* Ц(А)РС(Т)ВО КАМВИСА, С(Ы)НА КИРОВА *

(ст. 851) Кироу же оумершоу, Камвисъ, с(ы)нъ Кировъ, властнаа прѣѧтъ и ц(а)рскаа скиптра.

 Ц(А)РС(Т)ВО ДАРЇЕВО

(ст. 853) И по нем дръжа Дарїе, с(ы)нъ Истасповъ. Нѫ оубѡ достоитъ иꙁрещи, како приклюи сѧ се.

(ст. 855) Бѣше с(ы)нъ оу ц(а)рѣ Кира, именемъ Ꙁмердїе, ꙗрообраꙁенъ и крѣпокъ, мощенъ же и доблъ. Семоу Камвисъ враждоуѫ, ꙗко крѣпкорѫкоу, ꙁане лѫкъ въꙁможе въмалѣ напрѧщи, | егоже старци принесошѫ иꙁъ Еѳїѡпїѫ, дроуго же и ꙁавидѧ емоу о нѣкыихъ сънїѡхъ, мнѣше бѡ сѧ въ мътанїихъ ꙁрѣти сънꙿныихъ прѣстолъ красенъ царскыи, беꙁмѣренъ высотоѫ. На том же сѣдѧща прѣстолѣ красна мѫжа и касаѫща сѧ главоѫ н(е)б(е)сꙿныихъ ѕвѣꙁдъ; ꙗкоже оубѡ нѣкого въпроси, їи естъ прѣстолъ, оуслыша, ꙗко Ꙁмердїевъ естъ, егоже видиши прѣстола, и сѣдѧщїи на прѣстолѣ Ꙁмердїе естъ. Ѿ сихъ оубѡ не добрѣ прилежѫ къ Ꙁмердиоу, съ лѫкавыимъ оубїиствомъ растрои мръꙁость на окаанꙿнѣмъ. Народа же оутаи сѧ Ꙁмердїево оубїиство. Егда же оубѡ испи Камвись съмрътнѫѫ ашѫ, двороу хранителѣ ц(а)рскомꙋ влъхва, еюже единъ нарицааше сѧ Ꙁмердїе, а дроугыи Спасѳенїе, сама себѣ въсхытиста дръжавѫ и власть. | И прослоутїе оубѡ ноша|аше сѧ и слово въ Персѣхъ, ꙗко власти перстѣи хорѫгꙿви дръжитъ Ꙁмердїе, сама же невидима бѣста, народа боѫща сѧ. Ꙁакон бѡ великъ и нероушимъ дръжаше сѧ въ | персѣхъ, не оставлѣѫ ихъ обладанѡмꙿ быти ѿ иного рода, ниже имѣти иного г(о)с(поди)на, кромѣ аще съмрътїѫ весь родъ ц(а)рскыи искоренит сѧ. Ꙗкоже оубѡ ꙋвѣдѣно быс(тꙿ) народомъ ꙁлокъꙁнъство ихꙿ, и влъшъское лѫкавъство по малѣ ѿкры сѧ, седемъ ѿ персъ пръвѣишїи, на рѣи съшедꙿше сѧ, и съвѣщавше сѧ много, и оуготовлъше сѧ (бѣше же ѿ седмїихъ единъ Дарїе, с(ы)нъ Испастовꙿ), на влъхвы нападошѫ и съсѣкошѫ ихъ. Много же съвѣтовавше сѧ и о ц(а)рстви коненѣе раꙁсѫдишѫ сице, ꙗко емоуже, аще ѿ нихъ конь поръꙁавъ прѣжде въсѣхъ потеет, въсїаваѫщоу на ꙁемѧ свѣтоꙁарномоу сл(ъ)нцоу, съи да обладаетъ персы и да наѧлъствоуетъ. Бѣшѫ оубѡ сии оустави, Дарїов же конехранитель бѣше доволенъ оухыщрѣти таковаа оумышленїа. Съи оувѣдѣвъ и раꙁоумѣвъ, коѫ кобылѫ любитъ вѧщьше въсѣхъ иныихъ конь Дарїевъ, по събрани ею въꙁемъ съь ѿ неѫ, помаꙁа имъ ноꙁдри конѣ Дарїева. Абїе же въсѣдошѫ, | и пръвѣе Дарїевъ конь, ѿ вонѧ подвиг сѧ пиканины кобылныѧ, и скакати | наѧтъ и поръꙁа. И еже новое и дивно, ꙗко громовъ гласꙿ и млънїѫ бышѫ, оудивлѣѫще сѫщиихъ тоу, ꙗкоже убѡ сїа видѣшѫ, с конеи съсѣдꙿше, Дарїеви поклонишѫ сѧ по обыаю перъскомꙋ.

(ст. 906) Наѧлнаа же правленїа прїемъ Дарїе много оубѡ прѣѧтъ и островы морскыѧ, и грады соушныѧ, и Асїѫ въсѧ, воѧ же многоислъны и на елины пославъ, бѣдѫ прїѧтъ въсѣмъ тамо падшимꙿ.

Ц(А)РС(Т)ВО ѮЕРѮОВО

(ст. 911) По  Дарїи же сего с(ы)нъ ѯерксъ персы облад(а), | иже и бранꙿ съставль съ елины по морю и по сꙋхꙋ съ пѣшцы, и конꙿникы, и съ въсѣкымꙿ оумышлениїемъ, и воѧ погоуби, и самъ, въ ладїи едва бѣжавъ и оутекꙿ, лютѣ недѫгова.

Ц(А)РС(Т)ВО АРТАѮЕРѮОВО

(ст. 916) По  ѯерксѣ же ц(а)рс(т)вова Длъгорѫкыи Артаѯерксъ, И по сихꙿ бышѫ дроуѕїи мноѕи персѡмꙿ наѧлници и врагѡвъ своихꙿ приведошѫ множаишѫѧ въ работѫ. |

* Ц(А)РС(Т)ВО АЛЕѮАНДРА МАКЕДОНꙿСКАГ(О)*

(ст. 919) Дондеж(е)  Алеѯсандрꙿ пришедꙿ Македѡнꙿскыи великы перское раꙁдрꙋши наѧло и облад(а) силоѫ ихꙿ в лѣт(о) достигшее ѿ ръваго Кира сл, ꙗкоже въ книгахꙿ пишетꙿ древнїихꙿ. Съи персы дръжа, съи їндїаны облад(а), семꙋ повинѫшѫ сѧ Сирїа и Финикїа и въсѣкъ ѧꙁыкꙿ, | и въсеѫ ꙁемѧ странодръжꙿци и сатрапи ѿ конецъ въстоныихꙿ до ꙁападꙿ послѣднїихъ. Ꙗкоже оубѡ и семꙋ, л(овѣ)коу сѫщꙋ съмръ|тноу естьствомъ, под(о)бааше длъгꙿ мрътъвнаго естьства ѿдати, отровемꙿ бѡ съставленѡмꙿ ѿ ꙁемѧ его въсхыти с(ъ)мрътꙿ, толикое же велиьство ц(а)рства его въ і҃ прѣложи сѧ мѫжꙿ храбрѣишїихꙿ, ꙗвѣ ꙗко въ Алеѯандровы вельмѫжѫ, раꙁсѣкшꙋ сѧ и раꙁдѣлшоу на і҃ ѧстїи: ов бѡ облад(а) Сирїеѫ и Финикїеѫ, ов же г(о)сподꙿствова ꙁемлеѫ Ѳраьскоѫ, дрꙋгыи же Пафлагонїеѫ, Асїа же дрꙋгаго имѣ.

Ц(А)РС(Т)ВО ПТОЛЕМЕА ПРЪВАГ(О)

(ст. 937) Птолемеи, же ꙁемѧ прѣѧт егѵпетꙿскѫѫ, ѿ негоже и пакы Егїпетъ приѧтъ наѧтокꙿ дръжавѣ. Сего тихыма въꙁрѣ ѧстъ оима, и въсе въꙁыде на ꙋмъ семꙋ Птолемеоу. Съи нападе на многы страны и на Палестинѫ и быс(тꙿ) мног(о)ꙁлатенъ и кыпѧ богатъствомъ. Облад(а)вшеи же по немъ Егѵ̈птомъ, ѧсти и славѣ ревноуѫще еговѣ, ꙁвати сѧ въси хотѣхѫ ѿ сего Птолемеи.

* Ц(А)РС(Т)ВО ПТОЛЕМ(Е)А ФИЛОПОНАV*

(ст. 947) Пръвомꙋ же Птолемеꙋ житїе оставлъшоу, еже по немꙿ Филаделфа нарицаемаго Птолемеа Егѵпетꙿ имѣ наѧлника, иже пръвыи въ ц(а)рихꙿ Алеѯандровѫ постави книгѫ многыимꙿ м(а)т(е)ре: | бесислъно бѡ исло, г(лаго)лѧтꙿ, книгꙿ емоу събравшꙋ, | ꙗко въ всѧ м҃ тъмъ доспѣваѫщѫ. Имѣ же оубѡ сице доброьстнѣ Птолемеова дръжава, и пакы имѣше Егѵпетъ славѫ ц(а)рствїа. Нѫ не быс(тꙿ) ниьскоже, ꙗкоже мнѧ, непрѣложно въ жиꙁни сеи: ни богатъство, ни ц(а)рскаа дръжава, ни сила. |

Ц(А)РСТВО КЛЕОПАТРЫ Ц(А)Р(И)ЦѪ

(ст. 957) Къ  дроугыим бѡ дръжателемꙿ ꙁемѧ Егѵпетскыѫ и Клеопатра ц(а)р(и)ца Егѵптоу быс(тꙿ), при неиже десницеѫ римꙿскоѫ ц(а)рство въꙁѧто быс(тꙿ), кесароу Севастꙋ сїе прѣемшоу. И ѿ сего пакы оскѫдѣшѫ егѵпетскаа скиптра, въ лѣтѣхꙿ въꙁрастшаа и достигша сҁ. Не тъкмо же Егѵпетꙿ въꙁѧшѫ римлѣне, нѫ и въсѧ ꙁемѧ въкопѣ, ꙗже подꙿ лоуноѫ. И сїа ꙋбѡ, ꙗкоже быс(тꙿ) въꙁможно съписашѫ сѧ словомъ въкратцѣ и ꙁвѣстнѣ, ꙗкоже ми сѧ мнитꙿ. |

*О ЕВРЕИХЪ*

(ст. 968) Под(о)бает же, ꙗкоже мнѧ, и хѫдожꙿства не имамꙿ, въспомѣнѫти въмалѣ и вещеи елинъскыихꙿ и ѧꙁыкъ подати евреѡмꙿ.

(ст. 971) Гладꙿ тѧжъкꙿ постиже иногда хананеѫ, и въсѣхꙿ поꙗдааше ꙁлыи тъ огнь, и къ проїимꙿ Іакѡвовъ домꙿ имѣше весь. И ꙋбѡ б(о)ж(е)с(т)вныи Іꙁр(аи)ль, сице бѡ прѣложи сѧ имѧ его, ово ꙋбѡ оуслышавъ о Иѡсифѣ, ро|жденѣмꙿ ѿ Рахилы, ꙗко обладаетъ съ фараѡномꙿ надъ Егѵпетскоѫ страноѫ, ово же и ищѫ раꙁдꙿрѣшенїе обрѣсти ѿ стр(а)сти, ꙋмысли проее ѿ ꙁемлѧ своѫ тамо прѣселити сѧ19. Събрав же своѧ рабы и с(ы)н(о)вы и внꙋкы, въсѣхꙿ О д(оу)шъ, съниде въ Егѵпетꙿ, и видѣнъ быс(тꙿ) фараѡномꙿ дрꙋголюбнѣ и сѫщими подꙿ нимъ, а прѣжде иныхꙿ же въсѣхꙿ великыи сего Іѡсиф видитъ сладꙿкыма ѕѣницама. Въ ꙁеми же Гесемꙿстѣи въсели сѧ, страны Аравїискыѫ, и поживе въ бл(а)гыхꙿ, и насыти сѧ хлѣба въ сытость, и ѿ ꙁѫбовъ гладꙿныихꙿ пагꙋбныхꙿ иꙁбѣже. А ꙗже по сихꙿ каа ꙋбѡ: оумираетъ прѣстарыи и двое|надесѧтедѣтныи Іакѡвъ, въ40 послѣдꙿнѧѫ старость достигъ, | а по немꙿ Іѡсиф. И по нихꙿ фараѡнꙿ дрꙋгыи же въстаетъ вл(а)д(ы)ка въ егѵптѣнѡхꙿ. И сего имѧ Фараѡнъ. Егѵпетскыимꙿ бѡ кнѧѕемъ бѣше въ похвалѫ, еже нарицати сѧ Фараѡнꙿ, присвоаѫщимꙿ себѣ фараѡновѫ славѫ, пръвааго бывьша дръжателѣ Егѵптоу, ꙗкоже и римстїи ц(а)рие въ послѣдꙿнѣа лѣта кесары въси хотѣхѫ себе именовати, | въ пръваго кесара единовластвовавшего въводѧще себе родъ и въ оноговѫ ѧсть. Съи оубѡ Фараѡнꙿ, родꙿ жидовьскыи прѣоумножаѫщ сѧ ꙁрѧ и въ множьство грѧдѫщъ, ꙗко цвѣты дрѣвесь доброцъвтѫщїихꙿ и ꙗко пѣсъкъ морскыи, ꙗрѧ сѧ на нихꙿ, растрааше на нѧ лѫкавьства . И ꙁапръва ꙋбѡ ꙁаповѣдааше бабамъ, да ꙋмарѣѫтъ въновѣ исходѧщаа отроѧта иꙁ м(а)т(е)рнїихъ ложесънъ. Да ꙗкоже ꙋбѡ не въмѣсти сѧ въ оумъ ꙁлокъснъное съплетенїе, дрꙋгыи съвѣтъ съвѣщаваетъ, | еже плинѳы творити евреѡмꙿ и градꙿ ѕидати твръдꙿ емꙋ принѫждаетъ. Въ дѣло же бѣ повелѣное, и троуждаахѫ сѧ и страждаахѫ, и плинѳы творѣахѫ и дѣлаахѫ и грады ѕиждахѫ. Бѣхѫ же имъ надꙿ дѣломъ люти приставници, и отѧгаваахѫ, и множахѫ оꙁлобленїа имъ, и съпроста рещи, ꙗко на врагы, нападаахѫ на окаанꙿныѧ. Ꙁлостр(а)стнїи же и окаанꙿнїи жидове оумилеными въꙁъпишѫ гласы къ б(ог)оу живомꙋ и иꙁбавителю ѿ бѣдꙿ прошаахѫ емоу быти. Прѣклони же сѧ б(ог)ъ въꙁдыханїемъ ихꙿ, и видѣ троудꙿ тѧшкыио, и ꙋщедри и смили сѧ, и посла имъ Мѡѵ̈сеа великаго б(ог)овидꙿца, ѿ бѣдꙿ | иꙁбавлѣѫща, и облекаѫща болѣꙁни, и ѿ горести иꙁводѧща и оуꙗꙁвѣѫща Егѵпетꙿ.

* О МꙌѴСЕИ*

(ст. 1021) Съниде же Мѡѵ̈си, и Фараѡноу въꙁвѣсти повелѣное ѿ б(ог)а, и їꙁр(аи)лтѣны ѿслати съвѣтꙋетъ и не дръжати к томоу. Не ꙋмолен же быс(тꙿ) Фараѡнꙿ словесы прор(о)ковѣми, ниже оубоа сѧ | б(ож)иихꙿ въсемощныихꙿ рѫкꙋ, | многажди же обѣщав сѧ ѿпꙋстити слъга толикожде, и бывааше ꙗкы прѣпъстръ и приꙁеменъ львъ. Ѿ сего принѫжденъ быс(тꙿ) прор(о)къ б(о)говидецъ, тако б(ог)оу повелѣвшоу, еже навести ꙗꙁвы. Ехидꙿниныи же ѿродъ Фараѡнъ, ꙁлобѣ въспитанїе, ꙗꙁвамꙿ оубѡ крѣпцѣ наводимомꙿ, смѣрѣаше сѧ, и Мѡѵ̈сеа молѣаше тихо прѣклонити сѧ на раꙁдꙿрѣшенїе ꙁлобѣ, и болѣꙁнъноѫ тѧготоѫ трꙋждааше сѧ, и б(ог)а съ плаемꙿ молѣаше, и раꙁдрѣшенїе обѣщавааше сѧ дати евреѡмꙿ. Ꙗꙁвамꙿ же ослабенѡмꙿ бывшимъ, жестоковыꙗвъ бывааше, и непрѣклоненъ, и невъдатенъ, и не тъижде обѣщаваемыи. Послѣди же лютоѫ ꙗꙁвоѫ, въсѣхꙿ тѧшаишеѫ, пръвородныимꙿ горкоѫ съмрътїѫ ѿтръженѡмꙿ бывшимꙿ, свободѫ дарова родоу жидовъскомоу. И пакы раскаа сѧ, | и воѧ въорѫжи на колесницахꙿ и конихꙿ, орѫжноносцѧ и брънꙿникы, сам же, въсѣдꙿ на колесницѫ ꙁлатокованѫѫ, въслѣдꙿ ихъ женѣше ꙗко бѣжѫщих, | ꙗко да пакꙿ въ Егѵпетъ евреѫ въꙁвратитꙿ. Ѿ сего быс(тꙿ) раꙁдѣленїе ръмномꙋ морю и раꙁлитїе ново, и людемꙿ провед(е)нїе, ꙗко посрѣд(ѣ) сꙋшѫ, и погрѫженїе инонаѧлникꙿ гръдообраꙁныихꙿ и Фараѡноу ꙁлотворивомꙋ и дръꙁосръдомꙋ, и гробъ водостланенъ орѫжнѣи крѣпости. Погрѧꙁошѫ бѡ въси въ глѫбинѣ, трїстоѫщїи и конꙗꙁдъци, и рыбамꙿ бышѫ пища, живѫщїимъ въ мори; и ни понѣ вѣстникꙿ о бѣдѣ не оста. Ѿ сего бышѫ побѣдꙿнаа б(ог)оу ликостоанїа, и велиааше сѧ б(ог)ъ, а Мѡѵ̈си въспѣвааше сѧ. И свѣтꙿ въсїавааше евреѡмꙿ веселїа, егѵптѣны же тъма помраааше. Иꙁбѣгшїихꙿ же иꙁъ Егѵ̈пта їꙁр(аи)лтѣнъ тогда ѯ҃ тъмꙿ исломꙿ бѣше мѫжїи, кромѣ дѣтїи и женꙿ и отрокꙿ младыихꙿ. Водѣше же Мѡѵси селикое множꙿство, и ръпта|нїа тръпѣше ѿ ꙁлаг(о) народа, и досады ихꙿ ношааше ꙋсръднѣ. Вождаше же ихꙿ по пꙋстынѣхꙿ и непроходꙿныихꙿ, б(ог)оу сїе повелѣвшꙋ и ра|ꙁсѫдившꙋ на полѕѫ. | Вода же ис камен(е) теаше, и скотомꙿ поквашаше плъти, манꙿнѫ дааше имꙿ, и пищеѫ кръмлѣше агг(е)л(ъ)скоѫ, ꙗкы орелъ прикрывааше орлиищы бесперыѧ. Идѣхѫ же неꙋклонꙿно въ ꙁемѧ обѣтованѫѫ, ѿ Егїпетскыѧ же ꙁемлѧ до прѣдѣлъ Палестинскыихꙿ ꙁа м҃ лѣтꙿ прѣидошѫ. И весь ꙁлоратныи ѧꙁыкꙿ и страшенꙿ и родꙿ весь иноплеменꙿныи и плънъ ꙁловѣрїа, ꙗко жѫтелїе плѣноуѫще, ис корен(е). Нѫ и б(о)ж(е)с(т)вныи Мѡѵ̈си житїе остави, многѫ о себѣ оставль жалость своеплеменникѡмꙿ, и ꙁаконꙿ давъ имъ ѿ б(ог)а на скрижалехꙿ написанꙿ, ꙗко74 д(ь)ньница75 же подꙿ ꙁемѧ съкры сѧ.

О ІСꙊСѢ НАВЇИНѢ

(ст. 1079) По Мѡѵ̈сеи же Навїинъ, с(ы)нъ І(соу)с, наѧлствова съборомꙿ и облад(а) евреискымꙿ сънмомъ. Съи наслѣдїе дарова имъ ꙁемѧ Палестинскѫѫ, ѧже обѣща б(ог)ъ прѣо(ть)цемъ бож(е)стъвныимъ, и племеню раꙁдѣли коемꙋ|ждо прилежное, кромѣ племене Левїина въ мѣсто бо егова ждрѣбїа, ꙗже б(ож)иа б(ог)ъ наслѣдова. Съи силныѧ ханаанскы искорени ѿ нихꙿ мышцеѫ, великоѫ. |

О СѪДЇАХЪ

(ст. 1088) Семоу же прѣшедꙿшꙋ море житеиское, сѫдїѫоблад(а)ахѫ людꙿми и въсѣ правлѣахѫ до Илїѫ и Самꙋилѣ прор(о)ка. Донелиже ꙋбѡ прѣбываахѫ въ ꙁаконѣхꙿ б(ож)иихꙿ и б(ог)а ьтѣхѫ ср(ъ)дꙿцы несоуменными, ѧꙁыка въсѣког(о) прѣвышъши и рода дъблюдаахѫ сѧ. А егда ꙋклонїшѫ сѧ къ идолослꙋжениоу и прилагаахѫ сѧ б(о)г(о)мъ беꙁдꙋшныимъ и сꙋетнымꙿ, абі̇е прѣдаеми бѣхѫ врагѡмꙿ въ работѫ. До  Самꙋилѣ бѡ сѫдїѫ обладаахѫ ими, а по томꙿ ц(а)рѣ просивꙿшимꙿ имъ, дастъ сѧ ѿ племене Венїаминова Саꙋлъ, с(ы)нъ Кїсовъ. А по томꙿ Д(а)в(ы)дъ великыи въ прор(о)цѣхꙿ. И родꙋ своемꙋ бываетъ вл(а)д(ы)ка, пастырь сыи тогда. И по рѧдꙋ быс(тꙿ) ц(а)реи гі до Иехонїѫ. При немꙿ же трїщи пришедꙿ Навоуход(о)носоръ | градꙿ пожеже и цр(ъ)к(о)вь б(о)ж(е)ствнѫѫ, а люди прѣсели въ странѫ Вавилѡнскѫ. | *Ꙁде повѣдоуетъ како ве(е)рнїи елин(и) и въстонїи междꙋсобнѫѧ ратꙿ сътвориш(ѫ) велик(ѫ) нѣкогда*

(ст. 1107) Д(а)в(ы)доу же обладаѫщоу еще иноплеменныими, ꙗже къ троꙗмъ брань елины съставлена быс(тꙿ) ради Елены, жены сѫщѫѫ Менелаовы. Сиѫ аꙁъ въсхотѣвъ брань съписати, ꙗкоже писавшїими прѣжде пишет сѧ о неи, и хотѧ | г(лаго)лати, | не ꙗкоже Омиръ съписꙋетъ, прощенїа просѧ ѿ бл(а)гораꙁоумныихꙿ. Омир бѡ, сладꙿкыи ѧꙁыкомъ и доброꙋмныи, раꙁлиными шаровы прѣмѫдрости оукрашаетъ словеса, инѫдꙋ же много обращаетъ и прѣлагаетъ. Нѫ се оубѡ проее сиа да съповемы.

(ст. 1118) Царевоу сыноу, ѡбладаѫщомꙋ Троемъ, Приамоу съпрѫжница бѣше Екава, дъщи Кисова, и м(а)ти быс(тꙿ) ѿ сего многыимꙿ дѣтемъ. Имѧщи оубѡ въ рѣвѣ и блиꙁъ рож(дꙿ)ства сѫщи, страхованми оустраши сѧ нощныихꙿ сънѡвъ; видѣти бѡ мнѣше сѧ главнѧ горѧщѫѧ огнемъ ис рѣва еѫ прониащѫ и попалѣѫщѫ градꙿ весь въкꙋпѣ. Оуслыша же сїа Прїамъ и влъхвѡмꙿ прѣдложи; раꙁꙋмѣ же, ꙗко полеꙁно емꙋ естъ и градꙋ, аще раждаемое ѕвѣремъ въдано бѫдетъ или въ огнъ полѧщїи на погыбѣль въвръжено бѫдетꙿ. По малѣ же Алеѯандръ иꙁыде на свѣтъ, младенецъ радостенъ, бл(а)голѣпенъ, доброобраꙁенъ. Под(о)бааше оубѡ Прїамоу не раꙁложити никакоже, | нѫ абїе проникꙿшее ис рѣва отроѧ погꙋбити. Он же, естьствомъ побѣжденꙿ бывъ, пощѫдѣ | рождъшее сѧ; мнѧ же прѣмѫдрити дръꙁост добрыѧ ѧсти, иныимъ на въспитанїе пометнѫ е на селѣ, еже ѿ самого Парида Парїемъ проꙁваное. Повръжено оубѡ бѣ небрѣгомо, обрѣтошѫ же е пастырїе, и ꙋщедришѫ, и въꙁѧшѫ, и пощѫдѣшѫ отроѧ, и ꙗко младенца въскръмишѫ е, Парїемъ нарекше.

(ст. 1142) Приближившꙋ же сѧ емоу юношъскаго въꙁраста, Прїамъ съобѣдника его приѧтъ, мнѧ, ꙗко иꙁбѣгнѫлъ естъ ѧже ѿ него пакости. Нѫ бѣхѫ нераꙁсꙋкана прѧдена добрыѧ ѧсти, и единоѫ ре(е)нꙿномꙋ не мощно бѣ погыбнѫти. Алеѯандръ бѡ, нѣкого ѿ съродник си ꙋбивъ | неволными оубѡ стръмленми, нѫ обае съдѣла оубїиство, отиде къ Менелаоу ѿ Троꙗ въ Спарть. Приѧт же сего добрѣ онъ, ꙗко дрꙋга, поьте его и ꙋгости, и въсѣьскы полюби. Ꙁде твоа игра, м(ѫ)(и)т(е)лю въсѣхъ, рекъ, ꙁде твоа игра и враждꙿное сѣмѧ, тѣмже | въжеглъ еси великѫѫ пещь брани! Отиде же Менелае, а оста единъ Парїе, и видѣ Менелаовѫ въ клѣ|ти женѫ. Бѣ же жена прѣкрасна, добровѣждꙿна, доброꙁрана, добролина и доброобраꙁна, голѣмоока и, ꙗкы снѣгъ, бѣла, и дарѡвъ исплънена множьствомъ сѫщи. Видѣ оубѡ сиѫ Алеѯандръ и въсхыти сѧ добротоѫ еѫ. И то много длъгословити и писати – въсхыти ѫ хотѧщѫ и бѣга сѧ ѧтъ. И бѣганиꙗ не могы инако ꙋтолити, въ корабь въшедъ моръскыи, отиде въ Финикь, ѿ ведѫщаго оуклонив сѧ шествиꙗ въ Трои, гоненїе бѡ ожидааше ѿ обидѣныихꙿ. Обьѧт же бывъ вѣтры крѣпкыми и многомѫтными, едва въ нѣкое приста оустїе Нилово, Кановикѫ нарицаемое въ лѣтѣхꙿ послѣднїихъ, идеже сѫꙁдан бѣ храмъ ироа Ираклеа, потрѣбѫ подаваѫ л(овѣ)кѡмꙿ нескѫднѫѫ. Въ сеи оубѡ храмъ прибѣгше ѿ нѫждѫ бѣжавшеи съ нимъ пѫтници и съплававшеи многыми его облагаахѫ досадами и поношенми, | облиаѫще ꙁлаа, сътворенаа ѿ него, порѫганїе и не(ь)ствие еже къ странꙿноприемовавшомꙋ, покаꙁа | о въꙁхыщени женѣ, пае же и о имѣни. Оуслыша же сїа воевода обладаѫи мѣстомъ тѣмъ, оуслыша же и Протевсъ, ц(а)рь егѵ̈петъскыи, и бываетъ приведенъ Парїе къ немоу съ женоѫ, и съ имѣнїемъ, и съ съпѫтникы. И онъ ꙋбѡ въпрашааше, кто естъ жена и иꙗ с(тꙿ), и ѿкѫдꙋ, въꙁемъ ѧ, сѫдꙋ блѫдиши; Алеѯандръ же съставлѣаше лъжнаа словеса. Протевсъ же оувѣдѣвъ ꙗже о Еленѣ, сицꙁеваа къ Алеѯандрꙋ иꙁрее словеса: „Аще сѧ не бихꙿ прѣжде обѣщалъ и проꙋставилꙿ, | еже ни единого странꙿна оубивати ѿ боуѧ трꙋждаемыихꙿ лютыѧ и ꙁде примѣтаемыихъ, великыми тѧ оубѡ бихꙿ и лютым(и) мѫками обложилъ, необл(а)г(о)д(ѣ)тноу ти бывшꙋ о бл(а)годѣтели и оуставы поправшꙋ и дрꙋжнѧѫ любовь. Нинѣ же ти имѣнїа и женѫ сиѫ не дамъ, аще и многыми мѧ обыдеши подꙿхыбами, | елиноу же ѫ тобоѫ напаствованомꙋ съблюдѫ, ты же ѿ неѫ остани сѧ, и ѿ Егѵпта бѣжи”. Протевсъ оубѡ съ прѣщенми ѿгна Парїа. Он же | тъщами въꙁврати сѧ рѫками къ отеьствꙋ си, сласти въкꙋсивъ краемъ пръста тъкмо, и къ въꙁдꙋхꙋ досѧжѫщїи пламенъ въжегъ.

(ст. 1209) Ибѡ по ѿшестви его ѿ Спартѣ и по Еленинѣ въсхыщени сицеваа приклюишѫ сѧ. Въꙁврати сѧ Менелае ѿ ошествиа, и оувѣдѣвъ бывшее, раꙁтръѕа риꙁы своѧ, и съ нимъ Дареи о(те)цъ Еленинъ. По срѣдѣ же приведошѫ елинъскыѧ пръвыѧ, одрани лицы сѫща и порънена и клѧтъвъ въспомѣноуѫтъ страшныихꙿ онѣхъ, имиже ꙁаклинаахѫ сѧ елини въси, ꙗко аще приклюит сѧ ѿ нѣкого Еленѣ въсꙿхыщенѣ быти, въси своими тѣлесы о неи да борѧтсѧ. Много оубѡ моливше сѧ и припад(а)вше оувѣщашѫ елины воевати на троꙗны. И оубѡ мноѕи сътекошѫ сѧ ѿ островъ, и ѿ соушѫ, въскраи сѫщїи морѣ и дале(е) ѿстоѫще, ѿ Аѳинъ и тоꙁемци, и ѿ въсѣкого мѣста, ѿ Ѳеталїѫ, | и ѿ Ахїѫ, и ѿ въсеѫ Елады. Бѣхѫ же имъ и острови пособници: Родос, Иѳакь Скиръ и Саламь, и съ ними прѣвеликыи Критъ, коринѳѣне ꙋвѣдѣшѫ, и аргїане съпо|собьствовахѫ, и столꙿ тъмами съставленъ тѣмъ съставлѣаше сѧ. Бѣше Менесѳес ѿ Аѳинъ, Несторъ ѿ Пила, ѿ Иѳакѣ Дисевсъ, ѿ Саламина Еа, ѿ Крита же бѣ Идоменевсъ, Тлиполем же ѿ Рода. Въси родъ имѧще ѿ бл(а)городныихꙿ кръвїи, мѫжолѣпни, доброродни, храбри, добли, добри и ꙗрольвни, мѫ|жїе кръви въси. Евѳїанинꙿ же Ахилеи сїꙗаше пае въсѣхꙿ, л(овѣ)къ ратемъ побѣдникꙿ, силенъ и крѣпкорѫкъ. И оубѡ, събравше многоислънѫѫ ратꙿ, ц(а)рѣ поставишѫ ратинаѧлника и военаѧлника, мѫжа храбра и добра, ирѡа крѣпкаго, и добротоѫ сїаѫща и мышцеѫ силы. Ѿ отеьствъ оубѡ своихꙿ исходѧтꙿ и дрꙋгѡвъ и съродникꙿ, ꙗростїѫ же оплъаѫт сѧ на брань. И оубѡ въси съвѣщавше сѧ раꙁсѫдишѫ быти добро, еже плѣновати и раꙁсыповати сѫщаа подꙿ областиѧ Трою, ꙗко да и симъ бѫдетъ на потрѣ|бѫ и троꙗнѡмꙿ ослабѣетъ помощь. Посланъ оубѡ бываетъ Ахилеи и ѿ храбрыихꙿ дроуꙁи, и на островы | нападошѫ, и поплѣнишѫ соушѫ, и до конца ꙁатрышѫ елика бѣхѫ съпостатнѣа. Оуслышано же быс(тꙿ) елины ꙗже о Еленѣ, ꙗко Протевсъ ц(а)рь ѿнѧтъ ѧ ѿ Парѣ, и ꙗко оу него хранит сѧ въ градѣ Мемфѣ. Нѫ тъщахѫ сѧ окр(ъ)стъ напасти Троꙗ, слышѫще о немъ, ꙗко скровищы ꙁлатыми исплъненъ с(тꙿ) и многымꙿ богатъствомъ кыпитъ. Хотѣхѫ же и ѿмъстити оскръбившїимъ ихꙿ, нехраброс(тꙿ) бѡ, и смѣренїе, и слабѡсть непщеваахѫ, еже не ѿдати поношению своемꙋ мѫкы достоиныѧ.

(ст. 1260) Ꙗкоже ꙋбѡ троане видѣшѫ толикѫѫ рать и множьство съмотришѫ вои пришедꙿшїихꙿ, ѿвъсѫдꙋ себѣ събравше пособникы: кары, ликїаны, мисы, и меѡны, и фригы, и придрꙋживше весь асїискыи родъ и ѧꙁыкъ, елико на сꙋши и елико въ примори, противѫ иꙁведошѫ исло вои бесислъное. И врѣмѧ проводишѫ много на брани. Града же того жителїе Троꙗ бѣхѫ вѧщꙿшее н҃ тысѫщъ мѫжии. И ꙁапръва | ꙋбѡ крѣпко оплъаахѫ сѧ на брань, хра|бросръдыми съплѣтанꙿми плъкы раꙁбиваѫще, да ꙗкоже искꙋсишѫ докъсна Ахилеово стръмленїе и искꙋсное и топлое видѣшѫ подвиѕанїе, и хра|брость, и мѫжьствънѫѫ дръꙁость, сѣдѣхѫ при стѣнахꙿ ꙁаклюивше сѧ и никакоже елинѡмꙿ съпротивити сѧ смѣѫще, дондеж(е) въсѣ раꙁвращаѫщиꙗ и въсѣ въꙁмѫщаѫщїа и въсѣмꙿ м(а)ти ꙁлыемъ, ꙁависть г(лаго)лѧ, Ахилеово притѫпи стръмленїе дръꙁостное и троаны дръꙁостны сътвори, ономꙋ ослабѣвшоу. Скръби же вина сего прогнѣвавшои Паламидово ꙋбїиство быс(тꙿ), бес правды погыбшꙋ. Како же быстъ, и кто сътворивы е, скажѫ.

(ст. 1284) Нисиотѣнинъ  Дисевсъ хранѣше на Паламида вражднѫѫ ненависть и ꙁлобѫ въ ср(ъ)дꙿци, ꙁане елинѡмꙿ бѣ Паламидъ слава и въси, ꙗкы б(ог)оу, вънимаѫще ономоу, сръденѫѫ къ немꙋ хранѣахѫ любовь. Ибѡ проꙋвѣдѣ гладныи огненосныи лѫкъ и въсѣмъ провъꙁвѣсти елинскыимъ воеводамъ, | и въсѣмъ ѿ тоѫ ꙁлобы горцѣ погыбаѫщимъ, | тъи съблюде елины неврѣждены, ово прѣдꙿлагаѫ и словесы растраѧ, ово же и вещьми накаꙁꙋѫ ихъ полеꙁномꙋ. Ѿ сего ꙋбѡ Дисевсъ раставааше ꙁавистиѫ, видѧ прѣлюбима въсѣми Паламида, того же непщꙋема, ꙗкы единого ѿ народа. Тѣмже и льсти растраꙗше и ꙁлокъꙁнъна съплѣтаниꙗ, и съставлѣаше съвѣты плъны клеветами. И оубѡ крѣкпорѫкомꙋ Ахилеови сѫщꙋ тоу, беꙁдѣлни бѣхѫ съвѣти с(ы)на Лаертїина, и въсе съставлѣемое на Паламида и съшиваемое бѣше ꙗкы паѫинꙿное прѧдено, да ꙗкоже Ахилеи посланъ быс(тꙿ) съ дрꙋгыими храбрыми съставити брань съ пособникы Троꙗ града, съпѫтъствꙋѫща съ собоѫ и Паламидѣ имѣше (желааше бѡ присно съ нимъ быти), ѿ сего ꙋбѡ прѣдръꙁыи онъ мѫжь обрѣтъ ѿрадѫ, ц(а)рево ꙋкрадаетъ слабоꙋмїе ꙁапръва, и ꙗвлѣѫ сѧ, ꙗко прѣлюбити его: „Хощеши ли, рее, ѡ ц(а)рю, власти елинъстѣи? | Крѣпкорѫкы Ахилеи бодет бѡ | юность. И Паламида, ꙗкоже с(тꙿ) ꙁло рещи, облъсти и прѣвѣ|тника и съпоспѣшника на сїе прїемлетъ. По малѣ же приидѫтъ, брани съвръшенѣ бывши, и тебѣ оубѡ воловы приведѫтꙿ и стада овиа, сами же оудръжѫтъ имѣниѡмъ въсѣ скровища, имиже елинъскыѧ силникы прѣтворѧтъ же, и на тѧ подвигнѫтъ, ꙗко да ѿ власти ѿпаднеши”. Оуслыша же сиа ц(а)рь, и вѣрова, и съвъсхыти сѧ, и льсти раꙁстроителю приопꙿщает сѧ на съвѣтъ. И абїе приꙁванъ быс(тꙿ) Паламидь, и оуединенꙿ бывъ въ сѣти въпадаетъ враждъныѧ. И облъганъ быс(тꙿ), ꙗко троꙗнѡмꙿ хощетъ елины прѣдати, и бываетъ каменїемъ побїенъ (ѡ горе, каковаа твориши ꙁависти!), ино ниьсоже рекъ, раꙁвѣ г(лаго)лъ съи: „Ѡ оубогаа истино, тебе плаѧ сѧ и стенѧ: ты бѡ пръвѣе мене погыбе и оумрѣтъ”. Въꙁыде оубѡ Ѳетидъ съ свѣтлыми побѣдами, оувѣдѣ же бывшее, и ꙋщедри Паламидѣ, и тѧшцѣ проплака и поскръбѣ, а елинѡмꙿ порѫ|и, да оставѧтъ брати сѧ | и съпособьствовати имъ. Ѿ сего быс(тꙿ) дръꙁость Екторꙋ и того пособникѡмꙿ, и съставлѣѫтъ съ елины брани крѣпкоратныѧ; ѿтоли бышѫ оубїиства, и ꙁакланїа, и пролитїа кръвемъ, мѫжоꙋбїиства, и веплеве, и еꙁера кръваваа. И падаѫтъ, ꙗкоже класїа, елинъскаа тѣлеса, и смѣрѣѫт сѧ, и лютыми многыми обьѧти бывше, въ раскаани бышѫ о прѣгрѣшениихꙿ. И иже пръвѣе высокоꙋмнїи словесы м(о)л(е)бныими молѣахѫ Ѳетида съмилити сѧ на нихꙿ, нѫ не вънѧт Ахилеи симъ, ни прѣклони сѧ, дондеже падъ Патроклие, егѡже велми люблѣаше, иꙁ рѫкꙋ крѣпкою и доблою Екторовою, того принѫди потещи на троꙗны. Иꙁыде ꙋбѡ Ахилеи на бранꙿ огнемъ дыхаѫ. И раꙁбиваетъ плъкы, и побиваетъ пръвоборцѧ и съ ними Ектора, стлъпа троискаго, мѫжа тѧшка и храбра, въ орѫжихꙿ въспитана, ꙗꙁвы носѧща на пръсехъ бесислъныѧ, имиже съплѣтааше сѧ съ юнцы дивїими, | прѣжде даже не бѣхѫ елини при|шли и съставили брань.

(ст. 1354) Оубїеноу | же бывшꙋ Екторꙋ дръꙁосръдомоу, приꙁва Прїамъ на помощь амаꙁѡны, и пакы брань крѣпка, и оумираѫтъ въси. Ѿ въсѣхꙿ оубѡ поустъ бывъ окаанныи старецъ, к Д(а)в(ы)дꙋ ц(а)рю іꙋдеискомꙋ посилаетъ, рѫкѫ просѧ помощи ѿ него. Нѫ Д(а)в(ы)дъ не дастъ емꙋ, или ѿ сего съпротивлѣѫ сѧ ѧꙁыкѡмꙿ иноплеменꙿныимъ, или и ненавидѧ елины и варвары ꙗко не вѣдѧщїихꙿ б(ог)а, нѫ їдолѡмꙿ слꙋжѫщїихъ, и боѫ сѧ, ꙗко да не въпаднѫтъ въ прѣльсь жидове, аще послани бѫдѫтъ ѿ него на помощь сѫщїимъ въ Трои, на ꙁлобѫ имѧще доброволнаа естьства. Тавтантїа же, їндїискаго ц(а)рѣ, Прїамъ оумоли, и съ множꙿствомꙿ посилает сѧ Мемнонъ беꙁислънаго исла. Воиска же бѣ їндїане въсе рънообраꙁнїи, ихже видѣвше елине въ странꙿныихъ ꙁрацѣхъ, и ꙋбоавше сѧ ѿ ꙁрака ихꙿ и орѫжїа, и ѿ ѕвѣрїи оустрашивше сѧ, ихже їндїа кръмитъ, | нощиѫ бѣжати мышлѣахѫ и оставити Трои. | Нѫ обае оплъишѫ сѧ противѫ рънообраꙁныимъ и їндїискыми кръвми оръвишѫ нивїа, и скамандровы стрꙋѧ оброщишѫ кръвми.

(ст. 1377) Въ сихꙿ же наста жрътъвное елинѡмꙿ тръжъство, пае же и варварѡмъ, и въсѣмꙿ бѣ покои ѿ ратеи и трꙋдѡвъ. И оубѡ вои елинстїи и троиское множство въедино съмѣшаахѫ сѧ съдѣати ниьсоже не смѣѫще. Бѣ же храмъ при стѣнахꙿ добронырнааго Троꙗ, идеже ѧсто приходѧ Ахилеи видѣ Полиѯенїѫ. Он же оувѣщавати сѧ отаи творѣше сѧ, и сиа льстїѫ дѣахѫ *Дїифовъ и Парїе. Ꙗкоже оубѡ вънидошѫ въ цр(ъ)к(о)вь Аполѡна Алсеанина, клѧтвами съвѧꙁоуѫще ꙗже о Полеѯенїи, Дїифовъ* оубѡ приснѣе люблѣаше Пилеа, филѣ жениха сестрѣ своеи нарицаѫ его, блиꙁ ставъ Алеѯандръ прободе его, и ѿскоивъ иꙁбѣже съ Дїифовомъ. Ахилеи же падъ на иꙁдыхани бѣ послѣднїимъ. Ощꙋти же сїа. Дисевсъ, ꙗꙁдѣше бѡ съ нимъ, и съ нимъ дїогенъ Еа Теламонѣнинꙿ. Въкꙋпѣ же | оубѡ въ цр(ъ)к(о)вь въскоивше, обрѣтошѫ ирѡа лежѫща, кръвми облиꙗна и оугасша, | дыхаѫща едва, и движѫща ѧꙁыкꙿ, и хотѧщамъ покрыти сѧ оима его тъмоѫ. Ꙗкоже оубѡ видѣста и́, проплакаста, и нападꙿ на пръси его, Еа великыи съ плаемъ къ Пилеꙋ ре(е): „Ѡ ратемъ раꙁдрꙋшителю и исполине крѣпкорѫкыи, кто погꙋбити тѧ въꙁможе львоꙗростнааго!” Он же едва пригласи и ре(е): „Оубиста мѧ Дїифовъ и Парїе льстиѫ”. И, сиа рекъ, иꙁдъше толикыи ирѡе. Еа же, на рамо въꙁложивъ тѣло Ахилеово горцѣ, въ воискѫ принесе плаѧ сѧ.

Абїе же приꙁвашѫ Пира Ахилеова, новоаго Птолемеа, сѫщааго ѿ Дїидамїѫ. И пакы бышѫ оубїиства и ꙁакланїа, пакы мѫжоꙋбїенїа, и пакы кръвми облиана троискаа полѣ, и пакы окръвавлены бышѫ скамандровы стрꙋѧ, дондеже влъхви имъ прор(о)ьствомъ иꙁрекошѫ, ꙗко нѣс(тꙿ) мощно въꙁѧти по рати Трои, ни рѫками, ни по мею, нѫ тъкмо льстїѫ единоѫ. И абїе съдѣлашѫ конѣ | дрѣвѣна, и ꙁатворены въ немъ мѫжѫ въложивше, | отититворѣхѫ сѧ къ отеьствомъ своимъ. И конѣ оубѡ оставишѫ тоу оу пристанища, сами же творѣхѫ сѧ пловѫще въ Тенедꙿскыи островъ. Видѣшѫ же троꙗне приклюившее сѧ, видѣшѫ пристанища пуста. Конѣ же единого видѧще, недоꙋмѣахѫ и дивлѣхѫ сѧ. И ꙁапръва оубѡ мнѧще быти въсе прѣлесть, погꙋбити конѣ ꙋстръмлѣахѫ сѧ и огневи прѣдати, или поврѣщи ниꙁ стѣнѫ, или въ глѫбинѫ морскѫѫ. Таж(е), понеже оубѡ приспѣло бѣ Трою въꙁѧтїе тогда, въ домъ оувѣщашѫ вънести конѣ, ꙗкы обраꙁъ и користь ѿ съпротивныихꙿ. И ови оубѡ вънесошѫ его, и питиѡмꙿ и играмъ себе въдавше, оусыпаахѫ глѫбокыимъ сънѡмꙿ. Мѫжїе же крыѧщеи сѧ и на сїе ловѧще, иꙁъшедꙿше млъкѡмꙿ, пламень въꙁдвигошѫ великꙿ, | иже видѣвше елини проѿплꙋвшеи въскорѣ пловѫще приидошѫ къ Трою, и вратѡмꙿ ѿвръстомꙿ бывшимъ ѿ прѣдꙿвъшедꙿшїихъ, ꙗкы вода вълїашѫ сѧ ѕѣло | нѣкако наводнившиꙗ сѧ. |

О ПРѢѦТИ  ТРОꙖ ГРАД(А)

(ст. 1422) Твръдонырномꙋ же сице прѣѧтꙋ бывшꙋ Трою, жены въсхыщаемы бѣхѫ ис рътогъ новонасажденыихꙿ, ꙁемлѣ наводнѣема бѣ кръвми падаѫщїихъ, младенци напръснїи оударѣеми бѣхѫ о стѣнѫ. И съпроста рещи, ꙗко въмалѣ плаь въсѣ съдръжааше, и въсе лютое и горкое исплънѣаше градꙿ. Рѫцѣ кръвми каплѣахѫ, и рьвлѣахѫ сѧ меи, ꙁемлѣ же оброщи сѧ, и попираеми бѣхѫ младенци. И ꙗкоже оубѡ нѣкогда насытишѫ сѧ, въсхыщаѫще и оубиваѫще, огневи прѣдаѫтъ и попалѣѫтъ ѿ основанїи еже въ градовѡхꙿ прѣкраснааго и прѣиꙁрѧднаго. Ꙗже оубѡ о рати сии имѣшѫ обраꙁъ. |

(ст. 1454) ѧстъ же прѣтъкнѫвши сѧ единоѫ ѡ Менелаꙗ дрꙋгыми новыми истаетъ окаанꙿнаго болѣꙁньми. И пакы плаванїе длъжаише, и воеванїе морско дрꙋго, и болѣꙁни прѣемѧтъ ветхыѧ новы и кораблѧ елиспонтъскыѧ егѵ̈петъскыѧ глѫбины. Ѿходитъ оубѡ къ Егѵ̈птꙋ, и лютаа иꙁмѣрѣетъ морѣ, и обꙋренъ и овлъненъ бывъ | вѣтры тѧшкыми и страшными едва | приспѣ къ немꙋ. Въꙁыде же къ Протеꙋ ц(а)рю и обрѣте и съпрѫжницѫ тамо въ Мемфѣ, и оугощенъ и поьтенъ бывъ, поемлетъ Еленѫ, и съ троудомъ доволныимъ приспѣваетъ къ отеьствꙋ си, по троистѣмъ плѣнени осмомꙋ лѣтꙋ текѫщꙋ по ꙁаблѫждени еже къ Протеꙋ. Обрѣтаетъ и съродꙿника си окааннѣ погыбша льстиѧ ꙁлыѫ жены, ехидны прѣлѫкавыѧ, обрѣтаетъ братова си с(ы)на Ореста растаавша, о(ть)ии посрамившаго родꙿ и съродꙿство, и съ нимъ беꙁстꙋднѫѫ м(а)т(е)ре наре(е)нѫѫ обрѫницѫ.

(ст. 1472) Съвръши же сѧ ꙋбѡ ꙗже о Трои въкратцѣ и иꙁвѣстнѣ * | и оубѡ проее да съпишемꙿ твръдѫѫ и крѣпкѫѫ римꙿскѫѫ силѫ, ѿкѫдоу наьнше ꙁемлѧ дръжашѫ въсѧ.

*Ц(А)РСТВО ЕЛИНꙿ ВЕ(Е)РНЇИХЪ ИЖЕ ВЪ РИМѢ*

(ст. 1476) По троистѣмъ плѣнени Енꙿнїа, с(ы)нъ Анхисовъ, или иꙁбѣгъ или раꙁдрѣшенъ бывъ ѿ ратникъ, прѣсели сѧ съ въсѣмꙿ родомъ въ ꙁемѧ Италїискѫѫ, ѧже нѣцїи оубѡ написашѫ, сице нареенѣ быти ѿ Итала, | обладавшаго странами ве(е)рнїими, дрꙋѕїи же ѿ вины рекошѫ таковыѫ имѣти ꙁванїе. Великыи ирѡе Ираклїанинꙿ, гирионскыѧ воловы въ рѣдѫ събравъ, женѣше гнѣвомъ. Едина же ѿ нихꙿ юница сѫщи ѿ рѣды, иꙁбѣгꙿши, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, иꙁ говѧдъ, въ тоу сѫщѫѫ въшедꙿши пѫинѫ моръскѫѫ, въ Италїѫ въꙁможе прѣпловати, ономꙋ же по немже миновааше въсѣкомъ мѣстѣ въпрашаѫщꙋ, аще кто ѿ нихꙿ видѣ вола ꙁаблѫдивша, ови не раꙁꙋмѣѫще елинъскаго ѧꙁыка оуитꙋлꙿ юницѫ нарицаахѫ своеꙁемъскы. Ѿ скота оубѡ оного Ꙋїтоулїа въсѣ страна, | еликѫ говѧдо протее оно, нареена быс(тꙿ), по врѣмени же прѣложи сѧ на имѧ италїиское.

(ст. 1495) Енїа оубѡ съ троꙗны исплꙋвшїими съ нимꙿ, прор(о)ьствїа прїемꙿ, пловѣше въ Италїѫ. Писанїа же велѣхѫ на ꙁападъ ѿплꙋти емоу, дондеже имъ клюит сѧ постигнѫти село, въ немже наплънѧтъ своѧ трапеꙁы. | Вънегда же сїе бѫдетъ, етврѣного прїимѫтъ наставити ихꙿ на пѫть, идеже же аще падетꙿ животное, ꙋтрꙋдив сѧ ѿ пѫти, тоу да съѕиждѫт градꙿ. Сиа прїемше писанїа, въ Лорентъ приходѧтъ; поле же Лорентъ с(тꙿ) италїиско. И тꙋ, въдрѫꙁивше жилища, питаахѫ сѧ ѿ полѣ. Селины же бѣ поле въсе послано, и то на потрѣбѫ трапеꙁы ихꙿ наплънѣаше. Сконанѡмꙿ же бывшемъ прѣдꙿпоставленыимъ, селино нѣкто въкꙋси, а по немъ дрꙋгыи, и по томъ съобѣдꙋѫи, и по немъ ближика. И нѣцїи въꙁъпишѫ: „Нашѫ съ пищами иꙁѣдены | бышѫ и трапеꙁы”. Плищъ же оубѡ о семъ быс(тꙿ), | ꙗко прор(о)ьствию сѫщемоу о нихꙿ на конецъ достигшоу. Таже, жрѣти хотѧще, трѣбище творѣахѫ, и женскыи полъ приведошѫ на жрътвѫ свинъ, рѣватѫ сѫщѫ и блиꙁъ рож(дꙿ)ства. Хотѧщимꙿ же прасцемъ иꙁыти, потрѧсши она рѫцѣ дражѫщихꙿ ѧ, иꙁбѣже и въ нѣкое бръдо оустръми сѧ | текѫщи. Енїа же гонѣше ѫ стопами спѣшныими, и мало оставъ ѿ неѫ волеѫ, ꙗко да не пѫтноѫ бръꙁостиѫ стѫживши си животное ѿ пѫтнааго шествїа оурѫтит сѧ; раꙁоумѣ бѡ, ꙗко прор(о)ьство сїе етврѣного рее. И ова оубѡ сѣдѣше, ѿ теенїа многаго оутроудивши сѧ, ибѡ до д҃ текла бѣ пъприща. Енїа же свинїѫ видѫ сконавшѫ сѧ, и мѣсто прилежно на съставленїе градоу великы вины на прорекшїихꙿ налагааше. Сице же на нѧ гнѣваѫщоу сѧ и ръпщѫщоу, гласꙿ ѿнѣкѫдоу невидимо слышанъ быс(тꙿ) исходѧщъ, иже и прѣбывати тоу г(лаго)лааше и градꙿ ѕидати; | на въселенїе оубѡ тѣмъ нинѣ быти семоу, таже оубѡ по врѣмени и лѣтѣхꙿ равноислъныихъ, ихже аще свинїа породитꙿ млады братенцѧ, дроугыи тѣми съꙁданъ быти великолѣпнѣиши. И оубѡ свинїа породи въсѣхъ л҃ въедино, и по лѣтѣхꙿ толикожде ѿ съродникꙿ Енїевѣх градꙿ Алва съꙁданъ быс(тꙿ) красен и прѣиꙁѧщенъ. | Тогда же Енїа, гласоу б(о)ж(е)с(т)вномꙋ надѣѫ сѧ, тамо ꙁдати наѧтъ градꙿ Леоунь. И нѣто оубѡ приклюи сѧ юдꙿно и повѣсти достоино. Пръвѣе оубѡ огнь оивѣсто иꙁ мѣста самъ иꙁдастъ сѧ, таже влъкꙿ искаѧ нѣкѫдꙋ ис хлъма и сѫїе въꙁемѧ сꙋхо въ оустѣхꙿ полагааше на нь. Орел же прїлѣтаѫ, птищъ великокриленꙿ, крилы въжиѕааше огнь раꙁдꙋваѫ. Лисица же нѣкаа лѫкава, симꙿ съпротивлѣѫщи сѧ | и въжиѕаѫщимꙿ огнь ꙁавидѧщи, ꙋгасити тъщаше сѧ его и оувѧдити, опашь своѫ | поквашаѫщи въ водахꙿ рѣныихꙿ и сеѫ порѫшаѫщи дръ[во]сънѣдныи пламень. И овогда оубѡ въжиѕаѫщеи прѣвъꙁмагаахѫ, овогда же одолѣвааше имъ хотѧщїа погасити егѡ; коненѣе же ови побѣдишѫ, си же отиде бѣжѫщи. Сїа ꙋбо Енїа видѣвъ, ꙁавистнꙋ быти градꙋ томꙋ прорее, мног(о) же пострад(а)вшоу едва нѣкогда съ длъгыми троуды, прѣвышъшꙋ быти емоу ѿ съпротивныихꙿ.

(ст. 1560) И сїа оубѡ съдѣашѫ сѧ, Енїеви живѫщоу. А понеже и тыи остави мѧтежное житїе, с(ы)нъ его присныи, Асканїе именемъ, ѿ Креꙋсы родивыи сѧ, дъщере Прїамовы, въ градꙿ Алвѫ въсели сѧ съ оставшими. И въ немꙿ ц(а)рс(т)вова Амꙋлїе съ проими, | Неметорꙋ просїепꙋ скиптра ѿемъ. Бѣ же братꙿ старѣишїи Неметоръ Амоулиꙋ, егоже до конца въсхотѣвъ родꙿ погꙋбити, с(ы)на его ꙋби, а дъщере їереѫ сътвори цр(ъ)кве Естиины. Ꙋꙁакони же сѧ (и)стамъ їереамъ быти, | д(ѣ)в(и)ца[мъ] и (и)стамꙿ и бракꙋ неприѧстнамꙿ. Сеи нѣкогда къ Ареовоу хлъмꙋ идѫщи, съкрыв сѧ нѣкто, нападе на нѧ и, смѣсив сѧ съ отроковицеѫ, непраꙁдꙿнѫѫ сътвори. Да юкоже ꙋвѣд(ѣ)но быс(тꙿ) се стриемъ еѫ ц(а)ремъ, тогда оубо стрѣгома бѣ до врѣмене рож(дꙿ)ства младенцꙋ. И понеже врѣмѧ наставши, еже проꙋстави естьство, ѧтробѣ тѧготѫ раꙁрѣши. Блиꙁнъца же бѣста младенца. И овѫ ꙋбѡ ꙁатворивъ твръдо ц(а)рь дръжаше, новорожденымꙿ же с(ъ)мр(ъ)ть ꙋмысли младенцемꙿ и въдастъ ꙋбогаа въврѣщи въ водѫ. Въвръженѣ же быстѣ въ корытѣ. И абїе б(ож)ии промыслъ ꙗвѣ быс(тꙿ). Ѡ крѣпкаа твоа сила и рѫкы твоеѫ дръжава! Корыто ꙋбо прѣврати сѧ и иꙁвръже младенца. И лежаста ꙋвалѣна и окалѣна. Ꙗви же сѧ влъица ѿнѣкѫдꙋ доѫщїа и въновѣ рож(дꙿ)ши, отѧгена имѧщи съсца млѣнымꙿ множꙿствомꙿ, и съсца | къ оустомꙿ младенїимъ | приносѧщи и калъ облиꙁааше ѧꙁыкомъ своимъ л(овѣ)колюбеꙁнѣ; бѣхѫ бѡ има окалѣнѣ лицамъ доброты. Видѣ же пастыръ | бывшее, и младенцѧ сп(а)сает, ѿнесе бѡ ихꙿ къ женѣ своеи и обрѣте ѫ пеалꙋѫщѫ, ꙁане мрътво породи. Оутѣши же ѫ и дастъ еи ꙗкы своа младенца она кръмити. Кръмлѣше оубѡ ихꙿ м(а)т(е)рскы она и любеꙁнѣ и пае надеждѫ м(а)ти быс(тꙿ) блиꙁнъцемъ младенцемъ, ꙗже прѣжде мала ни единого не имѧщїа. Дроуѕїи же не влъицѫ г(лаго)лѧтꙿ въскръмившѫ младенца, самѫ же съжителницѫ Фестила пастырѣ, ꙗже опщѫ тѣлеснѫѫ добротѫ творѧщи, лꙋпа нарицааше сѧ ѧꙁыкѡмꙿ отеьства си, еже по тлъкꙋ елинъскомꙋ г(лаго)летꙿ етера, по нашемꙋ же гостиꙗ, понеже ꙋбѡ и влъицѫ обыаи естъ лꙋпѫ нарицати, поношенїе жены. Нѣцїи, не раꙁоумѣвше, влъицѫ15 рекошѫ, съсцы своими младенцѧ въскръмившѫ.

(ст. 1608) Како же любо аще въскръмиста сѧ, нѫ обае на въꙁрастъ прїидоста

Ц(А)РСТВО РѠМИЛА, ПРЪВАГ(О) Ц(А)РѢ РИМꙊ* |

и Рѡмъ наре(е)на быста отрока и Ромилъ и житїе имѣаста съ пастырми невѣждами и говѧдарми. Невѣдѣнїем же Неметорова стада оꙁлоблѣаста, иже бѣ о(те)цъ м(а)т(е)ри ихъ, оуловлена же быста раꙁбоиниьствꙋѫща нѣкоторыимъ ловѧщимꙿ. Къ дѣдоу же приведена бывша, и поꙁнавша, и поꙁнана бывша, ѿ ц(а)рства Алванѡмꙿ Амꙋлїа обꙿнажаета и меемъ ꙁаклашѫ и́, беꙁ стражѫ обрѣтша, | своемоу же дѣдꙋ дароваста скиптра. | Сима дѣдъ дарова имѣниоу обилїе и въсѣко потрѣбное давъ, посла ихꙿ на въселенїе.

(ст. 1620) И ꙋбѡ Ромилъ дошедꙿ до нѣкоего градꙿца, ѿ ѕиꙁдца Паланта Палантомъ нарицаемаго, обраꙁъ градꙋ т[о]мꙋ написоуетъ: юнца твръда и юницѫ съпрѧгъ, ѿ нихже юнецꙿ оубѡ потѧжаше вънѣ на поле, съпрѧженаа же съ нимꙿ юница къ градоу. Обраꙁно же молѣше сѧ Рѡмилъ о сих: мѫжемъ оубѡ градꙿскыимъ быти къ вънѣшныимъ страшꙿ|нымꙿ, женам же вънѧтръѧдоу многоплодꙿнамъ, вѣрнамꙿ же и помощницамъ и хранителницамъ вънѧтръшꙿнїмъ. Таже камень рѫкоѫ въꙁемъ, вънѣѧдꙋ връже въ градꙿ, молѧ сѧ прѣиꙁобилнѡмꙿ быти имѣниѡмꙿ градꙿскыимꙿ ѿ юждїихъ. И сїа ꙁавѣщавъ, трѫбоѫ наꙁнаменꙋетъ имѧ градꙋ и Римъ нарицаетъ его. И множьство събравъ ѿ окр(ъ)стныихъ странъ, мѫжѫ, и жены, и дѣти, вънѧтръныѧ жителѧ градꙋ поставлѣетъ и въселѣетъ въсѣхъ. | И пръвыи съи ц(а)рь бывает римлѣнѡмꙿ. И по семъ Нꙋма, а по томъ Тилъ, и по сихъ Маркїе, наре(е)ный Аггила, ибѡ клъка емꙋ ножнаа бѣ неꙁдрава, тог(о) ради сице наре(е)нъ быс(тꙿ).

Ц(А)РСТВО ТАРКИНЇЕВО, ИЖЕ ПѦТЫИ БЫС(Тꙿ) Ц(А)РЬ ПО РОМИЛѢ ВЪ РИМ(Ѣ)*

(ст. 1642) И по томъ ц(а)рствова Таркинїе, пѧтыи ѿ Рѡмила, ниимъже емоу прилежѫще прїемъ ц(а)рство, ибѡ с(ы)н(о)вѡмꙿ достоино бѣ ц(а)рствовати | Маркїа ц(а)рѣ.

Ц(А)РСТВО ТИЛЇЕВО

(ст. 1645) И по томъ ꙁѧть Таркинїевъ Тилїе ц(а)рствова, иже иꙁ дѣтъства, ꙗкоже г(лаго)лѧтꙿ, и ѿ пръваго въꙁраста наре(е)нъ быс(тꙿ) Сервїе, ꙗко родив сѧ ѿ рабы; тлъкꙋет бѡ сѧ | сервїе рабъ римлѣны. Съи припрѧже своѧ на бракъ дъщере съ ц(а)ревѣмъ сынѡмꙿ Левкїа Таркинїа, еюже единѣмъ съвѣтомъ и раꙁꙋмомъ оубїистъвныимъ и живота и власти окаанꙿныи лишенъ быс(тꙿ). И съвѣтомъ опщїимъ Сꙋпервъ наре(е) сѧ, Гръдаго же по тлъкꙋ ихꙿ сице нарицаѫтъ.

(ст. 1657) Къ семоу Таркиниꙋ прїхождааше жена нѣкаа, книгы девѧтꙿ носѧщи прор(о)ьства Сивилина, продати же хотѣаше ц(а)р(е)ви книгы. И понеже искомое еѫ ѡнъ не дааше, огнемъ г҃ ѿ нихꙿ съжеже. И пакы пришедꙿши, цѣноѫ продааше тоѫжде оставшѫѫ. Нѫ въꙁнепщева сѧ несъмыслъна о семъ тꙋ сѫщїими, и пакы г҃ ѿ книгъ съжежены бышѫ огнемꙿ. Прїиде же третицеѫ къ немꙋ и цѣноѫ тоѫжде трї давааше оставшѫѧ. Оудив|ль же сѧ о сихꙿ ц(а)рь, и влъхвы въпросивъ искоусныѧ, повелѣ дати женѣ ꙁлато. Онои же въꙁемши въданое еи и съ прилежанїемъ блюсти книгы рекши, не видѣ ѫ никтоже к томꙋ; книгы же | бышѫ сп(а)с(е)нїе градꙋ. Семꙋ цр(ъ)к(о)вь ꙁдати въ Римѣ въсхотѣвꙋ, и оубѡ ровъ копаахѫ | на основанїе подꙿ ꙁемлеѫ, и семꙋ ископавоемꙋ и на много множꙿство происходѧщꙋ, обрѣтена быс(тꙿ) долꙋ глава въновѣ ꙁаклана л(овѣ)ка, кръвь топлѫ и новѫ тоѧщѫ ꙗвлѣѫщи сѧ, и лице прилино имѧщи къ живыимъ. Еже оувѣдѣвъ ентиринїе искꙋсныи ꙁнамениѡмꙿ съмотритель ре(е), ꙗко градꙿ съи глава многыимъ ѧꙁыкѡмꙿ бѫдетъ, нѫ по мею и ꙁакланию и пролитию многыихъ кръвїи. Ѿ сего Тарпїинова наре(е) сѧ могыла ѿ ꙗвлъшѫѫ сѧ главы Капитолинова могыла, капна бѡ нариет сѧ глава римъскыимъ ѧꙁыкомꙿ.

(ст. 1684) Въ  лѣтѣхꙿ же оубѡ доволыихꙿ римъскыи градꙿ великыи бѣше подꙿ ц(а)рьми. А понеже беꙁаконова с(ы)нъ Таркинїевъ и Лоукритїѫ посрамоти цѣломѫдрънѣишѫѫ, Колатиновѫ женѫ, мѫжа бл(а)городꙿнѣишааго, тогда оубѡ въси въкꙋпѣ римлѣне съшедꙿше сѧ раꙁорѣнїе оувѣщаваѫтъ | ц(а)рскои дръжавѣ, оуставишѫ же да иꙁбираѫтъ на всѣко лѣто консилиѫ, еже скаꙁꙋетъ по нашемꙋ ѧꙁыкꙋ съвѣтꙿникы или пръвосъвѣтникы, ихже елини нарекошѫ ипаты послѣди, велиьство сана ихꙿ видѣвше. Ѿгнанѡмꙿ же бывшемъ ѿ Рима м(ѫ)(и)т(е)лемъ, пръвѣе ѿ иныихꙿ приѧшѫ ипатъскыи санъ Таркинїе Левкїи, мѫжъ Лоукритїинъ, и Невкїе Іꙋнь, егоже на|рицаахѫ Врꙋт. Нѫ да повѣмꙿ и ꙗже о Вроутѣ.

(ст. 1700) Маркїе бѣ нѣкто бл(а)городенꙿ мѫжъ въ римлѣнѡхꙿ, и богатъствомъ кыпѧ многыимъ и ьстїѫ прѣвъсходѧ. Семꙋ поꙁавидѣвъ ꙁлыи Таркинїе богатъствꙋ самого оубѡ мееви прѣдаетъ | и съ нимꙿ с(ы)на его, доблестъвна сѫща и добра и ревнива о въсемъ, ꙗвлѣѫща прѣдꙿстоанїе д(оу)ши храбросръдѣи, и аще въ житїи би былъ, не би тръпѣлъ еже не въꙁдати мѫкы оубившї́имъ о(ть)ца его. И оубѡ самого Маркїа Таркинїе ꙋбиваетъ, а богатъство его прѣноситъ въ дворы ц(а)рскыѧ. Вроут же ꙋбѡ сыи, с(ы)нъ сыи Маркїевъ, и видвъ о(ть)ее ꙁакланїе непреве|дное и раꙁоумѣвъ, ꙗко цѣломѫдръ, ꙗко пострад(а)ти иматꙿ съ о(ть)цемъ своимъ и съ братомъ и ꙋмрѣти, съвѣтъ съвѣщаваетъ добръ: сътвори бѡ себе бꙋꙗ и беꙁꙋмна, и симъ иꙁбѣже аемыѧ ꙁлобы, ѧже ѿ меа съмръти. Тѣмъ и наре(е)нъ быс(тꙿ) невѣдѧщими Врꙋтъ, скаꙁаетъ же сѧ по тлъкꙋ боуи и ꙋмомъ врѣжденыи. Прѣведе же оубо сего Таркинїе въ ц(а)рскыи дворъ, хранити его ꙗко съродꙿника си и ѿ тоѫжде кръви, творѧ себе, ꙗко пеет сѧ и милꙋетъ Вроута, а еже истиннѣе хотѧ да играетъ съ ѧды его ꙋтѣхы ради, съ нимиже и сыи смѣхы и игры творѣаше. Посланѡмꙿ же бывшемъ нѣкогда Таркинїевѣмъ с(ы)н(о)вѡмꙿ въ Делфоус, ꙗко да | въпросѧтъ о гоубительнѣмꙿ недѫѕѣ, посилаем бѣ и Вроутъ, веселѧ ихъ играми. И ови оубѡ Аполѡна дары поитаахѫ, Вроут же, жеꙁлъ дрѣвѣнъ иꙁврътѣвъ весъ, ꙗко свирѣль, ꙁлатъ въ немъ съкры жеꙁлъ и сии даръ дарова Фивоу. Нѫ сии, доброкъꙁнънѫѫ прѣмѫдрость Врꙋтовѫ | и твръдое и съмыслъное никакоже раꙁоумѣвше, рѫгаахѫ сѧ емꙋ, понашаахѫ и смѣахѫ сѧ, таковыи принесшꙋ емꙋ пророкоу даръ. Хотѧще же иꙁъ Делфꙋскаго храма иꙁыти, въпрашаахѫ Аполона, кто обладати иматъ римлѣны. Он же ѿг(лаго)ла ꙗсно: „Иже пръвѣе приспѣетъ м(а)т(е)ре облобыꙁати”. Раꙁоумѣ же оубо Врꙋтъ, она же не раꙁоумѣста, то прор(о)ьство скаꙁоуетъ. Оба же, хотѧща имѣти власть же и вѣнецъ въкупѣ, съвѣщаста сѧ | своѫ пригрънѫти м(а)т(е)ре. И оубѡ облобыꙁаста ѧ. Врꙋт же, иꙁъшедъ иꙁ ладиѫ, ницъ падъ на ꙁемлѧ, онѫ облобыꙁааше. Имѣше же оубѡ приложено Врꙋтъ себѣ боуиство, да ꙗкоже прослꙋ сѧ приклюившее сѧ о Лоукритїи, въсе облии, и пръвыи ꙋстръми сѧ и, съꙁвавъ народъ и словесы въорѫживъ, раꙁдрꙋшенїе навести въꙁможе м(ѫ)(и)т(е)лемъ, Таркиниоу, г(лаго)лѧ, и еговѣмꙿ ѧдѡмꙿ.

Ц(А)РСТВО ВРОУТОВО И КОЛАТИНОВО И ИНЫИХꙿ МНОГЫИХꙿ ДО ГАЇА

(ст. 1751) По раꙁдроушени оубо ихꙿ ипати пръвїи въсѣхꙿ римлѣнѡмꙿ бышѫ Вроутъ и | Колатинъ, а по нихꙿ дроуѕїи, и по нихъ въсѣцїи, Касїи и Кикероне и Левколи и Катли. | Катоне и Скипионе, Помбили и Скаври. Таковаа же сила и толикаа дръжава въ лѣтѣхꙿ етыре ста и шестьдесѧтꙿ и д҃ сице правлѣше сѧ

*Ц(А)РСТВО ГАЇА КЕСАРА И САМОДРЪЖЦА*

даже до Гаиа кесара, иже ипатъство на ц(а)рство прѣтвори и ꙋсилїе. Аще ли же когда бѫдѣше вещемъ несъстроенїе и многораꙁвратное ихъ и ѧсти ꙁлонаслѣдїе, опщїимъ съвѣтомъ, пае же и ипатъскыимꙿ ю диктаторъ единъ бывааше въсѣмъ владыка самодръжецъ, непокорнѫѫ же власть слово кажетъ и самодръжавное въсѣхꙿ строенїе; млъвѣ же вещемъ распрострътѣ бывши, дръжава ѿлагааше сѧ самодръжъства. Гаїе же бывъ диктаторъ самодръжецъ, и побѣдивꙿ бесислъныѫ ѧꙁыкомъ наѧлникы, и римъскѫѫ крѣпость даже до самыихъ Гадиръ и до сл(ъ)н(е)ныихъ въстокъ распространивъ, и по побѣдахъ въꙁꙿꙁавидѣнъ быв и по раꙁдрꙋшенїихъ, и ѿ нѣкыихꙿ оувѣдѣвъ (ѡле, каковаа | твориши, ꙁависти!), ѿ вещеи понѫдив сѧ, оустръмлѣет сѧ на м(ѫ)(и)т(е)льство, и събрав сѧ съ въстаѫщими на нь, и побѣдивꙿ ихъ и въсѣми обладавъ, дръжавоѫ прѣпоасꙋет сѧ самодрꙿжьства.

(ст. 1780) Съи  кесаръ, вы дѣтъстѣмъ съи въꙁрастѣ, въ сънѣ мнеше сѧ видѧ вещь, ꙗвлѣѫщѫѫ бѫдѫщее, ꙗко съ матерїѫ своеѫ смѣшает сѧ и събеꙁинъствꙋетъ. Роди же сѧ ꙁнаменїе | въ лакинїахъ его кобылныихꙿ – конь говѧждими паꙁнокти ноѕѣ имѣѫ обоувенѣ, тъкмо же самого прїемлѣше Гаїа въсадника, ꙗкоже и Алеѯандра конь, волꙋѫ главѫ имѧщїи.

(ст. 1787) Семоу кесароу опщее таковое нѣто приклюи сѧ. Жена нѣкаа епафродита съпрѧжена бѣ мѫжеви, Нерѡнъ же сеѫ бѣ мѫжъ, она же нарицааше сѧ Іꙋлїа. Тои рож(дꙿ)ши Нероноу мѫжеви своемоу отроѧ и пакы ꙁаьнши въ рѣвѣ и ложесна исплънивши, и ꙁаѧтию текѫщꙋ шестомꙋ м(ѣ)с(ѧ)цꙋ, кесаръ | хотѣаше приѧти ѫ на приопщенїе бракꙋ и Нерѡна принѫждааше томꙋ привести женѫ своѫ и отеьскы сиѫ, ꙗко невѣстѫ, оукрасити. Послꙋша же Нерѡнъ и неволеѫ и дастъ женѫ своѫ. Она же, наставшоу врѣмѧню, раждаетъ отроѧ мѫжьскыи полъ. И сего ради иꙁвед(е) сѧ людꙿска приа: „Доброѧстыимъ и красныимъ и трїмѣсѧны дѣти”.

(ст. 1800) И оубѡ ꙗже о кесарѣ семъ въсѣмъ написанѡмꙿ проее да скажѫ, ѿкѫдоу проꙁва сѧ кесаръ. Ови г(лаго)лѧтꙿ, ꙗко м(а)т(е)ри его въ рѣвѣ имѧщи и не доспѣвши родити, нѫ оумерши, прорѣꙁашѫ съродꙿници рѣво еѫ, и жива ѿтѫдꙋ и дыхаѫща младенца иꙁемꙿше, кесара нарекошѫ и́ ꙗко иꙁрѣꙁана. Дрꙋѕїи же пакы г(лаго)лѧтꙿ, ꙗко главнѫѫ косѫ | римлѣне ꙁовѫтъ кесарь. Кесар же наре(е)нъ быс(тꙿ) Гаїе ꙗко доброкос, пае же ꙗко ѧстокосъ. Дроуѕїи же римъскаа писавше съписанїа рекошѫ, ꙗко родитель кесара Гаїа прѣхраберъ ꙗвив сѧ, егда съ кархидонѣны римлѣне борѣхѫ сѧ, | и копїемъ прободъ съпротивнааго и оуꙗꙁвивъ на елефантѣ сѣдѧща твръдопръсѣмъ, того на ꙁемѧ ниꙁвръже съ елефантомъ, и ѿ сего имѣ кесарское красное ꙁванїе, кесари бѡ елефанте финикїаны нариѧт сѧ. Ѡ прѣдѣда оубѡ храбровавшааго кесари нареко|шѫ сѧ съродꙿници его, ьсть великѫ себѣ ѿ сего прилагаѫще.

(ст. 1822) О сихꙿ оубѡ доволно естъ, мы же да въꙁвратим сѧ на повѣсть словоу. Хотѧщꙋ  бѡ ꙋмрѣти добропобѣдномꙋ кесарꙋ и твръдосръдомꙋ, мнѣше сѧ ꙁрѣти жена его въ сънѣ на главѣ его падꙿшоу домꙋ его, мѫжа же, облїана кръвми бывша, оумиленѣ пасти на лонѣхъ еѫ. Ꙁакланъ бѡ быс(тꙿ) окааннѣ по срѣд(ѣ) села, нападшимъ на нь крѣпцѣ Касиоу же и Вроутоу.

(ст. 1831) Гаїоу же кесароу сице погыбшꙋ, сестриищъ присыненикꙿ тоговъ, кесаръ Севастъ наре(е)ныи, прѣѧтъ скиптра; имѣ же сїе имѧ до осмолѣтнаго въꙁраста, ꙗко сѫщее иꙁмлада, Авгоустъ же по сихъ наре(е)нъ быс(тꙿ), ꙗко въꙁрасте. |

 Ц(А)РСТВО АВГꙊСТА КЕСАР(А)

(ст. 1836) Съи  быс(тꙿ) самовластенъ, | намного продлъжившꙋ сѧ и животꙋ, и власти его на конецъ ꙁеми достигъши. Сего м(а)ти раждаѫщи, видѣ въ сънѣ, младенцꙋ еѫ въсхыщенꙋ и на н(е)б(е)са летѧщоу. Въновѣ же прониѧщоу иꙁ матернихꙿ ложесънъ, мнѣше сѧ видѣти о(те)цъ его въ сънѣ, ꙗко иꙁ нѣдръ въсїа того дъжителници сл(ъ)нце, веселѧщее л(овѣ)кы, велики д(ь)ню наѧлникъ. Ꙗкоже оубѡ иꙁыде докъсна иꙁ дома тогда, съ ꙁвѣꙁдосъмотрителемꙿ бесѣдовавъ, въпроси его о винѣ. Ономоу же рож(дꙿ)ство отроѧте иꙁрекшꙋ, тѧшцѣ проплакавъ великыи онъ ѕвѣꙁдоблюстель: „л(овѣ)е, то сътворилъ еси, – въꙁъпи иꙁ глѫбины. – Вл(а)д(ы)кѫ породилъ еси намъ и ц(а)рѣ”. Отрокꙋ же идѫщоу на прѣдꙿспѣнїе въꙁраста, и на селѣхꙿ прѣбываѫщоу съ съродꙿникы, и веселѧщꙋ сѧ съ жѫтели и съ вѧжѫщимї класы, и рѫками држѫщоу хлѣбъ и ꙗдѫщоу, вънеꙁаапѫ слетѣвъ орелъ исхыти емꙋ хлѣбъ. И понеже оубѡ на ц(а)рствїа высотѫ въꙁы|де, ꙗръ бѣ, крѫпосръдꙿ, гнѣвливъ въскорѣ, и пакы бл(а)гооувѣтливъ бывааше и кротъкъ. Ꙗкоже ꙋбѡ сѣдѣше нѣкогда, правленїа творѧ и сѫдѧ, и съмръть иꙁрее на многыѧ л(овѣ)кы, мѫжъ нѣкто прѣмѫдръ | Микинїе, не могы приближити сѧ и накаꙁати кесара, ѿ народа бѡ | съмнѣше сѧ, на хартїи написоуетъ писанїе и пеатиѫ наꙁнаменоуетъ. Г(лаго)лахѫже писанїа: „Оубїице, прѣстани сѫдѧ”. Съматрѣетъ оубѡ добрѣ, и книгѫ помѣтаетъ. Кесар же сїѫ, видѣвъ писанїе, раꙁгънѫ и написанаа проьтъ, въстаетъ съ прѣстола и полагает несъвръшена въсѣ обѣщанꙿнаа.

(ст. 1871) Съ симъ прѣбывааше оуитель, алеѯандрѣнинъ родомъ, ꙁванїемъ Аѳинодоръ, въсѣкоѫ прѣмѫдрости исплъненъ и нравы доволныими оуити и накаꙁовати. Съи похотїѫ одръжима кесара вѣды и въсего сѫща блѫдлива, а еже въсѣхъ горшее, желанїе имѧща на жены припрѧженыѧ мѫжемъ, и съжителемъ ихъ слꙋжити ненависти вл(а)д(ы)скы | повелѣваѫща и м(ѫ)(и)т(е)льскы, ѿлѫити его тъщаше сѧ ѿ пагоубы стра(с)ти сеѫ. И понеже не остааше сѧ кесаръ ꙁлаго житїа, юдꙿныи онъ наставникъ таковое нѣто оухыщрѣетъ. Видѣвъ плаѧща сѧ л(овѣ)ка и рыдаѫща сѫща ѿ синглита и красныихꙿ и бл(а)гоьстнѣишїихъ, ибѡ повелѣно бѣ емꙋ въ носилѣ покръвенѣ женѫ своѫ ꙁатворити и дръжѫщомоу послати, ѡн же оутѣшаетъ его не плакати, ниже стѫжати си, нѫ въмѣсто жены своеѫ того ꙁатворити въ носилѣ и послати къ кесароу. „Се бѡ естъ на полꙁѫ тебѣ”, – рее. Едва же оувѣща его. | А ꙗже по сихꙿ каꙗ; въходитъ Аѳинодоръ, въходитꙿ меь носѧ. Послан же быс(тꙿ) къ кесарꙋ, ꙁапеатлѣнъ бывъ пеатїѫ. Кесар же прїемлетъ, и раꙁдрѣшаетъ пеати. Иꙁыде оубѡ Аѳинодоръ, меемъ потрѧсаѫ. Оудиви же сѧ кесаръ, видѣвъ, и ѿ страха иꙁмръꙁе. И клѧтвами себе съвѧꙁа к томоу сїе не съдѣати, ниже юждими проее оскврънити сѧ ложи.

(ст. 1897) Съи много | съ кесаромꙿ поживъ врѣмѧ и хотѧ отити къ иꙁнесшои егѡ, понеже вѣдѣше кесара гнѣвлива и ꙗра и въскорѣ иꙁрицаѫща мѫныѧ обраꙁы, въскорѣ же пакы ꙋгашаѫща ꙗростнѫѫ пещь и въ обраꙁы прѣлагаѫща сѧ л(овѣ)колюбныѧ, приникнѫвъ къ того ꙋшима ꙗко облобыꙁати его. „Ѡ кесаре, – ре(е), – Севасте, се ти не достаетъ едино: не пръвѣе осѫжденїа иꙁрии, донелиже въ себѣ си рееши исло двадесѧте и етырехъ словъ”. Он же въꙁдъхꙿнѫвъ иꙁ глѫбины и на оного въꙁрѣвъ: „Еще ти трѣбоуѫ добраго, – ре(е), – накаꙁанїа, и пакы бѫдеши съ мноѫ, и Римꙿ тѧ имѣти иматъ”.

(ст. 1910) Съи кесаръ ѿганѣаше ѿ себе глоумотворцѧ, единѣхꙿ поитаѫ прѣмѫдрыихꙿ ьстми прилежныими. Толико же любимъ бѣ ѿ сѫщїихъ подꙿ нимъ, ꙗкоже житїе хотѧ нѣкто мѫжъ | римлѣнинъ оставити, ꙁаповѣда своимъ ѧдѡмꙿ и наслѣдникѡмꙿ бл(а)годарныѧ б(о)г(о)мъ ихꙿ приносити жрътвы, ꙁане, ре(е), Севаста жива оставлѣѫ.

(ст. 1917) Ꙗкоже оубѡ и кесаръ хотѣаше | отити ѿ ꙁдешнїихъ, прѣдꙿставивъ себѣ болѣры и ипаты. „Калѣнъ, – рее, – обрѣтъ римъскыи градꙿ, добронырѣна сътворихъ и камѣнꙿна и твръда. И понеже прѣставлѣѫ сѧ ѿ млъвы житеискыѫ, събрати сѧ велѧ многыимꙿ на конины моѫ, и съставити смѣхы, и въсплескати рѫкама, ꙗкы на глоумцовѣ конинѣ, смѣхлива и игръца”. И сїа ꙁавѣщавааше, житию семоу рѫгаѫ сѧ.

(ст. 1928) Семоу кесарꙋ наѧла скиптрѡмꙿ дръжѫщꙋ, съприсносѫщное о(ть)цоу и мирꙋѕиждителное слово, въшедꙿ въ ѧтробѫ истѫѫ отроковицѫ нетлѣнꙿныѫ, плъть примѣси себѣ ѿ тоѫ кръвїи, и съ неѫ и тоѫ ꙗви сѧ л(овѣ)кѡмъ, б(о)ж(е)ствомъ прѣсъвръшенꙿ и естьствомъ л(овѣ)ьскыимъ. Севастꙋ же кесароу житие оставлъшоу, прѣемлетъ власть Тиверїе. |

Ц(А)РСТВО ТИВЕРЇА КЕСАРА

(ст. 1936) Съи  же Тиверїе ꙁапръва оубѡ кротъкъ бѣ і благъ и нравомъ даролюбивъ, нѫ послѣди оуклони сѧ въ обыаи оубїистъвныи и въ раꙁоумъ ꙁлыи и | скврънод(оу)шие. Ꙁапръва  же оубѡ, въꙁшедꙿ на ц(а)рство, сице прѣлюбим бѣ сѫщими подꙿ рѫкоѫ его въсѣми, ꙗко беꙁ стра|жїи и хранитель и орѫжноносецъ ходити камо любо, въ нощи же и въ д(ь)ни. Аще же нѣкомоу даровал бы воеводꙿство града нѣкоего или врѣменемъ власть, не въ малѣ врѣмени ѿ власти иꙁмѣновааше и воеводꙿства его. Въпрашаем же о семъ, приповѣдааше г(лаго)лѧ въпрашаѫщимꙿ: „л(овѣ)къ нѣкыи бѣ недѫженъ, ногами остроупленъ, и гноемъ исплъненъ многыимъ ꙁлосмрадныимъ и неисцѣлнымъ. Мꙋхы же въдварѣахѫ сѧ въ строуповохъ онѣхъ, и съгнитїа соуахѫ, и гнои пїахѫ. Болѣꙁнъми же одръжимъ и страждѫ болѧщїи не ѿганѣаше лютыѧ и дръꙁыѧ мꙋхы. Да ꙗкоже нѣкто оущедри его, прѣклонив сѧ стр(а)стиѫ, и моухы оубѡ хотѣаше ѿ него ѿгнати, страждѫи въꙁъпи: „л(овѣ)е, остани сѧ ихъ, да не како симъ ѿгнанѡмъ, бывшемъ, болѣꙁнъ ми исходатаиши: сиѫ бѡ ми насыщъшѫ сѧ | ѿ оудъ гнилныихъ малы мѧ оскръблѣѫтъ, аще ли же нападнѫтъ дроугыѧ, приложивше сѧ нѫжднѣе, множае мѧ оꙁлобѧт”. Сїа  г(лаго)лааше Тїверїе о властехъ, къснѣти, г(лаго)лѧ, имъ под(о)бает, ꙗко да насыщъшем сѧ имъ, кротаише нападаѫтъ на сѫщѫѧ подꙿ областиѫ ихꙿ. Аще ли же кого ꙋвѣдѣаше ѿ берѫщїихъ дани на множае про|стираѫща сѧ ѿ оуставленаго и тѧшка сѫща его и некротка, въ мѫкы вълагааше его лютыѧ, въпиѧ и ꙁовы дрꙋгѫѫ приѧ: „Роуно остриꙁати хощѫ овцамъ, нѫ не пристиѕати лютѣ даже до кожѫ”. Таковъ бѣ въ наѧлѣ, нѫ не до конца, | ибѡ мѫаше горцѣ многы ѿ неповинꙿныихꙿ, нем(и)л(о)стивно | оубиваѫ. И толми въꙁненавидѣнъ быс(тꙿ), ꙗко нарицати сѧ емоу калъ кръвми раꙁмѣшеныи. Мѫжꙋ бѡ ѿ ипатъ и ѿ бл(а)городꙿныихъ главѫ ѿѧтъ и съ неѫ богатъство, сїе тъкмо прирекъ, ꙗко обраꙁъ мои носѧ въ нѣдрѡхꙿ и въ скврънꙿнаа и мотылнаа мѣста шедꙿ, тѧжесть рѣвнѫѫ испраꙁнилъ еси, сирѣь ꙁа прохода своего сѣлъ еси.

(ст. 1980) Тиверїоу же семꙋ обладаѫщоу римлѣны, | І(соу)са моего сладꙿкаго и живота скровище на кр(ъ)стѣ пригвоꙁдишѫ евреїе и Пилатꙿ. Адово же раꙁдроушенїе и лютыѫ съмръти по еже иꙁ гроба въстани ѕиждителевѣ и по еже въ плъти въꙁнесени ѿ нижнїихъ даже до Рима тее Магдалини Марїа, ѧꙁыкꙿ простираѫщи на беꙁаконовавшїихꙿ, и Тиверїевѫ ꙗрость толми въжеже, ꙗко тѧшкоѫ и лютоѫ въсѣхъ оумѫити съмрътїѫ, іереѫ и книгоїѫ, пае же и Пилата. |

Ц(А)РС(Т)ВО ГАЇЕВО |

(ст. 1991) Ꙗкоже оубѡ Тиверїе нѣкогда въсхыщенъ быс(тꙿ) съмрътїѫ, на Гаїа прѣпаде римъскаа дръжава, ѿ дъщере родившаго сѧ Тиверїа кесара; иже и сыи сквръненъ житїемъ и оубїица нравомъ, д(ѣ)вы осквръни ближикы своѧ и ѿ кръве его, играаше же съ гѫдцы до оутра. Съ съобѣдникы же своими нѣкогда прѣбываѫ въ Галїахъ и ꙁлѣ проваждаѫ и лютѣ живѫ въ игрѣ сеи, и скровищохранителѣ си видѣвъ тѧшцѣ оунываѫща, ꙁане въсе истъщило сѧ бѣ скровищное ꙁлато, въставъ, | повелѣ пожѫти меемꙿ многы ꙁлатомъ кыпѧщїихъ и обилїемъ богатъства. Ѿтѫдꙋ же поръпе многа ꙁлата еꙁера. Съи, видѣвъ нѣкогда калъ въ оулици римъстѣи, въ нѣдра Оуеспесїана воеводѫ повелѣ въсыпати его, бѣше бѡ градоу правитель.

*Ц(А)РСТВО КЛАВДЇА КЕСАРА*

(ст. 2008) Ꙗкоже оубѡ ꙁакланъ быс(тꙿ) Гаїе по срѣд(ѣ) ц(а)рскыихꙿ дворѡвъ, Клавдїе вл(а)д(ы)ьствова прѣемъ дръжавѫ; иже тако слабосръдъ и страшливъ бѣ, ꙗко приходѧщѫѧ къ немоу | истѧѕовати повелѣваѫ, ꙗко да не како въ нѣдрѡхꙿ клюит сѧ нѣкомꙋ меь крыти. Аще ли же когда пиръ веселїа творѣаше, прѣдꙿстоахѫ емꙋ въорѫжени и орѫжноносци.

Ц(А)РСТВО НЕРѠНОВО

(ст. 2018) Клавдиоу же | ꙋмершꙋ ѿ отровїи, Нерѡнъ м(а)т(е)ре своѧ оубивыи, прѣѫтъ ꙁлѣ римскаа скиптра. Бѣше же беꙁстоуденъ, и мръꙁъкъ, и плънъ блѫда, оугаждаѫ рѣвꙋ и рѣвныимꙿ, винолюбивъ и пїаница. Съи многыимъ наведе съмръти горкыѧ и м(а)т(е)ри своеи съ ними. И еже аще реетъ въправдѫ кто, въсѣко | ꙁлое въведе съи сѫщїимъ въ жити. И понеже оубѡ ꙁакла съ м(а)т(е)риѫ и съпрѫжницѫ своѫ. Въ ꙁлыихꙿ же множѫ ꙁлаа, и прилагаѫ горшаа, скопцемъ примѣси сѧ въ блѫдное примѣшенїе. Радоваше же сѧ съ гѫдцы и съ женами плѧсаѫщими, и въсе ꙁлое и въсе скврънꙿное и мръꙁко исплънѣаше съ игръцы и смѣхотворцы и глꙋмцы обѡрѫжеными. Тогда и парѳи власть перскыѧ силы къ себѣ ѿтръгошѫ, персы поработивше. Ꙗкоже оубѡ многыихъ скврънꙿныи Нерѡнъ прѣдааше мею, ꙗко скврънꙿнаа и оукалѣнаа свинїа неоудръжанїемъ питаѫщи сѧ, ѿ въсего ненавидим бѣ народа ненавистїѫ съвръшеноѫ, и въси ѿвращаахѫ сѧ и ѿ ꙁрака егѡ: скврънꙿно бѡ въсе дѣаше посрѣд(ѣ) поꙁора. Не тръпѧще же римлѣне сїа ꙁрѣти, ниже работати могѫще правленїа раꙁвращаѫщомꙋ мамоу, нападошѫ на нь, оубитї его хотѧще. Се же ꙋвѣдѣвъ Нерѡнъ сам сѧ прободе. | сїе рекъ на конинѣ: „Ѡле, како | емоуже припрѧжена с(тꙿ) съ гѫдцы  жиꙁънь пострадꙋетъ”.

Ц(А)РС(Т)ВО ГАЛВИНО, ОѲОНОВ(О) И ВИТЕЛЇЕВО

(ст. 2044) Семоу же ꙁлѣ сконавшꙋ сѧ, Галва облада по немꙿ, и по томꙿ Оѳонъ, а по нихꙿ Вителїе, иже ѕвѣꙁдоблюстелемꙿ проповѣданїа прѣдꙿложи бѣгати ѿ Италїѫ. Они же съпротивъ прѣдꙿложишѫ: „Бѣгаи ѿ житїа, кесаре”, и д(ь)нь написавше, | вънже оубїенъ бѫдетъ.

Ц(А)РСТВО ОУЕСПЕСЇАНОВО

(ст. 2052) Сим же оставлъшемъ власть и съ неѫ жиꙁънь, воинъство Оуеспесїана иꙁбираетъ влад(ы)кѫ, добротѫ гоубѧщоу емоу жидовъскъѧ ꙁемѧ тогда. И онъ оубѡ ѿхождааше по морю къ Римоу, храбросръдаго же с(ы)на своего Тита Іер(оу)с(а)л(и)мъ плѣновати остави съ силоѫ, нарекъ его кесара и прѣемника дръжавѣ; иже по троудѣхъ доволныихъ и мѫжооубїиствохъ и по пролити ѧстыихꙿ кръвїи и оубїенїихъ, имиже оръвишѫ сѧ сїѡнскаа полѣ, и копїа бышѫ кръвїѫ оброщена и меи, щитове окръвавлени и оброщены длани, коненѣе прѣемъ градꙿ прѣславныи. | Твръдаа ꙁданїа и нырѧ красныѧ огнемъ съжеже и цр(ь)к(о)вь раꙁори, много многажди о семъ въꙁдѫхнѫвъ и прослъꙁив сѧ, и градꙿ, прѣкрасныи и твръдыи, омраенъ сътвори и дымомъ | истлѣвшїи, ꙗко прѣложити сѧ многомꙋ ономоу народоу въ поустое и скиѳское ꙁапоустѣнїе.

(ст. 2072) Ослабѣвшꙋ же самодръжцоу ѿ старости и въ недѫѕѣ сконавшꙋ и житїе и дръжавѫ,

Ц(А)РСТВО ТИТОВО, С(Ы)НА ЕСПАСЇАНОВА

Титъ прѣѧтъ сїѫ, б(о)ж(е)ственъ мѫжъ и  кротъкъ, мѫжъ даролюбивъ и раꙁдаваѫ имѣнїа, и власти достоинъ и господꙿствоу, и аще бишѫ и дроугыѧ множаишѫѧ власти и ц(а)рствїа, и тѣхъсыи достоинъ правити и дръжати. Сего бѣ иꙁрѧдное и юдꙿное оно слово: „Еже не быхъ ц(а)рь д(ь)несꙿ, ни господинъ, ни единого бѡ не наплънихꙿ стрꙋꙗми бл(а)годѣтелными”. Сегово бѣ пакы многопѣтое оно и доблое: „Еже не под(о)баетъ видѣвшомꙋ лице ц(а)рево въꙁвратити сѧ пеалноу и сѣтованꙿнымъ лицемъ”. Нѫ провъсхыти недѫгъ съмр(ъ)тныи прѣжде врѣмене доблааго. |

Ц(А)РСТВО ДОМЕТЇАНОВО

(ст. 2088) Прѣхожденїе же ѧсти ꙁлѣ Дометїаноу дръжавѫ върѫаетъ, рождъшомꙋ сѧ оубо ѿ тогожде сѣменѣ, ѿ негоже и Тит, | ниьсоже же имѧща обещно ни братъско съ Тїтомꙿ, ꙗко быти приповѣдоуемомꙋ истинꙿнꙋ ономꙋ: „Сръпъ и аша ѿ тоѫжде искры”. Бѣше бѡ желаѫ имѣнїа, кръмꙿоуѫ добыткы, жѫдаѫ кръвїи | и ꙁакланїа, раꙁдраблѣѫ л(овѣ)кы, и на оуды съсѣцаѫ нем(и)л(о)стивно, рыкаѫ ꙗко львъ. Семоу прорее нѣкыи мѫжъ прѣмѫдръ ѕвѣꙁдоьтецъ, когда и како ꙋмретъ, и кто по немъ обладаетъ. Он же, поставивъ блиꙁъ себе ꙁвѣꙁдоьтца, ре(е): „Тебѣ же колико естъ жиꙁни, л(овѣ)е, врѣмѧ, и како и когда сконаеши сѧ, и какова естъ твоа конина?” Ономꙋ же повѣдавшоу ꙗсно и истинꙿнолюбнѣ, ꙗже того ꙋаше теенїе ѕвѣꙁдꙿное, ц(а)рь льстца хотѧ того покаꙁати, огнь повелѣваетъ многыми дръвы въжещи, и свѧꙁаноу быти крѣпцѣ блѧдословцоу и въвръженоу въ нь раꙁгорѣвшоу сѧ. Въжиꙁааше же сѧ оубо сковрада, и въꙁвышааше сѧ высое пламень, прѣщааше страшнѣ, и оустра|шааше и далнїихъ, страшно рыкааше огнь и въꙁдоухъ огнь и въꙁдоухъ оглашааше. Ѕвѣꙁдоьтецъ же свѧꙁанъ бывъ лежаше ницъ на ꙁемли. то же по сихъ приклюившее сѧ: въꙁдвиже сѧ нѣкыи облакъ, и небо помраи, отъмни въꙁдоухъ. Теменъ бѣ, поръненъ, мокръ и дъждоносенъ, ꙗкоже би реклъ кто, ꙗко рѣкы наводненыѧ водами. По сем же въꙁгръмѣ громъ, и шоумъ огласи сѧ, и въси отидошѫ, и бѣжашѫ крѣпцѣ, ц(а)рь и | ꙁрѧщеи кнѧѕи и дароносци, пещь подꙿжиѕащеи, и народи. И коненѣе дъждъ великъ ниꙁъшедꙿ пламень погашаетъ, и пси, пристѫплъше и ѧꙁы ѿгриꙁше, ѕвѣꙁдоьтца раꙁдрѣшаѫтъ, много б(ог)а приꙁываѫща. И сїа ꙋбѡ съвръшишѫ сѧ о мѫжи семъ. Тъи же хотѧ сконати сѧ, ѕвѣрь лъвоꙗростныи, въ сънѣ ꙁрѣти мнѣше сѧ, ꙗко на кони вранѣ царскы ꙗꙁдѣше, огражденъ сыи орѫжїемъ, ѿръвавшимꙿ же сѧ ѿ него орѫжиамъ самохотнѣ, въ ровъ ꙁемныи и въ пропасть окааннѣ ниꙁведенъ быс(тꙿ) сам же и съ конемꙿ и одеждеѫ, и до конца погыбе. |

Ц(А)РСТВО НЕРОУꙖ Ц(А)РѢ

(ст. 2031) И оубѡ семоу д(ау)шѫ иꙁдавшоу нѫждеѫ, Нероуꙗ ц(а)рскаа скиптра прѣемлетъ, благъ мѫжъ и м(и)л(о)стивъ, и огражденъ многыми даровы, иже, въꙁненавидѣвъ иꙁрѣꙁованїа мѫжьскыихꙿ таиныихꙿ оудовъ, сирѣь скопленїа, не оставлѣаше быти въ римлѣнѡхꙿ каженика, нѫ и иꙁрѣꙁоуѫщїихъ ѿганѣаше мѫѧ. И скопленаа съмыслъно съсѣцааше нагы меи, ово оубѡ мнѣти, ꙗко да видитꙿ, аще сѣкѫтъ добрѣ мееве, а еже истинꙿнѣе, не боѫ сѧ, аще абїе оумретъ, ниьсоже бѡ г(лаго)лааше ꙁло томоу вѣдѣти.

Ц(А)РС(Т)ВО ТРАЇАНОВ(О) |

(ст. 2142) Нѫ и сего съмръть въскорѣ въсхытивши, | Траиана постави самодръжца, мѫжа воинина и побѣдоносца, тръпѣлива и бл(а)госръда, добла и храбра, въ сѫдѡхъ неоуклонꙿна, ꙗрма правдѣ. Съи гетскыѧ смѣри непрѣклонꙿныѧ выѧ, съи стръмленїа съсѣе парѳѣнѡмꙿ люборатныимъ, ибѡ тогда въ пространъство дошедꙿше они велми оубѡ расплѣнишѫ асїискыѧ прѣдѣлы, и въсѧ ꙁемѧ ѡптекошѫ, оубиваѫще и попалѣѫще, и жилища поставишѫ на ефратскыихъ строуꙗхъ. Сътвори же ихъ южды Траїанъ новодръꙁновеннѣ, и стръмленїа парѳъскаго оувѣдѣвъ дръꙁость, ѿ конецъ ꙁемли до конца ꙁемли въскорѣ прѣходитъ, и съплет сѧ и тѣхъ раꙁоривъ плъконаѧлїа, и полѣ тамо сѫщаа сътворивъ тѣлесы настлана, клѧтвами принѫди ихъ прѣбывати въ своих си, и парѳскаа жилища въспѧтивъ и стѣснивъ, добропобѣдникꙿ въꙁврати сѧ, побѣдителнаа праꙁнꙋѫ. Съи съпострадꙋаше съ страждѫщими, болѣше съ недѫгоуѫщими, странныихꙿ милоуаше, дроугы оутѣшааше, бе|ꙁꙿꙁлобивѣ тръпѣше въсѣко поношенїе. „Под(о)баетъ ц(а)р(е)ви, – г(лаго)лѧ, – под(о)бити | сѧ б(о)гоу и оуста тръпѣти поносливаа | и хоулѧщаа его”. Сѫщим же и съвѣтникѡмꙿ тоу и народоу въсемꙋ, меь обнаживъ, дастъ епархоу римскомꙋ: „Прїими меь съи, – рекъ, – и аще беꙁаконнѣ, владѫ, оудри мѧ меемъ, и не пощѫди животъ мои, аще ли ꙁаконно и добрѣ и съ правыимъ сѫдомъ, то ꙁа мѧ имѣи меь, еже ѿмъстити мѧ”.

(ст. 2173) Нѫ съи оубо исеꙁе, въ многыихъ поживъ побѣдахꙿ,

Ц(А)РСТВО АНДРЇАНОВО

Андрїаноу же, ꙁѧтеви своемоу, остави господꙿство. Съи въ книгахъ веселѣше сѧ елинскыих и словесы питааше сѧ, и въсѣхъ, ихꙿже вѣдѣше вѣдокы словоу, многодарныими даровы ѧсто поитааше. Мѫжѫ же водѣше мѫдръцѧ, томꙋ послѣдоуѧщѫ на воистѣ, и въ домоу, и на въсѣкомъ пѫти, и въсѧ ꙁемѧ исплънѣаше нескѫдными даровы. Въсѣм же бѣ прѣлюбимъ, и сывѣтникѡмꙿ и народоу. Съи ꙁлонравныѧ евреѫ, ѿстѫплъшѫ ѿ него и ѿ ꙗрма ѿвръгшим сѧ римꙿскꙑѧ | крѣпости, воевавъ на нѧ, погоуби до конца, гладемъ, и меемъ, и огнемъ въсѣхꙿ ꙁатрывь въкоупѣ, и градꙿ Іер(оу)с(а)л(и)мъ ѿ основанїа раскопавꙿ, Елїѫ нарее, ꙗко погоубленъ имъ. Нѫ да прѣложимъ къ дроугыимъ слово. |

Ц(А)РСТВО АНДѠНИНА Ц(А)РѢ

(ст. 2190) Красником бѡ сконавшоу Андрїанꙋ жиꙁънь своѫ, на Андѡнина по немъ скиптра прѣходѧтъ, иже и бл(а)гоьстивъ наре(е)нъ быстъ бл(а)гыихꙿ ради нравъ.

Ц(А)РС(Т)ВО МАРК(А) АНТОНИН(А)

(ст. 2196) И по немъ дръжа Марко Андѡнинъ. Съи въ всѣкои въспита сѧ прѣмѫдрости и накаꙁани, и дары добродѣтѣлными исплъненъ бѣше, и въсѣми блистааше добродѣт(ѣ)лными обраꙁы; тѣмже и приопщааше сѧ въсѣмъ прѣмѫдръцемъ ьстно, и присно исплънѣаше ихꙿ великыми даровы. Сего г(лаго)лѧтꙿ древнее съписавше  писанїе, нашедꙿшимъ ѿвъсѫдоу многыимъ ратникѡмꙿ и въсѧ ꙁемѧ | Римꙿскѫѫ раꙁарѣѫщимꙿ и плѣноущимъ, имѣнїемъ скѫдна сѫща и стѧѕаема нищетоѫ и не имѧща, имъ воѧ оборѫжити, оукрашенїе ц(а)рское на тръговищи прѣдꙿложивша, одеждѫ въсѣкѫ ꙁлато|тканнѫѫ, и багръныѧ риꙁы, и вѣнцѧ бисерныѧ, и постелѧ каменїемъ обниꙁаныѧ, и самѫѫ же въсѧ краснѫѫ одеждѫ ц(а)риинѫ, и въсѣкому хотѧщому проповѣдати рекшꙋ ѿ народа коуповати прѣдꙿлежѫщаа ниимже съмнѧща сѧ. Коуповаахѫ же хотѧщеи, и имѣнїа събрашѫ сѧ. Ц(а)рь же, | воемъ растоивъ ꙁлато, противѫ иꙁыде врагѡмꙿ и бранꙿ съставивъ, съ многыимъ дръꙁновенїемъ врагы ниꙁлагааше, и обративъ въсѣхъ на бѣгъ, и ꙋбивъ, и поплѣнивъ, многа ѿтѫдꙋ скровища притѧжа имѣниѡмꙿ, и пакы добытъкъ прѣдꙿложивъ по срѣдѣ тръговища проповѣдааше, иже хощетꙿ, да прїиметъ ꙁлато, а коупленое, аще хощетꙿ, пакы въꙁвратитꙿ. Съи и Левкїа еже съ нимъ дръжѫщаго, ꙁѧтѣ своего, посилаетъ брань съставити съ парѳы люборатныими, парѳѣны обладаѫщоу тогда Воулогесоу. Бѣ же добръ Левкїе и тѣломъ и нравомъ, красенъ въꙁрастомъ и доброꙁраенъ, лѣпъ и роусокосъ и ръвенообраꙁенъ; иже и събрав сѧ | съ врагы прѣвъꙁносѧщими сѧ мноѕѣмъ сѫщимъ воемъ бесислънымъ и тоулоносцемъ, коненѣе же побѣди лѫконосныи ѧꙁыкъ.

(ст. 2230) Нѫ оубѡ ꙁде бывъ теенїемъ слова, дивлѧ сѧ ꙁлородꙿномоу л(о)в(ѣ)ю родоу, и како неприкладны сѫтъ дѣти своимъ о(ть)цемъ. Присно бѡ львоꙗростнаго щенца львъ питаетъ, и пардосъ тождеꙗростна, и тигрїе тигра; въ л(о)в(ѣ)цѣхъ же въсходѧтъ ѧда на родителѧ. Ꙗвѣ ꙗко самовольство бываетъ симъ вина.

По  то же сїа иꙁрекохъ и кыи обраꙁꙿ | словоу; Марко ꙋбѡ естьствныи | подꙿѧтъ обыаи и бренїе ѿдаде ꙁаимовавшомоу естьствꙋ. |

 Ц(А)РС(Т)ВО КОМОДОВО

(ст. 2241) С(ы)нъ же его Комодъ въꙁыде на ц(а)рство, отрокъ немѫдръствоуѫ о(ть)аа никакоже, ниже прилино то имѣѫ къ Маркоу, рож(дꙿ)шомоу и накаꙁавшоу его. Съ игръцы бѡ веселѣше сѧ присно и поꙁорищными ꙁрѣнми, и съ женами ꙁлодѣлателными и мѫжми, и пїаниивыми, и меь имѣше готовъ срѣꙁовати оуды и ꙁакалати силныѧ, и великыѧ, и добрѣ живѫщѫѧ. Тѣмже и конинѫ обрѣте достоинѫ житию своемоу, отровми бѡ иꙁвръже д(оу)шѫ своѫ оубїистъвнѫѫ, и живота ѿпаде недорастъ и прѣжде врѣмен(е).

*Ц(А)РЬ 58 ПЕПТИНАѮ*

(ст. 2252) Римлѣны же ц(а)рствова по немъ Пертинаѯъ прѣстарыи, иже ни понѣ достигъ въꙁвести въ ц(а)рскыѧ дворы дѣти и женѫ своѧ беꙁаконꙿнѣ оубїенъ быстъ.

Ц(А)РСТВО ІꙊЛЇАНОВ(О)

(ст. 2255) Бѣ же нѣкто Іоулїанъ, Дидїе нарицаемъ съи, ꙗкоже би рещи, коуплѧ стѧжа себѣ вѣнецъ, инонаѧлникы воемъ имѣнїемъ обльстивъ. Нѫ не наслади сѧ  ц(а)рскыѫ асти. | Севироу бѡ Ливиоу въставшоу на нь, мею сънѣдꙿ бываетъ и ꙁлѣ оумираетъ.

Ц(А)РСТВО СЕВИРОВО

(ст. 2263) Многоревниваа же того оставлъши ѧсть къ Севироу ꙁасмїа сѧ и радостно въꙁрѣ. Сего кажѫтъ съ|ꙁдавша банѧ Ꙁевѯиповѫ, великое и прѣюдꙿное виꙁантїиское юдо, и самое поꙁорище еже града въсего доволнѡе покрывати родонаѧлїа, по немже на веселїе текѫтъ бръꙁїи коне.

Ц(А)РСТВО АНДѠНИН(А) КАРАКАЛА

(ст. 2270) Севир  же доволнѣ поживъ въ дръжавѣ и, хотѧ оумрѣти, с(ы)н(о)вѡмъ своимъ скиптра остави, | еюже пръвы имѣше ꙁванїе Андѡнинъ Каракалъ, вторыи же Гетъ испръва наре(е)нъ быс(тꙿ) родителемъ своимъ.

Ц(А)РСТВО ДЇОКЛИТЇАНОВО 87 И МАѮЇМЇАНОВО

(ст. 2279) Скиптрѡм же перо многажди прѣпадаѫ съ дроугыми да|рова самодръжꙿство и Дїоклитїаноу беꙁаконномꙋ, иже придрꙋживъ тождемѫдръствоуѫщаго Маѯїмїана Еркоулина, сатанина с(ы)на, дръжавѣ обещника. Ѡле тръпѣнию ти, слове! И сътекшем сѧ въедино двѣма ꙁлома великыима, кое ꙁло не бѣ тогда, кое ли не дръꙁнѣше сѧ! Ꙁакланїа и оубїиства въсѫдꙋ, и пролитїа кръвемꙿ. И мраное темници имѣше многы | свѧꙁнѧ, наипае же еже ѿ Х(рист)а ꙁванїе имѧщѫѧ, сирѣь христїаны. Дъхнѫвше бѡ вѧщъше вѣтръ тѧшкодыхаѫщїихъ, бл(а)гоьстїа садъ новонасажденъ сыи тъщаста сѧ ис корене иꙁтръгнѫти, ꙗкы стъбль новосажденъ и ꙗкы младо дрѣво. Ѡ сего ѧꙁы и вѧꙁанїа, и пролитїа кръвемъ, и плътемꙿ | раꙁдробленїа, ꙗкоже въ раꙁъмници. Нѫ раꙁъꙗривша сѧ беꙁсловеснѣ о семъ, и въсоуе наскоивше, ꙗкы бѣснїи пси, имѧ же Х(ри)с(то)во погасити не въꙁмогша, раꙁгѣвавше сѧ тръокаанꙿнаа, паметнѫста вѣнецъ, въ ин же съведоста себе смѣренїа, и врътоградаре и насадителе овощиамꙿ и окопателе бываета, и ꙁелиоу прилежаста. Вьсприѧти же пакы въсхотѣвша дрьжавѫ, и ѿ проиꙁволенїа погрѣшиста и хотѣнїа, и д(оу)шѧ иꙁвръгоста съмрътми тѧшкыми.

(ст. 2307) Сиꙗ въꙁѧста ꙁѧтѣ своимъ дъщерѣмъ, нарекша ихъ кесары ꙗкы своа ѧда, пръвыи оубѡ Галерїана Валерїѫ, Маѯїмїан же Кѡнстанта, Клавдїева с(ы)на, еже прѣжде | мала власти прѣпоасавшаго сѧ дръжавоѫ.

Ц(А)РЬ КѠНСТАНТА

(ст. 2312) Имѣше же Кѡнста женѫ Еленѫ славнѫѫ, иꙁ неѫже великыи побѣдитель проиде Кѡнстантинъ. Нѫ оубѡ прѣможенꙿ бывъ велиьствомъ, м(ѫ)(и)т(е)лѣ, сиѫ оставивъ, припрѧже сѧ Ѳеодѡрѣ, Маѯимїановѣ дъщери, и дѣти породи, съ ними же и Кѡнстантїа, Галова о(ть)ца, и ꙁаконопрѣстѫповавшаго и неьствовавша Іоулїана мръскаго и проклѧтаго. |

Ц(А)РСТВО ВЕЛИКАГО КѠНТАНДИН(А) , ПРЪВАГО Ц(А)РѢ ХРИСТЇАНѠМꙿ

(ст. 2320) Кѡнста|нтин же оубѡ Кѡстантовѫ ѧсть приемъ ꙗкы о(ть)ѧѫ, и ꙁрѧ римъскаа | ꙁлѣ растааема млъвами междꙋсобныими, ꙗко власти на многы наѧткы раꙁдѣленѣ бывши (приѧт бѡ власть Маѯентїе, и съ нимъ Севиръ, и Маѯиминъ съ ними съ Галерїемъ), въꙁдвиѕаетъ оубѡ брань на нихъ, и побѣждаетъ въсѣхъ, и ц(а)рь бываетъ и вл(а)д(ы)ка самодръжецъ, и питатель бываетъ Х(ри)с(то)ва (ь)стнаго стадонаѧлїа, пръвѣе въ ц(а)рихъ Х(ри)с(то)ви прилѣпив сѧ прилежно. Съи ниꙁложи трѣбища, и ꙁатвори храмы, въ54 нихꙿже приношаахѫ елини бѣсѡмꙿ жрътвы, и мръскыихъ неистотъ и скврънꙿныихꙿ трѣбъ потрѣбленїе сътвори и въсеѫ мръꙁости. И быс(тꙿ) прѣвеликаа трѫба сребромъ окованꙿна, ѿ конецъ ꙁемли до конецъ гласѧщи и въпиѫщи, и повъсѫдоу трѫбѧщи ѧже къ ѕиждителю вѣрѫ. Градоу же въсхотѣвъ ѕиждитель быти, слѣпыихꙿ постиже Халкидѡнскыи градꙿ. И ꙁдати наьнъ, вещь видѣ страннѫ: ибѡ великокрилнїи птищеве, прилетѣвше и каменїе въсхытивше, прѣнесошѫ ѿтѫдоу въ градꙿ Виꙁантїискыи прѣкрасныи. Богоносныи же ц(а)рь Кѡнста|нтїнъ не ѿ ѧсти поꙁнавъ, ни ѿ самохотїа приклюити сѧ бывшомоу семоу о камениѡхꙿ, прѣшедꙿ ѿтѫдоу, прѣлагаетъ мыслъ въсѧ къ Виꙁантїискомꙋ | прѣславномꙋ градоу, и градꙿ славныи градѡмꙿ въ немъ въꙁдвиѕаетъ, град великыи градѡмꙿ, градꙿ новыи Римъ крѣпкыи и николиже не старѣѫщїи сѧ, Римъ вынѫ подꙿмлаждаѫщїи сѧ, и присно обнавлѣемыи, Римъ, иꙁ негоже проливаѫт сѧ бл(а)г(о)д(ѣ)тнїи тоци, егоже объемлетъ и сꙋша, и море обьгръноуетъ, распрострътѣ  подꙿмлетѣ длани европїискыѧ, облобыꙁоуѫт же сего инѫдоу асїискаа ꙋстиꙗ. Нѫ оубѡ похвалы сего ц(а)рскааго град(а) въ иномъ словѣ и врѣменꙿнѣмъ ислѣ написашѫ сѧ. Къ повѣсти же пакы да въꙁвратим сѧ.

(ст. 2359) Ꙗкоже бѡ прѣтихыи хотѣаше Кѡнстандин ѿ | пръсти растоварити сѧ и брению ѿдати ꙁаемованныи ѿ нихꙿ тѣлесныи скѫделъ, Кѡнстантїа, вторааго си с(ы)на, поставлѣетъ въсеи въстонѣи странѣ вл(а)д(ы)кѫ, с(ы)новѡмꙿ же своимъ дроугыимъ (бѣхѫ же имена ихꙿ Кѡнста и Кѡнстантїнъ), | дароуетъ веернѧѫ страны и Римъ и Галиѫ. Нѫ сїа оубѡ оугасоста въскорѣ и прѣжде врѣмене, брань (ѡ горе!) междоусобнѫѫ дроугъ съ дроугомъ съставлъша и дроугъ дроугꙋ хотѧща ѿѧти власть.

* Ц(А)РСТВО КОНСТАНТЇЕВО, С(Ы)НА ВЕЛИКАГ(О) КѠНСТАНТЇНА*

(ст. 2372) На единого же Кѡнстандїа въсѣ прѣиде власть, иже ꙁапръва оубѡ кесара постави Галїа, анепсїа своего, Кѡнстантинова с(ы)на, въц(а)ривша же сѧ того ꙋвѣдѣвъ | и на м(ѫ)(и)тельство оустръмлѣѫща сѧ и въсѣьскы къꙁноуѫща, еже по|луити желанїе, главѫ ѿсѣе емоу, въсѣкого стръмленїа прѣдꙿваривъ.

Ц(А)РСТВО ІꙊЛЇАНА ꙀАКОН(О)ПРѢСТѪПНАГ(О)

(ст. 2378) Брата же Галова, свинїѫ скврънꙿнѫѫ, Іꙋлїана Ꙁаконопрѣстѫпнааго кесаръскыимъ оукраси вѣнцемъ.

(ст. 2380) О немже раꙁгръдѣвъ вънѧтръѧдꙋ Ꙁаконопрѣстѫпныи, и одеждѫ его покаꙁоуѫ ръвленинѫѫ, оно прикаꙁоуемое г(лаго)лааше ближикам си: „ръвленинаа съмръть постиже и ѧсть”, ꙗко въ плащаници ръвленѣ и Галоу оумершꙋ. По малѣ же ѿмѣтает сѧ б(ог)а и ц(а)рѣ, ѿрицает сѧ ѿ вѣры, ѧже имѣше къ ѕиждителю, и прилѣплѣет сѧ бѣсомꙿ въсегоубителныимъ, кръвми же омываетъ (ѡ горе!) банѧ б(о)ж(е)ствнѫѫ, орѫжїа въꙁдвиꙁаетъ и брань на спасшааго ѝ, и въꙁлагаетъ на сѧ самодръжьство. Ꙗже оувѣдѣвъ Кѡнстандїе и ꙗростиѫ раꙁждег сѧ, въ недѫгъ въпадаетъ лют и по малѣ оумираетъ, сиꙗ трї ꙁлаа съдѣнꙿнаа при немꙿ рыдаѫ горцѣ и носѧ на ѧꙁыцѣ; рода своего погоубленїе беꙁ правды бывшее, вѣрѣ раꙁвращенїе и обновленїе и въꙁдвиженїе оного б(о)гоненавистнааго. | Нѫ обае не въꙁдрѣма надлъѕѣ сѫдъ, ниже въсевидѧщее око смъжари сѧ надлъѕѣ, нѫ въꙁдвиже бръвно свое, и видѣ ѿстѫпника, видѣ | жрътвы и животнаа ꙁакалаема, кръвныѧ рѣкы | и л(овѣ)(ь)скаа оубїиства, и въсе скрврънное и мръꙁкое и плъно сѫщее ꙁло(ь)стиꙗ съдѣваемое имъ, и въꙁненавидѣвъ гоубительство, персѡмꙿ прѣдастъ, ꙗко львѡмꙿ дивїимъ свїнїѫ окалѣнѫѫ горцѣ растръгнѫти. И падаетъ оубѡ ꙁло(ь)стивыи, брашно ꙗвлъ сѧ мею. Ꙁемлѣ же не приѧтъ тѣло скврънꙿнаго, нѫ трѫсомъ и колѣбанїемъ иꙁ долоу иꙁвръже, не(ь)стиа потрѫсомъ съмѫтившаго тварь.

* Ц(А)РСТВО ІОУВЇАНОВО*

(ст. 2414) И пакы въсїа свѣтло вѣры бл(а)г(о)д(ѣ)ть, Іоувїаноу вѣнецъ ц(а)рствїа прїемшоу. Нѫ и семоу въмалѣ добрыѫ ѧсти въкоусившоу и прѣшедꙿшоу въскорѣ и ѿ ꙁемѧ прѣставлъшꙋ сѧ,

Ц(А)РЬ ꙊАЛЕНТЇНЇАНꙿ

на  ОУалентинїана же скиптра прѣходѧтъ, иже братоу своему Ꙋалꙋ вѣнецъ въꙁложи и въстонѣи странѣ вл(а)д(ы)кѫ покаꙁа, добрго же Гратїана старомоу Римоу, | еже ѿ Севиры жены его рож(дꙿ)шаго сѧ. ОУал же ꙁло(ь)стивыи приложив сѧ Арїоу, еже на вл(а)д(ы)кѫ моего ꙁлѣ въꙁшѫтавшомꙋ сѧ, и люди бл(а)го(ь)стивыѧ огорꙿивъ и оскръбивъ, огневи сънѣдъ не по мноꙁѣ бываетъ въсеꙗдцоу, въ плѣвницѫ въшедꙿ, егда ѿ скиѳ бѣжаше. Добрыи же Гратїанъ, ОУале|нтоу падꙿшоу и въсеи оуже власти на него падꙿши (ибѡ ОУалентинїанъ ѿдастъ длъжное, сирѣь оумрѣтъ, иже сего на свѣтъ проиꙁведыи, благъ мѫжъ, б(ла)го(ь)стивъ, крѣпокъ въ бранехъ) пръвааго Ѳеодѡсїа обладати на въстоцѣ посилаетъ, мѫжа добла и храбра, ѿ Испанїѫ сѫща, не даровавъ оубѡ емоу дръжавѫ съвръшенѣ, нѫ давъ емоу побѣдныѫ по(ь)сти на варвары, прѣвъсходѧщѫѫ пѣсъкъ, иже въскраи морѣ; б(о)г(о)мъ же съблюдаемъ побѣди ихꙿ доблыи.

* Ц(А)РСТВО ѲЕѠД(Ѡ)СЇА ВЕЛИКАГ(О)*

(ст. 2442) Дръжавныи  же Гратїанъ того въц(а)ривъ и сѫщїимъ на въстоцѣ съвръшена самодръжца поставивъ, страны ве(е)рнѧѫ | и Римъ себѣ оставлѣетъ. Съи, г(лаго)лѧтꙿ, ц(а)рь, женѣ, пришедꙿши къ немоу нѣкоеи и вадѧщи емꙋ на съпрѫга своего, | ꙗко раны и бїенїа на нѧ ѧсто наводитъ, „ниьсоже, ѡ жено, мнѣ, – рее, – о семъ прилежитъ”. Онои же женѣ абїе прирекꙿши и на самого  Гратїана навѣты творити мѫжоу еѫ, пакы противѫ еи ѿвѣща: „И то с(тꙿ) тебѣ о семъ, жено”; правѣ же тако г(лаго)лѧтꙿ Гратїаноу стрѣлѣти, ꙗкоже г(лаго)лати людемъ, ꙗко раꙁоумъ имѧтъ Гратїановы стрѣлы.

(ст. 2454) Семоу ꙁакланоу бывшоу нем(и)л(о)стивнѣ ѿ нѣкоего | м(ѫ)(и)т(е)лѣ, дръжавныи Ѳеодѡсїе Римъ постиѕаетъ, и оубїицѫ оухвати и римꙿскѫѫ дръжавѫ на Іоуалентинїана Новаго прѣложи, брата Гратїана ц(а)рствовавшааго. И пакы дроугаа млъва, пакы тѧшкошоумѧщїа боурѣ, властнѫѫ покоушаѫщи сѧ потопити ладїѫ. Евгенїе бѡ нѣкто м(ѫ)(и)т(е)льствова, и ц(а)рь обѣсив сѧ жалостнѣ жиꙁънь своѫ испрометнѫ. И пакы Ѳеодѡсїе воева на м(ѫ)(и)т(е)лѣ. Оухващен же быс(тꙿ) м(ѫ)(и)т(е)ль и свѧꙁанъ рѫными оковы, и дръ|ꙁновениꙋ своемоу ѿмъщенїа прїемлетъ и наинанию, и живота и власти окааннѣ ѿпадаетъ.

Ц(А)РСТВО ОНОРЇЕВО И АРКАДЇЕВО

(ст. 2467) И ц(а)рь Онорїе старааго Рима и вл(а)д(ы)ка покаꙁоует сѧ, съ о(ть)цемꙿ ц(а)рствꙋѫ, иже ѿ Плакилы роди сѧ с(ы)нъ Ѳеодѡсїевъ. Ѳеодѡсиоу  же житїе оставлъшꙋ, Аркадїе приемлетъ хорѫгви въстоныѧ, ѿ единѣхъ родивы сѧ сѣменъ съ Онорїемъ. Тогда нерадивше ꙗко о мѧкосръдѣ обладаѫщимъ веернеѫ страноѫ кръвопїицѧ готѳи, ѧꙁыкъ ꙁлоратныи и радуѫщ сѧ о мѫжоꙋбїиствохъ, на прѣдѣлы нападаѫтъ старааго Рима, и богатъство ц(а)рское Алерихъ вѫꙁѧтъ, коупно же и Плакидїѫ, | сестрѫ сѫщѫѫ ц(а)р(е)ви, ꙗже иꙁбѣгши въскорѣ иꙁ рѫ|коу варваръскою тъщанїемъ къ Онѡриоу, братоу своемꙋ, въстицаетъ, въ Равенъ твръдонырныи градꙿ прибѣгшꙋ емоу, и Костантїеви припрѧѕает сѧ сп(а)сꙿшомоуѫ, иꙁ неюже Іоуалентинї|анъ Новыи роди сѧ, иже по сих ц(а)рь покаꙁавы сѧ Римоу.

* Ц(А)РСТВО ѲЕОДѠСЇА Ц(А)РѢ МАЛААГО*

(ст. 2486) Ꙗкоже оубѡ пръсть Аркадїе ѿложи тѣлеснѫѫ, на въстоныихъ Ѳеодѡсїе посаждает сѧ прѣстолѣхъ, егове ц(а)рь Аркадїе ꙁаѧтъ ѿ Евдоѯїѫ. Ѳеодосїе же оубѡ своѫ дъщере посилаетъ къ Валентинїаноу на приопщенїе брака. Нѫ сластолюбивое сего юношѫ и слабость неоудръжанꙿнаа плътолюбїю жиꙁни лиши егѡ и ц(а)рства, и блѫдоу обещника ниꙁведе въ порѫганїе. Како же се быстъ, скаꙁати имат сѧ въскорѣ.

(ст. 2497) Маѯимъ бѣ нѣкто ипатъ въ Римѣ пръвыи сыи. Съи имѣше женѫ прѣкраснѫ ꙁракомъ, добротѫ бесислънѫ имѧщѫ, врътоградоу сѫпротивна лѣпотоѫ. Оукрашааше же женѫ цѣломѫдрїе наипае. Ѧже видѣвъ ц(а)рь въсхыти сѧ добротоѫ и въсѣкѫ къꙁънь въꙁдвиѕаетъ | еже полоуити желанїе. И оубѡ съ мѫжемъ жены оноѫ съвъꙁвращаѫ сѧ и прѣвышъши ꙗвль сѧ, не носѧ ꙁлата, въꙁимаетъ пръстенъ ꙁлатыи его, на иꙁвѣщенїе быти емоу хотѣнию. Посилает же пръстенъ къ женѣ ꙁнаменїе, прїити | велѧ еи къ ц(а)р(и)ци. Вѣрова же симъ жена, поꙁнавши ꙁнаменїе, и прїиде въ ц(а)рскаа. то же по сихъ: поемъ ѧ ц(а)рь осрамоти нѫждеѫ. Оувѣдѣ же сїа Маѯимъ и оуꙗꙁви сѧ ср(ъ)дꙿцемъ, на враждѫ въорѫжи сѧ, и лѫкавства въсѣка съшивааше, и коненѣе оумарѣетъ меемъ царѣ, ѿ стражїи и добрыихꙿ вои пръвѣе того лишивъ, осрамоти же и женѫ его Евдоѯиѫ. Ц(а)р(и)ца же съжали си о срамотѣ, и поскръбѣ, и посилаетъ къ Гиꙁерихоу оуандалскомоу риꙁѣ, на Римъ прїити оного ꙋстръмлѣѫщи. Прииде оубѡ Гиꙁерихъ, и прѣѧтъ Римъ, поработи горцѣ, и пороби самѫѫ ц(а)р(и)цѫ и тоѫ д(ѣ)в(и)цѧ.

(ст. 2523) И оубѡ Римъ, въмалѣ еще ц(а)рствовавъ, дръжавы ц(а)рскыѫ до конца лиши сѧ, и вар|варъскыимꙿ ригамъ повинѫ сѧ и ѧꙁыконаѧлникѡмꙿ, и дланми ихъ лютѣ смѣри сѧ. | Въц(а)ри бѡ сѧ Маѯимъ, иже тогда враждевавыи, и по томъ Анѳемїе, Оливрїе великыи, а по Оливрїи дръжа Маиѡръ, и по томъ Гликерїе, и по томъ пакы Непотїанъ, таже  Оресть, и по Орестѣ с(ы)нъ его Рѡмилъ власти приѧсти сѧ послѣднїи сыи. И градꙿ великыи въ градохъ, Римъ, Рѡмила имѣвъ въ наѧлѣ оуꙁаконена ц(а)рѣ, и пакы приставльши дръжавѫ въ Рѡмила, к томоу правленїа не имѣ ѿ ц(а)реи, варварѡмꙿ же подꙿкло|нив сѧ и попранъ бывъ, и сихꙿ лютѣ орѫжїемъ прѣѧтъ бывъ, ригы видѣ кнѧѕѧ въ себѣ, странамъ вл(а)д(ы)кы и сатрапы. И лишив сѧ ꙁлѣ ипатъ | же, и дръжатель, и правитель, и съвѣтникъ, еще же и патрикїи, на рамо въꙁѧтъ ꙗремꙿ варваръскыи. И бывъ пръвѣеволъ рѣдныи невъпрѧженъ, въ покорѣ быс(тꙿ) силныимъ ораемъ и ꙁемными браꙁдꙿнами мѫити сѧ осѫжденъ быстъ.

(ст. 2546) И сїа оубѡ приклюишѫ сѧ старомоу Римꙋ, нашъ же новыи Цариградꙿ доитъ и раститъ, крѣпит сѧ и омлаждает сѧ, бѫди же емꙋ и до конца расти, еи ц(а)рю въсѣми ц(а)рствꙋѫи, сицеваго прїемшꙋ свѣтла и свѣтоносна ц(а)рѣ, великаго вл(а)д(ы)кѫ и иꙁрѧднаго побѣдоносца, коренѣ сѫща Іѡана прѣиꙁѧщнааго ц(а)рѣ блъгарѡмꙿ Асѣнѣ, Алеѯандра, г(лаго)лѧ, прѣкроткаго и м(и)л(о)стивааго и мнихолюбиваго, нищїмъ кръмителѣ и великаго ц(а)рѣ блъгарѡмꙿ, егоже дръжавѫ сл(ъ)нца беꙁислънаа да исьтѫтъ.

(ст. 2553) Нѫ и пакы на пѫть слово наставлено бѫди, и да сконает сѧ оставшее слово съписанию.

(ст. 2555) Новомоу Ѳеодѡсїꙋ еще младоу сѫщꙋ, проваждаѫщꙋ же юныи и пръвыи въꙁрастъ, Аркадїе посади на ц(а)рскы|ихꙿ прѣстолѣхъ | и хранителѧ пристави еговоу | ц(а)рствоу, еже въ синклитѣ пръвыѧ и мѫдрѣишѫѧ, и съ ними кнѧха перскааго Иꙁдигердѣ; иже и оувѣдѣвъ навѣтъ на Ѳеодѡсїа, ѿ нѣкыихꙿ съшиваемъ мѫжїи любом(ѫ)(и)т(е)ль, ꙁапрѣтї имъ наити даже и до Виꙁантїѫ съ многыми ратникы крѣпкыми и орѫжноносцы. И оубѡ навѣтовавшеи на ц(а)рѣ сътрѧсше сѧ д(оу)шами ѿ страха варварова,  ꙁлоꙋмїе ѿвръгошѫ и ꙁлонравїе, и ѿ съвѣта осташѫ сѧ ꙁлаго и наинанїа. Ꙗкоже ꙋбѡ бл(а)гообраꙁное да би понѣ въ поганыихꙿ, и дроужьство неврѣждено и междꙋсобнѫѫ любовь | вѣстъ мѫжъ иноѧꙁыенъ беꙁ съмѫщенїа хранити, доброе бѡ ѿ естьства въсѣмъ въсѣано быс(тꙿ).

(ст. 2573) Бѣше  же сестра семоу Ѳеодѡсиꙋ истообраꙁна и иста житїемъ, именемъ Поулхерїа, добротоѫ сїаѫщи тѣлесе доброобраꙁнаг(о), и съвтѧщи сѧ дарми вънѧтрънѣго благолѣпїа, ꙗже д(ѣ)воѫ съблюсти себе проиꙁволивши и истотѣ некрадомо хранити съкровище, мѫжьскаго ѡре(е) сѧ въсѣьскы бесѣдованїа, истомꙋ же радоваше сѧ и красномꙋ житию, и топлотѫ ꙗвлѣаше на въсѣко благое дѣло. Не тъкмо же свое сице ꙋкрашааше житїе, нѫ | и брата своего въсѣкыми къꙁънми на добродѣтѣлꙿ привлаааше и нравы добрыѧ. Ꙗже и приведе емꙋ на приопщенїе брака добротами съвтѧщѫѫ сѧ въсѣкыми Евдокїѫ, ꙗже обилїе имѣаше доброты линыѫ; бѣше же ѿ Аѳинъ великыихꙿ, къ Виꙁантїискомꙋ же красномꙋ прїиде градꙋ, ꙗко да опадаетъ своѧ присныѧ братиѫ, ꙗко ѿ о(ть)ааго имѣнїа не даѫщимъ еи ниьсоже, много же пае користно бесприкладное обрѣте. | А еже сїе быс(тꙿ), словесы малыими скажѫ.

(ст. 2594) Бѣше въ Аѳинѡхꙿ нѣкто мѫжъ, Леѡнтїе нарицаемъ, въ | конецъ достигъ въсѣкыѫ фїлософїѫ, и словесныѫ и естьстъвныѫ и ѕвѣꙁдоьтныѫ. Семоу ѿ единыѫ жены родишѫ сѧ трї дѣти: двѣ же бѣстѣ мѫжьскыи полъ, а третїе – дъщи, дъщи свѣтообраꙁна и весела. Аѳина же наре(е)на быс(тꙿ) о(ть)цемъ своимъ отроковица. Ꙗкоже оубѡ житїе хотѣаше оставити въсѣавы ѫ, съмрътное съставль и коненое писанїе, отрокѡмꙿ оубѡ остави стѧжанїе свое, елико въ риꙁахъ и елико въ ꙁлатѣ, въ домовох же и въ скотѣхъ, въ съсѫдѣхъ и въ рабѣхъ (бѣше бѡ велми богатъ и ѿ многоимѣнныихъ). Дъщери же повелѣ, и сїе ѿ любови, тъкмо единѣхъ сто ꙁлатикꙿ даровати въ наслѣдїе, ѧсть прѣкра|снѫѫ рекъ доволꙿнѫ еи быти, въсѣкѫѫ прѣвъсходѧщѫ женскѫѧ доброты. И онъ оубѡ, рекъ, испи съмрътнѫѫ ашѫ, отроковицѫ же братїа, ꙁлонравни ꙗвлъше сѧ, въсе прѣѧшѫ о(ть)ее достоанїе и въсѣьскы беꙁъ ждрѣбїа оставишѫ юноткѫ. | О нихꙿже съжаливши си и д(оу)шеѫ оуꙗꙁвлъши сѧ, къ м(а)т(е)ре своеѫ сестрѣ пристѫпи Аѳина отроковица, скаꙁоуетъ ꙗже о себѣ, и бѣдѫ ꙗвлѣетъ, болѣꙁнъными въꙁдыханми облиаетъ стр(а)сть. Оущедри же отроковицѫ лелѣ еѫ плаѧщѫ сѧ, о сестринѣ си дъщери оуꙗꙁви сѧ ср(ъ)дꙿцемъ, и съ неѫ въставъ, отиде въ градꙿ пръвы градѡмꙿ и градꙿ дръжавныи. Къ Поулхерїи же пристѫпистѣ бл(а)годѣтми оукрашенѣи, посѣщенїа ѡ неѫ проситѣ и помощи отроковици ѿ своихꙿ неправеднѣ лишенои. Оудиви же сѧ отроковинѣи ц(а)р(и)ца добротѣ, поюди сѧ свѣтоносныимъ дарѡмꙿ лица еѫ, оудиви сѧ бл(а)гораꙁоумиꙋ и великооумию еѫ, и въпроси, еда кто растлилъ естъ д(ѣ)в(ь)ство еѫ. И оувѣдѣвши, ꙗко неискꙋсна с(тꙿ) ложꙋ отроковица и добротѫ нескврънꙿнѫ съхранила естъ | истотѣ, абїе банеѫ оищаетъ ѧ (ь)стноѫ, сирѣь кр(ъ)щаетъ, и имѧ еи прѣлагаетъ, и нарицаетъ добрѫѫ отроковицѫ Евдокїа, припрѧѕает же ѫ | ц(а)реви и приитаетъ на бракъ, съпособьствовавшꙋ70 наипае о семъ и Павлиноу, иже въ пръвыихъ въиненъ бѣ ц(а)рскыихꙿ дрꙋгѡхꙿ. | Ѿ сїѫ оубѡ Ѳеодѡсїе роди Евдоѯїѫ, ѧже ОУалентїнїанꙋ, скиптра дръжѫщомꙋ Рима старааго, посла на припрѧженїе житиоу.

(ст. 2640) Нѫ  ниьсоже с(тꙿ), ꙗкоже мнѧ, доброѧсто въ жити, боури и скръби неприѧстно, ниже с(тꙿ) кое добро овощїе, не имѧщее съ собоѫ растѫще и трънїе, ибѡ и шипокъ бл(а)гоѧханꙿныи творитъ ѧсто трънїе, сл(ъ)н(е)ное же бръвно помрааѫтъ облаци, и вражда въꙁращаетъ на творѧщїихꙿ доброе, и въсѣко доброѧстїе (ь)стное и въсе красное въ житїи иматъ и ꙁлоѧство раꙁмѣшено съ собоѫ.

(ст. 2648) Нѫ оубѡ емоу хощетъ проглашенїе слова сего; ц(а)р(и)ца оубѡ плавааше въ мори житеистѣмъ, ꙗсными и тихыми вѣтры носима, беꙁмлъвно проваждааше плаванїе добраго житїа, ꙗкоже корабль отоваренъ, прилежныимъ вѣтромъ плаваѫ. Нѫ напрасно дъхнѫ, ꙗкы боурѣ, вражда, и вѣтръ съмѫти море и боурѣ: облакъ раꙁсѣде сѧ мѫтенъ и ниꙁведе боурѧ, съмѫти и сътрѧсе ладїѫ, ꙗкы листо, и млъвы въꙁдвиже  люты и съмѫщенїа тѧшка, и ладїѫ оубѡ съкроуши, | на воꙁѧщѫѫ же сѧ оуста люта ѿвръꙁе ꙁїанїа ꙁлоплавнааго. Ѿ сего убѡ ц(а)р(и)ца горести наплъ|ни сѧ и съ искоушенми бра сѧ тѧшкобѣдныими. то же бѣ нападꙿшее на нѧ, слово скажетъ.

(ст. 2663) Ѳеодѡсїꙋ  ц(а)рю, живѫщомꙋ съ неѫ, аблъко добро и прѣвелико велми принесе нѣкто. Он же доброꙁраию оудивль сѧ овощномꙋ, красотѣ поюдив сѧ, пае же и велиьствоу, ꙗкы нѣто ново даръ ц(а)р(и)ци посилает – еже великыимъ быс(тꙿ) | наѧтокъ ꙁлобамꙿ, горшее бѡ быс(тꙿ) ꙁависти враждꙿныѫ аблъко, еже принесе на ꙁло нѣкто, тогда раꙁсѣцаѫщее браныѧ съѧꙁꙑ Ѳетида и Пилеа. Каковаа бѡ и приклюишѫ сѧ ꙁа аблъка сего. Оудиви бѡ сѧ ц(а)р(и)ца въꙁорꙋ овощномоу, пае естьства въмѣни добротѫ аблънѫѫ, и любо(ь)стие имѧщи къ свѣтломꙋ Павлиноу ꙗко съпоспѣшъствовавшоу еи въꙁыти на высотѫ ц(а)рства, аблъкомъ горкотворивыимъ мѫжа поьте. Он же ц(а)р(е)ви даръ въспꙋщаетъ, не вѣды, юкоже достоитъ, ѿкѫдꙋ принесено быс(тꙿ). Клюи бѡ сѧ | не быти съ ц(а)ремъ тогда окаанꙿномꙋ, егда Ѳеодѡсїе приемааше аблъко, адово горкое, аще реетꙿ кто, овощїе съмрътно, емоуже насадитель съмръть и садодѣлатель адъ. Видѣ же аблъко дрьжѫи и поꙁна овощїе, съкры оубѡ аблъко оу себе и млъанїемъ оудръжа, въпроси женѫ своѫ, где с(тꙿ) аблъко. Онои же рекши, ꙗко иꙁѣдохъ е, клѧ|твами объѧт ѧ. Она же ѧсти горцѣи, ꙗкоже под(о)баетъ, погрѣшивши ꙁаклѧт сѧ, ꙗко иꙁѣдохъ. то же по сихъ? Въ помыслы ц(а)рь недобрыѧ въпадаетъ, покаꙁа абїе съкръвеное и облии ѧ лъжѫщѫ, раꙁъꙗри сѧ и прогнѣва сѧ, и омраꙁи, и въꙁ[не]навидѣ ц(а)р(и)цѫ. Ѿ сего въꙁмѫти сѧ стр(а)стїи влъна и бѣдамъ море, и ꙁлобамъ боурѣ. Ѿ сего несътръпимѫѫ видѣ сл(ъ)нце стр(а)сть. И оубѡ Павлинъ съмрътꙿ обра ѿ сего, и меь кръвопїица опои сѧ оубїиствомъ. Ц(а)р(и)ца же, ненависть оувѣдѣвши ц(а)р(е)вѫ, въ градꙿ Іе(роу)с(а)л(и)мъ въскорѣ ѿходитъ и тамо, проее сконавши житїа, естьства ѿдастъ длъгъ ꙁемнаго.

(ст. 2702) Съи  Ѳеодѡсїе въ дрꙋгыихꙿ оубѡ бѣ бл(а)гораꙁоуменъ, | радостенъ, великодаровитецъ, въ книгахъ присно ꙋпражнѣѫ сѧ, нѫ съ прѣдꙿспѣнїи сими имѣше въсходѧщъ и нѣкыи ꙁълъ плѣвелъ, ꙗко житеискѫѫ ѧсть. Аще бѡ кто каковѫ любо нѣкогда принесѣше емꙋ хартиѫ, ръвеными | шары сиѫ ненаименовааше, не расмотривъ ни ꙋвѣдѣвъ, какова сѫтъ написанаа.   *Сице н ниьсоже цѣло въ л(овѣ)и естьствѣ, ниьсоже прокаꙁꙋ * неприѧстно ѿпадениѡмꙿ. И  ꙋбѡ бл(а)г(о)д(ѣ)тми вѣнанаа и бож(е)стъвнаа Поулхерїа много покаꙁовааше тъщанїе о ц(а)ри, иꙁбавити сѧ хотѧщи томоу | ѿ прѣгрѣшенїа того; ꙗкоже оубѡ многа и ѧста съплетши накаꙁанїа и словесы въраꙁоумивши цѣломѫдръными, вѧщьше ниьсоже полѕева, оумышлѣетъ нѣто таково, оулавлѣет же брата къꙁънъными оумышленми. Съписа бѡ писанїе, ꙗкы ѿ самого ц(а)рѣ, рабѫ дароуѫщоу тои ц(а)р(и)цѫ своѫ, дастъ же сїе братꙋ своемоу и оумоли ц(а)рѣ, ꙗко да наꙁнаменꙋетъ писанїе словы ц(а)рскыими. И онъ оубѡ прѣклони сѧ, еи о семꙿ молѧщи сѧ, и тръстъ абїе быс(тꙿ) въ рѫкоу ц(а)ревою, и ръвленообраꙁными шары | хартїѫ оувѣрѣаше. Она же писанїе наꙁнаменано ꙗкоже приобрѣтенїе въꙁемши, ꙗкы рабѫ, сребромъ коупленꙿнѫѫ, имѣше ц(а)р(и)цѫ. Ономоу же рѫгаемоу рекшоу о семъ, сїа ц(а)рское иꙁношааше писанїе, и ѿ того г(лаго)лааше еи право г(лаго)лати. Раꙁоумѣ же ц(а)рь и оустыдѣ сѧ, и ꙁасрами, и остави сѧ проее таковаго беꙁоумїа. И сїе оубѡ въ бл(а)гѫѫ постиже конинѫ, ꙗкоже оубѡ бл(а)гоговѣнїе и ѧсть добраго житїа доброꙋмныимъ л(овѣ)кѡмъ и истѣ жити любѧщїимъ, а не оскврънѣѫщїимъ дрꙋголюбїе.

(ст. 2736) Еще  же хорѫгви дръжѫщꙋ семꙋ ц(а)р(е)ви, пробоудивше сѧ, ꙗвишѫ сѧ ѿ съна длъголѣтнааго, седьмъ крѣпаишїи м(ѫ)(е)н(и)ци юношѧ. Ѿ бѣсовьства бѡ бѣжѫще ꙁло(ь)стиваго Декїа, въ врътопъ самоиꙁсѣенъ въкоупѣ съвъшедꙿше въ прѣдѣлѣхꙿ при|лежѫщїи града Ефескаго, глѫбокыимъ и длыгоꙋсъпныимꙿ бѣхѫ спѧще съномъ. Пробоудивше же сѧ тогда, и вѣрꙿ|ными оувѣдѣвше сѧ, и поьтени бывше ѿ нихꙿ и ц(а)ремꙿ, съвръшеныимъ оуспошѫ и послѣдꙿнїимъ съномъ.

(ст. 2746) Трѫ|соу же лютомоу ꙁемѧ подвиѕаѫщоу ис корене и сътрѧсаѫщоу д(оу)шѧ л(овѣ)(ь)скыѫ и колѣблѧщоу, и множьствоу бл(а)го(ь)стивыихъ б(ог)а молѧщоу, вънеꙁаꙗпѫ отроѧ въсхыщено бывше до самыихꙿ въꙁдꙋхъ горѣ пѣснь трїс(вѧ)тѫѫ оуслыша ѿ агг(е)лъ. Пакы же съведено бывше, ѡле страшныѧ крѣпости, по срѣдѣ въꙁъпи, како под(о)баетъ пѣснь плести. Бѣхѫ бѡ не прѣжде многа сего погрѣшивше.

(ст. 2754) Съи  Ѳеодѡсїе ѿ Хрисафїа прѣлъщенъ бывъ и прогнѣвав сѧ на Поулхерїѫ, многыми многажди сїѫ оуꙗꙁви трънїи въсѣми оукрашенѫѫ добродѣтѣлными обраꙁы. Скопецъ же бѣ Хрисафїе, не(ь)стивъ и ꙁлообыаенъ, лѫкавенъ и оубїица и мръꙁъкъ нравы; егоже ꙁлобѫ послѣжде ꙗко оувѣдѣ самодръжецъ, оплѣнивъ проклѧтаго и, нища сътворивъ, въ иꙁгнанїе лютое посла, осѫдивъ его.