеть. цѣлитель а-
сто ходѧ къ ѹителю. по исти-
нѣ хꙑтрѣи бѹдеть. и мно-
жаѥ привꙑкнеть. а тꙑ ьто
ѥси приобрѣлъ. аще и вьсе лѣ-
то имѹть и иже иꙁ дѣтьска
приходѧть къ ͞цркви на слѹ-
жьбѹ. то то ни въ ьто же трꙋ-
дъ. аще да нѣсть съ добрꙑи-
ми дѣлꙑ. аще да не приобрѧ-
щемъ никоѥгоже добра въ не-
и. то ѹне ѥсть и въ домѹ прѣ-
бꙑвати. а не ходити въ ню.
38в
мноꙁи бо тъщаꙗ славꙑ творѧ-
ть. нъ да бꙑсте раꙁѹмѣли ко-
льма ти ͞срдце мѧ болить видѧ-
щю. ꙗко въ дъльве ѹтьлѹ лѣ-
юще водѹ. нъ вьсѧко реете
ми. ꙗко книгꙑ вѣмъ. то ь-
то тѹ ѥсть. нъ аще дѣлꙑ ѹтѧ-
жите. ьто то ѥсть прѣобите-
ль велика. то ѥсть ѹспѣхъ и-
ꙁдрѧдьнꙑи. ьрвильница ѥ-
сть ͞цркꙑ. ти аще не иметь сѧ
ьрвлень повꙑ. то на кꙑи ѹ-
спѣхъ асти те въ ню ходѧще.
болии бо врѣдъ прииметь. и мꙋ-
кѹ лѹщьшю. иже ꙁаконъ
прѣобидить. и рееши моли-
мъ сѧ въходѧще въ ню да ь-
то тѹ не вьсѧкъ бо рее ͞глѧи
ми ͞ги ͞ги вънидеть въ ͞црство
͞нбсьноѥ. нъ и творѧи волю ͞ѡ-
ца моѥго иже ѥсть на ͞нбсьхъ
многашьдꙑ хотѣхъ ѹмъ-
лкнѹти. видѧ ꙗко ѿ наше-
го поѹениꙗ не приѥмлете
ниьсоже. нъ аꙁъ несꙑтъ ѥ-
смь ͞глати. жажю бо вашего
͞спсениꙗ. да тѣмь тако творю.
ꙗкоже несꙑти сѹть имѣни-
ꙗ берѹщеи. аще вельми вѧще
да обрѧщють. то ѥдинако жа-
дѧть. мьнѧще сѧ не приобрѣ-
тъше ниьсоже. ꙗкоже нѣ-
кꙑꙗ пиꙗница. ѥлико хотѧ лѣ-
и въ нь то мьнѧть ѥдинѹ а-
шю испивъше. такоже и ꙗꙁъ
имьже желаю вашего ͞спсениꙗ.
38г
аще и ꙁѣло вижю вꙑ трѹжаю-
ща сѧ. ниьсоже не мьню сътво-
ривъша вꙑ. понеже ꙁѣло жела-
ю на самъ тъ бракъ прити ва-
мъ. намъ бо лѣпо бꙑ инити
васъ на добро. вижю бо вꙑ не
ꙁѣло ѹправльша сѧ при мноꙁѣ
да како томѹ бꙑти. не бо бꙑ
подобало поимати вамъ. нъ
молю вꙑ и ѹщаю. да не сего
тъию ꙁьрите. ѥже въ ͞цркви
ходити. нъ да бꙑсте ьто до-
бро приобрѣтъше ти тако въ
домꙑ своꙗ ѿходили. цѣленї-
ѥ бо грѣховьноѥ аще не ѿ насъ
имате. то ѿ книгъ вѣсте сво-
ѥ комѹжьдо. ѥда ли къто ва-
съ гнѣвьливъ. рее бо пррⷪкъ.
мѹжь ꙗꙁꙑьнъ не опрѧми-
ть сѧ на ꙁемли. и пакꙑ гнѣва-
ите сѧ а не съгрѣшаите. аще
ли ѥсть къто пакꙑ несꙑтъ и-
мѣниѥ бьрати. то да слꙑши-
ть ꙗко ꙁлатолюбьцѧ нѣсть
ниьсоже беꙁаконьнѣѥ. тъ
бо и ͞дшю свою продаѥть ͞ісъ
͞хсѹ ͞глющю. не можете ͞бѹ ра-
ботати и мамонѣ рекъше бо-
гатьствѹ. и ͞аплѹ ͞глющю
корень ѥсть истꙑи въ ѥмѹ
ꙁълѹ срѣбролюбиѥ. и пррⷪкѹ
͞глющю богатьство аще мимо-
тѣкаѥть. не прилагаите сръ-
дьць и повѣсть ꙗже ѡ гноꙁии
͞глеть. ...ино много
сице же. ... старѣишина а ...
39а
грамотьскꙑихъ. ꙗкоже даро-
ве слѣплѧють оеса прѣмѹдрꙑ-
ихъ. а иже прѣꙁоривъ то слꙑши
како рее писаниѥ. прѣꙁоривꙑ-
имъ сѹпротивить сѧ богъ. и
вьсѧко вꙑсокоѹмьнꙑи неї-
стъ къ ͞бѹ. и диꙗвола бо мѣнѧ-
ть тако же. нъ къжьдо своимь
грѣхомъ. лѣьбꙑ да приѥмле-
ть отъ ͞бжствьнааго писаниꙗ.
аще и не вьсѣхъ то понѣ оастї-
ѥ. дьньсь мало ѹтро мало. та-
же вьсе оисти. и о покаꙗнии
же. и о исповѣдании. и о ͞млстꙑ-
ни. и о цѣломѹдрьствѣ. и о вь-
семь обрѧщеши многꙑ приТъ-
а. писано бо ѥсть намъ вьсе
на ѹвѣтъ. да въньмѣмъ си
ѹмъ. ꙗкоже подобаѥть въни-
мати. по ьто бо въ беꙁѹмиѥ
прѣкатаѥмъ сѧ сами. ѥдино на-
съ къто рееть. ꙗко иꙁгꙑбоша
въ пѹстошьхъ дьниѥ наши и лѣ-
та наша съ тъщаниѥмь. къто
послѹшаꙗ насъ ѿстѹпи ѿ по-
ꙁорищь. къто ли оста сѧ несꙑ-
тъ сꙑ имѣниꙗ. къто ли подви-
же сѧ на ͞млстꙑню. хотѣлъ бꙑ-
хъ видѣти въ васъ не тъщаꙗ
славꙑ. нъ хотѧ да и аꙁъ радъ-
мь ͞срдцьмь подвиꙁаю сѧ ѹи-
тъ васъ. видѧ плодъ вашь свѣ-
тьлъ сѹщь. трѹдовьнꙑи. и
нꙑнекѹ сѧ хощю ꙗти по дѣ-
ло то ѹитъ васъ. толикꙑ дъ-
ждѧ видѧ грѧдѹща ѿ ѹени-
39б
ꙗ. а нивꙑ наша въ ѥдинѹ мѣрꙋ
стоить. не растѹще ни постѹпа-
юща ни хѹдѣ же. а годъ пристѹ-
паѥть блиꙁь. вьршениѥ и лопа-
та на тоцѣ лежить. да бою сѧ
ѥда присно плѣвꙑ бѹдѹть.
страхъ мѧ ѥда въдадѧть нꙑ
ѡгневи. и въвъргѹть нꙑ въ пе-
щьницѧ вьсѧ. жатва минѹ
приде ꙁима. а мꙑ сѣдимъ ѹ-
нии и старии. ѹплетъше сѧ
своими грѣхꙑ. нъ рьци ми ꙗ-
ко не блѹжю. да кꙑи ѹспѣхъ
имаши аще не блѹдиши. а и-
мѣниѥ берꙑи нѣси сꙑтъ.
птицѧ бо аще не вьсѣмь тѣ-
лъмь ѹвѧꙁнеть. нъ и ꙁа но-
гѹ ѹплетъши сѧ ѹдьржи-
ть сѧ. то и тако погꙑбнеть и
въ сѣти бѹдеть. и крилѣ ни
на кꙑи же ѹпѣхъ бѹдета ѥ-
и. ꙁа ногѹ вѧꙁѧщи. тако и тꙑ
аще не ѹвѧꙁнеши блѹдъмь
нъ ѹвѧꙁнеши имѣниѥ берꙑ-
и беꙁ года. или ѹпиваꙗ сѧ при-
сно. то и вѧꙁиши крѣпъко. то
бо ѥсть трѣбѣ. не тако ѥси ѹ-
вѧꙁлъ. нъ тъию да ѥси ѹвѧ-
ꙁлъ. и инъ ͞глеть. ꙗко нѣсмь
любивъ имѣниѥ бьрати. нъ
ѥда ѥси блѹдилъ. то то го-
ре. да на кꙑи ѹспѣхъ бѹдеши
аще ѥси такъ ...рьгѹть
вьси врѣди въ ѥдино врѣмѧ.
пристѹпити къ намъ. нъ въ
раснꙑ гадꙑ. и ѥже ͞млстꙑне-
39в
ю божиѥю ѥсть. ꙗко да не напра-
сно вьси прилѣгъше насъ погѹ-
бѧть нꙑ. да колика то ѥсть лѣ-
ность. ѥже рѧдомь приходѧщї-
имъ грѣхомъ. не можемъ ихъ
рѧдити. нъ съдолѣваю-
ть по вьсѧ дьни и годꙑ. не
видѧть ли иже на колесницѧхъ
татъ. како ти вьсѧьскꙑ
ѹхꙑтрѧть. обѹающе сѧ и
трѹжающе сѧ вельми. и ѿ ꙗ-
ди въꙁдьржѧще сѧ. и ѿ иного
вьсего ꙗкоже не ͞спсти сѧ имъ
съ колесница тоꙗ мꙑемомъ.
вижь коми ти ѥсть хꙑтрость
на ѹспѣхъ. мѹжь бо и ꙁѣло крѣ-
пъкъ сꙑи и ѥдиномѹ коню не
можеть ѡдолѣти. а тѹ и ѡтро-
ищь малъ съ хꙑтростию може-
ть и дъвѣма и етꙑрьмъ съдо-
лѣти. и ѹвраати ꙗ амо хо-
тѧ хꙑтростию. и вьсѧ бо лютꙑ-
ꙗ ꙁвѣри можемъ подвиꙁаю-
ще сѧ. то кольма пае можемъ
врѣдомъ своимъ съдолѣти.
то по ьто слабѣѥмъ присно въ
житии семь. а николиже хꙑ-
трости тоꙗ не въꙁискаѥмъ.
не сѹщии ѥще брани. ни ѹи-
мъ сѧ ѥже ѥсть на польꙁѹ. нъ
тъгда ...ници стаѥмъ.
ѥгда ...деть на нꙑ. да
сего дѣ...и ꙁѣло ѥсмъ.
понеже не можемъ сѧ ѡбѹа-
ти прѣже бѣдꙑ. на своꙗ отро-
кꙑ многашьдꙑ въ домѹ
39г
своѥмь раꙁгнѣваѥть сѧ. нъ тъ
ѹдьржи гнѣвъ да нꙑ бѹдеть
ѹдобь и къ дрѹгомъ ѹдьржа-
ти сѧ. и къ инѣмъ вьсѣмъ. а-
ще бо сѧ бꙑхомъ и прѣже ѡбѹ-
или. то не бꙑхомъ на брань-
хъ спѣшьни бꙑли. и бѣсомъ
въ радость. нꙑне же орѹжиꙗ
и обѹаниꙗ прѣдълежить. ви-
жь бо како ти ꙁемльнꙑи дѣла-
тель. не съмѣѥть приꙗти сѧ
по виноградъ. аще пьрвѣѥ не о-
бѹить сѧ дѣлѹ томѹ. мꙑ
же наѹьше сѧ ниемѹже до-
брѣ старѣишиньства хощемъ
дьржати. да подобало бꙑ мъ-
лати и ни къ которꙑимъ же
приащати сѧ дѣломъ. ни къ
словьсьмъ донъдеже бꙑхомъ
могли ꙁвѣрь ѹкротити иже
ѥсть ѹ насъ. то не пае ли ꙁвѣ-
ри вьсего люще опълаѥть сѧ въ
насъ гнѣвъ. и помꙑслъ раꙁли-
ьнꙑи. да подвижи сѧ и нѹди.
некъли въложимъ добрѣ въхла-
щениѥ. и ѹкрощь сѧ рѹкою ѡ-
бꙑьнѹ сътвориши сѧ. не ви-
диши ли иже прѣводѧть львꙑ
по тържищю. како ли тии при-
обрѣтають. и юдими сѹть
народомъ. имъ и въ бесловесь-
нѣмь ꙁвѣри и лютѣмь крото-
сть толикѹ творѧть. аще ли
напрасно раꙁгнѣваѥть сѧ ꙁвѣ-
рь тъ. то вьсѧ ражденеть. и въ
бѣдѹ вълѣꙁеть водѧи ѥго ͞лкъ.
40а
тꙑ же сѹщааго льва ѹтрѹди
пьрвѣѥ иже ѥ въ тебѣ. ти тъ-
гда прѣводи. не ꙗкоже ꙁлато
хотѧ въꙁѧти. нъ ꙗко приобрѣ-
сти обрѣтельѥ иже нѣсть тъ-
ьна. не бо ѥсть тъьно ниь-
тоже кротости. ѥже ѥсть имꙋ-
щимъ ю. и ѥмлющиимъ сѧ по
ню ꙁѣло ѥсть на потрѣбѹ.
да тоꙗ поищѣмъ. да въꙁмо-
жемъ ͞блговольнꙑи пѹть по-
лѹити. иже бѹди въсхꙑ-
тити намъ. ͞блгодатию и ло-
вѣколюбиѥмь. ͞га нашего і͞с
͞ха. съ нимьже ͞оцю кѹпьно.
съ ͞стꙑимь ͞дхъмь нꙑне и <
иѡана ꙁлатоѹстааго слово ка-
ко достоить въ ͞цркви стоꙗти
на молитвѣ. ͞ги ͞блгви < <
ьто ѹбо бѹдеть страшь-
нѣѥ сихъ вещии. ͞цркꙑ бо
͞нбо ѥсть. прѣже бо и храми-
нꙑ ͞цркви бѣша. нꙑне же
͞цркви храминꙑ бѣша. нъ
пае и горе храма. въ храми-
нѣ бо великъ строи ѥсть. до-
мѹ бо ͞гинъ сѣдить на прѣ-
столѣ. рабꙑнѧ тъкѹть. а
дрѹгꙑꙗ прѧдѹть. рабъ же
къжьдо свою работинѹ тво-
рить. а въ ͞цркви велика мъ-
лва ѥсть. великъ мѧтежь.
ниимьже ѥсть раꙁно кърь-
мьницѧ. толико въ смѣхъ
и клиь бꙑваѥть. ꙗкоже и
въ бани. и ꙗкоже на търгѹ
40б
вьси въпиють. нъ нѣсть се кѹ-
пилище. нъ мѣсто ͞англьско-
ѥ и ͞сто ͞црство ͞бжиѥ. само не-
бо. аще ли не вѣрѹѥши. то по-
мѧни трѧпеꙁѹ сию ьто ра-
ди стоить. и помꙑсли къто
хощеть на неи въꙁлещи. нъ
не раꙁѹмѣѥть семѹ некрь-
щенꙑи. тѣмьже къ таково-
мѹ нѹжа ѥсть инако ͞глти.
нъ тꙑ ѹбо иже семѹ раꙁѹ-
мѣѥши. ѥгда ѹслꙑшиши
пррⷪка ͞глюща. сице ͞глеть ͞гь
ѿстѹпи ѿ ꙁемлѣ. въꙁлѣ-
ꙁи на ͞нбо. ͞цркꙑ бо ͞нбо наре-
еть сѧ. нꙑне же вꙑ пае ско-
мрахъ смѣхъ творите. поꙁо-
рище бо ваше стоить беꙁмъ-
лвьно. да ни мълвꙑ въ не-
мь ни клиа. ни въплѧ. ͞бѹ
же съ ͞нбсе вѣщающю. о стра-
шьнꙑхъ вещьхъ. нъ горьши
мꙑ ѥсмꙑ пьсъ. ѥда не и-
мамъ храмъ. аще хощете
блѧсти ьто. нъ о ͞цркви бо-
жии неродите. и каꙁите
хотѧщиихъ мълати. нъ
съꙁнаниѥмь ли си хощете
бесѣдовати. не браню. нъ
дома. нъ на трѧпеꙁѣ. и въ
бани и на търгѹ. ͞цркꙑ бо
͞нбсьскаго жилища мѣсто
ѥсть. ѹениѥмь и ͞млтва-
ми. нꙑне же ͞цркꙑ ниимь-
же ѹньши търга. и хлѣви-
нꙑ цѧтоимьць. събирающа
40в
бо сѧ женꙑ къ ͞цркви красѧт сѧ
да прѣльсѧ блѹдьникꙑ. а-
ще бо къто хощеть блѹдъ тво-
рить. то въ ͞цркви вѣтъ тво-
рити. аще кто сварити сѧ хо-
щеть. и то въ ͞цркви ѹꙁьришї
аще ли кто хощеть слꙑшати
или строи домовьнꙑи или во-
искѹ. или санꙑ и сѹдꙑ или
какꙑ враьбꙑ. то ѹслꙑши-
ши то вьсе. мꙑ по вьсѧ дьни
тѹжимъ. и пеемъ сѧ да бꙑ-
сте ьто добро приобрѣтъше
въ ͞цркви. ти тако ѡходили
нъ вꙑ пае на пакость и на
грѣхъ съходите сѧ. о грѣсѣ-
хъ своихъ не пекѹще сѧ. нъ
пае и кротъкꙑимъ пако-
сть творѧще. нъ рееши ми
не слꙑшю то ͞глеть словесе.
ли о емь ьтѹть. мълви-
ши бо. а не стоиши съ страхъ-
мь. вижь како ти скопьць о-
нъ. и на пѹти сꙑ кънигꙑ
дьржѧше и ьтѧше. а тꙑ по-
средѣ ѹитель сꙑ винꙑ тво-
риши ͞глѧ. не вѣдѣ. не раꙁѹ-
мѣю. тѣмьже моли сѧ да ра-
ꙁѹмѣѥши. пае же подо-
баѥть ти мълати. да ти-
хость и мъланиѥ твоѥ не-
раꙁѹмьноѥ приимъ ͞бъ. ра-
ꙁѹмьна тѧ створить. нъ не
можеши ли мълати. тѣ-
мьже иꙁлѣꙁи ис ͞цркъве. да и
инѣмъ не бѹдеши на пако-
40г
сть. ѥдиномѹ бо подобаѥть
гласѹ бꙑти въ ͞цркве. ꙗкоже
и ѥдино тѣло ѥсть. и самъ бо
ѥпискѹпъ мъла сѣдить и
пѣвьць ѥдинъ поѥть. и вьси
ѿвѣщавають ѥдинѣмь глаⷭ-
мь. то по ьто ѹбо истинѹ ѡ-
ставльше. стѣнѧ и съниꙗ го-
ните. тѣмьже да ѿ вражии
дѣтелии свободь бѹдете.
и ѿ ꙁълъ бꙑвающиихъ въ на-
съ. нъ ꙁа лихоиманиѥ мило-
стꙑню въꙁлюбимъ. а ꙁа не-
нависть ͞лколюбиѥ. тако бо
творѧще и инѣхъ бѹдѹщии-
хъ насладимъ сѧ ͞блгъ. о ͞хѣ ͞ісѣ
͞ги нашемь. ѥмѹже слава ьсть
съ ͞стꙑимь дѹхъмь нꙑне и при
͞іѡ. ꙁлаⷮ. ѹⷭ. слоⷠ. ѡ приастии тѣ-
ла. и кръви ͞гни. ͞ги ͞блгви < .͞к.
Се ѹбо и мꙑ вѣдѹще въꙁлю-
блении. попьцимъ сѧ о брати-
и. на то бо нꙑ бѣдить страшь-
на жьртва и трепетьна. велѧ-
щимъ ѹмилениѥмь пае
пристѹпати. и съ теплою лю-
бъвию. и ѡрлъмь нꙑ сѹщи-
мъ. ѿсѹдѹ мощи въꙁлетѣ-
ти въ само ͞нбо. пае же и вꙑ-
ше ͞нбсе. идеже бо рее стьрвь
тѹ и ѡрли. стьрвь нарие тѣ-
ло съмьрти дѣлѧ. аще бо не бꙑ
палъ. мꙑ не бꙑхомъ въста-
ли. ѡрлꙑ же нариеть ѹкаꙁа-
ꙗ. ꙗко вꙑсокѹ комѹжьдо
достои бꙑти. пристѹпаю-
41а
щемѹ къ страшьнѹмѹ тѣ-
лѹ. не имѹща обьща нисо-
же ꙁемьнааго. ни долѣ вла-
ити сѧ ни пълꙁѣти. нъ вꙑ-
соцѣ лѣтати въинѹ. и въ
правьдьноѥ ͞слнце ꙁьрѣти. и
ѹмьноѥ ѡко бꙑстро имѣТи.
орълѧ бо ѥ трѧпеꙁа си. а не
вранѧ. си бо и того сърѧщють
съ ͞нбсе сълаꙁѧща. достоино
наслажающии сѧ нꙑнѧ. ꙗ-
коже и каꙁнь приѥмлють не-
достоинии. аще бо и црⷭѧ просТо
тако пришьдъ кальнъ. не дь-
рꙁнеть приꙗти ѥго. то ли
мѣню црⷭѧ. нъ и риꙁѣ црⷭи не ко-
снеть сѧ таковꙑи. неистꙑ-
ма рѹкама сꙑ. любо и на пꙋ-
стѣ бѹди. любо ѥдинъ да
ѥсть. да аще къ багърѹ не
дьрꙁнеши. а то мьртвꙑ рꙑ-
бꙑ ѥсть кръвь. нъ обае не съ-
мѣѥть кальнама рѹкама
ꙗти сѧ ꙁа ню. да аще къ ͞лви
риꙁѣ не съмѣѥть никтоже
просто тако прикоснѹти сѧ.
та како тѣло ͞ба вьсѣхъ сѹща-
аго надъ вьсѣми. непороь-
ноѥ прѣстоить. приасти-
въше сѧ божию сѹщьствꙋ.
имьже ѥсмъ и живемъ. имь-
же врата съмьртнаꙗ съкрѹ-
шиша сѧ. и лѹци ͞нбсьнии ѿ-
вьрꙁоша сѧ. да съ толицѣми
ли ꙁълꙑими приѥмлемъ
ѥго. ни ѹбо молю вꙑ. не ѹ-
41б
биимъ сами себе бестѹди-
ѥмь. нъ трепетъмь и съ страхъ-
мь. и съ ьстью вьсѧкою. и и-
стотою пристѹпимъ къ не-
мѹ. ти ѥгда хотѧ приꙗти то
съвѣщаи въ себѣ. сего дѣлꙗ
тѣла. нѣсмь ѹже ꙁемлѧ ни
попелъ. ни плѣньникъ ѹже
нъ свободь. симь рьци надѣ-
ю сѧ приꙗти ͞нбса. и ͞блгаꙗ сѹ-
щаꙗ въ нихъ. бесъмьртьнѹ
жиꙁнь. прѣставлениѥ къ а-
͞нгломъ. и жити съ ͞хсъмь. тѣ-
мь же пригвождена биѥма
не сътьрпѣ ѥго съмьрть. се тѣ-
ло ͞слнце видѧ распинаѥма
лѹа своꙗ скрꙑ. тѣмьже и
ꙁапона ͞црквьнаꙗ раꙁдьра
сѧ. тъгда и камениѥ распа-
де сѧ. и ꙁемлѧ вьсѧ трѧсааше
сѧ. се ти тѣло то ѥсть окръва-
вленоѥ копиѥмь. и ͞спсе-
нꙑи истоьникъ истои.
кръвь и водѹ вьсеи вьселенѣ-
и. нъ хощеши ли инѣмь силѹ
ѥго ѹвѣдѣти. то въпроси
кръвотоивѹю коснѹвъшю-
ю сѧ не самомь на риꙁѣ сѹ-
щеи на немь. пае же не са-
момь риꙁѣ. въпроси морѧ-
нѧшьшаго и на собѣ. любо и
самого диꙗвола въпроси и
рьци. ѿкѹдѹ имаши ꙗꙁъ-
вѹ неисцѣлимѹю. имь
ли ѹже не можеши нисо-
же. имь погꙑблъ ѥси. и-
41в
мь ли ꙗко тꙑ бꙑсть бѣжа. да
ти не нарееть ниегоже. нъ
тѣло пропѧтааго. симь жала
ѥго съломлена бꙑша. симь
глава ѥго съкрѹшена бꙑсть
симь дьржавꙑ ѥго и власти
осрамленꙑ бꙑша. въпроси
же и съмьрть и рьци. имь
пристѹпити сѧ жало. имь
раꙁорена ти бꙑсть побѣда.
имь сърѣꙁанꙑ ти бꙑша
жилꙑ. тѣло се имать ти на-
рещи ͞стоѥ. ѥгда бо се пропи-
наѥмо бꙑвааше. тъгда мь-
ртвии въсташа. тъгда и ть-
мьница ѡна распаде сѧ. и мѣ-
дѧнѧꙗ врата съломиша сѧ.
и мьртвии пѹщенꙑ бꙑша.
и вратари адови вьси ѹжасоша
сѧ. аще ли бꙑ бꙑлъ ꙗко ѥди-
нъ ѿ многꙑихъ. то ѡтвьрь-
нь достоꙗше бꙑти съмьрти.
сильнѣиши. нъ не бꙑсть ѥди-
нъ ѿ многꙑихъ. да того дѣ-
лѧ и та ослабѣ. ꙗкоже бо и при-
имъши пищю. и не могѹще
ѹдьржати. нъ и то прѣжь-
неѥ брашьно иꙁблюѥть. токо-
же (sic) и въ съмьрти тѣло хвⷭо бꙑ-
сть. ѥгоже приимъши съмь-
рть. не може исѹшити. и та
бо иꙁблюва ꙗже вънѹтрь
имѧаше. небонъ болѧаше
дьржащи ѥи тѹжааше. до-
нелѣже иꙁблюваѥть. тѣмь-
же и апⷭлъ рее. расꙑпа болѣ-
41г
ꙁни съмьртьнꙑꙗ. не бо ни
ѥдина жена дѣтищь ражаю-
щи. ти тако болить. ꙗкоже
съмьрть приимъши тѣло ͞гне.
растьрꙁааше сѧ расѣсти хотѧ-
щи. ѥже бо бѣ и о ꙁмии вави-
лоньсцѣмь. ѥже приимъ пи-
щю и расѣде сѧ полъма. тако-
же бꙑсть и ѡ сѣи. не бо ѹстꙑ
пакꙑ иꙁиде. ͞хсъ съмьртьнꙑ-
ими. нъ само рѣво ꙁмиѥво
посредѣ раꙁдьравъ. и попьра-
въ ти тако иꙁѹтри иꙁлѣꙁе
съ многою славою. и лѹа и-
спѹсти. не до сего ͞нбсе. нъ до
самого прѣстола. тамо бо и
въꙁиде. да се тѣло далъ намъ
дьржати и ꙗсти. не же про-
стꙑꙗ любъве сѹща. аще бо
ьто любимъ то ꙁѣло храни-
мъ ѥ. тѣмь бо и иѡвъ ѹка-
ꙁаꙗ любъве рабъ своихъ. ю-
же имѧаше къ немѹ ͞глаше
и они многашьдꙑ ꙁѣло и лю-
бѧще ͞глаахѹ. кто дасть на-
мъ плъти ѥго насꙑтити сѧ.
на вѧщьшю нꙑ любъвь при-
влѣа. да пристѹпаимъ
къ немѹ. съ теплою и ражⷣь-
женою любъвию. и сътьрпи-
мъ вьсѧкꙑ мѹкꙑ. ѥльма
бо мъного добро приꙗли бѹ-
демъ. то пае вѧще мѹи-
ми бѹдемъ. ѥгда недосто-
ини ͞блгодѣꙗниꙗ ꙗвимъ
сѧ. семѹ бо тѣлѹ и въ ꙗсль-
42а
хъ лежащю ѹговѣша вълсви.
мѹжи неьстиви и иноꙗꙁꙑ-
ьници. домъ бо ͞ѡьства
своѥго ѡставльше. ти пѹть-
мь далее гънаша. и пришь-
дъше съ страхъмь и трепетъ-
мь многомь поклониша сѧ.
да подражаимъ ѹбо понѣ и
на ꙗꙁꙑьникꙑ. а гражане
сѹще ͞нбсьнии. ѡни бо въ кꙋ-
щи видѣвъше. ꙗкоже мꙑ
нꙑне. ти съ многомь
страхъмь пристѹпаахѹ.
а тꙑ не въ ꙗсльхъ ꙁьрѧ нъ на
трѧпеꙁѣ. не женою дьржима
нъ свѧщеника прѣстоꙗща
и съ многъмь обиѥмь ͞дха
парѧща. надъ прѣдълежащи-
ими. нъ да не просто сего тѣ-
ла мьниши ꙗкоже и они. нъ
да ниьсоже не нераꙁѹмѣ-
ѥши сътворенꙑихъ имь.
и съ истиною вьсемѹ наѹ-
ивъ сѧ. поѹсти дрѹгъ
дрѹга. и ѹбоимъ сѧ вель-
ми пае тѣхъ иноꙗꙁꙑь-
никъ. говѣинѣише покаже-
мъ сѧ. да не тако просто тъ-
ию пристѹпльше. ти огнь
съберемъ на главꙑ своꙗ.
се же ͞глю да не не пристѹпа-
ѥмъ. нъ да съ истотою при-
стѹпаимъ. ꙗкоже бо ѥже
пристѹпати грѣхъ ѥсть.
такоже и ѥже не приащати
сѧ таинꙑꙗ тоꙗ веерѧ. и
42б
то гладъ ѥсть. си бо трѧпеꙁа
͞дша нашеꙗ жилꙑ сѹть. и съ-
вѣсти нашеꙗ съвѹꙁъ. на-
дѣжда ͞спсениꙗ. аще бо съ се-
ю жьртвою отидемъ тамо.
то съ многъмь дьрꙁнове-
ниѥмь. въ ͞стꙑꙗ тꙑ дворꙑ
вълѣꙁемъ ꙗко ꙁлатъмь
орѹжиѥмь вьсюдѣ ограже-
ни. ьто ли ͞глю о бѹдѹщи-
ихъ. и сьде бо ти таина си ꙁе-
млю небо створить. да ѿвь-
рꙁе ͞нбсьнаꙗ врата. пае же
не сего ͞нбсе. нъ ͞нбсе ͞нбсъи.
тъгда ѹꙁьриши рееноѥ.
ѥже бо тамо вьсего ьстьнѣ-
ѥ. то же ти аꙁъ покажю на
ꙁемли лежаще. ꙗкоже бо
͞цркꙑ ихъ ѥже вьсего ьсть-
нѣѥ. ни полатꙑ ни вьрси
ꙁлатии. нъ само ͞црево тѣ-
ло сѣдѧщеѥ на прѣстолѣ
такоже и на ͞нбсьхъ црⷭе тѣ-
ло. да то ти ѥсть на ꙁемли
нꙑне лѣть видѣти. не ань-
глъ бо ни ͞нбсъ и ͞нбса ͞нбсъ.
нъ самого ͞влдкѹ ти ихъ по-
кажю. видѣсте ли како ти
ѥже вьсего ьстьнѣѥ. того
же ꙁьриши на ꙁемли. не же
тъью ꙁьриши нъ и прикаса-
ѥши сѧ имъ. не же тъию
прикасаѥши сѧ. нъ и ꙗ сиѥ
въꙁьмъ. и въ домъ оходи-
ши. да оцѣщаи си ͞дшю при-
готова и ѹмъ ѥгда на при-
42в
ꙗтиѥ таинъ сихъ идеши. воле
же аще ти бꙑша дали црⷭе отро-
а носити. въ монистѣхъ
бись[рь]нꙑихъ. и въ вѣньци ꙁла-
тѣ и въ окроиници. то не бꙑ
ли вьсего повьрглъ ꙁемьна-
аго. нꙑне же не ѡтроа сѹ-
ща ͞лка црⷭѧ. нъ самого ѥдї-
ноадааго ͞сна ͞бжиꙗ приѥ-
млѧ. не ѹжасаѥши ли сѧ рь-
ци ми. и вьсего хотѣниꙗ
житиꙗ сего не ижденеши лї.
ти оною красотою красѹѥ-
ши сѧ тъию. нъ ѥдинае
ꙁемьнꙑихъ прилежиши. и
имѣнию хощеши. и ꙁлато
поминаꙗ ѹжасаѥши сѧ.
то какъ ѿвѣтъ приимеши
какѹ ли ѿрадѹ ѹлѹиши
то не вѣси ли. ꙗкоже вьсеꙗ
красꙑ ѿвращаѥть сѧ твои
͞влдка. не того ли дѣлѧ рожь
сѧ положенъ бꙑсть въ ꙗсль-
хъ. и ͞мтрь иꙁволи ѹ богѹ.
не того ли дѣлѧ къ ономѹ
ꙁьрѧщ[ю]о[у]мѹ въ кърьмь-
ство ͞глааше. ͞снъ же ͞лскꙑ-
и не имать къде главꙑ по-
дъклонити. тоже ѹени-
ци не тъ же ли ꙁаконъ съблю-
даахѹ. въ хлѣвинꙑ вълаꙁѧ-
ще ѹбогꙑихъ. ови бо къ ꙗ-
ꙁьнатворѧщиимъ обитаа-
хѹ. дрѹꙁии же къ шиющии-
мъ тентѹ. и ѹбагърѧщаꙗ-
го гражаномъ. не славьнъ бо
42г
домовъ искаахѹ. нъ ͞дша до-
брꙑꙗ дѣтели. да сихъ ѹбо и
мꙑ подражаимъ. прѣꙁьрѧ-
ще красьнꙑꙗ стълпꙑ мрамо-
рьнꙑꙗ. а ищюще вꙑшьнѧꙗ
обители. и вьсѧкоѥ велииѥ
сего свѣта поперемъ. аще бо сѧ
трѣꙁвимъ то и миръ сь нѣсТь
достоинъ противѹ вамъ. а не
ли домове или полатꙑ. тѣмь-
же молю ͞дшю свою ѹкрасимъ
сию хлѣвинѹ потварѧимъ.
юже нꙑ ѥ въꙁьмъше отити
да и вѣьнаꙗ села полѹимъ
͞блгодѣтию и ͞лколюбиѥмь
͞га нашего і͞с ͞хса ѥмѹже слава въ
͞іѡ. ꙁлаⷮ. ѹⷭ. слово ѡ комъкании и
о нищиихъ. и ѡ ͞млстꙑни < .͞ка.
Понеже ѹбо ͞снъ ͞бжии въ кръ-
ви мѣсто скотиꙗ свою кръ-
вь вънесе ꙁа ͞лкꙑ. да никъ-
тоже не съмѹтить сѧ слꙑ-
ша сихъ. въспомѧнѹ бо ди-
вьнюю жьртвѹ и рее. прии-
мѣте и ꙗдите тѣло моѥ. и
вьсѣмъ равьно раꙁдаꙗ. а тꙑ ѡ-
бьща хлѣба равьно не даѥши.
такоже и ашю дасть при вее-
рѣ. воле ѹбо повѣжь ми. аще
бꙑ или ͞сна или брата ѹмьръ-
ша памѧть творилъ. то не бꙑ
ли ꙁѣло прискьрбьнъ бꙑлъ. а
не бꙑ обꙑаꙗ съконьалъ. ли
сьрдоболю приꙁъвалъ. ли ма-
ломощи. ͞влдкꙑ же твоѥго па-
мѧть творѧщю ти. и трѧпеꙁѣ
43а
приащаѥши маломощьнаго.
не слꙑша ли колико пострада
тѧꙁавꙑи съта цѧтъ. не помꙑ-
слиши ли то ѥси бꙑлъ. и ь-
то ѥси. не въспоминаѥши ли
самъ себе. ꙗко сего нищааго
имѣниѥмь ꙁѣло ѥси нищь
беꙁ дѣлъ добрꙑихъ. сихъ ѹ-
бо словесъ послѹшаимъ. и ра-
сматрѧюще пристѹпимъ
къ ͞стѣи сеи ͞дховьнѣи трѧпе-
ꙁѣ. иꙁлаꙁѧще же вънъ. мь-
нимъ сѧ невидѧще ѹбогꙑ-
ихъ. и алющиихъ мимоте-
емъ. пае же въ праꙁдьни-
къ се творимъ. ѥгда ѹбо па-
е не подобаѥть семѹ бꙑти.
тъгда бо абиѥ по комъкани-
и. пиꙗньство приѥмлеть на-
съ. и прѣꙁрѣниѥ нищиихъ.
приѥмъшю бо ти тѣло и кръ-
вь ͞хвѹ. ѥгда ти ѥ лѣпо пае
молити сѧ. и постити. тъгъ-
да ѹпиваѥши сѧ и играѥши.
слꙑши бо ѥгда комъкаша
аплⷭи на ͞прѣстѣи тои веери.
како ти сътвориша. на моли-
твѹ сѧ обратиша и на пѣни-
ѥ. и на блаженоѥ и дълго-
ѥ ѹениѥ. ѥгда бо июда ѿи-
де приꙁъватъ жидꙑ да прѣ-
дасть ѥго. тъгда прѣславно-
ѥ то ѹениѥ. и ꙁаповѣдь по-
вѣда рекꙑи. подобаѥть ти
ѹбо постити сѧ и молити.
а ли пьрвѣѥ не достоить. ни
43б
ѹбо. достоить ꙁѣло. нъ по
комъкании пае вѧще. оно
да достоинъ бѹдеши приꙗ-
ти. се же. да не недостоинъ пока-
жеши сѧ. да достоить ти по
комъкании постити сѧ. ни
прѣщю ни нѹжю. добро же
и се бꙑ бꙑло. обае не нѹжю
о томь. нъ ѹю не ꙁѣло тако
питати сѧ. и се бо павьлъ ꙗ-
ви рекꙑи питающаꙗ сѧ въ-
дова жива ѹмрѣ. аще женѣ
съмьрть ѥсть пища. то колми
пае мѹжеви. тꙑ же хлѣбъ
живота приимъ не страхѹ-
ѥши сѧ. не видиши ли коли-
ко ꙁъло въходить пищею смѣ-
хъ беꙁгодьнъ. словеса неклю-
има. присно бо врѣмѧ ѥсть
͞млтвѣ. пае же въ праꙁдьни-
къ. праꙁдьникъ бо того ради
бꙑваѥть. не да грѣхꙑ съби-
раѥмъ. нъ да и готовꙑꙗ по-
трѣбимъ. вѣдѣ же ꙗко въ-
тъще се ͞глю. нъ непрѣстань-
но ͞глю. аще бо не вьси послѹ-
шьливи бѹдете. нъ не вьси
ослѹшьливи бѹдете. аще
же вьси ослѹшьливи бѹде-
те. то мьнѣ больши мьꙁда
бѹдеть. тѣмьже молю вꙑ.
да не осѹжениѥ сътворимъ.
питаимъ ͞ха. напоимъ ѡблѣ-
цѣмъ. сии обраꙁи достоини
сѹть такоꙗ трѧпеꙁꙑ. ѹслꙑ-
шалъ ли ѥси пѣниꙗ ͞дховьна-
43в
ꙗ. то наслади сѧ ͞дха ͞ста. обь-
щьникъ бо бꙑсть сѣрафимꙋ.
не моꙁи ѿврѣщи ͞блгодѣти
юже приꙗ. не вънеси пиꙗнь-
ства въ сѧ. ѥже ѥсть ͞оць ѹнꙑ-
ниꙗ. и диꙗволѧ радость. да
не тьмами ꙁълии прииме-
ши. и геонѹ вѣьнѹю. нъ
пае да прѣбѹдемъ истѧ-
ще сѧ ѿ вьсѣхъ съблаꙁнъ. и
похотии плътьскꙑихъ. и
тако исти сѹще къ исто-
мѹ да преидемъ. славѧще ͞о-
ца и ͞сна и ͞стаго ͞дха нꙑне и п <
͞іѡ. ꙁлаⷮ. ѹⷭ. слоⷠ. кацѣмъ подоба-
ѥть бꙑти пискѹпомъ. и попо-
мъ. и диꙗкомъ. како ли стро-
͞кв. ити еппⷭѹ. инъ ͞црквьнꙑи <
Сихъ и мꙑ подражаимъ. нъ
не вѣщаю къ вьсѣмъ сло-
весе сего. нъ къ тѣмъ иже
санѹ хотѧть ͞црквьно[у]мѹ.
аще вѣрѹ имеши ꙗко ѥсть
иꙁбьраниѥ. то не жали си на
того бо жалиши иже иꙁбьра-
лъ подрѹга твоѥго. ти та-
коже твори ꙗко каинъ. и-
мьже авьлевѹ трѣбѹ при-
ꙗтъ ͞бъ. то каинъ си ражда-
ли. а достоꙗ ѥмѹ покаꙗти
сѧ. аꙁъ же и прока не ͞глю вѣ-
сть бо ͞бъ ьто на строи ѥмѹ
ѥсть. многашьдꙑ бо бѹде-
ть ͞лкъ кротѣи нравъмь.
нъ не клюаи сѧ на тъ санъ.
и пакꙑ бѹдеть дрѹгоици
43г
жити ѥмѹ бе ꙁаꙁора. и нравъ
беꙁ лѹкꙑ. нъ въ ͞цркви не та-
къ тъию трѣбѣ. не видиши
ли како ти ͞стоѥ писаниѥ о то-
мь ͞глеть. нъ повѣдѣ ли вꙑ ь-
со дѣльма жадимъ того сана.
не имьже ли ꙗко не на строѥни-
ѥ. и правлениѥ братиꙗ грѧде-
мъ. нъ акꙑ на ьсть и покои
въстѹпаѥмъ въ санꙑ тꙑ. нъ
аще бꙑ вѣдѣлъ ꙗко вьсѣхъ хꙋ-
жьшю бꙑти подобало бꙑ ѥпи-
скѹпѹ вьсѣхъ тѧготꙑ подъ-
ѥмлющю. да аще бꙑ добрѣ ра-
ꙁѹмѣлъ. то не бꙑ ѹристалъ
сѧ на санъ тъ. тъ бо санъ вьсѣ-
мъ въ ѹстѣхъ ѥсть. и вьси ꙁа-
ꙁирають ѥмь. и сѹдѧть ѥмꙋ
мѹдрии и немѹдрии. пеа-
льми по вьсѧ дьни. и по вьсѧ
нощи расѣсти сѧ хотѧ. многꙑ
имать ненавидѧщаꙗ ѥго.
многꙑ имать ꙁавидѧщаꙗ
ѥмѹ. нъ не мѣнимъ тѣхъ.
иже вьсѣмъ ѹгодиꙗ творѧ-
ть. тацѣхъ же пискѹпъ аꙁъ
и не мѣню. иже акꙑ на поко-
ище на столъ тъ приходѧть.
не о тѣхъ мънѣ нꙑне ѥсть
слово. нъ о тацѣхъ иже бъдѧ-
ть ꙁа ͞дша ваша. иже пае сво-
ѥго ͞спсениꙗ о нашемь ͞спсе-
нии пекѹть сѧ. аще бо къто
и десѧть рабъ имѣꙗ повинь-
нъ. живѹщь же ѹ него. при-
сно сѧ о нихъ пееть не поива-
44а
ꙗ. и ѥпискѹпъ толикꙑими
мъногꙑ. тоже и не ꙗко рабꙑ-
ни ѹ него живѹща присно.
да колика ѥсть томѹ трѣбѣ
пеаль. не реете ли ми ьсть
имать великѹ. како то ѥсть
ьсть маломощь на тържи-
щи стоꙗща. имена ѥмѹ кꙑ-
дають и хѹлѧть и. рееши же
ми. то не можеть ли имъ ѹ-
стъ ꙁабити. и ꙁѣло можеть
нъ не подобаѥть того ѥпⷭпѹ
творити. не бо то ѥсть и дѣ-
ло ѥппⷭьско. нъ съмотри же
како ти ѥсть ѥмѹ тѧжьба.
аще да не даѥть праꙁдьнꙑи-
мъ. и дѣлающиимъ. то всѧ-
ьскꙑ влаать и хѹлѧще-
и. ни сѧ бо и никтоже потѧ-
ꙁати ѥго и хѹлити. ѹ вънѣ-
шьниихъ бо властель боꙗꙁнь
ѥсть. а ѹ сихъ нѣсть того стра-
хъ бо ͞бжии не можеть створи-
ти въ нихъ ниьсоже ꙁъла. а
какѹ пеаль имать ѥппⷭъ ѥ-
гда поставлѧѥть въ санꙑ ць-
ркъвьнꙑꙗ. или аꙁъ ѥсмь ꙁѣ-
ло немощьнъ и грѣшьнъ и
хѹдолажа. или и тако ѥсть и-
стовоѥ ꙗкоже ͞глю. ниимь-
же лодиꙗ погрѧꙁнѹти хотѧ-
ща. нѣсть ѹньши иѥрѣиска
͞дша и ѹмъ. ѿвьсѹдѹ бѣ-
дꙑ приѥмлющи и вълнꙑ. и
ѿ дрѹгъ и ѿ врагъ и ѿ своихъ
и ѿ тѹжиихъ. не многъмь
44б
ли миръмь црⷭь владеть. а сь
градъмь тъию. нъ толикꙑ
пеали имать больша црⷭѧ
ѥликꙑже вълнꙑ сѹть реь-
нꙑꙗ водꙑ лютъмь вѣтръ-
мь женомꙑ. противѹ мо-
рю вꙑющемѹ. и мѹтѧщю
сѧ иꙁ дьна. тако бо сѹть ѥпи-
скѹплѧ пеали. акꙑ море
мѹтимо. по ьто же то ѥсть
тако. не имьже ли црⷭѹ мно-
ꙁи сѹть помощьници. и вь-
се въ ꙁаконъ и въ инъ бꙑва-
ѥть. а сьде не тако ни ѥ льꙁѣ
по власти творити ниьто-
же. нъ аще тѧжьцѣ въꙁбесѣ-
дѹѥть и рамѧнѣ. то лютъ
словеть. аще ли льгъцѣ то по-
мьрꙁалъ. а подобаѥть ѡбоѥ-
мѹ томѹ съкѹпити сѧ тѹ
ꙗкоже да не прѣобидѧть ко-
ликѹ ѥмѹ ѥсть ади нѹжа.
прѣрѣсиꙗ творити и блаꙁнꙑ
ово хотѧщю. и ово не хотѧщю.
колицѣмъ врѣжати ͞срдца.
и хотѧщю ти и не хотѧщю
тоже не ͞глюще инако. нъ ꙗ-
коже ѥсть мънѣ на ͞срдци не
мьню въ иѥрѣихъ множаи-
шь ͞спающь сѧ. нъ пае погꙑ-
бающь. тоже ѥ того вина и тѣ-
мъ то тако бꙑваѥть. и мно-
гꙑ нѹжьникꙑ имать иже
и съводѧть съ своѥго нрава и
ѡбꙑаꙗ. да беꙁъ исмени
ѥмѹ бꙑша бꙑла трѣбѣ ое-
44в
са. да бꙑ сѧ вьсѧьскꙑ съна-
бъдѣлъ. вижь же колико ти
подобаѥть пискѹпѹ имѣ-
ти добротъ. ѹительнѹ бꙑ-
ти. тьрпѣливьнѹ. вѣрьное
слово вѣщающю. и дьржащю
сѧ по ню. льгъко ѥсть бѣдно
ѥже они съгрѣшають. то сь
имать винꙑ тѣхъ. и семѹ
ѥсть ѿвѣщати ꙁа нѧ. ни ͞глю
иного ниьсоже. нъ аще и ѥ-
динъ некрьщенъ ѹмьреть.
то не вьсе ли тѹ своѥ ͞спсени-
ѥ погѹбить. ͞дша бо ѥдина
иꙁгꙑбѣль толикѹ имать
тъщетѹ. ѥликаже не може-
ть ͞лкъ домꙑслити сѧ. ꙗ-
коже ͞спсениѥ ѥꙗ. толика до-
бра достоина ѥсть. да и ͞снѹ
͞бжию въ͞лвити сѧ. и толи-
кѹ ͞стрть раꙁѹмѣи тꙑ. ко-
ликꙑ каꙁни подъиметь и
мѹкꙑ. аще бо къто въ сеи
жиꙁни погꙑбнеть ѿ кого.
то достоинъ ѥсть съмьрти
то колма пае въ онои жиꙁни
ни ми ͞гли ꙗко проꙁвитеръ ѥ-
сть съгрѣшилъ. нъ вьсѣхъ тѣ-
хъ на главѹ пискѹпѹ грѣ-
си приходѧть ти. иже ꙗ ѥсть
поставилъ въ санъ тъ. повѣ-
дѣ же ти и дрѹгоѥ пакꙑ. лѹ-
ить сѧ и дрѹгоици ѥппⷭѹ.
ꙁълѹ ѹмьршю. дрѹгомꙋ
въ него мѣсто бꙑти. да се
мѹить то и тъгда сътвори-
44г
ти ѥже онъ ѥсть съгрѣшилъ.
обоꙗ бо тѹ ѥсть бѣда. ни ѥ
льꙁѣ того тако ѡставити. ѥ-
гоже то ѥ поставилъ бе ꙁако-
на. пакꙑ же иꙁвьргъше и мъ-
ноꙁѣмъ ꙁъло ͞срдцю бѹдеть.
и блаꙁнъ. нъ подобаѥть бе-
ꙁакониѥ то пьрвоѥ въспрѧ-
тати. тъгда же недостоинъ
ѥсть иꙁвѣтъ тъ. нъ ли не брѣ-
щи ѥго велиши въ санѹ томь.
поставивъшааго бо и ѥпⷭпа
вина та ѥсть. тѹ ѥ сътвори-
ти не поставлѧти. ни на инъ
степень въꙁводити. се вьсѣ-
мъ ꙗвлено ѥсть. понеже ꙁълъ
бѹдеть. нъ пакꙑ инако бла-
ꙁнить. нъ ли въꙁвести на вꙑ-
шьнии степень. нъ се вельми
ꙁълѣѥ бѹдеть. да аще бꙑ и
кто ѹристалъ сѧ на ѥппⷭьство
акꙑ и на строѥниѥ. и попее-
ниѥ адию. то никтоже не бꙑ
приꙗлъ сана того своѥю волею.
нъ мꙑ нꙑне ꙗко и болѧрьство
жадимъ. такоже и того сана.
да бꙑхомъ славьни бꙑли и
ьсть приꙗли ѿ ͞лкъ. нъ ѿ ͞ба
погꙑбаѥмъ. да на кꙑи нꙑ
ѹспѣхъ ѥсть ьсть та. види-
ши ли како ти сѧ облиаѥть
ни се ни оно сѹщи ьсть та. нъ
ѥгда ти сѧ въсхощеть ьсть-
но[уѹ]мѹ томѹ санѹ. и и-
сто[уѹ]мѹ и тѧжькѹ ꙁѣло
то тꙑ на ѹмъ си принеси тъ-
45а
гда. огнь онъ негасѹщии. и ѿ-
вѣтꙑ ꙗже ти бѹдеть народа
дѣльма ѿвѣщавати. положи
пакꙑ собѣ сановьноѥ житиѥ
и мѹьнѹю мѣрѹ. аще бо и
съгрѣшиши бе сана сꙑ. то не то-
ликѹ же мѹкѹ приимеши.
ѥликѹ же въ санѹ бꙑвъ. аще
ли пискѹпъ ѥси ли проꙁвите-
ръ. или диꙗкъ. то великѹ мꙋ-
кѹ имаши подъꙗти. такѹ
ꙗкоже ͞лвьскъ ѹмъ не домꙑ-
слить сѧ. раꙁѹмѣи бо коликꙑ
трѹдꙑ подъꙗ моиси. колико
тьрпѣ. коликꙑ ͞блгꙑнѧ ство-
ри. ти ѥдинѣмь съгрѣшениѥ-
мь съгрѣши тъию. да въ того
мѣсто горькѹю каꙁнь подъи-
маше. иже бо ꙗвѣ створить.
грѣхъ ти ѡтаи. то грѣхъ бѹ-
деть обоѥ ѥдинъ. нъ тъщета
не ѥдина ни та же. а и грѣхъ не
тъ же. не бо то же ѥсть и таи съ-
грѣшати ѥже и ꙗвѣ. и ѥпⷭпѹ
бо нѣсть льꙁѣ ѹтаити себѣ
съгрѣшающю. и не съгрѣша-
ꙗ бо ѥдъва можеть гонести
тѧꙁаниꙗ. а не съгрѣшающю
аще бо сѧ и раꙁгнѣваѥть. или
въсмѣѥть. или поити си хо-
щеть понѣ малꙑ. то тѹ скоро
мноꙁи ꙁаꙁорьници ѥмѹ. мъ-
ноꙁи потѧꙁающи и блаꙁнѧ-
щии сѧ о нь. многꙑ сѹдиꙗ въ-
двигнѹть. мноꙁи же пьрва-
аго наьнѹть въспоминати.
45б
а сѹщааго хѹлити. тоже не тѣ-
хъ хотѧще хвалити тако тво-
рѧть. нъ семѹ хотѧще ͞срдца
досѧщи и прѣрѣсиѥ створи-
ти. то поминають пискѹпꙋ.
и проꙁвитерꙑ добрꙑ бꙑвъша-
ꙗ хотѧщии санѹ ѿ него. не
раать поносити. сладъка бо
ѥсть рать. и иже нѣсть въ неи
бꙑлъ. пае же рещи нꙑне. и
раꙁѹмѣвъше мноꙁѣмъ. не
вълаꙁить имъ въ ѹмъ. не бо
раать рати дьржати. ꙗкоже
бꙑ подобало пискѹпомъ. нъ
тако живемъ ꙗкоже рее ѥꙁе-
киꙗ пррⷪкъ. имѣюще тѹьнꙑ-
ꙗ бравꙑ. и вълною сѧ ихъ одѣ-
ваѥмъ. самѣми же ни малꙑ
не попеемъ сѧ. кто сѧ нꙑне
толма пееть овьцами ͞хсова-
ми. ѥлмаже сѧ пеааше иꙗ-
ковъ овьцами тьстьнѧми.
кто можеть ищисти стѹде-
ни нощьнꙑꙗ. ꙗже тъ подъи-
мааше овьцѧ ради. нъ не рьци
ми и мꙑ нощию стражемъ ͞ба
молѧще. и добрѣ ѹгажаѥмъ
͞бѹ а не ли пае сѹпротиви-
мъ сѧ ѥмѹ. властеле бо и сѹ-
диꙗ толикꙑ ьсти не приѥ-
млють. ѥликѹже приѥмле-
ть ͞црквьнꙑи властелинъ. а-
ще въ полатꙑ вънидеть къ вла-
дꙑкамъ. то кто ѥго тѹ старѣ-
и. аще въ болѧрьскꙑ домꙑ то
такоже. вьсе ѥсмъ погѹбили.
45в
и беꙁ вѣсти творили. Се ͞глю не
осрамити хотѧ ͞црквьникъ.
нъ хотѧ да сѧ въстѧгнете ѿ
желаниꙗ того сановьнааго
и жаданиꙗ. то кою бо съвѣсти-
ю аще бѹдеши. или иного по-
мощию въ санѹ томь сꙑ. ка-
цѣма ѡима въꙁьриши
на того. иже ти бѹдеть пома-
галъ. кꙑи ли ѿвѣтъ имашї
дати о томь. иже бо нѹжде-
ю вънидеть въ санъ тъ а не
хотѧ. то имать ѿвѣтъ. аще
и тъ не простить сѧ тѣмь ѿвѣ-
тъмь. обае противѹ семѹ
имать понѣ хѹдъ ѿвѣтъ.
помꙑсли бо тꙑ ьто приꙗ си-
монъ вълхвъ мьꙁдѹ даꙗ. дѣ-
ѥ ли аще тꙑ мьꙁдъ не даꙗ въ-
лаꙁиши. то тѣмь бѹдеши про-
стъ. то въ мьꙁдꙑ мѣсто ла-
скаѥши и льстиши. и вꙑшь-
ша мѣста ищеши. да къ оно-
мѹ реено ѥсть. срѣбро твоѥ
съ тобою бѹди въ погꙑбѣль.
а къ тѣмъ рееть. тъщаниѥ
ваше и вьртѣниѥ ваше съ ва-
ми бѹди въ погꙑбѣль. по-
неже мьнѣсте по вьртѣниѥ-
мь ͞лвьскъмь даръ ͞бжии
приобрѣсти. нъ да бꙑ такъ
васъ никтоже не бꙑлъ. нꙑ-
не бо ꙗ въ рѧдъ бесѣдѹꙗ въ
си словеса вънидохъ. а ѥгда
о ненасꙑтѧщиихъ сѧ ͞лцѣ-
хъ ͞глемъ. то не вамъ то ͞гле-
45г
мъ. нъ и къ вьсѣмъ бꙑхомъ
хотѣли ͞глати. да бꙑша бꙑ-
лиꙗ наша нами не беꙁ ѹма
сътворена. и враеве бо тако
͞ба молѧть. аще и трѹдили
сѧ ѥсмъ то да бꙑ никтоже
не поболѣлъ. такоже и мꙑ ͞ба
молимъ. да бꙑша наша сло-
веса не праꙁдьна бꙑла. не и-
мѹща къде ꙁадьрати васъ.
и вьсе подъꙗти готовъ ѥсмь
васъ дѣлма. ꙗкоже да бꙑхо-
мъ вꙑ бꙑли о томь бесѣдьни-
ци. аще ли хощете то и мълъ-
ю вꙑ. и не бесѣдѹю нисо-
же. тъию аще бꙑ бꙑло. мъ-
ланиѥ то беꙁ бѣдꙑ и беꙁ ка-
ꙁни. да бꙑ сѧ не боꙗти ниь-
соже въ немь. мьню бо аще и
ꙁѣло никтоже ѥсть любѧи
славѹ. то аще нѣ ни на кѹю
же потрѣбѹ ѹениѥ. то не
можеть ѥго ͞глати. рѹгъ бо
то ѥсть ꙗже беꙁ ѹма сѧ ꙗвлѧ-
ти. попѹщю вꙑ ѹже ѹенї-
ѥ. ѥже дѣлꙑ бꙑваѥть. и вра-
еве бо хꙑтрости. аще и ѿ ꙗ-
ꙁѣстивꙑихъ имъ бꙑваѥть
мьꙁда велика. то любили бꙑ-
ша да бꙑша имъ бꙑли дрѹ-
ꙁи присно съдрави. да и мꙑ
хощемъ да бꙑсте присно съ-
драви бꙑли дѣлꙑ добрꙑ. не
бо хощемъ да мꙑ искѹсьни
и славьни бѹдемъ. а вꙑ неи-
скѹсьни бѹдете и неславьни.
46а
мꙑслилъ бꙑхъ аще бꙑ льꙁѣ.
да бꙑсте вꙑ оима своима
видѣли. тѹ любъвь юже има-
мъ о васъ. не бо бꙑ ми никто-
же поималъ к томѹ. аще и ꙁѣ-
ло бꙑ бꙑстро слово бꙑло и тѧ-
жько. ꙗкоже бо словеса дрѹ-
ꙁии ͞глють къ дрѹгомъ. а-
ще и хѹльна сѹть и недобра
то могѹть приꙗти. вѣрьнѣ-
ише бо сѹть стрѹпи дрѹжь-
ни рее нѣкто. или самохо-
тьна цѣлованиꙗ вражьнѧ.
нѣсть мнѣ ниьсоже любле
васъ. ни сии свѣтъ самъ. мъ-
ногашьдꙑ бо бꙑхъ хотѣлъ.
самъ аꙁъ осльпнѹти. тъи-
ю аще бꙑ льꙁѣ ваша ͞дша въ-
ꙁвратити на свѣтъ. тако
ти мънѣ сего свѣта слаже
ваше ͞спсениѥ. на кꙑи бо ми
ѹспѣхъ свѣтове сѹть ͞слнца
сего и лѹа. ѥгда васъ ради
пеальна мьгла великѹ ть-
мѹ сътворить оима мои-
ма. свѣтъ бо тъгда ѥсть до-
бръ и сладъкъ ѥгда радѹю-
щю сѧ ͞лкѹ сиꙗѥть. а пеа-
льнѣ ͞дши и ѹмѹ. аще сиꙗ-
ѥть то и тѹгѹ творить. Не-
же лъжю. да бꙑ николиже
не бꙑло. обае аще и коликъ
то васъ въ грѣхъ въпадеть.
то ѥгда съпьлю придѣте на-
дъ мѧ. да видите аще нѣсмь
къ расꙑпанꙑимъ подобенъ.
46б
аще да нѣсмь ꙗко и ѹмъ по-
гѹбивꙑи. и напрасно ѹжа-
саꙗ сѧ. ти по пррⷪьскомѹ
словѹ и свѣтъ оию моѥю
и тъ нѣсть съ мъною. каꙗ бо
надѣжа ѥсть къ ͞бѹ. вамъ
неспѣющемъ дѣлꙑ добрꙑ
къ немѹ. каꙗ ли мънѣ пе-
аль ѥгда вꙑ добрѣ грѧдете
къ немѹ. мьню крилатъ тъ-
гда бѹдѹ. ѥгда вꙑ слꙑшю
ьто добро сътворьша. испъ-
лните ми ͞срдце радостию се-
лико бо тъию аꙁъ вънесохъ
въ мольбѹ свою. имьже желѣ-
ю и жажю вашего ͞спсениꙗ къ
͞бѹ. а имъже се рищю къ вьсѣ-
мъ то люблю вꙑ. да тѣмь прї-
льпнѹ васъ имьже вьсе вꙑ ѥ-
сте мънѣ ͞оци и ͞мтри. брати-
ꙗ и дѣти. да не мьните ни-
ьсоже ͞глемоѥ нами. гнѣвꙑ
͞глемо. нъ ѹправлениꙗ ради
братъ бо братомь помагаѥ-
мъ акꙑ градъ твьрдъ. да не
моꙁѣте си жалити. и аꙁъ ва-
шего словесе не творѹ бещьстї.
нъ хотѣлъ бꙑхъ отъ васъ пра-
влениѥ приꙗти. и вꙑениѥ.
вьси бо вꙑ братиꙗ ѥсте моꙗ.
ѥдинъ же ѥсть нашь ѹите-
ль. бꙑваѥть же и въ братии.
да ѥдинъ велить и строить.
а дрѹꙁии послѹшають да
не иꙁнемагаите. нъ все тво-
рите въ славѹ ͞бѹ. имьже
46в
томѹ слава нꙑне и присно и
въ вѣкꙑ вѣкомъ аминь <
і͞ѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷡ. ѥже ѹителе-
͞кг. мъ не рѹгати сѧ. ни рещи ꙗ-
ко ѡнъ ѥ истъ. а онъ неисТъ <
Семѹ подобаѥть бꙑти лѣ-
по ѹителю. и сице пещи
сѧ ѹеникꙑ вьсѣми. нꙑ-
не бо живемъ рее. аще вꙑ
стоите о ͞ги. и пакꙑ къто
ѥ намъ надѣжа и радость.
или вѣньць хвалꙑ. не вꙑ ли
прѣдъ ͞гдьмь нашимь ͞іс ͞хсъ-
мь. и како ти видѣти ѥсть си-
ꙗ пекѹща сѧ. не хѹже своихъ
ѹениьскꙑими. лѣпо бо ѥ
ѥстьствьнꙑихъ ͞оць прѣлихъ-
нѹти. и теплѣишемъ бꙑти.
нъ и дѣтьмъ прилѣжьно ѥсТь
съ любъвию къ нимъ прилежа-
ти. повинѹите бо сѧ рее ста-
рѣишинамъ своимъ и пока-
рѧите сѧ. вѣдѹще ꙗко ти бъ-
дѧть ꙁа ͞дша ваша. ꙗкоже сло-
во ѿдати мꙑслѧще. и повѣжь
ми коликамъ ти бѣдамъ онъ
ѥсть повиньнъ. а тꙑ и послѹ-
шати не хощеши ѥго. а тъ тебѣ
ѥсть на помощь. аще бо и своѥ
добрѣ ѹстроить. то донъдеже
твоѥ не бѹдеть добре ѹстроѥ-
но. то въ тѹꙁѣ ѥ. и сѹгѹбꙑ ѿ-
вѣтꙑ ѿдасть. да помꙑсли ка-
ко ти ѥ. иже о комьжьдо обласТь-
нѣ. испꙑтоваѥмѹ бꙑти и
тѹжити. да коликꙑ ьсти
46г
бꙑ и слѹжьбꙑ подобало твори-
ти бѣдамъ симъ. нъ не може-
ши ниьсоже нарещи. аще бо и
͞дшю продаси. то ѡнъ ͞дшю пола-
гаѥть ꙁа тѧ. аще и не положи ѥ-
ѣ сьде. то годѹ приспѣвъшю.
пѹстить ю тамо. а тꙑ ника-
коже ли повинѹти сѧ хощеши.
се ти вьсемѹ ꙁълѹ вина ѥсть.
ꙗкоже старѣишиньство погꙑ-
бло ѥ. и нѣ никакоже сѹмьнѣ-
ниꙗ. нѣ никоѥꙗже ьсти. нѣ
никоѥꙗже страха. вѣрꙑ бо нѣ-
сть въ насъ. повинѹите бо сѧ ре-
е старѣишинамъ своимъ и
покарѧите сѧ. нꙑне же вьсе ра-
ꙁвращено ѥсть и съмѧтено.
неже се ͞глю старѣишинъ дѣлѧ.
кꙑи ѹбо поспѣхъ имъ бѹде-
ть ѿ ьсти вашеꙗ. нъ тъию
толико ꙗкоже да бꙑсте вꙑ по-
слѹшьливи бꙑли и приꙗть-
ни. нъ се ѥ вашего дѣлѧ ѹспѣ-
ха. аще бо и тии поьтении ѿ
васъ бѹдѹть. то ниьтоже
приобрѣтениꙗ имѹть въ бꙋ-
дѹщиимъ. нъ боле имъ осѹ-
жениѥ бѹде. аще ли бещьствꙋ-
ѥми сѹть. то никакоже не бѹ-
дѹть врѣжени. то акꙑ при са-
мѹили бѹде. не тебе рее ни
въ ьто же вълагають. нъ ме-
не. да тѣмь ѹкоръ приобрѧща-
имъ ѥсть. а ьсть тѧжесть. да
не тѣхъ самѣхъ ради се ͞глю. нъ
и васъ дѣлѧ. ьтꙑи бо исти-
47а
телѧ ͞ба поьте. а навꙑкꙑи ѡ-
бидѣти истителѧ. пае по-
стѹпаꙗ ͞ба хѹлить. приѥмь-
лѧи бо вꙑ рее мене приѥмле-
ть. и истителѧ моꙗ рее ь-
стьнѣ имѣите. ѿтолѣ бо на-
вꙑкоша жидове ͞ба прѣобидѣ-
ти. имьже и мѡусѣа прѣоби-
дѣша. того бо камениѥмь по-
биваахѹ. ѥгда бо кто ѿ исТи-
тель съ доброговѣниѥмь ходи-
ть. то вѧще пае о ͞бꙁѣ. аще и-
ꙁъ ѥсть иститель то ͞бъ видѧ
тѧ ꙗкоже своѥꙗ дѣлѧ ѥмѹ
ьсти. и недостоина ѥго сѹща.
ьсти ьтеши и. рее бо иже про-
рока приѥмлеть въ имѧ про-
рое. мьꙁдѹ пррⷪю прииме-
ть. да повинѹите сѧ и послѹ-
шаите. и аꙁъ ти рекѹ ьти
истителѧ. ѥлико ѡ щюжелю-
бии слово. а не ꙁнаꙗ ни вѣдꙑ-
и приходѧщааго. ти толикꙋ
мьꙁдѹ приѥмлеть. то ѥмꙋ-
же ти велить повиновати сѧ
съ покорениѥмь То мъного па-
е. на мосѣовѣ бо рее сѣда-
лищи сѣдоша кънигъиꙗ
и фарисѣи. да вьсе ѥликоже
͞глють вамъ творити то тво-
рите. то или не вѣси ьто ѥсть
иститель. ꙗкоже ͞англъ ͞гнь
то дѣи ли своѥ ͞глеть. да аще о-
бидиши то не того ѡбидишї.
нъ поставльшааго и ͞ба. то ѿ ь-
со видимо рее ꙗко ͞бъ и поста-
47б
вилъ. да аще и того не имаши
ꙁа мꙑшлениꙗ. то и надѣжа
ти истъщена ѥсть. аще бо и
не дѣиствѹѥ тѣмь ниьсо-
же ͞бъ. то ни крьщениꙗ има-
ши ни таинъ ͞стꙑихъ приѥ-
млеши. ни блгⷭовлении пи-
таѥши сѧ. нъ мьню крьсти-
ꙗнъ ѥси. да како. вьсѧ ли ͞бъ
оставить недостоинꙑꙗ. вь-
сѣхъ ѹбо не ставить ͞бъ.
нъ вьсѣми дѣиствѹѥть са-
мъ. аще бо и ти бѹдѹть не-
подобьни. то ͞спсениꙗ ради
людьскааго слѹжать. ѥли-
ко бо ѡсьлѧтъмь. и валамо-
мь сквьрнꙑимъ ͞лкомъ бесѣ-
доваахъ рее. то множаѥ пае
истителемъ. ьсо бо не съ-
творить ͞бъ ͞спсениꙗ ради на-
шего. ьсо ли не ͞глеть. кꙑимь
ли не дѣиствѹѥть. ѥлико бо
юдодѣиствова и прорицаю-
щиими. тѣмьже и рее не вѣ-
дѣ васъ. ѿидѣте ѿ мене тво-
рѧщии беꙁакониѥ. дрѹꙁии
бо бѣсꙑ иꙁгониша. пае же
то множаѥ иститель дѣи-
ствѹѥть. аще ли хощете пꙑ-
тати старѣишиньскꙑихъ
то и сами хощете бꙑти поста-
вителе ѹителемъ. да и го-
рьнѧꙗ долѣ бѹдѹть. горѣ
ноꙁѣ а долѣ глава. слꙑши бо
павьла ͞глюща. мнѣ хѹдо то
ѥсть да ѿ васъ осѹжаѥмъ
47в
бѹдѹ. и пакꙑ ьто сѹдиши
братѹ своѥму. да аще братꙋ
не подобаѥть ти сѹдити.
то множаишемъ пае ѹи-
телемъ. аще бо то ѥ повелѣлъ
б͞ъ. то добрѣ твориши. и не
творѧ ѥго съгрѣшаѥши. аще
ли не повелѣлъ то не дьрꙁаи ꙁъ-
лѣ. ни рѣсъ ѹставꙑ дѣлаи.
на арона бо по сътворении те-
льи въсташа иже съ корѣѡ-
мь и нафаномь. и авиронъ-
мь. да како ѹбо не погꙑбо-
ша ли. къжьдо бо своимь да
пееть сѧ. аще ѹениѥ ра-
ꙁвращено имать. то аще и
͞англъ ѥсть не послѹшаи ѥ-
го. аще ли пьрѧмь ѹить.
то не ꙁьри житиꙗ ѥго нъ сло-
весъ. имаши бо павьла и дѣ-
лꙑи словесꙑ строꙗща тѧ на
подобьноѥ. ни да рееши ѹ-
богꙑихъ не добрѣ строить.
то како тꙑ вѣси. прѣже нера-
ꙁѹмѣниꙗ не хѹли. да ѹбо-
и сѧ ѿвѣта. съ многъмь бо
ꙁаꙁоръмь сѹдимо ѥсть. нъ
послѹшаи ͞влдкꙑ ͞глюща.
съшьдъ вижю. аще ли покли-
ю ихъ то съконьають сѧ
аще ли то раꙁѹмѣють. да а-
ще раꙁѹмѣлъ ѥси. или ви-
дѣлъ. то ѡжидаи сѹдию а
не прѣхватаи ͞хва сѹда. то-
мѹ бо ѥ испꙑтовати а не то-
бѣ. тꙑ рабъ ѥси послѣдьнии
47г
а не ͞влдка. тꙑ овьца ѥси а не па-
стѹхъ. да не имиже ономѹ ꙁа-
ꙁираѥши. ѿвѣтъ тѧжькꙑи
ѿдаси ѿ того. рееши же ми То
како мънѣ ͞глеть самъ не тво-
рѧ того. нъ не тъ то ͞гле. аще ли
и томѹ не вѣрѹѥши то мьꙁ-
дꙑ не имаши. ͞хсъ бо то ѹи-
ть. ьто ли ино ͞глю нъ и павь-
ла нѣ ли лѣпо послѹшати. а-
ще своѥ ͞глеть. аще ьто ͞лвь-
скоѥ. апⷭлѹ имѹщю въ собѣ
͞хса ͞глюща. да не сѹдимъ дрꙋ-
гъ дрѹгѹ. нъ своѥ къжьдо
испꙑтаи си житиѥ. нъ оно-
мѹ ѥ ѹньшю мене бꙑти ре-
еши по ьто. не имьже ли и-
ститель ѥсть. да ьто тебе ѡ-
тѧгнеть не трѹдъ ли. не бѣ-
дами ли. не поспѣхꙑ ли. да
имь ѥ дължьнъ ѹнии тебе
бꙑти. или дѣѥши имьже те-
бе нѣ ѹнии. то тꙑ сѧ погѹ-
блѧѥши. беꙁѹмьна бо та
сѹть словеса. ѿкѹдѹ бо вѣ-
си. ꙗко нѣ тебе ѹнии. не имь-
же ли рееши аще крадеть ць-
ркъвьнаꙗ. то емь тꙑ вѣси
͞лве. по ьто ли сѧ акꙑ съ
брѣга сърѹщаѥши. аще бо ре-
еть ти къто ꙗко ѡньсицѧ
багърѧницю имать ͞црю. то
аще и вѣси то ꙁатꙑкаѥши ѹ-
ши. аще бо и мощи наьнеши
облиити. то сътвориши сѧ
ꙗко невѣдꙑи. вѧщьша бѣ-
48а
дꙑ и не хотѧ приꙗти. а сьде по ь-
то приѥмлеши лишьшю бѣдѹ.
та бо словеса не сѹть беꙁ грѣха.
слꙑши бо ͞хса ͞глюща. ͞глю же ва-
мъ ꙗко вьсе слово праꙁдьно ѥже
͞глють ͞лвци. дадѧть слово ѡ
немь въ ͞днь сѹдьнꙑи. или
съ проста мьниши сѧ кого ѹнї-
и сꙑ. ти не стенеши ни биѥши
сѧ по пьрсьмъ. ни ли пониеши
ни подражаѥши мьꙁдоимьца.
нъ погѹблѧѥши сѧ. аще и ѹни
сꙑ. аще ли и ѹнии ѥси. то мълъ-
и да бѹдеши пае ѹнии. аще
ли ͞глеши то погѹбиши вьсе. а-
ще бо мьниши сѧ то не бѹдеши.
аще ли не мьниши сѧ то много
приложиши. ѥли бо иже бѣ грѣ-
шьнъ. нъ понеже исповѣда сѧ.
иꙁлѣꙁе оправьданъ. тоже не ꙁѣ-
ло грѣшьнъ. ти тако симъ вѣ-
рѹꙗ. ьсо не имаши приобрѣ-
сти ꙁъла. испꙑтаи бо своѥ житї-
ѥ пьрвѣѥ. да аще не крадеши то
грабиши. то нѹжѹ твориши
то налъжеши. аще къто васъ
на търгꙋ стоить. то върѣꙁъ да-
ѥши ѥже ѥсть идолослѹжениѥ.
нъ ина така тьмами творишї.
неже сѧ хвалѧ сихъ ꙁълобъ ͞глю.
ни ѹбо. нъ ꙁѣло плаю по томь
иже васъ ѥсть такъ. не бо вѣрѹ-
ю. ѥлико бо ѥ ꙁъло ѥже ͞црквьна-
ꙗ красти. то нѣ льꙁѣ ни иꙁдре-
щи того. нъ вами сѧ пекѹ. не
хощю бо да истъщаѥте добротꙑ
48б
ѥгда ина нꙑ ͞глюще. ьто бо ѥ
мьꙁдоимьца ꙁълѣѥ. а исти-
на бѧаше. ꙗко мьꙁдоимьць
бѧаше. а и тьмами ꙁълꙑи-
мъ повиньнъ бѧаше. нъ ѥже
тъию рее фарисѣи. нѣсмь
ꙗко сь мьꙁдоимьць. въ то-
мь словеси вьсе добро погѹби.
а тꙑ о истители ͞глеши ͞цркъ-
вьнѣмь. рекꙑи нѣсмь аꙁъ та-
къ же. ти ли не вьсего си погѹ-
блѧѥши. се же ͞глати нѹжа
бꙑ ми. и съкаꙁати симь сло-
въмь. не имьже онѣмъ сѧ
тольма пекѹ. нъ имьже ѡ
васъ сѧ пекѹ. да не истъщи-
те си добротꙑ хвалою тою.
ни осѹжени бѹдете. слꙑши
бо павьла ѹаща и ͞глюща.
дѣло своѥ искѹшаѥть къждо.
ти тъгда самъ себе да имать
похвалѹ а не кꙑ иномѹ.
повѣжь бо ми аще на враьбꙋ
придеши стрѹпъ имѣꙗ. то
въпрашаѥши ли враа. има-
ши ли самъ ꙗꙁвѹ или не има-
ши. ти же ли бꙑлиꙗ просиши
ѹ него. ни ѹбо. нъ тъию
о своѥмь врѣдѣ тъщиши сѧ.
то дѣи ли аще и иститель бѹ-
де ꙁълъ. то ѹтѣха тѣмь бѹ-
де областинѹ. то ьсо дѣлѧ
рееши прѣдъсѣдаѥть. нъ
не ͞глѣмъ ꙁъла ѹителемъ
молю вꙑ. да не сами сѧ въ
ꙁъло въложимъ. нъ о своихъ
48в
къжьдо пꙑтаимъ. и да нико-
мꙋже не реемъ ꙁъла. ѹсѹмь-
нѧщи сѧ дьни оного въ нь же
нꙑ ѥсть освѣтилъ. аще бо къ-
то ͞ѡца имать. то любо и ть-
мами ѥсть ꙁълъ. то и вьсе ѥ-
го покрꙑваѥть ͞снъ. не слави
бо сѧ рее бещьстиѥмь ͞оца
своѥго. нѣсть бо ти самомꙋ
толика слава. ѥликъже ѹ-
коръ. то мъного пае о ͞дховь-
нꙑихъ ͞оци ихъ нѣсть лѣпо
ꙁъла ͞глати ѹстꙑди сѧ. ꙗко
по вьсѧ дьни тебѣ слѹжить.
и поитаѥть ти писаниꙗ. те-
бе дѣлѧ бъдить. тебе дѣлѧ
͞млтвѹ творить. ꙁа тѧ стои-
ть ͞ба молѧ. тебе дѣлѧ съ крь-
стꙑ ходить. ꙁа тѧ ѥмѹ вьсѧ
слѹжьба. да ѹстꙑди сѧ то-
го до помꙑшелениꙗ (sic). и съ вь-
сѣмь ͞блгоьстьѥмь пристꙋ-
паи. повѣжь бо ми аще ѥ ꙁъ-
лъ то ьто тѹ тобѣ. аще ли
нѣ ꙁълъ. то тꙑ ли ѥмѹ ѥси
далъ великꙑꙗ ͞блгꙑнѧ. ни-
колиже. нъ противѹ вѣрѣ
твоѥи. вьсе дѣиствѹѥмо
ѥсть. ни правьдьнꙑи ѹспѣ-
ѥть ти ьто. а тебе не сѹщю
вѣрьнѹ. не врѣдить тебе ни
ꙁълꙑи. аще ѥси вѣрьнъ. ꙁа-
повѣдаꙗ ли ͞бъ дѣиствова
надъ корабльмь. ѥгда хотѧ-
ше спасти люди. то ѥда жи-
тиѥ истителево. или до-
48г
брота ѥго ьто ѹспѣѥть. ѥ-
сть бо толико ѥже даѥ ͞бъ. ꙗ-
коже ѿ добротꙑ истителе-
вꙑ творимѹ бꙑти. вьсе бо
ѿ ͞ба бꙑваѥть. сего бо ѥсть и-
же ѹста тъию ѿврѣсти. а
͞бъ вьсе дѣлаѥть. помꙑсли
бо тꙑ колико ѥ межю иѡанъ-
мь. ти межю ͞ісъ ͞хсъмь. нъ
слꙑши иѡана ͞глюща. аꙁъ
рее трѣбѹю ѿ тебе крьсти-
ти сѧ. и нѣсмь рее достоинъ
отрѣшити ремене ѡбѹтиꙗ
ѥго. нѣсть бо никꙑиже ͞лкъ
тольма нижии ͞лка. ѥлма-
же иѡанъ ͞хса. нъ ѡбае съ-
ниде ͞дхъ. и крьсти сѧ ͞ісъ ѿ
иѡана. да тꙑ раꙁѹмѣѥ-
ши ꙗко вьсе ͞бъ творить хо-
щю же и нѣьто прѣюдьно
рещи нъ не юдите сѧ. ни
плищюите. ьто же то бѹ-
деть. приносъ бо тъ же ѥсть
любо и простꙑи къто да при-
несеть. любо ли петръ или
павьлъ. иже бо ͞хсъ ѹени-
комъ дасть. тоже же и нꙑ-
нѣшьнии истители тво-
рѧть. не сѹть бо ниимьже
хѹжьша си ѡнѣхъ. то имь
то ѥ. не имьже ли сего не ͞лци
͞освщають. нъ тъ же иже и ѡ-
но ͞стилъ ѥсть. ꙗкоже бо и сло-
веса ꙗже ͞хсъ ͞гла. та же сѹть
ꙗжето и иститель нꙑне ͞гле-
ть. такоже приносъ тъ же
49а
ѥсть. и крьщениѥ ѥже прѣда
намъ. да вьсе ѹбо вѣрою бꙑ-
ваѥть. нападе бо абиѥ ͞дхъ на
корнила. ѥлмаже варивъ сво-
ищинѹ покаꙁа. и вѣрѹ при-
несе. да и се ѹбо плъть ѥсть.
͞лвьнѧ и оно. а иже мьни-
ть се хѹже сѹще оного. то не
вѣсть ꙗкоже и нꙑне ͞хсъ. сь-
де ѥ. и нꙑне дѣиствѹѥ. да
се ѹбо вѣдѹще ѥлмаже не
просто сѹть ͞глема вьсѧ си.
да то вꙑ исправимъ ѹмъ. и
крѣпльша на проаꙗ сътво-
римъ. да много ѡ ͞гланꙑихъ
хранениѥ сътворимъ. аще
ли въинѹ послѹшаѥмъ а
не творѧще никъгдаже. то
никꙑиже нꙑ ѹспѣхъ слꙑ-
шаще а нѥ творѧще. нъ пае
нꙑ на осѹжениѥ. нъ послѹ-
шаимъ ихъ ꙁѣло. и опꙑть-
ни въньмлѣмъ ͞глана имъ
прилѣжьно. и напишѣмъ
ꙗ на ѹмѣ своѥмь твьрдо.
и имѣмъ ꙗ ѹтвьржена
въ съвѣсти. покорьнаꙗ и
тихаꙗ словеса испѹщаю-
ще истителемъ. и тако тво-
рѧще въꙁможемъ славѹ въ-
сꙑлати ͞оцю и о ͞снѹ и ͞сто <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. о имѹщимь
како любо ͞блгдѣть ѿ ͞ба пода-
ти неимѹщемѹ. и ѡ попѣхъ <
л͞колюбьць ͞бъ ѹщедрѧꙗ-
и родъ нашь. и не оставлѧ-
49б
ѥть вьсѧкого ͞лка бе своѥꙗ бла-
годѣти. нъ и грѣшьнꙑимъ
ꙁанеже неꙁавидьливъ ѥсть.
и нелицемѣрьнъ. и въсиꙗѥ-
ть ͞слнце на ꙁълꙑꙗ и на добрꙑ.
и хощеть да бꙑша вьси ͞лвци
͞спсли сѧ. и не прѣꙁьрить грѣ-
шьнаго. нъ даѥть и томѹ
малѹ ͞блгодать. да приимъ
͞блгодѣть поьтѣть давъша-
аго. и похвалить и. и обрати-
въ сѧ покаѥть сѧ. аще ли и въ-
ꙁьмъ ͞блгодѣть. прѣбѹде-
ть въ тѣхъ же ꙁьльхъ. тъгъ-
да ѹже отѧта бѹдеть ѿ не-
го ͞блгодѣть. и осѹженъ бѹ-
деть въ геѡнѹ вѣьнѹю.
ꙁанеже не поꙁна ьсти ни по-
ьтъшаго и. и събѹдеть сѧ
писаноѥ ѥже рее ͞стꙑи ͞дхъ.
͞лкъ въ ьсти си не раꙁѹмѣ
приложи сѧ скотомъ несъмꙑ-
сльнꙑимъ и ѹподоби сѧ и-
мъ. аꙁъ видѣхъ грѣшьникꙑ
͞лкꙑ. ꙗко въꙁложиша рѹкꙑ
на недѹжьникꙑ и исцѣлиша
ꙗ. нъ се дъвѣма обраꙁома бꙑ-
ваѥть. не противѹ тъию дѣ-
ющемѹ ѥсть. нъ и противѹ
приѥмлющѹѹмѹ. аще не
вѣрѹѥть приѥмлѧи. то ни
ѿ правьдьника. ни ѿ грѣшь-
ника не прииметь ͞блгодѣ-
ти. вѣрѹꙗи же ѿ грѣшьни-
ка приѥмлеть ͞блгодѣть и
исцѣлениѥ. комѹжьдо бо
49в
противѹ вѣрѣ даѥть сѧ. и ͞гь бо
къ пришьдъшиимъ ͞глааше.
противѹ вѣрѣ вашеи бѹди
вамъ. тꙑ вѣрѹи въ имѧ ͞гне.
къ комѹ любо пристѹпаꙗ.
и не сѹмьни сѧ никакоже да
скоро приимеши даръ. ͞бъ бо
ѥсть даꙗти и. мноꙁи бо попо-
ве грѣшьни сѹще приносѧть
дарꙑ. и не ѿвращаѥть сѧ и-
хъ ͞бъ. нъ ͞стꙑимь ͞дхъмь ͞сти-
ть прѣдълежащаꙗ дарꙑ. хлѣ-
бъ же бꙑваѥть тѣло ͞гне. а а-
ша бꙑваѥть кръвь ьстьна
͞гнѧ. и сѹть ини мьнѧще нѣ-
ьто ѹгодьно творѧще. не ко-
мъкающе ѿ рѣдъкꙑихъ по-
повъ ꙗко съвѣдѹще ꙁъло по-
пово. и не вѣдѧть ꙗко пае съ-
грѣшають. хотѧще нѣьто
добро сътворити. къто бо тꙑ
ѥси сѹдѧи большемѹ тебе.
къто тꙑ ѥси сѹдѧи старѣи-
шинѣ своѥмѹ. слꙑши бо ͞а-
пла ͞глюща. старѣишинѣ сво-
ѥмѹ не рееши ꙁъла. и па-
кꙑ къто тꙑ ѥси сѹдѧи тѹ-
ждемѹ рабѹ. своѥмѹ ͞гѹ
стоить ли падаѥть. сильнъ
бо ѥсть ͞гь поставить ѥго. тꙑ
ѹимъ имь и приводимъ.
не имаши власти сѹдити ѥ-
мѹ. и облиати ѥго. ꙗко-
же рее павьлъ. прѣже врѣме-
не ниьсоже не сѹдите. донъ-
деже придеть ͞гь и просвѣти-
49г
ть таинаꙗ тьмꙑ. и ꙗвить
съвѣтꙑ ͞срдьнꙑꙗ. и тъгъ-
да похва[ла] комѹжьдо бѹ[де]ть
ѿ ͞ба. онъ имать власть сѹ-
дити тебѣ. а сѹдѧи томѹ
͞бъ ѥсть. и пакꙑ ͞гь рее. не
сѹдите да не осѹдѧ васъ тꙑ
достоинѹю ьсть сътвори
ѥмѹ каноньскѹю. наатъ-
кꙑ житъ своихъ даꙗти. не-
ократи ѥже ѥсть ͞цркви. того
неократи. ни же опꙑтаи ка-
мо ѥ дѣѥ. аще ли наьнеши
се сѹдити ѥмѹ. въникни
пьрвоѥ въ свои съсѹдъ и искꙋ-
си сѧ. аще ниьсоже ꙁъла не и-
маши. аще не осѹдите бе съ-
вѣсть твоꙗ и не ͞глю. вьсѣхъ
лѣтъ грѣхꙑ. нъ ѥдиного дь-
ни тъию по иꙁвѣсти съмо-
три. како ѥси мимошьдъша-
аго дьне прѣшьлъ. аще нѣ-
си оклеветалъ никогоже. а-
ще не съблаꙁнило ти сѧ око ни
о есомь же. аще не прѣꙁьрѣ-
лъ ѥси нищааго. аще не порѹ-
га сѧ ближьнемѹ своѥмѹ.
аще не прѣꙁьрѣлъ ѥси ника-
когоже. вижь аще сими нѣ-
си ѹкралъ ͞дшѣ своѥꙗ. аще
истъ ѥси ѿ вьсего сего. то и-
стѹ ͞дшю твою имаши. нъ
и тако нѣ добро попа или и-
ного хѹлити. нъ онъ рее
блѹдъ сътворилъ а аꙁъ нѣ-
смь. а тꙑ ѹкралъ ѥси сѹсѣ-
50а
дьне. и исхꙑтилъ ѥси ѿ ѹбо-
гааго. къжьдо своихъ дѣлъ да
ꙁьрить ꙁълꙑихъ. тꙑ же не ꙁь-
риши своихъ. нъ пꙑтаѥши сꙋ-
сѣдьнь. аще ли кто ѡслѹшаѥ-
ть сѧ реенꙑихъ. и иꙁложить
ꙗꙁꙑкъ на клеветаниѥ попо-
во. или иного кого тоже въꙁмь-
ꙁдиѥ да аѥть въсприꙗти са-
мъ. аще бо тꙑ си творѧ сѹсѣ-
дьне же пꙑтаѥши. рееть ͞гь
лицемѣре иꙁьми пьрвоѥ бь-
рьвьно иꙁъ оесе твоѥго. и тъ-
гда проꙁьриши. иꙁ оеса бра-
та твоѥго иꙁѧти сѹьць. сво-
ими грѣхꙑ пьци сѧ. а онихъ
же ти не повелѣно ѥсть и. пꙑ-
таи и ни сѹди. Ꙍбае дължь-
нъ ѥсть попъ сице о людьхъ
жити. пьрвѣѥ ͞млтвѹ твори-
ти вьсею ͞дшею ꙁа люди. и ꙁа-
стѹпати въ напастьхъ до съ-
мьрти. и ͞дшю свою полагати
ꙁа стадо дължьнъ ѥсть попъ
бѣдьнꙑиимъ помагати.
скьрбѧщааго ѹтѣшити. пь-
рвѣѥ вьсего гнѣва не дьржа-
ти. попъ бо гвѣводьржѧтель
си. по вьсѧ дьни съгрѣшаѥть.
гнѣводьржѧтельна бо ͞дша.
николиже иста приноше-
ниꙗ не приносить ͞бви. ꙁъло-
бѣ сѹщи въ ͞срдци ѥго. даже
не съмѣриши съ ближьнии-
мь своимь. и ѿженеши ꙁло-
бѹ свою. не пристѹпи къ ѡ-
50б
лтарѹ. помѧни ьто ти пове-
лѣ ͞гь ͞глѧ. аще принесеши даръ
свои къ олтарю. и тѹ помѧ-
неши ꙗко имать братъ твои
нѣьто на тѧ. иди пьрвѣѥ съ-
мири сѧ съ братъмь твоимь
и тъгда принеси даръ твои. и
не ослѹшаи повелѣниꙗ ͞гнѧ. да
не въ томь осѹженъ бѹдеши.
не поѹаи сѧ льстьмъ. ни ѥ-
диного въꙁвꙑси. а дрѹгаго ни-
ꙁъложи. не поьти богатааго.
не прѣꙁьри неимѹщааго ти
принести даровъ. нъ равьнь-
ство имѣи. клеветꙑ скоро не
приѥмли. блюди не послѹша-
и николиже. не сѹди слꙑша-
ниѥмь тъию. мноꙁи бо ꙁа-
вистию и рьвениѥмь клеве-
щють. аще ли мъногъмь пꙑ-
таниѥмь обрѧщеши съгрѣшь-
шааго. не облии ѥго абиѥ прѣ-
дъ вьсѣми. да не лише врѣмѧ
ѥмѹ подаси. не срамлѧи сѧ ни-
колиже. дъвоѥ бо ꙁъло ѥсть ѥ-
же прѣдъ вьсѣми облиати. ѡ-
блиаѥми бо не тьрпѧще стѹ-
да ни хѹлениꙗ. на дрѹгоѥ
ꙁъло вълагаѥть сѧ. пае же ѥ-
гда хѹлими бꙑвають. на ѹ-
давлениѥ текѹть. такъ бо
ѥсть нравъ сотонѣ. поѹща-
ѥть ͞лка творити ꙁъло. поѹ-
щаѥть ѥго дрѹгоѥ ꙁъло съ-
творити. и ѥгда творить съ-
мѣѥть сѧ. притварѧѥть ѡ-
50в
блиениꙗ хѹлениꙗ. и инꙑ
наѹщаѥть клеветати бѣ-
дѧ ꙗ. и бꙑваѥть поѹстите-
ль. и клеветьникъ. и облие-
мааго неистовѧща сѧ творѧ-
ть. а дрѹгааго вельми сѧ сра-
млѧюща ѹдавлениꙗ и ѹ-
топлениꙗ приготовлѧѥть.
сихъ дѣльма каꙁнии. порѹ-
ено ѥ стадо словесьноѥ стадо
͞хво. дължьнъ ѥсть ꙁѣло кро-
тъкъ бꙑти. и съ многъмь
пꙑтаниѥмь искати. ѥгда
обрѧщеть съгрѣшьшааго не
абиѥ иꙁгонить исъ ͞цркве да
не похꙑщьши сотона ͞лка
того. своѥго створить. ѥгда
бо ѿлѹенъ бѹдеть архиѥ-
рѣимь. похꙑщаѥть ѥго со-
тона. и не ѿстѹпаѥть ѿ не-
го. дондеже пакꙑ приꙗтъ
бѹдеть. не достоить бо иѥ-
рѣови асто ѿлѹати и клѧ-
ти кого. Воле тꙑ пастѹ-
ше съвѣдꙑи. ꙗко не лѣпо
ти ѥсть беꙁъ осѹда ѿрѣꙗ-
ти овьца. ни ѿлѹати отъ
стада. нъ ѥгда обрѧщеши
съгрѣшьшааго. приꙁови и
ѥдиного. да ово ꙁапрѣти ѡ-
во ѹмоли. да ѿстѹпить ѿ
ꙁъла. и ѥдиною. и дъвашь-
дꙑ и тришьдꙑ. да аще послꙋ-
шаѥть тебе приобрѣте ͞дшю
ѥго. ꙗкоже рѣша книгꙑ. ꙗ-
ко ѡбративꙑи ͞дшю. ѿ ль-
50г
стьнꙑихъ пѹтии ѥго. ͞спсеть
͞дшю ѥго. и покрꙑѥть множь-
ство грѣхъ. пьрвоѥ ѿпѹсти
ѥмѹ. ѿпѹщающемѹ отъ-
пѹстить сѧ. и пакꙑ ͞лвколю-
бьць ͞гь. ꙗко аще седмьдесѧть
кратꙑ съгрѣшить къ тебѣ бра-
тъ твои ѿпѹсти ѥмѹ. и ни-
колиже не поноси прикървено-
мѹ. ни раꙁгнѣваи ѥго ѡбра-
щающа сѧ. аще по трьхъ ѹе-
ниихъ исправить сѧ покаꙗ-
ниѥмь. тъгда приꙗть бѹде-
ть въ вѣкꙑ беꙁ блаꙁна то ѹже.
И ѡ диꙗцѣхъ прѣдъложю слово
и како достоить имъ жити
диꙗкѹ ѹбо подобаѥть вьсе
творити. нъ не беꙁ волѧ попо-
вꙑ. и въ канонѣ и въ ͞црквь-
нꙑихъ потрѣбахъ. и о людь-
хъ. не властию власти. нъ вь-
се повелѣниѥмь поповъмь
сътворити. нѣ имѣти вла-
сти николиже иꙁгонити и-
съ ͞цркве. ни иного ниьсоже
творити. не сѹщю же тѹ по-
пѹ. власть имать диꙗкъ
акꙑ попъ раꙁвѣ ͞стꙑихъ таи-
нъ. ѥгда бо хощеть попъ ѿи-
ти камо. то достоить ѥмѹ
молити сѹсѣда своѥго попа.
иꙁ иноѥ вьси литѹргию тво-
рити людьмъ. аще ли нѹжа
бѹдеть и не обрѧщеть сѧ по-
пъ. то достоить попѹ комъ-
каниѥ творити. и повелѣти
51а
диꙗкѹ людьмъ даꙗти. аще
ли родить сѧ отроа. и небрѣже-
ниѥмь поповъмь ѹмреть не-
крьщено. лютѣ попѹ томѹ.
аще ли небрѣжениѥмь роди-
телю. ѹмреть некрьщено. то
тѣ ѥсть родителема тѣма.
тѣмьже не достоить родите-
лема многа. ѡставити ѡ-
троати некрьщена. овьа
бо не ꙁнаменано вълиꙗ а-
сть. ꙁнаменано же ͞хво ѥсть
и хранить имѹщааго ꙁна-
мениѥ. съконьавъ же слово
о семь. веерѹ бꙑвъшю и и-
де въ ͞црквь. ͞блгодѣтию и ло-
вѣколюбиѥмь ͞га нашего ͞іс
͞ха ѥмѹ же слава нꙑне и при <
і͞ѡ. ꙁлⷮа. ѹ ⷭ. слоⷡ. ѡ ьсти свѧщени-
.͞ке. икъ слово. ͞ги ͞блгвⷭи <
Богоносивꙑи игнатиѥ. по-
велѣваѥть ͞глѧ ѥппⷭомъ.
вънимаите да и ͞бъ ваша
͞дша приимъ ͞спсеть. по-
винѹющиимъ сѧ ппⷭѹ
и ͞сщеникомъ и слѹжите-
лемъ. съ тѣми асть имъ
бѹди имѣти о ͞бꙁѣ. и пакꙑ
и паслѹшахомꙑ ѡ немь-
же вѧжющю ѿ плъти ло-
вѣьскꙑ не раꙁѹмѣхъ. дѹ-
хъ же проповѣда сице ͞глѧ. бе
ѥпискѹпа не творите ниь-
соже. подобаѥть ѹбо бес пи-
скѹпа неьсоже не творити
намъ. иже ꙗвить сѧ еппⷭъ
51б
тѹ и мъножьство ͞блгꙑнь
бѹдеть. ꙗкоже идеже нари-
цѧѥть сѧ ͞хсъ. тѹ съборьнаꙗ
͞цркꙑ съходить сѧ. не иже бо
хотѧть пасѹть сѧ овьцѧ ста-
да. нъ идеже ꙗ пастѹси съ-
набъдѧть вънѣ же стада ѡ-
стающаꙗ. расхꙑщають ꙗ ꙁвѣ-
риѥ и пищю себѣ творѧть ꙁа-
блѹжьшиими. неподобьно
ѹбо ѥсть бе ͞стлѧ ни крьсти-
ти. ни любъве творити. сеи
͞бви ͞блгоѹгодьно ѥсть. иже
бо ͞стлѧ ьтеть. то ѿ ͞ба поь-
тенъ бѹдеть. а иже отаи пи-
скѹпа ьто творить. то ди-
ꙗволѹ слѹжить. нѹждѧ
ѥсть повиновати сѧ и попо-
мъ. ꙗко и аплⷭомъ ͞хвомъ.
надѣжею нашею. да види-
ми ими обрѧщемъ сѧ. подо-
баѥть же и диꙗкомъ. рекъ-
ше слѹжителемъ таинъ ͞хвъ.
по вьсемѹ обраꙁѹ вьсѣмъ
ѹгажати. не брашьнѹ бо и
питию сѹть слѹжителе нъ
͞црквамъ ͞бжиꙗмъ сѹть
слѹгꙑ. подобьно ѹбо ѥсть
хранити реениꙗ ихъ ꙗко
огнь. такоже вьси да ьтѹ-
ть слѹжителѧ ꙗко самого
͞хса. а ѥппⷭа ꙗко ͞ѡца ͞хва ͞ба.
попꙑ же съпрѣстольникꙑ
аплⷭѧ. и съпрѹгꙑ аплⷭомъ
бес ихъ бо ͞цркꙑ нарицѧѥть
сѧ. съвѣстьствѹѥть же сло-
51в
веси семѹ ꙁаконъ ͞глѧ. храни
ꙁѣло по вьсемѹ ѥлико аще рее-
ть ти ͞сщнкъ. да сътвори не ѹ-
клони сѧ ни на лѣво ни на де-
сно ѿ ͞гла ихъ. ͞лкъ бо иже аще
сътворить прѣꙁьрѣниѥ. ѥже
не послѹшати ͞сщеника. досТо-
инъ ѥсть ͞лкъ тъ съмьрти.
рее и пррⷪкъ малахиꙗ. ѹсть-
нѹ ͞сщениьскѹ ͞глꙑ съхра-
ни. раꙁѹма и ꙁакона въꙁи-
щють отъ ѹстъ ѥго. ꙁанеже
вѣстьникъ ѥсть ͞гда вьседь-
ржителѧ. въ мирѣ исправлѧ-
ꙗ ходи. и многꙑ ѡбрати ѿ
неправьдꙑ инъ рее вьсею дꙋ-
шею твоѥю б͞лгоьствѹи ͞га.
и ͞сщеникомъ ѥго диви сѧ. вь-
сею силою твоѥю въꙁлюби съ-
творьшааго тѧ. и слѹгъ ѥго
не остави. бои сѧ ͞га и слави
͞сщеника. и пакꙑ рее ꙁако-
нъ ͞сщнци сѹть ͞бви своѥмꙋ.
жьртвꙑ бо ͞гдви. и дарꙑ ͞бѹ
своѥмѹ ти приносѧть и ͞сти-
и сѹть. и пакꙑ ͞сщени ѥсть
͞гви своѥмѹ. дарꙑ бо ͞гви
͞бѹ вашемѹ тъ приносить.
да ͞стъ ѥсть тебе. рее ͞гь къ
аронѹ ͞глꙑ тꙑ. слѹжите-
ль ѥсть кровъ съвѣдетельствꙋ.
и ти приимѹть грѣхꙑ лю-
дии. ѡтъ имѣниꙗ дахъ ле-
угитомъ. ꙗко мьꙁда се ва-
мъ ѥсть ꙁа слѹжьбѹ вашю
исаиꙗ же рее. вꙑ же ͞сници
51г
͞гни нариете сѧ и слѹгꙑ бо-
жиꙗ. иѥремиꙗ пакꙑ. въꙁве-
лию и напою ͞дшю ͞сщениь-
скѹ. такоже и ͞двдъ. ͞сще-
ници твои ѡблѣкѹть сѧ въ
правьдѹ. и прпⷣбьнии твои
въꙁдрадѹють сѧ. и павьлъ
же. вьсѧкъ бо старѣишина.
͞сщениь рее. на приношени-
ѥ даровъ и жьртвъ стоить. и-
же обраꙁъмь и стѣньмь слѹ-
жать ͞нбсьнꙑимъ. нꙑне же
ѹньша ѹлѹи слѹжьбꙑ.
ꙗже больша ꙁавѣта. и приво-
дить ͞глѧ молимъ же вꙑ бра-
тиꙗ. вѣдѣти и трѹжающи-
ꙗ сѧ въ васъ. ѹбѣжати ꙗ пае
иꙁлиха добро творити любъ-
вию. лѣпо ѹбо ѥсть въꙁлюбь-
ленникꙑ. и дрѹгꙑ ͞бжиꙗ и-
сти. и ͞сщеникꙑ ѥго ꙗже иꙁбь-
ра ͞гь и прослави. нѹжа ꙗ и ло-
вѣкомъ дългꙑ въꙁдаꙗти. и
не о себѣ кто приѥмлеть ьсть.
нъ ꙁъванꙑи ѿ ͞ба. нѣсть рее-
но нꙑне. ни дрѣвле ͞сщеникѹ
противлѧти сѧ. противлѧю-
щии бо сѧ сѹдъ себѣ приѥмлю-
ть. реено бо ѥсть старѣишинѣ
людии своихъ да не рееши ꙁъ-
ла. ͞гдь же и великꙑи старѣи-
шина ͞сщениьскꙑи. приѥ-
млѧи васъ рее мене приѥмь-
леть. и приѥмлѧи мене при-
ѥмлеть посълавъшааго мѧ.
и приѥмлѧи пррⷪка. пророь-
52а
скѹ мьꙁдѹ прииметь. и приѥ-
млѧи правьдьника. мьꙁдѹ пра-
вьдьнию прииметь. томѹ
слава нꙑне и присно и въ вѣ <
иѡана ꙁлатоѹстааго слово. ѡ
иѡвѣ и ѡ тьрпѣнии <
Сѣ да и мꙑ имемъ сѧ ѡбѣща-
ниꙗ. и вꙑ послѹшаниꙗ. и
вьси бѹдѣмъ пеальнꙑꙗ
слѹжьбꙑ. и съ тьрпѣниѥмь
словѹ. тьрпѣниꙗ постави-
мъ сѧ. не подобьно ѥсть. иѡ-
вѹ сѣдѧщю на гноищи. не ѹ-
тьрпнѹти на ͞блгоьстиѥ. и
намъ ликѹющемъ въ ͞цркви
на истинѹ сѧ лѣнити. и ономꙋ
мъногꙑими плаи оглаша-
ѥмѹ сърѧща своѥꙗ не прѣло-
мити ͞дша си. и намъ питѣѥ-
момъ. и ͞стꙑими книгами
оглашаѥмомъ. прѣдати лѣ-
ности подвиꙁаниѥ. иѡвъ бо
ьрвьми ꙗдомъ. тѣло и ͞дшю
си беꙁ врѣда съхрани. оного ь-
рвиѥ не ѹдрѹиша. а вамъ ли
трѹдъ да одолѣѥть. бѹдѣмъ
и мꙑ ͞лци по дрѣвле ͞блгѹѹмꙋ
ѹставѹ. ͞лка бо ѡбражаѥть
непороьнꙑ и правьдивꙑ и и-
стиньнъ. ꙗкоже обьщиимь на-
ѹкъмь. ѥгда къто своѥго ͞сна
или раба поѹщаѥть на дѣло вели-
ть ͞глѧ. акꙑ ͞лкъ приими сѧ дѣ-
ла. и обьщеѥ имѧ свою творить
юдо. такоже аще и вьси нари-
ють сѧ ͞лци. ѥдинъ по исти-
52б
нѣ ͞лкъ обраꙁъ съблюдаꙗ. и пь-
рвоѡбраꙁьнꙑꙗ добротꙑ не и-
скажаꙗ. нарее и ͞лка ѿ сѹщь-
ства. иꙁволениѥ похвалѧѥть.
нарее и ѿ странꙑ авъситидь-
скꙑꙗ. и множьство богать-
ства ѥго иꙁложи. не множьство
богатьства похвалиши. нъ да
обнаженомѹ поюдиши сѧ.
вьсѣхъ бо сѧ обнажи. нъ ͞блгоь-
стьꙗ не обнажаше сѧ. нъ бѧше
ꙗко и градъ ратию ѡбъсѣди-
мъ. и вьсѣхъ вънѣшьниихъ
обнаженъ. тъкъмо стѣнами
ѥдинами стрѣгомъ. и плода
͞блгоьстьна не погѹблѧше
и адъ страда имѧаше бо ада.
нъ рабꙑ имѧаше дъщери ͞блго-
дѣꙗниꙗ. три дъщери плътѧ-
нꙑꙗ ѥмѹ. три же ͞блгодѣꙗ-
ниꙗ ͞дховьнааго. ꙗкоже и па-
вьлъ рее. прѣбꙑваѥть же тро-
ѥ се. вѣра надѣжа. любꙑ. обна-
женъ бꙑсть вьсѣхъ. нъ творь-
ца ѥстьствьнааго не отъвьрже
сѧ. вѣдѧаше бо ꙗко ада ѹтѣ-
шениꙗ приꙗтиꙗ сѹть. а ͞бъ
дѣлатель корени. не попещи
сѧ плодовъ ѿмеща. вѣдѧа-
ше бо ꙗко прѣбꙑваѥть творь-
ць корени. и обнажи сѧ овьць.
а самъ бѧше овьцѧ ͞хсомь стрѣ-
гома. сѹпрѹжьнꙑꙗ волꙑ по-
гѹби. а ꙗрьмъ ͞дша и плъти не
раꙁлѹааше сѧ. бѧше ѹ него
вельблѹдъ .͞г. тꙑсѧще. ѡсь-
52в
лѧть пасомꙑихъ .͞е. сътъ. аꙁъ
мьню ꙗко малоѥ имѣлъ проти-
вѹ щедротѣ. то бо комѹжь-
до иꙁдаꙗаше ͞глѧ. око бѣхъ не-
вистьнꙑихъ. нога хромꙑи-
хъ. малоѥ бꙑло богатьства.
противѹ данию ѥго. вѧще бо
бѧше поданиꙗ страньнꙑи-
мъ пае богатьства. по исти-
нѣ бо дѣлеса велика ѥмѹ бѧ-
хѹ на ꙁемли. пълнѹ сѹщꙋ
͞нбсьнꙑимь богатьствъмь.
дьꙗвълъ же варивъ рее. пь-
рвѣѥ мьнѧ ѥго неиста. ꙗко-
же и ͞батѣющии сѹть. и ͞блго-
дѣꙗниѥмь обило ѥсть. тако
иѡвѹ оѹбожавъшю. некъ-
ли охѹдѣѥть и ͞блгодѣꙗни-
ѥ. обнажи имѣниꙗ. хотѧ-
и обнажити прѣмногааго
͞блгодѣꙗниꙗ. и просить ѹ
͞ба искѹсити правьдьнааго.
да тꙑ дрьꙁновениѥ въꙁьмъ-
ши и ѹвѣси. ꙗко не имать
власти на крьстьꙗнѣ. нъ и
на мѹжи боꙗщиимъ сѧ ͞ба.
аще не съвꙑше повелѣниѥ бꙋ-
деть. или каꙁаниꙗ дѣлѧ и-
ли остѹплениꙗ. ͞бъ бо ѥгда
пѹщаѥть покаꙁаниѥ. или
грѣхомъ ѿданию. тъ сѹдъ
или ͞блгодѣꙗниѥ обѹаѥ-
ть ͞стꙑихъ исправлении. не
може бо диꙗвълъ брати сѧ съ
иѡвъмь. донъдеже не бꙑсть
повелѣниѥ. и не юди сѧ ѥже
52г
на иѡва не съмѧше сѧ окѹсити
бес повелѣниꙗ. послѹшаи бо
како молѧть ͞хса бѣси. аще нꙑ
рѣша иꙁгониши нꙑ. повели
нꙑ ити въ свиниꙗ. аще же и на
свиниꙗ не съмѣють сѧ окѹси-
ти. не повелѣнъ. то како може-
ть власти ͞лкомъ. ͞бжиѥмь
обраꙁъмь створенꙑимь не по-
велѣнъ. бꙑсть же ꙗко и дньⷭ ре-
е. И придоша ͞англи ͞бжии прѣ-
дъстати ͞гѹ. и диꙗвълъ ста
посредѣ ихъ. ѹ ͞англьскꙑиꙗ
слѹжьбꙑ прѣстоить дьꙗвъ-
лъ посредѣ ͞стꙑихъ ͞дхъ. сквь-
рнавꙑи ͞дхъ прѣстоить. нъ ни
͞англи сташа прѣдъ ͞бмь плъти-
ю. ни сотона плътию. нъ вьсѧка
слѹжьба прѣстоꙗниѥ нарие-
ть. ꙗкоже бо илиꙗ на ꙁемли
͞бѹ слѹжа. прѣстоꙗти сѧ ͞бѹ
͞глеть ꙗкоже рее. живъ ͞гь прѣ-
дъ нимьже прѣстоꙗхъ дньⷭ
не ꙗко на ͞нбса въшьдъ прѣсТо-
ꙗше. нъ ꙗко ͞бжию повелѣни-
ю слѹжа. тако и дьꙗвълъ не
ста въ ͞нбсьнѣмь лицѣ. ни въ
вꙑшемирьнꙑихъ силахъ. нъ
ꙗко и тварь ͞бжиꙗ ѥже повелѣ-
нъ творить подобьнаꙗ. и ка-
ко рекѹ не въсхвалите ми сло-
веси ни рьци ꙗко и работьни-
комъ поиѥть ͞бъ. дьꙗвълъ-
мь. нъ ꙗко и въ ͞льсцѣи вла-
сти сѹть ини на то ѹлѹе-
ни вои. неистьмь и санъмь
53а
слѹжаще. и сѹть дрѹꙁии вѣ-
домии воини. на каꙁнь ѿлѹ-
ени. тако и сьде на слѹжьбꙑ
͞блгꙑꙗ ͞стии ͞англи ѿпѹща-
ють сѧ. а на беꙁаконьнꙑꙗ ло-
вѣкꙑ каꙁнию бѣси пѹщаю-
ть сѧ. и како не послѹша или.
ѥгда ͞стꙑꙗ ͞англꙑ павьлъ по-
минаꙗ ͞глть. не вьси ли сѹть
слѹжьбьнии дѹси. на слѹ-
жьбꙑ пѹщаѥми. хотѧщии-
хъ дѣлѧ приимати ͞спсениѥ.
аще же ͞англи слѹжать ͞лвю
͞спсению. а лютии грѣси грѣ-
шьнꙑихъ каꙁньмъ. пѹсти
бо рее ͞двдъ гнѣвъ и пеаль и ꙗ-
рость. пѹщениѥ ͞англꙑ непрї-
ꙁнинꙑ. бѣси же аще и ѿстѹ-
пиша иꙁволениѥмь. нъ подъ
ꙗрьмомь сѹть работьнꙑи-
мь. и велить сѧ творити имъ
ѥже повелить ͞бъ акꙑ воино-
мъ. и не юди сѧ аще ͞бъ вели-
ть бѣсомъ. аплⷭи бо ꙗко слѹга-
ми поѹють дьꙗвълъмь. ре-
е бо павьлъ. ѥлма бо нѣции
о вѣрѣ не полѹиша сиꙗ прѣ-
дахъ сотонѣ. да искажють
сѧ не охѹлѧти. и пакꙑ нѣко-
го дѣлѧ блѹдивъша. и каꙁь-
нь хотѧщю подъꙗти. то ре-
е павьлъ съкѹпльшемъ сѧ
вамъ и моѥмѹ ͞дхѹ. съ мо-
щию ͞іс ͞ха сѹдихъ. сътворша-
аго сице. прѣдати таковаго
сотонѣ. да ͞дхъ ͞спсеть сѧ въ дь-
53б
нь ͞гнь. да мьнѧть бо бѣси ꙗ-
ко на вьсѧко ͞стоѥ ͞гьство про-
тивили сѧ сѹть. и нѹжею тво-
рѧть повелѣнаꙗ. не на ͞блгоѡ-
билиѥ исходѧꙗ дѣла. нъ на
каꙁнь исходѧщаꙗ. нѣси ли
видѣлъ и нашихъ кънѧꙁь. ка-
ко ти ѥгда съ ьстию ꙁовѹть.
кого пѹщають слѹгꙑ кѹрсо-
нꙑ нариемꙑ рѹьскꙑ. ѥ-
гда ли съ беꙁьстиѥмь при-
ведѹть дрѹгꙑꙗ то воинꙑ
пѹщають. такоже и ͞бъ ͞стꙑ-
имъ пѹщаѥть. ͞стꙑꙗ анге-
лꙑ слѹжителѧ на ͞спсениѥ
ѥгдаже ли на каꙁнь пѹща-
ѥть. то бѣсомъ повелѣваѥТь
тѣмъ слѹжити. тѣмьже и ѥ-
гда на ахава обнавлѧаше ͞бъ
͞глѧ. кто имать ити прѣль-
стити ахава и падеть. ѿвѣ-
ща ͞дхъ неприꙗꙁнинъ. се аꙁъ
вѣдѧаше бо ꙗко на се ѥ ѿлѹ-
енъ дьꙗвълъ. бѣси же ѹбо.
братиꙗ не ꙁаꙁираите ми молю вꙑ
о вещьхъ невидимꙑихъ. а не
о видимꙑихъ бесѣдѹюща.
испьрва же аще не бꙑхъ ͞глалъ
тѣхъ винъ аще ͞бжи кънигъ
ꙁаималъ. не ͞льска бо ѥсть
съмꙑсла. ѥже лѹити неви-
димаꙗ ѿ видимꙑихъ. нъ ѥ-
лмаже имиже рее ͞бъ противї-
ти сѧ нѣсть льꙁѣ. писанꙑи-
хъ послѹшаимъ. любо хоще-
мъ любо не хощемъ. неприꙗ-
53в
ꙁнини иже бѣси ѹбо пѹщаю-
ть сѧ ѡ собь. ѿпростити ка-
ꙁни ꙁълꙑихъ. обае пѹща-
ють сѧ и къ правьдьнꙑимъ.
да не каꙁнѧть ꙗ. нъ да искѹ-
сѧть сѧ. с͞тѹѹмѹ ͞хѹ искꙋ-
шению слѹжити не вели ͞бъ.
͞бъ не вели ѥже неподобьно
͞англѹ. тѣмьже сотонамъ
ѥсть порѹено искѹшениѥ.
И не юди сѧ аще къ правьди-
вꙑимъ бѣси сѹть пѹщаѥ-
ми. въꙁиде бо ͞влдка вьсѣхъ
ѿ иѡрдана въ пѹстꙑню. и-
скѹсити сѧ диꙗвълъмь. а-
ще же ѹбо ͞спса вьсѣхъ дьꙗвъ-
лъ искѹшаѥть. то юдо аще
и правьдьномѹ на искѹше-
ниѥ бѣсъ пѹщаѥть сѧ. пѹ-
щаѥть же сѧ не велѧщю ͞бѹ нъ
остѹпающю. ображають же
кънигꙑ ꙗко лицетворѧще
слово. не бо гласъ приходить
ѿ ͞ба къ неприꙗꙁьнинѹ ͞дхѹ
аще ли рееши. рее ͞бъ дьꙗво-
лѹ. ѿвѣщаю ти ѿ ͞двда. грѣ-
шьнѹѹмѹ рее ͞бъ. по то
тꙑ исповѣдаѥши правьдꙑ
моꙗ. ѥда ѹбо пѹсти гласъ
къ грѣшьнѹѹмѹ нъ имь-
же ͞глеть. тѣми самѣми ве-
щьми бесѣдѹють и не къ по-
добьнꙑимъ. аще и ображаѥ-
ть слово ꙗко ͞бъ ͞иꙁгла къ дьꙗ-
волѹ. нъ стоꙗхѹ ͞англи въ
повелѣнии слѹжьбѣ. приде
53г
дьꙗвълъ и ста посредѣ анге-
лъ. да раꙁѹмѣѥши ꙗко ͞англь-
ско ѥстьство въꙁьмъ. прѣда-
телѧ иꙁволениѥ покаꙁа. дьꙗ-
вълъ братиꙗ. не ѥстьства ѥ-
сть имѧ. нъ иꙁволениꙗ. по ь-
то дьꙗвълъ. не бѣ бо диꙗволъ
нъ ͞англъ. диꙗвълъ же проꙁва
сѧ. ꙗко похѹлѧꙗи тѧжа ͞ба къ
͞лкомъ. и ͞лкꙑ къ ͞бѹ. и съва-
жаꙗ раба съ ͞влдкою. и ͞влдкѹ
съ рабъмь. се бо диꙗволе дѣло
похѹли адамѹ ͞ба. ͞глѧ вѣдѧ-
ше рее ͞бъ ꙗко въ ньже ͞днь въ-
кѹсита ѿ дрѣва ꙗко ͞ба бѹ-
дета. ꙁавидѧ рее въꙁбрани ꙗ-
ди. онѹде ͞ба потѧꙁаꙗ къ ада-
мѹ и похѹлѧѥть. сьде пакꙑ
иѡва къ ͞бѹ. ѥда бо рее тѹ не
иѡвъ ьтеть ͞ба. мьстьникъ
бо ѥсть а не ͞блгодѣтель. мьꙁдꙋ
ти даѥть имѣниꙗ дѣлѧ. ѿ-
ими рее имѣниѥ ѥго. и обна-
жить сѧ вѣра ѥго. нъ ѥлмаже
видѣ ͞бъ правьдивааго. помꙑ-
шлениѥмь ѡного ѹкарѧѥма.
погѹби имѣниѥ. да ѿвьрже-
ть ѥмѹ прирокъ. и пакꙑ по-
каже ͞блгоьстиѥ. и ꙁьри не-
приꙗꙁнинааго иꙁволениꙗ.
рее вѣща ͞бъ диꙗволѹ. ѿкѹ-
дѹ прииде. таже прѣꙁоривꙑ-
н и велиавꙑи. и ни своѥго
ина вѣдꙑи. ͞гла. обьшьдъ
ꙁемлю и прѣходивъ подъне-
бесьнѹю приходъ. тъкъмо а-
54а
кꙑ покаꙁати хотѧ. ꙗко владꙑ-
и ꙁемлю. ꙗко вьсѧ ͞лкꙑ подъ
ногама имати ѥмѹ. ѡбь-
шьдъ рее ꙁемлю. и приходивъ по-
дъ͞нбсьнѹю приходъ. ѿвьрже
сѧ диꙗволе прѣꙁьрѣниѥ. ѥлма-
же мьнѧше сѧ власти обраꙁъмь
͞бжиѥмь. иꙁгънанъ бꙑсть ѿ
ꙁемлѣ. да къ томѹ не ходить
на неи. и прогъна и вьсѣхъ вла-
дꙑка. рее бо. въселю сѧ въ нѧ и
похожю въ нихъ. и бѹдѹ имъ
͞бъ. пьрвоѥ хожааше въ ꙁемли
ѥгда кѹмирьскаꙗ вѣра на ꙁе-
мли располѣла сѧ бѧаше и бѹ-
ѥсть ѡдолѣвааше. ѥгда всѧ
ꙁълаꙗ сильна бѧахѹ. тъгда
дьꙗвълъ хожааше. да къде
правьда ͞стꙑ ни процвьте. ͞бъ
живеть въ насъ и ходить. Въ-
немли рее раꙁѹмъмь тво-
имь. на славѹ жителѧ моѥ-
го иѡва. ꙗко нѣсть такого въ
͞лвцѣхъ сѹща на ꙁемли. ло-
вѣкъ непороьнъ. правьдьнъ
истиньнъ. ѹбѣгаꙗ ѿ вьсего
ꙁъла. ѥлмаже ѹбо рее. оби-
дохъ вьсѹ ꙁемлю. и велиаа-
ше сѧ ꙗко вьсѣми владꙑи. ра-
ꙁарѧꙗ ѥмѹ прѣꙁорьство. исти-
ньноѥ слово рее къ немѹ. съмⷪ-
три попьранааго тобою. диꙗ-
воле. и одолѣвъшааго всеи тво-
ѥи воли. ѥлма бо рее ꙗко вьсѣ-
ми одолѣю. видѣ ли ͞лка одо-
лѣвъшааго вьсеи твоѥи ꙁлобѣ.
54б
видѣ ли попьравъшааго попира-
ющааго ͞лкꙑ вьсѧ. не тѹ не тебе
ьтеть иовъ. нъ ѹими рее
ѥмѹ иꙁъ обилиꙗ имѣниꙗ.
и тъгда обнажить сѧ лицемѣ-
рьство. и рее ͞бъ прикосни сѧ вь-
сѣхъ ꙗже имать. вѣдѧше бо ͞бъ.
ꙗко ненасꙑтьно имать иꙁво-
лениѥ на ꙁълобь диꙗвълъ. да-
ю ти рее власть на вьсѣхъ ꙗже
имать. нъ самомь тъию не
косни сѧ. въ ꙁароцѣхъ ѹставь-
лѧѥть диꙗволѹ ꙁълобь. съмо-
три ѹже како ти напрѧꙁаѥть
лѹкъ на правьдьнааго. какꙑ
пѹщаѥть стрѣлꙑ. ѹже иꙁлѣ-
ꙁе. и пьрвѣѥ самъ сѧ прѣобража-
ꙗ ѿ ꙁълꙑихъ дѣлатель. тъ са-
мъ повѣдьникъ сѧ творѧ ꙁълꙑ-
ихъ. тъ ꙗꙁви скотъ. и тъ повѣ-
даѥть ꙗꙁвѹ. рее бо диꙗвълъ
иѡвѹ. съпрѹꙁи воловьнии о-
раахѹ. и осьлѧта ꙗдѧахѹ тра-
вѹ блиꙁи ихъ. и придоша рать-
ници и плѣниша ꙗ. и исѣко-
ша отрокꙑ. и остахъ аꙁъ ѥди-
нъ. и приходъ повѣдатъ ти.
Пьрвѣѥ искѹшениѥ диꙗволе.
пьрваꙗ стрѣла на правьдьна-
аго и крѣпъкааго воина. иѡ-
въ же въстави противѹ брънѧ
вѣрьнꙑꙗ. могѹщаꙗ вьсѧ стрѣ-
лꙑ неприꙗꙁьнинꙑ погасити
и въстѹпити. Слꙑша повѣ-
даниѥ горко. погѹблениѥ ско-
та. и прѣбꙑсть акꙑ твьрдꙑи
54в
сꙑнъ. и непрѣборьнꙑ диꙗвълъ
лютъ сꙑ ꙁълобою. и лютъ сꙑ
иꙁволениѥмь. покаꙗ сѧ тако
повѣдавъ. ѥже рее ꙗко волове
ѡраахѹ. и ѡсьлѧта ꙗдѧахѹ
травѹ. и придоша плѣнѧюще-
и и плѣниша ꙗ. видѣвъ же ди-
ꙗволъ иова крѣпъкою ͞дшею
тьрпѧща повѣданиѥ покаꙗ
сѧ. ꙗко ꙁълѣ повѣдаахъ. и ма-
ла не вѣща къ иѡвѹ диꙗво-
лъ. ꙁълѣ ти повѣдаахъ ѥже
рѣхъ. ꙗко ͞лци въсташа на
тѧ. да ьто тѹ ѥ до б͞а. ꙁълѣ
рее стрѣлихъ. не ѹпрѧми-
въ пѹстихъ. грѣшихъ стрѣ-
ливъ. въстѹпиша ми сѧ стрѣ-
лꙑ. поне рѣхъ ꙗко ͞лци плѣ-
ниша. можеть пакꙑ тако
рещи. ꙗко ѹбо ͞льскѹю ѡ-
бидѹ на ͞ба прѣлагаю. и ини
бо ѡбидѣша и. и инъ охѹлѧ-
ѥмъ бѹдеть. и хотѧ да прѣве-
деть ѥмѹ раꙁѹмъ ѿ ͞лвка
на ͞ба. и покажеть ѥмѹ не ѿ
͞лкъ пакость сѹщю нъ ѿ ͞ба.
͞гла ѥмѹ. огнь паде съ ͞нбсе
и иждьже вьсѧ имѣниꙗ тво-
ꙗ. ѥда можеть рещи. ꙗко вра-
ꙁи огнь вьргоша съ горꙑ. ѹко-
ри рее обидѣвъшааго тѧ. по
ьто ли ьтеши обидѣвъшаа-
го тѧ. по ьто кланѧѥши сѧ.
исконьавъшю имѣниѥ ти.
и кде ѹслꙑша иѡвъ ꙗко ѡгнь
паде съ ͞нбсе. пакꙑ прѣтьрпѣ
54г
крѣпѣ. то бо ѥсть истиньноѥ ть-
рпѣниѥ. и съвьршено. ѥже до ко-
ньца тьрпѣниѥмь прѣбꙑвати
о немьже ͞спсъ рее. ꙗко прѣтьр-
пѣвꙑи до коньца ͞спсенъ бѹде-
ть. иѡвъ рее. и се юдьно аще ѡ-
гнь съпаде съ ͞нбсе. дьне дьне трꙋ-
жахъ сѧ трѣбꙑ приносѧ ѡ адѣ-
хъ. и напрасно ͞бъ въ жьртвѹ
ꙗ себѣ вьꙁѧ. аще бꙑхъ аꙁъ ѥди-
нъ ѿ имѣниꙗ моѥго ѡдѣꙗлъ
сѧ. то въ истинѹ бꙑхъ сѧ плака-
лъ. аще ли и нищии одѣхѹ сѧ
то ѥда можеть ͞влдка не брѣщи
о нищиихъ. вѣдѣ ꙗко въꙁѧ въ
жьртвѹ. нъ ѿдати имать сѹ-
гѹбь. ѥда ѿ лихоимьства съ-
бьра сѧ имѣниѥ моѥ. ѥда ѿ
неправьдꙑ събьрахъ овьца. ѿ
стрижениꙗ агньць моихъ грѣ-
ꙗхѹ сѧ плеща нищиихъ. и ѹ-
ста въдовиць ͞блгословиша мѧ.
вѣсть сѧ ьто творѧ ͞бъ. вьꙁѧ ми
имѣниѥ акꙑ жьртвѹ. на ѹ-
множениѥ ͞блгодѣꙗниꙗ. нъ
не ѹстрашать мене вънѣшь-
нѧꙗ стрѣлꙑ. нъ ѹтвьржаю-
ть мѧ пае иꙁѹтрь ͞бжиꙗ сТрѣ-
лꙑ. ꙗкоже рее ͞двдъ. ꙗко стрѣ-
лꙑ твоꙗ въдрѹжиша сѧ въ мѧ.
стрѣлꙑ кꙑꙗ. стрѣлꙑ правь-
дьства. стрѣлꙑ ͞блгоьтьꙗ.
стрѣлꙑ любъве ͞бжиꙗ. стрѣ-
лꙑ рьвьность ͞блгодѣꙗниꙗ.
сими стрѣлами ͞дша ѹтвь-
ржаѥть сѧ. и ꙗко все искѹше-
55а
ниѥ принесе диꙗволъ. и имѣ-
ниꙗ обнаживъ. не обнажи е-
го. ͞блгодѣꙗниꙗ тьрпѣни-
ѥмь. Идеть ѹже и къ ѥсть-
ствѹ. и ѡтътьрже вѣтви.
ѿ корене. и съкрѹши дѣти
добрааго трѹдьника. и прѣ-
ломити хотѧ ͞дшю крѣпъка-
аго. пакꙑ пришьдъ повѣда-
ѥть ͞глѧ. ͞сномъ ти и дъщерь-
мъ. ꙗдѹщемъ и пиющемъ
ѹ ͞сна ти старѣишаго. напра-
сно ͞дхъ великъ бѹрьнъ. ѿ пꙋ-
стꙑнѧ прииде. и коснѹ сѧ
хлѣвинѣ и паде на дѣти и и-
ꙁмьроша. си словеса акꙑ ла-
сканиѥмь ͞глеть. да дѣти ѹ-
слꙑшавъ. на съжалениѥ си
ѹмъ приведеть. приде рее
͞дхъ великъ ѿ пѹстꙑнѣ. и
паде на дѣтьхъ и иꙁмьроша.
пакꙑ сѹдию хѹлить. ͞дхъ
бо ͞лка не послѹшаѥть нъ
͞ба. и не раслабѣ иѡвъ. нъ въ-
ста и поклони сѧ. мощию бла-
гоьстиꙗ. сърѧща лютꙑ при-
ѥмлѧ хвалить. и постриже
власꙑ. нꙑне же въ насъ жа-
лѹющиихъ мноꙁи власꙑ
растѧть. нъ онъ съвьрже. и
раꙁдьра риꙁꙑ. обраꙁъмь а-
кꙑ на жалость сѧ клонѧ. а бла-
гоьстьѥмь на ͞блгодѣꙗни-
ѥ сѧ ѹкрѣплѧꙗ. съвьрже ри-
ꙁꙑ. да ꙗко ͞мкъ нагъ име-
ть сѧ съ сѹпостатъмь. И реⷱ
55б
иѡвъ велик...
͞блгоьстиꙗ. ͞гь дасть. ͞гь въ-
ꙁѧ. ꙗко ͞гви годѣ бꙑⷭ тако и вꙑ.
бѹди имѧ ͞гне блгонⷭо въ вѣкꙑ.
Ꙍ крѣпькꙑꙗ ͞дша. тъ глаⷭ стрѣ-
ла на бѣсꙑ. рее бо нагъ иꙁи-
дохъ ищрѣва ͞мтре моѥꙗ на-
гъ ити имамъ. ѥлма бо вра-
гъ видѣ. ꙗко жено-
ю адама прѣльсти
пощадѣ женѹ. да тѣмьже
орѹжиѥмь двигнеть ѥго
на помꙑслъ охѹлениꙗ. нъ
онде обрѣте адама и ѥвгѹ.
а сьде обрѣте ѥвгѹ. адама
не обрѣте. рее бо ѥмѹ жена
доколѣ тьрпиши. ѹкори ѡ
ѹбожьшааго тѧ. слово же се
диꙗволе бꙑⷭ. и въꙁьрѣвъ рее
на женѹ иѡвъ. то не ꙁнаѥ-
ши ли женꙑ своѥꙗ. не при-
жи ли дѣтии съ нею. не на
женѹ въꙁьрѣ. нъ на сѹща-
аго въ неи диꙗвола. видѣ ͞гла-
въшааго и рее. акꙑ ѥдина
ѿ несъмꙑсльнꙑихъ рее. ꙗ-
ко се бꙑ къто реклъ. акꙑ ѥу-
га ͞иꙁгла къ адамѹ. о крѣпъ-
каꙗ ͞дше коль тѧжькꙑ бѣдꙑ
подъѥмлѧ не ѡскърбѣ. не вѣ-
дѧше бо иѡвъ. ꙗко ͞блгодѣꙗ-
ниꙗ ради трѹжаѥть сѧ. не
вѣдѧше ꙗко тьрпѣниꙗ радї
вѣньаѥть сѧ. по ьто же ѹ-
бо. варивъ ͞гь не вѣща ѥмѹ
блюди сѧ и крѣпи сѧ. диꙗво-
55в
лъ ... и съ тобою. и
въорѹжаѥть сѧ на тѧ. крѣпи
сѧ и подвижи. да ти не прѣвра-
тить съмꙑсла. да ти раꙁѹма
не искрадеть. да не побѣдить
͞дша ти. петрѹ пакꙑ ͞глеть ͞гь.
петре. се сотона просить тебе
просѣꙗти тѧ хотѧ акꙑ пьше-
ницю. аплⷭомъ проповѣ-
даѥши искѹшениꙗ. а иовѹ.
не ͞глеши мѹениꙗ. ѥда непра-
вьдьство ѿ ͞ба. не бѹди. ѡвꙑ
бо въꙁѹщаѥть. ѡвꙑ поставь-
лѧѥть. по то не повѣда ѥмѹ
ꙗко и аплⷭомъ. вѣдѧше бо ͞бъ
диꙗволю ꙁълобь. и ꙁависть
ѥго. аще бꙑ реклъ ѥмѹ ͞бъ.
блюди сѧ. трѹди сѧ. крѣпи сѧ.
и аще прѣтьрпиши. имѣни-
ѥ ти сѹгѹбь дамь. и ͞црства
͞нбсьнааго приастьникъ бѹ-
деши. и вѣньць бесъмьртьнꙑ-
и приимеши. вьсь миръ пълнъ
бѹдеть твоѥꙗ похвалꙑ. аще
бꙑ си реклъ. трѹдилъ сѧ бꙑ
правьдивꙑи. нъ диꙗвълъ па-
кꙑ винѹ бꙑ въꙁьмъ. и наа-
лъ ͞глати ͞бѹ. ѥда тѹ не сѧ трѹ-
ди. нъ обѣща ѥмѹ ͞црство. о-
бѣща ѥмѹ вѣньць. нъ съкрꙑ-
ваѥть дарꙑ. да покажеть мꙋ-
еника. крꙑѥть вѣньца. да
обнажить мѹкꙑ. аще бо бꙑ
не проповѣдалъ аплⷭомъ. то
мирѹ тъщета бꙑ бꙑла ве-
щь си. можаахѹ аплⷭи не при-
55г
имъше обѣщаниꙗ ͞блгꙑихъ
потрѹдити сѧ на ͞блгодѣꙗни-
ѥ. нъ не вьсьде павьлъ. ни всь-
де петръ. многꙑихъ болѧть
͞дша. мноꙁѣхъ храмлють ра-
ꙁѹми. тѣмьже по лѣпотѣ
братиꙗ. иѡвѹ не съкаꙁѹѥ-
ть грѧдѹщиихъ на нь. мно-
ꙁи нꙑне слꙑшать о ͞црствѣ
͞нбсьнѣмь и небрѣгѹть. мъ-
ноꙁи ͞хса приѥмлють. нъ ꙁъ-
лобою ѡдѣють сѧ къ ближне-
мѹ. и ꙁъла не останѹть сѧ
нъ тоже мꙑслѧть ꙗже и исавъ.
исавъ хотѣ ѹбити брата нъ ͞о-
ца сѧ боꙗше. да приближать
сѧ дьниѥ ͞оца моѥго рее. и тъ-
гда ѹбию брата моѥго. а тꙑ
ьто ͞глеши. да прѣминеть
стртⷭь ͞хва и тъгда сѧ сѹпроти-
влю на сѹпостаса моѥ. съмо-
три ѹбо ьто ͞глеть павьлъ. ѥда
кто ѥсть любодѣи акꙑ исавъ.
да не тѣмь осквьрнѧть сѧ мно-
ꙁи. си же ͞гла не на раꙁгнѣвани-
ѥ. нъ на помощь и на ͞спсениѥ. бꙋ-
ди же намъ и словесꙑ кажемо-
мъ бꙑти ͞стꙑихъ ͞оць и ͞прркъ
͞млтвами и ͞мнкъ исправлѧ-
ющемъ. славѹ въсꙑлаѥмъ ͞хѹ
͞бѹ нашемѹ нꙑне и присно <
і͞ѡ. ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. ѥже въ пеали
не сътѹжити си. и пеаль акꙑ
добрѹ женѹ имѣти <
Да не тѹжимъ ѹбо ѡ бѣдахъ.
нападающиихъ на нꙑ. цѣ-
56а
ломѹдриѥ бо ѥсть. не въстѹ-
жи бо сѧ въ годъ напасть-
нꙑи. мноꙁи бо и въ домъхъ
имѹть пеали. пеальми бⷪ
приобьщаѥмъ сѧ дрѹгъ къ
дрѹгѹ. а съкаꙁаниѥ скъ-
рбьмъ не ѥдинако. ѡвъ ѿ
женꙑ а дрѹгꙑ ѿ дѣтища.
а дрѹгꙑи ѿ раба. дрѹꙁи-
и же ѡтъ дрѹгъ. а дрѹꙁии
ѿ брата. многꙑ бо раꙁлиь-
нꙑ сѹть винꙑ пеальнꙑꙗ.
нѣсть бо никогоже обрѣсти
праꙁдьна сѹща пеали и тꙋ-
гꙑ. овъ малꙑ. а дрѹгꙑ. ꙗ-
же больша пеали имѹща
да не тѹжимъ. ни сами сѧ
мьнимъ тъию сѹще въ пе-
али. не бо ѥ льꙁѣ ͞лкѹ сѹ-
ще въ съмьртьнѣмь семь
житии ти свѣне бꙑти пе-
али. нъ аще не дньсь то ѹ-
тро. то по томь сълѹить ѥ-
мѹ сѧ пеаль. ꙗкоже бо нѣ ль-
ꙁѣ никомѹже бꙑти беꙁ ве-
ликꙑ боꙗꙁни. пловѹщѹ
рѣсъ великѹ пѹинѹ та-
коже и живѹщимъ въ жи-
тии семь. нѣсть льꙁѣ ти бес пе-
али. любо богатъ ѥсть любо
ѹбогъ. нъ аще бо. то мноꙁѣ-
мъ пае повиньнъ ѥсть пеа-
льмъ. любо ли и самъ ͞црь не-
бонъ и тъ мноꙁѣми бѣдами
ѡдьржимъ ѥсть. и не въ сво-
ю волю творить ѥже хотѧ.
56б
нъ вьсе рѣсъ ѹгодиѥ ѥмѹ бꙑ-
ваѥть. многꙑ бо имать хотѧ-
щаꙗ въꙁьмати ѿ него. да по-
мꙑсли тꙑ въ колицѣхъ ти пе-
али ѥсть. ꙗкоже бо и ͞лвкѹ
сѹщю бе съмьрти бꙑти. та-
коже и бес пеали нѣ льꙁѣ
бꙑти. не можемъ бо пеаль-
нꙑꙗ тѧжести словъмь ѹка-
ꙁати. нъ дѣлъмь тѣмь самѣ-
мь мощьно ѥсть видѣти. ко-
лико ихъ тьмами молиша сѧ
ѹмрети въ томь богатьствѣ
и въ пищи. нъ ѥже ли ѥ питати
сѧ и домꙑ бьрати. то кромѣ пе-
али творить бꙑти. нъ пае
сама та пища мъногꙑꙗ ра-
жаѥть пе[а]ли. и недѹгꙑ нерѣ-
дьнꙑꙗ. небонъ и враеве ͞глть.
ꙗко ѿ сꙑрищьнааго състава
бесгодьнꙑꙗ бꙑвають пеа-
ли и ꙗꙁѧ. свою бо къждо пае
вѧщьшю пеаль творить не-
же южѹ. ꙗкоже бо иже асть-
ми телесьнꙑими болѧть. то
мьнѧть сѧ вѧщьшиими мъ-
ноꙁѣхъ болѧще болѣꙁньми.
иже ли ѡима болѧть. то не
мнѧть иного недѹга лѹ-
щьша сѹща. ꙗкоже имъ ѥ сво-
ѥ. пакꙑ иже сꙑрищьмь боли-
ть то вьсеꙗ ꙗꙁѧ лѹщꙑꙗ рее-
ть ѥ. да къждо имьже недѹ-
гъмь одьржимъ ѥсть. то вь-
сего пае нарееть и лющии
и неисцѣльнъ. тако ти ѥ и о
56в
пеали. ѥюже къто ѥсть дьржи-
мъ. то тѹ сѹщю тѧжьшю на-
рищеть. ѿ искѹса бо своѥго
къжьдо расѹжаѥть. добрѹ
же имѣ женѹ. ꙁаскопиꙗ бо
вещь та испълнь ѥсть. и по-
мꙑслъ хѹдъ. а иже некрась-
нѹ имать то нѣ дѣ нито-
же того ꙁълѣи. ѥже некрась-
нꙑ женꙑ имѣти. нехотѣнї-
ꙗ бо вещь та пълна ѥсть. ѹ-
богꙑи бо ͞глеть. нѣ ниьсоже
тѧже нищетꙑ и страдьнѣ-
ѥ. а воинъ дѣѥ. нѣ ниьсоже
грѣшьнѣѥ воиньства и бла-
ꙁнѣѥ. ѥдинъ бо тъию пѹ-
ть ѥсть добротьнꙑи. по не-
мѹ текѹще. и ѹдобь гоне-
ꙁнѹти. нерѣдиꙗ того пе-
аль же имѣюще. нъ не бес по-
льꙁѣ нъ великѹ користь и-
мѣющю. аще бо ѥ кто съгрѣ-
шилъ. то съ пеалию покаꙗ-
въ сѧ. ѿмꙑ си грѣхъ. или
братѹ въпадъшю въ пеа-
ль поболѣ съ нимь. и сьде бо
имаши мьꙁдѹ не хѹдѹ.
аще поболиши сѹщиими
въ напастьхъ. велико бо
нꙑ то кажеть дьрꙁновенї-
ѥ къ ͞бѹ. послѹшаи павла
ьто рее. плакати сѧ вели
съ плающиими съ ѹбо-
гꙑими съмѣшати сѧ. при-
обьщениѥ бо пеальнꙑихъ.
великꙑꙗ тѧжести пеаль-
56г
нꙑꙗ ѹѥмлеть ѥмѹ. ꙗко-
же бо и о брѣменьнꙑихъ. а-
ще къто тѧжесть ихъ и ма-
лꙑ подъиметь. то ѡбльгъ-
ить несѹщѹѹмѹ тѧ-
жьсти. такоже же и о ино-
мь вьсемъ. нꙑне же нѣко-
мѹ ѹмьршю сѹщю своѥмꙋ.
мноꙁи надъ нимь сѣдѧщеи
сѹть. мноꙁи ѹбѣтꙑ творѧ-
щии. дрѹгоици же и осьлѧ па-
дъшеѥ сѧ въꙁдвижемъ бра-
тьнѧ же присно ͞дша падаю-
ща сѧ. пае осьлѧти прѣꙁь-
римъ. и минѹѥмъ. любо
въ кърьмьницю видимъ
кого вълаꙁѧща беꙁъ инѹ
то не въстлапимъ ѥго. люто
пиꙗна. то не посваримъ ѥ-
го. любо ино како любо тво-
рѧща беꙁъинѥ. нъ вьсь-
де ꙁълꙑихъ примѣщаѥмъ
сѧ. тѣмьже и павьлъ ͞глаше
не тъию творѧть ꙁълаꙗ
сами. нъ и помагають тво-
рѧщиимъ. сѹдите бо рее
сиротѣ и оправьдаите въдо-
вицю. и навꙑкнѣте добро
твор[и]ти. тако бо творѧще въ-
ꙁможемъ въꙁъвани бꙑти
къ ͞бѹ. да сего братиꙗ въꙁд-
рьвьнѹимъ. да полѹи-
мъ обѣщанꙑꙗ ͞блгꙑнѣ
о ͞хѣ ͞ісѣ ͞ги нашемь съ нимь-
же ͞оцю кѹпьно. съ ͞стꙑмь
͞дхъмь слава нꙑне и при <
189а
иѡана ꙁлⷮа. ѹсⷢта. поѹение. да
никтоже ꙁа брата своего не мо-
лить ꙁлѣ. ни ꙁа врага. ни ꙁа невѣ-
рьнꙑꙗ < ͞ги блгвⷭи ͞ѡе <
Всѣ ѹбо наша ͞млтва. ͞блгодарь-
ствие да имать. аще бо пове-
лѣно вꙑ молити не ꙁа вѣрнꙑ-
ѧ тъию. нъ и ꙁа далънѧѧ. то по-
мꙑсли тꙑ. колико ꙁло. еже
на братию молити ꙁлѣ. да
по то съгрѣшаеши. онъ бо
ти е повелѣлъ и ꙁа врагꙑ моли-
ти. а тꙑ на брата молиши. нъ
не на того молиши нъ на сѧ. ͞бга
бо гнѣваеши. беꙁъѹспѣшьна
ти словеса ͞глѧ. далее бо то есТь
ѿ хвⷭъ ѹеникъ. кротъкꙑхъ бо
и тихꙑхъ. ис подобленꙑихъ
͞стꙑѧ таинꙑ. иꙁ ѹстъ никако-
гоже горька не иꙁносимъ. и ни-
кого не лѣпаго тѣмь ѧꙁꙑкъ-
мь. иже къ ͞гьскомѹ тѣлѹ прї-
ближаеть сѧ. истъи хранѧ сѧ. а-
ще бо клеветьници ͞црьства ͞би-
ѧ не приимѹть. то много пае
молѧщеи ͞ба на братию. хѹла и
͞млтва раꙁно еста ѿ себе. клѧтва
же и ͞млтва вельми раꙁно еста
межю собою. клевета и ͞млтва
много межинѹ имата. присту-
пѧть ѹмолити хотѧха о грѣсѣ-
хъ своихъ. то по ьто на оного
вражьдѹеши. аще бо не оста-
виши рее прегрѣшении братѹ
твоемѹ. то ни свою ти оста-
вѧть сѧ. не тоже тъкъмо еже
ему не оставиши. нъ и ͞бъ
189б
молиши велѧ въꙁдати ему
ꙁло. вижь лихновицю ꙁлобꙑ
твоеѧ. не бо того врѣжѧеши
нъ себе. како же. не аще ли бѹде
и хотѣлъ послѹшати тебе
͞бъ о грѣсѣхъ твоихъ. то того дѣ-
лѧ не послѹшать тебе. понеже
сквьрньнꙑ ѹстꙑ молиши его.
сквьрньна бо сѹть по истинѣ
таковаѧ ѹста и неиста. вьсе-
го смрада плъна и кала. и всеѧ
неистотꙑ. подобьно бо ти бꙑ
ꙁа своѧ грѣхꙑ трепетати. и по-
спѣхъ всь о тѣхъ творити. а тꙑ
пристѹпѧши поѹщатъ ͞ба на бра-
та своего. то не боиши ли сѧ ни тре-
пещеши о своихъ. ни ли видиши сѧ
ьто творѧ. такоже отвьрнь ͞ба
молиши. имьже на того моли-
ши. тѣмьже своѧ горьши твори-
ши. гнѣваѧ ͞ба. и не дадꙑи емѹ
прощениѧ. дати о своихъ же. аще
бо рее да бѹдѹть ꙁѣло ...твѧ.
по съгрѣшивꙑшихъ нъ тебе же
то како пакꙑ бꙑвъшихъ грѣхъ
ѿ тебе къ мнѣ. просиши проще-
ниѧ. нъ навꙑкнемъ понѣ. нѣ-
къгда бꙑти крьстьѧни. аще
бо и молити ͞ба не вѣмъ. еже е-
стъ не бѣдьно. нъ ѹдобь. да то
ино ѹвѣмъ. да навꙑкнемъ
молити сѧ крьстьѧньскꙑ. ели-
ньскꙑ бо сѹть ͞млтвꙑ тꙑ.
жидовьска сѹть молениѧ
та. и крьстьѧньскѧ дѣла се
сѹть. прощениѧ грѣховъ и
непоминаниѧ. нъ еже к намъ
189в
кто съгрѣшить. оклевета-
ваеми бо рее ͞блгословимъ.
хѹлими молимъ. гоними
тьрпимъ. слꙑ[ши] бо стефана
͞глща и молѧща ѹбивающи-
хъ его. ͞ги не постави имъ грѣ-
ха сего. не тъью бо на нѧ мо-
лѧше нъ и ꙁа нѧ молѧше. тꙑ
не тъью не ꙁа нь молиши нъ
и на нь молиши. да ѧкоже онъ
юдьнъ. такоже и тꙑ ꙁлъ. да
комѹ сѧ поюдимъ повѣжь
ми. иже ли ꙁа братию молить.
или иже на братию. по стефа-
нѹ ли. да аще мꙑ то любимъ.
то ͞бъ пае вѧще того. нъ хоще-
ши ли ѧꙁвити брата то моли
ꙁа нь. нъ не ꙁлъмь помꙑслъмь.
аще бо на врагꙑ молимъ. и въ-
ꙁдꙑшемъ. то какоѧ мѹкꙑ бу-
демъ достоини. мьниши бо
сѧ творѧ ономѹ ѧꙁьвѹ а по и-
стинѣ въсѧ меь въдрѹжае-
еши. не дадꙑи сѹдии о свои-
хъ ти грѣсѣхъ крътъкѹ бꙑ-
ти. имьже на подрѹга гне-
ваеши сѧ. еюже бо мѣро
отъмѣрите рее ѿмѣ-
рить сѧ вамъ. и ѧкоже
сѹдите ѿсѹдить сѧ
вамъ. бѹдемъ ѹбо
млтⷭиви. да такоже
полѹимъ отъ ͞ба. се-
го же не велють ьто по-
слѹшати. нъ и храни-
ти ꙁѣло. нꙑнѣ же до
189г
͞гланиѧ сего. на памѧти
се есть намъ. нъ рекѹ и не
дотолѣ. рашьдъшемъ бо
сѧ намъ. аще и кто нꙑ
въпросить не бꙑвъши-
хъ сьде. и не слꙑшавъши-
хъ то бѹдемъ ͞гли рекѹ-
ть дрѹꙁии ниьтоже. и-
же ли вѣдѧть ни спомь-
нѧть. то скаꙁають о не-
мьже бѹдемъ ͞глали. ѧ-
ко не подобать ꙁлобꙑ дрь-
жѧти рее. нъ и молити
ꙁа врагꙑ. не исповѣдѧти
всѣхъ реенꙑихъ. не
можеть бо всего помнѣ-
ти. нъ тъию се оно. да мо-
лю вꙑ аще ниьсоже не мо-
жете приобрѣсти ѿ ͞глемꙑ-
хъ. то ни вънемлете си
слꙑшаниѧ сего. на кꙑю бо
есть ѹспехъ вамъ. послѹшѧ-
ти а не творити. нъ пае боле
осѹжение. и лютѣиши му-
ка. сего ради бо и ͞млтвѹ
нꙑ е ѹставилъ ͞бъ. да ни-
ьтоже житиискаго и ло-
вѣьскаго просимъ.
нъ вѣсте ли вѣрьнии.
како ти нꙑ сѧ есть
молити лѣпо. како
ти нꙑ е вьсѧ обьща
молитва. не бо е лѣ-
по. ꙁа невѣрьнꙑѧ
молити сѧ тѹ.
190а
ѥлма бо и не вѣсте ͞млтвьнꙑꙗ
силꙑ. ни глѹбинꙑ ѥꙗ. и ͞бгать-
ства ѥи не вѣсте. тѣмьже се ͞глте.
аще ю кто на ѹмѣ си раꙁвьрꙁеть.
то ѡбрѧще. и то въ неи лежаще. ѥ-
гда бо молѧи сѧ ͞глть. бѹди волѧ
твоꙗ ака на ͞нбси така на ꙁемли.
нѣ ино нитоже. нъ притъа ка-
ко же. не имьже ли на ͞нбси. нѣ ни-
когоже невѣрьнъ. ни никтоже не-
вѣрьнъ и гнѣвьливъ. такоже и
на ꙁемли да бѹдѹть рекъше. на
страхъ свои всѧ привлѣщи. и всѧ
͞лкꙑ ͞англꙑ сътворити. любо
обраꙁи да бѹдѹть нꙑ. или рать-
ници. то не видиши ли колми
хвалимъ ѥсть ͞бъ по всѧ ͞дни. и ѿ
вѣрьнꙑихъ и ѿ невѣрьнꙑихъ. и
инꙑи дѣлꙑ. да ьто ѹбо. ѹга-
саѥть того ради ͞слнце. помьре ли
ѥго дѣлѧ лѹна. ѡбори ли ͞нбо.
въꙁмѧте ли ꙁемлю. посѹши ли
море. погѹби ли бо дьнꙑꙗ исто-
кꙑ. съмѹти ли въꙁдѹхъ. нико-
лиже. нъ и се сѹпротивьно. сиꙗе-
ть ͞слнцьмъ. дъждь пѹщаѥть.
даѥть кърмлѧ просимꙑꙗ. хѹ-
лникомъ. сквьрньникомъ. гонї-
телемъ. ни въ ѥдинъ же ͞днь. ни
въ два. ни въ три. ни по всѧ ͞дни
жиꙁни сеи < 
Да рьвьнѹи по силѣ ͞лвьстѣ по-
дражати сего. не можеши ли съ-
лньцьмь сиꙗти. то не ѡклеве-
таи. не можеши ли дъжда дати.
то не ѡхѹли. не може ли накъ-
190б
рмити. то не кльни. довълѣють
ти сии дарове ѿ тебе. таци ти ѿ ͞ба
бꙑвають дарове къ врагомъ. а
тꙑ понѣ словесꙑ сими малꙑ-
ми сътвори ꙁа врагꙑ си ͞млтвѹ.
и тако творѧ бѹдеши подобь-
нъ ͞ѡцю ͞нбсномѹ. тьмами же
ѡ семь ͞глахомъ. и ͞глще не преста-
немъ. хотѧще да бꙑсте нѣь-
то сътворили бꙑ. мꙑ бо не лѣ-
нимъ сѧ. ни трѹжаѥмъ сѧ. ни
сътѹжимъ си ͞глюще. тъию
вꙑ послѹшающе не творите
си въ томь тѹгꙑ. тъ же си тво-
рить тѹгѹ. иже не дѣлаѥть
͞глемаго сего. а творѧ ѥ. асто
хощеть себе слꙑшати. акꙑ не
сътѹжаꙗ си нъ похвалѧѥмъ.
аще бо кто творить ͞млсть. а дрꙋ-
гꙑи ѡ ͞млсти ѹить. то не тъ-
ию попееть сѧ. нъ и веселить
сѧ слꙑша своꙗ ѹправлениꙗ ͞гле-
ма и проповѣдаѥмаꙗ имь. та-
коже и мꙑ. ѥлма не приимаѥ-
мъ никоѥгоже ѹправлениꙗ.
аще ли бꙑша бꙑла дѣла. то не
бꙑ васъ слово ѡпеалило. да а-
ще сѧ акꙑ ѿ съна ѹбѹдимъ. то
дѣлꙑ покажемъ вещь си. аще
ли то никъгдаже не прѣстанѣ-
мъ мꙑ ѡ сихъ ͞глюще вамъ.
дондеже исправить сѧ въ васъ
всѧ ꙁлоба. пае же приꙗꙁни
дѣлѧ и любъве юже имамъ
къ вамъ. по томь же и лежа-
щаꙗ на насъ ради бѣдꙑ ѿ ͞ба.
190в
трѹбѧщемѹ бо ѥ лѣпо ю трѹ-
бити. аще и никтоже ... не ...-
ꙁеть. то ѡномѹ ѥ своѥ дѣло дѣла-
ти лѣпо. не большю бо вамъ мѹ-
кѹ хотѧще сътворити ... и се
дѣѥмъ нъ ѿтрѧсти ю хотѧше
ѿ себе. а къ семѹ и ваша нꙑ лю-
бꙑ ѡдьржить. раꙁдираѥть бо
нꙑ сѧ ѹтроба пеалию. и хапле-
ми ѥсмь тѹгою. ѥгда кого ви-
димъ сверѣпа сѹща. Нъ не бѹ-
ди то въ насъ. ꙗже бо велимъ
вꙑ творити. то нѣ тѹ брашь-
но потрѣбѣ. ни на пѹть дѣдъ
ити. нъ иꙁволению тъию въ-
схотѣнию ѥсть слово. да храни-
мъ си ѹста двьрии ꙁатворѹ
притворивъше. да нитоже
негодьнꙑихъ ͞бѹ не ͞глемо. вь-
сѧ бо гнѣвъ ͞бжи приꙁꙑваѥмъ
а не на нѧ же молимъ се присно
помꙑшлѧимъ. иже бо рее
͞блгословить врага. самъ сѧ бла-
гословить. и кльнꙑи бо ѥго са-
мъ сѧ кльнеть. и молѧ ꙁа вра-
га ꙁа сѧ молить. а не ꙁа ѡного.
тако бо можемъ сами сѧ на и-
справлениѥ привести. и порѹ-
ити ѡбѣщанꙑꙗ ͞блгꙑнѧ
юже бѹди полѹити намъ.
͞блгодатию и ͞бколюбиѥмь.
͞га нашего ͞іс ͞ха. ѥмѹже слава ⁖ 
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. ѡ ѥвангельско-
мь словеси. аще ѡставите ͞лко-
мъ грѣхъ ихъ. ѡставить и ва-
мъ ͞ѡць ͞нбсьнꙑи <
190г
Дрѣвле ͞спсъ нашь. по ͞стго ѥу-
͞англиꙗ прѣданию наѹи
нꙑ како ѥ лѣпо ͞млтвꙑ на-
ша въꙁ͞глати ѥмѹ бе-
ꙁъ гнѣва своѥго. ꙗкоже не
͞млтвовати никакоже ꙁлѣ. ре-
къше клѧти врага. то бо ѥсть
клѧти въ ͞млтвахъ. и нисо-
же подобьна просити ѹ ͞ба. нꙑ-
нѣ же о ͞бѣ и ѡнои ͞млтвѣ. по-
слѣдъствовахъ ͞стхъ ѥванге-
лии послѹшати. рее бо. аще
ѡставите ͞лкомъ грѣхꙑ ихъ
и ͞ѡць вашь ͞нбсьнꙑи ѡставить
вамъ грѣхꙑ. сими же и сѣми.
ꙗко адолюбивъ ͞ѡць ѹить нꙑ
на польꙁѹ ͞дшь нашихъ. то нѣ
ни ͞ѡць бо ни ͞мти ни дрѹга бо
ни никтоже насъ на ꙁемли та-
ко въꙁлюби. ꙗкоже нꙑ въꙁлю-
би ͞хсъ ͞бъ и ͞спсъ нашь. И се ре-
е ꙗвѣ вамъ. ѡ нихъже ͞блго-
дѣть приꙗхомъ по всѧ ͞дни. и
ѡ нихъже кажеть нꙑ. аще ли
приносиши ми сърѧща и пеа-
ли житиꙗ сего. нъ помꙑсли-
мъ колико ѥмѹ съгрѣшаѥмъ
по всѧ ͞дни. ѡнѣ же тьрпить ми-
лосьрдꙑи ͞спситель. Аще бо и ѥ-
диного ͞дне помꙑслимъ грѣ-
хꙑ наша. тъгда имамъ ѹвѣ-
дѣти колицѣхъ ꙁлъ достои-
ни ѥсмъ. тѣмьже видимъ ѹ-
бо. ѥда по толии каꙁни въ-
ꙁлѣнить сѧ кто васъ ͞млтвѹ
... и ͞гла ... лъ ... ѹ-
191а
итель. кто не ѿаꙗ сѧ. къ-
то не рее ближици своѥмꙋ
ꙁла. кто не иꙁвѣща ꙁлꙑ бесѣ-
дꙑ на брата. кто не въꙁьрѣ не-
съхраненама ѡима. кто
не въспомѧнѹ врага своѥго
съ гнѣвъмь. кто не ѿиде ѿ ь-
томъ книгъ. кто послѹ-
ша ͞ба ͞глюща въ ͞стхъ книгахъ ⁖
Аще же ѹбо въ ͞цркви сѹще.
въ толикꙑ ͞льскꙑ събла-
ꙁьнꙑ вънидохомъ. то има-
мъ бꙑти иꙁлѣꙁъше ѿтѹ-
дѹ. и аще въ пристанищи то-
ликꙑ вълнꙑ. то ѥгда иꙁлѣ-
ꙁемъ на ѿвратъ ꙁълꙑихъ. къ-
то вꙑ имать сътьрпѣти. не
вашего житиꙗ ѿг͞лѹю ни гла-
голѹю никакоже. нъ неиꙁ͞ла-
лаѥмаго ͞лколюбиꙗ ͞бжиꙗ
͞бгатьство проповѣдаю. ꙗко-
же иꙁбавлению хотѧ. толицѣ-
хъ и тацѣхъ грѣхъ. да нꙑ пꙋ-
ть ѿкрꙑѥть ѹдобьнъ. и бе-
ꙁ вьсего дрѹда (sic) сѹщь <
Кꙑи пѹть. не сь ли. аще ѡста-
вите ͞лкомъ съгрѣшени-
ꙗ ихъ. и ͞ѡць вашь ͞нбснꙑи ѡ-
ставить съгрѣшениꙗ ваша.
како бо ѥсть тѧжько повѣжь
ми. ѥже простити ѡпеали-
въшаго тѧ. или кꙑдавъше-
мѹ ти словеса. нъ ꙁѣло ѹдо-
бь то ѥ хотѧщѹѹмѹ добро
сътворити. нѣсть бо тѹ пꙋ-
инꙑ прѣплѹти. ни горь-
191б
скꙑихъ прѣходити вьрховъ.
ни имѣниꙗ истъщити сѧ
ꙁѣло подвижьнаго. ни теле-
се си трѹдити идѹще. ни си-
лꙑ ѹдрѹити. ни ѡбнажи-
ти сѧ. аще ли ͞ба да молимъ
на ближикѹ своѥмѹ съ гнѣвъ-
мь. то кѹю к томѹ имѣти
имамъ надежю ͞спсниꙗ при-
ꙗти. ѥгда бо хощемъ ѹмоли-
ти ͞ба. тъгда пае гнѣваѥмъ
ѥго. въ ѡбраꙁъ обълени мо-
лѧщааго насъ ͞ба. ꙁвѣри же
ꙁлаго въпѹщающе въ сѧ. и
на сѧ ѡрѹжиѥ ѹстрьмлѧю-
ще. ꙗкоже бо корень ѥсть все-
мѹ любꙑ. такоже и корень
ѥсть наало ꙁлꙑимъ. диꙗ-
волѧ вражьба. и како. не послꙋ-
шаи ли. вражьдѹ рее межю
диꙗволъмь положю. и си же
ѹбо ͞гь. къ дрѣвьнемѹ бо ло-
вѣкѹ рее. испадъшю сѧ прѣ-
льщениѥмь диꙗвольмь. и
попълꙁъшю сѧ на съмьрть.
нъ мноꙁи ѿ ͞лвкъ къ диꙗво-
лѹ любъвь имѣють. а къ ло-
вѣкомъ вражьдѹ несъмирь-
нѹ дьржать. и не тоже тъкъ-
мо. нъ и молѧще сѧ къ ͞бѹ на
врагꙑ поѥмлють. аще же и
на ͞млтвѣ стоꙗще. не може-
мъ истъмь ѹмъмь проси-
ти ͞биꙗ ͞лвколюбиꙗ. а ни
тъгда гнѣва не ѹпраꙁнимъⷭ ⁖
Къгда ѹбо мощьни бѹдемъ.
191в
͞лколюбьци бꙑти. не ѥгда
ли сотониьскꙑꙗ вражьбꙑ
ѿвьржемъ. и истомъ намъ
сѹщемъ. повелѣ ͞бъ тако ͞гла-
ти. ͞ѡе ѡстави намъ дългꙑ на-
ша. ꙗко и мꙑ ѡставлѧѥмъ дъ-
лжьникомъ нашимъ. како ли
въꙁможемъ полѹити добро.
ѥгда творимꙑ ихъже нꙑ пове-
лѣ съ всѣмь подвиꙁаниѥмь ѿ-
стѹпити. ѥда бо ꙁабꙑ ѡ нихъ-
же повелѣ. ѥда бо ͞лвкъ ѥсть
ѡнъ ͞главꙑи да ꙁабѹдеть. нъ
͞бъ ѥсть вѣдꙑи всѧ. хотѧи ꙁѣ-
ло испꙑтаниѥмь ꙁаповѣди
своꙗ дьржати. съмотри како
ти ͞гла къ ͞гѹ нашемѹ ͞ісу ͞хѹ
петръ. колишьдꙑ аще съгрѣ-
шить братъ мои къ мнѣ. да ѡ-
ставлю ѥмѹ седмь кратꙑ. ͞гь
нашь ͞іс ͞хсъ. написа прѣдъ всѣ-
ми ͞глѧ. не рекѹ ти седмишь-
дꙑ. нъ до седмидесѧтъ седмь-
ць. тѣмьже николиже да не
ѹставлѧѥть прѣтьрпѣнию
ислъ. Аще ѡставите рее дрꙋ-
гъ дрѹгѹ. и аꙁъ ѡставлю вамъ.
и аꙁъ прощю вꙑ. вꙑ бо на сѧ ѹ-
ставлѧѥте ͞лвколюбиꙗ мѣ-
рѹ ͞глще < Ꙍстави намъ
дългꙑ наша. ꙗко и мꙑ ѡста-
влѧѥмъ дължьникомъ наши-
мъ. нъ пррⷪка съмотри рекъша.
аще беꙁакониѥмъ нашимъ
посмотриши ͞ги. кто сътьрпи-
ть. ꙗко ѿ тебе ͞млсть ѥсть. Ви-
191г
жь же ти како ти сѧ самъ своими
͞млтвами съвѧꙁѹѥши. не пра-
щаꙗ съгрѣшающиихъ. ни про-
щениꙗ приꙗти можеши. да
како ѹбо можемъ прикоснѹ-
ти сѧ къ ͞дховьнѣи жьртвѣ.
толикъ гнѣвъ имѣюще на бли-
жикѹ. рекше на всѧкого ло-
вѣка. крьщьшаго сѧ въ ͞стѹ-
ю трцⷪю. дрѹгоици бо реемъ.
раꙁори ͞ги домъ врага моѥго ѡ-
пеаливъшаго мѧ. и всю ѥго
жиꙁнь потрѣби. и ꙁнаѥмꙑ-
ꙗ ѥго распраши. и дробьнꙑꙗ
многꙑ съмьрти на врагꙑ мо-
лимъ. ниимьже не мниши
͞лвкѹбииць ѥсмь. пае же
͞лвкꙑ ꙗдѹщааго ꙁвѣри. нъ
живемъ ꙗкоже нꙑ повелѣ
͞хсъ ͞бъ и ͞спсъ нашь. ѹмьнѣ-
въ гнѣвъ. иꙁвьрꙁѣмъ гнѣ-
вѹ велииѥ. а не продължаи-
мъ на многꙑ ͞дни гнѣва. да
не съконьають сѧ прѣмѹдь-
нꙑꙗ въ насъ съ ꙁлобꙑ < Сѹть
же гнѣвьливии по ѡбраꙁѹ ꙁми-
инѹ. ꙗко аспидꙑ бо глѹхꙑ.
ꙁатварѧющаꙗ слѹха своꙗ.
ѥже не имѹть гласа ѡбаваю-
щиихъ слꙑшати. рекъше ꙗ-
ко николиже пррⷪьскꙑихъ
гласъ послѹшаша и каꙁнии
͞бии. не вѣроваша ͞гланꙑмъ.
вѣдѣ колико ти беꙁоѡьство
творить. неисконьаꙗи сѧ ни-
колиже гнѣвъ. видѣ ли коли-
192а
цѣхъ ꙁлъ диꙗволѧ ꙗрость на-
съ доводить. по лѣпотѣ ͞гь ѿвѣ-
ща ͞глѧ. аще станета мѹси и а-
ронъ прѣдъ лицьмь моимь. ѡ
таковꙑихъ не послѹшаю ѥго <
Да ꙁълии ти ѹбо. и непокорьли-
вии. и непослѹшьливии. и прѣ-
бꙑвающии присно въ гнѣвѣ.
да сѧ наслажють сицего насла-
жениꙗ. а мꙑ иже ꙁаповѣдани-
ꙗ ͞биꙗ съ всею любъвию и славо-
ю приимъше. по ͞спснѹѹмѹ
ѥго въскрьсению. съ ͞стꙑими
аплⷭꙑ съетаимъ сѧ. съблю-
сти и съхранити ꙁаповѣди ѥ-
го. и понимати правьдꙑ ѥго.
и творити повелѣниѥ ѥго.
͞млтвѹите же и дьржащихъ
гнѣва а не творѧщиихъ ꙁапо-
вѣдии ͞бии. да некъли и ти на
ѹвѣдениѥ истиньноѥ при-
шьдъше ͞спсѹть сѧ. се бо добро
и приꙗтьно ͞бѹ. ѥже пьрвою
и великѹю ꙁаповѣдь имѣтї
межю собою. добрѹю любъвь
и истѹю. юже повелѣ ͞бъ тво-
рити. се ѥсть любꙑ ѥже видѣ-
ти брата съгрѣшающа. и мо-
лити ꙁа нь. да ѡстанеть сѧ
съгрѣшениꙗ. Нъ аще и ѡби-
дѹ какѹ приꙗ ѿ него. то не
кльни ѥго нъ пае ͞блгослови
и. се бо творѧ пьрвоѥ. стрѹпꙑ
грѣховьнꙑꙗ си иꙁвраюѥшї.
тако бо пишеть сѧ. молите бо
рее сами ꙁа сѧ да исцѣлѣѥ-
192б
те. тѣмьже ѹбо любъвьнꙑꙗ
и мирнꙑꙗ вѣньца въꙁьмъше.
ѹготоваимъ сѧ на сърѣтениѥ.
вторааго и славьнааго и страшь-
нааго пришьствиꙗ. ͞га и ͞ба на-
шего ͞спса ͞іс ͞ха. потъщимъ сѧ
дондеже врѣмѧ имамъ. да-
же не ꙁатворить нꙑ сѧ пока-
ꙗнию врата. варимъ дрѣвле.
даже не ѹслꙑшимъ тѧжь-
кааго гласа ͞глющааго. нꙑне
ли каѥши сѧ. ѥгда нѣсть ѹ-
же врѣмѧ каꙗти сѧ. тѣмь-
же дондеже врѣмѧ имамъ.
дондеже ͞ги ѥсмъ иꙁволениꙗ
нашего сами. проплинѣмъ
ѣдъ гнѣвьнꙑи. погасимъ со-
тониньскѹю вражьдѹ. ѡбна-
жимъ сѧ ненависти братьнѧ.
и ѡдежѣмъ сѧ ѹтрьниимь
͞лвкъмь. живѹще въ мирѣ.
иже наша просвѣтить ͞срдца.
ѥдиноадꙑи ͞снъ. и слово ͞би-
ѥ ͞глѧ. рее бо. миръ мои даю
вамъ. съ нимьже ͞ѡцю кѹпь-
но. съ ͞стꙑимь слава <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. о дѣꙗнии ѡ стра-
ньнолюбьствѣ. иже приѥмлеть
ꙗ. самого ͞хса приѥмлеть <
Вѣдѹще нꙑ рекоша. ѹне
же ѹрежени бѹдемъ.
павьла рѣжаше ѡнъ.
дрѹгꙑи же васъ рееть.
аще бꙑ кто и мнѣ павла далъ
рѣдити. то ꙁѣло съ многъмь
поспѣхъмь бꙑхъ рѣдилъ ѥ-
192в
го. то не се ли павьлова ͞влдкѹ
лѣпо ти ѥсть порѣдити. то-
го же тꙑ и не мꙑслиши. при-
ѥмлѧи бо рее ѥдиного ѿ си-
хъ мьньшиихъ братъ мои-
хъ мене приѥмлеть. нъ ѥ-
лико пае мьнии ѥсть бра-
тъ. толико вѧще ͞хсъ тѣмь
приходить. великаго приѥ-
млѧи многашьдꙑ тъще-
славиꙗ дѣлѧ творить. а и-
же мьньшааго приѥмлеть
то по истинѣ ͞хса приѥмлеть.
тꙑ же того и не мꙑслиши.
самъ бо рее ͞влдка. странь-
нъ бѣхъ и въведосте мѧ. ѥдї-
номѹ братиꙗ сеꙗ мьньше-
ꙗ вѣрѹющаꙗ къ мнѣ. аще
сътвористе то мнѣ сътвори-
сте. аще и павьлъ нѣсть. то
вѣрьнъ ѥсть братъ. аще и нї-
щь ѥсть. нъ ͞хсъ того дѣлѧ прї-
деть. ѿвьрꙁи хлѣвинѹ и прї-
ими ѹбога. приѥмлѧи бо
пррⷪка въ имѧ пррⷪе мьꙁдѹ
пррⷪю прииметь. тѣмьже
приѥмлѧи нищаго. въ имѧ
͞хсово. мьꙁдѹ великѹ прии-
меть. то не моꙁи не вѣрова-
ти словесьмъ симъ. нъ бѹ-
ди вѣрьнъ. самъ бо рее. ꙗ-
коже того дѣлѧ аꙁъ придѹ.
и да не вѣрѹѥши. и мѹкꙑ
же лютꙑ ѹставлѧѥть не-
приѥмлющимъ нищихъ.
не бꙑ бо сего сътворилъ. аще
192г
не бꙑ потенꙑ и ѹкоренꙑ и тъ
же бꙑлъ < Приѥмлѧ рее въ
свои домъ. приимѹ тѧ въ црⷭь-
ство ͞ѡца моѥго. раꙁдрѣши
мои гласъ. раꙁдрѣшю грѣхꙑ
твоꙗ. видѣ мѧ съвѧꙁана. ѹ-
вижю тѧ раꙁдрѣшена. видѣ
мѧ щюжего и приꙗ мѧ. сътво-
рю тѧ гражанина црⷭства ͞нбсь-
наго. сътвори мнѣ въ таинѣ
и аꙁъ въꙁдамь ти ꙗвѣ. и тво-
ꙗ рекѹ ꙗко даръ сѹть. а мо-
ихъ не дължьнъ ѥси пꙑта-
ти. тꙑ же аще мѧ ѥси иꙁба-
вилъ глада. или наготꙑ. ли
плаваниꙗ. видѣ мѧ съвѧꙁа-
на. и не имаши видѣти ѥꙁе-
ра ѡгньнаго. видѣ мѧ боль-
на. и не имаши видѣти мѹ-
ениꙗ и каꙁни. Ꙍ рѹцѣ и-
стиньнѣ ͞блгословленѣи.
иже тацѣмъ даръмь послѹ-
жиста. и ѹподобиста сѧ ра-
ботати ͞хсѹ. ѡблѣе ли въ
риꙁѹ. ѡнъ ѡблѣеть тѧ въ
риꙁѹ ͞спсениꙗ. бѣ ли въ ть-
мьници съ нимь. то въ црⷭь-
ствѣ бѹдеши съ нимь. и о-
срамлѧи сѧ невѣдꙑи ꙗко
того присѣти. нъ ѹжь аще
сътвориши ѹбогомѹ. ли
ꙁло ли добро. то ͞хсѹ сътвори-
лъ ѥси. а не томѹ ѹбогомѹ.
не вѣдѧше бо аврамъ ͞англꙑ
рѣдѧ. нъ мьнѧ ꙗ простꙑ
͞лвкꙑ сѹща. рѣжаше ꙗ.
193а
да ѹсрамлѧимъ сѧ молю вꙑ.
нъ ѡнъ на южеи бѣ ꙁемли.
а ни стопꙑ ножьнꙑꙗ имѧ-
ше ꙁемлѧ. нъ южь бѧше. и
южаꙗ рѣжааше южии.
гражанинъ бо бѧше ͞нбсьнꙑ-
и. мꙑ же ѡного пае щюжаи-
ше ѥсмъ. неприѥмлюще щю-
жиихъ. не имѧше домѹ. нъ
домъ ѥмѹ бѧше кѹща. и вї-
жь ѡбилиѥ. тельць ꙁакла и
мѹкѹ въмѣси. и вижь тъ-
щаниѥ а не велианиѥ. собо-
ю ѥмѹ и женою. кланѧѥта
сѧ и молита. всѧ бо си лѣпо ѥ-
сть имѣти рѣдѧщемѹ
поспѣшениꙗ. южааго бо
всѧка ͞дша стꙑдить сѧ и сра-
млѧѥть сѧ. аще не съ велико-
ю радостию покажеши любъ-
ве къ немѹ. то ѹмълавъ. и
ѹсрамлѧвъ сѧ ѿиде да ѹне
бꙑ не приимати ихъ. хѹдѣ
приѥмлюще. тѣмьже кланѧ-
ѥть сѧ имъ и молить. и словъ-
мь добръмь привѣщаваѥть.
и лꙑшесѣдѣниѥмь поте ꙗ.
мꙑ же не на южеи ѥсмъ ꙁе-
мли. аще хощемъ то можемъ
ѥго подражати. сѣдите ѹ двь-
рии ͞црквьнꙑихъ. и приходѧ-
щаꙗ приѥмлете. аще не въ
домꙑ своꙗ хощете. то ѥже на
потрѣбѹ подающе имъ. ре-
ете же ми. то ͞цркꙑ не има-
ть ли имѣниꙗ. имать нъ ь-
193б
то тѹ вамъ. мьните ли иже
ѿ обьщаго ͞црквьнааго имѣни-
ꙗ кърмить сѧ бѹдеть вамъ
въ томь каꙗ польꙁа. послѹ-
шаи то рее павьлъ. Даи ре-
е истꙑимъ въдовицамъ къ-
рмлю. и да не тѧжько сътвори-
ши ͞цркви. ѡбьща бо то ѥсть
хлѣвина всѣмъ ͞црквию ѿ-
лѹена. да не рьци имать не
мало ͞цркꙑ имѣниꙗ. имать
дани. повѣжь ми. а иꙁ дани-
и не имать ли. брашьно ѥже
на ͞днь на ͞днь. да не можеши
ли съмѣренѣи. нъ по истинѣ
стꙑжю сѧ вами сими ͞глꙑ.
нъ аще кто вънѹшить васъ
͞глемаꙗ. то сътвори ѡбитель-
ницю въ домѹ. постави трѧ-
пеꙁѹ и ѡдръ. постави тѹ свѣ-
тильникъ. како бо не ꙁѣло <
Аще воини придѹть къ вамъ.
то имѣѥте имь ѡсобь хлѣ-
винꙑ ѿлѹенꙑ на то. и съ
многъмь прилежаниѥмь
тъщите сѧ ѹгодити имъ.
небонъ ратьникѹ ѿмьща-
вають семѹ видимомѹ. а
южиимъ не имате мѣста
кде прѣбꙑвати. ѡдолѣи ць-
ркъве. аще хощеши срамити
инꙑ. прѣѡдолѣи поданиѥ-
мь. имѣи хлѣвинѹ въ нюже
͞хсъ приходить. рьци си хлѣви-
на ͞хсѹ ѡтълѹена ѥсть. си-
и домъ томѹ ѥсть ѿлѹенъ.
193в
аще и нѣкꙑи ѥсть. аще и хѹ-
дъ ѥсть. то не ѿмещеть ѥго.
ни прѣѡбидить. нагъ і южь
ходить ͞хсъ. тъкмо ѡдежи хо-
щеть. а не истомѹ багърѹ.
нагодьни кърмли хощеть.
а не многоцѣньнѣи трѧпе-
ꙁѣ. ни раꙁлиьнꙑимъ даро-
мъ. не творить бо насили-
ꙗ ни нѹжа никоѥꙗже. да по-
тъщимъ сѧ братиꙗ. ѹбого-
ю адию. сѹдию ѹмолимъ.
прѣже даже не иꙁидеть ͞дша
наша ѿ телесе сего. послѹша-
имъ писанꙑихъ. не тъкмо
же послѹшаимъ. нъ и творї-
мъ. и въпишимъ имена сво-
ꙗ въ животьнꙑꙗ книгꙑ. да
ѿходѧщии ͞дши нашеи ѿ жї-
тиꙗ сего. дажь ѥи понѣ малꙋ
въ бѣдѣ ѹтѣхѹ. да бѹдѣть
имѧ ѥи въ книгахъ тѣхъ. и
не бѹдѹть книгꙑ тъща. да
съ радостию и съ надежею ѹ-
мьремъ подвижьно. бе страха
бо прѣдъ прѣстолъмь стане-
мъ. напитаваꙗи рѣво ѹбо-
гꙑихъ. ти бо имѹть ꙗꙁꙑ-
нꙑ ͞глати ѡ тебе. или ѡклеве-
тавающе. или ѡправьдающе
тѧ. да съвьршенѹ ьсть и лю-
бъвь имѣите на ѹбогꙑхъ.
вѣси ѹбо съ ѹбогою адию сꙋ-
ща. проꙁѧбающаго пажити
скотомъ. и питающаго всѧь-
скаꙗ. тебе же ͞млстꙑню творѧ-
193г
щю. а аꙁъ рее къ тебе ѹбогꙑ-
имъ простираю рѹкѹ. и въла-
гаѥмоѥ приѥмлю. ѡдѣꙗи сѧ
свѣтъмь ꙗко и риꙁою. тъкмо
тꙑ рее нагаго ѡдежи. а аꙁъ
сѧ раꙁгнѣваю. толико ѹстрь-
мити сѧ тьмьниьникъ по-
сѣщатъ. и тѹ мѧ ѡбрѧщешї.
съ съвѧꙁаими сѣдѧща. ѹ
болѧщиихъ же и всьде же аꙁъ
прѣстою. а ѥже даси ѹбогѹ.
то ѿ мене приимеши множа-
ю рее ͞гь. аще въведеши въ до-
мъ свои беꙁдомьнааго. то
домъ твои съхраню. и ѡбите-
ль ти на ͞нбсхъ ѹготоваю. ю-
же бѹди всѣмъ намъ полѹ-
ити. ͞блгодѣтию и ͞лвко-
любиѥмь. ͞га нашего ͞іс ͞ха. съ
нимьже ͞ѡцю и ͞стомѹ ͞дхѹ. сла-
ва и ьсть. нꙑнѣ и присно <
і͞ѡ. ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. ѡ авраамѣ и ѡ
͞снѹ ѥго исаацѣ. ͞ги блгⷭви <
Пакꙑ ͞блгодѣть ͞биꙗ събь-
ра нꙑ братиꙗ. пакꙑ памѧ-
ть поѹсти ѡ алющиихъ.
аплⷭьскꙑихъ ликъ. и ͞мникъ
вѣньца. и ͞стꙑихъ и правьдь-
нꙑихъ въспомѧновению. по-
добьнꙑихъ ͞ѡць ьсть. нѹди-
ть мѧ ͞блгопрославити. и аще
аꙁъ любъвию и словесꙑ. ни-
щихъ ѹдъ ѥсмь. то ͞хсъ и ͞спсъ
нашь великъ ѥсть. иже съ ͞нбсе
къ намъ приде. и свою любъвь
намъ дасть. ͞блгодѣтию ͞стг-
194а
ѥго ͞дха мирѹ дарова. съꙁьда-
вꙑи ͞лвка по ѡбраꙁѹ и по подо-
бию ͞блгости своѥꙗ. и повелѣ-
въ ѥмѹ наалникѹ бꙑти всѧ-
кои правьдѣ. дарꙑ бо и жьртвꙑ
авраамъ приношаше ͞бѹ. и го-
рнѧго ͞црства приастьникъ
бꙑⷭ. но иже ͞стъ сꙑ. и по истинѣ
живꙑи корабль сътвори. и бѹ-
рѧ потопьнꙑꙗ иꙁбѣжа и въ-
торꙑи ͞ѡць мирѹ покаꙁа сѧ. ве-
ликꙑи же ͞ѡьскꙑи. старѣи-
шина авраамъ. любъвию и вѣ-
рою подари ͞бѹ. поставивъ кꙋ-
щю свою на распѹтии. съ лю-
бъвию приимаше всѧ. ͞бгатꙑ-
ꙗ и ѹбогꙑꙗ. ꙗкоже рее вла-
дꙑка. люби ͞га ͞ба своѥго ѿ все-
го ͞срдца. и ѿ всего ѹма твоѥго.
и ближьнѧго ти ꙗко самъ сѧ.
тѣмь же словесьмь вѣровавъ
правьдивꙑи. иꙁдрѧдьнѹю
любъвь имѧше на всѣхъ. и
съподоби сѧ ͞иса ͞хса приꙗти
въ кѹщю свою. и ѹмꙑ ноꙁѣ
ѥго водою истою. и текъ въ
стадо ꙁакла тельць. и сътвори
ѣдь. и постави прѣдъ ними.
и пришьдъши ͞мти ѥго ревѧ-
ше ѹ кѹще стоꙗщи. и повелѣ
͞хсъ. абиѥ же въста тельць. и
наатъ съсати ͞мтрь свою. и
тъгда аврамъ ѹвѣдѣ ͞га. и ͞гь
͞блгослови аврама. и сарѹ же-
нѹ ѥго. ѡ исацѣ. ꙗко прижи-
ти имаши реⷱ ͞снъ мѹдръ. и
194б
кротъкъ. бѣ бо исакъ въгодь-
никъ ͞бѹ <
Послѹшьливъ же бꙑвъ исакъ.
не ѹбоꙗ сѧ ѡгни. не ѹстрахо-
ва сѧ ножа. не ѿтврати сѧ съмь-
рти. нъ и на плещю своѥю дръ-
ва принесе. и въ рѹкѹ ѡгнь.
и самъ бо собою жьртвѹ при-
несе. шьдъша по пѹти поꙁна-
ста мѣсто. и трѣбьникъ ͞бѹ
въꙁградиста. видѧше же и но-
жь въ рѹкѹ ͞ѡю. не бѧаше
тѹ тельца ни агньца. ни ино-
го ниегоже етвьрногꙑхъ.
подобьнꙑихъ на жьртвѹ. не
бѧше тѹ жьрьца ни леугитѣ-
нина. нъ самь ͞гь хотѧ покаꙁа-
ти ͞англомъ иꙁволениѥ дрѹ-
жьне. тъгда исаакъ съ ͞блгобо-
ꙗꙁньнъмь сьрдьцьмь ѿвѣ-
ща къ своѥмѹ ͞ѡцю ͞глѧ. со ра-
ди ѡгнь гнѣтиши ьстьнꙑ-
и ͞ѡе. не сѹщю ꙁакалаѥмѹ-
мѹ. повѣжь ми мꙑсль свою
ьстьнꙑи ͞ѡе. аще хощеши
ѡвьа ти. скоро текѹ въ стадо
и приведѹ ти. аще ли хощеши
тельць идѹ скоро въ стадо кра-
виѥ и приведѹ ти сѣмо. аще
ли раꙁѹмѣѥши ͞блгоприꙗть-
нѣ бꙑти жьртвѣ твоѥи. по-
клоню главѹ мою. и мною жь-
ртвѹ сътвориши <
Авраамъ же противѹ гласѹ ѥ-
го ѿвѣща ͞глѧ. повѣдѣ ти а-
до ͞влдне иꙁволениѥ. ͞бъ те-
194в
бе просить на жьртвѹ. ѿ своѥ-
ꙗ ѥмѹ воле а не аꙁъ. вѣси бо.
како люблю тѧ адо. и трепе-
щеть ми ͞срдце. нанести на тѧ
ножь ѡвьць. то сътворитї
ми тѧжько. аще принесѹ тѧ
на жьртвѹ ͞бѹ. како имамъ
вѣдѣти сльꙁꙑ ͞мтрнѧ ти.
и плаь како подъимѹ. аще
ли пакꙑ прѣслѹшаю пове-
лѣниꙗ ми жьртвꙑ ͞влдь-
нѧ. ѡблихѹю сѧ прѣвеликꙑ-
ꙗ ѥго любъве. и то сътворю
семѹ никакоже не вѣдѣ. до-
брѣѥ ми принести тѧ въ жь-
ртвѹ. давꙑи бо своѥи ͞мтри
тельць. дати ми имать и
тебе жива. и ѿ мьртвꙑхъ
бо тѧ въставити мощьнъ ѥ-
сть ͞бъ < Тъгда исакъ по-
слѹша. и ѹкрѣпи старость
͞ѡца своѥго ͞глѧ. добрѣ рее
послѹшаю ти иꙁволениꙗ.
и сътворю повелѣниѥ. просТь-
ръ рѹцѣ свои. ѹꙁѹ приимꙋ.
авраамъ же ѹтвьрди своѥ сь-
рдьце. ѹкрѣпи си мꙑшьцю
не пролиꙗ сльꙁъ. не помꙑслї
беꙁъадьства. помѧни ре-
е ͞ѡе ͞бию ͞блгодѣть. како
ти мѧ на старость дасть те-
бе. и иꙁ мьртвꙑихъ бо въста-
вити мѧ мощьнъ ѥсть ꙗко
͞бъ. тъгда аврамъ не помꙑ-
сли раꙁлѹениꙗ ѿ ада. ни
пощадѣ ѡтрока. нъ въстѹ-
194г
паше на вꙑю. и главѹ ѥмѹ
въспѧщааше ꙗко агньцю. а
не акꙑ адѹ ꙁакалаѥмѹ. тѣ-
мьже иꙁидоша ͞англьстии ли-
ци. и видѧть ͞сна вѧжема. и ͞ѡ-
ца не плающа сѧ. тъгда ликъ
͞англьскꙑи славѹ въсꙑлаше
къ ͞ѡцю ͞глѧ. ѡле любꙑ преве-
ликаꙗ. и иꙁдрѧдьнаꙗ таина
въꙁводѧщиꙗ на ͞нбо. и на ꙁе-
мли всѧ просвѣщающи. и то-
же тъьно нарекѹ любъви се-
и. ͞нбо аще ю нарекѹ. то вꙑшь-
ши ѡбрѧщеть сѧ. аще ли беꙁдъ-
нѹ. то глѹбльши обрѧще-
ть сѧ беꙁдънꙑ. къ ...
нѣмъ больша и мьн ...
͞мриꙗ ͞бца. любꙑ прѣмѹдрь-
сть славьнаꙗ. любꙑ и пѣ-
нию ͞црквьною. подобити ͞ѡ-
ць. ьсть же ͞хса ͞ба нашего. ѥ-
мѹ же слава < 
і͞ѡ ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. како достоить
исти родителю. ͞ги. ͞блгвⷭи <
Всѧка ѹбо ꙁаповѣдь ͞гнѧ
иста. и проꙁраьна ѥсть
акꙑ ͞слнце. просвѣщаю-
щи ѹмьнѣи ѡи. ꙗко-
же рее пррⷪкъ. ꙁаповѣдь ͞гнѧ
проꙁраьна. просвѣщающи
ѹмьнѣи ѡи. ꙁаповѣдь же
͞гнѧ ͞блга и ꙁѣло правьдьна.
ѹащи нꙑ ͞ѡца и ͞мтре и-
сти. по ͞блгодѣти ͞бии. ѿ не-
бꙑтиꙗ въ бꙑтиѥ приде ро-
дителема ͞лвкъ. ͞ѡць бо по
195а
ꙁаконьнѣи таинѣ браь-
нѣи. въꙁвьрѣниѥмь ѥсть-
ства. съвлеенъ бꙑвъ ѿ
своѥꙗ ѥмѹ ѹтробꙑ ѹдо-
бь въ мѣсто ложеснъ въно-
сѧ тѧ. ͞мти же не нъ ѡбраꙁъ
тебе приимъши. ѹставьно
врѣмѧ поношьши тѧ. нощи-
ю ͞дне въ еревѣ ѡбложьши
на тебе тѣло. теплою ѥсть-
ствьною кръвию. и ͞дхмь грѣ-
ющи. и съвьршьши ми ...
ꙁлььнꙑими болѣꙁньми.
вельми и жилами. и до по-
... търꙁаѥма. створше нꙑ.
тъ ѡбраꙁъ младеньць при-
... тѧ ... тѣмьже не ѹ-
ꙁѹ ѥсмъ въꙁдрастъшю ти
сѧ и ... млѣко могѹщю ти.
пищю ти даѥть. сънъ же ти
ѹмꙑслила гꙑбѣлию. прѣ-
таниѥ плаа подавлющи
поставлю же проеѥ рѧжь-
ниѥ. ͞мтрьнь кърмль. стꙑ-
жю бо сѧ ͞глати ихъ по ѥдино-
мѹ. по то же и ͞ѡь трѹдовъ
не съглѧдаѥши дѣланиꙗ
бо и бѣдю. тебе дѣлма подъ-
ꙗтъ. пища и ѡдѣниꙗ ти ѹ-
готоваꙗ. нѣ ли многашди
въꙁнакъ леглъ. и на своихъ
пьрсьхъ тѧ акꙑ по ꙁемли па-
лѧꙗ. играти ти велить. тъ
множьствъмь любꙑ ...
юѥть бещастиꙗ. ... или ...
маго ѥмѹ тобою. ѥлишдꙑ
195б
же на трѧпеꙁѣ сѣдѧ. пищю
ꙁѹбꙑ съмлѣвъ. и не допѹща-
ꙗ гърла своѥго. нъ младꙑми
ногътꙑ твоими. по брадѣ по-
скръгътанъ бꙑвъ. въꙁнака
тѧ повьргъ. и по середѣ ꙁѹбъ
акꙑ моꙁгъ иꙁносѧ. мѧкъкꙋ
и бестрѹдьнѹ пищю
жюющю ти. нѣ ли ти вълага-
лъ. икнѹвъшю же ти и хѹдѣ.
ѿвьргъ съвьршенѹю бесѣдѹ.
и твоѥ крианиѥ въсприимъ.
ꙁа прѣмъногѹю любъвь. погъ-
рбивъ сѧ къ тебе и тѣлъмь и
мꙑслию. ꙗже тебе люба бѧ-
хѹ словеса. та же бесѣдоваше.
и ѡставль всю мѹдрость мꙑ-
сльнѹю бесѣдѹ. ѥще же и на-
инающю ти ходити. на пѹ-
ти тѧ ꙁа рѹкѹ приимъ. акꙑ
грьꙁнъ да въꙁдвигъ. или ре-
съ калъ. или ресъ рѣкѹ прене-
се тѧ. многашьдꙑ же трѹжь-
шю ти сѧ на пѹти. не на свою
ли тѧ вꙑю въꙁвьргъ. акꙑ брѣ-
мѧ носѧ идѧше. не дланьма
ли ꙁа вꙑи ѥго дьржа сѧ. и въспѧ-
ть клонѧщю ти сѧ. дꙑша ве-
льми ношаше тѧ. потѹ же мъ-
ногѹ текѹщю. по брадѣ ѥго
тьрпѧше. твоѥ съдравиѥ па-
е живота своѥго имѣаше.
ѡставлю же проаꙗ пеали ѥ-
го. ꙗже ѡ твоихъ недѹꙁѣхъ
бꙑвахѹ ѥмѹ. и ѣдѧхѹ и пае
львовъ ꙁѹбъ. аще бо и поболѣ къ
Краят на словото липсва.
130а
Началото на слово Іоанна ꙁлатоѹстаго о пророцѣхъ ионѣ
и даниилѣ и о трьхъ отроцѣхъ и о покаꙗнии липсва.
сего ꙁаповѣданиꙗ сѧ ѡслѹша.
того дѣлѧ съмьртьнꙑ бꙑсть
͞лкъ и пеальнъ и съкьрбьнъ.
и житиѥ вьсѧкоꙗ съмьрти
лющьше ѥмѹ бꙑсть. того
дѣлма дасть сѧ ѥмѹ въ трꙋ-
дъ тьрниѥ и въльць. того
дѣлма трѹди болѣꙁни и жї-
тиѥ бѣдьно. видѣ ли како ти
негодѹѥть ͞бъ поста похѹлѧ-
ѥма. и ѹвѣжь како сѧ весели-
ть постѹ ьстьнѹ бꙑваѥмⷹ.
ꙗкоже бо похѹленѹ постѹ
бꙑвъшю. съмьрть наложи
небрѣгѹющааго и. такоже ѥ-
мѹ поьтенѹ пакꙑ бꙑвъ-
шю съмьрть острѹи дале-
е и ѹстави. хотѧ ти покаꙁа-
ти постьнꙑꙗ вещи силѹ. да-
ѥть намъ власть ведомꙑꙗ
на съмьрть. ѿ полѹ пѹти ѡ-
тѧти. и въꙁвратити на жи-
вотъ. повѣде же вꙑ не ѡ дъво-
ю ни о трьхъ. ни ѡ .͞к. мѹжь.
нъ народъ цѣлъ ниневгить-
скъ градъ великꙑи. и юдь-
нꙑи. ѹже прѣклоньшь сѧ
на раꙁорениѥ. и на падени-
ѥ. и ѹ коньцѧ клѧащь. на-
ходѧщии силѣ съвꙑше на нь.
ѿ самою рѹкѹ лютъ и съмь-
ртьнꙑихъ иꙁѧть ꙗ постъ.
и на животъ въꙁврати. нъ
послѹшаи самого писани-
ꙗ. и вънемли любимие <
Бꙑсть рее къ иѡнѣ пррⷪкѹ
130б
слово ͞гне ͞глѧ. въстани иди въ
ниневгии града великꙑи. и
проповѣжь людьмь и рьци. ѥ-
ще .͞г. ͞дниѥ ниневгии раꙁо-
рить. то по ьто ꙁълаѧ ꙗже
хощеши творити. ͞глеши вла-
дꙑко. и прѣдълагаѥши. нъ
не хотѧ сътворити ꙁълꙑихъ.
того ради и геоною прѣтить.
да не нанесеть геѡнꙑ на нꙑ.
да ѹстрашать вꙑ рее словеса.
да не оскрьблѧю вещи. По то
же нарекъ самъ въ толицѣ
врѣмени ѹстави гнѣвъ свои.
не да ли и поганъ тѣхъ добро-
дѣꙗниѥ ѹвѣси. и нинеуги-
тѣнъ мѹдрꙑихъ. въꙁмогъ-
шиихъ въ трьхъ ͞дньхь толи-
ко врѣмѧ грѣховъ расꙑпати.
и ͞бжию ͞лколюбию подиви-
ши сѧ. ѹмоленѹ бꙑвъшю
покаꙗниѥмь въ три ͞дни. ꙁа
толико грѣхъ. и тꙑ да не ѿпа-
деши въ неаꙗниѥ. аще и ть-
мами съгрѣшилъ бѹдеши.
ꙗкоже бо слабꙑи ͞дшею и лѣ-
нивꙑи. аще и много врѣмѧ
прииметь на покаꙗниѥ. то
ниьсоже велика не мьнить.
ни ѹмирить себе ͞ба слабостї-
ю. такоже и въстанивꙑи. и
бꙑстростию горѧи. и мно-
гъмь тъщаниѥмь покаꙗ-
ниѥ покаꙁаꙗ. и въ малѣ а-
сѣ врѣменьнѣ многꙑихъ
лѣтъ грѣхꙑ можеть расꙑ-
130в
пати. не тришьдꙑ ли сѧ петръ
ѿвьрже. не клѧ ли сѧ тришьдꙑ
нѣ ꙁѣло ли хѹдꙑ рабꙑнѣ сло-
весъ ѹбоꙗ сѧ. воле же многа
ли лѣта ѥмѹ бꙑша трѣбѣ
на покаꙗниѥ. ни ѹбо нъ въ
ѥдинѹ нощь. и ѿпаде и въ-
ста. и ꙗꙁвѹ приꙗ и цѣль-
бѹ. и поболѣ и ѹстраби сѧ.
како. кꙑмь ли ѡбраꙁъмь
не плакавъ ли сѧ и рꙑдавъ
неже просто плака сѧ. нъ
съ многъмь ꙁѣло тъщани-
ѥмь. тѣмьже и ͞ѥунглистъ
рее. ꙗко плака сѧ не просто
нъ плака сѧ горько. си лъже-
сльꙁьнꙑꙗ и постьнꙑꙗ сло-
весꙑ не можеть никтоже ꙋ-
каꙁати. събꙑтиѥ же петро-
во ꙗсно ѹкажеть. по лютѣ-
мь томь падении. никоѥже
бо ꙁъло тъьно ѿвьржению.
нъ обае по толицѣ ꙁълѣ па-
кꙑ на пьрвѹю ьсть въꙁвра-
ти и. и приставлениѥ всѣ-
хъ ͞црквь по всѣи вселенѣи
порѹи ѥмѹ. любъве бо по-
каꙁа большю вьсѣхъ аплⷭъ
имꙑ къ ͞влдцѣ. петре бо ре-
е любиши ли мѧ пае сихъ.
вижь како ти ͞спсени ниневги-
тенꙑ. ͞лкꙑ поганꙑ и грѹ-
бꙑ. ѡбращьша сѧ на пока-
ꙗниѥ. рее бо нѣкъто. рабъ
вѣдꙑи ͞га своѥго волю и не-
творивъ ѥꙗ. биѥнъ бѹде-
130г
ть крѣпко нъ да сего не ͞глеши
то ради и петра ти въ средѹ
не принесохъ. раба пае вѣ-
дѹщааго волю ͞га своѥго. нъ
обае и тъ съгрѣшаꙗ послѣ-
дьниимь грѣхъмь. вижь
на коликѹ вꙑсотѹ дьрꙁь-
новениꙗ въꙁведе нꙑ. да не
моꙁи ѹбо и тꙑ о грѣсѣхъ нї-
ꙁъ пасти. то бо ѥсть пае грѣ-
хъ ꙁълѣѥ ѥже прѣбꙑвати
въ грѣсѣхъ. о томь пае и па-
вьлъ плаеть сѧ и рꙑдаѥть
ѥда како рее пришьдъшю
ми къ вамъ. съмѣрить мѧ
͞бъ. и ѡбрѧщю вꙑ непокаꙗ-
въша сѧ. ѡ блѹдѣ и ѡ неи-
стотѣ юже створисте. къ по-
каꙗнию же коѥ врѣмѧ бѹ-
деть потрѣбьнѣѥ. пае по-
стьнаго врѣмене. нъ въꙁв-
ратимъ сѧ къ истории. слꙑ-
шавъ же си словеса пррⷪкъ. съ-
ниде въ иѡпии бѣжати въ
тарьсъ ѿ лицѧ ͞гнѧ. камо
бѣжиши ѡ ͞лве. не слꙑша
ли иного пррⷪка ͞глюща. камо
идѹ ѿ ͞дха твоѥго. и ѿ лица
твоѥго камо бѣжю. въ ꙁемлю
ли нъ ͞гнѧ ꙁемлѧ и испълниѥ ѥ-
ꙗ. нъ въ адъ ли. аще сънидѹ реⷱ
въ адъ тѹ ѥси. нъ въ мори ли
и тѹ рее иметь мѧ десницѧ
твоꙗ. ѥже и ѡ семь ѥсть. то бо
ѥсть ꙁаконъ грѣхѹ. въ мно-
го беꙁѹмиѥ вълагати наша
131а
и ꙗкоже ѹпивъшии сѧ беꙁ ѹ-
ма ꙁꙑблють сѧ. любо ꙗма
бѹди любо брѣгъ. любо ина-
каꙗ пропасть. неблюдьно въ-
падають сѧ. такоже и ѹстрь-
мльшеи сѧ на грѣхъ. акꙑ пи-
ꙗньствъмь лютъмь хотѣ-
ниѥмь. дѣꙗниꙗ ꙁъла дьржї-
ми. и не съвѣдѧть то тво-
рѧще сѧ. ни настоꙗщиихъ
ни бѹдѹщиихъ не могѹ-
ть расмотрити добрѣ. ѡ про-
рое то ѹже пожиди мало. и
самою тою вещию добрѣѥ
ѹвѣси. рекъше морьмь ь-
то же корабльници томѹ
створиша. иꙁметаша съ-
сѹдꙑ вьсѧ. корабль же ни
хѹдѣ же ѡбльгъа. врѣмѧ
бо ѥдинае. ѹтрь бѣ тѣло
пррⷪе тѧжькоѥ брѣмѧ. не ѥ-
стьствъмь тѣла. нъ тѧго-
стию грѣха. ниьтоже бо ѥ-
сть тако тѧжько ꙗкоже грѣ-
хъ и ѡслѹшаниѥ. того радї
и ꙁахариꙗ въ ѡбраꙁъ олова
нарее грѣха. ͞двдъ же ѥсть-
ства ѥго написаꙗ ͞глаше. бе-
ꙁакониꙗ моꙗ прѣвъꙁидо-
ша главѹ мою. ꙗко брѣмѧ
тѧжько ѡтѧгъаша на мнѣ.
͞хсъ же къ живѹщиимъ въ
мноꙁѣхъ грѣсѣхъ ͞глеть. прї-
дѣте къ [мь]нѣ вьси трѹжающи-
и сѧ. и ѡбрѣмѣнении и аꙁъ
вꙑ покою. корабль же тѧжь-
131б
къ бꙑсть. и потопити сѧ хо-
тѧже. иѡна же съпааше тѧ-
жькъ сънъ. раꙁѹмѣша же
корабльници искѹшениѥ-
мь. ꙗко не бꙑ ѡбꙑьна и-
мъ бѹрѧ. нъ ꙗко ͞бжиꙗ гнѣ-
ва бѣ рана. и кромѣ ͞лвь-
скꙑ хꙑтрости вѣтрьнѧ-
ꙗ бѣ мълва. и ѿ кърмьиꙗ
не бꙑваше никакоꙗ польꙁѣ.
нъ большаго кърмьиꙗ по-
мощь бѣ тѹ трѣбѣ. ѿ кърмь-
лѧющаго вьсь миръ. того
дѣлма и ѡни весла. и ꙗдри-
нꙑ и ѹжа. и все ѡставльше.
на ͞млтвѹ рѹкꙑ въꙁдѣвъ-
ше на ͞нбо въꙁираахѹ. и ь-
со же ѹспѣша. меташа жрѣ-
биꙗ. и прѣдасть жрѣбии. и-
ꙁѧтиѥмь повиньнааго. ͞бъ
бо велѧше томѹ вьсемѹ бꙑ-
ти. кажа тѣмь пррⷪка. велѧ
ѥмѹ бꙑти ͞лколюбьци и
кротъкѹ. тъкма не въпи-
ꙗ къ немѹ и ͞глѧ. подражаи
корабльникꙑ нераꙁѹми-
нꙑ ͞лкꙑ. сии бо ни и ѡди-
нои же ͞дши не небрѣгѹще.
и ни ѥдиного тѣла поꙁьрѧть.
ѥже ѥсть твоѥ. тꙑ же цѣлъ
градъ. толико тьмъ имѹ-
щь. по твоѥи воли погѹби-
лъ ѥси. и въвьргоша и въ мо-
ре. и приимъ ѥго море акꙑ
въ тьмьницю. въ рѣво ки-
тово въвьрже. цѣла хранѧ
131в
ѹхода ͞гнѧ. да ни свѣрѣпꙑꙗ въ-
лнꙑ въꙁьмъша потопиша ѥго.
ни китъ свѣрѣпѣи вълнъ сꙑ.
приимъ ѥго исѹшилъ. нъ ͞спсе
и. и къ градѹ принесе. и море и
китъ кромѣ ѥстьства послѹ-
шаста. да вьсѣми пррⷪкъ ѹка-
ꙁанъ бѹдеть. и пришьдъ въ гра-
дъ. поьте иꙁдреениѥ. ꙗкоже
се кънигꙑ ͞црьскꙑꙗ мѹкѹ
имѹща. и въпиꙗше ͞глѧ. и ѥ-
ще .͞г. дьни и нинеугии раꙁори-
ть сѧ. слꙑшаша же словеса си лю-
диѥ. и не не вѣроваша. нъ аби-
ѥ вьси потекоша къ постѹ мꙋ-
жи и женꙑ. раби и ͞гьѥ. и вла-
стеле. ѹноша и старьци. дѣтї
и старѣишии. и скотьскꙑи же
родъ. не бѣ лишенъ поста того.
вьсь же власѧница. вьсьде попе-
лъ. вьсьде плаь и въпль. и самъ
бо ͞црь носѧи вѣньць. сълѣꙁъ
съ прѣстола ͞црьскааго власѧ-
ницю постьла. и попелъмь сѧ
посꙑпа. и тако иꙁѧтъ градъ
ѿ бѣдꙑ. и бѣ видѣти дѣло прѣ-
славьно. власѧници ѹспѣ-
въши пае багъра. ѥже бо не въ-
ꙁможе багъръ. то же власѧнї-
цѧ прѣспѣ. ѥже не ѹспѣ вѣнь-
ць. то пепелъ ѹкраси. види-
ши ли ꙗко не въсѹѥ ͞глааше
рекꙑ. не поста нъ пиꙗньсТва.
и ѡбиꙗдениꙗ боꙗти сѧ по-
добаѥть. пиꙗньство бо и ѡ-
бьꙗдениѥ. потрѧсе градъ-
131г
мь стоꙗщьмь. и поврѣщи хотѧ-
ше ѥго. стълпъ движимъ. и
хотѧщю расꙑпати сѧ градѹ
͞спсе сѧ постъмь. съ тѣмь по-
стъмь и данилъ въ ровъ въшь-
дъ. съ свѣрѣпꙑими львꙑ. акꙑ
съ овьцами кротъкꙑими по-
живъ тако иꙁиде. ниьто-
же бо свѣрѣпѣѥ тѣхъ ꙁвѣри-
и. и лютѣѥ и гладьнѣѥ .͞ꙁ. бо
дьнии не въкѹсиша ниь-
тоже. гладѹ бо въ нихъ ѹтрь-
ѹдѹ сѹщю. ꙗкоже се лють-
цю повелѣвающю на пррⷪка.
къ пррⷪьскѣи плъти не при-
касаахѹ сѧ. съ тѣмь постъ-
мь и триѥ отроци въ вавѹ-
лоньскѹю пещь вълѣꙁъше.
и дълго бꙑвъше въ ѡгни. са-
мого ѡгни свѣтьлѣиша и-
мꙋще телеса ис пещи иꙁлѣ-
ꙁоша. а аще и ѡгнь бѣ огнь
тъ. то како не творѧше ѥже
огнь сътварѧѥть. аще теле-
са бѣша та телеса. то како не
приимахѹ ѥже телеса при-
ѥмлють ѿ огни. въпроси
поста и ѿвѣщаѥть ти. и тъ
ти ѡтрѣшить гаданиѥ.
ѥстьство телесьноѥ ратьно
бѣ съ ѥстьствъмь огнь-
нꙑимь. нъ телеса побѣдꙋ
створиша. видѣ ли прѣсла-
вьнѹю рать. и славьнѣи-
шю побѣдѹ. Подиви сѧ
постѹ и въꙁнакама рѹ-
132а
кама приими. ѥгда бо и въ
пещьхъ помагаѥть. и въ ро-
вѣ хранить. и бѣсꙑ прого-
нить. и иꙁдреениѥ ͞бжи-
ѥ ѡстрѹꙗѥть. и неистовь-
ство похоти ѹставлѧѥть.
и на свободѹ нꙑ въꙁводиТь.
и многѹ тишинѹ намъ
дарѹѥть. како не послѣ-
дьнеѥ беꙁакониѥ ѥсть.
колико ͞блго имѹще въ рѹ-
кѹ не любити ѥго. немо-
щь творить рее телесьмъ
нашимъ. нъ ѥлма вънѣ-
шьнии ͞лкъ тьлѣѥть. то-
лма ѹтринии ѡбнавлѧѥ-
ть сѧ дьне ͞дне. пае же аще
въсхощеши съ ѡпꙑтаниѥ-
мь опꙑтати вещь. то и съ-
дравию ͞оца обрѧщеши сꙋ-
щь. аще ли моимъ словесь-
мъ не вѣрѹѥши. то въпро-
си враа о томь. да ѡни ті
ꙗснѣѥ сего ѹкажють. и-
же нариють въꙁдьржани-
ѥ ͞оць съдравию сѹщь. но-
гоболѧ и главоболѧ и ѡ-
слаблениꙗ. и гергени. и во-
дьнꙑи трѹдъ. и иꙁмети.
и ѡтицаниꙗ. и вьсь недѹ-
гъ. ѿ пища и ѿ обѣданиꙗ
бꙑваѥть. ͞глють бо. ꙗко-
же ѿ ꙁъла истоьника ꙁъ-
лии и отоци бꙑвають. та-
коже и беꙁгодьна пища съ-
дравиѥ телесьноѥ. и мѹдро-
132б
сть ͞дшевьнѹю погѹбить.
да не моꙁѣмъ ѹбо боꙗти сѧ
поста. свобожающааго нꙑ
ѿ толицѣхъ ꙁълъ. не просто
бо вꙑ о томь асто ѹбѹжа-
ю. кажа понеже многꙑ вижꙋ
͞лкѹ. ꙗкоже се свѣрѣпѣ же-
нѣ прѣданꙑ бꙑвающа. ти
тако лѣнѧща сѧ и ѡслабѣвъ-
ша. пиꙗньствъмь и ѡбьꙗ-
дениѥмь. того дѣлѧ вꙑ ѹ-
ю не погѹбити польꙁѧ бꙑ-
вающаꙗ ѿ поста. и ͞лвци
бо врѣжающиимъ сѧ брашь-
нъмь. ѥгда хотѧть пити
горькаꙗ бꙑлиꙗ. велѧть и-
мъ враеве не веерѧвъше ле-
щи. да ꙁа пьрва бꙑлиѥ побо-
реть сѧ съ недѹгъмь. тако-
же же о постѣ. аще вельми
сѧ ѹпиѥши то ѹже трѹ-
дъ постьнꙑи беꙁ ѹма при-
ꙗлъ ѥси. и вътъще беꙁъ ѹ-
спѣха все погѹби ꙁълобо-
ю пиꙗньства. аще ли льгъ-
ко тѣло приготовиши бꙑ-
лию. и трѣꙁвою мꙑслию
приимеши ѥ. то и ветъхꙑ-
ихъ ꙁълъ много ѡисти-
ти въꙁможеши. не моꙁѣ-
мъ ѹбо пиꙗньствъмь
вънити въ постъ. ни пакꙑ
пиꙗньствъмь коньати.
да не тоже бѹдеть. ꙗкоже
се болѣвъшю ͞лвкѹ и ѹстра-
бити сѧ хотѧщю. ногою въ
132в
бокъ ѹпꙑхнети и пакꙑ съ-
творить и сълещи. такоже
и о ͞дши нашеи бꙑваѥть. ꙗ-
коже бо хотѧщии брати сѧ съ
ꙁвѣрьмь. орѹжиѥмь мно-
гъмь слабѣишаꙗ странꙑ
тѣла сътѧꙁающе. ти та-
ко борѹть сѧ съ лютꙑми
ꙁвѣрьми. такоже и нꙑне
вижю многꙑ ѿ ͞лкъ тво-
рѧща. иже акꙑ съ ꙁвѣрьмь
съ постъмь хотѧще сѧ бьраТи.
такоже обѣданиѥмь огра-
жають сѧ. и рꙑгающе ѥдъ-
ва въꙁдꙑшюще. приѥмлю-
ть тихоѥ и кротъкоѥ. и по-
стьноѥ ѡко. да аще въпрошꙋ
тѧ ьсо дѣльма въ баню те-
еши ͞дньсь. рееши ми да ї-
стъмь тѣлъмь постъ при-
имѹ. аще ли тѧ въпрошю
пакꙑ. ьсо дѣльма пиꙗнъ
ѥси. пакꙑ рееши ꙗко въ по-
стъ хощю вълѣсти да тѣмь
пию. како ѹбо нѣсть се беꙁꙋ-
миѥ велико. да тѣлъмь и-
стъмь. а ͞дшею неистою и пи-
ꙗною. добрꙑи постъ ͞англь-
скꙑи приꙗти мꙑслиши.
лѣпо же ѥ и вѧще сихъ рещи.
нъ цѣломѹдрѹющиимъ
довълѣѥть се на исправле-
ниѥ. тѣмьже и нѹжа ѥсть
прѣпокоити слово. ͞ѡа бо
гласа желаю слꙑшати. мꙑ
бо акꙑ дѣтьца или пастѹ-
132г
шьци. тънъкою тръстьцею сви-
римъ. ꙗкоже се подъ дѹбъмь
или тополию. подъ сѣнию ͞стꙑ-
ихъ сихъ сѣдѧще. нъ ꙗкоже
се пѣснотворъ хꙑтръ. състро-
ивꙑи ꙁлатꙑ гѹсли. гѹде-
ниѥмь же съгласьнъмь. ве-
лико съборище събереть. тако-
же и сь не глашениѥмь гѹ-
дениꙗ. нъ глашениѥмь сло-
весъ и дѣꙗнии. мъногѹ на-
мъ польꙁѹ въдаѥть. тацѣ-
хъ же и ͞хсъ хвалить ѹите-
ль. сътворивꙑи рее. и наѹ-
ивꙑи. тъ великъ нарее-
ть сѧ въ ͞црствии ͞бжии. Бѹди
же намъ въꙁмощи ͞млтвами
ѥго и вьсѣхъ ѥппⷭъ. съподоби-
ти сѧ ͞црствѹ ͞нбсьнѹѹмѹ.
͞блгодѣтию и ͞лколюбиѥмь
͞га нашего ͞ісъ ͞ха съ нимьже ͞о-
цю слава. ьсть дьржава съ
͞стꙑимь и ͞блгꙑмь и живо <
і͞ѡ. ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. о ͞двдѣ ͞цри и па-
вьлѣ аплⷭѣ. и ѡ покаꙗнии. ꙗко
не достоить намъ ненааꙗти
своѥго ͞спсениꙗ. ͞ги ͞блгви <
Нꙑне слꙑшасте пѣснопи-
сьца ͞двда въпиюща. помї-
лѹи мѧ ͞бже по велицѣи
͞млсти твоѥи. и по мно-
гꙑимъ щедротамъ тво-
имъ. оцѣсти беꙁакониѥ
моѥ. и пакꙑ рее. ͞срдце и-
сто съꙁижи въ мънѣ ͞бе и дꙋ-
хъ правъ ѡбнови въ ѹтро-
133а
бѣ моѥи. ͞двдъ въпиѥть. по
ьто пррⷪкъ ͞глеть. помилѹ-
и мѧ ͞бе по велицѣи ͞млсти
твоѥи. идеже бо ͞млсть. тъ-
реще (sic) не сѹдить. идеже ми-
лость. не тѧꙁають сѧ грѣси.
͞млсти прошю иꙁбавити мⷽ
ѿ недѹга. то по ьто въпиѥ-
ть ͞двдъ. ͞срдце исто рее съ-
ꙁижи въ мънѣ ͞бе сътвори-
вꙑи толико исправлениꙗ.
и ѡдолѣниꙗ. ѹбивꙑи голї-
ꙗда гърдааго. и льва ѹда-
вивъ. имѣꙗи толико дрь-
ꙁновениѥ ͞стааго ͞дха. ͞гле-
ть помилѹи мѧ ͞бе по вели-
цѣи ͞млсти твоѥи. и по мно-
гꙑимъ щедротамъ твои-
мъ ѡцѣсти беꙁакониѥ мо-
ѥ. ͞лка мѧ сѹща польщи-
нѹ ͞црѧ сътворилъ ѥси. ͞црѧ
бꙑвъша не ѥст[ьст]въмь теле-
се. нъ силою вѣрꙑ въ багъръ
мѧ облъклъ ѥси. иного и-
ꙁгъналъ ѥси. и мене въве-
лъ. и селико ми богатьство
далъ ѥси. ветъха и сътвори
грѣхъ. обновила и ͞блгодѣ-
ть. ьто рее ѡ пррⷪе. наѹ-
ю беꙁаконьнꙑꙗ пѹть-
мъ твоимъ. и неьстиви-
и къ тебѣ ѡбратѧть сѧ. ѿне-
лѣ же рее ͞црствомь и пррⷪь-
ствомь. сице мѧ поьлъ ѥ-
си. ͞сна твоѥго ѿкрꙑлъ ми
ѥси. и ꙁнаѥма сътворилъ
133б
ѥси. ѹвѣдѣхъ ꙗко ͞снъ и-
маши въ ͞лвьсцѣ родѣ. ра-
ꙁѹмѣхъ ꙗко съпрѣстольна
имаши. и ͞блговѣстихъ о крь-
стѣ ѥго. о сънитии. и о въꙁи-
тии. и о сѹдѣ ѥго. о ͞спсении ѥ-
го странамъ. о иꙁбьрании ѥ-
го аплⷭъ. о ꙁъвании ѥго събо-
ра. о сѣдѣнии ѥже ѡ деснѹ-
ю. се бо беꙁвѣстьна и съкръве-
наꙗ прѣмѹдрости твоѥꙗ
въꙁвѣстилъ ми ѥси. послѹ-
шаи ѡ съшьствии пррⷪка ͞глю-
ща. сънидеть ꙗко дъждь на
рѹно. не приде бо ͞снъ ͞бжии
трѧсꙑи вселеною. ни блиста-
ниꙗ пѹщаꙗ. ни шибениꙗ
сълѧ. ни инагомь ͞бжствъмь
ꙗвлѧꙗ сѧ. аще бо ͞бжство ви-
димо бꙑло. не бꙑша горꙑ
сътьрпѣлꙑ. ͞слнце бꙑ ѹга-
сло. аще бꙑ наго ѥстьство по-
каꙁалъ. лѹна бꙑ ищеꙁнѹ-
ла. ꙁемлѧ бꙑ погꙑбла. ѥсть-
ство наше вьсе бꙑ погꙑбло и
ѹвѧнѹло. сего ради не пли-
щюꙗ ѡблее сѧ въ наше тѣло
никомѹже не съвѣдѹщѹ
ни ювъшю. въ рѣво ͞двие
въсели сѧ бе сѣмене. ѡле но-
вꙑ и прѣславьнꙑ вещи. ка-
мꙑкъ ражаѥть сѧ. и рѣво
не истаѥть. горꙑ тають и
рѣво ͞ба понесе. како съкажꙋ.
како иꙁдрекѹ. ѡле беꙁѹми-
ѥ хѹльника. како раба ͞бга
133в
понесе. пꙑтаꙗ и вꙑшьшиихъ
рьци и нижьнѧꙗ. сии вьсьде
како бѣ въ рѣвѣ. и на ͞нбси бѣ.
и на прѣстолѣ сѣдѧаше. и въ
рѣвѣ ͞дви живѧше. нъ вѣ-
рою приѥмлю дѣла ͞хсова а
не словъмь < Ꙍ ͞двде реклъ
ѥси ͞црство. реклъ ѥси пррⷪство
рьци ѡ прѣдании ѥго. ꙗдꙑ-
и хлѣбъ мои въꙁвелиилъ
ѥсть на мѧ клеветѹ. рьци и
ѡ сѹдищи ѥго. ископаша рѹ-
цѣ мои и ноꙁѣ мои. ищьтоша
вьсѧ кости моꙗ. рьци и ѡ ꙁъ-
ли ѥго. даша въ ꙗдь мою ꙁъ-
ль. и въ жажю мою напоиша
мѧ оцьта. рьци и ѡ дари ѥго.
ѹмастилъ ѥси маслъмь гла-
вѹ мою. рьци и о крьщении
ѥго. на водѣ покоинѣ въспи-
тѣ мѧ. рьци и о таинꙑихъ ѥ-
го. ѹготовилъ ѥси прѣдъ мъ-
ною трѧпеꙁѹ прѣдъ сътѹ-
жающиими мнѣ. рьци о а-
ши ѥго. аша твоꙗ ѹпаꙗ-
ющи мѧ ꙗко дьржавьна ѥ-
сть. рьци и ѡ иꙁвьржении жи-
довъ. ѹпъва къ ͞бѹ да иꙁба-
вити и и ͞спсеть. рьци и о гро-
бѣ ѥго. ꙗко не оставиши дꙋ-
шѣ моѥꙗ въ адѣ. ни даси
же прѣподобьномѹ своѥмꙋ
видѣти истьлѣниꙗ. рьци
и о въшьствии ѥго. ѥже на
͞нбса. въꙁиде ͞бъ въ въскли-
кновении. ͞гь въ гласѣ трꙋ-
133г
бьнѣ. рьци и о иꙁбьрании аплⷭъ.
въ ͞оць твоихъ мѣсто бꙑша
͞снове твои. рьци и ѡ ͞двахъ
приведѹть сѧ ͞цревꙑ ͞двꙑ въ
слѣдъ ѥго. рьци и о ꙁъвании
събора. прѣдъста црцⷭѧ о де-
снѹю тебе. въ риꙁахъ одѣна
иꙁмььтана. рьци и ѡ сѣда-
нии ѥго ѥже о деснѹю ѥго.
рее ͞гь ͞гѹ моѥмѹ сѧди оде-
снѹю мене. дондеже поло-
жю врагꙑ твоꙗ подъножї-
ю ногама твоима. ѡ ͞двде
вьсе пррⷪьство съповѣда.
то по ьто въпиѥши. ͞срдце
исто съжиꙁи въ мънѣ ͞бе.
и ͞дхъ правꙑи ѡбнови въ ѹ-
тробѣ моѥи. ͞црьѥ си вѣнь-
ць носиши. багъръ носиши
житиѥ бо се листвиѥ сѹще
и нощьи сънъ. нъ оноꙗ кра-
сотꙑ прошю. дажь ми ͞дхъ
͞стꙑи. да пакꙑ въꙁ͞глеши
къ мънѣ. и аꙁъ къ тебѣ. о-
тииде (sic) бо ѿ мене ͞дхъ ꙗко го-
лѹбицѧ кала ꙁьрѧщи. ви-
диши ли ͞двда исповѣдаю-
ща сѧ ͞бви. съмотри колико
ꙁъло ѥсть грѣхъ. коликоже
добро ѥсть исповѣданиѥ. ка-
къ же бѣ грѣхъ прѣлюбодѣ-
ꙗниѥ. и ѹбииство. и прѣ-
стѹплениѥ ꙁакона. и ѿ-
вьржении словесъ ͞бжии.
͞глю же се не клевеща на пра-
вьдивааго. нъ скороѥ пока-
134а
ꙗниѥ ѥго повѣдаꙗ. сице бо по-
добаше пррⷪкѹ испълнити
писаниꙗ. ͞гли ти пьрвѣѥ
͞бви грѣхꙑ своꙗ да оправь-
диши сѧ. съгрѣшихъ ͞бви ре-
е. нъ приде наѳанъ пррⷪкъ
и рее ͞гь ѿꙗтъ грѣхъ твои
скоръ грѣхъ. скорѣѥ же испо-
вѣданиѥ. понеже бѣ ͞црь сꙑ
съгрѣшилъ съ ѹрииною. по-
бѣженъ бѣ грѣхъмъ. нъ и-
сповѣданиѥмь вьсего грѣ-
ха ѿпѹщениѥ приꙗтъ. нъ
и павьлъ како помилованъ
бꙑсть. рее бо ͞хсъ. сауле сау-
ле ьто мѧ гониши. ѡле ло-
вѣколюбиѥ ͞влдьне. къ ло-
вѣкѹ ͞глеть ьто мѧ гони-
ши. ͞оца своѥго подражаѥ-
ть. ѡнъ бо къ съборѹ ѥврѣ-
искѹ ͞глаше. людиѥ мои
имь вꙑ обидѣхъ. никоѥ-
ꙗже вꙑ пакости створихъ.
а ͞снъ ѥго ͞глаше. сауле сау-
ле ьто мѧ гониши ьто же
павьлъ. къто тꙑ ѥси ͞ги ͞глѧ
ми. Ꙍле покоривъ рабъ. ко-
ль скоро ͞гь свои исповѣда. къ-
то ѥси ͞ги рее. ͞гь же къ немⷹ
аꙁъ ѥсмь ͞ісъ наꙁарѧнинъ.
ѥгоже тꙑ гониши. нъ въ-
ставъ въниди въ дамаскъ.
и тѹ ти сѧ рееть. ьто ти
подобаѥть творити. сꙑи въ-
лкъ пьрвѣѥ. нꙑне бꙑсть о-
вьа. сꙑи пьрвѣѥ гонитель.
134б
нꙑне же ͞блговѣстьникъ. по-
сѣкаꙗи виноградꙑ. нꙑне
насажаꙗи. сꙑи ѡлово. нꙑ-
не ꙁлато сътворенъ. И тꙑ въ-
ꙁъпии въꙁлюблене къ ͞влдцѣ
своѥмѹ. иже ͞бъ сꙑи бꙑсть
͞лкъ. и въсели сѧ въ рѣво
͞две ие пожитъ на ꙁемли. ко-
го же приꙁъва вълхвꙑ. кого
же по тѣхъ блѹдьницю. по
тои же кого. раꙁбоиника. по
томь же кого хѹльника <
Ꙍле новаꙗ и прѣславьнаꙗ ю-
деса. наатъци ꙁъванию
пълни бѣша грѣха. ꙁанеже
ꙁъла бѣша дѣлеса вьсеꙗ вселе-
нꙑꙗ. мноꙁи бо дьржими бѣ-
ша сънъмь грѣховьнꙑимь
и жидовьствъмь. имена а-
ꙗниѥмь многъмь. сего ра-
ди пришьдъ съпьрва. наа-
тъкꙑ ͞црквьнꙑꙗ приꙁъ-
ва. да никътоже по томь
не ненааꙗти имать своѥ-
го ͞спсениꙗ. ꙁълоьстивъ
ли ѥси. помꙑсли раꙁбои-
ника. помꙑсли блѹдьни-
цю. хѹльникъ ли ѥси. по-
мꙑсли павьла хѹльнаго
бꙑвъша. и ѹже аплⷭа. невѣ-
рьнъ ли ѥси помꙑсли вълъ-
хвꙑ. вѣдѣ и аꙁъ како ѥсть
ненааꙗниѥ грѣховьноѥ
не ста ли диꙗвълъ ножь о-
стрѧ. и ͞глѧти си словеса. въ
вьсе житиѥ своѥ жилъ ѥси
134в
съ блѹдьницами. по томь
клѧтвꙑ прѣстѹпилъ ѥси.
паь вьсѣхъ сѹщиихъ въ жї-
тии семь. си же словеса сѹть
диꙗволѧ. нъ моꙗ противь-
на сѹть. палъ ли ѥси нъ въ-
стани. блѹдъ ли еси сътво-
рилъ то покаи сѧ. прѣлюбꙑ
ли ѥси сътворилъ. нъ раскаи
сѧ. мало ѥсть покаꙗниѥ
твоѥ. нъ велико ͞лколюбї-
ѥ владꙑьне. донъдеже
͞дхъмь въ тѣлѣ дꙑхаѥши
и на самои постели лежиши по-
каи сѧ. и ͞бжиѥ ͞лколюбиѥ
прииметь тѧ. сими враева-
нии покаꙁаи сѧ. и вьсѧ ꙁъла-
ꙗ съдѣꙗниꙗ отъимеши. вѣ-
дѣ бо въꙁлюблене. ꙗко мно-
ꙁи стрѹпи сѹть ͞дшевьнии.
нъ кꙑижьдо стрѹпъ своѥ
враьство имать. сътворе-
но имаши ͞цркве. въ неиже
даѥть сѧ ͞дховьноѥ дарова-
ниѥ. могѹщеѥ тѧ ѿ грѣ-
хъ въ правьдѹ въꙁврати-
ти. видѣсте ли скорость по-
каꙗниꙗ. словесꙑ и сльꙁа-
ми. и самъ бо ͞двдъ въпиꙗ-
ше ͞глѧ. сльꙁами моими
постелю мою омою. ѥди-
ною бо съгрѣши ͞двдъ. и вь-
сѧ дьни живота своѥго пла-
ка сѧ. и павьлъ ѹсъмошь-
вьць ͞глаше. помилованъ
бꙑхъ понеже невѣдꙑи ͞ха
134г
гонѧхъ. тѣмьже и мꙑ не моꙁѣ-
мъ не ненааꙗти своѥго спа-
сениꙗ. памѧть имѹще съгрѣ-
шиихъ пьрвѣѥ. и съподоби-
ихъ сѧ ͞црства ͞нбсьнааго. бла-
годѣтию и ͞лколюбиѥмь
͞га нашего ͞іс ͞ха. ꙗко томѹ
дьржава и слава. съ ͞оцьмь и с <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. ѡ покаꙗни-
͞ле. и. и ѡ блѹдьнѣмь ͞снѹ ͞ги ͞блгви <
Присно ѹбо ͞бжиѥ ͞лколю-
биѥ. проповѣдати дължь-
ни ѥсмъ. того бо ради жи-
вемъ и ходимъ и ѥсмъ.
въ семь же пае врѣмени дължь-
ни ѥсмъ се творити. ꙁа наше-
го ради ѹспѣха. и ꙁа ͞блгода-
ть исходѧщюю. ѿ кѹпѣли
въстоьнꙑимъ ꙁвѣꙁдамъ.
ибо и тꙑ тою кѹпѣлию про-
свѣщають сѧ. и мꙑ тоꙗ ра-
ди ͞спсохомъ сѧ. и ͞спсемъ сѧ
рьцѣмъ. нꙑне притъю. юже
рее ͞влдка ѡ блѹдьнѣмь
͞снѹ. да навꙑкнемъ ѿ то-
ꙗ како бꙑ приближити сѧ
къ ближьнемѹ. и съблаꙁно-
мъ нашимъ прощениꙗ о-
брѣсти. ͞лкъ нѣкто имѣ
дъва ͞сна. притъею ͞спсъ ͞гле-
ть. а не ѹрокъмь. сего ради
своѥго ͞ѡца. акꙑ иного ло-
вѣка нариеть. рабъ ради
ꙗко и адъ своихъ дѣлма.
хотѧ ꙗвити любъвь ͞бжию
на ͞лвцѣхъ. ͞лкъ рее имѣ
135а
дъва ͞сна. къто ѥсть ͞лкъ. ͞оць
щедротамъ и ͞бъ вьсѣхъ насъ.
каꙗ же имѣ дъва ͞сна. правь-
дьнааго и грѣшьнааго. ѥди-
ного прѣбꙑвающа въ ͞бжии-
хъ словесьхъ. и дрѹгааго прѣ-
стѹпающа ͞гнѧ ꙁаповѣди.
и рее мьнии ͞снъ ͞оцѹ. къто
ѥсть мьнии ͞снъ. не иже ли
мꙑсль имать неѹставьнꙋ-
ю. и вѣтрꙑ юностьнꙑими
въꙁмещемъ. ͞ое рее. дажь
ми достоинѹю асть имѣ-
ниꙗ. добрѣ испроси ѿ ͞ба ͞бжи-
ѥ. нъ ꙁълѣ приимъ съконь-
а. и раꙁдѣли има ͞оць имѣ-
ниѥ. и ꙗко домъ дасть има
вьсь миръ. подасть има те-
леса и ͞дша словесьнꙑꙗ. да сло-
въмь наставлѧюща сѧ. ниь-
соже беꙁъ расѹжениꙗ не съ-
творита. порѹи има свои
ꙁаконъ ѥстьствьнꙑи напї-
санъ. да въ тъ поѹающа
сѧ испълнита ꙁаконодавьа
повелѣниꙗ. и не по мноꙁѣхъ
дьньхъ събьравъ мьнии ͞снъ
имѣниѥ. ѿиде на дальню-
ю странѹ. ѿстѹпи ѿ ͞ба. и ͞бъ
ѿстѹпи ѿ него. нѥ нѹдить
бо никогоже не хотѧща ѥмꙋ
работати. вольно бо а не нѹ-
жьно комѹжьдо ͞блгодѣ-
ть даѥть сѧ. и ѡшьдъ тамо
расꙑпа имѣниѥ. живꙑи
блѹдьно. и тѹ си ͞дши бога-
135б
тьство истъщи. и тѹ веселѧ сѧ
погрѧꙁнѹ. и играꙗ игръми
нищь бꙑсть. и ͞дшегѹбьнꙑ-
ꙗ сласти приꙗтъ. а добра де-
леса ѿвьрже ꙗже имѣ. а ꙁъло-
бꙑ ихъже не имѣ тꙑ же при-
ꙗтъ. исконьавъшю же ѥмѹ
вьсе. и ѡбнищавъшю. не мо-
жеть ͞батьство прѣбꙑвати
срамьно живѹщиимъ. бꙑⷭ
же гладъ на ꙁемли тои крѣпъ-
къ. идеже бо цѣломѹдрьна-
ꙗ пшеница не дѣлаѥть сѧ.
тѹ гладъ велии ꙁѣло. кде и-
стотꙑ нѣсть ни хлѣба ͞двь-
ствьнаго. тѹ гладъ иꙁдрѧ-
дьнъ. къде гобино дѣломъ
ꙁълꙑимъ. тѹ скѹпость до-
брꙑимъ. и тъ наа рее ли-
шити сѧ. ниьсоже бо ѥмꙋ
не ѡста. нъ ѥдина тъию дѣ-
ла ꙁълаꙗ. и шьдъ приста ѹ
ѥдиного гражанина ꙁемлⷽ
тоꙗ. и посъла и гражанинъ
тъ на село своѥ пастъ свини-
и. тако бо ьтѹть бѣси ь-
тѹщи ихъ. и тако любѧть
любѧщаꙗ ихъ. такꙑи го-
рьша тѣхъ дарꙑ въꙁдаꙗ-
ть вѣрѹющиимъ въ нѧ. и
желааше насꙑтити сѧ ѿ
рожьць ѥже ѣдѧахѹ свини-
ꙗ. ьто ѥсть ѿ рожьць. рожь-
ьноѥ то въкѹшениѥ. пь-
рвоѥ сладъко по томь же и
тьрпъко. такоже и грѣхъ.
135в
обеселить въ малѣ. и мѹи-
ть въ вѣкꙑ. обрадѹѥть въ
асъ. и ѡсѹдить въ дълго врѣ-
мѧ. помѧнѹвъ же сѧ рее.
колико наимьникъ ͞оца мо-
ѥго иꙁбꙑвають хлѣби. и а-
ꙁъ гладъмь погꙑбаю. рекъ-
ше колико странъ наслажа-
ють сѧ ͞стꙑихъ писании. а-
ꙁъ же гладъмь одьржимъ
ѥсмь ѿ ͞бжии словесъ ͞стꙑ-
ихъ. о колико добро лишии-
хъ (sic) сѧ. и въ коликꙑ ꙁъли ѡ-
дѣхъ сѧ. понеже ѹдалихъ
сѧ блаженꙑꙗ тоꙗ жиꙁни.
нъ ѹже наѹихъ сѧ ѿнелѣ
же пострадахъ не оставитї
͞ба. раꙁѹмѣхъ дьржати при-
сно хранѧщааго дьржащии-
хъ сѧ ѥго. наѹихъ сѧ не вѣ-
ровати неистꙑимъ бѣсо-
мъ. ѹителемъ вьсеи неи-
стотѣ. въставъ ѹбо идѹ
къ ͞оцю моѥмѹ и рекѹ ѥмⷹ.
͞ое съгрѣшихъ на ͞нбо и прѣ-
дъ тобою. и нѣсмь достоинъ
нарещи сѧ ͞снъ твои. и довъ-
лѣють ми къ ͞спсению сии
͞гли. не можеть бо ͞оць мои
не помиловати мене. не
може съгрѣшениѥ моѥ слꙑ-
шавъ. не дати прощени-
ꙗ моимъ поданиѥмь. не
можеть мои гласъ ѹслꙑ-
шавъ не ꙁабꙑти правь-
дивааго гнѣва. вѣдѣ коли-
135г
ко можеть ѿ него покаꙗниѥ.
вѣдѣ колико могѹть сльꙁꙑ.
вѣдѣ ͞ба своѥго ͞блгостꙑню вѣ-
дѣ ͞оца моѥго кротость. и помї-
лѹѥть мѧ кающа сѧ. и въста-
въ приде къ ͞ѡцю. кажа намъ
не тъкъмо помꙑшлѧти. нъ
и ͞блгоѡбращениꙗ покаꙁати
делесꙑ. ѥще же ѥмѹ далее
сѹщю мѣста. блиꙁь же сѹщꙋ
покаꙗниѥмь. и рѹкама
биющю сѧ по пьрсьмъ. видѣ
бо ѥго съблажньша сѧ. нъ ожи-
да ѥмѹ покаꙗнию. и ѹꙁь-
рѣвꙑ и ͞оць ѥго и раждали си.
аще и ͞бъ бѧше ѥстьствъмь.
то ͞ѡць бѧше ͞блгостию. и те-
къ нападе на вꙑю ѥмѹ и о-
блобꙑꙁа и. не дожьда ѥго при-
ти къ собѣ нъ самꙑ и сърѣтъ.
не въꙁгнѹша сѧ вꙑѥ ѥго ꙗ-
ко сквьрнами бѣ блѹдьнꙑ-
ими ѹꙗꙁвенъ. нъ прѣи-
стꙑма своима рѹкама ѡ-
бъимꙑи прѣмирно лобꙑ-
ꙁаше. ѥгоже дрѣвле желаше.
Ꙍ дивьноѥ ѹстроѥниѥ. о прѣ-
славьноѥ ѹмирениѥ. грѣ-
шьнꙑи на ꙁемли просльꙁи
сѧ. и ѥдинꙑи беꙁгрѣшьнъ.
ѿ ͞нбсе на ͞лколюбиѥ прѣкло-
ни сѧ. кто видѣ коли ͞ба грѣ-
шьнааго нѣгѹюща. нъ ͞ѡ-
е бꙑ то и бѹдеть то. небо-
нъ тако ͞млсрдꙑи мꙑсли-
ть аще бо рее подобьно ми
22а
понеже съдрава ѥго приꙗтъ. ра-
ꙁгнѣвавъ же сѧ и не хотѧаше въ-
нити. раꙁгнѣвавъ же сѧ правь-
дьнꙑи. и ꙁависти бꙑсть рабъ.
попьравꙑи жиꙁньнаꙗ и кро-
тъкаꙗ веселиꙗ. а не ꙗкоже па-
вьлъ рее. хотѣхъ аꙁъ рее самъ
проклѧтъ бꙑти. брата моѥго
ради иже по плъти. того же ра-
ди слово ѡбраꙁьствова ͞спсъ.
да не ꙁавистива ꙗвить пра-
вьдьнааго. нъ да повѣсть прѣ-
вꙑшьнеѥ богатьство. и ͞блго-
стꙑню ͞ѡю. и въꙁвѣщаѥть
проиимъ. ͞оць бо ѥго ишьдъ
молѧше и. о мѹдрость неи-
ꙁдрееньнаꙗ. о съвѣдениѥ
͞блгоьстьноѥ. и грѣшьни-
ка помилова. и правьдьна-
го ѹкроти. и лежащаго въ-
стави. и стоꙗщааго не ѡста-
ви пасти. и нищааго богата
ꙗви. и богатааго не прѣꙁьрѣ
бꙑти ѹбога. и ѿвѣщавъ ре-
е ѥмѹ адо. тꙑ вьсьгда съ
мъною ѥси. тꙑ моѥго ꙗдра
не ѿлѹи сѧ колиже. тꙑ въ
пѣнии вьсьгда веселиши сѧ.
присно тꙑ прѣдъ трѣбищь-
мь моимь. съ дьрꙁновениѥ-
мь въпиѥши. о͞е нашь иже
ѥси на ͞нбсьхъ. да ͞стить сѧ и-
мѧ твоѥ. да придеть ͞црстви-
ѥ твоѥ. да бѹдеть волѧ тво-
ꙗ. сь же приде ѡсѹженъ и ѡ-
срамленъ. нъ лицьмь своимь
22б
биꙗ ѡ ꙁемлю. и ѹмиленъмь
гласъмь съ дьрꙁновениѥмь
въпиꙗ и ͞глѧ. ͞ое съгрѣшихъ на
͞нбо и прѣдъ тобою. и нѣсмь досто-
инъ нарещи сѧ ͞снъ твои. сиꙗ же
слꙑша ͞глꙑ ьто хотѣхъ створи-
ти. хотѣхъ ли не миловати мо-
ѥго ͞сна. прибѣгъшааго къ мъ-
нѣ. ͞лколюбьць бо сꙑ. не могѹ
беꙁмилована ниьтоже ство-
рити. не могѹ не миловати
ꙗже створихъ. не могѹ не ѹ-
щедрити ꙗже ѿ моѥго ͞млсрди-
ꙗ родихъ адо. тꙑ вьсегда съ
мною ѥси. и моꙗ вьсѧ твоꙗ
сѹть. нъ аꙁъ рее хожю въ овь-
инахъ. и въ коꙁиꙗхъ кожа-
хъ. лишенъ ѡꙁлобленъ. сь же и-
ꙁѣдъ твоѥ имѣниѥ. съ блѹ-
дьницами. приде и ꙁакъла
ѥмѹ тельць ѹпитѣнꙑи. а
не ꙗростию ѥмѹ ꙁапрѣти.
и обраꙁъмь не ѿврати лица сво-
ѥго ѿ него. нъ абиѥ приꙗтъ ѥ-
го. и ѡдежею ѹкраси и. и ꙁла-
тꙑими пьрстѣньми просвѣ-
ти. и въ сапога обѹ и ͞цркве ѿ-
вьрꙁе. и трѧпеꙁѹ ѹготови.
и пълнꙑ ꙗ прѣдъстави. и те-
льць ѹпитѣнꙑи ꙁакла. на
радость вѣрьнꙑꙗ събьра. и ди-
вьно на ͞нбси и на ꙁемли. весе-
лиѥ съвъкѹпи. и толикꙑ да-
сть дарꙑ. прѣꙁьрѣвъшюмѹ
твою ͞блгостꙑню. и твоѥ до-
брородьство похѹливъшю.
22в
ьто рекѹ къ ширꙑни твоихъ ще-
дротъ. како не дивлю сѧ мореви
твоѥꙗ тихости. милѹѥши ͞ги
вьсѣхъ ꙗко вьсемогꙑи. и прѣ-
ꙁьриши грѣхꙑ ͞лкомъ. въ по-
каꙗниѥ въводѧ. адо рее тꙑ
вьсьгда съ мъною ѥси. и моꙗ вь-
сѧ твоꙗ сѹть. тебе бо ради и ѡ-
ного вьсѧ створихъ свѣтила.
мцⷭь рабъ твои. и ꙁвѣꙁдꙑ свь-
тѧть тебѣ. дъждь пищьникъ
твои. давъ въꙁдѹшьнаꙗ. ꙁе-
млѧ и ꙗже иꙁ неꙗже исходить
море и плодъ ѥго. и вьсь миръ тво-
и ѥсть. и жьртва твоꙗ. и ͞англи
твои. и пррⷪци твои. и ͞мнци тво-
и. прѣшьдъшаꙗ и бѹдѹщаꙗ
твоꙗ сѹть. и въскрьсениѥ тво-
ѥ. и бесъмьртьство вьсѧ раꙁѹ-
мьнаꙗ твоꙗ сѹть. и ꙗвлена-
ꙗ. ѥда твоѥ въꙁьмъ ономѹ при-
ношю. ѥда съ тебе съвьлкъ оно-
го ѡдѣхъ. не ѿ моѥго ли имѣ-
ниꙗ дахъ ѥмѹ. молѧщюмѹ
мѧ ͞млсть дахъ. нѣсмь ли та-
коже ѡномѹ ͞оць ꙗкоже и тебе.
и тебе ьтѹ ꙁа доброродьство
и сего милѹю ꙁа покаꙗниѥ.
въꙁвеселити бо сѧ и въꙁдрадо-
вати сѧ подобаше. ꙗко братъ
твои мьртвъ бꙑвъ и ѡжи-
ве. погꙑблъ бѣ и ѡбрѣте сѧ.
къто видѣ мьртва оживъша
и не въꙁдрадѹѥть сѧ. приди
ѹбо въꙁдрадѹи сѧ съ нами.
и въꙁвесели сѧ съ ͞англꙑ. и объ-
22г
ими съ мъною своѥго брата. и въ-
спои съ ͞двдъмь ͞дховьнꙑи ѡнъ
гласъ. блажени имъже ѿпѹсти-
ша сѧ грѣси. блаженъ мѹжь
ѥмѹже не въмѣнить ͞гь грѣ-
ха. слꙑшасте ли ͞бжию притъ-
ю. раꙁѹмѣите съмꙑсльни-
и силѹ ѥго. и навꙑкнѣте до-
бро творити воли ѥго. колика
͞лколюбьцѧ имамъ ͞га. при-
дѣте ѹбо вьси кѹпьно гласъ-
мь въꙁъпиѥмъ къ немѹ. вла-
дꙑко ͞хе ѥдиноадꙑи ͞сне ͞бжи-
и. съгрѣшихомъ на ͞нбо и прѣ-
дъ тобою. и нѣсмь достоинъ
нарещи сѧ рабъ твои. нъ надѣ-
ѥмъ сѧ твоихъ щедротахъ. и-
мамъ твьрдь твоѥго ͞млсрди-
ꙗ. вѣмь бо покаꙗвъшю сѧ и ми-
лость попадъшю ѹ твоѥго ло-
вѣколюбиꙗ. дрѣвльнѹю блѹ-
дьницю. и дрѣвльнѧго раꙁбо-
иника. сего ради бо вьсѣхъ на-
съ грѣшьнꙑихъ бѣдиши при-
тещи къ своѥи ͞блгодѣти. ꙗ-
коже онъ славьнꙑи блаженꙑ-
и покаꙁа. и насъ грѣшьнꙑи-
хъ при падающиихъ ѹщедри
͞влдко. ꙗже въскрѣси мьртвꙑ-
ꙗ пропьнъ сѧ ͞влдко. и насъ ꙋ-
мьрщвенꙑихъ грѣхꙑ въста-
ви. въꙁвеселимъ сѧ съ иꙁба-
вленꙑими въскрьсениꙗ тво-
ѥго ради. и молѧше и прѣбѹ-
дѣмъ. да бꙑ къ намъ ре-
клъ. по вѣре вашеи бѹди ва-
23а
мъ. хотѧщеи же насладити
сѧ крьщеньнааго дара. вьсѧ по-
мꙑслꙑ лѹкавьнꙑꙗ ѿвьрꙁѣ-
те. и ͞дша ваша ͞нбсьномѹ же-
нихѹ ѹневѣстите. ͞гь блиꙁъ.
ниимьже не пьцѣте сѧ. при двь-
рьхъ ͞црьи иꙁбавитель прѣсто-
ить. враь вѣрѹющиимъ цѣ-
льбꙑ прѣдъложи. кѹпѣль вь-
сѣхъ жидеть. радость распро-
стираѥть сѧ. и ͞ѡьскаꙗ одежа
ѿ ͞оца и ͞сна и ѿ ͞стго ͞дха. тъеть
сѧ. тъкъмо вꙑ готови бѹдѣте.
въ сърѣтениѥ. да нощию ѥгда
бѹдеть гласъ. невѣстьникъ
грѧдеть иꙁидѣте въ сърѣте-
ниѥ ѥмѹ. съ свѣщами свѣть-
лами сърѧщѣте и. ликъствꙋ-
юще и въпиюще и ͞глюще. ͞блгоⷭ-
вленъ грѧдꙑи вꙑ имѧ ͞гне. ꙗ-
ко томѹ подобаѥть слава ь-
сть и покланѧниѥ ͞ѡцю и ͞снꙋ <
иѡана. ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. ѹкаꙁаꙗ
поѹаѥть. ѿ ͞ѥунгльскꙑихъ.
и ͞стꙑихъ ѹкаꙁании <
Блаженꙑи павьлъ. ꙗꙁꙑкъ
вьсѣхъ аплⷭъ. ѹитель ць-
ркъвьнꙑи. ꙁабꙑваꙗи ꙁа-
дьнѧꙗ. и на прѣдьнѧꙗ по-
тѧжа сѧ. носѧи тьлѣньно
тѣло. и бесплътьнꙑихъ вꙑ-
шьниихъ силахъ ретѹꙗ сѧ
съконьавꙑи теениѥ и вѣ-
рѹ съблюдъ. и прослѹвꙑи въ
постѣхъ. и ѹгодивꙑи въ бѣ-
дахъ. послѹживꙑи ͞хви ѿ и-
23б
ѥ͞рслма. и ѡкрьстъ до илурика
ѹгодивꙑи. гладъмь же и жаже-
ю. имѣꙗи въ собѣ ͞хса ͞глюща.
ꙁемльнꙑи ͞англъ и ͞нбсьнꙑи
͞лкъ. ꙁъванꙑи аплⷭъ. бꙑвꙑ-
и съсѹдъ ͞стго ͞дха. въшьдꙑи
до третиꙗго ͞нбсе. и тѣхъ неи-
дрееньнꙑихъ словесъ слꙑ-
шавъ. видѣвꙑи въ тьлѣнь-
нѣи плъти породѹ. несъмѣ-
ренꙑи рьвениѥмь. многꙑи
любъвию. пекꙑи сѧ ѡ ͞бжиꙗ-
хъ ͞црквахъ. вѣти ͞блгоьсть-
ꙗ. рѹководитель немощьнꙑ-
имъ. вѣрѹющиихъ кѹригъ.
ѡблиениѥ жидовъ. мрѣжа
вьсѣхъ насъ. сꙑи ѹитель и
по ѹмьртвии. и по съмьрти
проповѣдатель. покаꙁавꙑи
намъ како ѥсть въꙁити на не-
бо. аще ѹбо имѣꙗи такꙑ до-
брꙑ дѣтели. ͞глѧи же ниьсо-
же себѣ не съвѣде. нъ боꙗ сѧ ͞гла-
въше. ѥда како инѣмъ проповѣ-
давъ и самъ недостоинъ бѹдꙋ.
то ьто мꙑ можемъ створи-
ти. не имѹщеи никоѥгоже
исправлениꙗ. и добрѣи и ь-
стьнѣи дѣлатели. тѣмьже
бъдѣти достоить и молити
сѧ. и въ вьсѧко врѣмѧ. ни про-
сити ѹ ͞ба ни ꙁлата ни срѣ-
бра. ни никоѥгоже богать-
ства ꙁемльнааго. нъ пае
͞црства ͞нбсьнааго. и ѥже весе-
лити сѧ ѡ ͞ги. а инии да веселѧ-
23в
ть сѧ о богатьствии. ини о съдра-
вии. ини о прижитии дѣтьхъ.
͞дша же дѣваꙗ о ͞ги да и похвале-
ниѥ прииметь ѿ него ͞глющи.
ѿ тебе похвалениѥ моѥ. ниь-
соже бо не сквьрньнѣѥ ͞дша сквь-
рнавꙑꙗ похотьми вьсѧцѣми.
тѣмьже достоить пещи сѧ о до-
бротѣ ͞дшьнѣи и ͞блгодати по
͞стѹѹмѹ ͞двдѹ. ͞ги въ воли
твоѥи подажь добротѣ моѥ-
и силѹ. да и женихъ рееть
ꙁьрѧ лѣпотꙑ твоѥꙗ. вьсѧ до-
бра ѥси ближьнѧꙗ моꙗ. и
порока нѣсть въ тебѣ. нъ блю-
ди аще исправиши добродѣте-
ль. то не раꙁвелиаи сѧ о добро-
тѣ твоѥи. ѥда како ꙁа велиа-
ниѥ дѣльма твоѥго ѿврати-
ть сѧ тебе ͞бъ. и облиьно ти бꙋ-
деть велианиѥ. ьто бо мо-
жеши тъьно подъꙗти. ꙗже
онъ подъꙗ тебе дѣлѧ. съмѣ-
рилъ ѥ себе ꙗко ͞лкъ. ьстьно-
ю кръвию тѧ искѹпилъ. да-
ꙗи пищю вьсѧкои плъти. по-
стилъ сѧ тебе дѣлѧ. сътвори-
вꙑи сладость медвьнѹю.
ꙁъли въкѹсивъ тебе дѣлѧ
вѣньавꙑи ͞нбо ликъмь ꙁвѣ-
ꙁдьнꙑимь. тьрниѥмь вѣнь-
анъ бꙑⷭ тебе дѣлѧ. и послѹ-
шьливъ до съмьрти бꙑти.
тѣмьже противѹ симъ не до-
стоить сѧ велиати намъ.
нъ пае каꙗти сѧ и рꙑдати
23г
о грѣсѣхъ. тако ѹмиливъ сѧ а-
хавъ растьрꙁа риꙁꙑ своꙗ. и по-
стивъ сѧ прѣпоꙗса сѧ власѧ-
ницею. и въꙁдвигнѹвъ и-
ꙁ глѹбинꙑ ͞срдца своѥго. ь-
то же ͞гь рее. не нанесѹ ꙁълобѹ
ѥго на нь. того ради и ͞спсъ
͞глаше. блажени плающии
сѧ. не мьртвьцѧ ни тъщетꙑ
нъ грѣхъ. нъ ꙗкоже ͞двдъ ͞гле-
ть. иꙁмꙑю на вьсѧкѹ нощь ло-
же моѥ. сльꙁами моими по-
стелю мою омою. и пакꙑ и-
сходища водьнаꙗ понереста о-
и мои. понеже не съхранихъ
ꙁакона твоѥго. нъ въ грѣсѣхъ
бꙑхъ. да и мꙑ братиꙗ ѿмꙑ-
имъ отъ себе сквьрнѹ грѣхо-
вьнѹю. биимъ сѧ по пьрсьмъ
въспомѧнѣмъ грѣхꙑ. ими-
же ѥсмъ съгрѣшили. ѹловле-
нъ ли ѥсть васъ къто ꙗко ͞двдъ
то въꙁдъхни и покаи сѧ. обꙑ-
аи бо грѣховьнꙑи на горе при-
водить ͞лка. имаши ли исТꙋ
риꙁѹ рекъше беꙁ грѣха ͞дшю.
то не сѣди ѡтинѹдь въ неи.
да не нѣкако ѡсквьрнавить сѧ.
аще бо не брѣщи наьнеши о пь-
рвѣи. и въторѣи сквьрнѣ и о
третии. то ѹже акꙑ сквьрна-
вѹ риꙁѹ имѧ. а ͞дшю не ѹ-
храниша сѧ ни сѧ поюдиша.
аще и вьсѧ тиною бѹдеть. на-
мъ бо сѹть ͞млтвꙑ трѣбѣ мъ-
ногꙑ. да не како потъкнемъ
24а
о камень ногꙑ нашеꙗ. да ѡкрьсть
насъ опъливъ сѧ ͞англъ ͞бжи и-
ꙁбавить нꙑ. да и тебе въꙁоветь
͞англъ. ꙗкоже и авраама. любѧ-
ть бо ͞англи любѧщаꙗ ͞влдкѹ и-
хъ. по рееномѹ створи. въꙁь-
мѣте рее псалъмъ и дадите тꙋ-
панъ. псалтꙑрь красьнъ съ гѹ-
сльми. ѥдиного въ ꙁемле. а тро-
ѥго просить. ѿ троѥго бо състои-
мъ сѧ. ꙗкоже ͞глеть аплⷭъ. да бꙋ-
деть вьсе цѣло тѣло и ͞дша и дѹ-
хъ. да бѹдеть тѹмпанъ тѣло
псалтꙑрь же дѹхъ. ͞дша же гѹ-
сли. тѹмпанъ ꙗꙁьно имать
мьртво ѹмьртвиѥ. да въспо-
ѥши ͞бѹ тѹмпанемь ликъмь.
͞бъ тебе дѣльма въдалъ тѣло
своѥ въ бещьстиѥ и въ ѹкориꙁнꙋ
блюди да не рееши каꙗ польꙁа
въ кръви моѥи. ьто можемъ
достоино съдѣꙗти. пострада-
въшемѹ толико ꙁа нꙑ. бѹди
ѹбо дрѣво плодовито. да ͞блго-
словѹѥши ͞ба. противѹ силѣ
своѥи створи плодѣ. аще не мо-
жеши съвьршенаго створити.
рекъше съто. то понѣ половинꙋ
.͞ꙁ. аще ли и то тѧжько твориши.
то понѣ третинѹ съблюди .͞л.
тъкъмо ѥлико могꙑи проти-
вѹ силѣ плодъ створи да не бе-
с плода бꙑвъ въ огнь въвьрже-
нъ бѹдеши. блюди да не бѹ-
деши бълванъ сланъ. блюди
да не станеть ти мꙑсль акꙑ
24б
кѹмиръ въ ͞днь сѹдьнꙑи. клеве-
тьница на тѧ бꙑвающи. тако
бо тѧ и бес послѹхъ облиить.
и беꙁъ ѹкаꙁаниꙗ исповѣсть.
съвѣдѹщиꙗ же съвѣдетель
и съдѣꙗлъ ѥси. и ѥже г͞лалъ бѹ-
деши слабостию. нъ и плаи сѧ
пьрвѣѥ врѣмене. да не тамо ѹ-
слꙑшиши рекѹще. нꙑне ли сѧ
каѥши. ѥгда нѣсть ѹже врѣме-
не каꙗнию. донъдеже врѣмѧ и-
мамъ сътворимъ доброѥ. погѹ-
блѧюще бо ꙁлато иного въ того
мѣсто обрѧщемъ. врѣмѧ же а-
ще погѹбимъ. то иного не може-
мъ въ того мѣсто врѣмене обрѣ-
сти. тѣмьже и павьлъ накаꙁа-
ꙗ нꙑ ͞глеть. донъдеже врѣмѧ и-
мамъ сътворимъ доброѥ. плаѣ-
мъ сѧ поминающе грѣхꙑ своꙗ.
тоимъ сльꙁꙑ по ланитома.
биѥмъ сѧ по пьрсьмъ. да тамо
скрьжьта ꙁѹбомъ лютааго ѹ-
бѣжимъ. плаѣмъ сѧ ꙗкоже
͞двдъ. да помиловани бѹдемъ.
не просто плака сѧ. нъ въ ѥдинѹ
нощь съгрѣшивъ. и по вьсѧ нощи
плака сѧ. исто исповѣдаꙗ сѧ.
далъ ми ѥси рее ои. да ѹꙁьрѹ
има свѣтъ. тако ѹбо достоить
плакати сѧ и ѿмꙑвати ои ѹ-
ꙁьрѣвъшии ꙁълѣ. видѣ ли ͞двдо-
вѹ ꙗꙁвѹ. раꙁѹмѣ ли ѥго вра-
еваниѥ. блюди и тꙑ ͞дшевьнѹ-
ю окъньцю. не тъию же оию.
нъ и слѹхѹ и ѹстъ. та ѹбо ѡкъ-
24в
ньца крѣпъко блюди. имиже по
воли вълаꙁѧть любо ꙁълаꙗ лю-
бо добраꙗ. нъ блюди да не въни-
деть съмьрть окъньци твоимї.
нъ да бѹдеть ти присно на ои-
ю добротꙑ. ꙁаповѣди истотꙑ
въ ѹшию. и въ ѹстѣхъ вашихъ
пѣниѥ и ѹениѥ ветъхаго и
новаго ꙁавѣта. си же окънь-
ца ѿвьрꙁати достоить ͞бви ꙁа-
тварѧти же грѣховꙑ. нъ дьржї
сѧ ꙁаповѣдии. словеса бо рее бо-
жиꙗ ꙗко ѡстьни. ли ꙗко гво-
ꙁдии раждьжени. ꙗкоже бо
вино пиваѥмо ѹставлѧѥть
пеали. и прѣлагаѥть ͞срдце на
веселиѥ. такоже и ͞дховьноѥ ви-
но въ радость прѣлагаѥть. кро-
тъкꙑꙗ ͞дша и добрꙑꙗ. поми-
наи присно ͞ба ͞глюща съ ͞стꙑи-
ми. прѣдъꙁьрѣхъ ͞га прѣдъ мъ-
ною присно. ꙗко ѡдеснѹю ме-
не ѥсть да не подвижю сѧ. напи-
ши словеса си на ͞срдци своѥмь
и бѹдеть непоколѣблема прѣ-
дъ оима твоима. аще ьтеши
͞ба бѹдеть ти одеснѹю. тако
бо неьствовавъшю июдѣ ͞га.
диꙗволъ да станеть одеснѹю
ѥго. по вьсѧ дьни слави ͞влдкѹ.
͞глющи въꙁнесѹ тѧ ͞црю мои
͞бе мои. дѣлꙑ а не словесꙑ. та-
ко ͞блгословещааше ͞двдъ не въ
мцⷭь. нъ въ вьсѧ дьни живота
своѥго. вѣдѧше бо ꙗко ѥгда ко-
ньаѥть сѧ ͞лкъ. тъгда иꙁно-
24г
ва наинаѥть сѧ. нъ ͞глеши како
͞дша можеть бꙑти. ꙗже бес прѣ-
стани въꙁможеть славити ͞ба.
не ꙗкоже ли имѧше павьлъ иже
рее толикꙑ добротꙑ имѣꙗ.
ниьсоже ͞блга себе не съвѣде. и
͞двдъ рее. ѿ таинꙑихъ моихъ
оисти мѧ. повелѣлъ бо намъ
͞спсъ исто ͞срдце имѣти ͞глѧ.
͞блжении истии ͞срдцьмь ꙗ-
ко ти ͞ба ѹꙁьрѧть. не съгрѣша
по вьсѧ дьни въꙁнашаѥть ͞ба.
не тъию словъмь нъ и ͞дѣлъ-
мь вещь покаꙁаꙗ. нелѣнѧи бо
сѧ. ни ѿпадаꙗ въ подвиꙁѣ.
то любо недѹгъ наиде на нь.
любо тъщета. любо съмьрть.
тьрпѧ ͞глеть. къто нꙑ ѿлѹи
ѿ любъве ͞бжиꙗ. и проеѥ вьсе.
Поминаи гроꙁьнаго и страшь-
наго ѡного дьне. въ ньже прѣ-
дъставъше сѹдъ приимемъ
о сътворенꙑихъ нашиихъ грѣ-
сѣхъ. иже прѣдъ ѡима анге-
лъ и ͞лкъ прѣдъложени бѹдꙋ-
ть. и невѣдѹщиимъ ихъ ꙗ-
вѣ бѹдѹть. идеже рѣка огнь-
наꙗ и ьрвь ꙗдовитꙑи. иде-
же вьсе наго и облиено прѣ-
дъ оима вьсѣхъ. идеже кни-
гꙑ дѣлъ и ͞срдць раꙁгънѹть
сѧ. по средѣ поьтени бѹдѹ-
ть наши грѣси. ꙗвлени и та-
инии. нощьнии и ͞дньнии.
ꙁабꙑтьнии ꙗже створихо-
мъ. и тътда (sic) поꙁнаѥмъ ꙗ.
25а
ѥгда таинаꙗ нами ѿкрꙑю-
ть сѧ. помисли ꙗко съ проста о-
тъити нꙑ ѥсть ѿсѹдѹ къ сѹ-
дии. не брѣгѹѹмомѹ иде-
же не тъию дѣла. нъ и словеса
и помꙑшлениꙗ сѹдъ прии-
мѹть. идеже и ꙁа мьнимꙑ-
ихъ хѹдꙑихъ грѣхъ великꙑ
каꙁни подъимемъ. си вьсѧ
͞лве поминаи присно. и не ꙁа-
бꙑваи пламене негасима-
го николиже. присно и на сь-
рдьци грѧдѹщааго сѹдиТи
живꙑимъ и мьртвꙑимъ.
да послѹшаѥта слѹха твоꙗ.
трѹбꙑ страшьнꙑꙗ и гласа
сѹдѧщааго. ои твои да ꙁь-
рита. ѹꙁьрѣти бо имаши
овьхъ въ вънѣшьнюю мѹ-
кѹ сълемꙑ. овѣмь же двьрь
ꙁатварѧѥмѹ по мноꙁѣмь
трѹдѣ дѣвьства ихъ. овѣхъ
ꙗкоже и плѣвелъ съвѧꙁаѥ-
мꙑ. и въ пещь въмѣтаѥмꙑ
инꙑ же по рѹцѣ и по ноꙁѣ вѧ-
жемꙑ. и въ вънѣшьнюю ть-
мѹ ѿпрѹжаѥмꙑ. инꙑ же
прѣдаѥмꙑ ьрви неѹсꙑ-
пающемѹ. и скрьжьтѹ
ꙁѹбомъ. а дрѹгꙑꙗ ꙁа пра-
ꙁдьна словеса сѹдъ приѥмь-
люща. дрѹгаго же ꙁа клеветꙑ
дѣльма ѿ ͞црства иꙁгонима
дрѹгаго же ꙁане дрѹга оби-
дѣлъ. или брата съблаꙁни-
лъ. а дрѹгаго сѹдъ приѥмлю-
25б
ща о невѣдомꙑихъ грѣсѣхъ. и-
нꙑ же ѡ воли тъию каꙁнь при-
ѥмлюща. дрѹгаго же ꙁа гнѣ-
водьржаниѥ многѹ мѹкѹ
приѥмлюща. инꙑ же ѿ раꙁѹ-
ма ѡблиховаѥмꙑ. и слꙑша-
ща николиже не ꙁналъ ѥсмь
васъ. понеже ино створиша. а
не ѥже ͞хсъ повелѣлъ створити.
симъ тако сѹщемъ кацѣмъ
намъ достоитъ бꙑти. не рѣ-
кꙑ ли сльꙁъ истаати. да а-
ѥмъ на мѹкꙑ ѹбѣжимъ.
придѣте да варимъ лице ͞гне
исповѣданиѥмь. въ адѣ бо ре-
е къто исповѣсть ти сѧ. вьсе
сѹгѹбо далъ намъ ͞бъ. дъвѣ
ѡи. дъвѣ ѹши. дъвѣ рѹцѣ.
дъвѣ ноꙁѣ. аще нѣкъгда ѥди-
нъ ѹꙁъ отъ сихъ врѣдить сѧ.
дрѹгꙑимь можемъ себѣ ѹ-
слѹжити. ͞дшю же ѥдинѹ на-
мъ далъ ͞бъ. да аще тѹ погѹ-
бимъ. то ѹже до коньцѧ погꙑ-
бнемъ. и тако имать сѹдъ
приꙗти съ тѣлъмь. и ѿвѣтъ
дати на сѹдищи ͞хвѣ. аще рее-
ши тъгда имѣниѥ мѧ прѣль-
стило. то рееть ти сѹдии. то нѣ-
си ли слꙑшалъ. каꙗ польꙁа а-
ще къто вьсь миръ приѡбрѧще-
ть. а ͞дшю свою ѡтъщетить. а-
ще рееши ꙗко диꙗвълъ мѧ прѣ-
льсти. рееть ти сѹдии. то ка-
ꙗ польꙁа бꙑсть ѥуꙁѣ. рекъши
ꙁмиꙗ мѧ прѣльсти. Си ѹбо
25в
въ ѹмѣ въложивъше въꙁѹсти-
мъ сами себе. даже не съмьркне-
ть сѧ. даже не придеть ͞днь ͞гнь
великꙑи и гърдꙑи. о немьже
пррⷪкъ въпиѥть ͞глѧ. се ͞днь ͞гь
грѧдеть. и къто сътьрпить
͞днь въхода ѥго. по истинѣ бо
страшьнъ ͞днь мьглꙑ и тьмꙑ
исплънь. рееши же то како ѥ-
сть ѹбѣжати прѣдъреенꙑ-
ихъ ꙁълъихъ. аꙁъ ти рекѹ.
не тъию аще тѣло си съхрани-
ши исто. нъ ѥгда ꙁъло прии-
мъ ѿ кого. добро створиши ѥ-
мѹ по рееномѹ. любитѥ
врагꙑ наша. и добро творите
ненавидѧщиимъ васъ. ѥгда
же постиши сѧ не раꙁвелиаи
сѧ. не на ꙗдениѥ бо брашь-
ньноѥ творить постъ. нъ несъ-
творенѥ грѣха. поьтѣте ѹе-
ниꙗ ͞спсова. и ѹвѣдѣте ꙗко
тамо ѡшьдъшемъ намъ. ни-
ктоже нꙑ не можеть помощи
ни братъ брата иꙁбавить ѿ
непрѣстающиихъ мѹкъ. ни
ада родитель. ьто ли на мѣ-
ню ͞лкꙑ хѹдꙑ. идеже аще и
нои придеть. или иѡвъ. ли да-
нилъ. не ѹмолѧть сѹдиꙗ тъ-
гда. рееши же ми имь то ѹ-
вѣдѣти ѹкаꙁаниѥ. не вижь
ли носѧщаго ѡдежа браьнꙑ-
ꙗ. ниꙁъ ьртога иꙁгонима и
николиже могѹща ѹмолити
ꙁа нь. вижь же приимъшааго
25г
талантъ. и не створьшаго въ-
ꙁвитиꙗ въ тьмѹ въмѣтаѥ-
ма. како никътоже ꙁа нь ѹмо-
лить. ꙁьри же и пѧти дѣвъ въ-
нѣ стоꙗщь. а дрѹгꙑꙗ дѣвꙑ въ-
шьдъшаꙗ. не въꙁмогоша мо-
лити ꙁа нѧ. ꙗже нарее ͞хсъ бѹ-
ꙗ. ꙁанеже попьраша плътьскꙑ-
ꙗ сласти. и похоти тилесьнѣи
великѹю пещь ѹгасиша. нъ
бѹꙗꙗ бꙑша по лѣпотѣ. ꙁане-
же великꙑи даръ дѣвьствь
съблюдъша. мьньшаго же ѥже
о ͞млстꙑни не съхраниша. и ꙁа то
иꙁъ ьртога иꙁгънанꙑ бꙑша.
ꙁьри же ми сѹдиꙗ въ ͞днь сѹдь-
нꙑи. овьцѧ поставлѧюща оде-
снѹю. коꙁьлища же олѣвѹю.
деснꙑимъ же ͞глюща придѣте
͞блговлении ͞ѡца моѥго. наслѣ-
дѹите ѹготованоѥ вамъ ͞црь-
ствиѥ. сѹщии же олѣвѹю въ ть-
мѹ вънѣшьнюю посълани бꙋ-
демъ. истиникъ бо ͞глеть. се
͞лкъ и дѣла ѥго ѡблиена прѣ-
дъ вьсѣми. Слꙑшалъ ли ѥси
како богатꙑи онъ. не поми-
ловавꙑи николиже лаꙁорѧ.
въ мѣстѣ мѹкꙑ горю-
ща. и каплѧ водьнꙑꙗ просѧща.
и никогоже дающа ѥмѹ. раꙁꙋ-
мѣи како аварамъ не можеть
помиловати ѥго. ни помощи
молѧщю сѧ ѥмѹ. тѣмьже до-
ндеже сьде ѥсмъ. помоꙁѣмъ
сами себѣ. дадимъ славѹ ͞гви.
26а
дондеже нꙑ врѣмѧ ѥсть. даже не
съмьркънеть сѧ. ѹне бо съде по-
стъмь исѹшити ꙗꙁꙑкъ. не-
же тамо желати каплѧ ѥдино-
ѥ. Помꙑсли ꙗко три ͞дни огнь-
наго недѹга сьде не можемъ съ-
тьрпѣти. аще каꙁни нꙑнешь-
ниихъ сѹдии ѹстрашаѥмъ
сѧ. аще бо ꙁѣло то пѧть десѧть
лѣтъ прѣбꙑваѥть. а сѹдище
͞хво ѥже не тъию имать .͞н.
лѣтъ. нъ въ беꙁмѣрьнꙑꙗ вѣ-
кꙑ. продължаѥмꙑ мѹкꙑ
имѣюще не ѹстрашимъ сѧ.
тѣмьже вънидѣмъ ѹꙁъкꙑ-
ими вратꙑ. да широкааго
пѹти ѹбѣжимъ. вѣдѹще
ꙗко сьде вьсе хѹдаꙗ и тьлѣнь-
наꙗ. тамо же вьсе великаꙗ и
нетьлѣньнаꙗ. любо крѣпость
бо кто телесьнѹю имать. не-
дѹгъ ю приѥмлеть. радость
ли. то пеалью приѥмлеть.
красота ли. то старостью при-
ѥмлеть. аще и ѡбильнѣи
трѧпеꙁѣ наслѣдимъ сѧ. то ве-
ерѹ на шьдъшю расꙑповаѥ-
ть сласть. и съ проста нꙑнешь-
нѧꙗ вьсѧ паѹинꙑ сѹть хꙋ-
жьша. и сѣновъ прѣльстьнѣ-
иша. тѣмьже и ͞спсъ блажи-
ть скьрбѧщиихъ ѡ ͞дши. а не
красѧщиихъ сѧ въ сластьхъ.
тѣмьже ѥгда ѹслꙑша авра-
амъ. иꙁлѣꙁи и[ꙁ] ꙁемлѧ. аби-
ѥ иꙁлѣꙁе скоро. иꙁлѣꙁѣмъ
26б
и мꙑ ѿ обꙑьнꙑꙗ ꙁълꙑꙗ лю-
бѣве. да ѹмьртвивъше ѹдꙑ. прѣ-
селимъ сѧ въ вишьнии градъ. ѹ-
дрѹимъ тѣло и поработимъ.
да не ͞дша наша порабощена бѹ-
деть диꙗволѹ. съблажнаѥмꙑ-
ꙗ насъ сласти. ꙗкоже ꙁвѣри диви-
ꙗ ꙗ ѹсъпимъ. вьсегда ѹмьрь-
щвениѥ ͞ісво на телесьхъ своихъ
носѧще. помѧнѣмъ ͞влдкѹ ре-
къшааго. трѣꙁвите сѧ и бъди-
те. никтоже бо лежа съпѧ и хра-
плѧ не бꙑваѥть вѣньанъ. да
не даждь съна своима ѡима.
ни въꙁдрѣмли сѧ вѣждама да
͞спсеши сѧ. акꙑ сьрна ѿ тенета.
ли ꙗко птицѧ ѿ клепьцѧ съхра-
ниши сѧ. бѣжимъ ѹбо ѿ пеа-
ли житиискꙑихъ. и ꙗкоже ѿвь-
ргъше сѧ мира. ниьсоже плъть-
скаго не носимъ. мънога бо ла-
ꙗниꙗ диꙗволѧ сѹть. сѹпьрь-
никъ нашь диꙗвълъ. ꙗкоже ль-
въ ровꙑи ходить ища. не да ѹхо-
пить кого или врѣдить. нъ да
кого насъ пожьреть. бѣгаи лѹ-
кавьствиꙗ диꙗволѧ. и ͞гли ͞гви.
тобою иꙁбавленъ бѹдѹ ѡтъ
искѹшениꙗ. и ѡ боꙁѣ моѥмь
прѣстѹплю стѣнѹ. и не ѹбѣ-
гаи дѣла. да вѣньць ѹлѹи-
ши. кѹпьць не трѹжаѥть ли
сѧ и ꙁнои тьрпить. да ѡбрѧще-
ть имѣниѥ. рать же борющи-
и добльно тьрпꙗть ꙗꙁвꙑ. на
санъ вѧщии. и на ьсть въꙁи-
26в
рающе. ратаи не съжинаѥть снопо-
въ. аще пьрвѣѥ своимъ трѹдъ-
мь не въсѣѥть сѣмене. такоже
и въꙁирающии на ͞нбо. ни въ ь-
то же не мѣнѧть сѹщаꙗ имъ
пеали. нъ благами надѣжѧ-
ми ѹкрѣплѧѥми. тѣмьже
блюдѣмъ присно ающе. къгда
въꙁвратить сѧ женихъ ѿ бра-
къ. рее бо ͞спсъ блаженъ рабъ тъ.
ѥгоже ͞гь обрѧщеть бъдѧща. а-
ще ли же рее наьнеть ͞глати
ꙁълꙑи тъ рабъ. мѹдить мо-
и ͞гинъ прити. и наьнеть бити
клеврѣтꙑ своꙗ. ꙗсти же и пи-
ти съ пиꙗницѧми. придеть
же ͞гинъ ѥго вънеꙁапѹ. въ дь-
нь въ ньже не аѥть. и въ асъ
въ ньже не вѣсть. и протежеть
ѥго. и асть ѥго ѥдинѹ съ лице-
мѣрꙑ положить. да аще ͞глѧи
мꙋдить ми ͞гинъ. пришьдъ-
шю же ͞гинѹ протесанъ бꙑва-
ѥть. намъ же не ающемъ ѥго
никакоже. кацѣхъ мѹкъ не
подѣимемъ. готовомъ ѹбо
намъ достоиномъ бꙑти. на
ѿшьствиѥ сего свѣта. ͞глю-
ще. готово ͞срдце моѥ ͞бже. на
брани бо ѥсмъ въ мирѣ семь. о-
крьстъ неьстивии ходѧть.
грѣшьници налѧцѧють лѹ-
къ. ѡвъ ѿвьрꙁаѥть слѹха на
клеветѹ. дрѹгꙑи же повъꙁню-
каѥть на блѹдъ. дрѹгꙑи же
ѡклеветаваѥть брата. инъ же
26г
на прѣобидѣниѥ и на граблени-
ѥ готовъ. дрѹгꙑи же ноꙁѣ на
ꙁълобѹ движить. ихъже ради
павьлъ въпиѥть. въсприꙗти
велѧ ѡрѹжиꙗ вѣрꙑ. и шлѣмъ
͞спсениꙗ. имьже въꙁможете
вьсѧ стрѣлꙑ лѹкаваго раждь-
женꙑꙗ ѹгасити. прѣпоꙗса-
въше рѣсла своꙗ истїною. ра-
ботаимъ же ͞влдцѣ. колико бо
пострада насъ ради. колико
же юдесъ створи намъ. недꙋ-
жьнꙑꙗ исцѣли. мьртвꙑꙗ
въстави. прокаженꙑꙗ ѡи-
сти. бѣсꙑ прогъна. хромꙑи-
мъ дасть ходити. конььнеѥ
же въсхожениѥ на ͞нбса дарова-
лъ намъ. да добрꙑимъ жити-
ѥмь въ слѣдъ поидемъ ѥго. иде-
же написани ѥсмъ. тѹ ѥсмъ
и дължьни жити. страньни-
кꙑ бо нꙑ и пришьльцѧ нареко-
ша кънигꙑ. акꙑ пьсъ бо сла-
сть ѥсть. аще ю ѿгониши бѣжи-
ть тебе. аще ли ю любиши пае
пристѹпаѥть къ тебѣ. нъ про-
тивите сѧ диꙗволѹ. и ѿбѣ-
жить ѿ васъ. не жидѣте конь-
инꙑ. да не ѹслꙑшимъ ѥже
и богатꙑи ѡнъ ѹслꙑша. вѣ-
дѹще ꙗко сънъ сѹть вьсѧ нꙑ-
нешьнѧꙗ. акꙑ въ гостиньнї-
ци бо на свѣтѣ семь прѣбꙑ-
ваѥмъ. ѿтѹдѹ же намъ и
хотѧщемъ и нехотѧщемъ.
нѹжа ѥсть ѿити. попьцѣ-
27а
мъ сѧ о пѹти. въ ньже нꙑ ѥсть
мало помѹдивъше поити. не
ꙁлатѹ бо ѡтъ насъ ͞влдка хо-
щеть нъ плодѹ. не словесꙑ нъ
дѣлꙑ. не вьсѣмъ бо рее ͞глѧ-
и ми ͞ги ͞ги вънидеть въ ͞црство
͞нбсьноѥ. нъ творѧи волю ͞оца
моѥго. не прѣльщаимъ самї
себе. аще бо и вьсь животъ свои
въ сластьхъ прѣпроводимъ.
ниьтоже то ѥсть противѹ
ѡнѣхъ бесконььнꙑихъ вѣ-
къ. сьде бо и добраꙗ и ꙁълаꙗ ко-
ньинѹ имать. а тамо и жи-
ꙁнь вѣьнаꙗ. и мѹкꙑ бесъ-
мьртьнꙑ сѹть. нъ ͞дша иꙁла-
ꙁить свѣне. таможе нетьлѣ-
ньнѹ въстающю телесе. при-
сно ͞дша въкѹпѣ съ тѣлъмь
горить. небонъ и грѣшьници
въстають бес тьлѧ. не да ьто
приимѹть. нъ да бесъмьрть-
ни въ вѣкꙑ прѣбѹдѹть мꙋ-
ими. аще бо сьде баньскꙑꙗ
горѹщаꙗ. ѹкропьнꙑꙗ те-
плотꙑ не можеть плъть на-
ша тьрпѣти. то камо сѧ дьже-
мъ въ огньнѣи рѣцѣ сѹще.
искѹсити бо ѥсть огневи ко-
гожьдо. аще истоѥ бѹдеть
ꙁлато. подобаѥть бо пеати
опꙑтанѣ бꙑти. ѥда како
скровище окрадено бѹде. до-
стоить бо искѹшенѣ бꙑти
вьсѧкои плъти ͞лви. и нѣ-
сть того иже ѹбѣжить ѹстрь-
27б
млениꙗ сѹдиина. и ꙁавѣта ѥго
нъ обае рееши. како не може дѹ-
ша присно тамо горѣти. ꙗко-
же сьде тѣло лежа въ огньнѣмь
въ огньнѣмь недѹꙁѣ горить.
аще бо сьде прѣнемагающю тѣ-
лѹ. иꙁлаꙁить ͞дша. таможе ѹ-
же непрѣмагающю тѣлѹ.
нѹжа ѥсть ͞дши съ тѣлъмь
горѣти въкѹпѣ. Воле ѥсть ли
нꙑне къто. иже бꙑ хотѣлъ въ
сънѣ мѹимъ бꙑти. сънъ
бо ѥсть нꙑнешьнѧꙗ жиꙁнь.
противѹ бѹдѹщиимъ вѣко-
мъ. донъдеже врѣмѧ имамъ.
придѣте въꙁлюблении. ͞дшевь-
нꙑꙗ стрѹпꙑ сльꙁами ѹвра-
юимъ. ѥда къто васъ нежа-
лостивъ. иже своѥꙗ ͞дша погꙑ-
бающе не плаеть сѧ. иже бо тѣ-
ло кърмить. ͞дшю свою ѹма-
рѧѥть. а пекꙑи сѧ о ͞дши не да-
сть тѣлѹ съдравѹ бꙑти. ка-
къ ѿвѣтъ можемъ въꙁдати.
братиꙗ о ͞дши своѥи къжьдо
риꙁꙑ ѥи бѣлꙑ не могѹще и-
стъкати. рекъше блюсти ѥꙗ
ѿ вьсѧкоꙗ сквьрнꙑ плътьскꙑ-
ꙗ. и монистꙑ ѹкрасити ю.
рекъше добрꙑими дѣлꙑ а не
крадениѥмь ни раꙁбоимь.
ни клеветою ни ꙁавидѣни-
ѥмь. ни похѹлениѥмь. ни рь-
вениѥмь. ни обьꙗдениѥ-
мь. ни пиꙗньствъмь. не
коꙁьлогласованиѥмь. и
Приписка: радуи сѧ ͞мтрь
27в
съпаниѥмь. нъ бъдѣниѥмь
и молитвою главѹ ѥи пома-
ꙁати. рекъше ͞млстꙑню съ-
творити. и ѥже подати ѹбо-
гꙑимъ. не юже грабѧще нъ
ѿ своѥго трѹда и пота. каꙗ
бо ͞млстꙑни ѥсть. сиротѹ
съвлааще сиротѹ же ѡдѣ-
вающе. сего ꙗꙁвѧющю пеа-
лию. а оного цѣлѧще и веселѧ-
ще. въдовицю ѡбидѧще. въ-
довицю же веселѧще. тѣмьже
прилежимъ братиѥ ѡ своѥи
͞дши. въ мало врѣмѧ плаи-
мъ сѧ. да въ вѣкꙑ въꙁдрадꙋ-
ѥмъ сѧ. плаемъ сѧ не о мрь-
твꙑихъ. нъ сами себе дѣлма
помѧнѣмъ братиꙗ ꙗко врѣ-
мѧ съкращено ѥсть. и сѹди-
ще при двьрьхъ ѹже. аще бо бꙑ
и дале того бꙑло. и тако не до-
стоꙗше намъ лѣнити сѧ. а по-
неже блиꙁъ ѥсть. то пае го-
товомъ намъ лѣпо ѥсть бꙑ-
ти. нощь ѹспѣ. рекъше жити-
ѥ наше. ноще бо ѥсть житиѥ
се наше. ниьтоже бо ѥсть свѣ-
не съновъ наше житиѥ. ни-
комѹже бо не достоить съпа-
ти ͞слнцѧ ꙁьрѧщѥ. раꙁбоини-
къ не иска дълга врѣмене на
покаꙗниѥ. такоже и мѹ-
еници въ ѥдинъ асъ вѣнь-
ани бꙑша. аще и беꙁмѣрь-
нꙑими грѣхꙑ съгрѣшихо-
мъ. то не моꙁѣмъ ѿаꙗти
27г
себе. нѣсть бо толь тѧжько ѥже ѹ-
молити ͞ба. ꙗкоже ꙁъло падъши-
мъ намъ не въстати. ьто бо не
не творимъ ѡтъвьрнь. аще тѣ-
ло наше въпадеть въ ꙗꙁю. то вра-
евъ ищемъ бꙑлиꙗ просимъ.
вьсе ѹгодиѥ ѥмѹ творимъ.
тъщащии сѧ да исцѣлимъ бо-
лѧщии ѹдъ нашь. ͞дши же на-
шеи стражющи. не можемъ по-
не малꙑ процѣлити ѥꙗ. аще
бо ю исцѣлимъ отъ недѹга
грѣховьнааго. то и сьде пожи-
въше. и тамо полѹимъ вѣ-
ьнаꙗ ͞блгаꙗ. въ неже бѹди
въселити сѧ намъ. о ͞хѣ ͞ісѣ ͞ги
нашемь. ѥмѹже слава съ ͞оць-
мь и съ прѣ͞стꙑимь ͞дхомь нꙑ-
не и присно и въ вѣкꙑ вѣкꙑ <
иѡана. ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слоⷡ. ѿ ѥуангель-
скꙑихъ и ѿ инѣхъ ѹкаꙁании <
Оубоимъ сѧ ѹбо могѹщааго
͞дшю и тѣло погѹбити въ
гѣѡнѣ. даже врѣмѧ не приде-
ть мѹкꙑ. придѣте въвьрꙁѣ-
мъ сѧ въ пѹинѹ щедротъ
͞бжии. съ ͞двдъмь ͞глюще иꙁмꙑ-
ѥши мѧ и пае снѣга ѹбѣлю сѧ.
стоить ͞блгꙑи пастѹхъ. исхꙑ-
тити нꙑ хотѧ иꙁ ѹстъ львовъ.
даже насъ не пожьреть. въпиѥ-
ть бо ͞гь къ намъ ͞глѧ. аще ьто
съгрѣшилъ ѥси. къ томѹ не
прилагаи. ѥда падꙑи не въ-
станеши. или ѿвращаꙗи сѧ
не въꙁвращаѥть сѧ. въꙁвра-
28а
тите сѧ ͞снове ѿстоꙗщии. и аꙁъ
рее исцѣлю съкрѹшениꙗ ваша.
нелъживъ бо ѥсть ͞глѧи. не при-
дохъ бо сѹдитъ мирови. нъ да
͞спсѹ вьсего мира. не хощеть бо
съмьрти грѣшьникомъ. не
тако бо раитель блѹдьнъ ра-
ить свою хоть. ꙗкоже ͞бъ ка-
ющаꙗ сѧ приѥмлеть ͞дша. и-
же блѹдивъше въꙁвращаю-
ть сѧ. тако бо ѥсть ͞лколюби-
ѥ ͞бжиѥ. ни ѥдиного же ѿ себе
въꙁвращаѥть. нъ вьсѣмъ рꙋ-
кѹ простираѥть. многашь-
дꙑ бо ꙗꙁвьнꙑи гнѣваѥть
сѧ на враа не могꙑи бꙑль-
нꙑꙗ лютости тьрпѣти.
враь же не ѿстѹпаѥть нъ
бꙑлиꙗ кладеть. то кольми
пае ͞дшевьнꙑи враь нашь.
тъию не ѿаимъ себе. и бо-
рьць бо мъногашьдꙑ падъ по-
слѣдь вѣньанъ бꙑсть. и вои-
нъ ꙗꙁвьнъ бꙑвъ. и пакꙑ и-
ꙁвраеванъ бꙑсть. и кѹпь-
ць мъногашьдꙑ погрѣшивъ
пакꙑ обогатѣѥть. и по бѹри
тои оживеть. ѥда ли самъ съ-
готовалъ огнь. ни ѹбо. нъ дї-
ꙗволѹ и ͞англомъ ѥго. не ͞гли
не могѹ покаꙗти сѧ. нъ аще
не можеши бꙑти ͞слнце. бѹ-
ди понѣ ꙁвѣꙁда. ѹне имѣ-
ти поне мало исправлениꙗ.
неже ниьсоже имѣти. аша
бо стѹденꙑ водꙑ порѹаѥ-
28б
ть тѧ ͞гви. ѥже посѣтити ѹбо-
гꙑихъ. и тьмьниьнꙑихъ.
тѣмьже мало потрѹдимъ
сѧ врѣмѧ. да не ѿ вѣьнꙑи-
хъ ͞блгъ ѿпадемъ. аще бꙑ и
достоꙗло намъ тьмами съ-
мьрть подъꙗти. да ѹꙁьри-
мъ ͞хса грѧдѹща въ славѣ сво-
ѥи. петръ бо малѹ ꙁарю сла-
вꙑ ѥго ꙁаꙁьрѣвъ ͞глаше. до-
бро намъ сьде бꙑти. ьто ѹ-
бо мъ реемъ. ающе вьсего
видѣти ѥго. воле ѹбо аще тѧ
бꙑ къто поꙁъвалъ въ ͞црство
по пѹти же бꙑти брѣꙁи бꙑ-
ли лютии. и стрьминꙑ и трꙋ-
дъ великъ. не бꙑ ли всего прѣ-
страдалъ хотѧ столѹ томѹ
и санѹ. не рьци ѹбо съгрѣши-
хъ да не могѹ сѧ въꙁвратити
къ ͞бѹ. ͞двдъ паде иногда нъ
пакꙑ въста. и помощьникъ
бꙑ онъ и доселѣ вънꙋкомъ сво-
имъ. аще бо нꙑ ꙁапѧлъ диꙗвъ-
лъ. то пакꙑ ѹкрѣпльше сѧ ста-
немъ. и прииметь бо насъ съ-
рѣтъ ꙗко блѹдьнааго ͞сна.
и мѹдрꙑи бо соломонъ дѣти
въскърмивъ. и ͞црь сꙑ. и вино-
градꙑ насадивъ. и домꙑ съ-
ꙁьдавъ. и вьсе ѹстроивъ до
коньца. и расмотривъ рее.
сѹѥтиѥ вьсе сѹѥтию бѹди.
ьто же сѧ поꙁдимъ нъ подви-
гнѣмъ сѧ. даже не варить на-
съ блѹдьницѧ и мꙑтарь въ
28в
͞црство. послюшаи бо колико ти
ѥсть раꙁлиьнꙑихъ бꙑли-
и ͞дшевьнꙑихъ. ахаавъ ѹми-
ливъ сѧ приѡбрѣте ѿрадѹ.
нинеѹгитене постъмь гнѣ-
ва ͞бжиꙗ гонеꙁоша. валтаса-
ръ ͞млстꙑнею иꙁбꙑ. блѹдь-
ницѧ сльꙁами ͞влдкѹ ѹмо-
ли. павьлъ исповѣдаꙗ грѣхꙑ
ѹитель кающиимъ сѧ бꙑ-
сть. раꙁбоиникъ вѣровавъ
въсели сѧ въ породѹ. сиꙗ пла-
стꙑрѧ приимъше стрѹпꙑ
грѣховьнꙑꙗ ѹвраюимъ.
видиши ли колико бꙑлиѥ створилъ намъ
враь. аще не хощеши милова-
ти ꙗкоже и валтасаръ. поне
ꙗкоже ахавъ ѹмили сѧ. аще
не можеши постити сѧ. ꙗко-
же и нинеугитѧне. поне ꙗко-
же блѹдьницѧ сльꙁами грѣ-
хꙑ си ѡтъмꙑи. тъию при-
бѣжи въ милость. ͞глѧ съ да-
вꙑдъмь. помилѹи мѧ ͞бе
по велицѣи ͞млсти твоѥи. тъ-
ию обнажи врѣдъ и рьци. по-
милѹи ми ͞дшю и тѣло. по-
милѹи мѧ сьде. и въ бѹдѹ-
щии вѣкъ помилѹи мѧ. вѣ-
си бо немощь рода ͞лвьска-
го. ꙁѣло хощеть твоѥмѹ
͞спсению враь. аще не има-
ши имь кѹпити ͞црства бо-
жиꙗ. то не ищи иного вѧщь-
ша. нъ ѹстави ꙗꙁꙑкъ твои
ѿ ꙁъла. и ѹстьнѣ твои не ͞гле-
28г
та льсти. и довълѣѥть ти на спа-
сениѥ. нъ аще сѧ ѥси постилъ то
не раꙁвелиаи сѧ. аще помило-
валъ ѥси то не раꙁгърди сѧ. нъ по-
мꙑсли бѹдеши ли ьто притѧ-
жалъ постѹ мимошьдъшю.
ѥда бѹдеши тако иꙁлѣꙁлъ ꙗ-
ко и вълѣꙁъ. смотри кꙑи грѣ-
хъ ѿвьрглъ бѹдеши. имь ли
ѹнии бꙑсть. или коѥ исправле-
ниѥ притѧжалъ ѥси. прѣста-
лъ ли бѹдеши ѿ гнѣва. или ѿ
клеветꙑ. или ѿ клѧтвꙑ. или
ино ьто добро створилъ ѥси. а-
ще ли тъию ѿ брашьна алка-
лъ ѥси никѹюже польꙁѹ съ-
творилъ ѥси неꙗдꙑи. ѥда ре-
еть ти ͞гь. моглъ ѥси пости-
ти сѧ. а по ьто съ врагꙑ свои-
ми нѣси сѧ съмирилъ. по ь-
то прѣбꙑсть ꙁависть и вражь-
дѹ имѣꙗ. или по ьто сѧ ѥси
раꙁгнѣвалъ на ѡскрьбльша-
аго тѧ. не тъию же то нъ и гнѣ-
въ дьржѧ прѣбꙑлъ ѥси. ѥгоже
ниьтоже нѣсть горе. створи-
вꙑи бо блѹдъ. или любодѣꙗни-
ѥ. въ ѥдинъ асъ створилъ ѥсть.
и прѣсталъ ѿ похоти. а дьржаи
гнѣвъ и въ нощи и въ дьни. и въ
вьсѧ асꙑ грѣхꙑ творить. аще
си вьсѧ напишеши на ѹмѣ сво-
ѥмь. никакоꙗже мѹкꙑ не прї-
имеши. тѣмьже даже въ ꙗмꙋ
пагѹбꙑ не въпадемъ сѧ. ѹбѣ-
жимъ толицѣхъ грѣховъ. по-
29а
мꙑслимъ ꙗко никътоже насъ
не можеть иꙁбꙑти ѿ мѹкъ
тѣхъ. ни моиси. ни нои. ни да-
нилъ. ни самъ авраамъ странь-
нолюбьць не испросить насъ ѿ
мѹкъ тѣхъ. мꙑ же вьсѧкоꙗь-
скꙑ поьтени ѿ него не можъ-
мъ ѥмѹ ни толикꙑ ьсти въ-
ꙁдати. ѥликѹже раби господь-
мъ творѧть. ни ѥликѹ вельмо-
жѧ кнѧꙁемъ. ни ѥликѹ дрѹꙁи
дрѹгомъ въꙁдаѥть. съ колице-
мь бо прилежаниѥмь и любъ-
вию съ дрѹгъмь бесѣдѹѥмъ.
͞ба же молѧще ѡ грѣсѣхъ своихъ.
ѹстꙑ молимъ а ѹмъ нашь и-
нѹде парить. аще облиить на-
ша глѧданиꙗ. ꙗже творимъ
на южихъ лицихъ. и блѹдь-
нꙑꙗ похоти. то мощи ли наь-
немъ поне ꙁинѹти. аще ли и
тъщесловиѥ творимъ. молѧще
сѧ и постѧще и ͞млстꙑню творѧ-
ще. воле можемъ ли поне ꙁьрѣ-
ти на ͞нбо. аще ли лѹкавьствъ-
мь къ братѹ бесѣдѹѥмъ. ѡтъ-
стѹпльше же ѥго. клевещемъ
на нь. какоꙗ мѹкꙑ не прии-
мемъ. аще же опꙑтаѥть ꙗко-
же творимъ въ пѣнии стоꙗще.
ино бо кънигꙑ къ намъ бесѣдꙋ-
ють. мꙑ же то ѡставльше съ кле-
врѣтꙑ бесѣдѹѥмъ. да какоꙗ
мѹкꙑ не имамъ подъꙗти.
тѣмьже да имамъ на памѧ-
ть вьсьгда геѡнѹ. того ради
29б
бо ти прѣдълагаѥть мѹкѹ. да
ѹбѣжиши бѣдꙑ тоꙗ. аще ти ре-
еть пости сѧ. то тꙑ немощь прѣ-
дълагаѥши. аще ти рееть ми-
лѹи. то нищетѹ иꙁвѣщеваѥ-
ши. аще ти рееть ходи въ ͞цркве
то пеали и непраꙁдьньства прѣ-
дълагаѥши. и аще ти рееть не
гнѣваи сѧ. ьто можеши рещи
противѹ томѹ. идеже ни не-
дѹгъ трѣбѣ ни нищета. ни грꙋ-
бость ни непраꙁдьньство. ни-
ьтоже бранить творити добра-
аго съмирениꙗ. тѣмьже не по-
каꙗвъ сѧ о грѣсѣхъ. како може-
ши на ͞нбо рѹцѣ въꙁдѣти. како
ли ꙗꙁꙑкъмь двиꙁати. како
просити грѣхомъ отъпѹщени-
ꙗ. обидѣнъ ли ѥси. облихованъ
ли. ꙁъло ли ѥси слꙑшалъ. пако-
сть ли приꙗлъ. хѹлѹ ли. срамъ
ли. ѹкорениѥ ли. то пожьди сѹ-
дию. и томѹ и прѣдажь. аще бо
раба тꙋждаго ꙁъло створивъша-
аго ти. нъ ͞гинѹ ѥго приповѣ-
даѥши. то кольми пае досто-
ить порѹити и ͞бѹ. постилъ
ли сѧ ѥси ѿ брашьна. блюди кꙑ-
и грѣхъ ѿмꙑлъ ѥси. имь ли
бꙑсть ѹнии. коѥ ли исправле-
ниѥ притѧжа. вѣси бо ꙗко прѣ-
дъ сѹдиѥю нꙑ ѥ стати. идеже
ниьтоже не ѹспѣѥть ꙗꙁꙑ-
къ хꙑтръ. и помощьници не
помогѹть. истои стрѹи
сльꙁьнꙑꙗ. противѹ съгрѣше-
29в
ниѥмъ. аще малꙑ съгрѣшилъ ѥ-
си. мало ти сльꙁъ довълѣѥть.
аще ли и вельми съгрѣшилъ ѥси.
довълѣѥть ти и тѹ мало сль-
ꙁъ. нъ ѿ ͞срдца кающю ти сѧ пла-
и же и ꙁа дрѹга съгрѣшьшаго.
покаимъ сѧ даже двьри не ꙁа-
творѧть сѧ. идеже грѣхъ тѹ
бѹди и покаꙗниѥ. идеже ꙗ-
ꙁва тѹ бѹди исцелениѥ. иде-
же падениѥ тѹ бѹди въста-
ниѥ. и ѹклѣплениѥ (sic). тѣмьже
мьнѧи сѧ стоꙗти да съблюде-
ть сѧ вьсѧьскꙑ. попълꙁꙑи сѧ
да тъщить сѧ въстати. съпа-
дꙑи сѧ да не лежить. рее бо да-
вꙑдъ. въꙁдрѣꙗнъ въспѧти-
хъ сѧ пасти. и ͞гь подъꙗтъ мѧ
и падъшемѹ бо ѥсть ͞лколю-
биѥ. нъ блюди да не ѡслабѣѥ-
ши. съ сѹпьрьникъмь бо ходи-
ши вꙑинѹ. плъть бо воюѥть
на ͞дха. и ͞дхъ на плъть приꙗ и
сѹпьрникѹ своѥмѹ. донъ-
деже ѥси на пѹти съ нимь. ре-
къше въ житии семь. ѡшьдъ-
шю бо ти ѿсѹдѹ. нѣсть ти ѹ-
же врѣмени покаꙗнию. нъ блю-
ди да тебе не прѣда сѹпьрни-
никъ сѹдии. а сѹдии слѹга-
мъ мѹитель намъ силамъ
и въвьрженъ бѹдеши въ ть-
мѹ кромѣшьнюю. донъде-
же даси послѣдьнѧꙗ конъ-
драта. не тъию ѡ дѣлѣхъ нъ
и ѡ мꙑсльхъ сѹдъ приимемъ.
29г
си ѹбо вѣдѹще помоꙁѣмъ самі
себѣ. ͞глюще съ ͞двдъмь. не прѣ-
дажь мене ѡбидѧщимъ мѧ
бѣсомъ. ти бо поѹщають нꙑ
въ грѣхъ. и ти иже пакꙑ клеве-
тьници бꙑвають. не ѥдинъ
диꙗволъ на нꙑ ѹста ѿвьрꙁа-
ѥть. нъ и сами бѣси ͞глюще не
мꙑ ли ти бѣхомъ слѹгꙑ. въ
гнѣвании и въ блѹдѣ. и въ кле-
ветѣ ѥже на братию. и въ пиꙗ-
ньствѣ. и въ гнѣводьржании.
ѹбоимъ сѧ ѡного дьни. въ нь-
же и наша мꙑсли на нꙑ бѹ-
дѹть лющьши клеветьници.
нъ не дождѣмъ обидьливꙑ-
ихъ послѹхъ. нъ варьше ѹмо-
лимъ ͞влдкѹ. аще и немощь-
на ѥсть плъть ꙗже носимъ. нъ
сильнъ ѥсть иже можеть на-
мъ помощи. любити ти до-
стоить ͞влдкѹ. по вьсѧ дьни
готовъ бѹди на сърѣтениѥ.
да ѹслꙑшиши въниди въ ра-
дость ͞га своѥго. вѣдѣти досТо-
ить како блюсти сѧ лѹкава-
аго. аще бо рекъшю ͞бѹ ꙗко не
косни сѧ иѡвѣ. диꙗвълъ же
настоꙗше ниꙁъ поврѣщи ѥго
хотѧ. кольми пае нагъ имѣ-
ꙗ подъ рѹкою своѥю. побиѥть
ꙗкоже хощеть. рее бо иꙗковъ
аꙁъ бѣхъ въ дьне горꙑ иꙁноси-
мь. и въ нощи томимъ мраꙁъ-
мь. и сънъ не нахожаше на о-
и мои. по ьто же и бъдѣни-
122а
ѥ ѥго толико бѣаше. не да ли
ни ѥдиного же овьа иꙁѣде-
но бѹдеть ꙁвѣрьми. аще ѹ-
бо толико прилежаниѥ ѡ ско-
тѣ бꙑсть. то кацѣмъ досто-
ить бꙑти пекѹщиимъ сѧ
о словесьнѣи ͞дши. ͞дша бо ѥ вь-
сего мира ьстьнѣиши. тоꙗ
дѣлма стрⷭтьникъ иꙗковъ.
камꙑкъ въꙁглавии си пола-
гаше съпѧ. тѣмьже и лѣстви-
цю ѹꙁьрѣ досѧжющю до ͞нбсе
и ͞англꙑ въсходѧща. и ниꙁъ-
ходѧща въꙁносѧще же моли-
твꙑ наша. ниꙁъносѧще же
дарованиꙗ ͞хсова. не маꙁа-
ше сѧ вонѧми стрⷭтьникъ блꙋ-
дьнꙑихъ бо таково ѥсть тъ-
щаниѥ. нѣсть бо ниьтоже
ꙁълѣѥ ͞дша неистꙑ. тѣмь-
же жестоко житиѥ достоить
волити. а не въ сластьхъ сѧ ка-
лѧти грѣховьнꙑихъ. повѣ-
жь ми каковѹ сласть има-
ть съпаниѥ на ѡдрѣ слоновѣ.
аще и посрѣбренъ бѹдеть ли-
ше ꙁемленѹю пеаль. и вꙑ-
шьнии гнѣвъ на сѧ влѣкꙑи.
ини бо наши грѣси понѣ ма-
лѹ сласть имѹть. а ѥже съпа-
ти на срѣбрьнѣ одрѣ. кѹю и-
мать красотѹ. тѣмьже и про-
рокъ ѹкарѧꙗ таковꙑꙗ ͞гла-
ше съпѧщии на ѡдрѣхъ сло-
новꙑихъ. и кърмѧщии сѧ на
ложихъ своихъ ꙁълѣ. хощеши
122б
ли видѣти одръ ͞црскꙑи пълнъ до-
брꙑꙗ дѣтели. вижь одрѣ ͞двдо-
въ. на немьже лежаахѹ акꙑ
бисьрьѥ сльꙁꙑ прⷪра. и о вьсѧ дь-
ни напаꙗюща. ꙗже и въ нака-
ꙁании наша написанꙑ бꙑшꙗ
по стопамъ. тѣхъ бо послѣдо-
вавъше можемъ ѹбѣжати бꙋ-
дѹщааго сѹда. тѣмьже прѣ-
же тьржища того варьдна ѿло-
жимъ прѣгрѣшениꙗ наша.
тамо бо не имаши власти имѣ-
ти покаꙗнию. готовомъ бо на-
мъ велить присно бꙑти. тѣмь-
же и беꙁвѣстьно поставилъ.
исхожениѥ наше ѿ житиꙗ се-
го. вѣдѣ ꙗко вельми погасосте
мъланиѥмь. присно бо ѹмъ
вашь пеальнъ бꙑваѥть. ѥ-
гда о сѹдѣ къ вамъ бесѣдѹ-
ѥмъ. обае на великѹ бꙑ по-
льꙁѹ ѥсть. ꙗро бо и богатꙑ-
и ѡнъ облиенъ бꙑвалъ. а не
тамо ꙗꙁꙑкъмь ѹгараꙗ. и
каплѧ водьнꙑꙗ просѧ. въсхо-
тѣлъ ли ѥси ͞двьствѹ. то съблю-
ди ꙁаповѣди и ͞бъ подасть ти
ѥ. аще бо ͞глеши молѧ сѧ. съхра-
ни мѧ ͞ги ꙗко ꙁѣницю ѡка. ре-
еть ти и ѡнъ. съхрани моꙗ
ꙁаповѣди и поживеши. ꙗꙁꙑ-
къ твои да ͞глеть сѹдъ. ниь-
тоже беꙁѹмьна не испѹщаꙗ.
ни ѿ гнѣва ни ѿ пеали. ни ѿ
иноꙗ никоѥꙗже стрⷭти. нъ па-
е вѣщаꙗ ѡ тѣхъ мѹкахъ.
122в
асто бо ꙗ поминаꙗ ѹнии се-
бе бѹдеши. вьсьгда ꙁаконъ
͞бжии въ ѹстѣхъ твоихъ бꙋ-
ди. аще и видиши кого добрѣ
живѹща или питающа сѧ.
или ͞црствѹюща. вѣдꙑи бѹ-
ди ꙗко и сѣно скоро исъхнеть.
ѡнъ да наслажаѥть сѧ вьсѧко-
го ѡбилиꙗ. а тꙑ съ владико-
ю наслади сѧ. многꙑ бо ѿ дѣ-
въ мѹкѹ въꙁлюбиша приꙗ-
ша. аще же онꙑ съмьрти небрѣ-
гоша женꙑ сѹща. а тꙑ мѹ-
жь сꙑ не можеши ли прѣдолѣ-
ти похоти. достоить ти ѹмь-
ртвити ѹдъ. не тъию ѡтъ
блѹда. нъ и ѿ ꙗрости и ѿ гнѣ-
ва ѹдьржати сѧ. ꙗꙁꙑкъ ти мѣ-
рѹ да имать. блюди да не пь-
рвѣѥ врѣмене ѡсѹдить тѧ сво-
ꙗ съвѣсть. пришьдъши бо съмь-
рти. вьсѧ и добраꙗ и ꙁълаꙗ ꙗвѣ
бѹдѹть. аще бо сьде не хощемъ
ни ѥдинѣмь ͞лвцѣ срамити
сѧ. то коликъ стѹдъ приимемъ.
прѣдъ толицѣми тьмами ͞а-
нглъ и ͞арханглъ. іѡанъ истъ
бѣ того ради и на пьрсьхъ ͞гнехъ
въꙁлеже. хотѧщиꙗ ͞дша въне-
вѣстити сѧ ͞хви. дължьна ѥсТь
истотѹ великѹ хранити. да
ѿ плода дрѣво ꙁнаѥмо бѹде-
ть. поминаи вьсьгда гърдꙑи
͞днь. блюди же да не погꙑбне-
ши ꙗꙁꙑкъмь. ꙗꙁꙑкъ бо ѡ-
сквьрнѣѥть вьсе тѣло. теле-
122г
си же осквьрненѹ. нѹжда ѥсть
и ѹмѹ сквьрнавѹ бꙑти. трѣ-
бѣ ти ѥста крилѣ. тѣмьже аще
не имаши ѥю. то беꙁ ѹма порѹ-
аѥши сѧ. хощеши ли на ͞нбо въꙁи-
ти. то истьни плъть. да льгъкъ
бѹдеши въꙁлѣтѣти. конь а-
ще сѧ обьꙗсть бърꙁо не рищеть.
похотьмъ ѡдолѣи. молитвꙑ
постъ полагають тꙑ. аи всегь-
да ͞влдкꙑ грѧдѹща. аще бо ͞глѧ-
и мѹдить ми ͞гь. протесанъ бꙑ-
ваѥть. то мꙑ не ающе ѥго ни-
какоже. ьсо не подъимемъ. хо-
щеши ли ͞хви подобити сѧ. и по
стопамъ ѥго ходити. ѹꙁъка
ѥсть двьрь. и правьдьнꙑи тъи-
ю проходѧть сквоꙁѣ нѧ. послѹ-
шаи данила ͞глюща. аꙁъ дани-
лъ сѣтѹꙗ бѣхъ. и три недѣлѧ
хлѣба не ꙗхъ. и вино не въниде
въ ѹста моꙗ. иѡанъ въ пѹстꙑ-
ни живꙑи. не имѣꙗ нивꙑ ни
винограда. нъ неѹгасаꙗи свѣ-
тильникъ бѣꙗше. варивъ по-
двиꙁаи сѧ. добрꙑимъ подви-
гъмь. и подвиꙁѣхъ ꙁьрѧ по-
бѣдꙑ. и въ побѣдѣ вѣньцѧ ꙁьрѧ
въ вѣньци вѣньцюдателѧ. и
того ѥдиного ꙁнаꙗ. да ѡблю-
даѥть сѧ теениѥ твоѥ. стра-
шьно бо ѥсть въпасти въ рѹ-
цѣ ͞бѹ живѹ. тѣмьже прине-
сѣмъ сами сѧ жьртвѹ живѹ.
ꙗкоже пишеть. не ѡгньмь
нъ дълготьрпѣниѥмь. прѣ-
123а
тьрпѣвꙑи до коньца ͞спсенъ бꙑ-
ваѥть. и пакꙑ ѹтрѹдивъ сѧ до
коньца въ вѣкꙑ бѹдеть живъ.
тѣмьже тьцѣте добрѣ да пости-
гнете. нѣсть бо не мала бѣда и-
сповѣдавъше тоже не съхранитї.
да накаꙁаи си око и ꙗꙁꙑкъ. ѹбꙋ-
ди си ѹмъ. на брашьнѣ не облишь-
ствѹи. око имѣи ѹбо ͞млстивь-
ноѥ. съдравоѥ вѣрꙑ. николиже
не ꙁабꙑваи страшьнаго сѹди-
ща. Си вьсѧ мала сѹть ͞глюще.
велика же исправлѧюще. тѣмь-
же достоить молити сѧ. да аще
къто недѹгѹѥть. да исцѣлѣ-
ѥть. аще ли съдра[въ] ѥсть. да прѣбѹ-
деть блюдꙑи сѧ. да не ѿпадеть
добро бо ѥ и въ ͞дне и въ нощи бесѣ-
довати съ ͞бмь. къто мꙑшлѧꙗ
стоꙗти прѣдъ ͞бмь. съгрѣшаѥ-
ть коли. тѣмьже да не ꙁабꙑти-
ѥмь прѣвъꙁидеть грѣхъ. поми-
наи рекъшаго непрѣстаньно мо-
лите сѧ. добро ти ѥсть ͞млтва ꙗ-
же ѹстꙑ. нъ пае добрѣѥ мало-
мощьми. ѥ ли дѣло бо ти бꙑва-
ѥть къ ͞бѹ. поминаи ѥже ѹмре-
ти. ѹмьртвѣи ѹдꙑ своꙗ. дь-
нь бо ͞днь ꙗко тать придеть. аще
бо пришьдъшемъ тѧжющимъ
͞дшю твою наьнеши ͞глати. ѡ-
ставите мѧ да сѧ поижю ми-
лостꙑнѧ да створю. да сѧ пока-
ю. рееть ти ͞влдка не ͞глахъ ли
ти. помилѹите да помилова-
ни бѹдете. покаите сѧ прибли-
123б
жи бо сѧ ͞црство ͞нбсьноѩ. не слꙑша
ли павьла ͞глюща. донъдеже врѣмѧ
имамъ. дѣлаимъ доброѥ. нѣсть
бо дълго врѣмѧ се хотѧщемѹ спа-
сти сѧ. раꙁбоиникъ бо не въ дълго
врѣмѧ ͞спсе сѧ. нъ вѣровавъ тъи-
ю. неконьаѥмоѥ скровище црⷭь-
ства приѡбрѣте. ͞стии ͞мнци ѥ-
динѣмь асъмь оправьдани бꙑ-
ша. они кръвь свою пролиꙗша. а
тꙑ въ кръве мѣсто сльꙁꙑ проли-
ваи. нелъживъ ѥсть ͞глѧи. хощю
да вьси ͞спсени бѹдѹть. не тъи-
ю бо ͞стꙑими книгами ѹить
нꙑ. къто бо бъдѣвъ пакость при-
ꙗтъ коли. пастѹси бо и вълко-
мъ не находѧмъ блюдѹть ста-
до. пьси присѣдѧть аще и ꙁвѣрь
не пристѹпаѥть. не творить бо
никоѥꙗже пакости ꙁъло стра-
даниѥ. аще мьнимꙑꙗ съгрѣ-
шьше малꙑ. не моꙁѣмъ мала-
го поꙁьрѣти. аще ли то скоро прѣ-
ꙁьрѣно бꙑвъ то велиѥ бꙑваѥть.
ꙗко бо и риꙁа аще наьне дъра-
ти сѧ. и небрѣгома бꙑвъши.
вьсѧ раꙁдереть сѧ. си ѹбо помꙑ-
шлѧюще. не моꙁѣмъ николи-
же съгрѣшати. о малꙑихъ да
не въ великꙑꙗ въпадемъ сѧ.
и тѹ бꙑвъше не моꙁѣмъ нена-
аꙗти сѧ. ненааꙗниѥ бо въ
глѹбинѹ грѣховьнѹ ниꙁъ-
водѧ осквьрнѧѥть. ꙗкоже и въ-
падъшии сѧ въ кладѧꙁь не ѹдо-
бь иꙁлаꙁѧть. нꙑ иниимъ сѹ-
123в
ть трѣбѣ. иже ꙗ иꙁвлѣкѹть. та-
коже и шьдꙑи въ глѹбинѹ грѣ-
ховьнѹю. нъ ниꙁъпѹстимъ ꙋ-
бо ѹжа къ таковꙑимъ. и иꙁвле-
цѣмъ ꙗ. пае же не тѣхъ тъи-
ю. нъ и насъ самѣхъ. не хощеть
бо ͞бъ съмьрти грѣшьнии. нъ
пае въꙁвратити сѧ и жити ѥ-
мѹ. никътоже ѹбо не моꙁи
ненааꙗти сѧ. неьстивꙑи бо
дошьдъ въ глѹбинѹ ꙁълъ не
брѣжеть. тѣмьже не множь-
ство грѣховъ творить ненаа-
ꙗниѥ. нъ волѧ неьстивааго.
аще ѹбо и вьсѧкѹ ꙁълобѹ съко-
ньаѥши. то покаиа сѧ. ͞лколю-
бьць бо ѥсть ͞бъ и ͞спсению наше-
мѹ хощеть. аще бо бѹдѹть ре-
е грѣси ваша ꙗко прощь. акꙑ
сънѣгъ ѹбѣлю ꙗ. да не моꙁѣ-
мъ ѹбо ненааꙗти сѧ. нѣсть
бо тако люто ѥже пасти сѧ. ꙗко
ѥже падъше не въстати. нѣсТь
бо то люто ѥже ꙗꙁвѹ приꙗти.
ꙗкоже ѥже ꙗꙁвѹ приимъше
не хотѣти иꙁвраевати сѧ. къ-
то бо похвалить сѧ исто имѣ-
ти ͞срдце. или къто дьрꙁнеть ре-
щи истъ ѥсмь ѿ грѣха. си же
͞глю не да слабѣиша вꙑ ство-
рѹ. нъ да въꙁбраню въ нена-
аꙗниѥ въпадати. хощеши
ли ѹвѣдѣти коль ѥсть ͞блгъ
нашь ͞влдка. въꙁиде мꙑтарь
тьмами ꙁълъ пълнъ сꙑ. и ре-
е тъию оцѣсти мѧ. и съниде
123г
оправьданъ. ьто тъьно тако-
го ͞лколюбиꙗ и ͞млсрдиꙗ. мꙑ
же понѣ дрѧхли поидѣмъ. нъ мꙑ
того не творимъ. тѣмьже ͞ба ра-
ꙁгнѣваѥмъ пае. къто бо коли
насъ поскьрбѣ грѣхъ ради. къто
ли въꙁдъхнѹ. къто ли по пьрсь-
мъ ѹдари сѧ. къто попеклъ сѧ.
мьню аꙁъ ꙗкоже ни ѥдинъ же.
нъ прѣмъногꙑ дьни плають
сѧ ͞лвци ꙁа ѹмирающаꙗ. и ꙁа
погꙑбѣль имѣниꙗ. ͞дшю же
гѹбѧще по вьсѧ дьни. понѣ на
ѹмъ сѧ того не наносимъ. да
како ѹбо имаши ͞ба ѹмоли-
ти. ѥгда ни понѣ съвѣси ꙗко
съгрѣшилъ ѥси. аще бо бꙑхо-
мъ тѹжили о грѣсѣхъ наши-
хъ. и въꙁдъхнѹли о беꙁакони-
ихъ. неьтоже не бꙑ насъ оскь-
рбило въ пеали сеи. нъ вь-
сѧка слабость ѿбѣгла бꙑ ѿ на-
съ. и велико добро бꙑхомъ при-
обрѣтали съ исповѣданиѥмь
ѥже не ѹтомити сѧ пеалию
житиꙗ сего. ни радостьми
велиати сѧ житиискꙑими.
Съмотри же ьто къ ѥремии
рее ͞бъ. нѥ видиши ли ьто си-
и творѧть. ͞оци ихъ огнь гнѣтѧ-
ть. а ͞снове ихъ съмирають (sic) дъ-
рва. и женꙑ ихъ въливають ло-
и. боꙗти сѧ ѹбо ѥсть намъ. ѥ-
да и ѡ насъ ьто таково реено
бѹдеть. не вижю бо васъ нико-
гоже ищюще ͞хсова. нъ вьси къ-
124а
жьдо своѥго. ͞снове ихъ въ кръвь
текѹть. ͞оци ихъ на лихоима-
ниѥ. и на раꙁграблениѥ. женꙑ
ихъ въ житиискꙑꙗ славꙑ. не
тъию въꙁбранѧюще мѹже-
мъ. нъ пае ꙗ поѹающе. ста-
ни бо на пѹти. виждь же идꙋ-
щиихъ на търгъ. и въпроси и-
хъ ьго ради текѹть. и не ѹꙁь-
риши ни ѥдиного ͞хвьнꙑи-
хъ дѣлма вещи текѹща. нъ вь-
сѣхъ плътьскꙑихъ ради тъща-
ща сѧ. доколѣ ѹбо не въспрѧда-
ѥмъ. доколѣ тѧжькъмь сънъ-
мь съпимъ. насꙑтихомъ сѧ
ꙁълꙑихъ дѣлъ. а и беꙁбожьнꙑ-
ихъ словесъ. довълѣѥть вамъ
и само искѹшениѥ. ѹкаꙁа-
ти вамъ о настоꙗщиихъ ве-
щьхъ похѹлениѥ. раꙁѹмѣ-
и же коѥго богатьства ради
правьдьнии нищетѹ въꙁлю-
биша. никоѥгоже. нъ ꙁа него
же вѣдаахѹ. ꙗко нищета ѥ-
сть ѹньши богатьства. коѥ-
ꙗ жиꙁни нааꙗвъше сѧ оста-
виша толикѹ пищю. и жесто-
комѹ житию въдаша сѧ. хѹдо-
ѥ се сѹщьство наше. съглѧда-
въше и ѹвѣдѣвъше. ꙗко се ѹ-
не ѥсть. и въ оцѣщениѥ ͞дши.
и въ съдравиѥ тѣлѹ. си вьсѧ
помꙑшлѧюще. и бѹдѹща-
ꙗ ͞блгаꙗ асто поминающе
ѿстѹпимъ ѿ врѣменьнꙑ-
ихъ. да ѹлѹимъ бѹдѹща-
124б
ꙗ ͞блгаꙗ. ͞блгодатию и ͞лколюби-
ѥмь. ͞га нашего ͞іс ͞хса. ѥмѹже
слава и дьржава съ ͞оцьмь. и съ
͞стꙑимь ͞дхомь. нꙑне и присно
и въ вѣкꙑ вѣкомъ аминь <
іѡана ꙁлⷮа. ѹстаго. поѹени-
ѥ и ѡ покаꙗниѥ. ͞ги блгⷭви <
Врѣмѧ ти ѥсть покаꙗти сѧ ѹ-
же ѡ ͞дше. и помѧнѫти сѧ и вь-
сѧ ѿтрѧсти. о ͞дше помѧни дь-
нь. ꙗко ѹтро имаши видѣ-
ти растѹпающа сѧ ͞нбса. и анге-
лꙑ ти ѥ ѹꙁьрѣти. и стати
прѣдъ страшьнꙑимь сѹди-
щьмь. и слово дати житиꙗ
твоѥго. нъ аще хощеши видѣ-
ти ͞прѣстаго. и ͞сти сѧ самъ.
аще хощеши видѣти ͞прѣста-
го и бесквьрньнаго. оисти
сѧ ѹбо самъ прѣже. ѿнелѣ при-
деть къто въ страхъ ͞бжии. не
имѣ собою власти. нъ вьсего
себе прѣдажь ͞бѹ. и ꙁаконъ ͞би-
и вьсегда въ собѣ имѣи. хотѧ-
и бо семѹ дарѹ. да ѡ̋вьржеть (sic)
сѧ себе вьсьи своихъ воль. и да
послѣдѹѥть ͞бѹ. колико въ-
ꙁдвиже море се дѣꙗниѥмь
плъти сеꙗ. колико бѹрь. ко-
лико мѧтежь. колико вѣтръ
колико ѹтапании. колико
беꙁаконии. колико грѣхъ.
колико сърѧщь и плаь. коли-
ко ꙁълии въ вьсѣхъ градѣхъ.
колико въ домъхъ. колико на
търꙁѣ. ьто мощь ѥꙗ. или ь-
124в
то сила ѥꙗ. вьсѧ страха испълне-
на ѥста. рождениѥ ѥꙗ страшь-
но. и съмьрть страшьнѣиши.
и ꙗже по съмьрти неиꙁг͞лема-
ꙗ и неисповѣдаѥмаꙗ. помѧ-
ни ꙗко тꙑ не по мъноꙁѣ вьсѧ ѡ-
ставлѧѥши. ͞нбо и ꙁемлю и ло-
вѣкꙑ и вьсѧ видимаꙗ. и помѧ-
ни ꙗко ниьтоже ѥси. ни тѣлъ-
мь ни ͞дшею. мала скьрбь въꙁь-
мѧтеть тѧ. мало подвижениѥ
ѹжасить тѧ. мала пеаль повь-
рже тѧ. мала болѣꙁнь въꙁгово-
ри тѧ. мало слово въ великѹ тѧ
пеаль въвьрже. по ьто ѹбо не
ѡмьрꙁнеть ти житиѥ се. ѹвѣ-
ждь бо въ истинѹ ꙗко прѣсели-
ти сѧ дълждьнꙑи и горѣ въ
вратѣхъ ͞нбсьнꙑихъ сътвори-
ти себѣ кѹщю. и тѹ ѥдинъ
прѣбꙑвати. и молити сѧ ͞бѫ
ѹже бесъмьрти. да ͞млстию
прииметь тѧ. и ѿвьрꙁеть ти вѣ-
ьнаꙗ врата. долѣ на ꙁемли те-
лесьнѣи колѣнѣ прѣклони къ
͞бѹ. а горѣ ͞дша твоꙗ и ѹмъ прї-
сно да прѣбꙑвають. да сѧ по[мѣ]-
рита тѣло съ ͞дшею. къто ѥю
пае трѹдить сѧ въ ͞млтвахъ.
сири бо ѥсмъ вьси. никогоже не
имѹще. ͞ба тъию помощьни-
ка. и поспѣшителѧ имѹще на-
мъ. тѣмьже вьсѧ распльвавъшї
попьцѣмъ сѧ о собѣ. помѧни грѣ-
хъ своꙗ и ѡсѹжениѥ своѥ. помѧ-
ни же ꙗко ͞лкъ ѥси съмьртьнъ.
124г
и болѣꙁньнъ и страньнъ. и ма-
ловѣьнъ. сквьрнавъ и неистъ.
помѧни ꙗко ͞лкъ ѥси бѣдꙑ испъ-
лнь. имѣꙗ кости съмѣренꙑ ѿ
главѹ до ногѹ. и не
могꙑи ни ѥдинъ ͞днь трѹда
подъꙗти. ни ѥдинѹ нощь бъ-
дѣниꙗ. помѧни колико ѥси съ-
грѣшилъ ͞бѹ. въ делесьхъ и въ
помꙑслѣхъ. помѧни ꙗкоже
съ львьмь и съ ꙁмиѥмь въи-
нѹ бореши сѧ. и въ дьни и въ но-
щи. помꙑсли колико подъ ꙁе-
млею ѥсть ͞дшь. понеже прѣѡ-
бидѣша страхъ ͞бжии. мала по-
коꙗ просѧще полѹити. и не и-
спросѧще нъ въ прѣисподьни-
хъ ꙁемлѧ грѧꙁѧть. плающе
блѹжениихъ своихъ и лѣно-
стии и питѣнии и прокаꙁнь-
ствии своихъ. и которъ. помѧ-
ни ꙗкоже не ꙁамѹдѧще ѹмь-
рети нꙑ ѥсть лѣпо и ѡсѹди-
ти сѧ. и се не прѣстаꙗ ͞гли своѥи
͞дши напиши малоѥ се слово
на ͞срдци своѥмь. ѡбѧжи...
и своѥи. вѧще бо ѥсть ...
...да. тъ бо въ мѹениѥ ...-
дить. сими поѹаи сѧ ...
хъ бѹди присно аще ...
хъ бѹдеши въ сѹпостати ... ꙑ-
шихъ не ѡбрѧщеши сѧ николи-
же. вѧще сими сѧ не ѡбрѧщеши
имь сѧ имать ѡсладити
͞срдце твоѥ. блиꙁь бо ѥсть ͞днь
͞гнь великꙑи. да ѹбоимъ сѧ
125а
и ѹмълимъ. иже хотѧ непоро-
ьнъ бꙑти въ делесьхъ. и въ по-
мꙑсльхъ и въ словесьхъ. ьто
ино дължьнъ ѥсть творити. нъ
присно молити сѧ. и прѣобидѣ-
ти вьсѧ ꙁемльнаꙗ. бѹдѣте по-
дражателе ͞бжии. аще адо при-
сноѥ ѥси. послѣдьствѹи отьа-
мъ. и пае правьдивомъ сѹще-
мъ. и польꙁьномъ. юже и мꙑ
къ неприꙗꙁнемъ ѥсмъ дължь-
ни творити. нъ не прѣстанѣмъ
молѧще сѧ. иже дьнь дьнь бѣдꙋ
подъѥмлеть ͞дшею и тѣлъмь
ьто ино дължьнъ ѥсть твори-
ти. нъ тъию подвиꙁати сѧ и
молити сѧ ͞бѹ. нъ ͞глеши ꙗко
ѡбꙑаи ꙁълъ мѹить мѧ то
къто не боить сѧ рѣкꙑ огньнꙑ-
ꙗ. ѹкори ли тѧ къто и ѹдари.
ѹпъваи на ͞ба. и многѹ ти ѿ-
дасть ꙁа прѣтьрпѣниѥ мьꙁдꙋ.
и ͞влдка породѹ ти дарѹѥть. а-
кꙑ ͞мка вѣньаѥть тѧ. вѣра
бо твоꙗ многѹ достоина ѥсть.
͞блгодѣꙗниѥ твори себѣ невѣ-
стѹ. и ада створи ѿ неꙗ кро-
тость. и съмѣренъ съмꙑслъ
и въꙁдьржаниѥ имѣи. и цѣ-
ломѹдрьства дѣти прижи-
ви. въстающи ꙁаѹтра ͞дша
твоꙗ да ѹтрьнюѥть къ ͞бѹ.
и вееръ ѿходѧщи. да поива-
ѥть ͞дша твоꙗ на одрѣ дѹховь-
нѣмъ. на помꙑшлениихъ
͞блговѣрьнѣхъ. на ѹпъвани-
125б
и ͞бжии. на истѣмь съвѣдени-
и. ꙁаповѣди ͞бжиꙗ свѣтъ сѹть.
и животъ и покои. ͞блгословлени-
ѥ и правьда. ꙁаповѣди же сотонї-
нꙑ. тьма и съмьрть. мѹка и
грѣхъ и клѧтва. въ тебе сѹть ѡ-
боꙗ си. да или симъ или онѣмъ
послѣдьствѹи. аще въ ͞гнихъ
ꙁаповѣдьхъ послѣдьствѹѥ-
ши. вьсе добро сърѣтаѥть тѧ. свѣ-
тъ. жиꙁнь. покои. ͞блгословле-
ниѥ. правьдꙑ вѣньць. аще ли
сотонинꙑимъ вѣрѹѥши. сѹ-
постатьнаꙗ сихъ сърѣтають
тѧ. къто же ѹбо толикъ несъ-
мꙑслъ можеть иꙁволити. сра-
мотѹ и ѹкориꙁнѹ. съ мѹка-
ми вѣьнꙑими. въ славꙑ мѣ-
сто и похвалꙑ. и бесъмьртьна-
аго питаниꙗ. въставъ подви-
гни сѧ. потьци. потъщи сѧ бра-
къ ѹготованъ ѥсть. ѹньць
ꙁаколонъ ѥсть. и брашьна го-
това сѹть. тебе жьдѹть пи-
рѧне. ꙗкоже пишеть сѧ. мене
жидѹть правьдьнии донъде-
же ѿдаси ми. виждь тъкмо
ꙗко ѹюди ͞бъ подобьникꙑ
своꙗ. прослави ͞стꙑꙗ ѥго. похва-
ли боꙗщаꙗ сѧ ѥго. въꙁвꙑси
любѧщаꙗ ѥго. не лѣнимъ себе
толикомъ ͞блгомъ прѣдълежа-
щемъ. толика приаꙗниꙗ
жьдѹще. дрѹꙁии бо ͞лвци
и мала приобрѣтениꙗ дѣлѧ
мѹать сѧ воююще. по морѹ
125в
плавающе бѣдꙑ стражюще. гла-
дъ и ꙁнои ꙁимѹ тьрпѧще. а мꙑ
новꙑимь небемъ. и новѣи ꙁе-
мли хотѧщеи бꙑти приасть-
ници. по ьто не вѣрѹѥмъ. къ-
то ꙗкоже хотѣ коли такоже по-
жи. ьто нѣ въ житии семь лю-
то. плъть наша си не ѹмири-
ть сѧ намъ. съдрава сѹщи ра-
тьствѹѥть. а болѧщи пеа-
лѹѥть. къто беспеальнъ ѿи-
де житиꙗ сего. къто не въкѹ-
си сланꙑихъ водъ. горькааго се-
го мира пособьнꙑихъ вълнъ. къ-
то не постена на немь. колико
великꙑихъ прѣльсти нꙑнешь-
неѥ се житиѥ. и текѹщаꙗ до-
брѣ ѡсили. и нѣсть ниьтоже
юдьно. неприꙗꙁни бо насъ на
ꙁъло бѣдѧть. и клеветьници бо
на нꙑ бꙑвають прѣдъ влⷣкою.
Се же ѹбо вѣдѹще въꙁлюблении.
покаимь сѧ вьсѣмь ͞срдцьмь. да
не любꙑ наша испровьжеть сѧ
намъ въ плаь и въ сльꙁꙑ. помо-
ꙁѣмъ сами себѣ. ѿвьргнѣмъ
͞дшю свою ѿ мира сего. ѥще же и
ѿ своѥꙗ плъти. и да ѡбрѧщемъ
себѣ хлѣвинѹ на краихъ ꙁемль-
нꙑихъ. да реемъ и мꙑ. се всѧ
ѡставихомъ ти въ слѣдъ тебе
идохомъ. се вьсѣхъ ѿвьргохо-
мъ сѧ. твоѥго дѣльма страха
покаꙗниѥ наше до ѡблакъ да
доидеть. стенаниѥ наше къ не-
бесьмъ да приближить сѧ. мо-
125г
литвꙑ наша и ми-
лостꙑнѧ да придѹть прѣдъ ͞ба.
послѹжимъ ѥмѹ съ вьсею исти-
ною. и съ ͞блгобоꙗꙁнию. и съ стра-
хъмь вьсе сътьрпимъ. да ͞блгꙑ-
ихъ ͞бжии насладимъ сѧ. да бо-
льше ѹпъваниѥ обрѧщемъ да
ьстьнꙑихъ даровъ достоини
бѹдемъ. да ни ѥдинѣмь же.
ѿ ͞стꙑихъ покажемъ сѧ въторї-
и. велико бо искѹшениѥ наше
житиѥ ѥсть. и никътоже насъ
не вѣсть ѥго. велика ꙁима и ни-
ктоже не пораꙁѹмѣ ѥꙗ. дади-
мъ мѣсто вьсѣмъ искѹшени-
ѥмъ нашимъ. и съкрꙑѥмъ сѧ
ѿ нихъ. гоними бо ѥсмъ ими
ищють бо насъ на ѹбиѥниѥ. се-
бѣ съмотримъ. и ͞бѹ своѥмѹ
ѿдавъше тѣло се хотѧщиимъ
бꙑти. многамъ бо ꙗꙁвамъ ѥ-
сть подобьно. горе ͞срдце наше про-
пьнѣмъ. пролиꙗвъше вьсѹ ͞дшю
нашю прѣдъ ͞бмь. да ͞спсемъ сѧ и
съмилимъ. и живи бѹдемъ ве-
селѹюще сѧ и питающе. и радѹ-
юще сѧ о ͞хѣ ͞ги нашемъ. ѥмꙋ-
же слава и дьржава. нꙑне и при-
сно и въ вѣкꙑ. аминь <
іѡана ꙁлⷮа. ѹ.ⷭ слово ѡ сре-
͞лѳ дѣ и ѡ пѧтъцѣ. ͞ги блⷭгви <
Братиѥ нꙑне приспѣ врѣмѧ
добрааго исповѣданиꙗ. и по-
спѣха ѥже къ ͞бѹ. и нꙑне на-
ста годъ истотꙑ напаꙗꙗ
жадьнꙑꙗ постьникꙑ. се бо
126а
приближи сѧ цѣлитель грѣховь-
нꙑихъ врѣдовъ. льсть ѿгонѧ и
сласти плътьскꙑꙗ ѿсѣкаꙗ тѣ-
мьже ꙗко ѿ съна въспрѧнѹвъ-
ше братиꙗ. съмъсльнꙑ слѹ-
хъ раꙁвьрꙁъше ꙗсно въньмѣ-
мъ ͞глемаꙗ апⷭлꙑ. ꙗкоже ѹи-
ть нꙑ ͞глѧ. нощь ѹспѣ а дьнь
приближи сѧ. нощь бо ѥсть жи-
тиѥ се наше. мъногꙑ мѧте-
жѧ и съблаꙁьнꙑ имꙑ въ собѣ.
тѣмьже рее ѿвьрꙁѣмъ дѣла
тьмьнаꙗ. и ѡблецѣмъ сѧ въ
орѹжиѥ свѣта. орѹжиѥ же
свѣта вѣьнаго ѥсть. въꙁдь-
ржаниѥ пощениѥ. истота.
не того бо дѣльма сътвори нꙑ
͞бъ. да скотьскꙑ поживъше
въ вѣьнѹю мѹкѹ вълѣ-
ꙁемъ. ꙗже ѹготована ѥсТь
диꙗволѹ и ͞англомъ ѥго. нъ
да малогодьно потрѹдивъ-
ше сѧ въ вѣцѣ семь. прѣстѹ-
пимъ въ вѣьнѹю жиꙁнь.
ꙗже нꙑ ѥсть обѣщана приꙗ-
ти. съблюдъше ꙁаповѣди ѥ-
го. тѣмьже не льстите сѧ бра-
тиѥ. въдающе житию семѹ
житиѥ бо се кратъка ѥсть а
мѹка дълга. никъгдаже бо
коньца имѹщи ни покоꙗ.
да на кꙑи нꙑ ѹспѣхъ хощеть
бꙑти сласть житиꙗ сего. аще
бꙑ и бес пеали бꙑло. нъ види-
ши въ немь многꙑ блаꙁнꙑ
сѹща. дьньсь стенаниѥ а ѹ-
126б
тро напасть. или болѣꙁнь тѧжь-
ка. и пакꙑ въ дрѹгꙑи ͞днь съ-
мьрть. ли себѣ ли женѣ. ли дѣ-
тьмъ. ли ѹжикамъ. ли рабию.
ли тъщета имѣнию. то то вьсе
пеаль. и ͞дши иꙁгꙑбѣль. тѣмь-
же рее ͞гь. не съкрꙑваите имѣ-
ниꙗ своꙗ на ꙁемли. идеже тати-
ѥ крадѹть и тьлѧ тьлить. нъ съ-
крꙑваите на ͞нбсьхъ. идеже тати-
ѥ не подъкопавають. ни крадѹ-
ть. како же ѥ тамо съкрꙑѥмъ.
раꙁдаимъ ѥ сьде нищиимъ. да та-
мо ѡбильно ѡбрѧщемъ ꙗ. и са-
ми сѧ къ немѹ тъщьно подвигъ-
нѣмъ. понавлѧюще сѧ постъмь
и истотою. дьне дьне. пае же въ
сиꙗ дьни. ꙗже намъ самъ ѹста-
влѧѥть ͞гь ͞бъ нашь. на въꙁдьржѧ-
ниѥ и на покаꙗниѥ. да не въдаи-
мъ сѧ братѥ ласкърдиѥмь плъть-
нꙑимь. аще не по вьсѧ дьни. то по-
нѣ рѣсъ дьнь. аще бо къто въ жити-
и семь ьто иꙁгѹбить. любо ꙁла-
то. любо инѹ какѹ вещь. то обрѧ-
щеть пакꙑ тъьно томѹ. а врѣ-
мѧ покаꙗнию погѹбль. ли ͞днь
ли асъ. не обрѧщеть въ него мѣ-
сто дрѹгаго. не телесьна бо ѥсть
вещь си. нъ раꙁѹмьна и ͞дховьна
аще же и видима ѥсть. то не осѧже-
ма. тѣмьже рее ͞гь. бъдите прилѣ-
жьно молѧще сѧ на вьсѧ асꙑ. да въ-
ꙁможете ѹбѣжати вьсѣхъ ꙁълъ.
и стати прѣдъ ͞снъмь ͞бжиѥмь не-
пороьно. ѥгда придеть въ славѣ
126в
б͞жства своѥго. сѹдити хотѧ вьсѣ-
и вьселенѣи. и въꙁдати комѹжь-
до противѹ дѣломъ ѥго. тѣмьже
ѹбо мꙑ крьстьꙗне нарицающе
сѧ. ͞хвъмь именьмь. дължьни ѥ-
смъ вьсѧ повелѣнаꙗ намъ храни-
ти. насъ бо дѣльма та сѹть въꙁа-
конена. а по апⷭльскомѹ словеси.
ѿвьргъше вьсѧ сквьрнꙑ и плъть-
скꙑꙗ похоти. цѣломѹдрьно и
правьдьно поживѣмъ. не тъкъ-
мо въ сиꙗ ͞дни постьнꙑꙗ. нъ и дⷪ
исхода ͞дша и телесе. аще же къто
не съпостигнеть болѣꙁни ради
вьсѣхъ дьновъ равьно дьржати
постьнꙑихъ. то понѣ дъва ѿ ни-
хъ да дьржать постѧще сѧ. срѣдꙋ
и пѧтъкъ. ꙗкоже прѣдасть на-
мъ вьсѧьскаꙗ ͞цркꙑ. ѹставъ
апⷭльскъ. иже ли того не дьржи-
ть. то таковꙑи лъжеꙗ нариеть
сѧ крьстьꙗнъ. а ни теплъ ни стѹ-
денъ. та бо дьнии беꙁ мѧсопѹсТа.
повелѣна ѥста ꙁаконьно дьржа-
ти крьстьꙗномъ вьсьгда. ѿ мѧ-
съ въꙁдьржаще сѧ. понеже въ срѣ-
дѹ бꙑсть съвѣтъ на ѹбиѥниѥ
͞хво. а въ пѧтъкъ распѧтиѥ ѹтвь-
рди сѧ. да сѣтованиꙗ ради мѹ-
кꙑ ͞хвꙑ. крьстьꙗни дьржѧть ꙗ
раꙁвѣ приклюаꙗ праꙁдьни-
ка ͞гьска.
праꙁдьникъ бо ра-
дость ѥсть а не сѣтованиѥ. посТѧ-
ще же сѧ нелицемѣрьно постимъ
сѧ. не ѿ брашьна тъкъмо въꙁдь-
126г
ржати сѧ. нъ и ѿ пиꙗньства и ѿ
блѹда. и ѿ гнѣва и ѿ клеветꙑ.
и ѿ ꙁависти. и ѿ татьбꙑ. и ѿ ли-
хоиманиꙗ. и ѿ лихоѡбѣдани-
ꙗ. нелицемѣрьно ꙗвлѧюще ло-
вѣкомъ пощениꙗ своѥго. ни па-
кꙑ сѧ ͞лва ѹсрамлѧюще а ͞ба
не боꙗше сѧ. ни братиѥ. и тѣмъ
поьсть творимъ. нъ не рѣсъ
ꙁаконъ ͞хвъ. рее бо ͞гь. не боите
сѧ. ѿ ѹбивающиихъ тѣло. ͞дши
же не могѹщемъ ниьсоже съ-
творити. нъ пае ѹбоите сѧ и-
мѹщааго власть по ѹбиѥни-
и. ͞дшю и тѣло въврѣщи въ родь-
ство ѡгньноѥ. ѥи того сѧ ѹ-
боите. да ѥлма нꙑ самъ ͞гь ͞бъ
ѹить кого пае достоить бо-
ꙗти сѧ. симъ ѹбо ѡброкꙑ и
дани и асти въꙁдадимъ. та-
коже рее самъ ͞гь. въꙁдадите
кесарево кесареви. а ͞бжиꙗ ͞бѹ.
си слꙑшавъше ада въꙁлюбле-
наꙗ. въ истотѣ прѣпрово-
димъ пѹинѹ постьнѹю.
да свѣтьло доидемъ въскрь-
сениꙗ ͞хва. не рьци же никто-
же. то како сѧ наьнѹть ѿселѣ
постити. погѹбль недѣлю
ли дъвѣ. ли три въ неродѣ. ни
братиꙗ мънога мѣсто оби-
тели сѹть на ͞нбсьхъ. проти-
вѹ дѣломъ къжьдо приѥмь-
люща. нъ не облѣнимъ сѧ нъ
спѣшьно потъщимъ сѧ. тъ-
щаще сѧ постигнѹти пра-
127а
вьдьнꙑихъ. сѹгѹбо дѣло въспрї-
имѹще. альбою и жажею и кла-
нѧниѥмь. приѥмлеть бо ͞бъ по-
слѣдьнѧго ꙗко и пьрвааго до-
стоинѣ кающа сѧ. аще бо въ си-
ꙗ дьни не покаѥмъ сѧ. ти пости-
гнеть котораго насъ съмьрть то
въскѹю бѹдемъ сѧ родили.
аще бо сьде кого ѡсѹдить. ли ѡ-
гньмь ѹжещи. ли ѹсѣкнѹ-
ти. ли повѣсити. ли какѹ лю-
бо съмьрть. то волилъ бꙑ дъвѣ
недѣли ли три. ниьсоже въкꙋ-
сити. неже въ такѹ мѹкѹ
прѣдати сѧ. ьто бо того ѥсТь
лъжеѥ. до полѹдьне ͞лвкѹ
постити сѧ. и творити ꙗже
вꙑше слꙑшасте. дѣла испꙑ-
тѧѥмаꙗ ꙗже достоить крьсТь-
ꙗнѹ съблюсти. себе же ради
то ѥсть комѹжьдо. а не дрѹ-
га. тѣмьже братиѥ се слꙑша-
ще. потъщимъ сѧ непороьни
прѣити ͞стꙑꙗ сиꙗ дьни славѧ-
ще ͞прѣстѹю трⷪцю. ͞оца и ͞сна
и ͞стⷪго ͞дха. нꙑне и присно <
іѡана ꙁлаⷮ. ѹ.ⷭ слово ѡ ведрѣ и
ѡ каꙁньхъ ͞бжиꙗхъ. ͞ги блⷭгви <
Братиѥ тъщетѹ грѣховьнꙋ-
ю ѿтрѧсѹще ѿ себе въспрѧ-
нѣмъ ꙗко отъ съна тѧжька.
ѿ беꙁакониꙗ и съблаꙁьни
нашихъ. въ нихъже погрѧ-
ꙁнѹвъше не можемъ въꙁни-
кнꙋти ни въꙁьлѣти на вꙑсотꙋ
͞нбсьнѹю. нъ лъжеꙁакониихъ
127б
нашихъ хощемъ вьсѧ дьни своꙗ
живѹще исконьати. и съконь-
аваѥмъ ꙗ лѣностию грѣховь-
ною. и ласкърдиѥмь ѹмраивъ-
ше ͞срдца своꙗ. не помꙑшлѧю-
ще каꙁни ͞бжиꙗ. ꙗже на нꙑ по
вьсѧ ͞дни приходѧть ꙁа грѣхꙑ на-
ша. ведръмь. градъмь. сланою.
гладъмь. моръмь. болѣꙁньми.
ратьми. напастьми. тѣми бо
кажа ѡбращаѥть нꙑ къ себѣ ͞бъ
и каꙁни на нꙑ посꙑлаѥть врѣ-
меньнꙑꙗ. раꙁѹмѣти намъ ве-
лѧ. и тѣми нꙑ велѧ вѣьнꙑꙗ
мѹкꙑ гонеꙁнѹти. аще раска-
ꙗвъше сѧ въспѧть пакꙑ въꙁвра-
тимъ сѧ. на правьдьноѥ житиѥ.
въ немьже нꙑ ͞бъ вьсьгда велить
жити. ͞глеть бо самъ прⷪкъмь
къ намъ. обратите сѧ къ мънѣ вь-
сѣмъ ͞срдцьмь вашимъ. постъмь.
и плаьмь. и въпльмь. аще сиѥ бѹ-
деть въ насъ. то надѣжю имамъ.
вьсѣхъ грѣхъ прощени бꙑвъше
ѿрадѹ приꙗти. нъ не видимъ
васъ въ ͞цркви събирающь сѧ. ни
въꙁвращающа сѧ никогоже ѿ
ꙁълобъ своихъ. нъ акꙑ свиниꙗ
въ калѣ грѣховьнѣ присно калѧ-
юще сѧ. и акꙑ пьси на сꙑꙗ блю-
вотинꙑ въꙁвращающе сѧ. та-
ко прѣбꙑваѥте. тѣмьже не
тьрпѧ ꙁълобъ нашиихъ ͞бъ про-
рокъмь къ намъ ͞глеть. раꙁѹ-
мѣхъ рее ꙗко жестокъ ѥси и ши-
ꙗ желѣꙁна вꙑꙗ твоꙗ. того ра-
127в
ди ѹдьржахъ ѿ васъ дъждь. дѣ-
лъ же ѥдинъ ѡдъждихъ. и дрѹ-
гааго не ѡдъждиихъ и исъше.
пораꙁихъ вꙑ ꙁноимь. и раꙁли-
ьнꙑими ꙗꙁѧми. то и тако
не обратисте сѧ къ мънѣ нъ ре-
косте. створимъ ꙁълаꙗ да при-
дѹть на нꙑ добраꙗ. пожьрѣмъ
стѹденьцемъ и рѣкамъ. и съ-
тьмъ да ѹлѹимъ прошени-
ꙗ своꙗ. сего ради виноградꙑ ва-
ша. и смокъви ваша и нивꙑ.
и дѹбравꙑ истьрохъ ͞глеть ͞гь.
а ꙁълобꙑ вашихъ не могохъ и-
стьрти. посълахъ на вꙑ раꙁли-
ьнꙑ болѣꙁни. и съмьрти тѧ-
жькꙑ. и на скотѣхъ каꙁнь сво-
ю покаꙁахъ. то и тако не обра-
тисте сѧ. нъ рѣсте мѹжаимъ
сѧ. доколѣ не насꙑтисте сѧ ꙁъ-
лобъ вашихъ. рѹкꙑ бо ваша и
ногꙑ ослабленꙑ сѹть къ ць-
ркъвамъ и къ добрꙑимъ дѣло-
мъ. и на игрища и на трѣбꙑ.
и на пронириваꙗ дѣла ѹбꙑ-
стренꙑ. ͞цркви стоꙗть ꙁарасТъ-
ше. а игрища ѹтлаенꙑ грѣ-
ховьнꙑими плѧсании. да ка-
ко нꙑ хощеть миловати ͞бъ
бѣсовьскаꙗ ѹгодиꙗ творѧ-
ща. нѣсть бо насъ на ꙁълобѹ
ни на прокаꙁьство створилъ
͞бъ. нъ на ͞сновьство себѣ. по-
носѧ же нашемѹ невѣрию. са-
мъ ͞влдка рее аще ѥсмь ͞оць ва-
мъ. то къде ѥсть слава моꙗ.
127г
аще ѥсмь ͞гь вамъ. то къде ѥсть
боꙗꙁнь моꙗ. обае не нарицѧ-
ите си ͞ба на ꙁемли. ни въ рѣка-
хъ ни въ истоьницѣхъ. ни на
аꙗрѣ. аꙁъ бо рѹкою моѥю ѹ-
твьрдихъ ͞нбо. аꙁъ на водахъ
ѡсновахъ ꙁемлю. аꙁъ пото-
ихъ истоьникꙑ и рѣкꙑ
на пищю ͞лкомъ и скотомъ.
аꙁъ рѹкама моима съꙁьда-
хъ ͞лка. вьсѧ покорихъ подъ но-
ꙁѣ ѥго ѡвьцѧ и волꙑ вьсѧ. ѥ-
ще же скотꙑ польскꙑꙗ и пти-
цѧ ͞нбсьнꙑꙗ. и рꙑбꙑ морьскꙑ-
ꙗ. и прѣсмꙑкающаꙗ сѧ по ꙁе-
мли. ꙁаконъ мои истиньнъ
бѣ съ нимь. жиꙁни и мирѹ
и дахъ ѥмѹ боꙗꙁнию боꙗти
сѧ мене. и ѿ лица имене моѥ-
го боꙗти сѧ ѥмѹ. вꙑ же ѹкло-
нисте сѧ ѿ пѹтии моихъ ͞гле-
ть ͞гь. и съблаꙁнисте многꙑ
сего ради бѹдѹ съвѣдетель ско-
ръ. на противьнꙑꙗ. и на прѣлю-
бодѣицѧ. и на кльнѹщаꙗ сѧ
им[еньм]ь моимь въ лъжю и на ли-
шающа мьꙁдꙑ наимьника.
и насильствѹющаꙗ сиротѣ
и въдовици. и на ѹкланѧюща-
ꙗ сѹдъ кривѣ. по ьто не съдь-
рꙁаѥте сѧ ѿ грѣхъ вашихъ. нъ
ѹклонисте ꙁаконꙑ моꙗ и не
съхранисте ихъ. обратите сѧ
ѹбо къ мънѣ. и обращю сѧ къ
вамъ ͞глеть ͞гь вьседьржитель.
и аꙁъ ѿвьрꙁѹ вамъ хлѧби не-
128а
бесьнꙑꙗ. и въꙁвращю ѿ васъ гнѣ-
въ мои. донъдеже вьсе ѹѡбилю
вамъ. и не имѹть иꙁнемощи
виногради ваши ни нивꙑ. нъ
вꙑ отѧжьасте на мѧ словеса ва-
ша ͞глюще. сѹѥтьнъ работаꙗи
͞бѹ. тѣмьже вижю ꙗко ѹстꙑ
тъию приближаѥте сѧ къ мъ-
нѣ. и ѹстьнама ьтете мѧ. а
͞срдце ваше далее ѿстоить ѿ
мене ͞глеть ͞гь. того ради ихъже
просимъ не ѹлѹаѥмъ. бѹде-
ть бо рее ѥгда приꙁовете мѧ. а-
ꙁъ же не послѹшаю васъ. въꙁи-
щють мене ꙁълии и не обрѧщю-
ть. не въсхотѣша бо ходити пꙋ-
тьмь моимь. нъ ѹклониша
сѧ въ слѣдъ сѹѥтьнꙑихъ бѣсъ.
и поклониша сѧ тварьмъ рѹкꙋ
своѥю. да того ради ꙁатварѧ-
ѥть сѧ ͞нбо. ово ли ꙁълѣ ѿвьрꙁа-
ѥть сѧ градъмь въ дъжда мѣ-
сто пѹщаꙗ. ѡво ли сланою пло-
дꙑ ѹꙁнаблѧꙗ. и ꙁемлю ведръ-
мь томѧ нашихъ ради ꙁълобъ.
нъ аще сѧ прѣдъреенꙑхъ вьсѣ-
хъ. ꙁълобъ ѿвьржемъ то ꙗко
адомъ своимъ подасть намъ
вьсѧ прощениꙗ. и ѡдъждить
на нꙑ дъждь ранъ и поꙁдьнъ.
и напълнѧть сѧ гѹмьна пше-
ниць. и прѣлѣють сѧ тоила ви-
ньнаꙗ. и ѥлѣина. и въꙁдамь
вамъ рее ꙁа лѣта ꙗже поꙗша
прѹꙁи. и хрѹстове. сѣриѥ и ѹ-
сѣницѧ. сила бо моꙗ великаꙗ
128б
юже посълахъ на вꙑ ͞глеть ͞гь вьседь-
ржитель. Си слꙑшаще ада въꙁлю-
бленаꙗ накаꙁаниꙗ по ͞глѹ ͞гню. ѡ-
станѣте сѧ ѿ ꙁълобъ вашихъ. навꙑ-
кнѣте добро творити. въꙁищѣте
сѹда. и иꙁбавите ѡби[ди]мааго. на
покаꙗниѥ ѹстрьмите сѧ. проте-
рѣте ꙁарастъшаꙗ пѹти къ ͞цркъ-
вамъ. бꙑстра теениꙗ створите
на добро ногама вашима. нико-
мѹже въꙁдающе ꙁъло ꙁа ꙁъло.
ни клеветꙑ ꙁа клеветѹ. нъ любъ-
вию прилѣпите сѧ ͞ги боꙁѣ вашемь.
постъмь и рꙑданиѥмь. сльꙁами
ѿмꙑвающе вьсѧ прѣгрѣшениꙗ.
ѿ вьсего ꙁъла огрѣбающе сѧ блаꙁѣ-
мь же прилѣплѧюще сѧ братолю-
биѥмь цвьтѹще. не тъию послꙋ-
шающе ѹениꙗ. нъ сътварѧю-
ще повелѣнаꙗ намъ. не словъмь
нарицѧюще сѧ тъкъмо крьстьꙗ-
ни. а поганьскꙑ живѹще. никъ-
тоже бо слꙑшаниѥмь оправьда-
ѥть сѧ ѿ ͞ба. нъ творѧи правьдѹ
приꙗтъ бꙑваѥть ͞гмь и на того
ѡи свои ѿвьрꙁаѥть. и ѹши сво-
и къ ͞млтвѣ ѥго прилагаѥть. не вь-
сѧкъ бо рее ͞глѧи мънѣ ͞ги ͞ги въ-
нидеть въ ͞црство ͞нбсьноѥ. нъ тво-
рѧи волю ͞ѡца моѥго. се же ѥсть во-
лѧ ͞оцѧ ͞нбснаго истота. въꙁдь-
ржаниѥ ѿ вьсего пощениꙗ. ми-
лостꙑни покаꙗниѥ. аще и слꙑша
многꙑ ͞глюща. то ьто ѥсмь ство-
рилъ да ми сѧ покаꙗти ѥсть. нъ
то же и сотона ͞глеть. великаꙗ и и-
128в
мь и ꙁълобою ѿпадъ лицѧ ͞бжиꙗ и
славꙑ. то ьто дѣꙗ створилъ ѥсь-
мь ͞бѹ. нъ да слꙑшите дѣла ѥго ка-
ка ти сѹть. сицѣ помꙑсли въ собѣ
͞глѧ. ꙗко да поставлю прѣстолъ сво-
и на ꙁвѣꙁдахъ. и бѹдѹ подобьнъ
вꙑшьнемѹ. да того ради съвьрже-
нъ бꙑсть съ ͞нбсе и съ остѹпьнꙑи-
ми силами. иже прѣльщениѥмь
ѿ ͞ба остѹпльше бѣсъми прѣтво-
риша сѧ. не довълѣ же ѥмѹ своꙗ
ꙁълоба. нъ и адама въ раи сѹща
прѣслѹшаниѥмь прѣльсти. и прѣ-
стѹпьника ꙁаповѣди ͞бжии съ-
твори ѥго. и съмьрти повиньна
третиѥ ѥже ͞бъ сѧ творѧ. льстию
вьсѧ съврати съ пѹти ͞бжиꙗ. и мꙋ-
цѣ вѣьнѣи повиньнꙑ створи
нꙑ. и ѥдинако вьсѣмъ ровъ пагꙋ-
бьнꙑи ископаваѥть. тако ти ѥ-
сть ꙁълоба неприꙗꙁнина. тако-
во лѹкавьство. присно сѧ ꙁълѹ ра-
дѹѥть. а добра ѹбѣгаѥть присно
мъногꙑи къꙁньми. ͞лкꙑ вра-
гꙑ ͞бѹ сътварѧѥть вьсѧкꙑими
льстьми. прѣваблѥꙗ нꙑ ѿ ͞ба трꙋ-
бами и скомрахꙑ. и инѣми игръ-
ми влѣкꙑи къ собѣ. гѹсльми сви-
рѣлами. плѧсании смѣхꙑ. пѹсТо-
шьнꙑими лъжами. сърѧщами
кобьми. влъшьбами. клевета-
ми. татьбами. раꙁбои блѹ-
дъмь. пиꙗньствъмь. ꙁависть-
ми вражении. да ѥгда бꙑ намъ
добрꙑими дѣлꙑ. въѡрѹжьше
нѧ на нь. побѣдити же и тъгда
128г
нꙑ ѥдинако къ вьсѣи ꙁълобѣ ѥ-
го сластьно пририщемъ. и приѥ-
млемъ ꙁълонравиꙗ ѥго къꙁни.
да того ради въ каꙁни ͞бжиꙗ въпа-
даѥмъ присно. нъ да въꙁнена-
видимъ ѥго. и съ прѣльстьнꙑ-
ими тѣми делесꙑ. ꙗкоже
сѧ обѣщахомъ на ͞стѣмь крьще-
нии рекѹще. ѿрицѧѥмъ сѧ со-
тонꙑ. и вьсѣхъ дѣлъ ѥго. и всѣ-
хъ слѹжьбъ ѥго. и вьсѣхъ ꙁло-
бъ ѥго. ꙗже вꙑше слꙑшасте.
и ѡбѣщаваѥмъ сѧ ѥдиномѹ
͞бѹ. творѧщемѹ вьсѹ тварь
видимѹю и невидимѹю. и
вѣрѹѥмъ въ ͞стѹ трⷪцю. въ
нераꙁдѣльнѹ. въ несъꙁьданꙋ.
прѣвѣьнѹ беꙁнаальнѹ.
бесконььнѹ. въ ѥдиномь
͞бжствѣ. нераꙁлѹьно слави-
мѹ. равьноьстьнꙋ и равьнопрѣ-
стольнѹ. ѥдино ͞бжьство въ
трьхъ. ѥдина дьржава. и ѥди-
но ͞црство. и ѥдино ͞гьство. ѥди-
на ьсть. и покланѧниѥ равьно.
въꙁдаимъ имъ. ѿ вьсѧкоꙗ тва-
ри и дꙑханиꙗ кѹпьно. ͞ѡцю
и ͞снѹ и ͞стѹмѹ ͞дхѹ нꙑне и
присно и въ вѣкꙑ вѣкомъ <
иѡана. ꙁлⷮа. ѹⷭ. поѹениѥ къ
людьмъ. ѡ вѣрѣ и ѡ любовѣриї <
Да не моꙁѣте мьнѣти къ намъ
се тъию бесѣдѹѥмъ. се бо сло-
во и къ вамъ ѥсть. ꙗкоже и въ-
нимати вамъ въ ѹмꙑ сво-
ꙗ и бесѣдꙑ сиꙗ. и творити пове-
129а
лѣнаꙗ. расѣсти бо сѧ хощю въпи-
ꙗ къ вамъ. ѡтидѣте ѿ поꙁорищь
͞глѧ. да дрѹꙁии беꙁѹмьнии смѣ-
ють нꙑ сѧ. останѣте сѧ клѧтвꙑ
и раꙁграблениꙗ южего имѣниꙗ.
беспрѣстани ѹимъ. и поѹща-
ѥмъ на добро. ти никтоже васъ
не можеть послѹшати. нъ и ͞гле-
те ꙗко нощию не бесѣдѹѥши нї
ѹиши. вельми бꙑхъ хотѣлъ
не нощию тъию ѹити. нъ и
на трѧпеꙁахъ вашихъ. аще бꙑ
льꙁѣ тъию на много раꙁдьра-
въшю сѧ и раꙁдѣльшю сѧ прихо-
дити къ вамъ. и бесѣдовати
и ѹити вꙑ. нъ ѥлмаже ѥдї-
ною приꙁꙑваѥмъ вꙑ недѣлѧ
идѹща. тоже и то сѧ лѣните. ти
ови васъ приходѧть. а дрѹꙁии
пришьдъше. и ниьтоже приѡ-
брѣтъше ѿходѧть. да ьто вꙑ
могѹ створити. вѣдѣ ꙗко мно-
ꙁи потѧꙁають нꙑ рекѹще. ꙗ-
коже присно нꙑ о ѥдиномь бе-
сѣдѹѥть. тако бꙑ бꙑхомъ
пригъбрь. нѣсть же до насъ
винꙑ при томь. нъ до васъ слꙑ-
шащиихъ. иже бо добраꙗ дѣ-
ла творить присно. то радѹѥ-
ть сѧ присно слꙑша ...
͞глемаꙗ. акꙑ ...
повѣдаѥть д ...
своѥго жити ...
добрѣ. то то ...
͞гланиѥмь ...
годѣ ѥсть. и ...
129б
ꙁъ ѿ кръве вьсѣхъ. се павьлѹ до-
стоино бѣаше ͞глати. много съ-
вѣдѹще своѥго добра. иже при-
сно бъдѧаше и пеааше сѧ вьсѣ-
ми. и ͞спса ради вьсѧ ѹениь-
скаꙗ годъ имааше. и мꙑ оно
слово реемъ ѥже и моиси. ꙗко
раꙁгнѣва сѧ ͞гь на мѧ васъ дѣ-
лѧ. имьже въ многꙑ грѣхꙑ
инꙑ въводите. ѥгда пеаль-
ни бѹдемъ. видѧще вꙑ ни-
коѥгоже добра не притварѧ-
юща. и тако бо нашеꙗ немо-
щи велми ѹстѹпаѥть и
ѹбꙑваѥть. и мꙑ ͞бжиѥю
͞блгодатию ѹимъ вꙑ не прѣ-
стающе. и сльꙁꙑ проливаѥ-
мъ ꙁа вꙑ. и ͞срдце нꙑ болить
по васъ. аще и не ꙗвлѧѥмъ.
нъ обае въ ͞срдци болѣꙁнь тѹ
имамъ. сльꙁꙑ же пае гора-
иша сѹть проливаѥмꙑ ихъ.
сиꙗ бо понѣ ѹвѣтъ имѹть
ѿ ͞лкъ. а ͞срдьнꙑꙗ вѧщьшꙋ
болѣꙁнь творѧ. ѹтрь цѣпѧ-
ща нꙑ. аще бо и къто пеальнъ
ѥсть. ти не можеть болѣꙁнї
тоꙗ вънъ иꙁнести сѹмьнѧ
сѧ. да ѥмѹ не рекѹть хвалꙑ
ища то творить. нъ вѣсте вѣ-
рьнии коликѹ стрⷭть приѥмь-
леть тъ. аще бо никътоже не
бꙑ ꙁаꙁиралъ ми. ꙗкоже и хва-
лꙑ ища се творѹ. то бꙑ ви-
дѣлъ по вьсѧ дьни рѣками сль-
ꙁъ тоимꙑ. бѣаше же то моꙗ
129в
съвѣсть. и мои хꙑꙁъ. ѥгда пѣ-
стьникъ тоже въ немь. нъ ѥ-
динъ аꙁъ. вѣрѹ бо ми имѣ-
те. ꙗкоже своѥго ͞спсениꙗ ѿ-
аꙗлъ сѧ ѥсмь и ꙁълѣ живꙋ-
щиихъ васъ плаю. и не ѹпра-
жню сѧ своѥго ꙁъла желѣти
и плакати. тольма ми ѥсте
вꙑ драꙁи. аще бо юю вꙑ добро
ьто створьша. то не помьню
своѥго ꙁъла сластию и радо-
стию. и аще вижю кого не при-
творивъша никоѥгоже до-
бра. то пеалию сею вьсе ꙁабꙋ-
дѹ. веселъ же бꙑваю о ва-
шемь добрѣ. аще и мъного
ꙁъло имамъ своѥ. дрѧхлъ
же бѹдѹ и скьрбьнъ о ваше-
мь ꙁълѣ. аще и много бꙑхъ
добра створилъ. каꙗ бо надѣ-
жа ѹителю. ѥгда ѥмѹ бѹ-
деть стадо погꙑбло. каꙗ ли
жиꙁнь каꙗ ли ьсть. кацѣмь
ли лицьмь станеть прѣдъ ͞бъ-
мь. имь ли пъваꙗ. се рьцѣмъ
ꙗкоже бе ꙁаꙁора бѹди. и и-
стъ ѿ кръвии вьсѣхъ. нъ оба-
е такѹ великѹ бѣдѹ има-
ть приꙗти и болѣꙁнь. и ͞оце-
мъ бо ꙁа своѥ дѣти ѡ грѣсѣхъ.
нѣсть къ ͞бѹ ѿвѣта дати а-
ще ихъ не послѹшають грѣхꙑ
творѧще. нъ обае ͞оци великꙋ
болѣꙁнь имѹть по дѣтьхъ
своихъ. и жалость и пеаль ре-
е бо ꙗко сии бъдѧть ꙁа ͞дша
129г
ваша. ꙗко слово ѿдающе. вьсѣ-
мъ же се слово. гърдо сѹще и стра-
шьно. нъ и не бесѣдѹю аꙁъ ѡ
томь. аще вамъ ѥ иꙁгꙑбнѹ-
ти. любо дадимъ слово любо
не дадимъ. нѣсть бо ми никꙑ-
иже ѹспѣхъ въ томь. нъ да вꙑ
сѧ бꙑсте тъию спасли. а аꙁъ
да бꙑхъ слово далъ ꙁа вꙑ. ва-
мъ же да бꙑ ͞спсениѥ бꙑло. а
мънѣ да бꙑша любо и поима-
ли рекѹще. по ьто нѣси съ-
коньалъ ѥже ти бѣ подоба-
ло. не бо аꙁъ въ тот ищю. да бꙑ-
сте сѧ спасли мъною. нъ тъї-
ю кꙑмь любо. любо сами собо-
ю. любо инѣмь. и не вѣсте бо
кольма ти хотѣлъ бꙑ родите-
ль ͞дховьнꙑи. на многъ асТи
раꙁиньнъ бꙑти. и ꙗже видѣ-
ти своꙗ ͞снꙑ погꙑбающа ꙁлъ-
мь дѣлъмь. да како вꙑ въ-
ꙁмогѹ отрѣшити. инако
никакоже раꙁвѣ. аще ѡ бѹ-
дѹщиихъ о васъ вьсего не ѡ-
трѣшимъ. мощи бо наьне-
мъ и мꙑ ͞глати. ꙗко нито-
же нѣсмь потаили ͞дховьна-
го вамъ. нъ и тако рекѹще о
... имь сии болимъ. и
... сѧ ѡ промеще-
... добьно бꙑ ре-
... ѧ ми аꙁъ ѥ-
... створиха.
... и ... ради
... мънѣ.
114а
на ѹвѣтъ. аще бо бꙑ льꙁѣ ͞срдце
моѥ раꙁвьрꙁъше ти покаꙁати
вамъ. то видѣли сѧ бꙑсте вьси
вънѹтрь сѣдѧще въ мънѣ. и съ
женами и съ дѣтьми. тако бо си-
ла ѥсть любъвьнаꙗ. ͞нбсе ширь-
шю творить ͞дшю и ѹтробѹ. въ-
мѣстите сѧ въ нꙑ рее апⷭлъ. ни-
комѹже не сътворихъ бесправь-
диꙗ. не сътѹжите си въ насъ. вь-
сь бо градъ корѹнтьскꙑи. имѧ-
ше въ ͞срдци своѥмь. ти рее не съ-
тѹжите си. раширите си и вꙑ.
нъ аꙁъ того не могѹ рещи. да на
кѹю польꙁѹ ѥсть. или моꙗ лю-
бꙑ къ вамъ. или наша къ ва-
мъ. ѥгда ͞бжиꙗ дѣла не въмѣ-
щають сѧ въ нꙑ. то больши пе-
аль бѹдеть. и вина скьрби вели-
ка. не имамъ вꙑ ьто ꙁаꙁьрѣ-
ти ѡ собѣ. аще бо бꙑ мощьно.
то и ѡи свои ископавъше дали
бꙑсте мънѣ. и мꙑ жадимъ не
тъию ͞ѥунглиѥ нъ и ͞дша своꙗ
въдати вамъ. любимъ бо вꙑ.
и любими ѥсмꙑ вами. нъ не се-
го трѣбѹѥмъ. нъ ꙁа ͞хса люби-
мъ. се бо ѥго пьрваꙗ ꙁаповѣдь.
ѥже любити ͞га ͞ба своѥго. въто-
раꙗ же подобьна къ сеи. ѥже бли-
жьнѧаго своѥго любити ꙗко
и себе. да въторѹю имамъ. а
пьрваꙗ въꙁищѣмъ. трѣбѣ
бо нꙑ ѥсть пьрваꙗ иꙁдрѧдь
и мънѣ и вамъ. да дьржимъ
сѧ по ню. аще и нꙑне дьржимъ
114б
сѧ. нъ не ꙗкоже бꙑ подобало.
вѣсте же и сами. колика мьꙁда
ѥсть томѹ иже ͞хса любить. да
любимꙑ и вьсѣмь ͞срдцьмь. ве-
льми сѧ въꙁгорѣвъше. да ѿ не-
го приимъше ͞млсть. можемъ
гонеꙁнѹти мѹкꙑ вѣьнꙑ-
ꙗ и горькꙑꙗ. и приимемъ ѡ-
бѣщанѹю благꙑню. ꙗже ѥ-
сть любѧщиимъ ѥго. ͞блгодѣ-
тию и ͞лколюбиѥмь. иноа-
даго ͞сна съ нимьже ͞оцю кѹ-
пьно. съ ͞стꙑимь ͞дхъмь слава
ьсть дьржава. нꙑне и при <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. поѹениѥ. ѥже ѡ ꙗ-
стрѧбѣхъ. и ѡ псѣхъ. и ѡ конихъ <
Се вѣдѹще не просто се иꙁбира-
ѥмъ. нъ и попꙑтавъше ра-
ꙁѹмѣимъ. не бо беꙁ ѹма
се ѥсть писано. велико ꙁъло ѥ-
сть ѥже кънигъ не раꙁѹмѣва-
ти. ѿ нихъже бꙑ великъ ѹспѣ-
хъ приимати намъ. ѿ тѣхъ
же невѣдениѥмь врѣдъ бꙑва-
ѥть. тако бо и бꙑлиꙗ иже пи-
ѥть не раꙁѹмѣꙗ. на кꙑи врѣ-
дъ сѹть противьна. то ѹми-
раѥть дрѹгоици ѿ него. и ѡ-
рѹжиѥ наго носѧще. аще сѧ ѿ
него не хранимъ. то сами сѧ
наноꙁимъ на не. тоже томѹ
вина ѥсть. имьже не блюде-
мъ сѧ сами себе хꙑтре. нъ на
ино ꙁьримъ. и о домѹ пеемъ
сѧ ѥже ѥ на строи ѥмѹ. тоже
съ тъщаниѥмь творимъ. аще
114в
бо хлѣвина наша ѡбетъшаѥтъ. то
не поꙁьримъ ѥꙗ тако. даже сѧ
падеть. нъ потвьрдимъ ю. а ѡ
͞дши и не бесѣдѹѥмъ. нъ аще и
корениѥ ѥ видимъ гниюще. или
кровъ. то съ проста не брѣжемъ
пакꙑ. аще имамъ конѧ или
скотинъ. то пеемъ сѧ ими.
и ѥже имъ на строи. то то имъ
строимъ. и имѣниѥмь свои-
мь пеемъ сѧ. и приставьни-
кꙑ ꙁа нимь приставлѧѥмъ.
и ѹимъ ꙗ кажюще. да не бе-
инѹ строить ниьтоже. и мъ-
ногꙑ строꙗ и ꙁаконꙑ имате
ѡ вьсѣмь богатьствѣ и ѡ ко-
нихъ. а ѡ ͞дши ни бесѣдъ дѣѥТе.
ьто ли ѡ конихъ мѣню. понѣ
ти на потрѣбѹ сѹть вамъ.
нъ сѹдрѹꙁи и ͞лвци. иже пъ-
тицѧ тъию ѥмлють. ни на
кꙑиже ѹспѣхъ сѹща. нъ тъ-
ию да сѧ ими красѧть и глѹ-
мѧть. тоже ѹ тѣхъ мноꙁи
ѹстави и строи сѹть. а о сво-
ѥи ͞дши хѹдѣ рѧдѧще. тако
ти ѥсть вьсѧ неприꙗꙁьнина
льсть. и аще нꙑ къто имена
кꙑдаꙗ рееть пьсе. то ͞срдце
тѧ поболить. а о ͞дши не пее-
мъ сѧ тольми. ѥльмаже дрꙋ-
же дрѹꙁии и ѡ псѣхъ сѧ пекѹ-
ть. и не дають имъ до сꙑти
ꙗсти. да бѹдѹть добрѣ бъ-
рꙁи на бѣжащеѥ. и сами со-
бою ни хѹдѣ сѧ попекѹть.
114г
ꙗкоже ни питати сѧ нъ скотъ тъ-
ию инѧть въ мѣрѹ строꙗ-
ще. и сами въ скотиѥ ласкърдь-
ство въпадающе. и бѹꙗише ѥ-
го бꙑвающе. пьсꙑ же толь хꙑ-
тро иꙁѹьше. ꙗкоже гладъмь
имъ мьрѹщемъ. и въ ѹстѣ-
хъ дьржѧщемъ ꙁаꙗць. не ꙗ-
сти готовꙑ ꙗди. нъ ожида-
ѥть господина. надѣꙗ сѧ по-
слѣдь накърмленъ бꙑти.
да стꙑдите сѧ сами себе. и на-
ѹите своꙗ рѣсла. да вꙑ бꙋ-
дѹть понѣ толь крѣпъка. и
въꙁдьржать сѧ тако. не бо
имате мощи ѿвѣщати.
да скотъ можете наѹити
и накаꙁати на вьсе. и сами се-
бе не можете накаꙁати. съ-
мꙑсльни сѹще по истинѣ.
и онѣхъ бо и скаꙁаниѥ ваши-
мь съмꙑслъмь ѥсть. а не
сѹть родъмь тако съмꙑсль-
ни пьси. аще бꙑша родъмь
съмꙑсльни бꙑли. то вьси
бꙑша иноплошь толь мѹдри
бꙑли. нъ вашимь накаꙁани-
ѥмь таци бꙑвають. да не ꙁа-
ꙁираите мене братиѥ. понеже
вꙑ пьсѣхъ притꙑю. вꙑ бо мѧ
нѹдите ѿкѹдѹ притъа
приносити. аще ли нꙑ ѿ ͞нбсь-
нꙑихъ какꙑ притъа прине-
сѹ. то ͞глете. ѡни велици сѹть
бꙑли. и мꙑ того не можемъ
створити. да тѣмь вꙑ нисо-
115а
же не повѣдаю. аще вꙑ повѣдѣ
о павьлѣ то ͞глете апⷭлъ то ѥстъ.
а мꙑ того не можемъ. аще вꙑ
͞глю ѡ ͞лвцѣ крѣпѣ. то вꙑ рее-
те. тъ бо мощьнъ бѣ и ꙁѣло си-
льнъ. да сего цѣща ни ͞лвцѣ
васъ притꙑю. нъ ꙁвѣри и пь-
сѣхъ. тоже такомь ꙁвѣрии
же въ ѥстьствѣ своѥмь того
съмꙑсла не имать. нъ нака-
ꙁаниѥмь ͞лвьмъ такъ бꙑ-
ваѥть. не своимь иꙁволени-
ѥмь. нъ твоимь потрѹжени-
ѥмь и прилежаниѥмь. пьсъ бо
текꙑи прѣтьрже сѧ и трѹда
своѥго не погонить. нъ ͞гиню
волю съконьаваѥть. и рѣвѹ
ѹгодиꙗ не творить. надѣꙗ сѧ
послѣже вельми накърмленъ
бꙑти. тѣмьже готовоѥ бра-
шьно и сласть прѣѡбидить. а
тꙑ не помꙑшлѧѥши ли ѥже
бꙑти благꙑни послѣже. тѹ
же ти ѥсть приꙗти тъгда. а си-
ю нꙑнѣ прѣѡбидѣти хѹдѹ-
ю. нъ пьсъ вѣсть. аще рѣсъ ͞ги-
ню волю потъщавъ сѧ. ѥжето ꙗ-
лъ наьнеть ꙗсти. то и тѹ ѥмꙋ
͞гинъ ѿметь. ни иноꙗ ѥмѹ да-
сть ѹроьнꙑꙗ. тꙑ же того не
можеши расмотрити. ѥже онъ
наѹкъмь творить. тоже тꙑ ѹ-
мъмь своимь можеши сътворити
и мꙑслию. подражаимъ и мꙑ
сихъ. ꙗстрѧби же такоже на-
ѹкъмь. сьрнꙑ и жерави ѥмлю-
115б
ть. ꙗкоже сѹ наѹени ͞лвкꙑ
таже ѥмлють. не прѣстѹпѧ-
ще ни хѹдѣ повелѣниꙗ ͞лвь-
ска. да и сь нꙑ ѹкоръ довълѣ-
ѥть на погꙑбѣль. повѣдѣ ли
вꙑ и дрѹгоѥ. конѧ дивьꙗꙗ
и бѹꙗꙗ имъше ͞лвци. перѹ-
ща и храплюща. наѹать ꙗ
та ꙗко кротѣише бѹдѹть
и домашьниихъ. тоже вьсе ва-
шею хꙑтростию бꙑваѥть и
тъщаниѥмь. а ͞дши бесъ и-
нѹ ходѧщи и живѹщи. никъ-
тоже не раить поѹити ѥꙗ.
ни въинити како же. нъ и пе-
реть и скаеть. и по ꙁемли плѣ-
ꙁеть акꙑ ꙁмлиꙗ. ти никъто-
же не можеть ѥꙗ съпѧти. ни
попещи сѧ ѥю. нъ въсхласти-
ти ѥꙗ. ни въсадити на ню пра-
вителѧ хꙑтра мѣню же ͞хса.
ѥгда бо можеши пьсъ наѹи-
ти въꙁдьржати сѧ имъ ѿ ꙗди.
и гнѣвъ львовъ можеши ѹкро-
тити. и беꙁъиньство конь-
ско. и доброꙗꙁꙑьско пъти-
е. да како то нѣ ꙁъло. да ско-
тъ ͞лвьскꙑ нравꙑ приимъ
дьржить. а ͞лвци скотьскꙑꙗ
ꙁъли въ собѣ имѹть. аще си
храмъ въꙁградиши добръ. то
храмѹ съмотриши. а не своѥи
͞дши. аще риꙁѹ свѣтьлѹ. то
тѣлѹ а не ͞дши. аще конь добръ
то такоже и никътоже не съмо-
трить. да бꙑ ͞дша добра бꙑла.
115в
͞дши бо добрѣ сѹщи. нѣсть ѥи ни-
ьсоже ѿ таковꙑихъ трѣбѣ.
аще ли да бѹде сквьрньна. то ꙗ-
коже и при невѣстѣ ꙁълѣ. аще
и ьртогъ ѥꙗ ꙁлатами понѧ-
вами ѹвѣшенъ. любо и цвѣ-
тъмь. любо и вѣньци. любо и
ино ьто красьнѣѥ бѹди. не-
вѣста же сама бѹди ꙁълоѡ-
браꙁьна. то кꙑи ѹспѣхъ ѡно-
и. ꙗкоже и аще бꙑ добра бꙑла
сама. то кꙑи врѣдъ ѥи бꙑ бꙑ-
лъ ѿ того вьсего. такоже и ͞дша.
ѥгда бѹдеть добра къ ͞бѹ. то
не трѣбѹѥть ниьсоже ѡтъ
того. крѣпъкаго бо не толь-
ма въ богатьствѣ видимъ
свѣтьло сиꙗюща. ѥлмаже въ
ѹбожьствѣ. мъноꙁи бо и на
имѣниѥ надѣють сѧ. нъ ѥгда
въ ѹбожьствѣ сиꙗѥть крѣпо-
стию къто. то тъгда ѥ болии.
да и мꙑ тою сѧ крѣпостию кра-
симъ. аще хощемъ богатѣти.
на кꙑи бо ти ѹспѣхъ ѥсть. ѥ-
гда кони тѹьни бѹдѹть
и юни и добри и бꙑстри. а тꙑ
сѣдѧи на немь ѥси истѧ-
склъ. и краставъ. и ꙁълоликъ.
кꙑи ли ѹспѣхъ. ѥгда посте-
лѧ добра и мѧкъкꙑ риꙁꙑ.
пьстротꙑ многꙑ имѹщи
и хꙑтрости. и многоцѣнь-
наꙗ порфира. и ѡдръ ѹкра-
шенъ. а ͞дша въ пъртищи ꙁъ-
ла ѡбита бѹдеть. и нага и
115г
сквьрньна. кꙑи ли ѹспѣхъ ѥгда
конь добръ ходити наьнеть.
акꙑ ликъствѹꙗ и ѹтворьнъ
невѣстьскꙑ. а сѣдѧи на немь
на странѹ висить. или беꙁ но-
гѹ сꙑ и беꙁд рѹкѹ. повѣжь
же ми аще бꙑти къто конь да-
въ добръ ꙁѣло ѡꙁрьи. и асто
тѧ раꙁбивающа. и на кꙑи ти
ѹспѣхъ бꙑ даръ тъ бꙑлъ. а
нꙑне имаши ͞дшю асто пада-
ющю сѧ. тоже ни хѹдѣ сѧ не ѡ-
скьрбиши. нъ попьцѣмъ сѧ
ѹбо собою молю вꙑ. не моꙁѣ-
мъ сѧ беьстьнѣише вьсѣхъ
створити. аще бо нꙑ и слово
къто рееть хѹльно. то ͞срдца
нꙑ доиде болѣꙁнь та вельми.
а сами собѣ хѹлꙑ творѧще дѣ-
лꙑ. не раимъ себе въстѧгнꙋ-
ти. Въспрѧнѣмъ ѹбо ѿ глѹ-
бокаго съна. ти ͞дшею сѧ попь-
цѣмъ вельми ꙁѣло. и ͞блго-
вольства въꙁищѣмъ ѹмъ-
мь. да полѹимъ вѣьнꙋ-
ю ͞блгꙑню. ͞блгодѣтию ͞га
нашего ͞іс ͞ха. съ нимьже ͞оцю
кѹпьно съ ͞стꙑимь ͞дхъмь
слава ьсть дьржава нꙑне <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слово ѡ твари ͞бжи-
и. и ѡ коньинѣ съмьртьнѣи
и ѡ покаꙗнии. ͞ги блⷭви <
Б͞гъ прѣмѹдростию своѥ-
ю вьсю тварь сътвори. иꙁ не-
бꙑтиꙗ въ бꙑтиѥ. рекъ-
ше ͞ѡць ͞снъмь. томѹ бо
116а
рее сѧди ѡдѥснѹю мене. тѣ-
мь бо вьсѧ съставиша сѧ. види-
маꙗ и невидимаꙗ ͞нбо же и ꙁе-
млѧ и вьсѧ ꙗже ѿ нею. пьрвꙑ-
и же помꙑсль бꙑсть ͞бжии. ѹ-
мьнъ и бесплътьнъ. и раꙁѹ-
миьнъ. рекъше ͞англьскꙑꙗ
силꙑ. ꙗкоже прⷪркъ рее. тво-
рѧ ͞англꙑ своꙗ ͞дхꙑ. и слѹгꙑ
своꙗ ѡгнь пламеньнꙑи. на
тѣхъ бо поиваꙗ. присно сла-
вимъ ѥсть ими. непрѣстань-
но въ трьхъ собьствѣхъ. ͞ѡць
и ͞снъ и ͞прѣстꙑи ͞дхъ. вътѡ-
рꙑи же помꙑслъ бꙑсть. дѣ-
лъмь съставлѧѥмъ. и словъ-
мь съвьршаѥмъ. въ наало
бо сътвори ͞бгъ ͞нбо и ꙁемлю
и рее да бѹдеть свѣтъ. и бꙑ-
сть свѣтъ. и нарее ͞бъ свѣтъ
͞днь. а тьмѹ нарее нощь твь-
рдию же нарее ͞нбса. на томь
бо постави водꙑ прѣвꙑшьнѧ-
ꙗ. ѿ нихъ же нꙑ съходѧть дъ-
жⷣеве. и росꙑ ͞нбсьнꙑꙗ. и наре[е]
͞бъ сѹшю ꙁемлю. а съставꙑ во-
дьнꙑꙗ нарее море. въ пьрвꙑ-
и же ͞днь сътвори ͞нбо. а въ въто-
рꙑи ꙁемлю. въ третии ͞днь по-
велѣ ꙁемли иꙁнести сѣмена
плодовита. и пищю животь-
нꙑимъ. и садомъ повелѣ ра-
ꙁлиьнꙑимъ бꙑти. въ е-
твьртꙑи же дьнь рее. да бѹ-
дѹть свѣтила ͞нбсьнаꙗ. съ-
лньце и мцⷭь. и ꙁвѣꙁдꙑ. да ѡ-
116б
свѣщають вьсю подъ͞нбсьнѹ-
ю тварь. въ пѧтꙑи же ͞днь пове-
лѣ ͞бъ водамъ иꙁвести и[с] себе.
гадꙑ и птицѧмъ парѧщии-
мъ. и прѣсмꙑканаꙗ на пло-
дꙑ. на пищю ͞лкомъ. видѣ-
въ же ͞бъ тварь ѹкрашенѹ.
повелѣниѥмь си. ͞лвка же не-
ѹ бѧше красѹюща сѧ ѥю. рее
͞бъ сътворимъ ͞лвка. рекъше
͞оць къ ͞снѹ. да владѣѥть всѣ-
ми иꙁведенꙑими ѿ ꙁемлѧ.
и самовластиѥ дасть ѥмѹ.
и поьте и и рее. тебѣ да рабо-
таѥть ͞слнце и мцⷭь и ꙁвѣꙁдꙑ.
и вьсѧко раꙁлиьно животьно
плодовиѥ. ѥже ѿ ꙁемле и ѿ
водъ. и въꙁдѹшьнаꙗ. ͞нбо
же и ꙁемлꙗ и море. и ꙗже ѿ
нихъ. и въсади ͞бъ раи въ ѥде-
мѣ. и въведе тѹ ͞лка ꙁаповѣ-
давъ ѥмѹ. ѿ сего дрѣва
ꙗсти. а ѿ сего не ꙗсти ни
прикасати сѧ ѥмь. да не ѹмь-
реши рее съмьртию. мꙑ же и-
ꙁволихомъ съмьртьноѥ дрѣ-
во приꙗти. прѣстѹплениѥ-
мь. а не животьноѥ. въꙁдьржѧ-
ниѥмь блюсти. да того ради
акꙑ нѣкакъ бѹи ꙁвѣрь въни-
де въ нꙑ съмьрть. раꙁлѹаю-
ще плътъ ѿ ͞дше. и на покаꙗни-
ѥ влѣкꙑи ͞лкꙑ. да сѧ бꙑша
въстѧгнѹли ѿ ꙁълии своихъ.
съмьрти ѹбоꙗвъше сѧ. и то-
го ради ѹтаи ͞бъ съмьртьнꙑ-
116в
и асъ ѿ насъ. да бꙑхомъ при-
сно бꙑли на покаꙗниѥ готовї.
рее бо ͞бъ наѹаꙗ нꙑ. бѹдѣ-
те готови ꙗко не вѣсте въ кꙑ-
и асъ тать приидеть. рекъше
съмьртьнꙑи асъ. рѣдъци бо
дългою болѣꙁнию съмьрть
приѥмлють. а мъноꙁи напра-
сно асъ тъ приѥмлють. ѡво-
го бо каплѧ съ главꙑ съшьдъ-
ши. напрасно ѹражаѥть. а
дрѹгомѹ кѹсъ прѣтекъ гъ-
рло. ѹдавити и. а дрѹгагѡ
крѹпа полетъши. а дрѹгꙑ-
и водою. ли винъмь ꙁадъргъ
сѧ ѹмьреть. а дрѹгꙑи съ ко-
нѧ съпадъ сѧ. съмьрть прии-
меть. а дрѹгꙑи костию ѹ-
давлѧѥть сѧ. дрѹгꙑи же въ
водѣ ѹтаѥть. а дрѹгꙑи ѿ
ꙁимꙑ иꙁдꙑхаѥть. инъ же ѿ
ꙁноꙗ. дрѹгꙑи же съ града сѧ
съпадъ ѹмираѥть. а инъ съ
дрѣва. дрѹгꙑи же не поꙁна-
въ житиꙗ сего. дьнь прѣбꙑ-
въ ли дъва ли .͞і. тако коньа-
ваѥть сѧ. дрѹгꙑи пакꙑ и ѿ
облишьꙗдениꙗ. и ѿ облише-
питиꙗ. напрасно ѹмираѥ-
ть. вьсѣхъ сихъ коньина
жалость сьрдоболи бꙑваѥть.
вьси ѹбо тоꙗ же съмьрти аю-
ще. да въспомѧнемъ сѧ. и гнѣ-
водьржаниꙗ да поперемъ. и
ѡстанемъ сꙗ дѣмоньскꙑ-
ихъ дѣлъ. ꙁависти. клеветꙑ
116г
отѧтиꙗ южего имѣниꙗ. блꙋ-
да же и пиꙗньства да ѡшибе-
мъ сѧ. понеже и насъ жидеть
та же аша съмьртьнаꙗ. и аще
къто насъ бес покаꙗниꙗ ѹмь-
реть. то ꙁа кѹю сѧ бѹдеть роди-
лъ. добрѣѥ ѥмѹ бꙑ бꙑло да
сѧ бꙑ не родилъ. въ адѣ бо нѣ-
сть како исповѣдати сѧ нико-
мѹже ни помиловати ни на-
га ѡдѣти. ни альна накъ-
рмити. ни страньна приꙗ-
ти. ни тьмьниьника напи-
тати. ни больна присѣтити.
вьсѧ бо та сьде останѹть. тѣ-
мьже ада въꙁлюбленаꙗ се
слꙑшаще. бꙑстра теениꙗ
сътворимъ. ногамъ своимъ
къ ͞цркви. въспомѧнѣмъ сѧ
и покаимъ. покаꙗнию бо врѣ-
мѧ ѥсть и сльꙁамъ многамъ.
аще бо сѧ сьде нꙑне не покаимъ.
ни исповѣмꙑ сѧ. то ѡшьдъ-
ше ьто можемъ ство-
рити. вьсе бо сьде ѡстанеть.
ꙁлато и имѣниѥ вьсе. а мꙑ съ
грѣхꙑ ѥдинѣми ѿсѹдѹ ѡ-
тидемъ. дѣти ѡстанѹть сь-
рдоболѧ останеть. и имѣни-
ѥ раꙁидеть сѧ. да ѥжето къжь-
до ͞глеть въ собѣ. дѣти ми оста-
нѹть. бѹди же и тако. нъ не
така мьꙁда. акоже бꙑ ѡбрѣ-
лъ своѥю рѹкою дадꙑи. и тѣ-
мь бо съмьртьнаꙗ аша прѣ-
дълежить. а и ѥще аще бѹдѹ-
117а
ть нѣкꙑꙗ. или пиꙗницѧ. ли
татиѥ. или блѹдьници. да
тѣмь погѹбѧть имѣниѥ то.
и тꙑ же ѥда бѹдеши ꙁълъмь
приобрѣлъ ѥ. или татьбою. и-
ли обидою. или клеветами. цї
ли бѹди и кротостию приобрѣ-
лъ. и трѹдъмь своимь и потъ-
мь. то не раꙁдаꙗлъ ѥго нищи-
имъ. ни въ свободѹ ѡбрати-
лъ. ли тако нѣсть то наше нъ
͞бжиѥ даꙗниѥ. да не бꙑ ѥгѡ лѣ-
по щѧдѣти. ни своѥго творити
того бо ради и мѹкѹ подъѥ-
млемъ. аще ли раꙁдаѥмъ ѥ.
то дъвоѥ добро сътворимъ.
и сами притранъꙗ мѹкꙑ
иꙁбѹдемъ. ѡбае мꙑслиши
младища ꙁьрѧ ѹмирающа.
семѹ бѣ бꙑти моѥмѹ имѣ-
нию наслѣдьникѹ. се моѥи
старости подъпоръ бѣ. сь бѣ
ѿрасль моѥго корене. сь же ꙗ-
ко цвѣтъ въсиꙗвъ. матерь-
нѧма рѹкама дьржимъ въ-
неꙁапѹ ѹвѧде. ти ͞глеши ми
да сѧ сего не плаѹ ни рꙑдаю.
не могѹ бо ѹтьрпѣти ѥсть-
ствьнааго корене. вънеꙁапꙋ
ꙁьрѧ ѿтьрꙁаѥмꙑ лѣторасли
богосадьнꙑ. аще же и покѹси-
ши сѧ мноꙁѣми притъами
ѹтѣшити сѧ. ѥже не плака-
ти сѧ ѹмирающааго. ѥсть-
ствьнѣ ли приближиши сѧ
ни ѹбо ͞лве. ни не повелѣва-
117б
ю не плакати сѧ. нъ беспрѣмѣ-
ньнѹѹмѹ плаю въꙁбранѧ-
ю. и аꙁъ бо въ грѣсѣхъ ѥсмь по-
витъ. да вѣдѣ желю матерь-
ню. и сьрдььноѥ съкрѹшени-
ѥ ͞ѡе. братьне же и сестрьне
рꙑданиѥ. и вьсеꙗ сьрдоболѧ.
хлипаниѥ и сѣтованиѥ. нъ по-
добаѥть пьрвоѥ плакати сѧ сво-
ѥꙗ ͞дша. въꙁирающе мьртвь-
цѧ на гробъ несома. ѹже бо ѥ-
го по томь не ѹꙁьримъ. да то-
го дѣльма съ псалмꙑ и пѣⷭми
и свѣщами проважаѥмꙑ и.
нъ прѣидѣмъ ѹже ѿ гроба
на въскрьсениѥ. и помꙑсли-
мъ ꙗко въ съньнꙑихъ нꙑ-
не прѣбꙑваѥмъ. пакꙑ бо въ-
скрьснѹти имамъ. и ѿвѣ-
тъ сътворити ꙁа дѣла наша.
дьньнаꙗ и нощьнаꙗ. и о въ-
ꙁьрѣнии похотьнѣмь. и о пра-
ꙁдьнѣ словеси. и ѡ смѣсѣ. и
тъ же проводъ видѧ. ѥдинако
си ѹмъ полагаѥши ͞глѧ.
ѥли комѹ ѹмьръшю въста-
ти. ѡ беꙁѹмьне. аще инако
таинꙑ сеꙗ не раꙁѹмѣѥши.
то понѣ ѿ жита раꙁѹмѣи. а-
ще бо не въсѣѥши пшеницѧ ли
проиихъ сѣменъ въ ꙁемлю.
то не прокълѣѥть. ни плода
створить. аще ли въ ꙁемли съ-
тьлѣѥть. то плодꙑ сътвори-
ть сѹгѹбь. да ѥли то ѡ сѣме-
ньхъ ѥсть такъ раꙁѹмъ. то
117в
ѡ ͞лвахъ плътьхъ сѹгѹбо и-
маши раꙁѹмѣти. прилогꙑ
͞нбсьнꙑими. сѣѥть бо сѧ тѣ-
ло пьрстьно. а въстанеть свѣть-
ло ͞дховьно. сѣѥть сѧ въ немощь
а въстанеть въ силѹ. сѣѥть сѧ
въ тьлѣниѥ. въстанеть же въ
нетьлѣниѥ. сѣѥть сѧ въ бещь-
стиѥ. каꙗ бо ьсть ѥсть тѣм
смьрдѧща и тьлѣюща прахъ-
мь. нъ ѹже въстанеть въ славꙋ
и ьсть. тако бо пишеть сѧ а-
дамъ бꙑсть пьрвꙑи ͞лкъ ѿ ꙁе-
млѧ пьсртьнъ (sic). а въторꙑи а-
дамъ ͞гь с ͞нбсе. да того тꙑ а-
ꙗ пришьствиꙗ ͞лве. не при-
гваждаи сѧ ꙁемльнꙑихъ вещь-
хъ. прити бо имать ͞снъ ͞бжии.
въ славѣ ͞бжьства своѥго. съ сво-
ими ͞стꙑими ͞англꙑ. и тъгда
посълеть на етꙑри краꙗ ꙁе-
млѧ. ѹбѹдить съпѧщиихъ
ѿ вѣка. правьдьнꙑꙗ и непра-
вьдьнꙑꙗ. абиѥ же състави-
ть тѣло ꙁемлѧ. ѹбѹдить съ-
пѧщиихъ ѿ вѣка. правьдьнꙑ-
ꙗ и неправьдьнꙑꙗ. аще бѹде-
ть кого ли ꙁвѣрь растьрꙁалъ.
ли птица раꙁнеслꙑ. ли рꙑбꙑ
раꙁдробилꙑ. то ни власъ ихъ
погꙑбнеть. нъ вьси въ мьгно-
вении ока въстанемъ. и въ-
просими бѹдемъ о сътворени-
и грѣхъ. ѡ вольнꙑихъ и нево-
льнꙑихъ. пьрвоѥ же ѡ правѣ-
и вѣрѣ. аще ю бѹдемъ добрѣ
117г
съблюли и съхранили. праваꙗ
же вѣра крьстьꙗньска сицѧ ѥ-
сть. вѣровати подобаѥть въ е-
динѹ ͞стѹю трⷪцю. въ ѥдино
͞гьство. ѥдина власть. ѥдинъ
поклонъ. ѥдино сиꙗниѥ. въ
трьхъ собьствѣхъ. сирѣь ли-
цихъ. не въ три же богꙑ раꙁлѣ-
лѧѥмъ. ѥдино ͞бжство. въ тъ
бо крьщаѥмъ сѧ. въ ͞оць и ͞снъ
и ͞стꙑи ͞дхъ. сими бо сътворени
бꙑхомъ. и въпросими бѹде-
мъ. по томь истотꙑ ͞дшевь-
нꙑꙗ и телесьнꙑꙗ. ѿ тоꙗ бо
исходить братолюбиѥ. странь-
ноприꙗтиѥ. нищелюбиѥ по-
щениѥ. въꙁдьржѧниѥ пока-
ꙗниѥ. ѥже ѥсть сицево. ѥже
сѧ ѡшати вьсего ꙁъла. ѥже
не въꙁдати ꙁла ꙁа ꙁло. ѥже сль-
ꙁами ѡмꙑвати прѣгрѣше-
ниꙗ своꙗ. ѥже не поминати
ꙁълобꙑ. ѥже не прѣꙁьрѣти ни-
щааго ни ѡбидѣти. ѥже не о-
тѧти насильѥмь южего и-
мѣниꙗ. ѥже помощи ѡби-
димомѹ. тако и подобьна си-
мъ аще къто творить. то ѹслꙑ-
шить правьдьнꙑи гласъ ͞бжи-
и ͞глюща. благꙑи рабе вѣрьне.
о малѣ бѣ вѣрьнъ надъ мно-
гꙑми тѧ поставлю. въниди
въ радость ͞га своѥго. а ѥже сѹ-
ть дрѹꙁии нем͞лстивии. не-
страньноприимьци. ꙁави-
стьници. братосъвадьници.
118а
клеветьници. шьпътьници.
мьꙁдоимьци. любодѣи тати-
ѥ. ѹбиицѧ. ародѣи. клѧтво-
прѣстѹпьници. братонена-
вистьници. ͞оцемъ досадите-
ли. м͞тремъ нелюбьници. ко-
бьници. и подобьна симъ тво-
ривъше. ѹслꙑшать гласъ сѹ-
диꙗ ͞глюща. идете ѿ мене про-
клѧтии. идѣте ѿ мене неми-
лостивни. ненавидѣвъшеи
братиꙗ своѥꙗ. и ͞ха нелюбивъ-
ше. то и аꙁъ не помилѹю васъ.
альнъ бѣхъ и не накърмисТе
мене. нагъ и не одѣсте. стра-
ньнъ и не въведосте. больнъ
и не посѣтисте. въ тьмьници
и не придосте къ мънѣ. и ѿвѣ-
щають ѥмѹ ти ѹбоꙁии. ли-
шивъшии сѧ ͞спсениꙗ своѥго
скѹпостию ͞глюще. ͞ги къгда
тѧ видѣхомъ альна. ли стра-
ньна. ли нага. ли больна. ли въ
тьмьници. и не послѹжихо-
мъ ти. и ѿвѣщавъ ͞гь рьеть (sic) и-
мъ. право ͞глю вамъ. понеже не
сътвористе ѥдиномѹ симъ
мьньшимъ братомъ моимъ
то мънѣ не сътвористе. идѣте
ѿ мене проклѧтии. ѹготова-
нꙑи диꙗволѹ и ͞англомъ ѥго.
Си слꙑшаще прѣщениꙗ. и въ-
ꙁданиꙗ противѹ ꙁълобѣ наше-
и. ѹбоимъ сѧ ͞ба. ѹстрашимъ
сѧ страшьнааго сѹда. и ѿлѹ-
ениꙗ ѿ ͞ба. тѹ бо не поможе-
118б
ть ни ͞оць адѹ. ни с͞нъ ͞оцю. ни
͞мти дъщери. ни братъ братѹ.
ни рабъ господинѹ. нъ къжь-
до пожьнеть ѥже въсѣꙗвъ. мо-
лю вꙑ ѹбо ада. ѹклонимъ
сѧ ѿ ꙁълобии. да вънидемъ
въ бесконььноѥ ͞црство. прѣ-
станѣмъ ѿ ꙁависти и клеве-
тꙑ. и ѿ пѹстошьнааго смѣха.
да не въ вѣкꙑ плаемъ сѧ. оста-
нѣмъ сѧ ѿ плътьнааго ѿ не-
польꙁьнааго сластолюбьꙗ.
да не въ вѣкꙑ мѹимъ сѧ.
мѹка бо въ вѣкъ дълга ѥсть.
тѣмьже молю вꙑ ѡ ада. и не
прѣстаю молѧ сѧ къ вашеи лю-
бъви. Да подвигнѣмъ сѧ и по-
тъщимъ сѧ. и прибѣгнѣмъ
къ ͞млсрдию ͞бжию. да и къ на-
мъ рееть милосьрдꙑи ͞бъ. по
вѣрѣ вашеи бѹди вамъ. при-
дѣте приимѣте ѹготовано-
ѥ вамъ ͞црство. молю вꙑ въ-
спрѧнѣмъ ѿ съна глѹбока-
го. Съмотримъ како ти въ-
пиѥть прⷪркъ ͞глѧ. ѹхъ мънѣ
ѹхъ мънѣ. ꙗко блиꙁъ ͞днь
͞гнь. великꙑи притранꙑи.
и гърдꙑи. аще прⷪркъ въспо-
минаꙗ ͞днь тъ трепещеть.
то мꙑ имѣюще тьмами
грѣхꙑ. бе страха въспомѧ-
нѣмꙑ и. ѹмолимъ сѹди-
ю. и покаꙗниѥмь ꙁаглади-
мъ грѣхꙑ своꙗ. ѹбоимъ сѧ
страшьнааго гласа ͞глющаго.
118в
иже ѿвьржеть сѧ мене прѣдъ ло-
вѣкꙑ ѿвьргѹ сѧ и аꙁъ прѣ-
дъ ͞англꙑ ͞бжии. не словъмь же
ѿмѣтаниѥ. нъ дѣлꙑ ꙁълꙑ-
ими диꙗволи. помꙑсли бра-
те вьселенꙑꙗ сѹдию сѣдѧща
͞англꙑ прѣстоꙗща. и арха͞гне-
лꙑ слѹжаща. хѣровимъ славѧ-
ще. прѣвꙑшьнѧꙗ силꙑ. и прѣ-
͞нбсьна воиньства. патриархꙑ
же и прⷪркꙑ и апⷭлꙑ. и ѥванге-
листꙑ и ͞мнкꙑ. и мира сего
кънѧꙁѧ и сѹдиꙗ. сильникꙑ
богатꙑꙗ и ѹбогꙑꙗ. грѹбꙑ-
ꙗ и прѣмѹдрꙑꙗ. вьсѣхъ си-
хъ прѣдъ толицѣмь народъ-
мь дѣла облиають сѧ. и рее-
ть сѹдии. иже ѿмещеть сѧ ме-
не прѣдъ ͞лкꙑ ꙗко тѹждаа-
го. ѡтъвьргѹ сѧ ѥго рее и аꙁъ.
ѿметавъшаго сѧ мене прѣдъ
͞оцьмь моимь ͞нбсьнꙑимь.
помꙑсли ͞глющааго ͞ѡе. сь ло-
вѣкъ вѣрѹ мою ѿвьрже. сь
моꙗ апⷭлꙑ ѿгъналъ. сь бѣ до-
садитель моѥи ͞цркви. сь моꙗ
словеса попьра и потѧꙁа. ͞глеть
же се. не невѣдѹщю ͞ѡцю. нъ
покаꙁаꙗ. похѹлѧꙗ прокѹжа-
ꙗ. съвѧꙁаꙗ вѣьнꙑими ѹ-
ꙁами желѣꙁнами. прѣсто-
ꙗща съ страхъмь сильнꙑꙗ.
и ͞спса ͞глюща. сии ѡ словеси мо-
ѥмь истиньнѣ неродиша. си-
и повелѣниꙗ моꙗ ѿвьргоша
сии мѹиша апⷭлꙑ. сии мѹ-
118г
еникꙑ мѹиша. сиꙗ ͞глꙑ по-
мꙑсли ͞црю ѿвѣщевающю.
како прѣстоꙗщии ͞англи съ стра-
хъмь прѣстоꙗть гроꙁьно. тъ-
ию въꙁьрѣниѥмь грѣшьни-
кꙑ гѹбѧще. помꙑсли ͞англꙑ
негодѹюща. арха͞нглꙑ дви-
жимꙑ. и силꙑ ͞нбсьнꙑꙗ. ͞ѡ-
ца же негодѹюща. ͞дхъ ͞стꙑ-
и гнѣвающь сѧ. грѣшьникꙑ
же съ великою ꙗростию иꙁго-
нимꙑ. иꙁгонимꙑ же не ѿ съ-
пасениꙗ тъию. нъ и въ вѣь-
нѹю мѹкѹ сълемꙑ. нѣсть
бо страшьно ꙁѣло ѥже не ͞спсе-
нѹ бꙑти. ни ͞црствовати.
нъ ѥже огню вѣьномѹ прѣ-
данѹ бꙑти. иже бо аще испо-
вѣсть мѧ. рее ͞гь то исповѣсТь
и ͞оць мои. помꙑсли колика
слава тъгда. колика похвала
коликъ вѣньць. ѥгда рееть
сѹдии. сь слово моѥ съблюлъ
ѥсть. и вѣрѹ мою проповѣда.
сь слово моѥ ѹтвьрдилъ. сь ни-
щаго моѥго не прѣꙁьри. сь ли-
хоиманиѥ попьра. и правьдꙋ
поьте. сь порѹга сѧ мирѹ ꙗ-
ко несѹщю. и въꙁлюби бѹдꙋ-
щааго мира. сь ͞црства моѥго
не ѿлѹи сѧ. сь слово моѥ по-
ьте. поьти и ͞ое. си же вьсѧ
бꙑвають на ͞спсениѥ исповѣ-
дающиимъ. на ѡсѹжениѥ
же невѣрѹющиимъ. Стра-
шьнѣѥ же вьсего ѥгда помꙑ-
119а
слиши. михаила и гаврила. и вь-
сѧ бещисльна воиньства ͞англъ
стоꙗща. сѣдѧща же ͞сна ꙁеведѣ-
ѡва. сѣдѧща петра и павьла.
͞лкꙑ сѹща. ͞англꙑ же съ стра-
хъмь прѣстоꙗща. и ͞лвкꙑ съ
дьрꙁновениѥмь сѣдѧща. рь-
цѣмъ и мꙑ съ ними. коль мъно-
го мъножьство ͞блгости твое-
ꙗ вьсемогꙑи ͞ги. ѡле юдо сѣ-
дить матѳѣи. сѣдить петръ
сѣдить павьлъ. и вьси апⷭли.
а михаилъ великꙑи силꙑ на-
альникъ прѣстоить. не южа
же имена ͞глемъ. нъ по писанї-
ю ходимъ. не имена бо ͞англꙑ-
ска ѹвѣдѣхомъ. нъ писаниѥ
сладимъ. нѣсть ꙁависть ꙁави-
сти. не сѹть бо ꙁемльнꙑꙗ ве-
щи. не жалѧть си ͞англи ьто
стоꙗть. апⷭли сѣдѧть. обьщь-
ници бо сѹть славꙑ ͞стꙑихъ.
послѹшаи ͞га ͞глюща. аминъ
͞глю вамъ. ꙗко радость ѥсть
прѣдъ вьсѣми ͞англꙑ. о ѥдино-
мь грѣшьницѣ кающи сѧ. въ-
ꙁлюбимъ ѹбо славѹ ͞хвѹ. сла-
вѹ же мимоходѧщюю. ꙗко и
сѣнь ѿвьрꙁѣмъ. и прⷪркъ бо ми-
ра сего славѹ сънию нариить.
богатьство бо неьстивꙑихъ
ꙗко и сѣнь. ниимьже бо при-
видѣниꙗ раꙁно ѥсть. нꙑне-
шьнеѥ житиѥ. иже въера съ-
дравъ. то дьньсь недѹжьнъ.
иже въера владѣлъ. то днⷭь
119б
съмѣренъ. иже въера богатъ
то днⷭь ѹбогъ. иже въера вели-
авъ. то днⷭь ѹниьженъ. ка-
ко бо не скоровѣко житиѥ се. вь-
се движить сѧ. вьсе мимоходи-
ть. ͞нбо и ꙁемлѧ прѣидета. сло-
веса же моꙗ не имѹть прѣити.
того ради блажении ти крьсть-
ꙗни. иже въ санѣ сѹще съмѣ-
рѧють сѧ. съмѣрилъ ли сѧ ѥси
въ санѹ. съмѣрениѥ бо нико-
ѥꙗже пакости не творить. нъ
тако творѧ ѡбрѣтаѥть акъ
же и дълженъ ѥси бꙑти. аще
варивъ съмѣриши сѧ самъ. и
ѹготовавъ си ѹмъ. пригото-
виши сѧ на брань. ѹбѣжимъ
ѹбо раꙁвелианиꙗ. въꙁлюби-
мъ ͞хса. и ͞хса ради ѹбогꙑꙗ да
обогатимъ. милѹꙗи бо
вьсѧкого. множьство богать-
ства подасть ͞дши своѥи. апⷭли
бо бѣша имѹще ѥва͞нгльска-
аго пастѹха ͞глюща. аще и тѣ-
лъмь нѣсмь тѹ нъ ͞дхъмь съ
вами ѥ[с]мь. ꙁьрѧ и радѹꙗ сѧ
ѹтвьржениꙗ же въ вѣрѹ ͞хвѹ.
въ ͞ѡца и ͞сна и ͞стго ͞дха нꙑне <
іѡана ꙁлатоѹстааго. поѹ-
ениѥ къ людьмъ < ͞мд <
Въꙁлюблении. вьсѣхъ испꙑ-
таниѥ бѹдеть. и съ истѧ-
ꙁаниѥмь. аще и малꙑ
прѣспѣѥши мъножаи-
шааго. любо мало ьто
бѹди. то не имать ѹ-
119в
ꙁьрѣти ͞бъ. видѣти же то ѥсть
ꙗвѣ сиꙗюще испьрва. лотъ бо
правьдивъ бѣ. нъ не акꙑ авра-
амъ. иѥꙁекиꙗ пакꙑ. нъ не та-
ко ꙗкоже ͞двдъ. и прⷪци вьси нъ
не тако ꙗкоже иѡанъ. къде ѹ-
бо нꙑне сѹть. по толици опꙑ-
тании ͞глющии. ꙗко нѣсть гѣ-
ѡнꙑ. и правьдьници бо. не вси
ѥдинацѣхъ ͞блгъ насладѧт сѧ
аще и малꙑ дрѹгъ дрѹга вѧ-
щии бѹдеть. ꙁвѣꙁда бо ꙁвѣ-
ꙁдꙑ свѣтьлѣиши бꙑваѥть.
такоже и грѣшьници. не бꙑ
бо и ͞лкъ съмѹщениꙗ сътво-
рилъ. али ͞бъ бꙑ створилъ. ѹ-
кажю же вꙑ ꙗвѣ истоѥ право-
сѹдиѥ. съмотри же съгрѣши
адамъ. съгрѣши же и ѥуга. и ѡ-
ба прѣстѹписта. нъ не равьно
съгрѣшисте. тѣмьже ни равь-
но мѹкѹ приимета. толика
бо междина въ срѣдѣ бѣ. ꙗко
павьлѹ се рещи. ѥуга прѣльще-
на бꙑвъши въ прѣстѹплении
бꙑсть. а прѣльщениѥ ѥю ѥди-
но бѣ. того ради потопленꙑ-
ꙗ потопи. и содомлѧнꙑ ина-
ко. и иꙁдраилитѣнꙑ мѹи-
лъ. нъ раꙁлиьно. и бꙑвъши-
ихъ въ вавилонѣ. и бꙑвъши-
ихъ при антиѡсѣ. покаꙁаꙗ ꙗ-
коже вельми съвѣсть наша дѣ-
ла. тѣмьже ѡни. ͞о. лѣтъ рабо-
таша. а дрѹꙁии. ͞у. ини пакꙑ
ада своꙗ ꙗша. нъ не иꙁбави-
119г
ша сѧ ни ѡни. ни съгрѣшивии въ
содомѣхъ. аще толико тъщани-
ѥ творить о насъ ͞бъ. да бꙑхомъ
не съгрѣшили. и тольма каже-
ть нꙑ. велѧ да бꙑхомъ испра-
вили сѧ. ꙗвѣ же се ѥсть. ꙗко съ-
грѣшающаꙗ мѹить. испра-
влѧющаꙗ же вѣньаваѥть.
тꙑ же ми съмотри многꙑи-
хъ слабость. ꙗко тьрпить мно-
гꙑ ꙁлобꙑ наша ͞бъ. и поꙁьрить
многꙑ сквьрньникꙑ блѹдь-
никꙑ. и хꙑщьникꙑ. нъ оле бе-
ꙁѹмиѥ. ѡле скотьскаꙗ и осьлѧ-
ꙗ мꙑсль. ѡле ͞дше грѣхолюби-
ца. и на ꙁлобѹ ѹкланѧющи-
и сѧ. аще бꙑша въсхотѣли ꙗти
сѧ добрꙑꙗ дѣтели. то скоро и
ѡ гѣѡнѣ имѹть вѣрѹ. и
не имѹть пьрѣти сѧ. то къде
рее. и въ коѥмь мѣстѣ ѥсть
геѥнна. то пееши ли сѧ о то-
мь. то ѡ томь ли съкаꙁаѥмъ
сѧ вамъ пещи. ꙗко ѥ ли и къ-
де ѥ. и въ коѥ мѣсто съкръвена
ѥсть. дрѹꙁии бо басньми ͞глть
ꙗко въ ѹдолии асафатовѣ.
ѥже бꙑсть ѹже. брани нѣцѣ-
и бꙑвъшии въ неи. тѹ ͞глють
геѡньнѹ сѹщю. нъ кънигꙑ
не тако ͞глють. нъ мьню ꙗко
вънѣ мира сего вьсего ѥсть.
ꙗкоже бо ͞црѧ тьмьницѧ дале-
е сѹть ͞црѧ. такоже и геонна.
вънѣ мира сего ѥсть. не моꙁѣ-
мъ ѹбо пꙑтати къде ѥсть.
120а
ꙁанеже сьде не мѹить насъ ͞бъ.
того радьма геѡньнѹ прѣти-
ть. и не хощеть въврѣщи въ ню
не хощеть бо съмьрти грѣшьни-
и. вѣмь же ꙗко нѣсть ниьто-
же вамъ гнѹсьнѣѥ пае сихъ
словесъ. мънѣ нѣсть ниьсо-
же сладъаѥ пае сихъ словесъ.
ѥшѧ же и обѣдѹющемъ намъ
и веерѧющемъ. и мꙑющемъ
сѧ. и вьсьде ѡ геѡнѣ бесѣдова-
ти. не бꙑхомъ поболѣли ѡ лю-
тьхъ сего свѣта и страстьхъ.
и ͞блгꙑхъ ѥго не бꙑхомъ
ѡютили. коѥ бо ми люто мо-
жеши рещи. нищетѹ ли. недꙋ-
гъ ли. плѣнениѥ ли. оклосне-
ниѥ ли. и ослѣплениѥ тѣла. нъ
вьсе то радость ѥсть. противѹ
бѹдѹщии мѹцѣ. аще и стра-
жющиихъ гладъмь въинѹ
рееши. аще и осльпъшиихъ
иꙁ млада. и ѹкрѹха просѧщи-
ихъ. и то вьсѧ противѹ томѹ
ꙁълѹ ниьсоже ѥсть. вьсьде
обрѣтаѥмъ словеса ѡ сихъ. не
даѥть бо вꙑ геѡньнѹ помина-
ти. вѣдомо бо ѥсть вьсьде ꙗко
невѣрьнии ѥдини въпадаю-
ть въ ню. по ьто же рьци ми ꙗ-
ко вѣрьнии рее ͞влдкѹ своѥго
поꙁнаша. ѥгда бо житиѥ неи-
сто крьстьꙗнѹ сѹщѹ бѹдеть.
того дѣлѧ большю невѣрьнꙑ-
ихъ мьсть приимѹть. ѥли-
ко бо беꙁаконьна съгрѣшать.
120б
тако беꙁакона и погꙑбьнѹть.
и ѥлико въ ꙁаконѣ съгрѣшиша.
ꙁаконъмь сѹдъ приимѹть. и
рабъ бо вѣдꙑи волю ͞гина своѥ-
го и не створивъ. биѥнъ бѹде
много. аще ли нꙑ нѣсть ꙁа жи-
тиѥ се ѿвѣтъ дати. нъ тако
просто реена си сѹть. то диꙗ-
вълъ не бѹдеть мѹенъ ͞ба бо
съвѣсть. пае мъноꙁѣхъ ͞лкъ
и бѣси же вьси таже съвѣдѧть
ѥго. и боꙗть сѧ ѥго ꙁѣло. и сѹ-
дию ѥго сѹща повѣдають и.
аще ѹбо намъ нѣсть ꙁа жи-
тиѥ ѿвѣщати. ни ꙁа ꙁълаꙗ
делеса. то и бѣсꙑ мѹкꙑ ѹбѣ-
жать. нѣсть бо тако нѣсть
братиѥ. не льстимъ сѧ сами
въꙁлюблении. аще нѣсть геѥ-
ньнꙑ. како имѹть сѹдити
обѣма на десѧте племеньма
апⷭли. рее бо павьлъ. не вѣсте
ли ꙗко ͞англомъ сѹдимъ. а не
житиискꙑимъ. како же ͞хсъ
͞глааше. мѹжи нинеугить-
сции. въстанѹть на сѹдъ съ
родъмь симь и осѹдѧть и. и ѿ-
радьнѣѥ бѹдеть ꙁемли гомо-
рьсцѣи въ ͞днь сѹдьнꙑи. по ь-
то играѥши. идеже нѣ льꙁѣ и-
грати. по ьто самъ сѧ льстишї
и не брѣжеши. по ьто противлѧ-
ѥши сѧ ͞бжию ͞лколюбию. то-
го бо дѣлма съготова геѥньнꙋ.
и прѣтить ѡ неи. да не въпаде-
мъ въ ню. ѹньше бꙑвъше стра-
120в
хъмь. тѣмьже поминаꙗ слово
ѡ мѹхъ. ниьсоже иного не твⷪ-
рить. нъ въ тьмѹ върѣѥть сѧ.
прѣльщениѥмь симь. не ͞глю
о грѣшьницѣхъ. ни о правьдь-
ницѣхъ. нъ о грѣшьницѣхъ
тъию. по ьто бо дрѹгꙑи
мѹенъ ѥсть сьде дрѹгꙑи
же не мѹенъ. а тоже съгрѣ-
шивꙑи ли пае. да аще нѣсТь
геѥньнꙑ не можеши ниьто
противѹ ѡблиению семѹ
иꙁ͞глати. тѣмьже молю вꙑ.
прѣставъше ѿ блѧдии сихъ.
попрѣтите прѣрѣкающимъ
намъ ѡ сихъ. и о малꙑихъ бо
не мьнимꙑихъ грѣсѣхъ. ꙁѣ-
ло иꙁвѣсто ѡпꙑтани бѹде-
мъ. и оию дѣлъ блѹдьнѹ мь-
сть приимемъ. и ꙁа праꙁдьно
слово. и ꙁа клеветѹ. и ꙁа пиꙗ-
ньство. и ꙁа ашю бо стѹде-
нꙑ водꙑ мьꙁдѹ приимемъ.
и ꙁа въꙁдꙑханиꙗ тъию да-
жь бо рее ꙁнамениѥ на лици
въꙁдꙑхающиимъ и стеню-
щиимъ. не моꙁѣте молю вꙑ
сами сѧ погѹбити. тъщи-
ми сими надѣжами. аще бо
нашимъ словесьмъ не имеши
вѣрꙑ. то ѡпꙑтаи жидꙑ и ѥ-
линꙑ. ѥретикꙑ. и вьси ꙗко
ѥдинѣми ѹстꙑ ѿвѣщаю-
ть ти и рекѹть. бѹдеть сѹ-
дъ и въꙁданиѥ комѹжьдо
противѹ дѣломъ своимъ ѥго.
120г
воле не довълѣють ли ͞лвци ѹка-
ꙁанию. то въпроси и самѣхъ бѣ-
съ. и ѹслꙑшиши ꙗ въпиюща.
по ьто приде сѣмо прѣже врѣме-
не мѹитъ насъ. си же вьсѧ съ-
бьравъ ѹ͞гли си ͞дшю. и наѹї
ю не беꙁ ѹма блѧсти. да не и-
скѹшениѥмь собою ѹвѣси ге-
еньнѹ. нъ сьде ѹмѹдривъше
сѧ. некъли въꙁможемъ ѹбѣ-
жати тѣхъ мѹкъ. и бѹдѹ-
ща ͞блго ѹлѹити. ихъже бѹ-
ди вьсѣмъ намъ приасти-
ти сѧ. ͞блгодѣтию и ͞лколюбї-
ѥмь ͞га нашего ͞іс ͞ха съ нимьже
͞оцю слава и дьржава съ ͞стꙑмь
͞дхъмь нꙑне и присно <
і͞ѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. ꙁане беꙁ ѹма мѧте-
ть сѧ вьсѧкъ ͞лкъ живꙑи <
Нѹдить ꙗдро глѹбокоѥ рꙑ-
битва. ѥгда сѣть въвьргъ.
и многѹ морьскѹю лови-
твѹ ѡбѹимъ. трѹдьно
рамома сѣть въꙁдигнꙋ-
въ привлаить. и ловьць
понѹдивъ сѧ на ловитвѹ. ѥ-
гда горꙑ иꙁискавъ. и вьрхꙑ
лѣсьнꙑꙗ и астꙑꙗ исходи-
въ бе свѣтлою и многою прї-
деть ловитвою. да ѥльма прї-
обрѣтениꙗ ради ловитва лю-
ба ѥсть ловѧщиимъ. и сладъ-
ка того дѣлѧ трѹдъ бꙑваѥ-
ть. кольми пае ѥсть ͞црквь-
ноѥ любѧщиимъ ꙗдро. ихъ-
же приобрѣтениѥ ни ѥдино-
121а
го дьне. ни ꙁемльноѥ. нъ то само
͞нбсьноѥ ͞црствиѥ ѥсть. принеси
ѹбо и тꙑ въꙁлюблене дьнесь ѿ
͞двда гѹслии. и съ ͞двдъмь ло-
вѣьскоѥ ꙋбожьство ѡблиаю-
ще рьцѣмъ. беꙁ ѹма мѧтет сѧ
вьсѧкъ ͞лкъ живꙑи. мѧтет сѧ
и врѣмѧ своѥ погѹблѧѥть. мѧ-
теть сѧ и акꙑ небꙑвъ ищаꙁаѥ-
ть. и ꙗко трьсть попалѧѥть сѧ.
ѧко ѡгнь иꙁгараѥть. ꙗко мь-
гла въꙁносить сѧ. и ꙗко прахъ
расѣѥть сѧ. и ꙗко пламꙑ въꙁдрⷶ-
жаѥть сѧ. и ꙗко дꙑмъ расходи-
ть сѧ. ꙗко цвѣтъ ѹкрашаѥтъ
сѧ. и акꙑ трава посꙑхаѥть. ꙗ-
ко ѡблакъ растростираѥть сѧ
и ꙗко каплѧ ѹмалѧѥть сѧ. и ꙗ-
ко гворъ надꙑмаѥть сѧ. и ꙗко
искра ѹгасаѥть. мѧтеть сѧ и бо-
гатьствѹ тъкъмо трꙋдъ прино-
сить. мѧтеть сѧ и ѿ мѧтежа
того ниьсоже въꙁьмъ ѡходи-
ть. томѹ мѧтениѥ нъ инѣ-
мъ наслажениꙗ. томѹ трѹдї
а инѣмъ богатьство. томѹ пе-
али а инѣмъ веселиꙗ. томѹ
скърби. а инѣмъ приꙗтиꙗ. то-
мѹ въсхꙑщениꙗ. а инѣмъ на-
сꙑщениꙗ. томѹ проклѧтиꙗ.
а инѣмъ нѣгꙑ. томѹ стона-
ниꙗ. а инѣмъ ьсти. томѹ
сльꙁꙑ. а инѣмъ радость. тъ
въ адѣ мѹить сѧ. а дрѹꙁи-
и многашьдꙑ въ сего имѣни-
и наслажающе сѧ поють. беꙁ ѹ-
121б
ма мѧтеть сѧ вьсѧкъ ͞лкъ живꙑ-
и. ͞лкъ маловрѣменьнꙑꙗ сеꙗ
жиꙁни наимьникъ. сеи съмь-
рти неприходѧщии приснꙑи
дългъ. иꙁволениѥмь же неѹ-
крощенꙑи животъ. самоѹь-
наꙗ ꙁлоба. хѹдожь нъ ꙁъло-
дѣльство. ꙁаскопивъ въ не-
правьдѹ. готовъ въ лихоимѣ-
ниѥ. несꙑтъ въ имѣниѥ. въ
ꙁълобѹ пае хвалѧи сѧ. дѹхъ
великомꙑсльнꙑи ͞лкъ. калъ
прѣꙁоривꙑи. мимоходѧщи-
и свѣтильникъ. скороѿпадꙑ-
и листъ. напрасно посъхнѹщи-
ꙗ трава. съмьртнаꙗ ꙁелень.
скоросъконьающеѥ сѧ ѥсть-
ство. дьньсь ꙁапрѣщаꙗ. а ѹтро
ѹмираꙗ. дьньсь въ богатьствѣ
а ѹтро въ гробѣ. дьньсь въ вѣнь-
ци а ѹтро въ жалии. дьньсь въ
багърѣ. а ѹтро въ тьлѣнии. днⷭь
въ хвалахъ а ѹтро въ ьрвь-
хъ. днⷭь сꙑ а ѹтро ниьтоже
сꙑ. нꙑне въꙁносѧ сѧ. и по томь
оплаемъ сꙑ. въ санѣхъ стра-
шьнъ сꙑ. и въ бесаньствѣ не-
ѹтѣшимъ. себе невѣдꙑи и
бѹдѹшиимъ вѣдꙑи сѧ тво-
риши. ѥстьствъмь мьртвъ сꙑ.
и въꙁношениѥмь мьниши сѧ
вѣьнꙑи. вьсеи болѣꙁни по-
виньние. вьсеи мѹцѣ добро-
въходьнꙑи храме. пеальмъ
неѹтѣшьнꙑимъ плаьни-
е. вьсѣмъ напастьмъ искꙋ-
121в
сьние. вьсеи пеали готовꙑи
приимьние. ѡ коликъ наше-
го ѹбожьства плаь. ѡ коли-
ко нашего беꙁѹмиꙗ ѡблие-
ниѥ. ниьтоже добрѣѥ ѡбрѣ-
тохъ ͞глющааго прⷪра гласа. бе-
ꙁ ѹма мѧтеть сѧ вьсѧкъ ͞лкъ
живꙑи. вижь ѹбо въꙁлюблене
аще не скоро съконьавають сѧ
͞лвьскаꙗ мѣнениꙗ ꙗкоже
прⷪркъ ͞глеть. аще не бꙑхомъ
мѧтѹще сѧ пае водꙑ трѹжа-
ли сѧ. аще не бꙑхомъ скорѣѥ вѣ-
тра сами сѧ съвъкѹпили на
ꙁълоѥ. аще не бꙑша имѣни-
ꙗ насъ ꙗко бѹрѧ съраждалꙑ.
аще не бꙑхомъ ꙗко и въ тьмѣ
мѧтѹще сѧ сѣмо и ѡвамо
приходили. сь ѡномѹ имѣнї-
ꙗ исхвати. дрѹгꙑи дрѹгѡ-
мѹ ꙁемлю истърже. дрѹгꙑ-
и на ближьнааго помꙑсли.
дрѹгꙑи дрѹгааго семью исхꙑ-
ти. ѡвъ бо водꙑ дѣльма. сѹсѣ-
дѹ прѣтить пьрѧ сѧ. а дрѹгꙑ-
и дъжда дѣльма съ насельни-
къмь бореть сѧ. а дрѹꙁии прѣ-
дѣла дѣлѧ ꙁемльнааго бию-
ть сѧ. а дрѹꙁии ꙁьдани дѣль-
ма котерають сѧ. сь на немьже
нѣсть далъ въꙁѧти хотѧ дь-
рꙁѧѥть. а сь ѥже ѥ въꙁѧлъ не да-
ти хотѧ пьрить сѧ. дрѹгꙑи
несꙑтъ ѹмъ имѣꙗ имѣни-
ꙗ не насꙑщаѥть сѧ. а дрѹгꙑ-
и истовааго лишити сѧ хотѧ
121г
крѣпить сѧ. инъ же не имꙑ не мо-
жеть. онъ же имꙑи плищюѥть
неимꙑи же потаꙗѥть сѧ. и-
мѣꙗи же помꙑшлѧѥть на отѧ-
тиѥ. дьржаи вьсѧкоꙗьскꙑ
ликѹѥть. въ санѣхъ ꙁаꙁорь-
нъ. въ владꙑьствѣхъ нелю-
бимъ. въ могѹтьхъ ненави-
димъ. плищи асти. котерь-
ници мъмноꙁи (sic). лъжа въꙁно-
сить сѧ. любꙑ дрѹжьнѧ ѿбѣ-
жа. истина потрѣби сѧ. ꙁе-
млѧ ѹбо ꙁъла носити не може-
ть. вѣтръ до самого ѥѳера ѡ-
сквьрнѣѥть. имѣниꙗ ради
жиꙁнь бежиꙁниѥмь испро-
вьрже сѧ. имѣниꙗ ради свободь-
нꙑꙗ ͞лвкꙑ поработихомъ. бо-
гатии мꙑсльми растаають сѧ
дължьници же пеалию ѹвѧ-
дають. ꙁлатолюбьци на сѹдї-
ща влаать сѧ. клеветьници
лъжю продають. имѹщеи на
прикѹплениѥ жадѧть. дрѹ-
гъ на дрѹга лъжюще клѧтвꙑ
съконьавають. клѧтвою тъ-
къмо ͞ба вѣдѧть. тѣмьже ѡ-
блиаꙗ прⷪркъ. въ ꙁълѣ жиꙁь-
ни живѹщиихъ именѹꙗ ͞гле-
ть. въсѹѥ мѧтеть сѧ вьсѧкъ
͞лкъ живꙑи. ѡ прⷪре ͞лкъ ли
ѥдинъ мѧтеть сѧ. имьже ли
словесьноѥ съкаꙁаниѥ ѥдино
нарицаѥть сѧ. а ино ниьсо-
же. дрѹгоѥ въ съставѣхъ мѧ-
томо не ѡбрѣтаѥ ли сѧ. въꙁмꙋ-
136а
Оглавлението и началото на ꙁлатоѹстааго слово ꙗко
вѣьна ѥсть мꙋка липсват. Нач. Ни мало нам стѧꙁаніе ѡ предлежащим. и еже ѡ дѣлесѣх нѹждьно.
тъ. дрѹгоици нощь. а ьто ли
мѣню скотъ. мꙑ вѧщьше
творимъ. и съгрѣшаѥмъ бо
не мѹжи ѥдинꙑ нъ и женꙑ.
послѹшаи же въꙁьрѣвꙑи
рее на южю женѹ съ по-
хотию съгрѣшаѥть. слꙑша-
сте мъногашьдꙑ. мꙑ же ѹ-
же погѹбльше ѹмъ. не тъї-
ю въꙁираѥмъ съ похотию нъ
и ѡхапаѥмъ сѧ. и облобꙑ-
ꙁаѥмъ. да аще трѣꙁви то-
ꙗ мꙑсли не ѹблюдемъ сѧ
то ꙁапивающе ли сѧ. и ꙁага-
рающе сѧ на похоть можемъ
исправити. пакꙑ въ мноꙁѣ
бесѣдѣ не иꙁбѹдеши грѣха.
ѥже ѥсть или ѹкорити кого.
или бѹѥ на искрьнѧго. или
кѹдити иного. или праꙁдь-
но слово. и ѡ томь сѹдъ подъ-
ꙗти. и дрѹгоици же и сра-
мословиꙗ испълнь ѥсмꙑ.
инѣхъ же ѥсть стѹдъ и ͞гла-
ти бꙑвающиихъ въ питвѣ.
да како не сѹть плаа досто-
ини. поработивъшеи сѧ та-
ковѣи стрⷭти. и такꙑ ꙁъли
въ собѣ имѹще. ти не юю-
ще ни же кающе сѧ. нъ и прѣ-
рѣкающе рѣють сѧ въ тьмѹ
да ѹже никтоже не рьци. не
могѹ ѹдьржати сѧ ѿ обли-
шепитиꙗ. и ꙁѣло же може-
ши аще помꙑслиши коли-
ко ꙁъло въ немь ѥсть. аще па-
136б
кꙑ ͞глеть къто. не могѹ ѥди-
ноꙗ женꙑ имѣти. льстить
себе. и неврѣдѹ творить сѧ.
и похѹлѧють и ѹдьржающе-
и сѧ ѿ женꙑ. воле рьци ми не
можеши ли оклеветанъ бꙑ-
ти. нъ ѥжето творити то то
ѥсть тѧжько. а не ѥже не тво-
рити. какъ ѿвѣтъ имамъ
имѣти такоꙗ ꙁаповѣди
льгъкꙑ и ѹдобьнꙑ не хра-
нѧще. нѣсть рещи ни ѥдино-
ꙗ же. а ꙗко бесъмьртьна ѥ-
сть мѹка. реенꙑими вь-
сѣми ꙗвѣ ѥсть мѹка. ꙗко-
же бо аꙁъ мьню вънѣ мира
сего вьсего ѥсть. ꙗкоже бо ть-
мьницѧ и рѹдꙑ ͞црскꙑꙗ
далее сѹть. такоже и вьсе-
ленꙑꙗ сеꙗ ѥсть геѡньна.
не ищѣмъ ѹбо къде ѥсть нъ
како бꙑхомъ ѹбѣжали ѥ-
ꙗ. ни понеже сьде не мѹи-
ть вьсѣхъ ͞бъ. и того дѣлма
не вѣрѹи бѹдѹщиимъ.
͞лколюбьць бо ѥсть и тьрпѣ-
ливъ. того ради прѣтить и
не въмѣтаѥть абиѥ въ мѹ-
кѹ. не хощю бо рее съмьрти
грѣшьникѹ. въ сихъ вьсьгъ-
да поѹимъ сѧ. и рѣкѹ огнь-
нѹю помꙑшлѧимꙑ. рѣка
ѡгньнаꙗ тееть прѣдъ ли-
цьмь ѥго. и нѣсть прѣданѹ
бꙑвъшю ѡгню томѹ. та-
ꙗти коньинꙑ ѹже мꙋкꙑ.
136в
нъ сласти житиꙗ сего нии-
мьже сѹть съниꙗ. даже бо
не коньаѥть сѧ грѣхъ ѹга-
саѥть сласть. мѹениꙗ же
ꙗже ꙁа не. а не пеальноѥ вѣ-
ьно. ьто ѥсть твьрдо ѥже
вьсемь мирѣ. ͞батьство ли
ѥже ни до веера многашдꙑ
прѣбꙑло. нъ слава ли то по-
слѹшаи ѥдиного правьди-
ва ͞глюща. житиѥ же моѥ ѥ-
сть. льжа ѥ теа ꙗкоже бо ѡ-
ни. даже не станѹть прѣска-
кають. такоже и то даже не
придеть ѿлетить. ниьто-
же ѥсть ьстьнѣѥ ͞дша. мно-
гомъ же лѹи сѧ. ни насла-
ди же сѧ о нихъже трѹдиша
сѧ. нъ пьрвѣѥ ѹность въ бѣ-
дахъ. и въ трѹдѣхъ ижди-
въше. и ѥда надѣꙗхѹть сѧ
насладити сѧ своихъ трѹдо-
въ. ѿидоша ниьтоже не и-
мѹще съ собою. аще бо и ꙁемь-
нааго црⷭѧ по мноꙁѣхъ трѹ-
дѣхъ. ѥда къто ѹꙁьрить съ
дьрꙁновениѥмь ѥго. како
можеть къто ͞нбсьнааго ви-
дѣти. въ все житиѥ ѹ ино-
го живъ. и иномѹ воинъ бꙑ-
въ. правьдивии ѹбо приси-
ꙗти имѹть ꙗко ͞слнце. а
грѣшьници мѹкѹ приимꙋ-
ть. и тъгда не имаши трѣ-
бованиꙗ въспоминати.
ни ѡблиениꙗ. ни послѹ-
136г
хъ. и ѡблиьникъ и сѹдии.
все бо ꙗсно съвѣсть. вьсе бо на-
го и ѡблиено прѣдъ оима
ѥго. ни богатъ бо ни силнъ.
ни немощьнъ. ни прѣмѹ-
дръ. ни рабъ. ни свободьнъ.
никътоже тѹ ꙗвить сѧ.
нъ мѣрамъ симъ погꙑбъ-
шамъ. пꙑтаниѥ же ѡ дѣ-
лѣхъ тъию бѹдеть. аще
бо и на сѹдищихъ ѥгда сѹ-
дъ къто прииметь. прии-
меть ꙁа крамолѹ. или ꙁа
ѹбиство. ѥже аще и ѥсть
любо ѥпархъ. любо посадьнї-
къ. любо кнѧꙁь. любо боꙗ-
ринъ. или иже кꙑи любо
бѹдеть санъ. тъгда не ꙁь-
рить сѧ. нъ послѣдьнии
сѹдъ прииметь ꙗ. кольми
пае тамо тоже бѹдеть.
нъ да то не бѹдеть. ѿвь-
рꙁѣмъ сквьрньнавꙑꙗ ри-
ꙁꙑ. и облѣцѣмъ сѧ въ ѡ-
рѹжиѥ свѣта. и слава бо-
жиꙗ приодьжетьнъ. ьто
тѧжько повелѣнꙑихъ а
не льгъко. послѹшаи про-
рока ͞глюща. и тъгда раꙁꙋ-
мѣѥши ѹдобьство. ни
аще съкъриши ꙗко бель-
югъ вꙑю свою. и въ власѧ-
ницю ѡдежеши сѧ. и попе-
ль подъстелеши. ни тако
нарееши ͞дне приꙗтьна.
нъ раꙁдрѣшаи вьсѧкъ съ-
137а
вѹꙁъ неправьдꙑ. и испра-
влѧи стръпътьнаꙗ нѹжь-
нꙑихъ кѹпль. вижь про-
рою мѹдрость. положи-
вꙑи пьрвѣѥ тѧжькаꙗ. ꙗ-
ко ͞бъ не трѹда трѣбѹѥть
нъ послѹшаниꙗ. ꙗко ѹ-
добьна ѥсть добра дѣтель.
тѧжька же ꙁлоба. ꙁлоба же
съвѹꙁъ и стръпътьство ѥ-
сть. вьсѧко писаниѥ непра-
вьдьно растьрꙁаи. ѿпѹ-
щаи съкрѹшенꙑꙗ на ѡ-
тъпѹстъ. и съдрѹенꙑ-
ꙗ. такъ бо бꙑваѥть дължь-
никъ. ѥгда ѹꙁьрить ѥмꙋ-
же дължьнъ ѥсть. молить
сѧ мꙑсль ѥго. и пае ꙁвѣ-
ре боить сѧ. не моꙁѣмъ ѹ-
бо кръьмовати ͞лколю-
биꙗ. и вѣмь ꙗко мъноꙁи
не въ сласть слꙑшать сло-
весе. нъ кꙑи прибꙑтъкъ
бѹдеть ѿ мъланиꙗ. а-
ще бо и мълю. и никако-
же не понѹжю словесꙑ.
не въꙁможьно ѥсть мъ-
ланиѥмь иꙁѧти васъ
ѿ мѹкꙑ. нъ и пае пако-
сть ѿ того бꙑваѥть. мѹ-
ка продължить сѧ. не тъи-
ю вамъ нъ и мънѣ приѡ-
брѣтаѥть мѹкѹ таково
мъланиѥ. каꙗ бо хвала
ѥсть ѿ словесъ. ѥгда о дѣ-
лѣхъ не помагаѥть нъ и
137б
пакость дѣѥть. кꙑи тѹ при-
бꙑтъкъ. веселити ли словъ-
мь. а пеаль створити вещь-
ю. веселити ли слѹха а ͞дшю
мѹити. тѣмьже нѹжа
ѥсть сьде пеаль створити.
да тамо не мѹкѹ подамꙑ
ꙁапрѣтилъ иѥꙁекии съмь-
ртию. и ѹдьржа сѧ. ꙁапрѣ-
ти ниневгитѧномъ раꙁо-
рениѥмь. и ѡстрѹи гнѣ-
въ покаꙁаꙗ. ꙗко ни добра-
ꙗ ни ꙁълаꙗ ѹ него лежать
аще бо попрѣтить имь
тѧжькъмь прѣложать же
ли сѧ. приимъшеи прѣще-
ниѥ ѿвращають гнѣвъ.
аще ли ѡбѣщаѥть сѧ и-
мь добрꙑмь. недостоини
же бѹдѹть лишени бѹ-
дѹть дара. ниьтоже ѥсть хꙋ-
же грѣшьника. аще бо ꙁемь-
нааго црⷭѧ врагъ ꙗможе а-
ще идеть ꙁълѣ живеть и бо-
ить сѧ и трепещеть. коль-
ми пае врагъ ͞бжии. ꙗмо-
же аще идеть вьси ѥмѹ сѹ-
ть ратьни. и сама тварь ꙗ-
коже дрѹгъ ѥго. и ꙁвѣрьѥ
и тварь вьсѧ боить сѧ и стꙑ-
дить сѧ. такоже и врага вь-
сѧ тварь. противлѧют сѧ
ѥмѹ. въꙁлюблении мь-
нимо ѥсть ꙗко ѥдина мꙋ-
ка ѥсть. иже горѣти присно
въ ѡгни негасимѣмь. и-
137в
же ли по иꙁвѣсти опꙑтаѥть.
дъвѣ ѥста мѹцѣ. горꙑи бо вь-
сѧко. и ѿ ͞црства ѿпадеть. се
ѿпадениѥ горьши мѹка ѥ-
сть ѡгньнꙑꙗ мѹкꙑ. и вѣ-
мь ꙗко мноꙁи геѡньнꙑ тъ-
ию боꙗть сѧ. аꙁъ же ѿпаде-
ниѥ славꙑ тоꙗ вельми го-
рьшю мѹкꙑ имамъ гео-
ньнꙑꙗ мѹкꙑ. аще ли не
въꙁможьно ѥсть слово се ѹ-
каꙁати. нитоже дивьно.
ни съвѣмꙑ бо тѣхъ ͞блгъ бо-
жьства. да и ѡканьство ли-
шениꙗ ихъ по иꙁвѣсти ра-
ꙁѹмеѥмъ. тѣмьже и па-
вьлъ съвѣдꙑи ꙗ. по истинѣ
съвѣсть. ꙗко ѥже ѿпасти
ѿ славꙑ ͞хвꙑ. лѹе ѥсть вь-
сего. и то раꙁѹмѣѥмъ. тъ
тъгда ѥгда въ самоѥ искѹ-
шениѥ въпадемъ. нъ ни
бѹди намъ того николи-
же приꙗти. ѡ ѥдиноадꙑ-
и ͞сне ͞бжии не бѹди намъ
николиже искѹшениꙗ то-
ꙗ мѹкꙑ приꙗти. колико
ѥсть ꙁъло ѿпасти ѿ тѣхъ
͞блгъ. нѣсть льꙁѣ ѹкаꙁа-
ти. тѧжька же геѡньна и
та мѹка. аще и тьмами къ-
нѧжиꙗ имѣти. ниьтоже
таковааго имѣти рееши.
ꙗкоже ѥже ѿ ͞блжнꙑꙗ тоꙗ
славꙑ ѿпасти. ѥже въꙁне-
навидѣнѹ бꙑти ͞хсъмь.
137г
ѥже слꙑшати не вѣдѣ васъ.
ѥже поимꙑ слꙑшати. ꙗко а-
люща ѥго видѣхомъ и не на-
кърмихомъ. ѹне бꙑ тьма-
ми похабленомъ бꙑти. не-
же ли лице то кротъкоѥ видѣ-
ти ѿвращающь сѧ ѿ насъ. и
тихомѹ окѹ не хотѧщю ꙁь-
рѣти на насъ. аще бо самъ вра-
га мнѣ сѹща и ненавидѧща
ѥго. и ѿвращающь сѧ ѥго та-
ко погъналъ ꙗко ни самомꙋ
себе пощадѣти. нъ въдати
себе на съмьрть. и ѥгда по тѣ-
хъ вьсѣхъ ни хлѣба ѥго досто-
ина сътворѹ гладъмь ѹми-
рающа. кꙑма оима ѹже по-
ꙁьрѹ на нь. ѹбоимꙑ сѧ ѹбо
въꙁлюблении. ѥже така сло-
веса слꙑшати. нѣсть житие
игра. пае же се житиѥ игра.
а бѹдѹщаꙗ не игра. пае же
не игра тъию житиѥ се. нъ и
горѣѥ ѥꙗ. не на смѣхъ бо сѧ
коньаѥть. нъ и многѹ па-
кость наносить. нехотѧщи-
имъ строино и правьдьно же
жити. Воле рещи имь ѥсмъ
раꙁно дѣтии. играющихъ
и клѣтъкꙑ творѧщиихъ.
мꙑ жижющеи великꙑхъ
домовъ. имь обѣщающи-
ихъ мꙑ кърмѧщии сѧ. ни-
имьже раꙁвѣ тъию. ѥже
и съ мѹкою творѧщи ꙗ. а-
ще ли неѹ съглѧдахомъ. ни-
138а
ьтоже дивьно. не ѹбо мѹжи
бꙑхомъ. ѥгдаже бѹдемъ
тъгда раꙁѹмѣѥмъ. ꙗко
вьсѧ си дѣтьска сѹть. ꙁане-
же и тѣмъ сѧ рѹгаѥмъ мꙋ-
жи бꙑвающе дѣти же сѹще.
мьнимъ добра сѹща ина тъ-
щьна. и бърселиѥ и рѣпꙑ
и бьрниѥ събирающе. пае
неже ꙁижющиихъ и ставѧ-
щиихъ великꙑхъ домовъ.
не мне съмꙑслимъ. нъ ѡ-
бае. абиѥ погꙑбнеть и съ-
падаѥть. и стоꙗще же не клю-
ить сѧ ниемѹже намъ. ꙗ-
ко ни сами велии
домове. жители на ͞нбси не
могѹть приꙗти. ни може-
ть жити въ нихъ. имѣꙗ въ
вꙑшьниихъ. нъ ꙗкоже мꙑ
ногами ѥ попираѥмъ и раꙁа-
рѧѥмъ. такоже и ѡнъ мꙑ-
слии ниꙁъложить. и ꙗкоже
мꙑ дѣтьмъ о ра-
ꙁорении дѣлъ ихъ смѣѥмъ
сѧ. такоже и ѡни намъ рꙑ-
дающемъ. не смѣють сѧ
пае же нъ плають сѧ. ꙁа-
неже и ͞млстивьнꙑ сѹть
ѹтробꙑ ихъ. и многа па-
кость ѿ того бꙑваѥть. бѹ-
дѣмъ ѹбо мѹжи. доколѣ
играѥмъ доколѣ плажемъ по
ꙁемли. ѡ дрѣвѣ и ѡ каме-
нии велиающе сѧ. и ѥще
же своѥ ͞спсениѥ прѣдаваѥ-
138б
мъ ꙗкоже дѣтищь. ѥгда къ-
нигамъ ѹа ꙁамьдлить.
и играѥть не ѹа сѧ. вельми
биѥнъ бꙑваѥть. такоже и
мꙑ ѡ вьсемь семь. вьсе тъща-
ниѥ своѥ иꙁдавъше. тѧже-
ми же бꙑваѥмъ. ͞дховьна
ѹениꙗ ꙗже дѣлꙑ. и не и-
мѹть ьто въдати послѣ-
дьнюю мѹкѹ приимемъ.
ни бѹдеть иꙁимающаго.
любо ͞ѡць бѹди. любо бра-
тъ. любо ижь любо бѹди.
нъ все мимоидеть. мѹка
же бꙑвающиꙗ ѿ нихъ. бе
съмьрти прѣбꙑваѥть. и
присно сѹщии ѥже и о дѣть-
хъ бꙑваѥть. дѣтьскꙑꙗ и-
грꙑ. ꙁа ѡслаблениѥ ихъ ра-
ꙁарѧющю. ѡнѣмъ же тво-
рѧщю плакати сѧ присно.
тѣмьже въꙁлюблении.
да не въсплаемъ сѧ вѣь-
но. ѡ тьлѣющихъ и гꙑблю-
щиихъ тъщаще сѧ прѣста-
нѣмъ. да вѣьнꙑихъ бла-
гъ насладимъ сѧ. ихъже бꙋ-
ди вьсѣмъ намъ приасти-
ти сѧ. ͞блгодѣтию и ͞лвко-
любиѥмь ͞га нашего ͞іс ͞хса.
ѥмѹже слава нꙑне и при <
іѡана. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷡ. ѡ покаꙗни-
и и ѡ каинѣ. и ѡ авьли. и ѡ да-
нилѣ. и ѡ ахавѣ ͞цри. и ѡ па-
вьлѣ. ͞ги ͞блгви < ͞мѳ <
138в
Видѣсте ли въ ѡнѹ недѣлю.
бьрани и побѣдѹ. борени-
ѥ диꙗволе. побѣдѹ же хрї-
стовѹ видѣсте ли. како
покаꙗниѥ хвалимо
бꙑваѥть. и диꙗвълъ ꙗꙁъ-
вꙑ не сътьрпѣ. ьто сѧ бои-
ши ѡ дьꙗволе покаꙗнию
хвалимѹ. ьто сѧ плаешї
ьто сѧ ѹжасаѥши. ѥи ре-
е въ правьдѹ сѧ плаѹ и
скърблю. и тѹжю. по то
же рьци ми ѡ дьꙗволе. вели-
ꙗ ми рее съсѹдꙑ въсхꙑти
покаꙗниѥ. кꙑꙗ блѹдьни-
цю. мꙑтарѧ. раꙁбоиника.
по истинѣ бо многꙑ съсѹ-
дꙑ исхꙑти покаꙗниѥ ѿ
дьꙗвола. да ьто дѣльма
сице ѹбо бесѣдѹющии. не
събираѥмъ сѧ въ всѧкѹ ць-
͞рквь покаꙗниѥ любѧще. аще
и грѣшьникъ ѥси вълѣꙁи
да ѹвраюѥши си съгрѣше-
ниꙗ. аще правьдивъ ѥси въ-
лѣꙁи да не отъпадеши ѿ
правьдꙑ. обоимъ бо присТа-
нище ѥсть ͞цркꙑ. грѣшьни-
къ ли ѥси нъ рьци ͞гви ꙗко
съгрѣшихъ. коѥ дѣло то ѥ-
сть. или кꙑи трѹдъ. каꙗ
скьрбь каꙗ тѹга. словъмь
рещи ꙗко съгрѣшихъ. аще
бо самъ не иꙁдрееши своѥ-
го грѣха. не клевеще ли на тѧ
дьꙗволъ. варивъ исхꙑти са-
138г
нъ ѥго. санъ бо того ѥсть ѥже
клеветати на грѣхъ. по то
не вариши себе самъ иꙁ͞глши
грѣхъ. вѣдꙑи такого кле-
ветьника имаши. не могꙋ-
ща мълати. съгрѣшилъ
ѥси покаи сѧ. и рьци ͞гви съ-
грѣшихъ. нитоже не просї
раꙁвѣ того. ͞бжиꙗ бо кни-
гꙑ ͞глють. ͞гли тꙑ пьрвѣ-
ѥ грѣхꙑ своꙗ да ѡправь-
диши сѧ. иꙁдрьци грѣхꙑ
да раꙁдрѣшиши грѣхꙑ.
нѣсть въ томь трѹда. ни
иꙁвитиꙗ словесъ. ни иꙁдⷶ-
ꙗниѥ имѣниꙗ. ни иного
нитоже тѧжька. нъ словъ-
мь исповѣжь грѣхъ. и рьци
съгрѣшихъ. имь же се ѥ-
сть ꙗвѣ рее. ꙗко аще иꙁре-
кѹ аꙁъ пьрвѣѥ грѣхъ. ра-
сꙑплю грѣхꙑ. аꙁъ ти по-
вѣдѣ нерекъшааго и осѹ-
жена. каинъ ѹби брата
своѥго авелѧ. ꙁавидѧ ѥ-
мѹ. и тою ꙁавистию ѹ-
бииство сътвори. и ѹби
брата на поли. то же рее
къ немѹ ͞бгъ вьсесъвѣдꙑ-
и. къде ѥсть авель братъ
твои. съвѣдꙑи вьсе въпра-
шашеть. не невѣдꙑ. нъ на
покаꙗниѥ ведꙑи ѹбивъ-
шаго. рее къде авель бра-
тъ твои. ѡнъ же рее не вѣ-
дѣ. ѥда стражь ѥсмь бра-
139а
тѹ моѥмѹ. ьто же рее ͞гь къ
немѹ гласъ кръве брата тво-
ѥго ѿ полѧ въпиѥть къ мънѣ.
ѻблии ѥго абиѥ. и каꙁнь на-
несе не страха ради. нъ пае бе-
стѹдиꙗ дѣлѧ. не тольма бо
ненавидить ͞бгъ съгрѣшаю-
щааго. ѥлмаже несрамлѧю-
щааго сѧ. тѣмьже и каинъ
послѣди раскаꙗвъ сѧ не при-
ꙗтъ бꙑсть имь. рее бо вѧщи-
и ѥсть грѣхъ мои. неже ѿпѹ-
стити мънѣ. рекъше велми
съгрѣшихъ. и недостоинъ
ѥсмь жити. его же рее къ
немѹ ͞бгъ. бѹди стонѧ и тре-
пеща на ꙁемли. лютѹ каꙁнь
иꙁдрее на нь. не ѹбию рее те-
бе да не ꙁабъвена бѹдеть исти-
на. нъ ꙁаконѹ тѧ въдамь по-
итаѥмѹ вьсѣми. да бѣда
ти прѣмѹдрости бѹдеть.
доидѣмъ же къ прⷪркѹ ͞двдѹ
и црⷭю. пае же и аꙁъ въ сласть
прⷪрка нарию. лѹе бо ѥсть
морѹ иꙁлиꙗнѹ бꙑти не-
же словесьмь ͞двдовомъ сълъ-
гати. тъ въпаде въ прѣлюбо-
дѣꙗниѥ. и въ ѹбииство ви-
дѣвъ женѹ иѹриинѹ мꙑ-
ющю сѧ и въсхотѣ ѥи. волею же
ѥже въсхотѣ. то и съконьа и
въпаде прⷪркъ въ прѣлюбодѣ-
ꙗниѥ. бисьръ въ калѣ бѣ.
тако бо бѣ ѡбѹѥнъ ꙗко не
вѣдѧше како съгрѣшивъ.
139б
сънѹꙁьницю бо пиꙗнѹ сѹщю.
колесницѧ сѣмо и ѡвамо кла-
тить сѧ. ѥже ѥсть ͞дша и тѣ-
ло. аще бо и ͞дша ѹпиѥть сѧ.
то и тѣло вьсе падаѥть сѧ до-
нелѣ трѣꙁвъ ѥсть сънѹꙁнь-
ць и колесницѧ добрѣ иде-
ть. ѥда ли сѧ иꙁнеможеть
дьржати сѧ. и сама колесни-
цѧ лютѣ съламлѥть сѧ. та-
коже и ѡ насъ. донъдеже трѣ-
ꙁвить сѧ ͞дша и бъдить. то
и само тѣло въ истотѣ ѥсТь.
ѥгдаже съмьреть сѧ ͞дша.
въ калѣ и въ сквьрнѣ валѧѥ-
ть сѧ тѣло и ͞дша. никакъже
бо грѣхъ не створить сѧ бе ꙁа-
бꙑтиꙗ. ьто ѹбо прѣлю-
бꙑ ли сътвори ͞двдъ. нъ ни
облиенъ бꙑваше ниимь-
же. въ велицѣ сторосто (sic) бѣ.
да ѹвѣси ꙗко аще бѹдеши
слабъ. ни старость ти бѹде-
ть на польꙁѹ. и аще бѹде-
ши бꙑстръ не можеть ти
ѹность пакости сътвори-
ти. нѣсть бо нѹжа то нъ во-
лѧ и исправлениѥ. ꙁьри же
и данила дъвѣма на десѧ-
те лѣтома сꙑ. и старьцемъ
сѹждаше. старьца же ста-
ра бѣста. и сътворениѥ блѹ-
да съдѣꙗста. да ни сима ста-
рость на польꙁѹ бꙑсть. ни
ономѹ ѹность на пакость
бꙑсть. и да ѹвѣси ꙗко въ
139в
воли ͞лви цѣломѹдриꙗ вещи
лежать. ͞двдъ въ самои старо (sic) бѣ
и тъгда въпаде въ любодѣꙗ-
ниѥ. и ѹбииство сътвори
тако. ꙗкоже не вѣдѧше ꙗко
съгрѣшилъ ѥсть. сънѹꙁни-
ць бо бѣ ѹпилъ сѧ своимь
неѹдьржаниѥмь. со дѣ-
льма посъла ͞бъ къ немѹ на-
ѳана прⷪрка. прⷪркъ къ прⷪркꙋ
приде. такоже бо и враьхъ
бꙑваѥть. ѥгда враь боли-
ть иного враа трѣбѹѥть
такоже и сьде. прⷪркъ болѧи
и прⷪркъ бѣ носѧи цѣлѣние.
и не напрасно ѡблиаѥть ѥго.
ни рее ѥмѹ беꙁаконьние
и сквьрньние. прѣлюбодѣ-
ю. ѹбииние. селикѹ ͞сть
ѿ ͞бга приимъ. ꙁаповѣди же
ѥго не съблюде. нитоже си-
це не рее наѳанъ. да не сътво-
рить ѥго бестѹдьнѣиша. обли-
аѥми бо грѣси на бестѹдиѥ пⷪ-
идѹть. приде къ немѹ наѳа-
нъ. и ѡбраꙁъ пьрѧ ѹмꙑшлѧ-
ѥть. и рее ͞црю пьрѧ ми ѥсть
къ тебѣ. бѣ ѥдинъ богатъ. и
дрѹгꙑи ѹбогъ. имѣꙗше
же богатꙑи нѹтѹ и стада
имѣꙗше же ѹбогꙑи агни-
цю ѥдинѹ. и приде странь-
никъ къ богатомѹ хотѣнї-
ѥ ꙗвлѧꙗ. ѡле дивьнꙑ вещи
страньникъ приде и прⷪрка
плѣни. а дрѹгꙑ ѹбогъ бѣ
139г
агницю имѣꙗ. и ѿ питиꙗ ѥ-
го пиꙗше. и ѿ трѧпеꙁꙑ ѥго ꙗ-
дѧше. и въ лонѣ ѥго съпѧше.
вьсе повѣдаѥть ѥже мѹжь
къ женѣ. и поимъ богатꙑи
агницю ѹбогааго. ꙁакла
ю и рее. вижь же како въ обра-
ꙁъ пьрѧ съповѣдаѥть наѳа-
нъ бесѣдѹ вьсю. ьто рее це-
сарь. мьнѧ на иного иꙁдри-
цѧꙗ. беꙁмилостьнъ сѹдъ и-
ꙁдрее. таци бо сѹть ͞лци на
инꙑ иꙁдреениꙗ ꙁълаꙗ въ
сласть иꙁдриють и беꙁ мило-
сти. ьто же црⷭь рее. живъ ͞гь.
тъ мѹжь достоинъ съмьртї
ѥсть. агницю же да дасть въ
етверинѹ. ьто же рее на-
ѳанъ. не пожьма дълго ꙗꙁвꙑ.
нъ абиѥ ѿкрꙑ съкръвенаꙗ.
и иꙁдрее тꙑ ѥси ͞црю. то
же онъ. съгрѣшихъ рее ͞гви
не рее бо то къто тꙑ ѥси ѡ-
блиаꙗ мѧ. или къто тѧ пꙋ-
сти. нъ раꙁѹмѣ свои грѣ-
хъ. и рее съгрѣшихъ ͞гви.
ьто же пакꙑ наѳанъ. и ͞гь
ѿꙗ ѿ тебе грѣхъ твои. самъ
сѧ ѥси осѹдилъ рее. аꙁъ ти
осѹжениѥ ѿпѹщаю. аꙁъ
ти отъпѹщениѥ нанесо-
хъ и прощениѥ. видѣ ли
коко (sic) събꙑсть сѧ писаниѥ
ѥже рее. ͞гли тꙑ пьрвѣѥ
грѣхꙑ своꙗ да оправьди-
ши сѧ. ѥсть же инъ пѹть
140а
покаꙗнию. котерꙑи. аꙁъ тї
рекѹ. не ѥже ли плакати сѧ
грѣха. съгрѣшилъ ли ѥси
плаи сѧ да расꙑплеши
грѣхꙑ. кꙑи то ѥсть трѹ-
дъ. нитоже вѧще прошю
ѹ тебе. нъ тъию велю пла-
кати сѧ грѣха. не ͞глю ти е-
ресъ море ити. ни ѡкрьстъ
ѥго. ни пѹтьмь сѧ трѹ-
дити. ни по вълнамъ хо-
дити. ни имѣниꙗ раꙁда-
ꙗти. нъ то. плаи сѧ ѡ
грѣсѣхъ. имь же се ꙗвѣ
рее. ꙗко аще плаю сѧ и и-
ꙁбѹдѹ грѣха. ѹкажю ти
ѿ книгъ. бѣ ѥдинъ ахавъ
͞црь. правьдива же ѥго вьси
творѧхѹ. бѣ же и дрѹгꙑи
мѹжь иꙁдраильтѧнинъ
именьмь наѹѳѣи. и имѣ-
аше виноградъ. и въсхотѣ
͞црь ахавъ виноградѹ томꙋ
посла къ немѹ ͞глѧ. дажь
ми винограда твои ѥмѹ-
же въсхотѣхъ. да или срѣбро
въꙁьми ꙁа нь. или инъ та-
къ же. онъ же рее. не бѹди
мънѣ продати памѧти
͞ѡць моихъ. и ѿ того слове-
се ͞црь въ болѣꙁнь въпаде.
и вълѣꙁъши же къ немѹ
жена ѥго. бестѹдьна. и
беꙁъоива. бесрамьна.
сквьрньна. неиста. по ь-
то не ꙗси. въстани ꙗжь.
140б
аꙁъ ти створю да приимеши
виноградъ навѹѳѣꙗ. ͞иꙁль-
тѧнина. и въꙁьмъши на-
писа книгꙑ. отъ лицѧ ͞црѧ
къ старьцемъ. ͞глющи про-
повѣдаите постъ. и поста-
вите мѹжа лъживꙑ на на-
вѹѳѣа ͞глща. ꙗко прѣслѹ-
шалъ ѥси ͞ба и ͞црѧ. и не пости-
лъ сѧ ѥси. ѡле постъ повелѣ-
нъ пълнъ беꙁакониꙗ. про-
повѣдаша постъ да ѹбии-
ство сътворѧть. ьто же по
томь побиѥнъ бꙑсть каме-
ниѥмь навѹѳѣи и ѹмь-
ре. ѹвѣдѣвъши же иѥꙁаве-
ль рее ахавѹ. въстани и въ-
ꙁьми виноградъ. ѹже бо
ѹмьре навѹѳѣи. онъ же
съжали си тъгда. нъ по то-
мь въниде приꙗти вино-
градъ. и посъла къ немѹ
͞бгъ илию прⷪрка. иди рее рь-
ци ахавови. ꙁане ѹбилъ ѥ-
си. такоже кръвь твоꙗ про-
лита бѹдеть. и пьси поли-
жють кръвь твою. и блѹдь-
ница иꙁмꙑють сѧ въ кръ-
ви твоѥи. гнѣвъ ͞бжии пъ-
лнъ ѡсѹжениꙗ. и ѡбли-
аше прⷪркъ ахава ѡ грѣсѣ.
слꙑшавъ же ахавъ сѣтѹ-
ꙗ плака сѧ при грѣсѣ. и съ-
крѹши ͞срдце своѥ. и расꙑ-
па иꙁдреениѥ ѥже на нь.
нъ пьрвѣѥ ѿвѣща илии.
140в
да не ꙗко лъжь ꙗвить сѧ илиꙗ
ꙗкоже и иѡна. ꙗже ͞гла къ немⷹ
͞гь. иди проповѣжь въ нине-
вгитьстѣ градѣ велицѣмь
въ немьже живеть боле дъво-
ю на десѧть тьмѹ мѹжь.
раꙁвѣ женъ и дѣтии. ꙗко и
ѥще три ͞дни. ниневгии ра-
ꙁорить сѧ. иѡна же не хотѧ-
ше ити. вѣдꙑи ͞лколюбиѥ
͞бжиѥ. нъ ьто. наатъ бѣжа-
ти еросъ повелѣниѥ. камо
бѣжиши иѡна. на дрѹгѹ-
ю ли ꙁемлю идеши. нъ ͞гнѧ ѥ-
сть ꙁемлѧ испълнениѥ ѥꙗ.
на море ли идеши нъ ͞гне ѥсть
море и тъ сътвори ѥ. на ͞нбо
ли то не слꙑша ли ͞двда ͞глю-
ща. ѹꙁьрѹ ͞нбса дѣла пьрсТь
твоихъ. ͞бга бо по истинѣ нѣ
камо ѹбѣжати. обае ѥгда
иꙁвьрже ѥго море. и иꙁиде
въ ниневгии. и проповѣда
рекꙑи. и ѥще триѥ ͞дни ни-
невгии раꙁорить сѧ. и да ѹ-
вѣси ꙗко се имѣꙗ въ ѹмѣ
въ пеаль себе въвьрже. вѣдꙑ-
и ꙗко ͞бъ ͞лколюбьць ѥсть.
и раскаѥть ѡ ꙁлобѣ юже ͞гла
нанести. и бѣ ѥмѹ прослꙋ-
ти акꙑ льстивѹ прⷪркѹ.
ѥгдаже проповѣда въ нине-
вгии. и иꙁиде вънъ иꙁ гра-
да. и съмотрѧше ьто има-
ть събꙑти сѧ. ѥгда видѣ
три ͞дни мимошьдъша.
140г
и нисоже никакоже събꙑвъ-
шю сѧ реенꙑихъ. тъгда пь-
рвѹю мꙑсль иꙁдрее. не си
ли сѹть словеса моꙗ ꙗже ͞гла-
хъ ͞ги. ꙗко ͞бъ ͞млстивъ ѥсть
и тьрпѣливъ. и каꙗ сѧ о ꙁло-
бахъ ͞лвьскꙑихъ. да не та-
ковааго илиꙗ помꙑслить
ꙗкоже иѡна. ͞глеть ѥмѹ ви-
нѹ юже рее ѿпѹщаѥть ѥмѹ.
ьто же рее ͞бъ къ илии. видѣ
ли како ходи ахавъ плаа
сѧ и сѣтѹꙗ прѣдъ мъною.
не имамъ рее сътворити
по ꙁлобѣ юже ͞глахъ о немь.
͞влдка по рабѣ бесѣдѹѥть. и
͞бгъ ͞лкомѹ ѿвѣщаваѥть ꙁа
͞лка. не мьни рее ꙗко просто
ѿпѹстихъ ѥмѹ. покаꙗ бо
сѧ ѡ ѹбииствѣ. и раскаꙗ сѧ
ѡ расхꙑщении. да не мьни
рее ꙗко лъживъ прⷪркъ ѥси.
по истинѣ бо аще не бꙑ аха-
въ обраꙁа иꙁмѣнилъ. не бꙑ-
хъ ни аꙁъ отъ него гнѣва ра-
сꙑпалъ. сѣтова бо и плака
сѧ. тѣмьже немамъ сътво-
рити по гнѣвѹ ѥмѹ. и-
ли вѣрѹ ꙗко сѣтованиѥ по-
трѣблѧѥть грѣхꙑ. Есть же и
третии пѹть покаꙗнию. съ-
мѣрена мѹдрость. съмѣ-
ри и тꙑ ѹмъ свои. и расꙑплї
пленица грѣховьнꙑꙗ. ѹ-
каꙁаниѥ же ѥго раꙁѹмѣи
ѿ книгъ. фарисѣанина ѡ-
141а
ного. въꙁиде рее фарисѣи до-
брꙑꙗ дѣтели имꙑи и ьсти.
нѣсмь рее аꙁъ грѣшьникъ
ꙗкоже и вьсь миръ. дъвашь-
дꙑ ѿ недѣлѧ пощю сѧ. ѿ имѣ-
ниꙗ своѥго даю нищиимъ.
ѡ велииѥ словесъ твоихъ. ѡ-
каꙗнꙑи ͞лве. бѹди вьселе-
нѹю ѡсѹдилъ. по то и бли-
жьнѧго мꙑтарѧ оскьрбилъ
ѥси. не бꙑ ли сꙑтъ оклевета-
ваꙗ вьсю вьселенѹю. да и сто-
ꙗщааго съ тобою ѡсѹдилъ ѥ-
си. слꙑшавъ же мꙑтарь си сло-
веса. не рее къто тꙑ еси ѡсѹ-
жаꙗи мѧ. по ьто ли тольма
въꙁносиши сѧ. како ли съвѣ-
си моѥ житиѥ. по то ли сѧ
самъ хвалиши. нъ нисоже
сицева нарее мꙑтарь. нъ
прѣклонь колѣна своꙗ. и рее
͞бе оцѣсти мѧ грѣшьника. и съ-
мѣривъ мꙑсль свою мꙑтарь
тѣмь оправьди сѧ. а фарисѣи
съниде ѿ ͞цркве правьдѹ погꙋ-
бль. мꙑтарь же съниде правь-
дѹ имѣꙗ. фарисѣи бо дѣлꙑ
вꙑсокꙑими правьдꙑ ѹбѣ-
жа. а мꙑтарь словъмь съмѣ-
ривъ ѹмъ свои. и правьдѹ ѡ-
брѣте. съмѣрена бо мѹдро-
сть ѥсть. ѥгда къто великъ сꙑ-
и съмѣрѧѥть сѧ. нъ се слово мꙑ-
тарево. не бѣ съмѣрена мѹ-
дрость. нъ истина бѣ. и исти-
нѹ рее ꙗко ѡцѣсти мѧ грѣ-
141б
шьника. аще ѹбо истинѹ сло-
въмь рекъ толикꙑ дарꙑ при-
ꙗтъ. кольми пае имѣꙗ и прї-
сно съмѣренѹю мѹдрость испо-
вѣдаꙗ грѣхꙑ таковꙑи. по и-
стинѣ правьдивъ бѹдеть. хо-
щеши ли видѣти павьла. ѹ-
ителѧ вьселенꙑꙗ. вѣтиꙗ
͞дховьнꙑꙗ. съсѹда иꙁбьра-
нааго. невълаѥмоѥ приста-
нище. недвижимаꙗ сила ѥ-
динѣмь тѣлъмь ходѧ. вьсеи
вселенѣи. ꙁьри же ѥго акꙑ крї-
латьцѧ. по вь[се]и вьселенѣи те-
кѹща. ꙁьри же ѥго съмѣре-
нѹ мꙑсль имѹща. тъ ꙁъ-
ванъ ͞нбсьнꙑимь гласъмь.
съмѣрѧѥть мꙑсль свою ͞глѧ
аꙁъ ѥсмь мьнии вьсѣхъ апо-
столъ. съмѣрениѥмь мьни-
и. ти послѣже ꙁъваниѥмь.
а ьстию и даръмь вьсѣхъ
болии ѥсть по рееномѹ.
ꙗко мьнии въ свѣтѣ семь
творѧ сѧ. болии въ ͞црствии
͞бжи нариеть сѧ. видѣ ли ве-
лиьство съмѣренꙑꙗ мѹ-
дрости. мьньша себе нари-
юще. раꙁѹмѣи къто ѥсть
͞глѧ словеса си. павьлъ несебе
житель. нѣсѧи тѣло просто
тако. ꙁемьнꙑи ͞англъ ͞нбсь-
нꙑи ͞лкъ. тако бо сила ѥсть
съмѣренꙑꙗ мѹдрости ꙗ-
коже съмѣрена ͞лка ͞англа
сътворити. и ͞дша ѥго въꙁлѣ-
141в
таѥть на ͞нбо. да потъщимъ
сѧ подражатели дѣлъ добрꙑ-
хъ тѣхъ бꙑти. тако ти и
мꙑтарь съмѣривъ сѧ. въ
истинѹ иꙁвѣщавъ и грѣ-
хꙑ обнаживъ правьдивъ
бꙑсть. не имѣниꙗ давъ
ни пѹинꙑ прѣплѹвъ.
ни многꙑ пѹти ходивъ.
ни дрѹгомъ сѧ моливъ нъ
исповѣдавъ грѣхꙑ. и исти-
нѹ иꙁдрекъ оправьди сѧ.
сьде ѹбо слово прѣпокоивъ-
ше. и словеса ꙗже съмѣренѣ-
и мѹдрости. славѹ въсꙑ-
лаѥмъ ͞оцю и ͞снѹ и ͞стомѹ
нꙑне и присно и въ вѣкꙑ <
• іѡана. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷡ ѡ скороми-
нѹющиимь житии семь. и ѡ
гърдѣмь сѹдѣ. ͞ги. блⷢви < ͞н <
Дрѹꙁи и братиꙗ. иже хоще-
ть въ ͞црство ͞бие вънити
то да не прилѣпить сеꙗ жи-
ꙁни ꙁѣло. нъ пае да прѣ-
проважаѥть на онѹ жи-
ꙁнь. на нюже нꙑ ѥсть и по-
мѹдивъше ѿити. небонъ
и нꙑне сьде живѹще. иже
пае множаиша ͞дни прѣбꙑ-
ваѥмъ. тѹ же пае имѣни-
ѥ полагаѥмъ. то по ьто та-
мо не прѣпѹщаѥмъ вьсе-
го добра. идеже нꙑ ѥсть при-
сно бꙑти добродѣющиимъ
въ добрѣ. а ꙁълодѣющимъ
въ ꙁълѣ. а въ сеи жиꙁни ма-
141г
ло нꙑ ѥсть побꙑти. ͞дни бо на-
ши съмьртию раꙁарѧют сѧ.
и богатьство и слава си. и сла-
дости сего свѣта. вьсѧ въ ско-
рѣ минѹѥть. и доброта на-
шего тѣла ѹнꙑвъши. ѹꙁо-
ю ли старостию. гноимь сѧ и
прахъмь сътворить. ьто бо
͞лка скоровѣьнѣѥ ѥсть. и съ
конѧ сѧ съпадъ съмьрть при-
иметь. или ѿ ꙁвѣри не бѹде-
ть. или ѿ рати. или ѿ раꙁбо-
иника или ѿ ꙁмиꙗ ли павъка.
ьто ли и наитаю ꙗже бещи-
смене сѹть съмьрти. дрѹго-
ици бо и крѹпа ꙗдѹщю ти
и прѣтекѹщи рѣсъ гърло.
напрасно съмьрть сътвори-
ть. и съдрава сѧ мьнѧ въне-
ꙁапѹ съмьрть прииметь.
да по истинѣ въ пѹстоши
наша жиꙁнь ѥсть на семь свѣ-
тѣ. не бо бѣхомъ на сию жи-
ꙁнь сътворени ͞бгъмь. нъ на
раискѹю. нъ на сию нꙑ стра-
сть ласкърдьство своѥ обрѣ-
те. да по истинѣ беꙁѹми-
ѥмь вьртимъ сѧ. въ пѹсто-
шь трѹжаѥмъ сѧ и имѣни-
ѥ берѹще. ѥже въ скорѣ погꙑ-
бнеть. или се ѿ насъ. или мꙑ
ѿ него. и идемъ наꙁи ꙗко ро-
жени. къ правьдьнѹмѹ сѹ-
дии и къ гърдомѹ. аще и вь-
сего мира богатьство имѣ-
ниѥ съберемъ. нъ ѹбоꙁи и
142а
ѹмилени и тьмьни. дрѧхли.
страшьни. трепетьни. и болѣ-
ꙁньни. оию ни на кого же не
могѹще въꙁвести. ѿ вели-
кааго срама и страха и трепе-
та. ѥгоже сѧ срама стꙑдѧще
и трепета боꙗще. ͞стии мѹ-
жи и женꙑ свою жиꙁнь ѹи-
стиша. жестокꙑимь покаꙗ-
ниѥмь. а не акꙑ тръсть вѣтръ-
мь. овъгда сѧ сѣмо прѣкланѧ-
ющи овъгда овамо. а мꙑ шь-
дъше беꙁъ отъвѣта добра. ста-
немъ на страшьнѣмь томь сꙋ-
дѣ. на правьдивѣмь. и не на
лица сѹдѧщимъ. идеже мь-
ꙁдꙑ нѣ льꙁѣ даꙗти. идеже
помощьника нѣсть льꙁѣ о-
брѣсти раꙁвѣ дѣлъ своихъ.
идеже ͞англи трепещють. иде-
же прѣстоли страшьнии посТа-
влѧють сѧ. идеже книгꙑ дѣ-
лъ нашихъ ѿвьрꙁають сѧ. и-
деже потьеть рѣка огньна-
ꙗ. и ьрвь лютꙑи. идеже ть-
ма бе свѣта. и скрьжьтъ ꙁꙋ-
бьнꙑи. идеже плаь и въпль
идеже непрѣстающиꙗ сльꙁꙑ.
идеже непрѣстающеѥ въꙁдꙑ-
ханиѥ и стенаниѥ. идеже
беꙁъ ѹвѣта пеаль. идеже
скьрбѣниѥ бес коньцѧ. иде-
же смѣха нѣсть нъ плаь.
идеже свѣта нѣсть нъ трепе-
тъ. идеже нѣсть радости нъ
горькъ трѹдъ. страшьно се
142б
ѥсть слꙑшати. нъ страшьнѣ-
ѥ бѹдеть видѣти самомѹ.
вьсѧ ͞лкꙑ въстающаꙗ на-
прасно. и ѿвѣтъ дающа по-
мꙑслъ дѣлѧ. и бесѣдъ и дѣ-
лъ. ꙗже или нощию. или дь-
нии съдѣꙗхомъ. не бо тѹ сꙋ-
ть послѹси. трѣби ни на ко-
го же. вьсе ͞бѹ ѡблиивъшю.
велика боꙗꙁнь братиѥ тъ-
гда. и великъ страхъ. и вели-
къ трепетъ. велика бѣда.
ꙗко нѣсть бꙑла николиже
ни имать бꙑти по томь.
ѥгда же ͞англи прѣди поидꙋ-
ть. и глаⷭ трѹбьнꙑи ꙁоветь.
ѹбѹжаꙗ вьсѧ съпѧщаꙗ ѿ
вѣка. ꙁвѣꙁдꙑ съпадѹть.
͞слнце помьркнеть. ͞нбса съ-
вьють сѧ. сарафими въпи-
ють. хѣровими трѧсѹть сѧ
и вꙑшьнии. и нижьнии. и вь-
сѧ пълна трепета бѹдѹть.
гроби ѿвьрꙁѹть сѧ. тъгда въ-
станѹть. сѹдии ѹ... кни-
ть сѧ. велика боꙗꙁнь. несъ-
кажемаꙗ бѣда. ꙗже тъгда
бѹдеть. велика страсть. и ве-
лика мѹка. емеритъ ͞днь
тъгда бѹдеть. недомꙑсли-
маꙗ горесть. слꙑшимъ бо
данила ͞глюща. видѣхъ въ
сънѣ нощию. донъдеже прѣсТо-
ли поставиша сѧ. и старѣи
͞дньмъ сѣде. прѣстолъ ѥмꙋ
пламꙑ ѡгньнъ. колеса ѥго
142в
огнь палѧи. и рѣка огньна те-
а прѣдъ нимь. тꙑсѹща
тꙑсѹщами. прѣдъстоꙗ-
хѹть ѥмѹ. и тьмꙑ тьма-
ми слѹжаахѹ ѥмѹ. сѹдї-
и сѣде и кънигꙑ ѿвьрꙁо-
ша сѧ. съдръгнѹхъ сѧ ͞дхъ-
мь. и видове главꙑ моѥꙗ
съмѧтоша ми сѧ въ ви-
дѣнии страшьнѣ. оле ю-
до братиѥ. ꙗко данилъ
видѣвъ видъ. ѥмѹже
ѥсть бꙑти сѹдѹ въꙁь-
мѧте сѧ. а намъ како ѥсть
бꙑти или сътьрпѣти. ѥ-
гда въ самꙑ тꙑ мѹкꙑ въ-
нидемъ. ѥгда вьси стане-
мъ наꙁи. ѿ въстака до ꙁа-
пада. прѣдъ правьдьнꙑи-
мь сѹдиѥю. и грѣси наши
прѣдъ нами вьсѣми бѹдꙋ-
ть видими ͞англꙑ и ло-
вѣкꙑ. тъгда ꙁловѣрьнꙑ-
ихъ ꙗꙁꙑци горѣти наь-
нѹть и не бѹдеть къто и-
хъ ѹстѹдѧ. тъгда ꙁлодѣ-
ꙗвъшиихъ телеса бес ко-
ньца горѣти наьнѹть.
братиꙗ къде тъгда роди-
тели. къде ͞оць приживꙑ-
и. къде ͞мти поболѣвъши-
ꙗ. къде братиꙗ. къде дрѹ-
ꙁи. къде сѹсѣди. къде
властельскаꙗ слава и ве-
лианиѥ. къде тъгда ра-
би и рабꙑ не поивають.
142г
а не пекѹще сѧ ͞дшами ихъ.
нъ пае бѣдѹ имъ дѣющи.
къде ли ѹтварь добрꙑихъ
риꙁъ. и истꙑи браинъ.
къде ли поениѥ сапога-
мъ. къде ли ꙗди мъногꙑ-
ꙗ и вина добровоньнаꙗ. къ-
де свьтѧщеѥ сѧ ꙁлато. и ꙁвѧ-
цѧниѥ срѣбра. къде бꙑстрї-
и кони. къде ѡгради овощь-
нии. къде домове и храми
красьнии. къде имѣниѥ
многоѥ. къде прѣꙁьрѧщи-
и ѹбогꙑꙗ а сами ꙗко бесъ-
мьртьни ходѧще. къде ко-
рѧщеи нищаꙗ. къде сѹть
небрѣгѹщеи бѣдьнꙑихъ.
къде глѹмѧщеи сѧ свирѣ-
льми. и питающии сѧ сами
а ѹбогꙑихъ не брѣгѹще.
къде смѣхотворьци. и до-
брꙑимъ рѹгающе сѧ и хѹ-
лѧще ꙗ. къде сѹть ͞глющи-
и ꙗдимъ и пиимꙑ ѹтро
бо ѹмьремъ. къде сѹть и-
же сами сѧ прѣльщающе
͞глахѹ. примѣмъ сьде
вьсѧкꙑ сласти. а на оно-
мь свѣтѣ пакꙑ помилѹ-
ѥть нꙑ ͞бъ ͞млстивъ бо ѥ-
сть. да не имать мѹитї
съгрѣшающиихъ насъ. ѡ
колико сѧ имѹть каꙗти
͞главъшеи бо тако. нъ ѹже
не ѹспѣѥть ниьсоже. ко-
лико имѹть плакати сѧ
143а
и не бѹдеть ѹтѣшающааго.
ихъ. колико имѹть стенати
и не бѹдеть имъ иꙁбавьни-
ка. колико имѹть каꙗти
сѧ рекѹще. горе намъ сами
сѧ погѹбихомъ. како нꙑ
каꙁахѹ мꙑ же не послѹша-
хомъ. колико нꙑ правлѧхꙋ
мꙑ же съ пѹти идѧхомъ.
и прѣщахѹ нꙑ мꙑ же не
вѣровахомъ. по всѧ ͞дни къ-
нигꙑ слꙑшаще хѹдѣ ро-
дѧхомъ ѡ нихъ. да въ исти-
нѹ нꙑ ͞бъ осѹди. по исти-
нѣ нꙑ мѹка си достоинѣ
обрѣла ѥсть. въ малъ асъ
лѣнивъше сѧ. великъ огнь
и неѹгасающь подъѥмле-
мъ. малогодьнꙑ хвалꙑ
и пѹстꙑꙗ славꙑ приѥмлю-
ще. истовꙑꙗ славꙑ лиши-
хомъ сѧ. хѹдꙑ кърмлѧ дѣ-
льма. раискꙑꙗ пища кро-
мѣ бꙑхомъ. и погꙑбающа-
аго ради богатьства ͞црствⷶ
͞нбсьнаго иꙁгънани бѹде-
мъ. въ мимопловѹщимь
семь житии мꙑ ѹбоꙁии
сласти вьсѧкꙑ приима-
хомъ. нъ иже ихъ не приимⷶ-
ша то ти нꙑне радѹють сѧ.
и сласть бесконььнѹю и не-
домꙑслимѹю приѥмѹ-
ть. нꙑне вѣровавъшеи пи-
тають сѧ. и истотѹ свою съ-
набъдѣвъшеи въ ͞црствии
143б
͞бии веселѧть сѧ. сѣꙗвъшеи въ
сльꙁахъ съ великъмь в[е]сели-
ѥмь пожьнють. плакавше-
и въ вѣкꙑ радѹють сѧ. прѣ-
обидѣвъше ꙁемьноѥ добро
приꙗша ͞нбсьноѥ веселиѥ.
тъию же мꙑ ѥдини досто-
ино въ мѹкѹ и въ страсть
лютѹю сию прѣдани бꙑхо-
мъ. и нꙑне въпиѥмъ нъ не
помилѹѥ насъ никътоже.
стонемъ и нѣсть насъ кто и-
ꙁ бѣдꙑ иꙁбавѧ ͞глють тако
сии небоꙁи. да и мꙑ брати-
ѥ подвигнѣмъ сѧ. да не съ
тѣми несъмꙑслꙑ наьне-
мъ та же словеса ͞глати. да по-
тъщимъ сѧ да варимъ свои
коньць. рекъше съмьртьнꙑ-
и ͞днь варимъ. даже насъ та-
ть вънеꙁапѹ не ѹкрадеть.
тьцѣмъ донъдеже нꙑ ѥсть
врѣмѧ. каимꙑ сѧ. въꙁдъхъ-
нѣмъ плаимъ сѧ. въспрѧ-
нимъ ѿ съна лѣности наше-
ꙗ. въꙁдвигнѣмъ си рѹцѣ
къ ͞бѹ. иже нꙑ можеть ͞спсти.
и рьсѣмъ (sic) г͞и ͞ісе нашь ͞спси нꙑ
ѹже ти иꙁгꙑбаѥмъ. потъ-
щимъ сѧ ѹбо. даже ͞слнце
не ꙁаидеть. даже двьри не
ꙁатворѧть сѧ. ꙗко нощь при-
идеть тако никтоже не може-
ть дѣлати. ꙗко търгъ расꙑ-
плеть сѧ сеꙗ жиꙁни. тако
кѹплѧ нѣсть къде творитї.
143в
да того дѣлѧ братиѥ бърꙁъ ть-
цѣмъ скоро потъщимъ сѧ. да не
и къ намъ рееть ͞гь не вѣдѣ ва-
съ. идѣте отъ мене въ ѡгнь вѣ-
ьнꙑи. ѹстꙑдимъ сѧ. како
͞влдкѹ своѥ гнѣваѥмъ. тъ
намъ добро творить по всѧ дь-
ни. а мꙑ вьсе то въ ꙁабꙑть
творимъ. тъ нꙑ милѹѥть.
а мꙑ прѣѡбидимъ. тъ нꙑ
кърмить и набъдить. а мꙑ
по вьсѧ ͞дни ꙁаповѣди ѥго прѣ-
стѹпающе не стꙑдимъ сѧ.
попьцѣмъ сѧ врѣмѧ бо нꙑне
приближаѥть сѧ блиꙁь. а ѥ-
сть нꙑ ѿвѣтъ дати о вьсемь
житии своѥмь. останимъ
сѧ беꙁгодьнааго житиꙗ. и
сквьрньнааго смѣха. да себе
тамо горько не въсплаемъ.
ѡстанѣмъ сѧ лъжиихъ клеветъ.
и неистꙑихъ дѣлъ. ти по-
двигнѣмъ сѧ на мольбѹ и а-
лканиѥ. и покажимъ житї-
ѥ исто. исвовѣдающе (sic) грѣхꙑ
своꙗ своѥю волею. даже насъ
грѣси свои не варѧть. и въ ве-
ликѹ мѹкꙋ въведѹть. ͞глть
бо писаниѥ. прѣже тꙑ испо-
вѣжь грѣхꙑ своꙗ. и аꙁъ аби-
ѥ простꙑню ти дамь. помѧ-
нимъ сѧ братиѥ. и съврати-
мъ сѧ на добро. се годъ ѥсть
помѧновению. и сльꙁамъ
пролиꙗнию. авимъ сѧ ͞бѹ
о сѹдьнѣмь ͞дни пекѹще сѧ.
143г
а грѣхꙑ ѿмѣтающе. потрѹ-
димъ сѧ сьде мало молю вꙑ.
да тамо вѣьнꙑꙗ болѣꙁни
гонеꙁнемъ. понѹдим сѧ
на добро въ малѣ. малъ бо
сии ѥсть годъ. а осѹжениѥ
бес коньцѧ. а коньць жити-
ю блиꙁь. и болѣꙁнь притрⷶ-
на. ѡ горькъ братиѥ припа-
де асъ тъгда на грѣшьнї-
кꙑ. просити бо имѹть ка-
плѧ водьнꙑꙗ ꙁѣло да ѹсТꙑ-
дѧть си ꙗꙁꙑкъ. нъ не имꙋ-
ть обрѣсти. горе томѹ иже
сѧ не покаѥть. къ лютѹ бо
сѹдищю придеть. лютѣ
томѹ иже сѧ не потъщи-
ть на истотѹ. беꙁмило-
стивꙑимъ бо сѧ ͞англомъ
въ рѹцѣ прѣдасть. да всю
пеаль о семь имѣимъ бра-
тиѥ. ꙁлато бо аще къто
погѹбить. то дрѹгоѥ въ
того мѣсто ѡбрѧщеть.
а врѣмѧ или годъ аще къ-
то погѹбить. то дрѹга-
го въ того мѣста не попаде-
ть. да не щѧдимъ плъти се-
ꙗ на трѹдꙑ. да си ͞дша не
погѹбимъ. ͞гь бо ͞глть алъ-
ющии. и жажющии. плъ-
ть бо си бьрние ѥсть. да при-
ти имать асъ и ͞днь гър-
дꙑи. и страшьнꙑи. ѥго-
же нѣсть льꙁѣ гонеꙁнѹти
никомѹже. и ꙁемлѧ въ ꙁе-
144а
млю поидеть. и пьрсть пакꙑ
сѧ пьрсть створить. дондеже въ-
станьнꙑи ͞днь приидеть. ѥ-
гда же повелѣниѥмь ͞бжиѥ-
мь. вьси ͞лвци въскрьснѹ-
ть иꙁ мьртвꙑихъ. а да тѹ
ѿнюдѹже сѹть съкѹпи-
ли сѧ състави етꙑре. та-
коже сѧ пакꙑ раꙁидѹть
гниюще. рекъше ѥже ѿ ꙁе-
млѧ въ телеси. то въ ꙁемлю.
ѥже ѿ водꙑ то въ водѹ. ѥже
ѿ огнѧ то въ ѡгнь. ѥже ѿ въ-
ꙁдѹха то въ въꙁдѹхъ. не-
же сѧ съмѣсить съ своѥпле-
меньнꙑими. нъ особь сѧ
коѥжьдо набъдить. тако
ꙗко приде повелѣниѥ. та-
ко въ своѥ мѣсто къжьдо
пришьдъ. пакꙑ състави-
ть сѧ. нъ ѹже бесъмьрть-
но. и на добро и на ꙁъло. ре-
еши ми како сѧ не иꙁмѣ-
сѧть състави ти. ꙁемлѧ
въ ꙁемлю. и проии съста-
ви. съ своими къжьдо. нъ
аꙁъ ти повѣдѣ. то не видї-
ши ли рътѹти. дондеже
ѥсть въ съсѹдѣ. до тѹдѣ
же ѥдино тѣло ѥсть. тае
раꙁлиѥши ю на равьнѣ мѣ-
стѣ по пьрьсти. тако сѧ ра-
ꙁлетить на многꙑ пѹ-
гвицѧ. нъ не примѣсить
къ себѣ ꙁемьнꙑꙗ пьрсти.
нъ особь сѧ валѧѥть. донъ-
144б
деже ю хꙑтръ къто съвъкѹ-
пить. и въ ѥдинъ съсѹдъ
вълѣѥть. и бѹдеть ѥдино
тѣло. ѥжето сѧ бѣ на мно-
го раꙁлило. такоже и тѣло
͞лвьско. гниꙗ сѧ раꙁиде-
ть. тако пакꙑ на въскрьше-
ниѥ съвъкѹпить сѧ. нъ
мꙑ се съставивъше. о съмь-
ртьнѣмь ͞дни побесѣдѹи-
мꙑ. и попьцѣмъ сѧ ѹмъ-
мь о томь асѣ. прити бо и-
мать. акꙑ пламꙑ полѧ.
да не ꙁабꙑваимꙑ сѧ ѹмъ-
мь. ти ꙁълѣ прѣпроважаи-
мꙑ своꙗ ͞дни. живимъ лю-
бо .͞н. лѣтъ. или съто. пита-
юще сѧ и богатѣюще. да а-
е по томь ьто. старость та-
же по старости ьто. ꙗꙁѧ и
немощь. и по томь ьто. не
гърдꙑи ли онъ и страшьнꙑ-
и асъ. ѥгоже вьси жидѹть
и трепещють. велика боꙗ-
ꙁнь бѹдеть тъгдъ (sic) страшь-
но бо ѥсть. видѣти ͞дшю
раꙁлѹаѥмѹ ѿ телесе ве-
лика гърдость аса того. ѥ-
гда рѣь сѧ прѣтьргнеть
ѥгда ꙗꙁꙑкъ съвѧжеть сѧ.
и не мощи наьнеть
иста словеса иꙁ͞глати. и
наьнеть тасто (sic) ѡима въ-
ꙁмѣтати сѣмо и ѡвамо
и стоꙗще дрѹгꙑ и сьрдобо-
лѧ. и ͞оца и ͞мтрь или женѹ
144в
и ада. не ꙁнати ихъ наьне-
ть. аще ли то и ꙁнаꙗ ꙗ. не мⷪ-
и наьнеть къ нимъ иста
словесе иꙁ͞глати. и плающа
сѧ слꙑшить. нъ ѹвѣщати
ихъ не можеть. и женѹ пада-
ющю. ти не можеть ѥи ниь-
тоже ѿвѣщати. ьто ли мѣ-
ню женѹ и дѣти. въ тъ бо а-
съ нѣсть тѹ коли пещи сѧ
дѣтьми. ни инѣмь нии-
мьже раꙁвѣ сими грѣхꙑ.
ти како ѥмѹ бѹдеть сърѣ-
сти сѹдию. какъ же ли ѡтъ-
вѣтъ ѥмѹ дати въпраша
ѥмѹ. и пееть сѧ о томь бѹ-
деть ли ѥмѹ по неи хѹдѹ
простꙑню приꙗти ѿ него.
въ коѥ ли мѣсто бꙑти ѿлѹ-
енѹ ѥмѹ. и о томь сѧ ѥмꙋ
пекѹщю. вънеꙁапѹ придꙋ-
ть ͞англи беꙁмилостивии
богъмь послании да тꙑ вї-
дѧ. аще не бѹдеть пригото-
вилъ сѧ добрѣ. то како сѧ на-
ьнеть мѧсти и съ ѡдра по-
кѹшати сѧ наьнеть хотѣ-
ти бѣжати. нъ не наьне-
ть мощи. тае ѹмилена-
ма ѡима въꙁьрѣти къ
нимъ. и дрѧхлъмь лиць-
мь и мꙑслию. молить сѧ
къ нимъ рекꙑи. помилѹ-
ите мѧ ͞млстивии ͞англи.
не моꙁѣте мене беꙁ дѣла дⷪ-
бра вести къ сѹдии. не мо-
144г
ꙁѣте. неиста къ истомꙋ
вести ͞гви. не моꙁѣте мене
грѣшьна сѹща ѿ плъти ѿ-
лѹити молю вꙑ сѧ. и ми-
лъ сѧ дѣю не дѣите мене по-
не на малъ асъ. да сѧ пока-
ю да сѧ поплаю. да сѧ подрꙋ-
ю. да сѧ потрѹжю. и попе-
кѹ и сльꙁꙑ пролѣю. и ми-
лостꙑню сътворю. молю вꙑ
помилѹите мѧ. имьже
своѥ житиѥ ꙁълѣ прѣпрова-
дѧ иждихъ. се слꙑшаще а-
͞нгли рекѹть къ немѹ. ѡ
͞дше ѹбогаꙗ. о ͞дше сквь-
рньнаꙗ. вьсю жиꙁнь свою въ
лѣности и въ сквьрнахъ прѣ-
проводивъши. нꙑне ли сѧ
хощеши покаꙗти грѣшь-
ние. о ͞дше тебе ѹже ͞слнце
ꙁашьло ѥсть. тебѣ сѧ лѣта
коньала сѹть. тебѣ ѹже
посѣениѥ приспѣло ѥсть.
͞бъ ти ѥсть грѣшьние по-
велѣлъ ѿити да кто може-
ть ставити то иꙁиди въ о-
гнь вѣьнꙑи противѹ сво-
имъ дѣломъ. тебѣ нѣсть
никоѥꙗже надѣжа. нѣсть
къ томѹ тебе ͞спсениꙗ нъ
вѣьнаꙗ мѹка. слꙑшаще
и вѣдѹще подвигнѣмъ сѧ
прѣже аса того готови сѧ о-
брѣсти. аще и ꙁълѣ ѥсмъ прї-
вꙑкли грѣсѣхъ. то ѡисти-
мъ сѧ кающе сѧ съ сльꙁами.
145а
да не вънидемъ въ ѡгнь вѣь-
нꙑи. въ ьрвь тъ несъпѧи.
въ скръжьтъ ꙁѹбьнꙑи. въ ть-
мѹ лютѹю. и въ дрѹгꙑꙗ
тꙑ мѹкꙑ. ꙗже ͞гь ͞хсъ въ ѥ-
ван͞глии мѣнить. ѥи брати-
ꙗ поспѣшимъ житиѥмь
истъмь живѹще. а грѣхо-
въ ѿбѣгъше. да бѹдемъ съ
͞стꙑими въ инѹ славьнѣ-
мь. можемъ бо бꙑти. аще сѧ
въстѧгнѹвъше ѿ ꙁъла. въ
слѣдъ ихъ поидемъ дѣлꙑ и-
ти бо ͞стии. ови сѹть бꙑли
испьрва добри. а дрѹꙁии ꙁъ-
ли бꙑвъше великою каꙗꙁнї-
ю. и добрꙑихъ тѣхъ минѹ-
ли сѹть. не рьци бо ми кралъ
ѥсмь. или ѹбилъ. или раꙁбо-
и створилъ. или блѹдилъ да
не прииметь мене ͞бъ. не ͞гли
того. ͞бъ бо вьсѧ приѥмлеть
по истинѣ кающаꙗ сѧ. ꙗко-
же и ѡного раꙁбоиника прї-
ꙗтъ и блѹдьницю. и мꙑто-
имьца. тъию да себе не ѡ-
блѣнимъ. да себе не ѡслабї-
мъ. молѧще сѧ къ ͞гѹ и рекꙋ-
ще. ѿвьрꙁи намъ своѥю ми-
лостию. тꙑ бо ѥси творьць
и ͞гь нашь. и тебѣ славѹ въ-
сꙑлаимъ ͞оцю и ͞снѹ и ͞сто-
мѹ ͞дхѹ нꙑне и присно <
іѡана. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷡ. о страсѣ ͞бжи-
и. и ѡ покаꙗнии. и ѡ постѣ. и
ѡ срѣдѣ. и ѡ пѧтъцѣ <
145б
Братиѥ. павьлова слъдъка-
аго ѹениꙗ послѹшающе
распространите ͞срдца и ѹ-
ши. и доброплодьноѥ ͞дхо-
вьноѥ сѣмѧ приимъше
въ ѹмьна села. ͞дховьнꙑꙗ
сласти насꙑтимъ сѧ. ꙗко-
же ѹить нꙑ ͞глѧ. плодъ дꙋ-
ховьнꙑи ѥсть любꙑ. нели-
цемѣрьна. радость миръ
кротость вѣра. да иже тѹ
вѣрѹ съблюдають. то на та-
ковꙑихъ нѣсть ꙁакона. ти
бо ͞хѹ пропѧша плъть свою.
и пакꙑ рее. твьрди бѹдѣ-
те въ вѣрѣ непостѹпьни
иꙁбꙑтъьствѹюще въ вь-
сѧ дѣло ͞блго. творѧще ͞стꙑ-
ню въ страсѣ ͞бжии. сѣꙗи
бо ѡ ͞блгословлении. о ͞блго-
словлении пожьнеть жиꙁнь
вѣьнѹю. подвигнѣмъ
сѧ понѣ отъселѣ ѹмѧкъ-
ити ͞срдьнаꙗ села. да про-
ꙁѧбнеть и въ насъ класъ до-
броплодьнꙑи. и да не паде-
тъ сѣѥмоѥ ꙗко и при пѹти
о немьже рее ͞хсъ ͞бъ нашь. се-
го ради ͞глѧ. ꙗко иꙁиде сѣꙗи
сѣꙗтъ сѣмене своѥго. и ѥгда
сѣꙗше то не иꙁбираꙗ сѣꙗ-
ше. да къде коѥжьдо ꙁьрно
падеть. рекъше въ богатѣ
ли или въ ѹбоꙁѣ. не въ прѣ-
мѹдрѣ и въ грѹбѣ. не въ до-
бли или въ нетрѣбѣ. нъ вьсѣ-
145в
мъ равьно ѹениѥ простираа-
ше и ѥгда сѣꙗше рее. ово па-
де при пѹти и попьрано бꙑⷭ
и пътица ͞нбсьнꙑꙗ поꙁоба-
ша ѥ. падъшеѥ же сѣмѧ при
пѹти се ѥсть. ѥже въ напра-
снꙑихъ и лютосьрдꙑихъ мѣ-
нить. пришьдъ бо дьꙗволъ
и праꙁдьнꙑ обрѣтъ ѿ вѣрꙑ
въсхꙑтить добро слово ѿ ни-
хъ. да не ͞спсѹть сѧ вѣрова-
въше. и падъшеѥ на каме-
ни рее проꙁѧбъ ѹсъше. имь-
же не имѧаше камо коренї-
ꙗ прострети. сиꙗ мѣнить
иже въ врѣмѧ вѣрѹ ѥмлю-
ть. и пакꙑ въ врѣмѧ напа-
сти ѡстѹпають. а ѥже па-
дъшеѥ въ тьрнии подавле-
но мѣнить. то ѡ сихъ ͞глть
иже житиꙗ сего сластьми
и богатьствъмь сего свѣта.
ходѧще подавлѧѥми сѹть
и несъвьршена плода творѧ-
ть. а дрѹгоѥ рее ͞гь. паде въ
ꙁемли добрѣ и маститѣ ре-
къше въ добрѣ ͞срдци. иже прї-
сно сльꙁами напаꙗѥть сѧ.
и проꙁѧбъ покаꙗниѥмь съ-
тократицею множенъ пло-
дъ сътворить. мꙑ же въ исти-
нѹ камѧна ꙁемлѧ ѥсмъ не-
приѥмлющи отинѹдь ни
проꙁѧбающи сѣмене ͞дховь-
на. тъкмо малъмь идолъ
ѿлѹени ѥсмъ. понеже съ-
145г
мꙑсльнꙑ сътвори нꙑ ͞бъ. о ͞стѣ-
мь и истѣмь покаꙗнии. и
самовластиѥмь поьте. велѧ
нꙑ истотою ͞англомъ ретꙋ-
юще сѧ. ͞нбсьноѥ ͞црство наслѣ-
довати. мꙑ же обѹродѣвъше
сѧ сами волею погѹбихомъ
сѧ. ѹста имѹще и не ѿвь-
рꙁающе ихъ на ͞млтвѹ. и ни-
колиже ͞глюще ими истинꙑ.
ѹши имѹщѥ тоже не ѿвь-
рꙁающе ѥꙗ николиже на мо-
литвѹ. и на ѹениѥ кни-
жьноѥ и послѹшаниѥ. ои
имѹще тоже николиже ѥю
горѣ на ͞нбо къ ͞бѹ не въꙁво-
дѧще. нъ присно долѹ акꙑ ско-
тъ пониаще рѹцѣ имѹще та-
коже. тоже николиже ѥю къ
͞бѹ на ͞млтвѹ въꙁводѧщи ни
въ пьрси сѧ има о грѣсѣхъ би-
юще. ни простьрѹще ѥю ни по-
даниѥ ѹбогꙑимъ. нъ на въ-
схꙑщениѥ и на татьбѹ бръ-
ꙅи. ноꙁѣ же такоже лѣности-
ю съпѧтѣ. ѿ добра ослабѣвъ-
ши рекъше ѿ ͞цркве. и ѿ кланѧ-
ниꙗ. а на ꙁълꙑ пѹти и на
игрꙑ дьꙗволѧ ѹбꙑстренꙑ.
ꙗꙁꙑка такоже не на мольбѹ
движюще. ни на братолюбї-
ѥ нъ на клеветѹ и пѹстошь-
нꙑꙗ бесѣдꙑ. ихъже ради
приходить гнѣвъ ͞бжии на
творѧщаꙗ таковꙑꙗ. да то-
го ради ͞нбо ꙁатварѧѥть сѧ
Краят на словото липсва.

146а
Началото на Іѡанна ꙁлатоѹстааго слово о кленѹщих
сѧ ͞бмь и ͞стнꙑимъ ͞крстмъ липсва.
[имѣ]ниꙗ своѥго въдавъша ѥ апⷭло-
мъ и кльнъша сѧ. ꙗкоже се-
лико бѣ. да и съмьрть приꙗ-
ста томь дьни ѿ ͞ба. понеже
͞бѹ въдаша на ьсть. акꙑ
прѣобидѧща ͞ба. крадѧста
ѿ того даꙗниꙗ. тациже сѹ-
ть иже ͞цркви давъше ьто ти
пакꙑ въꙁемлють. ͞ба бо ти
прѣобидѧть то творѧще. ре-
еши же ми. то како мноꙁї
то творѧще никоѥгоже ꙁъ-
ла не приимѹть. не поне-
же прощени сѹть нъ поне-
же на большю бѣдѹ щади-
ми сѹть. да иже великꙑ
грѣхꙑ творѧть а бѣдꙑ ни-
коѥꙗже не видѧть. то лѣ-
по сѧ имъ велика ꙁъла на-
дѣꙗти. прѣбꙑваѥть бо
имъ тьрпѣниѥ ͞бжиѥ пае
на бѣдѹ великѹ. да не ꙁь-
римъ братиꙗ того рекѹще.
нѣ имъ никоѥꙗже бѣдꙑ та-
ко съгрѣшающемъ. нъ блю-
дѣмъ сѧ да бꙑхомъ не съгрѣ-
шали. аще ли съгрѣшающе
ти бес пакости ѥсмъ. то тъ-
гда сѧ пае боимъ и трепе-
щѣмъ. а и се ми повѣжь а-
ще имаши раба. ти прѣти-
ши ѥмѹ тъию а не биѥшї
ѥго. то тъгда боить сѧ пае.
къгда трепещеть. къгда бѣ-
жить не ѥгда ли ѥмѹ прѣ-
тиши тъию. да тѣмь дрꙋ-
146б
гоици дрѹгъ дрѹгѹ ͞глемъ.
не сътѹжи прѣтѧ ꙁѣло да не
пае ранꙑ ѹстрашиши. ра-
нѹ бо въа прѣтьрпиши. а
прѣщениѥ на дългꙑ дьни
прѣбꙑваѥть. и ѹжасть ѥ-
мѹ великѹ твориши. да а-
ще не боить сѧ никътоже сь-
рпа перѹща. ѥгоже прⷪркъ мѣ-
нить то не юди сѧ томѹ.
нъ аще того не творить то
похвали и. и ꙗко съгрѣша-
ахѹ содомлѧне сквьрно-
творьци. тациже грѣси
и нꙑне сѹть нъ огнь несъ-
шьдъ пожигаѥть таковꙑ-
ихъ. огньна бо рѣка тацѣ-
мъ ѹготовлена ѥсть. мно-
ꙁи фараонитьскꙑ жиꙁнь
живѹть. нъ не погрѧꙁаю-
ть ꙗко и фараонъ въ мори.
ѹготована бо имъ ѥ пѹи-
на вьсѧкоꙗ мѹкꙑ. мноꙁи
ꙗко иꙁдраилитꙑ съгрѣша-
ють къ ͞бѹ нꙑне. нъ не ѹ-
марѧють ихъ ꙁмиꙗ акꙑ
онꙑ. жьдеть бо ихъ ьрвь не-
ѹмираꙗи. мноꙁи акꙑ ги-
ѥꙁии съгрѣшають нъ не про-
кажнѧють ꙗко тъ. жьдеть
бо ихъ тьма люта. мноꙁи
въ лъжю кльнѹть сѧ то аще
и нѣсть ихъ постигла клѧ-
тва. то да сѧ вельми блюдѹ-
ть. жьдеть бо ихъ скрьжьтъ
ꙁѹбьнꙑи. а и сьде приимѹ-
146в
ть мъного ꙁъло. аще и не ꙁапѧ-
ть того грѣха дѣлма. то ѡба-
е инѣми грѣхꙑ въꙁврати-
ть сѧ на нꙑ. и мꙑ бо многа-
шьдꙑ вельми съгрѣшивъ-
шю рабѹ. тьрпѣвъше ма-
лъмь съгрѣшениѥмь
въꙁдрѣшимъ. тѹ же и пь-
рвоѥ помѧнѹвъше. ꙁѣло
лютѹю ѥмѹ каꙁнь творимъ
да и мꙑ ѥгда видимъ на
сѧ какѹ бѣдѹ пришьдъшꙋ.
то да сии минѹвъша съгрѣ-
шениꙗ въспомѧнемъ. си-
це бо сътвориша и ꙗковли
͞снове. продаша бо иѡсифа
брата своѥго. и ѹморити
и хотѣша и ͞оца своѥго въ ве-
ликѹ пеаль въвьргоша то-
же тъгда никакоꙗже бѣдꙑ
не бꙑсть имъ. нъ послѣже
ѥгда лѣта многа минѹша
тъгда великѹ бѣдѹ приꙗ-
ша. и поминати нааша дрѣ-
вьнеѥ съгрѣшениѥ. хꙑтрѣ
же то сѧ сѣтвори. слꙑши бо
како ти ͞глють. ѥи рекоша.
въ грѣсѣ бо ѥсмь о братѣ сво-
ѥмь. тако же и мꙑ братиѥ.
ѥгда въ бѣдѹ въпадемъ то
рьцѣмъ. ѥи. достоинѣ въ-
сприѥмлемъ по истинѣ.
грѣшьни бо ѥсмъ къ ͞бѹ и-
мьже клѧли сѧ ѥсмъ мъно-
гашьдꙑ и лъгали. и ино мъ-
ного ꙁъло сътворили. да то
146г
вьсе на нашю главѹ въꙁвра-
тило сѧ ѥсть. мꙑ же мь[ни]хомъ
минѹвъше ѥ. много бо ꙁъ-
ло ѥсмъ сътворили. да помї-
наимъ вьсе то. и ти бо иꙗко-
вли ͞снове поминахѹ то и и-
сповѣдахѹ. да тѣмь и ͞спсо-
ша сѧ. нъ пъваи бо ѹже рекꙑ-
и. ѹже мѧ ѥсть минѹло да
не бою сѧ бѣдꙑ. и ахавѹ бо
црⷭю навѹѳѣꙗ ради не ꙁа-
пѧть абиѥ ͞бъ ѿда. нъ послѣ-
же и инѣмъ мноꙁѣмъ. а-
ще и не вьсѣмъ ѹставилъ
бо ѥсть ͞бъ ͞днь. въ ньже всѣ-
мъ слово въꙁдати. и не го-
неꙁнѹти никомѹже про-
тивѹ своѥмѹ дѣлѹ. до-
брꙑимъ добраꙗ приѥмлю-
ще. ацѣхъ же сѧ ͞лвьскꙑ ѹ-
мъ не домꙑслить. а ꙁълꙑ-
мъ ꙁълаꙗ. обоѥ же бес конца.
обае на семь свѣтѣ дрѹго-
ици ѿдаѥть ͞бъ. ꙗкоже и вꙑ-
ше ͞глахъ. да не мьнимъ сь-
де не ѿдающа ͞ба. ти вьсе ꙁъ-
ло творимъ. нъ варѹюще
сѧ и блюдѹще свою жиꙁнь
проводимъ. и нꙑне и присно
славѧще дѣлꙑ своими ѥди-
ного ͞ба. мѣню же и ͞оца и ͞сна
и ͞стго ͞дха нꙑне и присно и
въ вѣкꙑ вѣкомъ аминь <
іѡана. ꙁлⷮа. ѹстаго. поѹе-
ниѥ ѡ подающиихъ имѣни-
ꙗ. ͞на. <  <  <  <
147а
Хвалѹ въꙁдаимъ ꙋбо нꙑне
ꙗко ͞спсаѥми и мꙑ бꙑхомъ.
и не въꙁмогъше ѿ дѣлъ ͞спсь-
ти сѧ. ͞спсени бꙑхомъ даромь
͞бжиѥмь хвалѧще же. не тво-
римъ тъкъмо словесъ. нъ и
дѣлꙑ и вещьми. то бо ѥсть и-
стовоѥ хвалениѥ. имьже ͞бѹ
прославленѹ ѥсть бꙑти. ѥ-
гда ѿ онѣхъ бѣгаѥмъ ѿ ни-
хъже иꙁбꙑхомъ. небонъ аще
и црⷭю бꙑхомъ досадили. нъ
въ каꙁни мѣсто ьсть приꙗ-
ли. въ послѣдьнеѥ въсхвале-
ниѥ въпадъше. послѣдьню-
ю каꙁнь въ правьдѹ достои-
ни ѥсмъ приꙗти. и вельми
большю пьрвꙑꙗ. не тако бо
нꙑ ꙗвлѧше пьрвоѥ досажени-
ѥ. ꙗкоже послѣдьнеѥ бꙑвъ-
шеѥ по ѡнои ьсти. бѣгаи-
мъ ѹбо ѡнѣхъ ихъже иꙁбꙑ-
хомъ. и не хвалимъ тъкъмⷪ
ѹстꙑ ͞ба. да и ѡ насъ не рее-
ть сѧ людиѥ сии ѹстьнами
мѧ ьтѹть. ͞срдце же ихъ да-
лее ѿстоить ѿ мене. како
бо нѣсть лѣпо ѥгда ͞нбса по-
вѣдають славѹ ͞бжию. не
тако бо на ͞нбси ͞бъ юдимъ
бꙑваѥть. ꙗко житиѥмь
истꙑихъ. небонъ вельми
ѥсть ѹнии ͞лкъ ͞нбсе. и мо-
жеть имѣти свѣтьлѣишю
ѥго ͞дшю. се бо видимо ѥсть
въ толицѣхъ бо лѣтѣхъ не
147б
въꙁ͞глано. павьлъ же въ мало
врѣмѧ проповѣдавъ вьсѹ
вьселенѹю приꙗ. небонъ дѹ-
шю имѧше не хѹжьшю ͞нбсъ
могѹщю вьсѣхъ къ себѣ при-
влѣщи. наша бо ͞дша ни ꙁе-
мли достоина ѥсть. а оного
и ͞нбсъ прѣдостоина бѣ. вꙑ-
сота же ͞дша павьлѧ вьсѧ ͞нбса
прѣвъꙁиде. и съ самѣхъ ͞хсъ-
мь бесѣдѹѥть. и доброта ѥ-
ꙗ така бѧше. ꙗкоже ͞бѹ по-
вѣдати ю и хвалити. ꙁвѣ-
ꙁдамъ бо ͞англи поюдиша
сѧ ѥгда сътворенꙑ бꙑша. се-
мѹ же самъ сѧ поюди рекꙑ-
и съсѹдъ мои. и иꙁбьранꙑ-
и тъ ѥсть. нъ се на ͞нбси мно-
гашьдꙑ облаци ꙁакрꙑва-
ють. павьлѧ же ͞дша ни ѥди-
на напасть можеть ꙁакрꙑ-
ти. въ толикахъ бо бѹрѧхъ
самого пламене свѣтьлѣѥ
ꙗвлѧаше. акꙑ беꙁъ обла-
къ сиꙗющеѥ въ немь ͞слнце.
тѣмьже и къ немѹ ͞глаше.
довълѣѥть ти ͞блгодать мо-
ꙗ. сила бо моꙗ въ немощи съ-
вьршаѥть сѧ. подражаимъ
ѹбо и мꙑ ѥго. да и се ͞нбо ни-
ьтоже бѹдеть противѹ
намъ аще хощемъ. ни ͞слнце
ни самъ вьсь миръ. вьсѧ бо
си бꙑша насъ дѣльма а не
мꙑ ихъ дѣлма. аще бо си-
хъ тварии недостоини сѧ
147в
ꙗвимъ. то како бѹдемъ до-
стоини ͞црства ͞бжиꙗ. небо-
нъ недостоини сѹть вьси
͞слнца ꙁьрѣти. ѥлико ихъ
живѹть въ хѹлѣ ͞бжии не-
достоини сѹть наслажати
сѧ тварии хѹлѧщии ѥго и
ꙁъли сѹще. ꙗкоже ͞снъ о-
͞цеви досажаꙗ. недостоинъ
ѥсть отъ рабъ ͞оь слѹжени-
ꙗ приимати. нъ имѹщи-
и истѹ ͞дшю съблюдъмъ
ю такѹ. пае же и продълъ-
жимъ свѣтьлость ѥꙗ и хра-
нимъ ю. имѹщеи же сквь-
рнавѹ ͞дшю не отъаимъ
сѧ. аще бо бѹдѹть рее грѣ-
си ваши ꙗко брощь. акꙑ снѣ-
гъ ѹбѣлю ꙗ. аще ли бѹдѹ-
ть ꙗко ьрвлени. ꙗко ꙗри-
нѹ ѹбѣлю ꙗ. да ѥгда ͞бъ
обѣщаваѥть сѧ не пьри нъ
оно твори имьже можеши
обрѣсти обѣтованаꙗ си.
тьмами ли ꙁъло сътвори-
лъ ѥси и съгрѣшилъ. то ь-
то ѥсть. не ѹбо дошьлъ ѥси
въ адъ. идеже никътоже
не можеть сѧ исповѣдати
не ѹже ти сѧ ѥсть расꙑпа-
ло поꙁорище. нъ ѥдинае въ
баралищи стоиши. и може-
ши и послѣдьниимь барани-
ѥмь вьсѧ одолѣниꙗ съкрѹ-
шити. не ѹбо дошьлъ ѥси
амо и богатꙑи ѡнъ. да ѹ-
147г
слꙑшиши ꙗко пропасть ѥсТь
межю вами и нами. не ѹ-
же приде женѧи сѧ. да блюдї
ѥда како не достанеть ти ма-
сла. и свѣща ти ѹгаснеть и
ꙁатворѧть ти сѧ невѣстьнꙑ-
ꙗ двьри. нъ кѹпи си обиль-
но. сѹть бо продающии мъ-
ноꙁи. наꙁи и альнии. болѧ-
щи и сѹщии въ тьмьници.
накърми сихъ. облѣци о-
нѣхъ. посѣти лежащиихъ
и пае истоьникъ приде-
ть ти ͞млсть. врѣмѧ се при-
ими на ѹньшинѹ. дълго
въже ѿрѣꙁаниѥ створи.
и сѹщемѹ ти дължьнѹ съ-
тъмь вѣдьръ масла рьци.
въꙁьми си писаниѥ. ство-
ри же .͞н. и о ꙁлатѣ и о прои-
имь вьсемь такоже сътво-
ри. оного иконома подра-
жаи. сими же и себе нака-
жи и ѹжикꙑ своꙗ. и ѥди-
нае бо ѥси властелинъ та-
ко ͞глати. не ѹже ѥси въ бѣ-
дѹ въпалъ. аще не молишї
иного ꙁа сихъ дѣлѧ. нъ вла-
сть имаши и себе и инѣмъ
створити добро. ѥгдаже
ли тамо ѡтиидеши ниь-
соже ѿ сихъ не можеши съ-
творити на ѹньшинѹ.
како бо ѹже въ рѹкѹ сто-
ꙗ сѹдиинѹ. можеши благо-
дѣть ѹлѹити. Си ѹбо
148а
вьсѧ събирающе имѣмъ сѧ
ꙁѣло ͞спсениꙗ нашего. ѥсть
бо льꙁѣ ѥсть. и въ послѣдни-
мь дꙑхании ѹгодити ͞бѹ.
ѥсть ꙁавѣщаниѥмь ѹго-
дити. нъ не такоже ꙗкоже
живѹщю. обае ѥсть. ка-
ко же и кꙑимь обраꙁъмь
не аще ли въпишеши ͞ха съ на-
слѣдьникꙑ своими. и асТь
ѥмѹ ѿлѹиши ѥдинѹ ѿ
вьсего имѣниꙗ своѥго. нѣ-
си ли ѥго живъ сꙑ накърми-
лъ. то понѣ ѹмираꙗ то съ-
твори ѥгда ѹже нѣси вла-
стелинъ ниьсомѹже. по-
дажь ѥмѹ ѿ твоѥго ͞лко-
любьць бо ѥсть. и не ꙁѣло те-
бе пꙑтаѥть о сихъ. больша
бо бꙑ приꙗꙁнь бꙑла. и вѧ-
щьши ти мьꙁда ѥже живꙋ
сѹщю ти кърми ѹбогꙑꙗ.
аще ли и ꙁа пьрва такого до-
бра не творилъ ѥси. то понѣ
послѣже створи. СлꙑшасТе
ли оставлѧющии вьсѧ имѣ-
ниꙗ своꙗ дѣтьмъ приасТь-
ника сътвори ͞хса съ дѣть-
ми своими. помꙑсли ꙗко
͞оць ѥго приастьникъ тѧ ѥ
створилъ ͞црствѹ своѥмѹ.
какъ ли ѿвѣтъ имаши и-
мѣти. ни понѣ съ дѣтьми
си приастьника ѥго тво-
рѧ. сътворьшаго тѧ приа-
стьни тѧ ͞нбсьмъ. и ѹбиѥ-
148б
нааго тебе ради. и распьнъша
сѧ. и ѹкорена и вьсе ѥлико съ-
твори. не одъждаꙗ тебе нъ
͞блгодѣть покаꙁаꙗ ти. тꙑ же
по толицѣ ͞блгодати дължь-
нъ ѥси. нъ обае ꙗко не дълга
тѧжеть ти. дажь ѹбо ѥмѹ
имѣниѥ бо се нѣсть ти на по-
льꙁѹ. а онъ дарѹѥ тебе ͞црь-
ство. ѥже ѥ тебѣ на польꙁѹ
въинѹ. аще бо бѹдеть съпрї-
астьникъ дѣтьмъ твоимъ
то ѡбльгъить имъ осирѣ-
нию ихъ. расꙑпаѥть напа-
сти. ѿженѥть пеали ꙁатъ-
кнеть ѹста обадителемъ.
аще и сами не могѹть ꙁа-
вѣтѣ твоѥмь стати ѡнъ
станеть. въпиши и наслѣ-
дьника съ дѣтьми. къ не-
мѹ бо хощеши ити и тъ ти
сѹдити хоще съдѣꙗни-
ѥмъ твоимъ сего житиꙗ
нъ сѹть нѣции тако ѡкаꙗ-
ньни и окаменени. ни дѣ-
тии имѹще. ни хотѧще
даꙗти имѣниꙗ трѣбѹю-
щиимъ. нъ потикъиꙗмъ
и ласкавьцемъ. и оньсемѹ
и оньсици. пае волѧть сво-
ѥ имѣниѥ тацѣмъ даꙗ-
ти неже ͞хсѹ. давъшемѹ
ти толико добро. ихъже ни-
ьсоже бѹдеть несъмꙑсль-
нѣѥ. такꙑ бо аще приложи-
ть или осьлѣхъ. или каме-
148в
нии. то инъ блаꙁнѧть сѧ ника-
коже. тако бо вражьдьни сѹть
и ратьни. ꙗкоже и оходѧщемъ
имъ ѿсѹдѹ ѥгда имъ нѣсть
трѣбѣ. не хотѧть имѣниꙗ пⷪ-
дати. не видиши ли дрѹгꙑи-
хъ ͞лкъ како ти напрасно въ-
схꙑщени бꙑша. а не такоꙗ
коньинꙑ съподоблени бꙑ-
ша. тебѣ же ͞бъ помѹдити
повелѣ. и ꙁнаниꙗ рещи къ
нимъ. и ꙁавѣщати и о имѣ-
нии. властелина тѧ сътвори-
лъ. какъ ѹбо имаши ѿвѣтъ
имѣти. ѥгда сию ͞блгодѣть
приимъ ѿ него. и не съхрани-
въ ѥꙗ. далее ꙁѣло сѹпроти-
въ станеши вѣрꙑ. прадѣди бо
твои и живи сѹщи. не щадѧ-
хѹ имѣниꙗ своѥго. нъ при-
ношахѹть ѥ прѣдъ ногами
апⷭлъ. тꙑ же и ѹмираꙗ понѣ
ѥдиноꙗ асти не даѥши трѣ-
бѹющиимъ. аще бо и ьсти
не приимеши одеснѹю ста-
ти съ агници. то не хѹдо ѥсТь
ѥже по нихъ бꙑти. а не съ ко-
ꙁьлищи стати ошюѥ. аще ли
сего не сътвориши коѥ слово
тѧ ѹбѹдить. ѥгда ни стра-
хъ тебе съмьрти. ни ѡстаю-
щааго ти имѣниꙗ ѿдаѥ-
ши. ѥже ти ѹже нѣ на поль-
ꙁѹ. воле же рьци ми по ьто
и дѣтьмъ оставлѧѥши имѣ-
ниѥ. да ли тѧ иꙁьмѹть иꙁъ
148г
огнѧ геоньскааго. да ли тѧ и-
спьрѧть ѹ сѹдиꙗ. то не велї-
ши ли рее дѣтьмъ оставитї.
то по ьто ѥсмꙑ ͞ба молили
да бꙑхомъ ͞оци бꙑли. по ь-
то ли трѹдихомъ сѧ събира-
юще ѥ. ни ѹбо не ͞глю того.
нъ дѣтьмъ имѣниѥ раꙁдѣ-
ꙗ. сътвори имъ приастьни-
ка ͞хса. ѥгоже имѣниѥ то ѥ-
сть. и тꙑ и дѣти твоꙗ. аще
не хощеши больша асти ство-
рити. а и лѣпо бꙑ ѥмѹ вѧ-
щьшю дати. то понѣ и тъь-
на ѥго имъ сътвори. да ти
бѹде дьрꙁновениѥ къ не-
мѹ идѹщю. и прииметь
тѧ въ вѣьнаꙗ села. а и то ѥ-
же ѥмѹ даѥши тамо ѥ обрѧ-
щешии съ многъмь обилиѥ-
мь. тѣмьже молю вꙑ пае
живи сѹще дадимъ трѣбѹ-
ющиимъ ѿ имѣниꙗ наше-
го большюю асть. а иже сѹ-
ть ꙁѣло скѹпи. то понѣ бѣ-
дою да бѹдѹть ͞лколюбь-
ци. тации бо живи сѹще.
ꙗко бесъмьртьни дьржать
имѣниѥ. нъ ѹвѣжь ꙗко съ-
мьртьнъ ѥси. и понѣ нꙑне
ѹставъ ꙁълꙑи расꙑпли ꙗ-
коже съмьртьнъ сꙑ ѹстро-
и своѥ. пае же ꙗкоже хотѧ
бесъмьртьнꙑꙗ жиꙁни на-
сладити сѧ. аще ли же и тѧ-
жько ѥсть ѥже хощемъ рещи
149а
и пълно гроꙁꙑ. нъ обае нѹжа
ѥсть рещи. приасти съ рабꙑ
своими ͞влдкѹ. свобожаѥши ли
рабꙑ. свободи и ͞хса ѿ глада и
ѿ бѣдꙑ. и ѿ ѹꙁꙑ. и ѿ наго-
тꙑ и босотꙑ. ѹжꙗсе ли сѧ се
слꙑшавъ. тѣмьже пае въ-
стрепещи. ѥгда и того не тво-
риши. воле сьде слово тъию
слꙑшавъ ѹтьрплъ ѥси. и ѥ-
гда тамо ѿидеши ѹвиди-
ши ꙗже вельми ихъ лѹщь-
ши сѹть. и страшьнѣиша
и не съглѧдаѥмъ на мѹкꙑ
ѹꙁьриши. то же рееши тъ-
гда. къ комѹ ли прибѣгне-
ши. кого приꙁовеши. помо-
щьника и ꙁастѹпьника
си. аврама ли нъ и тъ не ѹслꙑ-
шить тебе. нъ онꙑ ли дѣвꙑ
нъ и тꙑ не подадѧть ти масла.
нъ ͞оца ли своѥго или дѣда.
или прадѣда. нъ ни ѥдинъ же
ѿ нихъ не поможеть ти. ни
владѣть бо ни поможеть ни-
кътоже. аще и ꙁѣло ͞стъ бѹде-
ть ͞глю же ти. ꙗко ни петръ
ни павьлъ. ни инъ никто-
же поможеть ти. аще самъ
себѣ не поможеши. ни ѹмо-
лиши ͞влдкꙑ о грѣсѣхъ. си ѹ-
бо вьсѧ съмꙑсливъ. сѹщаго
ѥдиного властелина и могꙋ-
ща рѹкописаниѥ твоѥ ꙁа-
гладити. и оного пламене
ѹгасити. того моли и ми-
149б
лъ сѧ ѥмѹ дѣи. кърмѧ. на-
паꙗꙗ. облаа. посѣщаꙗ бѣ-
дьнꙑихъ. и вьсе добро творѧ
бес прѣстани. да ѿсѹдѹ съ
͞блгою надѣжею ѿидеши
и тамо вѣьнꙑихъ ͞блгъ на-
сладиши сѧ. ихъже бѹди вь-
сѣмъ намъ полѹити ͞блго-
датию и ͞лколюбиѥмь ͞га
нашего ͞ісъ ͞ха. ѥмѹже слава
и дьржава съ ͞оцьмь и съ ͞стꙑ-
имь ͞дхъмь нꙑне и присно <
͞іѡ. ꙁлⷮа. слоⷡ. о тьрпѣнии. и
о ͞блгопохвалении. и да не та-
ко ꙁѣло плаемъ сѧ ѹмьрших <
Принеси ͞днь сии. прѣже
дрѣвльниихъ дьнии.
съпѣшьнеѥ слово ѹ-
ениꙗ. вълѣꙁѣмъ ѹбо
въ слово ѹениꙗ. вѣсть
бо многашьдꙑ слово
ѹтѣшити болѣꙁнь. може-
ть бо и ѹениѥ съмѣреноѥ
раꙁорити пеаль. многꙑ
бо бꙑвъшиихъ въера съ ва-
ми ͞лкꙑ. нꙑне не вижю
ихъ сѹщь съ вами. нъ или
къ ͞влдцѣ поꙁъванꙑ. или
на ѡдрѣхъ лежаща и вьсѣ-
хъ сихъ ожидающь съмрь-
ти. и мъногъ нꙑне плаь
видимъ въ васъ. многъ
въ градѣ плищь. многъ въ
͞цркви мѧтежь бещисмене
плающиихъ сѧ. сльꙁꙑ не
подобьнꙑ мноꙁѣхъ нравъ.
149в
мъногашьдꙑ бо вꙑ о семь мⷪ-
лихъ. и помѧнѹхъ о вещи ре-
кѹ же. иже съ похвалениѥ-
мь и съ тьрпѣниѥмь прии-
мати адъ вашихъ. и сьрдо-
боль ѹмьртиѥ. и не ꙗко и-
ꙁгꙑбающа мьнѣти ѿхо-
дѧщаꙗ къ ͞бѹ. да аще мла-
дии къ ͞нбсьнꙑимъ жити-
ꙗ сего ѿидоша. тѣмьже не
онѣхъ въꙁдрѹжаимъ нъ
пае о себѣ. въ грѣсѣхъ жи-
вѹщиихъ плаимъ сѧ. аще
бо ͞днь сь не въꙁбънемъ. къ-
гда сѧ имамъ ѡбратити.
аще да братьнѧ тебе съмь-
рть не ѹцѣломѹдрѹѥть.
тъ къто тѧ имать обрати-
ти къ томѹ. аще мьртва-
го видѧ лежаща не исправи-
ши си житиꙗ. къгда има-
ши къ томѹ помолити ͞ба.
и онъ лютꙑи и гърдꙑи а-
съ. се же ѹбо видимъ. не и-
скѹшениѥмь раꙁѹмѣва-
ѥмъ. тѣмьже не поищю и-
мъ молю вꙑ. ни беꙁ ѹма
въ пѹстошь сѧ мѧтѣмъ.
ни акꙑ бесъмьртьни сѹ-
ще велиаимъ сѧ. ѥдинъ
бо ѥсть пѹть съмьртьнꙑ-
и. а не дрѹгꙑи ни пакꙑ
намѣстиꙗ имꙑ. обьща
аша и вьсѣмъ даѥма ѥ-
динъ асъ горькъ. ѥдинъ
мостъ ѡбиновениꙗ не
149г
имꙑ. вьсѧкъ страхъ. и вьсѧ-
къ дългъ. ѥдино наало. и ѥ-
динъ коньць. ͞бжии меь о-
биновениѧ не имꙑ. не бо сѧ
͞црѧ боить съмьрть. ни свѧ-
тителѧ. нї сѣдинъ милѹ-
ѥ. ни добротꙑ сѧ обине. ни
риꙁꙑ добрꙑ. ни сльꙁою прѣ-
клонить сѧ. ни кнѧꙁѧ тре-
пещеть. ни мѹителѧ бо-
ить сѧ. ни имѣниѥмь искꙋ-
пить сѧ. ни въ ꙁемле ниї-
ѥгоже лицѧ. нъ на вьсѧ тъ-
ьнѣ приходить съмьрть.
͞дньсь съ нами сѹще ѹтрѣ
дрѣвле насъ тамо. ͞дньсь
любѧщии нꙑ. ѹтрѣ жало-
стьно нами проважаѥми.
͞дньсь въ житии. а ѹтро въ
гробѣ. ͞дньсь славьни. а ѹ-
тро бе славꙑ. ͞дньсь ͞блгоѹ-
ханиѥмь мажюще сѧ. а ѹ-
трѣ смьрдѧще. ͞дньсь пи-
тающе сѧ а ѹтрѣ ѡнде пла-
юще сѧ. и просто рещи иже
͞дньсь нѣгѹѥми. а ѹтрѣ
ондѣ осѹжаѥми. ихъже
многашьдꙑ ищюще. и не
вѣдѹще ѹмьртиꙗ ихъ.
къ себѣ ͞глемъ. къде оньсица
кнѧꙁь. и слꙑшимъ ѹже прѣ-
иде. и къде вельможа онъ
и себе въпрашаѥмъ. къде и
слꙑшимъ. ѹже ѹмре. и къ-
де прѣꙁоривꙑи ͞црь. тамо рѣ-
ша вари. и къде дрѹгꙑи ѡ-
150а
ньсица. тамо рѣша прѣиде.
онамо. камо. идеже сѹди-
и сѹдиꙗмъ. тѹ бо страшь-
нꙑи страшьнꙑихъ. и силь-
нѣи сильнꙑихъ. тѹ бо ць-
сарь вѣьнꙑи. и сѹди правь-
дивꙑи. онѹде. къде ѹбо и-
ли како. или въ коѥмь мѣ-
стѣ варьшии насъ сѹть. нї-
кътоже сего иꙁ͞глати може-
ть. нъ тъкомо вѣмь ꙗко та-
мо. идеже ѥдинъ вѣьнꙑи.
и ѥдинъ бе съмьрти. идеже
ѥдинъ ͞блгꙑи. и ѥдинъ ͞лко-
любьць. творьць ͞дшь и теле-
съ. и сѹдии правьдивꙑи дѹ-
шамъ и тѣломъ. въ ономь
велицѣмъ и страшьнѣмъ сꙋ-
дищи. идеже нѣсть смѣха
нъ плаь. идеже нѣсть ꙋдо-
брѣниѥ. нъ отьмьнѣниѥ.
идеже нѣсть тъщаниѥ нъ и-
спꙑтаниѥ. идеже нѣсть ѹ-
корениѥ нъ ѿвѣщаниѥ. иде-
же нѣ ѡбогатѣти. нъ въстре-
петати. идеже нѣ питиѥ нъ
сѹдъ. идеже нѣ лицемѣри-
ꙗ нъ правьдьнъ сѹдъ. иде-
же вьси прѣдъстанемъ. ра-
би и свободьнии. славьнии
и неславьнии. грѣшьници
и правьдьници. богатии и
нищии. ови срамлѧѥми. о-
ви же вѣньаваѥми и ьсть-
ни. къде ѥсть онѹде ͞црскоѥ
велианиѥ. къде кнѧꙁемъ
150б
власть. къде богатꙑихъ не-
милованиѥ. къде сѹдѧщи-
ихъ лицемѣриѥ. къде добро-
та ѹности ꙁѣло велиаваꙗ.
ѹность неювьствьна. дъ-
лгꙑꙗ надѣжа житиꙗ сего и-
мущи. ѹность собиьно-
ѥ ͞срдце. и многопеальна сла-
сть. ꙁѣлоласкающиꙗ плъть.
ѹность на прѣльсть готова.
грѣшьнꙑи калъ. трава скоро-
ѹвѧдающиꙗ. класъ готово-
истьлѣньнꙑи. ѹность ско-
роꙁабꙑваѥмꙑи сънъ. стѣ-
нь бѣсовьскꙑи. ѹность бе-
ꙁбожьноѥ врѣмѧ. беꙁбоꙗ-
ꙁнивоѥ ͞срдце. горѣꙁьрѧѥ о-
ко. свѣща ѹдобьѹгашаѥ-
маꙗ. ѹность кръвивьрѣни-
ѥ. ѹꙁа грѣховьнаꙗ. и наѹ-
къ неистотꙑ. ѹность лю-
тꙑи конь. и на вьсѹ пагѹ-
бѹ потрѣбьнъ. Ꙍбае сьде
лютꙑи бꙑвъ. онде не милꙋ-
ѥмъ. сьде ѹмꙑваꙗи сѧ. ѡ-
нъде каплѧ водьнꙑꙗ просѧ.
сьде на ѹкорениѥ готовъ сꙑ.
онде жегомъ ꙗꙁꙑкъмь. сь-
де ьрвленꙑꙗ риꙁꙑ носѧ ѡ-
нъде нагъ прѣстоꙗ. не рьци
ми. дажь ми ͞днь сь а ѹтро въ-
ꙁьми. не съмотрю бо тебе сь-
де. къто ѥси. нъ онде тъью
аю кто бѹдеши. не ͞гли ми
͞лколюбьць ѥсть ͞бъ. да аще
грѣхꙑ сътворю то съмилю сѧ
150в
нъ пае оного съмотри. сьде бо не
брѣжеть нъ онамо пꙑтаѥть.
сьде ожидаѥть обращениꙗ на-
шего. а тамо прѣдаѥть огне-
ви. къде тѹ мѹдръ братиѥ
къде сильнꙑи. къде мѧтежь
беꙁгодьнꙑи. къде обѣдъ мъ-
ного брашьно имѣꙗи. къде
веерѧ. къде пиющии вино
съ трѹбами. и съ плѧсани-
ѥмь. къде плѧсаниꙗ. и пѣ-
ниꙗ и питиꙗ. и се же брати-
ꙗ альнѣ и жадьнѣ сѹщи. и ѹ-
богꙑмъ нагомъ сѹщемъ. и
тѧжько стражющемъ. и съ-
мьрть волѧщемъ. и тоꙗ же
тѹгоꙗ просѧщемъ. ѡле ю-
до аша та вьсѣмъ страшь-
на сѹщи. люба ѥсть сѹщии-
мъ въ бѣдѣ. и житиѥ се драго
вьсѣмъ сꙑ. онѣмъ же мьрꙁъ-
ко бꙑсть. свѣтъ драгꙑи на-
мъ. онѣмъ бꙑсть гнѹсьнъ.
блгⷭнъ бѹди ͞бъ творѧи вьсе на
строи. нѣсть бо ꙁъло никако-
же съмьрть. нъ пае на поль-
ꙁѹ съмьрть ѥсть. рее бо иѡ-
въ. съмьрть мѹжѹ покои
ꙗко ѹмираꙗи оправьдить
сѧ ѿ грѣхъ. и оста сѧ ѹже ли-
хоимьства житиꙗ сего. и ѹ-
же не прилагаѥть ꙁълъ къ ꙁъ-
лѹ. и попѹсти не растити
врѣмене своѥго. и ѹмълъ-
кнѹ не гнѣвати ͞га ͞ба своѥ-
го. послѹшаи съмꙑсльнѣ.
150г
съмьрть правьдивꙑимъ по-
кои. съмьрть дѣтьмъ ѹтѣ-
шениѥ. съмьрть рабомъ по-
ьвениѥ. трѹдѧщиимъ сѧ
ѿдъшениѥ. дължьнꙑимъ
ѿданиѥ. съмьрть пекѹщи-
имъ сѧ обльгъаниѥ. дрѹ-
ащиимъ присѣщениѥ. съ-
мьрть грѣхѹ попона. аще бо
не бꙑ съмьрти бꙑло. сами
сѧ бꙑхомъ ѥли. аще не бꙑхо-
мъ сѹдиꙗ придѹщааго жь-
дали. ͞спсению надѣжа не
бꙑхомъ имѣли. аще не бꙑ-
хомъ мѹкꙑ жьдали ника-
коже не бꙑхомъ сѧ могли
ѹставити ѿ ꙁълии своихъ.
ни истинꙑ бꙑхомъ могъ-
ли сътворити. ни бꙑхомъ
повьргли вѣрꙑ. ꙗже бꙑсть
отъ прѣстѹплениꙗ. видѣ
ли ͞влдне ͞лколюбиѥ прѣ-
стѹплениꙗ дѣлѧ. ꙁаповѣ-
дь ͞спсениꙗ бꙑсть. аще бо ѥ-
сть правьдьникъ ѹмьрꙑи.
радѹи сѧ ꙗко съ покоѥмь дь-
рꙁаꙗ идеть къ ͞влдцѣ. аще лї
ѥ грѣшьникъ ѹмьрлъ. и ѡ
томь не пьци сѧ. приѡбрѣте
бо себѣ ꙗже хотѧше ꙁълаꙗ
притворити. аще же бꙑхо-
мъ мꙑ сьде прѣбꙑвали при-
сно. то въ истинѹ бꙑхомъ
плакали ѹмирающиихъ.
аще ли тамо вьси идемъ. нъ
тъкъмо варѧющиихъ насъ
151а
плаемъ сѧ. не видиши ли то
надъ ѹмьрьшими творимъ.
пѣниѥмь и пѣсньми прова-
жаѥмъ. помаꙁающе крьще-
ниꙗ. съ ними идѹще на по-
мощь вѣрѹѥмъ. съ тьмьꙗ-
нъмь и свѣщами по нихъ и-
демъ. покаꙁающе ꙗко тьмь-
наго сего житиꙗ иꙁбꙑвъше
и къ свѣтѹ истиньномѹ и-
доша. и на въстокъ ͞слнца ко-
вьегъ мьртваго въ немь обра-
щающе полагаѥмъ. въскрь-
сениѥ ѥмѹ ѡбраꙁъмь симь
проꙁнаменающе въстани-
ю. тѣмьже въскрьсению. не
таю вѣрѹюще ти пьцѣмъ
сѧ. а ꙗкоже и дрѹꙁии не и-
мѹщии надѣждѧ. не имѣ-
ꙗ бо надѣжа въскрьсению
по истинѣ ѹмьръшиихъ
сѧ плаемъ. въ плавьдѹ (sic) по-
мꙑшлѧѥть ѹмьръшаго а-
кꙑ погꙑбъша. си же ѹбо да
творѧть самарѣньсции събⷪ-
ри. а мꙑ ͞ха послѹшаимъ и
вѣрѹимъ. ꙗко придеть а-
съ и нꙑне ѥсть. ѥгда мьртвї-
и ѹслꙑшать глⷭа ͞сна ͞бжиꙗ
и слꙑшавъшеи вьси оживѹ-
ть. и въстанѹть сѹщии въ
гробѣхъ и поновить сѧ ꙁемлѧ.
тѣмьже вѣрѹи въстати бо
имѹть мьртвии. да не тако
беꙁаконьнѹ имъ надъ ѹмь-
ршими. молю вꙑ не моꙁѣмъ
151б
вѣрьнии невѣрьнꙑихъ подра-
жати. не раꙁдираимъ риꙁъ
нашихъ. нъ пае ͞дшю съмѣ-
римъ. и насъ бо та же аша жи-
деть. не биимъ пьрсии да не
порьвьнѹимъ ѥлиномъ. не
съꙁовѣмъ плѧсьць. да не па-
е гнѣва ͞бжиꙗ подвигнѣмъ.
не отътьрꙁаимъ власъ ѿ гла-
вꙑ. да не осрамимъ главꙑ
нашеꙗ ͞хса. не многꙑ дьни
плаимъ да не не вѣровати
наьнемъ въскрьсению. и ꙗ-
ꙁꙑкъмь не иꙁдрьцѣмъ хѹ-
лꙑ. да ни себѣ ни ѹмьршемꙋ
сътворимъ пакости. ѿдасть лї
͞сна то хвали и прослави. и по-
клони сѧ въꙁьмъшемѹ и. въ-
слави иꙁбьравъшаго. ѥгоже
съꙁьда и приимъшааго пло-
дъ рѣва твоѥго бесквьрньнꙑ-
и. слави приимъшааго твоѥ-
ꙗ ѹтробꙑ порожениѥ. покло-
ни сѧ по иѡвѹ велико͞дшьно-
мѹ похвали. ꙗко принеслъ
ѥси ͞влдцѣ жьртвѹ истѹ.
непороьно приношениѥ но-
ва исака. ꙗко нѣкъгда авра-
мъ къ ͞хѹ поклони сѧ съꙁьда-
въшемѹ тѧ. не поръпъщи
понеже ꙁижитель тварь въ-
ꙁѧ. не противлѧѥмъ сѧ ни-
какоже не бо ѥсмъ мощьни.
брата ли ѿдасть. поклони
сѧ въꙁьмъшемѹ ͞хсѹ. ꙗко
тебе дѣлѧ ͞лкъ бꙑсть и съ-
151в
мьрти въкѹси. младьньць въ-
дасть то поклони сѧ бꙑвъшю
младеньцю тебе ради. рабъ лї
въꙁѧ то прослави. ꙗко тебе ра-
ди рабии обраꙁъ приꙗтъ тво-
рьць вьсѣхъ. ѥдиноада ли си
погребе ͞сна. поклони сѧ и посТꙑ-
ди. помѧни ꙗко тебе дѣлѧ ͞бъ
ѥдиноадааго ͞сна своѥго прѣ-
дасть плътию на съмьрть.
въ ьртоꙁѣ ли сѹщю ѡтроко-
вицю ѿдасть то похвали. ѥ-
да бо раꙁгнѣвавъ сѧ дрѹгѹю
въꙁьметь. подрѹжиѥ ли про-
води. и дѣтемъ матерь. то
прослави и ѹкрѣпи сѧ да не
͞влдцѣ съгрѣшиши. и тꙑ бо
самъ поидеши тамо же ма-
ло пожьдавъ. ьто твориши
о ͞лве. пакꙑ бо тоже въспо-
мѧнѣмъ. мьртва ли види-
ши лежаща. ти хѹлити съ-
мѣѥши. и съ раꙁлѹьшии-
мъ ͞дшю котораши сѧ. ово ли
бо ͞глеши покои ͞ги. ово ли па-
кꙑ самъ охѹлѧѥши. по ь-
то сѧ пьриши съ сѹдиѥю. по
ьто съгрѣшаѥши неодолѣ-
ꙗ ѥмѹ. ьто ли тееши гнѣ-
въмь. ьто сѧ ѥси пеалию
ѹтомилъ. не видиши ли
великꙑꙗ таинꙑ. не види-
ши ли коль бѣдьно пришь-
ствиѥ ожидаѥть насъ нъ
обае тѹ прѣходимъ. ви-
диши ли ꙗко тѧжькъ пѹ-
151г
ть ѥсть. тоже вьси проходимъ
имь. въꙁбьни о ͞лве. лежа-
и трепещеть. а тꙑ играѥши
онъ опꙑтаѥмъ ѥсть. а тꙑ ве-
лиаши сѧ. онъ трепещеть
а тꙑ не готовиши сѧ. онъ ди-
вить сѧ и плищюѥть видѧ
ихъже нѣсть николиже ви-
дѣлъ. и слꙑша ихъже нѣсть
николиже слꙑшалъ. и всѧ
нꙑ цѣлѹѥть. и вьсѣмъ ѡ-
бѣщаѥть сѧ. дондеже ѹ-
владѣть ѹмъмь. донде-
же ꙗꙁꙑкъмь можеть ͞гла-
ти. съдрави рее бѹдѣте
съдрави. и мене дѣлѧ моли-
те. въ пѹть бо идѹ въ нь-
же нѣсмь ходилъ николе-
же. и въ миръ д͞шь ѿнюдѹ-
же никтоже не ѡбрати сѧ.
и въ прѣбꙑтиꙗ страшьна.
аможе никтоже не идеть
съ мъною. и къ сѹдии стра-
шьномѹ. ѿнюдѹ же не
вѣдѣ ьто събѹдеть ми сѧ.
и въ вещи юдьнꙑ. ѿ нихъ-
же никътоже не съповѣда
ниьсогоже. се ищю помо-
щьника. и нѣсть помага-
ющаго ми. се ищю иꙁбавлѧ-
щааго и нѣсть никогоже.
се ищю идѹщааго съ мно-
ю. къде ͞оць родивꙑи. къде
м͞ти приживъшиꙗ. къде
братъ. не иже ли братъ не
иꙁбавить. како бо иꙁбави-
152а
ть ͞лкъ ͞лка. Се къ намъ ͞глю-
ть ѿходѧщии ѿ насъ. и къ то-
мѹ идѹ въ вѣьнꙑи пѹть.
къто бо ѥсть ͞лкъ иже пожи-
веть и не ѹꙁьрить съмьрти.
или кто имать иꙁбавити
͞дшю свою ѿ рѹкꙑ адовꙑ.
блгⷭнъ ͞бъ. кто ѥсть ͞лкъ бра-
тиꙗ. не се ли лежить. и ни-
имьже не прилежить
житиꙗ сего. се ѹмъле. се
ѿ пѹстоши стави сѧ. малъ
огнь и вьсѧ праꙁдьна бꙑша.
ѥдинъ асъ видимꙑи. а-
кꙑ невидимъ бꙑсть. ѥди-
нъ асъ и иꙁиде ͞дхъ ѥго. и о-
брати сѧ въ ꙁемлю свою. ѿ не-
ꙗже въꙁѧлъ сѧ. тамо пакꙑ
идеть. въ ͞днь онъ остави-
ть ͞лкъ ͞ѡца своѥго и ͞мтрь.
дрѹгꙑ и сьрдоболѧ. ͞снꙑ и
дъщери. и поидеть ѥдинъ ѹѥ-
диненъ въ вѣьнꙑи пѹ-
ть. поидѣмъ съ идѹщии-
ми дрѣвле насъ. донъдеже
сами не ѿидемъ. и лежаще-
мѹ не творимъ пакости.
ѹмълкнѣте. и плищь ста-
вите. и готови сѧ сътворите.
въꙁьрите и великѹ види-
те таинѹ. въстрепещѣте
и того ѡжидаите. ͞цри ви-
дите к томѹ не велиаите
сѧ. вижь лежащаго и жити-
ꙗ сего ѿлѹьша сѧ. и к то-
мѹ не мьнить себе ͞црь и-
152б
ли кнѧꙁь. то же въ томь ць-
сари. иже себе не иꙁбавѧть.
нъ се и тъ аша сеꙗ трепеще-
ть. се ꙗко ѥдинъ ѿ ѹбогꙑ-
ихъ боить сѧ. се вьсѣмъ бꙑ-
сть милѹѥмъ. се ведеть сѧ
ꙗко и ѡсѹженъ. ѥгоже сѧ
боꙗхѹ въера осѹжении.
се въꙁмѧте сѧ. се вьсь въстре-
пета. се вьсѧ мѹдрость и
мощь погрѧꙁнѹ. се вьсь въ-
ꙁдиви сѧ. видѧ власти а-
н͞гльскꙑꙗ страшьнꙑ. и сво-
и стѣнь ꙗко паѹинѹ имѣ-
аше. видѧ обраꙁъ ͞влдьскꙑ-
и. и лице ѥмѹ съпаде. видѣ
ѿвѣтъ ͞дшьнꙑи. и вьсь въ-
стрепета плътию. каꙗ же
въ себѣ мꙑслить дивѧ сѧ и
помꙑшлѧꙗ. къде ͞цремъ ве-
лианиѥ. къде вла кънѧꙁь
юдо. се истиньнꙑи асъ.
се мощь крѣпъкаꙗ. се власть
истиньнаꙗ. се обраꙁи стра-
шьнии. се бесъмьртьнии
вои. Си же и симъ подобьна.
и недовѣдома помꙑшлѧ-
ꙗ. ꙗже ти ѥдини варивъ-
шии видѧть искѹшени-
ѥмь своимь. ови въ трепе-
тѣ лежаще въскають бѣ-
жати хотѧще. ови ꙁѹбꙑ
скрьжьюще дрѹꙁии лани-
тꙑ тьрꙁающе. дрѹꙁии ои
жалостьнѣ обращають. ви-
дѧще мощь по малѹ иско-
152в
ньавающю сѧ ѡтъ тѣла. ꙗ-
ꙁꙑкъ иꙁгарающь. и прѣда-
ноѥ крьщениѥ отъпросимо.
и истиньнѣ съвьршаѥмо си-
лꙑ противьнꙑꙗ прѣстоꙗ-
ща. тае и тати пришьдшѹ
и повѣдавъшю. и ͞дшю ѿ тѣ-
ла ѿлѹити. многꙑ молї-
твꙑ намъ сѹть трѣбѣ мно-
ꙁи помощьници. многа дѣ-
леса добра. многа намъ то-
гда трѣбѣ ꙁастѹплениꙗ а-
͞нглъ. мънога помощь трѣбѣ.
въ въꙁдѹшьнѣмь доправле-
нии. аще бо на инѹ странѹ.
и въ тѹжь градъ ѿкѹдѹ
прѣходимъ. трѣбѹѥмъ
проводѧщааго нꙑ. да коли-
ко намъ трѣбѣ помощьни-
къ. и доправитель прѣпро-
водити нꙑ мимо старѣи-
шиньства и власти. и миро-
дьржьца невидимꙑꙗ въ-
ꙁдѹха сего. ꙗже гонителѧ
и мꙑтоимьцѧ. и дань ѥмлю-
щаꙗ нариють къникꙑ.
добръ трѣбѣ тъгда пѹть-
никъ съ нами. ͞млсрдиѥ и
покаꙗниѥ. могѹща бе-
с пакости насъ въ ͞нбсьнаꙗ
врата доправити. и ͞спсти
нꙑ до тѹдѹ. тѣмьже ва-
римъ даже грѣси не варѧ-
ть насъ. да не сами себе въ
мѹкѹ въвьржемъ наше
бо житиѥ мало. и сѹдъ ко-
152г
ньца не имꙑ. коньць блиꙁь
а страхъ многъ. а иꙁбавлѧю-
щааго никъдеже. иꙁидѣ-
мъ ѹбо въ гробꙑ дондеже
ѥсмъ въ тѣлѣ. видимъ же
пѹстомѹ нашемѹ жи-
тию. къде ѥсть жилище
видимъ ьто въ малѣ бꙑ-
ваѥмъ. и не прѣльщаимъ
себе. видимъ како раста-
ѥмъ сѧ. видимъ како съко-
ньаваѥмъ сѧ. видѣвъше
же то исправимъ сѧ. и попь-
цѣмъ сѧ собою. съмотрѧщї-
и добротꙑ въ гробѣхъ и-
спꙑтаите. живѹщии въ
старѣишиньствѣ и вла-
сти. въникнѣте въ гроби-
ща и ѹбоите сѧ ͞ба. и гнѣвь-
ливи и не смѣющии сѧ. идѣ-
те видите кака расꙑпаѥ-
ть сѧ. приникнѣте прилѣ-
жьнѣ къ ковьегѹ. и вижь
лежащаꙗ иногда цⷭрѧ. бꙑвъ-
шаꙗ кнѧꙁѧ въ костьхъ. ви-
жь страшьнꙑи видъ. иꙁбꙑ-
тъка телесьнааго. и рьци
коѥ ѥсть ͞црь. коѥ ли кнѧ-
ꙁь. коѥ ли воинъ. коѥ ли
воѥвода. коѥ ли нищии.
коѥ ли богатꙑи. коѥ ли
юнꙑи. коѥ ли старꙑи. ко-
ѥ ли жидовинъ. коѥ ли му-
ринъ. ѥда можеши раꙁлꙋ-
ити. не вьси ли пьрсть не
вьси ли прахъ и попелъ. не
153а
вьсе ли смрадъ бꙑвъшиꙗ лю-
баꙗ. нꙑне сѹть гнѹсьнаꙗ
и смьрдѧщиꙗ. ьто си ѡ мъ-
нѣ великаꙗ таина. иже бѣ
въера ѹдъ мои. нꙑне же
акꙑ южего рьꙁю (sic). ѥгоже ꙁѣ-
ло любѧхъ нꙑне же и прико-
снѹти сѧ ѥмь не могѹ сль-
ꙁꙑ тою акꙑ по своѥмь. и-
ꙁ гноꙗ же бѣжю акꙑ не сво-
ѥго. приникъ иꙁдꙑхавъ-
шемѹ ͞млсрдиѥмь понѹ-
жю сѧ. нъ тьлѣниѥмь ѥго
и ьрвьми ставлѧю сѧ. бꙑвъ-
ше и малъмь прѣдъ симь ѡ-
браꙁъ лежащааго помꙑшлѧ-
ю. нъ нꙑне ѥго не вижю ѹ
него. къде доброта лица не
се ли ѡьрнѣ. къде покꙑва-
ющии ѡи ꙗснѣи. не се ли
растекоста сѧ. къде ли вла-
си лѣпии. се ѿпадоша. кде
въꙁнесенаꙗ вꙑꙗ се съкрѹ-
ши сѧ. къде бърꙁꙑи ꙗꙁꙑкъ
се ѹмъле. кде рѹкѹ добро-
та се расꙑпа сѧ. кде велиь-
ство тѣла се растаꙗ сѧ. кде
риꙁъ ѹкрашениѥ. се исть-
лѣ. кде ͞блгоѹханиѥ и добрⷪ-
вонѧщаꙗ. се въсмьрдѣша
сѧ. къде беꙁѹмиѥ юность-
ноѥ се минѹ. и съ проста ре-
щи. кде великовелиавꙑи
͞лкъ. се пакꙑ пьрсть бꙑсть.
обае не тъкмо до гроба по-
мꙑшлениѥ стави. нъ ѿтꙋ-
153б
дѹ прѣмини на въскрьсе-
ниѥ. и помꙑсли въкѹпь
и вѣруи. ꙗко лежащии сии
пакꙑ имѹть въстати и
ꙗꙁꙑкъ ѹмълкꙑи тъгда
͞глати имать. ѥгда покло-
нѧть сѧ ͞бѹ вьсѧ колѣна
͞нбсьнꙑихъ и ꙁемльнꙑихъ.
и вьсь ꙗꙁꙑкъ исповѣсть
ти сѧ. ꙗко рее данилъ. ꙁь-
рѣхъ донъдеже прѣстоли
поставиша сѧ. и старѣи дь-
нии сѣде. прѣстолъ ѥго пла-
мꙑ огньнъ. колеса ѥго ѡ-
гнь горѧи. рѣка огньнаꙗ
прѣдъ нимь идѧше. тꙑсꙋ-
ща тꙑсѹщами прѣдъсто-
ꙗхѹ прѣдъ нимь. и тьмꙑ
тьми слѹжахѹть ѥмꙋ.
сѹдии сѣде и кънигꙑ ѿ-
вьрꙁоша сѧ. многъ по истї-
нѣ страхъ тѹ многъ тре-
петъ. неисповѣдимаꙗ бѣ-
да. непрестающаꙗ сльꙁꙑ.
непрѣмъльноѥ въꙁдꙑ-
ханиѥ. ѥгда напрасно ͞гь
на прѣстолѣ вꙑсоцѣ и прѣ-
въꙁнесенѣ. тъгда ͞нбо съ-
виѥть сѧ. и ꙁвѣꙁдꙑ отьмь-
нѣють силꙑ ͞англьскꙑꙗ
прѣдътекѹть. гроби ѿвь-
рꙁѹть сѧ телеса въстають
истоьници прѣсꙑхають
беꙁдьнꙑꙗ въсколѣблють
сѧ. кацѣмъ намъ подобало
бꙑ стати тѹ тъгда. даю-
153в
щемъ слово о дѣлѣхъ и о помꙑ-
шлениихъ. ѡ праꙁдьнѣ слове-
си. дьневьнѣмь и нощьнѣмь
о вольнꙑихъ и невольнꙑихъ
о семь бо дьни пещи сѧ нѹжь-
но ѥсть то имамъ ѿвѣща-
ти. помꙑсли ѡ ͞лве. се пи-
таѥши сѧ и .͞н. лѣтъ. или .͞р.
и ѡбогатѣѥши. и дѣти
приживеши. и дъщери въ-
даси. и ͞снꙑ ожениши. и вла-
дѣѥши. и ͞црствѹѥши стра-
нами и людьми. и по семь
то съмьрть. и по томь ь-
то сѹдъ коньцѧ не имꙑи
ни покаꙗниꙗ. нѣсть бо ре-
е въ съмьрти поминающа-
аго тебе. въ адѣ же къто испо-
вѣсть ти сѧ. никътоже ли
аще бо и много мѧтемъ сѧ
никътоже не иꙁбавить на-
съ. сего ради блажимъ пае
младеньца ѹмирающа.
сего ради вьси ͞глемъ. да бꙑ-
хомъ и мꙑ младꙑ сѹще
ѹмьрли. тѣмьже не моꙁѣ-
мъ ѥже сами любимъ о а-
дѣхъ нашихъ пещи сѧ. намъ
бо съмьртьнаꙗ аша бѣдна
ѥсть. а младеньцемъ ͞спсе-
ниѥ ѥсть. и ѥже бꙑсть намъ
наатъкъ каꙁни. то ѡнѣ-
мъ наатъкъ ͞спсениꙗ. по
то бо имѹть ѿдати слово.
не приимъше никакогоже
искѹшениꙗ грѣховънаго
153г
да ьсо дѣлѧ имѹть каꙁнь прї-
ꙗти не дошьдъше раꙁѹмѣ-
ниѥ добра и ꙁъла. ѡ ͞блжнꙑ-
ихъ младеньць ͞блженоѥ по-
ьвениѥ. о съмьрть беꙁъ исТь-
лѣниꙗ сѹщиихъ. о коньць
имѣꙗи бесконььнѹю радо-
сть. ьто рекоша тъщивии.
отрокъ бѣаше рее. ѥдиноа-
дьнъ и добролиьнъ. и ͞блго-
родьнъ и красьнъ. тъ бѣ родꙋ
приастьникъ. тъ пеали
ѹтѣшениѥ. сь старости жь-
ꙁлъ. сь ͞оьствѹ хвала. сь мо-
ѥго корене вѣтвь. вьсь обра-
ꙁъмь красьнъ. вьсь добро-
бесѣдьнъ своимъ людьмъ.
и тѹждиимъ видѧщии-
мъ и слꙑшащиимъ. сь та-
къ сꙑ и напрасно въсхꙑще-
нъ бꙑсть. акꙑ пътица ѿ мо-
ѥю рѹкѹ. и видимꙑи прѣ-
дъ сими нꙑне нѣсть види-
мъ. нъ оставль рожьшааго и.
ѿлѹи сѧ ѿ ѹтробꙑ ͞мтрьнѧ.
съниде въ гробъ ꙁемлѧ ͞мтре
вьсѣхъ. не плаю ли того. нъ
повѣжь ми не жалю ли си. ни
ли ꙗко ꙁѣницѧ оесьнꙑꙗ не
въꙁищю. не могѹ рее не мо-
гѹ ѥже не плакати сѧ. не ͞глю
сего ͞лве ни сего ѹставлѧю.
ѥже отинѹдь не плакат сѧ
надъ адꙑ. аще бо и рекѹ то
не мощьна ͞иꙁглю. и аꙁъ бо
повинѹю сѧ ꙁаконьмъ ѥсть-
154а
ствьнꙑимь. и сꙑтости пожа-
лениꙗ не противлю сѧ. небонъ
и аꙁъ ѿ ͞мтре роженъ ѥсмь ͞лкъ.
и того же сꙑ ѥстьства. и видѣ (sic)
плаь ͞оць. и ͞мтре клианиѥ.
вѣдѣ пеальноѥ море. вѣдѣ въ-
ꙁмѹщениꙗ тѹгѹ. раꙁѹмѣ-
ю ѡ юдѣхъ сѹщии мььтъ. ꙗ-
ко и жива бо ѡтрока прѣдъ со-
бою видѧть. и акꙑ обнавлѧ-
ють и сльꙁами. помꙑшлѧю-
ще нравꙑ ѥго и ͞глꙑ ѥго и дѣ-
ла. нъ иѡвъ юдьнъ. и не бѣ Та-
къ. ономѹ бо и адомъ и рабо-
мъ и воломъ. и вельблѹдомъ.
и вьсемѹ сѹщемѹ ѹ него иꙁмь-
ръшю. не въꙁмѧте сѧ ни похѹ-
ли. ꙗко и мноꙁии. въставъ ѹ-
крѣпи сѧ. и падъ на ꙁемли ѿ не-
ꙗже роди сѧ. ͞влдцѣ кланѧꙗ сѧ
͞глааше. аꙁъ нагъ иꙁидохъ и-
щрѣва ͞мтрьнѧ. нагъ же има-
мъ и ѿити. ͞гь дасть ͞гь въꙁѧтъ.
ꙗкоже годѣ бꙑсть ͞гви тако и-
ꙁволи. бѹди имѧ ͞гне блгⷭно въ
вѣкꙑ. рабъ ѥсмь рее и повинь-
нъ сътворьшемѹ не противь-
лю сѧ. иꙁмьроша бо дѣти а не
погꙑбоша. кꙑи бо пастѹхъ
не владѣть въ стадѣ своѥмь.
пастѹхъ бо добрꙑи иꙁбьра ѡ-
вьца. мало же пожьдавъше и
мꙑ поидемъ. сего и мꙑ подра-
жаимъ. и не тако беꙁ мѣрꙑ пла-
ѣмъ сѧ. нъ ꙗкоже и лаꙁорѧ
͞хсъ плака. тебѣ бо даꙗ ѹста-
154б
въ. и мѣрѹ плаканиꙗ просль-
ꙁи сѧ. да тако и мꙑ плаимъ.
како бо плакати хотѧше того
ѥгоже тѹ абиѥ въставити
хотѧше. нъ хотѧ да тꙑ навꙑ-
кнеши како плакати сѧ. да и
сѹщьство наше жалостьнѣ
покажемъ. и невѣрьнꙑихъ
ѿвьржемъ подражениꙗ. и не
онамо ѡшьдъшемъ намъ.
своꙗ дѣти ѹꙁьрѣти въ поко-
и. а самѣмъ намъ въ велицѣ
мѹцѣ бꙑти. иже бо сквьрнь-
нꙑꙗ сеꙗ и тьлѣньнꙑꙗ плъти
ѿлѹиша сѧ млади сѹще. си-
цѣми гласꙑ ѿвѣщаѥть къ
рожьшимъ ꙗ. аще не рѣию
то вещьми. не плаите сѧ на-
съ ͞оци наши не плаите. ника-
коꙗ бо польꙁꙑ творите намъ.
вꙑ бо хотѣсте да бꙑхомъ съ ва-
ми бꙑли. въ сѹимь семь жи-
тии. идеже вьсѧ кратъкаꙗ и
болѣꙁньнаꙗ. идеже вьсѧ невѣ-
рьнаꙗ и неѹставьнаꙗ. нъ вла-
дꙑка нашь и ͞бъ въꙁлюби нꙑ.
и истьргъ нꙑ ѿ ѹстъ львовъ
тако ѿ сѹꙗго сего житиꙗ и-
схꙑти нꙑ. ꙗко и ѿ тьрниꙗ
цвѣтъ. тако ѿлѹи нꙑ ѿ ва-
съ пастѹхъ добрꙑи. ꙗко и
ѿ тьмꙑ на свѣтъ и въ стра-
нѣ живꙑихъ ходимъ. иде-
же вьсѧ тиха и беꙁъ собьства.
идеже вьсѧ свѣтьла и ͞болю-
бьна идеже необидѧи никъ-
154в
тоже. неѡбидимъ. идеже ве-
ликꙑи свѣтъ и радость неи-
ꙁ͞гланаꙗ. идеже нѣсть трѹда
ни сльꙁъ. идеже нѣсть пеа-
ли ни скьрби. ни въꙁдꙑха-
ниꙗ ни плаа. нъ тъкъмо бо-
гъ хвалимъ и поѥмъ. насъ
бо ͞стии ͞англи мирьно раꙁлꙋ-
иша ѿ тѣла. мꙑ вьси ста-
рѣишиньство и власть въꙁдꙋ-
шьнѹю минѹхомъ. добрꙑ
бо проводителѧ имѣхомъ.
не ѡбрѣтоша бо въ насъ дѹсї
лѹкавии ѥгоже искаахѹ. не
видѣвъше ѥгоже сѧ надѣꙗхѹ.
видѣвъше тѣло бе сквьрнꙑ
и посрамиша сѧ. видѣша дѹ-
шю бе ꙁълоби истѹ и посра-
миша сѧ. видѣша ꙗꙁꙑкъ
бе сквьрнꙑ истъ непороь-
нъ и ѹмълкоша. прѣидо-
хомъ и ѡхѹлихомъ ꙗ. прои-
дохомъ сквоꙁѣ нѧ. и бꙑхо-
мъ на нѧ. сѣть съкрѹши сѧ и
мꙑ гонеꙁнѹхомъ. ͞блгснъ
͞бъ иже не дасть насъ въ лови-
твѹ ꙁѹбомъ ихъ. тѣмь-
же и ведѹщеи нꙑ ͞англи ра-
доваахѹ сѧ. и лобꙑꙁаахѹ
правьдивꙑꙗ. подобьнии же
красоваахѹ сѧ ͞глюще добрѣ
сѹть пришьли агньци бо-
жии. ѿвьрꙁе вꙑ сѧ породьнꙑ-
и раи. покаꙁа вꙑ сѧ паꙁѹ-
ха авраамлѧ. въ деснꙑꙗ
бо вꙑ ͞влдка приꙗтъ. деснꙑ-
154г
и глаⷭ къ вамъ иꙁ͞гла тиха-
ма оима на вꙑ ꙁьрѧ. тѣмь-
же и въ животьнꙑꙗ къни-
гꙑ написа вꙑ. и рѣхомъ
правьдьнꙑи сѹдии ͞ги по-
милѹи нꙑ. облихова бо нꙑ
ꙁемльнꙑихъ. нъ не лиши
насъ ͞нбсьнꙑихъ. не ѿлѹи
насъ ѿ ͞стꙑихъ. цѣло има-
мъ ꙁнамениѥ крьщениꙗ.
исто имамъ тѣло младе-
ньства дѣлѧ. неже ѹрьвь-
нѹите намъ. тако вꙑ спа-
са. истꙑихъ насъ ꙁьрѧще.
не плаите сѧ. ꙗко ѡтъ го-
рьшааго на ѹньшеѥ прѣи-
дохомъ. и въ тьлѣющихъ
мѣсто нетьлѣющаꙗ приꙗ-
хомъ. мꙑ съ ͞англꙑ поѥмъ
и съ ͞стꙑими ликѹѥмъ. и
васъ дѣлѧ грѣшьнꙑихъ мо-
лимъ. мꙑ съ иꙁбиѥнꙑи-
ми иродъмь младеньци
приьтохомъ сѧ. мꙑ съ иѡ-
вовꙑ ͞снъми веселимъ сѧ тѣ-
мьже нами не пьцѣте сѧ. нъ
пае себе плаите сѧ своѥго
ѹмьртиꙗ. ѿвѣщаниꙗ ѹ-
смотрите. ѥгдаже ѹбо мла-
да отроата бе сквьрнꙑ прї-
ходѧть къ намъ. радѹи-
те сѧ и веселите и съ правьди-
вꙑимь иовъмь поите. ͞гь
дасть ͞гь въꙁѧть. ꙗкоже го-
дѣ ͞гви тако и бꙑсть. бѹдї
имѧ ͞гне блгⷭно ѿ нꙑнѣ и
155а
въ вѣкꙑ вѣкомъ аминь <
і͞ѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷭ. ѡ ͞блгопѡ-
хвалении ѹмьръшиихъ
дѣлѧ. ͞ги ͞блгви. ͞нг. <
Въсѣѥть сѧ тѣло ͞дшевьное.
въстаѥть тѣло ͞дховьноѥ.
ѥлмаже ѹбо сихъ хощемъ
наслажати сѧ ͞блгꙑнь
въ сии сѧ въведѣмъ и-
нъ. иже акꙑ ͞слнце свьтї-
ть сѧ. и не плаимъ ѿхо-
дѧщиихъ. нъ тѣхъ плаи-
мъ иже ꙁълѣ жиꙁнь свою ко-
ньавають. небонъ и рата-
и. ѥгда видить пшеницю не-
проклѣющю въ ꙁемли. боить
сѧ и трепещеть. ти ѥгда види-
ть ѹже пшеницю добрѣ про-
ꙁѧбъшю радѹѥть сѧ. наа-
тъкъ бо придѹщаго сѣмене
ꙗвлѧѥть. такоже и мꙑ тъгда
ради ѥсмъ. ѥгда раꙁорить сѧ
хлѣвина истьлѣньнаꙗ. ѥгда-
же пае бꙑваѥть ͞лкъ. и не ꙋ-
ди сѧ. аще сѣитвѹ погребенї-
ѥ нариеть. си бо сѣитва до-
брѣиши дрѹгꙑꙗ ѥсть. онѹ
бо приѥмлеть съмьрть и бо-
лѣꙁнь. и бѣдꙑ и пеали. си-
ю же аще правѣ живемъ. то
вѣньци и дарове. онои же ть-
лѣниѥ и съмьрть. а сеи неть-
лѣниѥ и бесъмьртьство. и
тьмами ͞блгꙑихъ. въ онои
бо пьрвѣи съплетениꙗ и по-
хоти и сънъ. въ сеи же гласъ
155б
тъкъмо съ ͞нбсе съходѧщь. и вь-
сѧ въ скорѣ съвьршають сѧ. и
въстающии не идѹть ѹже
на житиѥ многотрѹдьно-
ѥ. нъ идеже ѿбѣжа вьсѧ бо-
лѣꙁнь и пеаль. и стенаниѥ
аще ли ꙁастѹплениꙗ проси-
ши. и того дѣлѧ плаеши сѧ
мѹжа. то къ обьщюмѹ вь-
сѣхъ ꙁастѹпьникѹ ͞бѹ. къ
непрѣодолѣѥмѣи помощи.
на ѹдобѣишюю помощь. къ
довольнꙋѹмѹ покровѹ вь-
сьде сѹщю. и ѿвьсѹдѹ огра-
жающю насъ. аще бо притъ-
а събираѥте въ нꙑнѣшь-
нии жиꙁни. ꙗже сѹть въ
͞стꙑихъ кънигахъ. раꙁѹ-
мѣи како авраамъ ꙁакала-
ꙗ ͞сна своѥго ѥдиноадаго.
тоже не просльꙁи сѧ ни горка
словеси испѹсти. нъ оно авра-
мъ бѣ рееши. а аꙁъ нѣсмь.
аще тѧ бꙑ къто въ ͞црство по-
велъ. и на вѣньць то бꙑ ли сѧ
плакалъ. и тьрꙁалъ. нъ хоще-
ши пѹинѹ въсколѣбати.
не вѣде рее камо иде ѹмьрꙑ-
и. не вѣси ли. се повѣжь ми.
бѹди правьдьно жилъ или
сквърньно. нъ вѣдомо ѥсть
камо има ити. тѣмь то ти
сѧ плаю рее иде грѣшьнъ ѥ-
сть ошьлъ. вина се ѥ тъкмо
и иꙁвѣтъ хѹдъ. аще сего дѣ-
лѧ ошьдъшааго плаеши
155в
жива и ѥ покаꙁати бꙑло и ѹ-
правити. нъ вьсьде тꙑ свои-
мъ съмотриши а не оного.
аще же и грѣшьнъ ѿиде то
и того дѣлѧ радовати сѧ лѣ-
по. ѹже бо ставиша сѧ грѣ-
си ѥго. и не прилагаѥть ꙁъ-
ла къ ꙁълѹ. да сльꙁами и
приношении и ͞млстꙑнѧ-
ми. лѣпо ѥ намъ подвиꙁа-
ти сѧ о нихъ. не просто бо си
вьсѧ ѹмꙑслиша сѧ. ни бе-
ꙁ ѹма памѧти творимъ
ошьдъшиимъ. прѣдъ ͞стꙑ-
ими таинами. и тѣхъ ра-
дьма пристѹпаѥмъ молѧ-
ще сѧ агньцю лежащемѹ.
въꙁемлющемѹ грѣхꙑ все-
го мира. нъ да нѣкоѥ ѹтѣ-
шениѥ имъ бѹдеть ѿсѹдѣ.
не беꙁ ѹма бо иѥрѣи прѣсТо-
ить трѧпеꙁѣ ͞стѣи. и трепеть-
нꙑимъ съконьавающамъ
таинамъ. въпиѥть ͞стль вь-
сѣхъ дѣлѧ о ͞хѣ поивъшихъ.
и иже памѧть ихъ дѣлѧ тво-
рѧть. аще бо тѣмъ польꙁꙑ не
бꙑ никоѥꙗже бꙑло. то не бꙑ-
хомъ сихъ ͞глали. не бо сѹть
лъжа наша словеса. нъ ͞дховь-
нꙑимь повелѣниѥмь си тво-
рѧть сѧ. помагаимъ же имъ
ѹбо памѧти ихъ дѣлѧ тво-
рѧще. а не бо дѣти иѡвовꙑ
оищааше а͞а дьржава. то и
намъ молити достои ͞ба ꙁа
155г
вьсѧ ошьдъшаꙗ. ꙁаконъ бо ͞бѹ
и инѣхъ дѣлѧ инѣмъ дарова-
ти. и се ѹкаꙁаѥть павьлъ ͞глѧ
да ѿ многъ лиць ѥже въ насъ
͞блгодариѥ да бѹдеть. да не ѹ-
стаимъ ошьдъшиимъ пома-
гающе. небонъ обьщеѥ вьсего
мира лежить оищениѥ. тѣ-
мьже дьрꙁаимъ поивъшии-
ихъ дѣлѧ молѧще ꙁа нѧ. състра-
ꙗюще имъ помощь ѿвьсѹдѹ.
ѿ молитвъ. ѿ дании. ꙗже ѹ-
мьръшиихъ дѣлѧ даѥмъ. да
по ьто пееши сѧ или плаешї.
понеже толико мощьнъ ѥси
прощениѥ събьрати ѿ ͞ба ошь-
дъшиимъ. нъ рееши ми ꙁа-
стѹпьника си погѹбихъ. ни-
колиже не ͞гли сего. не бо и ͞ба по-
гѹби. да дондеже сего имаши.
то и мѹжа болии бѹдеть ти.
и ͞оца и свекъра. и дѣтища. и
живомъ бо сѹщемъ тѣмъ
сь имъ ѥсть помагалъ. си же
ѹбо помꙑшлѧи и ͞гли по ͞двдѹ
͞гь просвѣщениѥ моѥ и ͞спсъ мо-
и. кого сѧ ѹбою. не ͞гли ми того
небо погѹби. сънъ бо ѥсть ве-
щь си нꙑнешьнѧꙗ. ѡ прѣстꙋ-
плениѥ съмьртьноѥ о непогꙑ-
бениѥ. ѿшьствиѥ ѿ хѹжьши-
ихъ. на добрѣишаꙗ. ни раꙁгнѣ-
ваи никакоже ͞ба. нъ ͞млстива
вѣжь ѥго. аще бо подъимеши
трѹдъ то твьрда бѹде нѣка-
ꙗ ѿсѹдѹ ѿшьдъшемѹ по-
156а
мощь. аще ли противьно тво-
риши жалость. то пае въжага-
ѥши ͞бжии гнѣвъ. аще бо и дѣ-
тищю твоѥмѹ биѥнѹ ѿ ͞гди-
на. тꙑ же стоꙗ жалилъ си бꙑ.
пае бꙑ раꙁгнѣвалъ на тѧ
͞влдкѹ. не твори же ѹбо сего
нъ ͞блговѣрѹи. да ти и сеꙗ пе-
али раꙁидеть сѧ облакъ. рь-
ци акꙑ блаженꙑи онъ. ͞гдь
дасть ͞гь въꙁѧ. помꙑсли коли-
ко бꙑсть ͞блго ѹгажающихъ
͞бѹ. иже не приꙗша дрѣвле дѣ-
тии. ни ͞оци въꙁваша сѧ. до-
брѣѥ же бꙑ ни ѹвѣдѣниꙗ то-
го имѣти. или въкѹсивше
похотѣниꙗ и ͞спсти. молю
сѧ не ͞гли сихъ не раꙁгнѣваи
сими ͞влдкꙑ. нъ ихъже дѣлѧ
приꙗ ͞блговѣрѹи. ихъже дѣ-
лѧ не до коньца имаши слави.
не реⷱ иѡвъ. добрѣѥ бꙑ не приꙗ-
ти сихъ ѥже тꙑ ͞глеши беꙁѹ-
мьне. нъ и ѡнѣхъ дѣлѧ ͞блго-
хвалѧше ͞глѧ. ͞гь дасть ͞гь же въ-
ꙁѧ бѹди имѧ ͞гне блгⷭно въ вѣ-
кꙑ. и женѹ сице ставлѧше пь-
рѧ сѧ съ нею и ͞глѧ. аще ͞блгаꙗ
приꙗхомъ ѿ ͞га. ꙁълꙑихъ не
постражемъ ли. цѣи по томь
бѣдьнѣѥ бꙑсть искѹшени-
ѥ. нъ онъ и тако не раслабѣа-
ше себе. се и тꙑ творѧ помꙑ-
шлѧи въ себѣ. ꙗко не ͞лкъ въ-
ꙁѧ нъ ͞гь ͞бъ иже сътвори. иже
пае тебе. тобою сѧ пееть и ꙗ-
156б
коже строинѣѥ вѣдꙑ. не рать-
никъ же ни ꙁъломъслъ. нъ вь-
сѣхъ дѧлѧ ͞блговѣрѹи ͞бѹ. аще
и погѹбиши женѹ слави и. ѥ-
да на въꙁдьржаниѥ мꙑслить.
привести тѧ ͞бъ на множаиша
тѧ поꙁꙑваꙗ трѹдꙑ. свободи-
ти тѧ хотѧ съвѹꙁъ грѣховьнꙑ-
ихъ. аще же сице мѹдролюбь-
ствѹѥмъ. то и сѹщиꙗ пеа-
льна приобрѣтениѥ нꙑ бѹде-
ть велиѥ. и придѹщиихъ ͞блгъ
полѹимъ вѣньць. ихъже бꙋ-
ди вьсѣмъ намъ доити ͞блго-
дѣтию и ͞лколюбиѥмь ͞га
нашего ͞ісъ ͞ха нꙑне и присно <
і͞ѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. поѹꙷ. ͞дховьноѥ ѿ
мирьскꙑꙗ ѥпистолиꙗ <
Мъногашьдꙑ же неиста-
аго дѣлѧ житиꙗ сквьрна-
вааго. мноꙁи не приꙗша
даровъ. сѹть же и дрѹꙁии
добро житиѥ имѹще и исТо.
нъ не приꙗша. по то же. да
не раꙁвелиають сѧ. да не на-
дъмѹть сѧ. и слабѣиша бѹ-
дѹть и не въꙁнесѹть сѧ. а-
ще бо и беꙁ дара само съвѣде-
ниѥ истааго житиꙗ. до-
вълеть въꙁвеиати (sic) сѧ вель-
ми пае. ѥгда и ͞блгодѣть бꙋ-
деть к томѹ. тѣмьже съмѣ-
ренꙑимъ и грѹбꙑимъ па-
е дана ͞блгодѣть. пае же
кротъкꙑимъ дана бꙑваа-
ше. съмѣренꙑи бо и не вели-
156в
аꙗи сѧ. пае тъгда подвигне-
мъ сѧ ѥгда радъ приѥмлеть.
акꙑ иꙁлише достоꙗниꙗ при-
имъ недостоинъ сꙑ. а мьнѧ-
и сѧ нѣьто исправивъ дългъ
сѹщь помꙑшлѧѥть вещь тꙋ.
нъ онъ имать слово ѹениꙗ
а дрѹгꙑи ни раꙁвести ѹстъ
можеть. комѹжьдо бо ꙗвле-
ниѥ ͞дхъ даѥть сѧ противѹ по-
льꙁи. аще бо ͞лкъ богатъ вѣ-
сть сѧ комѹ ьто порѹити.
то вельми пае ͞бъ съвѣдꙑи ѹ-
мъ ͞лвьскъ. тъ бо съвѣсть
вьсе. пьрвѣѥ бꙑтиꙗ нашего
ѥдино бо ѥсть тъию достои-
но пеали. иже съгрѣшати ино
же ниьтоже. нъ рьци же ми
ꙗко не имамъ имѣниꙗ. а а
бꙑхъ имѣлъ далъ бꙑхъ ѹ-
богꙑимъ. не бо вѣси. аще бо
бꙑ имѣлъ. то пае бꙑ обидь-
никъ бꙑлъ. нꙑне бо се ͞глешї
въ искѹшении. а аще бꙑ бꙑ-
лъ богатъ инъ бꙑ бꙑлъ. тако
же ми ѥгда сꙑти ѥсмъ. мьнї-
мъ ꙗко можемъ сѧ поститї.
ѥгдаже ли мало поалемъ.
ина мꙑсль вънидеть въ нꙑ.
пакꙑ ѥгда ѥсмъ трѣꙁви мь-
нимъ сѧ могѹще ѹдьржати
ѹпитиꙗ. ѥгдаже ли ѹпиѥ-
мъ сѧ. ѹже ни. не рьци ꙗко
аще даръ имѣлъ ѹитель-
ства. прѣмъногꙑ бꙑхъ на-
каꙁалъ. не вѣси. а аще бꙑ и-
156г
мѣлъ даръ тъ. то на вѧще осѹ-
жениѥ ти бꙑ бꙑлъ. ѥда бо
или ꙁависть или лѣность по-
ѹстила тѧ бꙑ талантъ съ-
крꙑти. нъ и нꙑнѣ нѣси
кромѣ дара. покажи малꙑ-
ѥмь какъ ѥси. аще бꙑ ѡно
имѣлъ. аще въ малѣ не бꙑ-
ваѥте рее вѣрни. то велико-
ѥ вамъ къто дасть. покажи
ꙗкоже и ѡна въдовица двѣ
мѣдьници имѣаше. и вьсе
принесе ѥликоже имѣаше.
то имѣниꙗ ли ищеши. нъ
покажи о малѣмь. да имѹ
вѣрѹ ѡ мноꙁѣмь. не има-
ши ли раꙁѹмѣнию обильнѹ
не можеши ли многꙑхъ на-
каꙁати. обае то ѡбьщеѥ вь-
се съвѣси. дѣти имаши. сѹ-
сѣдꙑ имаши. дрѹгꙑ има-
ши. ѹжикꙑ имаши. дома-
шьнѧꙗ имаши. аще ли прѣдъ
вьсѣми въ съборѣ. не може-
ши слова продължити. то си-
ꙗ можеши свѣне накаꙁати.
въ то мѣсто бо нѣсть трѣбѣ
ни вѣтииства. ни дълга бесѣ-
да. покажи ѡ малꙑихъ. да
инѹ вѣрѹ по великꙑихъ.
вьсѧкъ бо се можеть твори-
ти. послѹшаи бо ьто рее
павьлъ. како по глашаѥмꙑ-
имъ то повелѣлъ. къжьдо
бо рее съꙁидаѥть дрѹгъ
дрѹга. и ѹкрѣплѧѥте и ѹ-
157а
тѣшаите дрѹга сими слове-
сꙑ. вѣсть бо ͞бъ како комѹ
даровати. и да тꙑ ѥси ѹни-
и мѡусѣа. нъ послѹшаи ка-
ко тѹжить. ѥда аꙁъ могѹ
рее понести ꙗкоже реклъ мї
ѥси. въꙁьми ꙗ ꙗкоже въꙁь-
млеть доилица доимааго.
ьто же ͞бъ ѿꙗтъ ͞дха ѥго. и
дасть дрѹгꙑимъ ѹкаꙁаꙗ.
ꙗко ѥгда вожааше ꙗ. не то-
го даръ бѣаше нъ ͞дховъ. аще
бо бꙑ тꙑ даръ имѣлъ. мно-
гашьдꙑ раꙁвелиалъ сѧ бꙑ
не съвѣси бо тꙑ самъ себе. ꙗ-
коже тѧ ͞бъ съвѣсть. да не пꙑ-
таимъ нитоже ѥже ͞бъ стро-
и. то бо послѣдьнѧꙗ неьсть
ѥсть и беꙁѹмиѥ. раби ѥсмъ
и раби велми ѿ ͞га далее стоꙗ-
ще. не съвѣдѹще ни ѥже прѣ-
дъ ногами вашими. не ѡпꙑ-
таимъ ѹбо ͞бжиꙗ съвѣта.
нъ иже нꙑ ѥ далъ то хранимъ
любо и на послѣдъкъ ѹгоди-
мъ дѣлꙑ добрꙑ. тѹжиши
ли ꙗко не имаши дарѹ ѹи-
тельства. или даръ имѣти не-
дѹгꙑ иꙁгонити. не мьни ли
ти сѧ пакꙑ вѧще сѹще ѥже стѣ-
ньмь и ѹбрѹсꙑ слѣпьца ои
тꙑ творити. ьто ѹбо хоще-
ши рьци ми стѣньмь ли и ѹ-
брѹсꙑ мьртвьца въставлѧ-
ти. или даръ ѹительства
имѣти. вьсѧко ѡно рееши.
157б
ѥже стѣньмь и ѹбрѹсꙑ мь-
ртвьца въставлѧти. да аще
ти ѹбо ѹкажю ꙗко вель ѥсть
сего намъ вѧщии даръ. и лѣ-
ть ти сѹщь приꙗти ти не
приимеши ѥго. то неправь-
дьнѣ ли сихъ лишаѥши сѧ.
нъ истиною ꙗко невѣрьно сѧ
мьнить вамъ ѥже хощю ре-
щи. кꙑижето даръ ѥсть рее-
ши. не любꙑ ли. имѣте бо
ми вѣрѹ не моѥ бо се ѥсть сло-
во. нъ ͞гне. павьлъмь вѣща-
ѥмо. рьвьнѹите бо рее даро-
мъ большиимъ. ѥще и по прѣ-
спѣꙗнию пѹть вамъ пока-
ꙁаю. ьто же ѥсть по прѣспѣа-
нию. аще ꙗꙁꙑкꙑ ͞англьскꙑ-
ими въꙁ͞глю. ниьтоже ѥсмь.
и аще имамъ вѣрѹ ꙗко го-
рꙑ прѣставлю ти. любъве же
не имамъ ниьтоже ѥсмъ.
видѣ ли даръ. томѹ дарѹ рьвь-
нѹи. тъ бо даръ мьртвьца въ-
ставлѧти вѧщии ѥсть. сь бо и-
нѣхъ вьсѣхъ ѹни ѥсть ꙁѣло.
послѹшаи ьто рее ͞хсъ къ ѹ-
еникомъ своимъ о семь ра-
ꙁѹмѣють вꙑ рее вьси. ꙗко мо-
и ѹеници ѥсте. ѹкаꙁаꙗ.
имь же. не юдесꙑ. нъ и-
мь. аще любъвь имате въ со-
бѣ. и пакꙑ къ ͞оцю рее. о се-
мь раꙁѹмѣють ꙗко тꙑ мѧ
посъла. аще бѹдѹть ѥди-
но. и самъ ͞глаше къ ѹени-
157в
комъ. ꙁаповѣдь новѹ даю ва-
мъ да любите дрѹгъ дрѹ-
га. въставлѧющиихъ ѹбо
мьртвьца. по правьдѣ сь ѥсТь
вѧщьшии ихъ и славьнѣи.
въставлѧющааго бо мьртвь-
ца ѿ дара ͞хсва ѥсть. а любꙑ
ѿ своѥго ти тъщаниꙗ ѥсть
си бо любꙑ ѹкаꙁаѥть тѧ ͞хсо-
ва ѹениꙗ. пропѧтаго не и-
мѹщааго ниьтоже ѡ-
бьща на ꙁемли вьсего. аще бо
и раꙁдаѥмъ имѣниѥ своѥ.
любъве же не имамъ. ниь-
тоже ѥсмꙑ неимѣꙗи бо лю-
бъве. аще и ꙁлато даѥть. ѹбⷪ-
гомѹ. то ниьтоже ѥсть бе-
ꙁ любъве. да молю вꙑ ада.
порьвьнѹимъ даромъ. въ-
ꙁлюбимъ дрѹгъ дрѹга и нї-
ьсоже вѧщьша не имамъ
трѣбовати. ни исправлени-
ѥ добрꙑꙗ дѣтели. нъ все на-
мъ ѹдобь бѹдеть бес трѹда.
и вьсе дѣло тѣмь ꙁълоѥ ѡтъи-
меть сѧ. нъ нꙑне рееши лю-
бимъ дрѹгъ дрѹга. овъ бо и-
мать дъва дрѹга. овъ три.
нъ та нѣсть ͞ба дѣлма любꙑ.
нъ хотѧ да бѹдеть любимъ
ими. а ꙗже ѥсть ͞ба дѣлма
любꙑ. то вьсѧ ѥдинако лю-
бити. вѣрѹꙗи бо ꙗкоже и
тию сѹщю. тоже вѣрьникꙑ
и по истинѣ любить еретикꙑ
же и ѥлинъ и жидꙑ. брати-
Приписка: пѡмилꙋи мꙗ
157г
ю послѹшьствѹ. ꙁълꙑ же сѹ-
ща и не на потрѣбѹ. да милꙋ-
ѥть ꙗ и болить ими. и плае-
ть сѧ ꙁа нѧ. милѹюще бо вьсѧ-
кого подобьни бѹдемъ ͞бѹ.
аще вьсѧ ѥдинако ͞лкꙑ люби-
мъ ꙁнаѥмꙑꙗ и неꙁнаѥмꙑѧ.
ѹбогꙑꙗ и богатꙑꙗ. пае же
аще любимъ врагꙑ. и ͞бѹ бо
юдимъ сѧ ѥгда юдеса тво-
рить. нъ пае ѥгда милѹѥ-
ть ѥгда не ꙁълобѹѥть. аще ꙋ-
бо и о боꙁѣ толика юдеса сѹть
колми пае ѡ ͞лвцѣ ѥгда ми-
лѹѥть и любить вьсѧкого.
подражаимъ ѹбо петра и па-
вьла. и въставлѧющиихъ мь-
ртвьца ниимьже не има-
мъ хѹжьши бꙑти. Беꙁ лю-
бъве же аще и самѣхъ тѣхъ
апⷭлъ вѧщьша ꙁнамениꙗ
сътворимъ. любо и бѣдамъ
многамъ вѣрꙑ дѣлѧ въда-
мъ сѧ. никоѥꙗже не бѹдеть
нꙑ польꙁꙑ ѿ того. се же аꙁъ ͞глю
нъ самъ ѹкатель любъве. и
добрꙑихъ съвѣдетель. да то-
го ꙁѣло послѹшаимъ. тако
бо творѧще въꙁможемъ ѹ-
лѹити обѣщанаꙗ ͞блгаꙗ.
ихъже бѹди вьсѣмъ намъ
полѹити. ͞блгодатию и
͞лколюбиѥмь ͞га нашего
͞іс ͞ха. съ нимьже ͞оцю слава.
ьсть дьржава съ ͞прѣстꙑмь
и животворѧщиимь ͞дхмь <
158а
і͞ѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. поѹꙷ ꙗко лѣпо ѥсть
намъ вьсѧкого ͞лка миловати <
Се слꙑшаще молю. послѹшаи-
мъ ͞стꙑихъ. вьсѧкъ бо вѣрь-
нъ ͞стъ ѥсть. понеже вѣрьнъ
ѥсть. любо бѣльць вѣрьнъ да
ѥсть ͞стъ ѥсть. ос͞щенъ бо ѥ-
сть мѹжь невѣрьнъ ѡ женѣ. и
жена невѣрьна о мѹжи. ви-
диши ли како ти ос͞щениѥ
творить вѣра. да аще и бѣль-
ца ѹꙁьримъ въ бѣдѣ. то рѹ-
кѹ простьремъ къ нимь не
тъию бѹдѣмъ тъщиви
сѣдѧщиимъ въ горахъ. ͞сти-
и бо ти сѹ и житиѥмь и вѣ-
рою. и житиѥмь истъмь.
да не ѥгда ѹꙁьримъ ьрньца
то тъгда въ тьмьницю вълѣ-
ꙁѣмъ. а аще бѣльца то тъгъ-
да не вълѣꙁѣмъ. нъ ͞стъ ѥсТь
и сь братъ. ьто же тебѣ аще
бѹдеть и неистъ или сквь-
рньникъ какъ. послѹшаи
͞хса ͞глюща. не осѹжаите рее
да не осѹжени бѹдете сами.
нъ тꙑ ͞ба дѣлма сътвори.
ьто же ли ͞глю иꙁбирати. нъ
любо ѥлинъ бѹди въ бѣдѣ.
то достоитъ нꙑ добро сътво-
рити ѥмꙋ. и ѡтинѹдь вь-
сѧкомѹ ͞лкѹ въ бѣдѣ
сѹщю. вельми же пае вѣрь-
никѹ и вѧще пае. послѹ-
шаи павьла ͞глюща. ꙗко добро
творите вьсѣмъ пае же при-
158б
снꙑимъ вѣрою. нъ не вѣдѣ ѿкѹ-
дѹ се вънесено бꙑсть въ нꙑ. и ѿ-
кѹдѹ обꙑаи сь приꙗтъ бꙑсТь.
ѥже тъию искати и пꙑтати
ьрньца. и тѣмъ ѥдинѣмъ до-
бро творити. нъ то ѥсть иста-
ꙗ ͞млстꙑни. ѥже творити по-
виньнꙑимъ неистꙑимъ
съгрѣшающиимъ польꙁѹ ѹ-
тѣшьнѹ творити. нъ да ѹ-
вѣси ѿ книгъ. послѹшаи
притъа. съхожаше рее нѣ-
къто ѿ иѥр͞слма въ иѥрихъ (sic)
и въ раꙁбоиникꙑ въпаде. и
побивъше и ѿидоша поврь-
гъше при пѹти. приде же нѣ-
кꙑи леугитъ. и видевꙑ и ле-
жаща мимоиде. приде и нѣ-
кꙑи ͞сщеникъ. и тъ видѣвꙑ
и мимоиде. и приде нѣкото-
рꙑи самарѧнинъ. и много
потъщаниѥ сътворь. обѧꙁа
стрѹпꙑ и намаꙁа ꙗ маслъ-
мь. и въсажь на ослѧ своѥ при-
веде и въ гостиницю. рее же го-
стиньникѹ. враюи ѥго съ-
мотри же приꙗꙁнивѹю лю-
бъвь ѥго имѹща многѹю.
и аꙁъ ти рекѹ въꙁдамь ѥже
бѹдеши истъщилъ сѧ. кто
ѹбо ближии ѥмѹ ѥсть ѿ си-
хъ. не иже ли ͞млсть сътворилъ
ѥмѹ. иди рее и тꙑ твори та-
коже. нъ ꙁьри какѹ ти притъ-
ю рее. не рее бо ꙗко жидови-
нъ самарѧнинѹ сътвори
158в
нъ самаритинъ приꙗꙁнивѹ-
ю любъвь сътворилъ. се ѹбо
слꙑшавъша не моꙁѣмъ пещї
сѧ о приснꙑихъ вѣрою тъию.
а о проиихъ не брѣщи. да тако-
же и тꙑ аще ѹꙁьриши кого стра-
жюща ꙁълѣ то ѹже не пꙑтаи.
аще бо повелѣно ѥсть рекѹще
аще ѹꙁьриши осьлѧ лежаще
въ калѣ. въꙁдвигни ѥꙗ не пꙑ-
таи иѥ ѥсть. то пае вельми
͞лка не опꙑтати достоить
ии ѥсть ͞бжии ѥсть. любо и
ѥлинъ ѥсть или жидовинъ
нъ помощи трѣбѹѥть. аще
бо и съдравꙑихъ не достоить
пꙑтата. ни тѹждеꙗ бѣдꙑ
испꙑтовати. то вельми па-
е ꙁълѣ стражющиихъ не до-
стои. а не ѥгда добрѣ живеть
сѧ комѹ то добрѣ о немь ͞глѣ-
мъ. а ѥгда въ бѣдѣ ѥсть и по-
мощи трѣбѹѥть. то пакꙑ
не достоить ͞глати ꙗко ꙁълъ
ѥсть. лютость бо то ѥсть и неми-
лость. и велианиѥ. и скѹпѹ и-
же ѹбиваѥмꙑꙗ. не пощадѧ
имѣниꙗ. нъ не испꙑтоваꙗ да
ѹвѣси къто ѥсть. много бо ѥ-
сть ꙁълꙑихъ ѹбиваѥмо тво-
рѧи бо добро дрѹгови. не ͞ба дѣ-
лма добро творить нъ ꙁнаѥ-
мьства. а иже не ꙁнаѥмѹ
то по истинѣ ͞ба дѣлма добро
ѥмѹ вьсе творить. не милѹ-
и имѣниꙗ. аще бо ти сѧ лѹи-
158г
ть и все ѿдати то ѿдажь. мꙑ
же ꙁадавленъ ꙁьрѧще и плаю-
щь. и влаимъ. и пае съмети-
люще стражюща. а и бес пра-
вьдꙑ и беꙁ винꙑ многашдꙑ.
тоже милѹѥмъ имѣниꙗ
не дающе имъ. и павьлъ бо ре-
е въ кротости накаꙁати про-
тивлѧющиихъ сѧ. некъли нѣ-
къгда дасть имъ ͞бъ покаꙗ-
ниѥ. да раꙁѹмѣють исти-
нѹ и истрѣꙁвѧть сѧ ѿ сѣти
диꙗволѧ. ѹловленꙑихъ въ
волю ѥго. како ти ѡ иовѣ дъ-
лга тьрпѣниꙗ слово пълно е-
сть. того и мꙑ подражающе
ниимьже не ненааѥмъ сѧ
небонъ и рꙑбари многашдꙑ
не ѹловиша въметавъше по-
слѣже же въвьргъше все ꙗша.
такоже же и мꙑ да аѥмъ въ-
неꙁапѹ придѹщь намъ пло-
дъ ꙁьрѣлъ. небонъ ратаи пь-
рвꙑи дьнь жьдеть и въторꙑи.
и мъного врѣмѧ жьдеть. и ѹ-
ꙁьрить вънеꙁапѹ вьсѹдѹ
жито проꙁабающѥ. тоже и ѡ
насъ събѹдеть сѧ. да аимъ
бѹдѹщааго. ͞блгодатию ͞га
нашего ͞іс ͞ха съ нимиже ͞оцю
слава ьсть дьржава съ
͞стꙑимь ͞дхъмь нꙑне и пр <
иѡана ꙁлатоѹстааго. слово
ѥже крьстьꙗнѹ истѹ сѹще.
подобаѥть вьсе имѣти исто.
ѥже ͞бъ створилъ. и ѡ мьꙁдѣ <
159а
Съмотри же и вина ѿ гноища
имѹща съставъ. не сътво-
ри бо ͞бъ ниьсоже неиста.
не бо ѥ ниьтоже неисто ра-
ꙁвѣ грѣха. тъ бо ͞дша докаса-
ѥть сѧ. и тѹ ѡсквьрнѧѥть.
а си сквьрна прославлениѥ
ѥсть ͞лвьско. сквьрнавꙑи-
мъ бо и невѣрьнꙑимъ неи-
сто ниьтоже. осквьрненъ бо
имъ ѥсть ѹмъ и съвѣсть.
како бо хощеть въ неистꙑ-
ихъ ѹмъ истъ бꙑти. иже
бо ͞дшю имать немощьнѹ.
то вьсе сквьрньно мьнить сꙋ-
ще. аще бо ѿмещеть сѧ иста-
аго. а неистааго пꙑтаꙗ то
ниьсоже ѥмѹ нѣ въкѹси-
ти. не бо и та сѹть иста рекꙋ
же рꙑба. и ина такаже по ра-
ꙁѹмѹ сихъ. осквьрненъ бо
ѥ имъ рее и ѹмъ и съвѣсть
ихъ. и ѿ тѣ ниьтоже сквь-
рньно. дѣла бо сѹть ͞бжиꙗ. а
иꙁволениѥ ꙁъло неисто ѥсТь.
нъ повѣдають сѧ ͞ба вѣдѹще.
и дѣлъ ѥго не творѧще. гнѹсь-
ни сѹще и непокориви. и на
вьсе добро дѣло нестроини.
нъ тꙑ ͞гли ѥже подобаѥть
съдравѹмѹ ѹению тво-
рити. любо и не послѹшаю-
ть. нъ тꙑ ѹи и поѹщаи.
како ти и сьде ꙗ пае потѧꙁа-
ѥть. небонъ и бѣсѧщии сѧ
мьнѧть сѧ стоꙗще. и вьртѣ-
159б
нии мьнѧть сѧ окрѹгъ вь-
ртѧщю ꙁемлю а не вьртить
сѧ нъ стоить твьрдо. небонъ
врѣда ихъ раꙁѹмѣниѥ то ѥ-
сть а не състава. такоже и въ
насъ ѥгда бѹдеть неиста
͞дша. то вьсе мьнить неи-
сто. по истинѣ бо нѣсть то
исто ѥже гнѹшати сѧ. и-
стꙑи бо на все дьрꙁаѥть. а не-
истꙑи ни на ьто же съмѣ-
ѥть. тако бо и ѡ боꙁѣ ѥгда
приꙗтъ плъть ͞бъ. тъгда бꙑ-
сть истота. аще бꙑ боꙗлъ сѧ
то бꙑ не приꙗлъ сквьрнꙑ плъ-
тьнꙑꙗ. такоже и не мьнѧи
истꙑихъ неиста сѹща.
по истинѣ тъ самъ ѥсть не-
истъ и немощьнъ. а ꙗдꙑ и-
ни. да неистꙑ ѹбо нарие-
мъ такꙑꙗ. ти бо сѹть неи-
сти. а иже съмѣѥть на все.
нъ ѿ вѣрꙑ то тъ ѥ истѣи.
то како ѥсть лѣпо вѣдѣ-
ти неистꙑихъ ѥстьство.
то ьто ѥ неисто раꙁвѣ грѣ-
ха. лѹкавьства. ꙁълобꙑ.
лихоиманиꙗ. ѡмꙑѥте бо
сѧ рее и исти бѹдѣте. ѿи-
мѣте ꙁълобꙑ ѿ ͞дшь вашихъ
и дрѹгоѥ. ͞срдце исто съꙁи-
жи въ мънѣ ͞бе. да ѿ таковꙑ-
ихъ нꙑ рее ѿлѹати сѧ. и
неистѣ не прикасати сѧ.
такъ бо ѥ и грѣхъ мьртвъ и
смьрдѧщь. такꙑи бо и пло-
159в
дотоивъ ѥсть. и неьстивъ
͞дши помꙑшлѧи же и плодо-
тоивааго. емѹ сѣмена
гѹбить и не обрѣꙁанъ и не-
истъ. видиши ли како ти
нѣсть раꙁно словесꙑ нъ обра-
ꙁꙑ. неѡтрѣбивꙑи бо рее
ꙁълоби д͞шьнꙑꙗ. и дѣлаи
въ сѹботѹ камениѥмь по-
биѥнъ бѹдеть. рекше иже не
присно прилежить къ ͞бѹ то
то по истинѣ погꙑбнеть. то
сѣ да видимъ колико ѥ обра-
ꙁъ неистотѣ ѥже рее. рожь-
шиꙗ неиста ѥста. по ьто
же повѣжь ми. и нѣ ли сѣме-
не и плода самъ створилъ. да
по ьто ѥ жена неиста. нъ и-
ного дѣлѧ притъю пригони-
ть. то же то бѹдеть. не ͞блго-
ьстьѥ ли вълагаѥть въ ͞дшю.
ѿ блѹда ѿводѧ далее. да аще
родѧщиꙗ неиста ѥсть. то ко-
ль велми пае блѹдѧщиꙗ. а-
ще бо и къ своѥи женѣ прибли-
жати сѧ не ꙁѣло исто. то ѥже
къ тѹжеи приближати сѧ
то мноꙁѣмь пае. аще бо и
браьнѹмѹ рее неистъ.
то мноꙁѣмъ пае ѥже ѿ блѹ-
да и раꙁбоꙗ и татьбꙑ и ратї.
да сего дѣлѧ и ѡ сихъ притъ-
а сътвори нꙑ. да не лѣпо ѥ на-
мъ истинꙑ сѧ не дьржати.
нъ тѹ волити. а грѣхъ неи-
стъ ѥсть да того бѣгаимъ.
159г
и того сѧ ѹклонимъ. аще бо
приклониши сѧ блиꙁъ къ немⷹ
то приѥмлѥть тѧ. не бо ѥ ниь-
тоже лихоимьства неистѣѥ.
то бо ѡсквьрнѧѥть и рѹцѣ и
͞дшю. и домъ тъ неистъ въ
немьже лежить граблениѥ то.
нъ жидомъ бо ниьтоже сѧ мь-
нить сѹще. небонъ и кости но-
шааше мѡуси иосифовꙑ. и
сампсонъ ѿ елюсти пи водꙋ.
имь же то бꙑсть не вѣрою ли.
и илиꙗ ѿ врана кърмимъ бѣ-
аше. и ѿ женꙑ въдовица ѹ-
богꙑꙗ. тѣмьже ѥже рѣхъ то
не блѹдьникъ ѹбо неистъ
тъию нъ и любодѣиць пае
неистъ. неисть же и сь и ѡ-
нъ. неже съмѣшениꙗ дѣлѧ
аще бо бꙑ того дѣлѧ словесе то
ѹже и приближаи сѧ къ женѣ
своѥи неистъ ѥ. не не того
дѣлѧ. нъ бесправьдиꙗ дѣлѧ
инасиꙗ. имьже насилиѥ бра-
тѹ створи иꙁдрѧдь. да вижь
коль ти ѥ ꙁлоба неиста. ꙗко
бо и дъвѣ женѣ водѧи неистъ
ѥсть. такоже и ѥдинѹ имѣꙗ-
и беꙁаконьнѣ. и тъ неистъ.
по ьто. не имьже ли обидѹ и
насилиѥ сътвори. и любодѣи-
ць не съмѣшениꙗ дѣлѧ ѥсть
неисть нъ нрава дѣлѧ ꙁъла.
имьже оба ѡсквьрнѧѥта сѧ и
бѣсѹ ѹгодиꙗ творита. и ѥ-
стьствьнꙑꙗ ꙁаконꙑ поме-
160а
щета. ѥдиного бо ѥи бꙑ лѣпо
бꙑти мѹжа женѣ а не дъво-
ю. самъ бо творьць съꙁьда мѹ-
жа и женѹ. и рее. да бѹдета
ова въ плъть ѥдинѹ. а не три.
ни етꙑри. нъ дъва въ плъть
ѥдинѹ. тѣмьже съблѹжаю-
щии. многꙑ горькꙑ лютꙑ ка-
ꙁни достоини сѹть. аще сѧ по-
тъщавъше скоро не покають.
да сего дѣлѧ ꙁъла ѥсть вещь си
и пълна сквьрнꙑ. и ꙗрость бо
ѥгда лихнеть пакꙑ рѣсъ мѣ-
рѹ то неиста творить ͞лка. не-
же то бꙑваѥть гнѣвъмь нъ
нравъмь ꙁълъмь. и обꙑаи-
мь вражиимь. негнѣвьливъ
бо мѹжь дрѹгъ ͞бѹ нариеть
сѧ. небонъ и то прилежить гнѣ-
вающемѹ сѧ. ѥже облишьꙗ
желѣти. не въ лѣпотѹ нъ въ
беꙁѹмьѥ. да ѡ всемь ѥже ѡ-
блишьꙗ желѣти то неисто
ѥсть. ѿ гладьства бо и ѿ несꙑ-
тости вещь та сама плодить
сѧ. да трѣꙁвимъ сѧ молю вꙑ
красѧще сѧ свѣтлою истото-
ю. да достоини бѹдемъ ͞ба вї-
дѣти. и прѣкрасьнꙑими вѣ-
ньци ѹвѧсти сѧ. ихъже не бꙋ-
ди намъ погрѣшити. съмꙑ-
сльномъ сѹщемъ и раꙁѹмь-
номъ. да не къгда о насъ по-
радѹѥть сѧ врагъ. нъ да сѧ
о насъ пае прославить ͞бъ. мꙑ
же вѣрьнии да въꙁдрадѹѥ-
160б
мъ сѧ ѡ ͞хѣ ͞ісѣ ͞ги нашемь. съ нимь-
же ͞оцю кѹпьно съ ͞стꙑимь ͞дхъмь
слава. ьсть дьржава. нꙑне и пр <
͞іѡ. ꙁлаⷮ. ѹⷭ. своⷡ. ѥже каже не алка-
ни. нъ даꙗти нищиимъ <
То дѣи ли ͞бъ немощьна ѥсть
намъ повелѣлъ творити.
нъ ѿ сего мира вьсе сѧ раꙁвра-
щаѥть. имьже нѣсть нико-
мѹже раꙁѹма добра. ꙗко-
же бѣ лѣпо по повелѣнию бо-
жию жити намъ. да оглашаѥ-
ми и на се сѧ тъщаще. тоже ни
хѹдѣ сѧ попекѹть ꙗкоже бо
по правьдѣ жити. дрѹꙁии
же въ недѹꙁѣхъ лежавъше
и не надѣꙗвъше сѧ ожити.
оживъше же тоже ни хѹдѣ
сѧ подвижють. дрѹꙁии же
ови дѣтьсци. ови при коньи-
нѣ крьщающе сѧ. оживъше же
ꙁабꙑвають ͞ба. а и съдрави-
и крьщьше сѧ то и ти хѹдъ а-
съ покаꙁають. въ асъ добри
бꙑвъше пакꙑ на ꙁълобѹ ѹ-
вращають сѧ. ѥда бо въꙁбра-
нѧѥмъ комѹ имѣниѥ и-
мѣти. или ѿ женꙑ тѧ своѥ-
ꙗ ѿлѹаю нъ блѹда ти не
велю творити. или имѣни-
ꙗ ти не велю имѣти. ни ѹ-
бо не того ти браню нъ иꙁли-
хааго ти бьраниꙗ. и грабле-
ниꙗ въꙁбранѧю творити.
то или нѹжю тѧ велѧ ти вь-
сего сѧ истъщити. нъ мало
160в
противѹ си лѣпо дажь ѹбогꙑ-
имъ. ͞глеть бо апⷭлъ да дасть сѧ
ваше облишьѥ въ онѣхъ недо-
статъкъ. тоже и то ти нѣсть
беꙁ мьꙁдꙑ ѿ ͞ба. то дѣи ли ͞гле-
мъ вꙑ. алѣте аще и не може-
те. нъ иꙁлихааго питани-
ꙗ и пиꙗньства въꙁбранѧѥ-
мъ и ѿмещемъ. ѥгоже ти и
прѣже сѹдьнааго дьне досто-
ино ѥсть бѣгати и ненави-
дѣти. и самъ то тꙑ вѣси. то
дѣи ли радовати сѧ не дамь.
нъ ѥже ꙁълѣ и сквьрньнѣ ве-
селити сѧ того въꙁбранѧю.
да по ьто сѧ боиши. ьсо ли сѧ
съдьрꙁаѥши женитвꙑ бо ти
повелѣнꙑ сѹть. имѣниѥ
ти не въꙁбранено. и опꙑта-
нии нагодьниимь. нѣсть
бо въ семь боꙗти сѧ. ниьто-
же въгодиѥ си творѧще и по-
велѣнѹ ти сѹщю. Вижь бо
како ти нꙑнешьнии власте-
ле. не просѧть ѿ обилиꙗ твоѥ-
го иꙁбꙑтъка. нъ ͞глють сели-
ко ти подобаѥть иꙁдати. и а-
ще рееши ѹбогъ ѥсмь и не-
мамъ то не послѹшають ѥ-
го. нъ отемлють ѥмѹ давѧ-
ще и. и биюще и аще мало ь-
то хѹдо имать. и въꙁдавъ
же самъ гладъ ѹмираѥтъ.
а ͞хсъ не тако ѡтемлеть ти.
ни тако насилѣѥть ти. нъ
отъ негоже рее имаши ѿ то-
160г
го же дажь. а аꙁъ тѧ ꙁа то вели-
ка створю и славьна ꙁѣло. па-
кꙑ вънѣшьнии ͞глють ͞лвци
аще хощеть къто славьнъ бꙑти
и искѹсьнъ. то ѡставль ͞оца и
͞мтрь и сьрдоболю вьсю. ти не о-
стѹпаи полатꙑ властель трѹ-
жаꙗ сѧ и стража вьсе. и томѧ
сѧ и дрѹа и работаꙗ подъѥ-
млѧ беꙁисмене болѣꙁни ве-
ликꙑꙗ бес покоꙗ. а ͞хсъ не ͞гле-
ть тако. нъ бѹди рее въ домⷹ
своѥмь съ женою и съ дѣтьми.
и строꙗ на добро дѣло житиѥмь
беꙁ гладьства ѹи ꙗ. ѥже ти
ѥ беꙁ врѣда ͞дши. рееши же мї
вънѣшьнии же богатьство обѣ-
щавають. нъ сь ͞црствиѥ ͞бжи-
ѥ даѥть. пае же и богатьство
съ тѣмь. ͞глеть бо рекꙑ ищѣте
͞црства ͞нбсьнаго и си вьсѧ при-
ложь сѧ вамъ. да ѥже они ѥдї-
но ѡбѣщавають. то сь къ ͞црь-
ствѹ и то придаѥть рекꙑ. не
видѣхъ правьдьника оставле-
на. ни сѣмене ѥго просѧща хлѣ-
ба. да навꙑкнемъ и мꙑ тво-
рити ти добраꙗ дѣла. имѣмъ
сѧ понѣ тъию и ѹꙁьримъ ко-
льма ти велико добро бѹде-
ть рееши же ми. сими бес трꙋ-
да сѹть да тѣмь къ симъ при-
рищю. а се ми ѥ съ трѹдъмь.
ѥже ͞бѹ работати. нъ аще хоще-
ши по истинѣ рещи. то вънѣ-
шьнеѥ съ великъмь трѹдъмь
161а
ѥсть. а божиѥ тихо и покоино. да
не ѿбѣгаимъ ѿ ͞бжствьнꙑихъ
таинꙑ молю вꙑ. да не сотонѣ
радость многѹ ѡбрѧщемъ не
ꙁьри же того. иже сѧ прѣже тебе
крьстилъ ти ѹже слабъ бꙑсть.
или сквьрньникъ и надѣждѧ
своѥꙗ самъ сѧ лихѹꙗ. и въ во-
инѣхъ бо съмотримъ. овꙑ грꙋ-
бѣ своѥ воиньство съмотрѧща
а дрѹгꙑꙗ ꙗкоже ѥ лѣпо.
тоже не съмотримъ тѣхъ и-
же лѣнивѣ строꙗть нъ добрꙑ-
ихъ и прѧмꙑихъ. к томѹ же
и сего съмотри. колико ти ихъ
крьщьше сѧ и ͞лвци сѹще бꙑ-
ша акꙑ ͞англи. да ѹбоите
сѧ напраснꙑꙗ съмьрти. ꙗ-
же акꙑ тать вънеꙁапѹ нощь-
ю приходить. тоже не просто
тъию акꙑ тать. нъ съпѧще-
мъ намъ рекъше въ грѣсѣхъ
прѣбꙑвающемъ. и слабѣ жї-
вѹщемъ припълꙁить. и по-
имъши нꙑ ѿведеть. того бо
цѣща и беꙁ вѣсти ѥсть ство-
рилъ ͞бъ съмьртьнꙑи асъ.
да присно ѡжидающе невѣ-
домааго аса и боꙗще сѧ. то
готови бѹдѣмъ. и ͞блгово-
льнѹ жиꙁнь живемъ. нъ
͞глють дрѹꙁии ꙗко ͞млсти-
въ ѥсть ͞бъ да помилѹѥть
нꙑ. нъ доколѣ та стѹдьна
словеса ͞глють и рѹжьна. и
аꙁъ бо не тъию ͞млстива
161б
и повѣдаю. нъ и съ проста рекѹ
нѣ ѥго ͞млстивѣи никътоже.
͞млстивъ же нъ сьде кающии-
мъ сѧ. тамо же намъ ошьдъ-
шемъ ѹже комѹжьдо насъ
по правьдѣ сѹдѧ. вижь же ка-
ко ти на потрѣбѹ комѹжь-
до вьсе въ насъ строить. коли-
ко бо ти ͞лкъ вьсѣми вьрста-
ми видиши сѹща. овꙑ на
слонѣхъ ꙗꙁдѧща. а дрѹгꙑ-
ꙗ на конихъ. а дрѹгꙑꙗ и-
ꙁ дѣтьска и до старости слѣ-
пꙑ сѹща. а дрѹгꙑꙗ хро-
мꙑ. а дрѹгꙑꙗ въ ѹбожь-
ствѣ стражюща. а дрѹгꙑ-
ꙗ въ тьмьницахъ. дрѹгꙑ-
ꙗ же въ рѹдахъ тѧжько стра-
жюща. дрѹгꙑꙗ же въ рать-
хъ падающа. то нѣ ли се ͞млсть
повѣжь ми. то не можаше ли
сего створити. аще бꙑ хотѣ-
лъ ѥже тꙑ мꙑслиши нъ не
брѣже ѥго. провѣдꙑ ͞бъ ꙗко
тако ѥмѹ ѥсть строинѣѥ.
рееши же ми повѣжь ми
ьсо дѣлѧ иꙁ дѣтьска слѣ-
пи сѹть. не повѣдѣ ти до-
ндеже ми не обѣщаѥши сѧ
рекꙑ. ꙗко крьщю сѧ и крьсти-
въ сѧ по правьдѣ живѹ. а и
не подобаѥть ми тебѣ того
съкаꙁати не бо се ѥсть кра-
сꙑ дѣлѧ слово. аще бо се съка-
жю и раꙁдрѣшю. то инꙑ па-
кꙑ иꙁникнетъ въпросъ.
161в
да не обѹаите сѧ на се. ѥже вь-
семѹ раꙁдрѣшениꙗ искаТи.
нъ на се сѧ поѹаите. ѥже То-
го не въꙁисковати. а того и-
щюще. не можемъ ѿ ꙁълии
прѣстати николиже. аще
бо вꙑ се съкажемъ и раꙁдрѣ-
шимъ. то не съ бѣдами въ-
ꙁникнѹть дрѹгаꙗ пꙑта-
ниꙗ ѿ того въпроса. да аще
пакꙑ то съкажемъ. то дрѹ-
гаꙗ пакꙑ въꙁникнѹть
да аще и раꙁдрѣшимъ ꙗ То
не вьсего. обае раꙁдрѣши-
мъ нъ по ͞лвьсцѣ мꙑсли.
нъ семѹ раꙁдрѣшениѥ свое
ѥсть ьрствоѥ. ѥже тъию
вѣровати ꙗко вьсе въ правь-
дѹ. владꙑка нашь и ͞бъ стро-
ить намъ. ьто нꙑ ѥ на кѹ-
ю польꙁѹ. съмꙑсла бо ѥго
нашь ѹмъ никакоже не до-
стигнеть. нъ рееши. то на
кѹю ми ѥ потрѣбѹ стрⷭть
и томлениѥ. а могѹщю бе-
с трѹда раꙁдрѣшити грѣ-
хꙑ. нъ нѣсть се пае ꙗвѣ о-
рѹжиѥ бо нꙑ прѣдълежить
ꙁлато. да лѣпо нꙑ ѥ въꙁѧти
и бранити имь. тꙑ бо хоще-
ши бе славꙑ ͞спсти сѧ. а ни-
ьсоже вѧщьша добра при-
творѧ. повѣжь бо ми аще бꙑ
противѹ рати стоꙗлъ. ти
͞црь бꙑ тѹ бꙑлъ. и овꙑ ви-
дѣлъ посредѣ пълка вълаꙁѧ-
161г
ща. и бодѹща сѧ и ꙗꙁвꙑ при-
ѥмлюща многꙑ. а дрѹгꙑ-
ꙗ тъию нъ на конихъ ꙗꙁдѧ-
ща и красѧща сѧ. а не приѥмь-
люща никакоꙗже мѹкꙑ.
и къде раꙁидеть сѧ рать та. ѹ-
ꙁьриши овꙑ ꙁовомꙑ и ь-
сть великѹ отъ црⷭѧ приѥмь-
люща и дарꙑ хѹдꙑ ихъже
сихъ имѧ. не ꙗвлено ни мѣ-
нимо бѹдеть. иже си тъи-
ю и томѹ сѹть ради. ѥже сꙋ
гонеꙁли ѿ съмьрти да то
си въ дара мѣсто творѧть. да
въпрашаю тѧ повѣжь ми въ
кꙑихъ бꙑ хотѣлъ приьте-
нъ бꙑти въ славьнꙑихъ ли.
или въ немѣниихъ. нъ мь-
ню аще бꙑ камѧнъ бꙑлъ то
николиже не бꙑ хотѣлъ съ
ними приьтенъ бꙑти и-
жето тъию главѣ ради сѹ-
ть иꙁбꙑвъше. тѣмьже мо-
лю вꙑ ꙁѣло. аще нꙑ бꙑ и на
рати пасти то не бꙑ ли и ꙁѣ-
ло вьсѣмь ͞срдцьмь ѹнилъ
тѹ пасти. вижь бо ижето
на ратьхъ падають како
ти имена ихъ поносѧть.
славѧще и хвалѧще ꙗ. цѣи
съмьрти ѹмьрьша. по не-
иже ѹже нѣсть льꙁѣ ьсти
приꙗти ѿ ͞црѧ. ѹже бо сего
свѣта ѿлѹиша сѧ. да не ѹ-
добь имъ ꙁемльнꙑихъ въ-
лежати. ни видѣти славꙑ
162а
сеꙗ. а на ͞хвьнѣи рати. нѣ ни-
ьсоже такого. нъ вьсѧкоꙗ-
ьскꙑ стрⷭти имать кажа
ꙗꙁвꙑ прѣдъ ͞бмь. ꙗже бѹ-
ди вьсѣмъ намъ покаꙁатї
͞влдцѣ своѥмѹ. беꙁ мѹе-
ниꙗ мѹительска. о ͞хѣ ͞ісѣ
͞ги нашемь съ нимьже ͞оцю
кѹпьно. съ ͞стꙑимь ͞дхъмь
слава. нꙑне и присно и <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. своⷡ. ѡ въдовахъ
и ѡ нищиихъ. и како въ ма-
настꙑрьхъ живѹть < ͞н͞и
Иже бо сътворить рее ѥди-
номѹ ѿ хѹжьшиихъ си-
хъ то мнѣ сътворить. да
не даимꙑ старѣишина-
мъ ͞црквьнꙑимъ. нъ тꙑ
послѹжи самъ и раꙁдаи. да не
даꙗниꙗ тъкъмо дѣлѧ нъ
и слѹжениꙗ ради имаши
мьꙁдѹ. нъ дажь рѹкама
своима. тъию насѣи бра-
ꙁьдѹ не бо ѥсть сьде рала по-
грѹꙁити. ни волѹ въ-
прѧщи. ни врѣмене ожида-
ти. ни ꙁемлѧ мѣсити. ни
мраꙁъмь томити сѧ. вьсѧ-
кого бо лиходѣлиꙗ праꙁдь-
но ѥсть ͞дховьноѥ сѣмѧ. е-
мѹ на ͞нбсьхъ не сѣѥши. и-
деже ни мраꙁа ни ꙁимꙑ. ни
иного ниьсоже. въ ͞дша бо ѥ
сѣѥши. идеже сѣѥмааго ни-
ктоже не въꙁьметь. нъ дьржї-
мо ѥсть ꙁѣло съ хранениѥмь
162б
и съ великъмь спѣхъмь тꙑ сѣ-
и самъ. а по то сѧ самъ лишаѥ-
ши мьꙁдꙑ. велика бо ѥсть мь-
ꙁда аще кто и тѹже строить.
не ѥже ѥсть тъию дати то же
ѥсть мьꙁда. нъ ѥже добрѣ ѹ-
строити дѣѥмаꙗ. то по то
тꙑ не приѥмлеши мьꙁдꙑ.
а ѥсть въ томь велика мьꙁда.
слꙑши бо. поставиша рее а-
пⷭли. съ стефанъмь сѹщаꙗ
на слѹжьбѹ въдовицамъ.
бѹди и тꙑ строи-
тель своимъ. се бо ѥсть свѣне
тъщеславиꙗ. се бо и ͞дшю по-
каꙗѥть. се и рѹцѣ освѧщаѥ-
ть. се и ѹмъ съмѣрѧѥть. се и
мѹдрости ѹить. се и поспѣ-
шьнѣиша творить тѧ и ͞блго-
словлена. бѹди же поспѣшь-
нѣи въ ͞млтвахъ. въꙁискаи
͞стꙑихъ мѹжь сѣдѧщиихъ
въ пѹстинѧхъ прѣбꙑва-
ющиихъ о ͞бꙁѣ. не могѹщи-
ихъ просити. иди къ нимъ
дългъ пѹть. и дажь самъ
ѿ себе. многъ бо ѹспѣхъ ѥже
самомѹ даꙗти своѥю рѹ-
кою. вижь бо ихъ кѹщю. и
пѹстꙑнѧ ѥдиньство и м-
ногашьдꙑ ходи въдаꙗти
имѣниꙗ. да ꙗко имѣниѥ
искѹпиши ͞дшю цѣлѹ. то-
лико ѡрѹдиѥ се ѥсть. ѥже
ѹбогꙑꙗ видѣти. ѹ него
рее вълѣсти въ домъ пеа-
162в
льнъ. неже въ домъ смѣха. ѿ-
тѹдѹ бо ͞дша въскꙑпить. аще
бо такоже имаши смиꙗти
сѧ. то поѹениѥ приѥмлешї
на погꙑбѣль. а въ домѹ же-
льнѣмь ниьсоже сицего нѣ-
сть. ни питаниꙗ лихахо. аще
бо и не имаши имь питати
сѧ. то не съжалиши си. аще ли
имаши то самъ въстѧгнеши
сѧ. да по истинѣ манасти-
ри сѹть домове жельнии. тѹ
бо ѡстрꙑи ꙗригъ и попелъ и
ѥдиньство. и никакоже нѣ-
сть смѣха. ни житиискꙑхъ
вещии. ни мѧтежа. идеже
и ꙁемлелѣганиѥ. и ѿ вьсѣ-
хъ ꙁълꙑихъ истота. сва-
ровъ. кръвии. плища. мѧтежа.
ѿ многааго народа. нъ при-
станище ѥсть тихо и беꙁмъ-
лвьно. акꙑ ꙁвѣꙁдꙑ бо сѹть
сиꙗюща съ вꙑсости. и влѣкꙋ-
ще вьсѧ на отишиѥ своѥ. не да-
юще погрѧꙁнѹти никомѹ-
же. ꙁьрѧщиихъ къ ниимъ.
не дающе въ тьмѣ ходити та-
мо ꙁьрѧщиимъ. иди къ ни-
мъ. страньноприимьникъ
бѹди. пристѹпи косни сѧ
͞стѹ ногѹ. многа пае ьсть-
нѣѥ ѥсть тѣхъ ногѹ при-
касати сѧ. неже инѣхъ главѣ по-
вѣжь бо ми. аще идоломъ по
ноꙁѣ дьржать сѧ дрѹꙁии. и-
мьже ͞црскъ имѹть обраꙁъ.
162г
то тꙑ самого имѹща ͞хса въ со-
бѣ. ти по ноꙁѣмъ ихъ не спа-
сеши ли сѧ. ͞стѣ бо ѥста ноꙁѣ
тѣхъ. аще и ѹбоꙁѣ ѥста. а не-
истꙑихъ ни глава ѥсть и-
ста. а не нъ ли ноꙁѣ. ноꙁѣ бо
͞стꙑихъ многѹ силѹ ство-
риста. да тѣмь и въ мѹкѹ
прѣстѹпьникꙑ вълагаѥта.
ѥгда прахъ ногѹ отрѧсающе
ѿ нихъ оходѧть. да ѥгда ͞стꙑ-
и придеть къ намъ. то ника-
коже не ѹмьнимъ сѧ. тако-
же ѥмѹ творити. ͞сти же вь-
си сѹть и правѹ вѣрѹ имѹ-
ть съ житиѥмь истъмь. а-
ще и ꙁнамении не сътворѧть.
ни бѣсъ иꙁгонѧть то ͞сти сѹ-
ть. да тѣхъ ноꙁѣ омꙑи. ꙗко-
же бо съ ꙁемлѧ на ͞нбо въꙁити.
такоже и въ манастꙑрь къ
мѹжѹ ͞стѹ подъбѣгнѹти.
аще бо дьнь или дрѹгꙑи прѣ-
бѹдеши. то тъгда пае раꙁѹ-
мѣѥши сласть житиꙗ ихъ.
ꙁѣло же рано кѹръ въꙁгласить.
таже не бѹде акꙑ въ домѹ.
идеже храплю раби. а двьри ꙁа-
творенꙑ стоꙗть. мьртвьце-
мъ подобѧть съпѧще. конѧ
кърмѧ. и ꙁвонъ ꙁвони. нъ сь-
де нѣ тако. нъ абиѥ гото-
ви сънъ ѿвьргъше. вьси ста-
нѹть състроивъше ͞стꙑи ли-
къ. и рѹцѣ протѧгъше горѣ.
истꙑꙗ поюще пѣсни. а не
163а
ꙗко и мꙑ многа аса трѣбѹѥ-
мъ ѹбѹдити сѧ. реемъ бо
тѧжько нꙑ ѥсть главѣ. и ко-
сти нꙑ вьсѧ ослабленꙑ сѹ.
и въставъше сѣдимъ много.
и пролѧемъ сѧ. и ꙁадь идемъ
тае ѹмꙑваѥмъ лице и рꙋ-
цѣ по томь же въꙁемлемъ о-
бѹщю и одежю. и много врѣ-
мѧ погѹбимъ сьде онѹди
мълвѧще. а онѹди нѣ тако-
го ниьсоже. никътоже бо ра-
ба не ꙁоветь. да ѥмѹ къто
ьто придасть. нъ къжьдо
готовъ ѥ себѣ на въстаниѥ.
не трѣбѹють бо риꙁъ мно-
гъ. ни трѣбѹють да ꙗ ѹбꙋ-
дѧть ини. нъ аще ... мѣ жї-
лъ сѧ ихъ кто бѹде. то скоро
ои ѿвьрꙁеть. и акꙑ мно-
го врѣмѧ бъдѣлъ бѹде трѣ-
ꙁвьства дѣлѧ. ѥгда бо ͞срдце
не отѧгъаѥть. брашьнъмь
то не трѣбѹѥть многа врѣ-
мене на въспрѧновениѥ. нъ
готовъ въ ѹбѹжениѥ ѥсть
имѣꙗ готовѣ рѹцѣ истѣ.
небонъ и сънъ ѥ ихъ доброи-
ньнꙑи. никътоже бо не слꙑши-
ть храплющь тѣхъ и съпѧщь. бъ-
дѧщиихъ доброѡбраꙁьнѣѥ ле-
жаще. се же вьсе ѿ доброиниꙗ
сѹщааго ѥсть въ ͞дши. да по
истинѣ ти сѹть ͞сти. и въ ло-
вѣцѣхъ акꙑ ͞англи сиꙗють.
многꙑи бо страхъ ͞бжии. не
163б
дасть имъ въ тѧжесть съньнѹ-
ю въходити. и погрѹꙁити ѹ-
ма. нъ льгъко належить. по-
коꙗ ꙗ тъью. таци ти сѹть
сънове ихъ. ни мѧтежьни ни
лъживи нъ ꙗкоже и рѣхъ кѹ-
ръ въꙁгласить. и абиѥ пришь-
дъ старѣишина ногою тъкъ-
неть лежащааго. и вьсѧ ѥди-
ною ѹбѹдить. не бо имъ до-
стоить и нагомъ лежати та-
же въставъше. абиѥ въста-
нѹть пѣсни поюще дългꙑꙗ.
ѥдиногласьнꙑ състроѥнꙑ пѣ-
тиѥмь. ни гѹсли ни свирѣли
ни никꙑиже съсѹдъ мѹси-
кꙑискꙑи. не испѹщаѥть
толь гладъка гласа. ꙗкоже тъ
бѹде слꙑшати. въ мълани-
и глѹбоцѣмь. въ пѹстꙑни
поющемъ ͞стꙑимъ. самꙑ же
тꙑ пѣсни присно сѹть любъ-
ве божиꙗ испълненꙑ. въ но-
щьхъ бо рее въꙁдвигнѣте рꙋ-
кꙑ ваша къ ͞бѹ. и пакꙑ рее
обнощь ѹтрьнюѥть ͞дхъ мо-
и къ тебе ͞бе. и пѣсни ͞двдвꙑ
многꙑ истоьникꙑ подви-
ꙁають плътьнꙑꙗ. ѥгда по-
ѥть ͞глѧ ѹтрѹдихъ сѧ въ сТе-
наниѥмь своимь. омꙑю по
вьсѧ нощи одръ мои. въ сль-
ꙁахъ моихъ постелю мою ѡ-
мою. и пакꙑ рее къто ѥ-
сть ͞лкъ ꙗко поминаѥть и
и ͞лкъ сѹѥтию ѹподоби сѧ.
163в
и дьниѥ наши акꙑ стѣнь мимо-
идѹть. и не бои сѧ ѥгда обогатѣ-
ѥть ͞лкъ. и ѥгда ѹмножить
сѧ слава ѥго. и пакꙑ рее. въсе-
лѣꙗи ѥдиноправꙑꙗ въ домъ.
и седмишьдꙑ дьне хвалѧхъ тѧ
о сѹдьбахъ правьдꙑ твоѥꙗ и
͞бже иꙁбави ͞дшю мою иꙁд рѹ-
кꙑ адовꙑ. и пакꙑ рее не ѹбо-
и сѧ ѿ страха нощьнааго и ѿ
стрѣлꙑ летѧщаꙗ въ дьне. и
ѿ вещи въ тьмѣ прѣходѧща-
ꙗ. и ѿ напасти и бѣса полѹдь-
ньнааго. и въмѣненъ бꙑхъ
ꙗко ѡвьа на ꙁаколениѥ. и
ѥгда сии поють тъгда ͞англи
съ ними поють. и поите рее
съ ͞нбсъ ͞га. А намъ ꙁѣющемъ
и ешющемъ сѧ. и храплюще-
мъ. и съ проста въꙁнакомъ
лежащемъ. и многꙑ помꙑ-
шлѧюще прѣльсти. и дрѹго-
ици бо вьсѹ нощь о томь мꙑ-
слѧще прѣпроважають. и ѥ-
гда наьнеть хотѣти свьнѹ-
ти тъгда же ѹснѹть. и ѥгда
мꙑ наьнемъ дѣлати. тъ-
гда они годъ творѧть покою.
свьвьнѹвъше же къжьдо насъ
подрѹга си ꙁоветь. и съвѣща-
ваѥмъ о кѹпѣ. и на търгъ те-
емъ. и прѣдъ кнѧꙁи стаѥмъ.
и трепещемъ и боимъ сѧ. а дрꙋ-
ꙁии на поꙁоръ текѹть. и а дрѹ-
ꙁии на строи свои тъщать сѧ.
сѹть же пакꙑ ини ͞лвци. и
163г
свьнеть и потекѹть да къде
пити обрѧщють. ни къ ͞цркъ-
ви не ходивъше. рѣвѹ бо ра-
ботають а не ͞бѹ. а они не та-
ко. нъ ͞млтвꙑ ѹтрьнѧꙗ съ-
коньавъше и хвалꙑ. на къ-
нижьноѥ теениѥ обратѧть
сѧ. сѹть же въ нихъ иже кни-
гꙑ вѣдѧть писати. и къжь-
до хлѣвинѹ ѥдинѹ ѿлѹе-
нѹ приимъ. мъланиѥмь
въинѹ живѹть. никомѹ-
же блѧдѹще. ни блаꙁнѧщю
ихъ. асꙑ же дьржаще. тре-
тии. шестꙑи. девѧтꙑи.
и веерниꙗ ͞млтꙑ творѧще
на етꙑри асти ͞днь раꙁдѣ-
льше. хвалами ͞ба славѧть.
они бо и ѡбѣдѹюще свѣють
сѧ и играюще. и расѣсти сѧ хо-
тѧще ѡтъ ласкърдиꙗ. а си-
и въ мольбахъ прѣбꙑвають
не сѹщѹ имъ аще годѹ трѧ-
пеꙁьномѹ. пакꙑ же обѣдо-
вавъше мирьсции. того же
сѧ дьржать. да мирьсции ѹ-
бо и дьнию съпѧть. а они и но-
щью бъдѧть. да по истинѣ
͞снове свѣта сѹть. веерю же
пакꙑ доспѣвъшю. ови въ ба-
нѧ и на покоꙗ тъщать сѧ.
а они трѹдꙑ своꙗ опрощьше
ти тъгда на трѧпеꙁѣ сѧдѹ-
ть. не многа рабъ въꙁꙑва-
юще. ни рищють по дворѹ
ни плищюющь. нъ ѥдинъ
164а
вежаръ обьщь братии. ни ва-
рениꙗ многоцѣньнааго прѣ-
ди полагающе. ни скварамъ
радѹюще сѧ. нъ ови хлѣбъ ти
соль. ови же масла прилиꙗвъ-
ше. дрѹꙁии же ѥликоже ихъ
ѥсть боле ꙗдиво. то и ꙁелии-
ца сѧ приѥмлюще и соива
тае мало посѣдѣвъше. пае
͞млтвами все ꙁаклюиша
поивають къжьдо ихъ на лѣ-
сахъ. сътворенꙑихъ на по-
кои тъию а не на пищю. нѣ-
сть тѹ страха робиꙗ. ни ѥсть
мѧтежа женьскааго. ни ѥсть
мѧтежа дѣтьскааго. нѣсть
ковьегъ множьства. ни ри-
ꙁъ полаганиꙗ многааго ни
ꙁлата ни срѣбра. ни риꙁьни-
ца. ни иного таковааго ни-
ьсоже нъ все пълно ͞млтвꙑ
вьсе ͞блговольства ͞дховьна-
аго. нѣ тѹ ниьсоже плъть-
нааго. раꙁбоиникъ прихо-
дѧщь не боꙗть сѧ. не бо имꙋ-
ть въ нихъ ьсо въꙁѧти. не
имѹть имѣниꙗ. тѣло и-
мѹть тъию ти ͞дшю. да
аще тѹ имъ отьмѹть. то
не отъщетѧть сѧ нъ приобрѧ-
щють користь. мнѣ бо ѥже
жити рее ͞хсъ. и ѥже ѹмре-
ти прибꙑтъкъ прощени бо
бѹдѹть ѿ ѹꙁъ. по истинѣ
бо гласъ велиꙗ и ͞спсениꙗ
въ селѣхъ правьдьнꙑихъ.
164б
нѣсть тѹ николиже плаа.
слꙑшати ни хлипаниꙗ и-
сти сѹ тѣхъ скьрбьнꙑихъ по-
кровъ. исти сѹ криа того
ѹмирають же и въ тѣхъ не
бо сѹть бесъмьртьни тѣлъ-
мь. нъ ѹмирающии. нъ не
вѣдѧть съмьрти. проважа-
ють же съ пѣсньми оходѧща-
ꙗ. проводъ бо ѥ нариють
а не погребениѥ. аще бо и по-
вѣдѧть имъ ꙗко оньсица
ѹмьре. то много веселиѥ въ
нихъ бѹдеть. и мънога сла-
сть. и не съмѣѥ никътоже
рещи ꙗко ѡньсица ѹмьрѣ.
или погꙑбе. нъ оньсица ко-
ньа сѧ. и помолить сѧ къжь-
до ихъ такъ коньць приꙗ-
ти. и тако житиꙗ сего и-
ꙁити. и поити ѿ трѹдо-
въ. и ѿ великꙑихъ поспѣ-
хъ. аще бо ихъ болитъ къто
то не сльꙁѧ надъ нимь. ни
плаю. нъ пакꙑ ͞млтвꙑ. не
враева рѹка. нъ вѣра ѥди-
на исцѣлить ꙗ ѿ недѹга
а не прѣстоить жена власꙑ
пѹщающи. ни дѣти пла-
ють сѧ сиротьства. не бꙑ-
въшааго николиже имъ.
ни раби молѧть ѹмираю-
щааго. да ꙗ порѹить нѣ-
комѹ съ ѹтвьржениѥмь.
нъ ѿ всего сего свободьна и-
мъ ѥсть ͞дша. на ѥдино же
164в
тъию съмотрѧще. на послѣ-
дьнеѥ иꙁдꙑханиѥ. да бꙑ къ
͞бѹ люба прѣшьла. аще бо имъ
и ꙗꙁѧ бѹдеть. то не ѿ обѣде-
ниꙗ. ни ѿ пиꙗньства. нъ и
то ꙗꙁѧ съкаꙁаниѥ похвалꙑ
ѥсть пълно. или ѿ бъдѣни-
ꙗ. или ѿ альбꙑ многꙑ. и-
ли ьто ино сицево ѥже имъ
недѹгъ творить. тѣмьже
и скоро гонѣꙁать. довъле-
ть бо и не трѹдивъше сѧ все-
го простѹ бꙑти лютесе. не
рьци же ми. сии сѣдѧщии
въ пѹстꙑнѧхъ ѥдини ͞сти
сѹть. нъ можеши и въ ͞цркъ-
ви такꙑꙗ обрѣсти. то дѣ-
и ли аще и житиѥ тѣхъ съ-
каꙁахомъ. то да ͞цркъвьни-
кꙑ прѣобидимъ. многъ
же бо мноꙁи таци сѹть. и
добрѣиши. и посредѣ събора
мѧтѹще сѧ. нъ въ таинѣ
вельми ͞бѹ ѹгажающе. то
дѣи ли аще и по дворꙑ ходѧ-
ть или на търгъ иꙁлаꙁѧть.
и прѣдъ нами стоꙗть. то да-
ꙗ того ради прѣобидимъ. и
се бо ͞бъ повелѣлъ ѥсть. сѹди-
те реⷱ сироте и оправьдаите
въдовицю. да мноꙁи сѹ до-
бротѣ пѹтиѥ. ꙗкоже бо и
въ бисьрѣхъ много раꙁльь-
ни сѹть. нъ вьсе бисьри нари-
ють сѧ. овъ бо свѣтлъ и крꙋ-
говатъ вьсь. а дрѹгꙑи ьрвле-
164г
нъ. и подълъговатъ. имѣꙗ
писмена и ѹгълꙑ иꙁваꙗнꙑ.
дрѹгꙑи сꙑ бѣла обраꙁа кра-
сьнѣи. и пакꙑ ꙁеленъ всѧко-
го ꙁлака ꙁеленѣи. дрѹгꙑи
же акꙑ кръвь лице имѣꙗ до-
бръ свьтѣниѥмь. а дрѹгꙑ-
и морѧ синѣи. дрѹгꙑи багъ-
рѧнъ. риꙁъ свѣтьлѣи ѥсть.
инъ же многоцѣньнъ и ͞слнь-
нꙑимь обраꙁъмь обрѣтаѥ-
ть сѧ. тациже сѹть и ͞стии.
ови сами себѣ поспѣхъ тво-
рѧть. а дрѹꙁии ͞цркви. аще
бо ͞стꙑихъ ноꙁѣ подобаѥть
ѹмꙑвати. то мноꙁѣмъ
пае достоить рѹкама сво-
има имѣниѥ нищиимъ
подаꙗти. рее бо. да не вѣ-
сть лѣвица твоꙗ. ьто ти
десница творить. да не мо-
ꙁи послѹхъ поимати. нъ да
и рабъ ти свои не вѣсть. аще
и мощьно то ни женѣ. мно-
ꙁи бо блаꙁни лѹкавааго сꙋ-
ть. дрѹгоици бо та ꙗже ни-
колиже въꙁбраньши. то тъ-
гда съпонѹ ти створить. и-
ли тъщесловиꙗ дѣльма и-
ли инѣмь имь. и аврамъ
бо имѣꙗ женѹ юдьнѹ.
нъ ͞сна хотѧ пожьрти ѹтаи
ѥи. не бо вѣдѧаше събѹдѹ-
щааго сѧ. нъ вѣрѹꙗ ꙗко ꙁа-
колеть и. не дасть бо ѥи видѣ-
ти дѣтища своѥго. ни слꙑ-
165а
шати словесе послѣдьнѧаго ни
ѿводима видѣти. нъ акꙑ
плѣньника поимъ такоже
и ведѧаше. нъ правьдьнꙑи
аврамъ не ръꙁмꙑшааше
иного ниьсоже. ѹпивъ сѧ
желѣниѥмь. нъ како бꙑ ве-
лимоѥ то тъию сътворитї.
нъ тъщааше бо сѧ вьсѧьскꙑ
истѹ трѣбѹ принести ͞бꙋ
не хотѧ осквьрнити ѥго. ни
жалостию ни сльꙁами. рее
бо къ немѹ исакъ. ͞ое. се дръ-
ва и ѡгнь. а къде ѡвьа. да ь-
то ͞ѡць. ͞бъ рее ѹꙁьрить себѣ
овьѧ на трѣбѹ адо. рекъ-
ше тебе ѹꙁьрить на проноше-
ниѥ себѣ и абиѥ събꙑсть то
сѧ тако въ скорѣ. нъ по ьто ѥ-
го самого таиши. нъ повѣ-
жь ꙁакалаѥмомѹ. ѥи рее.
себѣ далъ бꙑхъ. нъ бою ѥда
сѧ како ѹстрашить. да ѥ-
да не недостоинъ сѧ ꙗвить.
нъ вижь како ти вьсе твⷪрѧ-
ꙗше. Ꙁѣло съ мъногъмь ѡ-
пꙑтаниѥмь ꙗкоже рее
писаниѥ. да ти не вѣсть лѣ-
вица ьто твори десница
ти. рекъше аще и ѹдъ сво-
и имамъ кого. то да не по-
вѣмъ ѥмѹ ѿдающе ьто.
обае аще и ѿ того нꙑне бꙋ-
деть ниьсоже ꙁъла. то и тъ-
щеславиꙗ ради. въ тъще-
славии бо въсхꙑтить сѧ къ-
165б
то любо. да сего дѣлѧ аще ѥ мо-
щьно. то и сами себе ѹтаи-
мъ ͞млстꙑню творѧще. да
полѹимъ обѣщанꙑꙗ бла-
гꙑнѧ о ͞хѣ ͞ісѣ ͞ги нашемь.
ѥмѹже слава нꙑне и при <
͞іѡ. ͞ꙁлⷮа. ѹⷭ. поѹⷱ. ѿ филипи-
искꙑꙗ ѥпистолиꙗ. въ неиже
кажеть ѹмьръшиимъ польꙁѹ
сѹщю въ памѧть <
Ꙗкоже бо и грѣшьнии аще
ѹмирають. плакати
ѥсть лѣпо. ѥже бес крьще-
ниꙗ ѹмирають. и о бо-
гатꙑихъ. иже даꙗти
ихъ дѣлма маломощьмъ
многѹ приносѧть ѹтѣхꙋ
ѹмьръшиимъ нищии ти.
и ѥже слѹжьбѹ творѧть по-
пове ихъ дѣлма. тѣмьже на-
дъ ѹмьръшиими не плае-
мъ сѧ просто. ни живꙑихъ
сѧ дѣлѧ радѹимъ просто.
нъ како. не плаемъ ли грѣ-
шьнꙑихъ. и не ѹмьръшь.
нъ живъ. радѹимъ же сѧ пра-
вьдьнꙑихъ дѣлѧ. не тъкмо
живъ сѹщь нъ ѹмьрьшь.
они бо живи сѹще мьртви
сѹть. а сии аще ѹмира-
ють то живи сѹть. они бо
и сьде сѹще окаꙗни сѹть
вьси. они къ ͞бѹ съгрѣша-
ють. а сии конь...
пи ... ͞блжни сѹть къ
͞хсѹ ѿидоша. а грѣшьни-
165в
и къде любо да сѹть кромѣ
͞црѧ сѹть. тѣмьже сльꙁамъ
достоини сѹть. а правьдни-
и аще сьде сѹть нъ онѹди
съ ͞црьмь сѹть. онъде же па-
е ближе. не въ ведениѥмь
ни вѣрою нъ лиць къ лицю
тѣмьже не плаимъ сѧ ѹ-
мьръшиихъ. нъ сѹщиихъ
въ грѣсѣхъ. ти бо сѹть плаю
подобьни и жалости и сльꙁа-
мъ. каꙗ бо надѣжа повѣжь ми
ѥже съ грѣхꙑ ѿити. идеже нѣ-
сть оистити сѧ ѿ грѣхъ. донъ-
деже бо бѣша сьде. то тѹ бѣша
имъ надѣжа великꙑ рекъше
некъли прѣмѣнѧть сѧ на до-
брѣишеѥ житиѥ. аще ли да
отиидѹть въ адъ. идеже нѣ
льꙁѣ ѿ покаꙗниꙗ приобрѣ-
сти ниьсоже. въ адѣ бо рее
къто исповѣсть ти сѧ. не ни-
кътоже ли. то како же не сꙋ-
ть плаа достоини. плаи-
мъ же сѧ сице ѿходѧщиихъ.
не жажю же плакати сѧ. нъ не
беꙁ лѣпотꙑ. ни власꙑ тьрꙁа-
юще ни лица дерѹще. ни ь-
рнилъмь ьрнѧще сѧ. нъ тъ-
кмо въ ͞дши сльꙁꙑ испѹща-
юще горькꙑ. ѥсть бо люꙁѣ и
не облиающе сѧ прѣдъ ади-
ю покати сѧ горьцѣ. нъ не и-
грати. игри бо ниимьже ѹ-
ньша сѹть творимꙑихъ нѣ-
кꙑми. не бо пожалениꙗ дѣ-
165г
лѧ плаканиꙗ та сѹть. аже акꙑ
на търгѹ бꙑвають. нъ тъще-
словиꙗ дѣлѧ. сѹть бо многꙑ
женꙑ ͞лкомъ бо ꙁьрѣти тъ-
ию плають сѧ. нъ тꙑ пла-
и сѧ горьцѣ въꙁдъхни въ хлѣ-
винѣ ни видѧще никомѹ-
же. се бо пожалениѥ ѥсть исто-
ѥ. се бо и тебѣ на польꙁѹ ѥсть
плаа ибо иного ї самъ подви-
гнѹти сѧ имать на покаꙗ-
ниѥ. и николиже въ си не въ-
падеть страшьно бо ти къ то-
мѹ бѹдеть грѣхъ. плаи не-
вѣрьнꙑихъ. иже беꙁъ освѣ-
щениꙗ ѡходѧть и неꙁнаме-
ни. сии бо по истинѣ плаю
подобьни сѹть и жалости.
вънѣ ͞црѧ двора сѹще съ осѹже-
нꙑими и съ окаꙗнꙑими.
правъ ͞глю вамъ. аще не роди-
ть сѧ никтоже ѿ водꙑ и дꙋ-
ха. не имать вълѣсти въ ͞црь-
ство ͞нбсьноѥ. плаите же сѧ
ѹмьршиихъ въ богатьствѣ
и ни ѥдиноꙗ же ѹтѣхꙑ сво-
имъ ͞дшамъ створешемъ
польꙁьнꙑ ѿ ͞батьства. мо-
гѹщиимъ имѣниѥмь ѡ-
мꙑти грѣхꙑ. и самѣмъ
не хотѣвъшемъ сихъ плаи-
мъ. и ѥдини и обьщеѥ вьси.
нъ съ лѣпотою. не въ ѥдинъ
͞днь. ни въ дъва. ни въ три.
нъ въ вьсемь житии своѥмь.
нѣсть бо себе словесьнꙑꙗ стра-
166а
сти плаканиѥ. нъ любъве. а
она страсти ѥсть бесловесьнꙑ-
ꙗ. тѣмьже и скоро покаꙁаѥ-
ть. а ѥгда ͞бжиꙗ страха дѣ-
лѧ бѹдеть то присно прѣбꙑ-
ваѥть. да плаимъ сихъ. и
помагаимъ имъ противѹ
силѣ нашеи. ѹмꙑслꙑмъ и-
мъ нѣкѹю помощь. аще бо
и хѹдѹ. нъ обае помагаимъ
имъ. нищиимъ дающе ихъ
дѣлѧ асто. имать бо вещь
та нѣкѹю ѹтѣхѹ. послѹ-
шаи бога ͞глюща. помогѹ
по градѣ семь. мене дѣлѧ и
͞двда раба моѥго. да аще па-
мѧть правьдивааго толи-
ко можеть. то ѥгда и делеса
бѹдѹть ѥго дѣлѧ то ьто
не въꙁможеть. не беꙁ ѹма бⷪ
та ꙁаповѣдаша сѧ ѿ аплⷭъ.
ѥже надъ ͞стꙑими таинами
памѧти бꙑвати. ѹмьрши-
имъ бо многꙑ бꙑвають по-
льꙁꙑ ѥгда бо вьси людиѥ сто-
ꙗть плающе сѧ. на ͞млтвѣ о
грѣсѣхъ. горѣ рѹцѣ въꙁдѣ-
въше на ͞млтвѹ. и съ вьсѣмї
͞црквьникꙑ. и прѣдълежи-
ть страшьна жьртва. како
не припадемъ къ ͞бѹ ꙁа нѧ
молѧще сѧ. Си же ѹбо ͞глю
о прѣставльшиихъ сѧ съ вѣро-
ю. а о глашении сего не сѹть
достоини. ѥже нищиимъ да-
ꙗти ꙁа нѧ. самѣмъ бо намъ
166б
польꙁѹ велить творити ͞бъ.
по ьто бо мира дѣлѧ вьсего
͞блгоѹставлениꙗ повелѣ мо-
лити. и вьсѣхъ дѣлѧ ͞лкъ. а
и мноꙁи сѹть раꙁбаиници
и татиѥ. и гробꙑ ѿкрꙑваю-
щеи. и многа ꙁъла сѹще и-
спълнь. нъ обае ꙁа всѧ моли-
мъ. некъли каꙗ имъ бѹде
ѹтѣха. тѣмьже ꙗкоже ꙁа
живꙑꙗ молимъ. такоже
и ꙁа мьртвꙑꙗ достоить мо-
лити. иовъ бо дѣтии дѣлѧ тво-
рѧаше ͞млтвꙑ. и иꙁбавлѧше
ꙗ грѣхъ. ѥда бо рее иовъ помꙑ-
слиша то въ ͞срдцихъ свои-
хъ. да такоже бꙑ пораꙁѹмѣ-
вати комѹжьдо насъ о дѣ-
лѣхъ своихъ. не бо рее ꙗко
мноꙁи въ ͞лвцѣхъ творѧть.
се да оставлю дѣтьмъ имѣ-
ниѥ. ни рее. да имъ дамь
славѹ. ни вѣща да имъ са-
ни ѹмьждю. ни рее да имъ
село кѹплю. нъ то. ѥда ь-
то рее помꙑслиша на ͞срдцї-
хъ ꙁъло. каꙗ бо вѣщаимъ
польꙁа ѥсть ѿ прѣбꙑваю-
щиихъ властель сьде. нъ да
͞црѧ рее вьсѣхъ ѹмоли ꙁа
нѧ. и нисоже не бѹде имъ
скѹдьно. се бо богатьство
велико. се имѣниѥ иꙁдрѧ-
дьно. аще бо ͞бжии страхъ
имамъ въ ͞срдцихъ своихъ.
то ниьсоже не въстрѣбѹ-
166в
ѥмъ. аще ли ѥго не наьнемъ
имѣти. то и ͞црство се нꙑне-
шьнеѥ ꙗмо аще имамъ. то
вьсѣхъ бѹдемъ ѹбѹжаише.
нѣсть бо ниьтоже тъьно
боꙗщааго сѧ ͞ба. страхъ бо ре-
е ͞бжии вьсе прѣспѣваѥть.
да си притѧжимъ молю вꙑ
сего дѣлѧ вьсѧ творимъ. а-
ще и ͞дшю ѿдати ꙁа то лѹ-
ить сѧ. то не пощадимъ
ѥꙗ. аще и тѣло съдробити
вьсѧ творимъ не сътѹжа-
ще си. да въ скорѣ полѹи-
имъ страхъ ѥго. тъ бо имѣ-
юще вьсѣхъ бѹдемъ богатѣ-
ише. и придѹщааго ͞блга
полѹимъ. о ͞хѣ ͞ісѣ ͞ги на-
шемь. ѥмѹже слава ьсть
дьржава нꙑне и присно и <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. поѹениѥ дꙋ-
ховьноѥ < ͞ги ͞блгви <
Тѣмьже тѣхъ оставльше
патриарха подражаимъ
и прославимъ ͞ба. ꙗкоже да-
сть ѥмѹ славѹ. прослави-
мъ ѹбо и мꙑ ѥго вѣрою и
дѣлꙑ. да мьꙁдѹ великꙋ
приимемъ ѿ него. и просла-
вить нꙑ. славѧщиихъ бо
мѧ рее прославлю. аще
бо ͞лвци хвалꙑ ͞глють ͞цре-
мъ. тѣмь ѥдинѣмь тъи-
ю красѧть сѧ. помꙑсли ко-
лика нꙑ слава бѹдеть ѥ-
же насъ ради ͞влдцѣ наше-
166г
мѹ славимѹ бꙑти. аще бо
сътьрпѣлъ рабъ бꙑти тебе
ради. то ьто сѧ юдиши. а-
ще и проеѥ приѥмлеть тоꙗ
же дѣлѧ винꙑ. ниьсоже бо
не недостоина тебе имать.
нъ хотѧ на ͞спсениѥ вьсѣхъ
насъ привести ͞млстивꙑи
͞бъ. се ѹбо вѣдѹще бѣгаимъ
вьсѧкого грѣха имьже по-
гꙑбаѥмъ. ꙗкоже бо ѿ лица
ꙁмиина рее тако бѣга-
и ѿ грѣха. аще ли пристѹпи-
ши къ немѹ ѹгрꙑꙁеть тѧ.
не грѧдеть бо ѡнъ къ намъ
нъ мꙑ къ немѹ пристѹпа-
ѥмъ. ͞бъ бо и то створилъ ꙗ-
ко да не насильѥмь прѣдолѣ-
ѥть нꙑ диꙗволъ. а не бꙑ ни-
кътоже противѹ крѣпости
ѥго моглъ стати. да того дѣ-
лма ѿселилъ ѥго ѿ насъ акꙑ
раꙁбоиника. да аще не обрѧ-
щеть никогоже нага и пѹ-
ста въ своихъ ꙗꙁвинахъ. то
не съмѣѥть пристѹпити
пѹстꙑни бо диꙗволе ѥсть
мѣсто. нитоже же то ино
нѣсть нъ грѣхъ. достоить же
намъ имѣти щитъ вѣрꙑ
и шлѣмъ ͞спсениꙗ. и меь дꙋ-
ховьнꙑи. неже тъию да по-
дъимемъ ꙁъло. нъ аще и на-
скоити хощеть на нꙑ. то
главѹ ѥго да ѿрѣжемъ ть-
рпѣниѥмь. достоитъ бо на-
167а
мъ астꙑ ͞млтвꙑ имѣти да
сътьренъ бѹдеть подъ нога-
ми нашими. бестѹдьнъ
бо ѥсть и ꙁѣло лѹкавъ. и по
ꙁемли плѣжа и борѧ сѧ. нъ о-
бае и тако ѡдолѣваѥть нꙑ
вина же томѹ ѥсть. понеже
не тъщимъ сѧ сами вꙑшьши
бꙑти сѣти ѥго. нѣсть бо мощь-
нъ вельми сѧ раꙁвелиати.
нъ долѣ плѣжеть. обраꙁъ бо ѥ-
мѹ ѥсть ꙁмиинъ. аще бо и-
спьрва тако ѹинилъ ѥсть
͞бъ. то вельми пае нꙑне аще
ли не раꙁѹмѣѥши ьто ѥ[с]ть
ѥже иꙁ ниꙁѹ сѧ бореть. ино
ниьтоже. нъ ѥже нижьни-
ихъ вещьхъ сластию плътьско-
ю блаꙁнить. богатьствъмь
и житиискꙑми вьсѣми ве-
щьми. тѣмьже аще ѹꙁьри-
ть къто по небеси летѧща ѥ-
го то не ими вѣрꙑ. ни скої-
ти бо можеть. и аще и хощеть
скоити то скоро сѧ падеть не и-
мать бо крилѹ да не страхѹ-
и сѧ ѥго. по ꙁемли бо сѧ влаи-
ть. и ꙁемльнꙑими вещьми
пакость нꙑ творить. да аще
сѧ ѹкрѣпите. да вꙑ не бѹде-
ть ниьтоже обьще съ ꙁемле-
ю. то не бѹдеть вꙑ никоѥго-
же трѹда. не съвѣсть бо сѹ-
противьнꙑꙗ брани нъ ꙗко-
же ꙁмии крꙑеть сѧ въ тьрни-
и. въ прѣльсти богатьства
167б
асто гнѣꙁдѧ сѧ. да аще ѥмꙋ
тьрниѥ посѣеши погꙑбне-
ть ѹдобь ꙗвѣ бꙑваꙗ. аще
ѹмѣѥши ѡбаꙗти на нь бо-
жиꙗ обаꙗниꙗ. имѧ ͞га на-
шего ͞ісъ ͞хса. и сила ͞спсениꙗ.
то ѡбаꙗниѥ ͞стꙑихъ кни-
гъ. не иꙁъ ꙗмꙑ тъию и-
ꙁводить. нъ и въ огнь въме-
щеть ꙁмиꙗ. и ꙗꙁвꙑ цѣли-
ть. аще и мноꙁи ͞глюще. не и-
сцѣлѣша хѹдовѣриѥмь сво-
имь. а не немощию реена-
аго. како ти ͞іса ови въ гнѣ-
щи гнетѧахѹ. и сътѹжа-
хѹ си. и ниьсоже не приѡ-
брѣтаахѹ. кръвотоива
жени тѣлеси прикоснѹвъ-
ши сѧ. нъ краꙗ риꙁꙑ тъи-
ю. дълготоьнꙑи истоь-
никъ кръве ѹстави. то и-
мѧ бѣсомъ страшьно ѥсТь.
и недѹгомъ исцѣлениѥ.
да тѣмь ѹбо красѹимъ сѧ.
тѣмь огражаимъ сѧ. тако
бо и павьлъ творѧ великъ бꙑ-
сть. а сего же сѹщьства на-
шего и тъ бѣ. нъ вѣра ѥго и-
накого и створи. и толико.
имѣаше иꙁобилиѥ ͞блго-
дѣти. ꙗко и риꙁꙑ ихъ мно-
гѹ крѣпость имѣахѹ. ка-
кого ѹбо ѿвѣта достоини
бѹдемъ. аще тѣхъ стѣни
и рꙑꙁꙑ съмьрть прогонѧ-
ахѹ. наша же ͞млтвꙑ нꙑ
167в
исцѣлити могѹть недѹгъ.
иимь же то тако ѥ. не много
раꙁньствъмь ли волѧ и слабо-
стию нашею. небонъ и павлъ
такоже бѣ ꙗкоже и мꙑ. и ро-
дилъ сѧ и въскръмленъ. и на
ꙁемли живе. и въꙁдѹхъмь
дꙑхалъ. нъ о иномь вельми
вѧщьши насъ бѣаше и ѹни-
и. рьвениѥмь и вѣрою. и лю-
бъю ѥго. подражаимъ ѹбо
и мꙑ ѥго. дадимъ инами
вѣщати ͞хсѹ. то бо тъ пае
любить и того дѣлма съсѹ-
дꙑ нꙑ створилъ. и не хоще-
ть да не останеть непогребе-
нъ ни праꙁдьнъ. нъ присно
хощеть въ рѹкѹ и дьржати
да достоить нꙑ пае сътѧ-
гнѹти. ѹдꙑ и крѣпити
сѧ и солью съдьржати сѧ ͞дхо-
вьною. аще бо нꙑ тако съсТро-
ѥнꙑ ѹꙁьрить. въꙁгласи-
ть нашею ͞дшею ͞хсе. томѹ
же бꙑвающю. и ͞англꙑ ѹ-
ꙁьриши веселѧща сѧ. и арха-
нглꙑ. и хѣровимъ. бѹде-
мъ ѹбо достоини. непоро-
ьнѹю тою рѹкѹ. ѹмо-
лимъ ѥго да и нашими
͞срдци ꙁвѧкнеть. пае же не
молениꙗ трѣбѹѥть. нъ
правꙑꙗ вѣрꙑ и любъве тъ-
кмо достоино къ немѹ въ-
схощимъ. и тъ пьрвѣѥ при-
тееть къ тебѣ. и бѹдемъ
167г
небесе ѹньши. не ͞слнце имѹ-
ще въертано въ телеси. ни лꙋ-
нѹ. нъ ͞слнца и лѹнꙑ. и анге-
лꙑ и ͞влдкѹ и живѹща и хо-
дѧща въ насъ. си же ͞глю не
да мьртвьца въставимъ.
ни прокаженꙑꙗ оистимъ.
нъ да вѧще сего всего ꙁнаме-
ниѥ покажемъ любъве. иде-
же бо аще бѹдеть доброѥ се.
абиѥ ͞іс пристанеть съ ͞оцьмь.
и ͞дховьна ͞блгодѣть придеть
ти. идеже бо аще сѹть рее
дъва или триѥ събьрани въ
имѧ моѥ. тѹ ѥсмь посредѣ
ихъ аꙁъ. то кто такъ окаꙗ-
нъ ѥсть. ꙗкоже не хотѣти
имѣти ͞хса посредѣ. нъ мꙑ
ли творѧщии мѧтежь ме-
жю собою. аще бо въ ͞цркви сТо-
имъ то рати и мѧтежа по-
минаѥмъ. вижю бо вижю
и вѣдѣ. ꙗко въ тои же хлѣви-
нѣ стоимъ. и ѹ того же па-
стѹха того ради пае пла-
ю сѧ. ꙗко толикамъ вещь-
мъ събирающемъ нꙑ мѧ-
тежь творимъ въ себѣ. ѥгда
бо сѧ раꙁидемъ. онъ оного хꙋ-
лить. инъ досажаѥть ꙗвѣ.
инъ ꙁавидить. и дрѹгꙑи
прѣоби[ди]ть. и грабить. и инъ
нѹжю творить. инъ люби-
ть ꙁълаꙗ. и дрѹгъ на дрѹ-
га прѣмънога плетѹть лѹ-
кавьства. да аще бꙑ како
168а
ѿкрꙑти ͞дша ваша. тъгда
бꙑсте вьсе се ѹвѣдѣли и ра-
ꙁѹмѣли бꙑсте ꙗко исти-
ною ͞глю. то то хощю ство-
рити рее. оньсица бо ꙁлоби-
въ ѥсть и лѹкавъ. то кде тво-
ꙗ прѣмѹдрость. къде же ли
апⷭльстии ꙁакони. велѧщи-
и брѣмена дрѹгъ дрѹга но-
сити. аще бо съ братъмь не
ѹмѣѥши жити. то къгда
наѹиши сѧ съ тѹждии-
мь жити. къгда ли въꙁможе-
ши кромѣшьнѧго привлѣщи
къ собѣ. подъ ѥдинѣмь бо ѥ-
смъ воѥводою нꙑне. нъ ви-
жю вьсѣхъ на сѧ въстающа.
и тѧꙁающа ѹдꙑ дрѹгъ дрꙋ-
га. овѣхъ имѣниꙗ дѣлма
овѣхъ славꙑ дѣлма. овѣхъ
тъию тако беꙁ ѹма. смѣ-
юща сѧ и рѹгающа сѧ и прѣ-
многꙑꙗ ꙗꙁвꙑ на сѧ въꙁла-
гающе. и лющьша мьртвь-
ць сѣенꙑихъ бѣдѹ приѥ-
млюща. постꙑдите сѧ ѹ-
бо постꙑдите сѧ. трѧпеꙁо-
ю сею. ѥюже обьщаѥмъ сѧ вь-
си ͞хса ѹбиѥнаго насъ ради.
и жьртвѹ лежащю на неи.
раꙁбоиници бо приащаю-
ще сѧ ѥю. ѹже не сѹть раꙁбо-
иници и свѣрѣпѣиша ꙁвѣ-
рии. кротъцѣиша овьць тво-
рить си ͞стаꙗ трѧпеꙁа. мꙑ же
тоꙗ же трѧпеꙁꙑ приащаю-
168б
ще сѧ. рꙑѥмъ дрѹгъ на дрѹ-
га. нъ ѹне бꙑ бꙑло на рать-
ника нашего диꙗвола се тво-
рити. того бо ради мꙑ не мо-
щьни ѥсмъ. а онъ крѣпъкъ
по всѧ ͞дни бꙑваѥть. не въѡ-
рѹжаѥмъ бо сѧ вьси на нь.
нъ съ онѣмь на сѧ въстаѥмъ
и того имамъ воѥводѹ на
така опълениꙗ. ѹне бꙑ
на того нꙑ въстати. нъ добро-
ѥ оставивъше на братию стрѣ-
лꙑ пѹщаѥмъ. кꙑꙗ же рее
стрѣлꙑ. ꙗꙁꙑьнꙑꙗ. и ѹсть-
ньнꙑꙗ. не сѹ лица бо ни стрѣ-
лꙑ. нѣ тъью брань творѧть.
нъ и словеса пае стрѣлъ лющь-
ша творѧть ꙗꙁвꙑ. то како
можемъ рее брань тѹ расꙑ-
пати. аще помꙑслиши ꙗко
братови ͞глѧ ꙁъло. то калъ и-
ꙁ ѹстъ своихъ кꙑдаѥши.
нъ обидѣ ли тѧ нѣимь бра-
тъ и ꙁло ти створи. тѣмьже
въꙁдъхни и не вѣщаи ꙁъла.
и просльꙁи сѧ не твоѥꙗ дѣ-
лѧ обидꙑ нъ ꙁа погꙑбѣль
оного. ꙗкоже и твои ͞влдка
понюдѣ проплака сѧ. ꙁане-
же бѣдьнѹ ꙗꙁвѹ приꙗ до-
садилъ ли ти и похѹлилъ
тѧ моли ͞ба. да ͞млстивъ
ѥмѹ скоро бѹдеть твои
братъ ѥсть ѹдъ твои ѥсть.
такоже болѣꙁни расꙑпа-
лъ. ꙗкоже и тꙑ. на тѹ же
168в
трѧпеꙁѹ ꙁъванъ ѥсть. нъ
наскакаѥть реⷱ на мѧ тѣмь-
же тебѣ больши мьꙁда ѥсТь.
нъ тꙑ ꙗрости не понѹща-
и онъ бо бѣдьнѹ ꙗꙁвѹ прї-
ꙗ. ѹстрѣли бо и диꙗвълъ.
не принажаи ѥмѹ ꙁъла
ни ниꙁъвьрꙁи себе съ нимь
донъдеже бо стоиши може-
ши того спасти. аще ли и
самъ сѧ повьржеши въспѧ-
ть. гнѣвъмь тѣмьже къ-
то вꙑ оба въꙁдвигнеть ле-
жаща. онъ ли ѹстрѣленꙑ-
и. нъ не можеть лежа. нъ
тꙑ ли падꙑи съ нимь. ка-
ко же себѣ довъленъ не бꙑ-
въ рѹкѹ иномѹ прость-
реши. нъ стани ѹбо добль-
но и щитъмь сѧ вѣрꙑ ꙁа-
дѣвъ. мьртва сѹща иꙁвлѣ-
ци ѿ сѣа дълготьрпѣниѥ-
мь. ѹстрѣлила и ѥ ꙗрость.
не пристрѣли ѥго и тꙑ. нъ
и пьрвѹю стрѣлѹ иꙁвлѣ-
ци. да аще тако по себѣ дѹ-
демъ. скоро вьси съдрави
бѹдемъ. аще ли на сѧ въо-
рѹжаѥмъ сѧ то ѹже нѣ-
сть трѣбѣ диꙗволъ на на-
шю пагѹбѹ. вьсѧка бо ра-
ть люта ѥсть. нъ пае ѹсо-
биьнаꙗ. ѥже братѹ на
брата въстати. и ненави-
дѣти дрѹгѹ дрѹга. и ра-
ꙁгнѣвати и пае. а не прѣ-
168г
мълати ѥмѹ. Ꙋбилъ инъ-
гда авелѧ братъ свои каинъ.
и братьню кръвь пролиꙗлъ.
нъ сеѥ беꙁаконьнѣѥ того ꙋ-
бииства. ѥлма вѧще ѥсТь.
и ѹжиьство. и съмьрть
лющьши. онъ бо прободе тѣ-
ло братьне. а тꙑ на ͞дшю бра-
тьню желѣꙁо ѡстриши.
ꙁакла каинъ авелѧ. нъ не
ѹгаси приꙗꙁни ѹбииствъ-
мь нъ пае въждьже. не ѹ-
мали ьсти ꙁакаланиѥмь
нъ продължи большьмь. и
ѹмьръ бо мѹить сѧ. то-
лма бо приꙗꙁнь ѥго ѥсть
ѹ ͞ба. живъ сꙑ рабъ ти бѣ-
аше. и не въсхотѣ тꙑ. то-
го ради ѹмьръ. ͞влдка ти
бꙑсть страшьнъ бес порока.
Си ѹбо помꙑшлѧюще въ-
ꙁлюблении. далее бѣжи-
мъ ѿ ꙁависти диꙗволѧ ѹ-
гасимъ ꙁълобѹ. и любъ-
вь подающе дрѹгъ дрѹгꙋ.
да добраꙗ ѿ неꙗ приплоди-
мъ. и въ нꙑнешьнимь жї-
тии. и въ бѹдѹщюю жи-
ꙁнь. ͞блгодѣтию и ͞лколю-
биѥмь ͞га нашего ͞іс ͞хса. и-
мьже и съ нимь ͞оцю слава.
съ ͞стꙑимь ͞дхъмь нꙑне <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слово ѥже не ѡ-
бидѣти дрѹга. и о отьма-
ни тѹждего и о въдовахъ.
ꙗже посагають проьѥ и ѡ
169а
несꙑтꙑихъ. ͞ги ͞блгви <
Иже бо ꙗрить сѧ на ͞лкꙑ то
и на ͞ба. тако бо и грѣси
ражають сѧ и вꙑше въ-
сходѧть. иже бо и ͞лкмъ
͞блгоьстивъ. то множа-
ѥ пае къ ͞бѹ. и иже къ
дрѹжинѣ кротъкъ то мно-
жаѥ пае къ ͞влдцѣ. иже ли
дрѹжинѹ прѣобидить то
по томь наьнеть. и самого
прѣѡбидѣти ͞ба. ѥлма бо са-
ми сѧ прѣобидимъ то и ͞ба
тѹ же прѣобидимъ. повелѣ-
въшааго дрѹгъ дрѹгѹ ѹ-
спѣхъ имѣти. обае и ина-
ко притъю покажю вамъ.
ѥгда бо прѣѡбидѣ каинъ
авелѧ смотри како ти ѿвѣ-
щаваѥть. хѹльникъ къ ͞бꙋ.
ѥда стражь ѥсмь рее аꙁъ
братѹ моѥмѹ. прѣ-
обидѣ пакꙑ брата исавъ.
нъ и ͞ба прѣобидѣ. тѣмже
͞глааше ͞бъ. иꙗкова въꙁ-
любихъ а исава въꙁненави-
дѣхъ. тѣмьже и павьлъ реⷱ
ѥда къто блѹдьникъ. и
сквьрнавъ акꙑ исавъ. прѣ-
обидѣша иосифа братиꙗ.
нъ прѣобидѣша и ͞ба. прѣо-
бидѣша и иꙁдраилити мо-
сѣꙗ. нъ тѹ же и ͞ба прѣоби-
дѣша. такоже и илиини
͞снове прѣобидѧахѹ люди.
да и ͞ба прѣобидѧахѹ. ви-
169б
жь же отъ сѹпротивьнааго
събꙑтиꙗ. авраамъ мило-
ва ͞снови да и ͞ба послѹша и
ꙗвлѧѥть послѹшаниѥ ѥ-
мѹ. бꙑвъшеѥ о исацѣ и о
инои вьсеи добротѣ ѥго. па-
кꙑ же авель кротъкъ бѣаше
къ братѹ. тѣмьже и къ ͞бѹ
͞блгоьстивъ бѣаше. да не
прѣобидимъ дрѹгъ дрѹга.
да не навꙑкнемъ и ͞ба прѣоби-
дѣвати. ьтѣмъ дрѹгъ дрѹ-
га. да навꙑкнемъ и ͞ба исти.
ꙗрꙑи бо на ͞лкꙑ. и на ͞ба ꙗръ
бꙑваѥть. а ͞бъ ѿ таковааго
лице своѥ ѿвращаѥть всьгда.
ѥгда бо ꙁлатолюбиѥ ти бе-
ꙁѹмиѥ накѹпь съниде-
ть сѧ. то кꙑи ѹже нестатъ-
къ бѹдеть не съвьршенъ на
погꙑбѣль. вьсе бо добро бѹ-
деть истьлѣньно. и много
бьрниѥ грѣховьноѥ припло-
веть. а беꙁ благодѣти. како
бо ꙁлатолюбьць ͞блгодѣть-
нъ хощеть бꙑти. къ комѹ
ли можеть ͞блгодѣть имѣ-
ти. нъ никокомѹже. нъ
всѧ ͞лкꙑ врагꙑ имать ѿ
вьсѣхъ бо хощеть отѧти.
аще бо ѥмѹ вьсе имѣни-
ѥ иꙁдаси. то ни ѥдиноꙗ
же не хощеть ти ͞блгодѣти
сътворити. нъ и гнѣваѥ-
ть сѧ. имьже нѣси имѣлъ
вѧщьша нѣьсо. да нѣси
169в
ѥго створилъ многѹ госпо-
дина. аще бо и вьсеи вселенѣ-
и створиши и ͞влдкѹ. то инъ
творить ти ͞блгодѣти. мьнї-
ть бо сѧ акꙑ ниьтоже въꙁь-
мъ. несꙑта бо ѥсть похоть
ꙁьли ѥго. такꙑ бо сѹть и въ
ꙗꙁѧхъ болѣꙁни. акꙑ огнь-
мь жьгомꙑ не могѹть сѧ
насꙑтити водꙑ. нъ присно
жажють. такоже и ѡ имѣ-
нии бѣсѧи сѧ. николиже не
можеть похоти си насꙑти-
ти. акꙑ и тъ не напиꙗ сѧ нї-
колиже водꙑ. тако и сь не на-
ѥмлеть сѧ николиже имѣ-
ниꙗ. нъ колико любо да и-
стъщиши сѧ. то не творить
ти ͞блгодѣти. томѹ бо бꙑ
хотѣлъ тъию. да ѥмѹ бꙑ
къто далъ ѥликѹже хоще-
ть. нъ того не можеть никъ-
тоже насꙑтити. не бо ѥ мѣ-
рꙑ томѹ ѥликоже тъ хоще-
ть. да тѣмь не можеть нико-
мѹже ͞блга творити. нѣсТь
бо ниьсоже тако беꙁ благо-
дѣти. ꙗкоже ꙁлатолюбць.
и никтоже ... поива-
и не раꙁѹмѣ ...
бѧи въꙁьмати ...
вселенѣи ѥсть врагъ. ... а-
ѥть сѧ ѥлмаже сѹть ͞лвци
нъ хотѣлъ бꙑ да бꙑ ѥмѹ вь-
се пѹстꙑни. да бꙑ самъ вь-
сѣхъ имѣлъ имѣниѥ. и мъ-
169г
ного си помꙑшлѧѥ. аще бо бꙑ
дѣѥть въ градѣ трѹсъ бꙑлъ.
ти да бꙑ вьсѧ подавилъ. а аꙁъ
бꙑхъ ѥдинъ осталъ. да бꙑ-
хъ вьсѣхъ имѣниѥ въꙁѧлъ.
или да бꙑ гладъ пришьдъ вь-
сѧ погѹбилъ. раꙁвѣ ꙁлата
или потопъ да бꙑ нашьлъ та-
ко тьмами помꙑшлѧѥть.
а добра ниьсоже. нъ трѹсꙑ
и трѣсканиꙗ. и рати и пагꙋ-
бꙑ. и о вьсѣмъ тацѣмь мо-
лить сѧ да бꙑ бꙑло. нъ повѣ-
жь ми грѣшьние и окань-
не. и вьсѧкого сѣми на рабо-
тьнѣи. нъ аще бꙑ вьсь ꙁла-
тъ. то гонеꙁлъ ли тꙑ бꙑ
глада того. истьлѣнꙑи бе-
ꙁѹмьлю. аще бꙑ потопъ вь-
селенѣи. то гонеꙁлъ ли тꙑ
бꙑ пагѹбьнꙑꙗ тоꙗ лихо-
ти. не сѹщемъ бо ͞лкомъ
по ꙁемли. то не бꙑ ли ти
и жиꙁнь сѧ не състоꙗла. нъ
рьцѣмъ ѹже да вьси иꙁгꙑ-
бнѹть сѹщии по мирѹ
семѹ ͞лци. таже да бꙑ
тѣхъ ꙁлато и срѣбро. само-
хотию къ тебѣ пришьло. нъ
не мощьна и ѹродьна раꙁ-
мꙑшлѧѥмъ вьсѧ сѹщаꙗ.
ꙁлато и срѣбро и риꙁꙑ свиль-
нꙑ. поꙁлащенꙑ. ти вьсе то
да бꙑ въ твои рѹцѣ пришь-
ло. да кꙑи ли ти бꙑ въ томь
ѹспѣхъ бꙑлъ. то не тако лї
170а
тѧ бꙑ пае съмьрть въꙁѧла.
не сѹщемъ хлѣбаремѣ. ни
сѹщемъ дѣлателемъ. нъ
ꙁвѣрьмъ живѹщемъ. и тѣ-
ломъ ꙁапалѧющемъ ͞дшю тї.
и нꙑне бо ти бѣси дьржать ю.
и тъгда и въ бѣсъ тѧ бꙑша
въвели. и погѹбили тѧ бꙑ-
ша. нъ хотѣлъ бꙑ рее да бꙑ-
ша бꙑли и покрѹтари и раТа-
и. нъ да не бꙑша ꙗли твоѥ-
го. да ти бꙑ неѹ бꙑло ни
мало. тако ти и несꙑтаꙗ
та похоть. нъ ьто ѥго смѣ-
шьнѣѥ. вижь бо како ти не-
довѣдѣниꙗ вещьмъ хоще-
ть. да бꙑ имѣлъ многꙑ
работьникꙑ. нъ болить тѣ-
мь. понеже ꙗдѧть ѹ него. а-
кꙑ охѹжають бо ѥмѹ имѣ-
ниѥ. нъ хощеть да бꙑша бꙑ-
ли камѧни ͞лци. да вълнꙑ
и бѹрѧ и вѣтрꙑ. и ьрнѧвꙑ
и многꙑ мѧтежа въ ͞дши свⷪ-
ѥи имать. присно бо альна
ѥсть и жадьна. да повѣжь
ми сицего ли не оплаемъ.
иже николиже не насꙑща-
ѥть сѧ. нъ присно хощеть и
пае на вѧщьшеѥ пропина-
ѥть сѧ. нъ вѣсть имѣниꙗ
множьства толика. ѥже мⷪ-
жеть ѹтробѹ несꙑтѹю
насꙑтити. да не стꙑдимъ
ли сѧ тѣмь. ѥлмаже о имѣ-
нии тако бѣсѧть сѧ дрѹꙁи-
Приписка: а мꙑ о ͞бꙁѣ не покажемъ любовнꙑꙗ ьсти
170б
и. а мꙑ о боꙁѣ не покажемъ
любъвьнꙑꙗ ьсти. нъ и срѣ-
бра нꙑ бещьстьнѣи ѥсть ͞бъ.
небонъ срѣбра дѣлѧ. и бъдѣ-
ниꙗ и ѿхожениꙗ творимъ
и бѣдꙑ ꙁа собитꙑꙗ. и нена-
висти. ти вьсе то подъѥмлю-
ть ͞лци. а мꙑ ͞ба дѣлѧ. ни
тънька словеси приꙗти хо-
щемъ. ни гнѣва подъꙗти
нъ аще и комѹ. ѿ обимꙑи-
хъ помощи бꙑ. то власте-
льска гнѣва боꙗще сѧ и бѣ-
дъ. ти прѣдаѥмъ обидима-
аго. а и вѣдѹще приꙗти мь-
ꙁдѹ ѿ ͞ба. въ помагании
братьни. нъ погѹблѧѥмъ
ю имьже не хощемъ по нихъ
въ ненависть вълѣсти. ни
въ гнѣвъ. ѥгда бо любими
ѥсмъ ͞ба дѣлѧ. то и мꙑ ѥмѹ
дължьни ѥсмъ о ьсти. ѥгда
ли ненавидими ѥсмъ ѥго дѣ-
лѧ. то тъ намъ дължьнъ ѥсть
мьꙁдою. ꙁлатолюбьци бо лю-
бѧщии имѣниѥ. и не вѣдѧ-
ть мѣрꙑ любъве тои. а мꙑ
аще и мало ьто створимъ.
то акꙑ вьсе сѧ створьше мьни-
мъ. нъ ꙗкоже они ꙁлато лю-
бѧть. то мꙑ и тако ͞ба не лю-
бимъ. ни хѹжьшею того а-
стию. ꙗꙁѧ бо вѹлемиꙗ на-
рицаѥть сѧ ѿ враь. ѥгда къ-
то ꙗдꙑ ти не можеть сѧ на-
сꙑтити. а о ͞дши ли не опла-
170в
емъ. тъ же бо се ѥ врѣдъ. вѹле-
миꙗ бо ͞дшвнаꙗ нарицаѥть
сѧ ꙁлатолюбиѥ. ꙗже не напъ-
лнѧѥть сѧ многааго. и нико-
лиже не насꙑщаѥть сѧ нъ при-
сно вѧщьшю хощеть. велико
бо имъ ѥсть потѧꙁаниѥ ѡ
ꙁлатѣ. толма бѣсѧщем сѧ
многъ же и намъ ꙁаꙁорь не-
истовѧщемъ сѧ тако о боꙁѣ.
ꙁемлѧ бо ѥсть ꙁлатокопа-
ѥма. да ѥликѹ же они да-
ють ьсть ꙁемли. толико-
же мꙑ не даѥмъ ͞влдцѣ вь-
сѣхъ. нъ ꙁьрѧщиихъ неисТо-
вьства ѹстꙑдимъ сѧ. сьде
бо съ поспѣхъмь ͞лци. мно-
гꙑ прѣобидѧть прикѹпа
дѣлѧ. и не вѣдѹще раꙁбога-
тѣють ли. и мноꙁи посредѣ
надѣжа ͞дша свою испѹсТи-
ша. и отидоша сего свѣта
беꙁ ѹма трѹдивъше сѧ.
мꙑ же вѣдѹще ꙗко полѹ-
ити нꙑ ѥсть желаѥмаꙗ
нами. аще ѥго любимъ ꙗ-
коже ѥ лѣпо любити и. нъ и
хѹдѣ ѥго не любимъ. нъ вь-
се иꙁмраꙁили ѥсмъ. и къ
͞бѹ любъве и къ братии. нѣ-
сть бо нѣсть льꙁѣ мѹжю лю-
бъве не вѣдѹще имѣти ь-
со доблѧ. или мꙑсль множь-
ства съвьршенѹ добле ѿ вь-
сего ꙁъла. нѣсть ниьже ѡ-
снованиѥ вьсѣмъ ͞блгꙑи-
170г
мъ ꙗꙁве любъве. рее бо ͞хсъ
отъ сего поꙁнають вꙑ вьси
ꙗко мои ѹеници ѥсте. а-
ще любите дрѹгъ дрѹга.
и пакꙑ. о семь рее ꙁаконъ и
пррⷪци. ꙗкоже бо ѡгнь въ ть-
рниѥ въпадъ. пае потрѣбь-
лѧѥть. такоже и любъвьна-
ꙗ теплота. идеже аще въпа-
деть вьсе погѹбить ꙁъло и
ꙁемлю истѹ на приꙗти-
ѥ семень готовить. идеже
бо ѥсть любꙑ тѹ все погѹ-
блѧѥть сѧ ꙁълоѥ. нѣсть бо
тѹ ꙁлатолюбиꙗ. ѥже ѥсть
корень ꙁълꙑихъ. нѣсть вели-
аниꙗ. како бо сѧ къто хоще-
ть на своꙗ дрѹгꙑ велиати.
да ниьтоже тако творить
съмѣрено ꙗкоже любꙑ. небо-
нъ акꙑ раби дрѹгомъ слѹ-
жаще. тоже не срамлѧѥмъ
сѧ. бъ бл͞годѣть къ нимъ има-
мъ о работании томь. и имѣ-
ниꙗ имъ не щадимъ. а и тѣ-
леси дрѹгоици. и прѣже бо
сѹть дрѹꙁии ꙁа дрѹгꙑ бѣ-
дꙑ подъимали. не бо тѹ ѥ-
сть ꙁависти ни ꙁлословиꙗ.
идеже приснаꙗ любꙑ тѹ вь-
се кротъко. которꙑ бо и напра-
сньства. нѣсть ни слѣда ꙁна-
ти нъ вьсе ѥсть мира пълно.
ꙁаконѹ бо съвьршениѥ лю-
бꙑ. нѣсть ниьтоже беꙁ лѣ-
потꙑ. вьсѧ бо ꙁълаꙗ раꙁарѧ-
171а
ють сѧ. любъви сѹщи съвьрше-
нѣ. Пае же женꙑ да послѹша-
ють сего. пае же тѣхъ дѣлѧ ͞гла-
хъ ꙗже вътороѥ посагають. и
ложе истьлѣвають ѹмьръша-
аго. не бо ѿрицаю въторааго
брака. ни сквьрньна сѹща на-
рию ѥго. не бо ми дасть павлъ.
ѹꙁдѹ вълагаѥть ми въ ѹ-
ста рекꙑ къ женамъ. аще и по-
сагнеть то не съгрѣшаѥть
ниьсоже. блаженѣиши же
ѥсть аще тако прѣбѹдеть
мноꙁѣмь бо се оного ѹне ѥсТь.
по ьто. не многа ли дѣлѧ.
не сътьрпѣша бо мноꙁи въ-
довьства. нъ въ напасти въ-
падоша. не бо раꙁѹмѣша ь-
то ѥ въдовьство. не бо то ѥ въ-
довьство. ѥже не посагати въ-
тороѥ. ꙗкоже ни то ѥ дѣвьсТво
ѥже неискѹсьнѣ бꙑти бра-
кѹ. то како. не добрѣѥ ли сѣ-
дѣниѥ. иже ѥдиньствова-
ти и прилежати ͞млтвахъ.
ѥже питаниꙗ праꙁдьнѣ бꙑ-
ти. и лихꙑꙗ ꙗди. питаю-
щиꙗ бо сѧ рее въдова жи-
ва ѹмьрла ѥсть. аще бо хо-
щи въдова сѹщи то же кꙑ-
ьѥ имѣти. и тѹ же красꙋ.
и ѡнѹ же одежю юже при мꙋ-
жи живѣ имѣ. то ѹне ти ѥсть
посагнѹти. не бо ѥсть съвъ-
кѹплениѥ ꙁъло. тꙑ же не
сѹща ѥго ꙁъло не сътвори-
171б
ши. тѣмь съвратиша сѧ въ
слѣдъ сотонꙑ. понеже не ра-
ꙁѹмѣша въдовьствовати
добрѣ. нъ хощи ли раꙁѹмѣ-
ти ьто ѥ въдовьства ьсть.
то послѹшаи павьла ͞глща
аще ѥ страньнꙑꙗ приима-
ла. или ада въскърмила.
аще ѥ ͞стꙑимъ ноꙁѣ ѹмꙑ-
ла. аще скьрбьнꙑимъ ѹтѣ-
хѹ створила. аще вьсемѹ
благѹ дѣлѹ послѣдовала.
ѥгда желити мѹжю ѹмь-
ръшю. ти ѥси одѣна многꙑ-
имь богатьствъмь. аще не
можеши тьрпѣти въдовь-
ства. прѣложи богатьство
на ͞нбо. да ти бѹдеть льгъко въ-
довьства брѣмѧ. аще ли ре-
еши дѣти имамъ. отьа
прѣимьникꙑ. раꙁдѣли
имѣниѥ ѥликоже имъ до-
вълѣть. а свою асть прѣло-
жи тамо. кажи и дѣти да
бѹдѹть подативꙑ. ти ка-
ко аще припловеть рекъши
сѣмиꙗ множьство. или и-
мѣниꙗ множьство ꙁла-
то и срѣбро. то како мощьна
бѹдѹ на съблюдениѥ то-
мѹ. а не имѣющи мѹжь-
нѧ ꙁастѹпа. винатъ ѥ тъ-
ию и иꙁвѣтъ хѹдъ. ꙗвѣ
бо то ѥ вьсѧьскꙑ. аще бо
не жалиши си имѣниꙗ. то
ни готовааго брѣжеши.
171в
нъ обльгъи си брѣмѧ. тѧ-
жьаѥ бо то ѥ пае. ѥже съ-
бьрати много имѣниѥ.
нѣсть бо льꙁѣ нѣсть. домꙋ
͞млстию ѡснованѹ сѹщꙋ.
ти приꙗти ьто люто. нъ а-
ще и приимемъ въ кратъ-
цѣ. то въ ͞блго нꙑ съвьрши-
ть сѧ. да се пае въ щита мѣ-
сто и копиꙗ бѹдеть нꙑ вь-
семѹ домѹ нашемѹ слꙑ-
ши бо ьто ти рее диꙗвъ-
лъ. ѡ иовѣ. не тꙑ ли ѥси ѡ-
градилъ ѥмѹ ѹтрьнѧꙗ
и вънѣшьнѧꙗ. по ьто нъ
слꙑши иѡвꙗ ͞глюща. око
бѣхъ слѣпꙑимъ рее. и но-
га хромꙑимъ. ͞оць сирота-
мъ. не ѿлѹаи бо сѧ ѿ тѹ-
ждихъ напастии. то ни въ
своихъ николиже подъиме-
ть ꙁъла. ꙗкоже бо въ тѣлѣ
рѹка ѥгда нога гниѥть.
то аще съ нею рѹка не по-
стражеть и стрѹпꙑ ои-
щаѥть. и бꙑлиѥ прилага-
ѥть. и омꙑѥть гнои. то са-
ма тоже подъиметь. врѣ-
дѹ бо стелющю сѧ ѿтѹдꙋ.
и на тѹ придеть. и ѹже не
бѹдеть ѥи слѹжьбѣ рѣь
нъ о своѥи враьбѣ. ти ка-
ко бꙑ гонеꙁнѹти. тако-
же и сьде. иже не хощеть сТра-
сти приимати съ онѣми.
то самъ имать болѣти. ѡ-
171г
градилъ ѥси ѥмѹ ѹтрьнѧ-
ꙗ. и вънѣшьнѧꙗ. ставъ же
крѣпѣ иѡвъ. сътьрпѣ ꙁѣло.
нъ ꙁъло ѥго многѹ добрѹ
бꙑ вина. сѹгѹбо имѣниѥ
и мьꙁда больши. множаи-
ши же правьда. и свѣтьли да-
рове. свѣтьлѣиши же вѣнь-
ци. и дѹховьнаꙗ и житииска-
ꙗ въꙁдрастоша. погѹби дѣ-
ти. и пакꙑ приꙗ дѣти. не
тꙑ же нъ и нꙑ въ тѣхъ мѣс-
сто. нъ и онѣхъ надѣꙗше
на въстаниѥ видѣти. аще
бо бꙑ тꙑ же въставилъ ѥмꙋ
͞бъ. то ѡхѹдило сѧ бꙑ ѥмѹ
исло. нꙑне же ѥмѹ инꙑ
далъ онѣхъ мѣсто. и онꙑ на
въстании прѣди постави-
ть. се же ѥмѹ вьсе бꙑсть и-
мьже готовъ бѣаше на ми-
лость. ѥже и мꙑ створимъ
да тоже полѹимъ. ͞блго-
дѣтию и ͞лколюбиѥмь ͞га
нашего ͞іс ͞хса. съ нимьже ͞оцю
кѹпьно. съ ͞стꙑимь ͞дхмь
слава ьсть дьржава нꙑне <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. своⷡ. ѥже не ѿаꙗ-
ти сѧ ѡ грѣсѣхъ. и ѥже не ве-
лиати сѧ о стоꙗнии. и о по-
даꙗнии нищимъ. и о срѣбро-
любии. ͞ги ͞блгви <
Да не велиаѥши сѧ о стоꙗ-
нии. нъ да блюдеши сѧ ѿпа-
дении. аще бо сѧ и павлъ
боитъ падениꙗ а крѣ-
172а
плии сꙑ вьсѣхъ. то велми па-
е намъ достоить боꙗти сѧ.
рее бо апⷭлъ. тѣмьже мьнѧ-
и сѧ стоꙗти да блюдеть сѧ.
да сѧ не падеть. мꙑ же не мо-
жемъ и сего рещи. вьсѣмъ нꙑ
до коньца падъшемъ. и по-
стьланомъ и посредѣ лежа-
щемъ. да къ комѹ рекѹ се къ
грѧꙁѧщемѹ ли въ грѣсѣхъ.
нъ лежить великъмь паде-
ниѥмь падъ сѧ. къ блѹдь-
никѹ ли нъ повьрженъ ѥсТь
посредѣ. къ пиꙗници ли
нъ и тъ лежить. тоже и не вѣ-
сть ꙗко лежить. тѣмьже
нѣсть врѣмене словеси сего
рещи. нъ оного прⷪрьскаго
имьже къ жидомъ ͞глааше.
ѥда падꙑи сѧ не въстанеть.
вьси бо болѧть нъ въстати
не хотѧть. тѣмьже и бѣже-
ниѥ наше ѥсть ѥже не пада-
ти сѧ. нъ ꙁа лежащиихъ да
бꙑша могли въстати въста-
нѣмъ ѹбо понѣ поꙁдѣ нѣ-
къгда. въстанѣмъ въꙁлюбле-
нии. въстанѣмъ и станѣмъ
крѣпѣ. доколѣ лежимъ доко-
лѣ ли пиꙗни ѥсмъ. многъ-
мь похотѣниѥмь житиꙗ
сего ѹпивъше сѧ. годъ бо ѥсТь
нꙑне рещи. къ комѹ въꙁ͞глю
или къ комѹ ꙁавѣщаю та-
цѣмъ сѹщемъ противѹ са-
момѹ ѹению. ѿ добрꙑ-
172б
ꙗ дѣтели оглъхъшемъ. и мъ-
нога ꙁъла тѣмъ испълнь-
шемъ сѧ. да аще бꙑ како на-
гꙑ ͞дша видѣти. то ꙗко-
же сеи въ воихъ сѣю минꙋ-
въшю. овꙑ мьртвꙑ видѣ-
ти ѥсть. овꙑ ꙗꙁвьнꙑ. та-
ко ти и въ ͞црквахъ бꙑхо-
мъ сѧ видѣли. тѣмьже ми-
лъ сѧ дѣю и молю сѧ вамъ.
да рѹкѹ простьремъ дрѹ-
гъ дрѹгѹ. и въстанемъ
и аꙁъ бо ѿ ꙗꙁвьнꙑихъ ѥ-
смь. и трѣбѹю прилага-
ющааго бꙑлиѥ. нъ не ѿ-
аите сѧ того дѣлѧ. аще бо
и лютꙑ сѹть ꙗꙁвꙑ. нъ не
сѹть беꙁъ исцѣлениꙗ. та-
къ бо ѥсть нашь враь. нъ
тъию ѡютимъ врѣдъ.
аще бо и въ самѹ придемъ
ꙁълобꙑ то многꙑ намъ
͞бъ пѹти покаꙁаѥть ͞спсе-
ниꙗ. аще бо ѥ сѹсѣдѹ ѡ-
ставити гнѣвъ то ѿпѹ-
стѧть ти сѧ съгрѣшениꙗ
своꙗ. аще бо ѿпѹстите ре-
е ͞лкомъ. то ѿпѹстить
вамъ и ͞оць ͞нбсьнꙑи. аще
ли ͞млстꙑню створиши
то ѿпѹстить ти грѣхꙑ
беꙁакониꙗ бо рее своꙗ ми-
лостꙑнѧми иꙁбави. аще
бо съ прилежаниѥмь помо-
лиши сѧ. то насладиши
сѧ ѿпѹщениꙗ. се же ѹка-
172в
ꙁаѥть она въдовица обломи-
въшиꙗ лютааго сѹдию прї-
лежаниѥмь ͞млтвъ. аще бо по-
хѹлиши своꙗ грѣхꙑ то ѡбрѧ-
щеши ѹтѣхѹ. ͞гли бо тꙑ пь-
рвѣѥ грѣхꙑ своꙗ да оправь-
диши сѧ. аще бо и посѣтѹѥ-
ши ихъ дѣлѧ то и то бꙑлиѥ
велико бꙑваѥть. видѣхъ
бо рее ꙗко пеальнъ бꙑсть.
и поиде дрѧхлъ и исцѣлихъ
пѹти ѥго. аще ли и нѣьто
ꙁѣло подъимъ. ти сътьрпи-
ши крѣпѣ то вьсего ꙁъла съ-
вълкълъ сѧ ѥси. Се же бо и
къ богатѹмѹ авраамъ
͞глааше. ꙗко въсприꙗ ла-
ꙁорь ꙁълаꙗ своꙗ да сьде ѹ-
тѣшаѥть сѧ. аще бо и въдо-
вицю помилѹѥши то и-
ꙁмꙑють ти сѧ грѣси. сѹдї-
те бо рее сиротѣ и оправьда-
ите въдовицю. и придѣте
и съпьримъ сѧ ͞глеть ͞гь. и а-
ще бѹдѹть грѣси ваши ꙗ-
ко брощь. то ꙗко снѣгъ омꙑ-
ю ꙗ. не дасть бо ни дьгнꙑ
ꙁнати ѿ ꙗꙁвꙑ. нъ аще и
въ онѹ глѹбинѹ ꙁълобꙑ
доидемъ. въ нюже въпаде
сѧ иждивꙑи все ͞ое. и рожь-
ца грꙑꙁꙑ. ти да сѧ покаѥмъ
то вельми ͞спсемъ сѧ. аще
бо и тьмою талантъ дъл-
жьни ѥсмъ. ти придемъ
и гнѣва не въспомѧнемъ
172г
братьнѧ то все ѿпѹстить
сѧ намъ. аще бо и ꙁаблѹди-
мъ онамо аможе бѣ и овь-
а оно ꙁаблѹдило. то ѿкꙋ-
дѹ нꙑ въꙁвратить нъ тъ-
ию мꙑ въсхощиимъ въꙁлю-
блении. небонъ ͞лколюбь-
ць ѥсть ͞бъ. да того ради и до-
въльнъ бꙑвааше прилежа-
ниѥмь тъию. дължьнꙑ-
и тьмѹ талантъ и ижди-
вꙑи ͞ое имѣниѥ. въꙁвра-
щениѥмь ѥдинѣмь полѹ-
и. ѡ овьати ѥже хотѣтї
понесенѹ бꙑти. да помꙑ-
сливъше ѹбо велиьство ло-
вѣколюбиꙗ ѥго. ти въ вьсѧ
мѣста ͞млстива створимъ
ѥго себе. ти варимъ лице ѥ-
го исповѣданиѥмь. да не
ѿшьдъше ѿсѹдѹ бес пока-
ꙗниꙗ послѣдьнюю мѹкꙋ
приимемъ. аще бо въ нꙑ-
нешьниимъ семь житии.
понѣ мало тъщаниѥ пока-
жемъ то много приобрѧ-
щемъ. аще ли акꙑ богатꙑ-
и онъ творѧаше плаа сѧ и
рꙑдаꙗ. нъ ѹже беꙁ ѹма
понеже врѣмѧ прѣꙁьрѣвъ по-
гѹби. въ неже достоꙗше вь-
се добро творити. не же тꙑ ѥ-
динъ. нъ и ини мноꙁи бога-
тии такоже. имѣниѥ берꙋ-
щии. а о ͞дши не брѣгѹще и-
мъже сѧ аꙁъ южю ꙁѣло. ви-
173а
жю бо ͞ба вѣдѧща ꙁѣло и асто.
а онѣхъ отвьрнь живѹще а-
кꙑ ратьници бо ѥи сѹть.
такоже не трѣбѹюще о сво-
ѥи ͞дши. нъ да не играимъ
ѹже въꙁлюблении. нѥ игра-
имъ. и не моꙁѣмъ сами се-
бе не брѣщи а ͞бѹ хотѧщю по-
миловати нꙑ. мꙑ же пае
тоꙗ ͞млсти имѣниѥ мно-
го ѹимъ. аще же нꙑ бꙑ
кто пристѹпилъ. ти реклъ
хѹлѧ нѣкого ꙗкоже оньсї-
ца осѹженъ ѥсть на съмь-
рть. ти бꙑ ѥмѹ льꙁѣ иꙁбꙑ-
ти съмьрти тоꙗ имѣниѥ-
мь. и ѹнилъ бꙑ пае ѹмре-
ти неже своѥ ьто въдати.
то бꙑ ли реклъ достоина и
сѹща ͞млсти. да тоже и на-
мъ о собѣ лѣпо ѥсть помꙑ-
шлѧти. себонъ и мꙑ тоже
творимъ о ͞спсении наше-
мь не брѣгѹще а имѣни-
ѥ щадѧще. да како ѹбо помⷪ-
лиши сѧ ͞бѹ да тѧ пощадить
а самъ себе не щадѧ. и имѣнї-
ѥ пае ͞дша своѥꙗ любѧ. тѣмь-
же и ꙁѣло сѧ южю. колико
отравлениѥ лежить въ имѣ-
нии. нъ въ ͞дшахъ бо льстимꙑ-
ихъ. сѹть бо сѹть рѹгающи-
и сѧ ꙁѣло оарованиѥмь си-
мь. ьто бо ѥсть мощьно въ
нихъ ѥже нꙑ можеть ѹа-
ровати. то нѣ ли беꙁдѹшьна
173б
вещь си. то нѣ ли врѣменьна. то
нѣ ли ѹже невѣрьно събьрани-
ѥ ихъ. то нѣ ли пълно страха
и бѣдꙑ. ѹбииства и вражь-
дꙑ. и ненависти. не ѹнꙑни-
ꙗ ли и ꙁълобꙑ мъногꙑ. не ꙁе-
млѧ ли и попелъ. то ьто се толи-
ко неистовьство. ьто ли не-
дѹгъ сь. да не достоить ихъ
тъию рее хѹлити болѧ-
щиихъ тѣмь. нъ и расꙑ-
повати хотѣниѥ ихъ. да ѹ-
же не понеже раимоѥ обрѣ-
тохомъ. рекѹ же лихоимѣ-
ниѥ. то воле ти покажю.
како ти раимоѥ то нена-
видить тебе. и ѿвращаѥть
сѧ тебе. како ти орѹжиѥ ѡ-
стрить на тѧ. колико ти ꙗ-
мъ ископоваѥть. колико ти
лѧеть сѣтии. колико ти брѣ-
гъ подъкопаваꙗ готовить.
да понѣ та расмотрь ѹгаси
си раимоѥ. поемѹ ѥсть
се вьсе видѣти. пѹтьми. ра-
тьми. моремь. сѹдищи.
небонъ и пѹинѹ морьскꙋ-
ю. кърви напълнило ѥ мъ-
ногашьдꙑ и бе ꙁакона. и о-
рѹжиѥ оьрвлѧѥть. и на вь-
сѹ пагѹбѹ поѹщаѥть. и
сьрдоболѧ творить неꙁнати.
и ͞сна на ͞оца въставлѧѥть.
и на матери. и вьсе ꙁъло жи-
ꙁни сеꙗ вънесе. тѣмьже и
корѧ ꙗ павьлъ нариеть.
173в
любѧщаꙗ то. ниимьже лꙋ-
ьше сѹть рее дѣлающи-
ихъ ꙁемлю рѹдьнѹю. ꙗ-
коже бо и они въ тьмьницї
ꙁатворени сѹть. и въ тьмѣ
трѹжають сѧ беꙁъ ѹспѣ-
ха. такоже и сии. въ ꙗма-
хъ срѣбролюбиꙗ сѹть въ-
копали. никомѹже ихъ
не нѹдѧщю. нъ сами воле-
ю на сѧ мѹкѹ въꙁлагаю-
ще. и сами сѧ вѧжюще нера-
ꙁдрѣшимо. осѹжении
же они поне веерѹ при-
шьдъшю испѹщени бѹ-
дѹть ѿ дѣла. а сии и въ
нощи и въ ͞дне копають ꙁъ-
лѹю рѹдѹ на ͞срдциихъ
свѡихъ. онѣмъ бо мѣра
ѥсть ѹставлена тѧжька-
аго того дѣла. а сии мѣрꙑ
не вѣдѧть. ꙗе бо раскопа-
вають тае больша стрⷭти
жажють. они же не по воли
а сии по воли. лютостьми бо
недѹга того иꙁбꙑти не мо-
гѹть. ꙗкоже и свиниѥ въ
калѣ валѧють сѧ. тако и си-
и въ смрадѣ срѣбролюбиꙗ
калѧюще сѧ радѹють сѧ.
а люще стража осѹженꙑхъ
онѣхъ. послѹшаи бо о онѣ-
хъ ти тъгда ѹвѣси о сихъ.
͞глють бо ꙁлатѣи тои ꙁемлї
бьрлогъ и ꙗꙁвинꙑ имать
въ тьмьнꙑихъ тѣхъ пеще-
173г
рахъ. да тѹ ꙁълодѣи тъ осѹ-
женꙑи. нъ въ томь неосла-
бимѣмь трѹдѣ свѣщю въжь-
гъ и мотꙑкѹ въꙁьмъ ти
тако вълаꙁить ѹтрь и тꙑ-
къвицю носить и масло въ
неи. да прикаплеть свѣти-
льнице ꙁанеже тьма бе свѣ-
та ѥсть тѹ и въ нощи и
въ дьне. таже ѹже ѥгда
врѣмѧ ꙁоветь и на окань-
нѹю тѹ ꙗдь. не бо ѡнъ съ-
вѣсть врѣмене. хранѧ иже
съвѧꙁьнѧ тꙑ. горѣ ѹдари-
ть вельми въ пещерѹ. да тꙋ-
тьньнꙑимь тѣмь гласъ-
мь повѣсть. дѣлающиимъ
тѹ подъ коньць идѹща-
аго дьне. Воле не ѹжасосТе
ли сѧ си словеса слꙑшавъше.
нъ видимъ ѹже аще не лю-
ще того стражють срѣбро-
любьци. небонъ и сии. тѧ-
же хранѧщааго съвѧꙁьнѧ
срѣбро хранѧть. и толма тѧ-
же ꙗкоже и съ тѣлъмь ͞дшю
ихъ вѧжеть. и тьма си оно-
ꙗ страшьнѣиши ѥсть. нѣ-
сть бо видима. нъ иꙁъѹ-
три ражающи сѧ. да ꙗможе
колижьдо идѹть тамо же
ꙗ съ собою носать. ѹгасло
бо ихъ ѥсть ͞дшьноѥ око. тѣ-
мьже пае вьсѣхъ ѹкори
ꙗ ͞хсъ ͞глѧ. аще ѹбо свѣтъ и-
же въ тебѣ тьма ѥсть. то ть-
174а
ма колика. нъ они понѣ свѣ-
тильникъ имѹть свьтѧ-
щь сѧ. а сии тоꙗ ꙁарѧ лиси
сѹть. тѣмьже и по вьсѧ дь-
ни въ многꙑꙗ мꙑсли въ-
падають сѧ. осѹжении же
они нощи дошьдъши ѿдъ-
хнѹть. а сии николиже не
поивають трѹжаще сѧ.
нъ помꙑслимъ о ͞дни оно-
мь страшьнѣмь. въ ньже
така ѹжасть сътворить
сѧ. ꙗкоже и самѣмъ ѹжа-
снѹти сѧ бесплътьнꙑмъ
силамъ. силꙑ бо рее ͞нбснꙑ-
ꙗ въсколѣблють сѧ. тъгда
бо ѿвьрꙁеть сѧ вьсе ͞нбо и лꙋ-
каꙗ ѥго врата ѿвьрꙁають
сѧ. съходить бо ѥдиноадꙑ-
и ͞снъ ͞бжии. и не дъвѣма на
дьсѧтьма ни сътѹ ͞лкъ съ-
ꙁада и съпрѣда идѹщемъ
ѥго. нъ тꙑсѹщамъ и ть-
мамъ ͞англъ. хѣровимомъ
и сѣрафимомъ. и дрѹгꙑ-
имъ силамъ. вьсѧ бо страха
испълнѧть сѧ и трепета. ꙁе-
мли въспромещемѣ бꙑвъ-
шиимъ ͞лкомъ ѿ адама
до того ͞дне. и ѿ ꙁемлѧ въ-
стающемъ. и въсхꙑщаѥ-
момъ вьсѣмъ. и самомѹ
съ толикою славою ꙗвлѧю-
щю сѧ ꙗкоже и ͞слнцю и лѹ-
нъ. и вьсѧкомѹ свѣтѹ по-
гꙑбнѹти ѿ ꙁарѧ свьтѧ-
174б
ща ѥмѹ. да коѥ слово ѹкаꙁа-
ти можеть ͞блгость тѹ
и свѣтьлость. и славѹ ѥго
нъ ѹхъ мънѣ ͞дше. небонъ
приходить ми велми въ-
ꙁдъхнѹти. помꙑшлѧю-
ще ѿ кацѣхъ сластии ѿпа-
дохомъ братиѥ. о колика
блаженьства ѹюжаѥмъ
сѧ. небонъ вьсѧкоꙗ дъбри
огньнꙑ люще ѥсть ѥже ѿ
толикꙑ славꙑ ѿпасти. и
люще многꙑихъ мѹкъ
ѥже покоꙗ оного лишити
сѧ. нъ обае о нꙑнешьнии-
хъ ѥдинае ꙁнаѥмъ и не
можемъ раꙁѹмѣти лѹ-
кавьства диꙗволѧ. иже
малꙑимь ѿѥмлеть ѿ на-
съ лѹкавьствъмь велика-
ꙗ. и даѥть калъ. да исхꙑти-
ть ꙁлато. пае же да исхꙑ-
тить ͞нбсьнаꙗ и покаꙁа-
ѥть нꙑ стѣнь. хотѧ нꙑ и-
ꙁвести иꙁъ истинꙑ. ꙗко
съньна видѣтиꙗ творить
то бо ѥсть нꙑнешьнеѥ ͞бга-
тьство. да въ бѹдѹщии
͞днь ѹбожаиша нꙑ ꙗви-
ть. нъ понѣ нѣкъгда въ-
спомѧнѹвъше сѧ въ бѹ-
дѹщаꙗ прѣстѹпимъ.
нѣсть бо како рещи. ꙗко не
раꙁѹмѣхомъ нꙑнешьнѧ-
го житиꙗ врѣменьна сѹ-
ща. а вещьмъ по вьсѧ дьни
174в
въпиющемъ пае трѹбꙑ
гласьнѣѥ. нꙑнешьнюю
хѹдость повѣдающе смѣ-
хѹ сѹщю и стѹдѹ. и бѣ-
дѣ и пропасти. нъ молю вꙑ
да ѹвѣсте добрѹю тѹ свобо-
дѹ. растьргнѣте ѹꙁꙑ о-
тъскоите ѿ сѣти. и не бѹ-
ди лежа ꙁлато въ клѣщахъ
вашихъ. нъ ѥже прѣмнога-
аго имѣниꙗ ѥсть ьстьнѣ-
ѥ. ͞млстꙑни и ͞лколюби-
ѥ да есть въ ꙁлата мѣсто ѹ
васъ. то бо дьрꙁновениѥ на-
мъ даѥть къ ͞бѹ. а оно мно-
гъ стѹдъ творить. ꙁѣло дꙑ-
хати на нꙑ диꙗвола твори-
ть. да по ьто въорѹжаѥшї
на сѧ диꙗвола. и крѣпъша
и твориши. въорѹжи си де-
сницю на нь. оходѧщемъ
бо намъ ѿсѹдѹ нѣсть
нꙑ имѣниꙗ съ собою ѿне-
сти. а и многашьдꙑ сьде сѹ-
ще не ѹдьржимъ ѥго. тѣ-
мьже тако богатѣимъ.
ꙗкоже не тъию сьде. нъ и
тамо да сѧ ꙗвимъ богати
имѹщии бо ꙁлато въ ͞дши
и сьде богатъ. и аще и съмь-
рть ѥмѹ приидеть. то ни-
кътоже ѿиметь сего бога-
тьства ѿ него. нъ отидеть
тако и тамо богатъ. тако-
во бо съкровище имѧше тавиѳа тѣ-
мьже не тъию хлѣвина
174г
проповѣдаше ю. нъ телеса въ-
довиць облааѥма и сльꙁꙑ
проливаѥмꙑ. тѣмьже ѥꙗ
и съмьрть побѣже. и живо-
тъ въꙁврати сѧ ѥи. тако и
мꙑ себѣ сътворимъ съкровї-
ще. такꙑ хлѣвинꙑ съꙁижⷣѣ-
мъ. тако бо и ͞ба съпоспѣшь-
ника имѣти имамь. и
мꙑ ѥмѹ поспѣшьници бꙋ-
демъ. онъ бо ѿ несѹщааго
ѹбогꙑꙗ въ сѹщеѥ приведе.
а тꙑ не даси погꙑбнѹти
имъ гладъмь и проею стра-
стию. ѹслѹжаимъ всѧко-
ꙗко. да томѹ ьто тъьно
ѥсть. тако и помощи и славѣ.
аще ли. ѥще нѣси ѹвѣдѣлъ.
колико красою ѹкрасилъ тѧ
ѥсть. повелѣвꙑи ти. ѹбожь-
ство исправити. то се помꙑ-
шлѧи въ себѣ. аще ти бꙑ то-
ликѹ власть далъ. ꙗко съ не-
бесе съпадаѥмъ ꙗ исправлѧ-
ти. то не бꙑ ли мьнѣлъ себе
нѣьто сѹща. нꙑне же тѧ
и больша ьсти съподобилъ.
ѥже ѥсть ͞бжствьнѣѥ ͞нбсъ.
то ти ѥ повелѣлъ исправи-
ти. не бо ѥсть тъьно ͞лкѹ
въ видимꙑихъ ниьтоже
͞бови. вьсѧ бо створи ѥго дѣ-
лѧ. небо и ꙁемлю и море. да
въ томь живꙑ веселить сѧ.
и даровъ придѹщиихъ на-
сладить сѧ. нъ обае вѣдѹ-
175а
ще то мꙑ. никакоже не при-
лежимъ ͞бжиꙗхъ ͞цркъвахъ.
нъ оставльше ꙗ небрѣгомꙑ.
ти собѣ великꙑꙗ домꙑ тⷪв-
римъ. тѣмьже тѹжи ѥсмъ
ѿ вьсѣхъ ͞блгꙑнь. и ꙁѣло ѹ-
богꙑихъ ѹбожаише. поне-
же сиꙗ домꙑ ѹкрашаѥмъ
ихъже не можемъ ѿсѹдѹ
ѿходѧще ѿнести. а онꙑ ѡ-
ставивъше имъже съ намї
прѣити ѥсть. небонъ расꙑ-
пана бꙑвъша телеса нищї-
ихъ. нъ вьсѧко въставити и-
мѹть. и приводѧ ꙗ тъгда. по-
хвалить прилежавъшаꙗ о ни-
хъ. и поюдить сѧ о нихъ. хотѧ-
ща бо ꙗ тъгда расѣсти сѧ. ѡ-
вꙑ гладъмь. овꙑ нагото-
ю и ꙁимою. и вьсѧцѣми ѡ-
браꙁꙑ въꙁдвигоша ꙗ. нъ о-
бае толицѣмъ хваламъ
прѣдилежащамъ. мѹди-
мъ ѥдинае. и о добрѣ[ѣ]мь
прилежании лѣнимъ сѧ. а
͞хсъ не имать къде обитати.
нъ обьходить. страньникъ
сꙑ и нагъ. и альнъ. а тꙑ се-
ла и банѧ. и сѣни прѣкрась-
нꙑꙗ. и полатꙑ ꙁиждеши.
беꙁ ѹма и въ пѹстошь. а ͞хсꙋ
не даси ни хѹдꙑ полатꙑ нъ
враномъ и стьркомъ. глава-
тица ѹкрашаѥши. да ьто
люе такого неистовьства
ѥсть. небонъ то ѥсть бѣше-
175б
ниѥ послѣдьнеѥ. пае же се-
го аще къто ьто рееть то ни-
ьсоже достоина рееть. нъ ѡ-
бае аще хощемъ то можемъ
лютꙑи сь недѹгъ ѿврѣщи.
неже мощьно нꙑ ѥ тъию.
нъ и ѹдобь того недѹга иꙁбꙑ-
ти. неже телесьнꙑихъ недѹ-
гъ. нъ ͞дховьнꙑихъ. ѥлма бо
и вѧщии ѥсть враь. привлѣ-
цѣмꙑ и ѹбо и ѹмолимꙑ и.
да нꙑ поможеть въ ͞днь скь-
рби. да и сьде истааго насла-
димъ сѧ съдравиꙗ. и бѹдѹ-
ща ͞блгаꙗ ѹлѹимъ. ͞блго-
дѣтию и ͞лколюбиѥмь ͞га
нашего исѹсъ ͞хса ѥмѹже
слава въ вѣкꙑ аминь <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. своⷡ. ѡ хананѣи <
Велика ꙁима. нъ подвиꙁа-
ниꙗ пришьдъшиихъ не
може ѹставити. мно-
га искѹшениꙗ. нъ крѣ-
пости вашеꙗ не ослаби-
ша. не прѣстаѥть ͞цркꙑ
воюѥма. и одолѣвающи. не-
навидима и непрѣборема ѥ-
лишьдꙑ бо въꙁмꙑслѧть на
ню. толико ѡна растеть а въ-
лнꙑ раꙁбивають сѧ о ню. ка-
мень же стоить неподвижи-
мъ. дьнью ѹениꙗ. а нощи-
ю пѣниꙗ. кто сѧ има юди-
ти и дивити. ꙗкоже бо и дъ-
ждь идꙑ на ꙁемлю подвиꙁа-
ѥ сѣмена. тако и искѹшени-
175в
ꙗ въ ͞срдце въходѧща въꙁѹща-
ѥть подвиꙁаниѥ. слово божи-
ѥ тъкмо недвижьно и вра-
та адава (sic) не ѹдолѣють ѥмꙋ.
воюꙗи на ͞цркве себѣ раꙁарѧ-
ѥть. силѹ свою съконьава-
ѥть. и нашю свѣтьлѣишю
творить побѣдѹ и вѣньца
добрѣиша. иѡвъ добръ бѣ
и прѣже того. нъ по томь до-
брѣи сѧ покаꙁа. не тольма
бо добръ бѣ ѥгдаже съдра-
во тѣло имѣꙗше и беꙁ врѣ-
да. ѥлмаже бꙑ добръ ѥгда
гноѥмь врѣдъ ѥго вѣньава-
аше. николиже не бои сѧ искꙋ-
шениꙗ.
аще ͞дшю приготованꙋ
на добро имаши. ꙗкоже бо
и ꙁлатѹ истѹ не творить
пакости огнь. тако и крѣ-
пъкааго не каꙁить пеаль.
ьто творить огнь ꙁлатѹ
не истѣѥ ли пае творить е.
ьто ли творить пеаль подъ-
ѥмлющюмѹ ю. тьрпѣниѥ-
мь вꙑшьша творить. лѣно-
сть ѿмещеть ͞дшю цѣломꙋ-
дрьнѣишю творить. въ кꙑ-
ихъ наша сѹть въ доблести.
въ кꙑихъ ли сѹть въ осрамѣ
трьгѹбь обьхожю и не вижю
ѿ нихъ ни ѥдино же добра ли-
ствиѥ сѹть и вѣтръ въꙁвѣꙗ-
въ ꙁамъа ꙗ. плѣвꙑ бꙑша
и въꙁлетѣша. ...мѧꙗ ꙗко
175г
бꙑша. и растекоша сѧ и ꙁлато
прѣбꙑ исто. кто ꙗ женеть
на то. нъ съвѣсть своꙗ рать-
никꙑ имъ бꙑсть. тѣмьже
по съгрѣшении вѣдѧть сѧ то
творьше. небонъ и каинъ ѥ-
гда помꙑсли ѹбити брата
своѥго. подвиꙁании цвьтѧ-
ше въ немь. а къде сътвори грѣ-
хъ стенѧ и трепеща миръ всь
обьхожааше. а сии аще дѣлъ-
мь не ꙁаклаша. то мꙑслию
ꙁакланиѥ съвьршиша. по ꙁъ-
лоби онѣхъ. се ͞глю подвиꙁани-
ѥ ваше потвьржаꙗ. да николи-
же боите сѧ искѹшениꙗ. не по-
добьно бо вьсего времене истъщї-
ти. о вражиихе (sic) съгрѣшениихъ.
и отроата гладъмь томима
прѣꙁьрѣти. въера павьлъ трѧ-
пеꙁѹ постави. дьньсь матьѳе-
а. не прѣ бꙑ хѹльникъ нъ а-
плⷭъ бꙑ. и грабитель не бꙑ ли-
хоимьць. нъ ѥ͞унглистъ. ꙁако-
ни бо враиѥ сѹть. по томь и-
бо ини бѹдѹть. ьто ѥсть мꙑ-
тоимьство. грѣхъ срама не и-
мꙑ. граблениѥ насильноѥ. то
бо ѥсть раꙁбоиниьства ꙁълѣ-
ѥ. раꙁбоиникъ бо срамлѧѥть
сѧ крадꙑ. а сь съ дьрꙁновени-
ѥмь грабить. нъ тъ мꙑтои-
мьць въ скорѣ бо ͞блговѣсть-
никъ. како въ скорѣ. Идꙑ
͞ісъ видѣ матьѳеꙗ сѣдѧщѧ на
мꙑтьници. и ͞гла ѥмѹ иди
176а
въ слѣдъ мене. и въставъ иде
въ слѣдъ ѥго. ѡ мощи слове-
си. приде ѹдица и плѣньни-
ка воина створи. и калъ на
ꙁлато прѣмѣни. тѣмьже
да никътоже не отъаѥть
͞спсениꙗ своѥго. нѣсть бо ѿ
ѥстьства ͞ла ꙁълобь. иꙁво-
лениѥмь бо поьтени ѥсмъ
и свободою. мꙑтоимьць ли
ѥси. то аще хощеши можешї
бꙑти ѥун͞глистъ. хѹльнї-
къ ли ѥси можеши бꙑти а-
плⷭъ. раꙁбоиникъ ли можешї
въ породѹ вълѣсти. вълхвъ
ли ѥси можеши поклонити
сѧ ͞влдцѣ. нѣ ни ѥдиного же
ꙁъла ѥже покаꙗниꙗ не има-
ть. тѣмьже наальникꙑ
вьсего ꙁъла иꙁбьра ͞хсъ. да ни-
кътоже до съмьрти не ѿаѥ-
ть сѧ. не ͞гли ми иꙁгꙑблъ ѥ-
смь да нѣ льꙁѣ ми. не ͞гли мї
много съгрѣшилъ ѥсмь. да
то хощю створити. враа и-
маши вꙑшьша недѹгъ всѣ-
хъ. одолѣюща всеи недѹжь-
нѣи силѣ. враа имаши во-
лею тѧ враююща. враа и-
маши словесьмь цѣлѧща. съ-
ꙁьда бо тѧ и хотѧща и могѹ-
ща. али болѣꙁньнꙑихъ не
можеть исцѣлити. то не въ-
ꙁѧ ли пьрсти ѿ ꙁемлѧ дрѣвле.
и съꙁьда ͞лка. вижь хꙑтрь-
цѧ како пьрстию плъть съ-
176б
твори. како жилꙑ. како ко-
сти. како кожю. како жлѣꙁꙑ.
како ноꙁдри. како ѡи. како
ꙁѣници. како бръви. како ѧ-
ꙁꙑкъ. како пьрси. како ѹши.
како рѹцѣ. како ноꙁѣ. како
ино все. не ѥдина ли бѣ ꙁемлѧ
вьсе то. нъ тъ хꙑтрьць иꙁмь-
ьтанѹ сътвори тварь. ѥда
можеши ѡбраꙁъ съкаꙁати
по немѹже ѥси створенъ. тѣ-
мьже и сего такоже не може-
ши съкаꙁати обраꙁа по не-
мѹже оищаѥть грѣхꙑ. а-
ще бо ѡгнь въпадаꙗ въ тръ-
стиѥ попалѧѥть скоро. то мъ-
ноꙁѣмь пае повелѣниѥ ͞би-
ѥ истьрꙁаѥть грѣхꙑ наша.
и несъгрѣшивъшюмѹ съгрѣ-
шивъшааго подобьна твори-
ть. не ищи обраꙁа. не испꙑ-
товаи бꙑвающааго. нъ вѣ-
рѹи тъкъмо вещи. съгрѣ-
шениꙗ бо рее моꙗ многа
и велика сѹть. то кто ѥ бе-
ꙁ грѣха. нъ аꙁъ рее ꙁълаꙗ
пае вьсѣхъ ͞лкъ сътворихъ
довълѣѥть ти се рее жьртвѣ.
͞гли тꙑ пьрвѣѥ грѣхꙑ своꙗ
да оистиши сѧ. поꙁнаи ꙗ-
ко съгрѣшилъ ѥси. и въ на-
атъцѣ исправлениꙗ дрѧ-
хлъ бѹди. бѹди ѹнꙑлъ
пролѣи сльꙁꙑ. ѥда бо ино
ьто имѣ блѹдьница. ра-
ꙁвѣ покаꙗниꙗ ти сльꙁъ.
176в
и приде къ истоьникѹ. и се
же на староѥ ѡрѹжиѥ диꙗ-
воле. ис породꙑ мѧ иꙁгъна-
въшиꙗ мати грѣха. сама
жена наинаѥть. велико ꙋ-
до и прѣдивьно. жидове ѹбѣ-
гають ѥго. жена и гонить. и
се жена ѿ прѣдѣлъ онѣхъ въ-
лѣꙁъши молѧше и ͞глющи.
͞͞ги ͞снѹ ͞двдвъ помилѹи мѧ.
не имамъ бо исправлена жи-
тиꙗ. не имамъ въспрѧнове-
ниꙗ ѿ делесъ ꙁълъ. къ ͞млсти-
вомѹ прибѣгаю и обьщемꙋ
грѣшьнꙑихъ пристанищꙋ
къ ͞млсти прибѣгаю. къ неи-
спꙑтаѥмомѹ ͞спсению.
то ьто видѣ сица ꙁъла сѹщи
беꙁаконьница. како дьрꙁнꙋ
пристѹпити. и вижь мѹ-
дрость женꙑ. не бо поꙁъва и-
ꙗкова иѡана. ни пристѹ-
пи къ петрѹ. нъ съкрати врѣ-
мѧ. не трѣбѹю рее ходата-
ꙗ. нъ въꙁьмъши покаꙗнї-
ѥ къ самомѹ истоьникѹ
приде. и къ цѣлителю. ѡ не-
иꙁ͞гланаго ͞лколюбиꙗ ͞влнѧ.
горѣ хѣровимъ трепещють
ѥго. а долѣ блѹдьницѧ бесѣ-
дѹѥ съ нимь. наго слово и
пѹина несъвѣдома ͞спсенї-
ꙗ. помилѹи мѧ. того бо дѣ-
лѧ ѥси пришьлъ. горѣ трепе-
тъ. а долѣ дрьꙁновениѥ. ь-
то ѥсть ͞млсти прошю. и-
176г
мь стражеши. дъщи ми ꙁъ-
лѣ бѣсить сѧ. ͞млсрдиѥ обѹ-
аѥть сѧ. иꙁиде помощьни-
къ дъщери твоѥи. не носить
бо ꙗꙁѧ. нъ носить вѣрѹ ͞бъ
бо ѥсть и вьсѧ видить. ьто
створю ѹже иꙁгꙑбнѹ. по
ьто бо не рѣхъ помилѹи
ми дъщерь. нъ помилѹи
мѧ. она бо не раꙁѹмѣаше
въ ювьствѣ стрⷭти. не вѣдѧ-
аше сѧ ьто стражющи. не бо
юѥть болѣꙁни. да камо и-
дѹ. въ пѹстꙑню ли. нъ не
съмѣю сеꙗ оставити ѥди-
ноꙗ. домъ ли нъ не обрѧщю
ѥꙗ. ѹтрь рать и вълнꙑ. мь-
ртвѹ ли ю нарекѹ. нъ дви-
жить сѧ. нъ живѹ ли. нъ не
вѣсть сѧ ьто творѧщи. не
ѹмѣю ѡбрѣсти имене про-
тълковати стрⷭти сеꙗ горькꙑ-
ꙗ. Помилѹи мѧ рее аще
бꙑ дъщи моꙗ ꙋмьрла. не бꙑ-
хъ селико страдала. прѣда-
ла бо ю бꙑхъ ꙁемльнꙑима
паꙁѹхома. и нꙑне мь-
ртвѹ имамъ ͞дшю. поꙁоръ
ми творѧщю. понавлѧю-
щю стрѹпꙑ моꙗ. ѹмъно-
жающю стрⷭть. како има-
мъ видѣти ои раꙁвраща-
ющи сѧ. рѹцѣ искривлѧю-
щю. пленица растьрꙁаѥмꙑ.
пѣнꙑ тъщащю. воина ѹ-
трь сѹща и невидима. би-
177а
юща ю невидимо. а ранꙑ ви-
димо бꙑвающа. стою ꙁьрѧ-
щи акꙑ тѹжиихъ ꙁълии.
а сѹщьствѹ мѧ бодѹщю.
помилѹи мѧ. ꙁѣло ми бѣ-
дьна бѹрѧ. стрⷭть ѥстьства
и стрⷭть бѣса блаꙁнить мѧ.
нъ помꙑсли мѹдролюбиѥ
женꙑ сеꙗ. не иде къ вълхво-
мъ. не пѹсти къ ародѣица-
мъ. не наꙗ враюющиихъ
женъ. обѹающихъ бѣсꙑ.
и растѧщихъ стрⷭти. нъ оста-
ви диꙗволю дѣтель. и при-
де къ ͞спсению ͞дшь нашихъ.
вѣсте стрⷭть сию бꙑвъшии
͞оци и матери. помоꙁѣте
ми словесе. ѥликоже васъ ма-
терии бꙑсть. не могѹ бо прⷪ-
тълковати юже тъгда подъ-
ꙗ та жена. видѣ ли мѹдро-
любиѥ женꙑ. видѣ ли ть-
рпѣниѥ. Помилѹи мѧ
дъщи ми ꙁълѣ бѣсить сѧ.
онъ же не отъвѣща ѥи слове-
се. нова юдеса. молить сѧ
просить. плаеть сѧ сърѧща
дѣлѧ. растить жалость. и-
сповѣдаѥть болѣꙁнь. и ͞лко-
любьць не ѿвѣщаваѥть. слово
мълить. истоьникъ ꙁа-
твори сѧ. враа бꙑлиꙗ съ-
крꙑваѥть. ѡ веле дивъ прѣ-
юдьнꙑи. на и тꙑ тееши
а сию текѹщю к тебѣ ѿгони-
ши. нъ помꙑсли враевѹ
177б
мѹдрость. не ѿвѣща ѥи сло-
весе. ьсо дѣлѧ. не словеси бо
испꙑташе. нъ бѣдѹ ͞срдь-
нѹю поꙁнаваше. и къде не
полѹи ѿвѣта. пришьдъ-
ше ѹеници ͞глаша ѥмѹ.
пѹсти ю ꙁоветь бо въ слѣдъ
насъ. ѡ апⷭли. вꙑ вънѣшьне-
ѥ видите ꙁъваниѥ. а онъ ѹ-
трьнеѥ. велико ꙁъваниѥ
ѹстъ. нъ больши ͞срдьное.
пѹсти ю рее дрѹгꙑи ѥунге-
лстъ. прѣдъ нами бо ꙁоветь
не ꙗко противьна сѹть ͞гле-
маꙗ. нъ не лъжа. обоѥ бо тво-
рѧше. дрѣвле бо сего. ꙁа ними
ꙁъвааше. да къде не ѿвѣща
ѥи. приде ꙗко пьсъ. ноꙁѣ
облиꙁаꙗ ͞влдьни. събори-
ще народъ съвъкѹпи. стꙑ-
дѣниѥ бо ͞лвьскоѥ видѧ-
хѹ они. ͞гь же мѹдролюби-
ѥ. и ͞спсениѥ женꙑ. рее бо.
нѣсмь пѹщенъ въ овьца
погꙑбъшаꙗ домѹ ͞иꙁлва.
и къде ѿвѣща тѹ горьшю
створи ꙗꙁвѹ. тъкъмо рее
въ ѡвьца погꙑбъшаꙗ до-
мѹ ͞иꙁлва. тѣхъ ли ѥдинѣ-
хъ тѣло въꙁѧ. и ͞лкъ бꙑⷭ
и такꙑ строꙗ съста-
ви. да тъкъмо ѥди-
нѹ странѹ ͞спсеши. и тѹ
же погꙑбнѹти хотѧщѹ
а миръ вьсь пѹстъ. ску[те] ѳра-
ке. инде. мавре. кападоке.
177в
сѹри. и рѹсь. и кривии. вѧ-
тии. и ѥликоже ͞слнце обь-
ꙁираѥть ꙁемлѧ. жидовъ ли
дѣлѧ ѥдинѣхъ приде а стра-
нꙑ пѹстꙑ оставль. и не брѣ-
жеши ͞оца своѥго охѹлѧѥма.
кѹмири въ ьсти сѹще. и со-
тонамъ слѹжимо. цѣи про-
рокомъ ͞глющемъ о тебѣ. и-
же бо ѥсть по плъти дѣдъ тво-
и то ͞глеть. проси ѹ мене и
дамь ти странꙑ. достоꙗнї-
ѥ твоѥ и ѡбласть твою до ко-
ньць ꙁемлѧ. исаиꙗ же ͞глть
сѣрафимьскꙑи видѣтель.
и въстанеть корень иосѣовъ.
старѣишиньствоватъ стра-
намъ. на того бо странꙑ и-
мѹть ѹпъвати. и ͞двдъ же
пакꙑ рее. иꙁбьравъ достоꙗ-
ниѥ добротѹ иꙗковлю юже
въꙁлюби. и пакꙑ радѹите
сѧ странꙑ съ людьми ѥго. и
тꙑ же самъ рее шьдъше наꙋ-
ите вьсѧ ꙗꙁꙑкꙑ. крьстѧ-
ще ꙗ въ имѧ ͞оца и ͞сна и ͞ста-
аго ͞дха. и ѥгда приде съмѣре-
наꙗ си ѡ дъщери молѧщи.
тъгда же тꙑ ͞глеши. нѣсмь
пѹщенъ раꙁвѣ въ овьца
погꙑбъшаꙗ домѹ
͞иꙁлва. нъ ѥгда сътьни-
къ приде. то ѿвѣща ѥмѹ
рекꙑ. аꙁъ пришьдъ исцѣлю
и. и ѥгда раꙁбоиникѹ рее
дьньсь съ мъною ѥси въ раи.
177г
и раслабленомѹ. въꙁьми одръ
твои и иди въ домъ си. и ѥгда
лаꙁорѧ иꙁ мьртвꙑихъ въскрѣ-
си. словъмь тъию рекъ лаꙁо-
ре [иꙁ]лѣꙁи вънъ. и иꙁлѣꙁе етꙑ-
ри дьни имꙑ въ гробѣ. прока-
женꙑꙗ оищаѥши. раслабь-
ленꙑꙗ ѹтвьржаѥши. слѣ-
пꙑꙗ просвѣщаѥши. раꙁбо-
иникꙑ ͞спсаѥши. блѹдьни-
ца истѣиша дѣвиць твори-
ши. да ьто дивьноѥ се. то
ли юдьноѥ се нъ вънемлѣ-
те съ глѹбокꙑимь испꙑ-
таниѥмь. молю вꙑ да ра-
ꙁѹмѣѥте доблесть женꙑ
сеꙗ. и ͞влдне ͞лколюбиѥ.
и ͞млсрдиѥ да раꙁѹмѣѥте ть-
рпѣниѥмь. приобрѣтениѥ
сѹще велико. да аще и въ моли-
твѣ просиши ьсо ти не полꙋ-
иши. николиже не остѹпа-
и ни ослаблѧи. нъ ѹкрѣпи сѧ.
ѥгда бо ѥгуптьскааго мѹ-
ениꙗ иꙁбꙑша жидове. и
фараоню рѹкѹ иꙁбѣгъше
въ пѹстꙑню идѧхѹ. и хо-
тѧхѹ вънити въ хананѣ-
искѹ ꙁемлю. идеже кѹми-
ромъ слѹжахѹ и покланѧ-
хѹ сѧ имъ. ꙁаповѣда жи-
домъ ͞гь ͞глѧ сии ꙁаконъ не
имѣти ѿ ͞сновъ ихъ ꙁѧтии.
ни въдаꙗти ꙁа ͞снꙑ ихъ дъ-
щерь своихъ. ни обьщати сѧ
ниимьже имѣти. ни кѹ-
178а
пити ѹ нихъ. ни продаꙗти
имъ. ни въꙁѧти. да тебе дрꙋ-
га имъ не сътворить. нъ вра-
гъ имъ бѹди. тѣмьже прѣ-
градѹ ꙗ нарее ꙁаконъ. ꙗко-
же бо окръстъ винограда огра-
жениѥ стоить. тако и жидо-
мъ ꙁаконъ. да не прѣстѹ-
пльше съмѣсѧть сѧ съ хана-
нѣи. бѣꙗхѹ бо беꙁаконна
съмѣшениꙗ ихъ. кѹми-
ри ьтоми. а ͞оци оплюваѥ-
ми. и матери неьтомꙑ.
сотониньскꙑимь бо жити-
ѥмь живѧахѹ. нъ въ себѣ
рее творити кѹпъ. въ себѣ
бракꙑ. въ себѣ промѣнꙑ. ѿ-
вьржено бо бѣаше въ ꙁаконѣ
кѹпъ творити съ хананѣ-
и. да не дрѹжьба никакоже
съобьщить тѧ съ ними. нъ
ꙁаконъ облежааше въ огра-
да мѣсто. виноградъ бо реⷱ
насадихъ. и оградъмь огра-
дихъ. ѡградъ же не ѿ тьрни-
ꙗ. нъ ѿ ꙁаповѣди. и растоꙗ-
щь межю ими. ѿвьржени же
сѹще хананѣи гнѹсьни и
сквьрнави. неьстиви и не-
исти. ни слꙑшати ихъ хо-
тѣахѹ жидове. ꙁаконъ съ-
блюдающе. и съконьаваю-
ще. ѿ тѣхъ ѹбо хананѣи
жена ѡна бѣаше. ꙗже приде
къ ͞хсѹ. ͞хсъ же не ѿвѣща ѥи
польꙁьна словесе. жидомъ не
178б
хотѧ испьрѧ дати. да не наьнꙋ-
ть жидове ͞глати. не могꙑ съвь-
ршити ꙁакона того дѣлѧ ра-
ꙁори. нъ не ͞глеть ѥи ниьсоже.
жена поꙁорище събьра. и ѥще
не приѥмлеть ѿвѣта. си тво-
рѧше не противѹ своѥмѹ са-
нѹ. нъ противѹ беꙁѹмию
жидовъ. ꙩ беꙁѹмиѥ жидо-
вьско. не бо ѥгда прокажена-
аго исцѣли ͞хсъ. иди рее и при-
неси даръ твои иже ѥсть ꙁа-
повѣдалъ мѡуси. самъ ѡ-
ищь и пѹщаѥть къ ꙁако-
нѹ мѡусинѹ. творить же
то жидовъ дѣльма. кꙑихъ
жидовъ не несъмꙑсльнꙑ-
ихъ ли. да не наьнѹть по-
имꙑ дѣꙗти и о семь ꙗко прѣ-
стѹпи ꙁаконъ. и се прокаже-
нъ пристѹпль молѧше и ͞глѧ.
͞ги аще хощеши можеши мѧ
оистити. и простьръ рѹкꙋ
прикоснѹ сѧ къ немѹ ͞глѧ.
хощю оисти сѧ. въ номосѣ
же не подобьно бѣ прикаса-
ти сѧ прокажено[уѹ]мѹ.
нъ по ьто прикоснѹ сѧ. да
тѧ накажеть и ѹвѣси. ꙗко
нѣсть рабъ повиньнъ ꙁако-
нѹ. нъ ꙗкоже ͞влдка ѥсть.
и ѡбладꙑи ꙁаконъмь и ѥ-
гда приде воѥвода неѥмма-
нъ сѹринъ. къ прⷪркѹ ѥли-
сѣю. прокажениѥмь одь-
ржимъ. ͞гла ѥмѹ ѹени-
178в
къ свои. се воѥвода вънѣ сТо-
ить. ѿвѣщаи ѥмѹ ьто. и-
ди рее иꙁмꙑи сѧ въ иѡрда-
нѣ. а не съмѣ иꙁлѣсти ви-
дѣтъ прокаженааго. да не
рекѹть жидове ꙗко ѥли-
сѣи оисти и. и тѹ абиѥ
оисти сѧ. како не обрѧще-
ть ѥуа͞нглистъ рещи слове-
се тъьна скорости. и тѹ
абиѥ въловьно ѥсть при ско-
рѣмь томь оищении. та-
коже и си ͞глеть. помилѹ-
и мѧ дъщи ми ꙁълѣ бѣси-
ть сѧ. онъ же не отъвѣща ѥ-
и словеси. и пришьдъше ѹ-
еници ѥго рѣша ѥмѹ.
пѹсти ю ꙗко ꙁоветь въ слѣ-
дъ насъ. то же ѹбо ͞хсъ. нѣ-
смь пѹщенъ инамо нъ въ
овьцѧ погꙑбъшаꙗ домѹ
͞иꙁлва. да не рекѹть жидо-
ве оставивъ насъ иде къ ха-
нанѣомъ. того дѣлѧ не вѣ-
ровахомъ ти. ꙩна же рее
͞ги помагаи ми. ꙁьри ѿвѣ-
та како ти ѿвѣща ѥи. нѣ-
сть добро рее въꙁѧти хлѣба
ѿ адъ и дати пьсомъ. о ми-
лосьрдиѥ враева. адомъ
рее. кꙑимъ. жидомъ. псо-
мъ. кꙑимъ. страньнꙑмъ
вамъ хананѣомъ. въ осра-
мѹ жидомъ. ꙗкоже въпи-
ѥть павьлъ ͞глѧ. блюдѣте пь-
съ. блюдѣте ꙁълꙑихъ дѣла-
178г
тель. дивьна юдеса. и стра-
нꙑ пьси нарекъше сѧ. и ͞͞сно-
ве бꙑша. похвала си жидо-
мъ хѹла ѥсть. ѥже рее нѣ-
сть добро въꙁѧти хлѣба ѿ а-
дъ и дати пьсомъ. а не адо-
мъ. о нѹжа женꙑ пьрѣни-
ѥ ͞дша. она ͞глеть. ѥи ͞ги. вра-
ь же ни. она же не гнѣвьли-
ва сѹщи. нъ ͞спсениꙗ аю-
щи. ѥи ͞͞ги рее. тꙑ мѧ пь-
съмь въꙁꙑваѥши. а аꙁъ
тѧ ͞гдьмь ꙁовѹ. ѥи ͞ги рее.
небонъ и пьси ꙗдѧть ѿ крꙋ-
пиць падающиихъ съ трѧ-
пеꙁꙑ господии своихъ.
Ꙍ мѹдрости женꙑ. ѿ притъ-
а обрѣте слово. пьса мѧ въ-
ꙁꙑваѥши. не жалю си. нъ
акꙑ пьса кърми мѧ. не ѿме-
щю ѡхѹлениꙗ ͞влдко. нъ
да въꙁьмѹ ѿ тебе ꙗдь пьсь-
ю. ꙩ жено. хвальць толь ско-
ръ бꙑсть. аще бо ю бꙑ сьпьрва
ѿпѹстилъ. не бꙑ ѹвѣдѣ-
лъ тꙑ вѣрꙑ ѥꙗ. аще съ наа-
тъка бꙑ приꙗла ͞блгодѣть.
не бꙑ ѹвѣдѣлъ никъто-
же богатьства ѥꙗ ѥже при-
ꙗ. нъ тѣмь помѹди. да съ
поданиѥмь покажеть вѣ-
рѹ. ꙩ жено. ͞гь ͞глеть о жено.
да послѹшають сихъ прихо-
дѧщии съ хꙑтростию. да ѥ-
гда ти рекѹ моли ͞ба. и по-
кори сѧ ѥмѹ. не рьци моли-
179а
хъ ѥдиною и дъвашьдꙑ и три-
шьдꙑ. и десѧтишьдꙑ. и дъ-
вадесѧтишдꙑ. и нисоже
не приꙗхъ. нъ не ѿстѹпаи
донедеже въꙁьмеше. нъ съ стрⷶ-
хъмь проси. тъгда отиди
ѥгда въꙁьмеши. пае же не
тъгда нъ и тъгда пае прѣ-
бꙑваи. аще и нѣси приꙗлъ
͞блгодѣти ѿ ͞ба то проси да
приимеши. вълаꙁѧть бо мъ-
ноꙁи въ ͞црквь. и съконьава-
ють тьмѹ словесъ и иꙁлаꙁѧ-
ть. ѥда трѣбованиѥ много
словесъ тѹ ѥсть. ни ѹбо. и ма-
ло нъ съ вѣрою. тꙑ же стоꙗ на
͞млтвѣ въ ͞͞цркви ѹстьнѣ тъ-
ию движиши. а ѹшима
не слꙑшиши. прѣкланѧѥшї
колѣнѣ. а мꙑслию вънѣ ста-
иши. тѣло ѹтрь ти стоить.
а ͞дша вънѣ парить ти ѹстꙑ
͞глеши мольбꙑ а ͞дшею поита-
ѥши прикѹпꙑ. приплодꙑ.
прѣмѣнꙑ. ꙁаимꙑ. села.
имѣниꙗ съкѹплениѥ. дрꙋ-
гꙑ. прибꙑтъкꙑ вьсѧкоꙗ-
ьскꙑꙗ. диꙗвълъ бо прока-
ꙁивъ сꙑ. и ꙁълокъꙁнивъ.
и вѣдꙑ ꙗко въ врѣмѧ ͞млтвꙑ
велика дѣꙗниꙗ съвьршаю-
ть сѧ. да тъгда пае прилѧ-
жеть онъ блаꙁнити насъ.
не дадꙑи въ тъ асъ помо-
лити сѧ о грѣсѣхъ. многа-
шьдꙑ же лежимъ на одрѣ.
179б
и ниьсоже пакостьна не тво-
рить нꙑ тѹ. ͞млтвѹ же а-
ще бѹдеть сътворити нꙑ.
тьмами помꙑшлениꙗ
наложить на ͞срдца наша
хотѧ да иꙁведеть нꙑ тъща
да и тꙑ въꙁлюблене ѹбо.
вѣдꙑ то подражаи хананѣ-
ю. мѹжь женѹ. нъ не има-
ши дъщере бѣсѧща сѧ. нъ ͞дшю
съгрѣшающю. да ьто ͞гла
хананѣꙗ. помилѹи мѧ
дъщи ми ꙁълѣ бѣсить сѧ.
и тꙑ рещи помилѹи мѧ
великъ бо бѣсъ ѥсть грѣхъ.
мало слово помилѹи мѧ
нъ пѹина ͞лколюбиꙗ. и-
деже бо ͞млсть. тѹ вьсе добро
аще и вънѣ ͞͞цркве стоиши.
то ꙁови и ͞гли помилѹи мѧ
не движа ѹстьнама. нъ мꙑ-
слию ͞гли. и мълаща бо те-
бе послѹшаѥть ͞бъ. не трѣ-
бѹють сѧ мѣста ͞млтвѣ нъ
вьсьде нравъ добръ. и ѥре-
миꙗ бо въ тинѣ бѣ нъ ͞ба
приближи къ себѣ. данилъ
въ ровѣ бѣ съ львꙑ. и ͞бѹ по-
моливъ сѧ ͞спсе сѧ ѿ нихъ.
триѥ отроци въ пещи бѣ-
ша и ͞ба молѧще иꙁбꙑ-
ша огни того. раꙁбоиникъ
распѧтъ бꙑсть и никоѥꙗ-
же пакости не сътвори ѥмꙋ
͞крстъ. нъ породѹ ѥмѹ ѿ-
вьрꙁе. иѡвъ на гноищи бѣ-
179в
аше. нъ ͞ба ѹ͞млсрди. да аще
и въ полатѣ ѥси то моли сѧ.
или прѣдъ сѹдию стоишї
то моли ͞ба. како ти и при
мѡусии. море бѣаше прѣ-
дъ ѥгуптѧне съꙁадь женѧ-
ахѹ. посредѣ ихъ мѡуси бѣ-
аше. многа тѣснина въ мо-
литвѣ. и ниьсоже не ͞глаше
моиси. нъ рее ѥмѹ ͞бъ ь-
то въпиѥши къ мънѣ ѹста
ти не ͞глють. нъ ͞срдце ти въ-
пиѥть. да и тꙑ ѥгда стане-
ши прѣдъ сѹдиѥю. неисто-
вьствѹющиимь. и мѹа-
щиимь тѧ. или воиномъ
ѥго въ рѹцѣ вълѣꙁешю мо-
ли сѧ ͞бѹ. молѧщю бо ти сѧ
вълнꙑ твоꙗ ѹдобь ѹти-
шить. сѹдии на тѧ ꙗрѧ сѧ
а тꙑ къ ͞бѹ прибѣгаи. ͞бъ
бо ѥсть вьсьде сꙑ съ тобою
помагаꙗ ти. аще бо хоще-
ши помиловати ͞лка дрѹ-
гоици пеальнъ бѹде. дрꙋ-
гоици съпати наьнеть.
слѹжаи ѥмѹ не ѿвѣщаѥ-
ть ти. а ѹ ͞ба нѣ никакого-
же такого. нъ камо любо да
идеши. то вьсьде послꙋ-
шаѥть тебе. ни врата-
рь бо тѹ ни строитель. ни
ходатаи. ни слѹжитель.
ни никꙑиже ѿ нихъ. нъ рь-
ци помилѹи мѧ. и ͞бъ при-
идеть скоро ͞глющю ти. и ре-
179г
еть се аꙁъ ѥсмь. о слово крото-
сти пълно. и не пожидаѥть
͞млтвꙑ съконьати. да и
мꙑ братиꙗ сию подражаи-
мъ хананꙑтиню. ꙗкоже
рее помилѹи мѧ дъщи ми
ꙁълѣ бѣсить сѧ. и рее ѥи ͞хсъ
͞гь нашь ͞млстивꙑи. ѡ жено
велика твоꙗ вѣра бѹди ти
ꙗкоже хощеши. къде ѥрети-
ци ѹже тѹ. ѥда вѣща да по-
молю ͞оца. ѥда вѣща да прошꙋ
ѹ родивъшаго мѧ помощи.
ѡ жено велика твоꙗ вѣра. ѹ-
мре жена нъ хвала ѥꙗ прѣ-
бꙑваѥть. ͞црѧ вѣньцѧ свѣ-
тьлѣиши. камо любо да и-
деши. слꙑшиши ͞хса ͞глющаго
вьсьде. о жено. велика вѣра
твоꙗ. вълѣꙁи въ ͞црквь пьр-
сьскѹ. въ гоѳьсьскѹ же и въ
варварьскѹ. въ кѹю любо
странѹ ͞цркве и въ рѹсьскѹ-
ю. ѥлико ͞слнце обьꙁираѥть
ꙁемлю. и ѹслꙑшиши ѡ же-
но. велика твоꙗ вѣра. бѹ-
ди ти ꙗкоже хощеши. не вѣ-
ща бо исцѣлѧѥть сѧ дъщи тво-
ꙗ. нъ рее. тꙑ ꙗкоже хоще-
ши исцѣли ю. тꙑ ю иꙁлѣкꙋ-
и. тꙑ ѥи бѹди враь. тебе прѣ-
даю бꙑлиꙗ волею твоѥю да
исцѣлѣѥть. бѹди ти рее
ꙗкоже хощеши. хананꙑтꙑ-
ни волею иꙁвраева. али ͞снъ
͞бжии волею не исцѣлить.
180а
и не повелѣ жена иꙁити бѣсѹ
нъ помꙑсли тъкъмо. хотѣ-
ниѥ женꙑ тъкмо исцѣли дъ-
щерь. и бѣсъ иꙁ неꙗ иꙁгъна.
къде сѹть ͞глющии ꙗко ͞бъ
͞млтвѹ съвьрши. нъ рее же-
нѣ бѹди ти ꙗкоже хощи.
вижь словеси съродьство. ͞оца
своѥго подражаѥть. ѥгда бо
небо створи. рее ͞бъ бѹди не-
бо. и бꙑсть небо. бѹди ͞слнце
и бꙑсть ͞слнце. бѹди ꙁемлѧ
и бꙑсть ꙁемлѧ. повелѣниѥ-
мь вьсѧ творѧхѹ сѧ. тако и
ѥи рее. бѹди ти ꙗкоже хо-
щеши съподоблениѥ словесъ
и обьщьства ѥстьства пока-
ꙁа намъ раꙁѹмѣвати. и и-
сцѣлѣ дъщи ѥи. къгда. ѿ ко-
ѥго ли аса. не ѥгда доиде ма-
ти къ неи. нъ прѣже дошьсТви-
ꙗ ѥꙗ. отиде бо бѣсѧща сѧ и-
доси исцѣлѣвъшю. волею и-
сцѣлѣ. вьсѣхъ же сихъ дѣль-
ма похвалимъ ͞оца и ͞сна и ͞ста-
аго ͞дха. нꙑне и присно и <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. поѹениѥ къ лю-
дьмъ. и ѡ беꙁѹмьнꙑихъ <
Мноꙁи не слꙑшавъше ͞глть
блажени ти сѹть. иже тъ-
гда сѹть съ нимь бꙑли.
нъ и мꙑ сѧ подвигнѣмъ
братиꙗ. добрѣ дѣлающе
да и мꙑ видимъ лице то ю-
дьноѥ. ѥлико бо слꙑшаще тако
сѧ въꙁгараѥмъ и жадаѥмъ
180б
рекѹще. да бꙑхомъ бꙑли въ
тꙑ ͞дни. въ нѧже ѥсть ͞хсъ по
ꙁемли ходилъ. и гласъ слꙑша-
ли ѥго. и припадъше приꙗли
сѧ по плеснѣтѣ ͞стѣи ѥго. и по-
слѹжили ѥмѹ то помꙑсли-
мъ ѹже. колико ти бѹдеть
юдьно тъгда ѥже и видѣти
въ неѹмирающии плъти. ни
͞лвскꙑ творѧща ниьсоже.
нъ ͞англьскꙑ славима въ бе-
съмьртнѣ плъти. и на самѣ-
мъ сѹщемъ. и оного видѧще-
мъ. и инꙑ добрꙑ дьни при-
ѥмлюща и свѣтьлꙑ бес конь-
ца. ѥгоже не можеть исповѣ-
дати никакъже ꙗꙁꙑкъ
ни съкаꙁати. не бо ꙁнаѥмъ
такого добра ни славьна. ни
сладъка. да бꙑхомъ томь
притъю створили. вьсе бо въ
нꙑнешьниимь семь жити-
и. скоровѣко ѥсть. и пловꙑ
мимо а не стоꙗ на ѥдиномь
мѣстѣ. да того ради молю вꙑ
сѧ. поспѣшимъ въ ͞блгодѣꙗ-
ниꙗ. да не отъпадемъ ѿ то-
ликꙑ славꙑ. нѣсть бо ника-
коже бѣдьно аще хощемъ тъ-
ию. нѣсть тѧжести никоѥ-
ꙗже. аще сѧ сами не лѣнимъ
аще бо прѣтьрпимъ малоѥ се
врѣмѧ. то и ͞црство прииме-
мъ бес коньца. ьто же то нꙑ
ѥсть тьрпѣти. не аще ли скь-
рби сиꙗ скоровѣкꙑꙗ прѣть-
180в
рпимъ. не аще тѣснꙑимь пꙋ-
тьмь ходимъ. тѣснꙑи бо пѹ-
ть ѥстьствъмь трѹдьнъ. а на-
шиимь иꙁволениѥмь льгъ-
къ бѹдеть надѣжею. аѥмꙑ-
ꙗ ͞блгодѣти. прѣставимъ ѹ-
бо ѡи на ͞нбо. ти присно то ви-
димъ и мꙑсль вьсю имѣимъ
о томь. аще бо присно о томь
мꙑслимъ. то и сиꙗ сладости
прѣобидимъ. и тѧгости сиꙗ
льгъкꙑ нꙑ бѹдѹть. и ниь-
тоже насъ не мощи наьнеть
поработити. ни обльстити.
аще вьсѹ любъвь. тамо просТь-
ремъ. великѹ бо силѹ любꙑ
имать. да ли аще въ сеи жиꙁнї
дрѹгꙑ имамъ. ти сѧ лѹи-
ть нꙑ ѥго дълго не видѣти то
ѹмъ нꙑ присно ѿ него не ѿхо-
дить. нъ прильпить ѥмь ͞днь
и нощь. тако бо ѥсть мощь лю-
бъве. вьсе ѡставить. а къ лю-
бимомѹ си дрѹгѹ ѹмъ при-
вѧжеть. да аще бꙑ ͞ха любимъ
то вьсе нꙑ сѧ акꙑ стѣнь ꙗви-
ть. или акꙑ сънъ. да мꙑ рьцѣ-
мъ братиꙗ. кто нꙑ ѿлѹи-
ть ѿ любъве ͞бжиꙗ. скьрбь ли
или кака бѣда. а не рее имѣ-
ниѥ. то бо ѥсть хѹже вьсего. и
ни се ни ѡно. вьси бо ͞стии ни
въ ьто же сѹще прѣобидѣша
сию жиꙁнь. а мꙑ имѣніꙗ дѣ-
лма ѿ вѣьнꙑꙗ жиꙁни ѿ-
лѹаѥмъ сѧ. и ѿ свѣта отъ-
180г
дираѥмъ сѧ. и павьлъ бо рее. ни
съмьрть. ни животъ. ни насто-
ꙗщаꙗ. ни придѹщаꙗ. ни тва-
рь. ни ино ниьтоже можеть
нꙑ ѿ любъве ͞бжиꙗ ѿлѹити.
а мꙑ ꙁлата аще и мало
видимъ. то иꙁдъхнѹти хо-
щемъ жадѧще на не. и ꙁапо-
вѣдь ͞хвѹ прѣстѹпаѥмъ тѣ-
мьже лющьшю каꙁнь подъи-
мемъ. слꙑшавъше бо въ а-
съ боимъ сѧ. а ишьдъше иꙁъ
͞цркве грабимъ имѣниѥ тѹ-
жде. и ͞нбсьнааго имѣниꙗ
не въꙁищемъ. ꙁемльноѥ бо
нꙑ се имѣниѥ. и тѹжде ослѣ-
пило ѥсть. да ни братиꙗ сво-
ꙗ ꙁнаѥмъ. ни ближикъ. нъ
и бѣдꙑ имъ творимъ ѥго ра-
ди. али себѣ вѧщьшю бѣдѹ тво-
римъ. нъ не юѥмъ ѥꙗ гладъ-
ствъмь своимь. въ какꙑ бо
бѣдꙑ не въмещемъ сѧ. клеве-
щѹще на братию свою. брати-
ꙗ бо сѹть ѥдиновѣрьнии. и
въ раꙁбоꙗ въпадохомъ хотѧ-
ще имѣниѥ много събьрати. ѥ-
же ѥсть наало вьсемѹ ꙁълѹ
ненасꙑтѧщии бо сѧ имѣни-
ꙗ. на многꙑ мꙑслѧть ꙁлѣ.
и мноꙁи на нѧ. и тѧжюще ꙗ
ненавидѧть ихъ. а имъже сѹ-
ть бѣдъ створили то ненави-
дѧть ихъ. имъже ли ѥдинако
не сѹть створили. то боꙗще
сѧ того же ити такоже ненави-
181а
дѧть ихъ. да обоимъ тации въ
ненависти сѹть. ьто ли мѣ-
ню ꙗко ͞лвци ненавидѧть
таковꙑихъ. нъ и ͞ба само-
го сѹпостата имѹть ти.
да како имѹть надѣжю
ли ѹвѣтъ попасти въ ͞днь
сѹдьнꙑи. иже бо имѣни-
ѥ иꙁлиха любить то нѣсть
ѥмѹ ͞влдка нъ стражь и ра-
бъ. вѧще бо хотѧ събьрати.
не раить подати ни себѣ ни
инѣмъ. да ѥмѹ исла ни
мало не ѹбѹдеть. нъ да при-
бѹдеть. нѣсть нꙑ сего дѣ-
лѧ дано ͞батьство да бѹде-
мъ ѥмѹ стражиѥ и повинь-
ници. нъ да и себѣ на потрѣ-
бѹ нꙑ ѥсть. и инѣмъ на
помощь. нъ мꙑ тако не
творимъ. нъ подвижемъ
сѧ да бꙑхомъ инѣхъ имѣ-
ниꙗ мьꙁдами къ себѣ съ-
бьрали. таже ово въ ꙁемли
въкопавъше съкрꙑли. ѡ-
во бо ковьеꙁѣ ꙁапеатьлѣ-
ли. нъ да не бѹдеть обьщи-
ꙗ такого въ насъ. ѥсть же
и дрѹгаꙗ ꙁъль въ насъ юже
творимъ. ови бо насъ въ ꙁемлї
погрѣбають мьꙁдꙑ ѥмлю-
ще. а дрѹꙁии въ рѣвесехъ
и сладостьхъ и пиꙗньстви-
ихъ. ти ѿ того и сквьрнаꙗ
дѣла прилагають себѣ на
мѹкѹ. игрьцѧ и блѧдьни-
181б
кꙑ събирающе. многꙑ пѹ-
ти себѣ творѧще ведѹща
въ огнь негасимꙑи. и пра-
вꙑи пѹть оставивъше иже
на ͞нбо ведеть. нъ подвигнѣ-
мъ сѧ братиꙗ ꙁълꙑимь тѣ-
мь пѹтьмь не ходити. нъ и-
же на ͞нбо ведеть. то бо ѥсть
͞црскъи пѹть. тѣмь бо хо-
дѧще ѹдобь мѹкꙑ иꙁбѹ-
демъ. и ͞црство ͞нбсьноѥ по-
лѹимъ о ͞хѣ і͞сѣ ͞ги наше
ѥмѹже слава дьржава съ бе-
ꙁнаальнꙑимь ͞оцьмь и
прѣ͞стꙑимь ͞дхъмь нꙑне <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слово о адамѣ и
о дрѣвѣ раꙁѹмьнѣмь добра
и ꙁъла ͞ги ͞блви <
Б͞ъ прѣмѹдростию своѥю
вьсе добро створи. по рѧдѹ
же ѡ вьсемь ѹкаꙁа намъ.
о вьсѣхъ събꙑвъшихъ сѧ
адамѹ. съꙁьдавъ бо ͞бъ
адама и ѥугѹ. дасть и-
ма обилиѥ и власть надъ вь-
сѣмь. сътворимъ бо рее ͞лка
по ѡбраꙁѹ нашемѹ и по по-
добию. и да владѣть рꙑба-
ми морьскꙑими. и птица-
ми ͞нбсьнꙑими и ꙁвѣрьми
и скотꙑ. и вьсею ꙁемлею. и по-
стави ѥго ͞црѧ наⷣ всею породо-
ю видимꙑихъ. ꙩ братиꙗ.
ꙁаповѣдь порѹи адамови
͞бъ. искѹшаꙗ ѥго на послѹ-
шаниѥ. мноꙁи же ͞глють.
181в
то не вѣдѧше ли ͞бъ. ꙗко прѣстꙋ-
пити имать адамъ. да по ь-
то ꙁаконъ дасть прѣстѹпаю-
що[у]мѹ и не хранѧщю. расмо-
трите дѣло божиѥ братиꙗ.
како ти ͞влдка нашь сътво-
ривъ ͞лка обилиѥ ѥмѹ да-
въ вьсѣмъ. ꙁаповѣда ѥмѹ
отъ вьсего ꙗсти. да аще бꙑ
ꙁаповѣдь тѣсна бꙑла ѥмꙋ.
рекъше ѿ мала въкѹсити
а ѿ многа не ꙗсти. то съ ѿ-
вѣтъмь бꙑ бꙑло прѣстѹ-
плениѥ. реклъ бꙑ въ недо-
статъцѣ прѣстѹпихъ. аще
ли обилиѥ бѣ много. въꙁбра-
нимоѥ же мало. ьсо дѣлма
не поьте послѹшаниѥмь
͞блгодѣтелѧ. нъ ѥсть рещи
ꙗко вьсего ми обилиѥ дасть.
сицѣ ꙗже добротꙑ не видѣхъ
на иномь дрѣвѣ. красьно бо
бѣ то видѣниѥмь. и добро въ-
кѹшениѥмь. да и сего съ про-
ста ѿвѣта ѿиметь ͞бъ. добро-
тѹю же дасть томѹ дрѣвѹ.
тѹ же и проемѹ дрѣвѹ да-
сть. ͞глеть бо моиси. и въсѣ-
ꙗ ͞бъ вьсѧко дрѣво красьно
видѣниѥмь и добро въкꙋ-
шениѥмь. по ьто же дана
бꙑсть ꙁаповѣдь ѥмѹ. да
ѹвѣсть ꙗко подъ ꙁаконъ-
мь ѥсть и ͞влдкою. то по ь-
то сию ꙁаповѣдь а не инѹ
дасть. нъ бѣ вина иноꙗ
181г
ꙁаповѣди. не бѣ иже искѹше-
ниѥ нъ послѹшаниꙗ. како
бо бѣ ͞бѹ рещи адамови. не ѹ-
крадеши ли нииѥгоже прѣ-
любꙑ ли не сътвори ни съ кꙑ-
имь же. ѥда ли въсхотѣ нѣи-
ѥмѹ имѣнию. нъ не бѣ ни ѥ-
диноꙗ же винꙑ ѿ сихъ. не бѣ-
аше бо мира ни мѧтежа ми-
рьскааго. не подобаше ѹбо ре-
щи. не оклевещи. не бо бѣ тъ-
гда клеветьникъ ни оклеве-
таваѥмꙑ ихъ. тѣмьже да-
сть ѥмѹ ꙁаповѣдь ѿ прѣдъ-
лежащааго наслажениꙗ.
ѿ вьсего ѡбилиꙗ ꙗсти. семь
же ѥдинѣмь не прикасати
сѧ. да обильно наслажениѥ
имѣꙗ въ ьсть имать ͞влдь-
не ꙁаповѣданиѥ. въꙁбра-
нѧющеѥ дрѣва. не ꙗко то дрѣ-
во ꙁъло бѣ. нъ прѣстѹплени-
ѥ бѣ на тъщьно. ꙗкоже бо бра-
тиꙗ ꙁаконъ телесьнꙑи. велї-
ть бракѹ красьнѹ бꙑти. а-
ще ли каꙗ дѣвица варивъши
власть ͞ою и годинѹ браь-
нѹю. въдасть сѧ на блѹдъ
то неослабьнѹ мѹкѹ при-
иметь ѿ ꙁакона не ꙗко нѣ-
ьто страньно приимъши
лише проиихъ дѣвъ. нъ ꙗ-
ко кромѣ ꙁакона любима-
аго ͞отцьмь. въдавъши сѧ
грѣхѹ ꙁа тъ мѹенъ бꙑва-
ѥть. не ѥстьства ради вещи
182а
нъ ꙁа прѣстѹплениѥ. тако-
же и адамъ бꙑсть повинь-
нъ мѹцѣ. не ꙗко нѣкото-
рааго ѿвьржена въкѹси-
въ нъ ꙗко въꙁбраненааго
ꙁаповѣдию въкѹсивъ. то-
го ради приде враь наши-
хъ съгрѣшении. и рее къ не-
мѹ адаме къде ѥси. ьто же
адамъ. глаⷭ твои рее ѹслꙑ-
шахъ и съкрꙑихъ сѧ. ꙗко на-
гъ ѥсмь ьто же рее съвѣдꙑ-
и вьсꙗ. нъ како ти въобраꙁꙋ-
ѥть невѣдѣниѥ ͞глѧ. то къ-
то ти рее да бꙑсть нагъ. ѥ-
да ѿ дрѣва ѥгоже ти ꙁаповѣ-
дахъ не ꙗсти ѿ того ꙗлъ ѥ-
си. обилиѥ бо вьсего дрѣва при-
ꙗтъ а не тѣсна наслажени-
ꙗ. въведоша и въ прѣстѹпле-
ниѥ. тѣмьже повиньнꙑи
не обрѣтаѥть никоѥꙗже испь-
рѧ. не може ниимьже сълъ-
гати. не въꙁврати винꙑ на
творьцѧ. нъ женѹ свою ада-
мъ похѹли. то же. къ ѥуꙁѣ
рее ͞гь. ьто се ѥси створила. о-
на же противѹ винѣ ѿвѣща-
ваѥть. ꙁмиꙗ мѧ рее прѣль-
сти. ѥда тварь хѹлить. ѥда
творьца. ѥда рее. по ьто на
ѥси створилъ. по ьто дрѣва
въꙁбранилъ ѥси. повиньна
не може сълъгати. обꙑаи бо
ѥсть съгрѣшающиимъ и не
бꙑвъшиимъ пьрѣти. да бꙑ-
182б
ша како поимъ тѣхъ иꙁбꙑли.
ꙁьри же правьдьнааго сѹди-
ꙗ. како ти не испꙑтоваѥть
напрасно съгрѣшьшаꙗ. и прѣ-
льщенааго. нъ въ правьдѹ тѧ-
жьаѥ бо бꙑ бꙑло сѹдище.
аще бꙑ пьрвѣѥ съгрѣшьшаго
пꙑталъ. нъ наинаѥть ѿ мо-
гѹщааго. понѣ малъ ѿвѣтъ
обрѣсти ѿ мѹжа. къ женѣ ре-
е. ьто се сътворила ѥси. она
же къ сѹдии рее. ꙁмиꙗ мѧ
прѣльсти. не иꙁдрее сѧ на
мѹжа ни на женѹ прѣль-
щениѥ нъ на ꙁмиꙗ. ꙁьри
же дълготьрпѣниꙗ ͞бжиꙗ
не ꙁоветь ꙁмиꙗ на опꙑта-
ниѥ. не имѣꙗше бо тъ ѹже
на кого винꙑ въꙁложити.
ьто же къ немѹ рее ͞гь. про-
клѧтъ тꙑ бѹди отъ вьсѣхъ
ꙁвѣрии. ꙁемльнꙑихъ. ꙁми-
и бо съсѹдъ бѣ видимо. диꙗ-
вълъ же бѣ прѣльщаꙗи ꙁми-
ѥмь. ꙗкоже бо и бꙑкъ аще ꙋ-
бодеть кого. то ͞гь съмьрть
ѥмѹ самомѹ ѹставилъ
ѥсть. а ѹма не имѹщю ло-
вѣьска. нъ самого гнѣва
мѹить. такоже и сьде. на
ꙁмиꙗ иꙁдриеть покаꙁаꙗ.
да аще съсѹдъ грѣховьнаа-
го сице мѹить. то власте-
лина грѣхѹ большими мѹ-
ить. сего ради и блаженꙑи
исаиꙗ прѣщениѥ се ѥже на
182в
ꙁмиꙗ иꙁдрее. и бѹдеть въ
послѣдьнѧꙗ дьни. нанесе-
ть ͞гь ͞бъ меь ͞стꙑи великꙑ-
и и крѣпъкꙑи. на ꙁмиꙗ бѣ-
жащааго и лѹкавааго. и ѹ-
биѥть ꙁмиꙗ въ тъ ͞днь. ꙁми-
ꙗ же нарееть диꙗвола. и
самого старѣишинѹ бѣсо-
въ ꙁмиꙗ лѹкава. тако-
же и ͞спсъ рее. се дахъ вамъ
власть стѹпати вьрхѹ
ꙁмии и скоропии. и на вь-
сѹ силѹ вражию. и да не мь-
ниши ꙗко ѡ видимꙑихъ
͞глеть. нъ прирее. и на всю
силѹ вражию. да ѥгда ѹ-
слꙑшиши ꙁмиꙗ и ꙁмию.
не мьни корене ꙁълобꙑ. ꙗ-
коже ͞глють манихеане. не
бѣ бо корень ꙁъла. ни ѥсть-
ство ꙁълобꙑ. нъ ѹвраени-
ѥ беꙁакониꙗ. видиши ли
книгꙑ ꙁмиꙗ нарекъша
ѥго. и къ иѹдѣѡмъ бо къ
͞лкомъ рее ͞бъ. ꙁмиѥве и
ада ѥхидьнѧ. ѥстьство ли
хѹлить или волю охѹлѧѥ-
ть. нъ понеже противлѧють
сѧ нѣции. и ино сътѧꙁани-
ѥ движють ͞глюще. по то
дрѣво приꙁъва раꙁѹмно
добра и ꙁъла. аще отънюдꙋ
не бꙑша хотѣли книгꙑ ѹ-
каꙁати. таково ѥстьство сꙋ-
ще. тꙑ же того дрѣва не по-
хѹлѧ и просто тако ͞лве.
182г
дрѣво бо добра и ꙁъла не ѥсть-
ство родило. нъ виною събꙑ-
сть сѧ. ьто бо наѹи адама.
дѣлѹ добра и ꙁъла невъкѹше-
ниѥ ли. ꙗко добро бѣ ͞ба
послѹшати. ꙁъло же не по-
слѹшати ͞ба. се ѥсть раꙁѹ-
мъ добра и ꙁъла. а ниьто-
же ино ѿнюдь. аще ли нѣ-
сть тако то проꙁьрѣвъ а-
дамъ ьто видѣ добрꙑихъ.
͞млстꙑню ли. нъ къде бѣ-
ша маломощи. повѣдано
ли ти ѥсть ͞ле ьто добро.
или ьто ͞гь ищеть ѿ тебе.
нъ ѥже тъкъмо боꙗти сѧ
͞га ͞ба твоѥго. видиши ли
ꙗко добро ѥсть страхъ ͞бжи-
и. а ꙁъло ѥсть ѥже ͞ба ослѹ-
шати. ѹстраши сѧ рее не-
бо. и ѹжасе сѧ ꙁемлѧ. ꙗко
дъвоѥ ꙁъло створиша люди-
ѥ мои. мене оставиша исто-
ьникъ водꙑ живꙑ. и иско-
паша себѣ ровꙑ ѹтьлꙑ и
проеѥ. по ьто ѹбо рее не
прикасаи сѧ дрѣвѣ. отъню-
дѹ же аще ꙗси. вѣдѣти на-
ьнеши ѡслѹшаниѥмь
добро и ꙁъло. аꙁъ ти съкажꙋ
и въ кратъцѣ отъвѣщаю.
обꙑаи бо ѥсть ͞стꙑимъ къ-
нигамъ тако имена нари-
цати вещьмъ. ꙗкоже коли-
жьдо ими бѹдꙋть винꙑ
ꙗкоже се ͞глють. исакъ иско-
Приписка: ꙗко люблю тꙗ
183а
па кладѧꙁь. и фунистѣне
пришьдъше. котораша сѧ
о кладѧꙁь. и особиша собѣ
кладѧꙁь тѹждь. тѣмьже
исакъ нарее имѧ кладѧꙁꙋ
томѹ вражьда. не ꙗко ѥсть-
ство кладѧжьно вражьда бѣ.
нъ вина о немьже вражьдꙋ
створи. да того дѣлма кла-
дѧꙁь тъ проꙁъва сѧ вражь-
да. и ископа дрѹгꙑи кла-
дѧꙁь. и тъ отѧтъ ѥмѹ бꙑ-
сть. и нарее имѧ и томѹ
обида кладѧжьнаꙗ. не ꙗ-
ко кладѧꙁь обидѣнъ ꙁане-
же ѡбида о кладѧꙁи винѹ
приꙗтъ. такоже и слѹгꙑ
иоавовꙑ. и ꙗвленꙑ ровꙑ
о истоьницѣ. ꙗкоже вѣдѧ-
ть съвѣдѹщии кънигꙑ.
сами на сѧ съшьдъше сѧ и би-
въше сѧ. нарекоша имѧ
мѣстѹ томѹ асть бивъ-
шиихъ. ꙁьри же како ти не
мѣсто створило. нъ створе-
ниѥ имѧ мѣстѹ проꙁъва.
такоже и о адамѣ ꙁанеже ѿ
въкѹшениꙗ искѹшени-
ѥ приꙗти. ꙗко добро ѥсть
ѥже послѹшати. да ѿ ви-
нꙑ тоꙗ приꙗтъ имѧ дрѣ-
во то. нъ си ѿ селицѣ да бѹ-
дѹть. бѹди же намъ то-
го дрѣва ѿбѣжати рекъше
ослѹшаниꙗ. и притещи
къ дрѣвѹ крьстьно[у]мѹ
183б
къ садѹ животьно[уѹ]мѹ.
проꙁѧбъшо[у]мѹ плодъ пра-
вьдꙑ и свѧтꙑню. и плодꙑ
раꙁлиьнꙑ створьшю при-
гвождениѥмь ьстьнꙑи-
мь ѥго на дрѣвѣ. великоѥ
оно и дивьноѥ ͞спсениѥ. ко-
ѥ ͞спсениѥ рекѹ не ѥже ͞спсъ
собою съмотриливьно ство-
ри. нъ ѥже раꙁбоиникъ онъ
ꙗвѣ ѹкраде. понеже бо ада-
мъ дрѣвъмь иꙁгънанъ бꙑ-
сть иꙁд раꙗ. раꙁбоиникъ
ѿ дрѣва въ раи въниде. пра-
вьдивъ ѥси ͞ги. и прави сѹ-
ди твои. ꙗко ѥдиного грѣ-
ха дѣльма адамъ иꙁгъна-
нъ бꙑсть. и ѥдиного дѣлма
вѣрьна исповѣданиꙗ въ-
веденъ бꙑсть раꙁбоиникъ
въ раи. ꙩле прѣдивьнꙑи
сѹдъ помѧни мѧ въ ͞црстви-
и твоѥмь рее. нѣсть мощь-
но ͞ги диꙗволѹ ѿ ѹеникъ
твоихъ. ѥдиного сътвори-
ти прѣдателѧ. не тꙑ ли ѥ-
си ͞влдко прѣложивꙑи ть-
мѹ въ свѣтъ. и стръпъть-
наꙗ на правость. прѣложи-
вꙑи раꙁбоиника на ͞блго-
вѣстьника. прѣдолѣ и ꙁъ-
лобѣ ͞блгостию ѹгаси непра-
вьдѹ правьдою. и дажь сла-
вѹ твоѥмѹ ͞лколюбию
ѥмѹже слава подобаѥть
въ вѣкꙑ аминь <
183в
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слово ѡ адамѣ
ꙗко пьрвѣѥ даже не въкѹсї
ѿ дрѣва раꙁѹмьна повѣдѧ-
ше ьто добро ли ьто ꙁъло <
Люблю ѹбо поста. ꙗко ͞ѡць
цѣломѹдриꙗ ѥсть. исто-
ьникъ прѣмѹдрости
вьсѧкоꙗ. люблю же ѥго
и васъ дѣлма. и ваше-
ꙗ ради любъве. аще бо къто
въ [тъ]ргъ вълѣꙁеть. и ѥдино-
го сърѧщеть дрѹга. мъно-
гашьдꙑ вьсѧкѹ пеаль ѿ-
вьржеть. и мꙑ же не въ тъ-
ргъ нъ въ ͞цркъвь събираю-
ще сѧ. не ѥдиного дрѹга
ѹлѹающе. нъ многѹ си-
цю братию. и ͞оца бесѣдѹю-
ща съ ними. како не вьсѧкꙋ
сласть приобрѧщемъ. не мъ-
ножьствъмь бо тъию ѹни-
и ѥсть съборъ сь. на търгѹ бо
и стѹдьнѹ бесѣдѹ иꙁно-
сѧть. и вѣщають ѥже нѣсТь
имъ на польꙁѹ. обꙑаи бо
ѥсть намъ съ многъмь тъ-
щаниѥмь тѹждего грѣха
пꙑтати и тѧꙁати. а и мно-
гашьдꙑ словеса та въ бѣдꙋ
нꙑ и въ напасть въмѣтаю-
ть. мноꙁи бо ѿ тацѣхъ бесѣ-
дъ въ мѧтежѧ и въ бѹрѧ въ-
падъша. нъ сьде не тако. нъ
все право. вьсѧка бо бесѣда бе-
ꙁъ ѹспѣха не ꙗвлѧѥть сѧ сь-
де. вьсѧко же дѹховьно ѹе-
183г
ниѥ въносить сѧ. о нашеи бо
͞дши бесѣдѹѥмъ. и о лежа-
щиихъ вѣньцихъ иже сѹ-
ть на ͞нбсьхъ. и о свѣтьлѣ жї-
тии. и о ͞лколюбии ͞бжии
и о проиимь житиꙗ сего.
какъ намъ тамо коньць бꙋ-
деть. и въ ьто тъгда на-
ша дѣла въьтѹть сѧ. вѧ-
ще же вьсего. самъ ͞влдка по-
средѣ насъ стоить ͞ісъ. самъ
бо рее. идеже ѥста дъва и-
ли три събьрани въ имѧ мо-
ѥ тѹ ѥсмь посредѣ ихъ. да
аще идеже ѥста дъва или
три събьрани посрѣдѣ ихъ
ѥсть. кольми пае посредѣ
ѥсть идеже многъ съборъ
въ ͞цркви о ͞бꙁѣ. тѣмьже и
мꙑ съ многою радостию
вѣщаѥмъ къ вамъ. и обѣ-
щахомъ вамъ рещи пьрвѣ-
ѥ ѡ дрѣвѣ. аще ѿ того бꙑ-
сть раꙁѹмъ добра и ꙁъла
адамови. аще и пьрвѣѥ въ-
кѹшениꙗ имѣаше того
раꙁѹма. Съ дьрꙁостию ѹ-
бо имамъ нꙑнѣ рещи. ꙗ-
ко прѣже въкѹшениꙗ имѧ-
аше сь же раꙁѹмъ. аще бо
не вѣдѧше ьто ѥсть добро
ьто ли ѥсть ꙁъло. како не-
съмꙑслѧ ѹвѣдѣ. каꙗ тра-
ва коꙁамъ и овьцамъ добра
каꙗ же ли ꙁъла. каꙗ ли на
польꙁѹ. и не на польꙁѹ. ра-
184а
ꙁно бо ѥсмъ ѿ скота. и ѹнь-
ши ꙁвѣри. и ѥже вѣдѣти до-
броѥ и ꙁълоѥ. да аще мꙑ се
нꙑне ꙁнаѥмъ. не мꙑ же
тъию нъ и ѹгъри и обьри.
кольми пае тъ ͞лкъ. тъ-
гда пьрвѣѥ грѣха ꙁнаꙗше.
и не бꙑ толиками ьстьмї
поьтенъ бꙑлъ. ѥже по обра-
ꙁѹ бꙑти ѥго сътворенѹ.
проии бо родъмь лишени
сѹть ѹма. адамъ же мно-
гꙑ прѣмѹдрости бѣ тъгъ-
да испълненъ. и раꙁѹми-
ьнъ ꙁѣло бѣ. пълнъ бо бѣ
͞дховьнꙑꙗ прѣмѹдрости
послѹшаи ѹкаꙁаниꙗ а-
дамова. приведе бо къ не-
мѹ ꙁвѣри вьсѧ. видѣти ь-
то ꙗ нарееть адамъ. да ꙗ-
коже ꙗ нарее адамъ. то то
сѹть имена имъ и доселѣ.
да помꙑсли нꙑне коликꙑ
прѣмѹдрости пълнъ бѣ. да
коликѹ родѹ раꙁлиьнѹ.
и вьселиьскѹ скотѹ и пти-
цамъ имена имъ творить
͞бъ же обладаꙗи вьсѣми на-
ми. тако приꙗтъ имена ꙗ-
коже адамъ рее. а не иꙁмѣ-
ни ни ѥдиного же имене.
вьсе бо рее ѥже проꙁъва ада-
мъ. то имѧ имъ бѹди. тъ
ли ѹбо не раꙁѹмѣаше то
ли добро. или ьто ꙁъло кꙑ-
и вꙑ тѹ ѿвѣтъ имате рещи.
184б
пакꙑ приведе ѥмѹ женѹ.
и видѣвъ ю абиѥ поꙁна ю и
рее. обьщениѥ ѥсть ѿ кости-
и моихъ. и плъть ѿ плъти мо-
ѥꙗ. ѿ цѣла бо створениꙗ а-
сть въꙁьмъ ͞бъ. тако женѹ съ-
твори. да вьсѣмъ тъьна бѹ-
деть мѹжеви. та нарееть
сѧ жена. ꙗко ѿ мѹжа своѥ-
го въꙁѧта бꙑсть. да имѧ ѹ-
каꙁаѥть обьщениѥ ѥсть-
ства. вина приснꙑꙗ любъ-
ви бꙑваѥть. и съвѹꙁъ ѥ-
динениꙗ. воле же ьто рее
сего ради оставить ͞лкъ ͞ѡ-
ца своѥго и ͞мтрь. и прилѣ-
пить сѧ женѣ своѥи. не рее
просто съвъкѹпить сѧ. нъ
прилѣпить сѧ и бѹдета ѡ-
ба въ ѥдинѹ плъть. исто-
ѥ сънѧтиѥ ꙗвлѧѥть. Сели-
ко ли ѹбо адамъ вѣдꙑ рьци
ми. не вѣдѧаше ли ьто до-
бро. ьто ли ꙁъло. аще бо не
вѣдѧаше пьрвѣѥ въкѹше-
ниꙗ. ьто добро ли ьто ꙁло
нъ по въкѹшении дрѣва ра-
ꙁѹмѣ грѣхъ. ѹитель ѥмꙋ
бꙑсть прѣмѹдрости и ꙁми-
и. иже не льстьць нъ повѣща-
тель польꙁьнꙑихъ бꙑсть.
ѿ ꙁвѣри створьша ѥго ͞лка.
ни ѹбо. нѣсть то тако нѣсТь.
аще бо не вѣдѧаше ьто до-
бро ьто ли ꙁъло. то како ꙁа-
повѣдь приꙗтъ. никъто-
184в
же бо даѥть ꙁаповѣди невѣ-
дѹщо[у]мѹ. велико бо ꙁъло
ѥсть прѣстѹплениѥ. ͞бъ же
дасть ѥмѹ ꙁаповѣдь. и прѣ-
стѹпивъша и мѹить. не
бꙑ обоѥго сего створилъ. аще
не бꙑ раꙁѹмиьнъ бꙑлъ
испьрва добрѹ и ꙁълѹ. види-
ши ли како ти вьсѣми ѹка-
ꙁано бꙑсть намъ. ꙗко не по
въкѹшении дрѣва доброѥ
вѣдѧше и ꙁълоѥ. нъ прѣже
того съвѣдѧше. се же вьсе дь-
ржимъ присно. и въ домꙑ
ишьдъше. сѹгѹбѹ трѧпе-
ꙁѹ поставимъ послѹша-
ниꙗ. да ͞глеть же мѹжь ре-
ениꙗ. жена же да наѹаѥ-
ть сѧ. дѣти же да послѹша-
ють. и раби да не лишать
сѧ послѹшаниꙗ сего. ͞цркъ-
ве створи домъ свои. повинь-
нъ бо ѥси ͞спсению. ѿ тацѣ-
хъ повѣстии. и съниꙗ до-
бра прѣимѹть нꙑ. бес при-
видѣниꙗ. имьже бо сѧ ѥ
͞дша дьнию обꙑка лѹи-
ти. та и нощию видить.
аще реенаꙗ по вьсѧ дьни
хранимъ. нѣсть нꙑ трѣбѣ
многъ трѹдъ. ꙗснѣѥ бо
бѹдеть слово ѥже по семь и
наше ѹениѥ бѹдеть весе-
лиѥ. некъли бѹдеть нѣь-
то вѧще вамъ и намъ. на-
мъ же отъ ѹениꙗ. Вамъ
184г
же ѿ послѹшаниꙗ. съ телесь-
ною трѧпеꙁою и трѧпеꙁа
бѹди вамъ поставлена дꙋ-
ховьнаꙗ. тако бо творѧще
и нꙑнѣшьнѧꙗ житиꙗ на
польꙁѹ вамъ ѹспорить ͞бъ.
и ѹдобьна вьсѧ бѹдѹть. и-
щѣте бо рее прѣже ͞црства
͞нбсьнааго. и си вьсѧ прило-
жать сѧ вамъ. ищѣте ѹбо
ѥго. да и сии ѡна ѹлѹи-
мъ ͞блгаꙗ. о ͞хѣ ͞ісѣ ͞ги наше-
мь. ѥмѹже слава въ вѣкꙑ <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слово ѡ ѹбогꙑи-
хъ и ѡ богатꙑихъ. и ѡ пока-
ꙗнии < ͞ги ͞блⷭви <
Травьници имѹть мно-
гꙑ и раꙁлиьнꙑ цвѣтꙑ.
овꙑ на веселиѥ ѡима овꙑ
же на обѹханиѥ. дрѹгꙑ
ꙗже на враьбѹ. вьсе же то
лѹить сѧ ͞лкови. такоже
же ͞прстаꙗ ͞цркꙑ имать
ьтениꙗ ͞бжиихъ книгъ.
͞ѥунгльско и апⷭльско. и прⷪрско.
вьсе же прилѹаѥть сѧ ͞хви. нъ
въ травьницѣхъ въсиꙗть ͞слнце
и ѹвѧдаѥть цвѣтꙑ. и красо-
тѹ ихъ погѹблѧѥть. въ семь
же ͞дховьнѣмь травьн[и]цѣ въ-
сиꙗѥть ͞слнце правьдноѥ. и
ового ѹмѹдрѧѥть. дрѹга-
аго ѡправьдаѥть. иного же
милѹѥть. въсиꙗ бо намъ
днⷭь ͞стꙑимь ͞ѥунглиѥмь
гласъ ͞глѧ. понеже створисте
185а
ѥдиномѹ сихъ мьньшиихъ
братъ моихъ. то мънѣ ство-
ристе. пакꙑ въспоминани-
и ѡ нищиихъ. пакꙑ порѹ-
ганиѥ богатꙑимъ. не сана
хѹжю. ни ѹбо. ни богать-
ства хѹжю. нъ богатѧщии-
хъ сѧ ꙁълѣ. аврамъ бо бѣ бо-
гатъ. нъ не раꙁвелиа сѧ ни
на кого же. и лаꙁарь нищь бѣ
и николиже не сътѹжи си.
вижь. дъвою прⷪркѹ съвѣде-
тельство принесохъ. воле при-
ведѣмъ сьде ѥще блаженаго
иѡва. приимъшаго искѹ-
шениѥ ѡбою астию. ѥгда
бо бѣ богатъ ͞глаше. вьсѧко-
мѹ ͞лкѹ ѿвьрстъ ѥсть до-
мъ мои. и ѥгда бꙑсть ни-
щь ͞глаше. ͞гь дасть ͞гь же въ-
ꙁѧ. ꙗкоже ͞гви годѣ бꙑсть
тако и събꙑсть сѧ. бѹди и-
мѧ ͞гне ͞блгословлено ѿселѣ
и до вѣка. колико сѧ боре ди-
ꙗвълъ и борьца не повьрже.
тѹлъ стрѣлъ исꙑпа. и ои-
мина не ѹстрѣли. бѹрѧ въ-
ꙁдвиже и камꙑкъмь не по-
колѣба. испровьржениꙗ при-
несе. и стѣною не потрѧсе дрѣ-
въмь потрѧсе. нъ плода не ѡ-
има. вѣтви съломи и коре-
не не истърже. стѣнѹ проко-
па нъ съкровища не окраде
съкровище же ͞глю не ꙁлато ни
срѣбро. нъ вѣрѹ ѥго крѣпъкꙋ-
185б
ю. то бо съкровище хотѧаше
диꙗвълъ ѹкрасти ѥмѹ. ви-
дѣ ли плода многосѹща. ви-
дѣ ли борьца вѣньаѥма. ви-
дѣ ли иомина побѣжающа.
видѣ ли камꙑка ѹтвьрже-
на. видѣ ли стълпа стоꙗща
и непомѣтаѥма. видѣ ли ди-
ꙗвола посрамима. видѣ ли
͞ба славима. беспрѣсмене.
кꙑимь именьмь проꙁовѹ
правьдивааго. не вѣмь. бо-
рьца ли и нарекѹ. нъ много-
страстьнъ борениѥмь. вѣ-
ьнааго ли и проꙁовѹ. нъ си-
льнѣи тьрпѣниѥмь. стълпа
ли и нарекѹ. нъ вꙑшьи мѹ-
дростию. плодъмь ли и наре-
кѹ. нъ красьнѣи ꙁракъмь
дрѣво ли и нарекѹ. нъ кра-
сьнѣи вѣрою. коѥ имѧ има-
мъ въꙁложити на правьдь-
ника сего. не обрѣтаю бо име-
ни тъьна добротѣ ѥго. нъ
слꙑшите багатии. слꙑши-
те же и нищии. како ͞блженꙑ-
и сь иѡвъ въ обилии сꙑ бога-
тьство своѥ добрѣ строꙗше.
въ нищетѣ же сꙑ. и толика-
мъ напастьмъ лежащамъ на
нь. добле прѣтьрпѣвааше. ви-
диши ли ꙗко добро ѥсть богатї-
ти сѧ. нъ правьдьнѣ живѹще-
мъ. и добро ѥсть нищета могꙋ-
щиимъ ю сътьрпѣти. не рьцї
же ми ꙗко нищетꙑ сѧ бою.
185в
нищетꙑ ли сѧ боиши. а грѣ-
ха сѧ не боиши. нъ не бои сѧ
нищетꙑ нъ грѣха сѧ бои. ͞ѡ-
ца мѹению. ѹбогꙑи по-
велѣнааго ѥмѹ ѹ тебе про-
сить. а тꙑ не даѥши ѥмѹ
а слꙑшалъ ѥси ͞хса ͞глюща.
понеже сътвористе ѥдино-
мѹ сихъ малꙑихъ мънѣ
створисте. видиши ли ꙗко
аще даси нищемѹ ͞хви да-
лъ ѥси. аще ли не даси то са-
мъ имаши просити въ тъ
дьнь сѹдьнꙑи. да не ство-
рить ли ти тъгда поимъ.
ꙗко нага мѧ видѣсте и не о-
блѣкосте. алюща и не накъ-
рмисте. жажаща и не напо-
исте. ьто же рееши проти-
вѹ томѹ. какѹ ли прии-
меши ѿрадѹ кꙑи ѿвѣтъ
прѣдълагаѥши. ꙩле дивь-
на и прѣславьнаꙗ дѣла сѹ-
ть и на адьꙗ же ѿдають дъ-
вѣ сътѣ ꙁлатиць. или три
съта. да ꙗ иꙁмолѧть ѹ ͞црѧ
а тꙑ не хощеши подати. да
ти ͞млтва написана бѹдѹ-
ть ѹ ͞ба. тꙑ же ꙗси тетрѣви
и гѹси и ѥрѧби. и проаꙗ бра-
шьна раꙁлиьнаꙗ. а ѹбо-
гꙑи ѹкрѹха не имать да
бꙑ си рѣво насꙑтилъ. тꙑ
же облаиши сѧ и ходиши.
въ браинѣ и въ кѹнахъ
а ѹбогꙑи рѹба на имать
185г
на телеси. тꙑ же живеши въ
домъ ꙁлатовьрсѣхъ. и има-
ши на собь триꙗ етворꙑ
полатꙑ. и моромориѥ крась-
но. и пьстро лакедемоньско.
и багърѧно. и главꙑ стълпо-
мъ поꙁлащенꙑ. а ѹбогꙑи
не имать хꙑꙁа къде главꙑ
подъклонити. нъ и тꙑ бо-
гатꙑи ѹмреши. и останеть
домъ твои присно ѡблиа-
ꙗ твоꙗ дѣꙗниꙗ. къжьдо
бо ѿ мимоходѧщиихъ ͞гле-
ть. сь домъ оного ѥсть хꙑ-
щьника раꙁбоиника. ли-
хоимьника. колико женъ
въдовиць сътвори. колико
сиротъ сътвори. колико въ-
схꙑти имѣнии тѹждии-
хъ. коликѹ нѹждю ͞лкъ
сътвори. не рьци ми ꙗко бо-
лѧринъ ѥсмь. или ѥпархъ
ѥсмь. аꙁъ сана не хѹжю нъ
строꙗщиихъ доброѥ ꙁълѣ
ꙁьриши ѹбога и велиаѥ-
ши сѧ. и не помꙑшлѧѥши
ꙗко тъжде ͞лкъ ѥсть. на
тъщьноѥ дѣло ͞бжиѥ. ͞лкъ.
ѥгоже дѣлма ͞нбо поставле-
но бꙑсть. ѥгоже ради ꙁемлѧ
основана бꙑсть на водахъ
ѥгоже дѣлма ͞слнце тееть
теениѥмь. ѥгоже ради ꙁе-
млѧ проꙁѧбаѥть травѹ
вьсѧкѹ. ѥгоже ради водꙑ
иꙁносѧть ͞дша живꙑ. ѥго
186а
же дѣльма етвѣроногаꙗ.
и птица перьнатꙑ. ѥгоже
дѣлма горꙑ и хълми. и стра-
нꙑ и полѧ. ѥгоже дѣлма мо-
ре и рѣкꙑ. и ѥꙁера и блата.
и истоьници. ѥгоже ради лѣ-
та и врѣмена. и аси нощь-
нии и дьньнии. ѥгоже ради
тьма и свѣтъ. ѥгоже дѣлма
наатъци и власти. и госпо-
дьства. ѥгоже ради хѣрови-
мъ и сѣрафимъ. ѥгоже дѣ-
лма ͞англи и арха͞нгли. ь-
то же много ͞глю. ѥгоже ра-
ди и ѥдиноадꙑи ͞снъ ͞бжи-
и свою кръвь пролиꙗ. ͞лкъ
ьстьною кръвию искꙋпле-
нъ бꙑсть. то тꙑ ли прѣꙁь-
риши ѥго ꙁанеже ѹбогъ ѥ-
сть. не ѹбогꙑꙗ ли пае иꙁбь-
ра ͞бъ. ѥда богатъ бѣ петръ
вьрховьнии аплⷭъ. не бѣ ли
нищь. не рꙑбарь ли бѣ. нъ
бꙑсть старѣи и аплⷭъ. тако-
же и иꙗковъ. и иѡанъ. не ѹ-
бога ли бѣста. и мимоидꙑ
͞ісъ видѣ ꙗ съшивающа мрѣ-
жи свои. ѡле велиꙗ нище-
та бѣ ѥю. толма бѣста ѹбо-
га ꙗкоже не можаста кѹпи-
ти новꙑ мрѣжа на ловленї-
ѥ рꙑбъ. нъ ветъхꙑ съшива-
ста. и къ ремествѹ ремество
прилагаста. шьвьство къ рꙑ-
барьствѹ. такоже и мать-
ѳѣи не мꙑтарь ли бѣ. и ми-
186б
моидꙑ ͞ісъ видѣ и въ мꙑть-
ници сѣдѧща. и ͞гла ѥмѹ.
въставъ грѧди по мънѣ. и
абиѥ по немь иде. и сꙑи и-
ногда вълкъ. нꙑне же бꙑ-
сть овьа. остави петръ мрѣ-
жа и въꙁѧ клюа ͞нбсьнꙑ-
ꙗ. остави матѳѣи мꙑть-
ницю и въꙁѧ ѥун͞глиѥ. въ-
лаꙁить нищии въ домъ
твои. и прѣстоить дъва и-
ли три асꙑ въпиꙗ и мо-
лѧ тѧ. дрѹгоици же пове-
лѣваѥши рабѹ своѥмѹ.
да ижденеть ѥго вънъ тъ-
щарѣꙗ. а не помꙑшлѧѥ-
ши ꙗко ͞хсѹ досажаѥши.
то не слꙑша ли ѥго ͞глюща
ѥже рее. милѹꙗи нища
въ ꙁаимъ даѥть ͞бви. дажь
ѹбо сьде ѹбогомѹ. да та-
мо шьдъ ꙗкоже се писани-
ѥмь ͞влдкѹ си иꙁлииши.
тꙑ тамо идеши а дѣло тво-
ѥ сьде остаѥть. вълаꙁиши
въ ͞цркви помолитъ сѧ о грѣ-
сѣхъ. и не даси ѹбогомѹ
понѣ дъвою мѣдьницю да
како можеть написана
бꙑти ͞млтва твоꙗ. сего
ради прѣдъ ͞црквью дъвѣ
ѹмꙑвальници ѥста. ѥ-
дина рѹьнаꙗ. а дрѹга-
ꙗ въ неиже оищаѥши си
͞дшю. видѣ ли молениѥ
дъвою мѣдьницю написа-
186в
ѥмо. нъ рееши ми ꙗко ни-
щь ѥсмь и не имамъ. то аще
не имаши то понѣ въꙁдъхъ-
ни ꙁа нь. то просльꙁи сѧ помо-
ли сѧ ͞бви. исповѣжь сѧ и бѹ-
деть съмѣрениѥ твоѥ въ пра-
вьдѹ. ꙗко томѹ слава и дь-
ржава съ ͞ісъмь и съ ͞стꙑимь
͞дхъмь нꙑне и присно и въ <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷡ. ѡ постѣ и ѡ
миловании нищиихъ .͞ѯѳ.
Добро ѥсть постъ. добро и ь-
тениѥ книжьноѥ. аще
ли ьтеши ти не твори-
ши того. бꙑваѥть ти
ьтениѥ то ѡбрѹени-
ѥ мѹкꙑ. не послѹшающи-
и бо ꙁакона обрѧщють пра-
вьдѹ. нъ ходѧщии по ꙁако-
нѹ оправьдѧть сѧ. рее бо ͞хс
аще не бꙑхъ пришьлъ и ͞гла-
лъ имъ грѣха не бꙑша имѣ-
ли. нꙑне же никакогоже и-
ꙁвѣта не имѹть. ͞блжнъ
бо ͞глѧи въ ѹши послѹша-
ющихъ. да ьто же ли ѥсть ли-
хва. послѹшаниѥ ꙗкоже ͞хсъ
рее. и аꙁъ пришьдъ съ лихво-
ю бꙑхъ истѧꙁалъ ѥ. расмо-
три брате. ьто ѥси събьралъ
ѿ поста. того бо дѣлма и рата-
и сѣѥть. да вѧще пожьнеть
и кѹпьць того дѣлма пѹ-
ти творить. да имѣниѥ съ-
береть. и кръмьи. того ради
многꙑ пѹинꙑ прѣплава-
186г
ѥть. да корабль брѣменъ на-
кладеть. не рьци ми ꙗко то-
ко сѧ дьнии постихъ. или се-
го и сего на ꙗхъ. или не мꙑ-
хъ сѧ. нъ покажи ми. аще гнѣ-
вьливъ сꙑ кротъкъ ѹже
бꙑсть. аще ли пиꙗнъ ѥси
гнѣвъмь и плъть мѹи-
ши. ти ѹтрьѹдѹ бѹдеть
ꙁависть и лихоиманиѥ.
то каꙗ польꙁа ѿ поста того.
нъ аще ти ꙁъла волѧ. и ͞дша
ти въꙁмѹщаѥть сѧ то по ь-
то тѣло мѹиши. се ͞глю не
вꙑ кѹдѧ. нъ слабꙑихъ дѣ-
льма. дондеже бо вижю сла-
бꙑ. хощю да вꙑсое летите
тако бо жадимъ вашею лю-
бъве. ꙗкоже се ꙁлатолюбьци
ѥлико аще ꙁлато берѹть. то
пае вѧщьша ищють. тако-
же и мꙑ. большими жела-
ѥмꙑ вашего ͞спсениꙗ и спѣ-
ꙗниꙗ. пости сѧ брате ꙗко-
же и нинеугитѧне. они бо
ꙁакона не приꙗша о нихъ-
же павьлъ рее не моꙁѣмъ ѹ-
бо праꙁдьна поста покаꙁа-
ти. не въсходить бо ѥдинъ
на ͞нбо аще не имать сестрꙑ
своѥꙗ ͞млстꙑнѧ. вьрста бо
ѥсть. и не тъию вьрста нъ
и въсѣданиѥ. имь же то
ѥсть ꙗвѣ. корнилеви бо ͞гла
͞англъ ͞млтвꙑ твоꙗ и мило-
стꙑнꙗ твоꙗ въꙁидоша на
187а
памѧть прѣдъ ͞бмь. крило бо
ѥсть ͞млтва милостꙑни. аще
не сътвориши крилѹ ͞млтвѣ
своѥи то не летить. ѥгдаже
ли окрилатѣѥть ͞млтва тво-
ꙗ. летить на ͞нбо. доколѣ ꙁла-
толюбиѥ и въсхꙑщениѥ и-
мѣниѥ любиши. а вьсе то бра-
те съ симь житиѥмь раꙁарѧ-
ѥть сѧ. нъ вьсѧко рещи ми и-
маши. та словеса себѣ ͞гли.
себѣ же ͞глю братиꙗ и вамъ
не ͞глю ти не имѣи отинѹ-
дь ниьсоже нъ ѹ лихоѥ ма-
ломощьмъ даждь. да иꙁ лї-
хоѥ твоѥ. вина ͞спсениꙗ ти бꙋ-
деть. не видите ли сквоꙁѣ гра-
дꙑ и търгꙑ. многꙑ маломо-
щи како живѹть. болѧще
и наꙁи. овъ старъ дрѹгꙑи
ѹнъ. и много ѥсть съповѣ-
даниѥ ѡ нихъ. дажь ѹбо
клеврѣтѹ да сътвориши дъ-
лжьника себѣ ͞влдкѹ сѹща-
го въ сласть дължьника ти.
дающаго искѹпъ съ прибꙑ-
тъкъмь. съмотри же къто
ѹбогꙑмъ симъ просить.
постꙑди же сѧ ѹбогꙑи бо
въ рѹкѹ приѥмлеть. а ͞бъ
въ ꙁаимъ ѥмлеть. помꙑ-
сли како съниде ͞влдка тво-
и тебе дѣлма. да тебе пови-
неть не бꙑти сверѣпѹ и не-
͞млстивѹ. алюща бо мѧ
рее видѣсте и не накърми-
187б
сте. страньна и не въведосте
нага и не одѣсте. и проеѥ.
аще даси алющемѹ то ͞хви
даѥши. тꙑ и ѹбогꙑи тѣ-
ло ѥго ѡбьще ѿ трѧпеꙁꙑ прї-
ѥмлета. такоже и ѿ а-
ша ѥго приащаѥта сѧ оба.
ѡ коль велицѣ и страшьнѣ
таинѣ обьщьникъ ти ѥсть.
а малꙑихъ не приаща-
ѥши ѥго. ѥда ли мьниши
сѧ своѥ даꙗ ѥмѹ. аще бо и ѿ
родителю приꙗлъ ѥси. или
отъ прадѣдъ. всего ͞гне ѥсть.
да по ьто въгрѣбаѥши въ
ꙁемлю дажь ѹбогомѹ. и
съ многъмь съблюдениѥ-
мь съхранить ти ѥ ͞влдка.
не видите ли ратаи. ьто тво-
рѧть. ако многꙑшьдꙑ не
имѣꙗ сѣмене ꙁалагаѥть
риꙁѹ свою и въꙁьмлеть ѥже
хощеть. и порѹаѥть ꙁемли
и многꙑшьдꙑ ведръмь и-
ли лютъмь мраꙁъмь ѿиде-
ть не пожьнъ ниьсоже. нъ
обае ꙁемли порѹаѥть.
надѣꙗ сѧ пожати ѥже ѹбо
ꙁемлѧ творить. не можеть
ли ͞влдка пае того творитї.
Подражаи ѡнѹ въдовицю
ѹбогѹю писанѹю въ ве-
тъхꙑихъ книгахъ. имѹ-
щю гърстъ мѹкꙑ въ водо-
носѣ. и мало масма въ къръ-
ѧжьци. ꙗко ѿ того прⷪрка
187в
ѹгостила. или сию писанѹ-
ю въ ѥу͞англии. въвьргъшю-
ю дъвѣ цѧтѣ мѣдѧнѣ. и вьсѣ-
мъ прѣдолѣвъшю вьсе бо бога-
тьство своѥ ѥже имѣ тѹ въ-
вьрже. нъ ͞глеши ѹбогъ ѥсмь
не имамъ имѣниꙗ дъвою
лица тѹ не имаши. и аще и
тою не имаши то памѧти
͞блгꙑ ищеть ͞бъ. того ради ре-
е ͞хсъ. иже аще дасть ашю
стѹденꙑ водꙑ не погѹби-
ть мьꙁдꙑ своѥꙗ. съмотри
ьто ͞глеть стѹденꙑ водꙑ
а не теплꙑ. да не цѣнꙑ дѣ-
лма дръвъ. лишенъ бѹдешї
мьꙁдꙑ. нъ ͞црь ѥлико аще ꙁа-
дежеть ти ꙁлата иꙁдати. лю-
бо ꙁадавлѧимъ любо ꙁаѥмь-
лѧ искѹпиши сѧ. не съмо-
трить бо твоѥмѹ имѣни-
ю. нъ да бꙑ прибꙑло въ клѣ-
ти ѥмѹ. а ͞бъ не тако нъ про-
тивѹ силѣ ѹ когожьдо про-
сить. по ьто бо сѹть маломо-
щи ѥда ли не можаше ͞бъ въ
водꙑ мѣсто ꙁлатъмь одъ-
ждити. нъ да нищета ѹбо-
гааго. ѹтѣха бѹдеть грѣ-
ховъ богатѹмѹ велиѥ и-
мѧ ѥсть ͞лкъ и ьстьно мꙋ-
жь ͞млстивъ. съмотри ко-
ль велико ѥсть ͞млстꙑни.
себѣ прилагаѥть ͞бъ ͞млсти-
вааго. бѹдѣте бо реⷱ ͞млсти-
ви. ꙗко ͞͞оць вашь ͞нбсьнꙑи.
187г
аще бо ти придеть съмьрть. то
сьде ти останеть имѣниѥ ино-
мѹ. да по ьто ѹбо не сълеши
ѥго прѣдъ собою тамо. да тъ
дьнь станѹть маломощи и
ѹбоꙁии. идеже вѣтиꙗ нѣсть
ни попьрника. покаꙁають бо
нищии риꙁꙑ и пища. и иꙁь-
мѹть тѧ отъ огнѧ. не тако
͞слнце сиꙗꙗ на мраꙁъ. раста-
ѥть ѥго. ꙗкоже ͞млстꙑни.
въпадъши въ множьство
грѣхъ расꙑплеть ꙗ. нъ да ѹ-
вѣси ͞млстꙑнѧ. ьто бо трѹ-
дьнѣѥ и польꙁьнѣѥ ͞двства
ниьтоже. сѹть бо и ина до-
браꙗ дѣла. оваихъ вѧщьша
оваихъ мьньша. нъ ͞двства
и ѹдьржаниꙗ тѣлѹ нѣсть
ниьтоже бѣдьнѣѥ. небо-
нъ противѹ ѥстьствѹ бо-
реть сѧ. въ породѣ бѣ ͞двство
нъ ꙁмиѥмь раскаꙁи сѧ. то-
го ради въ срѣдьнѧꙗ лѣта не
ꙗвлѧаше сѧ. ѥгдаже приде
рожии сѧ ѿ мариꙗ ͞іс ͞хсъ ͞снъ
͞бжии. тъгда ꙗви сѧ пакꙑ.
хощеши же ли ѹвѣдѣти
къде ѥсть ͞двство. мѡуси.
море прѣдѣли. маньнѹ съ-
несе съ ͞нбсе. и на нь въꙁ͞гла-
ша своѥꙗ дѣлѧ ѥмѹ женꙑ
мѹрꙑнѧ. и авраамъ же и и-
сакъ. и иꙗковъ. и иѡсифъ.
аще и исътъ (sic) бѣ тѣлъмь.
нъ по томь женѹ наꙁѣ хоще-
188а
ши же ѹвѣдѣти. колико
ѥсть дѣвьство. ͞хсъ пришьдъ
не съвѧꙁаѥть нѹждею. и на
добраꙗ дѣла продължить.
да аще ꙗ исправиши вѣньа-
нъ бѹдеши. аще ли не испра-
виши мѹенъ бѹдеши.
дьржащеи ѹдьржаниѥ и
несънисканиѥ имѣниꙗ
ꙁа то сѧ пьрвоѥ имѹть. сѹ-
ть бо рее скопьци. иже ско-
плени бꙑша ͞лкꙑ. и сѹ-
ть скопьци иже тако роди-
ша сѧ. и сѹть скопьци иже
сами сѧ скопиша ͞црства ра-
ди ͞нбсьнааго. не ис телеса
иꙁдрѣꙁавъше нъ блѹдьнꙋ-
ю волю отърѣꙁавъше. могꙑ-
и въмѣщати да въмѣща-
ѥть. видѣ ли колико ѥсть
дѣвьство нъ обае беꙁ ми-
лостꙑнѧ не може ͞спсти
͞млстꙑни же беꙁ дѣвьства
͞спсаѥть. пѧть бо дѣвъ бѹи-
хъ бѣ. нъ ꙁанеже ͞млстꙑ-
нѧ имѣахѹ нъ тъию дѣ-
вьство. тѣмь не вънидоша
въ ьртогъ. ͞глаша бо къ мѹ-
дрꙑимъ. дадите и намъ
ѿ масла вашего. болѣꙁнь-
нѣѥ бо исправльше прѣть-
рпѣша. а ѥже бес трѹда то-
го не сътвориша. противь-
нааго бо ниꙁъложиша. и хꙋ-
жьшиимь побѣженꙑ бꙑ-
ша. и пришьдъшѹ женихꙋ.
188б
мѹдрꙑꙗ вънидоша въ ь-
ртогъ. придоша же и онꙑ
тълкѹща. и ͞гла имъ не вѣ-
дѣ васъ. ꙗко алюща мѧ
видѣсте и не накърмисте.
ѥгоже не бѹди намъ гла-
са того ѹслꙑшати. сътво-
рьшимъ же ͞млстꙑню ͞гла
придѣте ͞блгословлении ͞ѡ-
ца моѥго приимѣте ѹгото-
ваноѥ вамъ ͞црство ѿ наа-
ла вьсего мира. ꙁанеже ли
дѣвьство съхраниша. ни
ѹбо никакоже. нъ ꙁанеже
рее алкахъ и дасте ми ꙗсТи.
жадахъ и напоисте мѧ стра-
ньнъ бѣхъ и въведосте мѧ.
нагꙑ и облѣкосте мѧ. и да
ѹвѣси колика ѥсть ͞млстꙑ-
ни. хощю пакꙑ въспомѧ-
нѹти вꙑ тоꙗ же историꙗ.
бѣ десѧть дѣвъ пѧть мѹдръ
пѧть бѹи. и гласъ бꙑсть въ
полѹнощи. въстанѣте же-
нихъ грѧдеть. полѹнощи ѥ-
сть въскрьсениѥ. ѥгда анге-
ли въставѧть нꙑ вьсѧ. въ-
ставъша же дѣвꙑ въжьго-
ша свѣща своꙗ. свѣща же дѣ-
вьство ѥсть истоѥ и свѣть-
лоѥ. ͞глша же бѹꙗꙗ къ мѹ-
дрꙑимъ. дадите намъ ѿ ма-
сла вашего. ͞глаша имъ мѹ-
дрꙑꙗ. боимъ сѧ. ѥда како
не довълѣѥть намъ и вамъ.
не ꙁавидѧща не даша. каꙗ
188в
бо ѹже потрѣба ѥсть тѹ ми-
лостꙑнѧ. нѣсть бо тѹ ни
богата ни ѹбога. нъ шьдъ-
ша рее кѹпите. къто же
сѹть продающии. не ѹбо-
ꙁии ли. нъ тꙑ пае ѹ ѹбо-
гааго въꙁемлеши. неже ѥ-
мѹ даѥши. аще бо ꙁемле-
наꙗ даѥши. то въꙁемле-
ши ͞нбсьнаꙗ. ѥгдаже идо-
ша кѹповатъ онꙑ дѣвꙑ
приде женихъ и вънидоша
готовꙑꙗ въ ьртогъ и ꙁа-
твориша сѧ двьри. и придо-
ша онꙑ тълъкнѹша и ͞гла
къ нимъ не вѣдѣ васъ. ви-
диши ли ꙗко ꙁанеже не и-
мѧхѹ ͞млстꙑнѧ. и трѹ-
дъмь ͞двства не ѹлѹи-
ша ниьсоже. нъ вънѣ ь-
ртога осташа. раꙁѹмѣвъ-
ше ѹбо притъѹ ͞млстꙑ-
нѧ. сътворимъ ͞млстꙑню
да и ьртогъ ѹлѹимъ и
͞црства ͞нбсьнааго съподо-
бимъ сѧ. о ͞хѣ ͞ісѣ ͞ги наше-
мь. съ нимьже ͞оцю слава
съ ͞стꙑимь ͞дхъмь нꙑне <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слово ѡ сѹѥть-
нѣмь семь житии и о полꙁѣ
͞дшевьнѣи и о ѹмилении <
Въꙁлюблении оставльше
сѹѥтьнаꙗ дѣла. и погꙑ-
бающаꙗ житиꙗ сего. блю-
дѣте да не пакꙑ ваша
͞срдца къ тѣмъ же ꙁломъ
188г
въꙁвратѧть сѧ. богатьство
бо и слава погꙑбаѥть и добро-
та ѹвѧдаѥть. и акꙑ сѣнь
мимоходить. и ꙗко дꙑмъ
ищаꙁаѥть. и ꙗко сънъ погꙑ-
баѥть. сего ради соломонъ ͞гла-
ше. сѹѥтиѥ сѹѥтию бѹдї.
сего ради и ͞двдъ ͞глаше. обра-
ꙁъмь мимогрѧдеть ͞лкъ.
обае въсѹѥ мѧтеть сѧ. вь-
си бо въсѹѥ мѧтемъ сѧ. не
понесемъ бо ниьсоже ѿ сего
имѣниꙗ. нъ вьсе оставль-
ше. наꙁи ꙗко рожени къ стрⷶ-
шьномѹ томѹ сѹдии по-
идемъ. мили сѧ дѣюще. ть-
мьни дрѧхли. пеальни съ-
крѹшени. съмѣрени. тре-
петьни. страшьни. болѣꙁнь-
ни. дрѧхли. на ꙁемли лиць-
мь ꙁьрѧще. тако прѣдъста-
немъ на томь велицѣмь и не
на лицѧ ꙁьрѧщиимъ сѹди-
щи. идеже ͞англи трепещю-
ть. идеже прѣстоли страшь-
нии станѹть. идеже къни-
гꙑ раꙁгꙑблють сѧ дѣꙗни-
нии (sic) нашихъ. идеже рѣка ѡ-
гнѧ негасимааго. идеже не
кротъкꙑи ьрвь. идеже не съ-
грѣѥмаꙗ гроꙁа. идеже не-
прѣмъльнаꙗ въꙁдꙑхани-
ꙗ. идеже непрѣстающаꙗ сль-
ꙁꙑ. идеже неѹтѣшимоѥ
сѣтованиѥ. идеже нѣсть съ-
мѣха нъ плаь. идеже нѣсТь
Краят на словото липсва.
30а
Началото на слово о свꙗтѣи троици и о твари и
о сѹдѣ липсва. Приема се, че негов автор
е Климент Охридски.
щь. къжьдо бо въꙁъпиѥть ͞глѧ.
ѡ горе мънѣ оканьномѹ ка-
ко прѣльсти мѧ пѹстошьнꙑ-
и онъ свѣтъ. идеже хѹда бо-
гатьства. и ꙁълꙑ похоти на-
слажь сѧ. лишихъ сѧ вѣьнꙑ-
ꙗ славꙑ. и се нꙑне сѹдѹ по-
виньнъ прѣстою. и огньнѣ-
и мѹце. о немьже слꙑша свѧ-
тꙑꙗ кънигꙑ по вьсѧ дьни
ьтомꙑ не имѧхъ вѣрꙑ нъ
смиꙗхъ сѧ оканьнꙑи ͞глѧ
аꙁъ ли хощю ѹнии ади вь-
сеꙗ бꙑти. нъ да сѧ наслажꙋ
похоти вѣка сего. нꙑне же
они постьници. и страньно-
приимьници стоꙗть ѡде-
снѹю ͞ба. неиꙁдрееньнꙑи-
ми вѣньци ѹкрашаѥми.
ꙗко ͞снове ͞бѹ. а аꙁъ окаꙗнꙑ-
и лютѣи мѹцѣ осѹженъ
прѣстою. не мьнѧхъ бо ꙗко
ꙗвлена имѹть бꙑти дѣла
моꙗ прѣдъ селицѣмь наро-
дъмь. ихъже нꙑне на вꙑи
моѥи вьси въꙁирають. сии
подабьнаꙗ симъ грѣшьни-
комъ ͞глющемъ. раꙁлѹи-
ть ꙗ ͞англъ противѹ дѣломъ
ихъ. ꙗкоже раꙁлѹаѥть па-
стꙑрь овьца ѿ коꙁьлищь. и
поставить правьдьникꙑ
одеснѹю ͞ба. а грѣшьникꙑ
ошюю ѥго. и рееть ͞црь сѹ-
щимъ одеснѹю ѥго. при-
дѣте ͞блгословлении ͞оца мо-
30б
ѥго. приимѣте ѹготовано-
ѥ вамъ ͞црство. вꙑ бо ѡ мънѣ
вьсе житиѥ своѥ сътѧжасте
алюще жажюще наготѹ
приѥмлюще. въ пѣниихъ
и въ постѣхъ. и ͞млстꙑнѧми
о мънѣ веселѧще сѧ тѣмьже
нꙑне съ мъною ͞црства ͞нбсь-
нааго насладите сѧ. альнъ
бо бѣхъ и напитасте мѧ. жа-
дьнъ и напоисте. страньнъ
и приꙗсте мѧ. нагъ и одѣсТе
мѧ. тъгда ѿвѣщають ѥмꙋ
правьдьнии ͞глюще. ͞ги. къ-
гда тѧ видѣхомъ. или аль-
на. или жадьна. или нага.
и послѹжихомъ ти. и ѿвѣ-
щавъ ͞црь рееть имъ правъ
͞глю вамъ. понеже створи-
сте тѣмь ѹбогꙑимъ бра-
томъ моимъ. то мънѣ ство-
ристе. тъгда рееть и сѹщи-
имъ ошюю ѥго. идѣте ѿ ме-
не проклѧтии. идѣте ѿ ме-
не не͞млстивии. въ огнь вѣ-
ьнъи ѹготованꙑи ди-
ꙗволѹ и ͞англомъ ѥго по-
неже того въгодиꙗ створи-
сте. въ смѣсѣ и въ пиꙗнь-
ствѣ. и не покающе сѧ прѣ-
бꙑсте прѣимѣте ꙗже ѹго-
товасте по иꙁволению ваше-
мѹ. Се слꙑшаще братиꙗ.
коль страшьна и гроꙁьна мꙋ-
ениꙗ жидѹть насъ. нъ по-
нѣ ѿселѣ въспрѧнѣмъ и ѹ-
30в
дьржимъ сѧ ѿ ꙁъла. готовꙑ-
ꙗ грѣхꙑ исповѣдающе и ка-
юще сѧ ихъ. а не притварѧю-
ще дрѹгꙑихъ. слꙑшасте
бо ьто приимѹть неьсти-
ви и грѣшьнии. иже не пока-
ють сѧ сьде. да ͞лка ли сѧ по-
стꙑдѧ таиши грѣхꙑ брате.
и съ ними хощеши въ съмь-
рть ити. и по съмьрти въ мꙋ-
кѹ вѣьнѹю. а ͞ба сѧ не стꙑ-
диши. ни боиши. а рѣсъ ꙁа-
конъ ѥго ходѧ иже и словеса
твоꙗ и помꙑшлениꙗ въ длⷶ-
ни съдьржить. и прѣдъ бещи-
сльнꙑими ͞англꙑ
и ͞лкꙑ. облиити тѧ и-
мать. и вѣнѣи мѹцѣ прѣ-
дати противѹ дѣломъ. нъ
сиꙗ нравꙑ поганьскꙑꙗ дї-
ꙗволѹ ѿвьргъше ѥгоже сѹ-
ть. ѹбꙑстримъ сѧ на мило-
сть божию. истѧще сѧ дьне
дьне. ͞млстꙑнею и постъмь
и добрꙑими дѣлꙑ. свѣща сї
въжиꙁающѥ. да прѣбꙑва-
ѥмъ въинѹ жьдѹщи ѥго и
да ѹслꙑшимъ ͞стꙑи тъ гла-
съ ͞глющии. се женихъ грѧде-
ть иꙁидѣте въ сърѣтениѥ
ѥмѹ. славѧще ѥго съ ͞оцьмь
и съ ͞стꙑимь ͞дхъмь нꙑне и
присно и въ вѣкꙑ вѣко <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷡ. ѡ комкаю-
щиихъ недостоино. и о ми-
лостꙑни и о хꙑщении <
30г
Понеже ѹбо ͞снъ ͞бжии въ кръ-
ве мѣсто скотиꙗ. свою кръ-
вь вънесе ꙁа ͞лкꙑ. да кто
же не съмѹтить сѧ слꙑ-
ша се. нъ въспомѧни дрѣ-
вьнюю жьртвѹ. ꙗкоже
рее самъ ͞гь нашь. приимѣ-
те и ꙗдите тѣло моѥ. и всѣ-
мъ тѣло своѥ равьно раꙁда-
ꙗ. а тꙑ обьща хлѣба равьно
не даѥши. такоже и ашю прї
веери. то ͞глеши. ͞хвѹ памѧ-
ть твориши. аще бꙑ памѧть
творилъ. или ͞сна ти ѹмьръ-
ша или брата. не бꙑ ли ꙁѣло
прискьрбьнъ бꙑлъ. аще не
бꙑ обꙑаꙗ съконьалъ ни
маломощи напиталъ. вла-
дꙑкꙑ же твоѥго памѧть
творѧ. ни трѧпеꙁѣ же приа-
щаѥши маломощьнааго не
слꙑша ли колико пострада
тѧꙁавꙑи съта цѧтъ. не по-
мꙑслиши ли ьто ѥси и
ѿкѹдѹ ѥси. не въспомина-
ѥши ли самъ себе. ꙗко сего нї-
щааго имѣниѥмь ꙁѣло ѥсї
нищь дѣлꙑ добриими и ѹбо-
гъ. сихъ ѹбо словесъ и мꙑ вь-
си послѹшаимъ. ꙁьри же вꙑ-
сокоѹмиꙗ ͞ла. како ти
съ ѹбогꙑими обьще присТꙋ-
паимъ къ ͞стѣи трѧпеꙁѣ. и-
ꙁлѣꙁъше же вънъ. мьнимъ
сѧ ꙗко не видѣли ихъ ѥсмъ.
и алющиихъ мимотее-
31а
мъ. присно же то бꙑваѥть па-
е же въ праꙁдьникъ. ѥгда ѹ-
бо пае не подобаѥть томѹ
бꙑти. тъгда бо абиѥ по ко-
мъкании пиꙗньство при-
ѥмлемъ. и прѣꙁьрѣнии нї-
щиихъ. приимъ бо тѣло и кръ-
вь ͞хвѹ ѥгда ти ѥ пае лѣпо
молити сѧ и постити. тъгда
тꙑ ѹпиваѥши сѧ и играши.
помꙑсли ѥгда комъкаша
апⷭли. на ͞прстѣи тои веерї
ьсто (sic) створиша. не на моли-
твѹ ли сѧ ѹвратиша и на пѣ-
ниѥ. не на блаженоѥ ли то и
дългоѥ ѹениѥ. ѥгда бо ию-
да отиде приꙁъватъ жидовъ
да прѣдасть ͞га. тъгда прѣсла-
вьноѥ то ѹениѥ къ своимъ
ѹеникомъ повѣдаше ͞глѧ
подобаѥть ти ѹбо по комъка-
нии постити сѧ и молити. а-
ли пьрвѣѥ не достоить. ꙁѣло
достоить. нъ по комъкании
пае. оно. да достоинъ бѹде-
ши приꙗтиꙗ. се же понеже до-
стоинъ бꙑсть приꙗтиꙗ. нъ
обае не нѹжю постити сѧ
по комъкании. добро же бꙑ и
то бꙑло. нъ не нѹжю васъ ѡ
томь. нъ ѹю вꙑ не питати
сѧ. и се бо павьлъ ꙗви намъ ре-
кꙑ. питающиꙗ сѧ въдова
жива ѹмьреть. да аще женѣ
съмьрть ѥсть пища. то коль-
ми пае мѹжеви. тꙑ же хлѣ-
31б
бъ живота приимъ. вещь съмь-
рти твориши и не страхѹѥшї
сѧ. не видиши ли колико ꙁъ-
ло въходить пищею. смѣхъ
беꙁгодьнъ словеса лѹкава. и-
граниѥ. блѧдениѥ. и проеѥ
вьсе ꙁълоѥ. ѥгоже не подобаѥ-
ть ͞глати. вьсѧ си твориши а
трѧпеꙁꙑ ͞хвꙑ наслажь сѧ въ
тъ ͞днь въ ньже съподобленъ
бꙑсть. ꙗꙁꙑкомъ прикоснꙋ-
ти сѧ плъти ͞хвѣ. ѥгда трѧ-
пеꙁѹ прѣдъ собою постави-
ши. помѧни онѹ трѧпеꙁѹ
и то врѣмѧ въ неже пристѹ-
паѥши. и онѹ господьскѹю
веерю. и то бъдѣниѥ ѹени-
къ. бꙑвъшеѥ въ ͞стѣи тои но-
щи. пае же аще къто истинь-
нѣ испꙑтаѥть. то и нꙑне
та нощь ѥсть. побъдимъ ѹбо
съ ͞гдъмь. и ѹмилимъ сѧ съ
ѹеникꙑ ѥго. врѣмѧ бо мо-
литвѣ ѥсть а не пиꙗньствѹ
присно же врѣмѧ ͞млтвѣ ѥсть
пае въ праꙁдьникъ. праꙁдь-
никъ бо того ради бꙑваѥть.
не да ꙁълѣ прѣпровадимъ ѥго.
ни да грѣхꙑ събираѥмъ въ нь.
нъ да и готовꙑꙗ потрѣбимъ.
вѣдѣ же ꙗко вътъще се ͞глю не
не прѣстанѹ ͞глѧ. аще бо не вь-
си послѹшьливи бѹдете. нъ
не вьси ослѹшьливи бѹдете.
пае же аще вьси послѹшили-
ви бѹдете. мънѣ ѹбо больши
31в
мьꙁда бѹдеть. не послѹшаю-
щемъ же вамъ вѧщии грѣхъ
бѹдеть. того ради ѹбо да вѧ-
щии не бѹдеть. непрѣстанно
͞глю. тѣмьже молю сѧ да не въ
осѹжениѥ вънидемъ. нъ пи-
таимъ ͞ха напоимъ. облѣцѣ-
мъ. сии бо обраꙁи достоини сꙋ-
ть тоꙗ трѧпеꙁꙑ. ѹслꙑшалъ
ли ѥси пѣниꙗ ͞дховьнаꙗ. то
наслади сѧ ͞дха ͞ста. обьщьн[и]къ
бо бꙑⷭ сѣрафимѹ. не моꙁи ѿ-
врѣщи ͞блгодѣти юже приꙗ-
тъ. не вънеси въ сѧ пиꙗньства.
ѥже ѥсть ͞оць ѹнꙑнию. и ди-
ꙗволѧ радость. да не тьмами
ꙁъла подъимеши. и геоннѹ
вѣьнѹю. нъ пае да прѣбꙋде-
мъ истѧще сѧ ѿ съблаꙁнъ на-
шихъ и ѿ похотии плътьскꙑ-
ихъ. и тако исти къ истомѹ
да прѣидемъ послѹшаи павь-
ла ͞глюща въ ѥпистолии своѥ-
и. рее бо. истрѣꙁвите сѧ пра-
вьдьно и не съгрѣшаите не же
мьнимъ того къ пиꙗнꙑмъ.
тъкмо реена. нъ и къ имѹ-
щимъ богатьство тьлѣнно.
ѥще же и къ имѹщимъ ꙁъло-
ѥ ѹениѥ. и дьржимꙑимъ
ꙁълꙑми грѣхꙑ. тѣмьже ѹбо
къ тѣмъ въ правьдѹ реено е-
сть. ѥже истрѣꙁвите сѧ пае же
къ ошюмленꙑимъ лихоимѣ-
ниѥмь. и къ хꙑщьникомъ
ѥсть же и хꙑщениѥ дрѹгоѥ
31г
добро. иже ͞нбсьскоѥ. не творѧ-
щеѥ никоѥꙗже пакости. имѣ-
ниѥмь бо нѣсть како богатѹ
бꙑти тамо. аще нища не съ-
твориши ͞бата. аще бо никомꙋ-
же польꙁꙑ не створиши не мо-
жеши богатъ бꙑти въ ͞дховь-
нꙑихъ. плътьскꙑихъ бо пода-
ꙗниѥ скѹдотѹ творить. въ
͞дхвнꙑхъ же подаꙗниѥ оби-
лиѥ творить. неподаꙗниѥ же
нищетѹ и мѹкꙑ наносить.
и се покаꙁаѥть въкопавꙑи та-
лантъ. имѣꙗ бо слово прѣмꙋ-
дрости. и подаꙗ[н]иѥ иномѹ.
богатьство въꙁдрастить мно-
гꙑ бо прѣмѹдрꙑ створить.
съкрꙑвꙑи же самъ лихѹѥ-
ть сѧ богатьства ͞нбсьнааго.
пакꙑ имѣꙗи дарꙑ исцѣлѣ-
ниꙗ. и подавꙑи иномѹ. и се-
бѣ вѧще приобрѣте и оного не
лиши. такоже и о ͞црствии не-
бесьнѣмь. творѧщии многꙑ
обьщьникꙑ себе ͞црствѹ ͞би-
ю большиими насладѧт сѧ.
а нехотѧи ни ѥдиного же обь-
щьника приꙗти. и самъ ѿ-
падеть прѣмъногꙑихъ тѣхъ
͞блгъ. аще бо прѣмѹдрость ю-
вьствьна не истъщаѥть сѧ мъ-
ногомъ въꙁемлющемъ. ни къ-
ꙁньникъ многꙑ къꙁньни-
кꙑ творѧ. ти не погѹбить
своѥꙗ къꙁни. кольми пае хо-
тѧи ͞црствѹ. достоинъ ѥсть
57а
мьньшааго створити. тъгда
бо вѧще намъ богатьство при-
бѹдеть. ѥгда многꙑ приꙁо-
вемъ. и просвѣтимъ ꙗ раꙁѹ-
мъмь ͞хвъмь. ѥмѹже слава
нꙑне и присно и въ вѣ <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷡ. ѡ питающи-
ихъ сѧ лихꙑимь имѣниѥм
и о ͞млстꙑни. и о сѹдѣ <
Не моꙁѣмъ ѹбо съпати въꙁлю-
блении. нѣсть бо ѹлѹити
͞͞црства ͞нбснаго. слабѧще сѧ
и питающе сѧ. нъ многꙑ
стрⷭти подъѥмлюще. или
не видите колика междина
ѥсть ѿ ͞нбсе до ꙁемлѧ. и коли-
ка браньна стоить. и како ѹ-
добь прѣвратимъ ѥсть ͞лкъ
на ꙁлобѹ. и како ѹдобь обрѣ-
таѥть сѧ грѣхъ. по то ѹбо то-
ликꙑ пеали по себѣ влѣе-
мъ раꙁвѣ ѥстьствьнꙑихъ.
и вѧще накладаѥмъ брѣмѧ
не довълеть ли нꙑ ѥже о рѣвѣ
сѧ пещи. и о риꙁахъ. и о хлами-
нахъ. не довълеть нꙑ пеа-
ль онѹ дьниихъ. нъ и того не
велить ͞хсъ ͞глѧ. не пьцѣте сѧ
о ͞дши вашеи. ьто ꙗсте. или
о тѣлѣ вашемь въ то ѡблее-
те сѧ. да аще о нѹжьнѣи пищї
и ѡ одѣнии не велить пещи сѧ.
вꙑ же носѧщеи толико брѣмѧ
къгда въꙁможете въꙁникнꙋ-
ти. не слꙑша ли павьла ͞глю-
ща. никтоже воинъ бꙑваꙗ
57б
обѧꙁаѥть сѧ кѹплѧми жи-
тиисками. нъ мꙑ и питаѥ-
мъ сѧ и обѣдаѥмъ и ѹпива-
ѥмъ сѧ. да о ꙁемльнꙑихъ пе-
емъ сѧ. а ͞нбсьнꙑихъ не брѣ-
жемъ. не вѣсте ли ꙗко вꙑше
͞лка ꙁаповѣдь ѥсть. нѣсть бо
како по ꙁемли ходѧще ͞нбсь-
нꙑихъ лѹкъ ꙗвити сѧ. мꙑ
же не ͞льскꙑ тъщимъ сѧ жї-
ти нъ горьши скота бꙑхомъ.
и не вѣсте ли какомѹ сѹди-
щю прѣдъстати имамъ. не
помꙑслите ли какъ ѿвѣтъ
имамъ створити. и о словесе-
хъ и о помꙑшлении. въꙁьрѣ-
вꙑи бо рее на женѹ съ похо-
тию. ѹже прѣлюбꙑ сътво-
рилъ съ нею. вѣдѹще же то не
останѹть сѧ. нъ гниѥть въ
нихъ грѣхъ. ͞глѧи братѹ сво-
ѥмѹ бѹѥ. въ геоннѹ въпа-
деть. мꙑ же и тꙑсѹщами
͞глюще ꙁло на нѧ не останемъ
сѧ. любѧи любѧщааго и ни-
имьже ѥсть раꙁно поганꙑ-
ихъ. нъ мꙑ и тѣмь вражьдꙋ-
ѥмъ. да кѹю ͞млсть обрѧще-
мъ ѥгда рѣсъ ꙁаповѣди бо-
жиꙗ ходимъ. коѥ слово нꙑ
иꙁьметь. кто пристанеть и
поможеть мѹимомъ на-
мъ. нѣсть никогоже нъ нѹжа
бѹдеть плающемъ сѧ и рꙑда-
ющемъ. и скрьжьющемъ ꙁꙋ-
бꙑ и вѧжемомъ. въ онѹ тьмꙋ
57в
бесвѣтьнѹю ведономъ бꙑти.
въ непрѣтьрпьнꙑꙗ болѣꙁни
въ беꙁмѣрьнꙑꙗ мѹкꙑ. тѣ-
мьже бѣжю и молю сѧ. и колѣ-
нѣхъ вашихъ касаю сѧ. донъ-
деже малоѥ се обрѹениѥ жї-
вота имамъ. потъщимъ сѧ
ѹньши бꙑти сьде. да не бе-
с польꙁꙑ въсплаемъ сѧ та-
мо. ꙗкоже и богатꙑи онъ.
аще бо и ͞оца имаши тамо.
или ͞сна или дрѹга. или и-
ного кого дьрꙁновениѥ и-
мѹща ѹ ͞ба. никтоже те-
бе не можеть иꙁбавити ѿ
мѹкъ тѣхъ своими дѣлꙑ
прѣдана. и нѣсть инако ка-
ко ͞стсти сѧ. се же ͞глю не хотѧ
оскьрбити васъ. ни да въ не-
аꙗниѥ васъ въвьргѹ. ни
да сѹѥтьнами надѣжда-
ми питаѥмъ сѧ. и ѡньси-
ци надѣюще сѧ да не бѹде-
мъ неродиви о ͞спсении свое-
мь. аще бо ѡслабимъ сѧ. ни
правьдьникъ. ни пррⷪкъ. ни
аплⷭъ. никтоже намъ не по-
можеть. аще ли потъщимъ
сѧ ͞млстꙑнею ѹгодити емꙋ.
съ дьрꙁновениѥмь наслади-
мъ сѧ ͞нбсьнꙑихъ ͞блгъ. ство-
ри си храминѹ ͞цркве. ство-
ри си ковьежьць гаꙁофила-
къ. нъ вѣмь мноꙁи поимꙑ
творѧть на мѧ ѥгда о мило-
стꙑни бесѣдѹѥмъ. нъ не
57г
стꙑжю сѧ. ни павьлъ бо сѧ стꙑ-
дѧше о сихъ ͞глѧ. аще бꙑхъ ͞гла-
лъ ꙗко мнѣ дажь. и въ моѥи клѣ-
ти положи. сьгда срамъ бꙑ
͞глемоѥ. слѹжащии бо олта-
реви съ олтарьмь раꙁдѣлѧють.
нъ обае нѣкъто негодовалъ
бꙑ рекꙑ. ꙗко себе ради ͞глши
нꙑ неже о трѣбѹющихъ мо-
лю сѧ вамъ. пае же не о трѣбѹ-
ющихъ нъ о васъ дающихъ
тѣмьже и дьрꙁаю къ вамъ.
кꙑи бо стѹдъ ѥсть рещи да-
жь ͞гви алющю. облѣци и
нага ходѧща. приѥмли и
страньна сѹща ͞влдка не
стꙑдить сѧ то ͞глѧ прѣдъ
вьсею вьселенѹю. въꙁалка-
хъ рее и не дасте ми ꙗсти не
трѣбѹꙗ ниьсоже рее то.
а аꙁъ ли сѧ хощю стꙑдѣти
и лѣнити. ни ѹбо. диꙗво-
ль таковъ ѥсть стѹдъ. не
постꙑжю сѧ ѹбо. нъ и съ дь-
рꙁновениѥмь рекѹ. дади-
те трѣбѹющиимъ и не прѣ-
станѹ се ͞глѧ. недающемъ
же вамъ. лющии клеветьни-
къ бѹдѹ. покажѣмъ дрѹ-
гъ дрѹга. и облиаꙗи да не
гнѣваѥть сѧ ꙗко не испра-
влѧѥть. ни облиаѥмꙑи
да не негодѹѥть. цѣльба
бо ѥсть не вражьда ни ꙁавї-
сть. Аще ѹбо враеве жегѹ-
ть болѧщиихъ. и поимъ не
58а
творѧть имъ недѹжьнии.
нъ и стенюще и рѣжеми и жь-
гоми. ͞блгодѣтелѧ ꙁовѹть ꙗ.
творѧщаꙗ имъ толикѹ болѣ-
ꙁнь. то кольми пае приѥмлю-
щааго облиениѥ. такоже по-
добаѥть къ облиающемѹ
бꙑти. и ꙗко къ враеви при-
стѹпати. къ исправлѧюще-
мѹ и. а не акꙑ къ врагѹ. и
мꙑ ꙁапрѣщающии. съ мно-
гою кротостию и раꙁѹмъ-
мь пристѹпаимъ. аще и бра-
та ѹꙁьриши съгрѣшающа
ꙗкоже ͞хсъ повелѣ рекꙑ не прѣ-
дъ вьсѣми облиаи нъ межю
собою и тѣмь ѥдинѣмь. не
поносѧ ни наскаа на лежаща-
аго. нъ болѧ имъ и таꙗ. и го-
това себѣ подава и вьсѣмъ
облиенъ бꙑти. потѧꙁаѥ-
мъ бо беꙁ ѹма аще и съгрѣ-
шиши скоро ѿдасть ти сѧ.
да аще ѹбо братиѥ живемъ
сице. не тъию ꙁемльскꙑихъ
͞блгъ насладити сѧ имамъ
нъ и ͞нбснааго ͞црства жите-
ле подоблени бѹдемъ къ-
жьдо бо насъ. въ свою асть
въшьдъ. помꙑсли съгрѣше-
ниꙗ своꙗ. и проси оставлени-
ꙗ грѣховъ си. да не въ страшь-
нꙑи дьнь осѹжени бѹдемъ
съ вселеною. страшьно бо сѹди-
ще то. и гроꙁьно прѣдъстоꙗ-
ниѥ. и трепетьно истѧꙁани-
58б
ѥ. тѹ бо ѡгньнаꙗ рѣка по-
тееть. братъ не иꙁбавить
тѹ иꙁбавить ли ͞лкъ. въспо-
мѧнѣте ѹбо реенаꙗ въ ѥу-
͞англии. обьтекѹщиихъ а-
͞нглѣхъ. ꙁатварѧѥмааго
ьртога. свѣща ѹгасаѥмꙑ
многѹ тѹгѹ. и се помꙑслї.
Аще бꙑ которааго насъ таино
ьто ѡблиило сѧ прѣдъ ͞лкꙑ
тъию. колико сѧ бꙑ моли-
лъ. да бꙑ не ꙗвилъ сѧ грѣхъ
или да бꙑ погꙑблъ самъ сра-
мꙑ. да ьто ѹбо тъгда ство-
римъ ѥгда посредѣ всеꙗ все-
ленꙑꙗ. и вьсѣхъ ͞англъ и
͞лкъ. въ такомь мноꙁѣ по-
ꙁорищи ꙗвлени вьси грѣси
наши прѣдъ ними бѹдѹ-
ть. дьньнии. и нощьнии. нъ
о горе мънѣ братиꙗ моꙗ и-
мь вꙑ ѹстрашю. ͞льскомь
ли сѹмьнѣниѥмь. лѹе бꙑ
страхъмь ͞бжиѥмь накаꙁа-
ти сѧ вамъ. каци ѹбо бѹде-
мъ тъгда рьци ми. ѥгда съ-
вѧꙁани бѹдемъ и ꙁѹбꙑ
скрьжьющѥ. въ тьмѹ лю-
тѹю ведени бѹдемъ. въ
неимѹщюю свѣта ни по-
коꙗ. пае же ьто створи-
мъ. ѥгда ѿ лица ͞бжиꙗ ѿ-
гънани бѹдемъ. то бо ѥ-
сть тѧжькаꙗ мѹка. подо-
баѥть же не тъгда о грѣсѣхъ
болѣти и скьрбѣти. ѥгда
58в
мѹими бѹдемъ нъ ѥгда
съгрѣшаѥмъ. послѹшаи ь-
то ͞глеть павьлъ аплⷭъ. нѣсмь
рее достоинъ нарещи сѧ апо-
столъ. ꙁанеже гонихъ ͞црквь
͞бжию. и ͞двдъ рее бѹди рѹ-
ка твоꙗ на мънѣ. и на до-
мѹ ͞оца моѥго. ѥже бо раꙁг-
нѣвати ͞ба тѧже мѹкꙑ ѥсТь.
и горе осѹжениѥ станѣмъ ѹ-
бо ꙗко съ брѣга рѣѥми. и въ-
спрѧнѣмъ и прѣстанѣмъ ѿ
грѣхъ. вьсѧ мѹкꙑ помꙑ-
шльше. славѹ ѥмѹ въсълѣ-
мъ дѣлꙑ. не довълеть бо тъ-
ью глаголомь намъ ͞спсено-
мъ бꙑти. нъ дѣлꙑ добрꙑи-
ми. да и сьде поживемъ и та-
мо ѡшьдъше славꙑ ѥго на-
сладимъ сѧ. славѧще ͞прстѹ-
ю ͞трⷪцю ͞оца и ͞сна и ͞стаго дꙋ-
ха нꙑне и присно и въ вѣкъ <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. поѹениѥ ѡ сѹ-
дѣ и ѡ любодѣициихъ и о покаⷩꙗ <
Оуслꙑшимъ павьла ͞глща
и ѹаща. ꙗко вьсѣмъ на-
мъ подобаѥть стати прѣ-
дъ сѹдищьмь ͞хвъмь. то
ѹже въобраꙁимъ сѹдище
то. и мьнимъ ꙗко ѹже прѣ-
дъстоить. и ѹже ѿвѣтъ тво-
римъ. понеже ѹбо ѡ скьрби
бѣ павьле слово. и не хотѣ па-
кꙑ оскьрбити ни посрами-
ти ихъ. нъ въ малѣ рее къ-
жьдо прииметь ꙗкоже дѣ-
58г
лавъ. аꙁъ же пространѣи о се-
мь хощю побесѣдовати. да
мьнимъ ѹже ꙗко прѣдъсТо-
ить сѹдище то. тѣмьже къ-
жьдо да опꙑтаѥть мꙑсль сво-
ю. и да мьнить ꙗко сѹди ѹ-
же прѣдъсѣдить. и вь-
се ѿкрꙑваѥть сѧ и на срѣдꙋ
иꙁводить. воле же не ѹстра-
шаѥте ли сѧ. ьто бо може-
мъ створити въ тъ асъ ѥгда
придеть сѹдии. ѥгда прѣ-
дъстанеть вьсѧ вьселенаꙗ
ѥгда ѹꙁьримъ ͞англꙑ и а-
͞рханглꙑ и много раꙁлиь-
нꙑꙗ инꙑ. и теениѥ и въ-
схꙑщениѥ по ѡблакомъ.
ѥгда ѹꙁьримъ опълени-
ѥ трепета испълнь. тъгда
бо раꙁлиьнꙑꙗ трѹбꙑ ѹ-
слꙑшимъ и бърꙁꙑꙗ гласꙑ
аще бо не бꙑ геоннꙑ бꙑло.
то ѥже ѿ толикꙑ свѣтьло-
сти ѿриновенѹ бꙑти то
колицѣ мѹцѣ тъьно то
ѥсть. ѥда мало мьниши мѹ-
ениѥ то сѹще. ѥже ни при-
ьтенѹ бꙑти въ лице ͞стꙑ-
ихъ. ѥже не съподобленѹ
бꙑти неиꙁдрееньнѣи то-
и славѣ ѹнꙑлъ бꙑхъ ѹбо
аꙁъ и нероженъ бꙑти неже
ѿстѹпити ѿ толицѣхъ
͞блгъ. ѿринѹть бо нꙑ въ
тьмѹ кромѣшьнюю. и при-
иметь нꙑ скрьжьтъ и ѹꙁꙑ.
59а
и ьрвь неѹмираꙗи. и огнь
неѹгасаꙗи. и скрьжьтъ и
тѹга и ꙗꙁꙑкъ иꙁгараѥмъ
ꙗкоже богатааго оного. и крї-
имъ и стенемъ. и никтоже
не поможеть нꙑ. и никтоже
ѹтѣшить. въ ьто въьте-
мъ таковꙑихъ. то ѹбо съ-
творимъ ѥгда женоми бѹ-
демъ и влѣкоми въ геѡнь-
скꙑꙗ мѹкꙑ. каци бѹде-
мъ тъгда. не ѿ желѣꙁа бо сꙋ-
ть ѹꙁꙑ тꙑ. нъ отъ огнѧ ни-
колиже неѹгасающааго. ни
таци сѹть приставьници на-
ши. ихъже множицею ѥсть
ѹдобь ѹмолити. нъ ͞англи
къ нимъже мꙑ ни въꙁьрѣ-
ти дьрꙁнемъ. ꙁане досади-
хомъ ͞влдцѣ и прогнѣвахо-
мъ и. нѣсть бо тамо ꙗко-
же сьде. ѹдобь ѥ ѹмолити
слѹгꙑ срѣбръмь. а дрѹгꙑ-
ꙗ пищею. а дрѹгꙑꙗ слове-
сꙑ добрꙑ. нъ вьсе тамо беꙁъ
͞млсти по дѣломъ мѹа сѧ.
любо ноѥ бѹди любо авраа-
мъ. любо мѡуси. любо дани-
лъ. ти ѹꙁьрѧ мѹимꙑ нꙑ
не съмѣѥть никътоже прѣдъ-
стати. и молити о нихъ ѥсть-
ствьнѣи ͞млсти ѹже отѧтѣ
сѹщи. аще ли клюить сѧ.
да ͞оць правьдьнъ бѹдеть. а
͞снове лѹкави. не въꙁможе-
ть ͞оць ꙁа ͞сна ѹмолити. ꙗ-
59б
ко ͞млсть ѹже ѡтѧта бѹдеть
ѿ него. ꙗкоже рѣхъ. нъ пае
͞оци гнѣвати сѧ наьнѹть
съ ͞влдкою на своꙗ ада. да
аще ͞оци никакоже не помогꙋ-
ть адомъ своимъ. кольми
пае не могѹть правьдьни-
и. тѣмьже братиꙗ. никто-
же не надѣи сѧ ͞млсти приꙗ-
ти. не створь никоѥꙗже до-
бра. аще и тьмꙑ имать кто
сьрдоболѧ правьдьникꙑ. къ-
жьдо бо прииметь тѣломь
ꙗкоже съдѣлавъ. се же слово
мьню ꙗко ѡ любодѣицихъ
͞глеть. и мѹкꙑ повѣдаѥ-
ть имъ. не тѣмъ же ѥдинѣ-
мъ тъию. нъ и вьсѣмъ съ-
грѣшающиимъ. нъ слꙑши-
мъ ѹбо и мꙑ. да аще и огнь
ѥсть ѹ тебе похоти. поставї
ѥмѹ противѹ огнь онъ и а-
биѥ скоро ꙋгаснеть ти похоть.
аще ли хощеши велиаво и-
ꙁвѣщати. помꙑсли скрьжь-
тъ ꙁѹбъ. и ѡхластанъ бѹ-
деть ꙗꙁꙑ[къ] твои. аще ли граби-
ти тѹждего имѣниꙗ въсхо-
щеши. послѹшаи ͞глюща сѹ-
диꙗ. съвѧжѣте ѥмѹ рѹцѣ
и ноꙁѣ. и въвьрꙁѣте и въ ть-
мѹ вънѣшьнюю. аще ли ѹ-
пиваѥши сѧ. или обьѥдаѥши
сѧ. послѹшаи богатаго оно-
го ͞глюща посли лаꙁорѧ да ѹ-
стѹдить ми ꙗꙁꙑкъ. аще
59в
ли жестокъ ѥси и свѣрѣпъи
въспомѧни онꙑ дѣвꙑ и свѣ-
тильникꙑ ихъ ѹгасъша.
и како иꙁ рьтога иꙁгънанꙑ
бꙑша. и скоро бѹдеши ͞лко-
любьць. аще ли пищю люби-
ши. помꙑсли тѹ скьрбь и тꙋ-
гѹ и не имаши того мꙑсли-
ти. нъ лѣнивъ ли ѥси и нетрѣ-
бъ помꙑсли съкрꙑвъшаго
талантъ. и бѹдеши оглѧ бъ-
ржии. нъ поꙗдеть ли тѧ рь-
вьньство богатьства. то по-
мꙑсли ьрви ꙗдовитааго
и ѹдобь отъ сего недѹга и-
ꙁбѹдеши. ниьсоже бо на-
мъ тѧжька повелѣ ͞бъ творї-
ти. имь ли ꙗвлѧють сѧ тѧ-
жькꙑ. не ѿ нашего ли ѹнꙑ-
ниꙗ. аще бо потъщимъ сѧ
то и мьними и тѧжьци грѣ-
си. льгъци бѹдѹть. се ѹбо
помꙑшльше не ꙁавидимъ
питающиимъ сѧ нъ пае
плаимъ сѧ ихъ. ьто бо ко-
ньць ихъ сьде ѹбо мотꙑла
и тълстоплътиѥ. ѹмьрше
же ьрвь и огнь. пеаль сьде
и стрⷭти и тѹгꙑ. тамо же ѹ-
ꙁꙑ нераꙁдрѣшимꙑ. славо-
хотьнꙑимъ же сьде ласканї-
ѥ. а тамо тъщета беꙁмѣрна-
ꙗ. и горѣти присно беꙁпрѣ-
стани. ͞блжни бо и трь͞блже-
ни сѹть наслажающии сѧ
тѣхъ ͞блгъ. ꙗкоже оканьни-
59г
и и трьоканьнии. лишивъши-
и сѧ толика добра. нъ не бѹди
намъ въ тꙑ мѹкꙑ никако-
же вънити. мꙑ бо аще и грѣ[хꙑ]
ѥсмъ обꙑкли творити то по-
мѧнѹвъше сѧ. и ꙗко ѿ съна
въспрѧнѹвъше ѿ дѣмонь-
скꙑихъ дѣлъ ѿстѹпльше.
ѹмьртвимъ телеса наша
дѣлꙑ трѹдьнꙑими. нели-
цемѣрьно же. ни ѹбо. нъ вь-
сѣмь ѹстрьмлениѥмь на
добро. а ꙁълаꙗ дѣꙗниꙗ ѿ-
вьрꙁѣмъ. и живѣмъ о ͞хсѣ ͞ісѣ
͞ги нашемь. то бо ѥсть истꙑ-
и беꙁгрѣшьнꙑи животъ. ѥ-
же работати похотьмъ пора-
бощии бо сѧ тѣмъ. ѹже и жи-
ти не можеть страха ради бꙑ-
вающааго ѿ грѣхъ. одьржї-
мъ бо ѥсть множьствъмь
стрⷭтии. аще бо ѥмѹ съмрь-
ти аꙗти. то ѹмьре прѣже
съмьртии искрѣпѣ страхъ-
мь. аще ли недѹга до (sic) бѹде-
ть. ли нищетꙑ. то погꙑбне-
ть и растьлѣѥ. да ьто ѹбо
бѹдеть окаꙗнѣѥ жити-
ꙗ сего. нъ не та ѥсть живꙑи
͞дхмь о боꙁѣ нъ вꙑши всего ѥ-
сть и страха и скьрби. и бѣдꙑ
вьсѧкоꙗ и рѹжьнааго глѹ-
ма. не тѣмь ѥже не приима-
ти ѥмѹ ꙁъла нъ ѥже всего
вꙑше ѥсть. нъ ѥже приѥмь-
лющю ꙁъло. прѣтьрпѣвати
60а
же а не отъмьщати. како же
се бѹдеть. не аще ли вьсьгда
живеть ͞дхъ въ насъ. и мꙑ а-
ще о ͞бꙁѣ прѣбѹдемъ. вьсе бо
бꙑтиѥ наше и житиѥ раꙁно
ѥсть съ ͞англꙑ. ͞млтва же ѥдї-
но дѣло ѥсть ͞англомъ и ͞лко-
мъ. тою бо ͞млтвою скоро въ
житиѥ ͞англъ тѣхъ прѣстꙋ-
паѥмъ. вьсѧкъ бо молѧи сѧ
съ ͞бмь бесѣдѹѥть. ьто же
есть братиѥ того боле. ѥже
͞лкѹ съ ͞бмь бесѣдовати.
аще бо съ мѹдрꙑими ло-
вѣкꙑ бесѣдѹюще. скоро въ
обраꙁъ ихъ прѣставимъ сѧ.
ьто ѹбо подобаѥть рещи
о бесѣдѹющиихъ съ ͞бгъмь
въ ͞млтвахъ. ꙗкоже бо и гра-
дъ беꙁ стѣнꙑ стоꙗ ѹдобь
прѣꙗтъ бꙑваѥть ратьни-
кꙑ. такоже ѹбо и ͞дша не-
огражена сѹщи ͞млтвами
ѹдобь приѥмлеть ю диꙗ-
волъ. нъ ѹбѣгающе вьсѣхъ
дѣлъ сотонинъ. прослави-
мъ ͞оца и ͞сна и ͞стго ͞дха нꙑ-
не и присно и въ вѣкꙑ вѣ <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. поѹⷱ. ꙗко не досто-
ить съблажнѧти блата (sic). и о-
сѹжати и ѡ богатꙑихъ <
Послѹшаимъ братиꙗ ко-
ликѹ мѹкѹ имамъ
приꙗти съблажнѧю-
ще брата. не о своихъ бо грѣ-
сѣхъ тъкъмо имамъ
60б
мьсть приꙗти. нъ и ꙁане-
же съблажнѧѥмъ братию
аще ѹбо грѣси наши ѥдинї
люти сѹть. то ѥгда и они
приложать сѧ. како може-
мъ ͞спсени бꙑти. тѣмьже
ѥгда ѹꙁьримъ кого съгрѣ-
шающа. не порѣимъ ѥго.
нъ пае иꙁ глѹбинꙑ ꙁлъ
иꙁвлѣцѣмꙑ и. да не тѣми
грѣхꙑ повиньни бѹдемъ.
погꙑбѣли поминаимъ
въинѹ сѹдище то страшь-
ноѥ. рѣкѹ огньнѹю. ѹ-
ꙁꙑ нераꙁдрѣшимꙑꙗ. ь-
рви ꙗдовитааго. рееши же
ми. нъ ͞лколюбьць ѥсть ͞бъ.
да права ли того ͞глеши ͞ле
да ни ли богатꙑи онъ прѣ-
ꙁьрѣвꙑи лаꙁорѧ мѹимъ
ѥсть. ни ли несъмꙑсль-
нꙑꙗ дѣвꙑ иꙁ р[ьт]ога иꙁго-
нимꙑ сѹть. ни ли не пита-
въшиихъ нищиихъ въ ѡ-
гнь вѣьнꙑи идѹть ѹго-
тованꙑи диꙗволѹ и анге-
ломъ ѥго. ни ли имѣꙗи сквь-
рньнꙑ риꙁꙑ. рекъше ͞дша.
съвѧꙁанъ по рѹцѣ и ноꙁѣ
въ тьмѹ вѣьнѹю въвь-
рженъ бѹдеть. ни ли тѧꙁа-
вꙑи съта пѣнѧꙁь прѣда-
нъ бѹдеть мѹителемъ.
ни ли истина ѥсть реено-
ѥ слово ѡ прѣлюбодѣици-
хъ. ꙗко ьрвь ихъ не ѹмреть.
60в
и огнь ихъ не ѹгаснеть. нъ
прѣщениꙗ ли се сѹть тъь-
ю. ѥи рее. имь тꙑ съмѣ-
ѥши толико иꙁдрещи. аꙁъ
бо ими же рее самъ покаꙁа-
ти ти могѹ истиньнаꙗ.
аще ли бѹдѹщиимъ не
вѣрѹѥши то понѣ бꙑвъ-
шиимъ вѣрѹи. кто вьселе-
нѹю потопилъ. кто содо-
мьскѹ ꙁемлю пожьже къ-
то вьсѹ ѥгуптьскѹ пото-
пилъ. къто шесть тꙑсѧщь
на пѹстꙑни погѹби кто
съньма авироньска попалї.
кто повелѣ ꙁемли раꙁдви-
гнѹти ѹста своꙗ да пожь-
реть кореа. и датана и ави-
рона. кто ниꙁъвьрже седь-
мь тꙑсѹщь при ͞двдѣ. ре-
кѹ ли и приимъшиихъ мꙋ-
кѹ особь. прѣданааго мѹ-
цѣ каина побиѥнааго ка-
мениѥмь. съ вьсѣмь родъ-
мь. кармина побиѥнаго
такоже ослонъ ради въ сѹ-
ботѹ. поꙗденꙑихъ дѣтї-
и. ͞м ꙁвѣрьми. аще ли по бла-
годѣти хощи се видѣти по-
мꙑсли колико страдаша
жидове. како же. и ада бо
своꙗ иꙁѣша. ова пекѹще
а дрѹгаꙗ варѧще. съмоть-
ри како рати и гладови прѣ-
данꙑ бꙑша. ͞хсъ имъ ство-
ри. послѹшаи бо самого ͞глю-
60г
ща. истꙑими притъами
и ꙗвѣ. вьси же се вѣсте. ана-
ниꙗ и сапфира какѹ мьсТь
приꙗста крадъша срѣбро.
то по ьто рееши вьсѣхъ съ-
грѣшающиихъ сьде не мѹ-
ить. не проимъ ли даѥть
раꙁѹмъ и покаꙗниѥ. по-
слѹшаи бо самого ѡ томь
ѿвѣщающа. на нихъже па-
де стълпъ и иꙁмрѣша. ͞гла
въпрашающиимъ. мьни-
те ли ꙗко си грѣшьнѣиши
бѣша пае вьсѣхъ. ни. ͞глю
вамъ. аще не покаѥте сѧ и
вꙑ такоже погꙑбнете ре-
еши же ми. то како бесъмь-
ртьнѹ мѹкѹ приѥмле-
мъ и дългѹ. въ мало врѣ-
мѧ сьде съгрѣшающе. како
͞лкъ въ ѥдино врѣмѧ ѥди-
но ѹбииство сътворь въи-
нѹ мѹимъ ѥсть. нъ ͞бъ
не творить сего рее. то ка-
ко ͞.л. и ͞.н. лѣтъ. ослабле-
нааго дьржа въ недѹꙁѣ.
нъ ꙁа грѣхꙑ дьржимъ бѣ
нъ послѹшаи ьто рее ѥ[мѹ]
͞хс. се съдравъ бꙑсть къ то-
мѹ не съгрѣшаи. нъ оба-
е помилованъ бꙑсть. рее-
ши же ми. нъ тамо не тако
послѹшаи самого ͞га ͞глща
о томь. ьрвь ихъ не ѹмре-
ть и огнь не ѹгаснеть. и по-
идѹть правьдьнии въ жи-
61а
ꙁнь вѣьнѹю. аще ѹбо жи-
ꙁнь вѣьнаꙗ ѥсть. и мѹка
вѣьнаꙗ. не видиши ли ко-
лико ꙁапрѣти июдѣомъ.
не вьсе ли сѧ събꙑ. или пѹсто
слово бѣ тъкма реено. не осТа-
неть камень на камени прѣ-
бꙑсть ли ѹбо не събѹдꙑ сѧ.
а ѥже рее бѹдеть скьрбь а-
каже не бꙑсть. не събꙑ ли сѧ
послѹшаи иѡсифа како по
рѧдѹ повѣдаѥть скьрбь ихъ.
се же ͞глю. не хотѧ васъ пеа-
льнꙑ створити. нъ хощю ѹ-
твьрдити вꙑ въ вѣрѹ и въ
страхъ ͞хвъ довести вьсѣхъ.
Ꙁапрѣщаѥть нꙑ павьлъ великꙑ-
и ѹитель ꙗꙁꙑкъмь. и ѹї-
ть вѣровавъшиихъ къ немѹ
͞глѧ. никтоже прѣже
врѣмене да сѹдить ьто до-
ндеже придеть ͞гь. иже про-
свѣтить таинаꙗ тьмѣ и
ꙗвить съвѣтꙑ ͞срдьнꙑꙗ.
и тогда похвала бѹдеть ко-
мѹжьдо отъ ͞ба. то ѹже бра-
тиѥ. кто се слꙑша и помꙑ-
шлѧꙗ. аще или слово приꙗ-
лъ бѹдетъ или ино имѣни-
ѥ. или ино ьто ͞влдьне. не
моꙁи ѹдьржати ѥго ѹ се-
бе. ни своѥго нарии нъ ͞би-
ѥ. послѹшаи ьто петръ
рее. по ьто на нꙑ въꙁира-
ѥте мьните ли своѥю сило-
ю или ͞блговѣриѥмь ство-
61б
риховѣ ходити ѥго. по то
сѹдиши братѹ своѥмѹ
рее. ли по ьто ѹниьжа-
ѥши брата своѥго не се бо
ти ѥсть повелѣно ͞ле да
сѹдиши инѣмъ. нъ свою
съвѣсть искѹшаи. по то
санъ ͞влдьнь исхꙑщаѥши.
ономѹ бо ѥсть сѹдити а
не тебѣ. подобаѥть же ли се
ѹителемъ творити. ѥи
подобаѥть нъ о ꙗвленꙑи-
хъ грѣсѣхъ. нъ и тъгда съ
болѣꙁнию и съ скьрбию. и
тоже въ подобьно врѣмѧ
како бо аꙁъ несъвѣдꙑи сво-
ихъ въ истинѹ. тѹжди-
имъ могѹ сѹдити. да
аще се павьлъ рее кольми
пае намъ достостоитъ (sic) не
сѹдити. тѣмьже ѹбо ͞гла-
ше. не да покажеть себе не-
повиньна нъ да покажеть.
ꙗко аще такъ бѹдеть въ
нихъ къто. ниимьже съ-
грѣшивъ ни тако довѣ-
сть грѣшьникꙑ сѹща сѹ-
дити имъ. сице ѹбо ꙁапрѣ-
щаѥть творѧщимъ сица
сѹдꙑ. на сътворьшааго
любодѣꙗниѥ. помꙑсли
колика прѣльсть въ ͞лвцѣ-
хъ о сѹдѣхъ. аще бо ͞лкꙑ
прѣльстимъ то ͞ба николи-
же не ѹтаимъ никъдеже.
не рьци ѹбо ꙗко тьма ѥсть
61в
ѡкрьстъ мене и стѣнꙑ. да
кто мѧ видить. не съꙁьда-
вꙑи ли ѥдинъ ͞срца наша.
тъ вьсе съвѣсть. ꙗко тьма
не ѡмраить сѧ ѹ него. до-
брѣ же рее грѣшьникъ. ꙗко
тьма окрьстъ мене и стѣнꙑ
аще бо тьма не бꙑ бꙑла въ ꙋ-
мѣ. не бꙑ страха ͞бжиꙗ иꙁгъ-
навъ съ ослабою живъ и лѣно-
стию. нъ се оставльше на бо-
гатолюбьца прѣложимъ
слово. да ѹꙁьримъ и окрь-
стъ тѣхъ тьмѹ стоꙗщю.
то кто въ недѹгъ сь въпадъ
колии свобоженъ бꙑсть ско-
ро. не ѡнъ ли ꙁакхѣи. кто бо
ѥсть мꙑтарѧ богатьствѹ
любивѣи. нъ вънеꙁапѹ бꙑⷭ
мѹдръ. и вьсего хотѣниꙗ
пламꙑ ѹгаси. такоже и ма-
тѳѣи. не мꙑтарь ли бѣ въ хꙑ-
щении живꙑи. нъ и сь вънеꙁа-
пѹ ѿвьрже сѧ льсти. и жажю
несꙑтѹю ѹгаси. и ͞дховна-
го сѧ дѣла ꙗтъ. Сихъ ѹбо и
таковꙑихъ и тꙑ помꙑшлѧ-
ꙗ. не моꙁи въ ненааꙗние
себе въврѣщи. не браню же
богатити сѧ нъ богатьствъ-
мь истиньнꙑимь. беꙁъ ли-
хоиманиꙗ беꙁъ хꙑщаниѧ
и нѹжа. нъ како хощеши лї-
хоиманиѥмь ли хощи бога-
тити сѧ. да ли инѣмъ ꙁлато
ѡстанеть. а себѣ клѧтвꙑ.
61г
да лиховꙑи тобою обьходить
пища ища. плаа сѧ и рꙑдаꙗ
веерѹ бꙑвъшю ѡбьходить
стьгнꙑ. не имѣꙗ къде главꙑ
подъклонити. да и нощию хо-
дѧ поимꙑ дѣѥть на тѧ къ вь-
сѣмъ. како бо можеть ѹсънꙋ-
ти гладъмь лютъмь одьржи-
мъ. мраꙁѹ множицею сѹщꙋ
и дъждѹ идѹщю и слотѣ тꙑ
же ѿ банѧ множицею. иꙁмꙑ-
въ сѧ идеши. и въ мѧкъкꙑ рї-
ꙁꙑ объленъ радѹꙗ сѧ и весе-
лѧ сѧ. и на великѹ веерю гра-
дꙑ. онъ же мимо кѹпища
обьходить ꙁимою и гладъмь
одьржимъ. рѹкѹ простира-
ꙗ. не дьрꙁнеть къ сꙑто[у]мѹ
беꙁ страха ͞глати о нѹжьнѣ-
и пищи. многашьдꙑ же и
досаженѥ приимъ отъиде
ѿ тебе. тꙑ же ѥгда въꙁиде-
ши на полатѹ си ѥгда въ-
ꙁлѧжеши на одрѣ си. и посТа-
вѧть прѣдъ тобою великѹ
и пълнѹ трѧпеꙁѹ. тъгда
въспомѧни оканьнаго ѡно-
го. обьходѧщааго акꙑ пса
по стьгнамъ. въ тьмѣ и въ
калѣ. и ѿтѹдѹ идѹщю не
на одръ. ни къ женѣ. нъ на
сѣнѣ ꙗко пьсъ вьсѹ нощь ла-
ѥть. тꙑ же аще и малꙑ про-
капавъшю храминѹ ѹꙁь-
риши. рабомъ повелиши да
ю добрѣ потворѧть. онъ же
62а
въ рꙋбѣхъ и на сламѣ и въ бь-
рнии лежа. и бѣдьно стража
ꙁимѹ тьрпить. кꙑи ѹбо
ꙁвѣрь семѹ ͞млстивъ не бѹдї
кꙑ такъ ͞лкъ и семѹ кротъ-
къ не бѹде. се вьсе помꙑшль-
ше братиѥ не моꙁѣмъ жесТо-
сьрди бꙑти лихоимателе ни
хꙑщьници. нъ правѣ живѣ-
мъ. да похвалѹ ѿ ͞ба прииме-
мъ. ѥмѹже слава нꙑне и прї-
сно и въ вѣкꙑ вѣкомъ ами <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷡ. ѡ погребении и
ѡ ͞блгодѣти ͞бжии. и ѡ съмѣ-
ренѣи мѹдрости. ͞оꙁ <
Оуить нꙑ великꙑи павьлъ
аплⷭъ рекꙑ. рьвьнѹите бо-
льшиимъ даромъ. рекъ-
ше покорению и ͞млстꙑнї
пае же любъве. ѥже ѥсть
съвѹꙁъ твьрдꙑи. рее бо а-
ще къто ͞млстꙑню творить.
то да съ любъвию творить. а-
ще ли беꙁ любъве творить нї-
кꙑиже ѹспѣхъ бѹдеть. мо-
жеть бо ͞бъ и беꙁъ насъ нищи-
ихъ питати. нъ тѣмь се съ-
твори да нꙑ съвѧжеть лю-
бъвию. того ради повелѣ пї-
таномъ имъ бꙑти ѿ насъ.
Сего ради и инъде рее. лѹе
слово ͞блго неже даꙗниѥ. и
͞спсъ намъ рее ͞млсти хощю
а не жертвѣ. обꙑаи бо ѥсТь
милꙋимꙑимъ любити ми-
лѹющиихъ. ниьтоже бо
62б
тако ꙗвлѧѥть ѹеника ͞хва сѹ-
ща. ꙗкоже любити дрѹга.
о семь бо раꙁѹмѣють рее ꙗ-
ко мои ѥсте ѹеници. аще
любите дрѹгъ дрѹга. и и-
же рее погѹбить ͞дшю сво-
ю мене ради обрѧщеть ю. и и-
же рее исповѣсть мѧ прѣдъ
͞лкꙑ исповѣмь и аꙁъ прѣдъ
͞оцьмь моимь иже ѥсть на не-
бесехъ. и иже хощеть въ васъ
старѣи бꙑти рее бѹди всѣ-
мъ слѹга. съмѣренѹ мѹ-
дрость ꙗвлѧꙗ. и любъвь та-
кѹ ꙗко и ѹбиѥнѹ бꙑти
ꙁа любимꙑꙗ. ꙗкоже и инъ-
де слово рее. ͞снъ ͞ль не при-
де послѹжениꙗ трѣбѹꙗ
нъ да послѹжить и въдасть
͞дшю свою ꙁа иꙁбавлениѥ мно-
гомъ. тѣмьже петрови рее
аще мѧ любиши паси овьцѧ
моꙗ. аще бо вьси бꙑхомъ дрꙋ-
гъ дрѹга любили правою лю-
бъвию. никътоже никъде-
же не бꙑ обидѣлъ. нъ ѹби-
ѥниꙗ и свари. и мѧтежь и
брани. и хꙑщениꙗ и лихо-
иманиꙗ. и вьсе сотонино
дѣло ѿгънано бꙑ бꙑло ѿ
на. нъ вьсѧ добрꙑꙗ дѣтели
имѹть блиꙁъ себе ꙁлобѹ.
а любꙑ того не имать. на лю-
бимааго бо николиже никъ-
тоже не раꙁвелиь сѧ. то бо
ѥсть праваꙗ и велика ꙁапо-
62в
вѣдь въ ꙁаконѣ. въꙁлюбишї
рее ͞га ͞ба твоѥго. и прирее въ-
ꙁлюбиши искрьнѧго своѥго
ꙗко самъ сѧ. вижь ꙗко съ прѣ-
спѣваниѥмь и сию приноси-
ть. о ͞бꙁѣ бо рее вьсѣмь ͞срдць-
мь своимь. и о искрьниимь
же ꙗко самъ сѧ. то бо равьно
ѥсть вьсѣмь ͞срдцьмь своимь.
аще же бꙑхомъ могли хранї-
ти сию ꙁаповѣдь. въ истинꙋ
не бꙑ бꙑло ни раба ни свобо-
дьна ни ͞влдкꙑ. ни владо-
мааго. ни богата ни нища
ни велика. ни мала. ни ди-
ꙗвола не бꙑхомъ николи-
же поꙁнали. вѧще бо сѣно
прѣтьрпить силѹ огньнꙋ.
неже пламень любъвьнꙑ-
и можеть диꙗволъ прѣть-
рпѣти. та бо любꙑ стѣнꙑ
твьржьши. и крѣпльши о-
цѣли. не прѣбореть бо ѥꙗ ни
богатьство ни нищета. и се
ꙗвѣ ѥсть видѣти. ꙗко аще
къто любить кого. то воли-
ть самъ ꙁа любимааго пако-
сть приꙗти. тако бо рее иѡ-
сифа ѥгуптѧнꙑни любѧ-
щи беьствовати въсхотѣ.
не диꙗволею ли любъвию
люблѧше и. нъ иосифъ не
тою же любъвию люблѧше
нъ ѥюже павьлъ. помꙑсли
ѹбо и того словеса и тоꙗ. хо-
щю рее любодѣицю мѧ себѣ
62г
сътвори. ѹобиди мѹжа мⷪ-
ѥго. исповьрꙁи вьсь домъ ѥ-
го. ниꙁ себе дьрꙁновениꙗ бо-
жиꙗ иждени. нъ сь ꙁане въ
истинѹ люблѧше ю. послꙋ-
шаи како не ѿринѹ ѥꙗ нъ
наа ю каꙁати. аще бо ͞гь мо-
и рее нѣ вѣсть ниьтоже
въ домѹ своѥмь мене ради.
хотѧ посрамити ю. не рее мꙋ-
жь твои. нъ ͞гь мои. хотѧ да
раꙁѹмѣѥть. къто сѹщи
комѹ хощеть. рекъше госпо-
жа сѹщи рабѹ въсхотѣ. по-
срами сѧ ѹбо и помꙑсли ко-
мѹ жена сꙋщи. съ цѣмь сѧ хо-
щи съмѣсити. нъ понеже
варварꙑни бѣ. не въсхотѣ
раꙁѹмѣти. вижь же како
срамлѧѥть ю ͞глѧ. не могѹ
рее сего створити. мене бо
въторааго ͞гдина створи сво-
ѥмѹ домѹ. и никтоже не
не слѹжить ми раꙁвѣ тебе.
поне сице хотѧ посрамити ю.
нъ и ѥще прирее тꙑ жена
ѥмѹ ѥси. да како могѹ съ-
творити ͞глъ сь. по ьто ли
͞гле и ꙗко мѹжь сего не ви-
дить. ни ѹвѣсть. нъ ͞бъ вї-
дить нъ та никоѥꙗже по-
льꙁꙑ приимаше ѿ того си-
ми словесꙑ нъ пае ꙗтъ и
твьрдо. видиши ли ꙗко не
люблѧаше иѡсифа исто-
ю любъвью. и ꙗвѣ ѥсть ви-
63а
дѣти проиимъ. имьже и съ-
коньа лъжепослѹшьство
͞глющи. навади мѹжѹ сво-
ѥмѹ и въ тьмьницю и въ-
вьрже. аще же бꙑ по воли ѥ-
ꙗ то и ѹбила и бꙑ. нъ иоси-
фъ ниьсоже не провѣща.
ни на ню въꙁ͞гла. не бꙑ бо мⷹ-
жь ѥꙗ вѣрꙑ ꙗлъ ѥмѹ. аще
и ꙁѣло ѥго люблѧаше.
нъ ѹбилъ ѥго бꙑ меьмь.
ꙗко ѡбидѹ приимъ ѿ не-
го. нъ прѣдолѣ вьсе любꙑ и
блгодѣть. юже въꙁлиꙗ бъ
на нь. нъ въ бѣдѣ сꙑ не иꙁдре-
е винꙑ. не иꙁ͞гла бꙑвъша-
аго. нъ рее. аꙁъ не створихъ
ниьсоже нъ ѹкраденъ бꙑ-
хъ ѿ ꙁемлѧ жидовьскꙑ. а ни-
какоже поминаѥть прѣлю-
бодѣица. ни красить сѧ ѡ
томь. ни да не мьнимъ бѹ-
деть ꙗко ꙁълꙑꙗ ради винꙑ.
въвьрженъ бꙑсть въ тьмь-
ницю. како нѣсть дивити
сѧ ѥмѹ. ꙗко истъ сꙑ. не
иꙁдрее раениꙗ женꙑ то-
ꙗ. ни ѥгда на ͞црсцѣмь сто-
лѣ сѣдѣ. не дьржа гнѣва на
женѹ тѹ. а она неистовѧ-
щи сѧ. и риꙁꙑ покаꙁающи
мѹжю своѥмѹ. свѣрѣпѣ-
иши ꙁвѣри всего бꙑвааше.
нъ сь не тако. нъ и на брати-
ю. ниьсоже ꙁъла не рее ни
вънѣ ни вънѹтрь. да аще
63б
къто ͞блгодѣть имать отъ
͞ба. то никогоже сѧ боить не
͞глю ͞лка. нъ и самого диꙗво-
ла. отъ ͞лка же аще къто бла-
годѣть имать. ни въ кѹю
же ѥсть. Съмотри же тꙑ
брате. имѣ ͞блгодѣть ͞двдъ
͞црь ѿ ͞ба. имѣ ͞блгодѣть. авеса-
саломъ ѿ ͞лка имѣ ͞блгодѣть
авраамъ ѿ ͞ба имѣ ͞блгодѣть
фараонъ ѿ ͞лкъ имѣ ͞блгодѣ-
ть. иꙁ͞лити ѿ ͞ба. ненавидими
же бѣша ѥгуптѧньми. нъ о-
бае вьсѣмъ прѣдолѣша. да о
семь ѹбо вьси потъщимъ сѧ.
да бꙑхомъ имѣли ͞блгодѣть
ѿ ͞ба пае неже ѿ ͞лкъ. аще ѥ
рабъ. то ѡ семь моли сѧ. да пь-
рвѣѥ господина си отъ ͞ба ͞блго-
дѣть обрѧщеши. аще ли жена
къто ѥсть. пьрвѣѥ мѹжа ѿ
͞ба да просить ͞блгодѣть приꙗ-
ти. аще ли къто воинъ ѥсть.
пьрвѣѥ црⷭѧ и кънѧꙁѧ вꙑшь-
нѧꙗ ͞блгодѣти да ищеть.
Б͞гъ бо гърдꙑимъ противить
съмѣренꙑимъ же даѥть бла-
годѣть. и жьртва ͞бви ͞дхъ съ-
крѹшенъ и ͞срдца съмѣрена
͞бъ не ѹниьжьть. да аще ло-
вѣкомъ годѣ ѥсть съмѣрени-
ѥ. то кольми пае ͞бъ любить
ниьтоже бо тако дивьна ло-
вѣка творить. ꙗкоже съмѣ-
рена мѹдрость. послѹша-
и авраама ͞глюща. аꙁъ ѥсмь
63в
рее ꙁемлѧ и попелъ. и ͞ба вѣща-
юща ѡ мѡусии. кротѣи бо бѣ
вьсѣхъ ͞лкъ. никътоже бо па-
е съмеренѣи того бꙑсть. и-
же толикъ народъ. и ͞црѧ и во-
ꙗ акꙑ мѹхꙑ въ мори пото-
пи. и ͞бмь послѹшьствова-
нъ бꙑсть. ꙗко ѥдинъ ѿ всѣ-
хъ бѣ. тѣмьже о ͞црьстѣмь
дворѣ не брѣже. имьже съмѣ-
ренъ бѣ. коль велика бѣ мѹ-
дрость ѹ него. ꙗко ѡ домѹ
нероди ни ѡ пищи. ни о ͞црь-
сцѣ санѣ. ꙗко боꙁи бо ьто-
ми сѹть ͞цри ѥгуптѧньми
и повьргъ ͞црство ѥгуптьско.
примѣси сѧ къ сѹщиимъ
въ бьрнии. ихъже не брѣжа-
ахѹ раби фараони. къ тѣ-
мъ притее и пае ͞влдкꙑ тѣ-
хъ имѣаше. тѣмьже ꙗвѣ
ѥсть. ꙗко съмѣренꙑи тъ
ѥсть великъ и вельми мѹ-
дръ. бѹдѣмъ ѹбо и мꙑ съ-
мѣрени да бѹдемъ вꙑсоци.
съмѣрѧꙗи бо сѧ въꙁнесеть
сѧ ͞блгодѣтию ͞бжиѥю. ѥмꙋ-
же слава нꙑне и присно и въ
вѣкꙑ вѣкомъ аминь <
͞іѡ. ꙁлⷮа. ѹⷭ. слоⷡ. о покаꙁающи-
ихъ покаꙗниѥ лицемѣрно <
Не моꙁѣмъ ни о комь же ни-
колиже неродити. не мо-
ꙁѣмъ не мьнѣти сѧ съ-
грѣшающе. ни пакꙑ грѣ-
хꙑ творѧще ѹнꙑѥмъ
63г
нъ съкрѹшимъ помꙑшле-
ниꙗ ꙁълаꙗ. ни въсѹѥ слове-
съ пѹстъ ͞глимъ тъию. ꙁна-
ю бо аꙁъ многꙑ ͞лкꙑ. иже
волѧть плакати сѧ грѣхъ
своихъ тъью. а иного вѧщь-
ша не творѧть нъ постѧть
сѧ. и въ дебелахъ риꙁахъ хо-
дѧть. имѣнию же любѧть
пае кръьмникъ. и гнѣва-
ють сѧ пае ꙁвѣри люта. и
клеветамъ пае радѹють
сѧ. да несть то покаꙗниѥ.
нъ обраꙁъ и стѣнь покаꙗ-
нию тъию. тѣмьже добро
ѥсть и о сихъ рещи. блюдѣте
да не обидими бѹдемъ ѿ не-
приꙗꙁни. ѥда вътъще пла-
емъ сѧ и трѹжаѥмъ. ма-
ло же побесѣдѹю къ таковꙑ-
имъ женамъ. ꙁнамениѥ
бо се пае женьско ѥсть. а не
мѹжьско. ѥже вꙑ нѣ не дѣ-
ѥте. и тьлолѣганиѥ. и по-
сꙑпаниѥ пьрстью. нъ ѥгда
проаꙗ добраꙗ дѣла не прѣ-
бꙑвають въ насъ. то ника-
ꙗже польꙁа ѿ того трѹда ва-
мъ ѥсть. покаꙁалъ бо ѥсть
намъ ͞бъ тъ пѹть имьже
ѿпѹщаѥть грѣхꙑ. да по ь-
то ѹбо пѹть тъ оставльше
по иномѹ ходите. съгрѣшї-
ша нинеѹгитене. тѣмже
съгрѣшениѥмь. ѥже и нꙑ-
не вꙑ творите. нъ да видимъ
Краят на словото липсва.
64а
Оглавлението и началото на [Іоанна ꙁлатоѹстааго
слово о вторѣмь пришествїи Христовѣ] липсват.
ьсо же таковааго подъиме-
ши. ни пѹтьмь сѧ трѹдишї.
ни ꙁноимь ѹгориши. нъ до-
ма ти сѣдѧщю придеть про-
даꙗи породѹ. дажь ѿ своѥ-
го дѣла. дажь понѣ ѹтьлѹ
риꙁѹ. аще новꙑ не даси. да-
жь ѹкрѹхъ. или ашю стѹ-
денꙑ водꙑ. дажь ѥже хоще-
ши. тъию кѹпи породѹ.
имьже тѣмь же. подражаи
онѹ въдовицю ꙗже гърсть
мѹкꙑ давъши. ти кѹпи
͞црство ͞нбсьноѥ. и пакꙑ ина
въдовица въ ѥуа͞нглии помї-
наѥма ниьсоже имѹщи.
тъью дъвѣ мѣдьници. и въ-
вьргъши и въ скеугофулаки-
ю. и тѣмь породѹ кѹпи. не
ьтеть бо сѧ тѹ имѣниѥ. нъ
͞дша ͞млстива. и ͞срдце пода-
тиво. дажь ѹбогомѹ сътво-
ри же себе ͞ба дължьника. ми-
лѹꙗи нища въ ꙁаимъ ͞бѹ да-
ѥть. къгда же ͞бъ дългъ тъ въ-
ꙁдасть. не ѥгда ли оставиши
богатьство се инѣмъ тъгда
ваꙁдасть. тѣмьже вари. по-
съли богатьство своѥ прѣдъ
собою. и тако по немь иди. ни
жьди старости ни лѣта дълга
беꙁвѣстьно бо ѥсть наше жї-
тиѥ. ꙗко бо тать въ нощи.
тако находить съмьрть тꙑ
же тамо отидеши. а имѣ-
ниѥ твоѥ сьде останеть. тꙑ
64б
желаѥши тамо каплѧ водь-
нꙑꙗ. а сьде инии богать-
ство твоѥ дѣлѧть. Такоже
въсхотѣ богатꙑи онъ сꙑи
въ огни. каплѧ водьнꙑ. и
молѧше авраама ͞глѧ. поми-
лѹи мѧ и посъли лаꙁорѧ. да
малꙑимь пьрстъмь свои-
мь съвлажить ми ѹстьнѣ.
ꙗко болю въ пламени семь
ꙁѣло лютѣ. тъ бо богатꙑи
на ꙁемли живѧше. и въ ба-
гърѣ хожааше. кони ѥго
бѣли бѣша. ꙁльтъмь ѹкра-
шени. сѣдъла ѥго поꙁла-
щена. раби ѥго прѣдъте-
кѹще мноꙁи. въ браинѣ
и въ гривьнахъ ꙁлатахъ
а дрѹꙁии съꙁада обрѹи
и мониста носѧще. и оти-
нѹдь рещи. въ велицѣ сла-
вѣ иꙁлаꙁѧ. на обѣдѣ же ѥ-
го слѹжьба бѣ многа. ꙁла-
та и срѣбрьна. вино мно-
го. тетерѧ гѹси жеравиѥ.
ѥрѧби голѹби. кѹри ꙁа-
ꙗци. ѥлени. множьство
сокаии. работающе и дѣ-
лающе съ потъмь. ини же
мноꙁи текѹще. и на пьрстѣ-
хъ блюдо носѧще. ини же
махающе съ боꙗꙁнию. и-
ни же срѣбрьнꙑꙗ ѹмꙑ-
вальница дьржаще. ини
же ѹкропьницѧ дъмѹще.
ини стьклѧница съ вино-
64в
мь носѧще. и ти вьси трѹжа-
ахѹ сѧ. тъщаще сѧ ѥдино-
го богатааго рѣво насꙑ-
тити. готовѧще ѥмѹ и
одръ слоновъ. съ прѣтꙑка-
нами понѧвами. свиль-
нами мѧкъками. въꙁле-
жащю же ѥмѹ и не могꙋ-
щю ѹсънѹти. дрѹꙁии
ноꙁѣ ѥмѹ гладѧть ини
полѧдвиꙗмъ тъщать ѥ-
го. ини бають ѥмѹ ини
гѹдѹть ѥмѹ. тако бѣ
слава богатааго. Бѣ же ѥ-
динъ нищь именьмь лаꙁа-
рь. и лежааше прѣдъ вратꙑ
богатааго. и желааше на-
ѥсти сѧ ѿ крѹпиць пада-
ющиихъ съ трѧпеꙁꙑ богата-
аго. и не дадѧше ѥмѹ. и вї-
дѧше и богатꙑи. отъвра-
щаше лице своѥ ѿ него гнꙋ-
шаꙗ сѧ ѥго. и не рее окань-
нꙑи и жестокꙑи тъ. ꙗко
сь ͞лкъ ѥсть ꙗкоже и аꙁъ.
ѥдина рѹка нꙑ ѥсть оба
съꙁьдала. не прѣклони сѧ
мꙑслию на милостꙑню.
не помилова сѹщааго въ
толицѣ бѣдѣ. лежащааго
ѹ вратъ ѥго. пьси же мимⷪ-
ходѧще и видѧще и тако
гноина. гнои съ кръвию
текѹщь ѿ ѹдовъ ѥго. ми-
лосьрдиѥ створиша. ꙗкоже
съ гѹбою ꙗꙁꙑкъмь оти-
64г
рахѹ гнои ѡтъ ѹдовъ ѥго
облиꙁающе врѣдъ. ꙗкоже
сеи хитрии враеве. враю-
юще ꙗꙁвꙑ съ многъмь ѡ-
блюдениѥмь и ремествъ-
мь ꙁнающе. да не доиде-
ть ꙗдъ ꙁѹбьнꙑи. и побо-
лить правьдивꙑи. оле ве-
ликаꙗ лютость богатаго
пьси грѧдѹще ꙗко врььскь-
мь ремествъмь пристѹ-
пають къ болѧщемѹ. а о-
нъ ни понѣ ѹкрѹха ѥмѹ
подасть. пьси не вѣдѹще
ни ͞ба. ни въскрѣшениꙗ а-
юще. на враеваниѥ ѹбо-
гааго идѧдѹ. а богатꙑи
аꙗ стоꙗти прѣдъ страшь-
нꙑимь сѹдищьмь. ѹбо-
гааго не помилова. богатꙑ-
и бѣ славьнъ. а сь бещьсти
онъ богатъ. а сь нищь. онъ въ
ноꙁѣ славѣ живѧше. а сь
въ велицѣ недѹꙁѣ лежаше.
и ͞ба не похѹлѧше. Воле ѹ-
бо да видимъ на ономь свѣ-
тѣ житиѥ обою. бꙑсть ре-
е ѹмрети богатомѹ. и
донесенѹ бꙑти въ мѹкѹ
вѣьнѹю. ѹмьре же лаꙁаръ
нищии. и донесенъ бꙑсть
͞англꙑ на лоно аврамле. и
сꙑ въ огни богатꙑи. видѣ
лаꙁарѧ на лонѣ поиваю-
ща авраамли. и поꙁна ѥго
и въꙁъпи ͞глѧ помилѹи мѧ
65а
͞ое аврааме. и посъли лаꙁарѧ
да съмоить ми водою ѹ-
стьнѣ пьрстъмь своимь. ꙗ-
ко горю въ пламени семь. ѡ
богатꙑи кде ти богатьсТво
ѹже. къде ꙁлато. къде гъ-
рдѣниѥ множьство рабъ.
къде вино проливаѥмоѥ.
а нꙑне каплѧ водьнꙑꙗ же-
лаѥси (sic). къде трѧпеꙁа велика-
ꙗ и обильнаꙗ. къде сѹть
иже ти потакъви творѧхѹ
къде сѹть иже тѧ ласкаахꙋ.
не вьсе ли бѣ стѣньмь. и ми-
моиде. и хѹже паюинꙑ.
помилѹи мѧ рее аврааме.
воле богатꙑи. ѥгда лежаа-
ше лаꙁарь прѣдъ вратꙑ тво-
ими. не въꙁꙑвааше ѥго на
͞спсениѥ своѥ. то нꙑне ли ͞гле-
ши помилѹи мѧ. не ѹспѣ-
ѥть ѹже ниьсоже мольба
твоꙗ. мимошьло бо ѥсть
ѹже врѣмѧ милости. беꙁъ
милости ѥсть ѹже сѹдъ.
воле богатꙑи на него же не
хотѧ никакоже въꙁьрѣти
ни понѣ словъмь про͞глати
къ немѹ. нꙑне ли трѣбѹ-
ѥши желающааго насꙑти-
ти сѧ ѿ крѹпиць падающи-
хъ съ трѧпеꙁꙑ твоѥꙗ. и съви-
вающааго сѧ ѿ гноинꙑꙗ
болѣꙁни. кꙑимь пьрстъмь
съмоить ти ѹстьнѣ. съ ни-
мьже тꙑ не хотѧаше ꙗсти
65б
на трѧпеꙁѣ. тъгда гнѹша-
аше сѧ въꙁьрѣти на рѹцѣ
ѥго. то нꙑне ли молиши
да ти ꙗꙁꙑка твоѥго косне-
ть пьрстъмь. како же и ͞оца
нариеши авраама. не ство-
рь ѥже бѣ лѣпо ͞снови ство-
рити. онъ бо ͞ѡць ѥсть жи-
вѹщиихъ въ свѣтѣ. нѣсТь
бо никоѥгоже обьщениꙗ
тьмѣ къ свѣтѹ. не ꙁови
ѥго ͞оцьмь. тꙑ бо по неми-
лостивомѹ своѥмѹ обра-
ꙁѹ ͞снъ тьмꙑ и геѥннꙑ ѥ-
си. великꙑи же патриархъ
не помѹи ѥго болѣꙁнию.
ни вѧщьша приложи стра-
сти. не ѹстрѣли ѥго ꙁълꙑ
словесꙑ. не отъвьрже сѧ ѥсТь-
ства ͞льска. нъ кротъкъмь
гласъмь и ѹмиленъмь ѡ-
браꙁъмь. ѿвѣща къ немѹ
͞глѧ. адо. въсприꙗлъ ѥси
͞блгаꙗ своꙗ въ животѣ сво-
ѥмь. а лаꙁарь такоже ꙁъла-
ꙗ. того ради сь. сьде поива-
ѥть. а тꙑ болиши. ѥсть же
пакꙑ и инако. пропасть
велика ѥсть межю вами
и нами. и никътоже мо-
жеть прѣити. ни ѿ насъ
къ вамъ. ни ѿ васъ къ на-
мъ. Видѣ ли коньинѹ
богатьства. видѣ ли кръ-
млѧ врѣменьнꙑꙗ. тѣмь-
же никтоже не ꙁамѹди.
65в
имѣниꙗ нищимъ ѿдати.
не рьци ѹтрьнѧаго дьне.
не вѣси бо ьто бѹдеть ꙋтро.
послѹшаи ьто ͞глють ͞стꙑ-
ꙗ кънигꙑ. ꙗко напа дне-
вьнааго житиѥ ͞льско по
ꙁемли. по ьто имѣниѥ
съвъкѹплѧѥши. ѥже не
по мноꙁѣ и не хотѧ остави-
ши. и отидеши жѧлѧ си. а
раꙁдѣлѧющии сьде твоѥ
богатьство. ни ѥдиноꙗ
же ти памѧти творѧть. нъ
и пае кльнѹть тѧ. посли
прѣдъ собою богатьство
своѥ. нъ въ тъ миръ беско-
нььнꙑи. тѹ небо нꙑ да-
ѥть ͞црствиѥ ͞влдка. ѥгда
хощеши прѣнести своѥ бо-
гатьство отъ сего града въ
дрѹгꙑи. клюсѧта наѥ-
млеши брѣменьмъ несТи
вельбѹдꙑ. мъскꙑ. стра-
жа съ орѹжии на пѹти.
боꙗ ѥда како ратьнии на-
шьдъше раꙁграбѧть ѥ. нъ
въ онъ вѣкъ аще хощеши
прѣнести богатьство сво-
ѥ. ни трѹда же подъиме-
ши. ни напьдꙑ погѹби-
ши. нъ сѣдѧщю ти въ до-
мѹ своѥмь. придеть ѹ-
богꙑи прѣдъ твоꙗ двьри
просѧ да ти прѣнесеть тво-
ѥ богатьство въ ѡнъ вѣкъ
и не даѥши ѥмѹ. ѡ ͞ле.
65г
посъли богатьство своѥ въ
тъ вѣкъ. въстрѧни ѹбо. хо-
щеши ли да ти богатьство
не погꙑбнеть. то дажь ѥ въ
рѹкѹ нищиихъ. и обрѧще-
ши тамо хлѣвинꙑ своꙗ
пълнꙑ. не бои сѧ не рьци ѹ-
боꙁи сѹть нищии. ͞бъ
ѥсть порѹьникъ ихъ. а-
ще не порѹаѥши ѹбогꙑ-
имъ порѹи ͞бви. милѹ-
ꙗи бо нищааго ͞бѹ даѥть
въ ꙁаимъ. самъ бо повѣда-
ѥть ͞глѧ. ꙗко аꙁъ ис порѹ-
аꙗи ѹбогꙑꙗ. аще бо съ-
твориши ѥдиномѹ сихъ
малꙑихъ рее. мънѣ ство-
рилъ ѥси а не ѹбогꙑимъ.
ѹбои сѧ дьне того въ ньже
имать господинъ нивꙑ
пѹстити жита пожатъ
и пьшеницю събереть въ
житьницю свою. ͞гинъ же
ѥсть ͞хсъ. а дѣлателе ͞аггли
сѹть. и съберѹть вьсь ми-
ръ въ тъ ͞днь. и правьдьни-
къ събереть въ вѣьнꙑꙗ
дворꙑ. а грѣшьникꙑ въ вѣ-
ьнꙑи огнь. потъщимъ
сѧ ѹбо обрѣсти пшеница
милостꙑнею. вънидѣмъ
въ вѣьнꙑꙗ хлѣвинꙑ. и-
ꙁбавимъ сѧ отъ огнѧ. подра-
жаи авраама. и иѡва. ꙗже
не пощадѣста своѥго бога-
тьства. нъ на прѣдълежа-
66а
щеѥ въꙁвратимъ сѧ. Сь ͞ісъ
въꙁнесꙑи сѧ ѿ васъ на ͞нбо.
тъ придеть пакꙑ. въ ньже
обраꙁъ видѣсте и идѹщь
на ͞нбо. и поставить овьцѧ
одеснѹю. а коꙁьлища ошю-
юю. и въꙁдасть комѹжь-
до по дѣломъ ѥго. грѣшьни-
комъ мѣсто ѡсѹжениꙗ.
а правьдьникомъ вѣньца
славꙑ. томѹ слава ьсть и
покланѧниѥ. ͞оца и ͞снѹ и
͞стѹѹ ͞дхѹ нꙑне и присно
и въ вѣкꙑ вѣкомъ амнь <