Mircea I (cel. Bătrân).
(1386 – 31 Ian. 1418).

I.
† Азъ иже въ христ(а) бога благовѣриии и христѡлюбиви и самодръжавии Іѡ Мирча, великыи воевода и господииь, ѡбладаѫщꙋ ми и господствꙋѫщꙋ ми въсеи земи Ꙋгровлахїи и запланинскым еще же и кѫ татарскым странам и ѡба пол по въсемꙋ подꙋнавиꙋ даже и до великаго морѣ, и милостиѫ божїеѫ и Дръстрꙋ градꙋ владалец, благопроизволи господство ми своим благим произволеиием, чистим и свѣтлым сръдцем, и даровах сии хрїсовꙋл господства ми и исплъиих прошеиие пръгарем Брашѡвскым, понеже просихѫ господство ми, ꙗко да поиовим и да ꙋтвръдим закоии, що сѧ имали ѡт прѣродители господства ми за кꙋмеркь , по тѫрговох ꙋ земи господства ми и иа пѫти Брашовском дорї до Браил(а) : ꙗко да даваѫт ѡт а͠ вилар иприфертꙋи, ѡт хꙋсолови пер.. ѡт колꙋии в͠і дꙋк., ѡт чех ѕ͠ дꙋк., а ѡт рѣзан виларъ иищо; и хто иосит шапкы фрѫшскыѫ, иищо; ѡт возилиицѫ мед в͠і дꙋк., ѡт виио возилиицѫ ѕ͠ дꙋк., ѡт коиѣ кои кꙋпит, ѕ͠ дꙋк., ѡт мажѫ восѫк в͠і дꙋк., ѡт пипер, ѡт шофран ѡт бабак, ѡт влъиѫ камилевѫ, ѡт агиѧтиии, ѡт кожїе и ѡт кꙋпиѫ иии, що доходѧт ѡт морѣ, ѡт р͠ пер. г͠ пер.; бравъ свини в͠ дꙋк., вол г͠ дꙋк., крава г͠ дꙋк., ѡт ѡвиа дꙋк., ѡт елеииѫ кожѫ а͠ дꙋк.; ако бѫдѫт дрꙋгиѫ кожѫ с иеѫ, да ие даст нищо; ѡт мѣх сиреиие а͠ дꙋк.; коиик, кои менет мимо Тꙋрчъ, г͠ баии; пѣшец баи; и еще кои поминꙋѫт с рибѫ, ѡт кола а͠ рїбѫ, а връхꙋ що щет бит, да ие даст иищо; а на Браил(а) мажа а͠ п[ерпе]ра, а иа кола ꙋ Тръгшор а͠ рїбѫ; ꙋ Тѫрговище такождере; кѡн товарен бѫдї съ щим либо, г͠ дꙋк.; и на Дѫбовицѫ, ꙋ кола колико коне, толикози и дꙋк. и а͠ рибѫ, а ѡт кон товарен г͠ бани, а ѡт иних кꙋпеи нищо; и кон слободен а͠ дꙋк. и пѣшець бан. И еще же кои си дават добитѫк ꙋ длъгь, да си ищет длъжника или емци, аще имат, а ѡт права чловѣка да сѧ варꙋѫт; а нихто права чловѣка да не бантꙋет. Еще же кто сѧ щет покꙋсит ѡт болѣр господства ми, велицѣх же и малих, бѫдї да ест кꙋпен тоизи кꙋмеркь, бѫдї да ест комꙋ либо милость дадена, та прїложит та не стоит на що сѫм ꙋтвръдил и законил на пръвом законѣ, тѡ такови имат приѫт велико зло и ѡргиѫ ѡт господства ми. И се быст, еги доиде Фелентин и Мартин и Крꙋш ꙋ Длъгомполи. И се свѣдѣтеле : Радꙋл бан, жꙋпан Андрїаш, жꙋпан Радꙋлъ, брат жꙋпан(а) Казана, жꙋпан Шербан Билчарев, жꙋпан Стоика Рꙋсин, жꙋпан Бадѣ Вамешов. И азъ лѡгѡѳет Балдовин писах, мѣсѧца авгꙋст(а) ѕ͠ день, въ лѣто ҂ѕцка, енд. ѕ͠.
† Іѡ Мирча вѡевѡда, милостїѧ божїеѧ господинь.

Mihail I, coregent al lui Mircea I.
(c. 1415 – 31 Ianuarie 1418).

II.
† Іѡ Михаил, великїи воевода и господинь, пишет господство ми слꙋгам господства ми ѡт Дѫбовицѫ град, вамешѡм ѡт Рꙋкел и ѡт Тꙋрчь, и такози ви ѡрисꙋет господство ми, ꙗко да сѧ сте варꙋвале ѡт сѣхзи Брашовѣн, не грабѣте их, нѫ им взимаите вамѫ правѫ, пач(е) им и оугаждаите. И коматѣ сꙋкнѣиа, ако възимаѫт рѣдаиы калцѣ, либо по г͠ д͠ лакти, ие дѣите их вамꙋвати, иѫ ходѣте право и живѣте с иими лѣпо и добрѣ, да се ие плачѧт ѡт вас помиѡгѡ родїтелю господства ми, както до иииѣ, либо господствꙋ ми, та да си чꙋѫ иѣщ(о) рѣчи ѡт рѡдїтелѣ господства ми възради рѣч(и) вашѫ; поиеже имат господство ми велико зло ꙋчииити томꙋзи чловѣкꙋ, що им би позабавил по иеправдѣ, аще и влас едии. Иио ие ще бити, по ѡризмꙋ господства ми.
† Іѡ Мїхаиль вѡевѡда, милостїѧ божїеѧ господииь.

III.
† Іѡаиь Михаил воевода и господииь, дават господство ми сїѧ ѡризмо господства ми сѣмзи Брашовѣиом и Ръжиовѣнѡм, ꙗко варе кои чловѣкь ѡт земѧ господства ми рѡдїтелѣ и господства ми имат дльгь ꙋ Брашовѣиь, а онь да подет тамо, да си ищет дльг ѡт длъжиика; ако мꙋ ие би платил ѡт волѧ, а тои да го тѧглит прѣд пръгари, да ако щѫт имѣти ѡт кѫдꙋ взѧти, а тїе мꙋ щѫт платит; аще ли не би имал длъжникот ѡт кѫдꙋ платит, а онь да си бїе ѡчи, що нѣ сї е дал добитьк ꙋ добра чловѣка. А никто да не смѣеть взѧти зде залѡг ѡт правѣх людї ѡт Брашовѣн, и нигде се не заложѫт; ѡти варе кто се би покꙋсиль да им позабавит, аще и влас един, имат изгинѫт ѡт родїтелѣ господства ми и ѡт господство ми; нѫ котрижде да си ищет тамо длъг ѡт длъжника, по ѡризмꙋ господства ми.
† Іѡ Мїхаиль вѡевѡда, милостїѫ божїеѧ господинь.

Radul II (Praznaglava).
(1421. – 1424–1427).

IV.
† Іѡ Радоулъ воевода и господинь, ѡбѣщават сѧ господство ми ѡт сего дне, ѡтколѣ си дадохѫ Брашовѣни добитѡк, ꙗко да ест мир посрѣд нами и да ест една землѣ съ землѧ господства ми, да живѫт мирно и единодꙋшно вес Брашев и въсѣ землѣ Бръсѣнскаа, и ѡбѣщават сѧ господство ми, ꙗко вражмашꙋ тѣх да ест вражмашъ господствꙋ ми, а вражмаш господства ми да ест вражмашъ Брашовѣнѡм и въсеи земли Бръсѣнскои; и да ми сѫ съ въсѫ правдѫ, и господство ми да им сѫм съ правдѫ, да сѫ въ слободѫ и да сѧ не боѫт ни ѡт единѫ злобѫ, ни плѣн, ни хѫса, ни изем, ни залог, ниже да им сѧ испакостит нищо ѡт земли господства ми, нѫ да сѫ едина землѣ съ землѧ господства ми; и да кꙋпчꙋѫт людї господства ми въ земи вашеи, и да ѡставлѣите вьсѣкѫ кꙋплѧ да доходит въ земѧ господства ми, и хлѣб и желѣзо или бѫдї что да ходет слободно, и да живемо мирно и единодꙋшно, съ правдѡм и истинѡм. А господство ми да им съмъ съ правдѫ и да им не мислим зло. И дават господство ми вѣрѫ и дꙋшѫ господства ми и вѣра и дꙋша въсѣх болѣръ господства ми : вѣра жꙋпан Радоула, вѣра жꙋпан Влъкана, вѣра жꙋпан [На]на, вѣра жꙋпан Стана, вѣра жꙋпан Влъѯана, вѣра жꙋпан Нега, вѣра жꙋпан Драгича, вѣра Михаила протовистиꙗрѣ, вѣра Радоула Сахакова, вѣра Ѡнча Лꙋнгашъ. И варе кто сѧ би покꙋсил, ꙗко да прѣстѫпит сїе клетви, тѡ таковааго да ꙋбиет господь богь, зде же тѣлом а въ бѫдѫщїи вѣкъ дꙋшеѫ, и да имат ꙋчѧстїе съ Іюдѫ и съ Арїем, и да ест проклѧт ѡт ѡтца и сина и свѧтаго дꙋха и ѡт т͠ и и͠і свѧтыих ѡтецъ иже въ Никеи, амин. Исписа сѧ в лѣто ҂ѕцкѳ, ендиктїѡн д͠і, маїꙗ з͠і денъ.
† Іѡ Радоулъ вѡевѡда, милостїѧ божїеѧ господинь.

† И да сѧ сѫдет сираци господства ми прѣд господство ми, а сираци ваши прѣд вами, и да им нѣст криво.
† И да не дръжите злих людї посрѣд вас, що их не любит господство ми, да не прѣбиваѫт посрѣд вас; ни господство ми да не дръжит зли людї.

V.
† Иже въ христа бога благовѣриы и христѡлюбиви и самодръжавии Іѡаиъ Радоулъ великыи воивода, милостїѫ божїеѫ и божїем дароваиїемъ ѡбладаѫщꙋ мꙋ (sic) и господствꙋѫщꙋ ми въсеѫ землеѫ оуггровлахыискоѫ, благопроизволи господство ми своимъ благымъ произволеииїемъ, чистим и свѣтлим сръдцемъ, и даровах съи въсечестны и благоѡбразиы и прѣпочтаииы иже иад въсѣмы чѧсти и даровъ настоѫи хрисовꙋл господства ми, и исплъиих прошеиїе пръгаремъ Брашевскым, поиеже просихѫ господство ми, ꙗко да имъ поиовим и да имъ ꙋтвръдим закоии, що сѧ имали ѡт прѣрѡдїтели господства ми за кꙋмеркы, по въсѣхъ тръговѡх по земли господства ми и иа пѫти Брашовском дори до Браилѡв(ѡ): ꙗко да даваѫтъ ѡт а͠ виларъ ііпрїꙋ фертꙋи, ѡт хꙋсꙋлеви а͠ пер., ѡт колꙋии в͠і дꙋк., ѡт чех ѕ͠ дꙋк., а ѡт иарѣзаи виларъ нищо; и хто носитъ шапкы фрѫшскїѫ и бобовь и желѣзо, нищо; а ѡт возилиицѫ мед в͠і дꙋк., а ѡт возилиицѫ виио ѕ͠, а ѡт коиѣ, кто кꙋпит, ѕ͠ дꙋк., а ѡт мажѫ восѫк в͠і дꙋк., а ѡт пипер и ѡт шафран и ѡт бабакъ и ѡт влъиѫ камилевѫ и ѡт агиѧтиии и ѡт кожїе и ѡт кꙋпїѫ ииїѫ, що доходѧт ѡт морѣ, ѡт р͠ пер. г͠ пер.; брав свини в͠ дꙋк., вол г͠ дꙋк., крава г͠ дꙋк., ѡвѫи дꙋк.; ѡт елеиїѫ кожѫ дꙋк., ако ли бѫдѫт дрꙋгїѫ кожѧ с неѫ, иищо; ѡт мѣх сїренїе а͠ дꙋк.; коиик, кои мииет мимо Тꙋрчъ, г͠ баии, а пѣшецъ а͠ баи; и еще кои помииꙋѫтъ с рибѫ, ѡт кола а͠ рибѫ, а що бѫдет връхꙋ, иищо да не даст; а иа Браил(а) ѡт мажѫ а͠ перпера, а ѡт едиа кола въ Тръгшоръ а͠ рибѫ; ꙋ Тръговище такождере; кои товареи, бѫди съ щим либо, г͠ дꙋк.; и на Дѫбовицѫ, въ кола колико сѧ коие, толикози и дꙋкати ї ѡт кола а͠ рибѫ, а ѡт коиъ товареи г͠ баии, а ѡт ииих кꙋплѣхъ иищо; и кои слободеи а͠ дꙋк. и пѣшецъ баи. И еще же кои си дават добиток въ длъг, да си ищетъ длъжиика или емци, аще имат, а ѡт права чловѣка да сѧ варꙋѫтъ; а иихто же права чловѣка да не баитꙋватъ. Еще же кто сѧ щет покꙋситъ ѡт болѣръ господства ми, вѣлицѣх же и малих, бѫди да ест кꙋпенъ тоизи кꙋмеркъ, бѫди да ест милостъ дадеиа комꙋ либо, та приложит а ие стоитъ иа що ест господство ми ꙋтвръдил и ꙋзакоиил иа пръвом закоиѣ, то такови имат прїѫти велико зло и ѡргїѫ ѡт господства ми. И се быст, еги доиде кѫ господствꙋ ми Рѣвел Ханѫш и Кръстѣ ѡт Ражнов, и се быст въ Тръговище. Свѣдѣтеле же : жꙋпан Влъкан, и жꙋпан Нанъ, и жꙋпан Влъксан, и Ага бан, и жꙋпан Радꙋлъ Сахаковъ, и Михаилъ вистїаръ, и азъ лѡгѡѳет Гергина, еже исписах въ Тръговищи, мѣсѧца ноекрїа к͠а денъ, в лѣто ҂ѕца, ендик[та] е͠і.

VІ.
† Іѡанъ Радоулъ воевода и господинъ въсеи земи ꙋггровлахїискои, пишет господство ми приꙗтелем господства ми, пръгарем ѡт Брашов : тꙋзи защо мѣ сте просиле за вамѫ ѡт Длъгополе, да не бъдет, а господство ми е оставилъ, помнѡгѡ да не бѫдет; ꙋчинило е господство ми, да бѫдет по законꙋ, како ест билъ ꙋ дни Мирче воеводе. И тази щѫ дръжат, толко вие да дръжите. Сираком господства ми криво им не бъдет, занъ ест мило ѡт вас господствꙋ ми. И богъ ви веселит.

VІІ.
† Іѡанъ Радоулъ, великыи воивода и самодръжавни господинь въсеи земли оугровлахыискои, дават господство ми сїе ѡризмо господства ми пръгарем Брашевским и Ражновцем и въсеи земли Бръсѣнскои, ꙗко що имъ ест сътворило господство ми хрисовꙋл, и закоани що сѧ имале ѡт прѣродїтелеи господства ми, такождере да имъ сѧ ꙋзимат и при господствѣ ми. Тѡгѡ радї, царю Алеѯандре, варе кто ти ест вамеш въ Рꙋкеръ, да мꙋ запрѣтиш да ꙋзимат вамѫ що ест закон, а инако да не смѣетъ ꙋчинит. И кои либо щет битъ вамеш под Дѫбовицѫ, и тои та[ко]ждере да имъ ꙋзимат. Понеже кто сѧ би покꙋсил, да имъ възмет прѣзъ закон, имат прїѫти велико зло и ѡргїѫ ѡт господства ми. А ино нѣст, по ѡризмꙋ господства ми.

Dan II.
(1420–1424. 1427–1431).

VIII.
† Азъ иже въ христа бога благовѣрныи и благочестивыи и христѡлюбивыи Іѡ Дан, великыи воевода и господинь, милостїѫ божїеѫ и божїем дарованїем ѡбладаѫщꙋ ми и господствꙋѫщꙋ ми въсеи земи ꙋггровлахїискои, благопроизволи господство ми своим благыим произволенїем, свѣтлыим и чистыим сръдцем, и даровах благоѡбразнїи иже над въсѣми чести и даровъ настоѫи сыи хрисовꙋл господства ми, и исплъних прошенїе пръгарем Брашѡвскым, понеже просихѫ господство ми, ꙗко да поновим и да ꙋтвръдим закони, що сѫ имали ѡт прѣродители господства ми за кꙋмеркъ, по тръговох въ земи господства ми и на пѫти Брашовскым дори до Браила : ꙗко да даваѫт ѡт а͠ вилар ипри фертꙋнъ, ѡт хꙋсолови пер., ѡт колꙋнїи в͠і дꙋк., ѡт чех ѕ͠ дꙋк., а ѡт рѣзан вилар нищо; и хто носит шапкы фрѫшскыѫ, нищо; ѡт возилницѫ мед в͠і дꙋк., ѡт вино возилницѫ ѕ͠ дꙋк., ѡт конѣ, кои кꙋпит, ѕ͠ дꙋк., ѡт мажѫ восѫк в͠і дꙋк., ѡт пипер, ѡт шофран, ѡт бабак, ѡт влънѫ камилевѫ, ѡт агнѧтини, ѡт кожїе и ѡт кꙋпїѫ иниѫ, що доходет ѡт морѣ, ѡт р͠ пер. г͠ перпер; бравъ свини в͠ дꙋк., вол г͠ дꙋк., крава г͠ дꙋк., ѡт ѡвна дꙋк., ѡт еленїѫ кожѫ дꙋк.; ако бѫдѫт инїѫ кожи с неѫ, да не даст нищо; ѡт мѣх сиренїе дꙋк.; коник кои минет мимо Тꙋрчъ г͠ бани, пѣшец бан; и еще кои поминꙋѫт с рибѫ, ѡт кола а͠ риба, а връхꙋ що щет бит, да не даст нищо; а на Браил(а) мажа а͠ пер., а на кола ꙋ Тръгшоръ а͠ риба, ꙋ Тръговищ(и) такождере; кон товарен, бѫдї съ щим либо, г͠ дꙋк.; и на Дѫбовицѫ, ꙋ кола колико коне, толико и дꙋк. и а͠ риба, а ѡт кон товарен г͠ бани, а ѡт иних кꙋпеи нищо; и кѡн слободен а͠ дꙋк. и пѣшец бан. И еще же кои си дават добитѫк ꙋ длъг, да си ищет длъжника или емци, аще имат, а ѡт права чловѣка да сѧ варꙋваѫт, а нихто права чловѣка да не бантꙋет. Еще же кто сѧ щет покꙋсит ѡт болѣръ господства ми, велицѣх же и малих, бѫдї да ест кꙋпен тоизи кꙋмеркъ, бѫдї да ест комꙋ либо милостъ дадена, та приложит та не стоит на щом съм ꙋтвръдил и ꙋзаконил на правѡм законѣ, то таковыи имат прїѫти велико зло и ѡргїѫ ѡт господства ми. И свѣдѣтеле : жꙋпан Албꙋл дворник, жꙋпан Борча, жꙋпан Воико, жꙋпан Чега, жꙋпан Ꙋтмеш, жꙋпан Баꙗ, жꙋпан Гръдоманъ, Нанота спатаръ, Милецъ вистїаръ. Кѡико лѡгѡѳет писах въ Тръговищ(и), в лѣто ҂ѕцла, ендикта а͠, ѡк. к͠г.
† Іѡ Дань вѡевѡда, милостїѫ божїеѧ господинь.

ІХ.
† Іѡ Дан воевода и господииь земли ꙋггровлахїискои, дават господство ми сїе ѡризмо господства ми Брашовѣном, щото кꙋпчюѧтъ въ земли господства ми, ꙗко да имъ ест закои, щото имъ ест был и въ дни Мирчѣ воеводѫ, тако да имъ ест и иинѣ: вама ꙋ Дѫбовици ѡт една кола едиа риба; и ѡт хам дꙋкато; и ѡт таръ г͠ баии; и ѡт пѣшца едии бан. А вїе, вамеше ѡт Дѫбовицѫ , ѡт дрꙋгѫ кꙋплѧ да сѧ варꙋвате, да им вамѫ ие смѣте възѧти, ни ѡт постава и ѡт желѣзо, ни ѡт въжа, ии ѡт лена, ии ѡт коиопѣ, ни ѡт платно, ии ѡт корды, ниже ни ѡт коѧ кꙋплѧ; тѫкмо ѡт свини и ѡт ѡвец и ѡт кони, щото ѡтносѧт на продажбъ, ѡ томзи вама да вї ест, а ѡт ииѫ кꙋплѧ да сѧ варꙋвате. А вїе, вамеше ѡт Рꙋкел, имате вамѫ ѡт мажѫ ѡт рибѫ крапїꙗ, или голѣма или мала, з͠ риб и в͠ перпирѣ; [ѡт] морꙋиїꙗ мажа ѳ͠ перпир и в͠ ремѫка; и ѡт постава вилар ѡт ипри а͠ фертꙋн; и ѡт хрꙋсꙋлꙋви а͠ пер.; и ѡт колꙋни в͠і дꙋк.; и ѡт чех. ѕ͠ дꙋк.; и ѡт мажѫ восѫк в͠і дꙋк.; и ѡт возилницѫ вино ѕ͠ дꙋкаты; и ѡт конѣ, или да сѧ продадет или да кꙋпит, бѫдї кобила или кон, в͠і дꙋкат.; и ѡт говѧда г͠ дꙋк[а]ты; и ѡт ѡвна а͠ дꙋкато; ѡт едно свииѧ в͠ дꙋк[а]ты; мѣх сиренїе а͠ дꙋкато; и ѡт гꙋбер едно дꙋкато; и печїꙗ дївїꙗ а͠ дꙋкато; и а͠ тар г͠ дꙋк.; един кон празден г͠ бани, и пѣшец а͠ баиъ; и ѡт гадины, или вѣверица, или ждер, или лисица, или котка, или заѧцъ, ѡт л͠ дꙋкати едио дꙋкато; и ѡт кꙋплѧ, що ест ѡт морѣ, или пипер, или шофран, или бѫбак, ѡт л͠ – а͠ дꙋкато; а ѡт бобо и ѡт желѣза и ѡт лѫкови и ѡт корды и ѡт вѫжа и ѡт платно и ѡт леиа и ѡт конопѣ вама да имъ сѧ не възмет. Тѡгѡ радї вїе вамеше, що видите зде писано, на том да стоите; ако ли прѣстѫпите ѡризмо господства ми, то тако имате прїѧти велико зло и ѡргїѧ господства ми, ꙗко невѣрници господства ми, и помного ѡбраз господства ми ие щете видѣт. Инако да не смѣте ꙋчинит, по ѡризмꙋ господства ми.

Х.
† Іѡ Даи воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми вамешом ѡт Прахова и такози ви ѡрисꙋет господство ми : тꙋзи що ест был закон поставеиъ ѡт Мирчѣ воеводѫ, тоизи закои дават и господство ми Брашовѣиом и които ходѧт на кꙋплѧ, ꙗко да им вамѫ възимате како и иа Рꙋкел : ѡт мажѫ крапина, или голѣма риба или мала, в͠ пер. и з͠ рибъ; морꙋнїꙗ мажа ѳ͠ перпир и в͠ ремѫка; и ѡт постава виларъ ипри а͠ фертꙋн; и ѡт хрꙋсꙋлꙋви а͠ пер.; и ѡт колꙋни в͠і дꙋкати; и чех. ѕ͠ дꙋкат; и мажа восѫк в͠і дꙋк.; и ѡт говѧда г͠ дꙋкаты; и ѡт ѡвна а͠ дꙋкато; и ѡт свинѧ в͠ дꙋкатѣ; мѣх сиренїе а͠ дꙋкато; и ѡт гꙋберъ а͠ дꙋкато; и печїꙗ дивїꙗ а͠ дꙋкато; и тар г͠ дꙋкати; и кон празден г͠ бани; пѣшец а͠ бан; и гадины: лисицѣ, ждеръ, вѣверицѣ, рисови, коткы ѡт л͠ – а͠; и ѡт кꙋплѧ, що ест ѡт морѣ, или пипер, или шофран, или бѫбак, ѡт л͠ – а͠; а ѡт бобов и ѡт платно и ѡт вѫжа и ѡт лена и ѡт конопѣ и ѡт желѣзо и ѡт корди и ѡт лѫкови вама да имъ сѧ не възмет. Тѡгѡ радї, вїе вамеше, що видите зде писано, на том да стоите, а помного вамѫ да имъ не смѣте възѧти, понеже кои сѧ би покꙋсил да възмет вамѫ повыше, то таковы имат прїѧти велико зло и ѡргїѧ господства ми, ꙗко невѣрник господства ми. Инако не щет быти. И варе на коем тръѕѣ продадет сѧ постав, тꙋка да си вамѫ платитъ, а докле не продадет, вамѫ да не дадет, по ѡризмꙋ господства ми.

ХІ.
† Азъ иже въ христа бога благовѣрны и благочестивы и христѡлюбивы Іѡ Данъ воевода и господинь, милостїѧ божїеѧ и божїемъ дарованїемъ ѡбладаѧщꙋ ми и господствꙋѧщꙋ ми въсеи земли ꙋггровлахїискои и запланинским и Амлашꙋ и Фаграшꙋ херцег, благопроизволи господство ми своимъ благым произволенїемъ и чистым си свѣтлым сръдцем господства ми, и даровах съи въсечесдііы (sic) и благоѡбразны настоѧщи хрисовꙋл господства ми Брашовѣномъ въсѣмъ, понеже дарова господствꙋ ми господииь ми крал да мѧ прїѧ въ мѣсто вѣрнаго си слꙋгѫ, и дарова харагїѧ ѡт бановъ, да ест въ земли господства ми какото ест и въ земли неговѣ, тако да сѧ хараксꙋват и въ земли господства ми. Тѡгѡ радї ѡт пѫтѣ Брашовꙋ, ѡт Рꙋкел дори до Браилова, да дав[а]ѫт кꙋпци вамѫ : ѡт единъ виларь ипри л͠ѕ банов, а ѡт хрꙋсꙋлꙋви к͠д банови, ѡт колꙋни ѕ͠і банов, а ѡт чех и͠ банов, а ѡт вига начѧта нищо; и ѡт шапки ѡт постава и калци кроени нищо; и возилница меда к͠ бановъ, возилница вина і͠ банов, и возилница медовина і͠ банов; и кон, еги кꙋпит чловѣкъ, и͠ банов; мажа восѫк ѕ͠і банов; ѡт пипер и ѡт крокос и ѡт бѫбак, ѡт влънѫ камилевѫ и ѡт агнѧтинъ и ѡт кожие и ѡт кꙋпїѧ, що доходит ѡт морѣ, да сокотитъ ѡ р͠ банов г͠ баии; и леженик в͠ бана, а гꙋнѣ а͠ бан; и крезна, що доносѧт въ землѧ господства ми, нищо; ѡт бобова, ѡт желѣзо, ѡт лѫкови, и ѡт корди, и ѡт вѫжа, ѡт хамове, ѡт платно, ѡт лена, ѡт конопи нищо; и бравъ свини г͠ бани, и вол ѕ͠ бани, и крава д͠ бани, ѡт ѡвна а͠ бан, ѡт кожѫ еленїѧ а͠ бан; аще ли бѫдѫт дрꙋгїꙗ кожѧ с неѧ, да не дадет нищо; ѡт мѣх сиренїꙗ в͠ банѣ; коник, еги минет на градѣ Тꙋрчъ, в͠ банѣ, а пѣшец а͠ банъ; и вѣверица или лисица или заѧчина или ждер или рис ѡт л͠ – а͠; а на Браилов(о) мажа риба л͠ѕ банов; а на кола ꙋ Тръкшор а͠ риба, и ꙋ Тръговище такождере; конь потоварен, бѫдї съ щим, д͠ бани; и на Дѫбовици, колико кони ꙋ кола, толико банов и ѡт една кола а͠ риба, и ѡт конѣ товарена със рибѫ г͠ бани, а ѡт иных кꙋплѣх нищо; конь слободен а͠ банъ и пѣшец а͠ банъ. И еще же Брашовѣнинъ, кои въсхощет да идет на брод Дꙋнавꙋ, да прѣидет със кꙋплѧ, да даст вамѫ тѫкмо на Рꙋкел и на брод, а нигде въ земли господства ми. И еще же кои си дават добитокъ на длъгъ, да си ищет длъжника или емца, аще имат, а ѡт права чловѣка да сѧ варꙋват, и никто права чловѣка да не бантꙋват. И кто сѧ щет покꙋсит ѡт болѣръ господства ми, велицѣх же и малых, бѫди да ест кꙋпенъ тоизи кꙋмеркъ, бѫдї да ест комꙋ либо милост дадена, да приложит, а не стоит на щом сѫм ꙋтвръдилъ и ꙋзаконил на пръвым законѣ, то таковы имат прїѧти велико зло и ѡргїѧ ѡт господства ми, ꙗко прѣстѫпник и прѣслꙋшник и посрамител и невѣрник сїемꙋ хрисоволꙋ господства ми. Инако не щет быт, по ѡризмꙋ господства ми. И се понових и потвръдих въ врѣмѧ егда ми даде господинь ми крал харагїѧ ѡт банов, да сѧ чинит въ земли господства ми, ноеврїа і͠.
И се свѣдѣтелїе : жꙋпан Борчѣ дворник, жꙋпан Албꙋл, жꙋпан Воико, жꙋпан Радоулъ Сахаков, лѡгѡѳет Коика, Михаилъ протовистиꙗрь, жꙋпан Ꙋтмеш, жꙋпан Доброта, Манѣ столник, Нанъ пахарник, Драгомир комис. Исписа сѧ въ Тръговищи.

ХІІ.
† Іѡаиъ Даи воевода и господииъ, пишет господство ми ва[ме]шем ѡт Дѫмбовицѫ и такози ви ѡрисꙋет господство ми, ꙗко тꙋз варе колици Брашовѣии хтѧт поминѫт, помиѡгѡ да им ие възмете, тъкмо ѡт кола, колико коии, толко баии, и ѡт едиа кола а͠ риба, и ѡт а͠ кои читов а͠ баи, и ѡт коиѣ потовареиа г͠ баии; а помиѡгѡ да сѧ варꙋвате, иикоѫ вамѫ да ие имаѫт. И вие, вамеши ѡт Рꙋкеръ, ѡт виларѣ ипри л͠ѕ баиовъ, хꙋселеви к͠д баиов, колꙋии ѕ͠і баиов, чех. и͠ баиов; а виг рѣзаиъ нищо; и шапки ѡт постава нищо; и калци кроеии иищо; и возилиица меда к͠ баиов; и возилница медовииѫ і͠ баиов; возилница вииа і͠ баиов; кои, що сѧ продават, и͠ баиов; мажа воска ѕ͠і баиовъ; ѡт пипер и шофраи и бꙋбакъ, ѡт влъиѫ камилевѫ и агиѧтиии и ѡт кожїе и кꙋплѣ ѡт морѣ, ѡт р͠ баии г͠ баии; лежиик в͠ баиѣ; гꙋиѣ а͠ баиъ; ѡт крезиа, ѡт бобова, ѡт желѣзо, ѡт лѫкови, ѡт корди, ѡт вѫжа, ѡт хамови, ѡт платио, ѡт леи и коиопѣ нищо; брав свиии г͠ баи(и), и вол ѕ͠ баии, и крава д͠ баии, ѡвеи а͠ баи; кожа еленїꙗ един баи; аще ли ест и дрꙋгїꙗ с иеѫ, да ие даст иищо; мѣх сиреие в͠ баиа. Инако да ие смѣете възети, поиеже имате прїѫт велико зло и ѡргїѫ ѡт господства ми, по ѡризмꙋ господства ми.

ХІІІ.
† Іѡ Дан великыи вѡевѡда и господинь самодръжавныи, дават господство ми сие ѡризмо господства ми ѡрашꙋ господства ми, Тръговищѣном; тꙋзи ви ѡсвобаждат господство ми ѡт въсего, и ѡт кꙋмеркѣ, да не дасте нигде, тъкмо въ Тръговищи, а ѡно да ходите и по Северинꙋ и по въсѣх тръговох и въ Браилово и по въсеи земи господства ми, нигде да не дасте. И како сте дале пръво кꙋмеркъ, такози и нинѣ : ѡт мажѫ воскь в͠і дꙋкат, флориꙗ да нѣст; ѡт пипер, ѡт шофран, ѡт желѣзо, ѡт бꙋбаки, решке ѡт въсѧ кꙋпиѧ да дасте кꙋмеркь долꙋ послабо; како сте дале при дни старых господаре, такози и нинѣ. А хто би развалил ѡт болѣр господства ми, макар и само господство ми, да ест проклѧт ѡт христа бога въседръжителѣ, амин.

ХІV.
† Іѡанъ Дан великыи воивода и господинь, пишет господство ми прїѧтелем господства ми Брашовѣнѡм въсем, малим же и великым, много здравїе и херетизмо, какото моим братїам. Того ради тꙋка се оухватише ѡба Ханѫша и газда Стоикова, како да дадѫт добитѫк и скꙋлища Стоикова, и рекоше прѣд господство ми, како ино да нѣст. Того ради, ако го дасте, то добрѣ, а вїе щете ходит слобод[но] и безь грижꙋ, и не щет ви бантꙋват ни Стоика ни нихто. И пакы ви говорꙋ, тꙋзи поможе богь и прѣчиста и сътворих миръ. Того ради хто любит да кꙋпчꙋва, а ѡн да ходи слободно, макар и на само море. А за добитка, колико ест, знат го Ханѫш све колико ест Стоиков; да да го сте дали све. И веселит ви богь.

ХV.
† Іѡ Дан воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми въсѣмъ пръгарем ѡт Брашова и такози ви ѡрисꙋет господство ми : тꙋзи ви пытат господство ми, сїꙗзи работа със вашим лї ест съвѣтом и със вашѫ волѧ, да възимѫт вамѫ ѡт град? Тѡгѡ радї да знате, ѡти тыꙗзи граждѣны снѧ их щет господство ми ѡт главы си, чаи, щото нѣ ест былъ законъ, а тїе го поставлѧт. Тѡгѡ радї тꙋка комꙋ що ест криво, да сѧ сѫдѧт прѣд вас и прѣд болѣры господства ми, по ѡризмꙋ господства ми, а тꙋка що ест вама на град, да нѣ ест, ѡти нѣ е была никоги.

ХVІ.
† Іѡ Дан великыи воевода и господинъ въсеи земи ꙋггро[влахї]искои, пишет господство ми пръга[рем ѡт] Брашева, и тꙋзи да знаете, ꙗко ѡни[зи п]аркалаби ѡт град Тꙋркшори пл[ѣнꙋ]ѫт люди господства ми, и подвигнѫле сѫ вам[и] тежкыѧ и ратꙋѫт сираци и зло им чинет, без никоѫ выни. Тѡгѡ радї ви говорим, призовете их къ себе та их наꙋчите и оуправете их, како би право и мирно ходиле, а людї господства ми да не бантꙋѫт, и вамѫ правѫ да възимаѫт, како ест било и ѡт пръва. Не щете ли их педепсат, да знаете, не щем азъ ѡставит чловѣци господства ми въ пагꙋбѫ, нѫ щем азъ изъмѫститъ моимъ чловѣкѡм. Инако не щет бит, по ѡризмꙋ господства ми. Пис. ꙋ Аргиш.

ХVІІ.
Азъ Іѡ Даи, великыи воевода и господииь вь всеи земи оуггровлахїискои и заплаиинскым страиам, Амлашꙋ и Фаграшꙋ херцег, благопроизволи господство ми своим благым произволенїемъ, и ие посрамих ии попрах, нѫ паче потвръдих и поиових съи хрисовоул прѣродїтел[ѣ] господства ми и свѧтопочившааго Іѡаиа Мирча воеводѫ, и даровах сѫи хрисовоул господства ми пръгарем ѡт Брашева и въсеи земи Бръсѣиьскои, ꙗко да им ест старїи им закои, како да коупчюѫт въсѣкѫ кꙋпїѫ по вьсеи земи и ѡбласти господства ми слободио, без никое позабавлеиїе, ѡт желѣзиих врат даже до великааго морѣ, нигде коумеркъ да не длваѫт, ни нл коем тръѕѣ, ни иа коем бродѣ. Тъкмо прѣхѡдещи Брашевци със кꙋпїѧ въ земѧ господства ми да дадѫт иа Рꙋкер ѡт вилар ипрїꙗ к͠д доук., ѡт рꙋтища фроушского такождере, а ѡт хꙋселеви и͠і доук., ѡт колꙋии в͠і доук., чех ѕ͠ доук.; ѡт рꙋтища резаиа нищо; ѡт шапках и калцах нищо; ѡт возилиицѫ медовииѫ в͠і доук., ѡт возилницѫ вииа ѕ͠ доук.; ѡт желѣзл и ѡт бобова и ѡт платио и ѡт лена иищо; и ѡт меча и ѡт лѫка и ѡт кордах и ѡт ножевех иищо; ѡт вѫжах и ѡт кожоух и крезиах иищо; и ѡт дроуѕѣх коупїꙗх, елико ие сѫ записаии зде, нищо; и на Дѫмбовиц(и) ѡт ипрїꙗ в͠і доук., и ѡт фрѫшскѡгѡ рꙋтища такожде, ѡт хꙋселеви ѳ͠ доук., ѡт колꙋиїꙗ ѕ͠ доук., ѡт чех. г͠ доук. Помииѫвши же тїѫзи вами, нигде рꙋтище кꙋмеркъ да ие имат, тъкмо где сѧ продаст. И вь Браилово, когы иатоварит кола с рибѫ, и͠і доук., а въ Тръгшоре л͠ риба, и оу Трьговищи такождере; и иа Дѫмбовиц(и) ѡт хама а͠ доук., и ѡт кола с рибѫ л͠ риба; ѡт товара г͠ баии; ѡт коиѣ читова а͠ доук.; ѡт коииика а͠ доук., ѡт пешца а͠ баи. И нл Рꙋкер ѡт кола с рибѫ з͠ риб и в͠ перпер[ѣ]; ѡт мажа воска в͠і доук.; ѡт вола или ѡт кравѫ г͠ доук., ѡт ѡвиа а͠ доук., ѡт свиии брлв в͠ доук.; ѡт печїѫ елеиїѧ а͠ доук., а ѡт дрꙋгих печїꙗх иищо; ѡт мех сирене а͠ доук.; ѡт товара, бѫдї что ест въ ием, г͠ доук.; ѡт коиѣ читова г͠ баии, ѡт коииикл такождере; ѡт пешца доук. а͠; ѡт ждера и ѡт лисицах и ѡт дроугїѫ звѣри ѡт р͠ – г͠; ѡт коиѣ кꙋпеиа ѕ͠ доук.; а елико нѣст злписаио зде, нищо. И кто ест длъжеи, или ѡт земи господства ми на Въгрех, или ѡт оугръскѫѧ землѧ въ земи господства ми, да си ищет длъг съ законом, да сѧ платит, а изем да нѣст, ни чловѣкъ или кꙋпїꙗ да сѧ не заложит. И прѣходѧщи Брашовени прѣз Доунавъ със коупїѧ, или иа Дръстер, или на Гюргев, или на Никопол, да даваѫт ѡт р͠ – г͠; и повративше сѧ на Рꙋкеръ ѡт р – г͠. Исписах, егда прїидѣ Хана Хопъндеи съ хрисовꙋлѡм Мирчѣ воеводѣ, сътворен със волѧ господина ми кралѣ и съ Щибром воеводѫ и съ Михал Соломон Секилскым и съ великым ѡбѣщанїем. Тѡгѡ радї, кто сѧ щет покꙋсит прѣстѫпити сыи хрисовꙋл господства ми ѡт болѣръ господства ми, велицѣх же и малых, то таковы имат прїѧт велико зло и ѡргїѧ ѡт господства ми, како невѣрник и посрамител сїемꙋ ѡбѣщанїю господства ми. И свѣдѣтеле : жꙋпан Борчѣ, жꙋпан Сарандино, жꙋпан Коико лѡгѡѳет, жꙋпан Воико, жꙋпан Нан Скꙋлота, жꙋпан Доброта и син его Милец вистїаръ, жꙋпан Нан Паскал, Балѣ пахарник, Негрил(ъ) мечоноша, Казанъ столник, Стоика комис; и Никꙋла писах въ настолнем ѡрашꙋ Тръговищи, мѣсѧца ген. л͠, лѣтꙋ же текѫщꙋ ҂ѕцлѳ, индї[кта] ѳ͠.

ХVІІІ.
† Іѡаиъ Дан, велики воивода и господииь въсеи земли ꙋгровлахиискои, пишет господство ми въсеи земли господства ми, малим же и вѣликим, и тръговом господства ми въсем и вамамъ : Рꙋкѫрѣном и Длъгополцем и Аргишлном и Тръговищѣном и Тръгшорѣном и Сакꙋꙗном и Гергичаном и Браиловѣном и Бꙋзѫꙗном и Флочѣном и градꙋ ѡт Длъгополѣ и инѣм въсѣм тръговом и вамам, и инѣм, малим же и великим. И тꙋзи да знаете, понеже ꙋтъкми господство ми съ Брашовѣни, ꙗко да тръгꙋѫт чловѣци господства ми и да занесет въ Брашев кто що любит: или восѫк, или лои, или сребро, или злато, или маргарит; или варе кто що любит, а ѡн да ест волеи да заиесет въ Брашев и да тръгꙋет кто що [лю]бит, и да се не боит нищо, понеже ꙋтькми господство ми. И паки ѡт Брашова да донесет въ земли господства ми кто що любит и да тръгꙋет или поставъ, или сребро, или флорини, или варе кто що любит, а ѡн да донесет въ земли господства ми и да тръгꙋет, и да ест како е било и въ дни родителѣ господства ми Иѡан Мирчѧ воиводѫ. Такози да ест и нинѣ слободно въсе. И паки говорꙋ вамешем въсем, колико вами сѫт и тръгови въ земли господства ми : а вїе да възимате вамѫ ꙗкоже се е било възимала и въ дни родителѣ господства ми Мирчѫ воивод(ѫ), тако и нинѣ да възимате. И паки аще кто имат нѣщо длъжно въ чловѣка ѡт тиѫзи землѫ, а ѡн да си наидет тогози чловѣка, що мꙋ е длъжѫн, та да мꙋ платит, а ѡт права чловѣка да се варꙋет, какото ѡт ѡгнѣ; понеже кто щет бантꙋват права чловѣка, то таковаго щѫ съжещи ѡгнем. А ино не щет бит, нѫ да си наидет своего длъжника и да си просит ѡт него длъгъ; а ино да нест, тъкмо по ꙋризмꙋ господства ми. – И рече логофет.

Alexandru-Aldea.
(1431–1433).

ХІХ.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ въсеи земи ꙋгровлахїискои, синъ Мирча великааго воеводѣ, пишет господство ми Брашовѣнѡм въсѣм, пръгарем и сиракѡм и земи Бръсе, мнѡгѡ здравїе и радованїе, какото моим прїателѣм и братїам. Тѡгѡ ради, зде прїидохѫ ваша братїа и видѣхѫ съ ѡчима мои живот, на що стоѫ азъ денъ и нощ; тѡгѡ ради да знает ваша милостъ, понеже стоѫт д͠ господари великы съ воискы готови ꙋ Дръстръ на Дꙋнав, Фериз бѣг и Азбꙋга и Карача бѣг и Балабан бѣг, а дрꙋга воиска стои на Пиргос, а великыи царъ Амꙋрат бѣг ест три дни ход(ꙋ) ѡд мене; тѡгѡ ра[ди], моа братїа, азе съ вами могѫ, а без вас не могѫ станѫти прѣд ними, нѫ се съберете и стоите готови, да е въ кои час фтаса реч господства ми, въ тои час да доидете. И пакы що ви рекѫт ваша братїа, да их верꙋете. И богъ ви веселит.
† Іѡ Алеѯандрь вѡевѡда, милостїѧ божїеѧ господинь.

ХХ.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ въсеи земи ꙋггровлахиискои, пишет господство ми Брашевѣнѡм въсѣм, и такази да знаете, ѡти ево Тꙋрци где сѧ паднѫли по Дꙋнавꙋ, по вѫсѣхъ бродовох, та идꙋ на земѧ да плѣнѧт и да расипѧт; да поскоро дениѫ и нощиѫ да спѣшите да доидете на помѡщъ, ѡти ако нам бѫдет зло, и вам щет бити позлѣ; да кѡлко можете, спѣшѣте, колико воискѫ можете подвигнѫт на скорѣ, да доидет; а що нѣстъ готово, а вие гонѣте послѣд; дъ вътасат скоро. Ино да не сторите, по рѣчи наши.

ХХІ.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ, пишет господство ми Брашовѣном въсѣм и земли Бръси, и такози ви ѡрисꙋет господство ми : аще сте да ми поможете, елате поскоро, понеже сѧ Тꙋрци возѫт ѡт сѫботи, та поспешаите на потечѫ, а храна ви щет и напокон доити. Аще ли не щете доити, а вїе ми кажете, да знам како да ꙋчинѫ. И весели ви богъ.

ХХІІ.
† Іѡань Александръ воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми мнѡгѡ здравїе и поклоненїе гостем и прїателем господства ми, Брашовцѣм въсѣм, великым же и малим, и тꙋзи да знаете, понеже сѫ пароком господина ми кралѣ ꙗко сѫ доишли Молдовци д͠ стегови, и не теклъ нї един ѡт иих; нинѣ идѫ сам на них, сѫ молитвѫ господина ми кралѣ. Тѡгѡ радї ви говорѧ и молѧ ви, да ми поможете съ лѫковы, съ стрѣлы, съ ѡрѫжїем, съ що можете. И богъ ви веселит.

ХХІІІ.
† Іѡ Александръ воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми Сибинцем въсѣм, великим же и малим, мнѡгѡ здравїе, какото моим братїамъ. Тѡгѡ радї, добрѣ знаете, егда ме пꙋсти господинь ми крал на влашкѫ землѧ, на моѫ ѡчиинѫ (sic), и на кѡгѡ ме ѡстави, ꙗко да ми бѫдет въ неволи помощник. Никто ѡт них съ ѡчима не погледа на моѫ неволѧ, тъкмо наꙋчи богъ Брашовѣне, добри людї, та послꙋшахѫ реч господина кралѣ та доидоше съ своеми главами и стоахѫ съ мном въ неволи; поиеже аще хтеше погинѫт сїази землѣ, и тїе щехѫ погинѫт, и землѣ господина ми кралѣ не щеше имети покои. Да защо сме стоꙗли протива погани език, а вїе ни подвигате зли речи, како се ѡтметнѫхме ѡт господина кралѣ и дадохмо се Тꙋрцем. Тѡгѡ радї нїе слꙋжимо господинꙋ кралю и свѧтомꙋ венцꙋ, и да сподоби богъ да сѧ приближит господинъ крал, да станемо прѣд ним; да кто ще слъгати, да мꙋ ебе пьс женѫ и матере мꙋ. Азе и поидох ꙋ Тꙋрци, поидох за моѫ неволѧ, и ꙋчиних покои земи, колико ест ѡстанѫла, и въсѣм вам, и извадих си г͠ хилїади робїе, а вїе говорите, понеже щѫ да плѣнѧ с Тꙋрци земѧ господина ми кралѣ. Азе да не да богъ да плѣнѧ, нѫ щѫ слꙋжит господинꙋ ми кралю и въсѣм христїаном до моего живота, како се сѫм ѡбещал. И богъ ви веселит.

ХХІV.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинь вьсеи земли оугровлахиискои, пишет господство ми много здравїе братїꙗм моим, Брашовѣном вьсѣм, и тꙋзи ви давам ꙋзнати : азы сѧ мѫчѣ, ꙗко да погасѧ ѡгнь ѡт вас, и не бѣше инако; нѫ хто ест ꙋчиныл, да мꙋ плати богь. Пръво доиде Стан спатаръ помеждꙋ вас; азь допꙋстих моа рѣч до вас, да ми го дасте, а вїе моа рѣч не послꙋшасте. По том добѣже Тодоръ, ꙋкравши кони влашкои земли; азь допꙋстых пак до вас, да ми го дасте, и ѡ том мѧ не слꙋшасте. Азь сѧ мѫчѣ за вас, да имате покои, и ваше робїее, що могох, ѡткꙋпих, и колико робїе сѫт вь Никополи, азы порꙋчихъ до Никополѣ, да их не ѡтведѫт далеко, до хде ихъ искꙋпите. Того ради, толико добро ви чиним азь и мѫчѣ сѧ, да погасѧ ѡт вас ѡгнь, а вїе го самы запалѣте на ваших главах. Тꙋка ест помеждꙋ вас Станчꙋл и Татꙋл и Васил и Ꙋлан, да сѫт взели кони из моега двора; да аще любите миръ и покои ваш, допꙋстѣте мы ихъ свѧзани. Аще ли ми их не допꙋстите, не имате мира съ мном. Ино не щет быт.

ХХV.
† Іѡ Александрь воевода и господинь, пишет господство ми Брашовѣном въсѣмъ, великим же и малим, кахто моим братїам. Сего радї такози ви говорим : нека да доходѧт и ваши люде зде и наши тамо, а никомꙋ криво да не бѫдет. Аще ли бѫдет нѣкоемꙋ чловѣкꙋ вашемꙋ криво ѡт наших чловѣкъ, а вїе го пꙋстѣте да доидет, да мꙋ ꙋчиним право, понеже такози нї ест рѣчъ. И господство ми тꙋзи пꙋщам болѣрина ми Нѣгое и съ онѣмизи люде, що им ест криво ѡт вас и ѡт ваших люди, да ви говорѧ: аще любите да сте съ мном мирни, вратѣте варе що ест ꙋ вас, и моим чловѣком криво да не бѫдет, понеже не можем ходит с лѫжами, тъкмо с правдом; да ни не проваждате съ празни рѣчи, кахто до нинѣ. И весели ви богь.

ХХVІ.
† Іѡ Алеѯандрь воевода и господинь, пишет господство ми гостем и прїꙗтелѣм господства ми, пръгарем ѡт Брашева, и такози ви ѡрисꙋет господство ми, ꙗко тꙋзи ест болѣрин господства ми жꙋпан Антонїе по срѣдѣ вас; тѡгѡ радї го съмъ клел на вѣрѫ и на дꙋшѫ господства ми, да доидет без никоѫ грижѫ къ господствꙋ ми. Тѡгѡ радї да го ѡтпроводите съ честїѫ ѡт ваших рѫках, да доидет без никоѫ грижѫ къ господствꙋ ми, по ѡризмꙋ господства ми.

ХХVІІ.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ въсеи земли ꙋггровлахїискои, синъ Мирчѣ великааго воеводѣ, пишет господство ми Брашовѣнѡм въсѣм, великым же и малим, мнѡгѡ здравїе. Тѡгѡ ради и вїе знаете добре, понеже мои господинъ кралъ та ме не дръжи како ест дръжал Дана воеводѫ, нѫ ме ест прїѫл въ сина сръдечнаго, та сѫм имал надеждѫ да имам помощ и мнѡгѡ добро ѡт вас. А вїе моѫ реч не слꙋшате, нѫ где да ест татъ и хѫсаръ, ꙋ вас прибега, и храните мои вражмашие, що ꙗдѫт коморѫ бащинѫ ми и вистїаръ влашкои земли. Тѡгѡ ради, или ми даите вражмаша ми и добитѡк, или да си не жалꙋвате на мене, понеже пꙋстих ꙋ господина кралѣ, да сѧ плачѧ ѡт вас; да еги ми доидет реч ѡт господина ми кралѣ, та по том да ви не бѫдет жал. И тꙋзи болѣрина господства ми, жꙋпана Димитра, да що ви речет, да го верꙋете, понеже сѫт речи господства ми.

ХХVІІІ.
† Іѡ Алеѯандръ воевода и господинъ, пишет господство ми пръгарем ѡт Брашев любезное херетисанїе, и такози ви просим : тꙋзи въ кои чѣс доидет болѣрин господства ми Петръ Манъ, да мꙋ дасте чловѣка добра, да го проводит въ Ꙍраде. И ако сте приꙗтели наши, да ино да не сторите.

ХХІХ.
† Іѡн Алеѯандръ воевода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, синь Мирча воеводꙋ, пишет господство ми Братꙋлꙋ Сꙋмариновꙋ, и такози ти ѡрисꙋет господство ми : тꙋка що си ꙋзѧл кѡн Лалꙋ, поскоро да мꙋ го вратиш; инако да не смѣешъ ꙋчинити, по ѡризмꙋ господства ми.

ХХХ.
† Ꙍдъ воеводе влашкога, господара, Миръчина сина, ѡдъ Алъде воеводе, надръшпанꙋ и Разгонъ Ищъванꙋ, Тъмишваръскомꙋ шпанꙋ, много поклонение вашои милости. Многищъ съм ꙗ вам порꙋчил ѥре те Тꙋръци истином доити на Еръделъ, и да знашъ ѥре и истином дошла ; и многищи порꙋчевах да допꙋстишъ воискꙋ и съ шном цѣсара Чалапиꙋ. И да знашъ що е воиске з͠ десет хил. и д͠, и да знашъ, не сꙋ справни юнаци, все сꙋ млади момъци и все сꙋ деца и жене; не има кто се би за ѡрꙋжие похватиѡ, не ни половица добрех юнакъ. Зна ваша милостъ како ходихъ к Мꙋратꙋ къ царꙋ и како се съ шнимъ клех и како съ шним беседовах; все съм дал ꙋзнати вашои милости ꙋ ст[р]ахꙋ . Що ꙋчиних ꙋчииих, и поидох к иемꙋ ; все тои ꙋ страхꙋ ꙋчииих, ѥре ми землꙋ ꙋзеше, и почеше ми се до главе хватати, и дал съм боларъскꙋ децꙋ тамо. И ѡвои да зна ваша милостъ, Тꙋръци все мою землꙋ расипаше, веромъ и клетво[м] кꙋнꙋчи се и вером примаючи. И да зна ваша милостъ, аво че доити ѡваи воиска на Ѥръдел , и ꙗ чꙋ съ шномъ; а коли ꙗ съ шиомъ не доидꙋ, а ꙗ чꙋ Алъбꙋла съ шном допꙋстити, тако ми бога и тако ми вере; покле ваша воиска доиде, [въ] тъи чем час ꙗ своѡм воискомъ на странꙋ такои ѡдстꙋпити. Многищъ сꙋ Тꙋръци мене преварили, да ꙗ чꙋ съга такои ꙋчинити, богъме, како да их ни корен не ѡстане. Що съм се и ꙗ заклеѡ господинꙋ кралꙋ и вашои милости инемъ племенитемъ лꙋдем, да би ѡнаи клетва, ѡнаи вера мене ꙋхватила, ако чем ино ꙋчинити, и ако чемъ ꙗ забити кралевъ хлебъ и сол, и ако чем ꙗ вам зломислити инемъ властелом и вашои земле, тако ми ѡчине и вере и мое главе; инако не чꙋ ꙋчииити, лихо такои, какото ви съмъ ꙋ книзе ꙋписал. И тои ти говорим, що можешъ наискоре и цара Чалапиꙋ пꙋстити с воискомъ, допꙋсти га, ере чем ꙗ сам сам ꙋчииити, да доиде половица ѡвеи воиске къ Чалапие; и такои хоте ꙋчинити, да дадꙋ сами Ꙋрꙋмелискога господара и Х[а]мъзꙋ господара, покле доиде Чалапи, и за тои сꙋ кръсмали . Ꙍд Молъдова сꙋ просил(и) помочъ; до сеиова, що ꙗ мислимъ господинꙋ кралꙋ, то и молъдовъски господаръ. Знамъ ѥре и ꙋ Чалапие велика воиска, тере че по лъкꙋ съ шномъ доити; нꙋ скоро да пꙋсти Чалапи своега чловѣка; ѡва мамо иа поспех; ꙗ чем наꙋчити, како че доити с воискомъ. Знамъ ѥре че помочи богъ христианомъ, покле доиде Чалапи. И ѡваи книга писана е ꙋ Бозеꙋ.
† И да ти богъ ꙋмножи лѣта и године.

ХХХІ.
† Іѡн Алеѯандръ воевода и господинь, синь Мирча воеводꙋ, пишет господство ми вие Брашовенѡм, въсемъ пръгаремъ, великим же и малимъ, и [пꙋстих тамо] нашега слꙋгꙋ, да що изречет къ вамъ Диениш, да го верꙋ[е]те; речи [сѫт наши].
† Іѡ Алеѯандрь вѡевѡда, милостїѧ [божїеѧ господинь].
† Брашовеном всем.

† Іѡ Александръ воевода и господинъ въс[сеи земли ꙋгровлахїискои], пишет господство ми до вас борꙋша[нъ….. и та]кози ви ѡрисꙋет господство ми, ꙗко п[…..] и мнѡгѡ послꙋжившомꙋ по кѫ[…..] жꙋпанꙋ Боикꙋ, да мꙋ с[те послꙋшни …..], понеже мꙋ сте стара ѡчина п[рава ….. послꙋ]шате и почитате колико […..]. Ино да нѣст, по ѡризмꙋ господства м[и].
† Іѡ Алеѯандрь вѡевѡда, [милостїѧ божїеѧ господинь].

Vlad I Dracul.
(c. 1431–1433 în luptă cu Alexandru Aldea. 1433–1446 singur).

ХХХІІ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми много здравїе въсѣм пръгарем Брашовъским. Тꙋзи вие сами добрѣ знаете, чѣ ест прѣложил господинъ кесар на мене, да чювам сиѫзи краинѫ, и безь моѫ волѧ да не имате мир съ влашкѫ земѧ. А господство ми за вашѫ волѧ азь ви ѡслободих, ꙗко да сѧ храните и да имате мир, що ест по срѣдѣ людї, а що ест по горѣ и по планинах, а вие нѣсте никомꙋ длъжны да их пазите. А вие нѣсте менѣ и моим слꙋгам добромислъци, що си на въсѣк денъ проливаѫт кръви за вас за въсѣх. Нѫ защо г(о) сте чюле господство ми чѣ идѫ господинꙋ ми кесарю, а вие сте запрѣтиле вашим злим людемъ, та гонѧт слꙋги господства ми, и взѧле им сѫт кони и въсе, що сѧ ѡбрѣле ꙋ них. За този да ви нѣ ест жал, чѣ господство ми не щѫ ѡставити моѫ слꙋги въ пагꙋбѫ, нѫ за едно имам взѧти ѡт вас двоинѫ и помного. И що речет слꙋга господства ми Володер, да вѣрꙋете; мои сѫт рѣчи. И богъ ви даст здравїе.
† Іѡ Влад вѡевѡда, милостїѧ божїеѧ господинь.

ХХХІІІ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми много здравие и поклонение въсѣм пръгарем Брашовским, и тꙋзи ви дават господство ми ꙋ знание, понеже ветхи дꙋкати метнѫхѫ Сибинѣне; того радї и вие помного с ними да не ходите, чѣ кого наидѫ, чѣ ходит съ ветхи дꙋкати, зло мꙋ щѫ ꙋчинит. И мир съ Власи да не чините; аще ли ꙋчините, да знаете, азъ развали ви щѫ мир. И по том ви просѧ : имам кола тꙋка, що смъ реклъ да ми ꙋчинѧт, подспѣшате ми их и потрꙋдѣте сѧ за мене та ми их довезѣте до Кохалмъ, а Кохалмѣне их щѫт довести до мене. А искꙋт щет платит Антон камараш. И богъ ви даст здравие.

ХХХІV.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми много здравие и поклонение сѫдцꙋ ѡт Брашов и въсѣм пръгарем Брашовским. Тꙋзи да знаете, чѣ додохѫ людїе ѡт влашкѫ земѧ та ми казахѫ, чѣ Алдѣ ест ꙋмрѣл; ако нѣ[ст] ꙋмрѣл, еще ест сосал злѣ и ꙋмрѣ щет. Того радї ви просѧ, [к]ахто моих братїѫ и добри приꙗтеле, даите ми и вие помощ и подѣте с мене; ѡставит ви щѫ ꙋ краи горѣ, азъ щѫ поти на них съ моѫ глотѫ. Аще ми бѫдет неволѣ, азъ сѧ щѫ вратит къ вам, аще ли богъ поможет, какото имам надеждѫ, чѣ немат кто да ми стоит на прѣд, а вие щет(е) доти по готовꙋ. И Шѫгишорѣне идѫт с мене.

ХХХV.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми много здравие пръгарем Брашовским, и тꙋзи ви давам ꙋ знание, ꙗко що бесѣдꙋете с мене а вие не дръжите, нѫ проваждате мѣд ꙋ Алдѣ и ꙋ Албꙋла. Того радї тꙋзи ест бил мои болѣрїн ꙋ шпан(а) и вашъ чловѣк Петрꙋ, та ви щет казат како ест реклъ шпан, да идет мѣд ꙋ камарѫ кесаревѫ, како ест рѣч господина ни кесарѣ. Тѣм радї тꙋзи пꙋщам слꙋги господства ми Иѡнѫш и Станислав и Нанеш; ꙋ кого наидѫт мѣд, да мꙋ поставѧт денъ, да ѫ ѡтнесет ꙋ харагиѫ, а що мꙋ бѫдет право да мꙋ сѧ платит; а кто не щет занести мѣд ꙋ камарѫ кесаревѫ, на инѫ странѫ да не бѫдет волен да ѫ ѡтпроводит, нѫ да ест заложена, чѣ ѫ вземет кесар. Аще ли ѫ ѡтпроводит ꙋкрадом, да си главѫ изгꙋбит. И варе колико людї сѧ находѧт ѡт Молдов(а), ни един ѡт них да не ѡставите да излѣзет изъ ваших рѫкꙋ, чѣ их запират господинъ кесар и шпан съ своим повелѣнием, до где доидѫт наши поклисѣри ѡт Молдов(а). Ино да нѣст. И богъ ви даст здравие.

ХХХVІ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми много здравїе и поклонение въсѣм пръгарем Брашовъским, великим же и малим, и тꙋзи щет доит слꙋга господства ми Иѡнѫш Влах посрѣд вас. Того радї, варе що ви речет, да го вѣрꙋете, понеже сѫт истынни рѣчи господства ми. И богъ ви даст здравие.

ХХХVІІ.
† Іѡан Влад воевѡд(а) и господинь, пишет господствѡ ми моим дѡбрїмь прїателѣмъ, сѫдцꙋ и пръгарѡм Брашевскимъ, мнѡгѡ здравїе и поклѡненїе. И на тѡм да вам ест ꙋ знанїе, како дѡиде къ мнѣ мои слꙋга Влад и такози ми каза, како го вїе тѣрате и не давате мꙋ да чинит мою слꙋжбꙋ, що мꙋ съмъ ꙗ ѡставил, како где нахѡди Молдѡвене, да их хватат и да их ѡдират и да им ꙋзимат що нѡсет. Ꙍти вїе дѡбрѣ знаете, како ꙗ пꙋстих моего слꙋгꙋ ꙋ Молдѡвѫ, а Молдѡвене го ꙋхватишѫ та го свезаше и ѡтпꙋстише го Алде и Албꙋлꙋ, и що съмъ ималъ моѫ мархѫ ꙋ Молдѡве, све ми ꙋзеше. Съга моего слꙋгꙋ хѡкꙋ ѡткꙋпити ѡт Алде и ѡт Албꙋла, а ѡни ми прѡсе за него помнѡгѡ ѡт хїлїадѫ златех флѡрин. Тѡгѡ ради съмъ ꙗ ѡставил моего слꙋгꙋ Влада, да хвата Молдѡвене и да им ꙋзимат що нѡсет. За тѡгѡ ради молимъ вас, ѡставете с мирѡм моего слꙋгꙋ, нека да чинит мою слꙋжбꙋ, що мꙋ съмъ ꙗ ѡставил. Ако ли го не ѡставите с мирѡм, то и дѡбрѣ за знате, ѡти ми ест велми жал на вас, нъ ми се мнит, ѡти щет и вам жалъ бити. И щото е ꙋзел мои слꙋга Влад ѡт Сакалѡш Андрѣꙗша, ѡт тогози нищо да не гевасите, нѫ где тѡгѡ ест ѡставил мои слꙋга Влад, тꙋи да стѡитъ, дѡ где се ꙗ с вами състанѫ. Ꙋ тѡм инѡ да нестъ, по ѡризмꙋ господства ми.

ХХХVІІІ.
† Іѡан Влад воевѡд(а) и господинь, пишет господствѡ ми прѣпочитанним бѡлѣрѡм и пръгарѡм Брашевским, малем же и великимъ, и такози ви ѡрисꙋѫтъ (sic) господствѡ ми, како ни единѡгѡ чловѣка да не ѡставите да иде прѣс планинѫ ꙋ влашкꙋ землю, ни съ тръгѡм, ни съ поклисарствѡм, ни съ еднѡм рабѡтѡм. Ткѡ ли би хѡтѣлъ поити, то пръво да пита Іѡаньша Витеѕа, и кого ѡслобѡди Іѡанъш, тъзи да ест волънь поити. И коего би чловѣка хотел Іѡан[ъ]шъ ꙋхватит, кои би нам на зло хѡдил, то да гѡ ест волънъ ꙋхватит съ рѫкꙋ господства ми и съ вашѡм помощию. Ꙋ тѡм инѡ да не ест, по ѡризмꙋ господства ми. И на тѡм вамъ велми захваламъ, како моимъ дѡбрїмъ прїателем, ѡти що прѣд мнѡм прїесте, како Ханъжꙋ лѫкарю хижꙋ да вратите, а коги съм аазъ (sic) ѡтишълъ, ви мꙋ ю сте пакъ ꙋвъзели (sic). За то и мене велми жал ест. Що прѣд мнѡм прїмате, ꙋ тѡм не стоите.

ХХХІХ.
† Іѡан Влад воевѡд(а) и господинь, пишет господствѡ ми моимъ дѡбрим прїателем, пръгарем Брашевскимъ. И тꙋзи вїе дѡбрѣ знаете, ѡти ест Алде ѡтишъл ꙋ Тꙋрци, не ѡти за ваше дѡбро, нъ за ваше зло, како да доведе тꙋрскꙋ воискꙋ, да ви плѣнит, како и пръво ви ест плѣнил. Тѡгѡ ради ви молим, како мою братию, ꙋготѡвете ми р͠ пꙋшке съ въсѡм направомъ, и лꙋкѡве съ стрѣлами и щитове, колико можете наимнѡгѡ, и людїе ми ѡще даите, колико можете, на пѡмощъ, ѡти хощꙋ поити, ега ни богь поможе, да га прѡженемо ѡт земле, да и ви с мирѡмъ прѣбивате, и дрꙋзи христїане да почиваютъ. И тꙋзи що ви изречетъ слꙋга господства ми Кръста, да го верꙋете, ѡти сътъ истинїе реч(и). И богь ви захрани.

ХL.
† Іѡан Влад воевѡд(а) и господинь, пишет господствѡ ми моим дѡбрїмъ прїателем, сѫдцꙋ и пръгарѡм Брашевскимъ, мнѡгѡ здравїе и поклоненїе. На тѡм ви дѡбрѣ знаете какови сѫт прїателїе мнѣ Молдѡвене. Тѡгѡ ради ꙗ бех ѡставил мое слꙋге да хѡде тамо по земле господина ми кесарѣ, и где ѡбрѣтаю Молдѡвене, да их хватаю и що носет да им ꙋзимают, а них къ мнѣ да дѡводет. За този съмъ разꙋмел, ѡти ви мое слꙋге терате и не давате им да хватаютъ ѡнех неверне люди господинꙋ ми кесарю и мене. Тѡгѡ ради да знаете, ѡти ми ест ве[л]ми жал на вас за тꙋзи рабѡтꙋ, нѫ пак гледаите како и вамъ да не бꙋде жал. И весели ви богь.

ХLІ.
† Іѡан Влад воевѡд(а) и господинь, ꙋчини милость господствѡ ми Брашовенѡм и такози имъ ѡрисѡва господствѡ ми, ꙗко да сꙋт волни тръговат съ ветхеми дꙋкатами на ꙋгръцкꙋ землю и на влашкꙋ землю, безь всаке забавѫ, и да им нест волънъ позабавити ни един чловѣкь тко ест слꙋга господства ми; нѫ тъкмо ꙋ Бръсе, що дръжи пѡд Брашев, да нестъ волънъ ни един чловѣкь тръговати съ ветхеми пеиези, ни кꙋпит ни продати. И Брашовене медъ да не пꙋщаю ꙋ влашкꙋ землю.

ХLІІ.
† Іѡан Влад воевѡд(а) и господинь, пишет господствѡ ми моим дѡбрим прїателемъ, пръгарем Брашевскимъ, мнѡгѡ здравїе и поклоненїе, и тꙋзи да ви ест ꙋ знанїе, ѡти пꙋсти господствѡ ми тамо къ вам слꙋгꙋ господства ми Сина; и що вам изречет, да го верꙋете, ѡти сътъ мои истинїе речи. И весели ви богь.

ХLІІІ.
† Іѡан Влад воевѡд(а) и господинъ, пишет господствѡ ми мѡим дѡбрїмъ и вернимъ прїателѣм и госпѡд(ѡ)мъ мѡим, пръгарем Брашевским, великим же и малим, поклоненїе даже дѡ лица земли, ꙗкѡ моим госпѡдамъ. И да спѡд(ѡ)бит богь сїемꙋ писанїю моемꙋ ѡбрѣсти ви здравех и веселех. И тꙋзи ви давам ꙋ знанїе : прїиде ми чловѣкъ ѡт господина ми кесарѣ, ѕ͠ день ѡхтоврїа, въ срѣдꙋ дьнем, и мене с вами за едно дѡбръ глас дѡнесе, такъзи глас како ке вам Витезь Ꙗнъшъ казѡвати. И тѡзи ви, моа братїе, знаете дѡбрѣ, како всегда ви есте мене помагали ꙋ чем сте могли, и мене и мѡих слꙋг; да и съга еще ви молим и прошꙋ ꙗко мою госпѡдꙋ : тꙋзи си пꙋстих помеждꙋ вас слꙋгꙋ ми вернѡга Витеѕѣ Ꙗнъша, да елика вам изречет да го верꙋете, ѡти сꙋ мое истинние речи, ꙗко да бисте слꙋшали ѡт самих моих ꙋстъ. Пис. ꙋ Мергиндѣлꙋ, ѡх. з͠ день.

ХLІV.
† Іѡан Влад воевѡд(а) и господинь, пишет господствѡ ми моимъ дѡбрим прїателем, пръгарем Брашевскимъ, мнѡгѡ здравїе и поклоненїе. И [н]а тѡм да ви ест ꙋ знанїе, варе ми сте порꙋчали ѡт Грев Петра и ѡт Ꙗкова, ѡ тѡм разꙋмех. И на тѡм ест моа волѣ, како варе съ ким хокете, ꙋмирете се съ шними и тръгꙋите и хранете се, или съ Молдѡвени, или съ Власи, нѫ тѡк[м]о да не носите тамо ѡвизи зли пенези или медъ. И къга ꙗ ꙋсхѡкꙋ да се съ шними размирите, ꙗ ви хѡщѫ казати прѣжде тѡгѡ на еднꙋ неделю, како да ви не бѫдет пагꙋба. И весели ви богь.

ХLV.
† Іѡ Влад воивѡда и господинь въсеи Ꙋгровлахїи, пишет господство ми моимь прїателемъ, пръгаремь Брашевскымь : тꙋка що сте дльжни жꙋпанꙋ Сарандинꙋ р͠ флор[и]ни, за този ви ест писал и господинь крал, да мꙋ платите. Тѡгѡ ради ви пишет и господство ми, како да мꙋ поскоро платите. Аще ли мꙋ не платите, да знаете, ѡти го не щѫ ѡставити ꙋ пагꙋбѫ, нѫ щѫ възет на ваших людех. Ино нѣсть, по ѡризмꙋ господства ми. И богь ви весели.

ХLVІ.
† Іѡ Влад вевода и господинъ, пишет господство ми гостем и приꙗтюлем господства ми, пръгарем Брашевъскимъ, и такози да знаете : писал ви съмъ и прѣжде за жꙋпана Сарандина, ѡти мꙋ ест длъжен Патаи Ꙗнишъ ҁ͠д флорини въгръски; инако нѣстъ, говорѧ ви. Сторѣте да мꙋ платит. Ако ли мꙋ не платит, помного не щѫ ви просит , нѫ щем ꙋзѧти наше како можем. А вам да нѣстъ жѣлъ на мнѣ, ѡти не чините како ест по законꙋ. И богъ ви ѡвеселит. – И да дасте ꙋ рѫцѣ Хопѫнтѣи Ханѣ, да принесет к нам.

ХLVІІ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми моим братиꙗм, пръгарем Брашовъскым, и тꙋзи добрѣ знаете, чѣ ест рѣч господина ни кесарѣ, да ꙋчинѧ азъ харагиѫ. Того радї даите желѣза и що ест потрѣба ꙋ харагиѫ въ рѫцѣ моим чловѣком, да си ꙋчинимо работѫ. Ако бѫдет нѣкоꙗ рѣч ѡт господина ни кесарѣ, или ѡт кръстоши, или бѫдї ѡт кого либо, ево господство ми азъ да направѧ вашѫ работѫ ѡт въсѣх странъ; а ни еднѫ грижѫ да немате ни ѡт кого, по ѡрїзмоу господства ми. И богъ ви даст здравие.

ХLVІІІ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми гостем и прїѧтелем господства ми, пръгарѡм Брашовꙋ, и тази ви говорим : знаете добрѣ, како смо ꙋтъкмиле, хто побѣгнет тꙋзи ꙋ вас съ своим добитком, тогози чловѣка да го не ищем, а хто щет доити със добитком чюждѡм, а тои да се повратит. Того ради, тꙋзї ест дошел Сꙋрва, да ест ꙋзел добиток болѣрииа ми Станчꙋла и Костандина. То[го] ради да иѣсть волен Сꙋрва никамо ити с тоизи добиток, ѡти го щѫ ѡт вас искат, иѫ да го платит въ скоре чловѣкꙋ, що щет донести сїе писанїе. Аще ли се ие вратит, помного щете изгꙋбит. Ино нѣст. И веселит ви богь.

ХLІХ.
† Азь иже вь Христа бога благоверны и христѡлюбыви и самодрьжавны Іѡ Влад великы воивѡда и господинь, ѡбладꙋѫщꙋ и господствꙋѫщꙋ вьсеѫ землеѫ ꙋггровлахїискоѫ и заплаиинскым странамь, Амлашꙋ и Фагарашꙋ херцег, благопроизволи господство ми своимь благымь произволенїемь, чистимь и свѣтли[м] сръдцемь, и дарꙋвах сьи вьсечестиы хрисовꙋль господства ми, и исплъних прошенїе прьгарем Брашевскымь, понеже ме просихѫ, ꙗко да поновимь и да оутврь[ди]мь их на законѣ, що сѫт имели ѡт прѣродители господства ми за кꙋмеркь по въсех трьговех и вамах вь земли господства ми, паче же и на пѫти Брашевскѡм и до Браилѣ : ꙗко да даваѫть ѡт а͠ вилар ипрїѫ фертꙋн; ѡт хꙋсоловы перпер; ѡт колꙋнїѫ в͠і дꙋк.; ѡт чех ѕ͠ дꙋк.; а ѡт резань виларь нищо; и хто носит шапкы фрошкыѫ нищо; ѡт возилницѫ мед в͠і дꙋк.; ѡт возилницѫ вино ѕ͠ дꙋк.; ѡт кꙋпена конѣ ѕ͠ дꙋкате; ѡт мажѫ воска в͠і дꙋк.; ѡт пиперь и ѡт шофран и ѡт бꙋмбак и ѡт вльнѫ камилевѫ и ѡт агнетине и ѡт кожїе и ѡт кꙋпїѫ нищо; ѡт ти (sic) доходит ѡт морѣ ѡт р͠ пер. г͠ пер.; бравь свыни в͠ дꙋк., воль г͠ дꙋк., и крава г͠ дꙋк., ѡт ѡвна а͠ дꙋк.; ѡт еленѧ кожѫ а͠ дꙋк.; ако бѫдеть дрꙋга кожа сь неѫ, да не даст нищо; ѡт мех сиренїа а͠ дꙋк. И коник, кои минет, г͠ бани; и пешьц а͠ бан; и ѡт кола рибе а͠ риба, а врьхꙋ що бѫдеть, да не даст нищо. И на Браил(а) а͠ мажа пѡл флор; и ꙋ Трькшѡр а͠ кола а͠ риба; и ꙋ Трьговищи такожде; кѡнь товарьн, бѫди сь що, г͠ дꙋк.; и на Дѫбовици, колико кони ꙋ кола, толико дꙋкате и а͠ риба; а ѡт кон товарьнь г͠ бани; а ѡт инех кꙋпїахь нищо; и кѡн слободьн а͠ дꙋкато. И еще же кои си дават добитѡк ꙋ дльгь, да си ищет дльжныка, или емца, аще имат, а ѡт права чловѣка да се вароват, да го не бантоват. Еще же хто се щет покꙋсит ѡт болѣрь господства ми, велицех же и малих, бѫди кꙋпил тои кꙋмеркь, бѫ[ди] комꙋ да ест дадено ѡт послꙋжившых господствꙋ ми, та би не стоаль на що сьмь ꙋтвръдиль и назакониль на прьвѡм зако[н]ѣ, то таковы имат прїѫти велико зло и ѡргїѫ ѡт господства ми, ꙗко прѣслꙋшнык ѡризмꙋ господства ми. И сїе быст, еги доиде кь господствꙋ ми декханжь и бꙋргар Мехел и Андрѣашь, жꙋдець ѡт Ражновь, ꙋ Трьговищи. И семꙋ свѣдетелїе : жꙋпан Воико дворнык, и жꙋпан Тꙋдѡр, и жꙋпан Нанꙋл, и жꙋпан Станчꙋл, брат Мирчин, и Стефан логоѳет, и Димитрь спатарь, и Микле пахарнык, и Семен стѡлник, и Бадѣ комис. И писа ѫ Михаиль дїакь ꙋ стѡлнѡм Трьговищи, мѣсѧца априлїа и͠ день, въ лѣто ҂ѕцме, енды. к͠д.

L.
† Іѡ Влад воивѡда и господинь, пишет господство ми пръгарем Брашевскымъ : тꙋзї е бежал ѡт господства ми един слꙋга Албꙋлов, на име Нѣгое, и ѡтнесьл добитьк господства ми, две сте хилїади аспри, и ѡставили их сѫт ꙋ Ражновь ꙋ Кръсте Мѫдрьменъ и ꙋ Миха Бльгарина. Того ради си пꙋстих спатара господства ми Драготѫ, да дасте тѫзи добиток въ рѫцѣ его, да донесет кь господствꙋ ми. Ꙋ тѡм ино не створете, ѡти аще их не дасте, да знате, ѡти щѫ ꙋчинит размирицѫ. Ино нѣсть, по ѡризмꙋ господства ми. И богь ви весели.

LІ.
† Іѡ Влад воевѡд(а) и господинь, пишетъ господство ми прїателемъ господства ми, въсемъ пꙋръгарѡмь Брашѡвъскимъ, великимъ же и малимъ, и такози вї ꙋрїсꙋетъ господство [ми] : ꙗко вие подобре знаете, како ест била работа Марътинова, и съга доиде къ господствꙋ ми и даде си главꙋ под ноѕе господства ми, ꙗко да ест верни слꙋг(а) господства ми. Тѡгѡ ради давамъ вї ꙋ знанїе, ꙗко варе ꙋ кога мꙋ ест добитѡк, бꙋди колико, да мꙋ га повратите, и да мꙋ не загинетъ нї един влас, ѡти ест верни слꙋга господства ми. Инак да не ꙋчинїте. И що мꙋ ест ꙋ Пат[а]ї Ꙗньша, вї знаете, ѡттї (sic) ми ест казалъ слꙋг(а) господства ми Марътин; и то въсе да мꙋ се поврати. И що вї речетъ слꙋги господства ми, Володеръ и Марътин, да их верꙋете. И богъ вї хранитъ.

LІІ.
† Іѡанъ Влад воевода и господинъ, дават господство ми сие ѡризмо господства ми болѣромъ и пръгаром ѡт Брашова, по них моленїю. Азъ имъ ꙋчїних волѫ, ꙗко да ходет слободно съ кꙋплѫ ꙋ Запланїнѫ и да носѧт постав и платно сасок и ѡбꙋкю и инѫ кꙋплѫ въсекѫ, и ѡт онꙋда да доносет въсекꙋ кꙋплѫ, тъкмо дꙋкати да не доносѫт, лихо ꙋ пазꙋхе за келчюг. А ѡт сѫде да не износѫт ни сребро, ни мед, ни флорини, ни едно ѡт такохвих (sic); ꙋ кого ли наидѫт слꙋги господства ми, и главꙋ мꙋ хтетъ възетъ и добиток. Този ꙋт[ък]мих съ пръгарї ѡт Брашова, съ сѫдцем Шонтꙋмꙋшем и съ Петром Даполем и съ Пата[и] Анешем. И Власи да имъ доходет слободно съ въсѫ кꙋплѫ, тъкмо дꙋкати да не доносѫт, тъкмо ꙋ пасꙋхе. И нинѣ, колико дꙋкати имаѫт Брашовеие, да их иснесѫт слободно, макаръ с кола; макаръ колико много да имаѫт, нихто да ихъ не банотоват, нихто. Писано їюлїа г͠ денъ. – И ко[ги] ми излезетъ нови дꙋка[ти], азъ вы щѫ дат ꙋзнат на д͠і дьни напрѣд, да си келотовате дꙋкати.

LІІІ.
† Възможномꙋ иже въсакои славе и чести достоиномꙋ и моемꙋ възлюблѣниомꙋ братоу, Арделскомꙋ и Сакꙋискомꙋ воеводѣ и шпаиꙋ Темишварскомꙋ, Ꙗиѧш воевода, достоинаа и честиа поклоненїа приносит въселюбезии брат господства ти, Іѡ Влад воевода и господииь. Сего ради да ест ꙋ знанїе господствꙋ ти, ꙗко въ колико редови посла кѫ господствꙋ ми, ꙗко сираци да имаѫт правдѫ, и що ест правда, поставлеиа ѡт пръвих господарех, азе ѡставих, и ѡризмо господства ти исплъиих, а слꙋги господства ти ѡт Браи, да знаш, коичахѫ сираци. Да молѧ господство ти да иаправи господство ти, да ест право сирацем. И богъ да ꙋмиожи лета господствꙋ ти.

LІV.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми моим прїѧтелем, пръгаром Брашевскым, мнѡгѡ здравїе. И ѡ сем ви молѣ, да ми разꙋмѣете, како азь си ѡставих дѣца да се заколѧт, изради миръ христїанскы и изради да смъ и азь и моа земѣ господина ми кралѣ; и прилѣпих се ѡ вас, ꙗко да мои сираци имаѫт мило ѡт вас, и да се хранѧт слободно и ваши и наши, и само и тамо. А нинѣ видим, понеже мои сиромаси не могѫт хранити сѧ слободно ѡт тїези пръкалаби ѡт тогози града, нѫ их плѣнꙋвѫт и дерѫт их безаконо. Кажѣте ми, коеа ради вины мои сиромаси гинѫт? Не смъ ли и азь достоинъ, да бих моглъ ꙋчинит право моим сиромахом? Ꙍ том ви молим, кахто прїѧтели, ръцѣте темзи пръкалабом, ако сꙋ мои прїѧтели, да их наꙋчит богь да мѣ не разлѫчѧт ѡт господина ми кралѣ и ѡт свѧтои корꙋнѣ, понеже мое хотѣнїе не било би; нѫ да имаѫт мои сиромаси мило ѡт ных, и да се вратит комꙋ що ест ꙋзето; и да ми имаѫт мои сираци правинѫ ѡт ных, понеже не щем си ѡставит въ срамотꙋ да им гинет. И тꙋзи ви ꙋчиних моленїе, да ѡставих да ходит слободно восѫк. И що ви речет Ленарть, да го вѣрꙋете. И весели ви богь.

LV.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми прїѧтелем господства ми пръгарем ѡт Брашевь : тꙋзи ви просим [к]акто мои добрїи прїѧтелѣ, ѡти ни даде богъ и нарѡк христїански ѡвзи град, що беше поганом въ рѫках; тѡгѡ ради що ест била направа въ нем, а ѡна е изгорела въса, та га съга изнова правимо; того ради ви просим да ни поможете с лѫкови и стрелами и пꙋшками, и да ни дасте салонитро, да ꙋчинимо прах, да поставимо оу град, ѡти ест ꙗкость и вам и нам и въсем христїанѡм. И пак що ви речеть слꙋга господства ми Драгомиръ, да га вѣрꙋете, ѡти сѫт речи господства ми. И богъ ви веселить.

LVІ.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми прїѧтелем господства ми Брашовѣном, пръгарѡм вьсѣмъ и въсеи Бръсе, великым же и малим. Ꙍ сем же вїе добрѣ знаете, како ви смь до нинѣ азь защитил ѡт Тꙋрци, и главѫ си полагам и и добиток давам, рад вам зло да не бѫдет. И юще се пак мѫчим и ѡт сенова такождере мислим господинꙋ ми кралю да смъ прав. А вїе се мѫчите съ злѡм на мене. Того радї имах едного добра чловѣка ꙋ Трьговищ(и), Занвела, а ваши людїе ѡт града сѫт излезли на пѫти да го сѫт ꙋбиле и взеле и добиток мꙋ. Азь вашим людем никое зло не чинѧ, нѫ их ѡставлѣм да ходѧт слободно, да се храиѧт. Тѣм ради ви говорим, не щете ли ми дати въ рѫках тогози вражмаша и съсъ добитком, що мꙋ сѫт ꙋзели : двѣсто и н͠ флорин и є͠ сто[т]ин перпир, и саблѣ мꙋ, и рꙋтище мꙋ ѡт ипрїа, и пꙋгїе съ т͠ аспри, и пръстен ѡт малама ѡт і͠ флорин, и корда и шапка, не щет ли ми ꙋ една неделѧ вражмаша дати и с тоизи добиток, що щѫ ꙋчинит на тоизи град и на вас, този вьсе да ищет богь на ваших дꙋшах; понеже ако бих зналъ, ѡти щѫ ꙋмрѣт юще на моа срамота, не щѫ ѡставит погибѣл моемꙋ добрꙋ чловѣкꙋ, нѫ ви щѫ ѡгнем бити длъжен. И скоро ино не щет бити.

LVІІ.
† Іѡ Влад воевода и господинь въсеи земи ꙋгровлахїискои, пишет господство ми въселюбезнаа поклоненїа гостем и прїателѣм господства ми, сѫдцꙋ и въсем пръгарем Брашевским. Сего ради, да ест ꙋ знанїе вашеи милости, ꙗко ѡногози чловѣка, що го сте ꙋхватили, то да знаете и да верꙋете, на дꙋшѫ и на верѫ господства ми да знаете, како не ест виноват, нї е кого вадил, ни за кого зло говорил. Да ако га загꙋбите, или мꙋ дрꙋго зло ꙋчините, ви знаете за тем. Нѫ гледаите, да си дꙋшѫ не загꙋбите. И тꙋзи пꙋстих верна и почътана болѣрина господства ми, жꙋпана Михаила, да елика ви речет, да верꙋете, понеже сѫт истини речи господства ми. И богь ви веселит.

LVІІІ.
† Іѡ Влад воивѡда и господинь, пишет господство ми моимь добрим прїателем, прьгарем Брашевскыми (sic). Прьво ви сьм писал и сьга ви пишем, како варе хто доидеть ѡт ѡвѫзи землѫ безь книгѫ господства ми, вїе да го ѡпрѣте и да дасте ꙋзнати господствꙋ ми. Аще бѫдѫт прави, сь своим си добиткѡм, да си поидѫт; аще ли бѫдѫт съ кони крадени, да им ꙋчинимо зло, како злем людем. Ꙍти да знаете, че нь ѡпꙋстихѫ сїѫ землѫ ѡт конь. Аще ли тази не ꙋчините, да знаете, ѡти щѫ се размирит сь вами. Ино не щет бити. И богь [ви] веселит.

LІХ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми Стоикꙋ Харсѣнꙋ и въсим болѣрѡм Ꙍлтѣнъским, и такози ви ѡрисꙋват господство ми : тꙋзи кои прихѡдѧт ѡт въгръскѫ странѫ съсъ добиткѡм, да их не бѫнтꙋвате; и пак ѡт тогози добитка да не ѡставите да сѧ повратит на ѡпѧт ни един влас, по ѡризмꙋ господства ми.

LХ.
† Іѡанъ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми пръгарем Брашовским поклоненїе даже до лица земли, ꙗко моимъ добрим приꙗтелем. И тꙋзи пꙋстих жꙋпана Спанопꙋла до вас; да елика изречетъ вашои милости, да вѣрꙋете; мои сѫ речи.

LХІ.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми прїателем господства ми, пръгарем Брашовꙋ : тꙋзи щет доити жена Боикова, да възмет скꙋлища господства ми; та да ѫ не бантовате, понеже ест работа господства ми. И богъ ви веселит.

LХІІ.
† Іѡан Влад воевѡд(а) и господинь, пишет господствѡ ми моим дѡбрим приателем, пръгарем Брашевскимъ, и тꙋзи пꙋстих къ вам слꙋгꙋ господства ми Радꙋла, а щи ви изречет, да гѡ верꙋете, ѡти сът мои истинїе реч(и). И весели ви богь.

Vladislav II sau Vladislav Dan.
(Ian. 1447 – Mai-Iunie 1456).

LХІІІ.
† Іѡ Влад[и]слав воевода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми моим вѣрным и добрим прїꙗтелем, пръгаром въсем Брашовскым, великим же и малим, какото моим добрим и любим (sic) чловѣком. Сего ради, зде посласте ваши добри людїе, Гашпара и Тежꙋ, къ господствꙋ ми, за работꙋ и за тъкмежъ, що смо имали помеждꙋ иами и що сме обещали. Сего ради, мои добри люд[їе], азь що смъ с вами ꙋтъкмил, на том стоим, иꙋ, моа братїа, вичꙋ, понеже покоа не имам, иꙋ по слꙋжбе, що послꙋжих, и крьв своа пролїах и с моими болѣре и с моѡм землюм, заради свѧтеи корꙋнѣ и заради ꙋгръскои земли и христїаном, и колико ми с(ѣ) клемо и родител Іѡнешъ воевода, а ѡн този ие ꙋсокоти, и за моꙋ слꙋжбꙋ ие би мꙋ мило; нѫ мꙋ не дососа гобрънатърство земи въгръскои, нѫ пꙋщат да ми възмет моа права очииа и моа землица, Фаграш и Амлаш, и мъчит сѣ съ злом на мене. Да еги ѡн прѣстъпи свое обещанїе и клетви, еже съ мном обѣща, и моꙋ слꙋжбꙋ потлачи, а богь да възищет на тогози чловѣка, що правдꙋ ие ꙋздръжа. А господство ми, по неволи моеи, азь мое ие щѫ оставит с моѡм главом; срамотно да загꙋбим, нꙋ о щом възмогꙋ, този щѫ ꙋчинит, а богь да платит и да видит, оти мї ест неволѣ. А с вашом милостїѡм, како смъ обещал, на том хощꙋ стоати, додле възмогꙋ дръжат. Может мѣ разлѫчит ѡт вас велика иеволѣ, да ѡт къга не възмогꙋ, а ви ми щете верꙋват. И весели ви богь.
† Іѡ Владислав вѡевѡда, милостїѧ божїѧ господинь.

LХІV.
† Іѡ Влад[и]слав воевода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми вѣрним прїѧтелем господства ми, пръгаром Брашевꙋ. И тꙋзи сте пꙋстили къ господствꙋ ми ваши болѣре, Крстѣ и Томаш, за работꙋ онемзи свинїам, що сѧ сѫт взели. Тем ради ето с них ꙋтъкмих и такози направих, како да платим азь сираком за тех добитѫк аспри д͠ хил[ї]ади, а ви да платите мен(е). И такози ꙋтъкмихмо, како да ходѫт ваши люд[їе] слобод[но] само, да сѧ хранѧт, нищо да сѧ не грижѫт. И помного за тїези свин(и) да сѣ не помѣнет. И ѡт пѫт Праховꙋ да вї ест слободно, и къдѣ любите, и да си дръжимо закон стари ѡт пръвих господа[ре]х, и вїе и нїе; а ино да нѣст. И ѡт нинѣ, аще бѫдет вашим людем криво, а они да доидѫт к мен(е). И весели ви богь. Пис. дек. з͠і.

LХV.
† Іѡ Владислав воевода и господинь, пишет господство ми прїѧтелем господства ми, пръгаром Брашевꙋ. И тꙋзи видите що чините : с мен(е) щете да сте ꙋ мирꙋ, а само не ходите правим законом. Казꙋите ми, защо сте ѡпрѣли щитови моемꙋ чловѣкꙋ Радоулꙋ Нѣнчꙋ? Аще вї е волѣ, да не кꙋпѫт (sic) мои людїе ѡрꙋжїа и щитов, а вїе ръцѣте вашим маистором да не продадѫт, а мои люде не хтѧт кꙋпит. Нѫ егда сꙋ кꙋпили, ѡслободѣте их, да сї их донесѫт, а ѡт нинѣ хтѧт знати. Аще ли не щете их ѡслободит тїези щитове, а господство ми не щѫ ѡставит мои сиромаси, да им бъдет пагꙋбѫ. И весели ви богь. – И молю ви, мито да мꙋ не възмете ни едно влакно.

LХVІ.
† Іѡ Владїслав воевода и господинъ, пишет господство ми прїꙗтелем господства ми, пръгаром Брашевꙋ и Тежꙋ ѡт Ръжнов, и такози ви говорим : инако не могох ꙋчинит, нꙋ за ѡнизи овци, що се сꙋ ꙋзели ѡт Драгославел(е) и ѡт Рꙋкер, ѡставих по Крстѣ, како варе що сꙋ дали тїези людїе на тїези ѡвци, а мои людїе да им вратет; а ѡвце да им вратет, нꙋ да не ищѫт помного ѡт що сꙋ дали, ѡти азь не щѫ оставит тїази работꙋ. И варе где сꙋ овцѧ, а вїе да их донесете тꙋзи, да не ходѧт мои сиромаси сам там. Ино нѣ[ст].

Vlad II Ţepeş.
(Mai-Iunie 1456 – August 1462. Oct. 1476 – Ian. 1477).

LХVІІ.
† Іѡ Влад воевода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми прїателем господства ми, пръгарем Брашевским. Сего радї, послахмо верна болѣрина и слꙋгѫ господства ми Иван Поливаръ, да елика изречет къ вам, да верꙋете, понеже сѫт истини изь ꙋстъ речи господства ми. И богь ви веселит. – И паки говорѧ вашеи милости, какото моим добрим прїателем : тꙋзи ест помеждꙋ вас Михаил логѡфет и Пардои, мои вражмаши. Азь въсех простих, а тех не пращам; да како их азь не щѫ да их простим, тако и вие да их ѡтпъдите ѡт вас, аще сте прїатели господства ми. И да не бѫдѫт ва (sic) вашеи ѡбласти.
† Іѡ Влад вѡевѡда, милостїѧ божїѧ господинь.

LХVІІІ.
† Іѡн Влад воевода и господинь, пишет господство ми вѣрнїком господина ни кралѣ и моим добрим приꙗтелем много з[д]равие и поклонениїе, сѫдцꙋ и пръгарем ѡт Брашов. И тꙋзи пꙋстих жꙋпан Стоика армаш къ вашеи милости, та ва[ре] що че имат бесѣдовати къ господство ви, а ваша милостъ да го вѣрꙋете, е[ре] сѫт истини рѣч(и) господства ми. Ино нѣст. И богь ви веселит.

LХІХ.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе моим вѣрним и добрим приꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгаре[м] ѡт Брашов : тꙋзи имат слꙋга господства ми жꙋпан Стоика армаш нѣкоа марха ꙋ Кевер Паꙋл; того радї просим господство ви, ꙋчинѣте мꙋ прави закон. И богь ви веселит.

LХХ.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе моим добрим и сладким прїꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и в͠і пръгарем ѡт град Брашов, и тꙋзи ви пꙋстих нѣколици волове и краве вашеи милости на чест, да ви их разделите; и коли хтет бити, а господство ви ми пишете книгꙋ къ господства ми, да знам колико ви сꙋ дали, за радї да бꙋдет вѣра тиемзи людем, що их сꙋ терали до ваша господства. И богь да ви ꙋмножит лѣта въ веселию, амин.

LХХІ.
† Іѡ Влад воевода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми добрим прїателем господства ми, паргарем ѡт Брашов и въсем Брьсѣном, по том велицим же и малим въсечестное поклоненїе прїносим, како моим добрим прїателем. Ꙍ сем да ест вѣдомо господствꙋ ви, ꙗко варе що ми е порꙋчил господинь ми и старѣиши брат Михаи Силади, на том хочꙋ стоꙗти, и прїимам на верꙋ и на дꙋшꙋ господства ми, да имам мир добрь съ вами, како да сꙋ слободна въсѧ пꙋтища, да ходет и ваше люде къ нам кꙋповати и продавати слободно, без ни една гриж[ѫ] и без пагꙋбѫ, како да би ходили ꙋ ваше землѣ. Такожде да ходет и наше людїе къ вам слободни, без ни една пагꙋба, како ми е порꙋчил господинь ми и брат Михаи Силади. Али на том приимам, докле хоче ѡн съ вами дръжати мир, до толѣ и азь. И богь ви ѡвеселит. Пис. ꙋ Рꙋкел, мѣсѧца дек. а͠.

LХХІІ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми херетизмо добрїим прїателем господства ми, пръгарем Брашевским, и тꙋзи ви давам знати, како сꙋ ѡвизи наши людїе Димитрь та сꙋ били кꙋпили нѣкои ѡцел, и би[л]о ест по мирꙋ; вы не сте хтели да их ѡставите да изнесꙋ семо ѡцел, нꙋ им га сте ꙋзели. Того ради ви просим : илї им вратете ѡцел, илї им даите дꙋкатї им; едно ѡт них да им сѧ вратит, понеже их ꙋ пагꙋбꙋ не можемо ѡставит. И богъ ви весели. Пис. дек. и͠.

LХХІІІ.
† Пишет господство ми вамешем ѡт Рꙋкер : тꙋзи ви говорит господство ми, въ кои час видите сие повелѣнїе господства ми, на том час(ѣ) един ѡт вас да ѡтиде ꙋ Брашов, та да дасте знати Брашовѣном за сези глас, що ми е дошел за работꙋ Тꙋрцем, да знаѫт не е нища за то. И хтел е да доиде един ѡт них апоклисар къ господство ми, а ѡн како е чюл за сези глас, а ѡн се е ѡпрѣл. Сего радї кто е хтел да доиде, а ѡн да доиде; аще ли не хте доит къ господство ми, а тоизи вамеш, що ще ѡтит ꙋ Брашов, пак да доиде къ господство ми, да ми дава знати; а сези чловѣкъ, що ще донестъ сиꙗзи книга, а вие да га ѡставете да ѡтиде дома си. Аще ли хте доит тоизи апоклисар къ господство ми, и да доиде с того и тоизи вамеш, що ще ѡтит ꙋ Брашов. Ино да нѣст.

LХХІV.
† Въ Христа бога благѡвѣрни и христѡлюбыви Іѡ Влад воевода божїеѧ милостїѧ и господинь въсеи земли ꙋггрѡвлахїискои, дават господство ми сїе повелѣние господства ми прѣпочетаним и вѣрним и добрим приꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и ві пръгарем и дрꙋѕем въсѣм гражданѡм ѡт велики град Брашѡвꙋ, и въсем моим добриим приꙗтелем ѡт въсѣкои земли Бръсе, велицѣм же и малим : ꙗкѡ да им ест по старѡмꙋ законꙋ, какѡ ест било и оу пръвни дьни, еще же ѡт велики Мирча воевода даже и до дьни родителѣ господства [ми] великаго Влад(а) воевода, и по том и оу дьни господства ми. Тази ест орисал господство ми и ѡт съга напрѣд бити на тѡм старом законꙋ, како помного ѡт съга напрѣд скала що ест била да не бѫдет ни оу едном мѣстѣ по земли господства [ми], нꙋ да ест слободен въсѣки чловѣкь и волен тръговати, и кꙋповати и продавати, без скалꙋ. И пак за работꙋ восъкꙋ (sic) еще ест ѡставил господство ми ꙗко да сꙋ слобѡдни да кꙋпꙋет по въсех тръговех и по въсѣ хора и на въсеком мѣстѣ по земли господства ми, како ест било и прѣжде стари закон и ест било и оу дьни господства ми, такои да ест и ѡт съга напрѣд, до живота господства ми, како да кꙋпчꙋет слобѡдно ѡт въсѣх що им бꙋдет трѣбѣ и волѣ. А пак за вамꙋ си, како ест бил стари закон и оу дьни господства ми прѣжде, тази да ест и съга, и пак и ѡт съга напрѣд, или по тръговех ꙋ земли господства ми, или под планинских вамах : да платит права вама, како сꙋ платили и пръво, и пак и оу дьни господства ми; а повыше нихто да им не смѣет дигнꙋти вами, или бантовати, ни пръкалаб варашки, ни дворници, ни вамеши ѡт вараш, ни вамеши що сꙋ под планинских вамах, ни по Дꙋнавꙋ, ни инь нихто ѡт правителех или ѡт слꙋгах господство (sic) ми; понеже варе кто им хоче разирити стари закон та их тет ꙋзети повиш(е) ѡт тоꙗ, що ест писано оу книгꙋвꙋ (sic) господства ми, този чловѣкь велико зло и ѡргїю имат прїꙗти ѡт господства ми. Нно не щет бити, по ѡризмо господства ми. Пис. ѡх. з͠ день, оу велики град Брашов, в лѣто ҂ѕцпе, темелиꙗ д.͠

LХХV.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми вѣрним и добрим, сладким и почетаним приꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и пръгарем ѡт Брашов. Тꙋзи ви давам ꙋзнати како нашега вражмаша Лаюта развалихмо, и побѣглъ ест ꙋ Тꙋрцех. Того радї ви ест ꙋслободил богь пꙋт. Доидѣте съ хлѣб и със кꙋплю, да се храните, ере ест ꙋчинил богь да с[м]ъ сга една землѣ. И варе що ви рече слꙋга господства ми жꙋпан Рѫтꙋндꙋл, а ви да го вѣрꙋете, ере сѫт истини рѣчи господства ми. Ино нѣст. Пис. ноем. и͠ день, ꙋ Тръговищ(и).

LХХVІ.
† Іѡ Влад воевода и господинь въсеи земли оуггровлахїискои, пишет господство ми добрим и сладким прїꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и пръгарем и въсем мои[м] прїꙗтелем ѡт Брашов и ѡт Бръса : тꙋзи ви даватъ господство ми знати како ми с(е) със волем божи (sic) поклонила сва влашка землѣ и въси болѣрї, и ꙋслободил ви ест богь по свꙋде пꙋтове, и по Рꙋкел и по Прахова и по Телѣжин и по Бꙋз[еꙋ]. Того радї ходите съга слободни по кꙋде ви ест драго, да се храните. И богь ви веселит.

LХХVІІ.
† Милостїю божїею Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми много здравїе добриим и прїꙗтелем и братїꙗм господства ми, сѫдцꙋ и въсем пꙋргарѡм ѡт Брашѡв. И по сем ви давам ꙋ знанїе, ере хощет юнаци да доидет къ господство ми ѡт тамо, да ми слꙋжит. А господство ми съга немам дꙋкати, да им платим жолдъ; анꙋ варе кто хощет да доидет къ господство ми, варе ест Ꙋгрин, варе е Сакꙋи, варе ест Влах, варе бꙋди кто щет бит, та мꙋ ест волѣ да слꙋжит господствꙋ ми, а ви га пꙋстите къ господствꙋ ми, и съ вашꙋ книгꙋ да доидет къ господство ми, да ми слꙋжит. А господство ми га щем миловат и хранит, ꙗко и слꙋге господства ми. А жолдъ немам да им дам. И книгꙋ господства ми да ю дръжите ꙋ вас, та им посочите юнакѡм. Тако ви молим, ꙗко моѡм братїꙗм, ꙋчините ми таꙗ слꙋжбꙋ. И богь ви веселит.

Dan pretendentul.
(1459–1460).

LХХVІІІ.
† [Ꙍт] Іѡн Дань воевода, сина Дана великаго воеводина, и ѡт госпождѫ Дана воевода, много здравїе и поклоненїе прїꙗтелимь нашимь Брашовѣномь, шолтꙋзоу и въсѣмь пръгаремь Брашовскымъ. Сего ради, просимо ви, да вы наꙋчи богъ, въспомѣните слꙋжбѫ Дана воеводинѣ, нашего родителѣ и господина, еже ест слꙋжиль христїанѡм. Да наꙋчи вас богъ да ни поможите съ келчигѡм нинѣ, въ наше ѡскѫдное врѣме, ѡти хощемо пакы послати наши люди до кесарѣ кралѣ, да ие имамо келчигъ. Аще ни можете помагати, мы такожде щемь слꙋжити вашемꙋ милости, аще намъ богъ поможеть. И да вы имамо великаа милость.

LХХІХ.
† Іѡ Дан воивода, господинь всеи земле ꙋгровлахиско. Що ме пꙋсти Матеашъ крал и доидох ꙋ Бръсе земле, и доиде сꙋдець и прьгари ѡт Брашовъ и людие стари ѡт земле Бръсе, що сꙋ плакали и сръце ѡт кръви да сꙋ плакали намъ, какѡ е ꙋчинил Дракꙋле, нашъ връжъмаш, како ѡн не дръжал верꙋ съсъ господина нашегѡ крала , ѡнь се прѣдал Тꙋрьцем. Този работа ꙋчинил истина научен ѡт дракꙋле. Сви кꙋпьци ѡт Брашова ѡт земле Брьсе, да сꙋ пошли ꙋ миръ на влашкꙋ землꙋ, ти лꙋдие ꙋхватил ѡнъ сви; ѡт тих людие ꙋзел добитокъ; и сь добитьком тех люди не може с(е) наситити, и тези люди ꙋхвати та их постави на ражнь, м͠а. Не би мꙋ доста съсъ ти люди, нь се и ѡще чемерил, да е набрал триста деце ѡт Брашова и ѡт земле Брьсѣ, що сꙋ бил(и) ꙋ Тръговище и по све трьгове по влашькои земле, ано них сьбра, едни постави на ражнь, а дрꙋги ꙋ ѡгнь. И свои людие, що сꙋ бил(и) ѡть Брашовь, а ѡнь е звал ꙋкрадом. И доидоше пръгари ѡт Брашовь да ми казаше ѡт тие люди, ча иматъ добитокъ ꙋ Брашовь кꙋпьци ѡть влашькои земле, а прьгари заприхъ ти добитокь, та ме сꙋ молил(и) мене, да имь давамь наꙋкꙋ. А кьга е чꙋль и разꙋмел господствꙋ (sic) ми, а сем добрѣ кизовал (sic) съсъ моими болери, и а сьм рекьл мою реч прьгарем, да ꙋзимать ти добитокъ, да си платеть добитокъ людем и мрьтьвимь, а ти добитокъ да се не платить никьга ѡть влашькои земле. Кꙋплꙋ, що е кꙋпьцем ѡт влашьке земле, да се не плати никьга ѡть Брашова. Пис. априла є͠ день.
† Іѡ Дань вѡевѡда, милостїѧ божїѧ господинь.

LХХХ.
† Іѡ Дан воивода, фꙋртеш и господинь въсе земле ꙋгровлахїско, пише господствꙋ (sic) ми любовное поклонение, прїносим чесна и въселюб[е]зна херетизма до лица земли жꙋдецꙋ ѡт Брашьв и прьгарем, ꙗко моим родителем и добрим прїателем. Да знаете ѡти ме пꙋстил краль и сви ѡбади, и даль ми е господинь ми краль землꙋ Арьде[л]скомꙋ и Брьса и Сакꙋи, да идеть с мене, да си ꙋзьмемь землꙋ. Молꙋ и прошꙋ господство ви , да ми сте родители и прїатели. И знаете ви добре, како ви е биль мое родител Дан воивода добрь, а мене, ꙗко ми поможе богь, а ви чꙋ бити и подобрь. Прошꙋ господство ви, да ви наꙋчи богь да ме поможете ѡт що имате прїлежь, или орьжием или рꙋтища, че ми е глота нага. И що знаете ѡт Дракꙋле, а ви ми кажете. И богь да ꙋмножит лѣт[а] господство (sic) ви.

Radu III cel Frumos.
(August 1462 – începutul lui 1474).

LХХХІ.
† Іѡ Радꙋлъ воивода и господинъ, пишет господство ми много здравїе прїателем господства ми, пръгаром ѡт Брашев, и такози ви говорим господство ми, како сꙋ тꙋи дошли междꙋ вами тизи болѣри господства ми Михаил и Стан и Мирча и Стоика и Мънзѣ. Сего радї ви говорим господство ми : варе кои ѡт них щет хтет да доидет къ господство ми, а вие да их ѡставите мирни съ именїем си и съ добитком си съ свех, да их ѡслободите, да доидꙋт къ господство ми, и никомꙋ нищо да им се не ꙋзмет ни влакно, понеже ви просим како мои прїатели. А кои не щѫт хтет да доидꙋт, а вие да их ꙋхватите да их пꙋстите къ господство ми съ свꙋ именїе, понеже ест таз(и) именїе господства ми, и ѡни сꙋ хитлени господства ми. Та ако сте прави прїатели господства ми, а вие ино не ꙋчинѣте, нꙋ ми их пꙋстѣте къ господство ми съ свем иманїем, понеже ми сꙋ хитлени, иманїе ест господство (sic) ми све. А пак ако ли не ꙋчините како ви пишем, а вие да знаете, како смо биле прїатели до съга, а ѡт съга не ще бит междꙋ нами прїателство, къга не чините волю господства ми. И пак за женꙋ Ꙍпре логоѳета, како варе що ест ꙋ нее добитѫк ꙋ нее (sic), ѡно ест добитѫк влашке земле. Та како знаете потвръдѣ, такои да е дръжите, да ви не ꙋтечет, нꙋ съ свем да стоит ꙋ нее, и нихто нищо да и не ꙋзмет, нꙋ све да стоит. Ино не ꙋчинѣте. И богъ ви веселит.
† Іѡ Радꙋл вѡевѡда, милостїѧ божїѧ господинь.

LХХХІІ.
† Іѡ Радоулъ воевода и господинъ, пишет господство ми много здравїе прїателем господства ми, пръгарем Брашевским, и тꙋзи ви давам знати, како ми сте допꙋстили многащи, како да ви ѡставим да ходите да тръгꙋете слободно по земли господства ми. Того ради вы добрѣ знате како ест добитьк моим сиракѡм оу вас, флор. петнадесет хилїади и пет сто, та сте платили въ дьни Влад(а) воеводѣ четири хилїади, а за дрꙋгы се сте били ꙋхатили да их платите трищи прѣз годинꙋ; работа сѧ ꙋчини како сѧ ꙋчини, вы ꙋ тѡм прѣмлъкосте. Того ради вы знате, ѡти ви беше и господинъ крал да платите; вы говорите, ѡтї ест ꙋзел крал тьзи добитьк; мы смо истинѡм изнашли, ѡти га крал нѣст ꙋзел, анꙋ вї ест просил крал да мꙋ дасте даждꙋ; вы сте дали добитьк моим сиракѡм, а ѡт свои добитьк не сте дали нищо. Того ради вратете добитьк моим сиракѡм, да их не тегле Тꙋрци, а господство ми да ви ѡслободим да ходите по земли господства ми, да тръгꙋете где ви бꙋдет волѣ; ѡтї азь тизи добитьк до мое съмръти не щем ѡставити. И що ви изречет граматик господства ми Костандин, да вѣрꙋете, ѡти сѫт речи господства ми, како бих сам говорил къ вам. И богъ ви весели. Пис. фер. ѳ͠і.

LХХХІІІ.
† Іѡ Радоулъ воевода и господинъ въсеи земли оугрѡвлахїискои, пишет господство ми мнѡгѡ здравїе добрїим сꙋсѣдѡм и прїателем господства ми, пръгарем Брашевским. И тꙋзи ви давам знати, како вы велма дабрѣ знате, ѡткъга ме ест богь донесъл на мою ѡчинꙋ, вы ѡт мене ни еднꙋ кривдꙋ не сте имали. И нест никъга починало (sic) ѡт нас ни една злоба, анꙋ се ест пак починало ѡт вас. Ꙍти доходехꙋ тамо мои сираци и съ добитком си; ви им възимасте добитьк, та добивасте вы, а мои сираци бехꙋ оу пагꙋбꙋ, и не бехꙋ съ добитком си. За то и азь оучиних вашим людем. Того ради съга доиде ѡт господина кралѣ един болѣрин, на име Пешчани Михаи, та ꙋтькмихмо по речи господина кралѣ; ѡти и азь не хтех да изломим реч господина кралѣ, да ест закѡн како ест бил и пръво, да ходе мои сираци оу вас слободно, и ваши оу мое земле слобѡдно, где любе. И давам ви ѡвꙋи книгꙋ под мою печат, ꙗко да ви ходе людїе слободио по въсеи земли господства ми, да кꙋпꙋѫт що любѫт дрꙋги кꙋпї, тъкмо да не кꙋпꙋѫт лисици и ждери и риси, ѡти този доходи оу мои вистїѧр. Пак и вы ми даите вашꙋ книгꙋ под печат варѫшꙋ, како да ми ходе людїе слободно, аще могꙋ тръговати оу вас; аще ли не могѫт, ѡни да сꙋ волни да ѡтидѫт съ добитком си въ землю господина кралѣ, где любе, макар оу Варадин. И аще си кто ѡставит тꙋзи добитьк, макар да стоит мѣсѧцъ, макар и помного, къга доидет, да ест волен да си възмет добитьк, да чини с ним како зна; вы да га не бантꙋете. И да ми допꙋстите тꙋзи книгꙋ ѡт съга за к͠е дьни. И богь ви весели. Пис. оу град Бꙋкꙋрещ, мѣсѧца мар. ѕ͠, в лѣто ҂ѕцои, індиктиѡн г͠.

LХХХІV.
† Іѡ Радоулъ воевода и господинь въсеи земли оуггровлахїискои, пишет господство ми прїѧтелем господства ми, пръгаром Брашовскым и вамешом, и тꙋзи давам знати вашои милости, како тꙋзи пꙋстих слꙋгꙋ господства ми Фрѫнка, да ми кꙋпит ѡт що трѣбꙋет господствоу ми. За том просим вашꙋ милостъ да мꙋ не ꙋзмете вамꙋ нища, ѡти е кꙋплѣ господства ми. И весели ви богь.

LХХХV.
† Іѡ Радоул воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе добримь прїꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и пръгарем ѡт Брашов, и тꙋзи ви просим господство ми како мои добри прїꙗтеле : що нѣст бил закон дрꙋгов, ѡт къда ест Брашов, не мои ꙋчините; ере азь есмъ кралева слꙋга и слꙋжим крали и с(ве)тои корꙋне сьс въсѣми слꙋгами, ере сꙋ въси слꙋги краливи, колици прибѣгꙋет ѡт влашкꙋ земли ꙋ господство ми; того радї съга сꙋ дошли нѣкоех прибѣг ꙋ град господина ми кралѣ и вашеи господство (sic), а ви их сте ѡдрали и ꙋзел(и) им сте кони, та их сте дали пак ѡпет. Тоизи закон нѣст бил дрꙋгов, макар да би донесли све иманию Ꙋдрїщевꙋ и кони мꙋ сви. Тои сꙋ прїбѣзи и слꙋгї господина ми кралѣ и мои, да хтет да слꙋжет за христиꙗнех и за вас, а ѡт Тꙋрцех бѣжит, а ваше господства (sic) що их бантꙋете, нѣст закон; нꙋ ви молим : вратѣте им све до едно влакно; ере ако не вратите, хочꙋ жаловат Ардѣл[с]комꙋ воеводе. И пак за ѡниз(и) кони, що сте ꙋзели, да их давате за ѡвцех, а Лаюта ест изѣл ѡвци, а кони есꙋ оу вас, та ми их вратите, ча се падат да сꙋ ꙋ мене. И пак да знате, за ѡнои людї, що ми сꙋ оубили слꙋгꙋ, еще чꙋ жаловат; та би било добрѣ, да ми се дават този людїе или дꙋшегꙋбинꙋ, ерь (sic) не чꙋ ѡставит. И що ви речет слꙋгꙋ (sic) господства ми Драча, его вѣрꙋете, ере сꙋ рѣчи господства ми. Ино нѣст. И богь ви веселит.

LХХХVІ.
† Іѡ Радоулъ воевода и господинъ, пишет господство ми прїателем господства ми, сѫдцꙋ и пръгарем Брашевским, и тꙋзи ви давам знати, како къга ест тꙋзи била сестра жꙋпана Драгомира дворника, на имѧ жꙋпаница Прѣа, ѡна ест поставила нѣкои добитьк тꙋзи оу еднога чловѣка, на имѧ Кивер Паꙋль. Того ради, къга ест ѡвдеи ꙋ мое земле и ест за едним моим болѣринѡм, за жꙋпанѡм Нанѡм, та ви просим како добитьк да е сѧ вратит, ѡти аще не вратите, азь ню оу пагꙋбꙋ не щем ѡставит. И богь ви весели.

Basaraba II cel Bătrân sau Laiotă.
(Încep. lui 1474 – Oct. 1476.
Ian.–Noemv. 1477 [sau încep. lui 1478]).

LХХХVІІ.
† Іѡ Басараб(а) воивода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми много здравие моим добрим приателем и сꙋседом, пръгаром Брашевским, и ѡ сем давам ꙋ знанїе вашои милости : що ми сте порꙋчали по слꙋге господства ми по Фрънкꙋ и по вашега чловѣка по Фодор Паꙋл, добре разꙋмех вашои милости. Сего ради, варе како ви ест бил закон ѡт дрꙋѕех господарех, ꙋ тои закон имам стоꙗти и господство ми, и еще мислим ꙋтвръдити, ако даст богь; и паки или ест кꙋпец или бꙋди кои чловѣкь ваш, да ходи слободно по земли господства ми кꙋде им ест драго, да кꙋпчꙋе, и макар да би носил златен вѣнец на главе си, еще да ходи слободно. И паки ми сте порꙋчали и за ѡнꙋи сваждꙋ що се ꙋчини ꙋ тои време, а за тои що ест, що се ест ꙋчинило, и минѫло ест, азь не имам поменꙋти никъда; ере есꙋ синове едномꙋ чловѣкꙋ ꙋ еднꙋ хижꙋ, та се сваждат, и пак се ꙋмирет та имает добръ живот, тако и азь имам дръжати къ вам правдꙋ и добродѣтел и мир до моеи съмръти, варе колико ест више писано, на верꙋ и дꙋшꙋ господства ми и на верꙋ и дꙋшꙋ болѣром господства ми, велицим и малим. Тако и ви къ господство ми дръжете правдꙋ и приꙗтелство и помощ ѡт що можете даите ми, та ми послите юнаци само ꙋ помощ, и даите им ѡрꙋжꙗ, понеже ако даст богь не щете имати страх ѡт Тꙋрци како до съга, нꙋ щет бити инако работа; понеже съга ест ꙋ господство ми поклисара (sic) брата ми Стефана воиводѣ, жꙋпан Вꙋлпаш логофет, та га ест послал напред, а Стефан воивода идет съ въсѣми неговѣми воиске ꙋ нашега помоща (sic); тако и ви стоите ꙗко к нам съ помощ ѡт що можете, да се бранимо ѡт Тꙋрци и ѡт наши вражмаши. И паки ако имате послати къ господство ми еще некоега чловѣка съ вашими речи, а ви га пошлете да доиде ꙋ мир, и пак да ѡтиде ꙋ мир. И що изречет къ вам слꙋга господства ми Фрънкь, и Бꙋнѣ, а ви да га верꙋете, ере сꙋ речи господства ми истинни. И богь ви веселит.
† Іѡ Басараба вѡевѡда, милостїѧ божїѧ господинь.

LХХХVІІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Басараба воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми много здравїе нашїим добрїим сꙋседом и приꙗтелем, сꙋдцꙋ Брашовскомꙋ и въсем пръгаром, и ѡ сем давам ꙋзнати вашемꙋ приꙗтелствꙋ, що ни сте писали ꙋ вашои книге и порꙋчили по вашем добрем чловѣкꙋ (sic), по Лоринцꙋ, въсе добре и по тънкꙋ разꙋмехмо. Тои сте похтели како да послемо нашега добра чловѣка до Батръ Ищвана и до вас, и на тои сте дали верꙋ; сего радї послахмо нашега почътеннога болѣрина жꙋпана Димитра постелника до Батръ Ищвана и до вас. Сего радї елика изречет къ вашемꙋ приꙗтелствꙋ, да знаете ере сꙋ наше речи. И богь ви веселит. Пис. ф. и͠ день.

LХХХІХ.
† Милостиѡм божїѡм Іѡ Басараб(а) воив[од]а, пишет господство ми много здравїе приꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ ѡт Брашов и в͠і-тим пръгаром, и ѡ сем давам ꙋ знание приꙗтелствꙋ ви : без тои не може бити, нꙋ поидох ꙋ Тꙋрцех ꙋ великога царѣ, та ꙋчиних мир и добродетел, и неволил се сѫм и за вашꙋ дѡбродетел. Того радї да се мни и вам добре. И варе що изречет Крстїꙗн, портар господства ми, къ прїꙗтелствꙋ ви, а ви да верꙋете, ере сꙋ наши речи. И богъ ви веселит. Пис. июн. к͠ѕ.

ХС.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Басараба воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство мї много здравїе добрїим приꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ Брашовскомꙋ и въсем пръгаром, и по сем давам ꙋ знанїе приꙗтелствꙋ ви : азь послах моега чловѣка до вас, и съ моем чловѣком послах и вашега чловѣка; и ваш чловѣкь имат кезѣши, къда би а ви моега чловѣка не хтесте да га ѡставїите (sic) да прїидет къ господствꙋ ми, нꙋ га сте ѡпрели. Говорите ере га не пꙋщат Батръ Ищван. Да веде га не съм азь послал къ Батръ Ищванꙋ, нꙋ га съм послал къ вам, ере не съм знал ѡти ест Батръ Ищван тꙋи. Тако потоле а ви посласте вашега чловѣка до мене, та просисте ѡт мене верꙋ, како да доидет един ваш чловѣкь що га верꙋете, що би била ваша волѣ да беседꙋет къ нам, и паки да се вратит къ вам, забавꙋ да не имат. Азь послах вашега чловѣка и верꙋ мꙋ дадох, кто ке доити да доидет съ моем чловѣком, а грижꙋ ни еднꙋ да не имат, нꙋ да се вратит слободно, и забавꙋ да не имат. И съга паки чловѣка, що би било да беседꙋвамо съ ним, не сте послали, ни моега чловѣка. Не знам какои ест ѡвъи закон та се не пꙋщают поклисари; ѡвъи закон ни съм видел ѡт Тꙋрцех, ни ѡт Лесех. И до господина кралѣ смо посилали людї, али ни поклисаре нест задръжал; и по свех землѣх нигде поклисар[е] не дръжит. Тꙋрци що сꙋ Тꙋрци, не сꙋ кр(ъ)щени, еще ходедет съда къ ним поклисари Щефана воеводе, и не задръжет их. Не знам ви що чините: моега чловѣка дръжите, а къ мне посласте некоех секерѣшех. За тои ето съм послал и съга, ѡставете моега чловѣка и що хощете послат, ви ми порꙋчете, или послете вашега чловѣка; а кто доидет, слободно да се вратит и забавꙋ да не имат, на верꙋ нашꙋ и на дꙋшꙋ нашꙋ. И богь ви веселит.

ХСІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Басараба воевода и господинь въсеи земли ꙋггрѡвлахїискои, синь Дана великаагѡ воеводе. Ево азь съ помощїю божїю давам въсем Брашѡвѣнѡм и въсеи вашои дръжавꙋ мир и клетвꙋ, како да ви дръжим въ правдꙋ по старомꙋ законꙋ, како ест бил и при дьни родїтелю господства ми, Дана воевода, и како ест бил и при дрꙋѕех старех господарех, како да ходит ваше людїе слободни и доброволни по въсеи земли господства мї, да се хранит и да кꙋпчꙋют, како ест бил(о) и при дрꙋѕех господарех. И варе кто ѡт ваше людї хтет имати некою работꙋ или некою неволю ꙋ землю господства ми, а ѡн да прїидет къ господство ми, а господство ми да им ꙋчииим правдꙋ по законꙋ правомꙋ. И за работꙋ Тꙋрцем, еще да ви дръжим мир въ правдѫ. А ако прїидет некое ꙋсилост, тои богь да не даст, и не можемо стати пред ним(и), а господство ми да ви дам ꙋ знанїе, да знаете како да се пазите. А по тѡм се клъним на верꙋ и дꙋшꙋ господства ми и на верꙋ и дꙋшꙋ болѣром господства ми въсем, и старем и младем, и варе кто не хте дръжати верꙋ въ правдꙋ, да мꙋ ꙋбїет господь богь зде тѣлѡм а въ бѫдѫщаго вѣцѣ дꙋшеѫ, и да мꙋ ест съпостатница прѣчиста божїа мати на страшнѡм сѫдище, и да ест съпричьстник съ Іюдоѫ и съ инем Іꙋдеим, иже възъпише на господа бога нашего и рѣше : кръв его на нас и на чедѣх их, еже ест и бѫдет въ вѣкы, аминь. Пис. въ Тръговищ(и), їюл. а͠і, в лѣто ҂ѕцпг.

ХСІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Басараба воевода и господинь земли ꙋггровлахїискои, пишемо до нашех добрїих родителех и приꙗтелех, сꙋдцꙋ Брашовскомꙋ и въсем пръгаром, много здравїе, и по сем давамо ꙋ знанїе господствꙋ ви : тꙋи послахмо нашех вернех и почътеннех боꙗрех, жꙋпана Тꙋдора и жꙋпана Негре вистїара, съ речми що ни сꙋ требовали беседити къ вашемꙋ господствꙋ. Сего радї що изрекꙋт, да верꙋет све до едне речи ваше господство, ере смо их ми тои наꙋчили беседити. И тои ви просим, що се беседит мегю нами, да бꙋдет стаменито. И богь да ꙋмножит лѣта господствꙋ ви. Писл фр. а͠.

ХСІІІ.
† Іѡ Басараба воевода и господинь, пишем до нашех добрех приꙗтелех, сѫдцꙋ Брашовскомꙋ и въсем пръгаром, много здравїе. И по сем, наши добри приꙗтелїе, гледаите за тизи прибези, що сꙋ мегю вами, та им рецете да доидꙋт на комати си, кто ест имал, кто ли нест имал, ѡн щет слꙋжити, ми щемо га миловат. А кои не ꙋзхотет доити, ви им рецете да идꙋт къ господинꙋ кралю, или кꙋде знают, а тꙋи да не седет; ере седеки тꙋи, знаете колико ми сꙋ зло ꙋчинили, та их съм много тръпел. Та гледаите ваше господство за тои, ере азь се надеем ꙗко на вас. И богь ви веселит.

ХСІV.
† Іѡ Басараба воивода и господинъ въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми много здравїе нашїим добрїим прїꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашов. И ѡ сем давам ꙋ знанїе вашемꙋ прїꙗтелствꙋ, а то си послах своега слꙋгꙋ, именем Проика, да ми кꙋпит и щитове и лъкове и що годе щет требоват господствꙋ ми, а ѡн да ми кꙋпит. Того радї ви просим, ꙋчинете волю господства ми, да ми се вама не ꙋзмет; а паки волѣ вашемꙋ прїꙗтелствꙋ, що ви щет(е) требꙋвати ѡт мене, ѡт свега ви щет бити плъна. И богъ да ви ꙋмножи лета.

ХСV.
† Іѡ Басараба воивода и господинь, пишет господство ми много здравие приꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашов, и ѡ сем ви давам ꙋзнати : какѫв тъкмеж и добродѣтел да бꙋде мегю нас, а то како сте ꙋзели на ваши главе, како добитѫк семзи сиромахом да не загинет, а ѡни сꙋ пошли на Бран, а паркалаби ѡт Бран ѡни сꙋ станꙋли та нм сꙋ ꙋзели с͠ богасїи. Тако ви говорим, да се врати пагꙋба що имает ѡвизи сиромаси Нѣкшꙋлꙋ и Їлїе, да не мает пагꙋбꙋ; ѡти да знаете, ере господство ми не щем их ѡставити ꙋ пагꙋбꙋ. А инако не щет бити. И богь ви веселит.

ХСVІ.
† Іѡ Басараб(а) воивода и господинь, пишет господство ми много здравие моим добрим приꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашев, и ѡ сем давам ꙋ знанїе приꙗтелствꙋ ви, како послах къ вашои милости нашега вернога болѣрина жꙋпа[на] Хорга; та варе елика изречет къ вашои милости, а ви да га верꙋете, како да бихмо говорили ꙋстом къ ꙋстꙋ. А ино нѣст. И богь ви веселит.

ХСVІІ.
† Милостиѡм божїѡм Іѡ Басараба воивода и господинь, пишет господство ми много здравие приꙗтелем господства ми, пъргаром Брашѡвским, и по сем ви давам ꙋ знание зарадї попа Костѣ, како ест чловѣкь наш и послꙋжил ест господствꙋ ми; тако хощем да га поставим ꙋ еднꙋ цръквꙋ кон господства ми, да га храним и да га милꙋем, ере ест наш чловѣкь и слꙋжил ест господствꙋ ми ѡт много време. Тем ради ви молим како мои добри приꙗтеле, да га ѡ[т]проводите лепо и почестно, како еднога чловѣка добра, зарадї нашꙋ волю; ере ви молим каконо мои приꙗтелие. И богь ви веселит.

ХСVІІІ.
† Іѡ Басараба воивода и господинь въсеи земли оуггрѡвлахиискои, пїшет господство ми много здравїе добриим прїꙗтелем господства ми, прьгарем ѡт Брашов, и по сем давам оу знатїе (sic) прїꙗтелствꙋ вї, како тꙋка послах чловѣка господства ми до вашои (sic) приꙗтелствꙋ, понеже ест дошѫл един кꙋпѫц Тꙋрчин съ добрꙋ кꙋплю и много, та ест един добръ приꙗтел господства ми, лихо ест прїꙗтел господства ми. Тако давам ꙋ знанїе прїꙗтелствꙋ вї : варе кои имат ѡт вашои (sic) приꙗтелствꙋ кꙋплю, а ѡн да сї пꙋстит чловѣка та да се ꙋценит и да се ꙋтѫкмит съ Тꙋрчина, ꙋ градоу ꙋ Бꙋкꙋрещї, како мꙋ щет бїтї волѣ. И за тои да доидет слобѡдно; да се ꙋтѫкмит, и паки да си доидет к вашои милостї слобѡдно; и ѡт господство ми да се не грижит нища, на верꙋ и дꙋшꙋ господства ми. Ино да нѣст. И богъ [ви] веселит.

ХСІХ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Басараба воивода и господинь, пишет господство ми много здравие пъргаром Брашѡвским и вамешꙋ, и по сем ви давам ꙋ знание, понеже тꙋка послах людие господства ми, Бꙋкꙋра и Чръната, да ми извадет нѣкое железо и некое ѡрꙋжие господства ми. Тем ради ви давам ꙋ знание, ере ест моꙗ кꙋпла; тако заради вамꙋ да их не теглит нехто, понеже знате добре, ере до съга вама не ми се ꙋзела. Пак ми се плакаше наши людие, ере им не давате ни железо ни ѡрꙋжие нища да извадет ѡт вас. Да какъвъ мир да бꙋдет помеждꙋ нами: азъ дръжим мир и варе колико кꙋпла се находит ꙋ нашѡи земле, или ест риба, или восък, или бꙋди що ест, и пак и тꙋрска кꙋпла, сва доходит скрозе (sic) нашꙋ землю, и нища се ѡт вас не задръжат, нꙋ све доходит ꙋ вашꙋ рꙋкꙋ. Тем ради сокотете, ере се находит доста железо и ꙋ Тꙋръцех, и поефтино, та щемо кꙋповат, а пак що доходит кꙋпла ѡт наше земле азъ ѡще кем ѡпрет. Тако сокотете подоб[р]е да живꙋемо, и да бꙋдет и вам подобре и полъсно. И богь ви веселит.

С.
† Іѡ Басараб(а) воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе прїꙗтелем господства ми, пръгарем ѡт Брашов, и ѡ сем ви давам ꙋ знанїе : варе що ми сте порꙋчили, и послали ми сте книга кралева и ваша, за работꙋ Ꙍпревꙋ, азь ви разꙋмех. Ꙋ том ви знаете како смо говорили и како смо клели, како да живꙋемо; а азь видим, ере нища не дръжите ѡ техзи работе. Ꙋ том ви знаете како чините. Азь съ въсем землем господина кралꙗ живꙋем добре, и съ Сибинѣни, що сꙋ добри людїе, азь живꙋем како добри сꙋседи; а съ вас азь не знам, ере видим доста неправдꙋ ѡт вас. Що чините тако, ви знаете ꙋ том. И богь ви веселит.

СІ.
† Милостїю божїю Іѡ Басараба воевода и господинь, пишемо много здравїе нашим препочътеним и сладким сꙋседим и прїꙗтелем, сѫдцꙋ и в͠і пръгаром ѡт Брашов, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви : ево како се неволих израдї мир, и азь ѡт що можем азь ви защитих ѡт Тꙋрцех, и съ родїтел ми Батръ Ищфан азь имам мир и клетве, и ѡт съда напред имам надеждꙋ како и поболе да си ꙋт[в]ръдимо мир и клетве. И азь до съда дръжим правдꙋ, како се съм ѡбещал, а ѡт вас видим ере ни една правда нѣст; понеже се чините ере сте прави къ нам, а наши вражмаши ѡни се дигнꙋт ѡт мегю вас тере идꙋт на Молдовꙋ, и съ Секꙋех, та ми исхабет ꙋ землю, тако пак се вракꙗт мегю вас и едꙋт и пїют ꙋ ваше хиже. За тои се чꙋдим, на кои верꙋ се щем наслонит. Тогаи радї просим ви, како мои добри прїꙗтели, како веке тои да се не чинит, и да порꙋчите и родїтелю ми Батръ Щефанꙋ како тїез(и) Секꙋи, що сꙋ пошли, а ѡни да се педепсат, и тїез(и) прибез(и), що се дигнꙋт ѡт мегю вас; понеже ѡт мою землю ꙋ вашꙋ дръжавꙋ ни еднꙋ ꙗицꙋ не се исхабет. Тако да сокотет(е) и господство ви ѡ сем. И варе елика изречет наш болѣрин, жꙋпан Пипер столник, къ господство ви, да верꙋете. И богь ви веселит. Пис. фр. к͠и.

СІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Васараба воивода и господинь, пишет господство ми много здравие добрим приꙗтелем господства ми, пꙋргаром Брашѡвским, и по сем давам ꙋ знание приꙗтелствꙋ ви, како за работꙋ, що направих азъ съ вами и що говорих ѡт прежде и що клехмо, азъ такои дръжим и на тои стоим, ѡт толе и до съга, и такои дръжим, ере ест една землѣ како и дрꙋга; и варе колико кꙋплѣ доходит ѡт тꙋрскои земле ꙋ нашꙋ землю, или пипер, или свила, или бꙋди коꙗ кꙋплѣ, а ми нища не ѡпирамо и не задръжамо ѡт вас, анꙋ све доходит ꙋ вашꙋ рꙋкꙋ; и по том и ꙋ нашѡи земле, варе ест риба, варе ест восък, варе що ест, нища се не задръжа ѡт вас; зарадї що смо говорили и що смо клели, азъ такои дръжим и на тои стоим до съга; а вам не знам како ви ест работа, та ѡпирате и щитове и лѫкове и железо и сва ѡрꙋжиꙗ и све кꙋпле. Не знам що чините и що лахате; разъмирицꙋ ли кете да ꙋчините, що ли мислите, не знам. Тем радї, ако може бити како сте клели и како сте говорили, а ѡно да бꙋде; ако ли мислите некако инако да ꙋчините, ви знате за тои що чините, и нам даите ꙋ знание, да знамо и ми како щемо ꙋчинит. Ако ли мислите да бꙋдет живот помеждꙋ нами, и речи, що смо говорили и клели ми, да их дръжимо и да живꙋемо како добри людие и сꙋседе, и людие да се хранет волно и слободно. И по том ѡвъи чловѣкь наш, по именꙋ Дꙋмитрꙋ ѡт града, а ѡн си ест ꙋценил некои щитове и дал ест равꙋнꙋ по том, а то си ест пꙋстил своега чловѣка, на име Костандинь, тако да га ѡслободите, да си извадит тиизи щитове слободно, варе колико хтет бити; ако ли такои не ѡслободите, а азъ да знам, и ви да знате. И богь ви веселит.

СІІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Ба[са]раба воевода и господинь, пишет господство ми моим сладким и добрим прїꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и пръгарем ѡт Брашов, много здравїе и любовно поклоненїе прїносим господство ви, и ѡ сем имам хар господство вн, ере ме есте добри прїꙗтеле, сполавам господствꙋ ви. За то да знает ваша милость, како Батръ Ищфан ест ми съ мир и добром, и послал ест свои верни слꙋге, та ми ꙋзехꙋ мои поклисаре съ великом честиѡм, та ѡтидохꙋ на господина кралѣ. За том радї да се радовате и веселите се, ере господство ми смъ съ господство ви ꙋ мир съ въсем сръдцем; и ви бꙋдѣте със мир и съ прїꙗтелством къ господство ми. И богь ви ꙋмножит лѣта господства ви въсѣм вам, амин. И варе колика изречет Дан, да вѣрꙋете. Пис. юн. в͠і день.

СІV.
† Іѡ Басараба воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство мї сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашов много здравїе, како моим добрим прїꙗтелем, и ѡ сем давам ꙋ знанїе прїꙗтелствꙋ ви, ере тꙋи послахмо наши верни и препочтени болѣри до прїꙗтелство ви, жꙋпан Бадѣ дворник и жꙋпан Драгич спатар; та варе елика изрекꙋт къ прїꙗтелствꙋ ви, ви да верꙋете, ере сꙋ наши рѣчи истини, какото бихмо сами говорили. И богь ви веселит.

Basaraba III cel Tânăr sau Ţepeluş.
(Noemvrie 1477[s. încep. lui 1478] – Aprilie-Iunie 1482).

СV.
† Нашем добрим господарем и верници кралю, сѫдцꙋ ѡт Брашов и дванадесетем пръгарем. И тꙋзи ви просим како мои прїателе, како варе колици юнаци щет излезити да слꙋжет господинꙋ ни кралю, а вїе да их не бантꙋете и да их не ѡставите да пленет или да их теглет, како их сꙋ пленили пред вами, понеже ни вам не ест чисте (sic), ни кралю; понеже доходет да слꙋжет вам и кралю, и азъ съ ними. И богъ ви ꙋмножит лѣта.
† Іѡ Басараба в(ѡ)ев(ѡ)да, милост(їѧ) вожї(ѧ) господинъ.

СVІ.
† Иже и въ Христа бога благовѣрна (sic) христолюбиви и самодръжавни и ѡбладаѫщꙋ и господствꙋѫщꙋ Іѡанꙋ Басараба вои[во]да, синь Басараба воевода, господинь въсеи земли ꙋгрѡвлахиискои, много здравие и поклонение възлюбленꙋ моемꙋ и сладча[и]шомꙋ до тебе Кръсто Рошоꙋ и пан бирѫꙋ ѡт Брашоꙋ и въсем прьгарѡм, малим же и велики[м], или колико сꙋт ꙋ Брашоꙋ. Въси да знаите, понеже смъ живъ и здравь и великь, тꙋт молѣ вамъ, както моего [при]ѧтели, бѫдете ми приѧтели. Азь да бѫдѫ вамъ приѧтели, ꙗко ми бѫдете приѧтели; до живота моего бѫдѫ вамъ при[ѧ]телъ. Много ꙋпование имам на бога, да ми да богь землѧ родїтелѣ моего. Тꙋт приидет моего слꙋга; молѣ вас, какото моего приѧтели, да не бантꙋетъ нища, нѫ да имат почитание ѡт вас; ако ли ми богь поможет, да ми да богь землѧ господства ми, много чести ѡт господства ми; на вѣра господства ми, понеже бꙋдетъ такъ. По том же да знаите, слꙋга господства ми, на име Крьстѣ, да имате почитаете както образь господства ми. Пис. ꙋ Васлꙋю, мѣсѧца мр. г͠і день.
† Іѡн Басараба вѡевѡда, милостїѧ божїѧ господинь.

СVІІ.
† Милостыѡм божїѡм Іѡ Басараба Младї воивода и господинь въсеи земи ꙋгровлахискои, пишет господство ми многолюбимо здравие и поклонение почитаном и мꙋдрим сѫдцꙋ и дванадести пръгаром ѡт Брашов. По том да ви ест вѣдомо вашем милосты: дори сьм бил господство ми помеждꙋ вас, а господство ми сьм бил ваш, и дори ме ѧ (sic) богь дръжал ꙋ Тꙋрци, еще господство ми съм бил ваш приꙗтел. За тем господство ми препꙋсти богь и вашено моление, та ми ест влашка землѣ ꙋ мою рꙋкꙋ, и господаръ сьм ꙋ влашкꙋ землю. И ꙋ том Тꙋръци не хтех да их ѡставим, вам зло да ꙋчинет, чемꙋ господство ми не любим ваше зло, нꙋ хощет господство ми да имате добродѣтел ѡт господство ми, и ваше милости да ми сте приꙗтели. Ꙋ том господство ми любим мир, и ваши людїе да ходе ꙋ мирꙋ ꙋ влашкꙋ землю съ кꙋплю и сь що им ест волѣ, а ѡт Тꙋрци нихто да се не боит. И що ви щет рещи Влад, да верꙋете, чемꙋ сꙋ речи господства ми истини. И богь ви веселит, амин. – И пꙋстите си един добръ чловѣкь ꙋ господство ми, да тѫкмимо ꙗко ест добре, да ви ходе людїе съ що им драго. Нища да се боит.

СVІІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Басараба воивода и господинь въсеи земли ꙋгровлахиискои, синь добраго Басараба воиводе, пишет господство ми много здравїе добрим сѫседом и приꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ ѡт Брашов и дванадесетим пръгаром : такози ви давам ꙋ знанїе господство ми, како варе коега пръгара щете послати, да доидет къ господствꙋ ми ꙋ поклисарство, а тъи чловѣкь да доидет слободно и доброволно, и пак да се вратит слободно и мирно, да немат забавꙋ ни ѡт кога, на верꙋ и дꙋшꙋ господства ми и на верꙋ и дꙋшꙋ болѣром господства ми, великим и малим. И варе що изречет къ вам ваш чловѣкь Тꙋркь Ꙗнош, а ваше приꙗтелство да верꙋет, ере сꙋ речи господства ми истини. И богь ви веселит.

СІХ.
† Милостїе божїе Іѡ Млад Басараб(а) воивода и господинъ, пїшет господство ми много здравїе моем добриим приꙗтелем, сѫдцꙋ господина ми кралѣ и в͠і пръгаром ѡт Брашовꙋ, и по сем давам ꙋ знанїе вашои милостъ (sic), како да ходет ваше людїе съ великом кꙋплꙋ ꙋ нашꙋ землꙋ, да се хранет слободно и доброволно, како и до съга, и никомꙋ нища да не бꙋдет, макар да бꙋдет що чет битї; тои чем ꙋзет на дꙋшꙋ и на верꙋ господства ми и въсом болер[ом] господства ми : сиромаси да се хранет. И по том да ꙋзмет ваша милостъ на вашех дꙋшꙋ и верꙋ, како да доидꙋт кꙋпци из земли господства ми къ вашои милостъ съ великом кꙋплем, та да кꙋпчꙋет и да се хранет слободно и доброволно, и никомꙋ нища да нѣст, макар да бꙋдет размирие. Азъ що говорим вашои милостъ, а то инако не чет бити. Тако и ваша милостъ да ꙋзмете по верꙋ, како нїкомꙋ нища да нѣст. Ино не чет битї. И богъ [ви] веселит.

СХ.
† Милостиѡм божїѡм Младї Іѡ Басараба воевода и господинь, пишет господство ми мнѡгѡ здравїе моим добрим сꙋседом и приателѣм, сѫдцꙋ ѡт Брашѡв и в͠і пръгаром, и ѡ сем давам ꙋ знанїе вашои милости, како ми казаше наши кꙋпци, ере ми есте порꙋчил(и) како да ви даст господство ми книгꙋ за верꙋ вашем кꙋпци, да ходет ꙋ нас ꙋ мирꙋ , и пак наши да ходет ꙋ вас ꙋ мирꙋ. Того ради ви даде господство ми книгꙋ на верꙋ и дꙋшꙋ господства ми и на верꙋ и дꙋшꙋ и болѣрех господства ми, да ходет ꙋ мир по земли господства ми, да тръгꙋют ꙋ мирꙋ, и пак да се вратет ꙋ мирꙋ. А ино нѣст, по реч господства ми. И пак и вїе да ми дасте книгꙋ за верꙋ, да ест ꙋ нас, да ходет наши кꙋпци ꙋ вас и ꙋ мирꙋ. И богъ ви веселит, аминъ.

СХІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Басараба воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе и любовное поклоненїе приносим добриим приетелем господства ми, сѫдцꙋ и пꙋргаром ѡт Брашов, ї ѡ сем давам ꙋ знанїе господство ви: да знаете ере съ божїѡм хотѣнїем даде богь мир и добродетел, и ето поклисара кралеве светлости проводихмо съ честию, и тꙋка послахмо нашега верна жꙋпан(а) Винтилъ столник съ речи до господство ви. Тако варе елика изречет къ господство ви, а ви верꙋете, ере сꙋ наши речи истини. И богь ви ꙋмножи лета. Пис. сеп. г͠і.

СХІІ.
† Милостїю божїю Іѡ Младї Басараба воивода и господинъ въсои земли ꙋгровлахиискои, пїшет господство ми много здравие слаткиим моем и добриим приꙗтелем, сѫдцꙋ и дванадесетем пръгаром ѡт Брашовꙋ, и ѡ сем давам ꙋ знание вашои милости, како послах верни и почтени болѣри господства ми, жꙋпан Нѣгъ и жꙋпан Станчꙋл, къ господинꙋ кралю, за мир и за добродѣтел. Да даст богъ тако би било, да ест и чловѣкъ ѡт вашꙋ милости съ поклисари нашими, и ѡт вас да сꙋт речи тамо, ере ест подобре такои. И паки ѡт тамо що бꙋдет, а ваше милости а вие бисте дали и господствꙋ ми ꙋ знатие. Тои говорих вашои милости, да си пꙋстите чловѣка по нашех людїе, да сꙋт сви тамо, и ваши реч(и), ере ест добрѣ. А паки тиези връжмаше, що ходет помеждꙋ вас, а вие их бисте могли истерати ѡт вас и хлеб имъ бисте не дали, понеже их бисте истерали ѡт междꙋ вас. Тако тиези вражмаше да не ходет помеждꙋ вас помного, понеже ходихꙋ докле ме до гръла ѡгоръчихꙋ, и сосꙋет ми до гръло. Та ви говорꙋ, како моем приꙗтелем, тои не требꙋет, да нѣст, ере нест добре. И паки ми доиде глас ѡт цара ѡт Портꙋ, како ест ꙋзел сва таи земла и три градове : Крꙋи град и Древос и Леш и с град Жабиꙗк. А кои не се сꙋ дали, а царъ их ест мъжие посекѫл, а жени и детца поробил. Такои давам ꙋ знание вашои милости. Ино нѣст. И богъ ви веселит.

СХІІІ.
† Милостїе божїю Іѡ Младї Басараба воивода и господинъ, пїшет господство ми много здравие слаткомꙋ и добромꙋ нашемꙋ приꙗтелю, жꙋпанꙋ Ханѫшꙋ Крецꙋл и жꙋпанꙋ Паꙋл, и такози давам ꙋзнат твоеи милостъ за теизи вражмаши, що ходет междꙋ вас, та им хлеб давате и дръжите их : тои нѣст добрѣ, нꙋ их истерѣте ѡт вас, понеже вие их бисте истерали, къда би била ваша волю (sic), ни един ѡт них не се би сврътѣл междꙋ вас. Понеже господство ми да знам къда доходет ѡни, азъ их бих ѡще на Клꙋж ꙋдарил и расипал, ала их не знам. А вие их знате къда доходет, и не щете да их истерите ѡт вас и да их разгнате ѡт вас, нꙋ их храните. Нꙋ ти говорим, како моемꙋ слаткомꙋ и добрꙋ приꙗтелю, да не бꙋдет тази, ере нест добрѣ. И давам знати твоеи милости, ере ми доиде глас ѡт цара, како ест ꙋзел теи градов(е) : Скендеррие е[ст] ѡбоел ѡ свех стран, и два града ест ꙋчинил кон Скендерие, и Крꙋи град ест ꙋзел и Древос и Леш и с град Жабиꙗк, и земла сва ест ꙋзел, а хто нест се дал, ѡн их ест мъжие посекѫл, а жъни и детца робил. Тои знам. А паки, твое милостъ, що знаш ѡт тои странꙋ, а ти ми даи знати; бꙋди ѡт що глас знаеш, и да знат и господство ми. Ино нѣст. И богъ [те] веселитъ. – И паки за теи вражмаше, како да ми изнаидеш твое милости: съ чием съветом ходет и що чекают и чие речи их ѡкротиват, та ходит по тꙋи; то и варе сꙋт ꙋ них некои речи ѡт болѣрех нашех, или како им ест работꙋ. Тои ми ѡбрещете, ере ви прошꙋ, мои приꙗт[ел]ие.

СХІV.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Младї Басараб(а) воивода и господинь, пишет господство ми много здравїе моим добрим сꙋседом и приꙗтелом, съдцꙋ Брашовскомꙋ и в͠і пръгаром, и ѡ сем ви давам ꙋ знанїе зарадї работꙋ, що ми сте порꙋчали : а господство ми добре ви съм разꙋмел за све реч(и), що ми сте пꙋстили по вашега чловѣка; нꙋ ви говорим господство ми, како ѡт съга напред, аще любите мир и добродѣтелїе ѡт господства ми, а ви да знате да пꙋстите добри людїе ѡт вас, да се знаемꙋ (sic) що чемꙋ правити и тъкмити. Анꙋ да не пꙋстите како сте пꙋстили до съга, ере ми не требꙋет тъизи людїе помного, що ми сте пꙋстили до съга; ере съ божїем волю и съ нарок господства ми и съ болѣром (sic) господства ми, имам надеждꙋ на бога, да ми ест плъна волѣ ѡт све стране. Тако и ѡт вас, аще любите мир и добродѣтел, а ви пꙋстите добри людїе, да тъкмимꙋ (sic), ере господство ми не бранемꙋ (sic) ваш(и) людїе, да не доидꙋт ꙋ землю господства ми, кои сꙋ прави и добри людїе; нꙋ да доидꙋт със ваш(а) исправꙋ и правдꙋ. И богь ви веселит.

СХV.
† Іѡ Млад Басараба воивода и господинь, пишет господство ми много здравие приꙗтел[ем] господства ми, сꙋдцꙋ ѡт Брашов и дванадесет пръгаром ѡт Брашов, и ѡ сем вї говорим господство мї, како моим добрим приꙗтелем: тꙋи си послах слꙋга господства ми Ꙍпрѣ граматик съ книге до вас и до вицъвоиводꙋ; та да мꙋ дасте чловѣка ѡт вас, да ходит шним, да га не бантоват нихто пꙋтем до виц(ъ)воиводꙋ, и ѡт виц(ъ)воиводꙋ пак съ миром да га про[во]дит до приꙗтелство ви. И богь ви веселит.

СХVІ.
† Милостїю божїю Іѡ Басараб(а) Младї воивода и господинь, пїшѫт (sic) господство ми много здравїе приꙗтелем нашиим, сѫдцꙋ и дванадесетем пръгаром Брашовскиим. И тꙋзи ви давам ꙋ знание приꙗтелствꙋ ви, како тꙋка допꙋстих верни и почетении и велики наш болѣрин жꙋпан Нѣгъ къ господствꙋ ви; та варе елика изречет къ господствꙋ ви, а господство ви да га верꙋите, ере есꙋт (sic) истини наши речи ѡт свех работех, що говори ѡт нас къ господствꙋ ви. И богъ [ви] веселит.

СХVІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Младї Басараба воевода и господинь въсеи земли ꙋггрѡвлахїискои, пишемо много здравїе добрим и сладким прїꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгарем ѡт Брашов, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господствоу ви : що ми сте порꙋчили, како да си пꙋстим чловѣка до господства ви, да идет със вашега чловѣка до Батръ Ищфан(а), ꙋ том съм разꙋмел господствꙋ ви. За тои да знае господство ви, ере не можем съда послати, понеже требе да послемо съ честь, како се падат; и паки имамо и доста непрїꙗтели и вражмаши, тако не могꙋ ни такои ходити людїе. Нꙋ да ꙋчинит господство ви тако, како да пошлете вашега чловѣка до Батръ Ищфана, како да ни даст книгꙋ за верꙋ, како да ми ходит людїе слободни до нега и слободни да доидꙋт; та варе како щете направит, а господство ви да ми порꙋчите. И къда кете послати до Батръ Ищфан(а), ѡн да ѡтидет и Гашпар, ере ни знает и рѣчи. И паки за свакою работꙋ азь съм казал Гашпарꙋ, та щет казат господствꙋ ви. И богь ви веселит.

СХVІІІ.
† Мꙋдромꙋ и храбромꙋ и племенитомꙋ и ꙋ въсекои чести славе достоиномꙋ и моемꙋ родїтелю Батръ Ищванꙋ, ꙗдварбиров кралев и шпан въсои ꙋгръскои землю и Арделскога воевода, много здравїе и ниское поклоненїе прїносим господствꙋ ти, синь господства ти Іѡ Басараба Младї, воевода и господинь въсеи земли ꙋгровлахиискои. Ї ѡ сем давам ꙋ знанїе господство ти : за що ни си порꙋчал за работꙋ кꙋпцем, да ходет слободни да кꙋпчюет, а господство ми смъ рад за тои, да ходет сиромаси слободни, да се хранет; макар и дньска, варе кто щет доити да кꙋпчюет ꙋ землю господства ми, пак слободни да се вратет. И наши кꙋпци слободно да кꙋпчюет тамо; токмо да ижденет господство ти наши вражмаши ѡт тꙋꙗ, да не чинет скандалꙋ нашем людем. А ваши нища да се не боет. А на том ест вера и дꙋша господства ми и вера и дꙋша болѣром господства ми, ере нѣст инако. И богь ти ꙋмножи лет(а).

СХХІХ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Младї Басараба воивода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми много здравие добрим приꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ кралевꙋ и дванадесет пръгаром ѡт Брашѡв, и по сем давам знание вашемꙋ приꙗтелствꙋ за тиизи злотворци, що их сте ꙋхватили, а господство ми за тꙋи слꙋжбꙋ поклѣнѣм се и имам ви хар вашемꙋ приꙗтелствꙋ, како моим добрим приꙗтелем и сꙋседом. И такои се падат да бꙋдет мир добрь и чисть и правда помеждꙋ нами, ере и богь правдꙋ любит. И темзи злотворцем како им смо ми радї, такои ест рад и господинь крал, ере и нашои земле зло чинет и вашѡи. А пак кони, що сът ꙋзети нашим сиромахом, да ви на[ꙋ]чит богь, да им се повратит добит[ъ]кь; а темзи злотворцем да им се главе ѡткинꙋт. И богь ви веселит.

СХХ.
† Іѡ Младї Басараба воевода и господинь въсеи земли ꙋгрѡвлахїискои, пишемо много здравїе нашим прїꙗтелем, сѫдцꙋ и дванадесете пръгаром ѡт Брашов, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви : варе що ми сте порꙋчили, азь добре ви разꙋмех; сего радї да знае господство ви, ере варе що смо говорили еднꙋщ и како се смо клели, а азь и съда тои дръжим. Нꙋ да знате за ѡвою работꙋ, ере азь бех послал мое людїе на Портꙋ, та къда бехꙋ да доидꙋт мои людїе к мене, а ѡно их ѡпре Али-бег на Дꙋнав и не ѡстави их, докле не се сꙋ преминꙋле све воиске цареви; та къда паде Али-бег със воиске ꙋ земле, а ѡн ме призва, и нища не съм знал, како да се не чꙋет глас, за тои къда се състанꙋх със Али-бега, а ѡн насилова како да доидет на вас. А азь падох и със болѣри пред Али-бега, како да га наꙋчитъ богь, да не доидет на вас, понеже имамо мир и тъкмеж със вами. Тако едва их ѡбрънихмо над Сибин. Тако къда беше тамо, а ѡн се ꙋзговори, како да доидет по вашои дръжавꙋ, да исхабет; а азь паки падох пред нега и рекох мꙋ: не имаш що чинитї, понеже си съм послал азь тамо людїе, та сꙋ исхабили и запалили, и сви се сꙋ скрили. За тои пак га ѡбрънꙋх. За тои ви говорим: азь дръжим мир и правдꙋ със вами, и дал си щем све израдї вас, токмо да ѡстанем със кошꙋлю, и послал си щем и люде до цара, како докле бꙋдем азь да ви се не исхабет нища, макар да не бꙋдет ни еднꙋщ мир ѡт Тꙋрци със кралꙗ; али ако ꙋчините и ви, варе колици вражмаши и непрїꙗтели имам, да их изгоните. А ако не ꙋчините тако, а ви да знате, ере сам щем доити да ви исхабим. И ваши апоклисари и кꙋпци да доидꙋт слободни и да ѡтидꙋт, на верꙋ господства ми. И богь ви веселит.

СХХІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Младї Басара[ба] воевода и господинь, пишемо много здравїе нашим прїꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгарем ѡт Брашев, и ѡ сем давам ꙋ знанїе : що ми сте порꙋчили, азь ви разꙋмех; сего радї ви говорим : како да мислим азь вам съ добродѣтел, ере дръжате вражмаши мои мегю вами? Али да знате и да се домишлѣте, ере сꙋ поголеми ваши вражмаши, ере сꙋ вражмаши въсемꙋ христїанствꙋ. Понеже прежде донесоше Влад воевода на Владїслава воевода и посекош(е) его; по том побегош(е) ѡт Влад воевода ꙋ Тꙋрцех, та занесош(е) цара ꙋ влашкꙋ землю та ю затриш(е), како знате; по том ѡтнесош(е) Есе-бега на Молдовꙋ, пак ꙋ изгꙋбиш(е), како знате; по том съ Лаиѡтом ѡтнесош(е) цара ꙋ Молдовꙋ и згꙋбиш(е) Молдова; ꙋ том занесош(е) ѡни и тиз(и) хитлени Али-бега на Никопол, и ѡни занесош(е) и наꙋчиш(е) Али-бега на Ꙋгрех. Ꙋ том видїте и домишлꙗте се, ере съда не ходет ѡни за вашꙋ добродѣтел, нꙋ ходит ѡни за вашꙋ зло. Та ако щете да се вратим азь съ добродѣтел, а ви скоро да пꙋстите до Батръ Ищфана, да чꙋем, ере мои вражмаш ест ѡсрамотен, и мои вра[ж]маши хитлени, понеже ви говорите, ере ест дошел без знанїе Батръ Ищфанꙋ. И паки, варе що ми се ест ꙋзел(о), све да ми се вратит, до едно влакно. И да пꙋстите скоро до Батръ Ищфана, да ми ѡставит апоклисари и да их клет, и ѡн пак да си пꙋстит чловѣка до нас, да мꙋ се клем. И ви еще да доидете, да се клемо. Тако скоро да ест що щет бити, да знам защо ѡпрем Тꙋрци. А ако ли не щете исплънити сїꙗ въсѣ, що пишем, а ѡно що щет бити, далеко да ест ѡт мою дꙋшꙋ. И помного да ми не идет чловѣкь без исправꙋ. И богь ви веселит. – И що изречет ваш чловѣкь, да верꙋете.

СХХІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Басараба Младї воевода и господинь всеи земли ꙋгровлахииско[и], пишет господство ми много здравї[е] и поклоненїе добрим прїꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и в͠і пъргарем ѡт Брашов. Тꙋзи се прилꙋчи сию работꙋ како би волѣ божїѧ, а по том просим господство ви да сте къ господство ми съ всем волем и сръдцем, како смъ и азь къ вам; понеже знам за тїех вражмаши, ере нѣст вам нища фелѡс защо ми сꙋ ꙋзели тиези вистиꙗр, та знам ере ест подобро би било да ꙋчините да ми се врънет тоизи вистиꙗр, зарадї да щищꙋем съш нега, како да бꙋдет добро мнозем хрїстиꙗном, нежели да ест на г͠ людїе зли. Ако ли не ꙋчините, що че бити, да ест на вашех главех. И пак сте ꙋхватили поп със синове си ѡт Зьрнещ; ѡн нѣст ви крив нищ(а); того радї подобрѣ сокотите да ест добро да га ѡставите ꙋ мир, и да мꙋ вратите що мꙋ сте ꙋзели. И за вистиꙗр и за ѡловир и що ест мое, вратите; гледате подобро да имамо добродетел и мир мегю нами. А пак ако не щете, да ест на ваш[ех] главах що че бит. И богь ви веселит.

СХХІІІ.
† Сїю книгꙋ кто прочтет и не щет казат сиромахом и въсем людем, мали[м] и велицем, а тъизи чловѣкь да ест извръжен ѡт закон си и да ест проклет ѡт бога.

† Милостїю божїю Іѡ Младї Басараба воивода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми много здравїе флъночем и порем и сиромахом ѡт земле Бръсе. И ѡ сем ви давам ꙋ знанїе, како сиромахом господина ми кралѣ : того радї да знаете, понеже ево ѡт колико време и години се ꙋчини зло въ вас, ви да знаете, ѡт мене ни едно зло нѣст се ꙋчинило, ни със мои съвѣт и със мое знанїе. Нꙋ колико зло се ест ꙋчинило, ѡно ви ест ꙋчинил Ꙋдрище и със господина мꙋ Лаиѡта, тъизи що ви едет. Понеже азъ си поставлѣх главꙋ и се спенжах колико богь знает, и неволѣх се да ꙋложим въ вас мир и добродетел. А ѡн доиде, тъизи вражмаш, да ми ꙋчинит зло, а ѡн не може и ничесоже не събѫде. Толико мꙋ се слꙋчи та ꙋзе г͠ жени и неколико иманїе, а дрꙋго мꙋжество нѣст ꙋчинил нища. Того радї ви говорим, малим и големем, како къ сиромахом господина ми кралѣ : ако любите да имате мир и добродетел ѡт Тꙋрцех и, докле щем бити жив азъ, Тꙋрци да не проидꙋт по моеи земли да ви пленꙋет, понеже си поставих главꙋ и речи ꙋ цара, како да бꙋдет мир и добродетел въ христїꙗнство. И богь знает колико сѫм азъ спенжал, докле сѫм стигнꙋл ѡвꙋи волю ѡт цара. Али да ви се не мнит, ере чиним азъ мир зарадї нос Лаиѡтов; нꙋ чииим азъ за христїꙗнство. Того радї, ако ви требꙋет мир, а ви гледаите, понеже ево ми ест тои иманїе, и дрꙋго що ми ест, ѡно ест ꙋ рꙋкꙋ Брашовѣном. Тако им ръцете, како що ест мое да ми е вратет на трагꙋ, понеже ѡт них щем искатї. Та ако ли ꙋчините такои да ми се вратїт иманїе, а ви да чекате ѡт меие мир и добродетел. И ево се и заклинаю на верꙋ и дꙋшꙋ господства ми, како щет бит такои, и докле щем бит азъ жив, Тꙋрци вас ие тет випленит. Тако сокоте[те] и ви : израдї два три чловѣка ѡт Брашев, що их поставлѣт Лаиѡта на трапезꙋ та тет да бꙋдꙋт съ дꙋкати, та израдї них а ви да платите зло. Нꙋ гледаите, ере вам требꙋет мир, да ѡрете и да копаете, да се храните. Тако ево сѫм послал къ вами : тако що ꙋзхощет(е) да бꙋдет, а ви скоро да ми дасте ꙋ знанїе, ере по ꙋ много речи не щем ходит. Нꙋ да зиам, защо щем запретит Тꙋрци, да не доидꙋт да ви пленꙋет.

СХХІV.
† Милостїю божїю Іѡ Басараба Младї воивода и господинь пишет господство ми много здравїе нашем добрим сꙋседом и прїателем, сѫдцꙋ ѡт Брашов и дванадесетем пръгаром, и ѡ сем ви давам ꙋ знанїе за работꙋ Тꙋрцем, како се съм трꙋдил на Али-бег за ваше работꙋ, како да ви не пленит помного ꙋ вас; али да верꙋете ере не можем съ мъжство, анꙋ със даванїе, ѡт що можемо дати ѡт нас. Того радї ви говорим како да пошлете нѣкои добри пръгари до нас, на верꙋ господства ми, али скоро, и да ѡставите ваше людїе слободни със кꙋплю да ходїть по въсем пꙋтем. И варе що ви щет казат ваш чловѣкь Леꙋкь, да верꙋите, ере сꙋт наш(и) реч(и). И богъ ви веселит.

СХХV.
† Іѡн Басараба Младї воевода и господинь, пишет господство ми сѫдцꙋ и в͠і пръкарем (sic) ѡт Брашов много зравїе (sic), како моим добрим прїꙗтелем. Тꙋзи ви говорим за работꙋ попꙋ Иванꙋ и съ синови си, да им дасте мир и да им вратите въсе, а господство ми да ви имам хар и сполавам. А коли не хтете тази, да знате ере съ вас и съ въсѣ землѣ да имам мир, а съ Зьрнещи и съ Тохан мир не чꙋ имат никъга, нꙋ чꙋ пꙋстит въсегда съ мои ꙗкости них род, да их чꙋ раждечꙋ (sic) и ꙋчинити им чꙋ зло. Ино не щет бит. И богь ви веселит.

СХХVІ.
† Милостїю божїею Іѡ Басараб(а) Младї воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе и любовное поклоненїе добрим прїетелем господства ми, сѫдцꙋ и дванадесети пꙋргаром ѡт Брашов , ї ѡ сем давам ꙋ знанїе вашои (sic) прїетелство, како да доходет ваши людїе да кꙋпчюет ꙋ землю господства ми слободни и нища да се не боит, и да немат пагꙋбꙋ нища ѡт никога; а комꙋ се щет ꙋчинит некои (sic) пагꙋбꙋ ꙋ землю господства ми, а ви да просите ѡт господство ми таꙗзи пагꙋба, да платим господство ми. А пак наши людїе да доходет ꙋ вашꙋ дръжавꙋ те да кꙋпчюет слободни, и да им ꙋчините книгꙋ за верꙋ, те да ходет кꙋпци слободни, кахто и на мир, макар и размирица да ест . А кꙋпци да немат размирицꙋ никъда, анꙋ да ходет ваши людїе ѡвамо, а наши пак тамо, и без ни едио (sic) пагꙋбꙋ. А на том ест вера и дꙋша господства ми. Нест инако.

СХХVІІ.
† Милостїю божїю Іѡ Младї Басараба воивода и господинь, пишет господство ми, или се щет обрести слꙋга родїтелѣ ми Батръ Ищванна, или се тет ѡбрести сꙋдец Брашовскы, или пръгаре. И ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви : понеже азъ се неволих мнѡгѡ зарадї добро[де]тел, како да се ꙋтъкмит христїанство, и апоклисари си послах, и мнѡгѡ ни ходише речи горѣ и доле, и що ми рече родїтел ми Батръ Ищван, азъ мꙋ исплъних реч. Понеже за едїнꙋ работꙋ посла, за тъизи вистїар, що ми се ꙋзе, да мꙋ ꙋчиним катастих; азъ сътворих. Дрꙋго, паки ми ꙋписа зарадї ѡвїа дꙋша, що сꙋ ꙋхватени ѡт мене, та ме ꙋпроси. Ꙋ том еще мꙋ ꙋчиних волю та их раздрѣших ѡт железа и ѡслободїх их. Того радї азъ чеках, како да ми прїидет и мене нѣкоа исправа; ѡно ми не прїиде ни едїна исправа, ни за апоклисари, ни за тъизи добитьк, що щеше да бꙋдет щит христїанѡм. Анꙋ колико речи сꙋ били до седа, све сꙋ били за тꙋне речи празни. Понеже азъ ꙋчиних воле родїтелю ми Батръ Ищванꙋ та ѡставих тези дꙋши ꙋ слобожденїе, како да бꙋдет негова честь и похвала, понеже их ѡставише родїтеле их да загинꙋт, а негово господство их извадї ѡт смръти. И ѡбеща се за тези дꙋши, що сꙋ тꙋи ꙋхватени, како да бꙋдꙋт ꙋ свобод. Къга би по сем, ѡн ми посла книгꙋ та ми рече како сѫм ѡбещал, да мꙋ дам за тези дꙋши ҂в͠ флор., и еще ми рече, ере сѫм рекьл, да дам и старомꙋ. Того радї оуста, що сꙋ говорили, ѡна сꙋ лъгали. Нꙋ да знаете, що сꙋ два цръвени пенези еще не кю датї, да си кꙋпим женꙋ ѡт христїане; ере ѡна ест била ꙋ рꙋк поганих, нꙋ ѡни ми ю сꙋ послали съ честїю, а азъ седа да ю кꙋпим? Тои не може бит. Нꙋ азъ сѫм говорил съ Стефана воевода, та кю ꙋчинит работꙋ ѡт онꙋдаи. А за ѡвꙋи работꙋ, що би празна и не би нища ѡт що сложахмо, ѡно що щет бит, да бꙋдет над дꙋшꙋ темзи, що сꙋ ꙋчинили такои. Понеже такои да знаете за ѡвїа дꙋши, що их ѡслободих за воле родїтелѣ ми Батръ Пщвана, азъ их ꙋложих по ꙋ великꙋ мꙋкꙋ и въ ѡкованїе. А дрꙋго, ако тет ꙋчинит, а то Лаїѡтова дъщи ѡна ест дъщи господарска, а таи ест едїна жена; тако ако ю ѡслободет ѡна тꙋи, азъ кем ослободит дѫщи Лаїѡтова и Иванна. Понеже тꙋи ꙋдивленїе никое нѣст, ере дѫщи Лаиѡтова ест дѫщи господарска, а ѡна ест една ж[ен]а. Тако, ако ке бит тако, и ѡно да бꙋдет; ако ли не бꙋдет тако, и ѡно, що ке бит, да бꙋдет на дꙋшꙋ фїинѡм еѫ. А азъ сїи родове, що их сѫм ꙋхватил, азъ их сѫм ꙋхватил израдї хитленство.

СХХVІІІ.
† Милостїю божїею Іѡ Басараб(а) Младї воевода и господииь въсеи земли ꙋггровлахиискои, пишет господство ми миого здравїе родїтелю ми мошї любїмеи, госпогѣ Марїе, миого здравїе. И ѡ сем ти давам ꙋ знаиїе господство ти : за що ми си порꙋчал(а) по наша слꙋга по Петръ, а господство ми добре ти смъ разꙋмел за работꙋ, ча те ест извадил богь и прѣчиста богоматерь и Батрь Щефан ѡт рꙋкꙋ нашемꙋ вражмашꙋ, и съда си ꙋ рꙋкꙋ нашем людем и пꙋргаром. За тои захвалѣм и благодарим бога. И добре ми се мнит господство ми за тои, и сполаи Батръ Щефанꙋ за тои. И пак ни си пꙋстил(а), ча те ест ꙋзел Батръ Стефан, да мꙋ си дъщере по богꙋ. За тои добре ест ꙋчинил, и бити мꙋ ке за дꙋшꙋ. Тако и ти се даваи, да мꙋ си дъщере, а ѡн да ти ест родїтел. И пак ни си пꙋстил(а), да ꙋчиним дар Батръ Ищванꙋ; а господство ми за тои разꙋмех и ꙋчиних и пꙋстих, како чеш и господство ти видит; али да ест тои дар ѡт господство ти. И говори да мꙋ си дъщере, и потрꙋди се и постави си реч на пръгарїе, и моли се родїтелю ти Батрь Щефанꙋ, да те пꙋстет скоро, те да доидеш. Ако ли видиш, ча не можеш нища ꙋчииит и не можеш скоро доити, а ти ме прости, и господство ти да си простеиа ѡт мене, ере доста се неволисах съ болѣри господства ми, тако немам що да ꙋчиним; ере тебе ти се слꙋчи та ходиш ѡт рꙋке до рꙋке, та немам що чинит. И богь ти ꙋмножит лета господство ти. И що изречет Петрꙋ, да верꙋеш.

СХХІХ.
† Іѡ Младї Басараба воивода и господинь, пишет господство ми много з[д]равїе госпожде ми Марїи, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ти, како варе елика изречет Юга и Мош, а господство ти да их верꙋеш, понеже сꙋ наши речи. И богь те веселит, амїн.

СХХХ.
† Іѡ Младї Басараба воевода и господинь, пишет господство ми мнѡгѡ здравїе госпожди Марїи, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ тї : тꙋзи сѫм послал Драгомира, та варе елико изречет, а господство ти да га верꙋеш, понеже сꙋ наши рѣчи. И богь ти веселит.

СХХХІ.
† Милистїю божїею Іѡ Басараба Младї воевод и господинь, пишет господство ми много здравїе госпожде Марїе, ї ѡ сем ти давам ꙋ знанїе, ере тꙋка послахмо Петръ, та варе елика изречет къ господство ти, а господство ти да га верꙋеш, ере сꙋ реч(и) господства ми истини, из въсего наше срдце. И богь ти ꙋмножит лета.

СХХХІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Младї Басараба воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе добрим прїꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашов, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви : азь имах надеждꙋ, къда ке богь даст да си добꙋдем землꙗ, а ви да ми сте прїꙗтели. Веде ако ми ест мене неволꙗ ѡт Тꙋрцех, а вам коꙗ неволꙗ ви ест, та дръжите моега вражмаша мегю вами? Сего радї ви говорим : ижденете моега вражмаша ѡтмеждꙋ вами. Понеже ако ви щете дръжати моега вражмаша мегю вами, ви да знате, ере щет бити и вам вражмаш. И дадите знанїе и родїтелю ми Батръ Щефанꙋ. И паки да знате, ере сꙋ ꙋбили Тꙋрци Ꙋгре на Смедеревꙋ, понеже изьишли Ꙋгре из Дꙋна и извадили сꙋ ладїе и брод на сꙋхо, тако Тꙋрци сꙋ ꙋдрили на них, и мало сꙋ ꙋтекли ѡт них. И паки и дрꙋга воиска, що ест била ꙋгръска на Боснꙋ, еще их сꙋ разбили Тꙋрци. И богь ви веселит.

СХХХІІІ.
† Іѡ Младї Басараба воивода, милостїю божїю господинь, пишет господство ми много здравїе нашимъ добрим сꙋседом и прїꙗтелом, сѫдцꙋ Брашовскомꙋ и в͠і-тим пръгарѡм, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви : тꙋи си сѫм послал два чловѣка, на име Рътꙋндꙋл и Драгомир. Тако Рътꙋндꙋл ѡн имат пꙋт да ꙋчинит до родїтел ми Батръ Ищван, того радї ви просим, како да га проводите със вашега чловѣка; а Драгомира сѫм послал до тꙋи, да ми кꙋпит едно дрꙋго, що ми требꙋет да бꙋдет на Портꙋ, паки израдї ваше добро[де]телство, зарадї работꙋ мирꙋ, да га и поꙋтвръдимо, ѡт како ест. И ево нещо мало сѫм послал да ми кꙋпит, понеже не знах, дат ли мꙋ щете да кꙋпит или ни. Ако мꙋ дадете да кꙋпит, азъ ви паки просим, како да ми пошлите чїнїе за м͠ кони, а азъ ево си давам верꙋ, како да доидет ваш чловѣкь до мене, да мꙋ платим. И дрꙋго еще просим господство ви, како да стоите и със мои апоклисари, та говорете за тъизи добитък, що ест ꙋ кꙋке ваше, како да ми се врънет на трагꙋ, како да можемо и ми стати ѡт ѡвꙋдаи съ мир и за ваше добродетел. И що изречет наш чловѣкь Драгомир, господство ви да га верꙋете. И богь да веселит господство ви.

СХХХІV.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Младї Басара[ба] воевода и господинь въсеи земли ꙋггрѡвлахїискои, пишет господство ми много здравїе добрим нашим прїꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашов, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ти, ере такои да знате како до съда, що би за работꙋ Тꙋрцем, азь съм направил, а ѡт съда щем да ми исправите, ере ѡт коле ме носите такои, а ѡно доста скандалꙋ ми се чини. Сего радї ви говорим : ево съда що съм ꙋстребовал ѡт бога и що съм просил, а богь припꙋсти, ере царь ме ѡслободи, како да си ꙋчиним мир вѣчен съ свом землом господина кралꙗ; не израдї нос Лаиѡтов ꙋчиних, нꙋ израдї христїанство. И книге ми ест ꙋчинил царь, едною (sic) съм послал до вас, а дрꙋга пак ми ест дошел (sic) съда за тꙋи работꙋ. Та ако ви ест волꙗ и ако хощете добродѣтел, да се ꙋпокоете и да се храните, а вам съда е времѣ. Тако ви се неволите моемꙋ вражмашꙋ срамотꙋ (sic) да бꙋдет ѡт вас, и що ест мои, ѡт ваше рꙋке да не излезит; а азь такои съм направил, ере ѡт Тꙋрци нища да се не грижите, докле бꙋдем жив. И що кете промислити, скоро да ми дасте знанїе : или бити, или не бити; да ме [не] носите како до съда, нꙋ да знам що ест, да знам и азь защо щем запретит Тꙋрци. Тако да ми исправите през е͠ ѕ͠ дьни, и чловѣка да си пꙋстите до Батръ Ищфана, да ест и ѡн съ наши апоклисари. Тако све да ми се вратит, ако любите мир. И богь ви веселит.

СХХХV.
† Іѡ Младї Басараба воивода и господинь, пишет господство мї много здравїе прїꙗтелем господства ми, сꙋдцꙋ ѡт Брашов и дванадесет пръгаром, и ѡ сем вї давам знатї, ере що молѣхмо ѡт бога зарад(ї) мир, а богь и прѣчиста даде, та ме ест ꙋзел господинꙋ (sic) ми крал кон себе слꙋгꙋ верннѡ (sic), и да имамо мир добръ, и да ни се хранет людїе слободно и доброволно, и ваши и наши люде да си тръго[у]ет ꙋ мир. За тои и приꙗтелство ви да сте радоустъни и весели. И пак имах нѣкои слꙋге верни ꙋ кꙋщꙋ господства мї, на име Винтил(ъ) логофет и Калоена, та ми сꙋ ꙋзел(и) ҂ѯ ас(при), та сꙋ били кꙋповали с теми ас(при) камхе и хаздее и чаши сребрънї и дрꙋге скꙋле сръбрънї. Та ви просим како да их ꙋхватите, да ми извадите имание ѡт них, да ми не загинет, и да ви не ꙋтечет ѡт ваше рꙋке, дори ми се не даст иманїꙗ; ере не щем ѡставит да ми бꙋде пагꙋбꙋ, нꙋ щем послатї ꙋ господина кралѣ та щем просит ѡт ваше главꙋ. Ере се смъ ꙋхватил ꙋ господина ми кралѣ, како негови людїе да не имат ѡт господство ми ни едно пагꙋбꙋ. Та сокоти[те] ере ѡни не ми сꙋ ꙋзели имание ꙋ размириц(и), нꙋ им смъ дал ꙋ мир, да ми кꙋпит що им смъ реклъ, а ѡни побегош(е) ꙋ вашеи место и ꙋ вас седет, та пию мою иманїе с вами. Гледаите та ꙋчїните како е добрѣ, иманїе да ми доиде пак на рꙋкꙋ, ере не ми е ꙋзел вражмаш господства ми Калꙋгера тогаи иманїа, нꙋ им сꙋ ѡни дали ѡт свою волю; тако требе да се ищет ѡт них. И пак говорим господство мї прїꙗтелство (sic) ви за тогаи вражмаша, ере господство ми имам мир ѡт господина кралѣ, а ви га хранїте ꙋ ваше хиже и ꙋ вашеи место, и доходет ꙋ з[е]млю господства ми та ми ꙋчинет пагꙋбꙋ. Сокотите ере Тꙋрци ищꙋ тогаи вражмаша. И доста се спежах некнѣ съ Али-бегом, та их ѡбръних на Молдовꙋ, како знате и сами; та помного да га не чꙋем ере седит ꙋ вас, нꙋ га ꙋхватите да га пꙋстите ꙋ кралѣ; ере ни даде богь та имамо мир добръ, како жаловахмо, тако не требе да стоит ꙋ вас вражмаши наши. И по том си послах вернога слꙋга господства ми Ꙍпрѣ, да ви кажет радост за мир, що ни е дал богь и господинь крал; та да га верꙋете и за ине работе що що (sic) и ви изречет, ере сꙋ реч(и) господство (sic) ми [и]стини, и да га дарꙋете. И богь ви веселит.

СХХХVІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Младї Басараб(а) воивода и господинь въсои земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми сѫдцꙋ и в͠і пръгарем ѡт Брашов и такози ви говорим господство ми зарадї моега чловѣка, по име Радиль, какомꙋ сте ꙋзели добиток прав; а господство ми наидох понеже е бил прав чловѣкь. Того радї ви говорим господство ми, како да мꙋ повратите добиток, ако хочете да бꙋдет мир, ере такве работе чинет размирицꙋ; тако мꙋ повратите све до влас един. А ваш чловѣкъ да прїидет да стоит пред господство ми със Тꙋрчином; да ако ѡстанет мои чловѣкь, господство ми да мꙋ га даст ꙋ рꙋкꙋ. Ино нѣст. Пис. ап. д͠і день, ꙋ град Бꙋкꙋрещ.

СХХХVІІ.
† Милостїю божїю Іѡ Басараба Младї воивода и господинь, пишет господство ми много здравїе моим добрим сꙋседом и прїателем, сѫдцꙋ ѡт Брашов и дванадесетем пръгаром, и ѡ сем ви просим, како мои прїатели, да ми кꙋпите две люлке, али да сꙋ голѣми и хꙋбаве, и тръпези древени хꙋбаве і͠, али да ми пꙋстите скоро през едно недѣле, и да сꙋ ꙋкрꙋгле тръпезе. Тако ви молим да ми ꙋчините прошенїе; а що бꙋдет ценꙋ, а господство ми щем платит. И богь ви ꙋмножи лета. Пис. сеп. а͠.

СХХХVІІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Басараб(а) Младї воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе и любовное поклоненїе прїносим сѫдцꙋ и пꙋргаром ѡт Брашов, и такози ви говорим господство ми, ере тꙋка послахмо жꙋпан Албъ съ речми до господство ви; тако варе елика изречет къ господство ви, а господство ви верꙋете. И богь ви ꙋмножи лет(а). Пис. ꙋ Поꙗнна Жил, маи д͠і.

СХХХІХ.
† Милостїѡм божїѡм Младї Иѡ Басараба воевода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми мнѡгѡ здравїе добрим приателѣм господства ми, сѫдцꙋ и в͠і-тим пръгарѡм ѡт Брашѡв. И тꙋзи давам ꙋ знанїе, понеже ми жалꙋва чловѣкъ господства ми Петрици ѡт Тръговище, да ест имал мархꙋ тꙋка ꙋ вараш, поставена на един чловѣкъ да стои[т]; а ѡ[н] ест пошел Димїтрꙋ Бꙋѡрев та ест развалил камарꙋ и печат мою, та ест възел добитьк та га ест заложил ꙋ дрꙋги чловѣкъ. Тѡгѡ радї ви говорит господство ми, како добитьк, що ест поставил Петрици, ѡн да стоить како го ест ѡн поставил; а Дїмитрꙋ ест тꙋка, тако чинет(е) с него како знает(е), ѡн тꙋзи. Ако ли ви бꙋдет Петрїци длъжен, ѡни хтет стати лицем прѣд господство ми; а добитък да мꙋ се не развалѣт. Ино да нѣст. И богъ ви веселит, амїнъ.

СХL.
† Іѡ Младї Басараба воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишемо много здравїе добрим нашим прїꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашов. И ѡ сем давам ꙋ знанїе вашемꙋ прїꙗтелствꙋ за работꙋ Петрицꙋ, понеже ми ест бил родїтел по дꙋхꙋ свѧтомꙋ. Тако ѡн ест ꙋмрел, а при еговꙋ животꙋ ѡн ест ѡставил дꙋшꙋ на мене и на зета мꙋ Андрѣ, како да га плащамо длъгове, по где ест бил блъжен. Сего радї тꙋи съм послал Андрѣ, тако ви просим, како мои добри прїꙗтели, како варе що имат тꙋка ѡн, да се даст све ꙋ рꙋке Андре; понеже сꙋ ꙋ Паꙋл т͠ флор. И имат ꙋ Клош Мѣхел некои скꙋлище; тако да се гледат ѡт колико им ест цѣна, тако азь да их ѡткꙋпим. Тако ви молим, немои ꙋчините инако. И варе що ви изречет Андрѣ, да верꙋете, ере сꙋ наши рѣчи. И богь ви веселит.

СХLІ.
† Милостиѡм божїѡм Іѡ Младї Басараба воевода, господинь [земли ꙋггро]влахїи[с]кои, пишет господство ми много з[д]равїе моим добрим приꙗ[телем], пръгарѡм ѡт Брашов, и ѡ семъ ви давам ꙋ знание приꙗтелствꙋ в[и : тꙋзи] щет доити слꙋга нашь Иван, та варе елика изречет къ приꙗтелствꙋ ви, да верꙋете, ере сꙋ истинни наши рѣчи. И богь да ꙋмножит лѣт(а) приꙗтелствꙋ ви.

СХLІІ.
† Милостїѧ божїѧ Іѡ Басараб(а) Младї воевода и господинь, пишет господство ми моим добрим прїꙗтелем много здравїе, сѫдцꙋ и в͠і пъргарем ѡт Брашов : тꙋзи послах слꙋга господства ми къ ваше господства (sic), та варе колика и[з]речет къ господство ви, да га вѣрꙋете, ере сꙋ истини рѣчи господства ми. Ино нѣст. И богь ви веселит.

СХLІІІ.
† Милостїѡм божїѡм Младї Іѡ Басараба воевода и господинь, пишет господство ми мнѡгѡ здравїе моим добрим прїꙗтелѣмъ, сѫдцꙋ и дванадесетим пръгаром ѡт Брашов, и ѡ сем да ест ꙋ знанїе господствꙋ ви, како варе що изречет къ вам Дан и Влъча, а вїе ѡ свем да их верꙋвате, ере сꙋ истин(и) речи господства ми. И богъ да ви веселит, амїнъ.

СХLІV.
† Милостиѡм божїѡм Іѡ Басараба Младї воивода и господинь въсеи земли ꙋггрѡвлахїискои, пишет господство ми много здравїе моим добрим прїꙗтелем, сѫдцꙋ и въсем пръгаром ѡт Брашев, ї ѡ сем давам ꙋ знанїе ваше милости, како тꙋи посилам болѣрин господства ми, жꙋпан Стаико; та елика имат говорити къ ваше прїꙗтелство, да верꙋете, ча сꙋ наши рѣчи истинни. И богъ ви веселит.

СХLV.
† Іѡ Младї Басараба воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе прїꙗтелем нашим, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашов. И ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви, како ми доидош(е) та ми се плакаше сиромаси, кои сꙋ кꙋпци със кꙋпию, та къда их ꙋложите ꙋ рꙋкꙋ, а ви не им ꙋзимате кꙋплю на сорок, нꙋ их дръжите и ним не платите; а наши сиромаси ꙋзимают кꙋплю ѡт Тꙋрци, тере им поставлѣт день, а ѡни на день не могꙋт платите (sic), ере ви не им платите, да се платит и ѡни ѡт Тꙋрцех. Тако донесꙋт книге ѡт цара, тако ѡни немат ѡт кꙋда платити, та их давамо свезани Тꙋрцем. Тако ми сꙋ сви кꙋпци ꙋбожали, ере ни ви им платите, ни ви их ѡставлѣте да продавать дрꙋѕем кꙋпцем ѡт ꙋгръскꙋ землю. И паки, кою кꙋплю не ви ѡдражает, а ви не их ѡставлѣте да си вратит добитък назад, да ю даст ѡт кога ест ꙋзел добитъкь, анꙋ им запалите пипер, и щете да их изгꙋбите, како сте ꙋчинили Драготꙋ. И ваме не сꙋ съга, како прежде, анꙋ их сте величили и ваме. Сего радї да знает господство ви, како ѡт съга ви да се ꙋтъкмите със наши кꙋпци тако, да доидете да ꙋзимате кꙋплю ѡт нашех кꙋпци на хотар; тако наши кꙋпци да плащат вамꙋ Тꙋрцем и нашем , а ви да плащате Ꙋгром; понеже ми чинет прꙋ и ѡт [Ꙋ]грех и ѡт Тꙋрцех. Тако щемо да ест ѡт съда тако. И паки ми се плакаш(е) и ѡт дрꙋгꙋ работꙋ, ере им чините пагꙋбꙋ и съ решето на пипер. Тако да знате. И богь ви веселит.

СХLVІ.
† Іѡ Младї Басараба воивода и господинъ, пишет господство ми добрим прїател[ем] господства ми, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашев, и такози ви говорим и просим, како мои добри прїателе, понеже ви сѫм и пръво просил за два добра зидара, един що щет зна да покрїет съ керамидом скобеном, а дрꙋги да ми чинит а͠ монастир ѡт керамидꙋ и съ каменїе. Сего радї ви молим, пꙋстѣте ми их, а господство ми да им платїм како щет битї право. И паки да се нища не боет за некою работꙋ или за размирицꙋ, понеже, богъ тои не даст, бꙋдї како щет бит, тако ми бога небеснога и тако ми дꙋшꙋ и верꙋ, нища да се не боит. И що изречет нашъ слꙋга Балотѫ, да га верꙋите. И богь ви веселит.

Mircea pretendentul, fiul natural al lui Vlad Dracul.
(1481).

СХLVІІ.
† Милостиѡм божїѡм Іѡ Мирча воивода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми много здравие моим добрим сꙋседом и приꙗтелем, пръгаром Брашовским въсем, велицем и малим. И ѡ сем ви давам ꙋзнати, како съ волю божїю и съ нароком царевем добих си ѡчинꙋ и стол родителѣ ми Влада воиводѣ. Сего ради азь мислим къ вам мир и добродѣтел, и имам ви дръжати ꙋ стари закон, и да имате мир и ѡт Тꙋрцех, како и въ дни брата ми Радоула воивода, и подобре, ако и ви бꙋдете къ господство ми. Ако ли пак мислите инако, да ест на вашꙋ дꙋшꙋ, що чет бити, понеже ѡт бога и ѡт великога цара имам прилеж да ви ꙋчиним и добро и зло. Тако си послите чловѣка къ господство ми, да ꙋчиним [м]ир и добродѣтел, и мои вражмаши да не маете (sic) место имати мегю вас, нꙋ да их изьтерите ѡт вас, зарад(ї) да седе[т] и да почивает ѡвехзи две христиꙗнске земле. До[кл]е ми проидꙋт людїе и ꙋ господина ми кралѣ, да ꙋчиним мир, а в[и]е си скоро послите люде, да доидꙋт ꙋ мир и пак ꙋ мир да ѡтидꙋт, на верꙋ и дꙋшꙋ господства ми. И паки варе колико болѣре съм ꙋхватил, азь их съм простил, а жꙋпанице им сꙋ тамо и добитѫк. Тако нихто ѡт них да не мает ни едно влак[но] щетꙋ, ѡти ако их нещо бантꙋвате, да ест на вашꙋ дꙋшꙋ, що бꙋде. И богь ви веселит.
† Іѡ Мїрча вѡевѡда, милостїѧ божїѧ господинь.

Vlad III Călugărul.
(1482–1496).

СХLVІІІ.
† Милостїю божїю Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе и любовно поклонение приносим моем слатким приꙗтелем, сѫдцꙋ и в͠і прьгаром ѡт Брашовꙋ, и по сем давам ꙋ знание вашои милости, како моем добриим приꙗтелем : съ хотением бога вишнѣго поможе ми богъ на вражмаша та га терах ѡт землю; та ест минꙋл ꙋ сꙋботꙋ преко Дꙋнав, и мои воиске сѫм пꙋстил та сꙋ кон Северина. Такои да знают (sic) ваше милост. А за работꙋ Тꙋрцем такои да знат ваше милост, како да се не грижите нища, понеже сѫга ѡн се ест подигнꙋл брат ѡвомꙋзи царꙋ ѡт преко мора, тако Тꙋрци сви ѡтходет сви преко мора . Такои да знаите, ино нѣст. И моемꙋ родїтелю Батръ Ищфанꙋ пꙋстѣте та мꙋ кажате за работꙋ Тꙋрцем, понеже ѡтходет преко мора. И пак ви просим за работꙋ темзи жꙋпаницем, да их проводите како добри болѣрке; и ваше милост пꙋстѣте добра чловѣка къ господствꙋ ми, да се ꙋзговоримо за добродѣтел вашои милост и за господство ви, и да ми кажет за здравїе вашемꙋ милости . И богъ [ви] веселит. Писан ꙋ Тръговище.
† Іѡ Влад вѡевѡда, милостїѧ божїѧ господинь.

СХLІХ.
† Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми много здравїе моим добрим прїꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгарѡм ѡт Брашев. Ї ѡ сем да знает ваша милостъ, како за Цепелꙋша еще се не знает нища, а болѣри ѡни ми се поклонит, и сва землѣ, и Али-бег ми ест съ добродѣтел. И послал е Али-бег на Портꙋ да ми ꙋчинит мир и да ми донесет стѣг. И колико прїбѣзи сꙋ били през Дꙋнав, сви их ест пꙋстил Али-бег ꙋ мене; и Хадър и Сꙋкалъ еще их чекам да доидꙋт ꙋ мене; и имам надеждꙋ на милостивога бога како да си добꙋдем мою бащинꙋ влашкꙋ землю. Та молете и ваша милостъ бога, ере ако ми богъ поможет, како имам надеждꙋ на бога, а аз смъ ваш до моега живота съ въсем правдѡм. И богъ ви веселит.

СL.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми много здравїе и любовно пклонение приносим моем добрим сꙋседом и приꙗтелем, сѫдцꙋ господинꙋ ми кралю и приꙗтелем господства ми пръгаром ѡт Брашовꙋ. По сем да знает ваше милости како наш вражмаш и ваш аво га сꙋ ꙋбили Мехединци ꙋ село Глогова. Тако да знат господство ви, ча пꙋстих слꙋге господства ми Флорѣ и Даичꙋл да кажет глас добръ; и да их верꙋете ваше милост що ви чет казат, ча сꙋ речи господства ми истине къ вашемꙋ милости. И богь [ви] веселит. – И да пꙋстит ваше милост да дасте ꙋ знание господинꙋ и родїтелю ми Батѫр Щефанꙋ, да знает.

СLІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Влад воевода и господинь земли ꙋггровлахїискои, давам ꙋзнати въсѣкомꙋ чловѣкꙋ кто се находит ꙋ нашои дръжаве : и паркалабѡм по въсех нашех варошех и пръгаром и вамешом, що сꙋ по варошех и по Дꙋнавꙋ кꙋде се риба ловит, и свакомꙋ иномꙋ чловѣкꙋ, понеже прїидоше посланици ѡт нашех добрех приꙗтелех пръгарех Брашовских и поискаше ѡт нас како да бихмо ꙋтвръдили старїи закон, що ест бил при инех господарех и при братꙋ ми Радоулꙋ воеводе, како да се могꙋ и наши и них сиромаси хранити слободно, како сꙋ се и ѡт прежде хранили. За тогаи радї заповедамо свакомꙋ вишереченномꙋ чловѣкꙋ, како варе ꙋ кои тръгове или на Дꙋнавꙋ или бꙋди где хтет доити ѡт Брашовскех людї къ кꙋплѡм, или продавати или кꙋповати, да сꙋт волни и продавати и кꙋповати, и по тръговех и по блатах, или на Дꙋнавꙋ рибꙋ или бꙋди кою кꙋплю. И никто да их не смѣет бантовати, тъкмо да си плащают вамꙋ старꙋ, що ест ѡт прежде закон. А ваме нове да се не чинет. Такожде и наши сиромаси да имают ꙋ них правдꙋ. Пис. ноев. е͠і.

СLІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Влад воевода и господинь земли ꙋггровлахїискои, пишемо нашим добрїи[м] и сладкїим приꙗтелем, сѫдцꙋ Брашовскомꙋ и въсем пръгаром, много здравїе, и съ честїю поклоненїе приносимо господствꙋ ви. И по сем давамо ꙋ знанїе господствꙋ ви, ере ни доиде чловѣкь ѡт Али-бега [и] тако говорит : ере би била волѣ Али-бегꙋ, да се съ нами ꙋмирит. И доста рѣчи сладки ест послал. А воискꙋ съга не имат, ѡти сꙋ и ѡни ꙋморени све пꙋтꙋюки. Тако съда съ божїю волю не имамо ни еднꙋ грижꙋ. Тои давамо ꙋ знанїе господствꙋ ви. Ако ли дрꙋго що разꙋмемо, ми кемо господствꙋ ви дати ꙋ знанїе. И паки молим господство ви, ꙋценете един лѣгън добръ, а що мꙋ бꙋдет цена, ви да ми дасте ꙋзнатї по жꙋпанꙋ Капотꙋ. И що изречет жꙋпан Капотъ, да верꙋет господство ви. И богь да ꙋмножит лѣта господствꙋ ви. Пис. ꙋ Тръговищꙋ, ноеврїа к͠ день.

СLІІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Влад воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми прѣпочетаним и сладким моим добрим приѫтелем, сѫдцꙋ и в͠і пръгарем от Брашов, много здравїе и любовное поклонение господствꙋ ви. Сего радїі сте пꙋстили господство ви жꙋпан Кр(ъ)стѣ и жꙋпан Ханѫш със честїю к нам. Сполавам господство ви на почест. И варе що ест било хтѣние сръдцах вашемꙋ господствꙋ, ми добре разꙋмехмо. И ваше господство добре знате, ере имам мир добръ със величествꙋ кралевꙋ и със ваше господствꙋ и със Бръсом и със Сакꙋлем и съ свех. И съга ест по волю господство ви, да ходит людїе господство ви съ кꙋплю по тръговех ꙋ землю господства ми и на рибꙋ по Дꙋнавꙋ, и да си продават кꙋплю или ꙋрвом или ѡт рꙋкꙋ, како им бꙋдет драго. И пак наше людїе да ходет слободни, ере господство ми хочꙋ да имам и подобръ мир ѡт съга напред. Тако варе що вї ест , или вино, или рибꙋ, све ест слободно, на верꙋ и на дꙋшꙋ господство ми. И варе що ви же (sic) речет жꙋпан Кр(ъ)стѣ и жꙋпан Ханѫш, господство ви да верꙋете. И богь ви веселит.

СLІV.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Влад воевода и господинь въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми много здравие и любовное поклонение моим добрим и сладки[м] прїꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и пръгарем ѡт Брашов, и тако давам ꙋзнати господство ви за работꙋ Радиловꙋ ѡт Длъгополе : ере ваше господство им сте ꙋчинили закон крив, ере сте слꙋшали ѡт Барбат и ѡт Коман та сте съдили криво чловѣкꙋ господства ми. Ере вие добре знате Комана и Барбата, какви людїе сꙋ, криви и без дꙋшах, ча сꙋ нѣки татие. И да би били добри людїе, не би били писана ꙋ портꙋ Сибинꙋ, къга их тет ꙋхвати, а Сибинѣни да их загꙋбет. А ви що сте вѣровали них брътвеле, да сте ꙋчинили криво едномꙋ правꙋ чловѣкꙋ; да веде Радилъ нѣст бил кезѣш Тꙋрчинꙋ томꙋ, толко колико мꙋ ест би[л] газдꙋ Тꙋрчинꙋ, а дрꙋ[га] работа Радил нѣст имал със Тꙋрчинꙋ, ере кезѣш нѣст бил. Тако ви просим, да ви наꙋчит богь да мꙋ чините сѫд прав, да мꙋ се вратит тизи м͠ флори, или да пꙋстите Сасин до господство ми, да стоит прѣ[д] господство ми лицем със Радїль и съ Тꙋрчин. Азь им щъ ꙋчинит закон съ Тꙋрчином. А Радилꙋ нѣст бил кезѣш, нꙋ мꙋ сте ꙋчинили напаст. Того радї мꙋ вратите; ча ако не щете вратит, и азь щѫ заставит един прав ваш чловѣкь, како ест бил и Радил, та мꙋ щꙋ ꙋзет, да щем вратит Радилꙋ. Нꙋ би било подобре, да немат скандалꙋ прави чловѣци. Того радї пꙋстите Сасин, да мꙋ ꙋчиним господство ми закон съ Тꙋрчина , ере и Тꙋрчин ест ꙋ господство ми. И богь ви веселит.

СLV.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Влад воевода и господинь земли ꙋггровлахїискои, пишемо до наших добрїих и почътенних родителех и приꙗтелех, сꙋдцꙋ Брашовскомꙋ и въсем пръгаром, много здравїе и любовно поклоненїе приносим господствꙋ ви. И по сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви : що ни сте порꙋчили по жꙋпанꙋ Паꙋлꙋ и по Шимонꙋ, сꙋдцꙋ Ражновскомꙋ, све смо добре разꙋмели. И кое ни сꙋ речи требовале, ми смо по них све нарꙋчили; ѡни хтет казати све вашемꙋ господствꙋ. А дрꙋго, що сте порꙋчили, ере ест некто дошъвши вашемꙋ господствꙋ реклъ, ере смо ми рекли, како веке ѡт Тръгшора подалеко ваши людїе да не ходет, тои да знает ваше господство, ере до съга не смо ми тои знали, ни ест съ нашим наꙋченїем. Нꙋ такои да речет господство ви свакомꙋ вашемꙋ чловѣкꙋ, да ходет слободно по свои земли нашои, да тръгꙋют и да се хранет слободно, дори до самого Дꙋнава. И ни ѡт кога да не имают ни еднꙋ забавꙋ. И богь да ꙋмножит лѣта господствꙋ ви. Пис. ꙋ Тръговищ(и), їюл. і͠.

СLVІ.
† Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми нашим братиꙗм и добрїим приꙗтелом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие, и ѡ сем молим господство ви, ере ваше господство добре знате, како съм азъ слꙋга господинꙋ ми прѣсветлости кралеве, и имам мир добръ; и със ваше господство такождере имам мир добръ. И варе ѡт що ест волѣ господства ви ѡт нашꙋ землю нища ви се не бранит, нꙋ ходите покꙋде ви ест драго, и по блате и по тръгове и по хоре, та кꙋпꙋете и вино и рибꙋ и све, ѡт що ви сръдце любит. И ѡт нас нища ви се не бранит. Сего радї молим господство ви, како наши брати и добри приꙗтели, да ꙋчинете господство ви зарадї нашꙋ волю, како ꙋчинимо ми по волю господства ви, та да оставите ѡт тамо да се донесет ꙋ нас слободно стреле и лъкове и мъчеве и щитове и железо, що ест за ѡрꙋжие, ере ви молимо како наши братие и како добри приꙗтели. А ако ли не ꙋзхоте господство ви ѡставити, а господство ви еще да ни давате ꙋ знание, да знамо и ми. И богь ви веселит.

СLVІІ.
† Милостїю божїею Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми много здравїе добрим приетелем господства ми, сѫдцꙋ и пꙋргаром ѡт Брашов, и по сем давам ꙋ знанїе господство (sic) ви, ере се плакаше наше людїе пред господство ми, жꙋпан Синадин и жꙋпан Михнѣ, за некои пагꙋбꙋ що сꙋ имали тꙋка мегю вас и ꙋ град кралеве светлости. Сего радї господство ви добре знаете, ере смо молили бога да ни даст богь како ни е дал дньс, тако да смо едни людїе и да смо прїетели. И кои хтет имати некои пагꙋбꙋ ѡт ваших людїе, а ми да им ꙋчинимо правдꙋ, ако ли имат наши людїе ѡт ваши, а ви такождере да им ꙋчините правдꙋ. Сего радї ви съда толикои пагꙋбꙋ, що сꙋ имали наши людїе Синадин и Михнѣ, а господство ви не чете да им ꙋчините правдꙋ, да им платет. Али добре знаете господство ви, како сте говорили. Тако ви молим како наши добри прїетеле, да им ꙋчините правдꙋ, да им да не бꙋдет ꙋ пагꙋбꙋ толикое, ере сꙋ мои людїе. И богь ви ꙋмножи лета. Писах ꙋ Тръговище, мѣсѧца ѡк. л͠ день.

СLVІІІ.
† Милостие божие Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми много здравие нашим добрим приꙗтелем, сѫдцꙋ и дванадестем пръгарем ѡт Брашов, и ѡ сем ви давам ꙋзнати вошои милости заради некои зли людїе що се сꙋ дигнꙋли, един е на име Татꙋл Дꙋвалм(а) ѡт Ражнов, и Секара еще и дрꙋзи хлапови шними, та сꙋ дошли ꙋ големꙋ горꙋ и ꙋчинили се сꙋ тлъхари, и ꙋбили сꙋ людие и много маръхꙋ поꙋзели. И намерили сꙋ некое жене сироте сьс кола, тако им сꙋ поꙋзели све що сꙋ имали, и свлъкле их сꙋ та их сꙋ токмо сь кожом пꙋстили. Тако сꙋ намерили тꙋꙗ на них пак дрꙋзи людие наши добри, тако сꙋ ꙋдарили на них да изваде теи жене, а ѡни ꙋстреле (sic) един наш чловѣкь добръ, зет Воине ѡт Бꙋзов, та ест сьда мрътавь. И пак сꙋ ꙋбили два Тꙋрьчина, та ни просе сьда на них да платимо напасть пет десет хилѣди. Тако да ви наꙋчи богь и прѣчиста, тизи зли людие расипете их ѡт тꙋꙗ, или що им кете ꙋчинити ꙋчинете им, ере не мате ѡт них ни един фелос, защо их тꙋи дръжите. Ако ви помного зло вам не ꙋчине, а добро ви не хте ꙋчинити. Тако ваша милость добре знаете, ваши людие како ходе слободно по Браилꙋ и по Флоч и свꙋде по влашке земле; тако да ходе и наши людие слободно; ере не добре прави людие да гинꙋ, анꙋ поболе да се расиплю кои но (sic) зло чине. И пак ви молим господство ви, да ви наꙋчи богь, пагꙋбꙋ що сꙋ ꙋчинили нашем людем да се врати ѡпет, колико сꙋ поꙋзели. И пак що ви изреч(е) наша верна слꙋга, жꙋпан Нѣг пехарник, да верꙋете, понеже сꙋ наши истини реч(и).

СLІХ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми моим сладким добрим приꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и в͠і пръгарем ѡт Брашов, много здравїе, и сполавам господство ви за книгꙋ и рѣч(и) що ми сте послали; добре ви разꙋмех господство ви. Да тази ли ест добре да сте рекли, ере сте радї размирицам? Да азь що ви смъ хабил до съга? Или нѣсмъ живовал съ вами? Или нѣсмъ ꙋчинил по вашꙋ волю, како нѣст ꙋчинил ни един гѡспѡдаръ ѡт влашкꙋ землю, како смъ ꙋчинил азъ със вами и до съга? Да се не может хранити сиромаси господства ми вас радї? Ере ви оуслободих пꙋтове по влашкꙋ землю свꙋде, да ходет ваше людїе да се хранит и кꙋпꙋет що им ест драго. Къда сꙋ ходили ваше бюдїе на Браилꙋ ꙋ на Флочи и свꙋде по Дꙋнавꙋ, да си кꙋпꙋет сами рибꙋ, како ходет съга? Де веде дрꙋгов ѡни сꙋ кꙋпили ваше людїе рибꙋ и свех що им ест трѣбовало ѡт нашех людїе, а волни нѣ сꙋ били, како съга сꙋ волни: ере их ꙋслободих господство ми, зарадї да живꙋемо и да ест една землѣ како и дрꙋга. Или коемꙋ чловѣкꙋ вашемꙋ ꙋчиних криво, да им не ꙋчиних закон прав? Еще и по вашемꙋ волю сѫдих ниж по волю моим людем, къга се сꙋ вратили кони еще ѡт третиꙗ землѣ, пошечи ꙋ Молдова а ѡт Молдова ꙋ влашкꙋ землю, а господство ми вратих вашемꙋ чловѣкꙋ, како нѣст било никъга. А вие говорите за размирно. Не зиам, ѡт ваш ꙋмъ ест или како ест, ере видим господство ми ча наш(и) людїе немат ѡт вас ни едно правдꙋ, нꙋ им ꙋзимате силом добитьк, како сте и съга ꙋзели ѡт тех сиромасех ѡнех ѡвцех ѡт Сакꙋлех. Тако варе що ꙋзимате ѡт кога, а ѡно им загинет, и чииите вїе како знате със тех добитоцех правим людем, а господство ми говорите ере ꙋчииит пръкалаби ѡт Бран, а дрꙋгов говорите ере чинит Сакꙋле. Не знам ка[ко] ви ест волѣ. И азь бих доста зло сътворил, ере сꙋ и ваше людїе свеги ꙋ мою рꙋкꙋ; али знам ере имам мир със господина ми кралѣ и съ родїтелѣ ми Батръ Ищфан(а), и ере ми се [мнит] ча тизи рботе нѣст ꙋ знанїе величество господина ми кралѣ и родїтелѣ ми Батръ Ищфаи(а). И тїези книга, що ми сте послали ви, азь хочꙋ да ꙋ пꙋстим до родїтелѣ ми Батръ Ищфана; и величествꙋ кралевꙋ хочꙋ дати разꙋмети, ере смъ знал до съга ча смъ слꙋгꙋ господииа ми кралѣ, и господинь крал ме ест дръжал сина; а вїе колици сꙋ зли людїе, ви их дръжите тꙋꙗ, да нѣст ѡстал кон ꙋ влашкꙋ землю. Али къда бѣхмо ми ꙋ вас, а ви нѣсте ѡставили да чинимо зло зарадї Цьпълꙋш; ала знате како ви ест бил Цьпълꙋш злъ. Сокотѣте како че бит на покон.

СLХ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Влад воивода и господинъ въсеи земли ꙋггровлахїискои, синъ великааго Влада воиводе, пишет господство мї любовно здравїе нашим драгем вечином и рѡдїтелем и добрим приꙗтелем, съдцꙋ ѡт Браш[е]в и въсем пръгарѡм. И по сем послахмо нашега вернога болѣрина, именем Тꙋдор лѡгѡѳет; та варе елика изречет къ вашемꙋ приꙗтелствꙋ, а вїе да верꙋете, понеже сꙋ наши истиннїи рѣчи. И богъ да ви ꙋмножит лета. Іꙋл. и͠і.

СLХІ.
† Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми нашим честитим братиꙗм и добрїим приꙗтелом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие. И ѡ сем давам ꙋ знание господствꙋ ви за работꙋ нашемꙋ приꙗтелꙋ, жꙋпанꙋ Димитрꙋ Волатев, ере доиде лани съ нашꙋ книгꙋ до господства ви зарадї ѡнои дльг що имат ꙋ Жима и ꙋ Кълиман; тако сꙋ ꙋлезли за них емци Ана, жена Жимева, и Маргитъ, жена Кълиманова, до велик день да мꙋ се платит дꙋкати. Тако ѡн на велик день не е могъл доити; а съда варе кои чловѣкь ке ѡн послати съ сиѡм нашом книгом до господства ви, а господства ви ꙋчинете нас радї та ꙋхватите тии емци, да се платит дꙋкати жꙋпанꙋ Димитрꙋ, и да се даст ꙋ рꙋке неговꙋ чловѣкꙋ, до еднꙋ аспрꙋ; ере молим господства ви како наши честити братие, помного да мꙋ се не дръже добитък, ере ꙋ пагꙋбꙋ не кю га ѡставити. и богь да ꙋмножит лѣта господствꙋ ви.

СLХІІ.
† Іѡ Влад воивода и господинъ, пишет господство ми честитим братиꙗм и добриим приꙗтелом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравїе. И по сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви зарадї ѡвою наше (sic) чловѣкꙋ, по име Дꙋмитрꙋ Волата, понеже ни казаше како имат длъг тꙋи, ѡнои длъг що га знате и господство ви. Тако доста ест чекал, съда че бити пет године ѡк кѫд(а) чекат тъи длъг да мꙋ се плащат, нꙋ ево видимо ере не мꙋ се даст ни един бан. Сего ради молим господство ви како честити братиꙗ, ꙋчините мꙋ господство ви исправꙋ и правдꙋ, да мꙋ се плащат тъ[и длъг из]радї наше волю, ере велма що ест наше чловѣкъ и прав. Те[ре… господст]во ви. И богъ ви весели.

СLХІІІ.
† Милостиѡм божїѡм Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми много здравїе нашим добрим приꙗтелѡм и ближним сꙋседѡм, съдцꙋ и ві пръгарѡм ѡт Брашов. И по сем давам въ ꙋзнанїе (sic) приꙗтелствꙋ ви, ере послахмо верна слꙋга наша Шимон сь потребними наши рѣчи кь приꙗтелс[т]вꙋ ви; та варе елика известит вашемꙋ господствꙋ, а приꙗтелствꙋ ви да г(а) верꙋете, ере сꙋ истинни наши рѣчи. И богь да ꙋмножит лѣта вашемꙋ приꙗтелствꙋ.

СLХІV.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми мнѡгѡ здравїе добрїим прїꙗтелѣм господства ми, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргарѡм ѡт Брашѡв, и тꙋзи ви дават господство ми ꙋ знанїе вашои милостї зарадї ѡвизи людїе господства ми, поп Влаикоул, Илїꙗ ѡт Бꙋзъ[ꙋ] и Д[ꙋ]шман , понеже им се сꙋ ꙋзели ѕ͠і флорини ꙋ Сѫтчеле ѡт Ꙗнкьꙋ хꙋсар. Понеже ест прель Ꙗнкьꙋ ꙋ паркалаби Бранꙋ, како мꙋ сꙋ се ꙋзели ꙋ Гергици н͠ флорин, тако ест дръжал пꙋт людем господства ми та им ест ꙋзел тизи дꙋкати. По том доидоше пръгари сви ѡт Гергїцꙋ пред господство ми та станꙋше лицем със Ꙗнкьꙋ, тако мартꙋрисаше пръгари на них дꙋше, како не се ест ꙋзело Ꙗнкьꙋ ни един флорин, нꙋ им ест ꙋчинил напаст. Того радї и съга пак станꙋ лицем със тиз(и) людїе мои пред господство ми и със Ꙗнкьꙋ ꙋ градоу Бꙋкꙋрещи, тако пак на наш закѡн ѡстанꙋ Ꙗнкьꙋ крив и да платит людем господства ми. Того радї еще пꙋсти господство ми до вашои милосты, како да гледате и на ваш закон, како ест право и добре, ере людїе господства ми не сꙋ виновати нища. Тако да им се повратит добитьк, ере не чет ѡставити господство ми людїе господства ми ꙋ пагꙋбоу. И богь да ꙋмножит лѣта вашои милосты, амин.

СLХV.
† Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми много здравїе моим добрим приетелїе, сѫдцꙋ и в͠і пръгаром ѡт Брашов, и ѡ сем давам ꙋ знанїе вашои милости за работꙋ Ꙗнкъꙋ, ере га съм ѡставил със волю господства ми, та ест дошел ꙋ землю господина кралѣ, пак една слꙋг(а) ѡвомꙋ болѣрин(ꙋ) господства ми Мънзев, а ѡн мꙋ ꙋзе г͠ кони, та е побеглъ със Ꙗнкъꙋ. Сего радї просим вашои милости, како моим (sic) добри приꙗтели, кони болѣринꙋ господства ми Мънзев и некои скꙋлище, що е ꙋзел със кони, а вашои милости да ꙋчините за волю господства ми, кони болѣринꙋ господства ми да се вратит, и ѡне скꙋлища; ере господство ми не кем ѡставити да ест болѣринꙋ господства ми квар. И богь ви веселит.

СLХVІ.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми много здравие нашим честитим братиꙗм и ближним сꙋседом, сѫдцꙋ и пꙋргаром ѡт Ръжнов, и по сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви, како прїиде съи сиромах господствꙋ ми, [и]менем Михаил, та се жалꙋва пред господства ми, како мꙋ сте загꙋбили [е]днъ анеѱею неговꙋ без закон. Такои, къд(а) доходише честитии пꙋргари ѡт Брашов на поклисарство, а ми ꙋтѫкмихмо како да мꙋ се плащат смрътъ ѡномꙋю (sic) чловѣкꙋ. Сега радї господство ви ꙋтѫкмите како да мꙋ се плащат, ере га сте загꙋбили без законꙋ чловѣкъ прав. А ако мꙋ се не плакѣт смрътъ, не хтемо га ми ѡставити ꙋ тѫмнинꙋ смрътъ сиромахꙋ ѡвомꙋ да загинет, анꙋ платите господствꙋ ви. И богъ ви веселит.

СLХVІІ.
† Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми нашим братиꙗм и добрїим прїꙗтелѡм, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие, и ѡ сем давам ꙋ знание господствꙋ ви зарадї Андриꙗш ѡт Далник, ере мꙋ сꙋ побегли ѡвчари съ некои ѡвци ѡвде ꙋ землю; тако зарадї теи ѡвци ѡн ест теглил наши чловѣци по кꙋде их ест нашел. Тако ест намерил на ѡвеизи наши чловѣци Кръстѣ и Микꙋл та их ест бантовал, а ѡни си сꙋ поставили тꙋꙗ емци Жима и Матиꙗш. Сего радї молим господства ви зарадї теизи емци, како да не имаю ѡт Андриꙗша некою ꙋсилост, или наши чловѣци помного да се не теглит; ере колико ѡвци се сꙋ ꙋзели Андриꙗшꙋ, а ѡн ест дошел слꙋга Дамиꙗнꙋфиꙗ Ласлъꙋ та их ест ꙋзел ѡт жꙋпан Драгич, еще и съ повише. Тако молим господства ви, како наши братие, прави чловѣци да не имаю ꙋсилост. А Андриꙗшꙋ ако мꙋ се мнит криво, а ѡн да доидет пред нас та да стоит лицем със Драгич; тако ке имати прави закон. И богь ви веселит.

СLХVІІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Влад воевода и господинь земли влашкои, пишет господство ми мнѡгѡ здравїе моим добрїим прїꙗтелѣм, сѫдцем и в͠і пръгарѡм ѡт Брашѡв, ї ѡ сем давам ꙋ знанїе заради ваш чловѣкь, що доиде със вашꙋ книгꙋ ꙋ господство ми, а господство ми гледах и добре разꙋмех вашои милости ѡ свем. Тѡгѡ ради за този изем що ест ꙋзело било ѡт чловѣци господства ми, а ѡно се ест све повратило, како ест било волѣ вашои милости. Такои да ꙋчините и вїе людем и сиромахом господства ми, да имают правдꙋ ѡт вашеи мїлости, понеже ест треб(е) како ваши людїе да имают правдꙋ въ земли господства ми, и людїе господства ми ꙋ вашои дръжаве. Того ради чет доити до вашои милости слꙋга господства ми жꙋпан Микꙋл изъради един кѡн що мꙋ ест ꙋ Ханѫш Крецꙋл; такои да имает правдꙋ ѡт вашеи мїлости, да мꙋ се не дръжит кѡн без правде и бе-закона. И богъ да ꙋмножит лѣта господствꙋ ви, амїнъ.

СLХІХ.
† Милостиѡм божиѡм Іѡ Влад воивода и господинъ, пишет господство ми многѡ здравие нашим добрим приꙗтелем, сꙋдцꙋ и дванадесетим пръгаром ѡт Брашов, и ѡ сем молим господство ви за ѡнои товар, що е продал Аагг(е)лъ ѡнем Сасом, а господство ви да се неволите како да платит тиези Саси тои товар, ере ест господства ми, та да платит спешно; а господство ми кю ꙋчинити волѣ господства ви. И да сокотет господство ви ере ꙋ тои товар нища дрꙋги некто нема рабѡтꙋ, анꙋ да знае ваше господство ере сꙋ сви дꙋкати господства ми. Та ви просим, како добри приꙗтели господства ми, како да се потрꙋдите да ми не бꙋде квар ни ꙋ що годе, анꙋ да ми се плати спешно све. И богь ви веселит.

СLХХ.
† Іѡ Влад воивода и господинъ, пишет господство ми много здравїе моем добрим сꙋседом и приꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгаром в͠і-тим. И по сем давам ꙋ знание вашои милост(и) за ѡвога сиромаха моега, како ест кꙋпил ѡвце тꙋи ꙋ Брашов; тако мꙋ ест рекѫл а͠ чловек : даи ми флоринꙋ а͠, да те ѡтведем по дрꙋгꙋ странꙋ, да га ест кꙋбосал. А вамеши сꙋ пошли по нега да мꙋ сꙋ ꙋзели ѡвце р͠н и флорине ѕ͠. Тако да ви наꙋчит богъ да мꙋ не загинет добитѫк, нꙋ мꙋ чинѣте закон прав със тогаи чловека що га ест къбосал. И богъ [ви] веселит. – Татꙋл ѡт Ръжнов.

СLХХІ.
† Милостїю божїею Іѡ Влад воевода и господинъ, пишет господство ми сѫдцꙋ и пꙋргаром ѡт Брашов много здравїе, и любовное поклоненїе прїносим господства ви. По сем давам ꙋ знанїе господства ви за ѡвизи наши тръговци, на име Никꙋла и Манглавит, ере сꙋ ходили како тръговци, такъ да сꙋ били и [ꙋ] Брецко, а ѡни се сꙋ състанꙋли със некои Молдовѣни. Тако се сꙋ ценили съ шними, да им донесет ѡвнове ѡт молдовскои землю, да и кꙋпет наши тръговци. И ѡтишли сꙋ Молдовѣните ꙋ Молдовꙋ та им сꙋ донесли ѡвнови ѵ͠н. И чекали сꙋ наши тръговци д͠ неделе ꙋ Бꙋдила, докле сꙋ дошли Молдовѣните, та и сꙋ звали пак ꙋ Брецко та им сꙋ дали ѡвнове. И бил им пред ними Алберт ѡт Бꙋдила, та им знает за работꙋ. И питали сꙋ наши тръговци за Алберта и дрꙋзи добри людїе : можемо бити слободно съ ѡвогаи добитка? А ѡни им сꙋ рекли : идете съ богѡм слободни, нища да се не боите, на нашех дꙋшах. Тако сꙋ ѡтишли. Та къда е било на нашꙋ хотар ꙋ Дражна, а ѡни и сꙋ стигнꙋли к͠в людїе, та и сꙋ посекли и добитка им сꙋ ꙋзели. Сего радї ви просим : сокотете, ере нест добре, ча не сꙋ виновати наши людїе нища. Анꙋ, ако ви ест виноват може бит Албертъ и Молдовѣните, а наши людї сꙋ прави. Тако ви молим, вратите им добитка, да им не загинет. И ето смъ послал наша слꙋга Ищван, да бꙋдет и ѡн съ шними пред вашои милости. А ако им не вращате, сокотете, ча сте разꙋмни.

СLХХІІ.
† Милостїѡм божїѡ[м] Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми моим добрим приꙗтелемъ, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашов, много здравие, ї ѡ сем давам ꙋ знание ваше милости зарадї ѡвогаи сиромаха, по име Бобꙋлъ ѡт Сърата, та жалова пред господство ми, како га ест пленил Капота. Того радї ви просим како добри приꙗтеле, како да им ꙋчините закон прав, ере ви просим. И богь ви веселит, аминъ.

СLХХІІІ.
† Милостїю божїю Іѡ Влад воивода и господинъ, пишет господство ми много здравїе моим добриим сꙋседом и приꙗтелем, сѫдцꙋ и в͠і-тим пръгаром ѡт Брашовꙋ, и ѡ сем молим и просим вашꙋ милост, како мои приꙗтели, за работꙋ попꙋ Команꙋ и Радоулꙋ, како хотет да доидꙋт ꙋ землю господства ми; тако да их не теглите, нꙋ да их ѡставите ꙋ мирꙋ, за мою волю; а ѡт мене що бꙋдет волѣ вашои милости, въсе по вашꙋ волю да ест. Понеже къга ест било на мою неволю, много сѫм добро видел ѡт них; тако чем добро да им ꙋчиним. Молим ви и просим, ѡставѣте их ꙋ мирꙋ да приидꙋт. И богъ ви веселит.

СLХХІV.
† Іѡ Влад воевода и господинь, пишет господство ми много здравие честитим и добрим приꙗтелем господства ми, сѫдцꙋ и в͠і пръгарѡм ѡт Брашов, и ѡ сем да ест ꙋ знание вашемꙋ господство (sic) за ѡвои маистора господства ми, що ми ест прїшел ѡт ваше господство, а ѡн ест дошел ꙋ Брашов, да си кꙋпит ѡт що мꙋ ꙋстребꙋет за маисторию, а маистори вашемꙋ господство (sic) не сꙋ га ѡставили, да си кꙋпит ѡт що мꙋ ꙋстребꙋват за неговꙋ моисторию. Сего радї просим ваше господство [к]ахто добрим приꙗтелем господства ми, да мꙋ ꙋчинит ваше господство исправꙋ, къда ке доити да си кꙋпит ѡт що мꙋ ке ꙋстребꙋвати, а ѡн да ест волен да си кꙋпит, да [га н]е бантꙋет нихто. И богь ви веселит.

СLХХV.
† Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми много здравие съдцꙋ ѡт Брашов и в͠і пръгаром и вам вамеши, и тази ви говори господство ми зарадї ѡвога сиромаха на име Строе, како е кꙋпил един кон, и вамꙋ сте ꙋзели, та е платил вамꙋ. Того радї говорим како давате кон, ере [ако] не щете дати кон ѡвомꙋзи мою (sic) сиромахꙋ, а вї да знате ѡ[ти] чꙋ ꙋзет ѡт един пет или помного ѡт ваши чловѣци. И кон ест ꙋ Иги Ꙍнеш ѡт Съдчеле . Ино да не ꙋчините.

СLХХVІ.
† Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми нашим честитим братїꙗм и добрїим приꙗтелом , сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие, и ѡ сем давам ꙋ знание господствꙋ ви : що ми сте порꙋчили господства ви, добре съм разꙋмел господствꙋ ви. Сего радї що годе зговорит къ господствꙋ ви флъноџ ѡт Ръжнов Ханъш, а господство ви да верꙋете, ере сꙋ наши рѣчи истинне. И богь ви веселит.

СLХХVІІ.
† Іѡ Влад воивода и господинь, пишет господство ми много здравие нашем чиститиим и добриим прїꙗтелю сѫдцꙋ и в͠і-тим пръгари ѡт Брашов, и по сем давам ꙋ знание господство ви израдї що ми сте порꙋчил(и) господство ви по вашех слꙋга на име Ꙗкоб, господство ми добрѣ ви смꙋ разꙋмел, и тога радї захвалим господствꙋ ви. И пак що кет изречит ваш слꙋга Ꙗкоб ѡт нас къ господство ви, а господство ви да верꙋити (sic), ере сꙋ наше рече истини. И богъ да ꙋмнож[и]тъ лета господство ви.

Radu IV cel Mare.
(1496–1508).

СLХХVІІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Радоуль воивода и господинь ꙋгровлахиискои землю, пишет господство ми чистиим братиим и добриим сꙋседом, сꙋдцꙋ и в͠і-тим пꙋргари ѡт Брашов, любовно поклоне[нї]е приносим господство ви. И по сем давам ꙋ знание господства ви, наꙋчи ви богъ господства ви бꙋдете ннї господства ви прїꙗтеле съ правдо[м] и братствꙋ, како сте биле господства ви и моемꙋ родїтелю братиꙗ; ми чюемꙋ потрꙋдите господства ви радї съ прїꙗтелство, како требе мегю нами правдом; а господство ми еще чю се и поневолисати съ господство ви ѡт що чете господство ви поискати ѡт нас, како да бꙋде по волѣ господства ви; токмо да видимо и ми прїꙗтелствꙋ господство ви. И дрꙋго се молим господства ви како чистиим братиим и добрием прїꙗтел[ем] , гледате господство ви тꙋи ꙋ дръжавꙋ господства ви тере ми наидете един кон велик и хꙋбав и ꙋчинен добре, како требе да бꙋде за нас, и да бꙋде прꙋс; или ако ли не чете моки наите прꙋс, а господства ви макар да можит наите ходес добре; тако давате господства ви макар р͠ флорин, тако га пошлете по наш слꙋга жꙋпан Бенедек, да го доведет до нас, а ми чюмꙋ послате докати господство ви. Дрꙋго паки макар пастꙋх е или жꙋган, како можите наите господства ви, токмо да ест велик и хꙋбав и ꙋчинен добре. Дрꙋго паки що изречит наш Бенедек ѡт нас къ господство ви, а господства ви да верꙋите, ере сꙋ наше истинем потребними рече. И богъ да ꙋмнож[и]тъ лета господство ви.
† Іѡ Радоулъ вѡевѡда, милостїѧ божїѧ господинь.

СLХХІХ.
† Милостиѡм божїѡм Іѡ Радоул въевода и господинъ въсеи земли влашкои, пишет господство ми много здравїе нашим добрим приꙗтелѡм и честитим сꙋседом, съдцꙋ и в͠і-тим пръгарѡм ѡт Брашов. И по сем давам ꙋ знанїе вашемꙋ приꙗтелствꙋ : защо ми сте порꙋчал(и), добре ви съм разꙋмел, защо ми сте искали книгꙋ за верꙋ, како да догет до нас ваши людїе, мирно да доидет и пак мирно да се вратет. Веде ваше приꙗтелство добрѣ знаете ере господство ми не ви съм бил вражмаш, анꙋ ви съм бил добръмислъник и добръ прїꙗтел, како ви ест бил и родїтел господства ми Іѡ Влад воевода, богъ да га простит. За тои да си пꙋстите людїе на нашꙋ верꙋ и на верꙋ нашим болѣрѡм, мирно да доидет и мирно да се вратит. Тако да гледамо ере се чинише мегю нас доста зли работе, тако не знамо ми : ест ли и съ знанїе господства ви, илї не. Тако трѣбѣ да гледамо теи работе, що се чинет така, илї сꙋ ѡт ваши людї, илї се хтет наити ѡт нашех людї, а теи людї да се ꙋпед(е)пшет, како им ке бити сꙋд и закон. И богъ ви веселит.

СLХХХ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Радоул воивода и господинъ, пишет господство ми нашим честитим братїꙗм и добрїим прїꙗтелом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравїе. И по сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви, защо ми сте господство ви понослꙋвали за работꙋ пꙋтом защо ю съм затворил : а господство ви знаете, докле ест бил жив родїтел ми Влад воивода, ѡн ест имал мир съ висоте господинꙋ ми кралю, и съ господство ви ест имал верꙋ и клетвꙋ и братство и прїꙗтелство. А по съмрти моемꙋ родїтелю Влад воиводе, богъ да га простит, богъ ме дарова съ мои ѡбласти влашка землѣ; тако пꙋтове не их съм затворил да ꙋчиним размирице, нꙋ их съм затворил зарадї да се можемо пазити за ѡнои наш вражмаш Михнѣ, ере къде бил некне ѡн ест дошел тере ходит тꙋи по мегю вас. Тако докле че бити ѡн тꙋи ꙋ дръжавꙋ Арделскомꙋ, ми не можемо ѡслободїти пꙋтове. Али знам ере ест сиромахом доста нꙋждꙋ, нꙋ без пꙋтове незатворене ми инако не можемо да се пазимо. Сего радї да пошлете господство ви до висоте кралеве, како да ꙋзмꙋт из тꙋи ѡнои наш вражмаш, да нест ни ꙋ Ерделскꙋ дръжавꙋ ни инде никꙋде по краинꙋ, зарадї да можемо и ми пꙋтове ѡслободїти, да се хранет сиромаси мирно и слободно, ере имам и азъ мир съ висоте господинꙋ ми кралю. И да ни давате господство ви ꙋ знанїе за ѡнои наш вражмаш : съда где ест, ꙋ Тимишор ест, или ꙋ Бꙋдинꙋ ест ѡтишел? Тако тъда ми чемо ѡслободїти пꙋтове. Дрꙋго паки да знает господство ви за работꙋ Тꙋрцем, ере сꙋ воиске многе на Дръстор и по свꙋде, али ни един мислъ немат доити на господство ви, нꙋ се сꙋ събрали да идꙋ ꙋ помок Стефанꙋ воиводе. А господство ви знаете како съм азъ съ господство ви заклел; докле чю бити жив, ѡт Северина даже до Браилꙋ по нашои землю ни по кꙋде да се не боите господство ви ере хотет минꙋти Тꙋрци, да исхабет ꙋ землю господинꙋ ми висоте кралеве. И паки и Месит-баша пак ест на Браил със воискꙋ. Дрꙋго пак молимо господство ви да ни давате ꙋ знанїе за работꙋ нашим поклисаром, съда где сꙋ, ега ви доидꙋт людїе ѡт тамо тере чете знати господство ви. И варе що ке говорит наша слꙋга Бъдѣ къ господствꙋ ви, да се верꙋет, ере сꙋ наши рѣчи истини. И богъ да ꙋмножит лет(а) господствꙋ ви.

СLХХХІ.
† Милостию божию Іѡ Радоул воивода и господинъ въсои земле ꙋггровлахїиское, пишет господство ми нашим честитим и братиꙗм и добрим приꙗтелом, сѫдцꙋ кралевꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов. Много здравие приносим господство ви, и по сих давам ꙋ знание господства ви зарадї нашега чловѣка, по именꙋ Станчюл ѡт Нѫмѫещи, како е би поиде със дрꙋгомꙋ чловѣкꙋ по правꙋ пꙋт Брашовскꙋ; къда би ꙋ Бран, а вие и сте ꙋхватили, тако един ѡт них а ви га сте ꙋбесили без пъриша, а дрꙋгомꙋ ѡт них вие мꙋ сте ꙋзели з͠ флорин, а по том а вие сте ꙋложили ꙋ емца, еще да плати і͠ флорин, али без ни еднꙋ винꙋ. Тако ако би виноват тогаи чловѣка, како тогаи чловѣка, како не сте ꙋбесил(и), нꙋ га сте ꙋложили да плати? Сего радї просим господство ви да им дръжите прав закон, да им се плати тоизи добитък що и сте ꙋзели, и да ест ꙋ мирно, ере не има ни еднꙋ винꙋ, нꙋ ест прав чолвѣкъ. Тако ако не им чете повратит, а ми не кемо ѡставити нашега чловѣка ꙋ пагꙋбꙋ, нꙋ чемꙋ ꙋзети ѡт вашега чловѣка и повише. И богъ ви ꙋмножит лета господствꙋ ви.

СLХХХІІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Радоул воивода и господинъ, пишет господство ми нашим честитим братиꙗм и добрим приꙗтелом, съдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие. И тꙋзи ви давам ꙋ знание вашои милости, ере със божїю волю поидохмо здраво на честитꙋ царевꙋ Портꙋ, и даде богъ та би све по нашꙋ волю, та ни би царъ със добродетел и пꙋсти ни със честию и със дар. Тогаи радї и за вас смо се потрꙋдили със добродетел. Сего радї пꙋстих до господства ви нашега чиститога властелина и правителѣ, жꙋпан(а) Драгомира, великога столника господства ми; да имат честъ и дар ѡт ваше милости. И ато че дои на место мꙋ Михъил, да ви кажет колак добръ. И варе що че изречи Михъил, да га верꙋвате, ере сꙋ наши реч(и) истини. И богъ ви веселит.

СLХХХІІІ.
† Милостїю божїю Іѡ Радоул воивода и господинъ въсои земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми нашим честитим братиꙗм и добрїим приꙗтелїем, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви , понеже послах господство ми слꙋгꙋ господства ми Алеѯи до вашега господства. Сего ради молим господство ви, како да ми наидете господство ви два кола, али да бꙋдꙋт големи и ѡковани и със кошꙋре и съ свем, и да бꙋдꙋт нови и добри, и како знате господство ви ере требꙋе за пꙋт; тако що им ке бити цена, а господство ми смь ѡставил на жꙋпан Алеѯи, да платит. И пак ви молим господство ви, како да ми наидете господствꙋ ми ѕ͠ крезне ѡт трьбꙋси ѡт лисице и ждери, колико те требвати господствꙋ ми. Тако велми да се неволисате господство ви, а ми кем ꙋчини волю господства ви. И богь ви веселит. – И варе що ви изрече Алекси, а господство ви да верꙋете, понеже сꙋ наши речи истинни.

СLХХХІV.
† Милостию божиею Іѡ Радоул воивода и господинь въсеи земли ꙋгровлахїискои, пишет господство ми нашим честитим братиꙗм и добрим приꙗтелем, сѫдцꙋ и в͠і-тим пръгаром ѡт Брашов, много здравие. И по сих давам ꙋ знание господствꙋ ви, понеже послах господство ми слꙋгꙋ господства ми Алеѯи, како да ми кꙋпит є͠ кола господствꙋ ми, али съ въсом потребом що требꙋет, и ѡт дрꙋго що ке требовати господствꙋ ми. Тогаи радї молим господство ви како да га не бантꙋете зарадї вамꙋ, анꙋ да га ѡставите ꙋ мирꙋ. И на Бран еще да ꙋчините господство ви исправꙋ ѡт господства ви, како да их не бантꙋют. И богь ви веселит.

СLХХХV.
† Милостию божиею Іѡ Радоул воевода и господинь въсои землы ꙋгровлахїискои, пишет господство ми много здравїе нашим честитим братїам и добрим приꙗтелем, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви, како прииде ѡваи чловѣкь господства ми, Рьдилѫ ѡт Длъгополе, та ми жалова пред господства ми, како ест бил дал товар едномꙋ Сасинꙋ ѡт Брашов на име Блаж; тако мꙋ ест платил дрꙋго, анꙋ мꙋ е ѡстал ҂и͠ ҂і͠ ножове, а къд(а) ест съда ѡн не те да мꙋ платит. Тере къда ест било лани, ѡни се сꙋ прели със моега чловѣка пред господство ви и пред вьсем хором, що сꙋ били на збор; тако ест ѡстал ѡт закона вашега чловѣка да платит моемꙋ чловѣкꙋ, а ѡн пак не е хтеѡ, анꙋ га ест звал на седим столове. Тако чловѣкь господства ми каза господствꙋ ми. Сего радї господство ми не кем да поставим тои закон сиромасем людем нашим; нꙋ ако хокете дрьжати закон прав господство ви ѡвомꙋзи чловѣкꙋ господства ми, да мꙋ се платит, а господство ви дрьжите мꙋ, ере мои чловѣкь не може ходити на седим столове, ере не хокю господство ми да поставим тои закон, да ходит на седим столове. А ако мꙋ се криво видит томꙋи чловѣкꙋ господства ви , нека да доидет със моега чловѣка на сꙋд господства ми, да станет лицем, да их сꙋдимо по правде. И ѡнои хоџат що сте ꙋзели ѡт моега чловѣка, да мꙋ га давате ꙋ рꙋкꙋ, ере нест закон да мꙋ га ꙋзмете господство ви. Ере по том тогаи да знаете господство ви, како чловѣкь господства ми не чю га ѡставити ꙋ квар. И богь ви веселит.

СLХХХVІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Радоул воивода и господинъ въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми нашим честитим братїꙗм и добрїим прїꙗтелом и ближним сꙋседом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравїе и любовно приносит господствꙋ ви. И по сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви : тꙋꙗ съм послал слꙋга господства ми, именем Манѣ, за работꙋ гласовом ѡт кралѣ и ѡт воивода Арделскомꙋ и ѡт наши поклисари. Молим господство ви, варе що чете знатї съ истином, а господство ви да ми ꙋпишете книгꙋ за све, да знам, еда ви ест дошел господствꙋ ви един чловѣкъ ѡт кралѣ и ѡт воивода Арделскомꙋ, како мꙋ сꙋ рѣчи и ѡт що че да се ꙋхватит. И да ми изберете : хоке ли тꙋи зимꙋвати или не, да знам съ истином за све работе. И паки едно дрꙋго що съм послал по слꙋга наша да ми се кꙋпит, молим господство ви да се потрꙋдите да ми исправите, да ми се кꙋпꙋе, и да ми ꙋпишете ꙋ книгꙋ що по що чете дати. И варе що ви че говорит слꙋга наша Манѣ, да верꙋете, ере сꙋ наши рѣчи истини. И богъ да ꙋмножит лет(а) господствꙋ ви.

СLХХХVІІ.
† Милостию божїею господинь Іѡ Радоул, воевода ꙋгровлахїискои земли, пишет господство ми много здравїе нашим честитим братиꙗм и прїꙗтелем и ближним сꙋседом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, и по сих давам ꙋ знанїе вашои прїꙗтелство (sic) : донесете се на ꙋм господство ви за клетве и тѫкмеже и прїꙗтелство що смо имѣли мегю нами, како що чете разбрати ваша (sic) господство ѡд тех[з]и стране и ѡт господина ми кралѣ, да ни давате ꙋ знанїе, и да ни дръжите съ чисти и съ избранити вещи. И ми такожде варе що чемо разбрати ѡд Тꙋрцех стране, да давамо ꙋ знанїе вашои прїꙗтелствꙋ чисти и избранити гласове, како ест било до съда мегю нами. А къде съда ѡно ни доге чловѣкъ на[ш] ѡт брод ѡт Џенꙋне та ни каза како е дошел Ерделски воевода тꙋи ꙋ Сибин мегю вами, и съ воисками многа, и послаѡ на брод да гледают, и да мꙋ направле пꙋта; не знамо ѡд що хоте да се прихватают. Сего радї молимо ваша приꙗтелства, како варе що мꙋ бꙋде мислъ и що хоке да сътворе, що се е приближиѡ здези, и колико воискꙋ, и ѡд що хоте да се прихватают, ѡд све избрано и чисто и истино да ми прѣпорꙋчите ваша приꙗтелства по слꙋга господства ми, да знамо. И богь ви ѡбвеселит.

СLХХХVІІІ.
† Милостию божїю Іѡ Радоул воивода и господинъ, пишет господство ми сꙋдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, и ѡ сем давам ꙋ знанїе господства ви, како имасмо и свежахмо братс[т]во и приꙗтелство мегю нами, да бꙋде до наша живота. И некнѣ ми досиласте до мене добръ вест, како ви е даѡ господина ми висота кралева Бранꙋл. Ꙋ тем ни се е мнило добро за тоа, нꙋ поболе да сие би било воеводꙋ Ерделскомꙋ, неголи вам. Ере къда е било съда некнѣ ѡни сꙋ ходили тръговци и сиромаси тꙋи ꙋ Брашов на тръг, тере како сꙋ тръговали ѡни си сꙋ платили вама где сꙋ платили и до сенова; а къда сꙋ хтели да излезꙋт из града вьн по портꙋ, ви сте поставили людї ваши на портꙋ, та им е дръжаѡ пꙋт, тако им есꙋ растоварили товаре свем ꙗм (sic) тере им е расипаѡ товаре и гледаѡ без закона. И къд(а) сꙋ били ѡд тꙋи, паки идеки на полю, близ горꙋ, а людїе господства ви пак сꙋ били пред им поставили, тако пак им есꙋ растоварили и расиповали товаре свем ꙗм (sic), би[ли] их сꙋ и велїкꙋ досаждꙋ им е ꙋчинили до главе. Тако паки идеки [ѡ]вамо, къд(а) сꙋ били под градꙋ Бранꙋ, ѡни им сꙋ паки растоварили товаре и развалили и паки били их сꙋ и извлеклъ их есꙋ едни, а дрꙋзем кони им сꙋ ꙋзели, како нест било никъда тоа закон до селѣ. Сего радї да знаа господство ви, да ви се не мнит зло, ере чем затварити въсе пꙋтове ходесте (sic), пꙋт Дъбовице и пꙋт Прахове и пꙋт Телѣженꙋ, да не веке приходет людїе, понеже не чю да ми се теглит тръговци и сиромаси такои, како се сꙋ теглили, без правде и без закон. Добри рѣч(и) ми доходет ѡт господство ви и ѡт воивода Ерделски; а тко есꙋ вашех поглавителїе, господство ми видим, ере дигнꙋт вражмаши и неприетелї над главꙋ ми. Тако се чюдим що ке да бꙋде тои работꙋ и ꙋ кои кип. Такои съмотрите господство ви, како че паднꙋти работꙋ на покон. Тоа гледате господство ви. И богъ ви ѡбвеселит.

СLХХХІХ.
† Милостїю божїею Іѡ Радоул воивода и господинъ влашки, пишет господство ми нашим честитим приꙗтелом и ближним сꙋседом, сꙋдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашев, много ви здравие приносит. И по сих ви говорим вашои милости радї некои людї, що сте ꙋхватили на мостове ꙋ Ꙍрате, по что радї сꙋ исхабили и развалили мостове. А вашои милости да знаите, ере ни съ едном злом мислиѡм не сꙋ промислили да ми ꙋчинит ѡни зло и досадꙋ; анꙋ да знаите вашои милости, ере ѡни съ правом слꙋжбом послꙋжили ми сꙋт господства ми и ни еднꙋ вино не имают. За тои да ви богъ наꙋчи, да их ѡслободїте и да их ѡставите ꙋ мир, ере сꙋт прави людїе. Ере ако хощет бити ѡни зли людїе, наизло и страшно и горко съмрътъ хтех господство ми ꙋчинити над главе им, понеже съм и господство ми слꙋга свѧтою корꙋне и висоте кралю и приꙗтел вашои милости. Сего радї да ви наꙋчи богъ, немои мꙋчите и педепсати, ере нищо не сꙋт виновати. Тои ви молим вашои милости. И богъ ви веселит, амин. Пис. ген. л͠а дна, ꙋ Тръговищ(и).

СХС.
† Милостию божиею Іѡ Радоул воивода и господинь, пишет господство ми нашим честитим братиꙗм и приꙗтелем, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви за работꙋ ѡвомꙋ нашемꙋ сиромахꙋ по именꙋ Станислав, како ест бил ꙋзел еднога глꙋгꙋ тꙋи ѡт Брашов, да га наꙋчит език, а ѡн ꙋставши тако е бежал, без неговꙋ волю и без негово знанїе, та се ест потꙋрчил. А ѡнои сиромах господства ми прїиде тере се тꙋжи пред господство ми; а господство ми послахмо га съ кнїгом господства ми до сꙋбаше Хрьсовскога. Тако сꙋбаша а ѡн мꙋ е дал тога слꙋгꙋ мꙋ, ако че доити, а ѡн да ест слободьн доити; а ѡн не хтел да доидет. Тогаи радї да не имат ѡвъизи сиромах господства ми некое ꙋсилостъ ѡт господства ви, анꙋ да га ѡставите ꙋ мирꙋ, ере не имат ни еднꙋ винꙋ. И богь ви веселит.

СХСІ.
† Іѡ Радоул воивода и господинъ, пишет господство ми нашим честїтим братїꙗм и добрим приꙗтелем, сѫдцꙋ и в͠і-пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие прїносит господствꙋ ви. И по сих давам ꙋ знанїе вашемꙋ господствꙋ, понеже послах господство ми слꙋгꙋ господства ми Бъдѣ до вашега господства и със наши потребним(и) речи. Тако варе що изрече къ господствꙋ ви, а господство ви да га верꙋете, ере сꙋ наши речи истинни. И богъ ви ѡбвеселит господства ви.

СХСІІ.
† Божїею милостию Іѡ Радоуль воивода и господинь въсои влашкои земли, пишет господство ми много здравие нашим честитим братїам и добриим прїꙗтелом и ближним сꙋседом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, и ѡ сем давам ꙋ знанїе вашемꙋ господство, како тꙋꙗ посласмо наша верна слꙋга, жꙋпан Влаикꙋл, до вашега господство и сь потребними речими ѡт нас. Сего радї елика изречет ѡт нас къ господство ви, а ваше господство верꙋите, ере сꙋ наши речи истине. И богь ви ѡбвеселит.

СХСІІІ.
† Іѡ Радꙋл воевода и господинь, пишет господство ми вам Блъгарем ѡт Брашов, тко се сте съблазнили та сте ѡтишли със Зъгорѣн та сте ходїли : а ѡн ми говори жꙋпан Семка сꙋлџар господство ми за вас, та да ви давам мир, да ходїте слободни да се храните ꙋ землю господства ми. Тако господство ми ви дадѡх мир; али да си ꙋложите емци ѡт пред жꙋпан Семка, како ѡт съда напред не ке се ч(е)те блазнити да слꙋжите ни Зъгорѣнꙋ ни дрꙋгомꙋ диꙗволꙋ, анꙋ се чете хранити съ правдѡм и пак чете ходїти съ правдѡм. Да ако се чете такои ꙋхватити, а вие ходїте ꙋ землю господство ми та се храните с миром, на верꙋ и дꙋшꙋ господства ми и верꙋ и дꙋшꙋ болѣрѡм господства ми.

СХСІV.
† Божию милостию Іѡ Радоул воивода и господинъ, пишет господство ми много здравїе нашим честитим братиꙗм и добриим приꙗтелом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡд Брашов. И ѡ сем молим и просим вашега приꙗтелства, како моим честитим братиꙗм и добрим приꙗтелом, израдї ѡногаи чловѣка що га сте ꙋхватили господство ви, чловѣкъ ꙋецꙋ господства ми пръкълабꙋ Гергїне, како да га ѡслободїте радї наша волю, ере нест ѡн крив; анꙋ кои бꙋдꙋ ꙋчинили техзи аспре, ми их чемо наити теи людїе тере их чемо педепшати, како им е по законꙋ. А тогаи чловѣка що сте га ꙋхватили, ѡслободите га ваша приꙗтелства, зарадї мою волю. А волю господства ви ѡд нас паки бити ꙋчинена при животе нашех. И богъ ꙋмножи лета господствꙋ ви.

СХСV.
† Милостию божиею Іѡ Радоул воевода и господинь ꙋгровлахїискои земле, пишет господство ми много здравїе нашим честитим братиꙗм и добрим приꙗтелем, сꙋдцꙋ и в͠і-тим пръгаром ѡт Брашов. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви за работꙋ ѡвомꙋ сиромахꙋ нашемꙋ, синь Хачков ѡт Рибник, како прїиде пред нас та жалова, како имат длъжен тꙋи ꙋ Брашов ꙋ Блюме Ханѫш. Тако Блюме Ханѫш ест ꙋмрьл, а жена и деца мꙋ сꙋ ѡстали живи. Сего радї молим и господство ви, како наши приꙗтели, да мꙋ дрьжите закон прав, да мꙋ се платит ѡвомꙋ сиромахꙋ наше[мꙋ], ере ѡн е платил Евреинꙋ томꙋ, що мꙋ ест бил товара. Варе ест имел, варе нест имел, ѡн си ест дал и къще и виноградїе и све, како е моглъ, та се ест платил. Ере ꙋ нас ест закон : не платит богата, нꙋ платит длъжника. Знам ере тои закон ест и ꙋ господство ви, знам ере ест дошел и прежде със книгꙋ господства ми до господство ви, а господство ви не мꙋ сте ꙋчинили правдꙋ. Тако молим господство ви : не могꙋт бити све наши людїе ꙋ пагꙋбꙋ, и да доидꙋт наши людїе све плачюки ѡт господство ви, ере им не чините правдꙋ, да им се плащат длъгове. За тои не кемо ѡставити наши сиромаси ꙋ толикех квар. Тако да мꙋ платит, да не приидет веке да се жалꙋет за кривинꙋ ѡт господство ви. И богь ви веселить.

СХСVІ.
† Милостїѡм божїѡм Іѡ Радоул воивод и господинъ въсои земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми нашим честитим братїꙗм и добрим прїꙗтелом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡд Брашов, и тꙋꙗ давам господство ви : защо ми сте порꙋчили и ꙋписали ꙋ книгꙋ, добрѣ ви съм разꙋмел господство ви за работꙋ вашемꙋ чловѣкꙋ на име Нѣгое, ере ест имал жинꙋ ꙋ господство ви, и пак ест имал и дрꙋго жинꙋ ꙋ земли господство ми. За тои нест закон, како сте рекли господство ви, да имат чловѣкь две жене. Тако да бꙋде чловѣкъ жив, а господство ми га бих та га бисте сꙋдили по закон. А чловѣкь ест мртъв; тако мꙋ ест ꙋзел брат своа иманїе що имал. Тако ѡнои чловѣкь ест имал синови със ѡнои жинꙋ що ест имал ꙋ земли господство ми; тако брат мꙋ рече како ѡнеи синови нест ѡт нега. Тако да се заклет брат мꙋ пред господство ви како ѡнеи синови нест ѡд нега, или да се заклет женꙋ како сꙋ ѡнеи синови ѡд нега. И тако да гледате господство ви, и тако да мꙋ дръжит господство ви закон прав. И богъ ви веселит, амин.

СХСVІІ.
† Милостїю божїю Іѡ Радоул воевода и господинъ, пишет господство ми нашим честитим братиꙗм и добри приꙗтели, пръкълабим ѡт Бран, много здравїе. И по сих давам ꙋ знанїе господство ви израдї ѡвогаи наше слꙋга по име Михъил, ере им се ест ꙋкрал два кони. Тако влъхви сте ꙋфатили, тако еднога сте ѡбесили, а дрꙋг се ест платил, и кони сꙋ тꙋи ꙋ ваше милость лицем. За тои молим и просим господство ви, како да им давате кони. Ако не хтете дати кони, а господство ви да знате, ере наш чловѣкъ не кемꙋ ѡставити ꙋ пагꙋбꙋ. И богь ви веселит.

СХСVІІІ.
† Милостиѡм божїѡм Іѡ Радоул воивода и господинъ земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми честитим братиꙗм и добрим приꙗтелем , сѫдцꙋ и в͠і-те[м] пꙋргаром ѡт Брашов, много здравїе. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви за работꙋ ѡвомꙋ сиромахꙋ господства ми по именꙋ Драгомир, како е дошел тꙋи, а господство ви ви га сте ꙋхватили та мꙋ сте ꙋзели един кон и скꙋлища све що ест имал; и нища ви нест бил виноват. Сего ради молим господство ви, како да мꙋ повратите све що мꙋ сте ꙋзели. Ако ли мꙋ их не повратите, а господствꙋ ви да ви се не мнит зле на господство ми, ере господство ми не кем га ѡставити ꙋ квар, анꙋ мꙋ кем повратит и посъвише. Ино не ке бит. И богъ ви веселит господства ви.

СХСІХ.
† Милостию божїею Іѡ Радоул воивода и господинъ въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми нашим честитим братиꙗм и добрем приꙗтелїем, сꙋдцꙋ и в͠і пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви : ѡт що ми сте порꙋчили и кнїгꙋ послали, а господство ми добре ви сѫм разꙋмел зарадї тьизи кон, що ест кꙋпил сиромах господства ми ѡт чловѣка господства ви и ѡт вашега стола; тере га е кꙋпил слободнно. А пак по том кто сꙋ били вамеши господства ви а ѡни мꙋ сꙋт ꙋзели конѣ. Тако господство ви знате и тогаи чловѣка вашега, що ест продал конѣ сиромахꙋ господства ми. Тако ако не сꙋ били кони слободнни, анꙋ сꙋ били запретени, тако за тои како не имат тъизи чловѣкь господства ви педепсїи (sic) за тои? И говорите ере ест вамеш ѡт Сибиню кои ест ꙋзел кон, тако ес ѡттишьл домом. Тогаи радї и вамеши сꙋ били ваши и тъизи чловѣкь, що ест продал конѣ , еще ест господства ви. Сего радї ви молим господство ви, како да не имат сиромах господства ми пагꙋбꙋ, ере мꙋ сте ꙋзели и кон и дꙋкати; ако ли мꙋ не ꙋчините закон и правдꙋ сиромахꙋ господства ми, а господство ви да знате, ере га не чем ѡставити ꙋ пагꙋбꙋ. А пак за работꙋ Никифорꙋ ѡт Аргишꙋ, а господство ви да зна, ере мꙋ бех дал господство ми чловѣка, како да ꙋзме един товар едномꙋ чловѣкꙋ господства ви ꙋ Дльгополе; а по том прииде книга господства ви, тако ѡставихмо да видимо како чете порꙋчити господство ви. И богь ви веселит.

СС.
† Милостию божию Іѡ Радоул воивода и господинь влашки, пишет господство ми честитим братиꙗм и ближним сꙋседом, сꙋдцꙋ и в͠і-тим пръгаром ѡт Брашов, много здравїе. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви : защо ми сте порꙋчили, а господство ми добре ви сѫм разꙋмел зрадї теизи людї ми, що сте загꙋбили тꙋи. Того радї да знате господство ви, ере съмрьт тем людем не чемо ѡставити господство ми, анꙋ чемо ꙋзети ѡт людїе господства ви докле кемо наплънити дꙋшегꙋбине тем людем наш[им]. И съ колико добитѫк им сте ꙋчинилї пагꙋбꙋ и ꙋзели, и тога чем ꙋзети. Ере доста се неволисах господство ми къ господство ви със мир и със тѫкмеж, а господство ви не знам що чете да ꙋчините. Тако ꙋчините како ви е драго, а ми еще кемо ꙋчинити како чемо моки. Да сте здрави господство ви.

ССІ.
† Милостию божиею Іѡ Радоул воивода и госодинъ, пишет господство ми нашим честитем братиꙗм и добрим приꙗтелом, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашева, много здравие. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви за работꙋ томꙋи маисторꙋ стъкларꙋ, понеже и преге смо били послали до вашега господства, како да ми га допꙋстите, а ѡн не знам како е дошел некои чловѣкъ тере не знам како е говорил кь господствꙋ ви; того радї господство ми не знам тогаи чловѣка, или що ест ѡн говорил. Сего радїі ви молим господство ви, како да ми пошлете тогаи маистора, да прїиде да ми направи некои прозорци на цръквꙋ. Тако кьда че бити време, а господство ми паки га чем проводити съ честию и даровати га чем, тере ке прїити къ господствꙋ ви. И богъ ви веселит. – И варе що ми те кꙋпити едно дрꙋго господствꙋ ми, а господство ви да не бантꙋете за вамꙋ.

ССІІ.
† Милостию божию Іѡ Радоул воивода и господинь, пишет господство ми нашим честитем братиꙗм и добрим приꙗтелем, сѫдцꙋ и в͠і-тем пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви за работꙋ ѡвомꙋ сиромахꙋ господства ми по име Костѣ ѡт Тръговище, како ест кꙋпил к͠ ѡбеде железо, да си ковет кола. Тако мꙋ га ест ꙋзел пръкалаб ѡт Бран; и вамꙋ, що мꙋ ест бил, ѡн е платил. И пак и дрꙋзи сиромаси наши еще имат великꙋ забавꙋ на Бран. Того радї ви молим господство ви, како да не имат наши сиромаси пагꙋбꙋ, и що им сте ꙋзели, а ви да им повратите; понеже ако чете ви запретити железо, а господство ми кем запретит дрꙋго (sic) кꙋпле. И богь ви веселит.

ССІІІ.
† Милостїю божїею Іѡ Радоул воивода и господинъ въсеи земли ꙋггровлахиискои, пишет господство ми нашим честитим братиꙗм и добрим приꙗтелем, сꙋдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром Брашовским, много здравїе прїносим господствꙋ ви. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви, понеже послахмо нашꙋ слꙋгꙋ жꙋпан Алекси до господства ви, зарадї гласове, и едно дрꙋго що кете знати, а господство ви да ни дате ꙋ знанїе. И пак че кꙋпити некои кожꙋси, що ми требꙋют ꙋ хижꙋ господствꙋ ми, и неколико постав, що ми ест ѡстало да разделим дворꙋ господства ми. Тако ви молим господство ви, що кете моки ꙋчинити зарадї вамꙋ, да ни ѡставите, а ми кемо имати хар господствꙋ ви. А варе що изрече жꙋпан Алекси ѡт нас къ господствꙋ ви, а господство ви да верꙋе, понеже сꙋ наши речи истини. И богь ви веселит.

ССІV.
† Милостиѡм божиѡм Іѡ Радоул воивода и господинъ въсеи земли ꙋггровлахїискои, пишет господство ми много здравїе и любов нашим добрим прїетелем и ближним сꙋседи, сꙋдцꙋ и в͠і-ти пръгари ѡт Брашов. И ѡ сем давам ꙋ знанїе вашею висотꙋ, понеже послахмо нашега слꙋга Албꙋ, да кꙋпꙋет клинце ѡт шиндилꙋ и клинце ѡт лаци. Того радї просим вашою висотꙋ зарадї вамꙋ, да ꙋчините зарадї волю господство ми да не ꙋзимате, а господство ми кем ꙋчинити волю вашою висотꙋ. И богь ви ꙋмножит лета. – И еще нам що ке требовати, да кꙋпит .

ССV.
† Милостїю божїю Іѡ Радоул воевода и господинъ, пишет господство ми честитим братїꙗм, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргаром ѡт Брашов, много здравїе. И по сем молим господства ви, како мои братїꙗ : тꙋꙗ смо послали наша слꙋга Ꙍнча до господства ви; сего радї да се потрꙋдите господство ви нас радї, да ми кꙋпите е͠ комати ѡт совоне по д͠ флорини, а дрꙋге е͠ комати ѡт совоне, послабе, по г͠ флорини. Тои се молим господствꙋ ви да се потрꙋдите, тъи посъл да ми исправите, али скоро; забавꙋ да не имат. И богъ ви веселит.

ІІ. SCRISORI DELA BOERI, MITROPOLIŢI, JUDEŢI, PÂRGARI ŞI PARTICULARI.

Coico, logofátul lui Dan II.
(1431).

ССVІ.
Моимъ стариим братиꙗмъ, жꙋдецꙋ Брашевскомꙋ Шꙋли Гергю и въсѣмъ пръгарем, ваш менши брат, лѡгѡѳет Коика, любезное херетисание. И такози да знаете, ѡти въ голѣмъ грижѫ мѧ ꙋнесосте, нъ съ помощиѫ божиѫ завръших ви работѫ, какото сте любили. Нѫ ми ест жѣлъ на вас, заради и попръво вѣрꙋвах Ханѫ и вашего кантиларишѣ Линардѫ та им дадѡх книгѫ; и рекохѫ да ми донесътъ въсе, що ест мое, и чѫстъ да ми принесꙋ; а тие приидохѫ и не принесохѫ ми нищо. И паки приидохѫ, и сторих имь дрꙋгѫ книгѫ, какото ест била ваша волѣ. Да ѡставил съмъ на ваше чловѣчество и прѣложил съмъ на Ханѫ и на кантꙋлариша; та ви щет казати, а вие сторѣте како ест трѣбѣ. И богъ ви ѡвеселит.

Voico, vornicul lui Vlad I Dracul.
(1431).

ССVІІ.
† Ꙍ[т] жꙋпана Воика мнѡгѡ здравїе и покло[ненїе] моим милимъ братїамъ, пръгарем Брашевски[м]. Моа братїе, вїе дѡбрѣ знаете како ви съмъ ꙗ бил прїател ꙋ врѣме господина ми Дана воивѡд, и вашъ съмъ брат бил и ѡще хѡкꙋ бити. А вїе добрѣ знаете, како ми ест врѣме сѡсало; тѡгѡ ради ви молимъ, ако ви щет богь наꙋчити, помозете ме съ еднѡм шꙋбѡм ѡт постава, а ако бѡгъ поможе господинꙋ ми Влад воивѡд, а ми кемо за еднѡ двѣ платити или три.

Albul, vornicul lui Alexandru-Aldea.
(1431–1433).

ССVІІІ.
† Ꙍ[т] жꙋпана Албꙋла пръгарем Брашевским любезнаа херетисаниꙗ. И такози вы говорим : какъвъ чловѣкъ бих бил азе, еже поставих рѣчъ с вами и клѧхъ сѧ, и пакъ бих помислил, да ви плѣним? Вѣ бога имам и дꙋшѫ имам, а ми тако ми тѣла и кръви Христѡсѡвы, и тако ми дꙋшѫ ми, и да ꙋмрѫ въ православнои вѣрѣ христиꙗнъскои, ни един злъ помислъ нѣстъ на вас. А ми елате слободно и ни единѫ ениѫ да не имате, понеже любим да сте наши братиꙗ, какото сте били и прѣжде. И богъ ви ѡвеселит. Пїс[а] сѧ априлиꙗ в͠.

ССІХ.
† Ꙍ[т] жꙋпана Албꙋл(а) моим братїамъ, пръгарем ѡт Брашев, много здравїе и поклоненїе. И такози ви говорим : азь смъ ваш брат въсегда, варе ѡ щом въстрѣбꙋвате. И такози да ꙋчините, како Влад да ходит въсегда к мен(е) слободен, да ест на въсѣко врѣме кѡн мен(е) ваш чловѣкъ, да не липсат ѡт зде; ѡ щом знаѫ, да ви кажѫ. И веселит [ви] богь.

ССХ.
† Ꙍт жꙋпана Албꙋла мнѡгѡ здравие и поклонение братиам моимъ, пръгарем Брашевским въсѣмъ, великиим же и малимъ. И тꙋзи ви давам ꙋ знаание : за тѡгѡзи воеводѫ е, що го сте поставиле тꙋка, Дракꙋлѧ, комꙋ ест драгь ѡт васъ, а вие го цѣлꙋваите, занъ помнѡгѡ не щете го видѣт; понеже сѫ надѣѫ на бога, кам идет да се не повратит. А азь колико сьм ꙋчинил зарадї вас добро, вие ми харъ не имате, нѫ богь знаетъ и ѡн да вѣрꙋетъ. Тѣм ради, како сте поставиле рѣчъ въ един ден и ꙋтъкмиле, а вие стоите на тѡм, и ѡслободѣте да ходит пѫт слободно. Кто що любит, да донесет : и желѣзо и мѣд и въсѣкѫ кꙋпиѫ; и комꙋ що ест длъжно, да си възимат слободно. Нѫ сираци людї, кои се ꙋлагаѫт да доходѧт, кто съ що может, по Праховѣ или по Телѣжѫн, а вие их дома им плѣнꙋете и бантꙋете, да не доходѧт. Тѣмъ ради, ако ви ест волѣ и хтѣние да стоите на рѣч, азь да знам, ако ли сте ꙋхватиле дрꙋгѫ дꙋмѫ, а ние да знамо, како щемо ꙋчинит. И богь ви ѡвеселит.

Stanciul vistierul şi fratele său Costantin, boerii lui Vlad I Dracul.
(c. 1433–1437).

ССХІ.
† Много здравїе и поклонеиїе родителем нашим, пръгарѡм ѡт Брашов, ѡт Станчꙋла вистїѧрѣ и Костаидииа. Тꙋзи ест дошълъ брат ми Костанднна за иаш добытѡк, що ни ест ꙋ Сꙋрва, и съ книгѫ воиводинѫ, а вы мꙋ не стѣ далы, анѫ сте искалы мартꙋрїѫ. Того ради ми смо мартꙋрисалы прѣд Ханѫша и прѣд пръгари ѡт Тръговища; и жеиа Сꙋрвина мартꙋриса сама, и Галесъ, како сте реклы, мартꙋриса. Того ради добытѡк да ии дате кто вы книгѫвѫ донес(е). Аще ли ни ие дате, можете продати власкѫ землѫ, а наше не щет загинѫт. Нас не вѣрꙋете, а Сꙋрвꙋ вѣрꙋете. И богъ ви весели.

Petru Uroş, trimesul Braşovenilor la împăratul Sigismund,
şi Ştefan, logofătul lui Vlad Dracul.
(c. 1432–1437).

ССХІІ.
† Почътенїм и верним пръгарем Брашовским въсе[м], велїким же и малим, въсем около, многоѡ здравїе и поклоненїе даже до лица земли, ꙗко моимъ господаром, ѡт вашего слꙋгы меншегоѡ, ѡт Ꙋроша Петра. И тꙋзи, моа господо, давам вам ꙋзнати, чемꙋ вы пꙋстих еднꙋ книгꙋ по едномꙋ чловѣкꙋ ѡт Пожона, и далъ ю е въ рѫце Сибинскомꙋ чловѣкꙋ именем Црвїшꙋ мїстерꙋ ѡт Ф[е]лдїѡре . Тои не знам : е ли ви доишла книга въ рѫце, или не е. И съга ꙋ [о]вози време нищо вы не могѫ ино писат, тъкмо този що ми сет били пꙋстили господинꙋ ни кесарю; ѡн нам рад чини волю, и въсекыи денъ чекамо; алес (sic) добъръ, и божїѡм волом ест намъ добром волом кесаръ и добъръ, алес ни ще датъ скоро. И книгꙋ що ми пꙋстисте по логоѳетꙋ Влада воеводе по Щефаноу , то ми доиде ꙋ рꙋкꙋ; и азъ възехь книгѫ и поидох Секилъшпанꙋ, и Секилшпанꙋ дадохмо книгꙋ вашꙋ, к[н]игꙋ кесарю. И кесаръ ѫ прочъте самъ своими ꙋсти, и ѡбрадова сѧ много, и поклони сѧ вам, защо мꙋ дадосте ꙋзнати за тиазї работи. И билъ е писал пръво ѡще кесаръ к вам, како да доидѫт ѡт вас два пръгарѣ; азъ не съм зналъ, нѫ ꙋзнах по том на мѣсѧцъ. И съга доидошѫ Сибинѣне и казашъ : Брашовци не хте доитъ; и кесаръ рече : Брашовци сѫ ѡвде ꙋ мене. И нищо мꙋ за тои не зло сръдце, нѫ е веселъ к нам и добром волом. И не мни ми сѧ да е добро да и дрꙋзехъ пꙋститѧ (sic) келтовати, ѡти богъ знае с колико келчюг стоимъ и азъ ѡвдези. Да за този, како знаете ви подобрѣ, такози ꙋчинете. И да знаете, ꙋ се си време се не веровах на дрꙋгого чловѣка, да ми пишет книгѫ сиѫ, тъкмо на логоѳета Щефана, и ним писах книгѫ сиѫ. Писано ꙋ Пожонꙋ, є͠ денъ по рождѫствѣ господа бога и спаса нашего Исꙋ Христа.
И покланам се азъ Щефан логоѳетъ вашои милости, ꙗко моим господамъ.

Gherghe Lascar, cămăraşul lui Vlad I Dracul.
(c. 1437)

ССХІІІ.
† Възлюбленним моим и братїамь, паргарѡм Брашовскиим въсѣм и сѫдцꙋ, жꙋпань Іакѡв. Братїа моа, знаете ви добрѣ како смо бесѣдовале съ вами ꙋ Тръговище и прѣд жꙋпана : вие сте ꙋзеле на ваша главѫ, да доде Гергево слꙋга, да мꙋ даваме все. Даль смь слꙋга моа Мартин с вами и смь дал съ слꙋга ми Мартина ҂а͠ флорини, да плати наем; а ѡн доде съ вами да ми пꙋсти д͠і мажа ѡт мѣд тъкмо и пол и в͠ товара ѡт желѣза и а͠ ѡт оцел и нѣщо ѡвес. Питаль смь наемникы за Мартина, и Ханеша : где ест Мартин? Казахъ ми ѡни : ѡста Мартин, да доде съ дрꙋги товар. И ми поръчи съ Ханеш : ако ест хтѣнїе ти, пꙋсти ми съ Ханеш дрꙋги дꙋкати, понеже ест зде и ѡщь мѣд, да ꙗ кꙋпѣ. Пꙋстих съ Ханеша і͠ хїлиад флор. и ѳ͠ маж восък, и смь казал Ханешꙋ : азь сези добитьк давам на твоа ръкѫ, да чини как знаеш, а Мартин що има готово, да доде спѣхѡм къ мнѣ. И смь дал съ Ханеша мо[а] слꙋга, да доде ꙋ Брашѡв, да ми кꙋпи платно, желѣзѡ, оцел и ѡщь едно дрꙋго, що ми ест потрѣбно, съ дрꙋгиа дꙋкати. И ми доде слꙋга моа, да ми е кꙋпилъ що мꙋ смь казал ѡт все, да стѡить ꙋ Ханешова къщъ ченꙋшар(а). Додохъ да се заметох; да доде момкот Дабѣжа, слꙋга жꙋпана Радоула, и доде къ мнѣ, а що ест кꙋпил, а ѡн(ѡ) стоит ꙋ къщъ Ханешова и нинѣ ченꙋшарѣ ꙋ рѫкътор Ꙍс, що мꙋ ест нинѣ и мѣхашь. Стоит и този і͠ хїлиад флор., ѳ͠ маж восък, що мꙋ смъ дал азь ѡт ръкъ си; и на слꙋга ми Мартин, що ест казал що мꙋ ест бил длъжен, з͠ хил. и ф͠. И инако нѣст. И ви молѧ сѧ, ако сте мо[а] братїа, да не имамо помного рѣчи. Ако не ще да доде слꙋга ми и да ми събере добитък, а ви да ви наꙋчи богь да го свѣжете да ми пꙋстите. А Ханеша да го стиснете, да ми дава добитѫк; да ми допꙋстите и то, макарь много ест, макар мало. И да не имам помного рѣч(и). И смь писал вам, да не кажете ꙋтрѣ или в дрꙋги день : нѣ ни си писал, да не знамо ми ѡ тѡм. Понеже добитьк воиводин не щет загинѫти, понеже толко мꙋ ест къснѣнїе, дори подъ азь воевод(ѣ), да чен (sic) си ще иска свое, да го ꙋзе; тогизи да се не злосръдите, понеже зло ест мое сръдце. И богь съ вами.
† Ꙍт жꙋпана Гергѣ Лас[кара].

ССХІV.
† Възлюбленнаа и прѣклоннаа херетизма моим любимим братїам и прїателѣм, пръгарем Брашевскым, ѡт Герги Ласкара. И тꙋзи, вие братїа, добрѣ знаете како съм говорил и оуправил прѣд жꙋпаном Албꙋлом, а ѡт вас не видѣх нищо; и книгѫ ви писах и порѫчих, а ѡт вас не видим рѣчъ. А нинѣ ест дошел Ханеш до мене та ми кажет ѡти ест оу него медъ и поставъ и восъкъ. Тѡгѡ радї ви просим : ѡслободите ми восъкъ, да сѧ продадет, да ми кꙋпит що ми ест потрѣбно, да ми донесѫт. И еще ви просим да ми проводите добиток със вашими чловѣци, да ми го донесѫт, какото съм говорил със вами и прѣд жꙋпаном Албꙋлѡм. Аще ли си не щете да си стоите на рѣчи си, а тꙋзи идет Ханеш та щет наети чловѣци, та ми го хтет донести добиток на моѫ главѫ. И тꙋзи ест дрꙋга мед оу Ивана, що ест длъжен синꙋ Мартиновꙋ. Та да ѫ дадет да ми ѫ донесѫт; и за този да стоите да ѫ даст. И тꙋзи ест мои слꙋга Мартин, та сѫ з͠ хилїади флорин ꙋ него и пет сто[т]инъ; та да го сте стиснѫле да ми добиток донесет; аще ли не рачит да доидет, а вие ми го допꙋстите и безъ тоговѫ волѧ. Инако да не ꙋчините. Аще ли ми не щете допꙋстити ни добиток ни чловѣка, да знаете : мои добиток въ пагꙋбѫ не щѫ ѡставит. Този да знаете. И богъ да ви ѡвеселит.

Antonie, cămăraşul lui Vlad I Dracul.
(c. 1433–1440).

ССХV.
† Мнѡгѡ здравїе и поклоненїе моимъ постарешимъ братїамъ, пръгарѡм Брашѡвскимъ, Анътоние. Тѡгѡ ради що ми сте писали и порꙋчали по жꙋпана Лꙋкача, ѡ въсемъ ви добре разꙋмехъ. Темъ ради що написахъ азь вашои милосты, а вие ми този не ѡтрекосте. Защо прошꙋ азь вас, ѡтти що сте вїе мене просили азь ви съмъ сътворил волѫ господина ми воевѡд(ы), и ест готова, да що прошꙋ азь ѡт вас, а вие ми не дадосте зианїе, да аще ꙋчииїте тїѫзи работѫ вїе мене. Азь съмъ вашъ прїат[е]лъ и любимъ вашꙋ чьстъ; тои ще бити ꙋ вас неголи иа дрꙋг(о) место. Тѡгѡ ради проразꙋмехꙋ пръгари ѡт Шегишоре, ѡтти щѫ да помѣстимъ херегїѫ ꙋ вас, и доидоше къ мене и рекоше ми такози : како да преместиш херегиѫ ꙋ Брашѡв, да ꙋзьмеши чьстъ ѡт иас, да ѫ даши Брашовѣиомъ? Ега беше неволѣ воевѡд(ѣ), Брашовене не ѡставлахꙋ, а иїе този възехмо иа наши глави, а съга походиши тамо; тїѫзи срамотѫ не щемо иїе ѡставити, можемо ꙋмрети; а що ти ест волѣ, а ние да ти сътворимо. Азь имъ рекохъ такози : що ми ест реклъ воивода азь щѫ ꙋчинити. Тїе рекоше : а ние не щемъ ѡставитї железа ѡт камаре. Азь имъ рекѡхъ : вїе ие сте волъии да ми запрете иищо. Паке ми рекоше тїе : почекаи ни ѡт сьботе за е͠і дьии, да си пꙋстимо чловѣка до воивѡд(ы). Азе ихъ ѡставихъ. Да сокотете и вие, моа братие, за томъ та ꙋчинете како ви се мънитъ подобре, ѡтти азь бих хтелъ и любилъ съ чьстиѫ да излезѫ. Да варе що ви съмъ просилъ ꙋ пръвѫ книгѫ, да ще ми ꙋчините волѫ за този, да имамъ и азе и вие чьстъ ѡт господина воевѡд(ы), даите ми ꙋ знание иа скоре по моега слꙋгѫ; ꙋпишете ꙋ книгѫ и запечатете, да верꙋѫ, да се мꙋчимъ и азе съ вами за вашѫ чьстъ, да кажѫ и азь господинꙋ ми колико помощъ щетъ имати ѡт вас, да мꙋ бѫдетъ радо сръдце, да бѫдетъ съ въсѫ волѫ къ вамъ, пакъ за вашꙋ чьстъ. И чека щѫ азь сехъзи пръгаръ за е͠і дьнї, да видимъ що ми хте ѡтрещи, и пакъ щехъ да допꙋстїмъ а͠-го дꙋкатарѣ. А тїе поидоше къ немꙋ, и не знамъ що мꙋ рекоше, а тои се пакъ ѡпре и ие хте доити. И богь ви хранитъ.

Nanul şi Ştefan logofătul, boerii lui Vlad I Dracul.
(1442).

ССХVІ.
† Почътеним и мѫдрим и племенитим мѫжем, пръгарем Брашовским въсем, малим же и великимъ, поклоненїе до лица земли, ꙗко нашимъ господамъ и добримъ приателем. И тоузи приде к нам ꙋ Сибин Бертоломеи и Ꙋтꙋшъ Гашпаръ та ни оупросишѧ вашом речїꙋ : докле смо ми били при воеводе, е ли кто ѡт Брашованъ доишъл ꙋ поклисарство к воеводе или не е? И ако ест кто доишъл, кои речї мꙋ сѫ били? А ми вашои милости тои ѡтповедамо, како до где смо били ми конъ нашего господина, ми вашего апоклисарѣ не смо видели ни очима ни ꙋшима слишали. Ако си сеи нехто по своеи работѧ ходилъ, тои богъ знаетъ. А ѡт вас, ако би що коа вест или поклисарс[т]во намъ би нашъ господинь казалъ, нѫ тои богъ знаетъ, кои е сътворил небо и землю, не знамо нищо ꙋ томꙋи. Писано ꙋ понеделник пред свѧтимъ Геѡргїем.
Ваши меншии приꙗтели верни, жꙋпан Нанꙋл и Стефан логоѳет.

Dragomir al lui Manea, vornic sub Radu cel Frumos, Basaraba Bătrânul, Basaraba Tânărul şi Vlad Călugărul.
(c. 1474–1482).

ССХVІІ.
† Ꙍт жꙋпана Драгомира Маиева много здравие сьдцꙋ ѡт Брашов и въсем пьргаром. Тꙋзи да си допꙋстите чловека ꙋ господина воевода и ꙋ нас, заради да видет Тꙋрци ере ходет чловеци ваши мегю иас и иаши чловеци мегю вас; понеже видете ере кемꙋ загинꙋти и ми и ви. Та немоите гледати ви Стефаиꙋ воеводе, ии иемоите слꙋшати ѡт нега, иꙋ допꙋстете чловеци некои добри да бꙋдꙋ; и ѡизи поп ѡт Шкѣи да доиде сьс иих, ѡти ви ест приꙗтел добьр; како да бꙋдет едьи ѡт вас, еще ви не би бил како ви ест ѡн. Инако не, на мою дꙋшꙋ. И пак варе кто щет доитї, ѡн да доиде слободно, слободно да ѡтите (sic), на верꙋ и на дꙋшꙋ мою; ѡти во[и]ска Тꙋрска ест и съга гот[о]ва. Ино нест. И богь да ви ꙋмножит лѣта, амин.

ССХVІІІ.
† Ꙍт жꙋпана Драгомира Маиева миого здравїе иашим добрим прїателем, сѫдцꙋ ѡт Брашов и дваиадесетем пръгарем. И того радї варе що ми сте порꙋчил(и) и писал(и) ꙋ книгꙋ, азъ добре ви сѫм разꙋмел. Како да ви сѫм прїател, того радї да зиа ваш(е) милости, поиеже како ви сѫм бил до съда прїател, такои си кю такои си бит и ѡт съда иапред, и ваше и прїателем вашем. И пак ми сте порꙋчил(и) како да се трꙋдїмъ до Батърꙋ Ищфаиа и до ваше господство; а господство ви да зиате како ие могох да се трꙋдїмъ; рад бих, поиеже ꙋстарих, та ме щет простит ваше милости. А господство ви пꙋстите ꙋ господина ии воивода добри реч(и), да ꙋчииете мир и токмелꙋ, поиеже видїте за Стефана воивода колико се зло ꙋчиии и до съда. Тако подобро да ест добро, иежели зло. И богъ да ꙋмиожит лѣта ваше милости, амїи.

ССХІХ.
† Ꙍт жꙋпаиа Драгомира Маиева миого здравїе моим приꙗтелем, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашов. И тꙋзи давам ꙋ зиаиие господствꙋ ви, да веде ꙋчииише ми господство ви заклииаиие и киигꙋ господства ви, како ꙋ тоизи место господства ви, що сꙋ заградили еще деди господства ви със камеиом, град Брашовꙋ, азъ да иемамъ ни едиꙋ пагꙋбꙋ, ии ако би бил сам си азъ, ни добитьк ми, ии ѡт що пагꙋбꙋ да иемам, макар ако би дошел сам висота господииа ии кралѣ, а еже иии дрꙋги. А съга ест дошел Нѣг та ест рекѫл, ѡти мꙋ съм дльжеи. Тако имах тꙋꙗ иекои пипер, тако га сте дали Нѣгꙋ; а азъ съм донесль тъизи пипер еще лани, съга ест година и помиого. А Нѣг вели, ѡти мꙋ съм длъжеи за иекои ѡвии; а ви знате, ере съм азъ кꙋпил тиꙗ ѡвни летоска. Та ако мꙋ бꙋдꙋ длъжен, ѡи щет доити ꙋ землю, та мꙋ щем платити, ако мꙋ бꙋдꙋ длъжеи. А кои ѡт господства ви ест бил мегю нас, къга съм бил азъ ꙋ тькмеж със Нѣгом? Или кою мартꙋрию верꙋете ви? Съга, како чините ви, кои ѡт кꙋда щет доити та щет рещи, ѡти мꙋ съм азъ длъжен, или бꙋди тко, а ви све да плащате ѡт мене? И богь ви веселит.

ССХХ.
† Ꙍт жꙋпана Драгомира Манева много здравїе жꙋпанꙋ Лоринцꙋ, како братꙋ моемꙋ и добромꙋ приꙗтелю : И захвалѣм господствꙋ ти ѡт свꙋ чест и ѡт свꙋ добродетел, и да ни дьржит богь живи и здрави, дори платимꙋ и ми господствꙋ ти ѡт свꙋ чест и ѡт свꙋ добродетел. И тꙋзи давам ꙋ знание господствꙋ ти, заради дадох ꙋ господствꙋ ти, по жꙋпанице Нѣкша и по ѡнꙋизи слꙋжникꙋ мою Илка, та донесоше бисази зигие в͠ и дрꙋга скꙋлища; тако кьда ест ѡтишла Нѣкиꙗ, ѡна их ест просила ꙋ господство ти, а господство ти не си хтел да их даш. Тако тꙋзи щет доити чловѣкъ мои Кьдрѣ, та те просим да мꙋ даш теизи скꙋлища, да ми их донесе. И богь те веселит.

Dragomir al lui Manea, Neagu al lui Radul, Stănilă şi Balea, boerii lui Basaraba II cel Bătrân.
(1477).

ССХХІ.
† Нашим добрим сꙋседом и прїателом, сѫдцꙋ Брашовскомꙋ и в͠і-тим пръгарѡм, много здравїе и поклоненїе вашои милости ѡт ваши сꙋседи и прїꙗтели, ѡт жꙋпана Драгомира Манева и ѡт жꙋпана Нѣгоꙗ Радоулова и ѡт жꙋпана Станила дворника и ѡт жꙋпана Балѣ пехарника. И ѡ сем давамо ꙋ знанїе вашои милости како господинь ии воивода иѣст ви вииоват, иꙋ мꙋ ест ꙋсилно и велика иеволѣ, како зиает и ваша милость. Того радї да се иеволит ваша милость ѡт ѡнꙋдаи, та ꙋчииете мир господинꙋ ни воиводе, докле си ѡбратит лице господинь ии крал ѡвамо. А ми до тогда да бꙋдемо ꙋ мирꙋ и ꙋ по[ко]и, а паки ми се кемо неволит със господииа ии воивода ѡт ѡвеи страие да ꙋчииимо како ке бит добре. Того радї да доходет ваши тръговци на иаше верꙋ и дꙋшꙋ, да кꙋпчюет дори иа Дꙋиав, и да се ие боет иища; и паки ваши милости да си пꙋстите киигꙋ вериꙋ д господииа ии воивода, како да смеет и иаши тръговци да доходет ꙋ вас. И богь да ꙋмиожит лѣта господствꙋ ви, амїи.

Stan Cortofleşt şi Cârjă, trimeşii lui Ţepeluş la Ştefan Báthory.
(1478).

ССХХІІ.
† А господине, давам ꙋ [знанїе], защо ни ест пꙋстил господство ти до Батьр Щефан, да ꙋчиним мир и добродѣтел : Батър Щефан ѡн ест пꙋстил на кралѣ, али крал ест пꙋстил Банцфиꙗ Миклъꙋш и Кнеж Паꙋл, да се състанет със Батър Щефан; а Батър Щефан ѡн ест ѡтишел на нега, да сꙋ говорили с тобом, и донесли сꙋ добродѣтел и мир, како не ест имал ни един господинь ѡт влашкꙋ землю, тъкмꙋ Радоулъ воивод. За тои чꙋет Лают. Та да знае господство ти, ере ест без знание Батър Щефан(а). Да знает господство ти и да верꙋет господство ти и нам раби господство ти. И да знает господство ти ере ест по волю господство ти. И богъ ти ꙋмножит лета господство ти. Варе що казат Могош и Влаикꙋл, да верꙋет господство ти, ере наш(и) реч(и) истини.
А раби и кал(ици) господство ти, Стан Кортофлещ и Крьжꙋ.

Neagu fost vornic, Vladul vornic şi Cazan vistier,
boerii lui Basaraba III cel Tânăr.
(1479–1480).

ССХХІІІ.
† Препочтанем и ѡт бога дарованем и моим възлюбленем и сладким и добриим прїетелем, сѫдцꙋ и дванадесети пꙋргаром ѡт Брашов, много здравїе и любовное поклоненїе прїносим прїетелство ви, ваш прїетел жꙋпан Нѣг, бившии дворник. И ѡ сем ви давам ꙋ знанїе господство ви : ето како се прїлꙋчи работа ненадеꙗно, да си ꙋчинит зло на зло, ето како си пꙋсти наш господинь поклисари до Батръ Щефан радї доброде[те]л и по вашꙋ верꙋ; а ѡно бивши поклисари тамо, а ѡн доиде Лаюта та ꙋзе вистиꙗр влашкои землю и ꙋзе тези дꙋше. Ꙍ том добре знам ча сте разꙋмни, али такои да знаете, ере докле не щете вратит тъизи вистиꙗр, що ест влашкои землю та ест ꙋ вашех хижах, а ви мир не щете имат докле щет бити влашка землѣ. А за тези дꙋше що сꙋ пак ꙋ вашах рꙋках и ꙋ вашех къщи, не можете ви ꙋчинит да их извадите ѡт рабство те да их пꙋсти[те] пак ꙋ землю? Ере за тои добре знам ча вам ни един честь нест за тои где их дръжете, аще ли не ви ест срамота. Ере ꙋ Брашов добре знам ча нест бил тъизи закон, анꙋ що ест било волѣ Брашовѣном, тако и ест било; ере кто ест носил камени та ест начел зидати Брашов, а ѡн ест начел како ни крал да ви не извадет ѡт закон. Тако сокотете, ча сте разꙋмни, ега щет пꙋстнт богь господинꙋ ни воеводе та мꙋ щет дати длъге и многе дьни, тако на покон сокотете, каквꙋ живот и добродетел щете имат. И богь ви ꙋмножит лета.
Жꙋпан Нѣг дворник и жꙋпан Владоулъ дворник
и жꙋпан Казан вистиꙗр.

Neagu, fost vornic, boerul lui Basaraba III cel Tânăr.
(1480).

ССХХІV.
† Моим добрим и сладким и възлюбленим прїетелем, пꙋргаром и сѫдцꙋ ѡт Брашов, много здравїе и любовное поклоненїе прїносим прїетелство ви, прїетел господства ви жꙋпан Нѣг, бившии дворник, и ѡ сем ви давам ꙋ знанїе господства ви : ере и ви сами добре знаете и подобре, како смъ азъ бил мегю вами, та смъ ꙗл сол и хлеб, и пили смо за едно, и верꙋ смо имали мегю нами, како богь знает и господство ви. Ере ѡт къда ест дал богь та се смо познали, а ви ни един реч злъ и крив ѡт моꙗ ꙋста нѣст излезлъ к вами, и несте чюли, ако не све речи прави и добри, и све ѡ вашемꙋ добродетелю. И съда еще да ме верꙋете, ча смъ стар та си гледам старчество, и моꙗ грешнаа дꙋша хокем, съ божїем хотѣнїем, како да ест съ христиꙗни, да не бꙋдет съ поганци. Ако чете и мое старчество слꙋшат, пак ѡ вашемꙋ добродетелю, и ѡ том един вишних (sic) богь да ест свѣдѣтел, и да ест и ꙋ вашꙋ знанїе, ере що се ест ꙋчинило до съда и що ест бил, ни едно работꙋ не се ест ꙋчинил със волю господинꙋ ни воеводе, ако не све без неговꙋ волю и без неговꙋ хотѣнїе. И доста зло се ест ꙋчинило до съда ꙋ христиꙗнство, како и ви сами добре знаете, али наш господинь све под таинꙋ а ѡн реч к вами си ест пꙋстил, та сте знали. И главꙋ си ест положил и спенжовал е доста, да вашемꙋ местꙋ и градоу зло да не бꙋдет. И ако се ест и ꙋчинил нещо, пак ест бил без неговꙋ волю. Тои да знает господство ви. И да знаете ере азъ смъ Нѣг дворник та си смъ потрꙋдил мои старчествꙋ на Порте господина великога цара, пак за вашꙋ добродетел. И спенжовал наш господинь свои вистиꙗр докле се ꙋмилосръди велики царь, та мꙋ даде волю и повелѣнїе како да си ꙋчинит мир с вами, како сте и ви царевꙋ повелѣнїе видел(и) и слишал(и), ере нѣст инако. И за тои, съ вашемꙋ верꙋ и със верꙋ Батръ Ищванꙋ, а наш господинь ѡн си пꙋсти поклисари до Батръ Ищван и до вас, пак за вашемꙋ добродетел, а ви како ви ꙋлезоше поклисари ꙋ рꙋкꙋ, а ви вашꙋ верꙋ заборависте. Та колико време ест съда, ѡт къда их дръжете? Како не се ест ꙋчинило ни ꙋ кралѣ, ни ꙋ едно землю, що ви ꙋчи[ни]сте съ Арделскога воевода. И да знаете, како си пꙋсти наш господинь тези поклисари, а ѡн рече мене да се прїꙋ[го]товим, да поидем ꙋ поклисарство къ господинꙋ кралю. Тако съда, како видох ере ви такои ꙋчините, и вера ваше ю сте ꙋбрънили такои, кто си ке положит главꙋ за вас, или да поидемо ꙋ кралѣ? Никто не щет поити, где ви такои ꙋчините. Ере то смо стари, али нигде не смо видели и чюли, како вие начесте дръжати поклисари. Али тои нѣст добро. И пак по том, как по вашемꙋ реч, а ѡн доиде тоизи вражмаш та мꙋ ꙋчини такои како и ви видесте, ере мꙋ ꙋзе вистиꙗр и господгѣ (sic). Али съ тоизи вистиꙗр пак беше готовлен Тꙋрцем за вашемꙋ добродетелꙋ, и господгѣ беше ꙋ вашех рꙋках, та ви не могосте да си ꙋчините ви по пръво честъ, да ю ꙋзмете те да ю прїпꙋстите съ честие, да видит и ѡн ере мꙋ сте прїетели, и да си направит сръдце. А съда может да се поклонит кралю и госпождѣ кралю, ча ест чюл наш господинь, ере ѡт тамо сꙋ пꙋсти[ли] та ю сꙋ ꙋзели из рꙋкꙋ вражмашꙋ мꙋ. И пак за таꙗзи девоика, що ест сестра господинꙋ ми, не можете да ю ꙋзмете ѡт ѡдра вражмаша господинꙋ ми, те да их скоро пꙋстете? Сего радї ви хощем вашꙋ добродетел та ви кажем : некаите съветовати съ вражмаши господинꙋ ми и некаите их дръжати по вашех места и по вашꙋ дръжавꙋ, и некаите им дати салаш, анꙋ их скоро ижденете ѡт вашꙋ дръжавꙋ. Ере си донесите на ꙋм, кто ест начел поставити людїе на колци. Пак прїбези и ви, ере дигнꙋсте Данꙋла мегю вас. Тако Влад воевода се за тои расръдї на вас та ви ꙋчини доста зло, и начне поставити людїе на колци, и съ ѡгню ꙋлезе на вас. Тако сокотете, ере ви кажем ча мои речи лъжливи ни еднꙋщ не сꙋ били, ни съда не щет бити, анꙋ право ви кажем, сокоте[те], ере вам ꙋченїе много не требꙋет, ча сте разꙋмни и поразꙋмни, да ꙋчините скоро що чете ꙋчинит, и поклисари скоро их пꙋстете, и що чете клети пред ними, клете, а ѡни пред вас; те да се ꙋчинит добродетел. Ере Тꙋрци слꙋшат със ꙋшима : имат ли наш господинь с вами мир или немат? Тако знаете ча Тꙋрци сꙋ мнози ꙗко пѣськ морски, и не може им никто пред них стати. Тако подобре скоро да ꙋгасимо ѡгнь, докле не се ꙋчинит поголем, ере къда се ке начнет запалити, не чемо можти да га ꙋгасимо. И Тꙋрци сꙋ такои : како чет начнꙋти ѡкръмити се на вас, ми тъда ꙗ не можемо станꙋти пред ними, да их ѡпремо; и тъда ꙗ ни наш господинь греха не щет имат, ере доста ви ест чекал. Али ви не знам що чекате. Тако наш господинь се секѣ за тои. Тако сокотите ча ест подобро добродетел. И богь ви ꙋмножит лета. Писах ꙋ град Бꙋкꙋрещ.

Cazan vistierul şi Staico comisul, boerii lui Basaraba III cel Tânăr.
(1480).

ССХХV.
† Господинꙋ ни госпогѣ Марїе много здравїе и ниское покло[не]нїе прїносимо господство ти, раби господства ти, ї ѡ сем давамо ꙋ знанїе господство ти, ере чюхмо за господство ти ча те ест извадил богь из рꙋкꙋ вражмашꙋ, та си ꙋ рꙋкꙋ людем господинꙋ ни воеводе. За тои захвалѣмо и благодаримо бога за господство ти, како да те извадит богь да доидеш, да ни си пак како ни си била и прѣжде господинь. И да знае господство ти, ере ѡт къда си ѡтишла а ми стоемо, и дьнїю и нокїю, све за работꙋ господства ти ѡколо господина ни воевода, да те извадимо; и имамо надеждꙋ на бога, ере скоро те ке богь извадит, та чеш доит та ни чеш бит господинь, како и господиноу (sic) ни воевода. И богь ти ꙋмножит лета.
Раби господства ти, жꙋпан Казан вистиꙗр и жꙋпан Стаико комис.

Vintilă, logofătul lui Basaraba III cel Tânăr.
(1480).

ССХХVІ.
† Господинꙋ ми господгѣ (sic) Марїе много здравї[е] и ниское поклоненїе прїносим господствꙋ ти раб господства тї, ї ѡ сем давам ꙋ знанїе господства ти : защо ми си порꙋчал(а) господство тї по Петръ, азъ добре ти смъ разꙋмел; и да знае господство ти, ере ѡт къда ест ѡтишла господство ти, а нам ест сръдце черна и зла, како един богь знает. И ѡт тъда ꙗ стоим кон господина ми воевода и день и нощ за работꙋ господства ти, како те кемо извадит, да ни си пак господинь, како ни ест и господинь воевода, и како ни си бил и прежде господинь. И съда да знает господство ти ере имамо великꙋ надеждꙋ на бога, ере те кемо извадит, та чеш доити скоро та ни чеш бит господинь, како и прѣжде; ере смо пꙋстили дар добръ Батръ Ищванꙋ, све за работꙋ господства ти, да те извадимо; и имамо надеждꙋ на бога, ере ке скоро бит що ке бит. И богь ти ꙋмножит лета.
Раб господства ти, жꙋпан Винтилъ логофет.

Macarie, mitropolitul Ungrovlahiei.
(1480).

ССХХVІІ.
Прѣѡсвещени митрополит земли оугровлахїискои, кѵр Макарїе.
† Светломꙋ и велеможномꙋ и кипꙋ господїна ми кралѣ и велїкомꙋ ѡдварбирѫꙋ и Арделю воивода и Секꙋлем шпан и нашемꙋ господинꙋ Батръ Щефанꙋ, ѡт богомолїтеле за род хрїстиански и миротворителе междꙋ христїаном, ниское поклоненїе приносимо светлѡмꙋ ти благочестїю, и ѡ сем благодаримо бога и милость светлостї господїна кралѣ, наивекша и господствꙋ ти много захвалѣм за благочестїе господства ти, ѥре си рад добродетелїю еже къ христїаном битї мир, и нѣси рад на зло и размїрїе хрїстїаном. Ꙍ сем прїиде въ слꙋх владїчества ми, понеже си рад господство ти съ чистим сръдцем и съ верꙋ чистꙋ и правꙋ къ господина нашега и сина господства ти, къ Басарабе Младомꙋ воиводе. За тои велма бога благодарих за господство ти, ѥре мꙋ лахаш добродетел и мир да имают ѡбе земле христїанске мегю собом. И господствꙋ ти да ти ест съ покои велїки дар, що те ест богь даровал на погани, како сам господство ти знаш. И дрꙋго благодарим бога и господство ти, ча мислиш и госпождꙋ мꙋ натраг вратити и поклисари такожде. За тои молим бога и велїкое тї господство, ꙋчини на мнѣ милостъ та мꙋ вратї госпождꙋ и поклисарїе; а господство ти да знаш како род темзи болером ѡни ꙋ тоизи час имат бити слободни. Тако ми бога и спасенїе дꙋши. И богь да ꙋмножїт лѣта господїнꙋ кралю и господствꙋ тї.

ССХХVІІІ.
† Прѣѡсвещени митрополит земли ꙋггровлахїискои, кѵр Макарїе, мнѡгѡ въсмерено меѳанїе прїносим сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашев, нашим добриим прїателем. И ѡ сем послахмо нашега верна чловѣка Драгомир; та варе що имат ѡт нас говоритї, да га верꙋите, ѥре сꙋ наши рѣчи истини. И богь ви веселит.

Boerii, cnejii şi rumâniı din judeţele Brăila, Buzău şi Râmnic.
(1481).

ССХХІХ.
† Ꙍт въсех болѣри Браиловски и ѡт въсех кнезех и ѡт въсех власех пишемо тебе, Щефане воеводо, господарꙋ молдовски. Да ест ли ꙋ тебе чловѣчество, имаш ли ꙋм, имаш ли мозьк, що си чтетиш чрънило и хартїю израдї едно дете ѡт кꙋрве, сина Калцꙋнина, та говориш ере ти ест синь? Ако ти ест синь и хокеш да мꙋ добро ꙋчиниш, а ти га ѡстави да ест по твое съмръти господаръ на твое место, и матер мꙋ а тї ю ꙋзми та ю дръжи, да ти ест госпожда, що ю сꙋ дрьжали ꙋ наше земле сви рибари Браиловски; а тї ю дръжи, да ти ест госпожда. И ꙋчи си свою землю, како га те слꙋжит, а ѡт нас се варꙋи; ере ако възищеш врага, наити га щеш. И такои да знаш : имамо господара велика и добра, и имамо мир ѡт свех странах; да знаш ере сви по главах щемо доити на тебе и станꙋти щемо кон господина ни Басарабе воиводе, до ѡткинꙋтиа наше главех.

† Іѡ Стефан воевода, милостїѡм божїѡм и господинъ въсеи земли мѡлдовлахїискои, пишет господство ми въсѣм болѣром, и големым и малым, и свем жоудечем и свем съндїѧм и свем сиромаком, ѡт мала до голема, ѡт въсеи дръжавѣ Бръилѣ. И по сем такози да вї е въ оуꙁнанїе, како възех господство ми кон мене сына господства ми Мирча воивѡдꙋ, и не имаемь га ѡставлѣти ѡт мене, нꙋ имаю стоѧти за негово добро како и за свое, сам с моѡм главѡм и с моими болѣри и съ оусим моим землом, како да си добоудет своꙋ баштиноу, влашскоую землю, понеже моу е праваѧ баштина, како и богъ вѣст и ви еще знаете. Того радї вам говорим : въ кои час оузрите сїе писанїе господства ми, а ви въ тъи час паки вратите сѣ по своих местох, кто где был, и коуда сте седели и пръво, съ въсем вашим иманїемь, елико кто имат, тере си храните иманїе и ѡрете коуда сте ѡрали и пръво, без ни единои боазнь и грижоу и оусъмненїа. Понеже да знаете тако, како не мыслимо вам сътворити ни едино зло и ни еднꙋ чтетоу, ноу храните сѣ и живꙋите оу мирꙋ. И такогере комꙋ боудет волѣ та доидет до господства ми и до сына господства ми Мирчи воиводе, а господство ми и сынъ господства ми Мирча воивода имаем того миловати и хранити и честити. А на то ест вера господства ми и вера болѣрь господства ми, големих и малих. Пис. въ Долнем Трьѕѣ, мр. є͠і.

Scrisoarea unui Turc.
(c. 1481).

ССХХХ.
† Пишѫт Тꙋрьчин вам пръгари ѡт Брашов. Тꙋꙗ ви давамь ꙋ знанїе за работꙋ, що съмь имал съсь вашь чловѣкь, на име Щерька ѡт Фагараш, кьда се згодихмо ѡба два, да мꙋ донесем азь жена ѡт Нїкопол, а ѡн ми е дал м͠ флор(и)нї, а сорок поставихьмо за един месець : ако мꙋ не донесем жена за един месець, а ѡн да сї ꙋзме фро(ри)нї м͠ ѡт Талаба. Ве то знае Щерька добре, ере ми е дꙋжен Талаба; ꙗ мꙋ съм изьвадил главꙋ и жена и деца ѡт Тꙋрци. А кьда се згодихмо, Радил не бѣ тꙋ, и ми не дꙋжен нїща, и ꙗ немꙋ нища, на мою дꙋшю и на мою верꙋ и на мои закон. – Ако тї се чїнї криво, а тї дотї прѣзь влашки воивода. – И пак нїе Дьлгопольци смо свѣдѣтели за Радила, не има нї еднꙋ работꙋ със тех людї. И богь ви ве[се]лит.

Cazan, marele vornic al lui Basaraba III cel Tânăr.
(1480–1482).

ССХХХІ.
† Пишет жꙋпан Казан, велик(и) дворник, до теб(е) Михаилъ и Бъркъ и Ꙍпрѣ, и такози ви говорим : ꙋ кою час що видїте сию книгꙋ моꙗ, а ви да ѡставите ѡнизи Саси ѡт Брашов, да иде домом си, и по Прахова и по Телѣж[ен]; и да ходи сваки чловѣки, и ѡт тамо ѡвамо и ѡт ѡвамо там(о); да не бꙋде пазитори никꙋде, и да се не дръжит пꙋт. Али ви да придете на град Крачꙋнев, како знате поскоро. Али ѡт Саси да се варꙋете, да мꙋ га не липсат ни един влас .

ССХХХІІ.
† Ꙍт жꙋпан Казан, велики дворник, много здравие нашим добрим приꙗтелем, сьдцꙋ и вьсем в͠і пьргари ѡт Брашов. И ѡ сем давам ꙋ зиаиїе вашои милости, ато ми ѡтворихмꙋ све пꙋтове; тако ми ѡтварамꙋ, а ви их затварате. Тако иаша землѣ ие може бити ток[м]о със в͠ пꙋта, иꙋ ѡтворете и Прахова и Телѣжеи, ере ми ваши чловѣци ие браиїмꙋ ии ѡт едьи пꙋт, и иосе ѡт иашꙋ землю и виио и све що им ест драго. Тако и ваши милости да ѡставите иаши чловѣци да ходе слободио по кои пꙋт им ест драго. И що рече чловѣкь иаш Стоика, а ваши милости да верꙋете; и ти сꙋ иаши речи. И богъ [ви] веселит, амїи.

Sinadin al Căpitanului, boer al lui Vlad III Călugărul.
(c. 1482–1483).

ССХХХІІІ.
† Велицем моим, избраииим и препочетеиим пръгарѡм градꙋ Брашѡвꙋ, миѡгѡ поклоиеиїе прииосим даже до лица земли милости вашеи. По том благодарим бога и захвалем (sic) вашеи милости, защо сѫм имал покои помеждꙋ господства ви; и докле сѫм лакꙋвал, бил сѫм ꙋ мирꙋ, и не смъ имал иикоꙋ кваръ; али пак за ѡбраз господства ви, по том за този добро, що сѫм имал помеждꙋ вас, како даде богь та ми се ѡттвори пꙋт кѡн господииа ии воеводꙋ, тои добро ꙗ се иеволим, колико можемо та преставам ꙋ господииа воеводе, да се ꙋчииит добрѡдетел помеждꙋ сиромаси ваши и воеводини. За тои си поставих главꙋ та сѫм наишел ѡвогози чловѣка на име Хрꙋс, що га ест послал господинь воевода къ вашеи милости, та га сѫм ꙋзел на мою главꙋ и верꙋ, како да не имат ни единꙋ злобꙋ ѡт вас, нꙋ да га ѡтправите паки до господина воеводꙋ, и съ вашега верна и разꙋмна чловѣка, да се ꙋчинит добродетел. А ваша милостъ ꙋчинисте такои, та сте послали пръво тогаи чловѣка и биле ми сте порꙋчили, како да ви дам и ꙗ верꙋ. Али зна богь како ꙋ време къда га сꙋ ѡтправили паки к вам, ꙗ се не слꙋчих дома ꙋ то време. За тои не ви смъ дал ни единꙋ реч. За тои да си не препоставите ни мало; ѡти ако бисте послали съга единого ѡт вас и съ Хрꙋсѡм, воевода га ест наꙋчил богъ та ви ест съ добрꙋ волю; еще и болѣри ви сꙋ приꙗтели добри велма, та ви помагае ѡт добрех. Тако и съга сте послали пак еднѡгѡ сикераша; богме, нѣст имал господинъ воевода комꙋ да говорит. За тои ꙋчинѣте како послите съга единого ѡт вас и съ Хрꙋсѡм; ꙗ ꙋзимам на верꙋ и дꙋшꙋ рѡдїтелем ми и мою, како да се не грижате ни едно влакно, анꙋ ꙋ кои час щет сосати до господина воеводꙋ, да се исправи работа и да се ѡтправи паки скоро къ вам и съ добродетел, а за дръжанїе да се не грижате. И богь ви весели.
Смеренїи господства ви, Синадин Капитанѡв.

Coie.
(c. 1484–1485).

ССХХХІV.
† Ꙍт Коꙗ много здрав[ї]е и плоклонение (sic) жꙋпанꙋ Ревъл Петрꙋ. Тꙋꙗ ти дам знати зарадї ѡнꙋ книгꙋ, що ти съм послал зарадї товар; тога радї ако ви ест волѣ како ви съм писал ꙋ тꙋ книгꙋ, а ваша милость да ми пошлете книгꙋ ꙋ Тръговище, ере кю бити за еднꙋ неделю ꙋ Тръговищи, како ви естъ волѣ. И да знате ча съм ꙋ Сибин . Ако ви есть волѣ, а ви ми пишете книгꙋ ск[о]ро ꙋ Тръговищи. И богь ви веселит.

Dragomir Udrişte, vornicul lui Vlad III Călugărul.
(c. 1482–1492).

ССХХХV.
† Пишет жꙋпан Драгомир Ꙋдрище много здравие и любовно поклоненїе приносим моим добрим приꙗтелем, моим сѫдцꙋ Брашовскомꙋ и в͠і пꙋргари. И ѡ сем давам ꙋ знание вашем (sic) милость за работꙋ Синадин, понеже мартꙋрисам азь къ вашею милости, како Синадин не ест бил ꙋ Тꙋрци ꙋ дьни Басарабꙋ, нꙋ ест бил ꙋ една монастира, зарадї страх Басарабе, ере мꙋ се хвалише да мꙋ ꙋчини зло. Тако, на мою дꙋшꙋ и на мою верꙋ, тако да знате, ѡти не ест бил тъда ꙋ Тꙋрци, нꙋ ест бил где ви казам азь. И богъ ви ꙋмножит лет(а).

ССХХХVІ.
† Добрїим и почътеннїим Рѣвел Петкрꙋ, сꙋдцꙋ Брашовскомꙋ, и пръгаром много здравїе приносит ваш приꙗтел жꙋпан Драгомир Ꙋдрище. И по сем давам ꙋ знанїе вашемꙋ господствꙋ : может ли си ваше господство донести на ꙋм колико слꙋжбꙋ съм се потрꙋдил азь съ моѡм главом ꙋчинити вашеи милости, въсегда къда ест било врѣме потребно. За тои, ево како ни се згоди имати посъл съ Михаем за наш добитък; ви ми не хтесте да ми ꙋчините закон, да си ꙋзмем мое; ни ѡт Михаꙗ ни ѡт Кирке ме ѡстависте да си ꙋзмем, нꙋ ме посилате да ме сꙋдит пръгармещер Сибинскїи. То нест едно. Дрꙋго, ми дръжїт Крстѣ Рошїꙋл ѡнеи книге, не щет да ми их даст; и съ темзи еще ми не ꙋчинисте закон. Али ми се мнеше, ере си съм ꙋ доста редов по[ло]жил азь главꙋ радї ваше слꙋжбе, що ест вам било потребно. За тогаи радї ви [молим ваше господство, пи]шете ꙋ вашои книге за ѡвꙋи работꙋ, да знам како ми кете реки … [ваше] милости; да веде знаете ви, ѡти съм ѡпрел азь добитък Михаев …. [те]зи работе за све; да къда ваше господство такои ꙋчинисте, азь …]и, азь мои добитък варе како не щем га ѡставит да загинет. [И богь да ꙋмножит] лѣт(а) господствꙋ ви. Пис. ꙋ Тръговищ(и), аѵг. к͠.

ССХХХVІІ.
† Добрем и честитем сꙋдцꙋ ѡт Брашов и въсем прьгаром много здравие ѡт жꙋпан Драгомир Ꙋдрище. И ѡ сем давам ꙋ знание господствꙋ ви : молим ви, како да ꙋчините правдꙋ ѡвем людї моем, по име Бобꙋл, а дрꙋги ест дома си. Тако сꙋ били пленени ѡт Капоте ꙋ дни Цапалꙋшеви, тако къга доидохмо ми ꙋ землꙋ, азь мꙋ рекох да им платит. Ꙍн рече, ере им ке платит; по том станꙋ та побеже ꙋ Брашов. Тако ви молим, како да мꙋ чините закон, да мꙋ пов[р]атїт све, що им сꙋ ꙋзели. Ере тиꙗзи чловѣкь ест много зло ꙋчинил нам и нашим людї; и вам ест доста досадил. И ѡн ест довел Тꙋрци ꙋ землꙋ вашꙋ; ѡ тех людї ест ѡн. И богъ да ви ꙋмножит лѣт(а) господствꙋ ви .

ССХХХVІІІ.
† Бꙋнилор (sic) и честитем, ѡт бога дарованемꙋ сѫдцꙋ ѡт Брашов и въсем пръгарѡм, з[д]равїе ви ѡт жꙋпан(а) Драгомир Ꙋдрїща. И по сем давам ꙋ знанїе како сꙋ ꙋхватил(и) Кошотꙋ та сꙋ га донесли Власи; и по том пак що ке бит, а ми кемо дати ꙋ знанїе господствꙋ вашемꙋ. И що ви ке казат Стоика и Тлъмач, а ви да верꙋете, ѡти сꙋ свѣ теи речи наше истине. И богъ да ви ꙋмножит лѣт(а), амїн.

ССХХХІХ.
† Нашем дѡбрѣм и честїтем приꙗтелем, сѫдцꙋ ѡт Брашѡв и вї-тем пръгарѡм, много здравїе господствꙋ ви прїносит жꙋпан Драгѡмир Ꙋдрище. И ѡ сем да ест вѣдѡмо господствꙋ ви за работꙋ тѡмꙋизи пиперꙋ и тем неколикам богасїꙗм : тако ми се ꙋхвати работа такоꙗ како ми се ꙋхвати, та послах къ господство ви, како да ми ꙋгодите ѡт ваме, къга чꙋ га продатї. Тако сꙋ се ваше господство ѡбещало, ере ми кете ꙋгодит; тако съга разꙋмевам, ере ми не кете ꙋгодит ѡт вамꙋ нища. Тѡгѡ радї молим господство ви, да ѡставите пипер ꙋ мир, дори га продам; тако тъга ꙗ ако оставите ѡт вамꙋ, добре чете ꙋчинит, ако ли не ѡставите, а господство ви ест волно; ере разꙋме[вам] како ест рекъл сѫдец , ере ке развалит саци та ке ꙋзет пипер колико мꙋ ке требꙋват, и доста реч(е); веде зна ере съм азъ ваш и требꙋват ви кꙋ въсегда. И що изрече Михаил граматик и Баико, да верꙋете, ере сꙋ реч(и) наш(и) истине. И богъ да ꙋмножит лѣт(а) господствꙋ ви, амїн.

ССХL.
† Ꙍт жꙋпанꙋ Драгомир Ꙋдрище мнѡгѡ здравїе нашем добрим и честїтим и прїꙗтеми (sic), сѫдцꙋ ѡт Брашов и въсем пръгаром. И по сем давам ꙋ знанїе господствꙋ ви, понеже приидош(е) един чловѣкь злъ, един влъхвꙋ, къ дом мои ꙋ Бꙋков, тако ми сꙋ ꙋкрали црквꙋ та сꙋ ꙋзел(и) свех що сꙋ бил(и) ꙋ црквꙋ. Ꙋ тем радї аз не могох да га ꙋхвают (sic), нꙋ слꙋшах како мꙋ сте господство ви ꙋхватили ꙋ Брашов. Того радї молим и просим господство ви, како да ми не загинет, ере велми що ми сꙋ ꙋзел(и) некои скꙋле добро ѡт цръквꙋ. Понеже знает господство ви велми добре, како ме невоим (sic) аз та слꙋжим господствꙋ ви до седа, и ѡт седа пред еще кемꙋ слꙋжат господствꙋ ви със правдꙋ; зарадї и господство ви еще чините за мене, та да ми не загинет скꙋле. Тако и азь кемꙋ ꙋчинит за господство ви ѡт що хте требꙋват ѡт нас. А за рабꙋтꙋм (sic) влъхвом, а господство ви сте чинили како сте знат; али аз хтемꙋ бит рад, кѫда мꙋ сте загинит, понеже ест закон такои : тко ꙋкрал цръквꙋ, а ѡн ест такои како да их не минꙋте съмрът. А господство ви сте волен, токмо да ми не загинет скꙋле; ере кꙋде ми хте загинет скꙋлем, и азъ хкемꙋ чинит как хтемꙋ можит, понеже стоит лицем къ господствꙋ ви. И що ке говорет наше людїе, а господство ви да им верꙋете, понеже сꙋт реч(и) наше истине. И богь господство ви веселит.

ССХLІ.
† Добрим и почитаним и ѡт бога дарованим, сѫдцꙋ и пръгаром ѡт Брашовꙋ, ѡт жꙋпан Ꙋдрище много здравїе. И ѡ сем ви давам ꙋ знанїе за работꙋ пꙋтовом, како да беседите съ тиез(и) паркалабим(и), да их ѡслобозит, ере се щет поскоро наити за глас ѡт Тꙋрци къда ꙋзходит на свех пꙋтови, негли къда не ходит; тер(е) да их ѡставит. И богь ви весели.

Judeţul şi pârgarii Braşovului.
(c. 1462–1496).

ССХLІІ.
Ево що дадохме ние пръгаре Дꙋки ѡт Грци : а͠ атлазъ съ ждери, и в͠ рꙋтища жꙋпан[и]ци, а͠ рꙋшиник с позорецъ, и а͠ камха, м фота, и ѕ͠ и пол лакти чокѧрл[а]тъ, и а͠ корда кован[а], и поасъ ѡт сабиѧ, и а͠ поасъ женски кован, и малъ поасъ кован, и поасъ пꙋнга кован, и застеги д͠і, и една нашва, и а͠ бꙋката сребро, и в͠ пах. сребро, и а͠ корда проста, и в͠ рѫк[а]ва хелчъ, и в͠ перин[и], и в͠ настари, и в͠ ковер[и], и плаплома ѡт камхъ.

ССХLІІІ.
† Благочестивомꙋ и христолюбивомꙋ господинꙋ нашем(ꙋ) Іѡ Влад воивода и господаръ земли влахыискам, ѡт сѫдцꙋ Брашевскомꙋ и в͠і пръгарем, много здравие ми приносим господствꙋ ти. И того радї ми давам господствꙋ ти знание, како ми посламꙋ Ꙗков ѡт Ражнов до господствꙋ ти; да вѣрꙋеш господствꙋ ти що ти ке изреч(е), ере сꙋ наше реч(и) истини; не сꙋ инако. И богъ ти ꙋмнож(и) лѣт(а) господствꙋ ти.

Staico, logofătul lui Vlad III Călugărul şi al lui Radu IV cel Mare.
(c. 1482–1507).

ССХLІV.
† Велечинним и нашим добрим и сладким прїетелем, сѫдцꙋ и пꙋргаром ѡт Брашов, много ниское покло[не]нїе прїносим господствꙋ ви. По сем давам ꙋ знанїе господство ви, ере ни доиде чловѣка ѡт Никопол съда ꙋ неделю, тако ни каза, ере сꙋ дали пак Али-бегꙋ санжак Никополски; и дошли мꙋ сꙋ людїе напред ꙋ Никополю, а ѡн е ѡстал на трагꙋ та бере воискꙋ. А велики царь е ѡтишел та се е приближил къ Софїю, а башаларїе ѡни сꙋ ѡтишли съ воисками напред, горе по Дꙋнавꙋ къ Смедорова. А Али-бег ищет некако да ви заварет; тако ми е страх, да не минет некако скрозе нас, да ви пленет. Анꙋ смъ мислил еднꙋщ како да слꙋжим право христиꙗном, тако да не речете, ча не ви смъ дал ꙋ знанїе, али се пазите како знаете наиболе. И да си пꙋстите чловѣка, да бꙋдет кон мене; тако варе каквъ глас ни щет доити, поскоро на поспех ви щем дати ꙋ знанїе. И богь ви ꙋмножит лета. Писах ꙋ Тръговище, месеца юнїе к͠г день.
Менших господства ви прїетел, жꙋпан Стаико, логоѳет.

ССХLV.
† Нашим честитим братиꙗм и добриим приꙗтелем, сѫдцꙋ и в͠і пꙋргаром ѡт Брашов, много здравие приносит господство ви Стаико логофет. И по сем давам ꙋ знание господство ви зарадї ѡвои мою чловѣкъ ѡт Мѫгꙋрѣни, Нѣгое, како ест дошел тꙋи ꙋ Брашов, да си продаде едно дрꙋго, како един сиромах. Тако си ест ꙋзел кꙋплю ѡт флоринци и две флоринци, тако си сꙋт ꙋчинили печат, и за флоринци и за кꙋплю. Тако, где мꙋ ест бил станꙋ, а ѡн си ест гледал ꙋ тоболицꙋ, тако ест извадил печат те ест поставил на един стол, тако га ест заборавил да ꙋзме. А къд(а) беше ꙋ вамеши, ѡни гледаше ꙋ тоболиц(ꙋ), да наиде печат, и не наидоше; тако мꙋ сꙋт ꙋзели три флорин(и). Тем ради просим ваше господство, да мꙋ ꙋчините правдꙋ, ере ке донести и мартꙋрию пред ваш(е) господство, како ест изгꙋбил печат. И можете ꙋчинити ваше господство и зарадї мою волю, да не има мою чловѣкъ пагꙋбꙋ ꙋ ваш(е) господство. За тои просим ваше господство. [И богь ви веселит, амїн] .

ССХLVІ.
† Нашим добрим братиꙗм и честитим господам, сꙋдцꙋ и в͠і-тим пъргаром ѡт Брашов, любовно поклоненїе приносит господствꙋ ви брат господства ви Стаико логофет. И ѡ сем давам ꙋ знанїе господства ви, како моим добрим и чъститим братїꙗм, понеже чюхмо тꙋи ꙋ господство ви за еднога чловѣка маистора, що е вещ за болестїю ногам; сего радї молим и просим господство ви да ми га пошлете по ѡвога чловѣка моега Нанчꙋла, да га донесет. Тере ако богь поможе, те се ке домислити моеи болестїню те ми ке фелосат, не мꙋ хте бити ꙋ пагꙋбꙋ ѡд мене, како вѣсти (sic) и сами господство вашои (sic). И богь да ꙋмножит лета господствꙋ ви.

Cârstian, vornicul lui Radu IV cel Mare.
(c. 1496–1507).

ССХLVІІ.
† Чиститим братиꙗм и добрими приꙗтелї, сꙋдцꙋ и в͠і-тим пръгаром ѡт Брашов, много здравїе и любовнное поклоненїе приносит господствꙋ ви брат и приꙗтел господства ви, жꙋпан Крстиꙗн дворник. И по сих давам ꙋ знанїе господствꙋ ви израдї ѡвою чловѣкъ мою на име Стънислав, како мꙋ ест бил дал Марко един синъ мꙋ, та да га наꙋчит ꙗзик, да мꙋ плащат; а ѡн, къда ест бил летоска, ѡн ест бежал, тако ест ѡтишел през Дꙋнав и Хръсова та се ест потꙋрчил. Тако ест ѡтишел Стънислав тамо ꙋ нега, а ѡн не ке да доге ѡвамо, а Тꙋрци га не дръжит с силом, анꙋ га сꙋ ꙋслободилї, да минꙋт, ако мꙋ бꙋде хтенїю. Тако сѫм и аз посилал една слꙋга ми до нега, да г(а) измамит, да г(а) минꙋт ѡвамо, а ѡн не че. Тако да верꙋет господство ви, ере не има Стънислав ни еднꙋ винѫ, на верꙋ и на дꙋше ми. Тако да не имат ѡвою чловѣкъ мою некою кишꙋ ѡт господство ви, ере просим господство ви. И богъ да ꙋмножит лета господствꙋ ви, амин.

Gherghina, pârcalabul lui Radu IV cel Mare.
(c. 1496–1507).

ССХLVІІІ.
† Честитим и нашим добрим братиꙗм и прїетелем, сѫдцꙋ и в͠і-тим пꙋргари ѡт Брашов, много здравие преносит (sic) ѡт ваше брат, жꙋпан Гергина паркалаб. И по сем давам ꙋ знанїе вашем милосте : ево смо послал по Ханъш да ми кꙋпит некое нош (sic); израдї молим и просим ваше милосте, да их ми ѡставит ꙋ мир, израдї вамꙋ; а що ке бит ваше волю, ꙗ кю ꙋчинит помного израдї вас. И богъ ви веселит, амин.

Ştefin, judeţul de Râmnic.
(c. 1506).

ССХLІХ.
† Чиститем нашем добрим приꙗтелем, жꙋдецꙋ и в͠і пръгари ѡт Брашов, много здравие приносим ѡт жꙋпан Щѣфин жꙋдец. И такози давамо знати господство ви, како е пꙋстил господина ни воивода книгꙋ и чловѣкъ по име Матеи, да ми кꙋпи хелџи; за тои ви молил и просил господство ви, да ми наидете хелџи добри, зарадї волꙋ воиводинꙋ. И богъ да ви ꙋм[н]ожит лата (sic) господство ви, амин.

Boerii lui Radu IV cel Mare, sub Mihnea I.
(1508–1509).

ССL.
† Честити[м] нашим братиꙗм и добрим приꙗтелем, сꙋдцꙋ и в͠і-тим пръгаром ѡд Брашов, много здравїе и любовнное поклоненїе приносит господствꙋ ви приꙗтелие господства ви, жꙋпан Бадѣ дворник и жꙋпан Строе дворник и жꙋпан Иван Калинескꙋл и жꙋпан Калот(ъ) вистиꙗр и жꙋпан Влаикꙋл портар и жꙋпан Дꙋмитрꙋ дворник и жꙋпан Стоикан и жꙋпан Драгич и жꙋпан Стан логофет и въси дрꙋзи болѣри влашки. Давамо ꙋ знание господствꙋ ви : зна господство ви како смо заклели съ господство ви, како варе къда чемо имати некою ꙋсилост и не кемо моки ѡстати ꙋ земли, а ми да имамо место и лакаш ꙋ господства ви, и ми и наши чловѣци, кои те бити съ нами. Тогаи ради да зна господство ви, ере съда ест тои време; тогаи радї послали смо до господина ни Іѡже, како да ни даст верꙋ и клетовнꙋ книгꙋ, како да догемо мирно и слободно до господства ви, съ нашими челѣдми и нашим иманїем; и да се неволисате и господство ви кон господина ни Іѡже, како да ни ꙋчинит исправꙋ; и ѡт господства ви паки да имамо верꙋ и книгꙋ клетовнꙋ, како да догемо мирно и слободно и да имамо салаш и лакаш ꙋ господства ви, докле чемо пребивати ꙋ господства ви. И паки къда чемо хтети да се вратимо ꙋ нашꙋ землю, или кем изити на дрꙋг(ꙋ) странꙋ, а нам да ни ест слободно и ѡттворено градове и места господства ви, како да изидемо слободно, без чтетꙋ и без пагꙋбꙋ, варе кꙋде чемо хтет. А ми варе како смо заклели съ господства ви, а ми кемо дрьжати до нашега живота. И варе що изрече наш чловѣкъ Иван, а господство ви да верꙋете, ере сꙋт наши реч(и) истини. И богь ви веселит господство ви.